Става дума за американския президент.
Не, не за Обама. За него още е рано да се каже. Едно е сигурно – огромните очаквания няма да позволят да остане в историята като “нищо особено”. Или ще ги оправдае, и ще бъде запомнен като велик президент, или няма да успее, и ще бъде запомнен като провалил се. Но от ново прасе и нов началник винаги е трудно да се каже каква свиня ще излезе.
По-интересният въпрос е как ще бъде запомнен Джордж Уокър Буш. Не знам дали в историята на САЩ има президент, оценките за който да са толкова полярни. А и да не бяха, не винаги обществената оценка в края на мандата на един президент е показателна как ще бъде запомнен. Много американски президенти са били смятани в края на мандата им за добри или дори велики, но днес имената им говорят нещо само на историците. Докато президенти като Линкълн, Труман, Кенеди бяха оценявани по времето си направо зле, но днес имената им са легенди. Какъв е критерият?
Личното ми впечатление е, че като големи и силни президенти биват запомняни тези, които са се борили за установяване на морален императив. Застъпвали ли са тази тема силно, дори големи грешки им биват прощавани от времето. Роналд Рейгън в много отношения се оплеска юнашки, но въпреки това ще остане сред големите президенти. Линкълн подлежеше на критика във всяко отношение, но отмени робството, и затова се води вторият или третият по величие президент за цялата история на САЩ. Кенеди беше плейбой и външнополитически авантюрист, но името му заслужено стана синоним на граждански права. Труман беше мижав във всяко отношение, но без колебание постави военната и икономическа мощ на САЩ зад обсадения Западен Берлин…
Къде се вмества по този показател Буш? Уви, надолу. Вмества се с оправдаване на нападателна война с лъжи, със създаването на концлагера в Гуантанамо, с кръстоносен поход срещу човешките права вътре в САЩ, с подкрепа на авантюристични ходове в още нестабилни след тоталитаризма държави… Съберете почти всичко, правено от великите американски президенти в подкрепа на моралния императив, обърнете го наопаки, и ще получите политиката на Буш-младши.
Затова и си мисля, че няма да остане в историята с добро име. Не заради глупостта си (доста преувеличавана от сатириците, и рекламирана от неумението му да борави с думи). А заради провала си като демократичен президент. Може би от него би излязъл един чудесен управник в тоталитарна, или дори не особено демократична държава – там, където се управлява чрез командване и здрава ръка. Но в истински демократичните държави се управлява чрез вдъхновяване на хората към добро.
Рейгън се е оплескал юнашки в установяването на морален императив?!?
Този човек е икона за много хора в САЩ именно заради това, че успя да наложи собственото си виждане за морал в икономиката и за морал в икономическото държавно регулиране (т.е. че то е неморално 🙂
аз ще го запомня с летящите обувки номер 42 и бързата му реакция, войните в Афганистан и Ирак смятам за необходими и правилни без значение дали оправдаването им е съшито с лъжи, някои проблеми могат да се решат само с агресия
Филмчето е прясно, само на няколко месеца и казва всичко за него http://narod.ru/disk/4081775000/Americanshow.avi.html
Аз ще го запомня с невероятната фраза “You misunderestimate me” 🙂
О, мисля, че грешиш. В тоталитарна страна талантът му би отишъл на вятъра – той е най-ефективният демагог, който ми е известен. Здрава ръка е последното, с което бих го свързал.
Кретенът е кретен е кретен. Нямам какво друго да кажа по темата.
@Longanlon: Имах предвид, че Рейгън се е оплескал юнашки в много други неща, но с моралния императив се справи. Най-вече във външнополитически план.
@voxy: Причините за една война могат да са и по-важни от войната. Някои победи са пирови. Какво стана в Ирак се вижда вече, и ще се види още повече занапред; в Афганистан – още повече.
@Филипов: Ще го изгледам при първа възможност.
@Дарина: Има цели колекции негови фрази – потърси в Гугъл “Bushisms”. 🙂
@Спас Колев: Тук не съм съгласен. Именно в тоталитарните държави демагогията е особено полезна на управника. И да, той не е точно “здрава ръка”, но много от хората му – Скалия, Ашкрофт… абе, да не изброявам. Най-лошите примери за този израз.
@komata: :-)))))
Здравей Григор,
Не съм съгласен с оценката ти за Буш.
Според мен войните, водени от САЩ в последните години, не бяха безсмислени. Времете ще оправдае тези действия.
Линкълн е бил критикуван заради войната против робството и дори заплатил с живота си. Но само той е прозрял ценността на действията си тогава.
Робството и тороризмът са зло. Ако бъдат оставени на произвол, ще наберат сила и ще станат по-голямо зло, заразявайки всяка оставена пролука и носейки последствия. Затова толерирането им е едно също толкова голямо зло. Толерирайки едно зло, ние му предоставяме прекрасно разорана и наторена нива.
Поздрави,
Алекс
@Алекс: Напълно съм съгласен – тероризмът е зло, което не бива да бъде толерирано. Но се различаваме в идеята как то да бъде победено. Ти мислиш, че това има как да стане с война. Аз мисля, че войната е нещото, което наторява тероризма най-добре. И че единственото ефикасно средство срещу него е именно моралното лидерство.
Ще бъде запомнен така както е описан във филма “W” на Оливър Стоун.
Много от действията на Буш са ми противни, но едно от тях просто не мога да проумея. Става дума за Гуантанамо.
От чисто формална гледна точка мога да разбера инквизициите като средство за изкопчване на информация. Но в това отношение “експертите” вече са напреднали дотолкова, че например използваното от ЦРУ мъчение “водна дъска” дава гарантиран резултат за не повече от 60-90 секунди.
Е, добре, дявол да го вземе! Хващат човека, изцеждат го. Защо трябва да създават един изкуствен ад – защото Гуантанамо наистина е ад – и да хвърлят вътре хора, от чиито мъчения вече нямат никаква полза?
Буш беше просто една марионетка. Тези два мандата истинският управляващ беше Дик Чейни. Дори съвременното запалване на Райхстага е негово дело 😉
Григор,
Да се спре тероризмът без война е толкова трудно, колкото да се премахне престъпността като едновременно се отменят наказанията за престъпления.
Едва ли е възможно да обясниш на фанатик, че не е хубаво да блъскаш самолети в сгради или да взимаш заложници. А когато той е на път да го направи, се налага да го убиеш преди да е погубил много повече хора.
Трудно е да поддържаш диалог с някой, който ти е обявил война. Още по-трудно е, когато този някой смята за нормални неща като смъртни наказания за гейове, пребиване с камъни до смърт на жени, у които са намерени книги, 9/11 и пр. дивотии.
Поддържането на мира изисква жертви (понякога човешки). Войната срещу Хитлер също е взела жертви.
Поздрави!
@Алекс: Някой път ще напиша повече за тероризма и средствата срещу него. Надявам се да обясни нещата.
Cool.
@id: много слаб филм, по мое мнение.