Кризата, развитието и изходът

Към момента кризата в управлението на България вече се поизясни. Ако загърбим приказките на политиците пред медиите, нещата са прости.

Сергей Станишев е амбициозен момък. Иска да управлява България, а не да бъде нечий фигурант. Само че пред мечтата му имаше пречка, на име Румен Петков.

Паритекупуват предизборни плакати и медийно време, а също и кебапчета и двайсетолевки, които пък купуват гласове. В БСП тези пари ги държи (и донася отнякъде) Румен Петков. Откъде ги донася и преди скандала беше публична тайна. Срещу какво ги получава – също. (Да, смеехме се на тези, които го казваха, обявявахме ги за специалисти по конспирации и кукута, но усещахме, че май са прави.) Който плаща, той поръчва музиката. Иначе не плаща, и няма пари за плакати и купени с кебапчета гласове. Така че като поръча той музиката, БСП я свири.

(И не само БСП. Почти всички известни ми български партии имат своя Румен Петков, и парите им идват не само от същия бизнес, но доста често и от същите хора. Но в момента на власт е БСП, и затова нещата се провиждат по-ясно в нея.)

Изходът от схватката между Станишев и Петков беше предрешен. Тези, дето дават парите, бяха впрегнали в подкрепа на Петков, или пък срещу Станишев, всички, на които плащат. Следете кой накъде насочва нападките си, и на кого дава гръб, и лесно ще си направите списъка. (Аз лично не очаквах, че скъпият ни Президент ще се ангажира толкова юнашки в подкрепа на Петков, но… факт. Тъй де, и за неговата предизборна кампания дадоха парите пак тези хора – време е да им посвири каквато музика поръчват.) Станишев обаче е дал на Барозу обещания, че ще прекрати финансирането на партиите от престъпността, а и се твърди, че е чул от него на четири очи много неприятен ултиматум какво очаква България, ако това не стане. Така че към момента ЕС даде гръб пък на него, а гърбът на ЕС е бая по-масивен дори от партиите и президента заедно. И одобрявам резултата – предпочитам да ме управляват даже бивши комунисти, отколкото скрити зад кулисите настоящи босове на криминалната мафия. Но… ще видим.

А докато гледаме, е време да си спомним нещо просто. Демокрацията не е гаранция за богат живот и уредена държава, точно както свободата да си изчистиш и подредиш къщата не е гаранция, че къщата ти ще бъде изчистена и подредена. Тя ти позволява да го направиш, без да трябва да вдигаш революции – но правенето продължава да си зависи от теб.

В случая с държавата то се изразява в избор на колкото по-свестни политици могат да се намерят, и непрекъснат железен контрол върху тях. Законодателна възможност за импийчване на всички изборни длъжности – президент, депутати, кметове, общински съветници и пр. – би помогнала. Но и без нея може. Ако всеки ден се събирахме по двеста хиляди души на митинг да искаме оставката на министър Х, и дадяхме ултиматум, че след един месец ще минем към гражданско неподчинение, министърът щеше или да си подаде оставката, или да бъде изритан с шут от колегите си, за да не си тръгнат и те с него… Имаме средствата – мирни, законни, безопасни – и сега. Просто ни харесва така, или пък ни мързи и ни е страх да променим нещата (което е пак същото).

Писнало ми е някой да хленчи, че нямало за кого да гласува. Драги, чие задължение е да ти намери свестни хора, да ги убеди да си издигнат кандидатурите, и да ги подкрепи? На Румен Петков ли? Или на добрия еврокомисар?… Пак другите ни сраха в гащите.

Не знам точна рецепта как да изберем свестен политик. Но мога да предложа отлична рецепта как да изберем качествен негодник.

Има два начина. Единият е да си харесаме измежду политиците някой отявлен негодник, и да гласуваме за него. Вторият е да отидем за гъби, вместо да гласуваме.

Първият начин изглежда по-надежден, но всъщност е много по-несигурният. При нашите медии как можем да бъдем сигурни дали не гласуваме за оклеветен честен човек? Също, дори ако наистина е негодник, има още много други негодници – шансът да подберем точно най-големия клони към нулата.

Вторият начин е далеч по-сигурен. При него “свестните” хора оставят изборите да ги спечели този, който купува най-много гласове с кебапчета и банкноти по списък. За да успее, кандидатът трябва да се докаже в съревнование с другите като него, едновременно в две отношения. Първото е изкрънкване на най-много средства от криминалните групировки (тоест, даване пред тях на най-много обещания, и най-много гаранции, че обещанията ще бъдат спазени). Второто е най-безскрупулно, широко, безсъвестно и нагло купуване на гласове, мачкане на опитите това да бъде извадено на бял свят, и т.н. Комбинацията от двете дисциплини, плюс конкуренцията в тях, подсигурява надеждното избиране на най-големия негодник. А когато бъде упражнявана в течение на много години, сполучливо довежда държавата до… където сме в момента.

Е, сега вече знаем защо е нужно да гласуваме. Правило за гарантирано избиране на свестен политик може и изобщо да няма, но разберем ли колко е важно, ще търсим начини да го изберем, и ще ги налучкаме.