Проектът GNU навърши 25 години

Преди горе-долу толкова един млад аспирант в Масачузетския технологичен институт изпрати писмо до фирма, автори на драйвер за принтер. С него той ги им съобщаваше, че в драйвера им има грешка, и някои разпечатки се омазват. И им предлагаше да му пратят изходния код на драйвера, за да оправи грешката им безплатно. А получи отговор, че изходният код на драйвера е собственост и търговска тайна на фирмата – с други думи, няма да може да си разпечати дисертацията.

Резултатът беше проектът GNU. Аспирантът, естествено, беше Ричард Столмън.

Оттогава мина много време. Вече разполагаме със свободен софтуер за почти всичко, което може да си представи човек. Не просто безплатен, а свободен. И това даде свобода и възможности не само на тези, които го използват, но и на тези, които използват комерсиалния софтуер, конкуриран от свободния. Да напомням ли колко пъти некачествени комерсиални софтуери не са били оправяни с години, но при появата на качествен свободен конкурент внезапно развитието им е продължавало?

По-долу е (съкратен) превод на статията на Карла Шрьодер в Linux Today..

—

ТОВА Е ВОЙНА

Проектът GNU навършва 25 години, и всеки потребител на Линукс на света би трябвало да хапне малко торта и да му благодари. Защото той е нещо повече от софтуер. Глин Муди посочва една от причините в “Истинската причина да се празнува рожденият ден на GNU”:

“Учените обикновено пишат статиите си безплатно. Изпращат ги в списание, където други учени ги рецензират (безплатно). Накрая статията се публикува, но само за тези, които плащат. Даже авторското право върху статията ще принадлежи на издателя, а не на авторите й. И най-странното е, че огромният процент от средствата, дадени за откритието, са платени от данъкоплатците, но ако тези данъкоплатци поискат да видят продукта, за който са платили, трябва да платят отново – и то необосновано високи суми.”

Свободният софтуер воюва срещу точно този манталитет. Непрекъснато виждаме заглавия за войната между Линукс и Майкрософт, между свободния софтуер и собственическия софтуер, между отворената обмяна на идеи и заключването в сейфове на “интелектуалната собственост”. Някога мислех, че това е само глупаво преувеличение, и предупреждавах и другите да го приемат така. Но то не е – то всъщност е война, и отива далеч отвъд правилното решение при избора на софтуер. То засяга всичко около нас:

Както правото да правим каквото пожелаем с това, което притежаваме.

Както гражданските ни права, защото правителството, силите на закона и комипетите по стандартите имат изгода да прибират рушвети, а не да се грижат за обществения интерес.

Както държавното образование – ще научат ли училищата нашите деца на полезни умения и самостоятелно мислене, или ще отщамповат следващото поколение тесногръда, късогледа, лишена от интереси евтина работна ръка?

Честността

Свободният софтуер кара хората да бъдат честни. Това е основната причина той да има толкова силни и добре платени противници. Той е магическото огледало, което показва истинското лице на тези, които изкарват прехраната си със сеене на лъжи. Лъжата, която всеки път ме кара да настръхвам, е хвалбата на големите ИТ фирми как те създават новото. Единственото, което те създават, е стагнация и бариери пред новото. Класическият пример е инициативата One Laptop Per Child. Каквото и да мислите за нея, тя е, която започна революцията на ориентираните към Мрежата мобилни компютри. Титаните на ИТ индустрията можеха да ги създадат от години насам, но предпочитаха да се опитват да плюят и спъват OLPC. Сега обаче не смогват да избълват достатъчно бързо своите аналози на OLPC.

Смелост

Свободният софтуер прави хората смели (някои – по-бавно). Най-сетне виждаме големите ИТ марки да мислят за Линукс на десктопа. Производителите на хардуер още са доста наплашени, и открито поддържат Mac OS X повече. Да, зная всички аргументи, и те са глупости – техническите трудности нямат нищо общо.

Революцията

Без свободния софтуер нямаше да имаме Groklaw, нито неизброимите блогове и лични сайтове, които пишат за хилядите неща, за които не се пише другаде. Това е истинска революция, по-важна от тази на Гутенберг, защото “свободата на печата принадлежи на този, който го притежава”. И “информацията е власт”. Лошите закони, като DMCA и сегашните идиотски закони за авторското и патентно право са всъщност умишлени ограничения на свободата на словото. (Вижте “Честността”.)

Този уикенд ще хапна една хубава торта, и ще вдигна чаша мляко в сърдечен тост за всички в света на свободния софтуер – известните, неизвестните и всеки, който някак помага за доброто на всички. Наречете ме глупаво старо хипи, но смятам това за по-достойно за празнуване от кудкудякането около последната лъскава джаджа, създадена от царуващите барони на кражбата.

—

Присъединявам се към тоста, и към тортата. 🙂