Днес ми разказаха един очевидно скорошен политически виц:
Отишъл Буш на тайна среща с Путин, и му се оплакал:
– Съсипаха ни арабите с тия цени на петрола. Стига сте играли с тях, подбийте им малко цените, че да се освестим! Остава ми половин година, избори предстоят…
– Добре – рекъл Путин. – Ще им ги подбием. А какво печелим в замяна?
– Каквото си поискате, стига да не е нещо, дето хората ще се сетят, че е по ваше желание!
Стиснали си двамата ръцете, върнал се Буш в САЩ. А Путин и Медведев седнали да мислят какво да поискат. Каквото и да измислели обаче, все било очевадно, че Русия го иска. Накрая Медведев се отчаял:
– Измамиха ни пустите американци!
– Дай поне да се изгаврим за отмъщение – отговорил Путин. – Ще поискам да изберат за президент негър…
Само преди едно поколение това беше непредставимо. А днес е факт. Вярно е, латиносите гласуваха 2:1 за Обама, а черните американци – почти 20:1. Но скритият в картинката слон са белите – без техните гласове това нямаше как да стане. Родилният грях на САЩ, расизмът, още не е мъртъв, но този нокаут го превърна от мълчаливата идеология на мнозинството в позасрамена идеология на малцинство.
Браво на американците. Може да са тъпи, арогантни, всякакви. Но доказаха, че са повече народ, отколкото мърша. Свалям им шапка.
Дотук – добре. Изборите приключиха. Вече знаем кой ще е президент. Остава въпросът… кой ще е президент.
Управляването никога не е лесно. Обикновено идеологиите са различни, но реалното положение не оставя особен избор на управника. (Поне ако управлява хора, които няма да го оставят да ги граби безнаказано.) В криза това е още по-вярно. Ако беше спечелил МакКейн, щеше да трябва да приложи немалко от нещата, предлагани от Обама. Точно така е вярно и обратното – Обама ще трябва да приложи немалко от нещата, предлагани от МакКейн.
Това обаче не значи, че избор няма. Например между решаване на проблемите на САЩ (и света), или отвличане на вниманието. Големият проблем в момента е икономиката. Чувам, че Обама я е обявил за приоритет номер 1. Тепърва предстои обаче да се види ще го спазва ли, или ще прави войни и други глупости, за да отвлича вниманието на публиката от неспособността си да се справи. А изкушението да ги прави не е малко: кризата е дълбока, и изгазването няма да е бързо и лесно, независимо кой управлява. Така че изпитанието е сериозно.
Друг голям въпрос е поведението на САЩ като държава. При Буш то беше поведение на самозабравила се империя. Резултатът – световна омраза към САЩ, и рухване на имиджа им на морален лидер. Не зная дали Ал Кайда е тайно оркестрирана от щатски агенти, за да имат “враг”, но и да не е, надигащият се световен антиамериканизъм би я създал, и би поставил начело й психиатрични случаи… За останалото вече писах: начинът войната срещу тероризма да бъде спечелена е САЩ (и Европа!) да върнат имиджа си на морални лидери, на държави на свободата. Тогава корените на организации като Ал Кайда ще изсъхнат, редиците им ще се свият, а лидерите им и техните бъдещи заместници ще потеглят обратно към лудниците. Това зависи пряко от Обама, и дали ще го направи, или не, е въпрос на личен избор.
Стои и въпросът с вътрешните свободи на гражданите в САЩ. Логиката “Буш” изисква полицейска държава, която да следи всичко и всеки, за да ги “пази от терористи”. (Като се премълчава дали ако живееш в такава държава ти трябват терористи…) Неразделна част и от свободата на живота в САЩ, и от моралното им лидерство обаче е спирането на полицейщината и бигбрадърството, и връщането на свободите, които дълго време бяха гордостта на тази държава. Които показаха и доказаха на хората от комунистическия блок, че живеят в империя на злото, и че истинската свобода е тази на Запада. Които постигнаха това, което не можаха да постигнат всичките страховити въоръжения на НАТО – събориха соц-лагера и СССР.
И които и сега са не по-малко нужни. Русия е почти толкова тоталитарна, колкото и СССР преди. Надигащата се световна сила Китай – също. Единственият начин те да бъдат победени в дългосрочен план, не като страни на хора, а като държави на злото, е моралното лидерство на гражданските свободи в свободния свят. На пръв поглед освобождаването на живота в САЩ може да изложи американците на риск. На практика обаче именно то е, което ще ги спаси от този риск. И изборът дали да тръгне по този път отново е изцяло на Обама.
Доколко чудото от Илинойс е с развързани ръце да направи тези неща? Не напълно.
Като начало, ще трябва да се съобразява с цвета на кожата си. Един бял президент може да прави почти каквото му хрумне: ако е изключително либерален, да провежда без колебание изключително либерална политика. Първият черен президент обаче не може да си позволи такава волност – той е длъжен да е умерен, за да не развали имиджа на расата си. Ако не е, ще рискува да засили вътрешните напрежения, вече сериозни покрай Буш. Да, ако успее да се справи с икономиката задоволително, ще има доста мандат за либерализъм, но… ако.
После, демократите в момента имат масивно мнозинство и в Конгреса, и в Сената – на теория ръцете му са развързани. На практика обаче мнозинството в Сената не е достатъчно, за да спре републиканците да блокират законодателни инициативи чрез процедурни трикове. Също, Обама притегли гласовете на умерените избиратели – но това означава, че в Конгреса и Сената има повече “десни” демократи, които не бива да бъдат отчуждени. А в същото време избраните републиканци са предимно по-десни от обикновено, което пък ще ги сплотява допълнително.
Най-сетне, наследството на Буш е наистина отровно. Едновременно две войни, и двете батакдисали по-зле и от Виетнам. Срината икономика. Изнесена промишленост. Колосален външен и вътрешен дълг. Изобщо, кажи-речи едно светло петно няма в картината. Такава ситуация би била изключително трудна за преодоляване дори за много силен президент с огромна подкрепа.
Подобни ситуации обикновено се изгазват не с умел мениджмънт, а с “идеологическо” управление. Обичайният начин, хората да бъдат манипулирани умело, не е достатъчен – те трябва да бъдат вдъхновени. Обама се оказа много добър в това (всъщност точно то му спечели изборите). Не продължи ли обаче и в управлението по същия начин, няма да успее. А да управляваш с идеология е много по-трудно, отколкото да спечелиш избори с идеология. Изкушението да се превърнеш от идеолог в мениджър е много голямо, и не зная дали няма да му се поддаде. Управленският му опит до момента е почти никакъв – няма как да се прецени какво да се очаква от него.
Накратко – знаем кой спечели изборите в САЩ, но само на пръв поглед. Всъщност не знаем кой е той, и какъв е. Предстои ни тепърва да научим.
Стига бе, господин Гачев, не си точен поне на няколко места и затова не блестиш. Сигурно можеш и по-добре, нали?
Гриша, прочетох един опит за разумен, а не емоционален възторг.
Криви или прави в съжденията си не можем да знаем.Ще поживеем-
ще видим, но смятам, че по- добре е да се мисли, отколкото да се поддаваме
на масови хистерии. Аз съм сдържан оптимист, отчаян скептик, може би, защото
житейският ми опит ми говори друго и ме кара също като теб- да се замисля.
Не понасям хистерии, още по- малко мъжки, а масови ми идват в по- вече 🙂
Всички ние, преживяхме и помним ентусиазма и еуфорията на масите от 1989г и
виждаме 20г после, къде сме и какво сме. За такава ситуация нашият народ
има поговорка “Пременил се Илия, погледнал се пак в тия”. Поживем увидем.
@Георги Д.: Сигурно мога, но не съм длъжен, нали? Виждам, че много те бива да виждаш грешките ми. Защо не ги поправиш, и не напишеш един точен и блестящ анализ? Пък времето ще покаже… 🙂
@RoujkaBG: Именно. Но докато живеем, не пречи да се надяваме. И най-вече, както казваш, да мислим. 🙂
Григоре, недей да пишеш глупости. Целият ти пост губи стойност от неверните данни в началото. Черните и латиносите отдавна гласуват за демократите в такива съотношения спрямо републиканците. Не е заради Обама, ето данните от 1980 до сега:
http://elections.nytimes.com/2008/results/president/exit-polls.htm
Премести плъзгача отляво, за да видиш данните за миналите избори…
Някой някъде из много коментари които прочето по повод победата на Обама, попаднах на нещо което ми се стори просто и същевременно много значимо. Беше нещо от рода на, че
“На тези избори Надеждата победи Страха.”
Пол Кругман от NYT пък казва точно обратното. Че след като ясно е изразил агендата си пред избирателите по време на кампанията и след като те са го избрали знаейки я, това е ясен мандат, че трябва да я следва.
http://www.nytimes.com/2008/11/07/opinion/07krugman.html?ref=opinion
@Драго: Page Not Found… А и аз не твърдя, че нещо в гласуването на черните и латиносите се е променило. Твърдя, че нещо в гласуването на белите се е променило.
@Иван: Наистина е много значимо, и много вярно… Ех, да имаше какво да победи и тъпотията и апатията!…
@razmisli: Кругман е абсолютно прав по принцип. Въпросът е доколко една предизборна агенда е принципно изпълнима. Не съм толкова на ти с икономиката и положението в САЩ, за да мога да го преценя. (Кругман е наистина светла глава в икономиката – ако той подкрепя тази агенда, е доста вероятно тя да е изпълнима и ефективна.) Но имах предвид друго – че Обама спечели изборите много повече с идеология, отколкото с мениджмънт (вкл. агенда). Ако продължи да управлява основно с идеологията на надеждата, и агендата и мениджмънта на по-заден план, нищо чудно да се окаже на прав път. (Което не пречи агендата да си е неговата, и да я прилага твърдо и решително.)
Ето правилен линк http://elections.nytimes.com/2008/results/president/exit-polls.html
Данните са страшно интересни!
От тях ще разбереш, че отново грешиш 🙂 Нищо лично. Не са белите причината.
Причината са МЛАДИТЕ, което много ме радва. Наистина ще има промяна.
@Драго: Още не съм видял промяна, която да дойде от старите – така че мисля, че това за младите се подразбира 🙂
И дано промяната дойде и тук, най-накрая. Време е да разберем, че да се извадим от ямата е наша работа.
Обама е изстрел в десятката. Справка демократа Клинтън (златните години за икономиката и средния американец!) Аз се заинтересувах от Барак преди около година – тогава не беше ясно дали въобще ще стигне до праймърите на демократите. С една дума – отличник. Прочетете малко за образованието, което е завършил този човек. В wikipedia има доста подробна информация. Ако беше некакъв негрюга от предградията дето знае само как да маа с пистолета, тогава вица ти би бил на място. Но този си е кадърен отвсякъде! А това, че няма опит в голямата политика – то това си е направо предимство…
А по въпроса кой го избра – мисля, че всички знаем, че 99% от гласувалите бели за него гласуваха ПРОТИВ БУШ. Абсолютен протестен вот. Не случайно Джордж никъв го немаше по време на полит.агитациите преди изборите…
За бъдещето – да изчакаме поне до 20ти февруари (1 месец управление), рано е да се каже, а и не зависи само от Обама… поне за момента.
@joe: Дори за първи впечатления според мен ще са нужни поне три месеца, а за по-адекватни – поне година-две, ако не и повече. Иначе, и аз съм съгласен, че Обама е далеч по-добър избор от Буш. 🙂
Ружка, моля, не се опитвай да предричаш провал на Обамовото управление въз основа на процесите в България след 10-ти. Имайки предвид манталитета на българина и на американеца, както и разликата в класата на политиците смятам, че примерът, който си дала е неудачен.
@Анна: Разликата в класата на политиците, уви, е пряко следствие от разликата в манталитета на българина и американеца…
Анна, много те моля да не ме вкарваш в ролята на лош пророк 🙂 Още по- малко пък в ролята на беззъбата ни журналистика, която по презумция би трябвало да бъде коректив на Демокрацията, но за съжаление не е.
Тук, е едно от местата, за което благодаря на домакина, където мога да кажа какво мисля и нямам нужда някой да ме вкарва в собствените си коловози.
Тук всеки изказва лично мнение и всички заедно редим пъзела.
Не коментирам участниците в диалога, а темата и казах каквото мисля и даже стигам по- далеч в “пророчеството “си, че Обама може да се окаже изкупителна жертва на една държава, която е най- големият длъжник в света. Не случайно точно там започна финансовата криза.
Обама е етикет за американската демокрация /робът за 200г станал не само свободен гражданин, но и Президент на консервативна Америка/. Оле!
Обаче, Обама е цветнокож, но не е беден и е лансиран от богати кръгове на демократите, които разчитат на наивинитета и ентусиазма на масите, както и разочарованието им от Републиканеца Буш, тъй и надеждата им за промяна.
Твърде малко знаем за Обама, за да можем да го коментираме. Него го туриха да яхне вълната на народното недоволство. Кой беше чувал за Обама и какво се знаеше за него преди началото на изборната кампания. Че кой у нас знаеше Желю Желев, преди да го “спуснат “по митингите из страната? Как се родиха тия лидери? Обама не е Мартин Лутър Кинг, когото посмъртно използват за рекламата му. Оле.
Избирателна кампания на Обама беше най- скъпата и никак не говори за пробив в системата, а за козметична промяна, която други са допуснали / бялото е сменено с черно/ и де факто си е утвърждаване на конюктурата.
Светът става друг, но не Обама го променя, а процеси, започнали преди него. Обама е олицетворение на промяната на по- голямата част от обществото на мултинационална Америка, което се е променило отвътре, но едва ли самият той ще може да промени Америка и Света, и в този смисъл няма да оправдае надеждите на народите. Обама е марионетка в чужди ръце.Не на тези, които го избраха за президент, а на онези, които го лансираха.
Анна, ако се кандидатираш за първата жена президент на България ще гласувам за теб с уговорката после да разкажеш как се става Президент. Поздрави 🙂
@RoujkaBG: Какъв е Обама няма никакво значение – важното е какво ще донесе. Чувал съм например, че Буш-младши във всекидневния живот е един не поразяващо интелигиентен, но приятен, честен и свестен човек. Вероятно наистина е така – но то е от значение за неговите приятели и познати. От значение за света е какъв президент се оказа.
Човекът Обама напълно би могъл да е завършено леке, или пък хитрец с усет за издигане, безскрупулен кариерист, и каквото още искаш. Това обаче не значи, че президентът Обама непременно ще е боклук и напаст за света. Ако успее да се откаже от философията на омразата, и да постави ударение на разбирателството и човешките права, ще даде на света страшно много. И ще остане заслужено запомнен с добро – дори ако е бил завършен боклук като човек, това ще е без значение пред многото, което ще е дал като президент.
Пък да видим дали ще стане.