… Дебелогъзие? Великогушие? Тенеке-суратлък? Решавайте сами.
Съображения може да има хиляди. Но едно е ясно – един българин, затворен в чужбина, може да бъде пуснат на свобода до изясняването на случая. Само че никой от тези, които трябва да си мръднат четирибуквието за целта, не го прави.
Не защото човекът е виновен, а защото е от народа, а не от Слугите му. За които това се прави мигновено…
Спомням си за Хелмут Кол. Два мандата канцлер на Германия, най-обичаният от много десетки години. Съвременният Бисмарк, поне за немците. Обединителят… Биха могли да се изпишат страници и страници с добри думи за него. Заслужени.
Но в момента, в който той се оказа замесен в корупция, пътят му в политиката свърши завинаги. Дори косвено замесен, дори не съвсем виновен. Немците продължават да си го обичат и харесват, но повече няма да гласуват за него. Корупция за тях значи политическа смърт завинаги.
Ако и за нас беше така, политиците ни щяха да са като Кол (или по-добри). Сега обаче са каквито сме си заслужили.
Един мой приятел беше казал (на доста алкохол): “Тая страна не случи на народ”. Един американец пък ме беше питал: “Кой ви избра на вас това толкова оплювано заради корупция правителство? ЦРУ? КГБ? Или вие самите? И кой ще гласува пак за него?”…
Не знам кой ще е. Аз няма да съм – никога повече. За мен тези “дами и господа 50%” са политически трупове до последния. Завинаги. Ако трябва, ще гласувам за кварталния идиот – но те повече няма никога да получат власт от моята ръка. За поука на всеки следващ… Друг начин да имаме свестни политици НЯМА.
За кой ще гласувам ли? Оп-палааа! Грешен въпрос. И грешката е в това, че го задаваш на друг, а не единствено и само на себе си – и по-точно на джоба, гърба и съвестта си. Надежда да се оправим ще имаме единствено когато всеки започне да мисли със собствената си глава, и да гласува според личния си интерес. Може отначало да се поскараме малко, но ще се разберем… Но това е друга тема, и е дълга.
Отношението на политиците ни към случая Николай Баровски не е единственото, което ме кара да мисля така. Но е едно от нещата. И затова нека знаят, че повече няма да получат нито моя глас, нито гласа на който и да било, който ми вярва.
Ако не заради мен – поне заради Николай. За да има той шанса си.
Политиците ни са такива каквото е обществото ни, т.е. каквито сме ние. За да имаме политици каквито искаме, държава каквато искаме, гражданско общество изобщо, защото в момента нямаме такова, трябва да се променим ние.
Ами на работа 🙂
Не си прав за Кол. Скандалът с корупцията мина и си замина. Основният фактор, поради който Кол не беше преизбран, бяха огромните данъци, които наложи на Западна Германия за възстановяване на Източна Германия. Парите се усвоиха без да има видими промени, а това, в комбинация с ОЩЕ един данък, издразни максимално хората, които за 50 години от руините създадоха втората или третата най-мощна икономика в света, а сега всеки цоца от тях. Плюс това Шрьодер обеща да намали разработицата, както и равноправие за всички, а подобно предизборно обещание в тази държава е като да черпиш циганите с кебапчета и бира. 🙂
А и не мисля, че някоя западна държава, дори САЩ, които нечовешки обичат подобни ситуации, за да хвърлят пепел в очите на другите колко се грижат за гражданите си, би си мръднала пръста за John Doe. Целият случай ми звучи като отмъщение на конкуренти – нещо подобно на разправията с bexxair, отколкото като добър повод да се плюе по администрацията ни. А тя, че е тромава – тромава е, няма какво да си кривим душата.
Кристияне, или не си прочел информацията за това момче, или си предубеден, или нещо на мен не ми е ясно от твоите думи!
Искаш да кажеш, че дори нормалните държави няма да си мръднат пръста, ако:
* техен гражданин е хвърлен без обвинение в чужд затвор
* могат да го измъкнат с/у гаранция
* могат да заловят по-вероятните престъпници?
Аз не мога да повярвам на това! Особено за САЩ!
Да, точно това казвам. Никой за никого не го е грижа. Администрацията навсякъде е мудна, навсякъде чиновниците са еднакво апатични към проблемите на смущаващите покоя им и държавата е еднакво незаинтересована към добруването на гражданите си. А дори и да не е, по закона на Мърфи, случаят ще бъде прикачен или към някое некадърно звено или към такова с нисък бюджет, пращайки всичко в девета глуха. Не ме разбирай погрешно – с удоволствие ще чуя контрааргументи, дори ще им се зарадвам. Ще ми върнат вярата в доброто.
Доколкото разбрах от всичко прочетено, Николай е бил хванат с фалшиви банкноти. Естествено, че ще го тикнат в кафеза – това е сериозно престъпление.
Кристиан: За Кол би могло да се спори, и да се привеждат аргументи за и против. Но не съм уверен, че навсякъде за никого не го е грижа.
Навсякъде в банановите държави определено е. Но навсякъде, или почти навсякъде в цивилизованите държави е доста по-различно. Дончо живее от доста време в една такава, и всеки ден има пред очите си примера. Аз също чета подобни примери по вестниците всеки ден.
Пресен пример: в Ирак отвлякоха италианска журналистка. Веднага италианското правителство прати там експерт по освобождаване на отвлечени (и американците го застреляха, но това е друг въпрос). Ако бяха отвлекли в Ирак наша журналистка, какво щеше да направи нашето правителство? Боя се, че отговорът не е твърде цензурен.
И проблемът е не че гърците са тикнали Николай в кафеза – това е, което се прави при тези обстоятелства. Проблемът е, че нашите не са си мръднали дебелогъзията, за да го освободят – а това е, което НЕ се прави при тези обстоятелства!
Същото, другояче: ако не искат да си вършат работата, не виждам смисъл да им плащам от джоба си за това. Късам им договора. Куфарите, и пътя!
Мудно е всичко, което е оставено да бъде такова! Вярата в доброто няма нищо общо в случая! Това си е твоята вяра – ти решаваш дали да я има или няма. Освен това всякакво чесане на езици, за чия да е вяра няма особен смисъл – имат смисъл действията, не вярата. Аз не вярвам, аз знам, че е незаконно 7 месеца да не бъдеш обвинен! Не вярвам, а знам, че да си доверчив (дори и глупав) не е незаконно! Не вярвам, а знам, че да нариташ нечий муден задник има смисъл, много повече от равнодушието!
Откога да си добър и отзивчив е престъпление?
Нима някой трябва да лежи в затвор без присъда, без дори обвинение? Това и най-големият престъпник не го заслужава, Кристияне!
Прочети нещата пак. Съсредоточено. И ще разбереш срещу кое именно негодуваме.
Да прочета? Всичко, което има да се прочете по темата е един сайт, на който пише колко добър човек е той, както и мимолетни публикации из вестниците. И как бил хванат с пачка фалшифицирани пари, защото бидейки добродушен до глупост, някакви лоши, лоши хора не само са му влезнали под кожата, ами и са го използвали за користните си цели. Ще ме прощавате, ама мене сутрин не ме извеждат на ливадата да паса. Една фалшива банкнота, две, пет – айде, иди-дойди. Само че две пачки, и то зашити в ръкава на яке – коренно различна история. Това мирише на далавера и/или лоши приятели.
Никой не може да си избира родителите, но приятелите – може. Ако той е толкова наивен, че наистина да го използват за контрабанда, то тогава виновен си е само той. Но също така са виновни и хората, които му се пишат приятели. Такива хора биха забелязали контакти със съмнителни личности и биха го предупредили или най-малкото попитали той какво общо има с тях. Защото нормално изглеждащи, hard-working граждани на републиката не зашиват в ръкави на якета пачки с фалшиви пари. А и сигнали по границите обикновено не се подават за щяло и за нещяло. Няма да разтягам теории на конспирацията, защото самият аз им се смея от сърце, но в едно нещо съм убеден и това е, че работата не е чиста.
Още нещо, понеже постоянно ми се набива в очите. Той не е тикнат в затвора без обвинение. Точно обратното – обвинен е в пренос и притежание на фалшифицирани пари. А и доста по-важното – не са нарушени някакви основни човешки права, поне не и така, че да се налага намеса на дипломатическо ниво. Едно е да те отвлекат терористи (визирам цитирания от Григор случай), друго е да те арестуват.
Всеки може да бъде обвинен във всичко. Не е нормално обаче да седи там сума ти месеци без съд и присъда, без дори по-сериозно обвинение. Това не е тип престъпление, за което мярката за неотклонение непременно е затвор.
Освен това, практика на всяка бяла държава е да освобождава гражданите си зад граница, когато може. Ако трябва, после ги съди сама – често по-сурово, отколкото откъдето са били освободени. Но не ги зарязва в нечий чужд затвор от нехайство. А с Николай Баровски е станало точно това.
Процедура за освобождаване за такива случаи има утвърдена, не е да няма. Принципно съгласие, че е добре той да бъде освободен, също има. Проблемът е, че няколко чиновници не са си мръднали четирибуквията, защото не им пука. (Докато за чада на “богоизбрани” търчат като бити педераси.) Ако ще правим пак бай Тошовски изпълнения, оти ручахме всичките жабета? И ако търпим да ни ги пробутват пак, кой ни е виновен, че ги получаваме – ЦРУ, КГБ, МОСАД, марсианците?… Затова и късам договора на политиците ни. Точка.
А колкото до парите: на мен ми се е случвало да намеря в багажа си на граница пъхнат странен пакет. Не зная какво имаше вътре, и защо и как е попаднал в моя сак. Предполагам, че някой мой спътник със сръчни ръце е решил да ме ползва за “муле”… Излязох от автобуса, докато чакахме да дойде наш ред, и го изхвърлих най-културно в коша за боклук. Толкова.
Но го намерих случайно, понеже обърнах нещата си наопаки да търся къде съм заврял в разсеяността си паспорта… Толкова лесно беше да не го намеря, нали? И може би да вися с години в сръбски затвор. Заради наивност или какво?
На мен ми се размина. На Николай – не. А утре може да си ти… Не ти го пожелавам, но си помисли – ще бъдеш ли щастлив, че си в затвора с обвинение, и то важно, било фалшиви пари, било наркотици… А? Ваксиниран ли си срещу лоши приятели, или срещу която и да е друга подобна възможност?
Или ще опищиш света, като пламне твоята къща – ама сега гори чужда?
Интересно. Точно по темата за политиката и кой ни е виновен имах дискусия (нека да я наречем така) вчера. Тя ми даде шанс още веднъж да си подредя мислите по въпроса и сега ще ви ги предложа най-любезно и на вас:
Да, политиците си ги заслужаваме. Да, заслужаваме си и мутрите, и чалгата, и Слави Т… ъъъ, както и да е.
В нашата кръв (понеже всички сме хора) е да не ни пука изобщо един за друг – всеки гледа само собствените си интереси. Това означава, че всеки политик се интересува само от едно – да бъде преизбран. И по света и у нас. Оттук обаче започват и разликите. Ние като хора се делим на умни и глупави. Умните хора са осъзнали, че в много случаи краткосрочните жертви на личния интерес в полза на обществения са бъдещи инвестиции, които се изплащат. Глупавите хора гледат на моментната далавера от типа “ден година храни” и не си дават сметка, че сами режат клона, на който седят.
Нашите политици са от глупавите хора – те не мислят, как да спечелят още един мандат, а как максимално да изцедят това, което имат сега. Те могат да си позволят да са глупави, защото избирателите им (да, ние) са глупави – глупави, защото търпят и толерират това мислене.
Не съм историк, нито имам каквито и да било интереси в областта, но от оскъдните си познания оставам с впечатлението, че когато нещата са се зациклили в порочен кръг изходът е един – революция (също както с новата версия – пренаписваме всичко отначало, за да се освободим от наследените архитектурни проблеми). Как става това ли? Ами не претендирам да знам, но се сещам за един начин, който си заслужава да бъде опитан – нека когато БСП дойде на власт да им поставим условия, за да ни управляват и нека първото условие да бъде наказание (затвор) за провинилите се предходни управници – тези които нарушиха законите. Нека направим прецедент и да видим поне един истински престъпник в затвора. Нека ако новото правителство БСП не накаже виновните в срок от една година (няма нужда да чакаме цял мандат), да влезем на едно тяхно заседание в парламента и когато излезем тях да ги изнесат оттам. Нека после пак си изберем правителство – то вече ще си знае урока. Много брутално ли? Ами да – много. Затова му казвам революция. Има само един проблем – трябва някой да ни поведе – трябва ни съвременен Васил Левски. Хопалааа… чакайте малко! Ама то какво направихме с оригиналния Васил Левски, който се жертваше и се бореше за нашето добро? Ааа да – предадохме го и го затрихме. Затова вече нямаме такива като него.
Като песимист ли звуча? Опитвам се да бъда реалист, но реалността, която виждам не ми предлага варианти за оптимизъм.
П.С. Искам да добавя накрая, защото май ми се разводни мисълта, че изборът си го правим не на изборите, а най-вече между тях. Разликата идва оттам как държим сметка на политиците си, а не толкова оттам как си ги избираме.
Като цяло споделям идеята – но смятам, че поне на този етап това може да се постигне и без чак толкова бруталност.
Ако просто ги научим, че не се ли оправят добре, си отиват завинаги, рано или късно ще започнат да се появяват такива, които предпочитат да работят, за да стоят на власт и утре. Ако, разбира се, е станало азбучна истина, че не управляваш ли добре, и Господ не може да те сложи за втори мандат. Иначе не става.
Наблюдавам това явление сред кметовете – там изборът е по-мажоритарен. Вече почват да се появяват кметове, които печелят втория си мандат с повече от първия – и кандидат-кметовете ги виждат, и някои си правят изводите. Един ден тези успешни кметове ще поискат и повече власт – и ще им е много лесно да я вземат, защото ще са се доказали на по-ниското ниво.
А дотогава ни остава това да пращаме в архива завинаги изложилите се. За да знаят идващите, че некадърност означава чао завинаги.
Pingback: evblog » Blog Archive » Николай Баровски и Свободата