Днес получих писмо от един мой добър приятел, когото уважавам. (Няма да спомена име – зная, че той чете този блог; ако реши, може да разкрие кой е.) Цитирам част от него:
На 28 януари ще се съберем, за да проверим доколко е започната някаква работа по тези искания. И ако не е – как реагираме ние, _работодателите_, когато служителите ни не си вършат работата.
Ако НЯМА начин да се доберете до София, или сте НЕПРЕОДОЛИМО възпрепятствани да дойдете на площада – бъдете с нас тук:
– и в мислите си.
Ако не дойдете, защото не подкрепяте идеята; или защото сте на работа; или по някаква друга _необективна_ причина… направо цитирам какво написах в сряда:
Ако и другата сряда сме толкова – 2000 души с клизма, – се заклевам пред всички неподкрепящи, неприсъстващи и/ли друг вид добитъци, писмено и тържествено, когато някой ден ме потърсят за помощ, лично мене, да им обърна гръб. По веднъж за всеки път, когато са ни били нужни, а ги е нямало.
Всеки има право на личен избор. С горното правя моя.
Писмото ме накара да се замисля. След доста размисъл, му отговорих:
Резултатът е предизвестен. Няма да се съберат и толкова даже.
Но се чудя дали не се дължи на точно тази позиция – че ако другите не помогнат, и ти вече няма.
Минал съм през тази мисъл преди доста време. В някои случаи даже съм я прилагал на практика – обявих, че отказвам да даря за кампанията в полза на Дарина, заради всички неподкрепили протеста пред парламента срещу даването на пари за луксозни лимузини вместо за лекарства за болните. С надеждата, че толкова безчовечна позиция ще събуди поне някои добитъци.
След това си дадох сметка, че българите не сме дори добитъци. Добитъкът поне почва да се безпокои, когато колиш друг добитък пред очите му. Ние – не. (Знам, че кампанията в полза на Дарина имаше горещи поддръжници и съорганизатори в София – колко от тях дойдоха сега пред парламента?) Че типичният българин се вълнува единствено от личната си изгода. И по тази причина не само няма как да я има. (Защото стандартът и качеството на живота в една страна се определят не от личните действия за сметка на всички останали, а от общите в полза за цялото общество – а типичният българин гони само личните, и бяга от общите като от чума.) Той не бива да я има, защото не я заслужава. Да му я даваш насила е точно така несправедливо и вредно, както да откажеш заслуженото на борилия се.
Нещо повече, нещата са свързани – където незаслужилите получават, заслужилите не получават. Заслужилите получават единствено където незаслужилите не получават. Не защото “не стига за всички”, а защото общество, което почита незаслужилите, винаги мрази и мачка заслужилите (прилича ли ти това на някоя държава?). Затова човек трябва да се бори по равно заслуженото да се получава, и незаслуженото да не се получава. Иначе няма как да успее.
След това обаче се сетих, че заслужилите могат да се преборят единствено ако се съберат заедно. А има само едно нещо, което може да ги събере – борбата заедно. (А тя е не само борба прегърбените бачкатори да получат малко по-добър и спокоен живот, но и овластените корупционери да получат не толкова добър и спокоен; отговаря на изискването по-горе.) Пък може би ако се съберем достатъчно единомишленици, ще започнем малко по малко да оказваме ефект дори върху добитъците. Те имат стаден инстинкт – ако сме много, може да успеем да ги излъжем понякога да помагат и за общото, а може би дори от време на време да се опитват да се замислят.
Обратното, отказът ти работи срещу тази клауза. Ако аз се бях отказал тогава наистина, сега пред парламента често щеше да има един човек по-малко. (Може би и повече, защото има хора, които съдят по мен дали да отидат.) И тези като теб щяха да се отказват по-лесно, за да подсигурят пък това да се отказват по-лесно тези, които ще дойдат след тях. И борещите се биха останали завинаги разделени, и провалили се.
Разбирам емоцията ти – тя е и моя. Чудя се обаче дали въстаниците по време на робствата, възрожденците-учители, изобщо всички хора по света, които са се борили да го направят малко по-добър, не са минали през точно същото. Защото масата винаги е като много, много влажни дърва – бая огън трябва да видят, преди да подхванат. А много от будителите са успявали, и са правели света по-добър – за нас, защото тяхното време междувременно е отминавало, и са си отивали. Дали с отказа си не предаваме паметта им? И живота на нашите деца?
Не смея да ти предлагам рецепти как да постъпиш. Аз лично съм на принципа, че за всеки нечий отказ да подкрепи опита ми да се преборим за нещо общо, му отказвам една лична услуга. Ако мрънка и пита защо така, му обяснявам подробно и внимателно как това да имаш европейска заплата, да се грижат за здравето ми по европейски и т.н. е по-важно, отколкото да ти инсталират на компютъра някоя (най-често изпиратствана) програма. И как е справедливо и редно, след като той отказва да ми помогне за първото, аз да му откажа второто. Който разбрал – разбрал. Който не – на следващия протест пак ще го поканя. Да видим дали ненавистта му към ползата за всички не е по-слаба поне от мерака му за лична изгода.
(Доктор Кръстников, станете от гроба да видите колко прави са думите ви и днес…)
След това реших, че може би ще е полезно да пусна това писмо и тук. Надявам се приятелят ми да ми прости за нарушената тайна на кореспонденцията (всъщност, то и така е пратено до солиден брой хора).
Група хора без организация е просто тълпа. Надали някой иска да бъда чст от тълпа. За да бъде проведен някакъв смислен протест е нужна организация, точни искания, ясни послания. А не просто хаотично стълпотворение.
“А много от будителите са успявали, и са правели света по-добър – за нас, защото тяхното време междувременно е отминавало, и са си отивали.”
Будители в смисъл на революционери ли имаш предвид? Защото думата “будител” свързвам най-вече с братята от Солун. А в България е имало само един свестен революционер (и единствен истински политик). И да си задам на глас въпроса: Защо в България е имало повече будители, отколкото революционери (по смисъла на личности, не на маса)?
И, моля, внимателно с поставянето на категории, защото не е уместно, най-малкото от уважение към себе си.
а може би сме заспал добитък, и ще се събудим след още 45, през 2034. Тогава ще съм на 68, не знам дали ми се чака толкова дълго.
Чуйте тази великолепна песен:
http://www.vbox7.com/play:b5979f1a
Знам я от 35 години и все още ме побиват тръпки, когато я чуя. За онези, които не знаят италиански, ето и текста:
Той, скитник като мен,
без цел като мен
свиреше на китара и хармоника,
аз пеех и той с мен,
аз пеех, а той свиреше вараван блем блем.
Ние бяхме само двама
най-напред, а след това
десет, двайсет, сто, хиляда, всички подир нас
и по села и градове
всички пеехме задружно вараван блем блем.
Някои се раждат и остават на място,
други обикалят света
и вървят подир китара и хармоника
аз, нощем притисната до него
и звездите над нас вараван блем блем.
После дойде утро и се събудих,
разпознах дома си,
всичко беше сън – каква печал.
Рухна целият ми свят
и в очите ми изби първата сълза.
Но там, долу под къщи
видях едно момче на пътя
да свири на китара и хармоника.
Не, не сънувах, беше той,
гледаше ме и пееше вараван блем блем.
Запомнете: това беше победа, а не поражение. Станалото на 14 януари показа, че властта се страхува от вас. Станалото на 14 януари ни даде великолепния репортаж на Калин, който в друга страна би му донесъл “Пулицър”.
И най-важното, станалото на 14 януари накара мнозина, които не бяха там, да се срамуват. Това е първата крачка.
Още по-характерни за ситуацията бяха някои от коментарите следващи текста в мейла… “Не ме спамвайте, ако обичате.”…
Вие и двамата знаете, че аз съм за протестите – заедно протестирахме срещу мерцедесите, бяхме по еко протестите. Аз на този не дойдох, защото не зависеше само от мен, но както и да е – ясно ми е, че това са само оправдания във вашите очи.
Това, което исках да кажа е, че когато човек прави нещо, би трябвало да е наясно, че го прави най-вече за себе си. А ако го прави и заради някой друг, по-добре е да си мълчи и да не парадира с това.
Съгласна съм, че в България има много добитък, но той не се очовечава с остен. Класифицирайки някого като добитък и поставяйки се над него, ние всъщност не го приобщаваме към каузата да излезе от стадото, а по-скоро го караме да навири рогата и да се опъне. Окачествявайки останалите като добитък, ние всъщност се разделяме с тях и така никога не можем да бъдем заедно, защото всеки в нашата страна смята, че е повече от другите и се разграничава остро от по-нисшестоящите от него. И така в България всеки е срещу всеки.
Абсолютно идентичен е примерът с боклуците около блока ни. Ако изляза да ги почистя, ще го направя само и единствено заради мен, а не заради благодарността на добитъка в нашия вход. Нито пък ще очаквам и разчитам на тяхната подкрепа. Защото няма да има такава – те не са хора, за които подобна постъпка ще заслужава похвала, пък камо ли напъни от тяхна страна. Просто ще продължат да цапат. И едва когато в нашата градинка се направи хубава площадка, където да си играят и техните деца, може да им светне в главата, че това е по-добро отколкото да живееш в кочина.
Всички тези хора, срещу които вие негодувате сега, едва ли четат тук, та аджеба нещо да им светне в главата. А за тези като мен, които покрай теб Григи, се променихме много, и които бяхме привлечени тук от доброто в разказите ти и от мъдростта, която лъха от думите ти, отрицателната енергия, която лъха по повод добитъка и която не е характерна за теб, по-скоро отблъсква хората и ги вкарва в конфронтация с теб.
На мен също ми беше много тъжно, че никой, ама никой от хората около мен, от моите близки, не ме подкрепяше в екопротестите, на някои от които си ходих съвсем сама. Никой от моите приятели и роднини, от моите колеги не откликна на поканите за протести. Никой. Но въпреки това продължавам да живея с тези хора и да им помагам, когато нещо зависи от мен. И да се опитвам в ежедневието да ги променя – да изхвърлят отпадъка разделно, да не вярват безусловно на новините по телевизията, да мислят и да си вярват – все неща, които видях при теб, как стават на практика.
Сега ще се получи, че вместо силата да остава срещу истински виновните, сърдещите се деца, насочват енергията си срещу тези, които не са ги подкрепили. И кой печели в този случай…?
Защо не си зададете отговора, който наистина много хора задават: Ами ако протестът е бил неуспешен, вината не е само на участниците, че са били толкова малко, а е също и на организаторите – 50:50. Не сте ли съгласни с това или не можете да допуснете, че и вие някъде сте сгрешили в сметките? И обвинявате само овчедушието на народа за това, че не е реагирал подобаващо на поканата за протест.
Къде например са великите блогъри, известни в интернет пространството, за чиято ежедневна публика те се бият в гърдите, че надвишава еди-какви-си хиляди? Освен Комитата, dyver и теб аз не чух някой друг да призовава и да даде личен пример, като отиде на протеста? Имаше и други блогъри, вярно е, но тия дето стоят начело на topbloglog-класацията, бяха ли там на площада? Тези от тях, които не са били на протеста, наричаш ли ги също добитъци – много ми е интересно да знам…
@Много Печен: За да има организация, трябва да има протестиращи. Ако не сме професионални конспиратори, да искаме първо организация значи да впрягаме каруцата пред коня.
@Ermand: България има хиляди истински революционери, които са останали неизвестно – някои за повечето българи, други за всички. А също и хиляди истински будители. И да, много внимавам с категоризирането: “добитъци” е нежен евфемизъм за тези хора, на тях дължим разликата между България и примерно Чехия или Словения. Разлика, която и ти и аз усещаме по джоба си, здравето си и т.н.
@Atanas Boev: Тогава се откажи, ако мислиш, че така ще стане по-бързо.
@Любо Николов: Разкошна и мъдра песен! Защо и ние нямаме такива?…
@Таня Джекова: Ти очакваш добитъците да разберат, че са хора, за да заподлежат на очовечаване. Само че те отдавна го знаят, и то не им пречи да са добитъци. Това, което не знаят, е че и другите са хора като тях, и имат същите права въпреки разликите си. То е, което трябва да разберат, за да има как да се очовечават – а това добитъците го разбират единствено под тежестта на остена, развъртян от тези други хора. Бил той физически (отказ на услуги) или морален (демонстрация на разликата между хората и тях). Това е, което ги прави добитъци – че разбират единствено от тояга; ако не беше така, нямаше да са в тази категория. С всичките му следствия. Едно от които е колко подкрепят борбата за общото.
Хора, които разбират, че грижата за общото е най-добрата грижа за своето, не само идват при покана – те идват и без покана. А да разбираш това не е много, нали? Не иска нито жертвоготовност, нито самоотверженост, нито будителство или благородство, нали?… Затова мисля, че вината е много повече на добитъците, отколкото на организаторите на протестите. Да, организаторите могат да се опитат по-усърдно да се преборят да просветят тъпите за очевидното – но не са длъжни. Грижата за личните интереси е задължение на личността, и ако тя не го поеме, не бива да бъде спасявана насила.
А за блогърите – личното ми мнение е точно това. Че тези, които без особена причина не са отишли на площада, са чудесен пример за добитъци. Защото повечето искания на протестиращите са и в тяхна изгода. Който не отива да си ожъне нивата дори когато други са се събрали да му помогнат, не заслужава да яде. И не ми хрумва за него по-точно определение от “добитък”.
Аз също получих писмото.
Аз няма да посетя протеста на 28 януари.
Защо няма да го посетя? Защото на 28 януари ще живея живота си – който на този етап, за съжаление, не включва граждански протести; и който, за щастие или съжаление, включва много други по-важни за мен сега неща. И хора. Или добитък, явно зависи от класификацията.
Малко съм уплашен. И малко…хм, отблъснат. Уплашен съм от отношението човек-човек, демонстрирано от някои тук, включително и в писмото. “Социалното животно у теб не прилича на социалното животно у мен. В своята социалност, ти си по-низша форма на живот. В своята етика, ти си по-низша форма на живот! (затова имам право да демонстрирам превъзходството си и да налагам “възпитателни практики”) В емоционално отношение, ти си по-низша форма на живот!!!! (личният ти, НЕОБЕКТИВЕН такъв, или дали да не го нарека май съществуване, така и така си добитък – той не ме интересува!)”
Хора, които харесвам, хора, които обичам, няма да дойдат на протеста. Не ги вълнува. Изглежда са добитъци. Това ме плаши и натъжава, но и малко ме радва – защото повечето от тези мои приятели не познават тези по-горе и, слава богу, няма да им се наложи да им искат услуги, лични или другояче.
Ако тълкуванието на казаните по-горе неща звучи на някои крайно и “неразбрало” – съжалявам. Нямам за цел да поучавам или да се Възмущавам от част от написаното тук. Просто съм малко уплашен и натъжен. Не по социалному, нито дори по моралному. А по емоционалному, по човешки.
Емо в общи линии написа това, което аз щях да напиша, ако имах таланта му за точен изказ. Виждам как пламъкът на ентусиазма започва да прераства във фанатизъм. Вече не е просто “елате”, а “елате, защото иначе”… Тъжно.
Мисля, че това е първият път в живота ми, когато се чувствам дълбоко – наистина дълбоко – огорчен от свои познати хора.
Огорчен съм, защото повечето от тези познати хора са ми близки – достатъчно близки, за да съм давал всичко от себе си да им помогна всеки път, когато те са имали нужда от помощта ми. (Или – ако никога не са имали, – да се държа с тях така, че да не им отнемам нищо съществено – нито времето, нито доверието, нито доброжелателството…)
Огорчен съм, че сега тези хора се вкопчиха в една-единствена думичка, раздуха я до отговори от по 2-3 страници (като тия, които имам в пощата си… това тук нищо не е 🙁 ), за ПОРЕДЕН път дойдоха да ми обясняват как е устроен светът… а не видяха нищичко от смисъла на цялото обръщение. Не видяха зова за помощ. Не видяха – или си затвориха очите за – “Ще стане наистина остро обаче, ако реагирате срещу някаква част от думите ми, без да да направите връзка с _останалата_ част – или с годините мълчание и бездумно трупащ се гняв, преди да стигнем до този момент.” Не поискаха да са истински мои _познати_ – хора, с които се познаваме; или поне сме готови да се опознаем.
Не мога да не обърна гърба си на тези хора при _толкова_ огорчение. На вас приятно ли ви е другите да виждат сълзите ви? Нали мъжете не плачат?
(Дори сега знам, че ще дойдат хора – може би други, може би даже същите, – които ще ползват всяка от моите думи като острие, или като повод за подбив. Нека. След сълзите погледът ми се прояснява. И винаги гледам като нов, различен човек. И тогава вече…)
Няма такова нещо като самоорганизираща се материя. Но пък за да се организира протест се иска разбиране и приемане на евентуалните последици … не е лесно 🙂
И изобщо – всеки, който не се включва в някаква обществена проява е заспал добитък ли? Нещо не съм съгласен.
И като подскачахме площадно преди години, ква я свършихме … който му трябваше това се възползва.
Не се разстройвайте, скъпи приятели. И аз не успявам да си намеря навити за протеста близки или познати и ходя сама. Явно хората са някак равномерно разпределени по света, например за всяко село – по един идиот, във всеки музей – по един луд за връзване и т. н.
Не бъдете нетърпеливи. Народите имат свои пътища на развитие, влияещи се от много фактори. Ние правим своето. Каквото не успеем, ще го направят управляващите заблудения ни народ.
Прав си, Григ. На сънародниците ни им трябва насилие. Още бой, кръв и смърт; още бедност, стрдание и унижение. И неизбежно ще си го получат, при това без наша помощ. Тогава ще започнат да разбират, ако не са погинали междувременно. Законите на живота са такива и те са справедливи.
Както знаеш, само доброто оцелява и побеждава. За него си струва да се потрудим. Да го опазваме и развиваме там, където вирее. С теб сме се виждали, но бих се радвала да поговоря с Таня, Калин и всеки друг, който не чака да получи наготово хубавия си живот.
Очаквам да се срещнем на протеста.
Аз пък не мисля, че още бой, кръв и смърт ще променят нещо. Хората са приели страданието и унижението за част от ежедневието, за нео нормално, за своя съдба. То няма да ги изненада. Ще ги уплаши, да, но този уплах няма да ги изкара на улицата, а точно обратното – ще ги накара да се свият съвсем.
Това, което ще ги изкара навън, е точно обратното – положителният пример, че нещо се променя с протестите, нещо хубаво, което е станало, защото хората са го поискали – и са го получили. Проблемът не е в това, че хората смятат сегашното положение за поносимо, а в това, че не смятат, че може да стане по-добро. Има голяма разлика. Не се бъркайте.
До сряда!
@Емо: Имаш защо да си уплашен. Но не от това, което казваш. И го знаеш.
Знаеш, че си жив човек, и задължително в един момент ще ти потрябва помощ, за протест или друго. И си уплашен от това, че когато това стане, аз ще ти я откажа. Ти знаеш, че съм прав – след като ти не подкрепяш мен, нямаш как да искаш аз да подкрепям теб. Но нещо в теб иска хем да изядеш тортата, хем да си я запазиш цяла. И започваш да търсиш как да ме обвиниш във фанатизъм, или каквото друго ти хрумне, за да оправдаеш комбинацията от нежелание да даваш помощ и страха да не я откажат на теб.
Сигурно си ядосан. Защото неведнъж си помагал на други, и си убеден, че не заслужаваш подобни думи. Но така ли е?
На кого си помагал – на който има нужда от помощ, или само на който ти е приятно? Ако е второто, какво странно виждаш в позицията ми? Не ти е приятно – не помагаш. Дължиш ли някому обяснение защо не искаш? Не, естествено… Съответно, на мен не ми е приятно – не помагам. Дължа ли някому обяснение защо? Не, но въпреки това съм го дал. За да са нещата наясно, и видими.
Ако си помагал на всеки, който има нужда от помощ, и те помоли, защо не помагаш сега? Заради фанатизма, казваш. А ако не беше прочел “фанатичния” ми запис, щеше ли да дойдеш на протеста? Тук можеш да отговориш каквото искаш, но не лъжи себе си. Спиралата на самонадлъгването не пуска лесно, и опустошава личността бързо… Нямаше да дойдеш, нали? Нека сме честни.
А защо? От исканията на този протест имаш изгода и ти. Нима не искаш природата да бъде опазена? Корупционерите, благодарение на които и ти и аз живеем мизерно, да бъдат махнати или притиснати да имат мярка? МВР да не подслушва безконтролно комуникацията ти в Интернет, и “къртици” на престъпността вътре да изнасят информация кой е взел заплата и къде може да бъде срещнат, или кой е на почивка и домът му е празен…?
Да, знаеш тези неща, но те не са сред приоритетите ти. Въпреки че и за теб са важни точно колкото за мен. Не ти се дава труд да опазиш интересите си. На работа (или каквото друго) ще отидеш, защото знаеш, че няма кой друг вместо теб, и шефът ще те накаже. За общото обаче – не. Оправдаваш се пред себе си, че то само ще се опази, или друг ще го опази вместо теб. И знаеш, че лъжеш себе си, знаеш чудесно, че това си е твоя работа. Но не можеш да разбереш защо тогава не искаш да го направиш, въпреки всичко.
Всъщност, истината е очевидна и за теб. Много добре разбираш, че на работа ще отидеш, понеже инак шефът ще развърти остена. А ако не отидеш на митинга, никой няма да те накаже, само ще пострадат интересите ти. Но не искаш да го приемеш, понеже то означава, че всъщност си добитък. Не, не в моите очи. В твоите собствени. Само че е толкова обидно, че е по-лесно да не го приемаш, и да си търсиш оправдания. (Което пък звучи срамно, но всъщност значи нещо чудесно – че вътре в себе си не си съгласен да си добитък, и че не можеш да се приемеш така. Че искаш да си човек. Че не си угоена душа, увита в лайна, а имаш ум и съвест – просто не си събрал решителност и истинност пред себе си да бъдеш човек с постъпките си.)
Да действаш като човек можеш да решиш само ти. Аз не мога да те накарам насила, нито бих, дори да можех. Ако ти не искаш да пазиш своето, не бива да бъдеш насилван. Трябва да бъдеш оставен да изгубиш каквото не си пазил – това е единственият начин да се научиш. Затова и принципно нямам право да те моля да дойдеш на протеста, колкото и да ми е тъжно за природата и прочее… Само че те са сред моите приоритети. Аз не искам да ги изгубя, а не мога да се преборя за тях сам. Затова те моля да ми помогнеш. И ти казвам, че иначе пък аз няма да ти помогна, когато си в нужда. Как реагираш? Идваш, за да ти помогна пък аз друг път? Не идваш, и приемаш, че няма да ти помогна, след като ти не си ми помогнал? Това са двата честни начина.
Никой от двата. Обиден си.Ако беше избрал някой от двата честни начина, нямаше да изпитваш обида, нито щеше дори да проумяваш какво може да е обидно в думите ми. Обидното в тях е, че ти показват как нещо в теб иска да получава, но не иска да дава. Как не си каквото се чувстваш, и би искал да бъдеш. Затова и търсиш оправдание в емоционалността и човешкото.
И надали ще ми простиш, че те лиших от това оправдание. Защото смяташ, че си опозорен от обясненията ми, ако не и оклеветен. Но истината е, че оправданието с човешкото е вярно. Който не е бил в точно такава ситуация, нека ти се смее или да те презира. Аз съм бил неведнъж – нямам очи да хвърля камък по теб. Но дано ми простиш, че се мъча да ти покажа, че тайно от себе си се опитваш да излъжеш себе си.
Не съм фанатик. Просто искам да има чиста природа, и чисто общество за всички нас. Или поне за тези, които поне веднъж са си мръднали пръста да направят нещо, за да го имат. Уви, няма как те да го имат, а другите не. Но мисля, че всеки, който разбира себе си, би помагал. Затова и пиша този километричен ферман.
@Калин: Често ме е срам от годините ми. Но понякога съм благодарен, че инертността им ми помага да прескоча гадните дупки, които сервира животът… Уви, ако младостта знаеше, нямаше да е младост. Но все пак не събирай гняв към другите. Може би те просто искат много повече помощ в това да станат хора, отколкото си предполагал. Не се обезкуражавай – на маймуните им е отнело 3 милиона години… 🙂
@Много Печен: Ако няма самоорганизираща се материя, значи и ти не съществуваш. Така че не се прави на реален, а се стапяй в нищото, като всеки уважаващ се призрак… 🙂
@Десислава Делибалтова: Надявам се да няма още бой, кръв и смърт. Уви, боя се, че бедност, страдания и унижение ще има в огромни количества, и че съм безсилен да спра хората около мен да ги приемат с бездействието си. Но не смятам да спра да се боря.
И ти благодаря от цялото си сърце, че и ти няма да спреш. Този свят е не наследен от дедите ни, а взет назаем от децата ни – длъжни сме да им го върнем малко по-свестен. 🙂
Всъщност изобщо не си схванал позицията на Емо. Което отново е част от фанатизма. Която думичка, прочее, употребих аз, не той. Чети внимателно. И нека ти го обясня – в неговите (и моите) очи тези протести нямат стойност. Те карат участниците в тях да се чувстват значими, дейни и активни, но рядко водят до каквото и да е, още по-рядко, когато в тях не са забъркани големи пари. Цинизмът може да е достоен за презрение и етикеция във вашите среди, но е валиден фактор в оформянето на позиция, пък и не е единствен. Уверявам те, че Емо не го е страх, че ти или Калин няма да му помогнете. Аз бих му помогнал винаги и във всичко, с което мога. Много други хора – все негови приятели – биха го направили, не защото той ще им помогне на свой ред или им е помагал, а защото ценят НЕГО като човек, а не какво е направил за тази или онази тяхна кауза.
Да, нещата, за които се борите, са ценни и желани от всички ни. Само че вие няма да се преборите за тях, не и за наистина важните, не и за онези, обвързани с финансовите интереси на хора с повече власт от вас. Ще протестирате, ще трупате горчилка срещу гнусните уроди, които ни управляват, ще трупате обвинения и ще си водите бележки кой колко е прегрешил и в какво. Първо към политиците, после и към нас, обикновените хора, които не сме с вас, което ни прави против вас. А междувременно чудовищният цинизъм, с който се управлява България, няма дори да ви забележи, освен ако някой от вас не се самовзриви пред входа на парламента. Което пък никой от вас не е склонен да направи, щото едно е да протестираш и да обвиняваш другите в това, че са добитък, друго е да прекрачиш в талибанизма, нужен, за да ти обърнат реално внимание. И ти го знаеш.
От друга страна пък може и да постигнете успех, кой знае. Може би дори за повечето работи. Да свалите правителството, да спасите природата, да спрете корупцията. Тогава ще си променя позицията и може би ще тръгна на протести. Ще сте ми показали, че съм грешал, и ще си го призная открито. А може и тогава да не тръгна. Никой не дължи другиму, а ДОРИ и на себе си, задължителна обществена активност.
Искрено се надявам НИКОГА да не доживея момент, когато ще съм останал до такава степен сам, че да разчитам на помощ от човек, който може да напише горния пост или мейла, поставил първоначалната тема на този материал. Не защото не ви уважавам или дори харесвам, а защото ми се доказа, че за вас аз и всички други сме не хора, не приятели, а просто бройки в тази или онази инициатива. Предполагам, че от масовите имейли трябваше да се досетя, но отказвах да го повярвам. Сега обаче отказвам да проявявам разбиране. Всеки има своите драми, вски има своите борби. Моите и тези на Емо не са в посоката на протестите пред парламента. Много жалко, че ни отказвате това право. Слава богу обаче, че ние нямаме нужда от разбирането ви.
Калине, знам че те боли и те разбирам, но това наистина няма да промени нещата с протеста. Според мен нещата не са стигнали до дъното, за да започнат да се оправят, което е жалко, ако ще се чака толкова. Някои хора узряват по-бавно от други и тези първите не трябва да бъдат нетърпеливи, защото няма да се получи. Просто трябва с добро. Насила хубост не става.
Роланд – в този смисъл беше и моят коментар. Исках да кажа, че не трябва така силно да се разграничаваме един от друг, защото от това полза имат само другарите във “властта”.
Делибалтова – аз също бих се радвала да се видя с теб и да си поговорим, но вероятно и на този протест няма да мога да дойда.
Честно казано, първата ми реакция, когато прочетох писмото снощи, беше да реша, че дори да имах тази възможност, нямаше да дойда. Защото хората не се приканват на протест със заплахи за лични отношения и с меко казано нелюбезни епитети. “Който не дойде е добитък” е едно крайно опростено и първолашко схващане на идеята. Времената на стачкоизменниците, които бяха замеряни с камъни минаха още при Тачър.
А и личните отношения и тези на гражданската позиция би трябвало да са напълно различни. Това е все едно да не понасяш някой, защото е син, червен или жълт, нищо че е адски свестен човек. Това вече прави от хората добитък, не останалото.
И какво значи, ако не дойда няма да ме подкрепи?
Ако той не ме подкрепи, ако дойда да питам за помощ по чисто личен проблем, то той не е бил приятел на мен, а на способността ми да викам силно по митинги. Не вярвам да е така.
Ако не ме подкрепи за обществен проблем, който иначе би подкрепил – това е лицемерие. Или пък да иде да подкрепя ултранационалистите, примерно, защото те са му дошли на протеста. Ми това е политика в най-гнусния й вид.
Има куп лични причини, които биха могли да спират човек да дойде и които би трябвало да са уважителни. Хора могат да загубят работата си, други може да са просто гадно болни, този сезон е, а трети просто да подкрепят правителството. Ако искате от тях безусловно присътвие без извинения, трябва да можете да намерите същата работа на първите, да осигурите лекарствата на вторите и мечтаното правителство на третите.
Имам един конкретен приятел, който много ценя, но е с почти диаметрални политически виждания на моите. Канила съм го на протести, дори някои, чиято кауза умерено е подкрепял, отказвал ми е с “оф, ма не ми се занимава”. Е, че ме издразни, издразни ме. И да, напомнях му го със сарказъм. Но това не означава, че аз ще престана да го ценя като човек или че ще му откажа помощ, ако има нужда. И както, Роланд е казал, не можете да обвинявате хората, че искат да бъдат убедени. Убедени, а не заплашени.
В заключение, аз смятам да подкрепя митинга чрез сайта, имам си причините, но не смятам да ги обяснявам след това. Но това няма да направи тълпата по-голяма, така че вероятно калин няма да ме има за човек. И това беше нещо, което вчера не ми се щеше да правя, точно заради отношението.
Ще повторя някои от писалите тук, но явно няма друг начин.
За да има успешна акция (протест, стачка или каквото и да е друго), трябва да има Идея. Идея за бъдещето, по-точно. Какъв сега се явява те този точно протест? Прилича на нещо хунвейбинско, излязло от идеите на Мао, според когото в постоянния протест на масите се крие тайната на напредъка. Само че Мао пропуска да уточни срещу какво или кого точно трябва да протестират въпросните маси, вследствие на което “културната” революция се превръща в това, в което се превръща.
Така например този протест не е политически. Това поне беше повторено толкова пъти, че и овцете го научиха. За сметка на това обаче протестът е срещу политиката, политиците, политическата класа и всичко подобно. Само аз ли намирам противоречие в ситуацията?
Какво искат протестиращите? Също не е ясно. Едните искат лампи в Студентски град, другите искат субсидии за млекопроизводството, трети не щат да се строи по Черноморието, а всички искат с метла да изметат всеки политик от парламента и от политиката изобщо. Ами… Да, ама като ги изметат, какво се предвижда за в бъдеще? Или това не е важно? Щото така, както аз ги виждам нещата, след като всички политици бъдат изметени и от парламента, и от политическата сцена като цяло, би следвало да има предсрочни избори. Обаче всички знаем, че нашите политици без изключение са продажни и корумпирани типове (в пълно противоречие с народа, от когото произхождат), протестиращите са срещу всички политици пак без изключение, поради което не допускат никой от тях да участва официално в протеста, за да не ги яхнел, та какво точно се очаква да се случи на евентуалните избори? Или това няма значение?
Григор казва: “За да има организация, трябва да има протестиращи”. Ами именно тук е проблемът. Протестиращи има бол, но няма организация. Няма. Организация НЯМА. Има хаотично брожение с хаотични и неясни искания. Никой не смята за нужно да осведоми потенциалните митингуващи в името на какво ще се протестира, но за сметка на това всеки, счел се за активист в протестното движение смята, че трябва да се протестира. Е да, ама аз не ща да протестирам просто така! Не ща да се подвеждам по акъла на хора, които от блогове и форуми зоват за разформирането на партиите, пропускайки да споменат какво според тях ще става после. Демокрацията може и да е кофти в някои случаи, но е за предпочитане пред някаква неясна безпартийна система. За да функционира нещо подобно има само едно условие, от което произтича всичко останало – всички хора да са на един акъл. В някои случаи това наистина работи – в кибуците в Израел например. Които между другото стават все по-малко и по-малобройни. Странно е, знам. В останалите 99,9999999% обаче подобен строй е известен под името “Утопия” и съществува само на хартия.
Та ето затова този протест е такъв. Ялов. Ако в стадото липсва овенът, овцата няма да тръгне на никъде, само ще седи и кротко ще си пасе, докато я стрижат и доят. И колят.
Как протестът да се превърне в нещо смислено? Много просто. Срещнете се с представители на опозицията. Изгладете противоречията си. Излезте с ясни политически и икономически искания. Не изпадайте в паника, че някой можел да ви яхне. И тогава като по чудо демонстриращите на площада ще се окажат далеч повече от полицаите, които ги пазят. По целия свят това работи безотказно, няма точно тук да запецне. Честно.
Лек ден.
Григи, горе първо отговорих на другите, защото ми трябваше време да помисля, какво да отговоря на теб.
Григи, аз имах щастието и късмета да попадна на хора като Адвенчърите, както и на теб. Чрез вас аз се промених много и започнах да гледам на света по различен начин. Знаеш ли колко време ми отне да се отуча да си хвърлям фасовете по земята? Нещо, което приемах за съвсем нормално. И когато се отучих да го правя, започнах с ужас да гледам останалите, които го правят и едва ли не им се карах. И после си припомних, че мен не ме отучиха по този начин – с караници и навикваници. Мен ме отучиха с усмивка първо Еми и Емо, после Веско /бащата на хлапето/ и най-накрая хлапето на 6 г. – Марги, което един път просто вдигна фаса, който аз току-що бях смачкала на земята ими каза: “Така не се прави” – без да ме нарича добитък, без да се обижда, че бавно възприемам, без да ми се сърди.
Кажи как хората, които не са имали шанса да попаднат на такива хора, ще се развият с тези идеи, ако някой само ги обижда и ги навиква, че са добитъци? Ми няма да стане просто. И аз нямаше да се променя, ако когато за първи път коментирах в блога ти и ръсех глупости, ти ми беше казал: “а бе глей къв си добитък, що не си затваряш устата и не се излагаш”?
Повечето хора не са лоши и не са съгласни с управлението на държавата. И не вярват на никого. Затова са се затворили в себе си и се мъчат да се оправятс положението такова, каквото е. Така както се мъчеха по времето на социализЪма – просто приемаха ситуацията и се примиряваха. Така е и сега.
С водачите се получи като с лъжливото овчарче – никой не вярва и много време ще отнеме, докато това се промени. И ние не трябва никого да наричаме добитък, защото не е хубаво.
Много хора не са виновни за това, което са.
@Roland: Като начало, уверявам те, че Емо го е страх от непомагането. Защото знае, че тези, които не биха му помогнали, са значителна част от тези, които принципно помагат на когото и да било. Ти например, ако не си му личен приятел, ще уверяваш как би му помогнал винаги и за всичко, но ще му помогнеш само ако бъдеш предизвикан на достойнство, или ако някой като мен те накара да усетиш, че двамата сте в един кюп. Такава е психологията на “аз не подкрепям, щото таковата” – има и изключения, и конкретно ти може да си и от тях, но те са много редки.
И защото усеща, че не би бил прав да очаква помощ. Първото може да не го засегне, а и без чужда помощ ще се оправи. Но от второто някъде вътре му е леко гузно. Защото знае, че стойността му като човек се определя и от това дали помага за каузи. И че в момента, в който бъде помолен да помогне за кауза, и откаже, стойността му спада сериозно, и не само пред “фанатиците”.
Напълно е възможно и да не успеем да се преборим за тези неща. Ако се събирахме всеки ден по двеста хиляди души, щяхме вече да ги имаме. А двеста хиляди означава по един на всеки десет софиянци – хич не е много, нали? Тези, които спокойно могат да си позволят да дойдат, са повече. А не идват, защото искат да имат чиста природа и некорумпирано правителство, ама не искат лично да помагат това да стане. Ако има как “глупаците” да се преборят, пък те само да лапат. Е, няма как. Затова и неидващите са тези, които крепят унищожителите на природата и изгребвачите на джобовете ни. Включително на моите. Какво да изпитвам към тях – симпатия, радост, възхищение, толерантност?… Така че сори, но неподкрепилите протеста са против нас. И против себе си, но аз не нося отговорност за тях, за да им държа сметка заради тях си. Заради себе си и тези, които са ми скъпи, обаче ще им я държа. Иначе ще съм лош към хората, които с усилия и пот са заслужили да бъда добър към тях. И няма да се самовзривя пред парламента не защото това също няма да постигне резултат, а най-вече защото може да го постигне, и да съм дал живота си заради добитъци, които не са си мръднали пръста, за да заслужат резултата. Не съм съгласен.
Ако постигнем успех с протестите си, твоето участие вече няма да е нужно на никого. Отделно, няма да е желано. Аман от десетосептемврийци и единайсетоноемврийци. Там, където никой не дължи обществена активност, за да пази правата си, хората остават без права. Защото права могат да бъдат защитени единствено чрез обществена активност.
За да бъдеш човек или приятел, трябва не само да взимаш, но и да даваш. Когато в някои отношения винаги очакваш да взимаш, но никога не даваш, е нормално тези, които дават, в един момент да не те искат вече за приятел, а после и да не те смятат за човек. Такива като Калин и мен твърде дълго са давали на такива като теб, и са се надявали поне веднъж и вие да дадете. Така че ти желая успех в твоите борби, и ще си запазя правото веднъж да ти откажа помощ. Ако смяташ, че не го заслужаваш, кажи.
@Morwen: Подобно мнение бих приел от човек, който иначе щеше да дойде. “Дори ако можех, нямаше да дойда, защото…” е оправдание, което много отдавна съм изгубил сметка колко пъти съм чувал. Причината за него също е била без изключение винаги една и съща – човекът се надява да успеем, ама иска ние да засеем и копаем нивата, пък той само да се настани на трапезата. Това връзва ли ти се със “свестен човек”?
Сигурно не. И сигурно се чувстваш обидена. Само че ако не съм прав, че искаш да успеем, ама не и да помогнеш пряко, кажи. (Забележката е към позицията, а не към теб лично – ако имаш причини да не посетиш физически протеста, участието във виртуалния според мен е на практика същото.) А ако съм прав, последно – това “свестен човек” ли е, и не е ли редно да му се помогне да разбере, че така не се печели уважението на тези, които реално правят нещо?
И, виждаш ли, наистина ми е до гуша вече от хора, които се ухилват и казват “Не съм убеден, затова няма да дойда”. Като по-млад и наивен съм се опитвал да убеждавам стотици такива. Няма случай, в който след малко разговор да не е станало очевидно, че всъщност е “Идете вие ахмаците да свършите работата, мен ме мързи”. Уви, вече не съм толкова наивен.
В книгата на д-р Никола Кръстников има едно интересно описание на история от Първата световна (той е бил фронтови лекар тогава). Българските войници дават много повече жертви, защото не копаят окопи, или ги копаят ужасно калпави; за да са свестни окопите е нужно цялото командване да им виси неотлъчно на главите, да задава такт и да раздава гадни наказания на всеки, който се скатава. Причината е, че войниците възприемат копането на окопи като “обществена”, а не “лична” работа: това, че единствената цел на тези окопи е да опазят тях лично от куршума, просто не стига до умовете им, колкото и да е очевидно.
Това е и причината, като видиш призив, да ти се отщява – такава ни е народопсихологията. Тя е, благодарение на която сме добитъци. И ще станем хора не ако се убеждаваме, че това не е вярно, а ако вземем мерки да се променим. Осъзнаването, че имаш проблем, е неизбежна първа стъпка от решаването на проблема. Дано успееш да го разбереш, въпреки обидата.
@Marfa: В известен смисъл всичко е политика. Ако искаш примерно въвеждане в училищата на вероучение, това е политика. Така че “неполитически” значи, че протестът не е в подкрепа на една или срещу друга партия. Единственият начин обаче да е съвършено неполитически е да не бъде проведен.
Какво искат протестиращите е напълно ясно. Всяка група има свои определени искания, и всички тези искания са нужни заради корупцията във властта – така че всички са обединени в позицията си срещу нея.
Протести, които са търсили контакти с определена политическа сила, за да станат организирани и ефективни, за последната година имаше над сто. Само че никой не разбра за тях, по една проста причина – не се състояха. На тях не отидоха дори организаторите им, защото знаеха – партията, с която се обвързват, е така корумпирана, че абсолютно никой няма да я подкрепи. Това е, което щеше да стане и с този протест, ако бяхме на този акъл.
Сега дойдоха хора именно защото протестът отказа да търси контакти с политическите сили, и така се опази от петното на корупцията им. Защото зад него не стоеше организация, която да бъде обвинена в апетити към властта, и така петното да бъде лепнато… Затова и на този етап не бих имал доверие на митинг, планиран и свикан от организация – освен ако организацията не е създадена отдолу нагоре и абсолютно прозрачна, но такава към момента няма.
И да, призивите за “безпартийна система” и “безвластно управление” според мен са оксиморони. Но наистина вече от към десетина годиин мажоритарна система е по-подходяща за нас от пропорционалната. Преди 20 години беше иначе, но нещата се промениха. И най-вече ни е нужно обучаване и просвещаване на хората защо е нужно да са граждански активни, и защо точно го дължат – на себе си, околните, децата си. Защото към момента, както виждаш, хора интелектуалци открито заявяват, че не дължат гражданска активност на никого, и очакват държавата да се оправи сама. Ако им покажеш някой, който не купува на децата си подаръци за Коледа, защото това било работа на Дядо Мраз, ще му се смеят. Но на точно същото в съвсем малко различен контекст вече вярват, и го защищават… 🙁
@Таня Джекова: И да, и не. Човек се учи с добро, когато вижда силата на доброто. В твоя случай – когато попадаш в среда на много хора, които пазят чистота. Ние обаче сме единици, които скачат, сред милиони, които стоят и викат: “Хайде хоп, дайте да дадеме!”. Така че е нужно на тези милиони да се обяснява, че тяхното е загубена кауза, потъващ кораб, и че не я ли изоставят, ще се удавят. Те сами просто не са в условия да го разберат – в условията, които са ги научили да са такива, са. Личният пример е безпомощен – за всеки, който им дава пример да са активни, те имат около себе си по сто, които им дават пример за пасивност и авантаджийство. Трябва по-директен подход.
Григоре, аз пък съм чувала, че българите в началото на века са се връщали от чужбина специално, за да се бият във войната. Хайде да оставим “историческите факти” настрани, нямат общо.
В случая, аз мога да съм свестен човек и да подкрепям правителството или някаква негова политика, да. Или да съм свестен човек и да имам дълг към работата си. Или да съм свестен човек и откровено да ме мързи или да не съм убедена в целите или резултатите. Била съм на протести, водила съм и хора. Това е мое ПРАВО, а не ЗАДЪЛЖЕНИЕ. И всъщност дори не мое, а на произволен човек. Именно затова (а не защото ще тръгна да се оправдавам някому) аз казах, че не харесах принудата, която се налагаше от писмото на Калин, при това на лична основа. И това може да привлече 10 човека, но 100 ще отблъсне.
И бих искала да ми отговориш на конкретни части от поста, а не да ми обясняваш възгледите си за българасклата народопсихолгия. По принцип не си падам по народопсихологията, доколкото всяко толкова голямо обобщение е като минимум само статистическо, при това с отклонения. Ето например:
“И какво значи, ако не дойда няма да ме подкрепи?
Ако той не ме подкрепи, ако дойда да питам за помощ по чисто личен проблем, то той не е бил приятел на мен, а на способността ми да викам силно по митинги. Не вярвам да е така.
Ако не ме подкрепи за обществен проблем, който иначе би подкрепил – това е лицемерие. Или пък да иде да подкрепя ултранационалистите, примерно, защото те са му дошли на протеста. Ми това е политика в най-гнусния й вид.”
За мен това е един ужасяващ парадокс, който не мога да си обясня.
Ако и на този пост получа отново СЪЩИЯ отговор, едва ли ще постна повече. И на най-големите идиоти като мен им писва в някакъв момент да си блеят сами.
>@Roland: Като начало, уверявам те, че Емо го е страх от непомагането. Защото знае, че тези, които не биха му помогнали, са значителна част от тези, които принципно помагат на когото и да било. Ти например, ако не си му личен приятел, ще уверяваш как би му помогнал винаги и за всичко, но ще му помогнеш само ако бъдеш предизвикан на достойнство, или ако някой като мен те накара да усетиш, че двамата сте в един кюп. Такава е психологията на “аз не подкрепям, щото таковата” – има и изключения, и конкретно ти може да си и от тях, но те са много редки.
———
Глупости. Демонстрация на плитко мислене и заучени самовлюбени лозунги. Тези, които не биха помогнали на Емо, са произволни хора, с които той няма нищо общо. Ще му помогнат приятелите му, които го обичат. Като мен и много, уверявам те, МНОГО други. Понеже той е ценен като личност, а не като разпределителна гара за протестни влакове.
>И защото усеща, че не би бил прав да очаква помощ. Първото може да не го засегне, а и без чужда помощ ще се оправи. Но от второто някъде вътре му е леко гузно. Защото знае, че стойността му като човек се определя и от това дали помага за каузи. И че в момента, в който бъде помолен да помогне за кауза, и откаже, стойността му спада сериозно, и не само пред “фанатиците”.
————
Не, всъщност знае, че именно това дали помага за каузи НЕ определя ИЗОБЩО стойността му. Ей това нещо не ти присветва все още, че за много от нас тези каузи НЕ СА стойност сама по себе си. Вие сте решили, че да обвиняваш симптомите, вместо да лекуваш болестта, е висш идеал. Ние не мислим така. Проблемът не е в корумпираността на българските политици, а в манталитета на българския народ, от който те произлизат. Докато ние като нация не променим мисленето си, и по сто протеста на месец да правиш, по десет правителства на година да сменяш, резултатът ще е идентичен. Така че можеш да спреш с купешката психоанализа за хора, които изконно не познаваш, понеже освен дето дразниш неимоверно, си и крайно смешен.
>Напълно е възможно и да не успеем да се преборим за тези неща. Ако се събирахме всеки ден по двеста хиляди души, щяхме вече да ги имаме. А двеста хиляди означава по един на всеки десет софиянци – хич не е много, нали? Тези, които спокойно могат да си позволят да дойдат, са повече. А не идват, защото искат да имат чиста природа и некорумпирано правителство, ама не искат лично да помагат това да стане. Ако има как “глупаците” да се преборят, пък те само да лапат. Е, няма как. Затова и неидващите са тези, които крепят унищожителите на природата и изгребвачите на джобовете ни. Включително на моите. Какво да изпитвам към тях – симпатия, радост, възхищение, толерантност?… Така че сори, но неподкрепилите протеста са против нас. И против себе си, но аз не нося отговорност за тях, за да им държа сметка заради тях си. Заради себе си и тези, които са ми скъпи, обаче ще им я държа. Иначе ще съм лош към хората, които с усилия и пот са заслужили да бъда добър към тях. И няма да се самовзривя пред парламента не защото това също няма да постигне резултат, а най-вече защото може да го постигне, и да съм дал живота си заради добитъци, които не са си мръднали пръста, за да заслужат резултата. Не съм съгласен.
——————
Обожавам хора, които се борят за каузи, ама ако може другите да ги издигнат на пиедесетал за това, че се борят за каузи, и да ги словославят постоянно. Един от всеки десет софианеца е пенсионер-инвалид. Един от всеки десет софианеца е под 10 години. Един от всеки десет софианеца е на работа в място, където ще го уволнят, ако си позволи да излезе. Ти нормален ли си изобщо да ми приказваш, че не било много един от всеки десет? Един от всеки десет е КОЛОСАЛНО количество, ЧУДОВИЩЕН процент. Подобен протест за природата или лампите в Студентски град ще се случи точно като цъфнат и вържат!
>Ако постигнем успех с протестите си, твоето участие вече няма да е нужно на никого. Отделно, няма да е желано. Аман от десетосептемврийци и единайсетоноемврийци. Там, където никой не дължи обществена активност, за да пази правата си, хората остават без права. Защото права могат да бъдат защитени единствено чрез обществена активност.
За да бъдеш човек или приятел, трябва не само да взимаш, но и да даваш. Когато в някои отношения винаги очакваш да взимаш, но никога не даваш, е нормално тези, които дават, в един момент да не те искат вече за приятел, а после и да не те смятат за човек. Такива като Калин и мен твърде дълго са давали на такива като теб, и са се надявали поне веднъж и вие да дадете. Така че ти желая успех в твоите борби, и ще си запазя правото веднъж да ти откажа помощ. Ако смяташ, че не го заслужаваш, кажи.
—————-
А, т.е. вие като постигнете успех, светът ще е цветя и рози, зайчета ще танцуват и пеят по улиците и от небето ще валят изумруди? Не подозирах. Но да, тогава няма да съм нужен, факт. Не ме познаваш, Григоре, иначе не би казал това за взимането и даването. Не дължа нищичко нито на теб, нито на Калин, нито чувствам, че съм получил нещо от вас. Хората, на които се чувствам задължен, дали защото са направили нещо за мен, или защото ги уважавам и обичам, могат да ти кажат точно колко огромна част от себе си, времето и усилията си давам на всеки от тях, когато имат нужда. Ти не си сред тези хора и е не само нагло, но и изключително нелепо да ми приказваш какво си правил за мен и “такива като мен”.
Ей, аман от самозабравили се революционери и дейци!
Григоре, за много неща си прав и винаги съм се възхищавала на начина ти на мислене. Но… прекаляваш. Morwen е права. Личните отношения и гражданската позиция не могат да се месят. Хората имат различни политически схващания, различни разбирания. Имат правото на тях и могат да бъдат свестни хора в други отношения в същото това време. И на мен ми е обидно, че повечето от приятелите ми мислят протестите за пълна глупост и са ми го казвали, когато съм се опитвалада ги придумам да дойдат с мен. Но това е тяхното мнение, те имат право на него и това не ги прави по-малко мои приятели. Те ме подкрепят за други неща и не са длъжни по никакъв начин да ме подкрепят в 100% от нещата, с които се занимавам, както и аз не съм длъжна. Приятелството не трябва да се основава на дълг, а на добро желание. Нека не изпадаме в подобни крайности.
Иначе, исканията на протеста са пределно ясни и си седят в Интернет за всеки, който иска да ги прочете – в сайта http://forthenature.org – не само исканията на природозащшитниците, чийто е този сайт, но и на всички протестиращи организации.
Гри… като автор на писмото, откъдето тръгна ^това^, ти пиша с молба:
Да се откажем от този “разговор”. Така и така сме казали каквото сме счели за нужно. Сега започваме да се повтаряме. И да “се обясняваме” на хора, чийто тип мислене се свежда до “Говори, говори… Аз ще се вкопча във всяко слабо място в казаното – и ще го разпарчетосам!” Нищо че въпросното място може да изглежда “слабо” само щото те така го гледат. Нищо че смисълът на разговора – смисления разговор – е отвъд разпарчетосването.
(Трябва да питам Асен Сираков как е нарекъл този тип мислене в антропологичното изследване, за което ми разказа наскоро. Самото изследване ще си го купя и ще гледам и до теб да стигне. Стори ми се поразително.)
Та – да се откажем от говоренето тук. И да си действаме, там, където има полза.
От борбата, явно е, няма да се откажем. Борбътъ праи рънътъ!
Засмяно,
Калин
Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...
@Григор:
Наистина, не разполагам с достатъчно време да прочета всичко написано тук, може и някъде горе да си дал отговор на въпроса ми. Но все пак ще го задам.
Аз не дойдох на нито един протест.
Не защото бях възпрепятствана, а защото това беше мое съвсем осъзнато решение.
Взето в резултат на много мислене.
И на утрешния няма да дойда.
Имам си причини да направя този избор.
Само една от които е, че твърде дълго съм наливала вода във всякакви политически мелници и не желая да го правя повече.
И че тъй като твърде дълго съм била първа писта по протестите, твърде добре си спомням какво стана с водачите на всички досегашни по-масови политически протести, като се започне с онези от 90-та.
Имам и още причини, но да не ставам многословна.
Добитък ли съм?
Нека аз ти отговоря (пък ти междувременно прочети коментарите наоколо, има… поучителни, поне за мен, неща в тях): Да. Твърдо. Явно. Добре дошла в клуба.
Изключително ме забавлява следното проиворечие – видимо интелигентни и способни хора не намират друг начин да изразят протеста си, освен да кибичат пред парламента. И ако може не сами, а удобно скрити в тълпата. Слабичко, драги, слабичко. И дори в собствените си електронни изяви изпитват притеснение от непознати, опитват се да ги изритат в нищото. А силата на информацията? А даването на обществена гласност на факти и интелигентното им тълкуване?
А аз никого не искам да засегна. Не изпитвам такава необходимост. В моята вселена материята бива организирана от идеи и им служи – някой по-горе уместно бе написал за идеите.
А и за въпросните протести… Да сте гледали архивни кадри на мирни протестиращи в други страни. Да ви е направило случайно впечатление, че едни яки момци носят специални ленти. Май му се вика охрана на митинга. Тези момци предотвратяват инциденти с провокатори, въвеждат ред, не допускат сливане с други групи протестиращи, несвързани с организаторите и целта на протеста. Ама кой съм аз да уча хората. Само подхвърлям теми за размисъл.
@Roland, Morwen: Много съм съгласна с вас.
(Иначе цял живот водя борба зайчета да затанцуват по улиците, но това е една съвсем друга борба, слава богу, нямаща нищо общо със сегашните протести и с политиката въобще.)
Разбира се, че не сте добитъци. Добитъци щяхте да бъдете, ако не идвахте, защото не ви пука “ония кои са и кво пра`ят”. Вие сте се поинтересували, обмислили сте го и сте преценили, че не е вашата кауза. Това не е държание на добитък.
Според други хора, постващи тук, е.
Не обичам крайностите.
И двете.
🙁
@Morwen; За мен цитираният текст е неразбираем като логика. Ще се опитам да обясня защо.
Като начало, не разбирам тезата, че стойността на човек няма нищо общо с това дали той помага на другите, или не. Не мога да си представя стойностен човек, който обаче не помага на другите. Например който знае, че нещо е важно, подкрепя го по принцип, и може да помогне за него (примерно като посети една уебстраница, която е виртуален протест), но не иска. За мен такъв човек е нестойностен, дори ако иначе е велик певец или гениален учен. Стойностен за мен е човек, който помага на другите – да викат по митинги, да пренесат тежък шкаф, да преживеят труден момент, каквото на който е нужно като помощ. Дано дотук съм ясен.
Оттук пък тръгва въпросът – трябва ли на такива хора да се помага, или може да им се откаже помощ, за да се научат да помагат и те? Според мен е компромис между двете. Не бива да им откажеш помощ, особено ако имат реална нужда от нея, защото много малко от тях са завършени боклуци, а и от уважение към себе си. Но трябва да им откажеш помощ за нещо по-незначително, за да разберат, че не може само да вземат. Иначе “хитрите” между тях печелят своето, а тези, които не разбират, че авантаджийстват, си създават несъзнателен навик да го правят. И когато им го кажеш в очите, навикът почва да ги дърпа да се оправдават с какви ли не очеизвадни глупости, на които те обаче вярват.
Точно последните са и най-тъжната картинка. Свестни иначе хора, които за някои неща (почти без изключение за “обществените”) упорито отказват да помагат. И оправданията, които сервират, са често умонепобираеми. Опит да излъжат не околните, а себе си… Хрумва ли ти по-правилно отношение към тях от моето? Дай съвет.
@Roland: Какъв е този човек, който не помага на другите, но е ценен като личност? Какво му е ценното, заради което много други биха му помагали с удоволствие? Не разбирам. Би ли обяснил?
Казваш: “Проблемът не е в корумпираността на българските политици, а в манталитета на българския народ, от който те произлизат.” Какво в манталитета на българския народ според теб е за промяна, за да се оправи държавата? Според мен е това, че българският народ не контролира политиците си, и те се чувстват спокойни да си разиграват коня. А не контролира политиците си, защото за огромното мнозинство “тази кауза не е стойност”. Не зная дали си говорил с такива хора; аз съм говорил със стотици. Познай какво е излизало всеки път изпод повърхността на “ние имаме други приоритети”, “това са само симптоми на причината” и други подобни?… Не, не го обяснявай на мен, аз съм тъп и не ги разбирам тия неща. Кажи го на оня в огледалото.
По един от всеки десет софиянци е пенсионер-инвалид, дете или зает работник. Това прави трима от десет, които нямат възможност да протестират срещу съсипването на живота им. Нека да са пет от десет. Седем от десет. Девет от десет. Пак остава един от десет, който може. Но не го прави. “Имам си други приоритети”. “Това са само симптоми на причината”…
Да, и да успеем, няма да настане рай на земята. Но нещата ще са малко по-добри – а ако не пробваме, няма да успеем. И да, не те познавам. Само че вече разменихме доста приказки, и мога да те преценя.
Не смяташ, че дължиш нещо на такива като Калин и мен, защото смяташ, че свястното общество се прави само, или пък някой друг е длъжен да го прави заради теб. Естествено, и двете са неверни, и ако не са тези с каузите за протестите, ще живееш още по-зле. Само за последните 20 години, когато аз съм участвал, мога да ти изброя поне три случая, когато протестите са извъртали нещата към по-добро, въпреки нежеланието на властта. Ако решиш да оспорваш случаите, пък мога да ти изброя десетки от по-отдавнашна история, и неоспоримата им конкретна полза за теб – решиш ли да оспорваш и тях, вече ще станеш за смях на всички.
И си убеден, че манталитетът на българина трябва да стане като този на някои други народи, и тогава ще се оправим. Само че тази промяна на манталитета е опит да се постигне на една голяма крачка това, което с протести ще се постигне на много малки (всъщност, големият брой масови протести ще доведат до резултати именно чрез променянето на манталитета на народа). Надали е нужно да обяснявам, че където дори малките крачки са почти непостижими (понеже повечето “си имат други приоритети”), голямата е невъзможна.
Знаеш ли какво е най-страшният враг на доброто? Не е злото. А е по-доброто. Злият човек може да бъде преубеден в полза на доброто. Този, който не си мръдва пръста за доброто, защото иска да помага за по-доброто, е който никога няма да помогне за доброто с нищо. И имам възмутителното нахалство да ти поставя тази диагноза. А на какво се дължи тя, няма да обяснявам. Нито дали всъщност не е точният еквивалент на така “любимото” ми определение към пасивните. Редно е да си отговориш сам.
@Селин: И на мен много ми се иска личните отношения и гражданската позиция да бяха съвсем отделни неща, но уви, не са. Да ми помогнат в протест срещу корупцията и самозабравата във властта ми е много по-важно, отколкото да ми помогнат да пренеса тежък шкаф. Шкафа ще се измъча, но ще премъкна и сам, а за награда ще имам просто един шкаф повече. Протеста не мога да докарам до успех сам, а ако успее, печеля един значително по-добър в много отношения живот. Нормално е той да е както много по-важен за мен, така и много по-личен.
И още нещо: огромното мнозинство от българите не са в категорията “не ми пука ония кво праят”. Те са в “това не е моята кауза” – поговори с повечко хора, ще го разбереш. Но огледаш ли се, няма как да отречеш, че сме в обор. И аз не бих искал да виждам вторите като добитъци, но реалността наоколо ме опровергава.
@Калин: Уви, прав си. Няма как да убедиш този, който не желае да бъде убеден.
@komata: И аз съм минал през каквото и ти. И не очаквам от тези протести да излезе лидер, който да не мине по точно същия път. Но ги подкрепям, и след като техните лидери се опорочат, ще подкрепям и следващите, с техните нови лидери – бъдещи корупционери… Ти поне не обичаш да лъжеш себе си – предполагам, че вече започваш да ме разбираш.
@Много Печен: Ако не участваш в протестите, наистина не си никой, че да учиш хората. Общите дела вземат акъл само от който участва, и така трябва да бъде. 🙂
>@Roland: Какъв е този човек, който не помага на другите, но е ценен като личност? Какво му е ценното, заради което много други биха му помагали с удоволствие? Не разбирам. Би ли обяснил?
Не знам какъв е. Аз говоря за човек, който помага на приятелите си. Ти не си му приятел, така че това, че не ти помага, не го прави добитък. Жалко, че не схващаш. Но смисъл наистина няма. Няма как да убедиш този, който не желае да бъде убеден.
@Roland: Продължавам да не разбирам. Ако той помага единствено на приятелите си, дали е наистина стойностен? И ако аз дотолкова не съм му приятел, че да не ми помага дори когато го помоля, защо намира каквото и да било различно от най-нормалното в това аз да не му помогна в отговор? Или пък това да го плаши? Респективно, къде е нуждата пък ти да отбелязваш, че това не го плаши – било защото това е напълно нормално, било защото всъщност то го плаши?
А го прави добитък не това, че не помага на мен – а това, че не помага на себе си и приятелите си (и пътем на всички останали), за неща, много по-важни и ценни от повечето неща, с които обикновено помагаме на приятели. Ако го помоля да ми подържи чантата, докато си вържа обувките, сигурен съм, че би помогнал – но за протест в полза на по-свестен живот не иска. Защото, нека да си го кажем съвсем честно, първото е “лична” работа, а второто “обществена”. И стигаме до примера от книгата на Кръстников с войниците, които мрат, понеже не са си изкопали свестни окопи (“обществена” работа). Ако някой от тях почне да ти се оправдава, че “имал други приоритети”, и “това не е неговата кауза”, дали няма да използваш, поне мислено, по-остри епитети от “добитък”?… Аз може и да съм тъп. Обясни ми обаче с какво твоето и на Емо положение е различно от положението на тези войници.
>”човекът се надява да успеем, ама иска ние да засеем и копаем нивата, пък той само да се настани на трапезата.”
Или, както се казва в една българска поговорка “Юнак вино пие, ахмак лозе копае”
Много станаха юнаците.
@Не, за съжаление не съм започнала да те разбирам – а тъй като и ти си минал през това и пак продължаваш да го повтаряш, те разбирам още по-малко.
И разбирам много по-добре Роланд. Факт.
>Обясни ми обаче с какво твоето и на Емо положение е различно от положението на тези войници.
С това, че докато вие сте на фронта, ние просто не участваме във войната. Или някъе някой вече е обявил задължителна повинност? Пропуснал съм. Ако не вярвам в борбата, очевидно не чувствам и никакви задължения към нея, нито бих могъл да изпитвам вина, че не ги изпълнявам. Емо също. Ти продължаваш да си мислиш, че на нас ни пука и дълбоко в себе си сме гузни. Грешиш. И за мен е напълно безразлично с колко такива хора си се сблъскал, наистина.
@ Григор:
Имаш мисия. Това, което правиш, за теб е притежава неотложността и сериозността на сражение по време на война. Навярно подобен огън много би ти помогнал да изпълниш мисията си. За много от нас обаче сражение (и война) малко или много няма. Не ни прехвърляй мисията си и не ни поставяй в средата на някакво бойно поле, образно казано псувайки ни, че се чешем по пишките вместо да се хванем за пушките.
Това мисля се опитват да кажат повечето хора от добитъчния сорт в тези коментари. А приятелите правят неща, много по-малко забележими с просто (или блеснало от възрожденски плам) око и много по-важни от това да ти помогнат да си преместиш шкафа и да ти държат чантата, докато си връзваш обувките. Затова в най-първия си коментар – от мен да мине, да речем, че нямам кой знае колко против да го изтипосаш по тоя начин в последния си блог-пост – говорих за човечност и емпатия.
Роланд отбелязва, че това не ме плаши, и го повтаря, и го потретва, по много проста причина – ти не искаш да го чуеш. И съм леко несклонен към “помощ”, когато “молбата” за подобна помощ представлява “Юруш, братя, на оръжие, и си крийте майките и сестрите, ако посмеете да не дойдете!”
И ще повторя (и аз…) – напълно нормално е да очаквам липса на обратна помощ от теб, очаквам го и нямам проблем с това. Като че ли това не стана ясно още в първия ми коментар…
Имам проблем с цялостното ти излъчване, но не съм достатъчно замесен в това, което правиш и не те познавам почти никак, така че всъщност и това не ми е кой знае каква грижа. Реших да изкажа – както съм казал и в първия си коментар… – усещането си от тона и някои морални и емоционални предпоставки на казаното от вас с Калин. Това е. Просто да споделя. Ти го обърна на Кръстоносен поход и опит да ме вкараш в правия път. Моля те, пусни ръчичката ми и ме остави в някое крайпътно ханче. Ще чакам някой друг добър чичко да ме намери, да ме черпи боб и да ми обясни неговия си прав път – само че без да ме дърпа и подритва отзад, та барем се сетя да тръгна с него. Или просто ще изляза, ще се огледам и ще поема нанякъде по собствена воля.
Кръстопътища бол във всеки човешки живот. Може и да се срещнем някой ден. Дотогава – прав ти път и успех.
@Roland: Грешиш. Бойното поле не е пред парламента, а държавата ни. Докато имаш каквото и да е общо с нея – примерно живееш в нея – участваш. Може би не искаш да участваш, но това е друго нещо, и отразява желанията ти, а не реалността.
Ти не искаш да се биеш с противника, но той си те обстрелва. Ти казваш: “Това не е моя кауза”, и скръстваш ръце. Само че корупционерите във властта казват “Това е наша кауза”, и ти изгребват джоба, за да си напълнят гушите. МВР казва “Това е наша кауза”, и те следи в и извън Интернет без прокурорска заповед, а после хората на престъпността вътре черпят инфото за теб – кога е удобно да те оберат, или изнудят да помагаш на наркотрафика, или каквото им трябва. Или полицаи те пребиват от бой (може и до смърт), понеже случайно си минал покрай някакъв протест, за който дори не си разбрал.
Ти казваш: “Аз не съм пострадал” (което е лъжа – ако корупцията беше по-ниска, стандартът ти на живот щеше да е като в Чехия или Словения), и скръстваш ръце. В това време къщите на други горят – обират ги, бият ги и т.н. Те и тези, които им помагат, те молят да се присъединиш. Ти отказваш. В един момент им идва до гуша, и казват: “Като се запали и твоята къща, пък ние няма да помогнем”. Тук ти внезапно почваш да пищиш: “Помоооощ! Фанатицииии!”…
Има две възможности. Едната е да си клиничен идиот – щом работиш на компютър, определено не си. Другата… уви.
@Емо: Точно тук е разликата ни. Ти си страшно убеден, че след като не ходиш по митинги, значи тази борба не те касае. Аз пък мисля, че тя няма да те касае, когато корупцията престане да те лишава от доходи, когато рискът да бъдеш следен без причина в Нета или пък пребит, понеже случайно си минал покрай протест, изчезнат, и когато унищожаването на природата, която пречиства въздуха ти, спре.
Към момента корупцията всеки месец те лишава от разликата между заплатата ти в България и заплата за същата работа примерно в Чехия. Пребитите и мародерствани неучастници в първия ни протест са над сто души – ако полицията е все така, колко време ще отнеме да пострадаш и ти, или някой, когото цениш? И от ден на ден дишаш все по-мръсен въздух, и красотите на природата, на които би се радвал, намаляват…
Така че това, което написах на Роланд, важи и за теб. Искрено съжалявам да го кажа. И се боя, че не знам дали имам правото да го казвам, но нямам друг изход. Ако никой не го казва, такива като вас ще си живеят с убеждението, че “не участват в тази война”, докато не бъдат разубедени от полицейска палка или друг инструмент с физическо въздействие. Казано просто – разбират единствено от бой… 🙁
>Те и тези, които им помагат, те молят да се присъединиш. Ти отказваш. В един момент им идва до гуша, и казват: “Като се запали и твоята къща, пък ние няма да помогнем”. Тук ти внезапно почваш да пищиш: “Помоооощ! Фанатицииии!”…
Те и тези, които им помагат, не ме молят да се присъединя. Те и тези, които им помагат, молят 40-50-100 човека, попаднали по една или друга причина в мейлинг-листа им, за какво ли не, независимо дали тези 40-50-100 човека искат да получават тези молби, или не. Аз лично още не съм изпратил писмо до Калин и Габриела да спрат да ми пращат нещата си, защото всъщност чета тези молб, или поне се запознавам с тях.
Защото съм егоистично 22-годишно създанийце, чиято главица в момента е пълна с егоистични мислички за него самото си и за някакви си 10-15 създанийца като него и в нея няма място за нещо повече от мисъл за всенародното и целодържавното добруване; и за нещо повече от запознаване и имане наум на борбите и стремленията на по-добрите от нас хора. Хвърли камък по мен, защото си по-добър човек, нищо че вече каза, че няма да го направиш.
Не пищя и никога не съм го правил. Не обиждай интелекта и най-вече такта ми, моля те. Но насред писмата и молбите, които получавам ежедневно по няколко пъти, да получа изведнъж онова писмо на Калин, ме кара мъничко да се чувствам като пребит и мародерстван неучастник в протест. Само че бит и мародерстван не от полицията, а от другата страна.
Ами ако не бях научил за писмото на Калин? Щеше ли, когато се видим, той да ме пита: “А ти участва ли в протеста, за който май ти пратих писмо, понеже си ми в торбата с картофи…пардон, мейли?” преди да реши да ми прави ли услуга, или не? Не аз съм отказвал да му дам помощта си. Но и аз получих определението добитък. Къде отиде бонзаят? Или тая метафора вече не работи?
Не се гледа така бонзай.
И пак те моля. Пусни ми ръчичката. Спри с епитетите. В тази и другата тема, спри да говориш на мен, спри да говориш за мен. Не познаваш мен. Благодаря ти предварително.
За да мога да подкрепа протеста, трябва да платя определена личностна цена. Някои хора вече платиха цената си. Едно от момчетата – организатори бе изгонено от общежитията си и остана на улицата.
Аз НЕ СЪМ готов и НЕ ЖЕЛАЯ да платя подобна цена. Представете си, че на мен ми се случи нещо такова и остана на улицата. Кой тогава ще ми подаде ръка? Кой ще ми помогне да си намеря жилище и работа? Този, който ми казва – “ако не подкрепиш моята кауза, няма да ти помагам и аз”? Аз лично не бих се доверил на такива хора в такива критични ситуации по принцип.
Григоре, животът не е черно-бял. Мотото “Който не е с нас, е против нас” е довело само до лоши неща. Провери историята.
Мога да кажа още много, но то не се коментира по същество…
Ок, може би само едно. Когато получих това писмо, разбрах точно как се разцепват хората събрани около добра идея. Заради вадене на лични аргументи, когато става дума за общи идеи.
@Светльо: Да, така е – може и да има личностна цена. Но замислял ли си се колко солена личностна цена вече плащаш, заради всичко това, срещу което са тези протести?
(Апропо, подробности около момчето, изгонено от общежитие заради участието си в протеста, може да са полезни. Добре е тези неща, и най-вече имената на гонителите, да се помнят и знаят. Колкото повече, толкова по-добре.
@Morwen: И аз знам, че мотото не е хубаво.
Само че знам и че взимам 300 евро заплата вместо 3000. Че мои близки приятели починаха от рак, защото нямаше пари за лекарствата им (и единият остави сама жена с две деца – а можеше да бъде спасен с лечение за сума, която в други бивши соц-държави я има, а у нас е дадена за депутатски мерцедеси, и се видях тогава в чудо как да помогна на жена му да си намери по-свястна работа). И още дълъг списък гадни неща, който можеше да бъде много по-къс, ако някои хора не бяха толкова интелекуално над “митингаджиите”, “политическите кариеристи” и прочее улави като нас.
Не ни се сърди с Калин, че стигаме до лични аргументи. Усетили сме цялото нещо на личните си гърбове, и продължаваме да го усещаме. Както, впрочем, и например ти – но ние поне си даваме сметка откъде ни е дошло. И дали няма да ни дойде и още, ако не кажем най-сетне, по дяволите, някои адски нелицеприятни неща на висок глас.
Не че и тогава някои хора ще се трогнат. Те се трогват единствено ако усетят тоягата – например ако лично бъдат пребити от някое озверяло леке в униформа… Ние обаче сме по-разглезени, и приемаме нещата лично и от по-малко. Съжалявам за което.
Ами да… особено ние, студентите, плащаме доста голяма личностна цена. Обаче според сегашните ми наблюдения нещата не се подобряват, а продължават да се влошават. Тези, които се бунтуват, са още по-репресирани. Ето защо не разбирам сегашните ъ-ъ-ъ самозабравили се революционери (цитирам един горен пост). Преди два века ситуацията е била една. Днес е съвсем друга. Тогава революционерите са виждали смисъл в кървавата революция. Но днес нямаме аналог на “братска Русия”. Нямаме спасителен пояс. Дори и Тройната коалиция да си отиде, кой ще дойде на нейно място? ГЕРБ ли? Съжалявам – ако това е алтернативата, изобщо не я ща.
Затова протестиращите на този момент ми изглеждат като шепа недоволни, които на фона на големите си претенции: пр. оставка на правителството, не дават отговор на въпроса: какво ще последва след това?
Е как да ги подкрепиш?
@Светльо: Според мен проблемът не е кой ще е безгрешният ангел, който ще се спусне да ни управлява перфектно. Мисля си, че който вярва и чака да дойде такъв, вярва в приказки наяве, и е време да порасне.
Ако Тройната коалиция си отиде заради протести, не знам кой ще дойде на нейно място. Може би ГЕРБ. Може би някаква измислена маймунска коалиция на кой ли не. Може би някой, дето още го няма, и ще се появи и организира скоропостижно последния месец преди изборите…
Но знам, че който и да дойде, ще си има едно наум – че след като предшествениците му са си отишли заради калпаво и корумпирано управление, и той може да си отиде заради същото. А има ли го наум, ще управлява малко по-свястно и по-малко корумпирано. Така че не е от фатално и ключово положение кой ще дойде, а колко готов да го контролира твърдо народ ще завари.
И така, с постепенно вдигане на летвата, можем да накараме реално съществуващите политици да свикнат да крадат и пилеят не повече, отколкото примерно в Западна Европа. (Не че и това е малко – но поне е много пъти по-малко отсега.)
Народът вече отдавна не вярва в приказки, Григоре…
@Светльо: Страх ме е, че точно това е проблемът ни – българският народ вярва свято и непоколебимо в това, че приказките са реалност, и че има как работата му да дойдат да я свършат разни приказни герои. Ако не вярваше, щеше сам да си свърши работата. Например да постъпи като всеки нормален собственик на фирма – да контролира управителите, които е назначил, да ги предупреждава, ако сгафят, и непоколебимо да ги уволнява, ако се самозабравят, мамят го и му крадат стотици милиони.
@Григор
Обикновено човек се учи от тези, които знаят, или поне правят добра реклама на знанията си. 🙂
Ако правилните решения се вземаха с мнозинство – всяка тълпа (или футболна агитка) нобелова награда щеше да спечели.
@Много Печен: Виж този ми коментар към Иван.
Ще цитирам наблюдение на един герой от една моя любима книга (преводът също е мой, предстоящо издаване). Даже толкова ми харесва, че ще го цитирам и в двете “активни” теми тук:
“Гешруни беше – или поне Акамион винаги бе смятал така – прост човек, чиито коловози на мисълта и думите бяха малко и дълбоки. Повечето войни бяха такива, особено когато бяха и роби.”
ПРИЛИКАТА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА Е СЛУЧАЙНА.
Калине, може ли да те помоля най-учтиво да не ме цитираш при всеки случай, когато сме на различно мнение? Толкова ли е трудно да уважаваш различното мнение? Разбирам, че вчерашният протест е бил провал, но се замисли защо може да е така.
Не беше провал в интерес на истината. Можеше и по-добре, но провал не беше със сигурност.
Влез в Google, напиши провал и ще видиш какво е. :рРрРР
(това последното – в кръга на шегата, ама го направи наистина:)) )
Хаххахахахахааа
Това ме уби!
Особено първият линк!
@Григор
Приемам, че всеки има право на своя избор. 🙂