Покрай един коментар на Bella вчера обърнах внимание на блога й. Чудесен е. Препоръчвам го на всеки, който обича истинските неща.
Една от историите в него ми направи силно впечатление. Ето я, най-безсрамно изкопирана тук:
—
Един човек влязъл в бръснарницата, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек. Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят – Нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
– Не! – възкликнал клиентът. – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто той не е дошъл при мен.
– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.
—
В блога на Bella има още много други чудесни истории, случки и много хубави снимки откъде ли не. 🙂
А за мен след историята остават размислите, и изводите.
Дали ще кажем “Бог”, “Добро” или още много други неща, е едно и също. И дали това нещо е благ старец, седнал сред облаците, или само наша представа без реален еквивалент, е без значение. Защото това, което е от значение за нас, е дали ние го приемаме, или не – и как.
Доброто може да е субективно – но все пак е до голяма степен универсално. А има “добри” неща, които носят удоволствие предимно, или единствено на злите хора. Да наложиш себе си, съсипвайки околните. Да се чувстваш по-велик и важен от тях, да ги тъпчеш, и да се опиваш от това… За мен лично – благодаря, предпочитам лошите ми неща пред такива “добри”. Мисля, че не е трудно да разбера кое добро е истинско, и кое е маскирано зло.
Всеки сам решава, и избира по кой път ще поеме. И, съответно, в каква личност ще го превърне този път, и какво щастие ще му донесе. (Да – оказва се, че “какво” не е по-малко важно от “колко”. Въодушевява ли ви например щастието да можете да убивате безнаказано? Не казвайте, че не е щастие, има хора, които просто си струва да ги няма, нали?… Бихте ли искали това щастие?) Понякога просто решаваме в коя от няколкото възможни посоки да ни понесе течението. Други пъти може да е необходимо да поработим малко себе си, за да оформим личността си – точно както посещаваме финтеси или тренировки, за да оформим тялото си или да поддържаме формата си. А тялото е просто дреха за личността ни: всеки разумен човек пази грижливо дрехите си, но смята себе си за по-важен от тях.
Аз например се възхитих колко позитивен и приятен е блогът на Белослава. И с тъга виждам, че моят не е такъв – а някога беше… И се сещам, че блогът е отражение на блогера: променил съм се, станал съм по-малко позитивен аз. А започнах този блог именно за да се науча да бъда по-свестен. Да, помогна ми немалко. Но сега, благодарение пак на него, виждам, че съм се занемарил, и съм се върнал назад. И че е време да се погрижа за себе си.
Благодаря ти за чудесния урок, Бела! Имах нужда от него.
А може би не само аз.
Радвам се, че притчата ти е харесала. Бела пише рядко, но за сметка а това – много качествено. Човек винаги може да научи нещо важно от нейния блог.
Направо се изчервих! Благодаря ви от сърце за милите думи! Истина е, че има нужда от всякакви блогове – от позитивни, от информативни и от креативни 🙂 Аз лично се опитвам да събирам в моя блог всякакви истории, които ме вдъхновяват. А от време на време и аз да пиша по нещо.
Но Майк е прав. Наистина пиша рядко. Може би защото си мисля, че блогът ми не е толкова четен и малко се измързелявам. А наистина трябва да се поправя. Така че и аз ви благодаря за урока. Ще се опитам да пиша по-често. Понеже се познавам – това вдъхновение ще ме държи една седмица, през която сигурно ще пиша – но след това, ако пак изчезна, разчитам на вас да ми се скарате.
Желая ви усмихната седмица!
забавна притча, но силно невярна, по един популистки начин характерен, за епохите на Информационната Невинност 🙂
Има един малък проблем в тази история.
Бог се предполага да е абсолютен и всемогъщ, а за бръснарите това не се предполага. Бръснарят не си приписва всемогъщество.
Също така не е вярно, че болката и страданията ще изчезнат заради търсенето на този абсолют, тъй като ние имаме нужда от тях и сме възникнали заради тях.
за съществуването на бог не може да се спори аргументирано, защото всички аргументи на вярващите се свеждат до това, че бог е всемогъщ и така е поискал. това простичко обяснение е доста постно и вярващите обичат да го труфят и разкрасяват до абсурдност.
също така, много обичат да се упражняват в софизъм и реторика.
“Въодушевява ли ви например щастието да можете да убивате безнаказано? Не казвайте, че не е щастие, има хора, които просто си струва да ги няма, нали?… Бихте ли искали това щастие?)”
Григоре, това което описваш е отговорност, не щастие.
може би не е нормално да си много позитивен или много негативен 🙂
Историята вярно е интересна… Може да я линка, ако се сетя, когато напиша една, две статии, които все ще пиша от месеци насам. 🙂
@Майк Рам: Блогът й наистина е чудесен.
@Bella: Думите са заслужени. И наистина, пиши по-често! (И… може ли на ти? 🙂 )
@ffox: От гледна точка на формалната логика е невярна (една от причините е посочил Жилов; има и други). Но от гледна точка на даването на хляб за размисъл върху нещата е изумително вярна. Информационната Невинност е вид детство – ако внимавахме повече в това, което казват и мислят децата ни, светът щеше да е много по-пълен с открития (а и светъл, чист и истински) отсега.
@Жилов: Теолозите имат елегантна заобиколка на този аргумент. А именно, позицията, че Бог е дарил на човека свобода на волята. Аз досега не съм успял да намеря пролука в тази постановка (освен стандартните опровержения за възможността за съществуване на трансцедентна величина в рамките на нетрансцедентен контекст). Пробвай ти. 🙂
@emo: Тъй като бог по дефиниция е трансцедентна величина, съществуването му няма как да бъде доказано (или оспорено, освен чрез бръснача на Окам) по логически път. А дали е нормално да си много позитивен, или много негативен – прав си, не е. И слава богу ;-). Писнало ми е от нормалност.
@Морфиус: За някои хора убиването е именно щастие, или поне удоволствие. Отговорност е за свестните. Точно по тази причина си струва човек да е свестен, но това рядко става от само себе си, без човек да работи върху себе си в тази насока.
@ssk: Хайде напиши тези статии, де! От месеци насам чакам да ги прочета! 😉
Аз съм детерминист. И то 100%-ов детерминист. Аутсайдерското ми детство, в което гледах и себе си, и другите отстрани, ме беше убедило, че зад абсолютно всяко нещо на този свят стои причина. Именно това беше и финалният аргумент, който напълно разби вярата ми на 14 години, след двегодишна вътрешна борба. Бог би трябвало да контролира всички причини, включително и тези, определящи поведението ни (ние с нищо не сме по-специални от гледна точка на системата).
Забележи, че не отричам свободата, волята и отговорността – но те съществуват само в човешкия свят, в нашата личност.
Идеята, че Господ се прави на невеж, ЗАЩОТО е решил да имаме свободна воля е нелепа по три причини…
– Първо, свободната воля НЕ е продукт на хаоса и невежеството, а именно на причините и осъзнатостта. Затова и възпитаваме децата си, а не ги пускаме в гората. Впрочем свободната воля може да съществува дори в свят, в който всяка причина и последствие са известни. Не мисля, че причиноследствените връзки пречат на свободата на волята, напротив, те я осигуряват, защото правят света познаваем. Тук няма противоречие. Свободата е нещо човешко, докато причиността е нещо в основата на света – двете не съществуват на едно място. Сред атомите и празното пространство, които изграждат всичко няма свобода, мисли, добро или живот, има ги само на нашето ниво. Но ако долното ниво се изкриви и разпадне, ще го направят и те. Това е.
– Второ, думичката ЗАЩОТО в горното изречение показва, че дори Бог е зависим от причино-следствените връзки също като нас, което още повече уронва престижа му. Представи си само как си говорят:
– Искам да създам същества със свободна воля. – казва Бог.
– Добре, но ще трябва да могат да вършат глупости, да страдат и дори в отчаянието и глупостта си да се присъединят към злото – казват Причиноследствените връзки.
– Ама не може ли хем така, хем иначе…
– Не може!
– Е, няма как, щом се налага, принуден съм да ви се подчиня…
Оказва се, че именно причинно-следствените връзки са истинския “Бог”, доколкото има нещо всесилно в този свят.
– Трето, дори и да не е всезнаещ, дори и да не е слънце да огрее навсякъде, Бог пак би могъл да направи нещо по въпроса с невежеството на хората. Но не прави абсолютно нищо. Не използва нищо от ресурса, с който разполага. Малко побутване, но той го отказва. А невежеството ни влече със себе си и страданието, и скуката, и злото, и робството, омразата към живота, и любовта към смъртта, и най-вече – бягството от самите нас, т.е. ужасът от разума и свободата… което е всъщност точно обратното на целта на Шефа да бъдем разумни и свободни. Нещо не се връзва. Както казах, даже ние, обикновените хора, не хвърляме децата си в гората или на бунището да се оправят сами.
.
Ти, доколкото знам, не си детерминист, а и сигурно би причислил доводите ми към “стандартните”. Интересно ми е обаче къде ще намериш грешки в тях.
@Жилов: Не съм 100% детерминист – знам за принципа на Хайзенберг. 🙂
Иначе, контрааргументът е елементарен. Всеки вид помощ също е нарушение на свободата на избор на личността, колкото и малко да е. Следователно Бог би трябвало да избира между това да ни помага и това да ни е дал свобода. Ако е избрал свободата, той няма право да се прояви пред нас по никакъв начин, добър или лош, защото ще наруши собственото си решение.
тогава поповете(да не говорим за тези дето бог им говори) са самозванци, защото твърдят че изпълняват божията воля и ни обяснявят каква е тя…
или пък определено се бога се меси, но по един особено неефективен начин. Не мога да разбера защо използва педофили в САЩ и Австралия… Неведоми са пътищата господни, нали.
Ще трябва да повторя всичко, което казах дотук.
Тоест причинноследствените връзки не му позволяват да избере и двете.
Тоест е зависим от тях.
Тоест причините са истинския Бог.
Това не е вярно. Човек може да бъде свободен дори и след като е бил възпитан и обучен. Обратното – държан в невежество, става по-несвободен.
Свободата не е да си независим от причиноследствени връзки или манипулация – винаги, във всеки един момент, си зависим от тях. Свободата е да не си невеж, да познаваш това, което те контролира, да правиш информиран избор. Искаш да кажеш, че един съвестен родител, възпитавайки детето си, нарушава свободата му, вместо – именно заради възпитанието – да я усилва? Пак ще повторя – защо, за да запазим свободата на децата си, не ги хвърляме в гората? Защо, за да запазим собствената си свобода и самобитност, не запушим ушите си за всички чужди думи?
Чакам деня, в който ще се открие къде греши Хайзенберг и правотата на Айнщайн. Причината в тоя дял от физика да използват шанс и теория на вероятностите се корени в собственото ни невежество. Късмет има само там, където има невежество. Хаосът е просто вид ред, който не познаваме. Дори да се окаже, че Хайзенберг е прав, това не променя причините, които вече действат в нашия свят – и към които, дори и да не искаме, винаги се обръщаме, когато искаме да свършим или разберем нещо. А ако и тях променя… тогава тежко ни – един дял от реалността никога няма да се поддаде на нашето разбиране и контрол – т.е. пак ще сме ЗАВИСИМИ, но този път от случайността.
И още нещо: Бог при всички положения има поглед върху всяка причинноследствена връзка. При това положение ненамесата му пак е намеса, защото той знае какво допуска да се случи с бездействието си. Единственият начин да бъде честен, е да изтрие голяма част от собственото си знание. Обаче дори един обикновен човек може да разпознае какви причини действат в обществото и индивида, тоест Бог не може да се измъкне дори и така, трябва да се сведе до животно, за да не може да разбере какво се случва с нас и защо, та да сме “свободни”.
Григоре, аргументът на Жилов е слаб – нямам в предвид него.
Цялата дискусия в която сте се отплеснали е в страни от “посланието” на притчата – че липсата на бог се дължи на това, че не го търсим, а не на това, че го няма.
Очевидната действителност е, че НЕ ВСИЧКИ проблеми в света произтичат от избора, желанието или въобще са в обсега на влияние на хората, които ги имат или дори хората като цяло. Всъщност, огромна част от големите проблеми нямат нищо общо с избора и въжделенията на конкретен човек.
Ще дам пример: По стечение на обстоятелствата, точно предния ден попаднах на потресаваща тема за тежък физически дефект у новородено. (Всъщност – у много новородени, по 1 на 2000, както разбрах.) Касае се за проблем възникващ в етапа на ембрионално развитие (т.е. не чисто генетичен, а такъв на development-a). Конкретната история е допълнително утежнена от вреди причинени в течение на опитите да се поправи или компенсира недостатъкът. (Нарочно избягвам конкретиката, защото е колкото нелепо, токлкова и ужасно)
Важното в случая: не съществува никакъв смислен начин, по който това нещастие да се тълкува като причинено от не-търсене на бога, нито пък и най-бегла надежда подобно търсене да има ефект върху конкретния проблем.
Мисля, че с пример показах достатъчно ясно, че презумпцията на притчата – че проблемите в света са въпрос и следствие на личен избор – не е вярна. Съществуването на обективно зло (такова което не може да се тълкува като добро в никакъв смисъл), и то извън човека (и неговата воля и избор) е беспорно.
Съответно, въпросът за свободата на избора е без особено значение – големия проблем на теорията за добрия бог не се изчерпва с човешкото зло.
@Жилов: Всеки логически аргумент срещу трансцедентална величина може лесно да бъде оборен, просто защото величината стои извън правилата на логиката. Кой казва например, че Бог подлежи на нашите правила около причинно-следствените връзки?
@ffox: Така е, теорията за добрия бог наистина има огромни дупки. Но огромната част от злото в света е именно човешко. Веднъж бях сънувал, в доста странен контекст, следния израз:
“Съществуването ни е изборите, които правим. Ако преди петдесет години бяхме насочили вместо към оръжия и смърт същите средства към наука и прогрес, сега сигурно щяхме да сме безсмъртни – наш е изборът в рай или в ад да превърнем живота си, кошмарите си ли да въплътим, или мечтите си… Но избрахме, и заслужихме с това друго. Дано децата ни бъдат по-мъдри – или ако не те, техните деца.”
Сигурно този дефект щеше да е дреболия, ако бяхме избрали правилно. И да, сигурно все още щеше да има други, още непобедени злини. Но един огромен брой щяха да бъдат забравени, така, както е забравена в развитите страни гладната смърт… Дано ме разбираш.
Да беше казал от самото начало, че правилото е “Бог винаги е прав, ако не е прав, пак е прав, защото е трансцедентен”. С това наистина не може да се спори. Всичко друго обаче съм оборил. Нима не съм? Принудителният му избор, който го притиска до стената, фактът, че самият избор е фалшив и не стои по този начин… и т.н.
Любимото на всички религии “Злото ние си го правим”.
Дори човешкото зло идва от нечовешкия свят.
@ffox, срещу твоя аргумент религията също има какво да каже. Така новороденото дете носи греха на родителите си (или ако щеш – първородния грях). В източните религии не е по-добре – в тях така роденото дете не заслужава дори съжаление и съчувствие, тъй като явно е извършило големи злини в миналия си живот, за да “заслужи” да се роди в такава форма.
Ето така религиите винаги съумяват да намерят оправдание на злото или пък да го припишат на човешки фактор. Също както за чума или бедствие се винят вещици. Когато има човек-виновник, е винаги по-комфортно.
@Григоре, думите са важни и не е едно и също да кажеш, че бръснарят е атеист и не вярва в бог, и че бръснарят е нихилист и не вярва в доброто. Бог и доброто са две различни неща и не е все тая коя дума ще използваш. Наивността е нещо много опасно и не бива да се толерира с възхищение пред такива историйки.