Чудя се за кой ли път вече пиша на тази тема. Просто днес ми хрумна нещо идиотски просто, но интересно.
Добре е човек да знае дали той всъщност е по-скоро потребител, или по-скоро творец. На пръв поглед е лесно да се каже. Но ако е в заблуда за себе си? Или е и двете, и иска да знае кое е повечето? (Всъщност, почти всеки има у себе си и двете, въпросът е в съотношението им.)
Класическата проба е, ако имате един куп пари, какво ще направите с тях. Дали бихте ги изхарчили по-скоро за разни кефчета, или по-скоро за някакви полезни цели. (Тези, за които върховното щастие е просто да си седят върху парите, и да си ги имат, ги съжалявам от сърце. Горещо им препоръчвам да прочетат “Скъперникът рицар” от Пушкин; ако не знаят руски, Вазов е правил великолепен, ако и доста авторизиран превод.)
Не става дума за какво си мислите, че бихте направили, ако ги имахте – оказва се, че това е съвсем друго нещо!… Първата мисъл винаги е еднопосочна – ще ги дам до стотинка за еди-какво си! После обаче човек открива, че нещата го насищат, и че търси нови. И нерядко хора, които искрено смятат себе си за стопроцентови потребители, след малко засищане дават огромната част от парите за благотворителност или наука. Или хора, които си мислят, че ще дадат всичко за добро, дават малко за луксове, после още малко, после още малко, и в един момент парите са свършили, а на тях им се иска и още, и целият свят в краката им, и още отгоре…
Е, далеч не всеки има куп пари, за да го разбере на дело. Но повечето хора сме изненадващо богати с нещо друго – време. И всеки може да се замисли за какво е харчил свободното си време през последния месец, година или целия си живот – и да си даде отговор на въпроса дали е повече потребител, или творец.
За мен равносметката беше интересна. Първият ми импулс би бил да кажа, че за луксове не давам почти нищо, че запълвам свободното си време с полезни за другите неща. Но като погледна списъка на често употребяваните програми на компютъра ми, една от тях е игра. Да, играя по два-три пъти седмично, по десетина-двайсет минути, но това пак е немалко похабено за луксове време. Или пък ако погледна колко спя, вместо да се науча да спя по-концентрирано. Или как нерядко ям с удоволствие, вместо да използвам времето и да посвърша нещо. Да не говорим пък колко време дневно хабя за новини и интересни неща – направо съм новинохолик, поне по половин час отива. Най-сетне, нерядко се хващам, когато ми е писнало от работата, да се забивам в Уикипедия и да чопля из последно пипаните статии за правописни или граматически грешки, че е лесно и разсейва…
Така че май хич не съм стопроцентов, интензивен творец. А пък познавам немалко хора, които са такива, или са много близо до това. Срамота…
🙂 Все си мисля, че принадлежа към II-рата група, ама може и да не е така (аз никак не съм от скромните, макар присъствието ми… да е по-малко и от скромно) – не мога да преценя какво точно сочат фактите!… По тази тема, обаче, неведнъж ми се е случвало да се замислям…
Една “Асоциация” предизвика у мен тази статия…
А преди две години, за кратко бях учителка по информатика (изгониха ме оттам най-позорно за “нелоялна” конкуренция!), започнах един сайт за комуникация с учениците; мотото на този сайт беше:”Няма как човек да бъде само консуматор на високотехнологичните постижения на човечеството – той трябва да умее да ги ползва по ефективен начин, както и да участва в процеса на тяхното създаване.”
А защо ти е да си интензивен, че и стопроцентов, творец? Веднага се сещам за “Малкият буда”, и Киану Рийвс който викаше “Средният път!”. Според мен, ако не играеш по 20 минути на някоя игрица, и не се поуспиваш, няма да си човек, а някакъв… интензивен творец. Самоцелен такъв. Чукча-интензивен писател, не читател:)
all work and no play makes jack a dull boy 🙂
Айде, айде – ако играеше 20 часа непрекъснато, тогава друг въпрос 😀
Мозъкът има нужда да се пренастройва, това е един от начините.
Я си признай, колко пъти са ти идвали идеи за нещо, което трябв да направиш точно докато играеш 😉
Владимир Леви май му викаше на тоя метод ехо-магнит (е вярно, не е казвал нищо за компютърни игри де 🙂 )
А ако не следиш новините и това, което се случва наоколо, не знам какво творчество очакваш да направиш.
За чопленето в Уикипедия важи същото като за игрите.
Другото Сънчо добре го е казал.
В момента си пия сутрешното кафе, и общо взето се мотая. И ми мина през ума следното нещо – абе, ако бяхме всичките интензивни творци, кога щеше да ни остава време да идваме на блога на Григор?
Май гражданската активност (за бойните изкуства не знам) се появява в момент на мотаене. Със сигурност когато имам интересен творчески проблем, ми е все тая и все през оная за гражданската част. Имаше такъв разказ на Лем, където някаква цивилизация го поддържаше жив чрез непрекъснато захранване с интересни проблеми – един вид хляб и мюзик айдъли.
Pingback: Асоциация « От моята камбанария
Времето, което си споменал, е ключът. Ако имах много пари бих ги организирала така, че да ми стигнат за много време и съответно да не ми се налага да отделям време за печелене на пари -> бих ги дала за да разполагам с времето си 😉
Всичко друго – лускове и/или благотворителност са моментни състояния. Да разполагаш с времето си е най-ценното нещо, за което си струва да се вложат парите. От там нататък – каквото ти душа иска, дали ще го пролежаваш или ще се занимаваш с многобройни хобита си е различно за всеки.
Опитвам се да си го представя този твой интензивен творец и ме разтрисат тръпки на ужас. Такива, дето смятат примерно дрънкането на глупости с приятели на каса бира за загубено време и излишен лукс, хич не ми ги хвали.
@komata: Дрънкането на глупости с приятели на каса бира спокойно може да е извънредно полезно и творческо! 🙂
Аз бих направила от парите пари!!!