Уви, доста от вечерите ми напоследък са заети с ремонти на компютрите на приятели. И една от причините още да не съм казал “аман от приятели” са случките, които се случват понякога по време на тези ремонти.
Така беше и преди няколко дни. Бях направо разфасовал компютъра на познатите ми, докато открия проблема – “почти” работеща мрежова платка. Семейството благоразумно придремваше около телевизора, за да не ми пречи. В един момент обаче хлапенцето внезапно се провикна:
– Тати, тати, виж, Шрек!
Стреснат, вдигнах към екрана поглед – и познайте какво видях?
Течеше “Мюзик Айдъл”, а на екрана се блещеше бръснатата глава на Фънки.
Не обичам да се подигравам с външността на хората. Още повече че вече съм се гаврил с Фънки – направо не е честно да продължавам. Понякога обаче попаденията са толкова точни, че не мога да не се усмихна, особено ако са неволни. Освен външната прилика, в момента Фънки беше направил и физиономия абсолютно в стил Шрек, и аналогията беше право в десятката. Прихнах така, че събудих и останалите членове от семейството.
Оттогава непрекъснато ме мъчи въпросът – случайна ли е приликата? И ако не, кой на кого е прототипът?
🙂
🙂 Порция смях преди сън, thanks! Верно! Аз харесвам Фънки(-Шрек)…
На мен Фънки повече ми прилича на Чичо Фестър (сем. Адамс) 🙂