Не обичам chain letters, а и еквивалентните им блог-игри. Този път обаче въпросът ми хареса.
Абсолютният ми свят… това сигурно трябва да е идеалният свят за мен. Само че аз просто не знам какъв трябва да е той.
Би било хубаво да имам време за всичко, което искам. Само че това май ще рече безкрайно, или поне огромно количество време. Към момента категорията със статии за оправяне в Уикипедия е над хиляда статии, и по повечето от тях има по няколко часа работа. Сметнете само това колко време е. А колко статии бих написал, или превел от някоя друга Уикипедия – това сигурно ще ми отнеме десетки пъти повече време.
И това е само Уикипедия. БГ-Фантастика просто плаче за помощ. Толкова нещо има да се пише вътре, а няма кога. Толкова прекрасни български фантастични произведения, за които не е написана нито дума. Толкова чудесни автори, преводачи, фенове, за които няма дори два реда биография. Срамота!… Това може да ми глътне и повече от Уикипедия.
И други уикита има, но нека ги оставим настрана. Стара мечта ме чопли от много време – да напиша 3D-среда за Unix / Linux, аналог на X-средата, която е 2D. Цялата й конструкция вече е в ума ми, просто ми трябват към десетина човекогодини, да я изпрограмирам. И с такъв кеф ще я пусна като свободен софтуер… А след това сигурно бих се захванал с правене на библиотеки с елементи и класове за нея. Станат ли поне малко прилични, не само ще улеснят здравата програмирането за нея. Такъв великолепен 3D десктоп ще може да се направи, че общуването ни с компютъра да се промени издъно. (Може и повече от един.) А ако 3D средата го позволява (никак не е трудно), и десктопът го отчита, е страшно лесно да се направят оптимизирани за пряка неврална връзка. (Не треперете – това просто е поредният напредък. Всички новости, от каменния нож насам, са имали и лоши страни – от нас обаче зависи да ограничим лошите, и да разгърнем хубавите.)
А колко още неща ме чоплят, и притеглят! Където и да се разхождам из природата, навсякъде е затрупано от боклуци. И винаги, всеки път, ми се прищява да взема едни ръкавици и топче чували за боклук, и да си прекарам много-много приятни часове в изчистването на това или онова място. Ето една работа, която на снобите и “селяните” може да звучи непрестижно, но на свестните хора топли душата и носи морално удовлетворение. И като гледам колко е мръсотията наоколо, би стигнала за толкова много време!
Върна ли се от природата, сигурно бих седнал на компютъра пак. Толкова недописани разказа ме чакат, един почти готов (само за една масивна редакция 🙂 ) роман, започнат втори… И толкова още неща незапочнати, но плуващи из ума ми, готови да изскочат в момента, в който им отворя вратичка за навън. И някои от тях са красиви и свестни, и би си струвало да излязат на бял свят… А не смогвам.
… Аман от компютри! Иска ми се да си измия колата. Собственоръчно. И да се хвана да си я отремонтирам, с удоволствие и радост. До последното проблемче. Може да е старичка, но си я харесвам. Ако можех да се грижа за нея, колкото ми се иска, щеше да е супер… И жилището ми плаче да му довърша ремонта. И да направя по него куп красиви и приятни неща. Да е удоволствие да се живее в него. Всъщност, и да си купя някъде къщичка с дворче. Да стегна къщичката, и да я превърна в уютен дом. А дворчето – растенията в него никога няма да се оплачат от прекалено много грижа, там има какво да се върши до края на света. Рядко съм се чувствал по-щастлив, отколкото когато съм въртял лопатата в някогашния си двор. Общуването със земята няма как да бъде заменено от нищо, тя дава и сили, и спокойствие, и мъдрост…
(Като споменах за лопатата и за общуването със земята – толкова голи чукари има из красивата ни България! И толкова по-красива ще стане, ако бъдат залесени! Ето това е нещо, което бих правил с истинско удоволствие. Бих плащал да го правя, ако можех да си го позволя. С ясното съзнание, че надали ще доживея да видя издигащите се над тях гори. Но и с щастието, че един ден ще ги има.)
И още неща, и още, и още. Всяко от тях достатъчно за десетки животи. Но сигурно и всяко ще ми омръзва след време, и ще се прехвърлям на нещо друго, задъхан от бързане да не пропусна и там. И когато ми омръзне и то, да се връщам отново към някое старо, или да добавям към списъка на нещата нови, и още нови. Да, знам – това се нарича ненаситност, и не е хубаво. Но сигурно ще се справя някак с лошите му страни – справянето е просто още едно от нещата, които бих искал да добавя, да имам за тях време.
И най-сетне, има едно нещо, което се надявам да не ми омръзне никога, колкото и дълго да живея. Да бъда щастлив с момичето до мен, да се грижа за него, и да го правя щастливо. Да отгледаме заедно децата си, и да преливаме от щастие при всеки техен успех. Да не тъжим за тях, когато пораснат и отлетят – те никога няма да изчезнат, ще създадат деца, които ще бъдат нашите внуци, и нещата ще се повтарят отново и отново… И най-много се надявам никога да не престана да се радвам на красотата й. Дори ако отдавна вече другите виждат в нея само сбръчкана старица. Красотата е в очите на гледащия – а аз зная как да я виждам, и откривам.
… В крайна сметка, да си призная, не зная какъв е абсолютният ми свят. Твърде хилядолик е, едновременно възможен и невъзможен. Сигурен съм само в едно – че трябва да е относителен, и непрекъснато променящ се.
На което описание според мен добре съответства реалността. 🙂
—
Предавам топката на всеки, който се чувства заразен от идеята за абсолютния му свят. Ако нямате блог, бъдете добре дошли да я напишете в коментари тук. 🙂
искам да си купя някое(няколко) села и да си живея като феодал 🙂
по-скоро в стил като междузвездни войни – глинени къщи и роботи
преди време един чичко с известен прякор май си купи село в родопите…
Може ли да ти дам един мъничък практически съвет? Научи къде е копчето на пералнята и почни да си переш поне чорапите сам ;-). Научи също и къде е копчето на прахосмукачката. (При евентуална липса на двете овладей съответните ръчни умения с легена и с метлата). Не клинчи от миенето на чинии и мъкни по-честичко пазарските торби към къщи. И престани веднъж завинаги да се благодариш, че си мъж и това ти давало право да скатаваш домакинската работа ;-). Подобни дейности, вярно, не дават сили, спокойствие и мъдрост като копането. И вероятно не се вписват в “абсолютния” ти свят. Но щом искаш да радваш момичето до теб, никак няма да са излишни, повярвай.
Не е по-трудоемко от измиването на колата, примерно.
Хе- хе 😉 :-)))
Моят абсолютен свят изобщо не е абсолютен. Той си е мой, много индивидуален и е само в мен. В моите представи за света. Аз изучавам реалността, като си създавам модели за нея. Но – както бе казал един по-умен от мен – картата не е реалността.
Ние – като общество, като човечество – създаваме един “по-абсолютен” свят. Той е повече или по-малко общ за всички. И си го предаваме по наследство.
Всъщност – ние сме частици от абсолюта.
Разликата е в осъзнаването….
Приличаш ми на Леонардо да Винчи по две неща – едното – положително, а другото – отрицателно.
Комата, както винаги, ме дразни
(уточнение: владея посочените от нея неща и ги практикувам)
@Жилов: Григор си знае защо съм му го написала :-). Това, че те дразня, ме радва.
😛
Ех, този абсолютен свят! По някакъв начин прилича и на моя абсолютен свят, макар, че в надпреварата с времето далеч не успявам, пък и капацитетът ми – доста по-ограничен… Но разбирам, прекрасно разбирам за какво тук иде реч! Поздравления! Аз споделям, подкрепям такава житейска философия! Това е трудно, но пълноценно присъствие. А какво отрицателно вижда Жилов – не разбирам…
Pingback: In an Absolut world - Добре дошли в Абсолютния свят » В Абсолютния свят хората не са мързеливи, но знаят за какво работят
Съществената част от моя абсолютен свят вече я има: това са мъжът и децата ми.
Другата част предполага спечелването на милиони от лотария, за да мога най-сетне да започна да се занимавам с това, което ми е по сърце: благотворителност в големи мащаби.
Ще питате защо от лотария. Просто е: така ще получа наведнъж голяма сума пари и ще ми бъдат развързани и сърцето, и умът, и ръцете да давам.
Ще основа няколко организации (знам точно какви), ще наема свестни, знаещи, можещи, отговорни, волеви и честни хора и с тях да правим чудеса. (Ще ми повярвате ли, като ви кажа, че имам и списък с хората, които ще привлека за каузата?) Искам да покажа на тези, които смятат живота за ад, че всъщност сме истински късметлии, задето ни има. Искам да им помогна да се потопят в еуфорията от това, че започва поредният ден; да благодарят за всяка секунда и глътка въздух, която имат в повече; да отворят очите си за красотата, която ни заобикаля и да се стараят да я умножават, докато са живи.
И светът ще стане още по-хубаво място.
Pingback: Миглен