Конфесиите и развитието

(Ако случайно някой не знае какво е това конфесия – система от убеждения, възгледи и ценности. Религиите, комунизмът, научният мироглед са конфесии.)

Условно бих разделил конфесиите на два типа: еднопосочно развиващи се и двупосочно развиващи се. Първите обявяват някакъв фундамент за непоклатим, и се развиват само оттам нататък – такива са например повечето религии (не всички). Вторите допускат съмнение и във фундамента си – такива са например повечето базирани на наука конфесии. (Естествено, и тук има изключения.)

Често конфесиите са под силен натиск, който заплашва да ги дестабилизира. Агресивен натиск от други конфесии. Бурно дивергентно развитие. Рязка промяна на околните условия… В такива случаи обявяването на конфесия за еднопосочна я стабилизира, и е голямо изкушение. В същото време обаче то създава пречки пред адекватната еволюция на конфесията, и в дългосрочен план е вредно за нея. Тя се превръща в динозавър, чиито гени са толкова стабилни, че не успява да мутира и оцелее при промяна в околната среда – или го прави бавно и късно. (Погледнете примерно кога католическата църква оправда Галилей… Да видим кога ще легализира марихуаната. ;-))

Защо пиша това ли? Като полемика с Йовко Ламбрев. Вчера в един свой пост той декларира:

Търпимост се допуска към не антифундаментални идеи. Търпимост към критика на фундамента е самоубийствено начинание. Особено към такава критика, използваща оръжия като FUD. И да очакваш подобна толерантност е меко казано странно…

Разбирам го – фен съм на идеята до степен, най-малко сравнима с неговата. Но обявяването на свободата на софтуера за еднопосочна конфесия малко ме плаши. От една страна – да, свободата определено не е нещо за жертване. Поне не на този етап… От друга, това заплашва да “консервира” принципи на СС до степен те в един момент да се окажат неадекватни на нуждите на хората и обществото, и да подсекат влиянието му. Което май не е целта на идеята, или поне не на нашата. 🙂

В какво точно ще се изрази тази заплаха ли? Ако знаех, щях да съм наследникът на Ванга. Но понякога не е нужно да си пророк, за да предречеш какво ще стане, ако си изпуснеш тухла на крака… Безпокои ме наблюдението, че всяко нещо с времето е намирало начин да се превърне в своя пародия, или дори антипод. Не зная дали вие сте проклинали мечтата за самосвиреща гусла; аз имам съседи с мощна уредба. Демократичните избори – този триумф на човешкото волеизявление – неведнъж са избирали управници, които са ставали после нарицателно за диктатори… Не зная дали това няма да се случи един ден и със свободния софтуер, колкото и невъзможно да ни изглежда сега. (То и за демокрацията е изглеждало, и за гуслата…)

Да, този ден е още далеч зад хоризонта, и по пътя към него предстои да срещнем още много чудесни и нови неща – така че горещо подкрепям идеята да вървим точно натам. Но ми се иска когато стигнем до него, да можем да кажем спокойно: “Тази идея вече ни е тясна – искаме, и сме прави да си вземем повече свобода.” И съгласните между околните да ни подкрепят без страх, а несъгласните спокойно да кажат: “Имате право на своето, ние няма да ви спрем.”

А този възглед е въпрос на култура, която се съгражда от днес. И основна част от нея е именно това подлежи ли на съмнение дори фундаментът, или е “свещена крава”… Да, точно сега надали е най-подходящия момент да оставяме поддръжници на идеята да се разколебават и поддават на FUD. Срещу хвърлянето на кал трябва да се воюва безкомпромисно. Но… ще имаме ли по-подходящ момент да съградим основите на културата на търпимост?

Защото тя е култура не просто на търпимостта, а на свободата. Тя е това, което дава смисъл на нещата, това, което различава свободния софтуер от несвободния. И софтуерът е една мъничка част от нея, наред със свободното слово, свободното изкуство, свободните технологии, свободната наука, свободното общество…

Изброяването би могло да продължи до доскучаване и отвъд. Но идеята вероятно става ясна и от това. Нашата търпимост е нашето най-силно оръжие; най-интелигиентните измежду противниците ни се опитват да печелят срещу нас именно чрез симулация на търпимост и разбраност, и да ни изкарват еднопосочни фанатици. Йовко, прав си да се питаш кой е създал на Столмън този имидж, така различен от реалния човек. Който и да е – не му помагай да създаде същия имидж за теб, мен и другите достойни хора наоколо.

Затова и моят съвет към околните е: поставяйте под съмнение основите на свободния софтуер, без колебание! Нашата най-голяма сила е нашата откритост, и отвореността на кода е само малка част от нея. Всеки трябва да има безусловно право да изпробва и дори преминава границите на конфесията. Така, както всеки има безусловно право да напусне страната си когато поиска, ако страната му е истински свободна – или да се прибере обратно в нея.

Като заговорих за страни – да, аналогията с държавите е много добър пример. Винаги е най-лесно и изкусително, ако държавата ти е под заплаха, да ограничиш свободата в нея. Но това е най-грешният възможен ход. Според мен атаката на 9.11. беше разгром над Осама бин Ладен – но последвалите войни с Афганистан и Иран, различните Homeland Security мероприятия, и още купища подобни, бяха все негови огромни победи. (Да не говорим за преизбирането на Буш – според мен с него и Co. САЩ нямат нужда от талибани или бин Ладен… Право на личен възглед. Но нека не разводнявам темата.)

Така че според мен правилният ход е обратният – когато “страната” ти е под заплаха, не да ограничаваш свободата в нея, а да я разшириш колкото се може повече. (Писал съм преди за хората на свободния софтуер като вид общество или вид националност.) Тогава, и само тогава принципът “един за всички, всички за един” работи докрай истински – и всички достойни хора на света се вдигат в твоя подкрепа.

Защото те също са част от това общество, граждани на тази държава, дори ако не го осъзнават, и използват несвободен софтуер… Осъзнаят ли това, което става с тях, останалото е въпрос само на време.

… Изписах много. Дано не съм доскучал. И дано съм успял да кажа каквото трябваше.