Бях писал преди време за металицензирането. Същността му е, че често два лиценза гласят едно и също, или много сходни неща, но юридически са различни, и не са съвместими. Например, не може да бъдат обединени в една програма софтуерен код, лицензиран под GPL, и код, лицензиран под CDDL. (Всъщност, дори код, лицензиран под GPL v2 и код, лицензиран под GPL v3.) Това лишава свободните неща от най-голямата им сила – свободата да бъдат споделяни и използвани. Металицензирането заобикаля този проблем, като създава лицензи, които разрешават използване на лицензираното съдържание под всеки от група сходни лицензи.
Наскоро попаднах на разговор в Уикипедия около поетата инициатива за премахването на несвободните картинки от нея. Както и следва да се очаква, тази инициатива непряко води до засилването на притока на свободни картинки. Немалко от тях обаче са под статута “обществено достояние” (public domain), който е най-свободният възможен, и дори не изисква свободното споделяне на съграденото върху тези неща. (И дава възможност на авантаджиите да пият за здравето на глупаците, върху чийто труд градят успеха си – а това не е точно желаното.) Други пък са под лицензи, които са юридически несъвместими с GNU Free Documentation License (това е лицензът на Уикипедия), ако и да гласят същото или почти същото (например CC-BY-SA).
И това ме накара да се замисля – няма ли възможност за лиценз, който хем да защищава свободата на нещата от авантаджии, хем да помага на добросъвестните да преодоляват проблема с различните свободни лицензи. Напоследък съм претрупан, така че съм го мислил на откъслеци, в свободни минути. Надали можах да измисля перфектния лиценз – всяка помощ за доизчистването му е добре дошла. За подходящото му юридическо формулиране – също.
—-
Металиценз “Позоваване – Споделяне на споделеното”:
Този лиценз позволява на потребителите на лицензираното под него съдържание да го използват при условията на всеки лиценз, който изисква от потребителите следните две условия, и никакви други:
1. Позоваване: Имената на автори на съдържанието не може да бъдат премахвани от него.
2. Споделяне на споделеното: Авторите на производно на това съдържание са длъжни да го лицензират под лиценз, който отговаря на изискванията на този.
—-
Този металиценз позволява свободното използване на съдържание под GFDL, CC-BY-SA и всеки аналогичен по дух лиценз.
Весело рекурсивен е, по стар компютърджийски обичай. 🙂
Дано да е от полза.
Моят блог е Public Domain – кой каквото иска да прави с него. В крайна сметка го пиша, за да се чете. Ако нещата стигат до повече хора, супер. Хич не ми пука дали ще знаят, че аз съм ги писала 🙂 Освен това най-безцеремонно използвам чужди картинки, които откривам с Google, за да илюстрирам текстовете. Не се заглеждам в лицензите – ако някой изреве, ще махна картинката му – има адрес за връзка с мен. Не правя пари от публикуването на тези картинки. Дали попадам в графата на авантаджиите? Понякога тези неща с лицензите и преценката кого да заплюем ми са бая хлъзгави.
Де факто може би не особено. Де юре, за съжаление – абсолютно.
Ако смогна, ще пиша днес (или следващата седмица, или когато) в Уикипедия, на личната ми страница, въпроси и отговори на тема използването на картинки. Ще е насочен към използването на картинки там, но ще можеш да научиш за лицензите достатъчно, за да се оправяш и сама. 🙂
Накратко, в блог, който е PD, можеш да използваш три категории картинки:
1. Такива, които са PD.
2. Твои (ако не укажеш изрично друго, с използването им в блог под PD ги пускаш под PD).
3. Картинки, за които имаш документирано разрешение от праводържателя да ги ползваш, И укажеш това решение към съответната картинка.