Днес няколко партии подписаха договор за честни избори. И, както обикновено става в България, идеята е похвална, само че изпълнението – не винаги.
Всъщност, какво е изпълнението още не знаем със сигурност. Нямам предвид, че не сме видели още как този договор се спазва – това е ясно. По-интересното е, че не успях отникъде да намеря и да видя самия договор. А това вече е интересно, и в български условия леко (добре де, никак не леко) подозрително.
За съдържанието му се носят какви ли не слухове. Мой познат разказа например, че Огнян Минчев е давал преди подписването по Дарик радио интервю, което първоначално се появило на сайта на радиото, но само след минути изчезнало. Не съм успял да проверя дали е така, нито какво е имало в интервюто. Всичко, което знаем за договора, е че съдържа 9 точки, и е пълен с намерения за честност в изборите и срещу купуване на гласове. Но нито една конкретна дума… Хм?
Дочух нещо, което, ако е вярно, ме стряска сериозно. Става дума за идея подадените гласове да не се броят по секции, а да се докарват и броят в централни пунктове, след като бъдат смесени в общ куп. За да не можело купувачите на гласове да разберат ефективно ли е купуването им, по секции. Което според мен обаче е надгробен камък за всяка надежда за демокрация в България, и е направено с цел реалните гласове лесно да могат да бъдат подменяни с каквото реши един тесен кръг от хора и/или партии.
Като начало, купувачите на гласове имат чудесна система за контрол, която не се опира изобщо на данните от секциите. Гласоподавателят получава предварително от хората на купувача попълнена бюлетина. В тъмната стаичка той трябва да постави в плика нея, а да запази празната, която е получил от комисията. След гласуването трябва да отиде отново при хората на купувача, и чак тогава получава парите – срещу празната бюлетина, като доказателство, че не я е използвал. (Купувачът пък контролира хората си по бройката празни бюлетини, и т.н.) Това позволява на купувачите да контролират купуването на гласове на ниво не просто секция, а дори на отделен гласоподавател.
Като продължение, малкото елитни центрове за броене са чудесният начин бюлетините да бъдат “преброявани” от ограничен кръг свои хора. Всякакъв опит за присъствие и контрол на журналисти или граждани извън сговорилата се мафия може удобно да бъде отбиван със съображения за сигурност или други подобни глупости. Отделно от това, с урните по пътя към центровете за броене може да се случи всичко – опити те да бъдат съпровождани от независими журналисти или граждани могат да бъдат отбивани с какви ли не доводи, все така удобно. (Примерно ако специалните превозващи коли позволяват с урната да пътуват само двама-трима души.) А последващото смесване преди броенето подсигурява, дори ако се наложи наистина да ги броят, подмяната на бюлетините да остане скрита, или дори ако бъде разкрита някак, да не може да се проследи кой и къде я е направил.
Сегашният механизъм намесва в броенето на гласовете, като участници и контролиращи, десетки пъти повече хора, и така пречи на централизираните машинации далеч по-ефективно. Също така, той позволява точно локализиране на машинациите, за разлика от описания вариант. Описаният има само едно “предимство” – позволява тайно, недоказуемо и трудно проследимо преразпределяне на гласове от по-малките или още неспечелили влияние политически сили към утвърдените вече.
Дано да е само слух. С нетърпение очаквам пълният текст на споразумението да бъде публикуван.
Преброяването на бюлетините в специализирани центрове за преброяване е много сериозна мярка срещу фалшификации и купуване на гласове. Дано да се реализира. Противници на ази идея ще бъдат именно тези, които искат да имат контрол въру резултатите. Вашите страхове са лесно преодолими с административни мерки и активно тражданско участие в целия процес на изборите.
Теодор
„Това позволява на купувачите да контролират купуването на гласове на ниво не просто секция, а дори на отделен гласоподавател.” – Грешка.
Тъй като човек може да си гласува както иска, и да изнесе каквато иска бюлетина от стаичката, контролира се със снимка от телефон, но тcй като и при това може да се излъже, се плаща чак след преброяването на гласовете от секцията – примерно от дадена секция се искат 1000 гласа за едикояси партия и чак след преброяването се плаща – спомнете си историята с едната маратонка, а затова се купуват и цели секционни комисии.
Ето един проект на договора (публикуван от ФРМС на 24.11.2008.) – окончателният вариант е по-кратък:
http://www.logincee.org/remote_libraryitem/22409?lang=bg
Апел за осигуряване на свободно, отговорно и законно упражняване на избирателното право от всеки български гражданин
http://www.logincee.org/remote_libraryitem/22408?lang=bg
или тук:
http://ime.bg/bg/articles/apel-za-swoboden-i-demokratichen-izbor/
И двата документа са разпространени в е-Седмичник на ФРМС, брой 26/26.11.2008 (8400 абонати по това време) – вижте тук:
http://www.flgr.bg/bg/cms/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B9+46+-+26+%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8/3279/o/1020/o/o/1
За да се въведе преброяването в регионални центрове, то трябва да стане част от избирателния закон – т.е. да се гласува от НС до края на март, а индикациите за това са по-скоро отрицателни – виж подписването с резерви от страна на „БСП и ДПС, които изразиха резервите си за регионалните изборни центрове”.
@Теодор: Според мен това е мярка срещу фалшификации от страна на дребните играчи, но удобен инструмент за фалшификации от страна на едрите играчи. Те са, които определят какви административни мерки и колко гражданско участие в изборите ще има – тоест, опазването на овцете е поверено на вълка. Да очаквам ли стадото да добрува щастливо, дори ако нямам опит от българската действителност?
@rraycheva: При предложените корекции – а именно, една бюлетина за всички, която се дава от комисията преди влизане, и не се разпространява свободно – човек може да гласува единствено с дадената му от комисията, или с дадената му от купувача на гласове бюлетина. Точно това е, което ме безпокои. А купуването на цяла секционна комисия е лесно в някое селце, което има 3 души комисия, но и 20 гласоподаватели. Където секциите са с по 1000 души, комисиите са от по 7-10 души от различни партии: такава комисия се купува много по-трудно, особено ако повечето партии не са в комбината за купуване, и си контролират хората, вместо да мислят за гушите си.
Апели и дори проекти на договора и аз намерих. Окончателната, подписаната версия обаче не мога да я открия, а това почти винаги значи точно едно – всички, или почти всички подписали я са в паника от мисълта тя да бъде обнародвана, докато не е прекалено късно за реакции по нея. Като гледам списъка подписали, би било абсолютно нормално поне 3/4 от тях веднага да публикуват в Интернет всеки документ, който са подписали, или да го дадат на медиите в пълен текст. Как така не го даде нито един? Защо им е да го крият така старателно и единодушно, като е толкова хубав и свестен?! Става дума за масово споразумение за ИЗБОРНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА БЪЛГАРИЯ, не за шушнене между Пешо и Гошо къде ще ходят да пият довечера!…
Ето го интервюто на Огнян Минчев:
http://www.bulpress.net/news/article/31490
Обърнете внимание на следната безумна идея:
Огнян Минчев: Да. Тук не става въпрос само за манипулациите или фалшификациите, които могат да правят на пазаруване секционни комисии. Тук става дума за нещо друго. Вижте, както казва колегата Марин Божков в нашата коалиция, това предложение за регионални преброителни центрове цели да прекъсне връзката – знам те къде живееш, знам те как гласуваш. Защото какво се прави сега, отива някой и напазарува ,500 ромски гласа от някоя махала, посредством местния бос ромски. На другия ден след като той е платил тези пари, на другия ден той трябва да види в урната в местната секция на ромската махала тези 500 гласа депозирани. Ние искаме да я вземем тази урна и да я занесем заедно с още 60-80 урни …
Водещ: И да се изсипят в общ кюп.
Огнян Минчев: Да, в един регионален център, където тя ще се изсипе и където ще се прекъсне връзката между купени и получени продадени гласове, тоест вие може да си купите гласовете, които искате да купите, но не можете ефективно да знаете дали сте ги купил.
…………..
Тоест – не става дума само за преброяване на гласовете при по-добър контрол. Става дума всичко да се смеси на куп и чак след това да се брои.
Отделно – прочетете споразумението и ще видите в него още безумия.
– Сдружението да контролира изборите.
– Сдружението да контролира финансите на партиите.
– Да се ограничи правото на гласуване извън родните места (какво ще кажете, студенти?).
И аз писах за това.
Това споразумение, договор или каквото ще да е, е проста легитимация на политическия ни елит: “ето добрите чичковци от НГОта с имена от типа “Глупост без граници” гарантират, че изборите ще са честни. И че ние също сме добри чичковци.”
Сега ДПС и 40% да събере, всичко ще е наред. Има си договор.
Знам, че всички са адски недоверчиви, но иначе трябва да стоим отстрани и да гледаме как се продават/купуват избори.
Нали трябва отнякъде да се почне.
Обществен договор за провеждането на свободен и демократичен избор в България
http://www.flgr.bg/filesystem/6442./OBSHTESTVEN+DOGOVOR_BG_Final+doc
Всъщност може би трябва да се направи вотът на избирателите платен. Със закон и на търг. Така разни дребни шмекери ще отпаднат и ще останат сериозните играчи. На практика всеки купува гласове. Едни с пари други с обещания. И защо този, който дава 50 лв. за глас го гони закона, а този, който сипе фантасмагорични обещания не. А? Не е ли това купуване на гласове. Не ни ли купи гласа Симеон с неговите обещания за 800 дни? Не купи ли гласа ни Иван Костов с обещания за справедливо и мъдро управление? Станишев вече не помня с какво ни купи гласа. И Атака купиха, ама с какво и тях не помня.
Сега е ред на Герб да купува гласове. С обещания. Щото за обещания законът не те гони. Можеш да си обещаеш каквото си искаш. Виж за 50 лв…
Затова спасението е: така и така ни баламосват, барем да дадат по някой лев. Ама не по 50 лв. Не. На търг с явно гласуване.
Аз, моя глас не съм още изчислил за колко ще го продам, но за голи обещания вече не. Под един милион не падам.
Няма да казвам един милион какво. Може и мушмули да са.
А, сега наддавайте :)))
Да бе, верно, що няма закон за купуване с обещания?
А бе, къде е батко?
@Любо Николов: И тези неща също..
@rraycheva: Напълно съм съгласен, че отнякъде трябва да се почне. Но идеята е това почване да е стъпка напред, а не огромен скок назад, нали? По много причини…
@Малинов: Няма и не трябва да има такъв закон, за да не се поощрява масовият идиотизъм. Хората не бива да бъдат (прекалено) пазени от собствената им глупост, иначе ще станем бетер хамериканците. Те поне не са идиоти чак като нас в избирането на управници – от време на време случват на боклук, и си правят изводите, а ние постоянно и без да си правим изводите.
Това, което продължавам да не разбирам в тезата на О. Минчев: това няма да спре купуването на гласове, а само контрола на вложените в купуването средства 🙂 Така че тази теза издиша.
Ако бъдем реалисти, няма как да отречем, че купуването се предотвратява именно най-добре с дебнене на базово, съседско ниво. За малките селца не говорим, там може би ще успеят да купят всички. В малък град обаче това няма как да мине – ако не за друго, то защото тези, които не бъдат купени успешно, ще проговорят за направеното им предложение.
Сигурно защото живея в София, аз този проблем с купуването не го приемам толкова насериозно. На мен никой не ми е предлагал пари, за да гласувам за някого. Нали хората зарязват селата и се изнасят към градовете? И най-вече към София? Е, кажете ми, как подобни купувания ще бъдат успешни? Сред циганите – може би, но тях дори и да ги наблюдаваш с камери, пак ще му намерят начина да си продадат гласа.
А иначе броенето в районните центрове ми напомня начина на провеждане на референдума от 1947-ма за монархията. Такава система дава твърде много възможности за злоупотреби, за да не се използват те от хората, които ще имат достъпа до бюлетините. Срещу подходящо заплащане, разбира се. Даже може търгове да направят – кой ще плати най-много на хората в центровете за преброяване за такива “услуги.
@Аспарух: По принцип, стане ли невъзможен контролът на вложените в купуването средства, българската среда моментално ще саботира процеса. 🙂
Проблемът е точно каквото си посочил – централизираното броене “намалява” шансовете на малките играчи да купуват гласове, като просто дава на големите играчи де факто безпрепятствена възможност да правят каквото си поискат с гласовете, на практика без въможност за контрол.
@Теодор,
Благодарим ти за платеното съобщение. Надяваме се другия път да облечеш голите си твърдения в някакви аргументи.
Всъщност, злонамерените закони винаги се приемат под благородни претексти и каузи. Понякога, дори ако има истинско намерение да се оправи един проблем, е възможно да се създаде друг още по-голям.
>В политиката, всяка некадърност е неотличима от злонамереност.
(опа, Григор можеш ли слепиш това към горния ми пост?)
Да разгледаме предложената панацея – централизираното преброяване и разбъркване. Да си представим че имаме 5 секции в един град, гласовете от 5-те се наливат на едно място, разбъркват се и се преброяват. Какво става ако в списъците са отбелязани общо 1200 гласували, а бюлетините са 1500? От коя секция идват повечето бюлетини? Кой е отговорен? Няма доказателства, няма отговорни.
Мисля че в предишните избори се слагаха печати върху бюлетините – преди и след влизането в тъмната стаичка. За да се реши горният проблем печатите трябва да са различни за всяка секция, но това ще направи разбъркването напълно безсмислено.
Нещо повече, ако във всяка секционна комисии има да кажем 12 човека, тогава 5*12=60 човека трябва да бъдат подкупени. В централната комисия със сигурност ще има по-малко хора за подкупване (тоест ще им дадат повече пари).
Да не забравяме че предложената мярка дава още едно допълнително звено за атака, а именно тотално подменяне на всички бюлетини по време на транспорта, преди някой да е имал възможността да преброи каквото и да било. Помните ли изборите за велико народно събрание и как приносителите висяха пред ЦИК с часове, а някои накрая просто изхвърлиха бюлетините и се прибраха?
Лично аз в посочения като финален договор не виждам нито една конкретна ТЕХНОЛОГИЧНА мярка за намаляване възможността за купуване на гласове, освен разкритикуваната по-горе. Като положителни мярка приемам въвеждането на налагането на банкови преводи за големи суми, но това има твърде малко с основната цел.
Всъщност, това което най-много ме смущава е създаването на “гражданско движение” в което всъщност влизат и партиите подписали се под този документ. За да осъществява заложеният в т.1 “мониторинг” това движение ще е налично във всички стъпки на избирателния процес и вероятно неговото присъствие ще бъде заложено дори в някой закон или наредба. Така една подбрана партийна групичка ще се настани на ключови позиции от които съвсем лесно може да се намеси в процеса, който би трябвало да опазва. Всъщност т.2 открито съобщава че такава (експертна) намеса ще има (помните ли експертите на Виденов?).
====
Нека да бъда малко конструктивен. Какво може да се подобри в сегашния изборен процес:
Съвсем елементарно е да се въведе случен елемент (лотария) за попълване на хората участващи в секционните комисии. Да кажем че имаме 5 секции. Всяка представена партия предлага 10 човека. В деня на изборите всички предложени за членове на комисиите от всички партии отиват в централния пункт и където се провежда лотарията.
(теглене на листчета от кандидатите е напълно достатъчно. никакви компютри и сложни машини).
От предложените 10 човека за всяка партия, 5 ще се приберат без да гласуват, 5 ще отидат в случайно избрана секция (различна от тази в която би трябвало да гласуват).
Когато не се знае кой в коя секция ще бъде, се налага да се действа в по-голям мащаб. Така се постига същия ефект като търсения с централизираното преброяване, без да се предизвика нито един нов проблем (освен малко повече пътуване насам и натам).
Това че има излишни кандидат наблюдатели просто прави подкупването на всички доста по-рисковано и силно нерентабилно …
Опазването на печатите които ще бъдат слагани върху бюлетините е друг интересен проблем. Също така проверката на два печата върху бюлетините е в пъти по-трудоемка спрямо проверката на маркирания кандидат, и вероятно e/ще бъде/ напълно пренебрегната.
Имам интересно решение на горните два проблема. Използва се само един печат. Този печат се избира по случаен начин в началото на деня (заедно с лотарията по-горе), и е различен за всяка секция. Като влезе в тъмната стаичка избирателят ползва предоставения печат за да маркира избрания кандидат/партия.
Така няма начин да се раздават предварително подпечатани бюлетини. Вярно в деня на изборите ще стане ясно какъв е печата, и всеки който има пълния комплект може да подпечатва фалшиви бюлетини, но това ще доведе до опашки пред “тарторите” и съответно до лесното и бързото им разкриване.
Проблем е необходимостта печатът да бъде пазен от подмяна и открадване по време на изборите, както и необходимостта винаги да оставя отличен отпечатък. Затова още по-лесно решение е вместо печати да се ползват цветни химикалки.
Най-лесната технологична мярка срещу купуването на гласове обаче остава връщането на разделните бюлетини. Човек може да се снима с всяка бюлетина която му харесва и да си вземе по една бюлетина от всичките за вкъщи като доказателство. Може да струват повече, но в крайна сметка ще излезе по-евтино от защита на интегрираните бюлетини с водни знаци, метални нишки, специална хартия и печат, по подобие на банкнотите, както и специални печати, химикалки и тем-подобни.
Да не забравяме, че би било чудесно ако преброяването се извършва пред публика и се заснема на камера. Би било твърде скъпо да се купува специално оборудване, затова добро начало би било да се позволи снимането на процеса от журналисти и излъчване на дейността наживо. Да видим, кои ще си водят бележки колко белязани бюлетини са преброили, когато прожекторите са насочени към тях.
Провеждането на изборната лотария също би трябвало да става пред публика и камери.
==
Като резюме на моите идеи – случайна ротация на изборния персонал, случайни цветни кодове на секциите, разделни бюлетини, свободен граждански контрол.
Някой да има други идеи?
@Иван: Не само в политиката некадърността е неотличима от злонамереност. Извън политиката пък недомислието често е неотличимо от злонамереност. 🙂
За идеите – трудно ми е да преценя колко добри са. Сигурен съм, че някои са добри, и че могат да се измислят и други добри. И продължавам да мисля, че централизираното броене създава МНОГО повече възможности за злоупотреби в големи мащаби от броенето по секции. А гражданското сдружение на партии, което се самоконтролира, и с почти пълна сигурност отрязването на достъпа на нежелани журналисти или реални граждански контрольори според мен ще гарантират реалната отмяна на изборността в България.
Нека допълня.
Порази ме фактът, че инициаторите на цялата тази безумна инициатива се пазят като от огън да не излязат от анонимност. Навсякъде се посочват само организациите – Отворено общество, Прозрачност без граници, Институ за пазарна икономика и т. н. – но имена липсват. Рових упорито из мрежата, но освен Огнян Минчев, успях да се добера само до още две или три имена. Не се изненадах особено, когато открих, че всички те по един или друг начин са свързани с ДСБ.
Подозренията ми се засилиха, след като при подписването някои партии изказаха съмнения спрямо преброителните центрове, а Екатерина Михайлова скочи и заяви, че парламентарната група на ДСБ вече е подала законопроект за тия центрове.
Лицето Иван Костов изплува в ролята на Дарт Вейдър???
@rraycheva: Прочетох договора (дано това да е подписаната версия). Малко коментар към ангажиментите според него:
1. Адекватни финансови санкции за купувачите на гласове – само с финансови санкции няма да стане. Дисквалифицирането от изборите, при сигурно доказване на купуването на гласове, е задължително; при доказани повторно купуване, или купуване на повече от едно място, може да се мисли за забрана на съответната партия.
2. Регионалните преброителни центрове – подозирам, че те са скритата цел на договора, по причините, които споделих по-горе. А именно, за да се бетонира властта на мафията завинаги.
3. Законовото задължение да пишат, че купуването на гласове е престъпление – според мен мярка от типа “много шум, малко ефект”. Като почнаха да пишат на цигарите, че са вредни и опасни, някой спря ли ги заради уплахата от предупреждението? А за цигари ти даваш пари, а не на теб ти дават, за да пушиш…
4. Вътрешнопартийни правила за нулева толерантност към купуването на гласове – Потенциалните престъпници следва да предотвратяват престъпленията си чрез засилен самоконтрол. Гениална идея. Просто не ми се коментира.
5. Гражданската коалиция като независим орган за контрол – независим орган, или независимиЯТ орган (други не се допускат)? Подозирам, че второто (пак виж опасенията ми по-горе).
6. Публичен регистър за дарителите на предизборни кампании – да, само че и за най-дребната сума, и задължително попълваем в срок не повече от 24 часа от дарението, а не чак след изборите. Иначе “битият – бит…”
7. Дарения и разходи над 2 месечни заплати – по банков път: в комбинация с правилно изпълнена шеста точка би била разумна идея. Поне една. Която обаче би била от полза в условия на система, създадена за повече реална демократичност. В система, каквато подозирам, че се гласи, тази идея е просто покана за големите банки да влязат в мафиотския кръг, който ще “брои гласовете”, като купени “контрольори”.
8. Въвеждане на санкции за непредставилите финансови отчети – че то сега няма ли ги? По мои спомени ги има. Дайте тогава да се с поразумеем и че България е република, и има излаз на Черно море…
9. Специализираният орган за такива неща не се ли нарича “сметна палата”? Евентуално с помощта на други едни специализирани органи, наречени “следствие”, “прокуратура” и “съд”? Ако греша, моля поправете ме. А ако не, някой да ми каже защо неизрядни фирмени отчети ги преследват обичайните органи, а за неизрядните политически ще има специален орган.
Още малко коментари и към другата порция ангажименти:
1. Граждански мониторинг върху изпълнението на ангажиментите – т.е. ще се самонаблюдават, и ако не ги спазват, ще се самонатопят пред нас и ЕС. Това конкурира по гениалност и очакван ефект почина на Бат Бойко престъпниците да се самоарестуват и сами да се вкарат в затвора (като вероятно преди това се саморазследват, самообвинят пред съда и самоосъдят).
2. Застъпническа кампания в полза на промените – ако промените целят това, което си мисля, тази точка ще я видим реализирана образцово. (Ако и малко тихомълком – току-виж някой се сетил какво се готви.)
3. Мащабната разяснителна кампания – тази точка пък я очаквам да остане само на думи. Най-малкото защото за такава кампания трябва подробно да обяснят изборните механизми, и тогава много народ ще се сетят какво се готви – току-виж се вдигнал шум.
4. Да алармират за опити за купуване на гласове и пр. – звучи чудесно, но като гледам какво е скрито в идеята за регионалните центрове, дали тук не се има предвид отстраняване на политически противници чрез стъкмяване на постановки за купуване на гласове?
5. Спазване на правилата за политическа безпристрастност, прозрачност и почтенност… тоест, досега не са ги спазвали, или…? Спомням си една случка от бай Тошовата перестройка. Журналист от ББС беше попитал партиен функционер след поредния конгрес какво се е променило; онзи беше отговорил, че ще се полагат грижи за народа, и т.н. потоп от словесни мед и масло. Журналистът беше попитал – защо, нима досега не беше така? Партиецът след кратък размисъл беше отговорил, че и досега е било така, но отсега ще бъде още по-така…
Като тегля чертата, виждам две възможности. Едната е всичко да е “досега беше идеално, а сега ще стане още по-идеално” – повече, но още по-празни от досегашните думи; единствено идеята за регистър на спонсорите би била добра, но не в половинчатия вид от това споразумение. Другата е системата за демократично гласуване да бъде подменяна със система, удобна за тотално фалшифициране на резултатите по поръчка на тесен кръг олигарси.
В първия случай не виждам особена полза да подкрепя това споразумение: поне да бяха довели до смисленост регистъра на спонсорите. Във втория, който ми се струва и далеч по-вероятният, виждам остра необходимост да му се противопоставя, на висок глас и с всички сили. И да предупредя хората – внимавайте! Досега разчитаха на безразличието и пасивността ви, за да прилапват властта. Отсега обаче се гласят да могат да го правят пряко, чрез масово фалшифициране на избори. Ако не искате това да стане, противопоставете се на това “споразумение”!
Чета и ми настръхват косите. Нима не е възможно да се случи това? Завръщане на тоталитаризма, представен не само от БКП, както някога, а от 15 (петнадесет) “утвърдени”, по време на мътния 20-годишен преход, партии – за да изглежда пред света и ЕС, че у нас има многопартийна система??? А всъщност една мафия с разноцветни етикети…
Ей, тука е мястото на крехкото ни, едва-едва проявяващо се гражданско общество! Е, това е повод за активен граждански протест!
Но как, как това ще достигне мисълта за подобна заплаха до съзнанието на т. нар. “критична маса”?
Ще ни измамят без да се усетим! Има сериозна опасност!
Pingback: Започвам да се ориентирам политически « От моята камбанария
Централизирано броене е поредната дъвка. Както и „мажоритарният елемент”). Нали трябва да има нещо лъскавичко, което да грабва очите та да не се заглеждаме към тъмните кьошета!
Както гледам, на мнозина не им е известно, че отдавна партиите и някои граждански формации имат право на пълен контрол във всяка секция до края. Знаете ли, че всяка партия участник може да вземе от всяка секция копие на протокола, подписан от членовете на комисията? Т.е., автентичен документ. Сега смалените партии няма да могат да покрият страната и гледат да го махнат като възможност.
След някои и други избори пак ще ни измислят нещо за дъвкане. Досега издъвкахме „фантомите” (любима навремето дъвка на проф.Константинов), туристите, сега е ред на „купувачите”. Каква ли ще е следващата?
—————–
Можете спокойно да ме упрекнете, че говоря общи приказки, а не давам конкретно нищо. Не давам – уморих се вече години да давам. В блога ми има категория „Избори и изборджии”, там има и съвсем конкретни неща. Не давам тук линк, за да не нахалствам.