Въпросът “За кого да гласувам” е масов по време на избори. Всеки подозира (често с основание) всички кандидати за изборни длъжности в… да не изброявам. И всеки очаква или да се яви Спасител на бял кон, който да му измете къщата и да му измие чиниите, или поне Гуру, който да насочи ръката му – за кого да гласува.
Спасители и Гурута обаче се срещат изключително рядко. (Истински.) И слава богу – иначе българите с огромно удоволствие щяхме напълно да се отучим и да работим, и да мислим. За щастие обаче, доста българи сигурно биха били съгласни и ако им се посочи начин, по който те сами да могат да преценят кой от наличните кандидати е най-свестен, или поне най-малко боклук, и как да постъпят.
Мисля си, че за тези хора може би си струва да се напише един учебник по гласуване. Идеята е той да е едновременно колкото се може по-концентриран и стегнат, и колкото се може по-пълен. Създаването на подобно нещо би изисквало колосално количество труд, много повече, отколкото вероятно и вие, и аз предполагаме. Но въпреки това може би си струва.
Всъщност, може би си струва умението за гласуване да бъде преподавано като задължителен предмет в училище. Много от предметите, които изучаваме, са истински полезни после само на тесния кръг от специалисти, които се занимават с тях. Умението да гласуваме обаче е нужно на всеки възрастен, освен поставените под запрещение. И ни дава или отнема хляба в много по-голяма степен, отколкото дори професията ни (който не вярва, моля да сравни заплатите на професор тук и на хигиенист в САЩ).
Искате ли заедно да напишем един такъв учебник по гласуване? Отново предупреждавам – работата по него ще бъде колосална, ще погълне на много от нас вероятно хиляди свободни часове, и често ще създава между нас остри противоречия. (Които ще трябва да успяваме да разрешим с разум и спокойни аргументи – борим се за обща цел, а не един срещу друг.) Много е вероятно за всяко нещо да развиваме по няколко различни варианта, преди да успеем да ги обединим. Но ако има достатъчно хора, които са истински готови да се трудят за това, може да си струва.
Начинът за съвместно писане е най-лесният. Ако има достатъчно желаещи, за по-малко от час ще спретна едно уики, и ще съобщя домейна му тук. Ще напишем в него кратък курс как се работи с уики, за незапознатите. И… ще тръгваме. 🙂
Каня всички, които след преценка на възможностите си решат, че биха помагали за начинанието, да оставят коментар тук. Ако се съберат десет желаещи, ще обявя идеята за смислена, и ще стартирам нещата.
Благодаря ви!
Да, в контекста на обучение по съвременни ценности, демокрация и гражданско поведение ще бъде добре да има и глава за гласуването. Но трябва да има и една голяма промяна на приоритетите и атмосферата в образователната система. Да се преодолее отчуждението между преподаватели и ученици, които вече водят войни помежду си. От даскали, които минават, изпяват си урока и бягат нататък, учителите да се превърнат в хора, които се грижат за развитието и успеха на учениците си. Съвременната предметна система демотивира и учениците и учителите. Необходимо е да се въведе институция “личен учител” – учител, който е така да се каже, на страната на учениците, а не на системата или на училището, но получава заплатата си от образователното министерство. Учител, който отговаря лично за развитието на няколко деца, 10-20 на брой, като отговорността му за даден ученик продължава повече от един срок или учебна година, а може да продължи и през всичките години на обучение на ученика. Всеки ученик има право на личен учител; може да го сменя, ако той или родителите му са недоволни от него. За всеки ученик се знае кой е личният му учител с всички адреси и телефони. Нека за лични учители се назначават хора, които не са технически ориентирани и тесни специалисти, а педагози и психолози. Личният учител представлява ученика пред образователната система и училището, помага за разработване на личен план за развитие и обучение на ученика, следи за успехите и неуспехите му, помага му в ученето, мотивира го да се развива и учи, служи му за личен пример. С една дума, извършва дейности, които много от родителите нямат време или компетентност да извършват, а обикновените учители не са авторизирани и също некомпетентни да извършват. Дълбокото познаване на отделния ученик, каквото липсва в днешното училище, ще бъде много важен мотивиращ фактор за учениците по пътя на тяхното развитие.
ами направи уики и дай адреса. не че знам откъде да почнем, затова ти пращам един наръчник за избиране на кметове, който написах преди няколко месеца: http://lydblog.wordpress.com/2007/10/17/tha-election-manual/
нашите политици пазят кирливите си ризи и само се плашат едни други с това, че знаели нещо
за противниците си. Хубаво би било, освен учебник да има и приложни материали, но
тогава ще бъде нарушена държавната тайна, националната сигурност или публикуването ще
доведе до съд за клевета…
Аз искам да участвам.
Ще участвам. 🙂
“Най-характерното за демократическия парламентаризъм е, че на определена група хора — да речем на 500 депутата, напоследък и депутатки, — се предоставя окончателното разрешаване на всички възникващи проблеми. Всъщност те самите представляват правителството. Ако от тях се избира кабинет, на който се възлага ръководството на държавата, то това се прави само за пред хората. На практика това така нареченото правителство не може да направи нито една крачка без да си осигури предварителното одобрение на общото събрание. Но по този начин то се освобождава от всякаква реална отговорност, тъй като в последна сметка решението зависи не от него, а от парламентарното мнозинство. Във всеки отделен случай това правителство е само изпълнител на волята на мнозинството. За политическите способности на правителството всъщност се съди само по това, доколко изкусно то умее да се приспособява към волята на мнозинството или го привлича на своя страна. Но по този начин от висотата на истинско правителство стига до положението на просяк, който моли за милостиня мнозинството. На всеки е ясно, че най-важната задача на правителството е от време на време да си изпросва милостиня от мнозинството на парламента или да се грижи да си създава друго по-благосклонно мнозинство. Ако това се удаде на правителството, то ще може да продължи да управлява, но ако не му се удаде, ще трябва да си отиде. Правилността или неправилността на намеренията при това не играе никаква роля.
Но именно по този начин практически се унищожава всяка негова отговорност.
Към какви последици води всичко това се вижда от следното.
Съставът от петстотинте избрани народни представители от гледна точка на професията им, не говоря за способностите им, е твърде пъстър. Никой няма да повярва, че в избирателните урни израстват с десетки или стотици истинските държавни дейци. Всички знаят, че бюлетините се подават от избирателите, които можеш да подозираш в каквото си искаш, само не и в излишък на ум. Въобще трудно е да се намерят достатъчно резки думи, за да се заклейми тази нелепост, че гениите се раждат от всеобщи избори. Първо, истинските държавни дейци се раждат само веднъж в страната през големи периоди от време и, второ, масите винаги имат напълно определено предубеждение точно срещу всеки макар и малко изтъкнат ум. По скоро слонът ще мине през ухото на иглата, отколкото великият човек ще бъде „открит“ по пътя на изборите.
Личностите, които по възможности са над златната среда, в повечето случаи сами си прокарват пътя си към арената на световната история.
Какво става в парламента? Петстотин човека от златната среда гласуват и разрешават всички най-важни въпроси, касаещи съдбата на държавата. Те назначават правителство, което след това във всеки отделен случай трябва да получава съгласието на просветеното мнозинство. По този начин всяка политика се прави от петстотинте.
В повечето случаи тази политика се води по техен образ и подобие.
Но ако оставим настрана въпроса за степента на гениалност на тези петстотин народни представители, помислете само колко са различни онези проблеми, които чакат своето разрешаване от тези хора. Представете си само, какви различни ситуации възникват пред тях и веднага ще разберете колко е непригодно такова првителствено учреждение, в което последната дума се предоставя на масовото събрание, където едва малцина притежават истински знания и опит в разрешаването на възникналите въпроси. Всички наистина важни икономически въпроси се поставят за разрешаване, в което едва една десета от членовете имат някакво икономическо образование. Но нали това означава да предоставиш съдбата на страната в ръцете на хора, които нямат и елементарни предпоставки за разрешаването на тези въпроси.”
Думите на са мои, но по-добре не бих могъл да го кажа дори и да искам.
ДА! ЗА съм!
п.п. …всеки Божи ден гласуваме! с паричките от портмонетата си! малцина обаче си дават сметка за това…
Хехе, свръхамбициозен си, както обикновено. 🙂
Аз съм си мислил за нещо като компактна таблица с предизборните позиции на основните партии по 50-100 основни въпроса (такива с едносричен отговор). Ако не друго, поне да пише някъде какво са разправяли преди началото на мандата…
Участвам в проекта! 🙂
Миналата седмица се случи така, че темата за дискусия с една група ученици ни отведе до изборите. Точно тези ученици догодина ще имат право да гласуват. Струва си да напишем нещо такова и да помислим за популяризирането му. Григор, нахвърлил ли си вече нещо?
@lyd: Желаещите да пишат още не са стигнали 10, но вече ги има. Ако ми остане свободен час през празниците, ще вдигна едно уики, и там ще може да се пише. 🙂
Господ да те поживи. (първичната ми неподправена реакция на идеята). Такова нещо мисля е потребно на всеки, а на мен ми е жизненопотребно, понеже вече сбърках веднъж в избора си. След великолепната идея се размечтах … Ако можеше да има цяла инфраструктура за въпроси и отговори към кандидатите, заедно с оценки тълкувания и гласуване както по отговорите така и по коментарите,тълкуванията. Ако можеше политиците да отговарят, а тези които не отговарят да бъдат предварително изобличавани. Ако можеше да издаваме безплатно електронни подписи на на политиците та да подписват отговорите си, и независим сайт да ги логва за да не бъдат впоследствие променяни. Но това е за други политици не за нашите. Въпреки че в подобно решение виждам логика – ако един парламент разполага с власт в/у 8 милиона българи(8 милиона единици) то в отговор той трябва да бъде подложен на 8 милиона единици контрол за реципрочност. Поне преди да го изберем.
Вътре съм: с удоволствие и с каквото (друго) мога