Вчера открих под предишен запис следния коментар:
—
Fancho Says:
July 12th, 2008 at 11:05 pm e
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=7729&Level=3
Ето ви нещо доста интересно, но зависи от какъв ъгъл го погледнете. Иначе написаното по-горе е едно страхотно начало да се замисли човек какво даваме все пак на нашите деца?
—
Текстът на Георги Данаилов е брилянтен поглед към ума и мислите на едно дете. Прочетох го няколко пъти, много внимателно, и направо спираше дъха ми от възхищение. За претенциозния читател сигурно би бил малко… детински. Но за мен е толкова автентичен и истински, че не ми стигат думите. Направо сякаш дете е стенографирало мислите си, едно към едно. Смаян съм от таланта на автора.
Мисля си – струва си да бъде прочетен. Едно истинско прозорче е към детския свят. Свят, покрай който непрекъснато минаваме, но някак не успяваме да надникнем в него, и да разберем децата си.
А без това надали има как да ги нахраним пълноценно – нито истински, нито духовно.
Почти всичко от Данаилов, което е он лайн съм прочел. Понеже има и електронна поща, писах му, благодарих му, и съм много горд, че ми отговори, и даже писа, че като интернет достъпът стане по-добър в селото, в което живее, ще може да ми пише и повече. Страшно гадно ми стана, когато се опитаха и този човек да умърсят, че се опитвали да го вербуват, отвратително… Да е жив и здрав, само спокойствие му пожелавам и здраве.
@Виктор: Имаш ли му е-майла? И аз искам да му благодаря, и ще съм горд, ако ми отговори.
Нали на Георги Данаилов беше “Убийството на Моцарт”? Има ли я в мрежата, бих я прочел пак с удоволствие…
А на кого (руски писател) беше това, за едно много умно дете, в трети-четвърти клас в руско училище, дето все искат да го преместят в по-горен клас, а то не иска… Помня откъслечни моменти, че било от страната “задпетичия”, че за много хитрите неща казваше, че са “смешни”, и че наби един горнокласник, просто защото имаше бързи рефлекси. А след като го наби, почна да повръща.
Ето това в края ме разплака.
“Не беше ли твоето детство по-богато на заложби и чувствителност? Ние ли сме виновни, че то се насочва по едно тясно русло и че в заливчетата на пролетния поток спират и остават безброй цветчета, които не могат да достигнат морето?”
А аз си имам едно старо издание, което включва “Деца играят вън” и “Убийството на Моцарт”. Заедно с “Малкия принц” това са двете ми настолни книги от години. Периодично си препрочетам части от тях и винаги си залепвам една щастлива усмивка на физиономията… Отвратителната история, в която го набъркаха наскоро и мен ме потресе – беше гадно, грозно и мръсно като ежедневието напоследък. Но да е жив и здрав, да се радва на обичта и благодарността на читателите си – има я в изобилие и никой няма да му я отнеме!
И на мен ми се иска да му пиша и да се гордея, ако ми оговори.
Мииии… едно време му имаше пощата на slovo.bg, където са и много от книгите му, ама сега гледам, че го няма вече (e-mail-ът). Ако го изровя някъде при мен, ще го пусна тук.
@suncho Струва ми се, че си спомняш за “Нестандартното дете” на Владимир Леви.
@basstoon: Да! Мерси! Сега остава и да си я намеря…
А,ето я:
http://www.koob.ru/books/nestandartniy_rebenok_levi.rar
Ех, тези подли комунисти, как ни караха да учим руски. А руснаците – подли комунисти и те самите, как си слагат пропагандата свободно достъпна в интернет. Още малко и музиката безплатна ще направят, и безплатни червонци ще тръгнат да раздават.
Много интересна информация получих.Благодаря!
Можете да погледнете също http://www.prostoaz.info
Sajt na edno nestandartno dete.
Драги Григор Гачев – изпращам Ви моя адрес. Бях много трогнат, от всичко което прочетох във Вашия блог за моите книги. Обявете електронния ми адрес и нека всеки, който желае да кореспондира с мен се възползва. Аз вече съм доста остарял та наистина се нуждая от някоя и друга добра дума. Мога да приема и ругатни, ако са достатъчно стилни! Тия дни ще излезе ново издание на “деца играят вън” с илюстрациите на големия наш художник Иван Кирков
Ваш Георги Данаилов село Ковачевица 2969 – 0899712780
@Georgi Danailov: Адресът е georgidanailov в сайта abv.bg. (Вписвам го тук, защото иначе не се вижда. А е изписан така странно, за да не започнат да си кореспондират с вас спамерите. От тях надали ще чуете добра дума, освен ако не приемате по 1000 предложения дневно за виагра като комплимент.)
Уви, не съм написал тук и една десета от добрите неща, които мисля за Вас. Може би е нужно да напиша специален запис. Убеден съм, че ще си струва.
Нямам смелостта да се обърна лично към Георги Данаилов и да го притеснявам,но искам да кажа,че за мен той е най-българския автор,с много богат и завладяващ език.Колкото и да се опитват да го омърсят,няма да успеят,нашата обич и признателност са по-силни.Желая му здраве и дълголетие,да не спира да пише,защото има какво още да каже този”мъдрец от планината”,както сполучливо го нарече една журналистка.Запленена съм от неговите книги,а в Ковачевица съм оставила сърцето си,благодарение на този чародеец на словото.Казано с две думи,той е моят любим автор.
@Й.Петрова: Наистина е изключителен писател. Колкото пъти прочета нещо от него, толкова пъти се възхищавам на таланта и майсторството му. И виждам колко невероятно висока и далечна е летвата на истинското писателство…
Честит Рожден Ден!Сърдечни пожелания за здраве и дълголетие и още много години на върха,защото за нас той е там.