Честита загуба на над 200 милиона от ЕС… и още по-честита пълна липса на поета отговорност от правителството!
И още по-честита почти пълна липса на обществен дебат по въпроса. Ако някой каже, че заслужаваме по-свястно правителство, ще му се изсмея.
Празнината от липсата на обществения дебат бива запълвана с изфабрикувани слухове, по познатия калъп от бай Тошово време. Как ЕС искали да икономисат пари, и да си убедят гласоподавателите, че икономисват, та затова ни били порязали. Ние сме невинни и по-чисти от изворна вода, ама злите еврокомисари ни правят мръсно! Те са виновни! Подли капита… така де, врагове!
Истината е, че бюрократите от Брюксел наистина искат да икономисат пари, и да си убедят гласоподавателите, че икономисват. Само че ни дадоха предостатъчно възможност да си опазим парите. Всичко, което се искаше от правителството ни, беше да вземе РЕАЛНИ мерки срещу най-скандалните корупционери. (Още отначало се знаеше, че или ще има реални мерки, или ще няма пари.)
Изборът пред правителството беше много прост: загубва корупционерите и запазва парите, или запазва корупционерите и загубва парите. То категорично и без колебание избра втория вариант. Няколко най-видни корупционери бяха “уволнени” (всъщност само разместени лекичко), но така, че да не загубят нито стотинка. Дела срещу тях, естествено, не се допуснаха. Ако вие сте този от Брюксел, който дава парите, как бихте преценили този избор на правителството ни – като избор в полза на средствата, или в полза на корупцията? И дали бихте отпуснали средствата, или бихте ги спрели – дори ако в момента не сте притиснати да ги икономисвате? Просто защото това вече е подигравка с вас?
И дали после ще приемете обвинението на това правителство, тиражирано чрез медии от неговата мафия, че вината е ваша?
Дупката, отворена от спирането на тези 200 милиова в плановете ни за развитие, в момента бива запушвана със средства от бюджетния излишък. Казано другояче, след като ЕС не дава пари, които да бъдат налети в бездънните гуши на своите хора, правителството ще напълни тези гуши от джоба на данъкоплатеца. Моят и вашият. Малко болни ще поизмрат, защото няма пари за лечение, и разни други несъществени дреболии…
За кой ли път: Не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който си му го дава.
Спирането да си даваме зелника става по точно един начин – като гласуваме срещу тези политици. За други, които или да са малко по-свестни, или поне да не са се доказали като същите. Тези трябва да идат в пенсия завинаги. След такова крадене нямат право на още гювеч.
И намирането на свестни политици, за които да гласуваме, е наша работа, точно както е наша работа да си измием в къщи мръсните чинии и да си сменим изгорелите бушони. Не е нито на ХЕИ, нито на министерството на социалните грижи, нито на министерството на енергетиката. И най-вече не е на еврокомисарите.
Наскоро един от най-уважаваните от мен блогъри, Ясен Праматаров, отново заяви позицията си, че не трябва да се гласува, като форма на протест срещу лошото управление. И че политиците са, които трябва да те убедят да гласуваш за тях. Възхищавам се на Ясен, но недоумявам как е стигнал до тези идеи. Нека ги преведем в по-познат контекст:
Представете си, че сте собственик на фирма – не много голяма, но изключително приятна, с отлични бизнес-дадености и добра пазарна позиция. За съжаление, нямате времето и ресурсите да я управлявате лично. Назначили сте й за четири години мениджър, който ви е наобещал реки от мед и масло. Краят им наближава, а той я е разсипал от некадърно управление и крадене. Предстои заседанието, на което да бъде освободен или преназначен. Какво ще направите?
а) да откажете да упражните волята си на собственик, като форма на протест срещу управлението му
б) да го оставите на поста, защото “всички мениджъри са крадливи и некадърни – този може и да се е наял вече, другите ще са още гладни”
в) да продължите да го държите на поста за периоди от по четири години, докато някой друг мениджър не обещае още по-бомбастични неща. След това да назначите него, и да очаквате той да си спази обещанията.
г) да го смените без колебание, и да го вкарате в затвора – перфектни мениджъри няма, но като поровичка човек месец-два-три, все ще намери нещо по-свястно, или поне не по-лошо (и е добре нещото да види какво правите с крадливите, за да има едно наум).
Ако се колебаете кой е верният отговор, имам за вас жокер.
Повечето фирми наоколо реално са имали на някой етап подобна ситуация в управлението си. Обиколете няколко от тях, които са оцелели, и се поинтересувайте коя от четирите стратегии са избирали. Ще установите, че всички оцелели са се спирали на една и съща. Попитайте ги коя е.
И си направете изводите.
Съгласен съм с теб. Аргументите са правилни и логични. Само с едно не съм толкова сигурен, колкото ти. И за ирония на нещата ти си го написал също:
“Представете си, че сте собственик на фирма”
Тук се троши логиката – представям си, но не съм. Аз не съм собственик. За съжаление “фирмата” България има 6 милиона собственика, които имат 12 милиона мнения по въпроса как трябва да се случват нещата във “фирмата”. Тук всичко логично и романтично умира….. ;-(
@MiCRoPhoBIC: Кажи с какво това променя избора ти между четирите, и към кой. Ако успееш да ме убедиш, че някой от другите три става по-правилен, ще се съглася.
Примерът ти не е особено съпоставим с държавата, депутатите и изборното гласуване. Не мисля, че има връзка и паралели между двете.
Аз също съм за тотално негласуване и бойкот.
Аз съм и за публичен разстрел даже, ама това между нас 🙂
Айде голям брой блогъри да направим кампания За гласуването, а в най-добрия случай да направим и подбор на нормални алтернативи, повече от безумно е да мислим, че нещата ще се оправят защото на хората ще им писне да ни крадат. И да направим негласуващ протест никой няма да се трогне, същите нещастници ще ни стрижат и верно не са те виновни, ние определяме критериите.
@cx истината е, че повечено хора са политически лабилни и залитат в двата края, от желание да унищожиш политиците до напълно сляпо вярване в чудеса. Малко трезвост няма да е излишна въпреки, че сегашните смешници са за разстрел верно
ОК, нека го кажем просто:
1) Гласувал съм. Неведнъж. На власт идваха некви идиоти, които в продължение на години се грижеха само за себе си. През това време престъпността процъфтяваше, идиотите (тези, които бяха на власт) също процъфтяваха, пък България и повечето от населението й отиваше по дяволите…
2) Случвало се е и да не гласувам. Тогава на власт идваха некви идиоти, които в продължение на години пак се грижеха само за себе си. През това време престъпността отново процъфтяваше, идиотите (тези, които бяха на власт, но вече без моя помощ) също процъфтяваха, пък България и повечето от населението й отиваше по дяволите…
И? Каква е поуката?
Няма значение, дали ще гласуваш или не. Все същите си се избират един друг (а ти дали помагаш или не, участваш или не, няма значение, листите с идиоти не се определят от гражданина, а от съответната Партия, която и да е тя), осигуряват си братовчедите със сделки под масата за милиони, позволяват мафията да управлява държавата, грабят, правят ни за сеир (пред ЕС и не само), пак грабят, и накрая уж си “ходят”, ама всъщност, на тяхно място просто идват поредните от същия вид и това е…
🙂
Ей това ще ни изяде главата и държавата: “Не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който си му го дава” – защото оправдава всеки крадец, тарикат и корумпиран чиновник: те да те окрадат, пък ти после обяснявай, че нищо на никого не си дал. В момента навсякъде се набляга на този принцип и колко бил верен – пълна простотия. Това води до безнаказаност и ей такива нагли прояви на Станишев и компания. 20 че и повече години повтаряне колко правилен бил принципа и готово – държавата ни липсва, благодарение на всеки един от гражданите си, изповядващ този принцип.
Има ли някой който си мисли, че реално имаме глас? Нещата са дирижирани от хората които “приватизираха”
комунистическата държава. Със заграбените средства си осигуряват възпроизводството и оставането си на власт,
де факто.
Аз съм отчаян и не виждам как може да се промени това положение. трябва да минат векове докато се разпадне трупа на
комунистическата държава и не остане и късче от нея което да трови въздуха.
въпреки това ще гласувам. дано се случи чудо и се появи поне една партия на от нормални хора… то не бяха спасители супермени и какви ли още не чудеса ама нейсе
@Michel прав си, че изборите могат да се разглеждат като психологически отдушник за да си мислим, че нещо зависи от нас, и блоговете и те сигурно за това са измислени да си излеем яда и да се кротнем 🙂 тогава какво правим.
Мен лично ми се протестира и троши парламента ей така просто за да се вижда от време навреме, че има някой в тази държава.
Ще гласувам! Защото имам 2 деца и се надявам да живеят в България.
Ако българите гласувахме, една мафиотска мутра нямаше да е в парламента. Доган и ДПС щяха да са отдавна забравени като лош кошмар. Може би и БСП.
Но нали сме най-хитрите…
@cx:: За тотално негласуване и бойкот на ръководството на фирмата ти, или на ръководството на държавата? (Не че има разлика, де.)
@martinangelov: Би помогнало, особено ако дадем по-свестни алтернативи. Но само повърхностно. Защото така ще учим българите всъщност че има кой вместо тях да им потърси и издигне свестните алтернативи. Тоест, че има Дядо Коледа, който вместо тях ще купи подаръци на децата им, и Добра фея, която вместо тях ще им измие чиниите у дома…
Трошенето на парламента според мен не е алтернатива, освен в твърде трагични ситуации – а стигнем ли до тях, значи не сме действали както трябва когато трябва, в смисъл, на избори с бюлетините. Това й е хубавото на демокрацията – че ти дава възможност мирно, кротко и законно, с изборната бюлетина да си докараш на власт свестни управници, ако се потрудиш да си ги подбереш.
(И другата й страна също е хубава – че ако не се потрудиш да си подбереш свестни управници, ще те управляват пеликани с бездънни гуши, и ще ти изгребват от джобовете и последната стотинка. Така трябва. Така е редно и заслужено. Който не си дава труда, не бива да яде. Иначе сме несправедливи към тези, които си го дават, и възпитаваме хората да бъдат хрантутници.)
@Michel: Пробвал ли си да готвиш? Аз – неведнъж. Все ставаха отвратителни буламачи. Но, не знам защо, го отдавам на моята некадърност, а не мисля, че готвенето може да произведе единствено буламачи (било в България, било по принцип). 🙁
@mick: Сори, ама си дал. Всеки път, когато си видял някой в държавата да краде, и не си направил нещо, дори на цената да си зарежеш работата или дори да пострадаш, си му връчил зелника. Точно както всеки път, когато видиш във фирмата, която притежаваш, някой да краде, но не го плеснеш през ръцете, ти му връчваш откраденото, и му намигаш да пробва пак, с повече.
@emo: Комунистическата държава отдавна не ни е виновна. Виновни сме си ние, заради лайнодушието си. И в Чехия държавата беше комунистическа, и в Словения, и в Полша, ама там корумпираните влизат в затвора. Респективно животът и заплатите са доста различни оттук.
Проблемът не е в комунистите, а в масовия ни мерак за Солунска митница. Масовият българин иска не да няма корупция, а той да е отгоре и да се корумпира до ушите. Съответно, когато Батко краде здравата, бай Стамат се възмущава, ама няма очи да надигне глас и да удари с юмрук по масата – защото знае, че падне ли му, той ще е същият. Ако нямаше да е същият, щеше да има очи да изрита и Батко, и Очилатко…
И да, важно е човек да гласува винаги, и винаги да изритва от властта крадците. Дори хич да не умееш да подбираш, сменяш ли ги всеки път, все накрая ще уцелиш някой една идея по-свестен. Или поне уплашен от това, че краде ли твърде много, ще смениш и него.
@Дончо: Решителността за гласуване е едно добро начало. Оттам нататък, е добре и да потърсим някой, който да е поне малко по-свестен. (И е време да започнем да го правим – до изборите останаха шест месеца…)
@Григор: коментарът ми към предишния ти пост да се брои към този 🙂
Хора, нещата могат да се променят, от вашия глас ЗАВИСИ нещо, той не е напразен.
Не се отчайвайте. Обединете се , ако не ‘за” някой’ , то поне ‘против’ сегашните.
Възможно е ! . Въпреки, че за Дупница се писа какво ли не, тук на местните избори хората се организираха и изритаха червената мафия от общината.
Разправят, че сме си избрали друга мафия, но дори да е така – “другата мафия” работи – асфалтира улици, ремонтира училища, строи детски градини, чисти боклуците . И НЕ КРАДЕ !
Аз участвувах доколкото мога в изритването на червената мафия – просто е – всеки има познати,колеги,приятели. УБЕДЕТЕ ГИ, че е жизнено важно да гласуват, при това да гласуват за качествени хора – такива има , колкото и да са малко.
Тия сегашните ще ни закопаят, тези 200 милиона са стотинки в сравнение с подаръка от милиард и половина, който правят на банките с намаляването на ЗМР от 1.12.2008. А банките тези пари ще ги изнесат. А след това ще изхарчат и излишъка. България вече е фалирала – има 35 милиарда евро външен дълг и 14 милиарда евро валутни резерви + дефицит по ТС + клонящи към нула инвестиции + спрени пари от ЕС
Оставим ли сегашните на власт 1997-ма ще ни се струва песен. Преди половин година някой хора приемаха с насмешка прогнозите за криза. Сега ще ви кажа и следващата прогноза – до 1 година правителството ще избира дали да спасява банките или борда . Двете заедно вече е невъзможно да бъдат спасени.
Ще ми е интересен пост на тема как да разпознаем по-свестните партии или политици, защото честни казано точно в този момент, като знам че догодина ни чакат два избора и сериозно се чудя за кого да гласувам. Проблемът е, че на първи, втори, n-ти поглед всички ми се струват еднакви. И ми е все по-трудно да убеждавам хората около мен да гласуват (за когото решат не за конкретни избрани от мен хора).
Чета коментарите Ви и недоумявам…умни и интелигенти пичове, а не познавате материята,
Нима не сте чували, че гласовете на негласувалите се разпределят пропорционално между
спечилилите изборите? Т.е. НЕГЛАСУВАЙКИ Вие давате гласа си именно за ония, които не желаете да Ви управляват.
Какъв е изхода от този юридически казус, сътворен именно за да обсулжва ония, които ще бъдат избирани ,
а не за тези, които избират. Ясно е защо, нали? За да бъдат избирани, въпреки всичко и всички.
Единственият изход от това положение е ГЛАСУВАНЕ ДО ДУПКА!
С зачеркнати бюлетини! Гласуване до тогава, докато ги принудим да променят избирателният закон.
SS7 Ви казва същото. Гласуване му е майката. Като няма избор има избор- да им теглиш и чертата, и майната!
Спомнете си в Югославия как гражданите три пъти за президент.
В Югославия осъдиха депутат за гласуване с чужди карти.
Ние пък да гласуваме и пет пъти, ако е нужно, докато разберат, че тоя път- мърдане няма.
Глас народен, глас Божи.
Григоре, разменяли сме реплики по тая тема вече неведнъж и, предполагам, и двамата знаем аргументите си. Все пак малко ме притеснява защо ти държиш все така на примера си с фирмата. Не е адекватен на ситуацията с представителната демокрация, защото когато създавам фирма, аз вземам решение за това, аз я конституирам и задавам проекта й за бъдеще. Когато се раждам в държава с представителна демокрация, аз не избирам абсолютно нищо от проекта за бъдеще на представителната демокрация.
Да не бъда разбран погрешно от някои от читателите ти (случвало се е преди) — не съм против публичното изявяване на позиция, не съм против гласуването като такова. Но истинското гласуване има тежест само и единствено, когато отговорността от него е съизмерима с отговорността на властовите решения след това.
Какво имам предвид, с по-прости думи и описателно — ако гласувам на референдум, тогава моят глас е ценен, защото отговорността ми съвпада по мащаб с решението от този референдум. Обратно — когато гласувам, за да избера някого и той да гласува “вместо мен” неща от втори и трети порядък — тогава има разминаване на отговорностите. Казано накратко — при представителното гласуване няма отговорност. Тоест е един вид неотговорно, безотговорно (пак, да не се засяга никой, говоря принципно, не лично).
При представителния, делегиран избор се прехвърля на избрания не отговорност, а право. Прехвърля се правото да гласува от мое име, на практика ми се краде правото на глас. Прехвърля се власт и се отхвърля отговорността. Затова при делегирания избор отговорността е само изтъркана думичка от вечерните новини, на практика няма истинска отговорност. Никой не “отговаря” пред мен, ако не си изпълни обещанието.
(Тук хората казват: Ако не си изпълни обещанието, ще го накажем на следващите избори. И какво от това? Това е въртене в кръг, не е истинско решение.)
Истинският глас е или 1) гласът на ефективен, задължителен с решенията си референдум (у нас референдумите имат само препоръчителна функция, не са изобщо задължителни, тоест са си чиста проба подигравка с хората) или 2) гласът на местни избори на отделни общини, когато дори и да има представителност, все пак мащабите са такива, че не може да има делегиране от втори, трети порядък и нагоре. Ако общината е голяма, тогава пак се получава вакуум в отговорността и пре-делегиране на гласа ми, затова казвам “местни избори на отделни общини”, за да са съизмерими мащабите на моя глас и на овластеното от гласа ми действие.
—-
Стана дълго, съжалявам. Все имам чувството, че в твоите коментари съм неразбран, затова говоря по-описателно. Накратко — аз избирам дали да си направя фирма, в кой бранш да работи тя и изобщо как да изглежда всичко и дали например да не я фалирам и да си направя нова, по-добра. Но не избирам принципа на системата на представителната демокрация, единственият ми избор е или да гласувам от инат всеки път и да се надявам да я “закърпя”, или просто да не гласувам и да откажа да участвам в такъв цирк.
Голямата трагудия е, че това с представителността е яко постмодерно в някакъв смисъл и излизане от него просто няма. Няма начин да се промени тази система, няма какво да замени представителната демокрация — не защото тя е най-добрата, не… а просто защото… няма.
Не за да си правя някаква реклама, а за да бъда по-добре разбран евентуално — ето неща от моята позиция:
Проблемът с прехвърляне на отговорността при избори: http://yasen.lindeas.com/book/problems-of-power
Нещо за “поемането на отговорност” и оставките: http://yasen.lindeas.com/book/responsibility-resignation-accumulating-sharing
И едно предложение за “добри” избори:
http://yasen.lindeas.com/book/total-elections
Съвсем сериозно е това третото. Макар да не вярвам някога да стане. Все пак — ако имаме преки избори на кметове, началници на полицейските управления и местни съдии и прокурори, ще е огромна крачка напред. Днес (донякъде) можем да избираме кметове, макар в малките общини те пак да не се избират, а назначават от “големия” кмет. Но избори за полицаи, съдии и прокурори нямаме. Ето това е проблем, който си заслужава, защото е “близо до нас” и може да реши много неща.
@turin:
Съгласен съм с теб, до голяма степен. Гласуването у нас като модел, е просто начин да се оправдае “моделът”. А моделът е — някакви, неизвестни за мен хора, избират някакви други неизвестни за мен хора, които се явяват “кандидати” за изборите. От, примерно, 300 кандидати, които те са избрали, ние трябва да изберем 100, и да ги поставим в парламента (правителството, кметството, и т.н.). (( Опростявам нещата, за да стане по-ясно 🙂 ))
Да предположим, че избраните 100 се провалят тотално. Ограбят всичко. Работят заедно с мафията в полза на себе си и на Мафията. Какъв е моят механизъм да им искам отговорност, за това, че са се провалили, за това, че са се превърнали в престъпници, за това, че аз живея по-зле заради тях?
Правилно. Никакъв! На следващите избори, аз мога да избера от други списъци, други кандидати, които ще влязат в правителството, парламента и т.н., и ако новите кандидати са като старите — пак грабят, крадат, и работят отново само за себе си и собственото си благосъстояние, то аз отново не мога да направя нищо, освен да чакам 4 години, за да избера… новите кандидати! И така до безкрай. Започнах да гласувам, щом навърших 16 или 18 години. Сега съм на над 30, и все още виждам едно и също — идват някакви, които ние избираме, тези някакви обещават разни неща, после забравят, какво са обещали, уреждат се едни други, оставят Мафията да безчинства, като често самите те стават част от нея, и после ХОП! и идват други на власт, които правят същото. Сега вече не искам да съм част от това. Няма смисъл.
А партиите се менят — управлявали са ни сини, червени, жълти, сега ще ни управлява скоро Бойко Б. вероятно (той какъв цвят беше? черен?) и… Гарантирам ви, че ще видим същите неща… 🙂
Песимист? Не, реалист…
@Григор:
Да, готвил съм! Неведнъж. Обикновено се получават вкусни ястия ( освен, може би веднъж, когато експериментирахме с Швейцарска бирена супа с лук, но бяхме сбъркали марката тъмна бира за супата, и се получи ужасно… 😉 ) и са доста приятни за хапване.
Та, ако намекваш с примера си, че трябва постоянно да готвя и да готвя и да готвя, за да се получи накрая нещо вкусно, пардон, трябва да гласувам и гласувам и гласувам, докато накрая избера онези, “правилните” хора… то грешиш. Гласуването не е готвене. Както правилно посочи @turin по-горе, при гласуването нямаме контрол. Списъците с “идиоти” (както аз ги наричам) не зависят от нас. Тоест, някакви партии ни предоставят някакви си там кандидати, и казват “ЕТО ТЕЗИ СА!” — и трябва да гласуваме за тях. Които и да изберем, обаче, партиите печелят. После “идиотите” се оси**рат, и после ни дават нови списъци, от които пак да избираме. Ама списъците ние не ги контролираме. Нито пък контролираме “избраните от народа”, веднъж, щом влязат в парламента.
Затова гласуването не оправя нищо, то просто затвърждава модела, а в него у нас явно нещо е погрешно.
@Дончо:
Браво, че ще гласуваш! И кой ще избереш за следващото правителство и парламент? Мутрата-кмет Бойко Б.? Доган & Co.? Комунистите (БСП)? Партия “Атака”, пълна с националисти и още повече идиоти? СДС (те не се знае, дали ще прескочат 4% дори…)? Някакви БЗНС? Кои? Кои са онези, според теб, които ще оправдаят доверито на хората, ще работят за хората, ще бъдат честни, ще правят закони в полза на хората (а не в полза на себе си и в полза на своите братовчеди), ще направят съдебната систeма работеща (no more criminals in the wild, but criminals locked tight in prisons, instead!), ще направят полицията работеща (а не да изпълнява поръчки на този и на онзи), ще направят медицината работеща (без подкупи при лекарите, без порутени болници, където чакаш с часове на опашки и се унижаваш), ще направят красиви и чисти улици за хората, паркове за хората, ще прекратят практиката на корупционни сделки под масата, и ще убедят ЕС, най-после, че ние можем(извинете за дългия коментар)
(нещо се обърка в края на предишния ми коментар, та довършвам…)
…и ще убедят ЕС, най-после, че ние можем… и без да крадем, и без престъпниците да се разхождат на свобода?!
Извинете за песимизма, но аз тези, които ще направят всичко това, не ги виждам в списъците с кандидати, които скоро ще ни представят, и ще ни дадат “избор” да гласуваме… Просто ги няма там.
(извинете за дългия коментар)
Истината е, че 4 години са страшно дълъг период от време и ако само тогава се явяваме като рагулатор нещата няма да се получат, още повече, че системата за гласуване е дебилна. По-горе споменах протестите като съвсем нормален начин да се изразим, нищо драматично и крайно няма в това, просто ни е страх защото сме свикнали да сме послушковци. Я вижте в Гърция и Италия какво правят, там им е станало като национален спорт. Аз не казвам, че трябва да се свалят правителства, просто трябва да се бучи 🙂
Трябва ни трезвост и да си запушваме ушите от време навреме за малоумните медии. БСП е зараза, която се се разпространява включително и по медиен път, за съжаление сме в доста напреднал стадий от заболяването, много хора вече са част от него директно или не. Имунните сили ще се пробудят тогава когато ние пожелаем, но трябва да скъсаме с робския манталитет и да не виждаме в управниците господаря а да виждаме служителя. Всички тези смешници трябва да служат на нас, това им е работата.
@ss7: Много от великите управници, а и от световните благотворители, са започнали като престъпници или мафиоти. Ако Галевците ще управляват по-добре и по-съвестно от сегашните политици, значи трябва да управляват именно те. Колкото и да са мафиоти, да произвеждат амфетамини и да си докарват парите с рекет. Да, ако имаше по-свестни от тях, не бих ги избрал. Но ако те са по-свестните, ще ги подкрепя, с ясната мисъл що за хора са, и без колебание. И с ясното съзнание, че на някой етап сигурно ще врътнат голям мръсен номер. Сегашните въртят непрекъснато големи мръсни номера, освен че крадат, вместо да управляват.
Парадоксален, но пример как да изберем за кого да гласуваме. Не по дали му миришат чорапите, а по как управлява.
@Минаваща: Определено трябва да напиша запис на тема как да изберем свестни политици. Обещавам да го направя при първа възможност (което, уви, може да не е скоро 🙁 )
@RoujkaBG: Гласовете от зачеркнатите бюлетини в крайна сметка се разпределят между валидните, точно както и неподадените. Така че се налага да намерим ЗА кого. (И добре, че е така. Иначе пак ще се опитаме да се скатаем от каквото е единствено наша работа.)
@turin: В големите фирми нещата са точно както и в държавата. Собственикът почти никога не взима управленски решения, само назначава мениджърски екип. Най-малкото защото собствениците са хиляди. Но подходът е като към свое, а не като към “държавно”: принципът е, че да избереш свестни мениджъри е твоя работа, а не на някой приказен герой. Да ги смениш и вкараш в затвора, ако крадат – също. Съответно, избраните мениджъри обикновено управляват свястно, и не крадат. Старата приказка за селянина, дето първо чакал приятелите да му ожънат житото, след това съседите, след това роднините, а яребиците в нивата се смеели – но когато го чули да решава сам да си го ожъне, се изнесли.
Иначе, съгласен съм – референдумната система на пряка демокрация има сериозни предимства пред системите с непряка демокрация, особено в държави, закъсали като нашата. Проблемът тук е, че не е реалистично да успеем да сменим системата ни. Да успеем да просветим хората да се държат към държавата като към свое, и да смятат себе си за отговорни да изберат свестни управници, и да накажат несвестните, също е огромна задача. Но е много по-лесно и реалистично.
И най-вече е правилната стъпка. Докато един народ чака някой друг да му намери свестните управници, НИКОГА няма да ги има. И, както писах в горния си коментар, и не бива да има, не е нито редно, нито честно, нито справедливо, след като не е заслужено. С референдуми или чрез избрани политици, ще имаме свястно управление единствено когато се научим, че контролът върху него е НАША работа.
@Michel: Разбира се, че при гласуването имаш контрол. Кой решава дали твоят глас ще подкрепи някой, който да гласува в твой интерес, или в интерес на мафията? Кой те насилва за кого да гласуваш?
Нямало за кого ли? Чия работа е да открие хората, за които си струва да гласуваш? Които имат интереси като твоите, и ще ги защитават? Кой е длъжен да ги убеди да се кандидатират, да ги издигне, лансира, да им направи кампанията, да агитира гласоподавателите в тяхна полза, да събере пари за афиши и реклами, да организира клубове за поддръжка? Чия работа е това? Кажи, че да го набием, след като не си я върши… И чия работа е, ако избраният после се отметне, да обяви гражданско неподчинение и да стърчи на митинги пред парламента всеки ден, по цял ден, с месеци, докато държавата не спре да работи, и онзи не бъде принуден да се махне? А, Мишел?
@martinangelov: Това беше право в десятката! Ще го напиша тук пак, с други думи, дано го разберат повече хора:
Държавата ни ще започне да се оправя, когато си припомним, че управниците не са ни господари, а слуги – и когато започнем да ги подбираме, както човек си подбира слуга, и да ги контролираме, както контролираш слуга. Със същата трезвост и решителност.
Не разбирам как “не е реалистично да се променя системата”, а в същото време е реалистично да “просветим хората как да се държат към държавата и управниците как да са честни”. Тоест разбираме еднакви неща, но им даваме различна ценност. Това, което за теб е реалистично, за мен е наивно. И обратното. Мисля, че това е разликата между позициите ни.
За едно съм съгласен — да, трябва да се “просвещават” хората. Затова трябва публицистика. Днес имаме една огромна разлика и това е възможността за достъп на всеки до пряката публицистика. Без посредник, без медия, без представител и т.н. Блоговете са тази възможност. И според мен е реалистично да помагаме все повече и повече на тази пулбицистична вълна. Която, рано или късно, ще доведе до промяна на общото разбиране за демокрация към нещо по-малко представително и повече “пряко”. И тогава промяната ще дойде от само себе си и еволюционно.
@Michel: Ще го кажа простичко. Ще гласувам за СДС или ДСБ. Имам достатъчно време да реша за коя от двете партии. Имам удоволствието да познавам хора и от двете формации, “познавам” и Мартин Димитров задочно. Вярвам им. Идеални няма, но тези поне имат съвест. А точно съвест липсва на последните 8 години управление.
Може би от твоята камбанария наистина изглежда така, все едно няма избор. Но избор всъшност винаги има. Единственият, който може да ни отнеме изборът, сме самите ние. И редовно го правим. Изглежда все още са силни навиците от времето, когато нашите родители бяха лишени от избор. Но всъщност това не е много вярно, дори те имаха избор, но беше кървав. На нас сега ни е много по-лесно, но сме абдикирали от тези си задължения. И съвсем заслужено си носим последствията.
Мишел, всъщност аз ще гласувам не само защото имам доверие на дясното в България. И за това, но всъщност в голяма степен моят глас ще е глас “против”. Против ДПС и против БСП. Главните виновници за безумията в България след 1989-а.
Аз не съм оптимист за изборите – те променят разбира се парламента, но най-важното – съдебната система е бетонирана вече 20 години. Там са ни най-големите проблеми. Съдът и прокуратурата не работят, даже работят против България, те създават най-големият хаос – за съжаление статуквото е бетонирано в конституцията с тази неконтролируемост и безнаказаност. С демократични процедури практически няма начин за въздействие – много от промените изискват Велико Народно Събрание, а такова не виждам кога ще се събере отново.
@mick: Начини ли търсим, или причини?
@Григор – исках да кажа, че само със избори нищо няма да излезе. Трябва да има и подскачане като това през 97ма, даже по-голямо, за да може да се смени бързо конституцията. Иначе аз не мога да си представя, че съдиите и прокурорите изведнъж ще започнат да си вършат работата, нито пък ще бъдат сменени – несменяеми са по конституция.
Коментарите са разнопосочни, но постът е е направо прекрасен, не само сме собственици на държавата, не само не можем да се отървем лесно от тази собственост, но и носим индивидуално на гърба си отрицателните и резултати. За положителните в момента има кой да се грижи за да не дойдат до нас.
Аз ще гласувам, близките ми хора също. Преди това ще мисля. Постът кара читателите да мислят. Държавата е единствената фирма, в която преобразуването на собствеността НЕ може да измени индивидуалното тегло на избирателния глас.
Нещо друго реално ? Иначе някои коментари говорят за подскачане и прочее демократични и недемократични процедури – ами ако един хамстер смени посоката в колелото, нали се сещате, че скоростната кутия е отвън.
hp, това за преобразуването на собствеността не го разбрах. Може ли разяснение? Какво е индивидуалното тегло на избирателния глас? Защото ако е неизменно, значи е нещо неоспоримо, винаги истинно? Защо да е неизменно? Защо гласът да е нещото, което да не може да се отнеме и как по-точно е такова нещо?
Каква е тази “собственост” в държавата, дето е като във фирмата? Как примерът с фирмата е добър, като не описва добре проблема? Именно — основната разлика е, че властовата уредба на света не си я избираме, докато “фирмата” все ки си я избира. Не вярвам някой от тук четящите да се е родил във фирма и да е живял цял живот само сред мениджъри.
Обяснението “виновни сме ние” и призивът “дайте да си изберем мениджърите” не стават, защото не отговарят на основния проблем, който е заложен в самото разбиране за управлението, за властта днес. Не стават, защото бягат от темата и дават решение на друг проблем — ОК, ако си изберем кадърни управляващи, ще ни управляват кадърно, поне за кратко. Но с това не се изчерпва проблемът на властта.
Това е “решение на момента”. Бих разбрал, ако политик дава така ad hoc решения, защото неговото средство за постигане на по-добро общество е да влезе в управлението. И после — каквото успее да направи, бил той честен политик или не.
Но не мога да разбера как хора, които не са политици и нямат начертан курс към следващия парламент (например) давате така решения “на момента”. Аз ви казвам “проблемът е в общото разбиране за властта в обществото”, а вие ми казвате “я мисли и гласувай, недей да си встрани, тук е истината, само който гласува постъпва правилно, затова мисли и избирай правилните хора, пък те ще се оправят после, дори и да са били престъпници доскоро”.
Мисля, че просто водим два паралелни разговора. А това стинкс.
струва ми се, че в рамките на сегашната изборна система ще напредваме с миши стъпки по един много дълъг път…
от една страна, като гласуваме, ние даваме легитимност на управление, което по дефиниция е порочно (защото депутатите наистина, както каза тук някой, не носят никаква отговорност какво вършат);
от друга, ако не гласуваме, позволяваме на твърдите електорати на БСП и ДПС да контролират ситуацията (между другото, следете кризата – ако до изборите нещата не тръгнат към оправяне, БСП ще даде отбой, за да не обере негативите от тази криза, макар че и сега си имат оправдание – ама то дойде от лошата Америка…)
за да има ефект, трябва да гласуват или ВСИЧКИ (прекалих – да речем, над 85-90%), или НИКОЙ (пак прекалих, нека приемем, че НИКОЙ, това са над 50-60-70% негласували).
Тогава ВЕРОЯТНО (?) нещата може да потръгнат в една или друга посока – към криза, след която следва отпушване, или към промяна, пак отпушване, но калпазаните ще имат повече време да се покатерят по ръба на тоалетната чиния и няма да заминат с мръсната вода в канала…
Какво ще се случи в резултат на “бързото” и “бавно” “отпушване” (имам още кавички, цяла торба)?
Не се знае. Може да е за добро, а може пък както винаги: мед и лайна в съотношение едно към едно – гощавайте се, скъпи граждани!
Гриша, аз не бих се изказвал толкова категорично против негласуващите. Не винаги, навярно дори по правило повечето неграсуващи изразяват по този начин позиция. И тя е: не виждам как вотът ми определя нещо, затова отказвам да (съ)участвам в безобразието. Изборът ми е кофти, но пак кофти е да давам легитимност на изроди.
Въпреки че това е НУЛЕВО РЕШЕНИЕ, то пак е съзнателен избор. И кой знае дали някой ден няма да се оцени като “правилен”…
Аз на миналите избори гласувах за Атака. Въпреки че смятах да дам глас за Костов, давайки си сметка за кусурите му. Защо гласувах за Атака? Две причини:
– поставят въпроси, които наистина са наболели, и които другите “силни” партии подминават съ срамежливо мълчание (или пустословие);
– защото исках парламентът да се дискредитира чрез отбора на Сидеров. За мен бюлетината на Атака беше като съществуваща в други системи бюлетина “гласувам против всички!” (даже в Русия я имаше!)
Втората, по-важна мотивация направо без малко да излезе печеливш ход!…
Тц. Изиграха ме. Спретнаха ТРОЙНА коалиция. Беше толкова нелогично, че нямаше как да се предвиди без солидна доза цинизъм, какъвто аз все още не притежавам.
Хубаво, майната му. Изигран – ясно. И кво праим?
Мисля, че трябва да се мъчим да настояваме за промяна на избирателната система. Лично моите виждания са доста радикални по въпроса, а оттам и неосъществими. Затова ще спомена само по-хлабавите си пожелания, като изрично подчертавам, че според парламентът е излишна иституция, че може да го замести някой специален НИИ към БАН при участие на представители на обществени организации и даже отделни граждани. Те няма да ПРАВЯТ закони, а ще предлагат ПРОЕКТОЗАКОНИ за одобрение на референдум.
Само че това е едно мечтание, уви…
Та какво би било по-осъществимо (тоест пак щуро, но запазва парламента ни любим заедно с няколкостотин безделници вътре):
— пряко избиране на премиер;
— пряко избиране на министри;
— пряко избиране на съдии (на всички звена от стълбицата), естествено, сред юристи (ценз за кандидати);
— пряко избиране на полицейски шефове (след като ще се избира вътрешен министър, тъй де; пак професионален ценз за кандидатите, филолози и други неспециалисти да нямат право да се кандидатират за друго, освен за селски шерифи, пардон, квартални ченгета) – от кварталния, началника на РПУ, началника на общинска, областна и национална дирекции, та чак до министъра (вече стана дума);
По този начин се удрят партиите – те вече не определят кой ще кара влака и кой ще хвърля кюмура, а избирателите ще посочват КОЙ ПЕРСОНАЛНО ще има книжката за машинист. Оттам и личната отговорност на избранниците. Неизбежно правитеството ще се получи супершарено, но… това е техен проблем, нали? КАто не искат да се сработват в екип, като не искат да бачкат съвестно и да търсят решения – за чий се кандидатират? За да им е удобно на ТЯХ ли?
Няма такова нещо. Държавата декларира, че съществува, за да защитава интересите на гражданите. Да го докаже тогава!
(ние знаем, че държавата съществува сама за себе си, но нека се престорим, че вярваме в “обществения договор”. Ами да изискаме спазването му!)
Освен това си мисля, че който не живее в страната постоянно, не бива да гласува. Защото няма да тегли последиците от своя вот, ако избере кретен да управлява. Защото така натриса кретена на чуждите глави, а сам си се кефи нейде по Испания: Иван нест ен каса, пор фавор, дехе суменсахе еспус де ла синель…
разбира се, за да се грасува по този начин, трябва да има текст в Конституцията: правителството се състои от еди-какви си министерства. И да има равилник на парламента, не той да се състая от депутатите както им изнася.
Ето че стигнах до печалния извод, че и да се борим за такива неща (програмка минимум, направо нанонум), пак няма да станат.
И тогава възниква въпросът: аз какво все още правя тук?
(верен отговор: подготвям революция, как какво!)
((тия дни четох за Испанската гражданска война и се зачудих – мамка му, наистина, а за ЧИЙ ни трябва държава? Половината от основанието една държава да съществува, е навикът на хората да приемат да се подчиняват на държавата. Другата половина (почти) се дължи на това, че държавата се крепи върху монополи. И разпределя бюджета. Ех, да можехме да посочваме за какво искаме да се харчат данъците ни! Само 2% от тях! Плащаш си на бирника и казваш: ей тия две левчета от всеки стотак да ги дадеш на института за космически изследвания (например)! И да не ги пръснеш за глупости! Ушите ще ти скъсам!
А догодина вече посочваш 4%… после 6%, 8, 10. То държавата така направо ще пукне от глад. Лека й пръст. Ще я изпратим с радостни сълзи до природонаучния музей, където ще я перпарират и сложат под стъкло – да я гледат дечицата и да се стряскат: аууу, какво грозно жувотно…))
а, да, забравих, Гриша, прощавай, малко допълнение:
държавата все пак не е фирма. Прилича, ама не е. То и делфинът уж на риба мяза, ама е бозайник (и откъде намира боза в морето???).
Сравнявайки държавата с фирма, правиш… ъъъ… метафора.
А древните римляни (които са разбирали от държава и затова са имали специално божество – покровител на отделния човек от произвола на властта, ха така!) са рекли (или са ги набедили, че са рекли, инсинуации всякакви): Всяко сравнение е подвеждащо.
Демек: държавата не е фирма. Фирмата носи печалба (или затвор за неплатени данъци и други задължения при фалит) на собственика си, докато държавата обслужва преди всичко сама себе си (бюракратичния апарат и икономическите си партньори), а квото остане – за “народа”.
То е ВСЕ ЕДНО фирмата ти да плаща дивиденти на всички служители, само не и на теб…
Интересна фирма, нали?
И пак се питам, ако все пак си прав – защо ли ни е такава фирма ПО ПРИНЦИП?
Я да изучаваме Кропоткин, Махно и опита на Кастилия и Арагон от 30-те… и да се мъчим да се оправяме без държава.
(и кво сега казах? Да не гласуваме, така излиза. Ни една бюлетина за парламент, само вот за селскио кмет – с него поне можеш да се познаваш, шах да играеш с него (гара Ромча), да ти е съученик (село Герман), такива работи… пък ония, горе – абе не може ли без них, ъ?)
@Шаркан: Не оспорвам, че това да не гласуваш е позиция. Оспорвам само че от тази позиция има как да произтече нещо различно от това да те управляват хора, избрани “все едно” от цигани, продали гласовете си срещу кебапчета.
Днес си говорих през нета с един общински съветник в градче в Аляска. Разговорът беше ама толкова показателен, че трябва на всяка цена да го опиша тук. Трябва ми не повече от час, мамка му…
@Дончо:
Не е ли тъжно, че напоследък гласуваме повече “против”, отколкото “за”??
Аз не съм “за” БСП, и смятам, че сътвориха много злини — от ’45 година на миналия век, та до наши дни… когато се преименуваха на БСП. Но са си същите.
Обаче не съм и за СДС или ДСБ чак толкова, защото съм виждал СДС на власт, и по тяхно време също се крадеше с тяхно позволение. И не само. Има един хотел горе на Витоша. Пак едни “братя” го построиха, забравих им името. С пари на РВД. На Витоша — в центъра парка почти. Без екологична оценка. Как е станало, никой не знае, но хотелът си е още там, а мафията е негов собственик. Защо да вярвам на СДС в такъв случай? И това не е един пример или два, просто за този се сетих в момента… Има още много.
Бойко Б. (новата “звезда”) също не ми харесва. Антипатичен ми е. От колко време е кмет, не виждам София да е станала по-добра за живеене — мръсно, трафикът е ужасен, постоянно се копаят улици (но дупките не намаляват), в парковете почти няма осветление, “синята зона” е една голяма подигравка (но и условия за пешеходци и колоездачи все още няма никакви, само се говори за “велоалеи” в бъдеще време, от години се говори), тротоарите разбити, застрояват парчета от паркове и градинки и никнат молове като гъби, рушат се стари красиви къщи, и популизмът тече с пълна пара. Ако София с него е зле, защо България ще е добре? Трябва ли да му вярвам? Не мисля.
Мартин Димитров ми е симпатичен. Бих гласувал за него. Но партията като цяло?…
За останалите няма да говоря — жълти, оранжеви, Доган & Co… няма нужда, всичко се знае да тях. Толкова са зле, че няма нужда от думи 🙂
Просто не виждам кандидатите, които да са “моите”. А онези хора, за които бих гласувал, никога не биха се кандидатирали… И аз никога не бих ги убеждавал да влязат в нашата политика… 🙂
@Григор:
Недей така… не бива да гласуваме за престъпници и мафиоти, само защото изборът ни е само между едни престъпници и други престъпници. Амфетамини и рекет? Това не са просто думи. Това са погубени човешки животи. Това са кървави пари, с които после да се финансират предизборни кампании? Бие едни, продаваме дрога на други, после ставаме “политици” и си изпираме ръцете и кръвта по тях с нов имидж, и създаване на легален бизнес с нелегални пари?? Неее, не е това изходът… Удивлявам се, как може да го кажеш дори… 🙁
По-добре билет за “навън”, еднопосочен, отколкото да избера мафиоти в правителството… 🙁
@turin: Повечето хора прекарват целия си зрял живот във фирма, или поредица фирми (учреждения, организации…). Шансът да живееш напълно извън подобни неща е сравним с шанса да живееш извън държава. Така че примерът е валиден.
И още веднъж: да, система с повече пряка демокрация би била по-добра – но не виждам с какво липсата й ти пречи да се грижиш за доброто си (и на всички други обикновени съграждани). Не забравяй, че по-доброто е враг на доброто: погрижи се за първо за близкото добро, а после за далечното по-добро. Не го ли правиш, доводите автоматично се превръщат в оправдания да не носиш отговорността си, а ти – в тъжна пародия на това, което би могъл, и си струва да бъдеш. (Съжалявам за горчивата дума, но… събуди се най-сетне от тая отровна упойка!)
@Michel: Да, изборът наистина не е приятен. Но имаме 2 възможности:
1. Гласуваме примерно за такива като Галевците. Идват на власт, легализират си мръсните пари, и други лоши работи. Но управляват по-добре от сегашните (които са същите престъпници, и същите наркотрафиканти, просто вестниците не пишат за това), и хората са по-доволни. Сегашните не са щастливи, но или се оправят и стават по-добри от Галевците, или си остават на политическото гробище, докато не дойдат други по-свестни. А междувременно хората живеят по-добре отсега, тоест печелят. И, което е най-важното, научават, че гласът им може да промени нещо, ако благоволят да го използват.
2. Не гласуваме за различни от сегашните, ако ще да са Галевците – статуквото се запазва завинаги. Пак ни управляват престъпници, погубили невъобразим брой човешки животи (направи си сметка дори само за болните, измрели, защото парите за лечението им са отишли вместо за него за гушите на братовчедите – сигурно са десетки пъти повече от умрелите от наркотици…). А ние продължаваме да чакаме да дойде да ни освободи Дядо Коледа или друг приказен герой.
Да, отвратителен избор е. Не мога да го оспоря. Но да останем добитъци завинаги е още по-отвратително. А трети избор не се предлага. Който е против единия, подкрепя с действията си другия, каквото и да декларира на думи, и каквото и да се самозалъгва, че прави.
Нещо повече. Дори да вземеш еднопосочния билет, ще занесеш избора си там някъде, със себе си. Ако си предавал отговорността си да избираш кадърни полици тук, ще я предаваш и там, и реално ще живееш на гърба на другите, които си носят отговорността. И не ме убеждавай, че като прогласуваш тогава, ще си заслужил нещо – това е все едно да се пишеш и ти строител на къща, която други са строили цял живот, а ти си се включил в полагането на последната ръка боя по вратата. На теория може и да си. На практика останалите ще те гледат накриво, абсолютно заслужено. А по-неучтивите и ще те питат, като искаш да се пишеш строител, защо не си построил дом където си роден, а се мъчиш да авантаджийстваш наготово. Също абсолютно заслужено.
Малко встрани от темата, понеже се споменава за еднопосочния билет често… Има места по света, където се правят нови проекти. Ако човек има ентусиазма да работи за и да живее в тях и има сили да потиска носталгията — ето само един конкретен пример: в Щатите има поне два вече работещи, започнати преди няколко години либертариански проекта. И там е бавно, но поне има ясна цел и общо разбиране за политическа философия, основана на либертарианството. (Всъщност то, поради много други причини, на практика може да вирее май само точно в Щатите, затова може би точно там балво, но все пак сигурно все повече хора започват да “живеят” във “Free State Project”-и.
Това е само вметка. За това, че има вероятност еднопосочният билет да е решение. И ако има късмет, там някъде човек да си занесе гласа, който да “има смисъл”.
Лично аз не вярвам в такъв късмет, но това вече май е заради черногледство, влияещо ми от тук, от у нас. 😉
Тюрин, номерът не е да хукнем да се включим в либертариански проекти на другия край на света (да, да, не го предлагаш, само споменаваш, съгласен), а да си го спретнем ТУК.
Гришата каза, че изборът не е “убав”, а между две злини – да изберем по-малкото зло…
уви, на този принцип се гласуваше досега, но СИСТЕМАТА с правилата на играта, която са направени така, че да не печелим, си ОСТАВА. Тоест, ако ще се гласува, нака не е за някой, който ще управлява добре, независимо от миналото си (а то миналото определя и бъдещето – важи за отделни хора), а за някой, който има готовност да промени системата в насока държавата да е по-зависима от мнението на гражданите си (тоест към либертариански проект, така излиза – не съвсем, не почти, но в тази посока).
Има ли такива кандидати? Поне да криминализират, както в Сърбия, гласуване с чужда карта в парламента?
Аз не виждам такива. Ако нещо съм пропуснал, моля, посочете ми такива хора.
Гриша… стряскаш ме. Престъпниците нямат опит да управляват другояче, освен с престъпни методи. Те в своята “фирма” действат диктаторски, нима мислиш, че могат да управляват демократично, различно от навиците си?! Майната му на морала, въпрос от практическо естество! Някой, който поражда безредие, който причинява проблеми и мизерия, смуче от тая мизерия, паразитира върху обществени пороци – откъде-накъде ще тръгне да си сменя начина на действие?
Би ли ми посочил пример за такова “чудо”? Престъпник, станал “добър” държавник.
(не ЕФЕКТИВЕН – Сталин е бил ефективен държавник – а “добър” от гледна точка на гражданите, които искат от държавата едно: ако не помага, то да не пречи, ако не знае какво да прави, да оставя хората сами да се оправят, ако не може да дирижира икономиката, да я остави на конкурентния СВОБОДЕН пазар, БЕЗ ДА ПОДКРЕПЯ монополисти!)
Страхувам се, че няма да намериш мерзавец, който изведнъж, стигнал до властта, се е превърнал в благодетел за “обществото”. Може би благодетел само за “своите”, но тиранин и враг за всички останали.
Знаеш отношението ми към теб и към твоето мнение. Досега не помня да не съм се съгласявал, с някои уговорки, с това, което казваш. Обаче тук бъркаш (не като цяло, а в частта с избора на “хора с минало” за управници).
Мисля обаче нещо друго. Държавата си е държава. Нека я. В Косово също имаше държава – сръбска, белградска. Какво направиха албанците (на практика – не са хора, които да бъдат давани за пример в същността, но в смисъл на форма, на тактика)? Изградиха ПАРАЛЕЛНО ОБЩЕСТВО, почти невидимо за държавата. И после я гътнаха (провокираха чужда намеса, добре).
Така, нямам предвид да си направим “скрита ДОБРИЧКА държава” в нелегалност. Да вземем пример от интернет за формата, след като вземаме за пример за подражание принципа на действията на косоварите. Сиреч – да си изградим ХОРИЗОНТАЛНИ, РАВНОПРАВНИ връзки помежду си. Нещо, което ти и други дребни фирмаджии правите – установявате контакти с други дребни фирмаджии. И на тази основа сами си осигуряваме всички онези “услуги”, които ни прави държавата, като я игнорираме.
(неигнорирането всъщност води до нещо друго: обединения, които с корупционни методи постигат предимства и привилегии от държавата за сметка, ощетявайки други обединения граждани. Не, нямам това предвид. Игнориране на държавата – това е)
Солидарна мрежа – даже МНОЖЕСТВО мрежи, които се припокриват и се занимаат с нещо ограничено и конкретно.
Пример: мнозина пътуват в коли сами. Не ти, ти хвърчиш по поръчки и често не знаеш къде ще те повикат след час или пет минути, нито предварително си наясно колко време ще ти отнеме дадена задача. Обаче има такива, които горе-долу по едно и също време пътуват от пунк А до пункт Б. Нима е невъзможно да вземе “попътници”? Без да им иска пари. Който може обаче – да даде колкото му е възможно. Левче. Два. Или обещание утре да вземе шофьора като пътник в своята кола. НАбира се контингент, разменят си телефонни номера. Свързват се, уговарят се. Ефект: игнориране на обществения транспорт, при намаляване на пътуващите в момента автомобили. В тази идея може да има и други варианти: колеги или познати се разбират да ползват една кола през седмицата. Един от тях разкарва останалите до работа. Следващата седмица – друг.
Подобна схема може да се приложи към МАСА ДРУГИ НЕЩА. Въпрос на договаряне и на въображение къде и как да се приложи.
—Няма места в детските градини? Ами намерете се няколко семейства с такива проблеми и си гледайте децата заедно, на смени!
—Огромни опашки за някакви справки, бумаги, простотии (внимание! допир с “легалното”!)? Направете си договорка с хора, на които може да разчитате – където може, нека един оправи формалностите на всички днес, а утре – друг. (ама за такива работи имало адвокати? вярно, има ги. И те практически са част от държавна институция. Без тях където е възможно!)
Това всъщност ВЕЧЕ става. Само че инцидентно, разпокъсано, импровизирано. Без идеята да се запази като практика, без разбирането, че така може да се избегне контакт с държавни институции. Да се изолира държавата от обществения живот – навсякъде, където това е достъпно за осъществяване. Не е лесно за измисляне, защото държавата много хитро се е отдръпнала от някои свои функции, изтъпанчила е “частни” изпълнители.
Но нима това може да бъде пречка?
Искам да попитам хората пишешти по тази тема. Дали някога сте крали? Продължавате ли още да крадете? Ще продължавате ли да крадете? Вие сте?
@turin: Имаш ли координати? Засега още не съм се предал в усилието да направя тук добитъците хора. Но ако някой път не издържа повече, бих се поинтересувал за подобно място.
@Шаркан: Тази схема според мен изисква публичност и подкрепа. Ти какво би направил, за да ги получи? Примерно би ли разработил някакви подробни схеми и начини за връзка между подобни дейности (т.е. активни хора), които да могат да се сложат на уебсайт? Хостингът – от мен, но нямам в момента ресурсите да разработвам схемите.
@Hristo Hristov: Да, неведнъж съм крал като дете (софтуер крадях и допреди пет-шест години). Вече не крада нищо, освен времето на близките си. И не смятам да продължавам да крада, пак с това изключение. Аз съм Григор Гачев.
до Христо:
да, случвало се е (последната голяма кражба: свих си пет платнени чувала от тогавашната си работа; е, в другата си работа не само че не съм “пипал”, а даже и “донесох” – работех в офиса на собствен компютър); сега съм с откраднат софтуер на единия лаптоп; надали вече ще пипна нещо, което не е изхвърлено, но годно за употреба (формално е кражба?). Всъщност, устроил съм си живота така, че да не ми се налага да върша нещо, от което се срамувам, даже ако ми се НАЛАГА да свия нещо НАИСТИНА НЕОБХОДИМО. Аз съм drakonche.zavinagi.org 😉
Гриша, в момента (покрай други задължения, всъщност от около половин година, като продължение на житейските ми разсъждания) изучавам материали за “косовския опит”, чета как са действали испанските анархисти (забележително толерантни към идеи и модели, смаян съм!), обмислям нещо като програма.
Търся и хора, които по идейни убеждения биха се включили, защото на практика това си е опит за… ъъъ… чак ми е неудобно да го кажа… ами, революция си е.
Снощи, гледам филм. Новини. И нищо не виждам. Търся слабости и възможности за хлътвания в кофти посока на подобни паралелни структури. Понеже по определение не бива да приличат на “сенчеста държава” (мафия), нещата никак не са лесни за представяне…
От един сюжет одеве по Здравей България се сетих, че може би ще се наложи “превземане” на някои държавни структури (училищата, например), което ще трябва да е “легално” – да се настоява за учредяване на училищни настоятелства. Защото такива безобразия стават, а онези, на които им е работа, и които вземат заплати от бюджета, нехаят.
Абе, както навремето с нанотехнологиите 🙂 накрая написах книга и малко кротнах 🙂
Но понеже за нанотехниката аз лично НИЩО не мога да направя, опитвам се да свърша нещо, което да е осъществимо в сегашните условия.
Благодаря за предложението, впрочем, то и на мен самия ще ми е нужно – за блог като твоя. С издателствата стигам постоянно до задънена улица, наистина най-лесно ще ми е да оставям книгите си на свободен достъп. И без това печеля пари от друго.
Ако срещна разбиране към хората, към които съм се насочил, проектът ще е малко по-голям всъщност…
Надявам се също така да бъдеш критик и коректор на схемата, същото ще предложа и на ЕксПешо от клуб Ефремов (сещаш кой е, нали?)
(Утре там май ще има интересна тема, надникни в сайта!)
случвало ми се е да открадна но това са били детински истории и дори тогава – никога нещо значимо, поне според мен.
софтуер музика и филми – да. но там има известна противоречивост в оценаката на това какви са били щетите на “ограбените” от мен.
Може би аз всъщност съм бил ограбен – от личното ми време прекарано в гледане на тъпи филми 🙂 може да ми е изкривен моралът… но това е друга тема.
Напоследък от 2-3 години съм свел и това до минимум. В къщи ползвам Винвовс който е легално закупен и имам 3-4 игри които съм си купил и
нямам време да изиграя.
Свалям новите серии на някой ТВ сериал ( аз нямам телевизор и гледам само online или свалени торенти )
нещата които гледам или никога няма да бъдат излъчени, или ще бъдат но след 1-2 години.
Не мисля, че дори всичките ми действия сумарно са сравними по обществена значимост с един обикновен подкуп на общински или държавен чиновник
да не говорим за другите далавери в държавата.
аа… веднъж пробвах да си платя за да гледам ТВ шоу онлайн но ме отрязаха защото съм в БГ a не в Англия,
това беше преди 2-3 години и още съм възмутен, така че подкрепям другарите от thepiratebay 🙂
там няма дискриминация.
@Григор: в мрежата има огромно количество материали, не знам какво да ти предложа за начало за запознаване с темата “Free State Project”. Наистина не знам. Има официални централни сайтове на двата основни проекта, има много интервюта със специалисти, нарочно преместили се от другия край на страната, за да живеят точно в такъв щат/град, интервюта с цели семейства. Има теоретични разработки даже вече на социалози и философи… Не мога да ти дам отправна точка, наистина.
А и за мен (лично) това е малко съвсе-ем леко встрани, защото 1) либертарианството наистина “вирее” най-добре само и единствено в САЩ (има други подобни нагласи и в Европа и Австралия, например, но са много по-различни и специфични) и 2) аз съм анархист, не либертарианец. За мен либертарианството има една-единствена слаба точка, но тя му е вътрешно неизбежна. Именно — че разчита да прилага отслабване и разпределеност на властта, дори почти (не съвсем, но почти) безбластие, но ВИНАГИ във властовата концепция. Американска му работа, всичко е супер, ама все пак не могат да мислят общество без шериф, пък бил той и готин и свободомислещ и пацифист 😉
Та… потърси инфо в мрежата. Имай предвид, че срещу либертарианството има изписано много кофи злостни имислени нападки, затова не се доверявай много на първия намерен линк, ако наистина те интересува, потърси подробно и сам пресей информацията — има я много.
Мислех преди година и нещо да пиша серия от статии за либертарианскоте проекти в моя блог, бях събрал и линкове и бележки… но нещо се разубедих малко, затова не съм писал (още). А и отметките зачезнаха (пък и сигурно днес вече, година и нещо след това, не са актуални).
@Шаркан: псевдонимът ми е “turin”, идва от Турин Турамбар от “Силмарилион” на Толкин, тъй че на кирилица си е “турин”, с “у” 😉
@Григор: само да допълня за FSP и защо са два (може и повече вече), а не е един-единствен и голям и влиятелен.
Причината не е някаква политическа конспирация и т.н., а е съвсем тривиална — единият проект е в източните щати, а другият — в западните. Единият е на бая студено и снеговалежно място (не се сещам в кой щат е “избраният” град, не помня). А другият е на по-топличко място.
Просто на част от хората не им се е местело от, да кажем, Флорида в някакъв дзиндзирник и затова са казали, че ще правят същото нещо в по-топли условия. И съответно разделението в Щатите на изток-запад също е оказало влияние… И така.
Шаркан коментарите ти радват 🙂 аз с удоволствие бих се включил в някаква свежа инициатива за широко послание (не хейтърска естествено). На мнение съм, че ако ние младите не се размърдаме леко съвсем ще мухлясаме, проблемът е в координацията. Нужно ни е интелигентно и координирано послание.
Аз виждам проблема като чисто психологически. Хората по една или друга причина “психиасват” и се затварят в стреса си.
Същото е все едно всеки е тръгнал да строи къща от пясък, нервни оцъклени сме бързаме да сипем пясъка за да не изостанем (комплекса за малоценност), а пясъка се стича и разпада и ние още по-стресирано хвърляме отгоре. Нужна ни е малка пауза за да се видим отстрани и да се отърсим от страховете си.
Който и бай Генго да дойде на власт ако не му вземем страха ще си прави каквото си иска.
Промяната в избирателния закон ще е от полза САМО за гражданите, ако ние не си я поискаме никой няма да си мръдне пръста, а само ще си говорим как трябва да са нещата.
? странно, вече два пъти се опитвам да коментирам – не се получава нещо…
🙂 а, получи се! много интересна дискусия!
Аз мисля, че трябва да се гласува (вж. коментара на RujkaBG), и макар че не виждам “моите”, както казва Michel, все ще си избера кого да подкрепя – вероятно измежду новите, непопулярните, ‘непечелившите’…
при това ще се опитам да помогна ‘непечелившите’ да станат по-известни, по-приемливи и пр., вместо да съм пас или принудена (?! отде-накъде) да си дам гласа за партии или личности, които са се провалили (всички, до сега управлявали, вече са доказали своята некадърност, независимо от декларациите си за добри намерения)…
Чета, чета … прочетох статията и част от коментарите. Григоре, нещата са сложни. Собственикът няма реални права над фирмата си поне още близо година. Но собственикът не е уверен, че е собственик, разбираш ли. Лъжат го, че от това, че е собственик, нищо не произлиза в юридически аспект. Собствникът не може да продаде фирмата, не може и да уволни членовете на управителния съвет на фирмата, ако реши (а истинският собственик на една частна фирма може!)
Ето едни мерки, които трябва да се вземат:
1. Гласува само този с поне основно образование – така отпадат 80 процента от циганите
2. Гласува само онзи, който си е платил данъци, ток и вода, здравни и социални осигуровки (за ток и вода да се приема за валидно сметки без последните 1-2 месеца) – така отпадат останалите 20% циганите.
3. Министрите да се отчитат всеки 3 месеца чрез специални бюлетини в пресата и по специален ТВ канал.
4. Всеки три месеца да се правят социологически проучвания и ако даден министър има над 50 процента неодобрение, незабавно да бъде сменен
5. Всички депутати да загубят неприкосновеността си доброволно.
Заставам зад призива “ДА ЗАКУПИМ ВАЗЕЛИН ЗА ВСИЧКИ СЕГАШНИ МИНИСТРИ В ЧАКАНЕ НА СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ!”
А иначе … Гласувайте, ако искате да промените нищо. Гласувайте, защото иначе Манго и Хасан ще определят бъдещето ви, а после ще се свивате под юргана и ще цъкате с уста “ееееех, деба, тоя Доган, тоя Симо как се налапаха…”
@moni: гледам и не вярвам на ушите си…
Всички тези неща са все “мерки”, които НЕ ТРЯБВА да се вземат.
Изобщо… извинявайте, но не мога да повярвам докъде достига тази дискусия тук. Едни говорят с други, а повечето като че ли изобщо не следят смисъла на разговора или го следят избирателно. Тук се казаха толкова много принципно неправилни, вредно и опасни неща (хайде, няма да кажа “глупави”), че направо не мога да разбера за какво говорим вече. Уж защитавате изборите, тоест поне принципно и демокрацията, поне принципно и отпадането на дискриминацията, поне принципно и борбата с корупцията и мафиотите… А пък то… Но нищо де, всеки има право на мнение. Само ще кажа, че лично аз се надявам в управлението нито да се вкарват престъпници, нито да се налага ценз за ползване правото на глас, нито демокрацията да се позволи да се контролира от нещо толкова относително като социологическите извадки.
Нито се свивам по юргана, нито си губа времето и си тровя нервите с цъкане с уста. Всичко това ми прилича все повече и повече на страстите във футболното първенство. Запалянщина.
Аз съм дотук, не виждам смисъл емисията на коментарите към този пост да ми стои в четеца. Каквото съм можел да допринеса към евентуалната дискусия, дал съм го по някакъв начин. Моля, не ме репликирайте пряко, няма да ви прочета.
@moni: Турин е прав. Идеята е не да произвеждаме вокален шум, а да предложим нещо конкретно и реалистично, за което да има някакъв смисъл да се работи.
Така, интересна аналогия. Сега нека да си представим малко по-различна ситуация:
На края на 4тата година от управлението, борда на директорите предлага за нов изпълнителен директор 5ма души (реално нямаш право да предлагаш или избираш други):
1) Същия мърльо
2) Един отчаян нацист, който има опасност да почне да избива сътрудниците си
3) Ориенталски мързел, дето му личи от 300 километра, че е по-корумпиран и от текущия директор
4) Бивш охранител, дето непрекъснато за него се носят слухове, че е свързан с мафията.
5) Един командир, дето преди е управлявал, и е продал нещо супер ценно за фирмата на безценица, примерно дизеловия генератор, гарантиращ 99,99% availability, и поради това фирмата още повече е западнала.
Така, а сега си представи, че въпреки калпавото управление, все пак не губиш пари, а финансовото ти състояние се е подобрило през последните 4 години.
Изборът е труден. Но дори и в този момент по-страхливите акционери биха си продали веднага акциите.
А сега да добавим и факта, че съдружници (не по твоя воля), са около 1 милион анонимни, но твърди фенове на 1), около 1 милион на 2), около 500,000 ма 2) и т.н…
Всеки решава сам. Според мен много хора са направили своя избор. Аз оставам на мнението на yasen.
И понеже не следях дискусията: Нещо конкретно и реалистично:
1) крайно време е тези дето искат да се занимават с политика, да схванат, че това не е “да си звезда”. Не е “келепир”. Това е най-трудната, отговорна и шитява работа, която съществува. Бил съм в близост до едно такова “следизборно парти” – това е безумие! Все едно да празнуваш, задето от утре започваш на 15-часов работен ден за 500 лева заплата!
2) лидерите (честните от тях), да излезат на преден план. Голяма част от блогърите имат изключително модерни разбирания (все пак ползват най-демократичната платформа, създавана някога!) Ще е хубаво да имаме малко повече избор, но това не става само като критикуваме хора, дето не искат да гласуват. Става като прочетем 1) и скочим в казана.
3) Според мен, колкото и да е тъжно, ценза, дето го предлага мони, трябва да се въведе не за избирателите, а за избираните:
– миннимум 10 години работа на пълен ден, не свързана с политика преди това
– образование: поне магистър, при това със средна оценка над 5.00
– поне два говорими чужди езика, единият от които английски
Горе долу такива са изискванията за топ мениджър в Америка.
Макар че, като се замисля, сред днешните политици на тези условия отговарят я има я няма 2-3ма.
ама то, ако се замислим, ние не вкарваме във властта престъпници, е, с малки изключения, просто те впоследствие стават такива, понеже ние им позволяваме да бъдат. Е, позволяваме, позволяваме е силна дума, просто не им пречим.
п.с. за мерките се шегувах и/или провокирах, радвам се, че разпалвам дискусия 🙂
@joe: Задачката е чудесна. Да предложа ли една, пряко свързана с нея?
Сред кадидат-мениджърите няма свестен, понеже човекът, на който му е работа да намери и предложи свестен мениджър, не си я е свършил. Този човек е:
1) Дядо Коледа
2) Еврокомисарят Х
3) Марсианците
4) Световната еврейска конспирация
5) Ти
?
@moni: Именнооооооо! Ние ги оставяме да крадат безнаказано, а после се чудим защо сме окрадени, и кой ни е срал в гащите.
Григор,
кога ще вземеш най-накрая да се захванеш за работа, да я сформираш тази твоя партия, че да можем да гласуваме за теб. Или ще продължаваш да мучиш, че всички други са ти виновни, че никой не ти е организирал нещата, че никой не управлява така както ти искаш ?
Дай пример, човеците ще те последват, а след тях и хората.
Ти си на ход.
@Мишел , малко преиграваш.
Тук около мене няма нито амфетамини , нито пък рекет , а има прясно асфалтирани улици, градинки,нови детски градини и ремонтирани училища. Утре ще взема да направя 20-на снимки.
Това на фона на дългогодишни кражби и от БСП и от СДС (не си измислям, мога да напиша 10 страници с дати и имена) е направо песен.
То и сега сигурно се заделя по някой процент за тоя или оня, но се върши нещо !
Пък който се е занимавал с бизнес в България, много добре знае, че без ония десетина-петнайсет процента нищо не става.
Аз са пръв път в живота си съм доволен от общинското управление. *за пръв път*!!! от 20 години !
@Иван: Ако сформирам партия, ще стана още един политик. Това е, от което България няма нужда – имаме си ги в излишък.
Не ни достигат хора, които да контролират политиците си зорко и решително, и да осъзнават, че не го ли правят, ще бъдат крадени и стригани до голо. А това все още не зная как да го постигна най-добре. Имам някои идеи, но ми е нужно време, за да ги избистря. (А времето напоследък ми е катастрофално зле, и причината не зависи от мен…)
Ама баш така си е, с единствената разлика че вече ще има за кого да се гласува, а именно за новосъзададената истинска партия “ЗЕЛЕНИТЕ” http://www.bulgariangreens.org тази партия се създаваше в продължение на почити 2 години, възникнала от хора които работеха в природозащитния сектор и сред стотиците млади граждани и техните инициативи, пак в защита на българската природа, без спонсори, без средства, само с доброволния труд на стотици млади хора. Партията е факт официално от има няма 2-3 седмици, така че сега ни чака най-трудното, а именно да променим реалността в България. Няма как да стане ако всички които осъзнават къде са проблемите не се включат, или поне гласуват. Затова ви призовавам да се включите за да си оправим собствения двор, сами само с нашия капацитет и знания.
Предложение:
1) Все си мисля, че ако се съберат 10-15 уважавани блогъри и твърдо решат да се намесят в политиката ще имат феноменален успех и подкрепа. Правят един съюз Българска Асоциация на Блогарите (БАБ), прави се един мощен интернет пиар и съм сигурен, че четирите процента ще ги прескочат като нищо. Може да не са управляваща партия но поне ще има остра критика и контрол.
2) Прави се един форум http://www.virtualenparlament.com в който всеки има пълен профил, за да можеш да пишеш трябва да имаш хубав блог и да искаш да си част от БАБ. Периодично се правят интернет избори за да определят кои ще са лидерите на организацията и хората ще имат директен достъп до проблемите.
3) Няма три…
@martinangelov: То идеята хубава, ама това да имаш добър блог не значи че си свестен човек. Откъде си сигурен, че моят блог си го пиша аз лично, а не съм богаташ, който плаща на някой беден талант да му прави пиар? И дори да съм аз, къде е гаранцията, че като дойда на власт, няма да мисля най-вече да си тъпча гушата?… Въпросът според мен е не как да намерим талантливите писачи, а как да събудим масовия гласоподавател.
Турин, прощавай, аз се обърках, помислих, че никът ти е закачка с “Теста на Тюринг” ;-(
В момента изобщо не съм на вълна Толкин, прощавай още веднъж…
Впрочем, либертарианско общество – това е добър ЕТАП за преход към безвластие… 😉
Защото ако успеем да подхлъзнем държавата да се демократизира ДО ДУПКА, тя като се хързулне (не знам как да го определя – “надолу”? За нея – да, но за нас е обратното!)… НАТАТЪК, неизбежно ще мине и през либартарианство. И, понеже е набрала инерция… чети нататък. 🙂
МартинАнгелов, до седмица или две ще има материали по въпроса (нещо като програма) на сайта a-bg.net
то ще са по-скоро принципи и илюстративни примери, върху които да се дискутира относно конкретни мероприятия и форми.
Във всеки случай, необходимо е ДВИЖЕНИЕ, което да игнорира държавата, да се оправя без нея.
(един не съвсем сполучлив пример е Косово, където албанците изградиха ПАРАЛЕЛНА държава на съществуващата; “несполучлив” защото идеята не е да се прави “друга, правилна” държава, да да се създаде среда, в която да се практикуват принципите на свободата, самоуправлението, доброволността, солидарността).
Като цяло подобно Движение надали е обвързано с позицията “гласувам – не гласувам”.
А изборът дали да се участва в избори от своя страна не е обвързан с полезността да се оказва натиск на държавата в насока нейното нататъшно демократизиране. С една малка забележка: не защото се вярва, че държавата може да бъде реформирана до “идеална” (Сталиновата държава е била ИДЕАЛНА – с доведена до логичния завършек идея за държавност), защото по-демократичната държава е по-благоприятна среда за развитие на ПАРАЛЕЛНОТО БЕЗВЛАСТНИЧЕСКО ОБЩЕСТВО.
Въпросът обаче с гласуването опира до следния друг въпрос: а коя политическа сила би още повече демократизирала държавата, дори с цената на “неуспешно управление”?
(подвъпрос: а що е успешно управление? според какви критерии е успешно? пак ли МАКРОИКОНОМИКАТА е критерий за истинност и “успешност”? Квазистатино състояние, ако “да”. За мен е търпимо, но неприемливо като цел. Отново пранги – в името на посредственото мнозинство, задоволено от трохичките слободия (понеже свободата не се къса на залчета), отново ограничения.)
Ако Гриша ме убеди, че бат Бойко е този, който ще подложи държавата на вторично опростяване (термин на Иван Попов, поне от него го научих), вероятно несъзнателно, няма проблем, гласувам за него.
Опасявам се обаче, че всички се стремят да бетонират (ПРЕПАРИРАТ!) онова състояние на държавата, което отговаря на интересите им. И ще запазят властническите структури. Не и да оставят хората сами да решават кое е добро, лошо, изгодно, полезно, разумно, справедливо и т.н. Както разбирате, не настоявам “утре да правим революция”, та вдругиден да се събудим толкова свободни, че чак ни капе от ушите…
Всъщност, точно това настоявам де… ако се почнат да се плетат мрежите на паралелно общество, базирано върху свободен и солидарен договор… то си е заявка за обезсмисляне на държавата, нейно реално постепенно отмиране в рамките на нашия живот.
А то май си е революция, нали?
Внимателно изчетох всичко дотук. И си мисля, че една такава дискусия, колкото и да е увлекателна, ще продължава да забива (непроизводително) към отделни факти и съждения, ако не се върнем към изходната точка, към основата на нещата. Когато една ситуация изглежда безизходна, обикновено точно това върши работа.
Основата са демократичните принципи на обществено управление: правото на глас, представителството в управлението, мандатността, общественият контрол. Някой ще каже – да, ама те у нас не работят. Така е – но това не значи, че НЕ МОГАТ да работят. Напротив, могат – както работят в сума ти други държави. Тук не е Марс, все пак, и българите не сме някакви уникуми.
А защо не работят?
Отговорът е един: поради ниска демократична култура на обществото.
Знам, че звучи досадно, но е точно това. Тази култура не си идва наготово, в комплектче с демократичната конституция. Тя се гради. А у нас не само че не се гради, а и се прави всичко възможно наченките й да се разрушават. Но това е отделна и доста обширна тема.
Неприятно, но факт: досега в България реално не е имало демократични избори.
Не че не е имало условия, напротив – но не е имало ГЛАСУВАНЕ. (Да не говорим за оползотворяване на демократичните механизми за контрол върху властта.) Имаше една отворена врата, през която никой не влиза. И естествено, когато през нея няма движение, тя буренясва.
Резултатите от досегашните гласувания само случайно съвпадаха (донякъде) с тези, които БИХА се получили при истински демократичен вот. Но причините, движещи избирателя, бяха съвсем различни:
– желанието да се прогони предишният режим (разбираемо – принципът на махалото);
– масовите политически психози (умело направлявани, трябва да се признае);
– озлоблението (къф е тоа, ве!);
– инатът (НИЙ пък няма да се махнем, пък!);
– патешкият възторг (виж го колко е умен, ма!);
– трапезните “социологически анализи” (кой има сметка да гласувам и кой няма)
и т.н. мотивации от колективно-емоционално-махленски тип, нямащи нищо общо с наличието на демократично съзнание у гласоподавателя.
__________________________________
За да се промени нещо, има две стъпки (според мен):
Първо, ВСЕКИ ДА ОТИДЕ И ДА СИ ПУСНЕ БЮЛЕТИНАТА.
Без да умува дали “ще сбърка” или не. И без да си вика “кво само да им наливам вода в мелницата, от мене нищо не зависи”. Или “аз не разбирам от политика”. След като ти е дадено правото по конституция, значи разбираш. Иначе щеше да има ценз.
И второ, да се започне МАСОВ ОБЩЕСТВЕН РАЗГОВОР за ГРАЖДАНСКИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА КОНТРОЛ над управлението на държавата.
Защото не става дума само да дадеш властта някому и да го пуснеш без контрол за четири години. При такава ситуация няма как да няма отлив от гласуване. Но това също е отделна и обширна тема, така че го оставям настрани (въпреки че двете неща вървят ръка за ръка, и липсата на едното донякъде обезсмисля другото). Дебатът тук обаче е за гласуването.
Търсенето на свестни нови лица за политиката умишлено го оставям настрани. Съгласен съм, Григоре, че е важно – но съм убеден, че първо трябва да се създаде такъв обществен и политически климат, в който свестните лица да виждат смисъл ВЪОБЩЕ ДА БЪДАТ в политиката. Иначе само ще ги изхабим; между впрочем, не са малко тези, които вече бяха изхабени, почти незабелязано, в годините на прехода.
__________________________________
Та, за гласуването. Разбира се, нещата няма да се оправят отведнъж, дори и последният избирател да влезе в избирателната секция. При висок процент гласували обаче ще се постигнат най-малко три неща (разсъждавам чисто функционално):
1. Ще се получи едно достатъчно реално представителство на политическите сили (наличните) в НС.
Не казвам “оптимално”. Защото въпросът, че няма от какво да избираме, си остава – и мнозинството от загнездилите се във властта пак ще са там. И защото тези избиратели, които не са свикнали да мислят, ще са по-скоро случаен фактор в резултата, отколкото изразител на собствената си воля.
Но относителната тежест на т.нар. “твърди електорати” ще намалее значително. И драгите ни политическите сили ще проумеят, че трябва да си седнат на задниците и да се борят за гласовете на действителния електорат, а не само да подкокоросват фен-клубовете си.
Така че поне ще се получи едно първо приближение към реално представителна политическа конфигурация. Плюс ясно предупреждение към политиците да си влизат в пътя и да се научат да съществуват в условия на реална демокрация (което те в момента не могат – просто защото не им е необходимо).
Освен това, един такъв резултат ще е значително по-достоверна основа за анализи и ще даде (на нас самите) що-годе ясна представа как мисли българинът. Тогава вече ще можем да си дадем по-ясна сметка какво МОЖЕ и какво НЕ МОЖЕ да се случи в България в бъдеще. В момента всякакви подобни размишления са само хипотези, разбиващи се в загадъчното избирателно мълчание на твърде голяма част от електората.
2. Ще се прекрати по естествен път купуването на гласове.
Защото необходимият брой гласове за едно депутатско място ще нарасне, и пазаруването им ще стане икономически много по-неизгодно. Така че тази тенденция ще увяхне точно по принципите на пазарната икономика – като неизгодна инвестиция. И това е правилният начин, а не с административни разпоредби (които могат винаги някакси да се заобиколят).
3. Българският избирател ще придобие изключително важното самочувствие, че ОТ НЕГО ЗАВИСИ НЕЩО.
Самочувствие, без което не може да става и дума за функциониране на демократични механизми. Да не говорим за поява на гражданско общество, което да има волята и потенциала да контролира управляващите (и точно затова още от началото на прехода досега бива съзнателно, целенасочено и последователно подсичано по всякакви начини).
Пояснявам: ако процентът гласували е 80 и нагоре, той ще бъде повтарян до припадък от медиите, така че няма да остане човек в България, който да не го знае. И отделният избирател, колкото и да не е доволен от резултатите на вота, ще е наясно, че ТОВА сме си го направили САМИ. Ерго, ако поискаме, МОЖЕМ да си направим и ДРУГО. И ще се замисли защо не е станало другото. И ще допре до себе си, до колегата и до комшията: защото няма да има основание да приписва всичко на “голямата конспирация” и да приключва въпроса по най-лесния начин – с една майна. А това вече ще му размърда мозъка по друг начин.
_________________________________
И така стигаме до въпроса (за който някой беше казал, че е изконният въпрос на славянската интелигенция…): “Какво да се прави?”
Да се разчита, че хората ще бъдат стимулирани да гласуват от политическата говорилня, е наивно. Напротив, всеки подобен призив от политическа трибуна би имал точно обратен резултат (и именно затова със сигурност ще има такива призиви, убеден съм). Витаещата из политическите кулоари идея за задължително гласуване е по-скоро за парлама, никой от политиците ни няма сметка от такова нещо.
Единствената друга сила, която би могла да изкара хората до урните, е гражданското общество. Добре, обаче такова у нас липсва. (Което е още една обширна тема.)
И все пак, освен плахите наченки на гражданско общество, не виждам кой друг може да се заеме с това.
Мисля си – може би е време демократичното мислене да започне да се възпитава с апокрифна литература. С листовки, стикери, неформални събития. С ясни, прости (задължително!) и остроумни девизи, разнасяни от човек на човек (НЕ по рекламното време на телевизиите – колкото и доброжелателни “спонсори” да предлагат да го платят!). Неща местни, в малък мащаб, но много. Нищо национално; нищо, което да бие на ленински съботник, на колективен почин, на “много сме, силни сме”. Тук не става дума да се подкара тълпа към парламента, а да се накара средностатистическият индивид да се замисли – това са коренно различни неща.
И БЕЗ каквото и да било размесване с партийна агитация! (независимо за кого). Точно обратното: дори и да си имаме политическите пристрастия, целта трябва да бъде да се изкарат хората да гласуват ВЪОБЩЕ, а не да гласуват конкретно ЗА НЯКОГО. Всякаква политически оцветена конкретика в един призив към всеобщо гласуване би го обезсилила.
Скоба: както виждате, никъде не споменавам нищо за политически формации или идеи. И никъде не казвам, че от българския избирател нищо не става или че ситуацията е неспасяема: подобен тип негативизъм също би бил контрапродуктивен
В този ред на мисли: в никакъв случай призивът към гласуване не бива да се развива “под крилото” на каквато и да било политическа сила, крупен икономически фактор или друга “официална” организация. Нито експлицитно, нито имплицитно. Само така може да се преодолее всеобщото отвращение към всичко свързано с политиката. Хората трябва да разберат, че с отиването си да гласуват не стават пионки в играта на политиците; точно обратното – че колкото повече от тях отидат до урните, толкова по-малко ще бъдат пионки.
Това отвращение е най-голямата бариера пред демократичното съзнание – и съм убеден, че тя беше изградена системно и умишлено през последните 18 години. За да се размърда нещо, тази бариера трябва да се пробие. Не ща да звуча кръвожадно, ама Carthaginem esse delendam.
Блогосферата е достатъчно удобно място за споделяне на идеи и взаимно информиране – както и достатъчно добър източник на информация, който свестните публицисти в медиите ще се сетят да следят. Остава да седнем и да понаправим нещо – кой колкото може.
________________________________
Не съм прекален оптимист, но си мисля, че може да стане. Колкото и незначителен да е ефектът, все пак би било по-добре от нищо. И би било една стъпка в добра посока.
P.S. @ Шаркан: Никът ми няма нищо общо с желание за “бетониране на държавата” 😉
Аз ще гласувам за този, който обещае, че ще сложи лекета като Доган (и всички доказани престъпници от управлението) в затвора.
В противен случай не само, че няма да гласувам, но няма и да остана в България!
@Зелен Бетон: Аз също мисля, че това може да стане, ако го направим. Така че въпросът всъщност е можем ли да го направим, не “българите” или “обществено активните хора”, а конкретните ние тук, които дискутираме темата. И как (и колко) следва да действаме, за да го направим.
@Вера: Какъв е “противният случай”?
Евала Бетоне! И аз съм сигурен, че с позитивизъм нещата ще станат, защото колкото заразен е негативизмът сто пъти повече е оптимизмът.
Та конкретно сега като се замисля, може де направим един блог “за гласуването” а именно да се промени мнението на хората в това отношение. И понеже аз съм повече към графичната част, ще предложа този блог да е от илюстрации. Илюстрациите са директният път към съзнанието на хората и се разпространяват много бързо. Един вид ще е блог за гражданско общество посредством артефакти и инициативи, защото каквото и да си говорим малко хора се зачитат в теми като тази. Мото може да е – не сме против никой а сме за събуждането на хората” мале как го казах само 🙂
@Григор: Имам някои идеи вече, но нека да поотлежат малко. Ще държим връзка. (Предполагам, че ми виждаш мейла?)
Освен това отдавна се кумя дали да не си спретна един личен блог, и може би ще го направя към края на месеца – като дойдат празниците, че сега ми е малко лудница.
@martinangelov: Един блог трудно ще промени мнението на хората. Струва ми се, че по-ефективно би било да се замисли като един вид online support: поясняващ какво е това, дето се (иска да се на)прави, изброяващ кратко и ясно някои основни принципи (което съм се опитал да направя по-горе, ама многословно и разхвърляно) и предоставящ идеи и помощни материали. И евентуално информация за това, което се е случило или ще се случва. Без много приказки, за да не се разфокусират нещата. Що се отнася до заглавието/мотото: според мен идеалното би било първо да се обсъди целесъобразността на един такъв блог и да се реши какво точно ще има в него, и как ще функционира – тогава мотото и заглавието сами ще си изскочат. Иначе, въпреки че не пренебрегвам значението на думите, съм съгласен за образното съдържание (може би защото и аз съм “по графичната част” 🙂 )
“Който прави мирната революция невъзможна,
превръща насилствената революция в неизбежна.”
Много се говори че сме демократична страна. Не сме. Скоро не сме били.
Ние сме Нео-Комунистическа държава.
Политиците ни не могат да бъдат контролирани от народа, защото такава е системата. И тази система точно политиците са я наложили и политиците я защитават с всичката фина и груба сила която имат под свой контрол.
(Прочетете горното пет пъти или докато го осъзнаете.)
Сергей Станишев не се трогна от (предполагаемите) 1’000’000 подписа за неговата оставка. Не се трогна, защото дори да бяха 10 милиона подписа, те нямат никаква правна сила и няма как да го махнат от власт. Той не се трогва от протести на лекари, учители, металурзи, млеко-производители, защото те ще умрат от глад преди него. И ЕС не го притеснява, и оттам няма как да го уволнят. Дори след месец да изхвърлят България извън съюза, той пак ще си остане на власт.
Единственият начин да бъде изгонен, е да се повтори Виденовата зима. Всенародна блокада. Насилие.
Изборите са скоро, управляващите ще си отидат и без насилие. Ясно е и кои ще са следващите. Нещата може да се подобрят, но няма да се променят.
Григоре, можеш да се опиташ да промениш системата отвътре. Можеш и да продължиш да си мучиш отвън, как всички други са добитъци, как всички други освен теб са виновни за положението. Докажи че си различен.
Имате голяма вяра в демократичните принципи. Само, че те работят при демократично устроена държава. При нас за съжаление има много неща, които не могат да се променят с гласуването, даже и с опит за общественото контролиране/няма кой да ти обърне внимание/. Нещата така са омацани, че по върха на държавата ни, най-високите постове на държавата са само с права и някакви общи задължения, които не могат да се контролират. Това автоматично значи, че няма как хората да си вършат работата, след като могат и да не я вършат. Ако беше само един такъв пост, можехме да се надяваме, че човекът ей така от любов към работата би работил, но на върха на нашата държава са: 240 депутати, хиляди съдии, незнам колко си прокурори, следователи/май ги махнаха/, министри. Всеки един от тях ако иска работи ако иска не. Контрол – почти никакъв.
Какви са непреодолимите проблеми:
1. Съдиите – съдия може както си иска да реши дадено дело/винаги се намират формални поводи/, никой не може да го контролира. Това е по конституция.
2. Прокурорите – могат да работят, могат и да не работят. Избират си по какви проблеми да работят. Това води до възможност за корупция и изнудване, или въобще само до симулиране на дейност. Ако загубят дело никой не им търси отговорност.
3. Депутатите – имат всякакви права, даже и на работа могат да не ходят. Нямат отговорност за качеството на законите които приемат. Да не говорим, че никой не ги контролира.
Може да разиграем един оптимистичен сценарий – влиза нова сила в парламента и успява да събере 51%. Супер. Започват ударно да променят закони, на 2рата година, 20тина депутати ще напуснат основната група/това е запазена марка на БГ/ – и ще си направят никому неизвестна партия, но пък ще гласуват за който даде най-много/каквото и да е/. Досега само БСП и ДПС не са се разцепвали по този начин, защото явно имат алтернативни начини за запазване на целостта на групата си/предполагам най-вече икономическа зависимост/.
В същото време съдът ще работи за запазване на статуквото и ще пречи на новата партия, конституционния съд също – ако някой реши да промени конституцията. Прокурорът Велчев, пак ще громи престъпниците, но както винаги на думи.
Не може да се строи върху калпави основи/конституция/ – за съжаление. Демократично избраната ни конституция, не може да бъде променена в практически близко/до няколко години/ време. А и няма желание. Всички на върха са за запазване на статуквото. Едно време и на запад е било така, но престъпността станала много голяма и започнала да пречи на богаташите, същите тези които преди това се облажили от беззаконието.. та те тъй като не можели да избягат от държавата а и не искали решили да оправят законите. При нас това също може да се случи, но ми се струва крайно невероятно, просто защото имаме прекалено много властови позиции в сегашното управление и всеки гледа да прибере това онова, защото не знае дали ще остане за следващия мандат. Имаме и глобализация, т.е. който забогатее и не му се живее в порутената ни държава – отива да живее в някоя “бяла” държава… и веднага започва да бере плодовете на своя труд.
Та картинката въобще не е розова(според мен).
@Зелен Бетон: Не зная дали подходящата форма е блог или уики. Но идеята определено ми харесва.
Засега ми е малко трудно да се включа с работа, въпреки че имам купища идеи – последните няколко месеца се грижа за болен човек, което ми гълта страшно много време и сили, и не знам докога ще продължи. Но блог или уики, и хостинг за него мога да спретна за минути: фирмата ми има колокирани сървъри. Какво би казал за уики с достъп за писане па страниците само за одобрени сметки, а по беседите – свободен?
Добре е да се научим да пишем така, че хората да ни четат (и да им е интересно, и да имат търпението). Ще рече: много стегнато и ясно, четивно, с изнасяне на обяснения и примери извън основната теза, но с удобен достъп. Изобщо, подобно писане трябва да е чудо на организираността. Надали някой от нас го умее, но трябва да се научим, ако искаме да има полза от творението ни.
Преди да започнем обаче, или със започването, може би е добре да формулираме много точно какви цели ще имаме, и какви ще нямаме, и правила за вземането на съвместни решения. И това ще е добре да е на принципа “искаш ли да промениш света, почни от себе си”.
Според мен ученето на хората да бъдат активни и да се чувстват собственици, а не поданици, трябва да е сред целите ни; даването на идеи как да преценяват политиците, и как да ги контролират, трябва да е сред целите ни; застъпването за конкретни политици обаче може би не е добре да е сред целите ни. Чакам и други мнения.
Кой се хваща за идеята? Но не само да вика “хей руп”, а да е готов да върши тонове черна писаческа работа в течение на много месеци, ако не и години. Няма да стане бързо и лесно!
Е?
@Иван: Станишев не се трогна от предполагаемите 1 000 000 подписа, защото реално бяха няколко хиляди, а и сложилите ги не можеш ги изкара на улицата и с тояга. Ако митинг не от милион, а от 100 000 души всеки ден му иска оставката в течение на един месец, ще си я подаде. От страх, че митингът ще започне да се разраства, ситуацията ще се радикализира, и може да не се отърве само с оставка.
Същото, другояче: демокрацията НЕ слага трапеза аза никого. Тя само ти дава възможност да си сложиш сам трапеза, и да гониш от нея неканените. Ако не те мързи да го правиш, българската система е предостатъчно демократична. Ако обаче те мързи, достатъчно демократична като за теб система няма и няма как да съществува.
Пак същото, по още един начин: ако хората са активни и готови да отстояват правата си, ще постигат всичко необходимо им и в българската система. Ако не са, никакви революции няма да им помогнат – революцията минава и заминава, лайната отново изплуват най-отгоре, и ако няма кой да ги прати на дъното, ни застават на главите.
Зелен бетон, нямаше да ми хрумне, че бетонираш държавата. Ти се мъчиш да я реанимираш. Ако идеята ти е да я направиш по-демократична, а следователно и по-податлива на нататъшна постепенна редукция – свалям ти шапка. Ако обаче смяташ, че е редно тя да “пребъде във вековете”… хм, ще ми се да мога да разсея тази заблуда.
Помисли над следното: в наличност са вече атомни миниреактори. 12-25 милиона тугрика, пардон, долара. От 200 кВт до 25 МВт. Необслужваеми. Запечатани. Срок на годност – от 15 до 40 години.
В наличност вече са и 3Д-принтери. Работят с над 20 различни материала, в това число (при прототипи) със стоманена тел. Има и опитни образци, които могат да произведат ВСИЧКИ свои части. Сиреч – РАЗМНОЖАВАТ се. Обемният принтер се учи да “печата” и органи за трансплантация, въз основа на клонирани клетки от реципиента. На този етап има още много работа, обаче биопринтерите без проблеми правят пържоли – само ги мятай на скарата.
Иначе 3Д принтерът си е домашна фабрика. Кеф ти колело, кеф ти кюфте.
Ето ти най-малкото две технологии, които правят възможна материалната и енергийната автономност на отделните хора ВЪЗМОЖНА. Автономни от държавата. Вярно, остава снабдването с тонери и реактори. Добивната промишленост остава йерархизирана. Но!
Предстои създаване на апарат за изкуствена фотосинтеза. Засега ще произвежда водород. Гориво. Гориво = енергия. А всъщност АИФ би могъл да произвежда ток и полимери (биомаса, пластмаса, кевлар – пак полимер). Би могъл още повече да се доближи до растение, ако инженерите и специалистите по бионика продължат логиката на изделиято си и го накарат да пусне корени. Буквално. Да му програмират някои функции, присъщи на гъбите. И тогава – получава се чуден рециклатор на отпадъци и портативно добивно устройство. Има микроби, концентриращи желязо, силикати, варовик. Ето ги и суровините. Към домашната фабрика на обемния принтер добавяме енергиен източник и доставчик на суровини. А, да – и поглъщач на сметища.
Какво тогава ще прави държавата? Каква роля остава за нея в подобен свят?
Но това са перспективи, ще речеш. Не са неща, които “ги има на живо”.
Бях на осемнайсет, когато видях компютър. Почти персонален. Сега у дома има пет броя (опа, единият е при Гришата на ремонт и съхранение). Последният се побиа в джоба на голямото ми яке.
А колкото до “СЕГА”-то… знаеш ли, че от януари 2009 вече няма да има НЕРЕГИСТРИРАНИ на името на конкретен човек СИМ-карти? Че по този начин ставаме уязвими за подслушване от страна на всеки изрод и всяка банда изроди (пардон, държавна институция), която си няма друга работа, освен да лапа “държавни”, откъснати от залъка ти пари?
Гриша! Вземи отношение по въпроса за задължителните именни регистрации на мобилните телефони! Това си е толкова ПРОТИВ всяка логика (уж против тероризма била мярката, как пък не!) мероприятие, при това ДЕМОКРАТИЧНО (имало го в Европа! В Европа има легално организиран секс-туризъм – отиват в бедни държавици да чукат деца! В Европа има маса дивотии, нима трябва да им се подражава?!?).
Демократично и държавно.
Преди 19 години, помня, как усещах пръстенцата и ноктенцата на държавата на сънната си артерия. И сега отново този полъх от посягане на държавна лапа – и вече не към гушата, а направо към слабините.
Ще подкрепя на избори само онези, които ще цапнат такива лапи да се приберат и да се наврат в задника на тия, дето ги пущат! Ще подкрепя само онези, които имат план за превръщането на държавата в това, което е редно да представлява – слугински служби към обществото, а не власт, пред която да се изпитва респект. Ще подкрепя онези, които ще инвестират в технологии, за които писах одеве. Ще подкрепя онези, които ще легализират дрогите, за сметка на които богатеят мафиотски групировки.
Някой да ми посочи такава политическа сила?
Ще има да търси.
Гриша, наистина, моля те, напиши нова статия – за СИМ-картите. Много тихомълком става, а си е затягане на гайките. ТОталитарен рефлекс.
Картинката наистина не е розова, както казва Мик.
Но защо и той гледа през розови очила на възможността демократичната дори ДЪРЖАВА да е конструкция, подлежаща на усъвършенстване, така че хем властта да се запази, хем свобода да има.
НЕ СТАВА. Власт и свобода – електрон и позитрон. Несъвместимост. Анихилация. НО, понеже свободата изисква ЛИЧНА отговорност, ЛИЧНА инициатива и всякакви други работи, а робията е по-удобна, печели накрая властта.
Толкова ли е трудно за разбиране?
Или, ако има разбиране, защо ще се отлага – ето, ще гласуваме още 10 години, ще играем по сценария на този цирк, а след това ще ударим юмрук по масата и ще поискаме РАДИКАЛНИ реформи. Ще ги поискаме, да. С подслушвани телефони, навярно с контролиран и цензуриран интернет, окончателно оплетени в нормативи и закончета, затънали до гуша в мафиотщина и бюрократщина, вече не е ясно къде свършва едното и къде почва другото… и всичко това се плете, плете, затлачва с всяка година, с всяко легитимиране чрез избори на самото понятие за власт и нейното осъществяване в държавата…
Хайде, кажете ми, че ще се помъчим да намерим някой, който ще постави държавата на коловоза, който след еди-колко-си на брой гари стига до халето за демонтаж. И за него ще гласуваме. С радост ще ви повярвам и ще отида да гласувам заедно с вас.
И дори да не спечеля, няма да ме е яд, че съм опитал.
Хайде де?…
@Григор: Поемам ангажимента докъм Нова година да нахвърля нещо като обща концепция: винаги е по-лесно, когато има нещо черно на бяло за старт. Дали да е блог или уики (или сайт?) – дай първо да видим каква функционалност ще му е обективно необходима. Уикито е интересна идея, не се бях сетил. С останалото, което си написал, съм напълно съгласен.
____________________________________
@Шаркан: Държавата я разглеждам просто като един апарат за обществено управление; апарат, който може да се променя, и трябва да се променя – за да е адекватен на всичките тия неща, които споменаваш по-горе. Тя обаче е обслужващ механизъм, не субект (а още по-малко – цел и смисъл) на обществените процеси. И в никакъв случай нещо вечно (макар че ние едва ли ще доживеем до момента, в който ще стане излишна).
Не ща да я реанимирам, боже опази, нито да я редуцирам: тя в момента е такава недомислица, че подобни действия са все едно да санираш кирпичена съборетина. Ако питаш за личните ми предпочитания – като човек, работещ от 18 години на свободна практика и свикнал да разчита на себе си, естествено е да не обичам държавата да ми се меси. Но това в контекста на темата не е (и не бива да бъде) от значение.
Засяга ме не толкова държавата, а нещо доста по-основно, което според мен би следвало да засяга всички: СПАЗВАНЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ. Които у нас вече до такава степен се деформират, че започват да се превръщат в нещо съвсем друго. И мащабите на този процес стават застрашителни. Вместо – както би следвало да се очаква – от 89-та досега демокрацията да се е утвърдила и да е започнала да си гради традиции дори, нас аха-аха наскоро да ни убедят, че купуването на гласове е нормална демократична практика… (примерно).
Бих формулирал целта така: държавата да стане такава, каквато я искат мнозинството от хората в България.
За което една от първите стъпки е осигуряване на максимален процент гласуващи (за което именно става дума тук).
Честно казано, не съм убеден, че така получилата се държава ще ми се понрави особено – но това е демокрацията. Става въпрос именно за принципи, а не за отделни интереси. Ако не ми хареса никак, и ако стане ясно, че нищо свястно няма да се случи и в бъдеще, нямам притеснения да си събера багажчето и да отпраша с еднопосочен билет нанякъде. Въпреки че досега съм се удържал тук, и въпреки че брадата ми вече е прошарена. Поне ще знам, че 6-7 милиона души са получили държавата, която искат. Ако обаче се получи нещо сносно, ще си доживея живота тук с удоволствие. А такава перспектива си заслужава.
Така че не съм привърженик на никакви идеологически базирани промени на концепта “държава”. Мисля, че нормите на демокрацията са напълно достатъчни като основа за едно устойчиво еволюционно развитие – стига обществото да се придържа към тях. Основният проблем според мен е да се накара драгият хомо сапиенс най-сетне да проумее КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЗНАЧИ ТОВА “САПИЕНС” и да започне да се държи подобаващо. Най вече – да свикне да използва петия си крайник не само да си носи шапката на него, а по същинското му предназначение. Ама да не се отплесвам по това, че отиде…
Не искам да намирам “някой”, който ще прави чудеса от храброст по върховете на управлението. Екшъни там не ми трябват. Искам това, което иска всеки капиталист-собственик: да сложа за мениджъри на държавата хора, които да си вършат добре работата. Точно с тази цел аз, избирателят, ги поставям там; и пак аз, данъкоплатецът, им плащам заплатите и пълня бюджета от джоба си. И искам да им държа чатала на врата, тъй че да не могат да си разиграват коня както им кефне, а да са принудени да си изпълняват съвестно служебните задължения. А те са: да управляват държавата така, че на мен, гражданина на тази държава, да ми е комфортно и сигурно да живея в нея. Точка.
Защото аз съм нейният собственик – и именно принципите на демокрацията ми дават пълното право да мисля по този начин. И да действам, съответно.
Та гледам какво полезно мога да свърша във връзка с всичко това. И се радвам, че напоследък публичното пространство като че ли живна по един нов начин, при който има смисъл човек да опитва да направи нещо. Не съм някакъв лъчезарен оптимист, просто съм 100% съгласен с написаното от теб в края: “Дори да не спечеля, няма да ме е яд, че съм опитал.”
Пък когато принципите на демокрацията се утвърдят стабилно в съзнанието и битието на хората, оттам нататък вече можем да седнем на една маса и да си приказваме – да реанимираме ли, да редуцираме ли, или нещо друго.
__________________________________
Пиша всичкото това едно за да обясня как виждам проблемите, и второ – като доказателство, че дори демонтажът, за който говориш (ако ще се тръгва натам), пак минава през масовото гласуване и изграждането на демократична култура у индивида. Защото ако кажеш “демонтаж” на някой, който още не е узрял да отиде да гласува, резултатът най-вероятно ще бъде един: ще се вкопчи в държавата като дете в майка си и ще пищи, че искат да го ограбят. Въпреки че преди трийсет секунди я е плюл ожесточено, същата тази държава. Не бих се учудил, ако вече си се сблъсквал с подобни ситуации.
А и да възлкикне възторжено и да се нареди с готовност под знамето на демонтажа, то най-вероятно ще бъде от прекомерно озлобление. Или от удоволствие, че се е намерил някой да му изрине боклука вместо него. Бих казал – пази боже от такива “съмишленици”…
Ако някъде не съм бил ясен, питай – отговарям. Надявам се, че Григор ще ни извини, задето му използваме блога като форум.
Григор, Зелен бетон и др., защо не пуснем на първо време един сайт – граждански политически форум, без политици 🙂
Може би сред читателите ви има някой, за когото техническата част не би била проблем
и няма да му отнеме много време?
По-тежката част би било модерирането 🙁 и демократичен избор на модератори 🙂
Все пак, ако едни модератори не се намерят, за къде сме…..
Предполагам че ако се съберат няколко блогъра като вас да го “рекламират”
ще има достатъчно посетители.
Да помогнем кой както може, според ресурсите с които разполага. Кой с идеи, кой с умения,
време, може би и с някакви дарения особено ако искаме по-широка публика?
За съжаление, у нас достъп до Интеренет едва ли има и 5% от населението а и колко от тях
не са деца
@emo: Такива вече има много – форумите на вестниците 🙁