Само аз ли…?

В края на септември уважаемият ни премиер Сергей Станишев беше на посещение в САЩ.

Още тогава посещението ми се стори малко странно. Обикновено такива посещения се подготвят доста месеци предварително, обявяват се месеци предварително, и т.н. Гостът се посреща или поне приема от еквивалентна длъжност в държавата-домакин, има богата официална програма… Този път обаче нямаше нищо подобно. Обявяване на посещението забелязах два-три дни предварително. Посрещачите и приемащите бяха девети дупки на кавала в САЩ. Официалната програма беше каквото всяко посолство би могло да скалъпи за премиера си в рамките на два дни…

Има и изключения, разбира се – неофициалните посещения. Те обаче също не се правят, за “да види гъз път”. Причините за тях винаги са важни и спешни разговори, които се провеждат между съответните държавни величия – често на неофициални вечери или дори на четири очи, но никога тайно. Ако трябва да са тайни, в тайна се пази цялото посещение. Такива важни и спешни разговори обаче там Станишев не проведе с никого. Изобщо не се срещна с никой, който да е заслужавал премиер да ходи до САЩ, ако ще да е премиерът на островите Тонга… Хм?

Вярно е, към този момент бях здравата претоварен, и почти не обърнах внимание на посещението. Пък и не съм политически коментатор, че да следя всяко движение на политиците ни. Може да съм изпуснал важните неща. Какво толкова, нямам ли право да прозяпам нещо?

Във вторник у нас внезапно пристигнаха американски сенатор, и техен виден експерт по сигурността.

Тук вече веждите ми се повдигнаха чак до върха на челото. В края на миналата седмица никой не ги очакваше. Какво става?!

Били тук по покана на Румен Петков, е официалната теза. Добре, ама в качеството на какъв ги е поканил? На член на ВС на БСП? Да, а те са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, затова така обичат да гостуват на членове на ВС на БСП. Особено в напрегнат предизборен период в САЩ… Или пък в качеството на вътрешен министър, още преди време? Убедително. С една дупка в убеждението, ситна и дребна като камилче – защо тогава не ги посрещна Миков, нали той е сега вътрешен министър?… Хм!

Лично Румен Петков след посрещането ги завел при министър-председателя. Четиримата имали разговор на четири очи. След това двамата американци излезли от кабинета на премиера, и се отправили да разглеждат Министерския съвет. Разглеждали го половин час, докато в това време Станишев и Петков разговаряли на четири очи помежду си…

От посрещането, и веднага при премиера?! Безпрецедентно недипломатична директност. Ако ще Станишев да ги е поканил, все пак е премиер, редно е първо да седнат да преговарят с някой от техния ранг, преди да идат при него… Хм! Хм!

И… след разговора американците излезли да разглеждат МС, а през това време нашите разговаряли на четири очи насаме? Зарязвайки високопоставените гости да зяпат наоколо без съпровод от официално лице с подходящ ранг?!?! Това не бих го очаквал даже от Нейчо Неев или Иван Шиляшки. От селска бабичка не бих го очаквал, та камо ли от школования Станишев!… ХЪМ!!!

Дотук нещата с двамата американци ми изглеждат въобще недипломатични. Ако ще живеем в реалния свят, изглежда ми, че двамата са дошли да кажат направо на Станишев нещо много важно. Нещо, което е изисквало присъствието и на Петков. И най-вероятно не е било особено дипломатично, след като след казването са излезли и са оставили Станишев и Петков да си поговорят (което те и са направили, зарязвайки гостите си).

Не съм специалист по история на дипломацията, но подобно нещо ми говори за някаква доста крайна междудържавна ситуация. Да, към момента нямаме за какво да воюваме със САЩ. Но пък името “Румен Петков” дрънва камбанката. САЩ може да не са перфектната страна и идеалният морален лидер, но като цяло не са търпими към твърде крайни степени на намеса на престъпността в управлението на държавата, особено когато държавата им е съюзник.

Мислех си още същата вечер да пиша по въпроса. След това се отказах. Едно, че бях любопитен дали няма до не повече от седмица внезапно да има масирана акция срещу тази едра престъпност, за която всеки в България говори напоследък. И второ, че направо до плач не ми се пишеше за политика. Пишеше ми се за нещо поне малко свястно и човешко, толкова малко такива неща изливам напоследък, насъбрали са ми се. Ще напиша в сряда нещо човешко, пък после ще има време за предсказания какво ще се случи…

В сряда (според едни източници от полунощ, според други от сутринта) започна масирана акция на МВР срещу т.нар. бизнесмени “братя Галеви”. Акцията била планирана от ДАНС в течение на седмици (?!). Било открито и разкрито какво ли не около тях. Те били официално привикани “за извършване на процесуално-следствени действия” в МВР, обаче вместо да дойдат, преминали в нелегалност, и местонахождението им не било известно. Направени са изявления на ДАНС около разследването…

Удариха ми предсказанието в земята. До седмица ли?! Чудя се, колко ли важно ще да е било това, дето са го казали американците на Станишев във вторник…

Кой е дал идеята Галевите официално да бъдат викани в МВР, вместо да бъдат арестувани посреднощ с подкрепата на армията, въобще не се чудя. Не се чудя и защо я е дал. Не че е било нужно да ги викат, за да ги предупредят – оказва се, че техен близък бил съобщил на журналистите още във вторник вечерта, че се готви акция срещу тях. (Което говори, че нищо чудно ДАНС наистина да са планирали някаква акция – все пак посещението на Станишев в САЩ трябва да е било за нещо. Но пък това, че толкова бързо след разговора с американците Галеви за били предупредени, че ще има акция, говори и друго – че акцията е била планирана да е оперетна. Все пак Галевите са едни от най-крупните спонсори на БСП и президента, имат сума ти общи бизнеси с Алексей Петров и с Васил Божков – Черепа…

Чудя се обаче, задавал ли си е Станишев въпроса какви може да са последствията? При положение, че американците очевидно следят изпълнява ли се каквото са му казали още през септември, и като не виждат резултати, пращат тук вести, които налагат взимане на мерките още същата нощ?… Номерът не би минал даже пред мен, та камо ли пред експерти по сигурността, които с гаранция получават купища разузнавателна информация, и знаят точно какво, кой, кога, защо и т.н. Какво точно очаква Станишев да получи срещу очевадна имитация на дейност, и то в момент, в който ножът очевидно е опрян до гърлото?

И още повече се чудя за друго. Огледах масмедиите – сто на сто съм пропуснал нещо, но все пак, само аз ли виждам връзката между трите събития? Или я вижда сума ти народ, но всеки се е скрил под миндера и чака бурята да отмине?…

Какво ще стане ми е трудно да прогнозирам, защото не знам кой ще уплаши Сергейчо повече. Предсказуеми са хората, движени от разума; паникьосаните не са. А нашият герой в момента е между големи и тежки чук и наковалня. Вземе ли реални мерки срещу Галевците, веднага ще бъде донатиснат да ги вземе и срещу Алексей Петров, и вероятно – о, ужас! – срещу Черепа, а след това може би дори срещу някои руски агенти. При което надали ще надживее с много края на мандата си, ако изобщо го доживее. А не вземе ли реални мерки, търпението на американците, изтъняло до степен да му пращат подобни ултиматуми, може да се скъса, с точно същия резултат. Тръгне ли пък да работи половинчато, може да се измъкне и на двете страни, но може да го нарочат и двете…

Да, не е лесно понякога да си премиер. Например когато си се замесил с едри кримки. Мислиш си, че постът ще те спаси от обичайните за тях методи на разговор и убеждение, а се оказва, че не те спасява. Че играта е сладка, но плащането за нея е солено. И че методът за решаване на проблеми “предай приятелчето, за да спечелиш по-силен приятел” накрая те оставя с много силни, но не приятели.

Добре, де. Ще мине малко време, ще видим. Личната ми прогноза е, че Галевците в момента чакат да отмине бурята на сигурно място, вероятно някъде из Сърбия или Македония. Може би дори Русия, ако са успели да се спазарят добре с когото трябва. А дали бурята ще отмине, без да ги е отнесла, ще видим.

И ще си направим изводите за бъдещето на някои други хора.