Отидохме пред парламента. Протестирахме.
По моя преценка, бяхме около стотина души. Може би заради отвратния дъжд. Може би хората вече се уморяват и отчайват от безразличието на другите. (Дочух, че това била препоръката на спешно събраната работна група от психолози от МВР и МНО – да се оставят протестиращите да си викат, докато не им омръзне, и усилията да се насочат към натиск върху медиите да отразяват “правилно” и “държавно отговорно” протеста.)
Изненада ме обаче, че не бяхме обичайното “постоянно присъствие”. Може би към двайсетина души да бяха същите. Повече от половината лица, които видях обаче, бяха нови. Към две трети от хората, които познах, не бях виждал никога преди на протест. А това ми говори, че стратегията “без внимание” не работи – че вулканът продължава да клокочи отдолу, и пирът по време на чума на върха му не е в безопасност.
Имаше немалко журналисти. (Може би някои ще бъдат притиснати да отразят нещата “държавно отговорно”, но вулканът ще заклокочи и в тях – и в някой ключов момент ще кажат “Разбира се, шефе”, но ще покажат истината.) Имаше и скромна уредба, накисната от дъжда, по която говориха най-различни хора. Някои от тях още отсега не бих искал да виждам в политиката. Някои пък вероятно не биха пристъпили в нея и под дулото на автомат. Трети… не зная.
Организацията беше скромна. Имаше няколко “коменданти” с лентички на ръкавите, но работа за тях нямаше – не видях беладжии. (По уличката към площада група полицаи ме пресрещна, и смайващо вежливо и с усмивка ме помоли да погледне не нося ли оръжие. И по принцип не се отнасям зле към полицията, но този път направо ме възхитиха – все едно прочутите лондонски “бобита”. И преди съм писал, че всъщност сме от една страна на барикадата, но днес го усетих повече от всеки друг път.)
(И по друга причина го усетих. Точно след проверката, докато се оглеждах за някой познат, полицаите спряха четири жени с огромни пазарски чанти. “Ама ние не сме за митинга”, протестира една от тях. Полицаите ги пуснаха, и докато жените се отдалечаваха, единият промърмори: “А трябва”… Чудя се, дали от МВР не са подбрали за охрана на протеста негови симпатизанти? Не толкова за да няма изстъпления, колкото да поработят извънредно и да се накиснат на дъжда, че да им дойде акълът кого да мразят. Само че май пак са сбъркали, и подбраните са се ориентирали правилно в ситуацията… Вулканът май клокочи не само в “стадото”, но и в “кучетата” – лоша вест за “овчарите”…)
Исканията бяха все така разнопосочни – но верни. Организаторите – все така неангажирани с никоя политическа партия. Енергията – все така плаваща наоколо, но несъбрана в “единен боен юмрук”. И може би точно това е, което ни е нужно. То не е ситуация, в която тълпата почва да срива парламенти и да избива политици, но и чак такава според мен засега не е нужна. Но е ситуация, в която прекалят ли малко онези от властта, в която и да е посока, нещата могат отведнъж да изригнат точно в нея. Организаторите могат буквално за час да се ангажират с която политическа партия реши да подкрепи протеста, и се покаже поне малко незагубила доверието на хората – или дори да направят своя, ако решат. А в лоша ситуация дори плуващата наоколо енергия може отведнъж да се събере в юмрук… Накратко – ситуация, в която властта трябва да внимава, и да не прави управленски грешки.
С една дума – ситуация, в която хората започват да се ориентират към контрол върху властта. Която, ако продължи и се засили, току-виж направи управлението ни доста по-свястно, дори ако не свали от власт никого. Защото системата, която кара политиците ни да се чувстват недосегаеми и недоказуеми, не е тази или онази избирателна система, нито тази или онази разновидност на държавно управление – а ситуацията, в която избирателите не контролират управниците си и не вземат мерки срещу поразиите им. Събудят ли се избирателите, управниците бързо ще се сетят, че са назначени за слуги, а не за дерибеи. (Освен може би Георги Пирински – той май е неспасяем.)
С една дума – доволен съм от днешния протест. Мисля, че свърши каквото очаквах да постигне.
Дали ще има следващи, и кога и какви ще са – ще видим.
То и на следващите протести след 14-и полицаите бяха много любезни.
Явно за сценария бяха подбрани предполагам със специална селакция, най-надъханите.
Както впрочем беше и ’97-а година – полицаите и протестиращите даже на места си говореха, но нощта, когато беше побоя, докараха съвсем други ченгета, даже както се чу от други градове, като предварително изглежда са ги надъхали, срещу колко гадни изроди се изправят.
“It is difficult to see a black cat in a dark room, especially if there is no cat”
Аз бях там.
Защо?
Най-бърз отговор: Отидох при губещите. При печелившите нямаше да отида. Те могат без мен, а и не е интересно.
Най-истински отговор: Защото прочетох това: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3341§ionid=5&id=0001202
А после прочетох почти същото и тук. Далеч съм от мисълта, че хората, писали тук, са били неискрени, или, не дай Боже, платени. Но съм готов да допусна, че по някакви канали до тях са достигнали мисли, намерили отзвук в душите им. Не забравяйте – говоря ви го съвършено сериозно – срещу всеки протест у нас стоят екипи военни психолози. Миналата година те смазаха стачката на учителите, без някой да усети блестящо разработения им план. Тогава ставаше дума само за икономически искания. Сега става дума за нещо далеч по-сериозно. Става дума за самото оцеляване на системата.
Блогърите само се мярнаха на хоризонта като сянка на нещо, което МОЖЕ БИ ще застраши системата. И ето – тя впрегна всички сили. Първо – умело скроена провокация, сатанизиране на протестиращите, демонстрация на страховита мощ (и покрай другото – дискредитиране на един политически опонент). Сега – вкарване на блогърите в уютния стар капан на максимата “Всички са маскари”. Ето видяхте ли? Блогърите не подкрепят протестите! Не чакайте нищо ново от тях. И те са същите – искат да лапат на корем, а ако не им предлагате с протестите си такава възможност, ще ви зарежат.
Знам. Всеки е в правото си да подкрепи протеста или да не го подкрепи.
Но ако не го подкрепя, трябва да бъде достатъчно честен, за да се причисли към някоя от следните категории:
1. Не съм такъв човек.
Много добре разбирам този тип – аз съм от него. Такъв ми е и занаятът. Както веднъж бях казал: работата ми е да седя под уютното зелено сияние на абажура и да прехвърлям като златотърсач пясъка на думите, за да издирвам златните зрънца. Само че оставим ли всичко в ръцете на хищниците, може да дойде моментът, когато ще изгасне сиянието на абажура, ще изгасне мониторът и в стаята ще стане твърде студено, за да пиша дори на ръка.
2. Пътят не е правилен. Няма да стане по такъв начин.
Мога много силно да уважавам хората от този тип, ако посочат по-точния начин. Останалото са празни приказки.
3. Уморих се. Нямам вече сили да продължа.
Не чак толкова силно, но бих уважавал хората, имащи смелостта да направят подобно признание. Уви, за него е необходима много голяма смелост. Много по-лесно е да се каже: “Вие ме гледате накриво, затова сте лоши и аз не искам да имам нищо общо с вас”. Какво да се прави, няма на света човек, който да признае пред себе си, че постъпва неправилно. Не знам дали помните онази много далечна година, когато Румен Воденичаров открито предаде СДС. Нямаше избор (вероятно го държаха с нещо) и стори неизбежното – но не и преди да хвърли в очите на бившите си приятели една пламенна реч колко са лоши.
4. Майната ви. Хабете си силите, а аз ще използвам моите, за да осигуря добрия живот лично за мен.
Най-голямата заблуда. Да, можеш да го сториш. С малко повече късмет можеш да си осигуриш богатство и добър живот. Но ако не избягаш от страната, няма гаранция, че това ще ти помогне. Ако, например, здравната система е съсипана, това привидно няма да те засяга. Ще си плащаш на лекари. Но какво ще правиш, ако заради същата тая здравна система на магистралата човекът срещу теб внезапно получи инфаркт и връхлети челно със 160 км в час? Ако детето ти се зарази на улицата с хепатит? Или, да речем, разкапаната съдебна система не те плаши. Ще си плащаш на съдии и адвокати. Но какво ще правиш, ако някой премазан от същата тази съдебна система обезумее и изскочи с бомба или автомат на улицата, по която минаваш? Мога да посочвам още много примери за това, че у нас никой не е застрахован от бедите “над които” уж стои, но е излишно – всички сте интелигентни хора, сами ще се досетите.
Ето, затова бях там. На страната на по-слабите. Колко ми струваше? Три часа – по моите тарифи не съм изработил 20-30 лева (пък и не се знае щях ли да ги изработя). Плюс стойността на два аспирина (много дъждовно беше, дявол да го вземе). Плюс левче и петдесет за транспорта. Пардон, само седемдесет и пет стотинки. На идване намерих продупчен билет на седалката. Оставен от някой солидарен борец срещу системата, макар и на дребно (дали е правилно или е престъпление – нека обсъждаме друг път).
…какво следва сега?
*потърквам очи уморено*
Първо, ще се наспя.
После, ще пиша все по-рядко, ще чета все повече. Ще следя новите искания внимателно и отблизо. Ще мисля още по-бързо и по-творчески. Ще се готвя за изненади. Ще ги готвя – заедно ще ги готвим.
И, да – ще се грея на днешните срещи с приятели от всички краища на България. Включително – с Григор и с Любо Николов. 🙂
Хареса ми този репортаж.
PS: аз не можах да отида да видя във Варна имаше ли или не протест, както беше плануван; не ме питайте защо (легнах си на разсъмване, събудих се преди малко, в момента се информирам какво става)
Любо, чудесен коментар! 🙂
Григоре – пропускаш описанието на шатрата – о, тази шатра беше велика:))) А иначе, имаше и от обичайните лица, но наистина и нови хора дойдоха, и то в този дъжд, което е обнадеждаващо. За говорещ човек, когото не искам да видя в политиката – имаше някакъв мегаекзалтиран с “България над всичко” (икаше да обединява всички “българи с еврейски произход, българи с арменски произход, българи с турски произход, БЪЛГАРИ”). Не го разбрах какъв е, някой май каза, че е от СДС, ама беше предположение по-скоро. Едвам му взеха думата, май беше фиркан. :РР От изказванията отново най-много ми хареса представителката на земеделците (така и не й научих името 🙁 ), а също и Боби Сандов.
Виждам, че си оптимист въпреки малкото хора – а дано. :))
За Григор и всички интересуващи се: http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/01/blog-post_29.html