SSRI е популярно във фармакологията съкращение, което се разшифрова като “Selective Serotonine Reuptake Inhibitor:”. Става дума за клас лекарства срещу депресия, които са много широко използвани напоследък. (Твърди се, че на езика на психиатрите “сероксат” означавало “добър ден”… 🙂 ) Сродни на тях са така наречените SNRI (Serotonine-Norepinephrine Reuptake Inhibitors), които имат на практика същите предимства и недостатъци, и често се използват, когато SSRI нямат ефект, или дори като първа линия на лечение. За удобство, разглеждам тези две групи тук заедно; ако нещо е специфично за SNRI, пояснявам това специално.
Причините да са така обичани от психиатрите за лечение на депресивни заболявания и синдроми са няколко. Като начало, SSRI препаратите са почти толкова ефективни, колкото и класическите антидепресанти от типа на кломипрамина (най-популярното му търговско име е Анафранил), но имат далеч по-малко странични ефекти. В добавка, производителите на основни SSRI препарати са хвърлили милиарди в рекламата им, и други милиарди в, хм, бизнес-стратегии за продажбата им. Най-сетне, те са просто… модерни. (Колкото и да е тъжно, и в лекарствената терапия си има моди. Което е следствие от очевадния факт, че и най-добрите и знаещи лекари продължават да са и човешки същества.)
Може би най-големият нежелан ефект на SSRI препаратите е трудното им спиране. Доста мои познати са се сблъсквали с него. Затова ми се иска да разкажа тук за тях подробно и колкото мога непредубедено, и да спомена известните ми проверени и доказали се техники за спирането на тези препарати.
Внимание! Това, че знаете как да спрете препарата без адски мъчения, не означава, че непременно трябва да го спрете! Милиони болни са излекувани от страданието си, или пък водят поносим живот благодарение на тези лекарства. Те не са наркотици или отрова. Имат си нежеланите ефекти, точно както всяко друго лекарство. И спирането им без уверено потвърдена от лекар необходимост, или липса на необходимост от продължаването им, е точно толкова безсмислено, а може би и рисковано, колкото спирането на антибиотик или лекарство за сърце. Описаното тук служи да ви помогне да спрете лекарството, понеже лекарят ви е казал да го спрете, а не понеже вие сте си решили!
Механизъм на действие на SSRI препаратите.
Депресията е едно от големите психиатрични заболявания. И както и всички те, всъщност тя е едно общо наименование за десетки, може би дори стотици или хиляди различни страдания, обединени под обща шапка заради сходството на симптомите, и донякъде на лечението. В нея се включват и класическата ендогенна депресия (сама или редуваща се с мания), и естествените депресивни изживявания заради тежки житейски проблеми, и какво ли не още.
На биохимично ниво депресията като правило се отличава с променен баланс на невротрансмитерите, “неврохормоните” в мозъка. Нарушава се балансът между ацетилхолина (обикновено понижен) и адреналиновата група хормони (най-често повишени, и то основно адреналинът). Лекарствената терапия при депресия цели да подпомогне възстановяването на този баланс.
Начините за възстановяването му са много (мозъкът е слоооожен 🙂 ). Прекият, доставяне на повече ацетилхолин, за съжаление не е възможен – засега нямаме толкова фини и избирателни ацетилхолинови медиатори. Затова обикновено се използва засилване на производството му чрез повлияване на управлението някъде нагоре по командната верига. Има няколко известни и удобни пункта, където то може да бъде повлияно. Засега се справяме най-успешно и с най-малко странични ефекти в един от тях – повлияването на баланса на серотонина.
Класическите антидепресанти повлияват мозъчната дейност на доста места. Някои от тях са полезни срещу депресията (така например почти всички класически антидепресанти повлияват и баланса на серотонина), други – не, трети водят до неприятни странични ефекти. SSRI препаратите повлияват (почти) само баланса на серотонина, и затова страничните им ефекти са много по-малко. (Затова обаче са и мъничко по-слаби от класическите антидепресанти, и по-висок процент от пациентите не се повлияват от тях – очевидно действието на някои други места също помага срещу депресията). SNRI препаратите освен баланса на серотонина повлияват и този на норадреналина, ключов при депресия хормон от адреналиновата група – така те действат срещу депресията на две места едновременно; те имат добър ефект върху много по-висок процент пациенти, отколкото чистите SSRI.
Механизмът на действие на тези препарати е повлияването на риъптейка (обратното всмукване) на неврохормона в синаптичната празнина. Казано на български, това ще рече следното (и е полезно да го знае човек, за да разбере някои особености в действието на препаратите):
Единственият начин два неврона да си предадат сигнал е чрез т.нар. синапси. Синапсът е място, където двата неврона почти се допират, нещо като “вендуза” между тях. По ръба тя е затворена, а отвътре има кухинка, тясна като цепка. Импулсът се предава, като предаващият неврон отделя в цепката неврохормон (специфичен за всеки неврон; има над 100 различни неврохормона; различните неврохормони играят в мозъка различни роли; много често на различни места в мозъка един и същи неврохормон играе различна, понякога противоположна роля). Хормонът преминава цепката и се свързва към рецептори върху приемащия неврон, и така го възбужда. Рапорт даден – рапорт приет!
Синаптичната цепнатина постоянно се почиства от неврохормона – иначе той ще си стои там завинаги, и приемащият неврон ще бъде постоянно възбуден. Почистването става по два начина: разграждане и обратно всмукване. Разграждането се извършва от специални ензими, които са в кухината, и химически разпадат неврохормона на съставните му части. Обратното всмукване се извършва от стената на предаващия неврон: след като впръска неврохормон в цепнатината, невронът моментално започва да си го изсмуква обратно. Така хем помага на разграждането да освободи синапса, хем си спестява от труда да произвежда неврохормон наново. (Съставните части на разградения неврохормон също се всмукват обратно, и рециклират пък на ниво суровини. Мързелива работа…)
Ако искаме да засилим предаваните импулси, можем да го направим или като добавим в цепнатината повече неврохормон (което винаги е трудно), или да попречим на почистването от него, като попречим на разграждането му или на обратното му всмукване (което е доста по-лесно – добавяте препарат, който прилича на неврохормона, но не се разгражда или всмуква така лесно, и съответните механизми се “задръстват” с него). Тъй като огромната част от почистването (над 90%) се извършва от обратното всмукване, много по-ефективно е да блокираме него. SSRI препаратите правят точно това – те блокират обратното всмукване на неврохормона в тези синапси, които използват като неврохормон серотонин. (А SNRI – и в тези, които използват норадреналин.)
Веригата, чрез която серотонинът повлиява производството на ацетилхолин, е доста дълга и сложничка. Затова и SSRI препаратите изискват известно време на приемане, докато антидепресивният ефект се прояви. (За разлика от страничните ефекти, които са преки, така че се проявяват веднага.) Времето на проява на антидепресивния ефект варира твърде много при различните хора. Най-често е около месец, но при някои пациенти ефектът проличава дори по-рано от седмица, а при други може да изисква два-три месеца. Начин да се предскаже предварително колко бързо ще се прояви ефектът засега не ми е известен.
Силата на антидепресивния ефект също е много различна при различните хора. Съществуват т.нар. неповлияващи се, при които SSRI препаратите не дават на практика никакъв ефект. (SNRI препаратите най-често дават и при тях.)
Една дребна особеност при започване на SSRI, или при качване на дозата му е, че в първите няколко дни може да се наблюдава временно влошаване на симптомите на депресията. Обикновено това влошаване започва два-три дни след покачването на дозата, и продължава два-три дни; при някои хора обаче може да започне още след ден, или пък чак след десет дни. Продължителността му обикновено се повлиява по същия начин: при когото започва по-рано обикновено и минава по-бързо, при когото започва по-късно – по-дълго. Има и пациенти, при които това правило не е спазено; при тях по-често се наблюдават нетипични реакции на SSRI препаратите. Липсата на това влошаване може да е един от първите признаци, че си имате работа с (или сте) неповлияващ се пациент (но и това не е в 100% от случаите).
Зависимостта към препарата
… Добре. Предписали са ви SSRI препарат. Пили сте го колкото време е нужно, дал е ефекта си (или в по-лошия случай е станало ясно, че няма ефект), и лекарят е решил, че е време да го спрете. Още на втория-третия ден от спирането обаче започва адът. Не само че депресията направо ви смазва, по-зле откогато и да било, но и като капак на всичко как можахте да хванете някакъв грип точно сега – мускулите ви болят, светлината ви дразни, нямате капка сила… Ако предположите, че това може да е свързано със спирането на лекарството, лекарят ви може да се намуси и да отговори, че няма нищо подобно, просто депресията се е върнала, и ще трябва да пиете лекарството доживотно. И абсолютно категорично отрича възможността да сте развили зависимост към лекарството. (Не се смейте. Познавам немалко пациенти, които са чули този отговор от лекаря си.)
Истината е, че към SSRI препаратите се развива зависимост, и лекари, които отричат това, или са некомпетентни, или ви лъжат в очите. Тази зависимост не е пристрастяване, и не е от типа на наркотичните. Тя не променя мотивациите и мисленето ви, така че може да бъде преодоляна от вас, без чужда помощ. (При морфиновите наркотици например – морфин, хероин, производните им – не е така. Пристрастеният към тях НЕ може да се откаже по своя воля, колкото и да го иска; нужна е много решителна и силова помощ от външен човек, и разбира се, съгласието на пристрастения да получи такава помощ.) Преодоляването й може да не е никак лесно, и да изисква много внимание, търпение и познания как да се справите с проблема. Но ако го правите както трябва, е постижимо без тежки неприятни ефекти в на практика 100% от случаите. Така че е неизмеримо по-добре да се лекувате, и след това да оставите препарата по правилния начин, отколкото депресията да ви мъчи и превръща в страдалци.
Най-сетне, синдромът на оставяне на SSRI се наблюдава при далеч не всички пациенти. Официалните статистики твърдят, че го получават около 20% от пациентите. Лично моите наблюдения са, че процентът варира някъде между 40 и 80%, в зависимост от препарата, дозата и тежестта на заболяването. Но дори така, има дори чудесно повлияващи се пациенти, които не изпитват никакъв или почти никакъв ефект на оставянето. Още веднъж: не позволявайте на страха от този ефект да ви спира да се лекувате!
Механизъм и симптоматика на зависимостта
Намаляването на дозата на SSRI води в крайна сметка до спад в производството на ацетилхолина. Този спад е временен, и не води до трайно влошаване. След като той премине, е нормално производството на ацетилхолин да се върне към нивото отпреди намаляването на дозата.
Ацетилхолинът предава нервните импулси не само в мозъка, но и между нервите и мускулите, а и на доста други места в човешкия организъм. Недостигът му се чувства навсякъде (най-силно където конкретният организъм е по-слаб, или “връзката е по-тънка”). Ефектите могат да бъдат някои от следните:
Депресивни:
(Обикновено са същите като тези, които пациентът е имал преди лечението; по-рядко може да има нови.)
– Подтиснатост
– Лабилно настроение
– Раздразнителност
– Обърканост
– Усещане за преумора
– Безсъние, или сънливост
Грипоподобни:
– Болки в мускулите
– Дразнене на очите от светлина
– Усещане за слабост
– Гадене
– Повръщане
– Разстройство или газове в червата
– Чувство за “температура” (но термометърът показва нормална температура)
– Изпотяване
Други
– усещане за “електрошок” или “електрически удар”
– мускулни спазми
– тремор
– виене на свят
– раздразнителност
– кошмари
– усещане за “нереалност”
Важно е ацетилхолиновият спад, предизвикан от намаляването на дозата или спирането на лекарството, да бъде различаван от завръщане на болестта. Някои от начините са:
Ако депресията е била лекувана адекватно, пълноценно и достатъчно, към момента на намаляването на дозата тя ще е в стабилизирано състояние – тоест, не се очаква да се влоши, особено пък рязко, в течение на години, дори в най-лошия случай на месеци. Влошаване, което започва на втория-третия ден след намаляването на дозата, е ефектът на зависимостта. Ако депресията не е стабилизирана както трябва, влошаването може да започне и по-скоро, но трябва болестта да е била почти неповлияна, или повлияна за много кратко време, за да се очаква до седмица-две да започне истинско влошаване.
Ако успоредно с депресивните симптоми имате и грипоподобни симптоми, и силата на двата типа симптоми се променя в синхрон, това с почти пълна сигурност е ефектът на зависимостта. (Особено ако нямате обективни симптоми за настинка – кашлица с храчки, или температура.)
Ако при връщане обратно на старата доза симптомите изчезнат за не повече от два-три дни, това е бил ефект на отнемане на SSRI. При надигане на депресивен пристъп дори при най-бързо повлияващи се пациенти и резки увеличавания на дозата минава поне седмица, докато се получи антидепресивен ефект.
Ефектът на намаляването на дозата обикновено е сходен като симптоми и като време на закъснение и продължителност с временното влошаване на симптомите при започването или покачването на дозата на лекарството. Например пациенти, при които влошаването при покачване на дозата започва по-късно, и е по-силно и по-продължително от средното, е нормално да очакват ефект на намаляването на дозата, който започва малко по-късно, но е по-силен и по-продължителен от типичния. (Типичният е това, което обикновено очаква лекарят ви… 🙁 )
Неповлияващите се пациенти като правило или не изпитват ефекта на намаляване на дозата, или той е доста по-слаб от типичното. (Уви, както винаги при психофармаката, има и изключения.)
Как да “обеззъбим” ефекта на зависимостта
Ключовата дума тук е “постепенност” – лекарството се оставя малко по малко. (Лекарите наричат това още “титриране”.) Организмът има естествен толеранс, който му позволява да понесе неголеми намалявания в нивото на серотонина без или почти без неприятни усещания. (При депресивни пациенти този толеранс понякога е намален, но в някаква степен го има дори при най-тежко болните.) По-добре е вместо три или шест месеца в ада да преживеете година нормален или почти нормален живот.
– Как да намаляваме дозата
Най-напред, ефектът на намаляването зависи не от абсолютния му размер, а от това колко процента от взиманата към момента доза е. Един и същи пациент може въобще да не усети намаляване на Сероксат от 100 на 80 мг (с 20 мг), но да изпитва адски мъки при намаляване от 20 на 0 мг. Колкото повече доближавате пълното спиране, с толкова по-малко намалявайте на всяка стъпка!
Различните пациенти понасят различно едно и също по размер намаление. Най-често колкото по-добре се повлиява от лекарството пациентът, толкова по-трудно понася намаляването на една и съща по размер доза: ако сте се повлияли особено добре, намалявайте с по мъничко. (Но дори ако не сте се повлияли никак, все пак бъдете предпазливи.)
Намаляването на различните SSRI препарати се понася по различен начин. Правилото е: колкото по-краткодействащ е препаратът, толкова по-силно се отразява намаляването му. За пациенти, които са на кратко- и бързодействащ SSRI (напр. пароксетин – Seroxat, Paroxat, Paxil) преминаването на еквивалентна доза дългодействащ SSRI (напр. флуоксетин – Prozac) може сериозно да облекчи синдрома на намаляването на дозата. (Но не се препоръчва да променяте препарата само за да го оставите по-лесно – различните препарати не действат по един и същи начин; консултирайте се много сериозно с лекар!)
SNRI препаратите предизвикват по-силен ефект на оставяне в сравнение с SSRI; правилото за краткодействието също важи. При тях препоръчвам 2 пъти по-бавно и с по-малки дози намаляване на препарата. Особено силен може да е ефектът на оставяне на венлафаксина (Effexor); ако сте на него, се запасете с още повече постепенност и търпение. Великолепният му лечебен ефект си има цената, но при правилно намаляване тя не е висока.
С тези уговорки, бих препоръчал на типичния пациент да започне намаляването на дози от по 10 до 20% (по-силно повлияващите се – с 10%, по-слабо могат да си позволят да опитат и с 20%). Особено силно повлияващи се пациенти е добре да тръгнат дори с 5% намаляване.
След намаляването на дозата се изчаква период на привикване към новата доза. Съветвам този период да е от намаляването на дозата до изчезването на страничните ефекти от оставянето, и още толкова време. НЕ правете ново намаляване веднага след като страничните ефекти от предишното изчезнат! Може да “мине номерът”, но може и да не мине! Ако след поредното намаляване ефектите от оставянето са били по-силни и/или продължителни, помислете както за по-продължителна “почивка” до следващото намаляване, така и за по-малка стъпка на него.
– Ако сме намалили с твърде много
… и ефектите на оставянето са твърде силни, значи сме надценили възможностите си – било е редно този път да намалите с по-малко. В такъв случай е редно да се върнете обратно на дозата отпреди намаляването, и да стоите на нея, докато ефектите на оставянето не изчезнат напълно. (Съвет от мен – поддръжте дори няколко дни след това. Вече писах – организмът ви има нужда от време, за да натрупа толерантността си, а ще имате нужда от нея!) След това направете пак намаляването, но вече с по-малка стъпка, примерно половината на далата силни нежелани ефекти. (Връщането обратно на междинна доза не е добра идея. Направете нещата както трябва.)
Понякога могат да се случат ситуации, в които да трябва да намалите дозата сериозно и спешно. Те са много редки – например ако внезапно развиете силна алергия или свръхчувствителност към лекарството – но могат да се случат. В такива случаи помага приемането на бензодиазепини – подтискат и облекчават страничните ефекти. (ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ – НЕ ГО ПРАВЕТЕ БЕЗ РЕАЛНА НЕОБХОДИМОСТ!) Модата към момента, в който пиша този запис, е Xanax. Личното ми наблюдение обаче е, че добрият стар Lexotan има не по-лош ефект, че дава на пациента малко повече психологически комфорт, и че повлиява добре по-висок процент пациенти. И двата не се продават без зелена рецепта, но психиатърът ви има право да ги изписва.
(Няколко думи за бензодиазепините: много остър нож са, но с две остриета. Опре ли се до депресия, няма по-добре повлияващо, по-бързо, по-ефикасно, по-добре понасящо се, абе по-каквото щете от тях, в каквото и да било отношение. Стъпкват всичко друго, сътворено от човечеството, в земята. Но имат ужасен недостатък – към тях лесно се привиква, губят ефекта си, и почвате да изпитвате нужда от все по-големи дози… Точно така. Седмица, две, в краен случай месец на тях, строго под лекарско наблюдение, могат да са животоспасяващи. Извън това обаче ги третирайте като наркотици. Да, има хора, които могат да ги пият с години, без ефектът им да изчезне, и т.н. Те обаче са редки – не разчитайте, че сте от тях!)
– Как да делим дозите
Повечето SSRI се продават като хапчета с определен грамаж. Seroxat например се намира обикновено на хапчета по 20 мг. Често хапчетата са с резка за чупене на две: това би ви дало възможност да намалявате дозата с по 10 мг. С малко внимание и остър нож можете да разделите и половинката на две – това дава стъпка от 5 мг., което за повечето пациенти дава странични ефекти в рамките на изтърпимото. Много пациенти обаче са по-чувствителни и тази стъпка е голяма за тях, особено ако вече доближават оставянето. За тях има измислени допълнителни начини.
Някои от SSRI препаратите се продават и като сироп, от който можете с голяма точност да си откапкомерите колкото ви трябва. (Сиропената форма се появи чак след като вече нямаше как да се скрие, че SSRI предизвикват пристрастяване, и оставянето им е трудно.) В България, поне към момента, не ми е известно да се внася, за никой от тях. Тъй де, защо? От това, че не можете да спрете лекарството и се налага да продължавате да го пиете, фармацевтичната компания нищо не губи… Въпреки това, ако имате познати в държави, където хората отстояват правата си, те могат да ви купят и донесат или изпратят течна форма.
Има вариант и вие да си приготвите течна форма, като разтворите хапчето, и изпиете съответната част от разтвора. За чаша препоръчвам мерителна стъкленица, с нея можете да контролирате точно колко поемате. А за разтворител – портокалов сок; той разтваря и препарата, който иначе може да остане като утайка на дъното, и да обърка преценката ви колко от дозата сте взели. (ВАЖНО: НЕ използвайте сок от грейпфрут – в него има вещества, които се свързват химически с някои SSRI препарати, и стават наистина неприятни истории!)
Домашно приготвените разтвори на SSRI обаче са малко несигурни като дозировка – препаратът никога не се разтваря идеално. Ако имате много добро око и сигурна ръка, може да е по-сигурно да си правите части от хапчето. Повечето препарати могат да бъдат срязани на до четвъртинка хапче. По-малки части могат да бъдат направени, като парченцето бъде доизпилено с пиличка за нокти или много фина пила за метал. ВНИМАНИЕ: ако препаратът е на дражета, трябва да внимавате дали изпилвате от субстанцията на хапчето, или само от външната му захарна обвивка (което не намалява дозата). (Всъщност, дражето е намек, че не бива да го чупите: SSRI не са сред най-опасните за стомаха препарати, но все пак взимайте в този случай дозата с малко храна.)
Ако имате, или можете да вземете отнякъде галеново хаванче и аптекарски везни, принципно е начин и да счуквате хапчето, и да си отмервате от него нужния ви (мили)грамаж. Правилото за отличното око и ръка обаче важи и тук. Също, премервайте много внимателно и цялата доза, получена след счукването, и колко ще отделите от нея. Внимавайте с дражетата точно както при изпилването на хапчетата: премерете целия прах, и сметнете колко от сместа на субстанция и захарна обвивка трябва да отделите, за да получите точния грамаж субстанция.
Други полезни връзки
Уикипедия – SSRI
Уикипедия – SNRI
Уикипедия – Синдром на спирането на SSRI (на английски)
Описание на синдрома в American Family Physician
Инструкции на Дейвид Хийли за спиране на SSRI
Гри, сърдечно благодаря за материала. Покрай биполярното напоследък получавам писма от хора, дето се интересуват от фармацевтичните решения – ще ги препращам насам.
@Калин: Това тук отразява една страшно тясна част на фармацевтичните решения – само един клас препарати, и то само един техен аспект: как да ги спреш, когато му дойде времето. Сериозен обзор върху фармацевтичните решения за депресия би бил поне двайсет пъти по-голям като обем…
Здравейте докторе,
Не мога да открия из коментарите как се спира Велаксин 75, тъй като е на гранули. От година и половина пия Велаксин 75 + флуанксол по 1 т. Лятото психиатърът ми разреши да ги спра обаче не става. На 2-ри ден започват някакви смущения чисто физически. Твърди,че не е възможно да получавам тези смущения.
Преди месец намалих флуанксола 1/2 таблетка и нямам проблем,но когато се опитам да спра Велаксина и на 2-рия ден започва едно замайване, сякаш усещам някакъв вакуум в ушите си и главоболие. Понеже това ми беше втори път, вече съм сигурна,че не си въобразявам. Очевидно двете хапчета наведнъж няма да стане. Но, каква да е схемата? Как да деля капсулата Велаксин? Потърсих Велаксин сироп,но няма.
Ще се радвам, ако ме посъветвате!
Здравейте Дани,
За начало – предупреждение. Възможно е лекарят ви да е прав, че можете да спрете Велаксина. Възможно е обаче и да греши. При различните пациенти е различно, и до момента не ми е известен начин да се предскаже как ще е при конкретния пациент. Единственият сигурен е да се пробва и види.
Извън това, можете да изсипете гранулите от капсулата, да ги разтворите с малко вода (важно е да са разтворени идеално!) и да разделите нея. Ако трябва си купете една 5 или 10 мл спринцовка от магазина и мерете с нея, стотинки е.
Опитайте отначало да намалите дозата на половин капсула на ден. Възможно е пак да има замайване и главоболие, но се очаква да са значително по-слаби. Ако са, изчакайте така докато отминат, и после поне още толкова време след това, общо не по-малко от седмица. Ако не отминат до две седмици или са все така силни както при пълно спиране, задължително се консултирайте с лекаря си. Ако ги няма след намаляването – чудесно, но пак изчакайте поне седмица!
След това пробвайте да намалите дозата на четвърт капсула – половинка от половинката, пак по същия начин. Изчаквате, докато евентуални симптоми отминат напълно и после поне още толкова време, но не по-малко от седмица общо. Ако не отминават до две седмици, задължително се консултирайте с лекаря си.
Чак след това пробвайте да спрете Велаксина напълно.
Здравейте, този отговор е полезен и за нас. Мъжът ми е опитвал няколко пъти да спре велаксина, но получава замайвания. Пие от 75мг, които делеше на половинка, но не е разтварял с вода а директно изпива гранулите. Аз искам да попитам дали е опасна трайната употреба. Защото той пие велаксин вече 8 години, по едно сутрин от 75мг. Всъщност интересното е, че този препарат му помогна да изчезнат едни болки по врата и гърба, които не изчезваха и нямаше физическо обяснение за тях. Това страдание беше реално и той не беше трудоспособен тогава. Е, велаксина помогна. Въпроса е дали може да се пие толкова продължително без последици. Благодаря много.
Здравейте Елена,
Ако при опити да спре велаксина човек получава замайвания – особено ако се опитва да го спре постепенно – вероятно болестта е приглушена, но още не си е отишла. При такова положение е правилно вземането на лекарството да продължи.
Велаксинът няма пряко болкоуспокояващо действие, нито е активен срещу типичните причини за болки в гърба и врата. Или изчезването им е случайно съвпадение, или се дължи на някакъв ефект от подобрението на състоянието, примерно спазване на по-ергономична поза.
Опасни странични ефекти на велаксина при продължителен прием засега няма известни. А има десетки хиляди пациенти, които са пили велаксин в продължение на 2-3 десетилетия. Фирмите-производителки сигурно биха се опитвали да прикриват рапорти за опасни ефекти, но пък много други фирми, организации и хора с кауза биха правели всичко възможно да ги огласят колкото се може по-широко. Така че с много голяма вероятност няма проблем велаксин да се пие с десетилетия.
Желая ви успех! 🙂
Как успяваше да раздели гранулите от капсулата на две, на око ли ? Аз също се опитвам да го намаля на половина, но това че е под формата на капсула и никъде не се продава по-малка концентрация много ме затруднява. Ще съм ви благодарна да споделите опит.
П.С. Аз също получавам замайвания, явно това лекарство при рязко спиране на много хора действа така. Успокоих се малко, мислех, че е само при мен.
Здравейте, извинявам се, ако въпросът ми звучи глупаво, но.. след като разтворя една капсула от 75 мг в 10 мл вода да речем, деля водата, т.е. изпивам само 5 мл от нея, правилно ли съм разбрала ? И още нещо, какво правя с останалите 5 мл, мога ли да ги оставя за пиене до следващата вечер или се хвърлят ?
Здравейте,
Правилно сте разбрали – делите водата. Но се уверете, че лекарството се е разтворило напълно – не трябва да има дори най-малка утайка!
Останалите 5 мг, ако ги пазите в хладилник, ще са окей до следващата вечер.
Сърдечно ви благодаря за всичко, което сте обяснили! От толкова много време се чудех как ще намалям лекарството като дойде време (психиатърката ми се намира в друг град, а не исках да се съветвам с други).
Благодаря ви!
О, това се подразбира. Но е начало. 😉
Blagodarq ti, choveche!
Сърдечно благодаря за професионалните указания!
Г-н Гачев, в момента правя едно изследване за (зло)употребата на антидепресанти в България и е рядкост да попадна на материал, който се занимава със спирането на медикаментите. Не зная дали имате професионален поглед върху проблема, но ако да бих ви била благодарна, ако ми пишете и ако се срещнем за раговор по темата. надявам се да получа отговор
Ще Ви бъда благодарна ако мога да ви пиша. Имам индивидуални /лични / въпроси към Вас.
Ненамерих друга информация, която се доближава реално до тази, която ме интересува
Много благодаря за ,цялата информация…!Незная дали сте професионалист или не,но в този момент ми спестявате ЯВНО НЕНУЖНИ за мен, както установих от написаното дози ксетанор(който въпреки всичко ме спаси от тоталния ад…).Опитах да го спра след година прием-пиех 20мг 8м,10мг 4-5м,а после направо на 0мг и за по-малко от 2 седмии се сринах.Така и неразбрах откъде ми дойде и какво се случи а и никой не ми обясни,вкл. и психиатъра.След още 2седмици мъчения започнах хапчетата наново(което струвами се е разбираемо при диагноза тежко паническо разстройство,агорафобия и депресия) и то по20мг.До 3 дни изминалия месец беше вече спомен,чувствах се перфектно…Почти се бях примирила,че лечение за “такова животно “,като депресията няма и ще си пия хапчета доживот…….и ми попадна вашата статия.ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ<АКО ИМАТЕ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ Я<ВАШАТА НАГРАДА ЩЕ СА ЩАСТЛИВИТЕ И ПЪЛНОЦЕННИ ХОРА НА КОИТО СТЕ ПОМОГНАЛИ<ДОРИ ДА Е САМО ЕДИН В ТОВА УЖАСЯВАЩО СЪСТОЯНОЕ Е МНОГО!
@Renkata: Като начало, трябва да знаете дали е необходимо и възможно да спрете хапчетата, или не. Ако не сте лекар с добри познания в психиатрията и психофармакологията, няма да можете да го прецените – нужна ви е помощта на вашия лекар. Ако лекарят смята, че засега не трябва да спирате хапчетата, послушайте го. Шансът да е прав е доста над 50%.
Дори ако психиатърът ви даде зелена светлина, спазвайте постепенността. Различните хора спират антидепресанта различно лесно, дори при еднакво тежка депресия – вие може би сте от по-трудно спиращите го. В този случай да слезете от 10 мг направо на нула е груба грешка.
След като слезете на 10 мг, следете как ще ви понесе. Ако нямате абсолютно никакви оплаквания, 5 месеца са добър период за приспособяване. Ако имате оплаквания, дори най-слаби, проследете колко ще продължат. След това бройте 5 месеца от пълното им изчезване, и добавете към тях и още веднъж продължителността на оплакванията! Чак след това мислете за слизане по-нататък.
Слизането трябва да бъде не на нищо, а на 5 мг. След като слезете, повторете процедурата: ако няма оплаквания – 5 месеца, ако има – 5 месеца след като оплакванията изчезнат напълно, плюс още веднъж продължителността им, на тази доза. След това слизате на 2.5 мг, и повтаряте същата процедура. След това, ако оплаквания е нямало или са били слаби, можете да пробвате да ги спрете: иначе слезте още веднъж наполовина, до 1.25 мг, и повторете същата процедура.
Има хора, при които дори толкова постепенно намаляване не е лесно. Ако оплакванията са непоносими или продължават твърде дълго, след като спрете лекарството така, и особено ако са непоносими или твърде дълги още преди да е спряно напълно, отново се консултирайте с лекаря си дали е добра идея да спрете лекарството.
Ако лекарят ви е уверен, че можете да си го позволите, при този вариант препоръчвам да замените SSRI препарата с трицикличен антидепресант. За такива случаи обикновено препоръчвам Анафранил, той има добър ефект и е най-лесен за спиране от антидепресантите. Вашият лекар ще ви даде точните дози Анафранил и точната схема, по която да направите замяната. След като я извършите успешно и мине известно време след пълното изчезване на симптомите на оставяне, започвате да го намалявате по същия начин, чрез преминаване към половин доза. Единствената разлика е, че безпроблемният период на всеки етап може да е 3 месеца вместо 5, заради по-добрата поносимост на оставянето на трициклика.
Засега съветът ми е този.
Здравей!Пиша чак сега защото честно казано неочаквах някакъв отговор…..а и много работя(ха-ха).Не не съм лекар и с удоволствие бих Ви послушала, защото и без това вече доста се напатих,но в случая имам два проблема -първо-моята психиатърка е доста зает специалист в болнично заведение и няма много време за мен,пътува постоянно и повечето и пациенти са с по-тежки диагнози.Гадно е защото само тя знае цялата история на заболяването ми ,но изобщо неможе да се видиме и да говориме,само по телефона много рядко.Другият проблем ми е че все още ми е доста притеснено ,защото досега никъде не съм намерила ясна информация за това колко дълго мога да пия ксетанор и има ли рискове за здравето от дългия прием и какви са те…..и не на последно място 25кг отгоре откакто го пия,добре че преди бях слаба и висока та все още съм горе долу с добра визия….Е ако имаш информация по тези въпроси за да си “досглобя музайката” ще те призная за ГУРУТО НА АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ!Благодаря!
@renkata: За първия проблем – уви, добрите лекари често са презаети. Абсолютно не съветвам да се предприемат каквито и да е мерки без нейното одобрение, независимо колко трудно е да бъде открита и да се говори с нея. Ако трябва, бъдете по-настойчиви в осигуряването на разговора, но не действайте на своя глава.
По втория въпрос: към момента няма достоверна информация ксетанорът да е вреден за здравето при дълъг прием, или да има нужда да се прекъсва. Дали за в бъдеще няма да се открие такава информация никой не знае, точно както и с всичко друго около нас. Но бих те посъветвал засега да спиш спокойно.
Здравейте! Приемате золофт за ГТР. В началото беше кошмарно, ефект започна да има след 2 месеца. След 5 вече бях добре и направих глупостта да го спра от страх за странични ефекти върху здравето. И ето че 5 месеца по-късно съм отново в изходна позиция. Симптомите са по-слабо изразени, но достатъчни, за да не живея нормално. Психиатъра ми изписа пак Золофт първо по половинка и флуанксол 1-1-0 за две седмици. После само Золофт по 1т. сутрин. Днес след първата половина Золофт ми стана много зле . Пих деанксит, не съм взела флуанксола още, защото не бях в града. Много ме е страх от страничните ефекти. Страх ме е и от самия прием на АД , какви са последиците върху здравето.
Здравейте Любомира,
Моля за извинение за забавения отговор.
На практика всички съвременни антидепресанти – Золофт е сред тях – нямат лоши последствия за здравето, дори ако бъдат пити с десетилетия. Така че можете да не се безпокоите изобщо за последици за здравето, ако ги пиете. По-скоро си струва да се безпокоите за последици за здравето, ако имате нужда от това лекарство, а не го пиете.
За съжаление може отново да отнеме около 2 месеца, докато се почувствате по-добре. Просто тези болести са така – изискват време, докато се повлияят. Не губете кураж – упорствайте и ще успеете!
Стискам ви силно палци и желая от сърце успех! 🙂
Григор
Много благодаря на Григор за полезната информация и се моля скоро да получа отговор на запитването си.
Бях изключително общителен и жизнерадостен човек, но от около 2 години нещо се случи с мен и започнах да избягвам всякакви контакти. Просто предпочитах да си остана вкъщи. Появи се и тревожност. За всичко. Само мисли как ще изляза, как ще говоря пред толкова хора, дали ще се притесня, дали някой ще разбере за притеснението ми…След всички тези мисли предпочитах да си измислям различни поводи да си остана вкъщи. това никога не ми се беше случвало и аз започнах да си мисля, че никой не е застрахован от това. Отидох на психотерапевт. Изписа ми золофт. Пия по 50 мг от 3 седмици. Първите 2 седмици беше ад. Минаха-останаха малко странични симптоми, които са леки. Започнах да чета в интернет, в различни чуждестранни форуми. Още не ми е повлияло хапчето, за започнах да мисля за това как ще го спра. Искам да се боря-това е истината. Но без антидепресанти. Разбрах едно-рано или късно ще се случи нещо в живота ми и знам, че пак ще посегна на тях, а не искам. Записах различни курсове, започнах да чета книги за позитивното мислене, но ми липсва добър психотерапевт. Искам човек, който да НЕодобрява лечението с антидепресанти, а да ми помогне да мина по трудния път-като си промена начина на мислене за цял живот. Знам, че проблемите няма да изчезнат, знам също, че золофт може скоро да ме накара да се чувствам по-добре, но един ден ще го спра, ще се чувствам известно време добре. После нещо ще се случи в живота ми и пак ще дотичам до най-близката аптека, за да си купя една опаковка. Не искам това да ми се случва. Искам да излекувам тревожността си и мислите, които ме обсебват. Търся добър психотерапевт. Не спирам золофт, само защото знам, че поне няколко месеца трябва да го пия. После съм решила да го спирам месеци наред, много бавно, като мисля да го съчетая с хранителна добавка стимулираща натрупването на серотонин в мозъка. Григор, какво мислиш за идеите ми? Дали този начин на спиране би бил ефикасен, за да избегна страничните ефекти?
Ако някой може да ми препоръча добър псиготерапевт за София, който може да ми помогне, но без антидепресанти, моля да пише. Вярвам силно в това, че мога да се преборя и без лекарства.
Благодаря още веднъж на Григор за всичко!
До скоро:)
@Stef: Най-напред, нека балансираме нещата внимателно. Ако човек може да постигне без лекарства добро здраве, е добре да го постигне без лекарства. Ако обаче не може, е по-добре да взема лекарства, отколкото да боледува. Спазването на границата е важно: ако се отклониш в едната посока, пиеш лекарства без нужда, ако се отклониш в другата – боледуваш, когато може да си здрав. Изградете си обективна и вярна преценка, с помощта на добри лекари, дали можете да се справите без лекарството, или не. Ако можете – давайте смело, подкрепям ви! Ако не обаче, не се притеснявайте да го вземате. Всеки болен от сърце, а това са почти половината по-възрастни хора, е доживотно на лекарства, и не се чувства осъден или пристрастен.
Серотонин-потенциращите антидепресанти (тук спадат повечето трициклици и четирициклици, SSRI, SNRI и още няколко групи; бензодиазепините не са тук) имат нужда от 3 седмици до месец, понякога дори до месец и половина, за да се появят първите признаци на повлияване. (Поради този дълъг срок на повлияване тези лекарства на практика нямат пристрастяващ ефект – не рискувате да развиете наркотичен импулс да ги вземате при влошаване на състоянието. Към тях има ефект на привикване, в смисъл, че спирането им може да е много трудно, но това не е същото като пристрастяване – веднъж спрели ги, не изпитвате неудържима нужда да ги започнете отново.)
Ако при вас са минали само 2-3 седмици от началото, е напълно възможно лекарството още да не е оказало ефекта си. Изчакайте то да ви закрепи добре (или, ако случайно се окаже неефективно, но това при золофта е рядкост, да мине поне месец и половина). В закрепено положение ще ви е много по-лесно да го оставите и да преминете изцяло на психотерапевтична поддръжка, отколкото сега. Всъщност, в немалък процент от случаите оставянето на лекарството е възможно единствено в закрепено вече положение – докато сте още зле, не е възможно. Ако не е лесно да го оставите при нужда, в записа по-горе има подробни указания. Идеите ти изглеждат добри и полезни (ако хранителната добавка наистина стимулира серотонина в мозъка, а не е само реклама). 🙂
С добри психотерапевти, уви, почти нямам опит. На моя роднина свърши чудесна работа една психотерапевтка от Военна болница – Соня Димитрова. Вероятно има и много други добри, но уви, просто не ги познавам. Внимавайте да не попаднете на фанатик-антимедик, пълно е с такива – нужен ви е човек, който иска да ви избави от лекарството, но и може да прецени дали това е възможно, или не. Фанатикът ще ви доразболее, вместо да ви излекува.
Изключително важно е да контактувате с хора непрекъснато (и то с приятни и положителни хора), да излизате много навън (слънцето е велик антидепресант, чистият въздух също). Ако сте в настроение да избягвате контакти, това е най-сигурният симптом, че е нужно на всяка цена да излезете и да контактувате с хора. (И то не само с един човек, а с много – приятелското събиране е много за предпочитане пред разговора на кафе с приятелка у вас или у тях). Движението, спортът, аеробиката, разходките са чудесни средства за поддържане на доброто състояние. Много важно е да контактувате с хора и да говорите пред хора, нарочно напук на болестта – така прекъсвате порочния й кръг. Затварянето в себе си, между четири стени, е най-сигурният начин да засилите и задълбочите болестта, така работите за нея – не го правете!
Това е засега.
Здравейте отново!
Григор, изключително съм ти благодарна за бързия и изчерпателен отговор!
За момента продължавам да пия хапчетата, страничните ефекти изчезват. Остана леко неразположение, но то не е всеки ден. Гледам да не ограничавам контактите, чета книги за позитивното мислене и като че ли се чувствам сравнително добре. Тревожността не е изчезнала напълно.
Дали е удобно да ми кажеш Соня Димитрова в София ли практикува, защото не успях да открия никакви нейни контакти в интернет.
До скоро!
Слънчев ден с много усмивки пожелавам на всички!
Специални благодарности на Григор 🙂
@Stef: Соня Димитрова работи в София, но живее в с. Кътина, до Нови Искър. Предполагам, че няма да е проблем при нужда да си уредите среща.
Здравей Григор!
Много ти благодаря за информацията!
Цяла нощ четох в чуждестранни форуми, гледах страшно много клипчета в youtube и допълнителна информация za zoloft и останах ужасена. Имаше хора с косопад от прием на золофт, а това за мен е просто ужас. Прочетох, че се проявява при много малък процент от пациентите, но все пак има и такива случаи и никой не е застрахован. Какво реших-след 3 седмици и половина прием да го спра окончателно, не да намалявам дозата, а просто да го спра от утре. Какво мислиш ти? Аз до оня ден имах странични ефекти от действието му, дали ще имам същите симптоми и след рязкото му спиране или не се е натрупал достатъчно серотонин в мозъка ми?
Взела съм си 3 различни вида витамини и хранителни добавки и мисля да ги пия от утре.
До скоро!
Благодаря за всичко!
Отново съм аз 🙂
Григор, виждам, че знаеш много, а и информацията, която си поместил е изключително полезна, не само за мен, но и за всички. Аз за себе си реших, че ще избера по-трудния път и ще се боря без антидепресанти. Искам да те питам дали има някакъв начин за прочистване на организма след прием на антидепресанти ?
Не съм приемала дълго золофт, но си мисля, че все пак активното вещество се е натрупало и в момента се подготвям за страничните ефекти след спирането му. Надявам се само да не са по-тежки, от тези които усещах до съвсем скоро 🙂
Искам също да те питам дали разбираш от прием на хранителни добавки – купих си омега 3 мастни киселини, ще комбинирам с прием на Магнезий, но абсолютно никъде не пише за какъв период е препоръчително да се пият.
Ще чакам с нетърпение да пишеш:)
До скоро и хубав ден желая:)
@Stef: Мисля, че това с косопада е по-скоро недоразумение или градска легенда. Във всяка достатъчно голяма група от пиещи лекарство има такива с всякакви възможни симптоми, по същата причина, по която ги има и във всяка достатъчно голяма група, която не пие лекарството. Другият, и по-вероятен вариант, е да е умишлено съчинена лъжа, за да плаши хора като теб.
Решението да спреш золофта “от утре” е най-грешното възможно. Страничните ефекти при спирането му се дължат не на натрупване на активно вещество, а на частичното съвземане на нужните зони на мозъка, без да са се съвзели още и тези, които ги “снабдяват”. По тази причина, “прочистване на организма” след пиенето му е нужно само на мошениците, които търсят как да те измамят да си купиш ментето им. С повечето хранителни добавки е същото; омега-3 и магнезий са твърдо излишни, поне при твоя случай. Ако някой те съветва, че са ти нужни, е или лъжец, или глупак. Имай го предвид занапред единствено като критерий какво НЕ ти е нужно.
Когато се опре до медицински въпроси, Интернет е изключително лош съветник. Не само защото в него пишат всякакви – от платени хора на тази или онази кауза, та до луди с мания за или против нещо. (И тези две категории пишат много и всеки ден, за разлика от нормалните хора, които пишат рядко и малко – познай какво съотношение истина / неистина се създава.) В Интернет ще намериш абсолютно всякакво мнение за всичко, а докато лъжите за нещо могат да са безброй, истината е само една – шансът ти да я улучиш случайно е малък. Преди няколко години бях се натъкнал на огромен и страшно пълен сайт, посветен на каузата, че вагиналните тампони са дело на дявола. Не можеш да си представиш колко “мнения на пострадали”, “научни изследвания” и прочее имаше вътре. Ако намеря пак линка, на всяка цена ще го пусна.
Мисля, че имаш сериозна нужда някой близък да те пази от “залитания”. Аз нямам как да съм винаги наоколо, а при положение, че не те познавам, не е и редно. Моля те, потърси подходящ близък и винаги се консултирай с него. Идеалният човек ще бъде консервативен по дух, много здравомислещ и с цинични възгледи за живота.
Здравей Григор:)
Прав си за всичко – знам, че антидепресант в никакъв случай не се спира внезапно, но не мога да го пия повече. Просто не се чувствам добре от него, а и се притеснявам от прием на такъв вид медикаменти – признавам си 🙂
Започвам да пия L-triptophan, доколкото разбрах поне не е толкова вреден, а и има малко странични ефекти. Моля се само да ми облекчи симптомите от спирането, а и да не успее – ще стискам зъби и ще се боря седмица, две…
Григор, имаш ли представа колко време се “задържа” антидепресанта след спирането му? Някъде четох от 5-7 дни, но искам да видя и твоето мнение по въпроса.
Ще очаквам с нетърпение да ми пишеш!
До скоро:)
@Stef: Това, че не се чувстваш добре, не е повод да го спреш. Това, че се притесняваш от приема му пък съвсем. Консултирай тези неща с лекаря си, преди да правиш глупости – съжалявам за грубата дума, но внезапното спиране на золофта е точно това. Цялата тази статия е посветена на как да спреш подобен препарат, ако лекарят ти е казал, а не ако ти скимне – в началото й го пише по най-изричния възможен начин.
L-триптофанът е аминокиселина, има я в повечето храни. Ефектът й конкретно при теб може да е всякакъв; обикновено е твърде малък, ако изобщо го има. Не зная кой ти е казал, че золофта е вреден, и те съветвам да не вярваш на този човек повече. Той е, който е вреден.
Казват, че лечението е като битка, в която участват три страни – лекарят, пациентът и болестта. Печелят я тези, които са двама срещу един. Иначе казано, ако пациентът е на страната на лекаря, болестта ще бъде победена. Ако обаче пациентът е на страната на болестта, победен ще е лекарят. Дотук ми изглеждаш като пациент, който е на страната на болестта. Ако искаш да се излекуваш, моля те, премисли сериозно отношението си към лечението си.
Здравей 🙂
Проблемът е в това, че чета постоянно в различни форуми, различни хора, различни коментари и направо не знам какво да правя. Няма да го спра – разбрах, че е повече от глупаво решение. Много ми помагаш като пишеш в този форум 🙂
@steFF: Това не е форум, а личният ми блог. 🙂
Според мен трябва да си дадеш много точен отговор дали ти е по-важно да се отървеш от лекарството, или да се отървеш от болестта. Самият факт, че на различни места пише различни и дори противоположни неща, трябва да ти говори колко достоверен източник е случайният форум в Интернет.
Искам да попитам нещо
На 22 години когато бях получих първата си паническа криза в автобус и тогава ми се наложи да сляза. В последствие започна стягане в главата, напрежение, замайване и други вегетативни симптоми и това ме накара да потърся невролог. Той ми изписа Ривотрил от 0.5мг., който вземах сутрин и обед по половинка и вечер по едно хапче. След спирането му /около три месеца го пих/ нещата се повториха. Тогава посетих психиатър и той в началото ми изписа Прозак, от който се чувствах ужасно и се наложи да го замени с друг. Това беше Деанксита. От тогава вече 13 години съм го пила сутрин и на обяд по едно хапче и се чувствах прекрасно. По природа съм си доста тревожна и депресивна личност. Това се засили след раждането на детенцето ми. И така до миналата година септември месец, когато получих паническа атака. Посетих психиатър, който ме започна с различни медикаменти – в началото флуанксол, сероксат, золофт, хлорпротиксен. Дори март и април месец влязох в отделение, защото нещата бяха стигнало до там, че спях по 1-2 часа на денонощие и през останалото време изпитват голямо напрежение. В началото ми се появиха и мисли за самоубийство. Сега се лекувам в Плевен, на частно, и пия Анафранил от 0.25 мг. – сутрин 1, на обяд 2 и в 16.30 часа – 2. Едновременно с този медикамент пия и Хедонин от 25 мг. – сутрин и на обяд по 1/2 , а вечер 1 таблетка. Ривотрила вземам два пъти на ден – на обяд половинка и вечер по половинка.Лошото е, че в тези период от една година освен мислите за самоубийство ми се появиха и натрапливи мисли – преследват ме, убиват ме. Нещата са малко по-добре, но съм страшно много отчаяна и съм сигурна, че никога няма да се оправя. Моля Ви, пишете ми
Лошото е, че в повечето моменти изпадам в деперсоналицаия. Това ме тревожи още повече и включае и натрапливите мисли, нещата просто са чудесни.
Мислите ли, че има излизане от това състояние и как ще ги спра тези лекарства, ако се наложи въобще. Сигурно съм, че това ще е до края на живота ми. Жал ми е за детенце.
Диагнозата, която ми е поставена е рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод. В работата ми е много трудно, защото е доста отговорна и ми е трудно да се концентрирам и да работя ефективно, както съм го правила в последните 13 години, т.е. когато започах. Пишете ми, има ли излизане от това мъчително състояние.
Пак съм аз, ще се радвам да ми отговорите. Понякога ми се схващат и мускулите на ръцете, краката и се чувствам ужасно. Чувствам сякаш трудно се движа
Между другото освен това, лекарят, който в момента ме лекува каза, че страдам и от ОКР.
@Нели: Можете ли да ми опишете подробно натрапливите мисли, които ви измъчват?
Като за депресивен период дозата Анафранил е прилична. Като за ОКР обаче е напълно недостатъчна. Много старателно проверете с лекаря ви дали е твърдо убеден, че имате ОКР. Ако е, лечението трябва да се коригира.
Мисля след ден-два да пусна подробен запис как се лекува ОКР, но той ще е по-скоро в помощ на общопрактикуващия лекар, за не-лекари е само за обща култура. Самолечението по указания от Интернет е изключително лоша идея.
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
Имах периоди от време, това беше пролетта, но ми се случваше и през лятото, когато не ми се ставаше от леглото и ме бе страх дори да наготвя едно ядене. Може ли да ми обясните по-подробно защо е включен Хедонина, напълно наясно съм, че това е невролептик
Искам да споделя още и че трудно запомням и ми е трудно да възпроизведа някаква случка или нещо, което ми е разказвано. Това е най-ужасяващото нещо, което преживявам.
За уточнение ще допълня, че ходя при психиатър, а не ме лекува общопрактикуващ лекар
@Нели: За диагнозата е необходимо в нея да е сигурен и психиатърът ви. ОКР се лекува дълго време и със страховити дози лекарства – много е важно диагнозата да е сигурна. Ако психиатърът ви е уверен в нея, попитайте го какво лечение би ви дал за ОКР. Ако ми остане време, тази вечер ще довърша и пусна един запис как се лекува ОКР. Недейте обаче да се самолекувате според него! Той е в помощ на лекаря, а не на пациента. Ако се лекувате като за ОКР, но диагнозата е грешна, може да се стигне дори до трайни последствия от тежката доза. И дори ако диагнозата е вярна, наблюдението от психиатър, който е запознат с лечението на ОКР, е задължително – в хода на лечението могат да възникнат най-различни обстоятелства, които да изискват промяна в него.
Ще чакам с нетърпение записа за това как се лекува ОКР. Искам да знам има ли изобщо лечение на това нещо, защото съм вече тотално отчаяна от състоянието си и от това, че ме измъчват тези натрапливи мисли и ми иде да се скрия някъде и да не се появя повече
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Обсесивно-компулсивно разстройство
Радвам се да прочета нещо толкова компетентно в интернет пространството! От години ходя по доктори (различни “специалисти”), които си играят със здравето ми, сякаш то няма никаква стойност. Под вещият съвет на някои от тези специалисти, десетина години пиех вълшебното розово хапче – за щастие – Деанксит, което, както е толкова безобидничко, така се оказа причина за някои дръстични физиологични промени в организмът ми. Посещавала съм психолози, психотерапевти, психиатри….., правила съм опити да приемам антидепресанти, нещата не се получаваха (при положение, че имах желанието да го направя) – няма да навлизам в отегчителни подробности. Това, което искам да споделя е следната ситуация: през април 2011, отново посетих психиатър. Допаднахме си като пациент и терапевт, изградихме доверие помежду си и взаимно взехме решение да започна стабилна терапия с антидепресанти, разбира се. Започнах прием на медикамент от групата на сертралините. Месец и половина бях живите мощи – със страхотно главоболие, виене на свят, чувство за нереалност, болки в стомаха, огромни тъмни кръгове под очите, загубих доста от теглото си. През цялото това време, за миг не съм губила връзка с лекаря – бил е информиран за състоянието ми. И така, изкарах лятото, със същите симптоми, дори се появиха синини по цялото ми тяло. И понеже, имам отношение към медицината, изрязаващо се в чисто любопитство, попрочетох някои неща и направих връзката между приема на лекарството и състоянието ми. При поредното си посещение при доктора, заявих категорично, че не се чувствам комфортно и смятам, че ако лекарството е трябвало да помогне, то за 5-6 месеца, това е трябвало да се получи. Докторът заяви, че негативите са повече от ползите и назначи спиране на лекарството. Установи схемата на спиране (според мен беше доста скорострелна, но нали докторът я казва, не можеш да оспорваш) и започнах да намалявам по неговата схема. Е, тогава започна адът, но за щастие, ровейки се из интернет, попаднах на този блог. Прочитайки статията за синдрома на отнемане, при спиране на антидепресанти, нещата ми се изясниха и се поуспокоих. Към този момент, съм без медикаменти, вече два месеа и половина, но все още усещам някои симптоми, според мен са на отнемането, но пък от друга страна, не е ли минал периодът, през който тази отрова се е изчистила от организма ми? Това ми е въпроса – колко време трае този прословут синдром на отнемането? И още нещо, “благодарна” съм на антидепресантите за това, че пиейки тях, са отървах от зависимостта си от такъв тип медикаменти, натрупана с години. Иначе, твърдо съм против, лекарства, които те карат да се чувстваш като яко надрусан наркоман в безтегловност. Надявам се, да не ми се налага да прибягвам отново към тях, искам да разполагам с чувствата си такива каквито са в момента, а не да са подтиснати изкуствено. За съжаление, осъзнавам, че когато има наличие на силна психосоматика, нещата се променят, но………………., човекът за това е най-висшето същество и аз вярвам, че човешкият организъм разполага със силни регенеративни механизми да се справя с всякакви състояния. Нека, бъда извинена за дългия пост! 🙂
@Мелинда: Психофармаката е малко особена група лекарства – при повечето от тях реакциите на различните хора са много по-индивидуални, отколкото при повечето други лекарства. Без да ви познавам наистина добре и от дълго време, не бих могъл да преценя кои от описаните ефекти на какво се дължат и ще рискувам с преценката си да ви подведа.
Синдромът на отнемане при повечето лекарства (включително при антидепресантите) се дължи не на някаква натрупана доза от лекарството, която не иска да се изчисти бързо, а на обратното – някакъв вид привикване на организма към това лекарство, което не е лесно да се преодолее. Най-често част от това привикване се дължи на “свикването” на организма към лекарството. Друга част обаче често се дължи на болестта, която това лекарство лекува (много условно казано, болестта може да се оприличи на липса в организма на еди-какво си, а лекарството – на някакъв начин липсващото да се додаде отвън). Първата от двете причини за лошите симптоми се дължи на (отнемането на) лекарството, и обикновено е временна. Втората обаче се дължи на болестта, която е лекувана с него, и в този случай най-често е постоянна. Периодът, през който е било приемано лекарство, може да промени точните симптоми на болестта (или това как пациентът ги усеща – то също е индивидуално и зависи от какво ли не, включително от психосоматиката). Но ефектът от болестта си го има – докато тя не бъде излекувана или закрепена, независимо по какъв начин, тези симптоми ще ги има.
Възможностите на човешкия организъм да се самолекува (или по психосоматичен път да пренебрегва неприятните усещания) са огромни. Но не са безкрайни. Не ми е известно да съществува психосоматика или методология за самолекуване, която сама да може да излекува апандисит, счупване или примерно шизофрения. Лечението с лекарства понякога е необходимост, често неприятна, но все пак необходимост. Безспорно е, че некадърният лекар може да не излекува, или дори да влоши проблема. Но вината не е в “остротата на ножа”, а в неумението на държащия го: има болести, които на това ниво на човешкото познание и умения се излекуват единствено чрез правилна лекарствена терапия.
Колко ще трае синдромът на отнемането при вас ми е трудно да преценя. Напълно е възможно да трае и до шест месеца. Ако обаче продължи повече, моят съвет е да мислите за симптомите като за недоизлекувана болест, и да вземете мерки да я доизлекувате.
Здравей!Интересно ми е да споделиш нещо интересно за самото излекуване от ПР,ясно е че медикаментите са само патерици.Зная че е индивидуално,но ако знаеш нещо което наистина в голяма доза все пак би дало положителен резултат…АЗ всеоще съм си на ксетанор по 10мг дневно,но няма лошо…
@ренката: Ако 10 мг ксетанор дневно ти вършат добра работа, значи не си твърде тежък случай. При това положение бих препоръчал успоредно с лекарството голяма доза психотерапия. (От най-традиционната възможна. Може би съм твърде консервативен, но ако чуя от психотерапевт “Божие благословение”, “бяла магия”, “чакри”, “биоенергии” и други подобни, почвам много внимателно и много старателно да го избягвам. Ако ми е нужен свещеник, врачка или ню ейдж куку вече ще е друг въпрос.)
Ха-Ха,споко етапа с магиите го минахме …някаква друга идея освен психотерапията…пробвах я преди да почна с ксетанора но не ми се получи само с нея,а сега просто няма откъде да намеря 40лв за час на седмица,и с йога пробвах ама цъ и там същото,само дишането дето го научих наистина ми е полезно,нещо друго ако се сетиш извън куку вариантите…
@ренката: Уви, за ПР нямам друга идея. Но психотерапия “на голо” и психотерапия след добро повлияване от лекарството са много различни неща. Също, надали всички психотерапевти работят на по 40 лева на час – все ще има някакви, които биха приели да правят само по 3-4 хиляди лева месечно (20 лева на час).
Ами ок,приемам оферти за такива….аз съм от София и за сега такъв тук не съм открила.Иначе съм абсолютно съгласна че преди и след резултата ще е различен.Просто ясно е че преди нямаше как да се случи-докато психиятърката ми обясняваше как да регулирам мислите и емоцийте си аз невъзприемах нищо друго освен болките си в сърдечната област,схванатите ръце и болезненото неразбиране от околните ми. Двайсетина лева на седмица-две ме устройва идеално ама като търся из нета все попадам на разни светила в областа дето не се свенят освен страховете да ти изкарат и някоя друга стотачка…
Въпрки че вече незнам дали изобщо се притеснявам от които и да е симптоми на ПР,не ми пука за тях.Всмисъл нито ме е страх нито се паникьосвам,просто като се опитах преди няколко месеца да спра хапчетата се усилиха многократно,което ми пречи на нормалното ежедневие,направо като друсана бях, неадекватна.Иначе ми е абсолютно ясно кои мисли ми пораждат психосоматиката и си ги контролирам,каво е добро и какво е лошо,…..абе с две думи успявам да си направя хигиена на акъла
@ренката: Хигиената на акъла е едно много добро начало. Добър психотерапевт, който да е свободен към момента, не знам. Моят съвет е – не търси задължително сетива. Много от това, което ще прочетеш в Нета (включително “похвали от пациенти”) е реклама. Питай приятели, които имат общо с медицината и психологията, и най-вече хора с ПР, които познаваш на живо – най-вероятно е те да те упътят към подходящ психотерапевт. Не губи надежда, търси – такива има.
Здравей!Няма проблем,не съм загубила надежда!Не познавам лично хора с ПР,само от форумите.Търся психоаналитик само в нета,нямам другаде откъде и затова не бързам,ако имаш някакво предложение дори да не е в момента ще чакам да пишеш.Благодаря!
@ренката: Трябва ти не психоаналитик, а психотерапевт – разликата е сериозна, поне в твоя случай. Моят съвет е – отиди в “Свети Наум” (психиатрията на Четвърти километър) и кажи, че ти трябва психотерапевт. Не зная дали имат там подходящи; дори и да нямат, поне биха могли да те насочат. А дори да не откриеш свестен и поносим като цени, поне ще си опитала и тази възможност. Човек намира, като непрекъснато опитва.
(Като се замисля, една друга възможност е психиатрията в Медицинска академия. Или дори поликлиниката й – като влезеш през арката, поликлиниката е закътаната сграда вляво. Прегледите в поликлиниката са безплатни, пробвай първо нея. Ако не стане, пробвай в психиатрията – тя е до Кожна клиника, откъм бул. “България”. Ако и там не стане, пак търсиш, и т.н. Светът е много по-голям и богат, отколкото си го представяме. 🙂 )
Здравей!Благодаря ти за информацията,но аз съм била вече в МА,всъщност основно там се лекувах и психиатърката и психоложката ми са от там.Проблема ече в МА не работят със здравната каса,вярно е големи специалисти са,те ме върнаха към живота, но ми е мн скъпо.На четвърти километър не съм ходила,но ще пробвам,междувременно намерих и няколко тел.номера на свободно практикуващи,сега ги проверявам…Да светът е прекрасен,стига да се събудиш и да го видиш…В момента се сблъсквам с подобни проблеми които ме вкараха в това състояние и като малко дете се уча сама да ходя…стъпка по стъпка за да не падна пак…не зная как ….просто се опитвам…и мисля че ще успея.Извини ме за невежеството,но наистина не зная разликата между психолог и психоаналитик.
За допълнителна информация на други нуждаещи се: Само първичните прегледи в поликлиниката на МА са безплатни.Престоя в самата психиатрична клиника в МА също е безплатен(плащаш си само медикаментите),но там не се занимават със случай които изрично не изискват болнично лечение,т.е. довършващото лечение с психотерапия не е за там…
@ренката: Психологът (медицинският) е нещо средно между психиатъра и психоаналитика. 🙂 Просто питай, те си знаят кой какъв е и ще ти кажат.
Благодаря!
Здравейте! Искам да Ви попитам как стои въпросът със Золофт и бременността. Възможно ли е да се износи дете, без да се спира препаратът, при положение, че последният се приема в ниски дози – по четвърт на ден или през ден? Благодаря предварително!
@Дама: Някои видове родилни дефекти при бебето (омфалоцеле, анална атрезия, септални дефекти) са по-чести, ако през бременността е приеман Золофт. Принципно обаче тези дефекти са много редки, така че рискът не е особено голям. Ако можете да го спрете през бременността (особено през първите три месеца), е добре; при тази доза трябва да е напълно посилно. Ако не можете обаче, и детето е желано, нещата не са страшни. При толкова ниска доза кърменето също би трябвало да е безопасно.
Благодаря Ви за лаконичния и точен отговор!
Имам и още един въпрос: Золофт спада ли към антагонистите(или агонистите)на допаминовите рецептори? Питам, защото в момента на своя глава приемам Фемикур(сух екстракт от плодовете на vitex agnus castus)по една капсула дневно за облекчаване на ПМС. В листовката пише, че двата препарата могат да се неутрализират взаимно. Благодаря!
@Дама: Золофт е основно селективен инхибитор на обратното поемане на серотонина (на български – селективен агонист на серотонина). Има обаче и известен ефект върху допаминовите рецептори. Не мисля обаче, че има повод за безпокойство покрай приемането на Фемикур – силно се съмнявам дали ще се неутрализират със Золофт. 🙂
Благодаря, успокоихте ме! Решила съм да пия добавките поне 3 месеца. Последният път цикълът ми дойде без да пророня сълза и без да ме избива на истерия, което си е огромно постижение:)))!!!
Искам да попитам и аз – страдам от ПР – вече почти 7 г. и се лекувам с АД- за този стаж не мисля, че са много – отначало Ципралекс, спря да действа много скоро, след това Золофт, и той така – сега съм на Ланвексин 75 мг, по една капсула /като антибиотик е на външен вид/. Ланвексина го пия от година, може би. Психотерапия не съм правила. Докато ги приемам /това важи и за трите препарата/ съм добре, чудесно, мноого рядко ще се появи някакъв симптом, и дори и да се появи, отминава бързо. С една дума – живея живота си нормално. Правила съм 2 опита за спиране – с невероятни по своята интензивност рецидиви, след 4 месец от спирането. Спирането е било точно по схемата, описана тук, много бавно, резки стъпки никога не съм правила в това отношение. Сега просто се ужасявам от спирането – да не говорим, че с Ланвексина и не виждам как изобщо би могла да бъде намалена дозата, т.к хапчето не подлежи на рязане. Искам да спра АД завинаги, обаче психиатърът ми казва, че най-вероятно ще са доживот. Искам още едно дете – не виждам как ще стане. Изобщо де не споменавам напълняването като страничен ефект – има го в 99 процента от пиещите го, а това ужасно пречи на заболяването. Какво мислите, Григор?
@Марта: Това с напълняването е странно – при Ципралекс и Золофт често има напълняване, но при Ланвексин обикновено има отслабване. За бременност – твърди се, че увеличава риска от аборт, но че няма увеличен риск от малформации. Иначе казано, на ваше място аз бих си позволил детето (внимателно). За пълна сигурност може да се препоръча спиране на лекарството така, че периодът без него да съвпадне с първите 3 месеца от бременността (над 95% от риска за детето от приемане на антидепресанти е през тях).
Иначе, ако настоявате да пробвате спиране, капсулата е идеална за намаляване. Отваряте я, изсипвате праха отвътре на стъклена плоскост и с ножче отделяте точно каквато част ви трябва. След това внимателно я изсипвате през ръба с ножчето в чаша вода, и готово. Добре е изсипването да е близо до ръба на стъклото, за да можете да оберете праха от него изцяло: колкото повече го “разхождате” по стъклото, толкова повече от него остава там, и намалява дозата, която сте заделили.
Няма нищо страшно, ако пиете някакво лекарство доживот – било то за сърце, антидепресант или друго. Страшно е, ако животът ви не е пълноценен. Така че не се обезкуражавайте, а действайте смело! 🙂
На мен точно Ланвексина ми “помогна” да кача невероятно много килограми, явно всички АД ми влияят еднакво – правя усилия с подходящ режим на хранене, но не винаги е успешен. Самочувствието ми страда, а тъй като ПР е от рода на депресивно-тревожните разстройства, е ясно, че влияе зле. Що се отнася до това дали настоявам да пробвам спиране – ами няма причини да не пробвам, освен страха ми и то основателен – рецидивите ми са много тежки с агорафобия, като прибавим и невъзможността в такъв период да ходя на работа…знам, че мислейки така няма да си помогна, но опитът ми е горчив. Иначе аз съм добре, както казах, няма причина от всякакъв характер, която да пречи.
@Марта: Когато се чувствате добре, е подходящ момент за психотерапия. (Когато не се чувствате добре, ефектът й ще е значително по-слаб.) Психотерапията може да ви научи на много начини да се справяте с ПР в някаква степен, а практикуването им ще ви създаде полезни навици, които да ви вършат работа дори ако се наложи да спрете лекарството.
Здравейте, ще се опитам доста сбито да разкажа за моя ад, и да помоля за съвет. При мен сероксат беше изписан за панически пристъпи пих го 3 години. До края на 2-та година нямах проблеми и лекарката реши да го спрем от 1 таблетки/20г./ намалихме на 1/2 за 3 месеца. след което го спрях. Нямах проблем 5 месеца, след което всичко се завърна с пълна сила. Световъртежите, прилошаването, гаденето….Започнах го отново, само че ефект и с него нямаше 2-3 пъти на месец имах такива кризи. Решихме да го спра окончателно и в момента съм много зле. По собствено желание взех деанксит. Пия по 1 таблетка на ден, но ми се струва, че е малко като доза, тъй като продължавам да имам дни в които не съм добре. Моля за съвет, да увелича ли дозата на 2 таблетки/ една сутрин една на обяд/ и има ли шанс това лекарство да ме стабилизира, след спирането на сероксата? Благодаря Ви предварително.
@Neji: Ако помага, деанкситът е добра идея. Две таблетки не са твърде страшна доза – може да се пробва. Ако не даде разлика, се върнете на една. Ако нещата се влошат, задължително търсете лекар.
Дали има шанс деанкситът да ви стабилизира е страшно трудно да се каже. Мозъкът е сложна и доста индивидуална машина – често лекарства, които имат отличен ефект при едни пациенти, имат много слаб или нямат никакъв при други с точно същото заболяване. Добър лекар след добър преглед може да предположи с що-годе прилична точност ще ви повлияе ли някое лекарство (най-вече на базата на опита и интуицията си). Гаранция обаче може да ви даде единствено пробата.
Много благодаря, дано се получи…
Ot nqkolko dni sprqh Cipralexa,bqh na doza 10mg,posle preminah na 5mg za edna sedmica,sled koeto go sprqh okonchatelno po preporuka na psihoterapevta mi.Problema e,4e v momenta 4uvstvam silnite simptomi na otnemaneto,koito taka izcherpatelno i tochno sa opisani ot vas v statiqta.Vuprosut mi e,dali da predpriema ne6to ili simptomite 6te ot6umqt sami?Blagodarq vi predvaritelno!
@Ivka: Една седмица е на практика нулево време за престой на доза от 5 мг. Разумното време да изчакате на нея е поне един месец (при хора, които го спират трудно, може да е и шест и повече месеца). Съветът ми е да изчакате не повече от седмица след спирането. Ако симптомите на отнемането не изчезнат или поне не намалеят забележимо, съветвам да се върнете на доза от 5 мг и да престоите на нея поне 1, може и 2 месеца. Чак след това можете да опитате спиране отново. Ако симптомите не са много по-поносими още отначало, съветвам да изкарате също 1-2 месеца на доза от 2.5 мг, и чак тогава вече да спирате напълно.
Здравейте,много благодаря за тази статия.Накратко моята история е депресия, в следствие на загуба на съпруга ми от тежка болест.От тогава минаха 8 години и при мен се редуват периоди на голям страх от болести ,и месеци на затишие.След 6 месеца на Сероксат от 20 мг по едно на ден,намалихме дозата на половин за около месец но резултата не беше добър,не се бяха върнали симптомите,но се чувствах по плачлива и напрегната от обикновено.Освен това и бях качила 10 килограма.Психиатърката ми смени Сероксата с Ланвексин от 75 мг,от който трябваше да отслабна, но аз не само че не отслабнах а качих още 5 килограма,задържам вода,болят ме краката ,честно казано страничните ефекти са много и са ужастни.Започнах намаляне на дозата по вашата схема,от едно хапче на ден,стана едно хапче през ден,пия го докато изчезнат симптомите на отнемането и още толкова преди да намаля отново дозата.В момента от една седмица съм на половин хапче от 75 мг,тоест разделям си го на 2 и запълвам капсулката с хляб.Естествено не се чувствам добре но стискам зъби защото искам да спра лекарството.Пропуснах да кажа,че въпросното лечение ми беше назначено за лечение на синдрома на дразнимо черво,резултат от стреса и депресията.В момента симптомите пак се завърнаха,но силно се надявам да са следствие от спиране на лечението.Конкретния въпрос ми е от 37,5мг. през ден ,необходимо ли е да намаля още веднъж дозата преди да спра лекарството напълно.Моля за съвет от вас,моята психиатърка каза ,че аз сама трябва да предценявам кога да намаля и кога да увелича дозата.Аз и благодаря за оказаното доверие ,но въпреки това се затруднявам в решенията си.Благодаря предварително за отговора.
Mnogo,mnogo vi blagodarq za otgovora,za purvi put poluchavam adekvatno obqsnenie na ne6tata.A sum s panichesko razstroistvo ot 10 godini,piq cipralex ot okolo 7,s dve neuspe6ni prekusvaniq.V momenta za pruv put hodq i na psihoterapevt.Sled kato izlu6a patilata mi,toi preceni,4e sum dostatu4no dobre i naqsno s bolestta,za da spra antidepresanta.I az se 4uvstvam dostata4no silna,za da opitam,estestveno s pomo6ta na psihoterapiqta.Zasega nqmam simptomite na pani4eskoto razstroistvo,no tezi na otnemaneto sa nalice,osobeno ve4er.Nadqvam se da otminat,ako li ne,6te posledvam suveta vi.Pi6a vsi4ko tova,purvo,za da pomogna na horata kato men,koito imat bezbroi vuprosi v glavata si i vtoro,za6toto kakto spomenah za purvi put nqkoi kazva ne6tata s istinskite im imena,za koeto o6te vednuj vi blagodarq surde4no.Nadqvam se da se spravq,vse pak sum mlado momi4e.Pozdravi!
@Cveti: Ланвексинът е Efexor – мощен SNRI. Много модерен, много ефективен, но и много труден за спиране. Дори ако здравето ви позволява да го оставите успешно, ще ви е трудно. Препоръчвам следното:
– Не разреждайте хапчето на през ден – пийте намалена доза всеки ден. При повечето хора така се понася доста по-лесно.
– Намалявайте дозата не наполовина, а с по една четвърт. Ще е по-трудно да се отдели необходимата доза, но е много по-малко мъчително (и с повече шансове за успех).
– След като намалите дозата, изчаквайте така до пълно изчезване на синдрома на отнемането, и още поне два пъти по толкова, преди следващото намаляване. Нужно е организмът да натрупа толеранс, който ще ви позволи да намалите следващия път успешно.
– Намалявайте дозата с една четвърт не спрямо първоначалната, а спрямо това, което пиете в момента. Важно е! С времето това може доста да ви усложни дозирането – не се предавайте, търсете начини да спазите правилото.
– Не правете опит да оставите напълно Ланвексина, преди да сте слезли под 20 мг. дневна доза. За много хора дори това е много, и е добре да слязат първо на 10 или дори по-малко.
– Не се обезкуражавайте, че ще отнеме дълго време! По-добре да ви отнеме дори 2-3 години, но да го оставите успешно, отколкото да го оставяте неуспешно цял живот (и с непрекъснати страдания).
– Възможно е състоянието на болестта ви да не позволява да спрете лекарството напълно (ако не е добре закрепена). В такива случаи не се отчайвайте – продължете да се лекувате, дори с увеличена доза, ако е необходимо. Усетите ли, че сте се закрепили добре и за постоянно, изчакайте известно време за пълна сигурност и тогава пробвайте пак.
– Като крайна мярка, можете да опитате да замените Ланвексина с Анафранил. Той има много повече странични ефекти, но се спира много по-лесно. Изчакайте поне 3, по възможност повече месеца от смяната, преди да започнете намаляването (пак постепенно!). Ако не можете да спрете и него, това е 100% показател, че болестта ви е още активна и има нужда от още лечение, и че не е добра идея да се опитвате да го спирате сега.
– Наддаването на килограми и задържането на вода често могат да бъдат премахнати или значително ограничени чрез физическа активност. Аеробика, джогинг… каквото ви е достъпно. Важно е да постоянствате – ако за месец аеробика не сте свалили тегло, не се обезкуражавайте.
– Депресията се повлиява значително не само от лечение, но и от бихейвиористични мерки. Гледайте да сте непрекъснато в големи и весели компании. Намерете си работа, свързана с много общуване с хора (и по възможност весела). Ако семейната ситуация е депресираща, вземете решителни мерки да я промените. Гледайте повече комедии… Каквото ви хрумне в тази насока, все е добра идея и няма да дойде много към останалите.
@Ivka: Рецептата за успеха при спирането е постепенност. Стискам ви палци! 🙂
Здравейте,какво ви е мнението за хедонина и блинтерикса и
има ли странични ефекти и отказване?
Благодаря много за всички съвети ,които ми дадохте.Ще се постарая да изпълнявам препоръката ви точно ,и ще споделя за резултата след това.Пожелавам на всички да преодолеят проблемите си, и да живеят по добре.На вас пожелавам много успехи,физическо и душевно здраве.Благодаря ,че ви има и че помагате на хората.
Хей, Григор, страхотен постинг. Имам въпрос свързван с лекарствата, които приемам. От миналата есен ме мъчеше безсъние, което се оказа само симптом на тревожно депресивно разтройство. Бях сменил няколко лекари и сега мисля, че попаднах на свестен специалист, но все пак ми се иска да чуя и твоето мнение. В момента пия 200 мг хедонин (кветиапин) и 5 мг мелатонин, за да мога да спя спокойно. Идеята на докторката бе да спра мелатонина, ама нещо не става (утре ще я питам за това). Що се отнася до кветиапина, според нея лечението отнема 9 месеца (6+3 за спиране, доколкото разбрах). Това добре ли звучи според теб?
@Alex: Без да имам доста по-подробен поглед върху проблема ти не бих посмял да давам категорично мнение. Мелатонинът на практика няма потенциал за пристрастяване; в много държави дори се продава не като лекарство, а като хранителна добавка. Вземането му е на практика безопасно, ако това те безпокои.
Ако при спирането му безсънието се връща, въпреки че кветиапинът продължава, нещо тук е странно и трябва да го обсъдиш с докторката си. От твърде малкото, което знам, ми е трудно да преценя каква може да е ситуацията.
Хей, мерси за отговора, ще се консултирам с лекарката. Аз пия мелатонин Амброз, който е хранителна добавка.
Иначе какво ти е отношението към кветиапина? Хубаво лекарство ли е? Като оздравея ще мога ли да го спра? В Интернет пише ужасни неща за него!
@Alex: Най-големият плюс на Интернет е, че даде възможност на всеки да каже каквото мисли. Най-големият му минус е същият. И тъй като истински знаещите обикновено са малко и заети, а лудите с кауза – много и с много свобдно време, се налага човек да пресява много упорито намереното в Нета, за да не се вкара да живее в света на някой луд. Или на група луди с общо заболяване…
Кветиапинът е хубаво лекарство, когато е предписан правилно, и лошо лекарство, когато е предписан неправилно. Няма никакъв проблем да бъде спрян, когато нуждата от него отпадне: на практика няма потенциал за пристрастяване. Говори внимателно с лекарката си, следи си състоянието и не се плаши. 🙂
ОК, много благодаря за мнението… бях прочел всевъзможни страхотии. Хубаво е, че в Интернет има и хора, които успокояват истериите като Вас, тъй като аз за жалост съм много податлив на такива неща 🙁
Здравейте, отново имам въпрос към вас. Има ли връзка между продължителността на приемането на Сероксат и спирането му – в смисъл, ако си го вземал 6м. е по-лесно да го спреш отколкото, ако си го вземал 2г.? И как да разбереш дали вече си “излекуван” или не? Личният лекар казва, че ако се чувствам добре и променя нещо в начина си на живот мога да го спра за около 2-3 седмици в началото на юли. Първо – чувствам се добре, но така се чувствам след като започнах да го вземам. Трудно мога да променя нещо в ежедневието си, моментът е такъв. И спирането за 2-3 седмици ми звучи доста оптимистично след това, което прочетох през тези 8 месеца. От една страна много искам да го спра, от друга – нямам право на никакви “проби и грешки”, “кризи” и пр.
@Мила: Точни изследвани япо въпроса не са ми известни. Логично е да се очаква, че връзка има. В същото време, доколкото разбирам от неврохимия, след един определен период (примерно 2-3 месеца) вероятно продължителността влияе твърде слабо, ако изобщо. Вероятно много повече влияе доколко сте по-добре, било заради излекуване от приемането му, било заради други причини.
Дали сте излекувани можете да съдите по състоянието си – доколко “стабилно” се държите, включително в по-тежки моменти. Дори тази проба обаче не може да ви каже дали всички мозъчни структури са се съвзели изцяло, или някои просто се поддържат чрез сероксата. Единственият начин да разберете е да пробвате спиране. Ако не се чувствате стабилно добре, няма смисъл да пробвате – очевидно не всичко е наред. Но да го спрете за 2-3 седмици ми се струва безсмислено, да не кажа грешка на изкуството. Ако Сероксат се спира, трябва да е постепенно, а 3 седмици е прекалено кратък срок дори за най-малката възможна доза. Също, смисълът на спирането е да изкарате без него не седмици, а години.
Моят съвет е – изчакайте момент, когато ще можете да си позволите експерименти, преценете тогава колко закрепено е доброто ви състояние, и ако наистина се чувствате стабилно, тогава мислете за опит за спиране. Преди това е безсмислено – вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
Много ви благодаря. Приблизително така ги виждам нещата и аз. Не зная дали Сероксата ще ме “излекува” някой ден, но поне заради него попаднах на вашият блог, което не е никак малко. Весели празници.
Здравейте отново,ето че минаха няколко седмици от спирането на Сероксата и отново се чувствам объркана.Пак гадните мисли и така,незнам дали има излизане от това.Междувременно ми откриха инсулинова резистентност,въпросът ми е дали мога отново да започна Сероксат(защото явно без него няма да мога)и в каква доза.Ендокринолога ми изписа Нормаглим(метформин).Уместно ли е да се пият двете.Изпитвам страх пак от всичко,дали някога ще се излекувам?Колко дълго трябва да се пият лекарства,едни казват че АД объркват целия организъм,други са за тях,просто не знам кой да слушам и затова вече 3години съм така.Мн ще ви бъда благодарна да ми отговорите.
@Julia: Дали могат да се съчетаят двете лекарства трябва да попитате ендокринолога си. За АД – старите трициклици, с които имаме много опит, лекуват. Всъщност, закрепват биологията и по този начин дават възможност на човек да научи и затвърди психологическите трикове, с които да може да се поддържа при не твърде тежки случаи дори без лекарства (това е и подсетката ми към вас – говорете с психолози с опит с паническо разстройство, учете се на тези трикове). За SSRI препаратите – те са сравнително по-нови, но вероятно постигат същия ефект. (Спирането им е малко по-трудно, но ако организмът ви принципно може да мине без АД, има много трикове как.)
Един съвет – не четете Интернет по въпроса. Писал съм го неведнъж – в Интернет знаещите и доброжелателни хора са малко, а лудите с кауза – много. И първите обикновено са претоварени да помагат, така че нямат време да пишат в Интернет, а вторите обикновено друга работа си нямат и по цял ден “творят продукция”, казано на езика на психиатрите…
Благодаря за отговора,но мисля още днес да почна с 0,5сероксат.Когато съм на вън е ок,но когато се прибера и се започват паниките,мислите и т.н.Затова ви питах дали може да започна днес,при ендокринолога съм след 15дни.Мисля че е доста време.Чувствам се като в началото,пак не знам на къде да тръгна,какво да направя страх и пак страх.Това е на периоди,но вечер е най-зле.От лекарствата най-добре се повлиявам от сероксат,качих мн килограми от него,но не знам дали не е и от инсул.резистентност.Дали някога ще мога да се оправя без АД незнам,издържам месец и това е.НО ви моля къжете дали мога да започна Сероксата,тези моменти на паника отново ме побъркват.Благодаря предварително.
@Julia: Звъннете на ендокринолога си още в понеделник и го питайте, той познава здравето и организма ви по-добре от мен. Килограмите може да са както от Сероксат (при някои хора той не ги трупа, при други ги трупа), така и от инсулиновата резистентност. До понеделник – моят съвет е да издържите с по-конвенционални “антидепресанти”: топъл душ, чаша бира…
Ха ха ще ви послушам за чашата бира,благодаря ви!
Здравейте отново,искам да ви попитам защо след като започвам сероксата всеки път,симотомите ми се засилват и то към 10ден от приема му.И след като съм го спирала 2пъти възможно ли е сега да не ми подейства(имам предвид това че ПА)са по изразени от преди приема му.Пия по 1хапче сутрин.Ендото каза че няма проблем да го пия с метформина.Незнам кога ще мине всичко това,и дали има някой излекувал се!Може би при мен грешката е че след като се подобря веднага бързам да спра лекарствата….и всичко от начало.Но този път съм сигурна че ще ги пия колкото трябва,искам да съм добре,явно само с положително мислене не става!!!!
@Julia: Нормално е малко след началото на пиенето симптомите да се засилят за кратко. Излекуването е възможно при повечето хора, но недейте да спирате лекарството веднага след като се подобрите. Нужно е организмът ви да натрупа толкова стабилност, че да остане достатъчно дори след “отлива” от спирането на лекарството. Трудно е да се прецени колко е достатъчното, при различните хора е много различно. Но да го спрете веднага след подобряването никога не е достатъчно.
Благодаря ви за отговора,мисля че вече няма да си правя експерименти,а ще ги пия колкото трябва.Притеснено ми е в момента защото пак изпитвам ПА,явно сероксата още не се е натрупал.Не си спомням как беше предишните пъти,надявам се да се оправя по скоро и да ги няма тези мисли.Благодаря ви още веднъж,вие сте мн добър и отзивчив човек!!!
Здравейте от 6 години някъде съм с Паническо разтройство…с периоди на рецидиви и ремисии ,като от доста време не съм постигала трайна ремисия.Един ден ми писна и си спрях сама лекарствата това преди 2 месеца.Първите няколко дни бях добре ,но после се влоших много и то още по-зле от когато и да било.Наистина съм в някакъв непрестанен АД.Сега съм напълно обезумяла и без светлинка в тунела.Потърсих друг Психиатър и ми изписа Тифаксин СР ,днеска ми е 5тия ден на прием като 4 дни пиех от 75 мг вечер а сега сутрин и вечер по толкова т.е. от днеска.Добре ,че излязох в отпуска ,че последните 3 дни не бях на себе си и не се чувствах никак добре,както и сега но поне съм в нас.Изпитвам ужас голям и непрестанен ,ежеминиутен страх.Нашите не ме разбират,особено баща ми.Той постоянно ме критикува ,че се чувствам така и ми нанася още по-голямо чувство за вина.Аз съм медицинска сестра и работя мн отговорна работа,искам да съм на себе си за да мога адекватно да помагам на хората.Сега освен този Тифаксин пия и от време навреме Ривотрил или Ксанакс в минимални дози.Имам и натрапливи мисли,които допълнително ме карат да изпитвам ужасен дискомфорт и да се обвинявам.На 24 години съм в разцвета на младостта а се чувствам 100 годишна баба.Преди Тифаксина пиех Ципралекс и 2 години бях добре но след рецидива ,вече не го усещам.Въпроса ми е има ли излекуване завинаги от това и кои хора са по -склонни към тези състояния?.Аз по-принцип не съм такъв човек винаги съм била душата на компанията ,жизнена ,енергична и уверена.Сега немога да се позная.Друг въпрос е до колко влияят АД на чернодробните ензими ??? Искренно се надявам ,че пак ще се измъкна иначе не се виждам….това не съм АЗ направо това е дявола в мен 🙁 Моля ви дайте съвет или някакъв отговор.Неискам Страха да прави зелените ми очи тъжни и да променя усмивката ми.Искам да живея тук и сега пълноценноо и истински.Благодаря предварително !!!!
@Мимка: Да спрете лекарствата “защото ви е писнало” е много изкусителна, но лоша идея. Моля ви, не го правете друг път. Това е начин да утежните заболяването и да го направите по-трудно за лекуване.
Това беше лошата новина. Добрата е, че заболяването може да бъде излекувано или като минимум овладяно. Образно казано, тунелът може и да се окаже малко по-дълъг, но светлина в края му твърдо има! 🙂
При някои хора излекуването е напълно постижимо. При други се налага поддържаща терапия. Но и в двата случая има начин да се чувствате добре и да живеете пълноценен живот, а това е важното. Дори ако се наложи да сте на поддържаща терапия, това не е страшно. Притеснява ли ви, че не можете да живеете, без да дишате или да се храните? Надали. Е, точно толкова безсмислено е да се притеснявате и ако за да се чувствате добре ви е нужна поддържаща терапия. Тя изисква много по-малко време и усилия примерно от храненето. 🙂
Петият ден на прием може да е малко рано, за да получите ефект при ПР. При различните пациенти му е нужна между една и три, при някои дори четири седмици, за да окаже ефекта си. Не се притеснявайте и не се безпокойте изобщо – ако Ципралекс ви е помогнал, Тифаксин също ще ви помогне, просто може да трябва да изчакате мъничко. Докато ефектът не се появи, можете да вземате при нужда Ривотрил или Ксанакс, те ще ви помогнат за това време. Ако усещате, че почвате да мислите за самоубийство или други лоши неща, е оправдано известно време (седмица-две) дори да пиете Ривотрил или Ксанакс редовно. Светът е щастлив, че ви има – не го лишавайте от себе си, без вас ще е по-сив и тъжен.
Много важно е да знаете, че по никакъв начин не носите вина за това как се чувствате. Болестта не става по избор, за да има как да сте отговорни за нея. Ако някой смята, че сте виновни, просто няма представа за реалността – все едно е да ви обвинява за земетресение или слънчево изригване. Отнасяйте се към тези обвинения и към обвинителя със снизхождението на възрастен, който слуша “обясненията” за света на дете. А когато се пооправите и вдигнете духом, е добра идея най-топло и човешки да си поговорите с баща си и да му обясните как точно стоят нещата. Кажете му, че да ви обвинява за това как се чувствате е все едно вие да го обвинявате, че вече няма силата и издръжливостта на 18-годишен. Никога не забравяйте, че не носите никаква вина за болестта!
Различните антидепресанти влияят различно на чернодробните ензими (включително един и същи може да влияе много различно при различни пациенти). Като цяло венлафаксинът (Тифаксин) не е забелязан да дава някакви особени ефекти върху чернодробните ензими.
Накратко – помощ ще има, облекчение ще има! Дръжте се смело и не се давайте. Светът е прекрасен, и вие също имате заслуга за това. 🙂
Здравейте,
Пия упокоителни и АД от почти 10г , без да кажа ето на чуствах се добре поне за 2 от тях искам да спра всичко! Лекарите направиха вички екперименти, които могат да се направят срещу не малка сума пари. Това е лудост!!! Как мога да спра на първо време …Ривотрила , който ми го дават от 10г и който сама успях да задържа на 1/4т от 2 мг ?Ако някой има опит или идеи , приемам , писна ми да бъда доброволен наркоман:((((
@Vania: Опит или идеи, които да си заслужава да приемете, може да има само добър лекар, който е запознат с историята ви и ви е прегледал, по възможност неведнъж. Ако някой ви каже, че притежава рецепта за панацея, не му вярвайте. Ако съществуваше такъв гений, той щеше да е в Щатите и де спасява от смъртта такива като Стив Джобс и Тед Кенеди срещу непредставими суми. И те щяха да са живи.
Намерете добър лекар, който да ви даде правилното за конкретно Вас лечение. Други идеи, които реално да помагат, в моя опит няма.
Здравейте Григор,много благодаря за това,че се отзовахте и ми отговорихте.Вдъхнахте ми малко надежда.Не мога да си обесня тия усещания,че не съм като другите от заболяването ли е??Много ме плашат.Имам ужасни вегетативни симптоми ,треперя и се потя без дори да е толкова топло 🙁 На моменти ме пронизва парализиращ страх като си легна и ставам.Друг въпрос е може ли с Антидепресанти да се пие бира?Едно от нещата които обичам и леко ме поуспокоява е като пия бира.Гледам да не прекалявам.Страх ме е мн от хора или може би от тяхното недоумение като ме погледнат и аз кажа,че ми е зле 🙁 Толкова изтощаващо е това ,чувството за вина че не знам какво по-точно да направя ,че да си помогна ме тормози 🙁 И този страх от смъртта ,който в неоснователен на тези години .Чувствам се виновна ,че има хора с големи физически проблеми а и семейни и не се дават а аз рева и се плаша.Много бих искала пак да ми пишете ,почти не се срещат хора които да искат да помогнат дори със съвети като вас.Някои не искат дори да слушат.Ще ви бъда благодарна ако пак ми пишете и то от Сърце.Благодаря!!!!
@Мимка: Никак не е добра идея да се съчетават алкохол и антидепресанти. По мои впечатления глътка-две бира при повечето хора са без особени последствия, но цяла чаша (200 мл) при значителен процент от хората вече почва да тежи на черния дроб. При остра нужда пробвайте малко, но както се взема лекарство.
Вегетативните симптоми може да са както от болестта (тя причинява такива), така и от лечението (при някои хора Тифаксинът засилва потенето). Възможно е и да се съчетават. Не им се притеснявайте, не им обръщайте внимание. Има време за всичко.
Усещането, че не сте както другите, е 100% от заболяването. Точно толкова естествен негов продукт е, колкото ако сте ухапани от комар, да ви сърби. Не му се притеснявайте изобщо (всъщност, може би по-подходящо е да се каже “притеснявайте си се най-спокойно”).
Чувството за вина, че не знаете какво да направите, също е напълно неоснователно. Знаете (да пиете подходящите лекарства) и го правите – просто е нужно мъничко време, за да дадат ефекта си. В момента наливате основите на чудесната къща, която е здравето ви – защо да се укорявате, че още не е завършена? Спокойно, ще бъде. 🙂
Благодаря за отговора ,аз пия много повече бира от 1 чаша,някъде бях чела ,че не е толкова вредно ако се пие с антидепресанти но знам ,че отслабват действието им.Чудя се дали да си пусна чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ.Но ме е страх от резултата.Никога до сега от толкова години прием на АД не съм спирала да с ограничавам от към алкохол в смисъл на празници , лятото бира дори повечко бира.Надявам се това да не е нанесло вреда на организма ми 🙁 Много бих се радвала ако дадете ваши координати ,иска ми се да се свържа с вас ,ако нямате нищо против !!!
@Мимка: Повече от 1 чаша бира заедно с антидепресанти никак не е хубаво нещо. Лотария със здравето е. Ако изтеглите печеливш билет – добре, но повечето билети не са печеливши…
За свързване – можете да ми пишете на grigor в този сайт.
Здравейте Григор ,Благодаря ,че винаги се отзовавате и ми отговаряте.Сутрин се събуждам рано и мн мн изморена ,не спя спокойно и се будя посред нощ.В момента съм в депресия.Не мога да открия причината за това.Чувствам се изморена от това състояние.Чувствам се изгубена и изоставена.Дали лекарствата лекуват или само притъпяват усещанията??? Не знам какво да направя ,за да си помогна.Чувствам ,че аз съм най-зле.Искам да живея живота на друг човек ,не и моя…:( Боже искам да свърши това.Не искам тези суицидни мисли.Моля и кажете ми защо на мен?
@Мимка: Причината за депресията е, че сте си спрели лекарствата, а започнатото ново още не е подействало. (ПР, ОКР и депресията са първи братовчеди и често преминават едно в друго.) Когато ефектът настъпи, ще сте по-добре.
Най-добрият начин да си помогнете на този етап е да си пиете лекарствата. Ефектът ще дойде, просто е нужно малко време. Суицидните мисли нямат основание – не се безпокойте, ще бъдете чудесен човек, който живее щастливо и носи радост на света. 🙂
А защо на вас… В живота на всеки има и черно, и бяло. Ако го нямаше черното, нямаше да ценим бялото. Вашето нещастие е неприятно, но се лекува – тези, които са осакатели, ослепели или изгубили най-близките си са много по-зле. Просто изчакайте мъничко, докато лекарството ви посъвземе, и нещата ще тръгнат към оправяне. Ако се грижите за себе си, ви очаква чудесен живот – глупаво е да го пропускате заради временни трудности. 🙂
Невероятен сте ,Благодаря имам чувството ,че е сън това че така безрезервно отговаряте.Чувствам голяма подкрепа от вас без да ви познавам.Мисля,че само един благороден човек може така да постъпва.Сутрин като стана мн тревожна и неспокойна се сещам за Вас и влизам да прочета какво сте ми писали и да пиша 🙂 Какво ви кара да вдъхвате кураж на хора които не познавате?? Мн ми се иска всички хора да са като вас 🙂 Тогава света щеше да е малко по-добър .А това че тия състояния минават от едно към друго е напълно вярно. Макар,че не ми е за първи път да чувствам това.Винаги не мога да се примеря ,че трябва да го чувствам и да чакам но на този етап нямам мн голям избор.А това ,че се озлобявам към хората на които им е добре ,мисля че също не е нормално и дано да отшуми.:( Искам пак да съм красивото усмихнато момиче.Да помагам безрезервно като вас на хората 🙂 Благодаря ще се радвам пак да пишете ,успявате да ме успокоите 🙂
@Мимка: Най-обикновен човек съм, като повечето на света. Не се бойте – лошото ще отшуми. И, между другото, един добър начин да го отпратите по-бързо е да помагате на хората, колкото и както умеете. Дава много сила, самочувствие и енергия. Пробвайте и няма да съжалявате – току-виж се окаже, че дори в лош момент продължавате да сте красивото усмихнато момиче. 🙂
Отначало може да е трудно, но не се обезкуражавайте. Приемете го като избрана от вас същност и ще видите. 🙂
Здравейте,
много се радвам, че има такива хора като вас, благодарение на които хората получават адекватни отговори на въпросите си.
Страдам от ПР от около 4 години, в момента съм на 0,25 Ксанакс и 1 таб. Карбамазепин плюс Ципралекс. При последната консултация психиатъра ми препоръча да спра Ципралекса- бях на 1/2. Реших да не го спирам изведнъж (както ми препоръча лекаря) и минах на 1/4. Две седмици на 1/4 всичко беше ок, но от няколко дни се чувствам ужасно- слабост, прилошаване, чувстване за нереалност, треперене- общо взето всички симптоми с които започнах преди 4 години.
Възможно ли е да е симптом на отнемането- минаха 2 седмици в които всичко беше добре на 1/4 таб., или ПА се завръщат? Просто не знам какво да предприема…
Ще Ви бъда много благодарна, ако може да ми дадете съвет.
@Цветелина: Плазменият полуживот на Ципралекс е малко над 1 ден – тоест, симптомите на отнемането се очаква да се появят не по-късно от третия ден. Ако симптомите се появяват чак две седмици след последното намаляване на дозата, бих бил склонен да мисля по-скоро за завръщане на ПА. 🙁
(Мнението ми не е окончателно – говорете с лекаря си. Той ви познава – може да има идея как да коригира лечението.)
Здравейте моята Депресия все още не е отшумяла ,само дето не е толкова явно изявена и долу горе успявам да вляза в кондиция ,за да отида на работа.Но страха сега се засили ,един ужасен гаден страх,който преди няколко години не познавах.В очакване на нещо лошо и това очакване ,бавно ме погубва.Аз все още съм на Тифаксин СР.минаха около 2 седмици и единственото подобрение е ,че по-малко ми се реве и не взимам Транквиланти ,опитвам се да се държа .Искам да променя нещо в моя живот и това е да се изнеса от нас .Натоварват ме вече нашите с техните глупости и нон стоп караници.Не мога да ви опиша ужасното чувство ,че смъртта е много близко 🙁 Искам да се събудя една сутрин и да си кажа е това е моя ден толкова е хубав и как ми се живее.Защото много ми се живее наистина но това със страховете е дяволска работа.Май трябва още да засиля вярата си Бог.Григор,моля ви отговорете ми ,защо се случва това на някой хора ,аз по-слаба и по-лабилна ли съм ???? 🙁
@Мимка: Тифаксин СР е венлафаксин. 2 седмици е твърде кратък срок, за да се прояви ефектът му при по-сериозна депресия – моят съвет е да изчакате до около месец. Ако атмосферата у вас ви товари твърде много и имате къде да се изнесете, може да е добра идея. Но и в този случай ви съветвам да изчакате до настъпване на ефекта на лекарството, ако е възможно – тогава ще ви е по-лесно да преценявате трезво дали и къде.
На почти всеки се случват различни лоши неща, и всеки си задава въпроса “защо точно на мен”. Както добрите, така и лошите неща в живота са като лотария, каквото ти се падне. И може би лошите са ни и мъничко нужни, за да можем да оценим какво щастие са добрите. Не се бойте – лекувате ли се правилно и търпеливо, ще надмогнете проблема и светът ще е хубав. 🙂
Благодаря за бързият отговор 🙂
След проведен разговор с психиатъра ми увеличи Ксанакса и Карбамазепина- вече и сутрин и вечер съм на 0,25мг ксанакс и 1таб карбамазепин, но положението не се променя- дойдоха и натрапчивите мисли… което е просто ужасно 🙁 от цялата информация която съм изчела съм на ясно, че Ксанакса не се приема повече от 12 седмици, а аз съм на 0,25мг вече повече от 2 години.. просто не знам какво да предприема.. моля дайте съвет
@Цветелина: Нямам как да дам съвет, без да зная много подробно историята на заболяването и на леченето ви. Моето предложение е да говорите пак с лекаря ви – той ще е несравнимо по-запознат със ситуацията от мен, и съветът му ще е много по-адекватен.
Здравейте,пиша ви месец след спиране на Ланвексин 0.75 мг.Направих спирането по вашата препоръка и мога да кажа че всичко мина нормално,с изключение на световъртежи от време на време.Когато спрях напълно лекарството,бях на 5 гранулки от повече от 100 в една капсула,разбъркани с малко вода.Единствения проблем беше световъртеж сутрин в продължение на една седмица.Проблема ми е че все още ми се подуват краката и ме болят глезените,мисля че това е от поразбърканите хормони,защото и цикъла ми се промени малко.Междувременно ми откриха шипове на лумбални прешлени и правих физиотерапия.За подуването на краката ми назначиха ехография на коремни органи и пълна кръвна картина, и там всичко е наред,но проблема с краката си остава.Дори едната ставна обвивка е възпалена,според ортопеда,съответно пих НСПВ но ефект никакъв,вие дали имате идея какво ми се случва,защото аз се обърках вече.Чувсвам се доста стабилна емоционално ,но ако продължава така депресията може и да се върне.
@Cveti: Един месец е доста кратко време за спиране, особено пък на ланвексин. Направо съм смаян, че сте успели толкова добре – сигурно сте или от най-непривикващите към този тип препарати, или наистина много волеви човек. Възможно е обаче физиологията ви да не е толкова волева – дайте й време също да се съвземе и да попривикне. Междувременно си лекувайте каквото друго се покаже: спирането на SNRI е силен стрес за организма и провокира много болежки, които иначе са твърде слаби, за да си покажат носа. Ако им вземете мерки още на толкова ранен етап, ще е много по-добре, отколкото ако ги лекувате когато вече нямате мира от тях.
За подуването на краката – кога е по-силно, сутрин или вечер? Ако е сутрин, бих мислил в насока бъбреци. Ако е вечер, бих мислил в насока съдове. И в двата случая бих очаквал с приспособяването на организма проблемът да изчезне. Ако обаче с напредването на възрастта се появи пак, е добре да сте предупредени.
За възпалени стави препоръчвам да се пробва упорито мазане, например с диклак 5%. Ефектът е по-слаб, отколкото при пиене, но може да се прилага при нужда с години, така че в крайна сметка се събира доста повече. Мазането помага и при шиповете по прешлените. 🙂
Иначе, изобщо не се безпокойте. Взимайте мерки срещу шиповете по прешлените; ако се покаже друго – и срещу него. Естествено и нормално е човек да се грижи за здравето си, нека тази нужда не ви тормози.
Благодаря за куража,жалкото е че близките ни не са толкова толерантни като вас.Антидепресанта го намалях в продължение на 2 месеца, а от 1 месец съм го спряла окончателно.Краката ми се надуват по скоро след обедно време,сутрин като стана са спаднали,но ходилата ми са схванати в първите няколко крачки.Подуват се повече когато съм седяла повече на компютъра,когато се движа почти не се подуват.Но стреса ми се отразява и на бъбреците,когато съм стресирана се започва много често уриниране,май се получава омагьосан кръг.
@Cveti: Честото уриниране е естествено при стрес – не се безпокойте. 🙂
Подувания на глезените, които се засилват след седене на компютъра, а се разкарват при движение, обикновено се дължат на притискане на съдовете (и най-вече на вените) на краката при седенето. Обърнете внимание дали столът ви няма неудобен и притискащ ръб някъде, или не е с неергономична форма, или не сте си изработили навика да седите така, че да си притискате съдовете на краката. Най-често притискането е зад коленете – обърнете там внимание. Понякога стегнати или неудобни дрехи или бельо също могат да създават проблеми в седнало положение.
Много благодаря за безценните съвети,сега се замислям че стола ми наистина е ужасен и за да не ме боли много кръста поставям в напрежение краката.Ще се опитам да коригирам тези неща в най скоро време.
Nai posle edno otkrovenno mnenie.
Grigor,mislite li za redno da se namalq Laroksin SR ot 150mg.na 75mg,vsmisal ne e li nujna mejdinna doza?
@ianina: Лароксинът е венлафаксин – един от по-трудните за спиране SNRI. Индивидуалната чувствителност към тези препарати е много различна; за някои хора вероятно намаляването от 150 направо на 75 мг ще е безпроблемно, но при други ще има проблеми. Ако искате, можете да опитате да го намалите и направо, за да проверите каква е конкретно вашата чувствителност. По принцип обаче бих препоръчал междинна доза – първо на 100, после на 75 мг. (За най-чувствителните дори тези намаления може да са осезаемо дискомфортни – ако при вас се окаже така, бих препоръчал при нов опит за намаляване да е с още по-малък процент, примерно през 25 мг, и слезете ли до 75, и през по-малко.
Blagodara Grigor!I az taka si predstavqh neshtata,no sam ot 5 dena veche na doza 75mg. i vse oshte ne sam zabelqzala nqkakav sriv na emocii ili fizicheski diskomfort i nedaisi Boje.Mislite li,che moje teparva da usetq lipsata na lekarstvoto na tazi doza,vazmojno li e sled 5 dni da zapochne neshto nepriqtno i ako e taka da mina li na 100mg. ili da izchakam da premine otnemaneto?Az savmestno s tova vzemam i homeopatichni,a kato uspokoitelno piq valerianovi kapki 2x20kapki dnevno.Kakvo vi e mnenieto?
@ianina: Ако до 5 дни още не сте усетили сериозен ефект на отнемането, определено си струва да изчакате. Когато той настъпва, това обикновено е още първите 2-3 дни. За хомеопатичните препарати личното ми мнение е, че от вземането им няма вреда (освен ако заради тях не сте спрели полезно ви лекарство). Валерианата е ОК.
Може ли някой да ми даде отговор на въпрос който си задавам вече години наред.Постоянно се говори и пише,че тревожните разтройства и по-скоро чувствата които изпитваме от тези разтройства са плод на нашето въображение,мисли,страхове,неприемане на нещо,отговор на организма ни като вид съпротива и тн.Въпроса ми е защо след като е мисловен процес се превръща във физически и точно тогава осъзнаваме болестта и стигаме до лекарите???Ще дам пример със себе си.Сабуждам се сутрин и изпитвам слабост,напрегнатост и общо неразположение,защо при положение,че нито съм била стресирана,нито притеснена,най-малко пък съм имала време да разсъждавам за това как ще премине денят ми.Немога да приема това за нормално състояние,а все да се говори,че е само безобиден мисловен процес.Съществувал и биохимичен дисбаланс,ами добре ама как се дебалансираме просто така в ежедневието си,нима е толкова лесно?Каква е тази болест,която дори не се приема и за такава,тъй като е към списъка с емоционалните а не органичните нарушения.Как ще си тръгне от нас,след като идва неочаквано и без видими причини?Задавам си хиляди въпроси защо и отново защо?Ще си тръгне ли както се е появила и винаги ли ще живеем в очакването за новото и завръщане?
@ianina: Тревожното разстройство е органично увреждане на мозъка – обратимо, но обективно съществуващо. Не е вярно, че е “безобиден мисловен процес”. Различните хора са различно податливи на получаването му – някои се “увреждат” по-трудно, други по-лесно, някои дори се раждат с него.
Начините да се получи това увреждане са най-различни. Понякога може да е някакво физическо увреждане – сътресение на мозъка, натравяне с това или онова. Най-често обаче е резултат от психически процеси – твърде много страхове, неувереност, липса на самочувствие и т.н. “Като машина” мозъкът служи за и върши в крайна сметка точно едно нещо – прехвърля абстрактни, “нематериални” мисловни процеси във физически невробиологични и неврохимични явления, и обратно. Затова и “безобидният мисловен процес”, например нашите мисли и страхове, е напълно способен да предизвика в мозъка органични промени на баланса.
Може ли тези органични промени да бъдат върнати обратно? Трудно е, но може. Абсолютно категорично. Ако не са съвсем леки, няма как да стане само чрез мисловни процеси, точно както с бутване с пръст можеш да събориш и разлееш поставено на тесен ръб ведро с вода, но няма как с бутване на пръст да налееш обратно водата в него и да го качиш на ръба. Нужна е и лекарствена подкрепа. Естествено, има хиляди начини тя да бъде объркана – но бъде ли дадена правилно, помага.
Как и кога ще разбера дали”повредата”в мозъка е оправена?
@ianina: Когато започнете да се чувствате добре без лекарства, разбира се. 🙂
Григор,не ви казах точната истина,а тя е ,че 2 дена бях на Лароксин75мг. на третия взех 150мг.тъй като видях,че ми е последно хапче,което съм забравила и отново си продължих три дни вече на 75мг.Замислих се на де би да съм наваксала с тези 150мг ,които съм взела междинно.Днес се чувствам тревожна тъй като се наложи да направя планински преход за който не бях ама никак готова.Мислите ли,че тревожността се дължи на това,че съм смесвала дозите и сега усещам отнемаснето или на това,че не съм се чувствала подготвена за прехода.Интересуваме искренното ви мнение за Ривотрила.Благодаря ви и се извинявам ако ви тормозя с въпросите си,но вие единствен ми казахте истината в очите ако мога така да се изразя.Аз съм медицинска сестра и имах подозрения за отговора ви,но явно ми се е искало да бъда заблудена както повечето страдащи от тази болест мислейки си,че имаме просто един емоционален дисбаланс.
@ianina: Мисля, че междинната доза от 150 мг е понаваксала малко. Дали е достатъчно или не, е трудно да се каже. Най-вероятно за тревогата допринасят както настъпващото оставяне на дозата (усетило се след 3 дни), така и неготовността за планинския преход. Следващите две-три седмици избягвайте неща, за които не сте неподготвени, за да намалите ефекта на оставянето.
Мнението ми за Ривотрил е точно както за всяко друго лекарство (и изобщо каквато и да е терапия) – че е полезен когато е правилно предписан, и вреден когато е неправилно предписан.
Паническите и тревожни разстройства не са обикновен емоционален дисбаланс. Те са по-дълбока степен на емоционалния дисбаланс, на която физиологичните промени в мозъка поемат водеща роля. Точно това е и причината лечението им много рядко да е успешно без медикаментозна терапия. При правилно лечение са обратими, поне при огромния процент от пациентите. Но при неправилно лечение (и при много малък процент пациенти с тежки разстройства) могат да не са напълно излечими. Дори в тези случаи обаче правилното лечение облекчава проблема в голяма степен. Не е все едно да живееш живот на тежък инвалид или живот, в който проблемът е ограничен.
Мислите ли,че апарата БИОФИДБАК би помогнал реално на такива като мен.Аз съм се подлагала само веднъж и останах с добри усещания и впечатления,но са ми били нужни поне 3-4 терапии в помощ на лечението.
Grigor,ot snoshti mnogo se vloshih,usetih otnemaneto na lekarstvoto sas strashna lisa s iztrapvane na racete i krakata,gadene ,slabost,i neuteshim plach.Ot dnes sam pak na Laroksin150mg.po moe reshenie,,tai kato nqmam vrazka s lekarq koito mi naznachava terapiite.Po tozi varpos iskam da vi popitam dali vi e vazmojno da se svarjem s vas.ostavqm vi telefona si za vrazka 0879017238.Molq vi az naistina imam nujda ot pomosht,namiram se v sreda koqto ne e moq i sam v stres i naprejenie postoqnno
@ianina: Дали БИОФИДБАК ще ви помогне – ако сте достатъчно внушаеми и плацебо ефектът ви е силен, да.
За влошаването – не се безпокойте, до два-три дни лароксинът ще овладее пристъпа. Стресът и напрежението са основно от пристъпа – с отминаването му ще отминат. Чуйте се максимално скоро с лекаря си и му/й разкажете какво се е случило. Попитайте го дали не е по-добра идея да намалявате с по-малък преход. (Моят съвет е да намалявате с по 25 мг., докато не стигнете на 75, и оттам нататък с по още по-малко. В записа горе има подробни указания.)
Zamislqm se da ne bi Laroksina da ne e moeto lekarstvo,tova ,koeto shte me izlekuva.Dokato si bqh na 150mg.pak si vzemah uspokoitelni(valerian).Piq tova lekarstvo ot 5-6 meseca i ne sam si stapila na krakata oshte.
A dali Laroksin e podhodqshtoto za men lekarstvo Piq go veche 5-6 meseca i znam,che e kratko vreme,no shtom mi be predlojeno da go namalq bi trqbvalo da sam izlekuvana ,a ne sam
@ianina: За съжаление нямам как да преценя. Лекарят ви е, който го може – той знае за вас и болестта ви несравнимо повече от мен. След като види тази реакция при оставянето на лароксина, вероятно ще промени стратегията.
Григор,вие психиатър ли сте?Търсих информация за вас,но неможах да разбера.
Zashto kazvate,che trevojnoto raztroistvo e organichno zabolqvane?Ima informaciq,che e chisto psihosomatichno sastoqnie.Obqsnete molq za nas nevejite i obarkani bolni.
@ianina: Не, не съм психиатър, обикновен лекар съм – само разбирам от някои заболявания и лечения. Затова и нямам никаква амбиция да заместя вашия лекар.
А ако някой мисли, че тревожното разстройство е чисто психосоматично състояние, нека излекува изцяло пациент с по-сериозно тревожно разстройство само с психотерапия. Или да обясни как така то се повлиява добре от едни лекарства, а не толкова добре от плацебо или други лекарства.
С две думи имаме болни мозъци, ясно ми е вече.Приличаме на диабетици,не си ли набавим нужната доза серотонин ще сме зле.Питам се само до кога така,до кога трябва да сме опитни зайчета,тъй като все се оказва ,че лекарството не било подходящо и хайде пак да го сменим тц тц тц
@ianina: Ако ще търсите за какво да мрънкате, по-добре мрънкайте, че ви се налага да ядете и дишате. От тези няма опасност да се излекувате.
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
Tova s mozaka nai mi haresa
Здравейте Григор,имам въпрос:може ли спирането на антидепресанта да отключи други болести?И за да стане ясно ще дам малко инфо за моя случай.От 23 години съм с ПР.Тогава го наричаха страхова невроза.Много лекарства съм изпила и съм спирала,но година е най-големия срок без лекарсва и да се чувствам добре.Последните 5 години съм на сероксат по 20 мл дневно.Опитвала съм да го спирам,разбира се не по тази вашата схема,сега случайно попаднах на сайта.От 2 години нямам цикъл,но преди 8 месеца ,т.е година и 3 месеца след последния цикъл пак ми дойде.Ходих на лекар и след обстоен преглед ми обясни,че спирането на сероксата е довело до стрес на матката,поради което е било кървенето.Тогава бяха минали 6 месеца от спирането на сероксата.Сега след 8 месеца пак ми дойде със всички признаци на ПМС.Все още не съм била на лекар,тъй-като е в отпуск.Този път спирането на сероксата беше в начален стадий- само намаляване на дозата.Тъкмо бях започнала да пия по половин таблетка.Успоредно с намаляването започнах да пия Витарал по 1 таблетка дневно,около месец.От 3 дни не пия сероксат,а само Витарал 2 таблетки:сутрин и следобед по 1.Само първия ден ми се гадеше много(това ме събуди )и имах криза.При мен гаденето е свързано с кризите.Сега пак ми се става лошо и ми се вие свят,но без кризи.Само ,че усещам и признаците на ПМС.Сигурно ще попитате,защо искам да спра сероксата.Освен напълняването,което при беше 30 кг за 5 години,е и увеличаване на холестерола и то доста.Май-доста объркано изложих нещата,за което се извинявам.
@Дарина: Доколкото съм чувал, маточното кървене е рядкост при спиране на Сероксат, но понякога се случва.
Както всяка психофармака, Сероксат повлиява медиаторите, “неврохормоните” в мозъка. Напълно е възможно рязкото му започване или спиране да доведе до едни или други хормонални ефекти. Конкретно серотонин-повлияващите лекарства често имат ефект върху нивата на половите хормони – напълно възможно е да получите едни или други ефекти в тази област. Не се безпокойте от това – нормално е. Следете как е положението със спирането на сероксата и коригирайте подхода съобразно резултатите.
Благодаря за отговора.Но започването и спирането не е било рязко,а по схема на психиатър.Дори спирането го протаках повече от препоръчаното,но като чета вашите препоръки май съм избързала.Още един въпрос,ако може. Може ли да следствие на тези хормонални ефекти да имам овулация ?
@Дарина: Повечето пациенти спират лекарството по стандартните лекарски схеми без проблем. За някои обаче тези схеми са твърде бързи. Този запис е написан именно за тези пациенти, и (разбираемо) именно те опират до него и коментират тук. Затова и на пръв поглед, като се четат коментарите, може да се помисли, че лекарите масово бързат – не е така.
На въпроса – да имате овулация вследствие на тези хормонални ефекти е малко вероятно, но е теоретично възможно. Вероятността намалява с възрастта: ако са минали 5 години от началото на менопаузата, клони към нулата дори при много чувствителни пациенти.
Какво е вашето мнение като лекар за ММС,не във връзка с ПР ,а за други заболявания?
Здравейте Григор!Може ли да ми кажете дали Ламиксил 25мг.приеман двукратно може да повлияе благоприятно и успокоително за тревожно разтройство?
@Дарина: Много полезно нещо. Особено ако се продава скъпичко. След като човек си поодръсти достатъчно джобовете поумнява, което е лечение от най-опасните от всички болести – глупостта и лековерието. Излекувате ли се от тях, лечението на повечето останали болести става лесно, просто и резултатно. 🙂
@ianina: Без много подробно познаване на заболяването (и на пациента като цяло) няма как да го преценя. Колата ви да е развалена, дето е неописуемо по-проста от човешкия мозък, и за нея свестният механик няма да ви даде съвет, без първо да я прегледа.
Изобщо, да се консултирате по Интернет за здравни проблеми рядко е добра идея. Писал съм и друг път: свестните хора са заети, понеже са нужни, и рядко имат време за Нета, а лудите с кауза друга работа си нямат. Вероятността да попаднете на луд с кауза, който ще ви лекува с кокоши екскременти или с по кило цианкалий на ден (примерно) е доста над тази да попаднете на кадърен и знаещ лекар. Добре разбирам колко отчаяна е нуждата ви от добър и помагащ лекар, но не е мъдро да го търсите в Интернет.
A znachi da ne se zanimavam s vas,qsno.Napisali ste neshto ,koeto e napalno protiv izqvite vi na lekar tuk.Konsultiram se s vas,tai kato vidqh,che ste vesh po dosta vaprosi,no i vie ste si normalen chovek s nervi tem podobni ,koito ne vi ustiskvat.Prav ste ,che ako bqhte ot svestnite kakto gi narichate nqmashe da se vihrite iz neta i da mi predlagate autopsiq na mozaka
Григор Says:
July 24th, 2012 at 2:52 pm
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
@sladolina31: Така е, нервите ми не издържат всеки. Нито съм длъжен, между другото. На някого тук да взимам пари, примерно?
Ако не разкарвам тези, които злоупотребяват с времето ми, няма да имам време за тези, които го уважават. Затова сърдечно ви благодаря, че ще си занесете претенциите другаде.
Molq za izvinenie,no ne zloupotrebih s vremeto a s poznaniqta vi,prosto v nadcenih.Ne vi vinq,che nqmate poznaniq v tazi oblast,vse pak ne ste psihiatar obiknoven lekar kakto sam se izrazihte.Savetvam vi da ne se izqvqvate i izhvarlqte po temi v koito ne vi stigat poznaniqta,za da nestavat takifa ekscesii poveche.
От 3 години съм на Деанксит, а от 2 години правя непрестанни неуспешни опити за спиране. Моя лекар ми го изписа, но нищо не каза за спирането. Каза, че към този медикамент не се придобива зависимост и по всяко време мога да го спра, но реално изобщо не е така. От двете таблетки, които по принцип се пият сутрин и обед намалям на по една – поддържаща, после я режа на по половин, след това на половин хапче през ден, някак си успявам да се стабилизирам да се чувствам добре на тези намалени дози, но никога не мога да го спра на пълно. обикновено до две седмици след спирането му абстененцията ме събаря и отново трябва да посягам към медикамента. Моя лекар твърди, че бил безвреден, но все пак съм млад човек на 35 години и не ми се ще да го пия до живот. Принципно преди три години отключих едно тревожно-депресивно състояние, което се породи от натраплива мисъл от страх от злокачествено заболяване, тъй като близък човек почина от такова. Като цяло симптомите ми бяха постоянна умора, липса на апетит, гадене – особено силно сутрин, безсъние, ускорен пулс, постоянно лошо настроение породено от тревожност. С Деанксит е чудесно и се чувствам нормално, но спра ли го ада се връща, въпреки, че тази първоначална натраплива мисъл за злокачествено заболяване вече я нямам. Бих ли могъл да накарам организма си да е в състояние изобщо да функционира без Деанксит? Какви биха били последствията от прекалено дългата употреба на това лекарство?. В момента имам известен напредък, тъй като съм на половин таблетка на 48 часа вече два месеца и се чувствам отлично. Още колко бих могъл да продължа така до следващото намаляване?
@Атанасов: Не зная каква е историята на заболяването ви, или дори какво точно е то. Но Деанксит наистина е от лекарствата, към които не се развива зависимост. Ако не можете да го спрете, с почти 100% сигурност причината е, че заболяването, заради което го взимате, още е налице.
В същото време, ако можете да слезете на половин таблетка на 48 часа, очевидно заболяването никак не е силно. Моят съвет е да изчакате така поне 6 месеца, може дори повече, преди да правите следваща промяна в дозата. И нека тя е не пълно спиране, а намаляване на една трета или една четвърт от таблетката. След това отново изчакайте още поне 6 месеца, и още веднъж намалете дозата. Ако всичко е наред, след нови 6 месеца я намалете още веднъж (ще е комично малко парченце от хапчето, но го взимайте). Чак ако и тогава след още 6 месеца всичко е наред, мислете за спиране.
Благодаря ви много за изчерпателния отговор! Аз принципно процедирам по подобен начин, по който описахте, но с доста по-кратки срокове. Поддържам най-много месец на една доза и като не видя проблем пристъпвам към по-ниска. Все пак имам няколко доуточняващи въпроса: Тъй като е доста трудно хапчето да се среже на по-малко от половина, поради облата си форма и малкия размер може ли намаляването да става чрез увеличаване на времето между отделните приеми – например – от половин таблетка на 48 часа, следващата схема да е половин – на 72 часа? Втория въпрос ми е дали ще е подходящо тези доста намалени дози на Деанксит просто да бъдат заместени с някой по-безвреден антидепресант, който се продава без рецепта като например Happy day или Неолексан, които са от една и съща лекарствена група. Специално тези два препарата ми допаднаха с това, че в листовката им пише, че освен депресия лекуват и някой форми на зависимости към психоактивни вещества? Третия последен въпрос ми е дали е възможно настъпването на някаква житейска промяна като да кажем откриването на любим човек – партньор в живота да сложи окончателно край на необходимостта от прием на всякакви подобни неща?
zdravei мимка trogna me tvoiata istoria iskam da te popitam v momenta kak si,kak se 4uvstva6 vsi4ko nared li e?
Здравейте! Преди 2-3 години получих първата си ПА.Изписаха ми Есциталон 10мг + Транксен сутрин и вечер по 10мг.След известен перод от време намалявайки дозите спрях и двете лекарства,тръгнах на йога и вдичко беше ОК…до момента в който ми се наложи пак да прибягна до АД и Транксена.Този път Есциталона го пих повече време и по-дълго намалях дозировката. Проблемът е,че от няколко дни пак започнах да усещам познатите “лоши мисли”, кофти настроение и т.н,все още е на моменти,затова реших този път да опитам първо с Неолексан 3 х 1 тб.Пия го от 3 дни,но много ми се гади и имам световъртеж.Това с гаденето ще го изтърпя,но виенето на свят е отвратително – в листовката се споменава само гаденето.Това неразположение и световъртеж на Неолексана ли се дължи или аз си втълпявам? Искренно се надявам да не стигам пак до АД…
@Атанасов: Не, увеличаването на времето между приемите обикновено не е добрият начин за действие. Лекарствата си имат продължителност на ефекта. Вместо да получите равномерно ниско ниво, което е целта, рискувате да получите резки скокове и резки спадове между тях – “идеалното” за лош ефект положение. Също, замяната на един антидепресант с друг, особено ако са от различни групи (какъвто е случаят), без да се консултирате с добър лекар, никога не е добра идея. Разликата в ефекта може да е драстична, а погрешно избраното лекарство може дори да влоши нещата, вместо да ги подобри. Дали рязка промяна в живота може да сложи край на необходимостта от лечение – понякога да, понякога не. Зависи както от характера и силата на промяната, така и от точната специфика на конкретния пациент. Единственият начин да се разбере е да се пробва.
Извинявам се за забавения отговор.
@Ели: За съжаление е много трудно да се каже дали световъртежът се дължи на Неолексана. Неразположението е известен негов страничен ефект, но за световъртеж няма данни съществено над нормалното. (Във всяка достатъчно голяма група хора, приемащи някакво лекарство, ще намерите такива със световъртеж, точно както и във всяка достатъчно голяма група, която не го приема.) От моя опит обаче, лекарства с “централен” ефект, които предизвикват гадене, понякога предизвикват и световъртеж. Затова не мога да изключа вероятността да е от Неолексана.
Най-сигурният начин да го разберете е да си направите експеримент – да спрете Неолексана за ден. Ако към края на деня (или дори преди това) световъртежът отслабне съществено, е много вероятно лекарството да го причинява или да има принос към него. Ако обаче не изчезне, търсете причината другаде. (Сегашните жеги със загуба на течности и спадане на кръвното са много добър кандидат за причина за световъртеж.)
Днес говорих с психиатърката си – тя също каза,че световъртежа не би трябвало да е от Неолексана,посъветва ме да изчакам още 2-3 дни и ако тия симптоми продължат – да спра да го пия.По принцип аз съм с много ниско кръвно налягане и често ми се случва да имам вестибуларни оплаквания – сега обаче започна след като взех да пия Неолексана /може и да си втълпявам/.Снощи се събудих от този световъртеж,обляна в пот и доста трудно заспах/беше почти като втория път,при който се наложи да пия АД,тогава неможех място да си намеря в леглото/ – без малко да посегна към транксена 🙁
Днес съм с главоболие,чувствам се притеснена,реве ми се,а няма видима причина,не усещам и да съм нервна или притеснена .
Реших да почна да пия чай от жълт кантарион + чай от мента.Влязох из форуми и съвсем се обърках от мнения…още повече ме хвана хипохондрията…
Да пия /и по колко пъти на ден/ или да не пия Жълт кантарион заедно с приема на Неолексан…??? – моля вашето мнение
@Ели: Според мен няма проблем да пиете жълт кантарион, а ментата бих я препоръчал охотно. 🙂 Също, бих препоръчал преди да спрете Неолексана да пробвате дали при само еднодневно спиране световъртежът ще изчезне.
А междувременно бих препоръчал (по тези жеги и далеч не само на вас) пиене на колкото се може повече течности, и нещо солено в добавка. Ще спести дехидратацията и световъртежа на много хора. 🙂 Не е изключено това да се окаже причината и при вас.
При мен ниското кръвно налягане не е проблем,чувствам се добре и работя дори с 60/40,чувствам се зле когато е над 100 🙂
Да се похваля – снощи спах по-добре,а тази сутрин не се чувствам парцал,дори световъргежът почти липсва…по скоро леко туптене в главата.Надявам се тези неразположения да са били от хапчетата и да изчезнат до ден,два,че не искам да се сещам за кошмарът който преживях.
Пожелавам Ви усмихнат ден! Пак ще пиша 🙂
Много полезни и компетентни мнения си дал на всички Григоре.Поздравления за усърдието и себеотдаването, които си положил да отговориш и следователно облекчиш толкова много объркани и искащи съвети, хора.Въпроът ми е запознат ли си с веществото есциталопрам:по-специално Есцитил и дали е ефективно при социялна фобия.Какви са ти наблюденията върху този продукт?Знам че, принадлежи на групата на ССРИ, но псито каза, че е много чист продукт и ефективен при депресивно разстройство.Аз го взимам от 1 седмица и усещам, че съм по спокоен, но кога ще стигна пика от полезния му ефект?Също ми е интересно дали този антидепресант, може да накара по-затворен човек да стане по социялно настроен и да харесва комуникацията с хора,а не да се чувства напрегнат от мисълта за комуникация?
Благодаря ти предварително за отделеното време!
@rakishi: Социалната фобия рядко е болест сама по себе си, обикновено е продукт на друга болест. При депресия я има в мнозинството случаи, и отслабва и изчезва с отслабването и изчезването на депресията.
Есциталопрамът е много типичен SSRI препарат. В това, че принадлежи към тази група, няма нищо лошо (или добро) само по себе си. Тези препарати обикновено са ефективни при депресия. В повечето случаи обаче са необходими поне две-три седмици за постигане на пълния им ефект, понякога дори повече. Значителни разлики в скоростта на повлияване има не само между различните препарати, но и между различни пациенти на един и същ препарат.
Сума сумарум: полезният ефект вероятно ще продължи да се засилва поне още един месец, вероятно повече. И с повлияването на депресията ще се повлияе и в крайна сметка изчезне и социалната фобия. 🙂
Grigor,blagodarq na Bog,4e te ima!!! Iskrenno se nadqvam,4e sushtestvuvat i drugi takiva hora kato teb! Badi sigoren,4e vsi4koto tova dobro,koeto pravish tyk,shte ti se varne 100 kratno (tova si e zakon na vselenata) i neka vsi4kite ti me4ti i planove stanat realnost xxxxxxxx
И аз имам един въпрос преди седмица спрях афранила който пиех от 1 год заедно с флуанксол,слава богу от към па и агорафобия съм ок за сега ,но се появиха едни странни странични ефекти които се появиха и след спирането ми на сероксата който също пих една година.Това е едно такова как да го опиша и аз не знам ,но нещо като двукадърно виждане едно нещо го виждам веднъж и след стотна от секундата пак .Гадничко е.Имал ли е някой такова нещо след колко време му е минало и как е успявал да се справи с това ?
Моля да ми помогнете!!!Майка ми страда от натрапчиви мисли за самоубийство от 3 месеца.Мислим, че появата им съвпада със спирането на Деанксит, който тя пи 10 години!
Някой знае ли какво да правим?Да ходи ли на психиатър да й предпише още по-тежки лекарства с още по-неясни странични действия или има някакви варианти за алтернативна медецина?Моля, помогнете!!
@атанаска: Засега не съм срещал такъв симптом – не смея да се изкажа.
@Darla: Говорете с лекаря, който й е препоръчал да спре деанксита – мисля, че е нужно той да коригира терапията. Ако майка ви го е спряла сама, без да пита лекар, ѝ се накарайте едно хубаво и после говорете с лекаря, който ѝ го е изписал навремето. Ако е вършел работа, докато го е вземала, няма причина да не върши и сега.
Здравейте!От 16г. съм с ПА и редуващи се депресивни епизоди.От година и половина пия деанксит по1т. дн. исе чувствах добре.Преди около месец обаче състоянието ми се влоши и започнах отново с паник атаките.ходих на психиятър който ми изписа Асентра 2х1/4 като за начало.Аз обаче не мога да спра Деанксита от раз и да започна новия препарат.Въпросът ми е може ли да пия и двата препарата като постепенно намалявам едното и увеличавам другото.Психиатърката ми каза ,че не може защото взаймно се неутрализирали,аз обаче си мисля ,че би могло да стане защото са коренно различни преперати.Моля Ви дайте ми съвет-предварително благодаря!
@Деница: Взаимното неутрализиране при тях двата е сравнително слабо изразено – мисля, че си струва внимателната проба.
Здравейте ,благодаря за отговора,а бихте ли ми казали за какъв период от време да премахна деанксита?
@Деница: Пробвайте с идеята за период от между седмица и две, според както се понася. (Имайте предвид, че сертралинът може да даде при първите няколко приема краткотрайно влошаване, което преминава само – не го бъркайте с влошаване от намаляването на деанксита.)
Здравейте, аз съм на 29 г преди 4 месеца прекарах тежък вирус (повръщане и разстройство)стигнах чак до системи.Рязко свалих килограми и се започна ужасът:треперене, световъртеж, сърцебиене, безсъние, необяснима тревожност, отпадналост.Направих си различни изследвания всичко беше наред. Oтидох на консултация при психиатър, постави ми диагноза паническо разтройство и ми изписа Ленуксин от 10мг.Започнах приема по 0,5мг първите 10 дни, състоянието ми се влоши 100 кратно, при посещение пак при психиатъра ми обясни, че неврозата ми се засилва и да увелича дозата по 1 хапче сутрин.Така го пих в продължение на 3 месеца (по препоръка на лекаря)Гореописаните симптоми изчезнаха, но продължих да имам замаяност.След консултация с лекуващият ме психиатър редуцирах приема на Ленуксин по половин хапче на ден в период от 10 дни.И ето ме пак отново със същите симптоми(без сърцебиене и безсъние), възможно ли е да е описаната от вас зависимост или не съм излекувана(от какво точно и аз не знам).За колко време отминават тези оплаквания?Или пак трябва да започвам приема на Ленуксин?
Благодаря Ви предварително!
@Мимз: Ленуксинът е есциталопрам – SSRI препарат. Намаляването му на половин хапче и след това на николко може да е малко стръмничко при по-чувствителни пациенти, а периодът от 10 дни на намалена доза е абсолютно недостатъчен – препоръчвам абсолютен минимум един месец, най-добре поне три. Съветът ми обаче е да отидете пак при психиатъра си (много желателно е да е същият, за да има наблюдението върху нещата на различните етапи) и да го помолите да препровери още веднъж диагнозата си. (Голям куп заболявания могат да започнат с подобни симптоми и нещата се изясняват чак в хода на лечението, често след не една и не две смени на лекарства. Просто за момента медицината при някои заболявания няма средствата да постави перфектната диагноза от пръв преглед. Лекарят може да промени диагнозата си или да я потвърди, но е важно да направи още една преценка. Според резултата от преценката ще е и предписанието за лечение. Уви, аз нямам достатъчно информация, за да мога да ви препоръчам точно как да постъпите.
Zdraveite Grigor!Imam speshena vapros kam vas zashtoto neznam kakvo da pravq.Az sam s trevojno raztroistrvo i sam na Cipraleks 20+20 i Fluanksol 1+1 kam tqh pneje ne moja da spq preibaviha i Remirtapo edna chetvartinka vecher.Snoshti zapochnah i poluchih stranni fuizicheski simptomni kato nervnost ,haotichno mqtane na racete i nervnost.Dokato ne vsxeh Rivotril 0,5mg ne se uspokoiha neshtata.Vaprosa mi e zashto i ot kakvo se poluchi tova?Vazmojno li e da sam alergichna ili ne se kombinirat tezi lekarstva?Blagodarq vi predvaritelno.
@Vanesa: Лекарствата могат да се комбинират спокойно (под контрола на лекар). Дали не сте алергична обаче не е възможно да кажа само по това описание. По-скоро съм склонен да предположа, че не сте и че е някакъв ефект от лекарствата, или пък нещо от болестта.
Ако е от лекарствата, ще ми е доста трудно да предположа от кое може да е. Принципно бих мислил най-напред за Ремиртата, тя може при особено възбудени пациенти да даде подобен ефект. Дори при тях обаче той е сравнително рядък и се получава при доста по-високи дози. Възможно е по някаква причина да сте изключително чувствителни на нея, но вероятността е твърде, твърде малка.
Ако трябва да продължа с гадаенето, най-вероятно ми се струва да сте били по-тревожни заради смяната на лечението. Напълно е възможно обаче и да греша. В подобни ситуации често дори на много опитни и знаещи и отлично запознати с пациента лекари се налага да гадаят и да пробват лекарства едно след друго. Просто болестта е такава – няма как да пуснеш кръвен тест или да щракнеш снимка на рентген и да видиш какво точно е.
Според мен правилната постъпка във вашия случай е още утре да обсъдите ситуацията с лекаря си. Той ви познава несравнимо по-добре от мен и ще може да даде във всички случаи по-точно и информирано мнение от моето.
Blagodarq Grigor.Okaza se,che Remirta e silen i mnogo tejak antidepresant,koito e dovel go garchove na muskulite i sastoqnieto mi.V akombinaciq na nai-visokata doza Cipraleks 20mg.e ne mislim priema na Remirta.
Vzeh Zopiklon,koito mislq,che ne e antidepresant ili gresha???Nqmam oplakvaniq ot nego za edin priem razbirase,no sashto da ne se piel povech ot mesec ,che se privikvalo.
Nadqvam se,poneje sam na 20tiq den ot priema na Cipraleks da otshumqt stranichnite efekti i da se oravnovesqt neshtata.
@Vanesa: Зопиклонът е сънотворно и миорелаксант. Бих препоръчал пиене дори по-кратък период, месец е доста. По-скоро ме тревожат страничните ефекти на лечението (без Ремирта) – ако вече продължава 20 дни, повечето трябва да са отшумели. Също, четвъртинка Ремирта вечер е наистина много малка доза – не съм виждал, нито дори съм чувал чак толкова малко да даде тези ефекти. Ако действително ги дава при вас, значи по някаква причина сте много чувствителни на това лекарство и е добре лекарят да го има предвид.
Ami variqnta beshe mejdu Zopiklon i Tritiko,no ne i se iskashe da vkliuchim oshte edin antidepresant.Otnosno tova za spaneto se nadqvam da premine skoro tai kato antidepresanta mi e na 22 den i bi trqbvalo da zapochvat da otshumqvat postepenno veche stranichnite efekti kato sanivostta.
@Vanesa: И аз смятам, че на страничните ефекти им е крайно време да започнат да отшумяват. Успех! 🙂
Blagodarq vi ot sarce Grigor!
Izvinqvam se oko dosajdam ds postoqnnite si pitaniq,no dali ne moje tezi simptomni na sanlivost tai kato se daljat na Cipraleksa da se napravi drugo razpredelenie na priema mu.Vmesto da piq edna tabletka sutrin i vtorata v 17h da se piqt sutrin i obed ili sutrin i malko po-kasno vecher zaradi efekta.
Ne iskam da sam mnogo znaessha.a samo da se otstranqt ili po-tochno poulesnqt za men malko efektite.Blagodarq vi predvaritelno.
@Vanesa: Полуживотът на ципралекса е около 30 часа, така че би трябвало да няма никакъв проблем да се преразпредели както казвате. Съветът ми обаче е все пак да го съгласувате предварително с лекаря си.
Blagodarq Grigor!
Здравейте, отново Ви моля за мнение. Вземах 9 месеца Сероксат по 20мг дневно, намалих дозата наполовина и продължих още три месеца. След това три последователни дни просто забравих да го пия и вчера /четвъртия ден/ съвсем спонтанно реших да заменя Сероксата с 400мл чай от жълт кантарион. Мислите ли, че е разумно?
@Mila: Сериозно се съмнявам дали чаят от жълт кантарион ще има ефект, който да замени сероксата. Но ако три дни не сте го пили и въпреки това нямате някакви страшни ефекти, значи за толкова време организмът ви може да се справи и без него. Не смея да кажа дали това значи, че може по принцип без него.
Накратко: ако целта ви е да спрете сероксата, може да си струва да продължите опита. Три месеца на 10 мг. за доста хора са достатъчно привикване, след което той може да бъде спрян. Ако чаят от жълт кантарион ви успокоява, пийте го на воля. Ако обаче целта е само да намалите сероксата, без да го спирате, добрата идея е да се върнете към 10 мг. дневно.
Много благодаря. Смятам да използвам тази случка и да опитам да го спра. Ако не се появя тук до няколко месеца, значи съм успяла:)) Много ви благодаря, Григор!
Privet Mila!Izvinqvam se,che se namesvam s mnenieto si,no kogato vidqh,che stava duma za Seroksat ne se starpqh.Az sam go pila okolo 3 godini.Kogato izmina godina i polovina bqh OK i zapochnah namalqneto mu,taka samo za 1 mesec i go mahnah,nooo sled 5 meseca ADA se varna.Pouchih taka narecheniq recidiv.Mislq,che Seroksat ne e trudno lekarstvo za spirane,vaprosa e dali vremeto za lechenie e dostatachno,a i nachinat ti na jivot mislene i reagirane v posledstvie.Jaltiq kantarion ne se smesva s nikakvi AD,no 3 dena sa mai dostatachni da ne poluchish reakciq na serotoninoviq sindrom v kombinaciq s bilkata.Pojelavam ti da ne se varnesh nikoga kam Seroksata ili kam koito i da e drug AD.Uspeh
Здравейте на всички и по специално на вас Григор.След няколко месечен прием на Тифаксин СР от ч50 мг и постонното ми влошаване ,постъпух в стационар за душевно болни където ме лекуваха с 225 мг Ефектин и Транквиланти и Флуанксол и Квелукс (антипсихотик) изписаха ме след един месец.После 1 месец бях на дненвен стационар и всичко беше уж закрепено .По препоръка на моя лекуващ психиатър спрях постепенно флуанксола и транквилантите но си позволявам да си взимам Ривптрил понеже тия дни преди месечния ми цикъл и по време на него усещах ужасна треожност и безпричинен непрестанен плач.Започнах пак работата си сега съм в отпуска последен ден.Страхувам се от завръщане на състоянието,дали е възможно или е временно това залитане на долу,като се има в предвид на каква висока доза АД съм.Бях се влошила до там че опбмислях сериозно суициден опит,добре че влязох в стационара може би сега нямаше да ви пиша.Мн ми е писнало от всичко но аз се надявам да ми отговорите дали може да има временни колебания в настроението по време на месечен цикъл а може и от смяната на сезоните.Между другото аз се изместих и вече живея сама.от време на време си идвам при нашите да ги видя.Правих си изследвания на АСАТ и АЛАТ и се оказаханормални въпреки това че пия и бира по време на приема на тия лекарства,което ме зарадва.Пожелавам ви приятен ден и дано да ми пишете:)
@Мимка: Месечният цикъл дава отражение върху състоянието при големия процент от жените – покрай него оплакванията се влошават. Ако влошаванията са силни, може да е полезно внимателно прецизиране на терапията с лекаря ви – най-често се намира терапия, която премахва или силно намалява влошаванията. А за бирата… все пак не е добра идея с антидепресанти, ако можете я поспестявайте.
Zdraveite Grigor!Molq za vasheto mnenie za produkta Neoleksan SR 150mg.Vzemam go zaedno s Tritiko i imam pozivi za povrashtane i chesto gadene sutrin.Opisano e che otminavat tezi stranichni simptomi za okolo 2-3 dni,no az sam veche 6 ti den i pak imah silno gadene s povrashtane,sled koeto sam ok.
Ima li vrazka s hraneneto,poneje ne priemam hrana sled priema mu?Izvestno li vi e kak deistva tazi hranitelna dobavka na hora s trevono raztroistvo?
@Vanesa: Неолексанът не е лошо нещо, но дразни стомаха. За съжаление, не очаквам това да размине от само себе си. Ако не можете да го понасяте, го спрете – полезен е, но не е ключово важен. Ако можете, пробвайте да го вземате по време на ядене (към края на храненето, „преди десерта“).
Mai se okazva,che poluchih taka narecheniq Serotoninov sindrom.Imam povecheto ot simptomite i predpolagam,che se dalji na Cipraleksa koito vse oshte ne sam sprqla i vzemam po 5 mg.Nadqvam se da mi mine barzo pri polojenie,che go priemah samo 7 dni
@Vanesa: Серотониновият синдром е нещо съвършено различно от гаденето и повръщането. Ако наистина го имате, и сте приемали Ципралекс само седем дни, бих очаквал да мине сравнително бързо.
Ot 1 sedmica sam s tejka trevojnost i lekarkata mi reshi da mi spre antidepresanta Tritiko izvednaj i da me ostavi samo na Kveluks 2x50mg.Nishto ne moga da namerq iz neta za tozi Kveluks.Bihte li mi kazal kakvo predstavlqva i kakvo moga da ochakvam,shte imam li dobar efekt v smisal shte me uspokoi li,tai kato sam smazana ot trevojnostta koqto izpitvam,a imam i suicidni misli veche.Tova lekarstvo shte me spasi li?
@Vanesa: Квелуксът е кветиапин – атипичен антипсихотик. Дали ще ви спаси или не зависи от точната ви диагноза – и дори ако е точното лекарство, зависи от конкретно вашата чувствителност към него. (Психофармацевтичните лекарства рядко влияят на 100% от пациентите – уви, срещат се хора, които не се повлияват от едно или друго лекарство. И което е още по-тъжно, медицината засега не познава начин да определи предварително дали един пациент ще се повлияе от дадено лекарство или не. Единственият начин да се знае със сигурност е да се опита. Звучи много тъжно, позорно и на моменти възмутително – уви, не е проблем на некомпетентен лекар. Просто медицината засега не познава сигурните начини.)
Не зная точната ви диагноза (а и публичен блог не е място тя да бъде писана). Нито пък бих се решил да ви диагностицирам по разговор в Нета. Затова съветът ми е да държите лекарката си в течение на състоянието си. Тя знае диагнозата и лечението ви, и е човекът, който може да разбере дали дадена ситуация е извън очакваното и дали не се налага промяна на терапията.
Съжалявам, че нямам как да помогна с повече.
Здравейте ,бихте ли ми казали деанксита към коя група антидепресанти принадлежи и има ли нещо общо с т.нар. МАО-инхибитори.Предварително благодаря.
@reton: Деанкситът е комбинация от две субстанции – флупентиксол (тиоксантенов невролептик) и мелитрацен (трицикличен антидепресант). Не е MAO-инхибитор и не се понася с тази група лекарства – задължително е между неговото приемане и приемането на MAO инхибитор да има поне две седмици, най-добре месец, без значение кое е било първото.
Здравейте Григор,не съм писала отдавна.От май месец пиех Сероксат,но не ми действаше като преди,качих още кг от него а за либидото да не говорим.Със моята лекарка решихме да го заменим със Золофт.Пих го 10дни по 1,и след това по 2(едно сутрин и 1вечер).Главата ме боли постоянно.Вчера сутринта получих една тревожност,един страх-просто не знам!Отидох пак при нея и ми каза да пия ксанакс3пъти по 1/2.Чувствам и някаква обща слабост,пак нищо не ми се прави и така.Възможно ли е золофта още да не ми е подействал,аз го пия от 1 месец,от който 1 седмица по 2.Вчера лекарката ми каза да пия золофта2хапчета сутрин.Дали някога ще се оправя?Дали ще спрът тези страхове?Страх ме е че нямам сила,дали ще ям и така!Абсолютни глупости,но на мен ми се струват големи страхове.Има ли излизане от това,кажете ми моля ви?!!!!!!
П
@Julia: Описанието ми се струва малко странно. Не бих посмял да поставям диагнози, без като минимум да съм ви прегледал внимателно. Затова и моля всеки, който търси консултация тук от мен, да предпочете своя лекар. Ако някой твърди, че може да ви постави сигурна диагноза по Интернет, или болестта ви е наистина като по учебник (а това е сравнително рядко), или човекът е мошеник. А при който своите лекари не се справят, обикновено е труден случай и няма как да бъде диагностициран по Интернет със сигурност.
Ще допусна, че диагнозата ПР е гарантирано вярна (нямам как да го знам със сигурност, но просто тръгвам отнякъде). При този вариант е възможно при вас да е на не-депресивна основа. (Което не се връзва добре със споменатото отпреди време, че навън сте добре а страховете са силни вкъщи – такава е картината при ПР на депресивна основа. Но ако антидепресантите не ви действат, трябва да се мисли за друг начин да се помогне.) Възможно е също при вас ПР да е на депресивна основа, но по някаква причина да не се повлиява от антидепресанти – такива пациенти са редки, но ги има.
При депресивна основа няколко месеца Сероксат би трябвало да я повлияят (пак, освен ако проблемът не е неповлияващ се от него). Един месец Золофт също е принципно достатъчно. Ако при вас по някаква причина са нужни големи дози (при някои диабетни пациенти чувствителността към серотонинови антидепресанти е понижена), би трябвало до не повече от месец пиене по 2 хапчета на ден да се повлияете.
Ако това не се случи, бих посъветвал да мислите за класически трицикличен антидепресант. При случаи на депресивна основа, при които SSRI не помагат, а трициклик помага, в около 90% от случаите трицикликът е анафранил, в останалите около 10% – амитриптилин. Така че ако по-добрата доза Золофт не помогне, бих посъветвал да пробвате един месец на анафранил. 100 мг анафранил дневно в течение на месец са в състояние да вдигнат почти всяка депресия. Ако и това не помогне, нещата при вас са наистина заплетени и имате нужда да ги види наистина много добър специалист. За мое огромно съжаление, аз не съм от тази категория.
Ако се окаже, че при вас ПР е на не-депресивна основа, могат да се опитат много и различни лечения, в зависимост от точната специфика. Отново ви е нужен наистина добър специалист. Моля ви, не се поддавайте на импулса да търсите лесни мнения по Интернет – обикновено което мнение се дава лесно, не струва много! Потърсете добрия специалист. Обикновено психиатър с много опит от централна болница в София, Пловдив или Варна се очаква да може да се справи с подобно страдание.
Здравейте,Григор!Не съм писала много отдавна,но от написаното от вас съм получила много ценна информация.Бях писала преди,но сега ще припомня-пия ксетанор от 3г по 10мг eжедневно(без други лекарства),имам 4 неуспешни опита за спиране,като най дълго съм изкарвала месец без него,като колкото повече време минава това време става все по кратко,последно само седмица издържах.Спирала съм го постепенно от половин хапче на четвъртин за месеци,но и така не става.Когата се обадя на психиатъра и попитам защо се случва така отговора винаги е един и същи-не си излекувана щом неможеш да го спреш.Обръщам се към вас защото незная кой може да ми даде отговор на някой въпроси.Искам да разбера наистина ли е необходимо да пия АД доживот и ако е така каква всъщност е причината и неможе ли в крайна сметка да се отстрани?Правила съм си мн изследвания мнямам здравословни проблеми от физ.характер,да от време на време при по голям стрес или ако прекаля с кафето получавам някои симптоми на ПР,но това не ме притеснява,живота ми си е ок нормално,нищо общо с началото когато започнах да пия АД.Няма проблем да ги пия колкото трябва,но никой не ми дава категоричен отговор,какво точно не е наред с мен за да го правя,как да разбера сигурно и ясно синдром на отнемане ли получавам при спирането им или хим. дисбаланс в мозъка ми просто не се оправя колкото и време да е минало?
Много ми е важен отговора ви!(за да поясня последно на 4 ден след спирането получих-силно главоболие,болки в стомаха,раздразнителност,плачливост,световъртеж,замъглено виждане и разсеяност,издържах ги само до 7 ден и отново взех АД,на третия ден от приема му всичко отшумя,както казах постепенно го спирах от половин хапче на четвъртин)
@Renkata: Ако на 4 ден след спирането сте получили тази симптоматика, значи това е синдром на отнемането. Иначе казано, при вас това спиране не е достатъчно постепенно – трябва да мислите за още по-постепенно. Напълно възможно е и да не сте закрепени достатъчно добре, за да го спрете – това е изключително индивидуално при различните пациенти. Моят съвет е – ако можете да живеете по този начин нормален живот, не бързайте непременно да спрете лекарството колкото се може по-скоро. Дайте му време да ви стабилизира, ако е нужно години.
Друга подходяща идея може да е (след внимателна консултация и одобрение от лекаря ви) да замените ксетанора с дългодействащ SSRI препарат, примерно прозак. Дългодействащите SSRI се спират по-лесно от краткодействащите като ксетанора. И в този случай обаче също е добре първо да сте се стабилизирали както трябва.
Благодаря за изчерпателния отговор!И аз така си мислих,но не бях сигурна.По принцип нямам сериозна причина точно в момента да го спирам,а и самото лекарство лично на мен ми действа идеално,мн добре ми го нацелиха.Единствената пречка е ако се реша на второ дете(не в момента,но след 3-4 години би било добре).НЕзная дали има алтернативи на ксетанора евентуално ако се наложи при бременност.Доколкото стабилността,аз никога не съм била мн стъбилно емосионално,но преди съм се оправяла и без хапчета,защо да немога и впоследствие….Знаете ли някакъв медикамент или метод който да ми помогне при следващ опит,поне да ми е малко по-лесно?Питала съм за смяна на лекарството,пси казва че е неоснователно.
Нещо да ми предложите за по-лесно преудоляване на абстинентния период,поне да опитам,като пак имам подходящ за това момент:)
@Renkata: Като начало бих предложил да изкарате поне няколко месеца или дори година на тази доза ксетанор, за да се позакрепите. Вземайте юнашки антидепресивни психологически мерки, учете се да сте победител, да приемате лошите неща философски и с усмивка, да мислите позитивно и т.н. Знам, че звучи глупаво, но инвестирате ли достатъчно усилия, ще имате резултат.
След като се закрепите наистина много здраво, тръгвате на лекичко намаляване. Съветът ми е дори да говорите с лекаря си за възможността да ви го смени с прозак, той се оставя малко по-лесно. И действате ама наистина много постепенно. Не забравяйте: важно е не с какво количество намалявате дозата, а с какъв процент от това, което взимате към момента. В статията горе има чалъми по въпроса. 🙂
Ами от известно време непреставам да действам по този начин,с пълна сила напред….надявам се че в крайна сметка ще има резултат:)Тънката ми мисъл и това което всъщност ми убягва е-дали нагласата ми към живота е объркала всичко и е виновна за състоянието ми или имам някакъв физиологичен проблем за да не се справям без АД,както диабетика без инсулин,т.е ако заради погрешното ми мислене и поведение съм объркала баланса на хим. елементи в мозъка си,това обратим пресес ли е ?Т.е. наистина усилията ми по вътрешна промяна могат ли да имат реален резултат и да съм достатъчно стабилна и без АД или независимо какво правя без АД вече няма да мога?ТОва е наи-голения ми въпрос,ако си отговоря на него ще зная в каква посока да работя.
Чудя се просто как най-накрая да го вдигна тоя серотонин,естесвено бес “щасливото хапче”:)
Ще разпитам и как стои въпроса с прозак.
Здравейте отново,благодаря за предишният ви отговор.В момента нещата взеха да се понареждат,не казвам че са ок,но малко са по-добре.Пия си Золофта2хапчета сутрин+3 по 1/2 ксанакс.Золофта го пия по 2 от 2седмици (не знам дали ме разбрахте миналия път).Аз исках да ми отговорите дали е достатъчно това време за да подейства или е твърде малко.Лекарката каза че дозата може и да се увеличи,защото няма лекарство което да не действа,важна е дозата.Относно моето състояние псито казва че съм със”смесено-депресивен синдром”и “хипохондрия”.А пък аз мисля че имам страхова невроза.Нещата са мн заплетени,има фактори които ми влиаят зле и това са:съпругът ми и това че съм безработна.Написах това защото мисля(или поне така разбрах)че ПР може и да не е на депресивна основа.Не знам дали греша,но докато един лош фактор не се отстрани,лекарствата как да помогнат.Объркана съм а за развод как да помисля,детенцето ми ще го понесе зле!!!!Не знам какво да правя!!!Извинявам се че превърнах написаното в лична изповед,но няма на кой и къде да го споделя!Благодаря че Ви има,и откликвате на всяко писмо.Още веднъж се извинявам че ви натоварвам с личните си проблеми,но мисля че всичко идва от неразбирателството в семейството,а така не знам дали някой е в състояние да издържи!!
@Julia: При депресивни синдроми обикновено 2 седмици е долната граница за време на повлияване – твърде малко пациенти се повлияват толкова рано. Съветът ми е да изчакате поне още 2 седмици.
За съжаление семейното консултиране ми е непозната територия и надали ще съм добър съветник там. Може би ако се обърнете към семеен терапевт?
Благодаря ви за отговора,знам че ми трябва семейна психотерапия.Просто снощи го споделих-тежеше ми,а когато пиша чувствам някаква утеха.Ще изчакам със Золофта,просто мислех че след СЕРОКСАТА няма да ми подейства друго,но както винаги греша защото не слушам псито а действам на своя глава.Затова след подобрение от месеци ги спирам и после пак наново.Но този път ще ги пия колкото е необходимо!!!
Здравейте,
моля ви за съвет, защото имам проблем със спирането на Сероксат. Имам много неприятни странични ефекти, които са като “електрошок” или все едно ме удря ток постоянно. Сероксат пих година и половина по 20 мг на ден сутрин. Имах депресия и панически атаки, която се повлия много добре от лекарството. Психиатъра, който ми води лечението в един момент се отнесе неадекватно към лечението ми и ми каза да пия по една табл. през ден, от което се почувствах много зле и след като споделих, той предложи да пия Ксанакс, за да ми минели неприятните симптоми. Тогава реших да сменя лекаря, и сътоветно си продължих да пия по 20 мг на ден Сероксат. Така продължих до скоро. Чувствах се стабилно, без тревовжност, без депресия, без панически атаки. След като вече се чувствах добре, споделих на новият лекар, че е време да спирам лекарството, защото вече е станала година и половина от както го пия. Съвето му беше да го спра по следния начин: 10 дена по половин таблетка и още 10 по половин таблетка през ден. Стори ми се много бързо това спиране. Започнах с половин таблетка на ден. Появиха се страничните симптоми като електрошок, но той ми каза че ще отмината итрябва да ги изтърпя. Е малко отшумяха, дори имаше дни в които не съм имала. След като минаха три седмици, по мое усмотрение си удължих срока, защото дори не бяха отшумяли съвсем тези странични симптоми, започнах да пия по половин табл през ден. Но сега имам отново доста силни странични ефекти. Това е от 4 дни насам, откакто започнах по половинка през ден. Сега не знам какво да правя. Моля за съвет. Прочетох че не се спира така драстично, както ми казват лекарите на мен. Как да спирам по-плавно. Също така усещам от време на време спад в настроението и отчаянаст, които бяха изчезнали. Надявам се да ме посъветвате за по-плавна схема. Повечето хора пишат че спират Сероксата с месеци, а на мен ми казват да го спра за 20дни.
@simo: Да се пие Сероксат през ден е грешка на медицинското изкуство – той е краткодействащ, ефектът му минава за това време. Други подобни препарати с по-дълго действие, примерно Прозак, биха се справили добре, но той – не.
Спиране за по 10 дни на половинки наистина е много бързо за доста хора. Моят съвет е да мислите за схема с по 30 дни на етап. Правилната дължина на етапа е докато страничните ефекти от намаляването отшумят напълно, и после още толкова време. (Може и повече, но по-малко е рисковано – я мине номерът, я не.)
Според мен най-разумно е да пробвате четвъртин таблетка всеки ден – дава по-плавна поносимост. Ако и тогава страничните ефекти са твърде силни, се върнете на половин таблетка на ден и задръжте така поне един месец. След това предпазливо свалете на четвъртин таблетка на ден; ако преходът се усети рязко, може известно време да пробвате през ден по четвъртин и половин таблетка, редувани, докато страничните ефекти не изчезнат напълно и после още толкова време. След това минавате на четвъртинка на ден. След това, ако е необходимо – на осминка (колкото можете да я нацелите) на ден, по същата схема.
Здравейте,съжалявам че отново досаждам,но и аз ще помоля за съвет.След 4 неуспешни опита за спиране на ксетанор , смених психиатъра си,а тя съответно лечението ми.След ваш съвет потърсих прозак,но се оказа че не се продава вече в бг за съжаление.Решението на новото ми пси е да заменя ксетанора със золофт по схема,тъй като е на мнение че сега съм стабилна и може да пробвам да спра АД,но с ксетанора това ми е изключително трудно.Отначало ми каза да започна да ги пия и двата едновременно,като постепенно увеличавам золофт и намалявам ксетанор,докато след 15 дни премина само на първия.Искам да попитам чували ли сте за подобна схема и какво мислите за нея дали е уместно да се прави .Мненията за золофт в нета са мн противоречиви незнам наистина какво да мисля.Трудно ми е да приема тази промяна,страх ме е да не се почуствам отново зле.Наистина ли золофт се спира по-лесно?
Zdravei Grigor az sam na 27 godini v kraq na otktomvri izpadnah v depresiq i psihiatara mi izpisa zoloft …… piq po 3 hap4eta sega i ve4e se 4uvstvam dobre
No go vzimam ve4e za 2ri pat za 2 godini i osaznah , 4e izpadam v tiq depresii sami4ak zashtoto imah mnogo losh navik ,
sled kato se razdelih s priqtelkata mi kogato bqh na 21 az zada ne q tarsq zapo4nah da masturbiram na inat i taka 6 7 godini BQH STANAL MANIAK NA TEMA MASTURBACIQ I ZAPO4NAH DA VODQ IZVRATEN JIVOT…… S MOMI4E KOGATO SAM NE MOJEH DA PRAVQ SEKS zashtoto ot masturbaciqta imah vle4enie kam rakata si i zapo4nah da vzimam razni levitri , sega razbraha moite roditeli za koeto se radvam az osaznah problema , i iskam da promenq na4ina si na jivot
sprqh da masturbiram izlqzah ot taq depresiq barzo i se nadqvam v badeshte da ne masturbiram , a da si prehvarlq energiqta v rabota , smenih si grada kadeto jivee , sega zapo4nah nova rabota …. Grigor po princip zabelqzah 4e izpadam v depresiq esenta ili kogato ne sam odoletvoren ot sebe si…..
sega jelaq da napravq vsi4ko po silite da sam udoletvoren ot sebe si…. Zoloft go piq za 2ri pat i tova me pretesnqva psihiatara mi e mnogo dobar v moq krai…..
tq mi kazva i me obejdava , 4e zoloft nqma vizi4eska i psihi4eska zavisimost , no iskam kogato go spra pove4e nikoga da ne vzimam antidepresanti , mislq koagato polu4a leki trevojnosti da zapo4vam da treniram ili da ba4kam zdravo i da piq jalt kantarion есберикум tova e preparat ot jalt kantarion…..
pitah vednaj edna jena psihoterapevt tq mi kaza , 4e obratniq pat bez zoloft shte mi e mnogo po truden da se spravq s badeshti depresii i 4e4 shte mi trqbvat po silni hap4eta…. az imam volq da se spravq bez hap4eta ,no tova me pretesnqva 4e za vtori pat opiram do zoloft , daje sajelqvam trqbvashe da kaja na lekarkata 4e nqmam nujda ot hap4eta ….
az do nqkade si mislq 4e 60% ot depresiqta mi idva ot tova 4e prekalih s masturbaciqta i se izlojih nqkolko pati s momi4eta nemojah da napravq seks….
Molq dai nqkakav savet az po princip se poznavam kato 4ovek i sega v momenta sam siguren 4e sled vreme ako pak izpadna v dupka imam sili da se spravq s depresiqta bez toq ZOLOFT
no se vliq ot mnenieto i taka kogato mi kajat , 4e dosata se uveli4ava i 4e shte trqbva da ima zamestitel s po silni hap4eta mnogo se psihirvam….
Roditelite mi vikat da vqrvam na psihiatarkata no da se stremq da ne vlizam v takiva dupki nare4eni depresiq , strahovi nevrozi ….i nai vajnoto da ne masturbiram a da si prehvarlq energiqta v drugo zanimanie
Blagodarq , 4e me islusha shte 4akam otgovor i mnenie
@Nikolay: Всякакви случки, които подтискат самочувствието, водят до депресия. Обратното, успехите я гонят. Гони я и прекарването сред хора, ярката слънчева светлина, физическата активност… Родителите ти са прави – лекарствата могат да ти помогнат да излезеш от депресията, но ти трябва да се грижиш да не влизаш в нея. Осигурявай си повече успехи, повече победи, повече приятни емоции, прекарване сред хора, физическа активност и всичко друго, което забележиш, че ти помага. Идеята да си намериш момиче определено е добра. 🙂
Zashto na men ne mi otgovarjate???
@Renkata: Защото не съм забелязал въпроса. 🙂
При някои пациенти золофтът се спира по-лесно от ксетанора. При други е горе-долу същото. Съветът ми е да пробвате. Ако не стане, може да е добра идея да говорите с лекаря си да опитате замяна с анафранил. По-старо поколение АД е, с доста повече странични ефекти, но и се спира по-лесно. (Трябва да изкарате на него поне месец, за да се получи ефектът на облекченото спиране.)
Благодаря за изчерпателния отговор.Само да попитам дали знаете от золофта колкото от ксетанор ли се пълнее,като се има в предвид че от ксетанора качих 20кг?
@Renkata: Доста индивидуално е. Но си мисля, че ако целта е спиране и здравето ви го позволява, си струва пълнеенето – нали после ще отслабнете. 🙂
Zdraveite Grigor!Malko sam obarkana ot nqkolko dni,poradi informaciqta koqto poluchih i se nadqvam vie da me izvedete ot tova sastoqnie s adekvatno obqsnenie.Piq Seroksat sutrin i vecher po 20mg.i v 20h Remirta30mg.Razbrah obache .che Remirta deistva na adrenalina ili noradrenalina kakto se kazva neznam,koeto oznachavalo che e po skoro za depresii poneje s tova si vliqnie zasilva trevojnostta zaradi adrenalina i se chudq ne se li izkliuchvat vzaimno sas Seroksata.Piq gi ot 2 meseca kato predi 3 g sam bila pak na Seroksat no izpitvam stranno useshtane za napregnatost.Vazmojno li e tova da e ot Remirta?Propuskala sam na dva pati da q piq i mi se struva che na drugiq den go nqma tova naprejenie.Dano sam vi obqsnila dobre problema si.Blagodarq vi predvaritelno.
@ianina79: Не зная от какво се лекувате, така че нямам как да предложа добър съвет. Но Ремирта наистина води при някои хора до напрежение, подобно на повечето други SNRI препарати. Не се изключва взаимно със Сероксат, напротив – при много пациенти се допълват. Ако обаче имате напрежение, което изчезва ако я пропуснете, значи вероятно дозата ви е малко висока. Консултирайте се с лекаря си дали е добра идея да намалите дозата и следвайте указанията му.
Здравейте, прочетох написаното до тук и след много търсене почувствах, че мога да споделя и моите терзания, предвид много неща, които ми допадат изключително от начина на мислене на Григор. В нашият случай, в следствие употреба на амфетамини ( употребата преустанови напълно преди 3 години)сина ми започна да чува гласове, започна един безумен страх и впоследствие започнаха ритуали типични за ОКР. Срещу днешна дата страха, който го държа в леглото почти три години и ритуалите също толкова – почти изчезнаха след почти четиригодишно медикаментозно лечение, електрошок, и т. н. и т. н. съчетано с пост и молитви от моя страна от миналата коледа – 2011 г. Единственото медикаментозно лечение, което можеше да понася сина ми беше от Липонекс, тъй като от всички останали медикаменти от този род получаваше ужасни гърчове на очите, Депакин, Хлорпротиксен Зентива и Сероксат.
Срещу днешна дата от последствията останаха само гласовете, но наличието им не му позволява – такова е неговото усещане и убеждение, да върши каквото и да било, тъй като чувства несигурност, че биха могли въпросните гласове да го накарат да извърши нещо нередно. Междувременно три пъти пребивава в прихиатрична клиника и там имаше ситуации на агресия, някои от които по негова преценка са в резултат от това, че гласовете са го накарили да извърши. Също и през останалото време, макар той по природа като цяло да е човек със сериозен самоконтрол – казва, че се чувства постоянно под чуждо влияние, имайки предвид гласовете. Имате ли идея как може да се помогне на този човек, защото положението е много мъчително?! Благодаря Ви!
Lekuvam trevojnost koqto e posledvala ot panicheski ataki veche 4 godina
@Marta M.: Ситуацията, която описвате, прилича на шизофренната фамилия от разстройства. При някои от тях пациентът показва ОКР-подобни симптоми, но лечението е напълно различно, особено медикаментозната терапия! Нямам как да поставя точна диагноза; вероятно лекарите ви са далеч по-запознати със случая от мен и тяхната преценка ще е далеч по-валидна. Просто подхвърлям идея, за ако съвсем случайно не е била разглеждана.
@ianina79: Лечението е подходящо за такава диагноза. Просто говорете с лекаря си дали не смята при тази ситуация, че Ремирта може да се намали или дори спре, по негова преценка.
Grigor,ot nqkolko dni sam podlojena na emocionalno raztroistvo i stres.Preminavam prez period na razdqla koqto e s tejki posledstviq.Imam upaseniq dali tova bi provalilo lechenieto i dali bih se vloshila,ujasno se strahuvam,mnoho sam napregnata a ne iskam da posqgam kam Rivotrila ili Ksanaksa .Ima li po bezobidni uspokoitelni pone za vremenno da se savzema ot trudnata situaciq?Pomognete mi ,priemam vsqkakvi saveti i otnovo vi blagodarq.
@ianina79: Периодите на раздяла винаги са тежки. Ако обаче се грижите за себе си добре, имате отлични шансове да го преодолеете, без да се върнете назад. Подходяща терапия обаче е най-добре да ви даде лекарят ви – той познава ситуацията ви най-добре. Моите съвети биха били наслуки, тоест рисковани.
Грег прав си , ако баба ми мислеше как да се детоксикира едва ли щеше да роди две деца ,че и да ги отгледа и то не в град.
Всъщност и аз се улавям , как всичко около мен е странно…вкопченост в минало и страховете си,все едно съм загубила личността си. Страх да мръдна даже , обърканост , вина, съжаление и безсилие…Това не е ли вече шизофренно.Объркано мислене също така..Знам ,че кризата и голямата моя грешка, изключвам на лекаря , защото аз трябваше да се сетя сама и да не спирам всичко изведнъж: Казаха ми спри всичко, нищо ти няма ,хистерия….10 дни тотално безсъние , усещане за ток кошмар и таблетките , които изгълтах. От тогава , просто всичко ми е разбъркано. Никак не мога да кажа просветнало…Опитвам се да вляза в реалността, но страхове , не знам какво е това силна депресия психоза или шизофрения някаква, въпреки, че след случката пих и лекарства и за последното -400 мг.Лепонекс които май съвсем ме тикнаха в блатото на объркаността и депресията…поне според лекарско мнение.Имаше период на леко светване лятото , не знам на какво се е дължало даже ..не пиех нищо различно от таблетка сероксат…..Ритуали нямам..преди се суетях заради паниките, сега просто забито, страх и мислите за вина,грях и безизходност.Последната идея е за Литии….
Znachi nqma shan da se sprat i da se izchistim az veche sam na Seroksat 60mg ,Remirta30mg i Konvuleks che imam suicidni misli beznadejno mi e i neznam kakvo da pravq Maika mi vika hvarli hapchetata i krai e kak da stane……..
@Joanna: Не, не е шизофренно. Серотонин-дефицитните заболявания (депресии, ОКР…) в дълбоката си същност са именно и точно това – безпричинен страх, който ни принуждава да вършим какво ли не, за да ни пусне за малко. Садистичен тъмничар, който казва: „направи ми това и това, и ще престана да те душа за мъничко… ако ми е на кеф“. Литият обикновено е подходящ при мании, а не при депресии или сходни разстройства. Личното ми мнение е, че Лепонекс е неподходящ при теб.
От колко време си пак на Анафранил, и на каква доза?
@ianina79: Имате нужда да се изчистите не от хапчетата, а от болестта. Човек търси да се отърве от каквото му пречи, а не от каквото му помага. По тази причина и няма как да стане с „хвърли хапчетата“, освен ако диагнозата ви не е наистина ужасно сгрешена.
От колко време сте на това лечение?
Здравейте,искам да кажа за Сероксата,помогна ми преди години,после пиех 10 мг няколко години и бях много добре,но в момента в който го спрях-няколко месеца по-късно стана страшно.За мое най-голямо разочарование,пристрастяването е голямо.Малкото хора които се измъкват са късметлии.
Сега ми предписаха SNRI,и много ме е страх,защото за да се справям със страничните ефекти от 3 седмици взимам по половинка ривотрил,мога ли да се пристрастя??Пробвах Феварина и не ми помогна изобщо,а Сероксата го пих около 6,7 години и след спирането му и почване отначало,ефекта вече не беше като първия път.:(
@anette: Важен въпрос е какво е заболяването ви и доколко е повлияно. Ако не е повлияно добре, е най-естествено да изпадате обратно в него, когато спрете лекарството (и после лекарството да е „пристрастяващо“).
Grigor az sam s trevojno raztroistvo i za vtori pat me vrashtat na prienma na Seroksat ,no veche ne na 20mg a na 3x20mg ot koeto zapochna povishavane na kravno i puls pone taka mi be obqsneno.Iazpisaha mi Konvuleks 3x300mg za stabilizirane no ne mi e qsno kakvo tochno stabilizira v nastroenieto bihte li mi obqsnili
Имам тревожно разтройство,дадоха ми Ланвексин,пия 75 мг,но много ми напряга очите,а по принцип нямам проблеми с очите,от месец го пия,спрях ривотрила и ми се качи напрежението в очите и слепоочията,ривотрила го тушираше.
@ianina79, anette: За съжаление не съм специалист по тревожното разстройство – рискувам да наприказвам глупости. Нямам какво друго да ви посъветвам, освен да се обърнете към лекаря си.
Ianina,kakvi sa oplakvaniqta ti?Az ne sam lekar,no imam shodno zabolqwane:):)az bqh na seroxat su6to,no mnogo pulneeh ot nego..ujas be6e…
@Grigor-Mersi za otgovora,v postoqnen kontakt s lekara mi sam i za pruv put pi6a po vuprosa v neta,prosto mi haresa stranicata:):)
anetta nameri me na skaip zmeevi11 ako jelaesh moje da pogovorim
Моля се, моля се, моля се да сте на линия и да ми отговорите бързо. В ужасно състояние съм след спиране на Серопрам. Вземах го в продължение на две и половина години, по 20 мг на ден. Сама реших да го спра. Спирах го в продължение на 1 месец с постепенно намаляване. Преди седмица взех последните 5 мг. Състоянието ми е много тежко – неадекватност, нереалност, пулсиране на мозъка, грипоподобни симптоми, плача почти непрекъснато. За да облекча този период започнах преди три дни да вземам Неолексан, никаква промяна. Моля Ви, кажете ми какво да направя? Да се върна ли към Серопрама след една седмица прекъсване или да търпя, защото вече така или иначе съм го спряла? Благодаря Ви предварително!
@Radina: Един месец е твърде кратък срок за спиране на Серопрам, особено след две и половина години вземане. Симптомите, които описвате, изглеждат като резултат от недостатъчно плавно спиране. Мисля, че е по-разумно да се върнете на 10 мг доза. Ако се чувствате сравнително комфортно на нея, изчакайте, докато се закрепите добре, но не по-малко от три месеца. След това пробвайте да го намалявате отново постепенно, с по не по-малко от два месеца между намаляванията.
Grigor,izpisan mi e Konvuleks 3x300mg za trevojnost vapreki che piq Seroksat 3x2omg.Kazaha che bilo za regulirane na nastroenieto, no az ne sam s bipolqrno i nqmam maniq i se chudq kak tova lekarstvo pomaga za depresiq s trevojnost.Daite malko razqsneniq ako moje molq
@ianina79: Конвулексът е натриев валпроат – антидепресант. Действието му срещу депресия и тревожност е по тази линия.
Grigor,a Valdoksan poneje e sravnitelno nov medikament osven za depresiq deistva li i za trevojnost?
Валдоксанът е мелатонергичен антидепресант. В разни изследвания пише, че действа и при тревожност. Аз нямам никакъв опит с него, така че не смея да кажа нищо.
Прочетох отговорите на някои въпроси, които вълнуват и мен. Как мислите, ако РДР е продиктувано от физическо заболяване напр. изкривяване на гръбн- стълб, остеохондроза, шипове и т.н., възможно ли е след съотв. операция, която значително ще повиши самочувствието ми/гърба ми вече няма да е толкова”изкривен” и няма да има оплаквания като силни болки във врата и замаяност, ниско кръвно и т.н./ да се изхвърлят АД завинаги?
Мислите ли, че депресията е органично заболяване на мозъка както се казали за ПР? Чета много литература по въпроса, най-вече на немски език, тъй като в БГ няма много статии по въпроса. Психиатрите пишат, че много често излекуването на физическа болест, води до излекуване и на депресията.
Последният описан случай в книга на немски автор е от времето ,когато не е имало АД. Та жена с оплаквания от депресия, след страдания от 17 г. без лекарства, изведнъж се излекува спонтанно.
При мен щастието ми е пряко свързано с външния ми вид, обичам да съм център на внимание, да флиртувам и т.н. и когато нямам партньор, изпадам в дупка.
Може ли да са прогнозира при мен спиране на АД завинаги при намиране на постоянен партьнор и задоволителни резултати от операция на сколиоза?
Много ще се радвам, ако можете да ми давате консултации по скайпа, за което ще ви бъде заплащано. Можете да ми отговорите лично на мейла ми, там ще ви дам и скайпа си.
@Мацка от Варна: Всеки вид депресия може да бъде предизвикан от нещо, което подяжда самочувствието ви. Включително който и да е физически недостатък, реален или дори въображаем. Спонтанни излекувания са напълно възможни, срещат се при почти всички известни заболявания, но при повечето са доста редки.
Дали депресията е органично заболяване на мозъка е сложен въпрос – работата на мозъка е да свързва „органичното“ и „психическото“, точно както примерно работата на сърцето е да движи кръвта. Иначе казано, в мозъка няма как да има проблем, което да е само органичен или само психически – неизбежно е да са повлияни и двете.
Останалото ще напиша в личен е-майл.
Вече десет години приемам ксетанор по 20мг. сутрин.Когато започнах бях много зле, изпитвах страх от затворени пространства и не можех да се возя в автобус и кола.Работата ми изискваше ежедневно да ползвам градски транспорт и беше истински ад за мен, още като трябваше да се кача и изпадах в паника, вътре се чувствах сякаш всеки момент ще припадна и най-много се страхувах да не загубя контрол над себе си и да са издам че нещо не ми е наред.Не можех да стоя затворена в стая, вратата трябваше да бъда леко открехната, страхувах се че може да се заключа и да остана вътре.
След много мъки и опити да се справя сама с проблема отидох на психиатър и ми изписа ксетанор, заедно с ривотрил за кратко време.Още след първата седмица имаше резултат, страховете намаляха, а после и изчезнаха.За цялото това време / десет години/ съм правила няколко опита да спирам лекарството.Постепенно намалявах дозата на 10мг и така примерно месец, два и после спирах.Лошото е че симптомите ми се връщат и не мога да подтискам страховете си.Последното ми посещение при психиатъра беше преди три години точно след един такъв опит за спиране и той ми предписа отново ксетанор,всъщност аз сама си го поисках защото се чувствам добре с него.Психиатъра ми е от тези, които твърдят че няма пристрастяване към препарата,особено в дозата, която взимам, но самата аз виждам, че това не е така.
Въпросът ми е мога ли да приемам това лекарство до края на живота си? Засега като получен страничен ефект мога да кажа увеличаване на теглото и то в резултат на хранене, а не като безпричинно напълняване, т. е. не съм сигурна дали е в резултат на лекарството или е по-скоро слаба воля да огранича яденето.
Искам да кажа още, че лекарството ми помага да се чувствам нормално, не че съм станала някоя безстрашна и наперена мацка, нито пък съм в еуфория,
просто се чувствам себе си, а не озъбено от страх и паника животно.
@Вили от Пловдив: Да, напълно можете да го вземате до края на живота си.
За пристрастяването – причината да не можете да го спрете може да е не пристрастяване, а фактът, че симптомите са премахнати, но болестта не е излекувана. Ако например ходите с патерица, понеже кракът ви е счупен и не зараства, това значи ли, че сте развили пристрастяване към патерицата?
Опитите за спиране ми се виждат малко бързички и грубовати. Пробвайте интервалът между намаляванията на дозата да е не месец-два, а три или дори шест месеца, и от 10 мг да слезете на 5, и чак тогава да спрете. Ако проблемът е твърде бързото спиране, това би трябвало да го реши. Ако не е, консултирайте се с психиатъра си как не само да подтиснете симптомите, а и да лекувате състоянието. Добър психотерапевт може също да е от полза.
За напълняването – да, яденето може да бъде ограничено, но далеч по-добрата идея ми се струва повече спортуване. Ходене по час-два на ден, фитнес или аеробика, използване на всяка възможност за движение и леки физически натоварвания – все е от полза. 🙂
Много Ви благодаря за бързия отговор и за съвета Ви за по-плавно прекратяване на приема на ксетанор.Междувременно прегледах и по-горните въпроси и вашите отговори /нещо,което може би трябваше да направя преди да питам, за което се извинявам/ и така да се каже се поучих от опита на другите.Харесва ми идеята нещата да се случват постепенно, дори съм благодарна, че при мен лекарството се улучи от първия път и се моля да продължава да е така.В момента се чувствам достатъчно стабилна и силна и ще намаля дозата на ксетанор на 10мг и ако нещата се влошат ще потърся психиатъра си.
Това, което ме притеснява е, че болестта може да не е излекувана /всъщност винаги съм си го мислела, че само се поддържам с лекарството и спра ли го страховете ще се върнат/.Понеже Вие знаете много, искам да попитам лекува ли се депресията и колко време трябва да си здрав, за да се каже, че наистина си се излекувал.Другият въпрос, който също ме притеснява е – може ли депресията да прерасне в по-сериозно психично заболяване и особено такова, че човек да е опасен за околните?
Още веднъж благодаря.
@Вили от Пловдив: Да, депресията се лекува. При различни хора е различно лесно. Случаите, при които тя е напълно нелечима, обаче са много малко – шансът да сте от тях буквално не си струва мисленето.
Лечението на депресията винаги е „временно“ закрепване – но това време може да се окаже и повече от целия ви живот. 🙂 Така че ако стигнете дотам да сте значително време без лекарството и въпреки това да сте добре, значи нещата са наред. Дори ако болестта се надигне пак някой път, вече знаете, че можете да я преборите. 🙂
На практика няма случаи депресията да прерасне в по-сериозно заболяване – в най-лошия случай ще се засили. Но дори тогава човек обикновено не е опасен за околните. По-опасен е за себе си. Което обаче също не е добре за околните – на никого не пожелавам да изгуби добър, скъп и обичан близък. Така че се стягайте, лекувайте се и живейте живота си щастливо и с усмивка.
Благодаря и Ви желая успех във всичко, с което се занимавате и да сте здрав и все така позитивен към живота и хората!
Здравейте Григор!Лекувам се от тревожност и депресия със Сероксат 30мг. и Ремирта 15мг.Меслите ли,че си заслужава да приемам и двата медикамента,бих искала да спра единия но съм пред страшна дилема кой от двата.
@ianina79@abv.bg: Възможно е оптимален ефект при вас да се постига не с някой от двата, а именно с комбинацията им – никак не е рядко при лекарства. Затова моят съвет е да говорите с лекаря, който ви е изписал комбинацията. Той знае причините да я е дал и може да прецени следва ли да я променя или не.
Zdraveite Grigor!Bihte li me posavetvali kak nai bezopasno se spira Remirta pri polojenie che sam q pila 4 meseca po 30mg i edin mesec po 15mg.Moje li da se spre veche ili da se namalq na 7,5mg ili moje bi prez den.
@Ianica: Ремиртата е SNRI / тетрацилик. При различните хора е различно, но като цяло бих очаквал да е от по-трудните за спиране АД. Бих посъветвал поне още един месец на 15 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг през ден (миртазапинът има дълъг плазмен полуживот, така че номерът с пиене през ден става – с пароксетин примерно надали ще стане). Успех!
Здравей Григор!!! Страхотна тема много полезна за хора като нас всички тук!!! Естествено за да пиша и аз тук имам подобни проблеми за които искам да ти споделя и да получа твоето виждане по въпроса!?!? За което както всички тук ще сам ти много благодарен! Нещата при мен започнаха през 2004г както при повечето хора тук с рязка промяна в мислите страх паника тревожност натрапчиви мисли мисал за полудяване,треперене тракане на зъби като при -30 градуса!!!разбира се отидох при психиатър той ми каза че съм от леките случаи и ми обясни нещата което ме успокои и започнах приемане на коаксил след 2 мес. ми го смени с серопрам ,а след още няколко мес. със сероксат! Повлиях се най добре от него живота ми стана отново нормален и разбира се след няколко години пиене и добро състояние Човек се чувства силен и решава ,че това зло антидепресанта не му е необходим!!! Спрях го веднъж за точно 10 мес. като по часовник всичко се върна отново….така пак на ново сероксат още някоя година и пак спиране пак за 10 мес. и отново всичко се сгромоляса в/у мен! отново започнах сероксата и отново се повлиях добре. Така до януари 2012г когато вече си мислех ,че съм достатъчно зрял и силен да захвърля антидепресантите в коша! на 39г съм вече и не ми се искаше да продължавам така с 10-12кг над нормалното ми тегло и отново го спрях! Имам прекрасно семейство с дете и чакам 2-то жена ми е до мен и ми помага много,но след 12-14 месеца и терапия с хомеопатия и психотерапевт, в момента пия и шуслерови соли 2,5,7 нещата се връщат по стария начин до момента се одържам само аз знам как,но не се чувствам пълноценен.При последните 2 кризи не издържах и пих по 1 хапче Ксанакс,но не искам да го вземам повече. За жалост психиатърът ми е много зает и не съм сигурен че искам да ходя вече при него започнал е да мисли повече за пари отколкото за нас. А се чуствах много добре на половин хапче сероксат на ден дори и през ден в много дълъг период от време преди да го спра!!! казаха ми че е плацебо защото дозата не можела да ми помага ,но аз се чувствах ОК! Дори и да е плацебо !! Сега се чудя как да ги започна пак с каква доза явно без тях няма да мога колкото и да ми се иска!!! Моля те да споделиш нещо по моя дълъг дълъг разказ!!! БЛАГОДАРЯ!!!
@Стефан: Сероксатът не е лош при паническо разстройство и тревожност, но по-лесно се понасят по-дългодействащите препарати от сорта на класическия прозак. Ксанакс е напълно безопасен в дози от 1 хапче, или дори по 1 хапче на ден за седмица-две – не е добра идея да се взима с месеци и години.
Има хора, при които дори малка доза антидепресанти се справя добре, но без нея не са в кондиция. Ако съдя по описанието, вероятно сте сред тях. При това положение да ги захвърляте е глупаво – защо да страдате и да се мъчите, когато може да живеете приличен живот? Теглото спокойно може да се регулира с повече физическа активност (не с диети, при пациенти на АД те са с ограничен ефект… а и не само при тях).
Психотерапията може да има приличен ефект (ако терапевтът разбира добре от тази група проблеми) за поддържането на вече постигнато добро състояние, поне при по-леки случаи. За съжаление обикновено е недостатъчна за постигане на ефект и при по-тежки случаи – там терапията с антидепресанти засега няма алтернатива.
Хомеопатията за мен е шарлатанство. Ако лекарят ви искрено вярва в нея, значи или е професионално наивен до безотговорност, или подценява възможностите на плацебо ефекта. С хомеопатоманите трябва да се процедира като с кротки луди – съгласявате се с тях, за да не ги дразните, но не ги слушате. (Преди ден-два една позната ми прати убийствено добър клип по темата.)
Шуслеровите соли… някои от тях помагат за укрепване на костите при организми с недостиг на калция. Уви, положителното, което мога да кажа, е дотук. Приказките как помагали на разни ми ти тъкани са модерна китайска митология за брадати и мустакати деца без познания по реална медицина.
Да това отговаря на въпроса ми да страдам или да ги пия и да се чувствам добре!! Благодаря, само не си споменал за дозата пак по половин хапче ли да вземам или да мина на 1/2 сутрин и 1/2 вечер докато стана пак пълноценен??? Какви са наблюденията??!!
@Стефан: Дозата е напълно различна при всеки – ти знаеш много по-добре от мен каква е твоята добра. Ако си на сероксат, моето предложение е да минеш на 1/2 сутрин и 1/2 вечер, докато се оправиш прилично, и после още веднъж по толкова време. След това слизаш на 1/2 хапче на ден за поне 3, може дори повече месеца. Чак след това можеш да опиташ дали 1/2 хапче през ден успява да те държи добре (евентуално с помощта на адекватна психотерапия). Ако да, поне една година не си прави опити за по-нататъшно слизане, нека да се види какво става през нея. Ако не, си вземаш по 1/2 хапче на ден и изобщо не се кахъриш. 🙂
Много благодаря за съвета,аз вече си изпих първата половинка!!!
В подкрепа на Григор бих искал да споделя и собствения си опит по отношение на хомеопатията. Моят син, който е с диагноза ОКР веднъж взимаше хомеопатични лекарства успоредно с другите. Лекуващата му лекарка, за която се твърди, че е много сериозен хомеопат /между другото тя е сърдечен хирург/ казваше, че двете лечения могат да се приемат едновременно. Изчаках 2 месеца нещо да се случи – ефект 0 и съответно ги спрях. Една година по-късно, синът ми отказа да взима антидепресанти и ги спря. След няколко месеца, когато положението му започна да се влошава го помолих да взима поне хомеопатични лекарства – казах си “този път поне няма да се бъркат с другото лечение и дано да помогнат”. Той не отказа, може би защото са в течна форма. Точно тогава в България беше дошъл някакъв световно известен /според рекламите/ индийски професор, хомеопат. Отидохме на неговата лекция, където той разговаря поотделно с мен и със сина ми пред всичките обучаващи се хомеопати. След това всички се съвещаваха в продължение на 1 час и накрая ни изписаха някакво лечение. На втората седмица от лечението, синът ми се превърна в 1 годишно дете /представете си как се държи и какво прави дете на такава възраст/ Естествено спрях веднага хомеопатичните боклуци и се върнахме на Анафранил
Хора не си правете експерименти с хомеопатия при психични заболявания
Здравейте,Григор. След дългогодишно лечение със Сероксат и след поредната ПА,след въвеждането му отново и 2 месеца неуспешно подобрение,психиатърката ми го замени с Стимулотон. Изморих се от страничните ефекти на Сероксата и безсъние. Сега се питам дали новия медикамент ще ме мъчи още дълго. И кога да очаквам подобрение. Заедно с това взимам ривотрил и ритмонорм,последното за сърцебиене без физическа причина. Мерси.
Сероксат взимах от 20 мг. Новия медикамент е от 50..
@ваня: Стимулотонът е сертралин – мощен и широкоспектърен SNRI препарат. Бих очаквал след две до четири седмици от смяната да имате някакво подобрение (което да продължи по-нататък). 50 мг може да е малко малка доза и да е нужно да минете на 100 за подобрение, но това ще се види след като мине достатъчно време, за да се прецени има ли ефект.
Благодаря.
Здравейте на всички
Имам доста въпроси към Григор, харесва ми това че отговаря толкова изчерпателно. Дори, за съжаление, от всичко това което прочетох тук, като негови отговори, май ще се откажа от психиатъра си/но за него после–/. Моята история е дългичка. Ще се постарая да ти я разкажа на кратко. На девет месечна възраст съм паднала от леглото и съм си ударила главата в ръба на спалнята. Майка ми установява , че удареното място е хлътнало /костта/ и ме оперират по спешност за да изправят костта. Имам и няколко припадъка /общо 6 до момента/ но без гърч и пяна на устата, просто усещам едно ужасно усещане в стомаха, което неволозите наричат аура, и усещам че ще изгубя съзнание, търся някъде да легна и губя съзнание за около 2-3 минути/ На 11г след силна настинка или вирус ,от високата температура получих силно главоболие , отпадналост и световъртеж . След консултация с невролог и от ЕЕГ – то се установява огнищна активност на мястото на травмата /ляво парието темпорално/. Две години пих тегретол и пирамем и се оправих, но след около още две години след спирането на лекарствата припаднах в училище /бях на 16г./. От този ден нататък вече не бях същата, постоянно световъртеж, неустойчивост в походката и така около 4 години, за този период от постоянното ми неразположение развих паник атаки , социална фобия от страхове да не припадна на публично място. Сега съм на 38г. и от 14 години пия антидепресанти. Пред итях опитаха с антиконвулсанти но те не ми влияеха добре. Антидепресанта който ме повлия и ме върна към нормалния живот /допреди това лекарство си стоях само в къщи и излизах с придружител/ е Серопрам. Този антидепресант изчисти напълно тревожността, световъртежа, и ме върна към нормалния живот, но ме направи сънлива, апатична и това се интерпретираше от психиатъра ми като депресия. В момента съм много зле, наистина започнах да изпадам в депресивни състояния, повлиявам се само от ципралекса но той пък много ме изнервя, останалите АД направо ми изпържват мозъка. Въпроса ми е, тревожно – депресивната симптоматика при мен възможно ли е да е от постоянното огнище в мозъка ми или няма връзка. Обиколих почти всички специалисти в България и те се делят общо взето на два фронта. Едните твърдят че, съм се “стреснала “от припадъците и диагнозата епилепсия и съм развила тревожното разстройство, а другите твърдят , че именно огнището дава терен за развитие и поддържане на такова тревож.разстройство защото глиозния участък е в тази част на мозъка която отговаря за емоциите. С две думи побъркаха ме, лошото е че представителите и на двата “фронта” са едни от най-добрите невролози и психиатри. Моля те, за твоето мнение. Благодаря ти предварително.
Мога ли да пия хлорпротиксен,,вечер за безсънието с ривотрил половинка от 0,5. Благодаря.
@Viki: Струва ми се напълно реално, да не кажа най-вероятно, да имат принос и двата ефекта. Трудно ми е да преценя кой повече, може би по-скоро уплашването (на първо четене и догадка „на хвърлен боб“). Но изобщо няма да се учудя силен ефект да има и активността на огнището. Бих препоръчал лечението да се води и в двете посоки. И бих посъветвал да не се учудвате, ако се наложи да се направят не един и два лекарствени експеримента, докато се налучка най-подходящото лечение. Такива случаи са абсолютно индивидуални – просто няма как да се знае какво ще ги повлияе добре, без да се пробва.
@ваня: Безпокои ме малко идеята да се меся в лечението на пациент, особено с тази група лекарства, без да познавам случая добре. Принципно би трябвало да е възможно, но горещо съветвам да попитате и лекаря си за конкретно вашия случай.
Сега ще го направя. Мерси, Григор.
Благодаря ти Григор. Имах нужда от мнение именно на човек който не ме познава достатъчно, защото, поне аз така мисля, може да даде реална преценка. Когато жена се оплаче от световъртеж, тревожност и депресия и освен това спонтанно се разплаче, вероятността да получи антидепресант е 90%. Просто мисля, че няма логика момиче на 15 години да се разболее от невроза за един ден /след припадъка в училище както споменах по-горе/. За съжаление психиатри и невролози поне що се отнася до моят опит, не са склонни да си сътрудничат а това обърква състоянието на пациента. Още веднъж, благодаря ти за отговора. Поздрави.
@Viki: Малко се боя от логиката „който не ме познава, има реална преценка за мен“ – не ми се струва добра. И да, няма логика човек да се разболее от невроза за един ден, но определено може да прояви седяло досега скрито заболяване и за една минута. Моят съвет е – преценявайте какво лекарите ви казват и със собствен ум, но преценявайте и кой лекар просто „отбива номера“, а кой се мъчи истински да ви помогне. И бъдете отворени към идеи, дори ако са различни от представите ви. Понякога истината е по-странна, отколкото предполагаме.
Благодаря ти за бързия отговор.Не разбрах добре само последните две изречения, може ли да поясниш. Благодаря ти, предварително.
@Viki: Възможно е лекарите да ви предложат неща, срещу които имате някакво предубеждение, и въпреки това да се окажат прави. Имайте свое мнение, но допускайте и възможността все пак лекарите да са прави, дори ако ви изглежда, че не са.
Здравей отново, говорих пак със психиатър и невролог. Направиха ми и ново ЕЕГ и огнището си го има. Отново не могат да се разберат помежду си трябва ли да се лекува това огнище или не. В момента съм много зле. Не мога да мисля, мозъка ми е объркан като че ли съм дрогирана, не ми се прави нищо , имам чувството, че полудявам. Тъй като съм пила антидепресанти от групата на SSRI цели 14 години, ми казва , че вече не ми действат, че мозъка ми вече работи по друг начин от тези лекарства.В момента пия Ципралекс и флуанксол. Моля, те кажи си мнението, възможно ли е да не ми оказват влияние,какво да правя, не издържам вече и психиатъра и невролога ми вдигат рамене и не знаят какво да ме правят. Постоянно имам мисли да прекратя всичко, от 15 годишна съм вечно болна, а последните две години съм в ада…
@Viki: Принципно има ли огнище, трябва да се лекува (освен ако това не е противопоказано на други проблеми – лекарят ви ще знае този момент по-добре от мен). Не ми се струва вероятно серотонин-потенциращи антидепресанти да предизвикват привикване или да пренастройват мозъка.
Моят съвет е да потърсиш лекар, който ще се опита да напасне както антидепресивно, така и антиепилептично лечение. Нещата много зависят от конкретния случай, в твоя може да се окаже и че не е никак лесно. Важното е да не се предаваш, да търсиш – бориш ли се, ще успееш.
Благодаря ти за отговора. Ще те помоля, ако не е вече твърде неучтиво /малко се притеснявам , че те ангажирах с толкова много въпроси/ да ми препоръчаш някой невролог и психиатър в гр. Плевен. Скайпа ми е ts_bocheva
@Viki: За съжаление не познавам никой невролог или психиатър в Плевен. И освен това не използвам Скайп. Но спокойно можеш да ми пишеш в е-поща.
Здравей. Отново имам нужда от съвет. Пиех Сероксат,сега Стимулотон. Имам ужасни странични ефекти и от двата медикамента. Лекарката ми каза,че това вероятно е серотонинов синдром. Вече три месеца треперя и не мога да спя добре. Изнервена съм . Днес ми каза да намаля. стимулотона от едно на половин хапче. Вече не знам на какво да вярвам. Според теб това ще реши ли проблема. Благодаря
Само да спомена че преди месец от половин сероксат се стабилизирах но тя реши да увеличи дозата и кошмара започна
@ваня: Стимулотонът има този страничен ефект при някои пациенти. При тях обикновено се мисли не за комбиниран (SNRI), а за чист SSRI препарат. Ако обаче лекарката е преценила другояче, е напълно възможно тя да знае нещо за вас, което аз не знам. Във всички случаи, намаляването на дозата на стимулотона би трябвало да облекчи проблема.
Кога 🙂
Чудесен си!
И Сероксата ми действаше така. Колко. време е нужно за да се почувствам малко по спокойна. И дали при отнемането ще има проблем.
@ваня: Ако лекарството е дало тези ефекти, е вероятно да е предозирано – иначе казано, не бих очаквал да има ефект на отнемането. Подобрение на състоянието бих очаквал да има до не повече от два-три дни, може би дори до няколко часа, в зависимост от точната ситуация.
Григор, много ти благодаря за тази информация. Мисля, че осъзнах грешката си, благодарение на теб. От около година и половина пия Золофт, като започнах от четвърт, постепенно половин и накрая на цяло. Така задържах – на цялото година и нещо. Появиха ми се обаче проблеми – задържане на вода в организма, имам хроничен проблем с черния дроб, който хич не е добре с тия лекарства, много негативно ми се отрази на сексуалния живот и на усещанията като цяло. Струваше ми се, че съм се превърнала в дебил -непукист, не че не мечтаех именно за това, но негативите в един момент ми дойдоха в повече, а страховете – далече в миналото и набрах смелост да намалявам лекарството. Започнах да усещам осезаемо, че и страничните намаляха, сякаш тялото ми започна да се освобождава от излишната вода и от всичко, от което се чувствах като балон. Стана ми обаче неспокойно, сърцето почнах да си го усещам пак, а го бях забравила как бие! Проблемът със секса намаля, ставам по-лесно сутрин и си чувам будилника, но се появиха куп оплаквания, които ходи разбери от болест ли са, че не са ми 1 и 2, или от отнемането на лекарството. Всъщност, това не ме интересува чак толкова много, защото знам, че синдромът по отнемането ще се стопи в даден момент. Какво ли не съм изтърпяла досега, та това ли… въпросът ми към теб е сгреших ли, като намалих рязко хапчето от 1 на половинка сутрин и какво да правя сега? Вече около 2 седмици удържам на половинката и нито мога да кажа, че съм добре, нито че съм зле, усещам се постоянно различно. Също така е възможно и наистина да карам вирус, защото всички вкъщи го карат в момента, а аз съм първата, дето прихваща… в цялата тази каша не мога да се ориентирам. Конкретното ми питане е, ако стисна зъби и изчакам организмът ми да се нагоди към половинката – т е към 25 мг, ще се решат ли нещата сами и ще свикна ли без да си играя с дозата или трябва да я увелича отново и после пак да намалявам?
@Kitty: Дали става дума за вирус – симптомите на отнемането на Золофт са много подобни на грипните, така че е трудно да се каже. От една страна, да се появят точно ден-два-три след намаляването му говори за симптоми на отнемането. От друга, да се появят когато и другите в къщи боледуват говори за вирус.
За намаляването – всичко там е много индивидуално. Обикновено намаляване на дозата с 50% не е страшно, но има хора, които са по-чувствителни. Моят съвет е да изкараш още 2 седмици така, за да видиш дали положението няма да се стабилизира. Ако се стабилизира, добре. Ако не, връщаш се обратно на 1 таблетка и изкарваш така поне месец, добре е дори два. След това намаляваш на три четвърти.
Преди 2 месеца спрях ципралекс , който бях приемала в продължение на 18 месеца.До преди 1 седмица всичко беше нормално.След малко стрес,започнаха екстрасистоли,които са се случвали и преди , но сега са по- чести.В листовката нас ципралекс ,при спиране са възможни сърдечни палпитации.Как го тълкувате вие ?Има ли повод за тревога?
@маринела: Ако са от спирането на ципралекса, мисля че няма повод за тревога. Избягвайте стреса и всичко ще се оправи. Ако обаче имате някакви други възможни поводи (предишни проблеми със сърцето, напреднала възраст и т.н.), си струва да потърсите причината – възможно е да няма общо с ципралекса.
Здравейте Григор,
изключително впечатлена съм от нещата,които изчитам тук. Дълго мислех и аз да повдигна подобен разговор за бича на цялата група гранични състояния, които са вече почти толкова често срещани, колкото и грипа. Аз самата съм психолог и от гълго време проучвам проблема….но:) животът обича да ни задава парадокси – аз самата от 10 години се боря с цяла гама от МКБ:) – ПР, Генерализирана тревожност, Страхови преживявания, Депресия и какво ли не. Уморих се да се сблъсквам с некомпетентността на лекари и фармацевти, които по-скоро биха те разболяли, отколкото помогнали. Изключително ценно за мен е описанието на действието на лекарствата от психофармака, което описваш, защото с колкото и добри специалисти да работя никой никога не намира достатъчно време или може би знания, за да обясни какво да очакваш от едно лекарство. Неведението и неприятните странични ефекти само засилват симптомите на болестта и те обезоръжават. Иска ми се да се отвори по-широк обществен диалог за хората, сблъскващи се с подобни състояния и да се обърне внимание на лекарите, за отношението, което демонстрират – най-често пренебрежение, омаловажаване(от личната си лекарка например съм чувала, че съм хистеричка:)) Иска ми се и обществото да си даде ясна сметка, че т.н. гранични състояния в психиатрията не са проява на слабохарактерност и липса на воля, а са действително болести и то много коварни. Уморих се да чувам, че “нищо ми няма”, “трябва да се стегна”, “нямам характер и за това пия лекарства”.
ТАка че, благодаря на теб и на всички, писали тук, защото си мисля, че трябва да се говори – в споделянето идва прозрението, а защо не и преборването на болестта.
Ще се радвам да имаме възможност да се срещнем лично и да поговорим за тези проблеми.
Поздрави
Петя
@Petia Popova: С удоволствие.
Моят Skype е Petia.Popova04.
Можеш да ме откриеш там:)
@Petia Popova: Не използвам Skype, а и не ми звучи като срещане. Е-майлът ми е grigor в този сайт.
Здравейте и от мен, Аз пия анафранил вече 1,5 години след като преди 2-3 дни го намалихме с 1 хапче имам абсолютно всички симптоми изброени по горе.Съответно разговарях с моя лекар и той каза да се върна на старата доза.Бих искала да попитам с малко повече усилия ще мога ли да се преборя или просто ми е много рано щом съм получила толкова бързо тези симптоми???
Забравих да уточня, че пия 4 хапчета от 0,25 мг и съм намалила само 1 и имам смущенията на грип, дори вчера пих противовирусни лекарства.
@lorenciq: По какъв повод пиете анафранил? Различно е в различните случаи.
Също, намаляване на дозата с една четвърт принципно не би трябвало да предизвиква силен синдром на отнемане. Обмислете за всеки случай вероятността случайно да е съвпаднало с истинско вирусно заболяване (следете за температура, или други болни около вас). Ако наистина е синдром на отнемането, би трябвало да е доста краткотраен, както е силен и е започнал доста бързо като за анафранил. В този случай мисля, че до не повече от седмица ще се овладее – струва си да пробвате, ако не е твърде мъчително.
Пия анафранил за депресия която се състоеше в лошо настроение, лоши мисли и треперене на цялото тяло.Благодаря за отговора, наистина вчера бях много зле, обадих се на моя лекар и той каза да си върна старата доза, но аз изчаках и засега ми остана само треперенето, но това ми соряе е случвало цял живот ( тоез и преди да започна лечението ). Лекаря ми каза, че това е от характера ми , по притеснителна съм и ще трябва сама да се преборя.Бих искала ако може да се направи нещо за треперенето да направя и една консултация с вас? Благодаря:)
Пия анафранил за депресия която се състоеше в лошо настроение, лоши мисли и треперене на цялото тяло.Благодаря за отговора, наистина вчера бях много зле, обадих се на моя лекар и той каза да си върна старата доза, но аз изчаках и засега ми остана само треперенето, но това ми соряе е случвало цял живот ( тоез и преди да започна лечението ). Лекаря ми каза, че това е от характера ми , по притеснителна съм и ще трябва сама да се преборя.Бих искала ако може да се направи нещо за треперенето да направя и една консултация с вас? Благодаря:)
@lorenciq: За треперенето – в краткосрочен план ще понамалее, ако изчакате още малко. В дългосрочен мисля, че при вашия случай ще е от полза подходяща психотерапия.
Благодаря, много ми помогнахте, днес съм още по добре:)
Исках последно питане: Вечер пия 2 таблетки ривотрил от 0,5 мг за да мога да спя, защото сънувам, но ако някоя вечер забравя да го пия на другия ден ми е страшно изнервено???? Възможно ли е да не съм станала зависима и от него???
@lorenciq: Изчакайте още седмица да поотмине синдромът на отнемането и пробвайте какво ще стане, ако намалите ривотрила на 1 таблетка.
Здравейте, интересно ми бе да прочета всичко написано тук. Моят проблем с ПА е от няколко години, повлиях се добре от Есцитил. На тези, които търсят добър психиатър, препоръчвам д-р Кръстникова, за добър психотерапевт, пак се обърнете към нея. Аз лично не съм ползвал услугите на такъв. Желая на всички оздравяване.
Здравейте, вече всичко е наред, преминаха всички симптоми, сега ще изчакам няколко месеца до следващото намаляване, въпреки, че имам толкова много енергия и ми се иска да ги спря наведнъж.Пробвах да не пия вечерния ривотрил, но много сънувам и на другия ден ми треперят ужасно ръцете…
@lorenciq: Пробвайте да пиете само по 1 таблетка ривотрил вечер. Той не се спира толкова бързо.
Здравейте, Григор.
Моля за съвет със спиране на ривотрил. Преди години се опитах да го спра и след като отминаха физическите усещания, дойде депресията. Връхлитащи мисли за смърт, плачеше ми се без причина и т.н. Върнах ривотрила и депресията отшумя за 2 дни. Сега ме е страх да започна да го спирам, въпреки , че доктора смята, че всичко е наред. Проблема беше лека форма на епилепсия, без припадъци, с прилошава ия, наподобяващи чувството преди припадък.
Дайте съвет как се спира ривотрил. Със сигурност съм привикнала. Пия го 20 години.
Благодаря предварително.
@Nina: Ако някой ви предлага сигурни съвети срещу депресия по Интернет, без да е могъл да ви прегледа и да се запознае подробно със случая ви, е или мошеник, или човек който обожава да се самонадценява. Особено ако при вас депресията е съчетана с епилепсия – това на теория изключва възможността за лечение с типичните и добре доказали се антидепресанти. Затова е много важно съветите да ви ги дава човек, който познава историята на заболяването ви отлично. Вашият лекар, дори ако е разхайтен и небрежен, със сигурност ще е по-добър съветник от мен.
Лекарят ми предлага спиране на ривотрила, защото епилепсия вече няма. Но се притеснявам, че схемата е намаляване 1/4 на седмица, без заместител. Сегашната дозировка е 1/2 + 3/4 + 1/4.
@Nina:Ако се безпокоите, че спирането е недостатъчно плавно, говорете с лекаря си намаляването да е с 1/4 на две седмици.
Също, повечето психофармака оказва „ефект на намаляването“ не според абсолютното количество, с което намалявате, а според процента на намаленото от взиманото към момента. Може да си струва последната 1/4 да не я спрете отведнъж, а да изкарате две седмици на 1/8 (колкото добре можете да я отчупите).
Zdravei te Grigor!Ot 9 meseca sam na Seroksat kato zapochnah s 20mg i stignah za kratko vreme i na 60mg sled koeto gi namalih i mi vkliuchiha i Remirta s Konvuleks taka s tazi terapiq 5 meseca sled koeto postepenno se namali dozata na Seroksata pak na 20mg Remirta30 i Konvuleks 300+300.Ot 3 meseca sam edinstvenno samo na edna tabletka Seroksat i si bqh bih kazalla super i bez oplakvaniq,no vchera izvednaj ot nishtoto zapochna trevojnost,iztrapvane na glavata i panika pochti 5-6 chasa.Posavetvaha me da pokacha Seroksata na 40mg,no imam strahove,che nai veroqtno spira da mi deistva.Vazmojno li e tova?Pila sam Cipraleks,Laroksin,Stimuloton,Tritiko i Valdoksan,no bez dobar efekt.Ostana li izobshto neshto na koeto moga da se nadqvam da ima efekt kato Seroksata?Molq vi kajete mi?
@Ianica: От какво се лекувате, като начало? Иначе, Сероксат е само един от много голямото семейство антидепресанти със серотониново действие – има стотици други. Каквото и да е заболяването ви, със сигурност може да се намери друго лекарство със същия ефект, или дори по-добро. Най-сетне, Сероксат не губи ефекта си с времето. Ако болестта се развива и засилва, е възможно привидно ефектът му да намалява, но това не е същото.
Blagodarq vi Grigor,no spored nqkoi lekari AD spirali efekta si sled vreme.Imam postavena dianoza trevojno raztroistvo s panik ataki ot 5g.Ot nachaloto sam na Seroksat,no v edin moment kogato vmesto da se povishi dozata reshiha da mi go smenqt s tezi izbroenite i taka machenie pochti 1 godina sled koeto otnovo po moe jelanie i molba me varnaha na Seroksat no v po visoka doza i v kombinaciq s Remirta sled 5-6 meseca vsichko sii beshe ok namalih i postepenno mahnah Remirtata i namalih Seroksata na 20mg.Taka bqh 3 meseca i neznam zashto bez vidima prichina se vlushih predi 2 dena i otnovo me savetvat da povisha na 40mg.Predlagat mi Valdoksan,no troi ne e dostatachno izsledvam,vredi na cherniq drob povceche ot drugite AD a i e za depresiq a ne trevojnost.Koe bi moglo da e podobno i po dobro spored vas da ne govorim,che sam kachila i nad 40kg.Daite mi primerni lekarstva da moga da gi razgledam i da se konsultiram s lekarkata mi.Az sam medicinska sestra i do kolkoto znam ima nqkolko grupi antidepresanti i tehnite proizvodni.Naistina sam mnogo pritesnena ot sluchvashtoto se.Loshi misli,iztrapvane v glavata,bezapetitie,povrashtane i kakvo li oshte ne palno bezsilie i otpadnalost.Daite mi savet molq.
@Ianica: Така е, ефектът на антидепресантите минава с времето – ако болестта не е излекувана качествено, рискува да се върне. Вашата лекарка с гаранция знае за болестта ви и разбира от антидепресанти повече от вас и мен – безсмислено е да питате мен или да гадаете вие, когато си имате нея. Тя може да ви предложи най-доброто за вас. Просто обсъдете с нея нещата така открито и спокойно, както с мен. 🙂
Здравей Григор неможах да разбера дали в момента аз съм зависим от тези лекарства с писаното по горе :/Ако успоредно с депресивните симптоми имате и грипоподобни симптоми, и силата на двата типа симптоми се променя в синхрон, това с почти пълна сигурност е ефектът на зависимостта. (Особено ако нямате обективни симптоми за настинка – кашлица с храчки, или температура.).Ако е зависимост покакъв начин действа лекарството сега./От 4 години съм с страхова невроза първо пиех Ципралекс ,той ми подейства но 6 месеца след това преживях голям стрес и се върнах в изходно положение.Тези лекарства ми ги предписва моя психиатър д-р Терзийски.След това ми предписа феварин взимах го 4 месеца и въобще не подейства ,от 6 месеца съм на Ланвексин 75 мг но чувствата като обърканост ,болка в дясната плешка и отпред пред гърдите , болки в очите и главоболие .
@qnko: Тези неща е добре да ги обсъдите с д-р Терзийски. Той знае за болестта, проблемите и лечението ви несравнимо повече от мен, и може да ви даде далеч по-адекватен съвет.
Grigor,bihte li mi kazali dali Seroksat i Seropram sa ot razlichna grupa.Nalaga mi se smqna na Seroksata,a sam opitala po edin predstavitel ot vsqka grupa veche i ne mi e qsno Seropram kam koi e?
@Ianica: Да, напълно различни лекарства са.
Здравей Григор, преодолях всичко благодарение на написаното тук. Намалих ривотрила и анафранила, но напоследък имам едно стягане отзад на главата ( така започна всичко преди да започна лечение с анафранила ), не знам дали да изчакам да отмине или да увелича пак ривотрила ???
@lorenciq: Засега изчакай. Ако обаче се появят и други симптоми от началните, може да е добра идея да увеличиш ривотрила, а може би вместо него анафранила.
Zdraveite Grigor. Bih iskala da popitam kakvo predstavlqva escitalopa? Beshe mi izpisan ot lekarq. Pih go i sled nqkolko opia da go spra, otnovo sum na nego. Opitite za spirane bqha ujasni i neuspeshni. Purviq put go sprqh rqzko za okolo sedica, i beshe koshmar.Vtoriq put go spirah uj bavno i postepenno za okolo mesec i otnovo ne uspqh.Vsicko se Vrushtashe na novo i vidqh che qvno sm zavisima veche.Mnogo bih iskala da go spa. no n znam kak! Molq da mi kajete primerna shema za spirane!Blagodarq predvaritelno! Pozdravi.
@silviq: Лекарство на име есциталоп не съществува. Ако имате предвид есциталопрам, той e високоселективен SSRI препарат.
Имате ли някаква причина да трябва да го спрете? Примерно да имате непоносими странични ефекти, алергия, други силни противопоказания? Или лекарят да ви е казал да го спрете? Ако не, защо се опитвате да го направите? Замисляте ли се, че може да не е добра идея? Примерно болестта ви да е още неизлекувана и да се връща, а вие да си мислите, че това е зависимост от лекарството? По тази логика какво става, ако си счупите ръката и ви я гипсират? Ако не можете да свалите гипса още на третия ден, без да ви заболи, значи ли това, че сте развили зависимост към него?
Григор: Moq greshka kazva se escitalopram ili escitil, i dvete sum gi vzimala.Beshe mi izpisan escitalopram na teva, no poneje go nqma na vsqkude, vzimam escitil.Prichinata e che go piq ot godina i neshto veche.Po suvet sus lekuvashtiqt me lekur trqbvashe da go spra oste na 6 mesec ot vzimaneto.Poneje kontaktuvah s nego po telefona ne mi beshe obqsneno kak tochno da go spra. Sprah go za sedmica rqzko i efekta beshe ujasen.Chuh se s lekarq obqsnih mu kakvo tochno se sluchva, bezsunie nqmah apetit, trevojnost i tn. Toi me posavetva ako moga da izturpq simptomite ok ako ne da produlja s nego i sled tova bavno da go spra. Zapochnah ot novo da go vzimam, sled okolo mesec otnovo go sprqh, okolo mesec beshe spiraneto, kato pieh po 1 tabletka 10mg. na den, go namalih po 1 tab. prez den. Sled tova po cetvurtinka i taka dokato go spraqh. 1 sedmica beshe ok i sled tova na nova vsichki simptomi. Iksma da go spra zashtoto znam che sum izlekuvana i nqma nujda ot nego nqmam nikakvi stranichni efekti ot nego, ok sum s nego.No veche znam che moga da go spra i iskam. Moqta molba e ako moje za suvet kolko vreme da go spiram kak tochno se spira, bez da se vrushtam kum nepriqtnite simptomi ot spiraneto mu. Blagodarq
@silviq: Ако при правилно спиране симптомите се връщат, значи не сте излекувана – болестта само е подтисната. Една година хич не е много време за лекуването на болестите, за които се дава есциталопрам – за някои лечението продължава по десет и повече години.
Съветът ми е да го намалявате много бавно и постепенно, с поне два, дори три месеца между намаляванията. Пробвайте вместо да пиете през ден да пиете по половинка от дозата всеки ден. Не е важно да е перфектно точно половинка, горе-долу половината също върши работа. Чак когато стигнете на четвърт таблетка, почнете през ден. След това през два дни, след това през три. Най-трудни и рисковани дали ще минат са последните стъпки: до колкото по-дълго проточвате разреждането, толкова по-добре.
Ако и така не става, говорете с лекаря си да преминете от есциталопрам на по-дългодействащ препарат, примерно Prozac. По-дългодействащите се оставят по-лесно. В краен случай пробвайте да замените есциталопрама с малка доза анафранил, той се оставя сравнително лесно.
Григор:Tochno za tova se poqvqvaha simptomite, ot nepravilnoto spirane na lekarstvoto.I opredeleno shte poslusham suveta vi. A moje li kogao se spira escitaloprama da se priemat nqkakvi dobavki koito da sudurjat seratonin ili melatonin?Neznam dali ima takiva, ako moje da mi kajete? Dali s tqh shte e po lesno spiraneto na lekarstvoto?Mnogo blagodarq za suvetite Vi!
@silviq: Особена полза от добавки със серотонин няма – засега няма храни, серотонинът от които да прониква в мозъка пряко. Мелатонин има смисъл да се приема при нарушен сън (проблеми с денонощния ритъм) – там всякаква форма на мелатонин е добре дошла.
Здравейте!
Изключително полезна статия!
Моят случай накратко – приемам Ланвексин от 75мг от 10 месеца насам. Бе ми назначен като лечение срещу неприятни усещания на дереализация, в следствие на силната уплаха, която изпитах от земетресението през май 2012. Приемам по 1 капсула на ден, като в първите няколко месеца имаше период, в който приемах по 2 капсули, но се върнах на 1 и се чувствах отлично. От няколко месеца се чувствам прекрасно, не усещам никакви странични ефекти, както и не изпадам в състояние на дереализация; старая се да спортувам и медитирам редовно, и мисля, че това до голяма степен също ми помогна да се справя със състоянието ми. Смятам, че вече настъпи момента да прекратя приемането на лекарството. Моят психиатър ми каза в продължение на 1 седмица да приемам през ден по 1 капсула, след което да го спра.
Но от вашата статия, както и от отговорите, които сте давали на част от запитванията, разбирам, че може би този подход за спиране ще бъде твърде рязък.
Какво бихте ме посъветвали Вие, или да следвам указанията на моя лекар?
@Sofie: Някои хора могат да спрат ланвексина толкова рязко, но някои не могат. Моят съвет е поне 2 месеца да приемате през ден по 1 капсула, след това още 2 месеца през 2 дни по една капсула, след това още 2 месеца по 1 капсула през 3 дни и чак тогава да опитате спиране. Разбира се, може да минете и по бързата процедура, но ако не сработи, се върнете на 1 капсула на ден, изкарайте поне 1 месец така и тръгнете по бавната.
zdravei grigor stradam ot hronichno bezsanie ,priemam leponex 25mg ,a poniakoga i 50mg ot okolo 2godini ,kato predi tova sam bil na diazepam,rivotril ,dormikum kakto i zopiklon,no razvih tvarde visoka tolerantnost kam benzodiazepinite i veche nuiamashe efekt i zatova prosto spriah da gi priemam.psihiatar ot voenna bolnica mi predpisa depakin chrono ,no niamashe efekt i toi mi dade leponex i vapreki che benzodiazepinite se vodiat pristrastiavashti ne sam imal problem da gi spra ,no kam leponexa koito uj ne pristrastiava se pristrastih i veche ne moga vaobshte da zaspia bez nego,,kakav e tvoiat savet?
@boris: Без да съм добре запознат със случая ще е безотговорно да давам заключения и съвети. Твоят лекар със сигурност познава проблема ти несравнимо по-добре от мен – логичната стъпка е да обсъдиш тези неща с него.
Здравейте, Григор 🙂 Нека и аз попитам за мнението Ви по моя случай. От 3 години пия Велаксин, като напоследък дозата ми беше една капсула от 75 мг през ден, но преди 2 седмици разбрах, че съм бременна, моята психиатърка ми каза да ги разредя през 2 дни няколко приема, след това през 4 дни и да ги спра. Каза също,че не пречи да ги взимам по време на бременността,но за по-сигурно да ги спра поне за първите 3 месеца, т.е. трябва да ги спра рязко. Сега не мога да разбера неразположението ми на спирането ли се дължи или на бременността,а то е предимно гадене-денонощно,съответно без апетит и замайване, рядко излизам. Предварително благодаря за коментара Ви 🙂
@Дарина: Такъв тип неразположение може да се дължи както на бременността, така и на спирането на велаксина (а може би и на съчетанието от двете). Той наистина е по-безопасен за зародиша от по-старите антидепресанти, но ако можете да издържите без него поне първите три месеца, е по-добре да го направите. Без съмнение е отвратително да се усещате така, но според мен подобни жертви си струват в името на децата. Стискам ви силно палци всичко да е наред и след нещо време да се радвате на най-чудесното дете на света! 🙂
zdr ,ot 5 god sam pr i sam pila razli4ki ad zaedno s rivotril .rivotrila go sprqh rqzko predi okolo 2 meseca imah period na otnemane okolo 3-4 sedmici .(neiskam da vi pazkazvam za koshmara ot rqskoto spirane).Prez tozi perion mi be6e zamenen antidepresanta fevarin s tritiko i ksanas kato uspokoitelno za okolo mesec, no se naloji da spra vsi4ko na svoq glava poneje razbrah ,4e sam bremena(3 sedmica) s vtoro dete.problemaite pri men sa 4e imam endo potoqno zamaivane,potene i zaglahvae na yshite osobeno lqvoto,postoqno se strqskam po vreme na san i nemoga da zaspq po4ti cqla ve4er ,a prez denq izobsto- trevojna sam pove4e otkolkoto ve4er.Iskam da mi dadete savet kakvo da pravq iskam deteto ,no ako se vlo6a i zapo4nat pak lo6ite misli .Pred golqma dilema sam molq vi gore6to za savet.
@jordanka: Лекарства не се спират на своя глава независимо от причината. Много категоричният ми съвет е да обсъдите нещата с лекаря си – той познава състоянието и особеностите ви, за разлика от мен, и може да ви даде подходящия съвет.
Здравейте! Много ми хареса статията Ви! Имам един въпрос, който, бих казал, ми е дори спешен. И предварително се извинявам, ако се повтаря. Имам паническо разстройство и вече повече от три месеца пия сероксат. Смятам, че ми влияе добре, чувствам се общо взето както преди да се разболея. Проблемът ми всъщност е, че принципно си имам проблем със сливиците от малък, а откакто съм закоравял пушач – и с бронхите. И в момента съм болен с хрема, боли ме гърло и кашлям. Не знам дали е опасно да смесвам Сероксата с антибиотик или някакви билки, които евентуално ще ми изпишат за сливици или бронхит. Ако можете, така да се каже, да ме упътите какво мога да пия, докато съм на Сероксат, ще съм Ви много благодарен! Благодаря!
@Велимир Гълъбов: Не ми е известно лошо взаимодействие между Сероксат и популярните към момента антибиотици. Няма как да бъда 100% сигурен, но в рамките на разумното бих бил спокоен.
Благодаря за бързия отговор! Значи да избягвам само грейпфрутите, всички други билки като мащерка, маточина, лайка и т.н. + евентуално антибиотици, мога да пия. 🙂
@Велимир Гълъбов: Пийте си грейпфрути колкото искате, просто не пийте Сероксата с тях. Изчакайте примерно час между нещата.
Ааа! Ясно, мерси! 🙂
Здравейте Григор, вече пия по три хапчета анафранил, но от две седмици имам главоболие в лявата полувина на главата, вместо да увелича анафранила започнах да приемам хомеопатия или по точно сепиа и съм по добре, мога ли да ги съчетавам двете или е по добре да си върна още малко от анафранила???
@lorencia: Това е добре да го обсъдите с лекаря си. Аз няма как да познавам проблема ви така добре като него.
privet GRIGOR i na vsichki toxikomani.iskam da te popitam grigor kakav hepaprotector moje da mi preporachash za predpazvane ne chernia drob pri prodaljitelen priem ne lekarstva
@vasko: Много зависи от лекарствата. Някои не налагат приемане на хепатопротектори (някои дори сами са хепатопротектори). Други изискват един или друг хепатопротектор, според това как точно могат да увредят черния дроб.
mersi za otgovora GRIGOR,stava vapros zabenzodiazepini i za LEPONEX koito se vodi anitipsihotichno lekarstvo
Прочетох доста полезни отговори,макар че не исках да се задълбавам по интернет лечение.От доста години взимам Ривотрил от 0.5 до 1 мг. вечер, за лечение на безсъние.Тази година го бяха спрели за известно време и аз се ужасих,че завися от едно хапче. Започнах да опитвам да го спра,за месец време го намалих до 1/8 , или някъде там, доколкото е възможно да се раздели таблетката от 2 мг. Случва се обаче понякога да осъмна. Два дена спя, после не, естествено графика не е абсолютен. Нямам други симптоми , освен хронично безсъние и ривотрилът бе като патерица за мене. Прочетох страшни неща за него,затова се боря да го спра.От друга страна,в нета току-що прочетох,че хроничното безсъние може да доведе до множествена склероза и още куп болести.Е, коя от двете злини да предпочета? Дали не съм намалила бързо дозата и затова да се връща безсънието.Лекарката, която ми го предписа преди години,днес ми казва,че след като не съм увеличила дозата за такъв период,няма проблем да си го пия и да съм работоспособна, както например хората със сърдечни проблеми или високо кръвно си взимат лекарствата. Но верочтността да прекратят вноса му и трудността, с която се сблъсквам при опита ми да го спра ме тревожат.Кой е оптималният вариант в моя случай. Четох за постепенността, дали аз действам правилно?
Григор,ще съм ви благодарна, ако разбера и вашето мнение.Поздрав!
@Vania: Хроничното безсъние не може да доведе до множествена склероза (макар и да може да доведе някои други, по-дребни болести). Повечето ужаси, които съм чел из нета за Ривотрил обаче също нямат общо с истината. Най-важното нещо, което трябва да направите, е да престанете да четете Нета за неща, от които не разбирате. Хубавото му е, че там може да пише всеки. Лошото е същото. Лошо е, защото кадърните хора там са малко и обикновено са твърде претоварени и не им остава да пишат. А лудите с кауза и мошениците са много, и друга работа освен да „генерират продукция“ си нямат.
Иначе казано: не се налага да се научите да карате без Ривотрил – нито спешно, нито не чак толкова спешно. Ако можете, то ще се получи само. Ако не можете, просто не се безпокойте. Не позволявайте на лудите по света да побъркат и вас.
Здравейте! Поздравявам ви за прекрасния блог! Аз от 8 години съм в плен на хаповете и не знам, кога това ще спре! Но за сега имам нижда, защото в момента съм на сероксат по половин 5 дни, а след това 6 месеца по едно и евентуално постепенно спиране със сероксата пия и по половин ксанакс на обяд и вечер – това ми е предписана схема от моята невроложка. Иначе през годините ми се натрупаха стресови ситуации, после разбрах, че имам проблем със щитовидната жлеза – хиперфункция, преди няколко месеца ми казаха, че имам Хашимото, а преди няколко дни, че нямам нищо само жлезата ми е увеличена??.. Преди години за първи път отидох при психиатър, който ми препоръча приятелка. Той ми изписа анафранил + пропатенолол + ривотрил – диагноза невроза, страхова невроза. Чувствах се прекрасно докато ги пиех цяло лято, после и цяла зима бях добре с изключение на замайването на главата, което се получаваше надвечер. След, като мина зимата се наложи да отида на погребение от, което получих задушаване, След две седмици всичко започна на ново – безпокойството, депресията.. И така ми изписаха /психиатър/ асентра, ако не се лъжа, която изобщо не ми помогна, отидох пак на невролог и ми изписа ксетанор+флуанскол+ривотрил, пих го шест месеца и се чувствах добре, после пак малко затишие и ми изписаха лудиомил в малки дози – горе доло ми помагаше, но забременях и трябваше да го спра. След, като родих съм пила сероксат 5 месеца по едно и 5 месеца по половин, мина известно време и пак наново есобел+флуанксол+ривотрил – от есобела получавах страшно главозамйване и го заменихме със сероксат, помогна ми до някъде, но лятото се разболях от летния вирус и заради изолацията ли/да не заразя друг/ не знам, ме хвана депресията и ми беше изписано лекарство на което не помня името само знам, че започва с е….. тева+флуанскол+лексотан, но тази комбинация не ми помогна и отново отидох при невроложката ми, защото положението стана непоносимо-тревожност, плачливост,нямам проблем да излезя на вън само да не съм сама вкъщи 🙂 Изписа ми схемата, която написах в началото, но все още нямам подобрение, а от утре започвам да взимам по цяло хапче, но започнах да се шашкам, защото ефекта от тях още не е започнал, а знам че трябва известно време…но все пак да питам до колко време и кога ще се почувствам ок. Между другото вчера за първи път ходих и на психолог. Някъде прочетох, че е добре да се съчетават и двете лечения. Единственото нещо, което ме успокоява до някаква степен е това, че психиатъра ми каза, че от това състояние не се полудява. Като чета колко хора има в същото положение.. ужас. Много ще съм ви благодарна за помощ и съвет, кога ще започне действието на хаповете и могат ли да се комбинират с жълт кантарион? и някога ще си бъдем ли, както преди? 🙂 Благодаря предварително!
Забравих да спомена, че и аз съм имала паник атаки, а сега имам слабост а коленете!
@kary: От състоянието наистина не се полудява, но ако ви мъчи, не бива да го търпите. Жълт кантарион можете да прибавите, но няма как да замените лекарствата с него, поне на този етап.
Ще е безотговорно да ви давам лечение, без да зная достатъчно за заболяването ви – а достатъчно е много повече, отколкто може да се напише просто така. Съветът ми е – търсете този психиатър, който ви е помогнал успешно. Очевидно или го бива, или има късмет в лечението – и в двата случая ще е от полза. Ако съдя по написаното, най-добре ви е стабилизирал препоръчаният от приятелка психатър. Потърсете него за лечение, а при нужда – и за регулиране на дозите.
Страх ме е да ходя при него, защото обича да се поскарва.. 🙂 Последния път, като ходих при него ми изписа лексртва за един месец и спиране, схемата не изпъълних, а се доверих отново на невроложката ми и тя ме “оправи” с ксетанор,, но явно спирането му не е било правилно от отва, което чета тук. Много ми се иска сероксата да ми помогне, защото ми омръзна да ходя по лекари. Аз съм от хората, които преживяват много нещата, все се притеснявам за нещо, страх ме е от друго и понякога си мисля, ако не бях започнала антидепресантите дали щях да съм по добре… Първият психиатър ми каза за страхова невроза, втория генерализирано тревожно разстройство, а невроложката вегетативна дистония след, като ми прави изследвания, а в момента с депресия. Сега след, като го пия 6 месеца лекарката ми каза да се обадя за да ми каже за плавното спиране , а не по половинка и и край, както ми беше направила схема преди. Не знам объркана съм и не знам какво да правя, защото ме хваща страха и паниката заради това мое състояние.
Здравейте! Отново съм аз. Появи се гадене след , като започнах лечението не знам дали се дължи на лекарствата или нервите. Много ще си ви благодарна за отговор, кога евентуално ще подейства сероксата, защото е ужасно да се живее в такъв ад…
@kary: Ако ви се поскарва, значи има защо. А ако има защо, значи е важно да изслушате скарването му и да си вземете поука. Иначе казано, доста вероятно е това наистина да е лекарят, който ви е нужен. Обърнете се към него. Той познава болестта ви несравнимо по-добре от мен – ще е крайно глупаво да се опитвам да ви лекувам аз, когато имате него.
Точно това смятам да направя! Ще отида при него! Благодаря ви! П.П А за скарването, то не е било само и към мен 🙂
Здравейте Григор!Кажете ми допустимо ли е да се пие Сероксат 20мг. и чай в състава на който има и жълт кантарион понеже на всякъде се говори и пише,че е опасно,а и не познавам хора които са ги съчетавали.До колкото разбирам се получавало серотониново нарушение или нещо подобно.Чая за който говоря е за отслабване и съдържа 17 билки и едва ли количеството на жълтия кантарион е опасно но искам вашето мнение и съвет за съчетаването.
@ruseva: Бих бил извънредно изненадан, ако съчетанието породи забележим ефект в която и да било посока. Ако жълтият кантарион имаше толкова силен ефект, че като една от 17-те билки в чай да е забележим, сероксатът и сродните му лекарства нямаше да съществуват – нямаше да има нужда от тях.
zdraveite moq problem e trevojnoto raztroistvo i PA ot 5g pila sam mn ad i revotril no go spqh zaradi lipsata mu v aptekite sega sam na ksetanor 10mg ot blizo mesec no nesam dobre izobsto mojeli da se otlu4i nqkakva po seriozna psihi4ka bolest kato bar ili shizofreniq mn ne e strah.postoqno imam 4erni misli ne moga da spq.strahuvam se da ne ostana sama i bolna .iskam da vi popitam ima li veroqtnost sled dalni godini na priemane na ad te prosto da spqt da deistvat.psi pri koeto hodeh mi kaza da vzenam po 20mg ksetanor no kato se opitam da go uveli4a sam oste po zle posavetvaite me kakvo da pravq lekarkata mi e dosta gruba i si misli 4e tova sa moi pi6tqvki .neiskam postoqno da smenqm lekarate si no ako se naloji.blagodqrq predvaritelno.
Ако лекарката не ви обръща необходимото внимание, сменете я. От това описание разбирам, че не сте с подходящо лечение. Намерете си лекар, който ще ви даде адекватно лечение. Аз надали ще мога, защото е безотговорно да предписвам лекарства по един коментар, без дори подробен преглед и точна диагноза.
Г/н Гатчев,ще ви бъда много благодарна ако ми дадете полезен съвет в следния случай:
бях спряла анафранил по собствена преценка , рязко, без да го спирам постепенно… чувствам се много по-добре психически , но всичко в стомаха ми е объркано , имам симптоми на грипово заболяване , предполагам.. струва ми се че имам висока температура, втрисва ме, същевременно ме обливат топли вълни..повръща ми се непрекъснато и пулса ми е ускорен , при коео започва да ми липсва въздуха.. нямам възможност да отида на лекар. Днес е шестия ден откакто спрях лекарството. Какво да направя , за да се почувствам по-добре?
Благодаря ви предварително
@dari: Върнете се на дозата, от която сте го спрели, и изкарайте поне месец на нея. След това го намалете постепенно, както му е редът.
Моят проблем е паническо разтройство . Една година пия Сероксат и Ривотрил . Едва преди месец спрях Сероксата и страничните ефекти отминаха за около седмица като и не бяха много силни . Аз естествено много зарадвана от успеха спрях и Ривотрила. Тук вече ми почнаха мъките . Карам без Ривотрил по 5 -6 дена повече немога. И пак го почвам . Как да го спра това вещество ? Просто невиждам изход от тази ситуация.А дори не трябваше да ги започвам тези лекарства . Бях си много добре с Атаркса предписан ми от невролог . Дали мога да премина от Ривотрил на Атаракс без да пострадам сериозно.
@Eli: Консултирайте се с вашия лекар. Той познава състоянието ви и вас несравнимо по-добре от мен. Ще е изключително странно да мога да ви дам толкова добър съвет, колкото може той.
Здравейте! “Оплакванията” ми са сравнително леки; справих се в годините сама с начеващи панически атаки, безпричинни скокове в кръвното и пр.; благодарение и на такива компетентни сайтове като вашия в интернет. Последното, което ме нападна, беше една отвратителна фибромиалгия, която по принцип също се лекува с антидепресанти, но аз открих неолексан-а и се повлиях изключително добре от него. Болките в тялото изчезнаха напълно след третата седмица прием; междувременно се подобри съня ми и като цяло физиолигичния и психически тонус. Не ми се иска да се разделям с него, и макар той да се води хранителна добавка (съдържа 5-хидрокситриптофан и просто повишава нивата на серотонина), и макар и неврелог да ми е потвърдил, че не предизвиква зависимост, интересно ми е вашето мнение по този въпрос. Колко дълго? Или поне – намаляване на дозата?…
@Рея: Не ми е известно неолексанът да предизвиква зависимост – няма логика да го прави. (Извън удоволствието от това, че се чувствате здрави. 🙂 )
Здравейте,
От 7-8 години се боря с паническо разтройство. Първия епизод го “преборих” с 6месечно лечение с ципралекс 10мг дневно, като през първите дни 2х0.5 ривотрил. След което имаше затишие от 1година, след което година и половина отново на ципралекс (в началото с ривотрил) след което имаше 6месечно затишие и след това 4 години лечение с ципралекс (като в началото отново с ривотрил), което прекъснах месец май тази година 2013 не по най-благополучния начин. Преместих се в чужбина, ципралекса ми сварши, реших че вече мога без него, направих си сметка да ми стигне поне за 3 седмици по 5мг дневно и така го приключих. Имаше 2-3 седмици след това в които чувствах дисконфорт но не беше нищо стршно. Реших да се застраховам и да пия жълт кантарион 400 мг сутрин и 50 – 100 мг 5хидрокситриптофан през деня. След известно време не много стабилен резултат се консултирах с психиятър който ме посъветва да оставя само едното – така и направих реших да оставя 5хтп защото жълтия кантарион товарел черния дроб (според психиятърката) . известно време карах на 3х50 мг 5хтп като от време на време стигах до 200 мг на ден в зависимост от състоянието си. Нещата обаче се влошиха. Появиха се тревожност редуваща се със сънливост, панически атаки с асматични пристъпи. Реших най-накрая в чуждата страна да запиша личен лекар и да споделя проблемите си. започнахме с 10 мг ципралекс и никакъв бензодиазепин. М/у временно правихме пълен профилактичен + щитовидна – вс. наред. На седмия ден от лечението започна гаденето, световъртежа, силни атаки. Добре че съквартиранта ми има ксанакс 0.5 та се спасявах с половин или 1 хапче. Посетих отново личната…. Обясних как се чувствам … Тя обаче ми изписа още един антидепресант – тритико 1/3та вечер. Самонадеяно реших да не го вземам защотото съм сигурен че ципралекса сам по себе си ми варши чудесна работа. Днес е 12ти ден. 11 часа сутринта а вече имах 2 силни атаки от които се спасявам със ксанкс едната в 4 сутринта другара преди час. Гаденето е почти постоянно… Напрежението също, дразнене от светлина, днес започнаха и леки болки в ставите – общо взето всички странични ефекти от лекарството а вчера примерно бях доста по добре, докато оня ден по зле – няма никаква закономерност в състоянието ми. Психиятрите тук са заети с месеци напред и не записват часове. Званях и писах на психиятърката която ме лекуваше в България – тя е доста зает човек и понеже консултацията трябва да се проведе по телефона и плащането би било малко трудно усетих нежелание да помогне. Незная какво да правя – до сега страничните ефекти от ципралекса не са се проявявали толкова силно при мен и лекарството е действало безотказано. Сега се чувствам изклучително зле 12ти ден…. дали не трябва да намаля дозата?? Личната лекарка каза в много много краен случай да посягъм към ксанакса а се получава така че при мен всеки ден има краен случай и примерно за последните 12 дни съм изпил 6-7 хапчета от 0.5 мл. Останали са ми 16 хапчета по 0,5 – дали да не вземам половин хапче сутрин обед и вечер за да стане прехода по безболезнен? Нали не би трябвало за такъв кратък период на такива дози да настъпи пристрастяване?
Благодаря предварително
@Иво: 12 дни определено са твърде кратък период за да се пристрастите към Ксанакс, дори ако го пиете по няколко пъти на ден. В типичния случай можете да карате на доза от 0.5 до 1 хапче на ден поне 2-3 месеца, преди да се развият и най-първи белези на пристрастяване.
Здравейте,
Имам паническо разстройство(бях се изследвал едва ли не целия, за да ме пратят накрая на психиатър) от 15 години и съм редувал прием в началото на Анафранил (клоназепам), от който се повилиях чудесно. След това го спрях, но след 5 месеца се върна всичко и се наложи да го започна отново (тогава още нямаше SSRI, на пазара най-често имаше Амитриптилин и Анафранил). Вместо Анафранил, психиатърката ми предписа Амитриптилин, от който не се повлиях толкова добре и впоследствие след поредния опит за спиране (постепено) и след връщане на симптоматиката след 5-6 месеца на липса на прием на антидепресант се наложи да прибегна отново към Анафранил и го пиех вече постоянно, но този път заедно с Ривотрил вечер (половин таблетка от 2mg).
Разбира се, привикнах към Ривотрила, защото никой тогава не ми разясни, че към бензодиазепините се пристрстява човек като към хероин, но имам много добра поносимост, защото вече 10 години не съм увеличавал дозата на прием, дори я намалих с 1/4. Анафранилът ми го смениха с Ципралекс (есциталопрам), защото бил от новото поколение и с по-малко странични ефекти.
Това е общо взето анамнезата на заболяването ми. Въпросът ми е следния:
Още от Анафранил, но и от Ципралекс получих сексуална дисфункция, която се изразява в трудно достигане на еякулация. Еректилна дисфункция нямам все още, защото спортувам доста активно.
Чудя се дали не е по-уместно да премина на Коаксил, който от своя страна има обратно действие – SSRE и може би няма тези смущаващи всеки мъж странични нежелани действия?
Благодаря предварително!
@Йордан: Би могло да пробвате да преминете на Коаксил, но задължително под наблюдението на лекар. Причината е, че при някои причини на паническо разстройство Коаксил може да успокои нещата, но при други може дори да ги засили. Експериментът си струва, но задължително след консултация с лекаря ви и под непрекъснато негово наблюдение.
Здравейте Григор,бих искала да попитам колко дълго протича процеса на СПИРАНЕ? Аз съм на Есцитил 10мг. и пия по половин на ден (5мг.) пия го вече 1 месец.Бих искала да знам г/д колко месеци са нужни за спирането на този препарат.Много Ви благодаря 🙂
@simona: Като начало се уверете, че сте в състояние да спрете препарата. Ако не сте излекувани докрай, със спирането му болестта ще се върне.
След това за всеки случай изчакайте поне още месец преди следващото намаляване. След него намалете на четвъртинка и изкарайте така отново поне 2 месеца. След това търсете начин да делите на осминки (дори ако не са перфектно точни по размер) и така пак два месеца. Чак след това можете да мислите за спиране. На ваше място аз и тогава бих вземал още 2 месеца по осминка през ден, преди да ги спра.
Григор благодаря Ви. То това със спирането бил сложн и дълъг процес :/ А как човек може да е сигорен че е излекуван ? По приницп ги пия по дулго време от това което ми е предписал психото. И кога болеста се връща? Искрено Ви благодаря.
@simona: Това трябва да го прецени лекарят ви. А болестта се връща, ако не сте излекувани добре, според каква е болестта.
Консултирайте се с вашия лекар. Той познава състоянието ви и вас несравнимо по-добре от мен. Ще е изключително странно да мога да ви дам толкова добър съвет, колкото може той.
Моят лекар въобще не ми знае състоянието и пет пари не дава за него 🙂
@Eli: Лошото е, че и аз също въобще не го знам. А лекуването иска знаене. Иначе всички добри намерения и загриженост могат да ви доразболеят още повече.
Zdraveite, piq Deanksit ot 6 m po 2hap4eta na den- za trevojnost, pani4esko rastroistvo i moje bi leka forma na depresiq spored psihiatara- 4uvstvam se dobre, nqmam fizi4eski simptomi, osven natrap4ivi misli koito mi se poqviha kato po4nah priema na deanksita- nqkakav iracionalen strah 4e moga da se hvarlq ot visoko nqkade koito me izma4va- moje bi razvih i OKR v posledstvie-za6toto realno izpitvam ujas 6tom si pomislq za tova. Ta kakvo mislite, redno li e da spiram deankista i ako da kak da bade shemata na spirane i moga li da go zamenq s kombinaciq ot Sedatif i Dormiplant!
Ppredvaritelno blagodarq!
@maria: Това трябва да го прецени вашият лекар. Да искате такъв съвет от мен е все едно да искате съвет как да си ремонтирате колата от човек, който нито я е виждал някога, нито знае за нея каквото и да било.
Здравейте, исках да споделя и моя проблем, всичко започна от преди 2 години имах оплаквания като страхове от болести до такава степен, че започна стягане на главата безсъние и треперене на цялото тяло.От тогава пих анафранил и всичко беше наред, но изведнъж получих такъв прилив на енергия, че спряхме всичко от преди 2-3 седмица, преминах през всякакви симптоми , но възбудата не преминаваше. Сега пия ” Депакин хромо” за да можем да увладеем възбудата. Много ме е страх, при най-малкия проблем изпитвам силен страх и започвам да треперя цялата, че всичко започва отначало. Бих искала да чуя и вашето мнение.Благодаря предварително:)
Здравейте Григор,радвам се че давате така лесна за разбиране информация. Накратко и за моят случай. Аз съм супер активен и весел човек.Така-един ден обаче ми стана много лошо от нищото,закусих и пих кафе и след час вече бях в бърза помощ.Световъртежи,ниско кръвно(по принцип е такова),треперене на тялото ми и внезапно спиране на апетит.То този момент никога не съм имала т.нар панически атаки или агорафобия,но лекарят ми изписа Тритико,пих го месец,после го сменихме с Ксетанор.Та мисълта ми е,че рледи да почна с АД-те ми беше много лошо да,но след 3-4 ден на прием взеха да ми се появяват тези странни усещания на страх,паника,агорафобия и т.н,сега ми изчезнаха,възможно ли е да е от лекарствата?
@ива: Боя се, че без наистина сериозен преглед и разговор ще е малко безотговорно да поставям диагноза. От описаното дотук предполагам един кръг от пет-шест неща, но е напълно възможно да се окаже, че греша – затова не ги изреждам открито.
@Гери: Възможно е както да е от лекарствата, така и да е от нещо друго. От толкова кратко описание просто няма как да направя преценка. 🙁
Нищо напиши ми твоите предположения,към този момент се чувствам ок,ходя си навсякъде и съм си както преди.Е имам световъртежи и някаква аритмия на сърцето,но и това ще отмине надявам се.Пия Ксетанор по четвъртинка вечер и Ксанакс по половин ,но само при нужда.Просто когато ми стана за първи път зле ми прилоша,изтръпнаха ми левите крайници и ми се разтрепери тялото и вече нямах никакъв апетит.Отидох на лекар и ми изписаха тези АД без никакви други изследвания,без нищо.И от както взех да ги пия се появиха тези страхове,агорафобии и разни други състояния,просто нямам думи.Дори и лекарят не ми каза ,че имам ПР аз сама почетох и за ПА и за агорафобията и ми съвпаднаха симптомите,знам ли
Според мен съм си имала честа нервна криза,трябваше да ми бият някакво успокоително и всичко щеше да е наред.
@Гери: Нямам предположения – нямам как да ги имам от толкова кратко описание. А дори описанието да стане по-дълго, без наистина добър преглед ще е абсолютно мечешка услуга да предлагам възможности. Много искам да ти помогна, но да го направя по този начин ще е не помощ, а вредене.
Благодаря ти все пак 🙂
Zdraveite Grigor!Piq Seroxat veche 5 godini kato prez tozi period imashe povishavane i namalqna na dozata,no ot 1 g sam na 20mg. i ne sam imala nikakvi problemi slava Bogo,no ot 2 dena ne sam si pila tabletkata(prosto q zabravqm).Dnes otnovo q izpih,no mi se struva,che imam neshto kato viene na svqt i nestabilnost,Sqkash pri promqna v posokata na pogleda mi i mi se zaviva svqt.Tova predpolagam,che e ot otnemaneto na dozata.Kajete mi kak da postapq i kak da namalq bezopasno Seroksata ako e vazmojno?
@Ianica: Напълно е възможно да намалите и спрете Сероксата безопасно. Всичко, което е нужно за целта, е първо да оздравеете и да нямате нужда от него. А начинът това да стане най-често е да си го пиете съвестно.
Здравейте, от месец и половина пия ципралекс. Изписаха ми го, защото две години ходя по кардиолози с болки в гърдите, изтръпване на ръце и т.н. Имам промени по кардиограмите и велотеста. Изпратиха ме на коронарография и тя показа чисти артерии. Питането ми е кога трябва евентуално да ги тушира тези проблеми ципралекса? До сега не трябваше ли да е подействал? Невроложката каза да имам търпение, но мен ме е страх, че изпускам нещо и не съм много убедена, че съм за това лечение. Благодаря предварително!
@Jess: Много бих искал да ви дам добър отговор, но за вашия проблем е нужно лекарят да знае историята на заболяването и лечението наистина добре, и да направи наистина добър преглед, преди да прави преценки. Аз не зная тези неща – да ви отговоря би значело да ви лъжа в очите, че заставам зад думите си. Не смея да го направя.
Благодаря Ви за отговора, такъв очаквах да бъде. Просто никой не ми дава еднозначен отговор какво ми е и ми е много трудно. Когато човек знае с какво се бори е по-лесно. Весели празници Ви желая!
@Jess: Нееднозначен въпрос просто няма как да получи еднозначен отговор – поне не от някой, който не е мошеник. Весели празници!
Здравейте Григор. Бих искала да споделя и моят проблем,с надежда да ми помогнете.От три месеца се опитвам да спря Есцитилопрам, като пия по половинка на ден.От начало всичко беше ок, нямах никакви проблеми и притеснения. Обаче преди около седмица полочих някакъв пристап на паника. който отмина след време. На другия ден се повтори пристъпа,и естествено прочетох в нета и видях че става въпрос за паническо разтройство. Поне от това което прочетох и симпромите са същите, просто нз какво да правя. Да продължа ли с половинка на ден или да увелича дозата си. Тези пристъпи започнаха да стават все по – чести вечер предимно с трудно заспиване, треперене , сухота в устата, напрегнатост, безпокойство и т.н. Не искам да прекарам такива хубави празници в такива пристъпи.Моля помогнете.
Поздрави Симона
@simona: Моят съвет е да се опитате за известно време да се върнете на изходната доза. Ако до около седмица пристъпите и симптомите изчезнат, е вероятно състоянието ви засега да не е толкова добре закрепено, че да можете да намалявате лекарството. Ако обаче и тогава не изчезнат, се консултирайте с лекаря си.
Здравейте. Поздравления за форума. Все по често срещам познати с ПА. Аз лично получих първите пристъпи още на 26 години (преди 16 години). Лекувах се една година не помня с какъв антидепресант, и после го спрях. През тези години съм нямал проблеми и не съм пил нищо. Преди две, три години се почувствах отново с познатите симптоми и по съвет на моята добра приятелка от Варна д-р Крумова, която е психиатър започнах по едно Есцитилче от 10мг дневно и за 10дни по един транксен. Спрях транксена и останах на Есцитила и тогава получих първия проблем с това че при секс не мога лесно да стигна до еякулация. Това беше временно и изчезна. После постепенно спрях Есцитила и близо година, две нямах проблем. Преди година обаче (сега съм на 43) започнах да получавам пристъпи основно докато спортувам. Сърцебиене, задъхване и т.н. Една вечер получих пристъп през нощта и паниката беше такава че викахме Бърза Помощ. Естествено човека ми направи кардиограма и ми измери кръвното и каза, че няма проблем. Направих си изследвания и освен глюкоза и холестерол на горната граница всичко е ОК. След консулта д-р Крумова започнах пак с Есцитил. Пия го от около 4 месеца по една таблетка от 10мг вечер. Чувствам се нормално и не мога да кажа че от време на време аха да имам пристъп но се научих да ги овладявам. Проблема с трудната еялулация обаче се върна. Имам макар и намалено желание за секс, имам ерекция, но когато започна нещата спадат и нищо не се получава. Доста е притеснително за мен като се има в предвид че винаги съм бил хипер сексуален и дори съм имал проблем със задържането. Естествено ще се консултирам с докторката си но мосля че ще бъде полезно за мен, а и за многобройната аудитория да прочетем вашето мнение и съвет.
@Янис: За съжаление доста антидепресанти имат този ефект. (При някои хора е такъв. При други не се достига лесно до еякулация, но нещата не спадат – така че ефектът в крайна сметка е положителен. 🙂 ) За съжаление, просто не зная какво да предложа в такъв случай. Не съм ровил подробно точно този аспект на нещата, така че не се чувствам компетентен да дам съвет.
Здравей отново, бях писала по нагоре,че изпаднах в депресия с ПР, пих около две години анафранил и ривотрил и изведнъж почувствах много голяма прилив на енергияя, лекарката ми каза да спря всичко и да започна депакин хроно, но ето след 1 месец всичко започна да се завръща, лекарката каза да връщам анти депресанта и да махам депакина. Отидох при друг психиатър, каза, че съм направила втори епизод и да пия антидепресанта с депакина, вече незнам какво и кого да слушам, само знам че се отчаях , че завинаги ще съм на хапчета. Моляте посъветвай ме нещо.Благодаря предварително:)
@lorenciq: Проблемът очевидно не е от най-простите – би било абсолютно безотговорно да давам съвети за него, без да зная историята на нещата идеално и да съм правил поне един-два прегледа с течение на времето. Така че говоретеза това с лекари, които ви познават добре. Даването на акъл с лека ръка винаги е лесно, но произвежда резултати, каквито не бихте искали на свой гръб.
Да предполагам, че не е лесен, засега съм стабилизирана с есцитил и ривотрил, но проблема ми е дали да приемем и депакина.Определено загубих доверие в моя лекар, защото всичко може и да е от рязкото спиране на АД, просто се притеснявам, че навсякъде пише да не се съчетава депакин с АД?
@lorenciq: Горещо ви съветвам да не четете прекалено много Интернет. Иначе рискувате да умрете от печатна грешка.
Grigor,umestno li e da se pie Seroksat 10mg i s nego Neoleksan?
@Ianica: Не зная дали ще има полезен ефект, но не очаквам да има вреден.
Здравейте, от 3 години се лекувам с Деанксит (1 година бях на Флоанксол)-веднъж дневно. Проблема при мен е, че ако не го пия имам страхотни главоболия ,болки по цялото тяло, тремори, изтръпвания и др. физически неразположения-проблемите са ми изцяло и само откъм физически симптоми (които се отключиха преди 3 години).Точна диагноза така и не ми е поставена. Опитвах се да го спра 3 пъти досега деанксита -ефект никакъв-след 1,2 месеца всички болки с появяват отново.Последно спрях ноември месец деанксита , т.к искам да забременея ,пробвам до момента с хомеопатия-но ефект нулев,нещата отново много се влошиха.Та въпроса ми е съществуват ли според вас заместители на невролептиците ,с които човек може да изкара бремеността си ,или не съществуват такива и да не се надявам, да започна отново с деанксита и да не мисля повече за забременяване???
@Поли: Не съм добър специалист по фармакология на невролептиците – рискувам да ви подведа. Бих препоръчал да се консултирате с опитен психиатър, примерно тези от Медицинска академия или „Свети Наум“ – те могат както да преценят с какво можете да замените деанксита, така и дали можете без него или с някаква замяна да се стабилизирате достатъчно, за да забременеете.
Моят съвет е – не се предавайте, в никакъв случай! Търсите ли достатъчно упорито начин хем да се чувствате приемливо, хем да забременеете, ще го намерите. Успех! 🙂
Здравеите на вси4ки. и аз сам от многото на антидепресанти. Искам да попитам Григор за Флоанксол .как се спира. МОЯ доктор ми исписа преди 6 месеца ЕСЦИТАЛОПРАМ сега сам на 15 мг и Флоанксол.паржо флоанксола го взимах 3 по половинака от 5 мг.Нодоктора ми исписа схема в рамките на 3 седмици да го спра .И вапроса ми е не е ли много кас този срок защото сутрин осебено по4ваха едни натрапливи лоши мисли обилно потене разстроисво. 2 пати правих опит да го спра но не мога. помогни ми.
@Николаи: Докторът ви знае за вас много повече от мен – би било смешно аз да преценявам дали схемата му е правилна конкретно за вас. За повечето хора три седмици са достатъчен срок за спиране на Флуанксол (пише се с „у“ – да не се отровите от правописна грешка!), при типичните оплаквания, за които го дават. За съжаление при психофармаката реакциите са индивидуални, и разликите им могат да са много големи. Затова не се наемам да преценя дали при вас тази схема е подходяща.
Здравейте, Григор,
От 15 години съм с ПР, а от 10 съм на Ривотрил и антидепресант. От 5 месеца паралелно намалявам Ривотрила и провеждам психотерапия. През времето от началото на намаляване на Ривотрил имаше няколко леки симптома на ПР, но от вчера се завърнаха всички симптоми. Имам два въпроса, ако имате възможност да ми отговорите ще съм изключително благодарна. 1. Типично ли е това състояние за намаляване на Ривотрил? Още не съм го спряла и съдейки по усещанията, които се появиха не ми се мисли как ще се чувствам. 2. Влияе ли Ривотрил по време на бременност, независимо дали на майката или бебето?
@Миа: Ако Ривотрилът се намалява правилно (ще рече съобразено с пациента – при различните хора е много различно), и ако състоянието на пациента позволява той да бъде намален, симптомите не би трябвало да се завръщат трайно и с пълна сила. И уви, Ривотрил влияе на бебето по време на бременност. (И на майката, а също и извън нея – иначе нямаше да го пиете, нали?)
Благодаря Ви за бързия и точен отговор. Желая Ви здраве и позитивни емоции.
Здравейте, пих в продължение на почти две години сероксат,като от месеци бях на половин таблетка. Намалих го на четвъртинка и преди повече от месец го спрях. Сега се чувствам зле, не намирам смисъл в нищо, често си сменям настроението, отпаднало ми е, избухвам. Още като го спрях се чувствах зле,но си мислех, че ще мине. Ще отмине ли това или трябва пак да започна да пия лекарството и каква доза?
@name: Това може да ви го каже лекарят ви. Той има нужната информация – например за какъв здравословен проблем сте го вземали, като начало.
Здравейте,Григор!
На 48 години съм и от няколко години се чуствам зле емоционално и физически.В началото пробвах с лексотан,ксанакс,транксен и други докато не получих ПА .По препоръка на невролог пих Есобел 6 месеца сутрин по 1 т. от 10мг. и спирането му беше около 1 месец по полвин таблетка.От 10 дни го спрях и вече се чуствам ужасно-световъртеж,постоянна умора ,плачливост, липса на концентрация и оглупяване.Да започна ли пак по 1 или половин таблетка ?Може ли да се приема едновременно с лексотан или неуролакс?
@АНЕТА: Неврологът, който ви го е предписал, знае за вашето заболяване много повече от мен – разумно е да попитате него.
Здравейте!
Пия в момента много лекарства-Трилептал-3.300мг.,Ксанакс-2.0.5мг. и Небиволол-0.5мг.Преди време психолог ми изписа Алвоцитал,поради психическа умора.В момента се чувствам по същия начин-не спирам да мисля за проблемите на работното място.Като се прибера вкъщи не мога да изключвам от станалото на работа.Изморена съм,заспивам рано и се събуждам много рано- в 2,3 или 4ч. нощем.През деня ми е много изморено.
Въпросът ми е мога ли да приемам Алвоцитал 10 мг. заедно с Ксанакс 0.5 мг. и при каква дозировка?Или кое от двете лекарства ще е по-ефикасно за състоянието ми?
Може да ми пишете на имейла,ако ви е по-удобно.
Благодаря предварително!
@Цецка: Уви, няма какво да ви напиша на имейла. Би било изключително безотговорно да ви давам лекарства, без да зная дори от какво всъщност сте болни. Съветът ми е да се обърнете към психолога, който ви е изписал Алвоцитал – той с гаранция знае за вас много повече от мен.
Благодаря!
Здравейте Григор,
Поздравления за блога и благодарност за това, че обяснявате нещата по разбираем и човешки начин! Аз лично намерих отговори на много от въпросите си в статията и във форума, а това нямаше да е много лесно в лекарския кабинет.
Имам такъв въпрос – бихте ли ми отговорили лично ако ви пратя историята на моето заболяване? Става дума за три печатни страници текст. Опитвам се да съм подреден човек и си водя бележки откакто имам проблеми. Целта разбира се е да бъде изяснен проблема и съответно вярното лечение.
А за вашата аудитория и за да има полза за хора със сходни проблеми ще опиша моя проблем съвсем накратко:
На 50 години съм и досега не съм имал особени здравословни проблеми. Сравнително активна, творческа и позитивна личност, но интроверт. През последните четири години (един-два пъти годишно) получавам болка в областта на сърцето, силна, пристягаща, усеща се и стягане в областта на долната челюст; съпроводена е с чувство на страх от настъпваща смърт; появява се внезапно, без видима причина и изчезва без последствия след 2 до 5 минути. Пулсът остава нормален. При физически натоварвания болката не се появява. Понякога в същата област има усещане за напрежение, нещо средно между повишено налягане и слаба болка. Ходих на различни прегледи – кардиолог, гастроентеролог, без резултат.
През август 2013 г. получих две силни кризи в рамките на няколко часа и след консултация с психиатър се сдобих с диагноза Паническо разстройство. Оттогава е и лечението – първите три месеца Есцитил 10 мг – един път дневно по една таблетка, сутрин. Едновременно с това – лек сутрешен комплекс йога, повече банани, черен шоколад, движение и позитивизъм. След свикването с лекарството през първия месец се почувствах много добре и на контролния преглед след третия месец по мое настояване и със колебателното съгласие на лекаря намалих на половин таблетка сутрин. Междувременно си изследвах нивото на серотонина в Бодимед – резултатът от Labor Limbach, Heidelberg Germany е 99 (реф. обл. 80-292).
Резултатът досега – без сериозни кризи и с няколко слаби наченки на безпокойство, сравнително лесно преодоляни от мен. През последният месец обаче все по-често изпитвам усещане за стягане в гърдите (не онази силна болка, а като при грип) или неразположение в областта на стомаха и корема, основно сутрин или вечер. Почти съм убеден, че сбърках с ранното намаляване на лекарството, особено заради зимния сезон и сега се чудя дали това са симптомите на ПР или са страничните ефекти на Есцитила. Иначе още от самото начало на приема на Есцитил минах през повечето му описани в листовката странични ефекти – главоболие, леко гадене, спад на сексуалното желание (последното и досега е така) и т.н. Скоро ми предстои нова среща с психиатъра и никак не ми се иска да се върна към по-висока доза или пък да получа ново лекарство и всичко отначало. Интересувам се вие какво мислите, кое е правилното лечение за мен.
Благодаря предварително!
@Свилен: Есцитилът е есциталопрам – доста стандартен SSRI препарат, използван предимно срещу депресия и паническо разстройство. Това, което описвате, няма как да са страничните му ефекти. Колко време сте го вземали по само половин таблетка сутрин? Ако е повече от 2 месеца, според мен е необходимо да разговаряте с психиатъра си.
Правилното лечение за вас е дозата, която ви помага да се чувствате добре и да преодолеете болестта. Каквато и да е. Ако имате нужда от по-висока доза, да се плашите от нея значи да се плашите от здравето си. Не го правете.
Григор, благодаря за отговора!
Пия Есцитил по половин таблетка сутрин от три месеца и половина, като се надявах през летния сезон да започна с постепенното му спиране. Следващата седмица имам среща с психиатъра ми, която той ми определи през декември 2013, на нея ще обсъдим състоянието ми.
Всъщност притесняват ме единствено страничните ефекти на което и да е лекарство в дългосрочен план, все пак тялото е една добре балансирана система и всяка дълготрайна външна намеса според мен няма как да е без последствия. Имам предвид, че ако излекуваш едно за сметка на друго…
Още един въпрос – има ли смисъл да си правя периодично нивото на серотонина или това не е показателно?
@Свилен: Намеси без последствия наистина няма. Но когато последствията са далеч по-малки, или пък по-приемливи от резултатите, си струват. При лекарствата почти винаги е така. С психофармаката въпросът е мъничко по-спорен, защото към нея реакциите на различните хора са доста различни – примерно при едно и също лекарство и доза обикновено 20% от пациентите се повлияват отлично, 60% прилично и 20% недостатъчно или дори никак. При различните лекарства тези проценти могат да са различни. Същото е със страничните ефекти – при някои пациенти те са едни, а при други – други, при някои пациенти са слаби или дори липсват, при други могат да са и по-силни от лечебния ефект.
SSRI препаратите имат славата на пословично трудни за спиране. Истината е, че при някои пациенти са лесни, а при други – трудни. При значителен процент от тези пациенти, при които спирането е трудно, причината не е в лекарството, а в болестта, която се повлиява от него само симптоматично. (Повечето т.нар. психични заболявания всъщност са „конгломерати“ от голям брой различни заболявания със сходни прояви, но различни механизми. Например паническото разстройство може да се дължи на много различни неща, и често е трудно или дори невъзможно да се разбере на кое точно е в конкретния случай. При някои от тях излекуването е лесно и трайно, при други – не толкова, и т.н. Затова и, уви, няма сигурна формула как точно ще протече лечението и какво, колко и за колко време е нужно, за да се постигне траен ефект.)
Ако нивото на серотонина го определяте в кръвта, на практика няма смисъл. А да го определяте периодично в ликвора не си струва – опасността да прихванете някоя инфекция, дори при перфектна работа на лекарите, надвишава ползата при вас. Моят съвет е да си спестите този разход, освен ако лекарят ви не прецени, че информацията му е нужна за нещо – тогава го правете.
Григор, благодаря за отговора и съвета! Де да бяха всички лекари отзивчиви и съпричастни към проблемите на другите като вас!…
Ще продължа да правя необходимото за да оздравея напълно и ще следя блога ви, а ако ми се наложи, пак ще питам 🙂
Желая ви здраве и късмет!
Здравейте Григор, пия ципралекс за пр и тревожност. И от много четене по форумите се притесних дали не натоварвам черния дроб. Пуснах си кръвни изследвания, всичко е в норма освен урея под долна граница – 1.8 (2.6 рг). Та питането ми е това притеснително ли е или е от лекарството. Много ще съм благодарна ако успокоите хипохондричните ми мисли 🙂 Предварително благодаря за отговора.
@Jess: Не ми е известна каквато и да е връзка между ципралекса и нивото на уреята. А дори ако той увреждаше нещо (примерно бъбреците, за да е променена уреята), трябваше тя да се повиши, а не да се понижи. Така че не се безпокойте – всичко е наред. 🙂
Благодаря 🙂 притеснението ми беше за черния дроб. От много четене в нета така се получава.
Здравейте, Григор! Ако бях Ви намерила преди … 15 години например..:) Но всичко май си идва, когато му е времето. (Сега съм на 37) Винаги съм знаела, че нещата ще се развият в правилната посока и ще се намерят хора, които да дават компетентни отговори, написани човешки. Благодаря!
При мен докторите и психиатрите вече “си свършиха работата”. Резултатът е 15 години на ривотрил – по 1мг (понякога и по 2) на ден и анафранил – по 10мг на ден (в момента) с уговорката, че така ще съм до края на живота си. Не го приех сериозно, но…Дори нямам свястна диагноза. “Нерви” било и преумора. И лек и прекрасен живот :). Както и да е. Тези лекарства ме държат на крака. Наистина в някакъв момент ми спасиха живота-сигурна съм. Но сега вече ми пречат. Имах страхотна памет, винаги съм била доста умна :)…а сега ми е много трудно. С усилия се концентрирам и запомням…просто защото ми е отпуснато и сънено (и апатично и безразлично). Знам, че писмото ми е безумно разхвърляно и малко неразбираемо, но…няколкото писма, които съм писала до лекари за помощ винаги са ми изглеждали като противно оплакване. Иска ми се да ми кажете, че има начин да се справя. Знам, че мога без тези лекарства и трябва да ги спра. Дори няколко думи от точния човек биха помогнали според мен..Пак благодаря!
@Светла: Задължително можете да се справите – въпросът е единствено дали с или без лекарства. Ако можете без тях, чудесно – спрете ги. Ако не можете, това не е по-голяма беда от факта, че не можете да не се храните и да не дишате.
Основната част от замайването идва от Ривотрила – Анафранил при повечето хора няма силен ефект в тази насока. Консултирайте се с психиатър, който ви познава, за възможността да намалите и спрете Ривотрила, дори ако е за сметка на временно увеличение на Анафранила. Дали това е възможно може да ви каже единствено лекар, който ви познава добре, да се пробвам аз би било нахална безотговорност. Ако се окаже, че можете без Ривотрил, изкарайте така поне 6 месеца, по възможност дори година, преди да мислите да опитате намаляване на Анафранил (отново задължително след консултация с лекар, който ви познава добре!). В тези неща който бърза, стига късно, а често и никога – бъдете търпеливи. По един или друг начин, можете да намерите как да живеете щастливо.
Здравей Григор имам нужда от малко помощ, за последните месеци смених толкова много психиатри и никой не ми помага, пих 2 години анафранил и псих. го спря рязко, сега съм на есцетил от 10 мг и депакин , но имам страшно главоболие в лявото слепоочие, сложиха ми последна диагноза тревожно разтройство и ми изписаха сероксат и атаракс, чувствах се ужасно , сега се чудя дали пак да се върна към анафранила, той много добре ми действаше. Какво е твоето мнение???
@lorenciq: Мнението ми е че би било абсолютно безотговорно да дам някакъв съвет на базата на само това описание. Мисля, че трябва да говорите с психиатъра, който ви е спрял анафранила.
Благодаря за светкавичния отговор! За съжаление няма психиатър, който ме познава по-добре от Вас :). Преди десетина години последният просто ми каза: “Няма смисъл да се разхождаш постоянно до мен, просто личната лекарка ще ти изписва ривотрила!”…Мдаа..Но последното Ви изречение е това, което ме стресна. “По един или друг начин….”….е, не мога да го намеря този начин! Това е големия проблем. Някъде пишеше, че в мозъците на хората е заложено дали ще могат да са щастливи или не. И някои просто “изтегляли късата клечка” :). Май съм от късметлиите (тъжен опит да се пошегувам). Благодаря Ви!
@Светла: Не, не е заложено в мозъците на хората. За някои е по-лесно да бъдат щастливи, за някои – по-трудно, но всеки може да бъде. Търсете вашия начин упорито и ще го намерите. 🙂
Здравейте Григор! Впечатлена съм от подкрепата, която оказвате на страдащите! Много бих искала да чуя вашето мнение – майка ми /80г/ преди седем години /декември/ беше изпаднала в депресия.След 3.месечно лечение с една таблетка стимулотон 50 се оправи.Една година след това лекаря намали дозата на половина и препоръча да не се спира . И така. с половн таблетка всеки ден до този януари, когато отново депресията я “притисна”. Сега майка ми си увеличи дозата на цяла таблетка – вече месец, но все още няма подобрение. Как мислите Вие -дали ще помогне сега стимулотона или организмът е станал резистентен към него след толкова дълго приемане? Дали да изчака още два месеца или да не чака и да се обърне към лекар?
@emas: Няма как да дам компетентен съвет по само толкова информация. На първо време бих посъветвал да изчакате още половин месец, и ако няма подобрение да се обърнете към лекар. За почти всички депресии месец и половина адекватно лечение е достатъчно, за да дадат повлияване.
Благодаря Ви много за бързия отговор! Здраве и късмет!
Здравейте, Григор! Страдам от рецидивиращо депресивно разстройство. От два-три месеца отново съм в депресия и един месец пих Валдоксан, но без никакъв ефект. Питам се дали да го продължа или да го сменя с Ефектин, който ме е измъквал от най-тежката ми депресия. Страхувам се обаче, че ще ми е трудно със спирането му или евентуално, ако ми се наложи да го спра рязко.
Благодаря предварително за отговора!
@evlad: Би било абсолютно безотговорно да ви дам съвет, без да познавам състоянието ви отлично – по-добре, отколкото бих могъл да го науча дори с един преглед. Нека това го реши лекарят, който ви лекува – той ви познава несравнимо по-добре от мен.
Всъщност съм при нов психиатър, който изобщо не ме познава. Казах му, че съм пила Валдоксана един месец, но не ми действа и попитах какво да правя. Той предложи да увеличи двойно дозата, а аз – да започна Ефектина, и той се съгласи. Всъщност се разколебах, докато четях коментарите в блога ви – че един антидепресант трябва да се пие поне месец и половина. Започнах да се питам дали не съм избързала със спирането му. Не го пия от пет дена. Ако сега пак му дам шанс и го започна, ефектът, ако изобщо има такъв, от този един месец, ще изчезне ли? Тоест ще излезе ли, че го започвам отначало? Дано съм се изразила ясно. 🙂
Страхотен сте, че толкова надлежно отговаряте на хората! Благодаря! 🙂
@evlad: Валдоксанът е агомелатин – мелатонинергичен антидепресант. Той не повлиява серотонина, а работи чрез регулиране на мелатонина, така че не се подчинява на същите правила. Ако има ефект, за един месец би трябвало да има вече прилична част от него. Щом при вас го няма след месец пиене, бих предположил, че в конкретно този случай няма да има ефект.
При този вариант бих посъветвал да преминете на Ефектин. Да, спирането му при някои хора е трудничко – налага се да се намалява по малко, и т.н. Но да се плашите заради това от него и да оставите депресията да ви измъчва не е хубава идея.
Много благодаря за отговора.
А какво мислите за жълтия кантарион като чай и екстратите от него като Ремотив или Есберикум? Биха ли могли да помогнат при по-лека депресия?
@evlad: При достатъчно лека – вероятно да. Ако съдя по описанието обаче, вашата може би няма да може да мине само с тях. 🙁
Здравейте,поздравления Григор!Полезна информация.Ще си позволя да поискам съвет от вас тъй като вече съм безкрайно объркана.Появи ми се главоболие преди 10 год,след раждането.Отдадох го на безсъние.Последваха всички видове изследвания,през годините.Диагнозите-Начални остеофити.Други тревожни разтройства.Тензионен тип главоболие.Всичко друго от ЯМР,хормони,доплер ЕЕГ-в норма.Обаче неспира да боли.Ежедневно,от тъпо и стягащо,до силно и непоносимо,през 4-5 дни.Почти нямам ден в който да е всичко наред.Ако не е силно е ми е замаяно все едно съм в мъгла.Лечението: Невролозите ме прехвърлят на психиатър и обратно.След всеки неуспешен опит следва повдигане на рамене и репликата-Ти не си за мен.Неуспешни опити с Амитриптилин,Золофт,Топилекс,Тизанидин,Мидокалм.Малко по добре се почуствах от 6мес прием на Сибелиум,макар че уж не е мигрена.От антидепресантите мога да кажа Деанксит понасям малко по добре,не спира болката(даже ми попадна инфо,че може да даде такъв страничен ефект и не е подходящ)Може би повлиява тревожноста,която усложнява цялата картинка,но след толкова год. мъки,развих и това.И страх най -вече от болка,която не овладявам.Спрях да излизам и ставам от ден на ден все по асоциална.Разбира се имала съм и панически кризи,които слава богу овладявам без медикаменти.Държа да подчертая,че всички медикаменти са взимани както е била препоръката на лекарите и спирани под тяхно ръководство.Никога обаче не е правена комбинация.Всеки си налага това,което е в неговата компетенция,като отхвърля мнението на колегите си.За съжаление,отчайващи са мойте срещи с тъй наречените лекари,а и в провинцията са без коментар.Ами ако човек няма възможност или неможе да пропътува 100 километра,до областен град,какво се получава…Тъжно е ,да се правим на лекари и да търсим всякаква информация,която често е заблуда и в повечето случаи рекламна.А сега на къде?Моля за съвет?
@Anastasiia: За съжаление главоболието е пословично трудно за диагностициране – още повече по толкова малко информация и без преглед.
Само по себе си главоболието не е признак на тревожни или депресивни разстройства. По каква причина са ви поставяли такива диагнози?
Иначе, неповлияването на болежката от антидепресанти и повлияването ѝ от Сибелиум ме кара да мисля, че това е някаква атипична мигрена, може би на съдова база, може би заради притискането на кръвоносни съдове от споменатите остеофити. За да се провери дали е така, и евентуално да има някаква по-добра насоченост, препоръчвам:
– Направете си експеримент с Нитроглицерин – лингветките срещу сърдечни проблеми. Пробвайте да изсмучете една по време на главоболие и следете дали ще промени болката. Ако до час няма никакви забележими промени, пробвайте да изсмучете две наведнъж.
– Направете си експеримент с Пирамем. Капсули от 400 мг, 2 сутрин и 2 на обед (без вечер), за 2 седмици. Следете дали болките ще се повлияят.
– Пробвайте да разтривате шията отзад с Диклак гел 5%. 3-4 пъти на ден, върху и покрай гръбнака, от черепа надолу до 2-3 пръста под щръкналия прешлен в основата на врата, в течение на поне 2 месеца.
Правете експериментите един по един – иначе ако положението се подобри, няма да сте сигурни от кое точно е.
Ако установите, че нещо го подобрява, това ще е не само спасение от болката, но и индикация какъв може да е проблемът и какво лечение има шанс да го оправи още по-добре.
Успех! 🙂
Благодаря безкрайно,за отделеното време.И моето мнение е ,че всичко идва от ошипяването и съответно ненасищането с кислород на мозъка.Това за Тревожните разтройства е писано,тъй като се появява треперене и страх от самата болка(В редките моменти,когато я няма,съм си съвсем наред),затова категорично засега отказвам да пия антидепресанти,но в никакъв случай не ги отричам.От золофта,се побърках тотално 1 седмица повръщане и невъзможност да стоя на едно място-направо лудост.От Амитриптилина буквално ми се запали главата,все едно огън гореше вътре.Самоназначавам си Деанксита от време на време,като видя много зор,макар че и това не е правилно.Главоболието наистина е трудно да се разбере от къде идва.Ще последвам вашите съвети.Благодаря Ви още веднъж.Бъдете здрав.
Здравейте, Григор! След колко време трябва да подейства Ципралекс при положение, че не съм го пила 3 месеца? Пак ли е нужно натрупване? Пия го 1 1 ти ден – 6 ти по цяло хапче?
@Нина: От какво страдате, като начало? Колко тежко е заболяването, каква е историята, какви са симптомите му, с какво е лекувано, какъв е бил резултатът от леченията? Колко милиграма е хапчето, и колко от него сте пили преди тези 6 дни?… Не че всичко това е достатъчно за една прилична преценка, но без него пък няма как и да си мисля да я направя.
Всичко започна преди около 8 или 9 години с паническа атака. За първи път започнах Ципралекс през 2007г. Пих го 7 месеца. Повлия ми страхотно. От февруари 2008г. до август 2011г. имах тревожни периоди но се справях горе долу с билкови лекарства. Развих агорафобия и не можех да ходя никъде сама. След това започна и депресия.
На 17 август започнах Ципралекс отново-5мг – 7 дни, след това по 10мг. Септември го спрях, октомври майка ми почина, мъжа ми замина за чужбина и на 4 декември пак го започнах-10мг. Ноември 2013г. реших отново да го спра. За 2 месеца го спрях-2 седмици по 1/2, 2 седмици по 1/2 през ден, две с. по 1/4 и 2 с. по 1/4 през ден. Това е. От тогава 3 месеца бях на хомеопатия, но се влоших и го започнах отново. Дали ще ми помогне и вреди ли на другите ордани ако се пие с години?
@Нина: Когато спирате ципралекса, моят съвет е да го направите за 4, дори 6 месеца. 2 е малко малко. Също така, когато го започнете го вземайте, докато се стабилизирате наистина много добре и изкарате известно време така стабилизирани – чак тогава мислете за намаляване и спиране.
Иначе, 3 месеца са повече от достатъчни, за да се изчисти напълно ефектът му. Натрупването е необходимо точно както и след спиране за години. Очаквам да отнеме колкото е отнемало и предишните пъти.
Благодаря Ви Григор! Аз може би съм притеснена, че пия лекарства и за това като се почувствам по-добре и ги спирам, но нищо не съм променила в себе си и за това така се получава.
Забравих да питам мога ли да пия Симпатил заедно с Ципралекса, защото от Ксанакса ме е страх?
@Нина: Притесняването не може да е повод за спиране на лекарства – повод за спиране на лекарства може да е излекуването от болестта, която ги изисква. Много е важно да разберете тази разлика и последствията ѝ за здравето ви.
Симпатил можете да пиете заедно с каквото поискате. Но „от Ксанакса ме е страх“ е точно същата грешка. Страхът не може да е повод за не-пиене на лекарства – повод за не-пиенето им може да е липсата на нужда от тях. И тук е много важно да разберете разликата и последствията ѝ за здравето ви.
Много ви благодаря, ще го имам предвид.
iskam da popitam za seroxata
ot 10 godini go piq i sega zapochnah da go namalqvam no ne se chuvstvam mnogo dobre otslabnah s 17 kg tova normalno li e nqmam sili moze li da piq magnezii
@daniela: Не, не е нормално. Но не е задължително да е от намаляването на Сероксата. Консултирайте се по въпроса с лекаря, който ви го е предписал – той знае за вас несравнимо повече от мен и съветът му ще е несравнимо по-информиран.
moze li da vi pisha na E-Mail i ako da na koi blagodarq
Здравейте отново Григор. Искам да попитам възможно ли е от Ксанакса да се влоша в началото на приема му? Като го пия ме успокоява, заспивам и след това съм като парцал. Пия го от 3 дни сутрин и вечер по 1/2
А преди това си помислих че Ципралекса е започнал да действа, но се изнервих може би от цикъла ми ли не знам и започнах ксанакс.
@daniela: Може – е-майлът ми го има на началната страница на сайта. Но и на него ще отговоря пак аз, и пак няма да знам достатъчно, за да ви помогна свястно.
@Нина: Възможно е, макар да не е много често.
Здравейте, четох едно интервю със д-р Питър Брегин за антидепресантите. Той твърди, че продължителната употреба на антидепресанти води до загуба на някой от чувствата , пациентите стават апатични и безволеви, защото лекарствата износват невротрансмитерите. Доктор Брегин е автор на книгата “Лекарствена лудост” . Вярно ли е!
А това е линк към интервюто на д- Брегин http://online-psychotherapy.info/articles/medication-madness.htm
@Рени: О, да, разбира се. Невротрансмитерите са като подметки на обувки, износват се…
По принцип правилно проведената психотерапия има приличен ефект при депресии, ако и често да не е достатъчна. Ако обаче този човек твърди подобни неща, той е измамник – тоест, не бива да се разчита на него дори за психотерапия.
Извинявам се Григор, не ви разбрах. Казахте , че невротрансмитерите се износват, но не разбрах вярно ли е твърдението на д-р Брегин че антидепресантите причиняват това или имахте предвид че това е процес на “остаряване” на нервнта система. Не разбрах също и този пасаж от отговора Ви – “Ако обаче този човек твърди подобни неща, той е измамник – тоест, не бива да се разчита на него дори за психотерапия”.
П.С. Видяхте ли линка към интервюто.
Поздрави!
@Рени: Иронизирам, мило момиче. Невротрансмитерите просто няма как да се износват, точно както няма как примерно да мерите въздух на сантиметри или поетичен талант на килограми. Да, човешкото тяло принципно остарява и нервната система също, но Брагин има предвид друго. А именно: глупостите, които разправя, са лъжи, предназначени да омотаят умовете на тези хора, които не са силни в неврохимията. Далие мошеник, който лъже умишлено, или некомпетентен, който си вярва, няма значение – и двамата са достатъчно опасни, за да не бива да им вярва човек.
Извинявам се Григор ако звуча истерично, но вече 12 години пия антидепресанти и то без прекъсване. Започнах ги за панически атаки и тревожност като никога не съм имала депресия, тревожността изчезна но станах точно както описва той – апатична, вяла, постоянно сънлива , нямам мотивация за нищо. Като споделих с психиатъра си , той каза че това вече е депресия, а аз съм сигурна че лекарствата ме “приспиват” и имитират депресия. Така мисля аз като се самонаблюдавам, защото за първи път изпитах апатия и сънливост когато започнах да пия антидепресанти и нямам промени в настроението, нито в желанието за живот а точно обратното, това “умряло, апатично, полузаспало” чувство ми скапва настроението и нервите. Благодаря ти , че винаги си така отзивчив. И още един въпрос. Възможно ли е толкова дълго да се пият антидепресанти, не са ли опасни за мозъка и въобще какво ти е мнението???? Благодаря ти предварително.
П.С. Между другото съм психолог по образование, точно паник атаките ме обърнаха към тази професия. От общо шестте години изучаване на психология се причислявам към невротиците, в смисъл, депресията ми не е ендогенна а невротична. Това което съм учила за невротичната депресия е че се лекува с психотерапия, а антидепресантите само потискат симптомите, но когато заговоря за това с моят психиатър той твърди че при всички тревожни разстройства и депресии се приемат тези лекарства. Вече не му вярвам, нито веднъж не се е поинтересувал какво е провокирало даден пристъп, какви житейски несгоди са влошили състоянието ми, а просто повишава или намалява дози.
Grigor,veche nad 5 g piq Seroksat i mislq,che ne mi e nujen mnogo otdavna,no nemoga da go spra.Namalq li dozata na po malko ot 20mg se poqvqvat abstinentni simptomi,kato viene na svqt,gadene,depresivnost,nervnost i vse podobni vodeshti do silno obshto nerazpolojenie.Chuvstvam se kato narkomanka!Kajete mi kakvo e tova spored vas i ima li otarvane ot tazi himiq po po-bezobiden nachin?Nqmam lekar pochti 2 godini i si zobam Seroksatcheto ei taka po tabletka dnevno i kogato reshat da go premahna ili namqla-ujas.Posavetvai te me neshto,samo da ne e da si tarsq psihiatar,koito shte me natapche s oshte ilachi molq
Здравейте Григор – всеки път, когато съм се опитвала да намаля антидепресанта си ципралекс съм търсила вашата статия като отправна точка. Почти 4 години пия ципралекс – навлязох в менопауза и мозъкът ми просто сякаш се промени изцяло- памет, замаяност, липса на ориентация, тревожност и какво ли още не. Закъснях 1 година с лечението и преживях наистина голям ад. Сега се чувствам по-добре- психиатърката ми намали дозата от 10 мг. направо на 5 милиграма първо за един месец после за 6 месеца. Първият месец се почувствах прилично- но после отново се появиха неприятните усещания, които имах в началото. Започнах отново да пия цяло хапче и реших, че това не е моята схема на намаляване. Сега пия по 1 на ден после по половин два дни – но отново не съм ок. Обмислям да направя една седмица на 1 хапче и после по 1 на ден и половин на следващия- така поне 3 месеца- ще се опитам да се възползвам от вашите съвети за постепенност. Мисля, че промяната в химията на мозъка по време на менопауза е един много тежък период поне за мен- сякаш вече не съм това, което бях. Останаха някакви страхове макар и малки, страхувам се, че ще загубя разсъдъка си – четейки за алцхаймер…. Изобщо – голяма забава… Според вас трябва ли да бъде по-голям периода на намаляване на антидепресанта. Вече си мисля, четейки вашите размисли, че ако трябва цял живот ще го пия само да не се връща ада в който бях- не смеех да изляза навън, не спях, не се хранех, а мислите ми бяха повече от кошмарни. Сега работя и не казвам, че съм на 100% ок- но в сравнение с това, което бях – благодаря на ципралекса. Очаквам вашето мнение.
@Рени: Паническото разстройство, ОКР, депресията и още няколко заболявания са много сродни като механизъм – до степен някои учени да смятат, че са различни прояви на една и съща болест. Всички те се лекуват с антидепресанти. При различните пациенти в зависимост от спецификата са подходящи различни видове антидепресанти. Психотерапията е добър начин за лекуване на заболяванията от тази група, но при по-тежки случаи може да не е достатъчна и да се налага да влязат в действие и лекарства. Още повече, че в България психотерапевтите, които имат познания и опит в справянето с тези болести, са малко. Съветът ми е – потърсете такъв, но не бързайте да спирате лекарството. Ако не можете да го спрете лесно, с почти пълна сигурност болестта още не е излекувана достатъчно.
@Ianica: Ако не можете да спрете Сероксата, особено с помощта на тези съвети, е много вероятно болестта да не е излекувана и да продължавате да имате нужда от него.
@генка: Дотук нямам какво да кажа. Съветът ми е да имате доверие на лекарката си, поне засега.
Grigor,problem li e da zamenq Seroksata s Ksetanor poneje mi e skap?Pritesnqvam se da ne bi nqkoq ot pomoshtnite sastavki sashto da dava nqkakav efekt,koito da me vlushi eventualno.
@ruseva33: Не бих очаквал помощните съставки да имат значим ефект. Но е възможно ефектът да е различен, ако някое от лекарствата е направено по-калпаво. Пробвайте и се ориентирайте според резултата.
Здравейте, от 10 год. пия сероксат с прекъсване, а от 4 без, в доза в началото от 20мг, а от 2 год. от 10мг., поради тва, че винаги се връщат паническите атаки, но планирам да забременявам и да го пия едновременно в минимални дози примерно 5мг, а един доктор е съгласен с тва, друг ме кара да го спирам въпреки, че обяснявам, че не мога да го спра и е по добре така, отколкото по време на бременността да имам постоянни атаки и да е по вредно за бебето отколкото с хапчетата. Вие какво мислите по този въпрос със забременяването и сероксат?
@Bella: Вредата от паническите атаки за бебето не е кой знае каква. Но е вярно и че към момента няма убедителни данни минимална доза сероксат да влияе значимо зле на плода, а не е като да няма изследвания по въпроса. Като цяло по-скоро съм съгласен с вас – доза от 5 мг. е твърде малко вероятно да навреди.
Здравейте Григор страхотна статия благодаря Ви, искам да попитам и аз от 13г пия АД сякаш съм се примирила вече имам 3 мн тежки депресии от 4г пия и антипсихотици в момента Хедонин от 200гр и ципралекс от 20гр искам да спра Хедонина понеже садържа лактоза а аз имам непоносимост към нея постоянно ме боли коремо имам СНДЧ а точно в хедонина са описани като странични ефекти сега го пия в момента 150 като смятам на 7 дно да намалям с 50 какво е вашето мнение Благодаря ви!
@милена: Количеството лактоза в Хедонина е твърде малко, за да може да го усети организмът ви – дори ако имате крайно тежка непоносимост към нея. Активната му съставка, кветиапинът, е възможно да предизвика подобни странични ефекти, но е възможно да ги предизвика и което и да било от другите лекарства, които пиете. (Отделно от това, този проблем може да е резултат от особености на организма, а не от приеманите лекарства.) Затова според мен е разумно да се консултирате с лекаря си. Той ви познава несравнимо по-добре от мен и ще може да определи истинската причина много по-добре от мен.
Здравейте Григор
поздравления за блога. Статията според мен е страхотна и както виждам помага на много хора.
Въпреки страхотната статия и аз имам един въпрос. В продължение на 3 години пиех по 10 мг Сероксат сутрин. До тук всичко е добре нооо дойде време за бебе . След редица изследвания се установи че Пролактина ми е висок и трябваше да спра Сероксата. 10 дни пих по 5 мг и вече десети ден съм без него – не е много лесно. та въпросът ми е – взех си ремотив + Витамин В6 като поддържащо ме средство при спирането. Може ли да ми кажете Вашето мнение за ремотив
Благодаря
Здравейте отново
Забраних да добавя ,че първите 7 дни след като спрях Сероксат усещах че ме удря ток на различни места по тялото ми. Сега това усещане изчезна но имам чувството че отново ме връхлита страха .
Благодаря ви отново
@Irena: Благодаря за поздравленията. 🙂 Ремотивът е жълт кантарион. Става за поддържащо средство.
Десет дни намаляване на сероксата наполовина обаче е извънредно кратка процедура за спиране – твърде малко хора я понасят добре. Ако причината, заради която пиете Сероксат, е много лека и добре закрепена, може и да мине без сериозни проблеми. В повечето случаи, уви, не става. Започнали сте – ако можете да издържите, добре. Ако обаче не можете, се върнете отново на 10 мг, изкарайте така поне няколко месеца и следващия път намалете за поне 2 месеца на 5 мг, и след това за поне 2 месеца на 2.5 мг.
Добро утро Григор
Страхотен сте. Знам че срока е много кратък но заради високият пролактин ми казаха да го спра. В момента след консултация с невролога който ме следи пия Ксанакс сутрин и вечер по 0.25.
Според Вас ще успее ли да замени Сероксата или поне да помогне при симтомите на отнемане.
Хубав и успешен ден
@Irena: Да помогне при симптомите на отнемане вероятно ще може, поне отчасти. Преди зачеването обаче може да е добре да го спрете или намалите, по преценка на АГ специалиста и невролога ви.
Незнам кога успявате да се на спите
Здравейте
Бих искала по възможност чуя мнението ви по един въпрос върху който разсъждавам от 10 дни (след като спрях Сероксат)
извинявам се но само аз ли виждам част от коментара си
@Irena: Често се налага да одобрявам коментарите ръчно, след като са пуснати. Иначе ще се загубят сред коментарния спам (на ден в блога ми постъпват по няколко хиляди спам-коментара).
съгласна съм с Вас. Но вие виждате ли целият ми пост
@Irena: Виждам само това, което в момента виждате и вие.
Здравейте,
Моля за мнение за следния казус:
Бях на Ядрено-магнитен резонанс преди месец (18.6.2014), при влизането в който развих “паническо разстройство” (сърцебиене, повишено кръвно – една професорка ме пита защо не съм го мерил вътре) и излязох доста замаян оттам, като вече пиех Холеон-5 (с основна съставка серотонин) за подобряване на настроението, разсейване на мрачни мисли и т.н. В следващите дни имах нестабилност в походката, беше ми неприятно да използвам компютъра и имах едно усещане за “закъснение на погледа”, ако извъртя главата си.
След консултация с психиатърката ми, и след преглед с отоневролог, който ми каза, че нямам вестибуларен проблем, започнах прием на Zoloft в най-малката възможна доза (1/2 сутрин), но след четвъртия прием прекарах една кошмарна нощ с повръщане и ужасно главоболие и реших да го спра. В следващите дни се радвах на спадащ пулс като цяло, с едно-две изключения до около 120 удара в минута от притеснение, но от 4-5 дни чувствам ужасно замъглено зрение и неспособност на работа с компютър. Искам да Ви попитам за лично мнение дали това е възможно въобще да имам синдром на отнемане, след като съм пил всичко на всичко 2 таблетки (4×1/2) oт препарата, и да е повлиял за толкова кратко време върху производството на ацетилхолин.
През това време ходя на работа, мисля сравнително позитивно, дори отидох веднъж на плуване…Пътувам с градски транспорт, не мисля, че имам други значителни здравословни проблеми освен замъгленото зрение…И искам лично мнение – ако не се вземат мерки за замъгленото зрение, може ли да стане хронично и неизлечимо?
Благодаря предварително!
Здравейте Григор,
Бих искала да чуя мнението Ви по един въпрос. Имам 23 – годишна дъщеря. В началото на 2011г. получи срив – с деперсонализация, която продължи няколко часа, впоследствие натрапливи мисли, които продължаваха да я измъчват няколко месеца. Беше диагностицирана с диагноза БАР. Наложи се да прекъсне следването си. Кризата беше овладяна с помощта на Абилифай и Ламиктал. Стабилизира се. Учи много, издържа на натоварвания и се справя. От 2011г. до момента е на поддържащо лечение с Ламиктал 50 мг. и Ципралекс -5 мг. При всеки опит да се спре или дори намали лечението започва да плаче неудържимо или да ме обвинява за всички злини на света. Вече 4 години лечението и е непроменено. Отказва консултации с психиатър, отказва да пие и хапчета. (хапчетата и ги слагам сутрин тайно в чая).Въпросът ми е тези хапчета могат ли да се пият за такъв дълъг период от време. Мога ли да се опитам да спра някое от тях, например Ципралекса?
@Stan: Всички коментари, пуснати от нов посетител, минават през ръчното ми одобрение. Иначе няма да може да бъдат намерени измежду спама – в блога ми се опитват да пробият по няколко хиляди коментарни спама на ден. А стигам дотам да одобрявам коментари, като свърша работа.
За синдрома на отнемане на Zoloft – да, той често дава синдром на отнемане, но след приемане в течение на поне няколко месеца. За 4 дни ми е трудно да си представя да го получите, особено при такава ниска доза.
За зрението ви – трябва да намерите причината, поради която е замъглено. Обикновено сложи ли се вярна диагноза, се намира и лечение.
@Irena 2: Едно лечение се спира само след като болестта е излекувана. След като при спирането симптомите се връщат, значи болестта не е излекувана. Да, хапчетата могат да се пият продължително време. И не, по-добре е да не се опитвате да променяте лечението на своя глава, без консултация с компетентен лекар (най-добре предписалият лечението).
Григор,
Първо, искам да Ви благодаря отново за незабавния отговор и мението ви.
Може ли да поискам мнението Ви и по следния въпрос:
Преди да приемам Zoloft, в продължение на около месец и половина приемах добавка съдържаща серотонин. Нарича се Holeon-5.
Доколкото успях да разбера, замъгленото виждане може да се свърже с ацетилхолина. И така, въпросът ми е, възможно ли е приемът на серотонин или Zoloft като серотонинов трансмитер да е подтискало производството на ацетилхолин и след тяхното спиране на свой ред да имам трудност с фокусирането и замайването на погледа?
Благодаря предварително!
Stan
@Stan: Серотонинът от храната не прониква в мозъка в достатъчни количества, за да повлияе осезаемо паническо разстройство. Затова и не мисля, че приемането на добавката има смисъл да се взема предвид в този контекст. За замъгленото виждане – би било доста голямо насилване да бъде свързано с промяна в нивото на ацетилхолина. Теоретично е възможно, но е от тези теории, които са изключително редки на практика. А пък идеята, че Zoloft или други подобни препарати ще повлияят ацетилхолина до такава степен пък ми звучи още по-неправдоподобно.
Моят съвет е да потърсите причината за замъгленото зрение другаде – почти всички други възможни причини са несравнимо по-вероятни.
Здравейте, Григор,
Личното ми наблюдение от последните дни е, че, отивайки на работа, буквално се измъчвам преди обяд, когато слънцето блести най-много около компютъра ми. Следобед и вечер, особено на тъмно вкъщи, съм по-продуктивен, което изглежда като един от симтомите, посочени по-горе, а именно-дразнене от светлина.
Поздрави,
Stan
Здравейте отново,
Позволявам си да помоля за ЛИЧНОТО ви мнение. Аз все още изпитвам замайване и при вървене, както и дискомфорт при четене, както бях написал по-горе, най-вече при по-ярка светлина. Усещам и липса на концентрация, което, доколкото виждам, също e вероятно да е резултат от паническото ми разстройство. Въпросът ми е, колко рискувам тези проблеми (замайване, дискомфорт) да не се излекуват и да се задълбочат, ако не започна лечение (от магнитния резонанс измина един месец)?
И още нещо – търсейки второ мнение, ми препоръчаха, щом не съм пил антидепресант досега, да започна с деанксит? “Рекламират” го като по-безопасен, (деанксита) но се опасявам, че няма да ми помогне за замайването и замъгленото зрение. Как мислите?
Благодаря предварително!
@Stan: Личното ми много категорично мнение е, че трябва да потърсите за зрението си помощта на очен лекар. Търсете причината другаде единствено след като очният лекар даде насока накъде.
За антидепресанта – бих ви направил изключително мечешка услуга, ако си позволя да ви предпиша лекарство, без да съм ви прегледал поне веднъж много внимателно и без да познавам отлично историята на заболяването ви. Ако някой е толкова самонадеян, че го прави, бягайте от него. (Освен ако не ходи по водата и не нахранва цял народ с няколко хляба и риби.) Моля ви, потърсете за това психиатър, който ви познава добре.
Григор, благодаря Ви отново!
А има ли начин да се видим с Вас?
Между другото, говорейки за липсата на концентрация, ме притеснява, че вече се спирам по средата на изречението и започвам да търся думите. Това примерно се получи след плуване, което би трябвало да е предпоставка за отпускане и подобряване на настроението. Говорейки с психиатър, той ми каза, че антидепресантите повишават концентрацията, но сегашното ми състояние вече започна да буди безпокойство у мен…
Здравейте Григор, прочетох много смислени неща тук и мисля /надявам се/ и аз да получа правилна насока, за да продължа да живея както искам. С няколко думи – 20 годишен стаж с периоди на изчезване, завръщане, намаляване или засилване на симптоми на безпокойство, т.н. ПА. Първата си криза получих когато бях доста тежко грипно болна и съпругът ми съобщи една доста лоша за семейството ни новина. Получих замайване, задъхване, потъване и пр. неприятни /меко казано/ състояния. Бързата помощ ме излекува с диазепам. От тогава, вече 25 г. с променлив успех се мъча да се справям с прилошаванията, свързани безпокойство, което ми изцежда силите за минути, ужасни вестибуларни проблеми. Извършила съм необходимите медицински изследвания, за да знам, че нямам органично увреждане на орган, нито съм хипертоник, нито диабетик. Не съм правила ЯМР, защото не мога да лежа на равно. Имам диагностициран от отневролог BPPV, т.е. тежът позиционен световъртеж, които е психосоматичен и не се лекува или се лекува по някаква божия воля, никак общо взето. Периодично ми извиват врата по отоневрологичните кабинети, което просто ти разказва играта на главата, настъпва някакво временно облекчение и отново започвам да потъвам. Докато не попаднах при един много възрастен професоф отоневролог, който ми каза, че може и първоначално да съм имала възпаление на вътрешно ухо при грипа и в съчетание с нервната криза да съм получила ПА. Лекува ме 2 години със серопрам, ноотропил, ривотрил по разни схеми. След това почти 3-4 г. не ми се е налагало да пия и валериан. Професорът почина, моите кризи се появяват когато си искат. Психиатрите казват, че мозъка ми има химичен дисбаланс и ми дават ципралекс, отоневролозите ме успокояват, че от позиционен световъртеж не се мре… Аз се чувствам несигурна, колкото и да съм им свикнала на кризите, излизанията са ми свързани с ужасно безпокойство, дали няма да падна / и веднага почвам да залитам :)/ ами, ако ме блъсне кола и ме сложат на носилка, а аз ще потъна веднага в онзи бездънен кладенец и няма кой да им каже да ме изправят…и прочее. Така и не се разбра ПА ли предизвиква вестибуларните проблеми или обратното. Аз съм ужасно любопитен и социален човек. Не изпускам премиери на театри, концерти, гледам да пътувам. Инатя се и се справям с помощта на ривотрила, но той доста ме сковава, пък и му трябва поне час време да ми подейства отпускащо. Нямам проблема с привикване с него. Може да го прия 3-4-5 дни, ако съм на някакво мероприятие, после може и месеци да не го пипна. Ще кажете, карайте си така тогава. Да, ама напоследък почти всякакви новини, различни от ежедневието ми ме изкарват от равновесие. Познати се женят, развеждат, боледуват, аз го преживявам като земетресение. Затварям се, чувствам, че се инвалидизирам някак. Предстоят ми хубави неща в семейството, предстои ми пътуване в чужбина, което се чудя как ще осъществя / на инат, как/? Мисля, че не ми трябват антидепресанти. Всичко при мен е осъзнато, дори, когато се свличам след нервно напрежение, от което чак мускулна треска на челюстта получавм, го правя с усмивка. И най-после на въпроса – видях наскоро ксанакс течен. Жената, която го употребяваше и която е бизнес дама, ангажирана и пътуваща, ми каза, че когато и да й се случи да изпита нервно напрежение, спира капва си директно в устата няколко капки и буквално след минута продължава да си върши работата. Дали имате някакви препоръки относно състоянието ми, удачен ли е подобен ксанакс / между другото ксанакс почти не съм пила от онези далечни години на професорското лечение/ и дали изобщо съществува възможност за по-трайно подобрение, предвид и позиционния световъртеж, който е факт при мен. Малко дългичко беше, но за ориентиране, доколкото е възможно виртуално. Благодаря предварително за всякакви идеи и препоръки.
Григор, само за информация, отидох на двама очни лекари в рамките на 2 дни, които ми направиха какви ли не тестове. Няма намек дори и за очила….виждам чудесно, но…просто очевидно по някакъв начин сигналът от окото не стига по правилен начин до мозъка, знам ли вече….
@Stan: Струва ми се доста странно хем да виждате чудесно, хем да ви е замъглено. Или аз не съм разбрал нещо?
@Роси: Ксанаксът е модерен бензодиазепин – върши работа, но доста хора развиват към него с времето привикване, а някои и пристрастяване. Бих препоръчал по-скоро да опитате отново терапиите, които ви е дал професорът по отоневрология. Щом са дали резултат, си струва да бъдат пробвани пак.
Чували ли сте изобщо са ксанакс в течна формула? И да, очакван отговор, за съжаление 🙁 Професорът почина отдавна, неговото лечение съм провеждала преди около 12 г. и няма как да помня лекарствата и дозите, защото не съм и очаквала да се върнат състоянията.
Григор, на очните тестове, когато трябва да видя една цифра, да прослед
Извинете, натиснах Enter без да искам…когато трябва да различа една цифра с едното око, да проследя светлинна точка, да видя контрастно знак, аз нямам проблеми. Но когато седна на компютъра и се опитам да се съсредоточа върху текст, дори от няколко реда, особено ако екранът е добре осветен, аз губя концентрация и думите започват да ми се мержелеят пред погледа…сякаш не ми се чете и се насилвам да го правя…
@Роси: Ксанаксът е ксанакс, независимо в каква формула. На ваше място бих се опитал много старателно да издиря каквито и да било следи от лечението, лекарствата и дозите – те са, които доказано работят. Без тях единственият начин е да се експериментира с вас отново до получаване на резултат… И е добре, когато някое лечение работи, да си го записвате на сигурно място – ако не за вас, може да потрябва за някой друг.
@Stan: А тук вече ви е нужен невролог (не психиатър).
Като насочваща проба мога да ви посъветвам да пиете по 6 капсули пирамем на ден (3 сутрин и 3 на обед, без вечер) в течение на десетина дни и тогава да проверите дали нещата не са се подобрили. Ще помогне доста на невролога при поставянето на диагнозата.
Григор,
огромно, огромно благодаря за цялото внимание. Наистина не знам какво да мисля, аз също бях и при невролог, но ми прави стандартните тестове наляво и нядясно и ми казва, че нямам никаква “огнищна” симптоматика. Нямало смисъл и от ЕЕГ, щом не съм припадал, и т.н. Нещата се подобряват вечер, когато нямам толкова светлина около себе си, а някой беше писал по форумите, че дразненето от светлина е един от симптомите на паническо разстройство. Четох и за жени (защото те главно споделят за проблеми с ПМ), които имат замъглено зрение, но сякаш всички виждат по-добре наблизо и размазано надалеч, при мен е обратното.
Иначе днес на работа усетих отново всякакви симптоми на паническо разстрйство (кръвно, пулс, напрежение в диафрагмата), без да съм се притеснил за нещо фатално (просто че трябва да се натегна, за да спазя един срок до края на деня, без неспазването му да носи някакви фатални последици за мен от каквото и да е естество)…Очевидно не мога да владея сам в момента пулса и кръвното си (оттам адреналина и кортизола), но мой колега, с който споделих проблемите си, ме попита дали не трябва да регулирам кръвното и пулса си с някакви медикаменти в такъв случай, вместо да започвам антидепресанти, които невролози и психиатри вкупом ми предписват….
Иначе, в известни моменти усещам загуба на концентрация (стигам до средата на изречението и се чудя какво по-нататък, или използвам грешна дума), което се сменя с проблясъци през деня.
И още нещо, според Вас трябва ли да ограничавам излагането на слънце, ако започна антидепресант – началото му ще съвпадне с лятната ми отпуска?
С уважене,
Стан
@Stan: Описанието на проблемите ви със зрението ме насочва към идеята за невролог. Просто трябва да намерите някой, който иска да ви постави диагноза, а не да отбие номера.
Излагането на слънце не го ограничавайте. Напротив, за препоръчване е, до степента, до която не носи други вредни ефекти (изгаряния и прочее).
Григор, а мнението Ви дали в определени случаи не е по-добре такива пристъпи да се лекуват всъщност с бета-блокери, а не с антидепресанти…когато всичко е повече напрежение, а не страх да не се случи нещо?
@Stan: Ако основният проблем е страхов – депресия, ПА, ОКР, другите заболявания от тази фамилия – бета-блокерите няма да помогнат. Ще помогнат антидепресанти.
Григор, усещам как при всяко напрягане на работа, което не бих описал като страх, а като мобилизация да свърша нещо, започва да ми тупти сърцето и да ми се замайва главата. Днес по обяд говорих с колега за проблеми в семейството, ядосах се – и отново така. Иначе проблемът с очите остава…а усещам и високо кръвно, все едно кръв пулсира в тила ми (“ситни” както старите телевизори, след като свърши програмата).
Що се отнася до зрението, забелязах, че виждам по-добре екрана, когато около мен е тъмно, примерно вечер. Възможно ли е това да е свързано с вегетативната ми нервна система и че тя реално е “разбита”?
@Stan: Симптомите са доста типични за паническо разстройство с елементи на депресия (или за депресия с елементи на паническо разстройство – рязка граница няма). Това за виждането на екрана по-добре, когато наоколо няма отвличащи визуални стимули, също ми изглежда като потвърждение на идеята. Но надеждна диагноза може да даде само добър специалист след много старателен преглед, консултация с медицинската ви история и т.н.
Григор, много е вероятно да сте много близко до истината, защото отначало започнахме да работим с психиатъра ми (приемането на серотонин за хранителна добавка) след като споделих някои неща като отчаяние с нея…
Въпрос, пак като лично мнение – в този случай (паническо разстройство с елементи на депресия или обратното), мислите ли, че терапия със SSRI + някакво успокоително, е подходящата като начало? Двата варианта, които имам от двата психиатъра (винаги търся второ мнение), са:
– золофт + симпатил (симпатил е билкова добавка в опит да се замести ривотрила);
– сероксат + олфрекс (със съвета да се започне няколко дни с олфрекс).
Както ви писах, Золофтът не ми понесе добре и след ужасното главоболие и повръщане след 4 дни го спрях….
И още едно лично мнение – спирането от работа в момента за 2-3-6 месеца дали може да ми помогне?
Поздрави,
Стан
@Stan: Ако диагнозата е наистина тази, с голяма вероятност SSRI + успокоително ще помогнат. Вариантът за сероксат + олфрекс ми се вижда принципно добър. Вариантът за золофт + симпатил също ми се вижда принципно добър. Оттам нататък вече е въпросът коя комбинация ще понесе по-добре на конкретния ваш организъм.
За спирането на работа – всичко зависи от обстоятелствата. Ако работата е важен тормозещ фактор, е по-добре да я спрете за известно време или дори смените с по-спокойна и подкрепяща емоционално. Ако обаче работата не е твърде товареща, и особено ако депресивният момент е значим, спирането ѝ може да влоши състоянието. (Освен че да спреш да работиш на днешно време е загуба на средства за съществуване.) Трябва да прецените вие.
A eдин от психиатрите настоява, че с приемането на SSRI ще се подобрят концентрацията и паметта ми, които определено пострадаха с този стрес в тръбата за ядрено-магнитен резонанс. Споделяте ли това мнение?
@Stan: Звучи ми напълно логично. Стресът и страхът са сериозен проблем пред концентрацията и паметта, а SSRI препаратите ги намаляват при ПР и депресия.
Григор, а друг лекар (отоневролог) предлага да започна с деанксит – иначе също е на мнение, че антидепресантите помагат след силен стрес “за възстановяване на вестибуларната дисфункция”, като твърди, че нямам проблеми с вестибуларния апарат. При горната ситуация (паническо разстройство + депресия) според Вас кой е по-добрият вариант – деанксит или SSRI, за премахване на проблемите, които се появиха след ЯМР:
– вестибуларна дисфункция (залитане, чувство за нестабилност, особено в затворени пространства);
– проблем при концентрацията и паметта на работа (какво правих сега);
– замъглено зрение и дразнене от светлина при работа с компютър.
Вече изминаха повече от 5 седмици от инцидента и 3 седмици, след като спрях Золофта, и не искам да губя повече време…
@Stan: Психофармаката е един от най-индивидуалните типове лекарства. Каквото работи чудесно при един пациент може да няма никакъв ефект при друг с точно същото заболяване. Затова и е трудно да се каже с пълна гаранция кой е по-добрият вариант. Лично аз бих мислил първо за SSRI препарата – той е по-точно насочен към този тип заболяване – а за деанксит чак когато той не помогне.
С много голяма вероятност ЯМР не е причината за проблемите, а само повод. Вероятно просто сте се уплашили от затвореното пространство, и страхът е отключил проблемите.
И съм напълно съгласен, че не бива да губите повече време и трябва да действате. И така вече сте загубили твърде много.
Григор, смятате, че тези симптоми може и да не отминат дори и да започна да приемам SSRI незабавно?
Григор, наистина съм много объркан…
Питам, защото след последното ми посещение преди 2 дни при психиатъра (който ми предложи варианта золофт+симпатил), преценявайки състоянието ми и опита ми със золофт в началото на април, реши сега да започнем отново само със симпатил и да се видим отново след месец (тъй като отпуските ни дотогава се припокриват). Това и правя в момента.
Доколкото останах с впечатление от разговора ни с психиатъра, ако тези проблеми с равновесие, концентрация, зрение и т.н. са на психогенна основа (което е много вероятно, защото въобще ги нямах преди влизането за ЯМР), не би трябвало отлагането на началото на лечението с АД примерно с един месец да е фатално, но реших да се консултирам и с Вас. Защо смятате, че съм загубил твърде много време – например текат биохимични процеси, които унищожават нервни връзки, които са невъзстановяеми, или? Разбирам, че серотонинът трябва да блокира обратното всмукване на неврохормони, но какво става в момента с мен, като не приемам SSRI?
Идеята ми е, че ако един антидепресант се окаже неподходящ (както посочихте и по-горе, че е съвсем възможно), но това може да се разбере едва след месец, ако не и месеци…защо отлагането на началото на лечение с антидепресант с 3 или 5 седмици например да е твърде дълго за оправяне на физическите проблеми, които се появиха? Отново се извинявам за многото въпроси, но става въпрос за бъдещето ми…
Просто планирах отпуската ми да мине без АМ, като се надявам на подобрение и от положителните емоции там..
Отново, с огромни благодарности.
Stan
@Stan: Моето мнение е същото – че проблемите с равновесие и прочее са на психогенна основа. Да, отлагането на началото на лекуването с АД не е фатално, но това е напразно изгубено време от живота ви, през което сте можели да се чувствате по-добре. Затова и мисля, че е добре да започнете лекуването по-скоро.
Аз обаче не съм вашият лекар. След като той ви е предписал само симпатил, е вероятно да има предвид неща, които аз не знам. Затова съветът ми е да изпълните предписанието му.
Григор, благодаря Ви отново. Моля, напишете ми на личния мейл как мога да Ви заплатя за съветите, или да се отблагодаря по друг начин – просто ми е съвестно 10 дни да се занимавате само с мен на добра воля?
С пожелания за крепко здраве и щастие!
Stan
@Stan: Не се налага да ми плащате. Благодаря! 🙂
Григор, а възможно ли е чисто физическите проблеми, не говоря за по-сериозни панически атаки, фобии и т.н., а за залитането и зрението, да се задълбочат при нелекуване с АД?
@Stan: Обективно – не. Но субективното усещане, че ги има и са тежки, може да се задълбочи.
Zdraveite.priemam zoloft ot okolo mesec, kato na 1 tabletka sam ot okolo 15 dni , no vse oshte ne moga da kaja, che sastoqnieto mi e stabilno.pila sam zoloft i predi vreme i dosta barzo se povliqh, no sega ne e kakto predi.Diagnozata e PR, kato ot tezi postoqnni strahove , chak nqmam sili i nishto ne mi se pravi , nasilvam se da pravq kakvoto i da e , ne spq dobre.izpizaha mi tritiko, no ne mi ponese dobre i piq remirata po osminka ili chetvartinka, ponqkoga i riovtril, no gledam riwovtrila da e po rqdko i , kato go kombiniram s remirta efekta e po-golqm.Opredeleno e dosta po-dobre ot predi , no ne e kakto trqbva.Tu se pochuvstvam s energiq i se zaradvam i spq dobre i na drugiq den stane neshto pak se uplasha i pak nazad i pak i pak i veche sili nqmam.dali dozata mi e malka ili tova ne e moeto lekarstvo. ima i neshto drugo , ot samite hapcheta se plasha mnogo .poluchih mnogo gaden stranichen efekt , kato zapochanh na 1 tableka i ot togava mnogo se uplashih.mogat li lekrastvata da mi navredqt ili neshto po losho da stane ili da nese trevoja i za tova.izvinqvam se za latinicata, no pisha ot drug komputar i molq za otgovor, iska mi se i oshte edno kompetentno mnenie.blagodarq predvaritelno!
Zdraveite, predvaritelno se izvinqvam za latinicata, no imam problem s komputara. Moqt vapros e sledniqt.Lekuvam PR..Piq Zoloft ot 50 mg veche okolo mesec, kato na cqlata doza sam t okolo 15 dni.Lekuvala sam se i predi 4 godini pak sas zoloft, no togava se povliqh dosta barzo, a sega ne se poluchava taka i vaprosa mi e dali zoloft ne mi deistva ili e malka dozata spored vas.Ne moga da kaja, che nqma podobrenie,no ne e kakto predi .Sanq mi sashto e narushen i mi beshe izpisano tritiko, no ne mi ponese i sega piq remirta , no doza osminki ili chetvartinki , kato ponqkoga piq i rivotril , za da spq ili da ukrotq nqkoq ataka. Dokato pieh po polovin zoloft uj vzeh da se opravqm , no zapochvaiki na 1 tabletka poluchih silen stranichen efekt i ot togava mnogo se uplashih i pak nazad se varnah.strahuvam se i ot tezi lekrastva , a tolkova vreme sam gi pila i sam bila ok.Molq vi uspokoite me, che pieneto na tezi lekrastva ne moje da mi navredi , a daje naprotiv…Nqmam sili veche da se borq, no nqma da se otkaja..Blagodarq predvaritelno! zabravih da spomena, che vsichko pri men zapochna s shum v ushite ot koito az se uplashih i ne mojeh da spq i se varnaha vsichki stari neshta..
dali shte imam otgovor
@Maria: Ремиртата е миртазапин – братовчед на золофта. Ако най-добре ви действа комбинацията от двете, значи или си съдействат добре при вас, или дозата золофт е твърде ниска. Според мен лекарствата няма да ви навредят, но е задължително да се консултирате с лекаря, който ви ги е изписал. Той познава заболяването и особеностите на организма ви несравнимо по-добре от мен, и ще ви даде несравнимо по-компетентно мнение и предписание.
Силното ви безпокойство от шум в ушите ми говори, че е възможно ПР при вас да е прелюдия към или проява на начално ОКР. На същата мисъл ме навежда и това, че съчетаването на золофта и ремиртата има по-добър ефект. Споменете това на лекаря си. И не се бойте – тези лекарства, особено в тези дози, няма риск да ви навредят.
mnogo vi blagoedarq za otgovora i bih iskala da popitam i oshte neshto vav vrazka s rivotrila..moqt lekar mi e zabranil da piq trankvilanti , tai kato v minalaoto pak zaradi ataki i nedeistvash antidepresant bqh stignala da piq rivotril , kato bonbnki, no koi da mi kaje to se rpivikva kam tova.sled tova sreshtnah i segashniq si lekar i sas seroxat me vdigna na kraka za dve sedmici i sprqh rivotrila bez problem.posledva bremennost i spirane na hapchetata, polse sled rajdaneto ne mojeh da spq i aide na zoloft i remirta , no posle kato zapochna da deistva zolofta i nqmah nujda ot remirta i pak bqh normalen chovek i si gledah deteto .sled tova posledva spirane i ot godini ne bqh pila ad, no ne tova mi e pritesnenieto a za rivotrila..ot kakto piq po tabletka na den ot zolofta , a tova saez okolo 15 dni vzimam i po malko rivotril, zashtoto tezi strahove ne minavat i sqkash sam po dobre, ama ne savsem..Imam da kajem dva dni da ne piq riovtril, no za tezi dve sedmici pochti vseki den s malki izklucheniq sam vzimala ili polovin ili cqla ot 0.5 mg i se pritesnqvam moga li pak da razviq zavismost, zashtoto se useshtam che s nego mi e po-dobre, no togava zashto piq zoloft, qvno ne mi deisva ili dozata e slaba .pitam vi vas za rivotrila , zashtoto ne iskam da mu spomenavam na nego za tova, no moje bi ako bqh pila neshto podobno pone dokato minat stranichnite efekti na zolofta , nqmashe da posegna kam rivotrila i da se strahuvam ot tezi lekarstva..znachi obshto da sam izpila okolo 9 tabletki ot 0.5 mg i 4 ot 2 mg za period ot mesec i polovina .Imala sam po dva tri dni da ne vzimam i posle nqkolko dni vzimam i tova mi e vaprosa moga li da se pristrastq pak ot tezi dozi i za tova vreme.ne mi stiga drugo, ami i tova da mislq sega.moga da se borq sas pr, no ako tova koeto mi stava sega e v rezultat na abstinenciq tuk ne znam kak da se spravq .vchera vzeh edna polovinka, dnes chetvartinka da namalq , no pak ne mi e dobre , a ne iskam da piq poveche..i kogato piq remirta i rivotril sqkash efekta e po silen tova taka li e ili az si vnishavam .kato primerno ima razlika nqkolko chasa ot priema na ednoto i drugoto.i oshte neshto spored vas shtom imam vse pak nqkakvo podobrenie , tova za nedostatachna doza li govori ili greshno lekarstvo.izvinqvam se , che vi zanimavam, znam shte me pratitmi lekarq mi, no parvo ne e v grada v momenta i sled tova i ne iskam da mu kazavm za riovtrila, a na momenti ne izdarjam i za tova si go pozvolqvam.blagodarq
@Maria: Две седмици са твърде малък срок, за да подейства золофтът. Изчакайте поне още една седмица. Докато той действа, според мен (мнението ми е неинформирано – за истински отговор попитайте лекаря си!) можете да вземате по мъничко ривотрил. (Гледайте да го ограничавате до само когато имате истинска нужда.) За две-три седмици не рискувате да развиете зависимост, ако не прекалявате.
И да не казвате на лекаря какво пиете е, простете ми за израза, върховна глупост. За сметка открай докрай на собственото ви здраве е. Моля ви, не правете повече глупостта да криете от него!
da prav ste, za varhovnata glupost i ne bih go spestila, ako se poluchi taka, che usetq , che zolofta ne deistva, no na men ideqta mi beshe, che shte zapochne zolofta da deistva kakto trqbva i nqma da imam nujda ot rivotril.Dva pati sam pila do sega AD i nikoga ne sam imala stranichni efekti i umishleno zaponah da piq zolofta ne po polovin , a po 1/4 tabletka i to poveche dni ot nujnoto , posle 9 dni na polovin, za da e plavno vavejdaneto i doktora me ubedi, che nqma da ima problem veche s kolkoto i da mi vdigne dozata, e da , no oshte na parviq den v koito vzeh 1 tabletka vecherta izpitah ujasno neshto i znam, che beshe ot lekrastvoto.chuvstvo na dezorientaciq i gorqsh stomah i korem , sqkash ogan imashe tam.ot togava az se uplashih ot tova i sqkash drapnah nazad v lechenieto si.zachestiha krizite i posqganeto kam rivotrila..moje li da utochnite kakvo znachi da prekalqvam , smisal tezi dozi , koito piq i sam pila moje li da se razvie ot tam zavisimost? Izvinqvam se za mnogoto vaprosi oshte edin dva i nqma da vi tormozq poveche.Remirtata probolem li , che ne q piq vseki den , piq q pri nujda , za da spq, ponqkoga pomaga , drug pat ne, no az i ne smeq poveche ot 1/4 da piq, zashtoto ot polovin tabletka imam spomen , che ne mojeh da stana cql den i sama si namalih na 1/8 ili 1/4, vse se nadqvah zolofta veche da deistva, kakto predi , no qvno shte trqbva da pochakam i posleden vapros zolofta goo piq ot okolo mesec, no po 1 t ot 15 dni, t.e nie vzimame vremeto na cqlata doza, a ne ot kakto principno go piq , taka li da go razbiram ? otnovo blagodarq i badete jiv i zdrav
i ako moje mnenieyto vi za tritiko, shte mi e mnogo polezno, tai-kato na men ne mi ponese tozi preparat, no moje i oak da sam si vnushila i bih iskala da znam , kakvo e vasheto mnenie za tozi preparat
@Maria: В повечето случаи золофтът иска около три седмици, за да започне да оказва ефект (плюс-минус седмица). Две седмици обикновено е твърде рано, за да се прецени има ли го. Има някои странични ефекти, заради които е добре отначало да се започва с по-малка доза, и тя да се увеличава примерно веднъж седмично до достигане на ефикасна доза. (Три седмици за ефект се броят от достигането на ефикасната доза, а не от започването с малката.) Моят съвет е да имате търпение.
Не ми се струва вероятност за срокове от порядъка на месец-два да развиете зависимост към ривотрил. Но още веднъж ви съветвам да се консултирате с лекаря си.
Тритико е тразодон – специфичен антидепресант, твърде различен (и донякъде противоположен) като механизъм на золофта и ремиртата. Ако те ви помагат, тритико е възможно да не ви помогне или дори да ви влоши. Моят съвет е да не го приемате, без да ви го е предписал лекар.
Blagodarq mngo za otgovora.Otnosno tritiko moqt psihiatar mi go izpiza, tai-kato imah problem sas sanq.Az nastoqvah za remirta, zashtoto veche bqh pila tova lekarstvo i mi beshe pomognalo, no toi nastoq da e tritiko..e da, no ne mi povliq dobre , machih se na nqkolko pati i ne samo, che ne zaspivah , ami i na drugiq den bqh po-zle,samo edinstveno sqkash bqha mi pritapeni reakciite i ne mi pukahse osobeno, no glavata mi sqksh beshe v mengeme , ne znam ot tova li beshe ili ot krizite , no ne moga da go piq i reshih da si piq remirtata, kakto predi sam q pila.Remirta mi deistva po-dobre na sanq i piq po 1/8 ili 1/4, zashtoto ot polovin sam , kato parcal.Za rivotrila eto dnes ne sam pila, no edvam udarjam i to ne za drugo, ami me machi zaduh i ot tam se plasha i mi se vie svqt i ne moga i da se harnq i ne znam zaduha moje li da e ot lekarstvata ili otnovo e reakciq na bolniq mi mozak.sqkash imam hrachka ot ednata strana na garloto , koqto ne moga da izkaram..oh , ama i az kak go obqsnqvam, no chuvstvoto e gadno , no pak, ako mi ima neshto na garloto ili droba, az nqma da spq i noshtem ,a noshtem spq s remirta i sam spokoina, vsashtnost samo togava mi e dobre, kato uspeq da zaspq.. Nqmate si na ideq kolko mi pomagate s otgovorite si..Malko e da kaja badete jiv zdrav i Bog da vi pazi.
i oshte neshto bih iskala da popitam ..priem na ad , moje li da se poluchi hormonalen disbalans v organizma …
@Maria: Задухът просто е уплашване – реакция на мозъка ви. Не се бойте от него, няма никакъв риск да ви причини реално задушаване или нещо подобно.
При прием на антидепресанти може да се получи хормонален дисбаланс, точно както при прием на кои да е други лекарства. Тънкостта тук е, че хормонален дисбаланс в случая изобщо не значи нещо страшно, вредно или опасно. Накратко казано – не му се плашете, няма опасност да стане нещо опасно или вредно. Успокойте се, светът е хубав. 🙂
Dobre, blagodarq mnogo za otgovorite.shte pochakm sedmica , dve i shte vidim dali shte sam po-dobre.pritesnqvam se samo da ne napaneq , zashtoto ot parviq ad mnogo napanqh i za tova pitam za hormonalniq disbalans, edno opravih , drugo razvalih , no inache pak ne moje da se jivee i trqbva da se lekuvame , kato osaznavam, che ne samo hapcheto e nujno, ami i mnogo terapiq sas samite nas..
Григор, здравейте отново и поздрави от морето. След последното ми посещение при психиатъра ми вече водещият момент при мен според него е хипохондрията – предишният ден говорих вкъщи, че имам начална фаза на балкантон, вратът ми е ужасно скован от известно време и това бил един от началните симптоми. Та ми предписаха флуанксол, който имал добър ефектпри такива проблеми – имам предвид хипохондрията. Само че, доколкото разбирам, това не е Ssri – този препарат може ли да помогне за нестабилна та ми походка и залитането, които дори мисля, че се задълбочават. И да се притеснявам ли за врата, след като паркинсон започва с депресия?
Извинявайте, вместо балкантон – смартфонът ми го избра по подразбиране, имах предвид паркинсон
@stan: Много сериозно се съмнявам да имате начална фаза на паркинсон. Скованият врат е доста рядък симптом при него, но доста чест при огромен куп други проблеми (като правило безобидни и отиващи си сами). И за пръв път чувам, че паркинсон започвал с депресия – ако е вярно, е направо за Нобелова награда. 🙂
Лично моята догадка е, че хипохондрията ви е на депресивна база – тоест, достатъчно адекватно антидепресивно лечение ще реши и проблема с нея.
Здравейте Григор! За депресия и тревожност ми изписаха Тритико от 75 мг – 1/3 сутрин и 2/3 вечер. В листовката на лекарството пише да се избягва употребата на алкохол.Лято е, а и ми предстои море. Питането ми е дали един джин с тоник например /50 гр алкохол/е опасно?
@ani: Зависи дали сте човек от типа „без едно мога, с едно не мога“. Ако не – 50 гр. джин с тоник за повечето хора не са опасни (има и изключения). Ако сте (или познатите ви смятат, че сте – разчитайте на тях да го преценят повече, отколкото на себе си), са опасни.
Благодаря за бързия отговор! С едно мога и ми е напълно достатъчно, просто да не се деля от компанията :), но се притеснявах, вапреки че в листовката пише “да се избягва”, а не че е “забранен”
Григор, това имам предвид-психиатърът ми ми обясни, че фуанксолът не е ад, макар че има и антидепресивен ефект. Та се чудя дали това е подходящата терапия за мен и не се ли нуждая от ад, примерно золофт. Според психиатъра ми ситуацията при мен не е толкова тежка, имало далеч по-сериозни случаи, но специално с равновесието нещата са вече гротескни – редовно се удрям в заобикалящите ме предмети.
@stan: Психиатърът ви знае за вас много повече, отколкото зная аз – твърде вероятно е той да е прав, дори ако аз не мога да го разбера.
Григор, а вие всъщност имате ли случай от практиката, при който нестабилността и залитането са изчезнали след начало на прием на ад, независимо дали Ssri или не? Просто сякаш не вярвам, че проблемът може да се реши…щом и психиатърът ми се чуди донякъде какво да ми прави…
@stan: Почти не съм имал депресивен случай с нестабилност и залитане, които да не е ясно, че са от нещо друго. Така че може би трябва да потърсите причината им отделно и специално.
Ами отоневрологът казва, че всичко ми е наред с вестибуларния апарат. Неврологът – че нямам огнищна симптоматика. Съдовият хирург на доплер – всичко е наред със захранването на мозъка. ЯМР-то, след което всичко се обърка – че нямам особени проблеми с шийните прешлени…и всеки скача на АД – я заложни, я деанксит, чух и за три-тико. А вратът продължава да е ригиден и да се удрям във всичко възможно вкъщи…
@stan: Ако другите специалисти не откриват проблем, бих изчакал да видя дали АД няма да премахнат тези неща. Бих им дал за целта поне две седмици след като дадат ефект върху депресията.
Григор, а флуанксолът причислявате ли го към АД – това в момента е предписаната ми терапия, наред със симпатил?Психиатърът ми обясни, че това не е АД и има лек АД ефект..
@Stan: Флуанксолът е тиоксантенов невролептик. Основно успокоява и има известен антидепресивен ефект.
Григор, какъв в вашият мейл?
@Stan: Има го на началната страница на сайта ми. 🙂
Здравейте,прочетох всичко,което е написано и съм изключително възхитена от съветите и отношението Ви.аз пия ципралекс по 10 мг на ден вече 6 години заради ПР.Сега съм бременна в 7 месец,лекаря ми каза,че няма проблем.В момента трябва да се консултирам мога ли да кърмя като родя след 2месеца,тъй като немога да го спра изведнъж.Може ли да чуя и вашето мнение по въпроса,тъй като се чувствам много добре и смятам,че човек по-добре да пие по 1 хапче и да е адекватен с времето и живота си,отколкото да незнае къде е и как се чувства.Аз съм д-р по генетика и имам доста богата биологична култура и мисля,че проблема с приема и спирането на АД се дължи на неинформираността и незнанието на хората.
Благодаря Ви предварително.
Григор, изпратих Ви личен мейл! Поздрави, Stan
@Didi: Ципралексът е есциталопрам. Изследванията показват, че при приемане на до 20 мг на ден, ако бебето е само на кърма и нищо друго, то получава 4% от дозата на майката, сметнато на килограм живо тегло. Иначе казано, рискът за детето е сравним с този да го убие метеорит.
Уви, повечето проблеми на хората се дължат на неинформираността и незнанието им, и най-вече на нежеланието им да се информират и да учат.
Много Ви благодаря за бързия отговор.Продължавайте да помагате,винаги има надежда.
Здравейте Григор,
Бих искал да попитам за мнението ви по следния въпрос:
От три и половина месеца поетапно и постепенно спирам лекарството, което приемам от една година – Есцитил 10 мг. Започнах на 1 май от 1 таблетка 10 мг, преминах през 1/2 и 1/4 табл. и в момента съм на преминаване от доза 1/4 към 1/8 табл.. Чувствам се добре, като се старая да компенсирам намаляването на лекарството с други дейности. Както е известно таблетката може да се раздели само на две, а после с остър нож и на четири, но по-нататък е трудно, а течна форма в България няма (въпросът в статията ви е много добре обяснен!). Моето питане е как е по-правилно да постъпя при преминаване от 1/4 към 1/8 (а в последващ етап и към 1/16 табл.) – дали да се мъча да деля максимално точно или мога да пия лекарството на “тридневки” по следната схема: първи ден – без прием (0), втори и трети ден – прием по 1/4 табл. (т.е 0-1-1), и така седмица-две, после 0 – 1/4 табл. – 0 (т.е. 0-1-0 и пак седмица – две), после 0 – 0 – 1 и т.н.
По същество въпросът ми е дали лекарството трябва задължително да се приема всеки ден, макар и в минимално количество (във връзка с натрупването му в организма) или може да се приема на периоди, които да стават все по-големи във времето.
Благодаря ви предварително, надявам се отговорът ви да е полезен и на други.
@Свилен: Периодът на полуживот на есциталопрама в човешкия организъм е 27 до 32 часа. Иначе казано, един ден без прием вероятно няма да се отрази твърде сериозно. (Ако го прави, това е признак, че моментът не е подходящ за намаляване на дозата – изчакайте още на сегашната.) Два дни без прием обаче вероятно биха се усетили доста осезаемо – търсете начин да не допускате толкова дълъг период без прием.
Григор, благодаря за бързия и точен отговор! Явно ще мина на варианта със сръчните ръце и вярното око 🙂
А как мислите, до каква част от таблетката упражнението има смисъл, преди лекарството да се спре изцяло – до 1/16, 1/32 …?
@Свилен: Много индивидуално е. Някои хора спират цяла таблетка отведнъж без или почти без странични ефекти. Някои дори от 1/16 усещат странични ефекти при спирането. Най-често след 1/8 вече може да се спре без тежки странични ефекти, но ако искате да играете на сигурно, бих посъветвал да слезете до 1/16.
Успех! 🙂
Благодаря за подкрепата! Успех и във вашата дейност, тя е много необходима! Бъдете здрав!
Здравейте! Имам паническо разстройство и употребявам Сероксат в момента. От всичко изчетено по темата, бих казала, че статията ви е перфектна и достоверна във всяко отношение. След земетресението на 24ти май целият ми живот се преобърна. Живея на 8мия етаж и много се стреснах. На другия ден, след употреба на 2 кафета, викайки си такси, имах чувството че става нещо ужасно с мен. Не мога да ви опиша. Отведоха ме в Спешна Помощ, ръцете и краката ми изтръпнаха и се изкривиха. Попитаха ме дали не съм вземала наркотици- аз не вземам наркотици! След като ми взеха кръв, стана ясно, че не съм. ЕКГ-то ми беше нормално. Кръвното също.
Казаха че съм направила нервен срив, и ми биха диазепам.
И оттогава ми се започнаха мъките. Задушаване, сърцебиене, мускулна слабост…..всички симптоми на паническо разстройство. Обърнах се към невролог (разбрах че е грешка по-късно), който ми изписа Транксен-приемах го около 50ина дни-ужас!Сякаш замазва положението, но дотам…. Това, което сте написали за бензодиазепините е самата истина. След като ми направиха схема за постепенно спиране, на 3тия ден отново симптомите се завърнаха с пълна сила.
Този път отидох на психиатър, който ми предложи сероксат. Първите 2 седмици беше ад- не можех да ида сама до тоалетната, трябваше да има някой около мен, чувствах се така, сякаш се наблюдавам отстрани. След това започнах да се подобрявам. Вече ги пия почти месец.
Появи ми се запек. Имам понякога сърцебиене. Само допреди 3 месеца спортувах активно, а сега нямам тази възможност.
Според Вас, ще имам ли проблем със спирането на Сероксата, както беше с Транксена? Много се притеснявам.
Дали някога ще мога да заживея живота си без лекарства, дали ще мога да спортувам? Или животът ми е обречен на мъки и на Сероксат?
Благодаря Ви предваритено за отговора!
Здравейте отново! Искам да Ви попитам следното: както в предишен пост бях споменала приемам тритико 75 мг. Искам да приемам хранителна добавка,която представлява комбинация от 7-8 билки едната от които е жълт кантарион.Не е посочено коя билка в какво количество е. Дали е уместно?
@Ивон: Със сигурност при правилно лечение ще можете да живеете живота си пълноценно. (Ако очаквате на 60 години да сте на килограмите и във формата от 18, може и да не се случи, но реалистичните неща са възможни.)
Дали, кога и как трябва да спирате Сероксата обаче трябва да ви каже лекарят ви. Да го спирате без лекарско мнение най-често е рецепта за влошаване. Моля ви, консултирайте се с психиатъра, който ви го е изписал.
@ani: Много внимателно се консултирайте с лекаря, който ви е предписал тритикото. То е тразодон, а тразодонът се разгражда от чернодробния ензим CYP3A4 – скоростта му на метаболизиране зависи от активността на този ензим. Жълтият кантарион променя регулацията на CYP3A4 и по тази линия е възможно да окаже ефект върху това как организмът ви реагира на тритико. В каква посока обаче ще бъде ефектът и колко силен ще е може да ви каже лекарят ви.
Благодаря за поясненията и съвета!
Благодаря за отговора Ви! След преглед, психиатърът ми каза, че му изглеждам добре, и че ще трябва да го пия още 2 месеца. След което да го спирам постепенно.
Такъв ад изживях с транксена (всичко, което сте обяснил за бензодиазепините, е точно така), че само след 40 дни спиране, бях в ада. Не го пожелавам на никого.
Това, което каза и психиатърът ми, и в което аз се убеждавам е, че не е задължително да се напълнее от Сероксата. Ако спазваме някакъв режим
Исках да Ви попитам, тъй като по-достоверна статия от вашата не съм открила,просто за мнение. След 3 месеца пиене на сероксат по 20мг,1/2 сутрин и 1/2 вечер, каква според вас би била удачната схема за спиране?
Благодаря Ви предварително!
@Ивон: Най-удачната схема е много индивидуална. Има хора, които ще го спрат отведнъж, без да изпитат непоносими мъки. Има и хора, които ще трябва да слязат докъм 1-2 милиграма дневно, с по два-три месеца между намаляванията, преди да го спрат напълно. Няма как да предположа как ще е при вас. Препоръчвам за всеки случай да играете на сигурно.
Намалявайте наполовина, докато не слезете на 4-5 милиграма дневно. Изчаквайте между две намалявания, докато симптомите на отнемането не отзвучат напълно, и още веднъж толкова време (но не по-малко от месец). Ако ви се е налагало да изчаквате между намалявания по повече от два месеца, слезте още веднъж наполовина надолу, до 2-3 милиграма на ден, преди да го спрете напълно.
Благодаря за отговора Ви! Силно се притеснявам, тъй като с транксена, само след 40 дни прием, преживях ужас. Не мога да опиша какъв ужас. И толкова се притеснявам да не ме сполети същото….Според вас би ли трябвало да търся аналогия между спирането на транксена и сероксата?
Пъврият психиатър, който бях посетила (но чиято схема беше ударна и отхвърлих), ми каза, че транксена замазвал положението, а не лекувал. Докато ролята на сероксата била точно такава.
Притеснявам се, че може и със сероксата да имам проблем. Вие как смятате?
И още нещо ? Сърцебиенето пречи ли да спортувам(тае-бо), или според вас е по-добре да изчакам?
Много обичам грейпфрут, но вие споменавате, че не трябва да пие.Да забравя ли за грейпфрута?
@Ивон: Не, не търсете аналогия между спирането на транксена и сероксата. Твърде различни са – ако дадат сходни ефекти, ще е случайно съвпадение.
Сърцебиенето не би трябвало да ви пречи да спортувате.
Няма проблем с грейпфрута, стига да не го приемате заедно със сероксата. Нека за всеки случай има час-два между тях.
Относно спорта, отворих темата, тъй като до онзи ужасен ден, след земетресението, бях в много добра форма. Издържах по час и половина интензивна тренировка. и когато ми започнаха мъките, въпреки всичко отидох на тренировка, но имах чувството че умирам, всичко ми се въртеше, и повече не отидох. Започнах след спирането на транксена да не мога да вървя, а какво остава за спорт….
Вие лично смятате ли, че сероксата ще ме излекува? много искам да зная какво да очаквам след 2 месеца. Ако мога да поставя така въпроса,смятате ли, че сероксата е по-малкото зло?
И според вас , защо при положение, че страдащите от ПР сме физически здрави хора, имаме такива реални физически ужасни усещания?
Страх ме е от това дали ще се повтори ужасът и дали ще издържа? На моменти си мислех,че няма да мога….. 🙁
@Ивон: Страдащите от ПР имат ужасни усещания, защото едно участъче в мозъка – това, което отговаря за преценяването на опасностите – не функционира добре. Човек се плаши несъразмерно, или пък от неща, които не са страшни. И страхът може да е толкова силен, че да доведе до физиологични реакции, точно както изключително силен страх при не-страдащи от ПР.
Правилното лечение винаги е по-малко зло от болестта. Не зная дали 2 месеца ще са достатъчни – може да са, може и да е нужно по-дълго лечение. Но смятам, че с правилно и достатъчно лечение можете да се излекувате, ако не завинаги, то за доста време напред. А случи ли се да се влошите пак, спокойно можете да започнете да се лекувате отново. Така че не се безпокойте – светът е хубав и бъдещето е щастливо. 🙂
Здравейте Григор!
Ще ми се да бях намерил тази информация по-рано. Накратко, в последните 10 години смених доста лекарства по лекарско предписание. Започвал съм и съм спирал, като последните 4-5 години преминах през доктор който предписа Велаксин, пих го сериозно поне 2+ години, но след време се влоших, явно спря да действа въпреки високата доза. Друг психиатър го смени без спиране на Анафранил, след 2 месеца на Сероксат и нямаше напредък. Последния доктор ме смени без спиране директно на високи дози Ципралекс – 30mg(в последствие разбрах, колко висока доза е било това). След като мина година докато пиех Ципралекса, все още имах добри и лоши периоди, решихме да го намалим и евентуално спрем, за да пробвам алтернативни методи. Държа да отбележа, че докторът твърдеше, че не е нужно чак такова бавене, каза че не би трябвало да има проблем и да спра от 10мг. Добре, че не го послушах. Явно рязката смяна на толкова много лекарства изнежва нервната система сериозно и пациента е по-чувствителен при спиране/намаляване.
В рамките на 6 месеца минах от 40-35-30..до 5 мг. Намалявах през 2-3 седмици. Абстиненцията започна след скока от 10-5 мг. Сега разбирам че накрая съм избързал доста. След като останах на 5мг го пиех през ден, два, три и пак след 2-3 седмици го спрях изцяло.(В България няма течна форма, а изобщо не се сетих за разтваряне във вода. Просто деленето по-нататък щеше да е неточно и реших да не го правя) На 6-тия ден от спирането започнаха физическите симптоми, световъртеж, проблеми с фокусирането, мускулни болки и др. Вече бях подготвен и ги издържах. Около 3 седмици след това се върна екстремно безпокойство, панически атаки, инсомния. С времето и допълнителна терапия(която никой от специалистите, които ме лекуваха не предложиха) съм се научил да се контролирам и да не се оставям да “потъвам” заради тези неприятни усещания. Обаче интензитетът им е нещо, с което никога не съм се срещал. Също съм изключително раздразнителен и плача често (много непривично за мен). Изкючително трудно е да оставаш съзнателен и да имаш реална перпектива върху нещата, когато не си имал момент на спокойствие от много дни. Както и да е, това е като информация за да имате представа за историята ми.
Та, въпроса ми е:
Взех последната доза Ципралекс 5мг на 28-ми Юли – т.е. преди 35 дни. Прекалено късно ли е да се върна на 2,5 или 5 мг и да започна да тетервам от там? Осъзнавам, че всеки организъм е различен, но все пак се притеснявам, че бързото спиране може да доведе до проточено възтановяване на мозъка ми. Позитивен съм и вярвам, че ще се оправя, но ако връщането към ниска доза и по-бавно спиране ще е е по-добре от да кажем още 1-2 години агония съм готов да пробвам. Почва да става много трудно да върша работата си, а да се откажа и да легна на легло е нещо, което не мога и няма да позволя. Просто се притеснявам, че много дълго време изчаках след спирането и ако сега започна пак, няма гаранция как ще реагира мозъкът на Ципралекса. Имате ли наблюдение върху подобен сценарий?
Дори не знам дали сте доктор, просто търся съвет. Благодаря ви, че помагате!
Не бих се върнал при последния ми психиатър. Просто сега осъзнавам какви опити си правеше с мен, а терапията се изявяваше в пиене на големи дози хапчета и успокоителни и 0% терапия. Не съм сигурен дали няма да му счупя ченето, а тогава ще ме затворят наистина 🙂
ВАЖНО! ХОРА, НЕКА МОИТЕ НЕГАТИВНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НЕ ВИ НАПРАВЯТ ПРЕДУБЕДЕНИ КЪМ ДОКТОРИТЕ! СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ИМА СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО НАИСТИНА ПОМАГАТ. ПРОСТО АЗ НЕ СЛУЧИХ НА ТАКЪВ. НЕ СПИРАЙТЕ ЛЕКАРСТВАТА И ТЕРАПИЯТА НА СВОЯ ГЛАВА! ПРОСТО ВИНАГИ ИМАЙТЕ ЕДНО НА УМ И НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА СЛЯПО!
Поздрави и приятен ден! 😉
@Никола: Ако ситуацитяа продължава да ви мъчи, не е късно да се върнете на 5 мг (за по-сигурно) и да титрирате оттам надолу. Изчакайте на тази доза поне два месеца, тогава слизайте. Изчаквайте по минимум месец, по-добре даже два между свалянията; ако усетите, че имате нужда от още по-дълго време, не се колебайте да си го дадете. Не забравяйте – слезете ли на 2.5 мг и надолу, за почти всички цели на организма (освен поддържането на добро психическо състояние) все едно не пиете нищо, така че не се плашете, ако ви се наложи да сваляте дълго. Успех! 🙂
Благодаря ви за бързия отговор! Ще видя как ще се развият нещата тези дни и ще реша. Осъзнавам, че голяма част от проблемите ми са психосоматични, но със сигурност не си измислям всичко 🙂 Едно от най-лошите неща, които може да направи човек с ПР и безпокойство е да чете историите на други хора в интернет, и все пак го правя понякога. Проблема е, че хората които се възтановяват рядко влизат в форумите, повечето са измъчени и негативни, което лесно се прехвърля върху хората с изнежена психика. 🙂
Успех на всички и благодаря отново!
Поздравявам Ви сърдечно за инициативата Ви относно този форум. Накратко и за моя проблем от 2002 година страдам от паническо разстройство. След лечение със Серопрам, Ксанакс и Ривотрил по схема нещата за три години се стабилизираха. След, което около 5 – 6 години бях в добро състояние, с поддържаща доза антидепресант и “злият” Ривотрил от 05. вечер, който си остана завинаги. Преди две години ПР се завърна с пълна сила, заедно с агорафобия, започна се пак ходене по мъките като последва нов антидепресант Феварин по 1 т. – от който просто “сдавах багажа”, смених психиатъра, който пък смени и антидепресанта с Алвоцитал, който започнах по 1 таб. от 10 мг., което явно не е била достатъчна доза. Лекарката настояваше да държа тази доза и да работим и с когнитивно-поведенческа терапия. ОК на всичко, но никой не споменаваше нищо за Ривотрила, той си стоеше така – вечер. Впоследствие от това, че правех постоянни кризи през деня, което ме депресираше и бях в постоянна тревожност отключих хиперфункция на щитовидната жлеза, което няма просто да разказвам какво правеше с мен. Стабилизирането беше бързо – за 3 месеца нещата стъпиха в норма като се има предвид , че tsh беше 0. Това се случи през януари. Сега функцията както казвам е ок. НО! П.Р. започна задълбочаване. Особенно в дните преди цикъл. Световъртежи, страх, напрежение. Днес посетих нов психиатър. Лекарката се ужаси от дозата, на която са ме държали колегите й свързана с Ривотрила и ниската доза на антидепресанта. Предложението, което аз мисля да приема е увеличаванена дозата на антидепресанта – на 2 табл. общо 20 мг. и намаляне дозата на ривотрила, което знам, че ще е адски неприятен момент. За да компенсира отнемането предлага вечер с намалената доза ривотрил да включа 1т Атаракс или 1т. Неолаксан. Бих искала да чуя твоето мнение по отношение на цялата нова схема. Определено не усещам действие на антидепресанта в тази доза от 10 мг. Кризите незнам как ги преодолявам, но ги имам, особенно неприятни при шофиране, което не бива да продължава. Психотерапията не е достатъчна на този етап.Винаги съм се страхувала от АД, но явно проблемът е точно в недостатъчната доза. Лекарката обясни, че с повишаване на дозата ще се компенсира и подобри съня, въпросът е да преживея отнемането на ривотрила. Предварително ти благодаря! Ако имаш други съвети относно смекчаване на симптомите от отнемането на ривотрила те моля да споделиш!
Здравейте Григор,
Смятате ли, че повишената кръвна захар вследствие на депресия може да бъде регулирана обратно при началото на прием на антидепресанти и да не се наложи прием и на медикаменти за диабет? Със сигурност преди 3 месеца захарта ми беше в норма, но сега чета, че диабетът и депресията често вървят ръка за ръка….
@Никола: Психиката на страдащия от ПР е като леко изкълчен крак. Става за ходене, но трябва да бъде пазена от по-сериозни натоварвания, докато не оздравее. И точно както леко изкълчения крак не е повод за отчаяние. С правилно лечение проблемът минава. Успех! 🙂
@Izabel: Това не е форум, мило момиче – най-обикновен личен блог е… 10 мг есциталопрам (Алвоцитал е това) е доста ниска доза. 40 мг е далеч по-добра. Атаракс и/или Неолексан могат да компенсират в значителна степен намаляването на Ривотрил, така че са подходящи. Отнемането му при доза 0.5 таблетки, особено ако е с постепенно намаляване, би трябвало да не е страшен проблем. С увеличаването на дозата на Алвоцитал е нормално да се очаква пристъпите да се овладеят, страхът и напрежението да отслабнат и сънят да се подобри. Ако това не се случи, се мисли за други препарати.
@stan: Информацията в Интернет е, меко казано, не винаги надеждна. Просто знаещите хора са малко и обикновено са претоварени в реалния живот, така че не им остава време да пишат в Интернет, а игнорантите със самомнение и лудите с кауза са много и друга работа освен да бълват „продукция“ в Интернет си нямат. Приятелски съвет: НЕ четете в Интернет тези неща. Рискувате да развиете синдрома на Джером К. Джером. 🙂
В конкретния случай: изразът „повишена кръвна захар вследствие на депресия“ ми звучи странно. Да, има пациенти с депресия, които се опитват да я компенсират с ядене на огромни количества сладки неща, шоколад и прочее – при тях може да има повишена кръвна захар, но не е вследствие на депресията. И определено не е поради диабет. Просто не си товарете психиката с продукцията на някой некомпетентник, луд или мошеник. Не заслужавате подобно мъчение, нито пък той заслужава вниманието ви.
Здравейте Григор, искам да ви попитам дали знаете защо е спрян преди години вноса на Инсидон? Какво ви е мнението за този препарат? И може ли той да замени евентуално Ципралекс след една година прием? Благодаря предварително!
@Jess: Инсидонът е опипрамол – трицикличен антидепресант. Нямам представа защо вносът му е спрян. Както всяко лекарство на този свят, за някои неща върши работа, за други – не. Не е съвсем същото като Ципралекс, така че вероятно в някои случаи може да го замени, но в други не – консултирайте се с вашия лекар по въпроса.
Здравейте! Страдам от паническо разстройство от 4 месеца. Пия Сероксат. Въпросите ми са следните:
1. Споменавате в статията, че голям процент от хората имат т.нар “синдром на отнемане”. Чувала съм, че е много страшно. След 4 месеца прием по 1 хапче сероксат на ден да очаквам ли такъв момент? ( Нали, доколкото разбирам, има зависимост при бензодиазепините, но не и към сероксата, например? )
2.Активен спортист съм (или поне бях до скоро). Лека атлетика. Но при проба да възобновя заниманията си, получавам стягане в гърдите и много ускорен пулс. Да обърна ли внимание на пулса (нямам сърдечни проблеми) или да спра да тренирам? Какво бихте казал за спорта и приема на антидепресанти Да бягам ли въпреки всички тези физически неволи?
Отговорите Ви са много важни за мен! Благодаря предварително!
@Ирина: В най-тежките случаи синдромът на отнемане може да е и много страшен, но те са много малък процент – доста под 5%. И дори при тях правилното намаляване почти винаги го прави напълно поносим.
Антидепресантите създават някои проблеми при спортуването, но не твърде тежки – при започване с малко натоварване и бавно и внимателно покачване ще сте напълно в състояние да поддържате добра форма.
Успех! 🙂
Здравей, Григор! Казвам се Светлана и съм на 24 години. Март месец ми беше поставена диагноза рецидивиращо депресивно разтройство (лек епизод) и ми беше изписан Депрексор от 75мг. (активна съставка венлафаксин). Преди месец говорих с психиатъра си и решихме, че ще го спрем. Тъй като 75мг е най-ниската доза на пазара, той ми каза направо така да го спирам. ОК, но вече 3 ден съм без него и направо изпитвам всички възможни нежелани ефекти описани в листовката… + това получих ужасен шум в ушите преди няколко месеца и искрено се надявам след спирането на Депрексор и този АД да изчезне. Както и да е, въпросът ми е много прост: Кога, според теб, мога да очаквам някакво подобрение и въпросните ефекти да изчезнат(гадене, световъртеж, пулсиране на мозъка като си местя очите (на английски brain zaps), сънливост, неспособност да се концентрирам и т.н.)? П.С. :мъжко момиче съм и не възнамерявам да я сложа тая пумия (хапчето) повече в устата си, тъй като това хапче е НЕВЕРОЯТНО ЗЛО, тоест не възнамерявам тепърва пак да намалям дози и т.н…… Просто искам да знам: С колко търпение да се въоража?
@Светлана: Сравнително малък процент хора, дори добре излекувани, могат да спрат 75 мг венлафаксин отведнъж. Моят съвет би бил първо да го намалите наполовина, след това още веднъж наполовина (всеки път за поне по месец-два), и чак тогава да го спирате.
Кога и дали ще преминат нежеланите ефекти е много индивидуално. При почти всички пациенти в крайна сметка преминават (ако са излекувани), но може да е леко и бързо, а може и да е мъки с месеци. Да се предскаже конкретно при вас е невъзможно, без да имате предишен опит.
Най-сетне, не се заричайте за невзимане на лекарства – особено ако болестта, недай боже, реши да се върне пак. Независимо колко мъжко момиче сте – освен ако не държите да проявявате и типично мъжки идиотизъм в това отношение. 🙂
Е как да го намаля наполовина при положение, че не продават от 37.5?
@Светлана: Като срежете с нож таблетката на две, а когато стане нужно, и на четири.
Здравейте Григор,
Отново съм аз, Никола от постовете на 2-ри и 3-ти септември.
Предварително ви благодаря за съветите, тъй като ми е трудно да намеря специалист, който иска да ми помогне, след като съм спрял лекарствата по този начин и съм малко отчаян.
На 3-ти септември взех 5мг Ципралекс, но имах силено “треперене” на мозъка и очите ми през целия ден, както и неспособност да спя. Имах чувството че всичко се тресе като при леко земетресение. На другия ден свалих на 2,5 мг, и страничните ефекти бяха по-леки, но пак продължават 7 дни по-късно. Много странно как взимах по 30мг дневно, а сега дори 5 мг са ми много. Притеснявам се дали не влоших нещата перманентно като реших да се върна на лекарството. Имам проблеми с баланса, треперене и леки проблеми със зрението, но предполагам по-голямата част от симптомите ги предизвиква паниката.
Питам, защото не искам отново да правя прибързани решения породени от отчаяние и паника.
Осъзнавам, че няма 100% правилни отговори, но ще съм много благодарен ако ми дадете съвет.
Поздрави!
@Никола: С гаранция не сте влошили нещата перманентно, може би просто разклатеният от „тука има, тука няма“ организъм реагира временно. Моят съвет е да продължите да вземате по 2.5 мг. Би трябвало до още най-много 2 седмици нещата да влязат в релси. След като това стане, изчаквате поне още месец (по възможност дори два) и тогава спирате.
И най-важното – не се паникьосвайте. Нещата са каквито са при доста от пациентите. На моменти са неприятни, но не са заплаха за здравето. 🙂
Здравейте! Ирина , от по-горен пост съм. Имам паническо разстройство, и пия Сероксат. Прекъснала съм активния спорт, който практикувам. Имам ускорен пулс. Притеснявам се, че пробвайки отново да спортувам, ще получа инфаркт или нещо подобно. Знам, че звучи налудничаво, но е факт.
Често имам и чувство на дереализация. Нормално ли е това?
И още един въпрос. поред Вас малък ли е процентът на излекуваните хора от ПР? Не искам да пия сероксат цял живот и да се откажа от спорта завинаги….
@Ирина: Притесненията за инфаркта идват от паническото разстройство и нямат реално основание (освен ако не сте над 60 години). Чувството на дереализация не е нормално – възможно е да е страничен ефект от лекарството, но това трябва да го изясните с лекаря си.
Ако се лекувате добре от ПР, имате прилични шансове да успеете. А и дори да не успеете напълно, пиенето на сероксат не налага да се откажете от спорта. Просто мислете в насока най-ефективна възможна терапия и най-малко пречки пред спорта. 🙂
Благодаря ви за отговора. На 27 години съм. Психиатърът ми каза, че чувството на дереализация било от заболяването. Ходя и на психотерапвет. Психиатърът ми изписа Сероксат. Ако вляза в големи магазини, от рода на “Била”, се чувствам адски зле-стягане в главата, в гърдите-ужасно е :(.
Бях супер активна във физическо отношение. Сега да вървя е лукс за мен..Един ден промени живота ми :(. Не го пожелавам на никого.
Дано сте прав, че вероятно ще се излекувам.
Благодаря ви много!
Ще продължа така и ще пиша отново за да ви уведомя как се развиват нещата.
Приятен уикенд!
Здравейте уважаеми д-р Gatchev,
Изписвам с латиница името Ви от уважение към невероятния Ви блог. Вашите широки знания и умения са силно впечатляващи, не само защото сте вероятно най- големия психиатър и психофармаколог между информатиците и писателите (и обратното е възможно), но и защото сте най-търпеливия и човечен лекар, който няма нищо против блогът му да се превърне във изключително полезен форум. От това се възползвам и аз, ако позволите. Имам кратки въпроси. Но първо – коя съм и какво ми е. Възрастен човек съм, публична личност, занимавам се с хуманитаристика, ежедневието ми изисква среща с хора, съсредоточеност и много речеви изяви. От преди около 10 години съм с диагноза Синдром на възбудения колон (колон иритабиле) с постоянен дебелочревен дискофорт. Лекувам се при гуруто на гастроентерологията. В резултат на гадните симптоми и обсесията от възможност за раково заболяване – депресия. Ето че стигнах до психиатър и до сероксат с ксанакс, които вземам от 6 години. Криво-ляво се оправям, но настроението ми още или все още е незадоволително. Въпроси:
– Мога ли да вземам сутрин както сероксата (30 мг), така и 1 хапче деанксит? Вече ксанакс не вземам, но вечер спя с 1 табл. зобиклон;
– Сероксат или Золофт е по-ефикасния антидепресант и ако е втория възможно ли е да сменя с него сероксата?
Това са ми въпросите и зная, че ще получа компетентен отговор, ако имате време и желание.
Познавам Ви блога. Вие сте задълбочена, творческа и много талантлива личност. Желая Ви успех на всички полета!
@maria: За съжаление нямам тези наблюдения върху вас, които има психиатърът ви. А ефектите на психофармаката са по-индивидуални, отколкото тези на повечето други лекарства. Мога да изкажа предположение какво би могло да работи, но дали наистина ще работи точно при вас трябва да питате своя лекар. И дори тогава е много възможно да се наложи да се пробва, за да се разбере. Просто индивидуалните разлики в реакцията на тези лекарства са доста големи.
Деанкситът е комбинация от трицикличния антидепресант мелитрацен и тиоксантеновия невролептик флупентиксол. Второто е сравнително малко вероятно да има негативен ефект при комбиниране със сероксат. Първото също е малко вероятно да има негативен ефект – може дори да се потенцират взаимно със сероксата и да се получи ефект, по-силен от простата им сума. За съжаление това важи и за страничните ефекти. Моят съвет е, ако решите да пробвате, да го направите след одобрението на психиатъра си и под неговия контрол.
При някои страдания и дори хора по-подходящия антидепресант е Сероксат, при други – Золофт. Основната разлика между двата е, че Золофт има не само серотониново, но и норадреналиново действие. При подтиснати, неактивни и лишени от енергия хора то може да ги активира и да им даде сили. Ако обаче този ефект надхвърли нужното, човек става неспокоен, нервен, дори тревожен, не може да се спре и да поседне и т.н. Ако се чувствате по-скоро апатични и лишени от енергия, може да си струва да предложите на психиатъра си да пробвате Золофт, и да го направите под негов контрол. Ако обаче сте по-скоро неспособен да седи спокойно човек, е по-вероятно Золофт да се окаже неподходящ при вас.
И накрая, една сърдечна и топла молба – моля ви, поспестете ми суперлативите. Въобще не съм чак такъв голям и е наистина дискомфортно да ме разхвалват. Благодарен съм от сърце за добрата дума, но ще се чувствам по-спокойно, ако не е в такива количества.
Благодаря Ви от все сърце за съдържателния и бърз отговор. Нуждаех се точно от такова разяснение. Позволих си оценка за блога Ви, което струва ми се е нормално при искрена човешка комуникация. Ще продължа да чета постингите . Те са ми много полезни и обогатяващи. Желая ви приятесн почивен ден и добра следваща седмица!
Извинете ме, д-р Гачев, моля Ви за едно разяснение: Ясно е, че искам да ми е по-добре, разбрах разликата между золофт и сероксат, ще говоря с психиатъра си, но Вашето мнение какво е: дали за желаното от мен подобрение е по-подходящо да увелича дозата на сероксата на две табл.- 40 мг. или да го сменя „ако психиатърът позволи“ със золофт и ако го сменя непосредствено след сероксата, пак ли трябва да чакам 3 седмици за ефект? Повече няма да злоупотребявам с времето Ви. За днес 🙂
@Мария: Ако смените сероксат със золофт, надали ще ви се наложи да чакате цели 3 седмици за разликата в ефекта – каквато и да се окаже тя. Бих очаквал тя да си проличи за между седмица и две. Възможно е обаче да не се окажа прав, тези времена са доста индивидуални.
Дали е добре да смените сероксат със золофт (или да ги комбинирате някак – възможно е) трябва да се реши според клиничната картина. Ако сте по-скоро човек, неспособен да седи спокойно, е по-вероятно резултатът да не е добър. Ако сте по-скоро апатичен човек без достатъчно енергия, може да има смисъл да се пробва да го замените или комбинирате. Уви, и в двата случая няма точна гаранция, че резултатът ще е този – както вече споменах, реакциите на психофармаката са по-индивидуални, отколкото на повечето други лекарства – но поне е някаква ориентация.
Ако решите да направите пробата, задължително първо го обсъдете с лекаря ви! Той ви познава несравнимо по-добре от мен, така че има базата да даде много по-точна преценка какво ще е подходящо и какво не. Аз просто гадая какво е най-вероятно по принцип, а и не съм велик професионалист – не разчитайте твърде много на мнението ми.
Здравейте! Искам да Ви попитам нещо, тъй като пропуснах в по-горния си пост. На 25ти септември правя 2 месеца от приема на Сероксат. 20мг, по половинка сутрин и вечер. Психиатърът ми каза, че наблюдавайки състоянието ми)което според него е добро), след още 1 месец, ще започнем да го спираме.
Моят въпрос към Вас е, 3 месеца достатъчни ли са за адекватно лечение на паническо разстройство?
Какво би станало ако отново ми се влоши състоянието?
Според Вас за 3 месеца дали ще се пристрастя?
Другото, което ми направи впечатление е , че психиатърът ми каза, че щял да ми обясни схемата за спиране след 3тия месец. Попитах го дали се спират толкова време, колкото е бил приемът (в случая 3 месеца). Той ми отговори, че схемата била много кратка. Тук ми се разминава неговото твърдение с теорията за постепенно спиране(“тиртирене”). И се притеснявам.
Благодаря предварително за отговора!
Благодаря Ви!
@Ирина: При леки случаи и добро повлияване 3 месеца са достатъчни за излекуване на паническо разстройство. Ако психиатърът ви смята, че са достатъчни, значи е преценил, че вашият случай е такъв.
Ако състоянието ви се влоши, паническите пристъпи ще започнат отново. Понякога се случва. Повторните курсове на лечение обикновено са ефективни.
Към Сероксат понякога има привикване (при много дълъг прием, много години, дозата може да започне да губи ефективността си), но няма пристрастяване (човек не започва да изпитва зависимост от него, освен ако няма нужда от него заради все още неизлекуваната болест).
Лично аз съм привърженик на по-постепенните схеми на спиране, но ако психиатърът ви е преценил, че при вас е възможно, значи има основания да смята така.
@Мария: За нищо. 🙂
Григор, благодаря 4е ви има!Блогът ви е страхотен! Мерси и за отговора. Преживявайки целия ужас с паническото разстройство, и сега употребявайки сероксат 2ри месец, изчетох доста коментари на употребяващи и лекуващи се с лекарството. И 99% са ужасни. Как хората не са могли да го спрат, как го пият години наред.
И наближавайки уж “последния” месец на прием, силно се тревожа какво ме чака. Щом другите не са успели да го оставят, аз с какво съм по-различна??
Много се страхувам.
@Ирина: Проблемът тук е не в лекарството, а в болестта – при някои хора тя е много упорита. Най-естествено е, след като не си е отишла, при спиране на лекарството проблемите да се върнат – особено ако не е било спряно достатъчно постепенно и внимателно. И за някои хора е твърде естествено да обявят лекарството за виновно… Също, успешно излекуваните и спрели го хора обикновено престават да коментират, дори престават изобщо да се интересуват от тези форуми, а неуспелите опищяват света – затова коментарите „лекарството е лошо“ са толкова преобладаващи.
Моят съвет е – не се плашете. Ако състоянието ви е добре закрепено, ще забравите проблема за дълго време, може би завинаги. Ако не е добре закрепено и болестта се върне, можете просто да повторите курса, този път по-упорито и старателно, и с по-постепенно спиране на лекарството.
И още един съвет: помислете как да наблегнете върху психологическите трикове за противостоене и избягване на паническите атаки. Мислете „Психологическите номера са, които могат да ме излекуват – лекарството не лекува, то само отключва възможността им да го направят“. Не е перфектно вярно, но ще ви насочи към правилните и верни действия. 🙂
Горе главата! 🙂
Здравейте отново! Искам да споделя, че започнах индивидуални тренировки с постепенно натоварване. едва на втората съм. Днес, след като бях яла шоколад (черен) и веднага след това изпих половинката си сероксат, отидох на втората си тренировка. Мина добре. Но 2 часа след това станах необяснимо нервна, адреналинът ми се покачи значително. Качвайки се на автобуса, 5 минути след това получих паник атака. Дишането ми се затрудни. Пулсът ми беше нормален.Чудих се дали да не сляза от автобуса и да си извикам такси. Все още ми е доста напрегнато макар да е близо полунощ.
Според вас този висок адреналин дали се дължи на възобновяването на тренировките ми?
Знам, че е нелепо за хората, които са далеч от паник атаките, но днес се почуствах ужасно. И то не по време на тренировката, а след нея…
Възможно ли е при неподходящо натоварване в момента да получа инфаркт, макар и да съм под 30години? Днес пак си помислих, че може да се случи най-лошото…:(
Моля за мнението ви. Благодаря !
@Ирина: Бих препоръчал още повече постепенност в тренировките – твърде натоварваща тренировка може да отключи паническа атака, с или без лекарство, именно чрез покачването на адреналина. Но не се отказвайте – просто търсете достатъчната постепенност, и ще успеете.
За инфаркт е нужно не само натоварване, а и значителна запушеност на сърдечните съдове. Тя се развива с възрастта (твърде различно при различните хора). Под 30 години събират достатъчно за инфаркт само изключително редки хора, като правило с разни екзотични съдови заболявания. Така че не се бойте от инфаркт, с чиста съвест.
Здравейте Григор,
Поради поява на някои от страничните ефекти на флуанксола само седмица след приема (и то само 1мг дневно) – скованост в челюстта и спазми по очите, ме съветват да го сменя с грандаксин или дори по-добре, с ривотрил. Твърдят, че прием на ривотрил от 4 седмици и 1мг на ден не би трябвало да доведат до зависимост. Какво е Вашето мнение за тази доза и дали веднага флуанксолът може да бъде сменен с някои от тези 2 препарата?
@stan: Грандаксинът е тофизопам, а ривотрилът – клоназепам. И двете са напълно различни от флуанксола като фармакология и действие. Прием на ривотрил 1 мг за 4 седмици наистина обикновено не води до зависимост. Много категорично обаче препоръчвам да не сменяте флуанксола с който и да било от тези два препарата, без предварително да се консултирате с лекаря си. Аз не зная достатъчно за вас, за да мога да ви дам надежден съвет по въпроса, а той знае – безотговорно е съвета да го дам аз. (И е неразумно да търсите съвет от друг лекар, който не ви познава, когато имате своя, който ви познава.)
Здравейте отново,
За жалост минаха вече почти 20 дни от както се върнах на 2,5 мг Ципралекс и все още се чувствам доста зле физически. Главата и очите ми треперят сериозно за поне 5-6 часа след като взема дозата, иначе постоянно, но по-слабо (освен ако не се панирам :)). Просто ми е доста трудно да уцелвам точно 2,5 мг, та най-вероятно и това дава отражение. Не съм спал добре от като започнах да приемам медикамента пак, а някои нощи изобщо. Най-дразнещи в момента са проблемите със зрението – виждам, артефакти – линии, кръгове, като прах върху лещите постоянно. Това е от 2 седмици поне. Вечер като няма дневна светлина е по-добре, но дори като затворя очи пак се виждат (преди ми се е случвало да ги видя само като примрежа очи с/у светлината). Много ми е трудно да работя на компютър така.
Ще изчакам още няколко дни, но мисля че организмът/мозъкът ми му е много трудно да регистрира Ципралекса отново, въпреки че агресията и безпокойството са по-добре. Просто не знам дали си струва този ужас, дето вече го търпя толкова време. Консултирах се с лекър, който беше много приятен и знаещ, но препоръката му беше да добавя антипсихотик, за да увелича дозата и да се стабилизирам. Но при все, че мозъкът ми не може да привикне сам, защо бих го насилвал и то с лекарство, от чийто тип в миналото не можех да спра да си мърдам краката 2 седмици, дори като легна. 🙂 Както и препоръката за смяна със Золофт ми се струва ненужна, като аз пак може да съм в абстиненция за Ципралекс, дори докато пия другия медикамент.
Знам, че няма 100%-ви истини, особено с човешкия мозък, но ценя съветите ви изключително много. Трудно може човек да намери компетентен доктор като вас, който се интересува от много други неща, а и не пробутва евтините трикове на фармацевтичните гиганти като абсолютни истини. Вие сте изкючителен филантроп, благодаря ви от името на всички! Веднъж да се оправя, ще дойда да ви почерпя една бира…или 10 🙂
Поздрави!
Григор, имате ли възможност да обясните повече за рисковете за смяната на флуанксол с грандаксин.Знам, че това е преход от невролептик на антидепресант,като идеята е да се избегнат някои от страничните ефекти на флуанксола като схващане на челюстите.
@stan: Рисковете са строго индивидуални и различни за всеки пациент.
Ефектът на схващане на челюстите от флуанксола например е изключително рядък, вероятно по-рядък от 1 на 1000 души.
Здравейте! Отново съм Ирина. Искам да Ви попитам. задължително ли се напълнява от Сероксата? Има теми, които са пълни с тези твърдения. Хората казват, че са качили доста. Засега аз не съм напълняла. Дори в началото отслабнах малко. Както споделих, се занимавах със спорт, и ако можете да ми кажете, да очаквам ли напълняване т лекарството, ако трябва да го пия за в бъдеще?
И другият ми въпрос е, при положение, че първо започнах лечението си с бензодиазепин (5мг-транксен), и след 50 дни, само при опит да го спра, имах чувството, че буквално умирам, дали би било същото и със сероксата?
Психиатърът има идея да го спра края на октомври и силно се притеснявам този ад да не започне пай.
2 седмици бях в ада, след като спрях бензодиазепина, и започнах сероксата. Не можех да направя 2 крачки сама. Влизайки в хипермаркети, все едно умирах.
Мога да кажа, че благодарение на времето или на сероксата(от първите му паник атаки минаха 5 месеца), поне ми спряха задушаванията, вътрешното треперен-нещо също много мъчително. Остана лекото чувство на дереализация на моменти. Сякаш наблюдавам света отстрани. Сякаш сигналите, които предава мозъка към тялото ми, стигат по-бавно.
Нямам увереност да се движа сама на по-дълги разстояния. Страх ме е да вляза в хипер-маркет.(Преди 2 месеца не можеш да ида сама до другата стая дори….сега явно “напредвам”). Но в момента все пак ЖИВЕЯ, а не “мижитурствам” (извинявам се за грозната дума, но така се чувствах)
Казват, че ПР се появявало да ни покаже нещо….дано е така, и дано не трябва да сън доживот на химии. Аз, която не пиех и аналгин, сега трябва всеки ден да приемам сероксат.
Страх ме е от този ад, който може би ми предстои. 🙁
Страх ме е, че дори при безпроблемно спиране, според някои, дори и след месеци може да се завърне всичко.
@Ирина: От Сероксат се напълнява сравнително често, но далеч не винаги, особено ако човек спортува. Но… както се сещате, от Сероксат се хващат и проблеми със ставите. По логиката, че той помага да доживеете до напреднала възраст, а в напреднала възраст всички имат проблеми със ставите. 😉
Бензодиазепините подтискат много добре симптомите, но не лекуват болестта. Надявам се да разграничавате тези две неща. Сероксатът не само подтиска симптомите, но с достатъчно прилагане и лекува болестта. Колко е достатъчно обаче може да е крайно различно при различните страдащи, и често не е възможно да се предскаже отначало и от най-опитните лекари. Ако лечението не е било достатъчно, след спирането болестта може и да се завърне. Но това не е трагедия, а начин да разберем, че просто ни е нужно по-упорито лекуване, за да я отпратим задълго или дори завинаги.
ПР се появява, за да ви покаже точно едно нещо – че трябва да го лекувате. И лекувате ли го както трябва, минава за дълго време, а ако повтори, се лекува по-лесно. Представете си го като счупен крак. Много е неприятно, но с времето оздравява. И да, няма гаранция, че няма никога повече да го счупите – но дори без нея животът е чудесен. 🙂
Григор, а каква е разликата между серопрама и сероксата?
С ниската доза флуанксол след седмица подобрение кръвното ми отново се вдигна на гранични стойности-140-145/90-95. По-висока доза (2 до 3 мг) дневно би ли понижила кръвното, или флуанксол няма този ефект?
Поздрави,
Григор, още един въпрос.
Според теб, има ли група антидепресанти, които биха повлияли положително на вестибуларната дисфункция след стреса….отново залитам,особено сутрин, и не знам какво да правя.
Поздрави
zdraveite iskam da vi popitam kak moga da spra ЕСОБЕЛ piq go po 10 mg ot nqkade 2 meseca no ne mi deistva dobre daite mi shema po koqto da go mahna
@stan: Какво е сероксат може да се прочете тук, а какво е серопрам – тук. Флуанксолът има известен свалящ кръвното ефект, но не е типично лекарство за кръвно – обърнете се към лекаря си за преценка. За съжаление нямам представа от ефектите на антидепресантите върху вестибуларния апарат.
@bogdan: Преди въпроса „как“ идва въпросът „дали“. Консултирайте се за това с лекаря си – той знае достатъчно за вас и страданието ви, за да може да даде компетентен отговор, а аз не.
Можете ли да дадете повече разяснения относно сероксата и ставните болки? Не бях запозната с тази подробност.
И още един въпрос- по-нагоре споменавате, че имате наблюдения върху ваши познати, лекували се с антидепресанти. Има ли напълно излекувани и преминали периода на спиране нормално?
Наближава “моето” намаляване на лекарствата и се моля ден и нощ да не се връщат мъките.
@Ирина: Антидепресантите ви помагат да водите дълъг и нормален живот, и така да доживеете до преклонна старост, в която всички хора имат ставни проблеми. По тази логика би трябвало да се каже, че антидепресантите водят до ставни проблеми. 😉
(Друг пример за тази логика: Лекарствата за сърце водят до остаряване – те ви помагат да не умрете още млади.)
Да, виждал съм немалко хора, напълно излекувани и спрели лекарствата нормално. Значителен процент от лекуваните. Ключът към това са две неща.
Едното е да ги спирате едва след като болестта е излекувана напълно. Бързането да спрете лекарството колкото се може по-скоро е доста сигурен начин да го спрете още преди болестта да е излекувана. Съответно тя се връща и страданията започват отново. (И по начало зле настроеният към лекарства болен започва да ги плюе още по-енергично – ето, виждате ли, нищо не излекуваха тия боклуци!… Народът е казал: дебела глава много пати.)
Другото е спирането да е постепенно. Колкото по-тежка е била болестта и колкото по-дълго сте пили лекарствата, толкова по-постепенно ги спирайте. Да, има и хора, които ги оставят отведнъж и нямат особени проблеми, но не с всеки е така. Съветът ми е: намалявайте дозата наполовина, като между всеки две намаления изчаквайте колкото всички симптоми от намаляването отзвучат напълно, и после още толкова. (Но не по-малко от месец.) Слезте поне до 5 мг дневно, ако проблемът е бил тежък дори до 2.5 мг на ден, преди да ги спрете напълно. Указания как да делите дозата има в записа най-горе на тази страница.
Мерси за отговора отново.
Пия Сероксат, 20мг. Деля ги на половинки ( половинка като стана и половинка преди да легна). 2 пълни месеца. Влизам в третия. Водя относително нормален живот.. Сякаш съм включена със зарядно, не знам как да го обясня. Силен и здрав човек съм като цяло, не ми се иска да се появява адът отново.
Да попитам, какви могат да бъдат най-лошите симптоми на отнемане на Сероксата?
@Ирина: Могат да бъдат много и най-различни, но дори когато се появят, в един човек обикновено се появяват малка част от тях. Най-чести са тези, които наподобяват настинка – болки в мускулите и в очите, втрисане и слабост. Най-често са неприятни, но напълно в рамките на поносимото.
Отново благодаря за отговорите! Искам да ви споделя, че направих 1-2 по-сериозни тренировки. По време на тренировките съм ок, но след това имам известен дискомфорт. Стягане в гърдите, учестено сърцебиене. Това, което чета за хипервентилацията е в пълна сила при мен. 1 към 1.
Смятате ли, че въпреки тези усещания, мога да продължавам да тренирам силово? И бих ли имала проблем според Вас?
Колкото края на месеца наближава, толкова повече се притеснявам от спирането на лекарството си. Мисля си много лоши неща.
Вашият форум ми е като лъч надежда.
Постоянно си задавам въпроси, дали ще се справя. Хипервентилацията може ли да ме доведе до много лошо състояние?
@Ирина: Намалявайте натоварването в края на тренировката постепенно. Не залягайте твърде много на силовата част: При жени на 27 години вече максималният силов капацитет започва да спада – възможно е просто възможностите на тялото ви да намаляват мъничко заради възрастта, без никаква връзка с болестта или лекарствата. Трябва да прецените това сами.
Хипервентилацията няма как да ви доведе до много лошо състояние. Тя е естествена реакция на организма, набавяне на необходимия му кислород. Може би организмът ви се опитва да сигнализира, че за него (на тази възраст, състояние и т.н. и т.н.) е по-подходящ баланс на тренировъчно натоварване, изместен малко повече към аеробната част.
Отново съм аз. Благодаря за отг-а. Вие сте ми като лъч в страшния тунел. Благодаря че ви има.
Искам да попитам този път следното. Както споделих, пия Сероксат, 20мг, половинка сутрин и половинка вечер.
Тъй като ставам късно (в момента не работя), първият ми прием е около 12 на обяд. А вторият е преди да си легна, в 1 вечер.
Има ли проблем според вас с приема в тези часове?
И другият ми въпрос е, има ли проблем с втората половина да не приемам храна, тъй като е много късно вечерта? Въобще има ли проблем, ако се приема Сероксат без прием на храна?
Още малко имам до края на месеца, когато вероятно ще започна да намалям сероксата..И се моля, дано да нямам сериозни кризи.
Много хора харесват и следят блога Ви, и ако мога да си позволя, да посъветвам хора с подобен на моя проблем, да не споделят много за състоянието си, че имат някакво разстройство, че пият хапчета, и т.н., тъй като хората са жестоки в някои от случаите.
Сега уж близки до мен хора злоупотребяват с това, което знаят за мен, че пия антидепресант и говорят зад гърба ми, че съм била ненормална. И е много обидно.
Внимавайте на кого какво казвате.
@Ирина: Не, часовете не са проблем, стига интервалът между приемите да е спазен. За храната обаче бих посъветвал да хапнете мъничко, преди да пиете Сероксат – дори два-три залъка да са. Не е особено дразнещ стомаха, но просто за всеки случай.
За приказките на простаците – моят съвет е да не им обръщате внимание. С тях те казват не нещо за вас, а нещо за себе си. Радвайте се, че са показали какви са по сравнително безвреден начин. Какъвто и да е проблемът ви, вие ще се излекувате. Те няма да се излекуват от простотията и злобата си никога.
А това се връща върху тях, и не като божие възмездие или отмъщение на околните. Човек съди за света по себе си. За простаците и злобарите светът ще бъде прост и злобен, винаги – такива са очилата на очите им. И ще страдат от това и то ще ги мъчи всеки миг до края на живота им. И да искате, не можете да им отмъстите така, както те сами отмъщават на себе си.
Много благодаря за подкрепата. На 30ти октомври ще посетя психиатъра, който още предния път ме предупреди, че преценявайки състоянието ми, ще ги спра… След 3 месеца прием. Доверих му се, след като известна психиатърка от града ми, ми каза, че без да пия схемата й (Сероксат, флуонксат (или нещо подобно), и ривотрил), няма да мога да оздравея. Стори ми се прекалена, и се обърнах към този психиатър, който ми каза, че няма смисъл от такава силна доза, и 3 месеца съм доволна от резултата.
Дори вече спортувам, не на макс, но имам значително подобрение.
В някои статии по темата, съм чела, че непосредствено преди намаляне на лекарството или спиране, и след самото спиране, да се изключи спортът е желателно. А аз тъкмо навлязох във форма. Какъв е вашият съвет? Да си продължавам ли тренировките, въпреки че наближава краят на сероксата?
Много ме е страх, не знам какво предстои.
@Ирина: Аз бих посъветвал да продължите, но да намалите малко интензивността на тренировките временно. Следете състоянието си и преценявайте по него дали се налага още намаляване, дали така е поносимо или можете да гоните отново форма.
Здравейте, Григор!
Дали бихте могъл да ме посъветвате за схема за спиране на Лароксин. Синът ми го пи 6 месеца – 1 път дневно, 75 мг. Лекарят му каза да го спре, но не препоръча схема на спиране.
@Boyana: Лароксинът е венлафаксин – SNRI препарат.Точната схема за спиране зависи в някаква степен от проблема, за който е бил пит.
Една сравнително универсална схема е описаната по-горе в записа. Намалявате дозата наполовина (ако е нужно, режете таблетката на две). Пиете така докато всякакви симптоми от намаляването изчезнат напълно, и после поне още веднъж по толкова. (Не по-малко от месец, дори месец и половина общо, дори ако няма никакви симптоми на отнемането.) След това продължавате с четвъртинка, по същия начин и за същото време. Добре е след това да слезете на осминка и този път да продължите по-дълго, до 2 пъти времето след изчезването на симптомите, или поне 2 месеца. Чак тогава пробвайте да го спрете напълно.
Ако при пълното спиране симптомите на отнемането са трудни за понасяне, можете да се върнете отново на осминка и да я пиете поне 1 месец. След това отново слезте на половината от нея, за поне 2 месеца и след това мислете за спиране.
Здравейте, Григор! Бих искала да попитам какви обезболяващи за главоболие могат да се пият с Ефектин? Преди не съм имала, но откакто го пия, често ми се случва и е доста тежко. Благодаря предварително.
@evlad: Ефектин е още едно от търговските наименования на венлафаксин. Заедно с него не бива да се пият трамадол, петидин, меперидин, декстропропоксифен и някои други обезболяващи. (Това са генеричните им наименования – търговските може да са всякакви.) Сравнително безопасни са парацетамолът и ибупрофенът (под всякакви търговски наименования).
За повече информация се консултирайте с лекаря, който ви е изписал Ефектин. Освен точни търговски наименования, той познава и конкретно вашия случай и може да прецени какво е подходящо точно в него и какво не.
Много Ви благодаря за бързия отговор. За съжаление обаче Лароксина, който пия, е на капсули – 75 mg, а те не могат да се делят. Какво да правя? Докторът, който го предписа, каза сега да го спра изведнъж, като веднага го заменя със Сероксат – 20 mg, който вече може да се дели и намалява постепенно. Освен това вечер пия Еглонил – 100 мг – не знам Сероксат и Еглонил може ли да се комбинират. Наистина съм объркана какво да правя, може ли изведнъж да заменя Лароксина със Сероксат? Благодаря предварително за отговора Ви, Григор.
@Boyana: Капсулите са чудесни! Отваряте ги, изсипвате внимателно праха на стъкло или друга гладка повърхност и го разделяте с остро ножче на колкото ви трябва части. Още по-лесно е, отколкото с таблетките.
Еглонил трябва да не е проблем да се комбинира със Сероксат. Съмнявам се обаче дали Сероксат е добра идея за преход към оставяне – периодът му на полуелиминиране от организма е кратък. За да намалят ефектите на оставянето трябват лекарства с дълъг период на полуелиминиране, примерно Прозак… Но мисля, че процедурата с деленето е най-добрата, свикнал съм да разчитам на нея.
Много бърза реакция, благодаря Ви сърдечно! И аз си мислех, че с капсулите е лесно, но лекарят не предложи такъв вариант. Може би поради спецификата на съдържанието – не е прах, а нещо като сребърни топчета. Мислех си дали не е възможно просто да се купят таблетки Лароксин от 150 и да се делят по Вашия начин? Малко ми е странно да се преминава на друг медикамент, за да се спре първия. А как ще се спре след това Сероксата? И ме притеснява също дните след спиране на Лароксина, в които веднага се вземе Сероксат- как ще се понесе това?
Здравейте отново, и благодаря за отделеното ми внимание. Ще си позволя отново да Ви попитам нещо. Много се притеснявам, че само след около 2 седмици ще трябва да започна да намалявам приема на Сероксата, с цел спиране на лекарството. В последния си пост вие пишете следното:” Еглонил трябва да не е проблем да се комбинира със Сероксат. Съмнявам се обаче дали Сероксат е добра идея за преход към оставяне – периодът му на полуелиминиране от организма е кратък. За да намалят ефектите на оставянето трябват лекарства с дълъг период на полуелиминиране, примерно Прозак…”
Това значи ли, че Сероксата в моя случай е добре да се замени с лекарство, което е с дълъг период на полуелиминиране, за да бъдат по-леки симптомите на отнемане?
Дано повече хора вземат предвид това, което споменавате за бензодиазепините. При мене беше истински ад. Не го пожелавам на никого.
Искам да Ви споделя също, че страдам от паническо разстройство от края на май, а адекватно се лекувам (със Сероксат) от 3 месеца насам. И въпреки целия ад, смятам, че се промених малко или много. Дадох си сметка за някои неща, за някои хора. Станах по-малко чувствителна. Май започнах да се замисля, че трябва да ценя повече себе си.
Грешката ми беше може би, че споделих на някои хора за състоянието ми, които може би биха ме обидили в някакъв момент…….
На всички ваши читатели в блога, не им е лесно. И на мен включително. А вие ни помагате наистина много.
Последният ми въпрос исках да е следният:
Няма как да забравя адът след спирането на транксена…. Според Вас какво би се случило в най-лошия случай на отнемане? Може би Ви звучи смешно, но понякога си мсиля, че няма да мога да издържа, и може и да умра. И това много ме притеснява.
Теоретично, чисто физиологично, възможно ли е да умра от ужасен синдром на отнемане, или от самото разстройство?
Благодаря Ви отново!
Благодаря за отговора! 🙂 А какво ще кажете за обикновения аналгин за главоболие в комбинация с Ефектин? Последния път, като го взех, се почувствах малко странно и ми прилоша, но не знам дали е било точно от него. Как мислите?
@Ирина: Повечето хора оставят венлафаксина без да е нужно да го заменят с лекарство с дълъг период на полуелиминиране. Ако пробвате старателно и по указания начин, но не успеете, тогава мислете за такъв вариант.
Абсолютно е необходимо да цените повече себе си. Всъщност, това не е точната дума. Май точната е да бъдете малко по-смела, във всякакви обстоятелства. „Мечка страх – мене не!“.
Чисто физиологично е принципно възможно да се умре от синдром на отнемане. Толкова тежък синдром обаче обикновено успяват да постигнат само специалните дизайнерски супер-наркотици, и дори и те далеч не при всекиго. Не ми е известно в историята на медицината да има случай на умрял или осакатял от синдром на отнемане при антидепресанти. 🙂
@evlad: Принципно не бих очаквал да има странни ефекти от комбинация на Ефектин с аналгин. Да, когато се опре до психофармака, всеки организъм е много индивидуален. Все пак обаче на ваше място бих направил още една-две проби, преди да обявя, че прилошаването идва точно от тази комбинация.
Благодаря отново. Аз ви вярвам и следя всеки един коментар. Това, което отговорихте за синдрома на отнемане е вид успокоение за мен.
А според Вас при положение, че съм приемала Сероксата (20мг) по 1/2 сутрин и 1/2 вечер, 3 месеца, приблизително колко време би следвало да го намалявам според Вас?
Вашето мнение е много важно за мен.
@Ирина: По схемата, която ви описах няколко коментара по-нагоре.
Здравейте отново. Бих искала да попитам очаква ли се да има някакъв проблем при заменянето на Лароксин със Сероксат? Как трябва да се премине от единия на другия медикамент?
@Boyana: Не бих посмял да дам съвет, без да познавам доста подробно историята на болестта ви. Разликата между двете не е голяма, но все пак я има. Защо не попитате лекаря, който е предписал тази смяна? Той със сигурност я е преценил.
Григор, как влияе ципралекс на съня. Аз имам и без това шум в ушите и заспиването ми е трудно (в момента пия флуанксол) и се притеснявам нещата да не се изострят…
Поздрави,
Stan
@Stan: Индивидуално е. Единственият начин да знаете конкретно за себе си е да проверите.
Григор, според Вас има ли проблем да пия флуанксол и да смуча таблетка валидол вечер-имам шум в ушите и само валидолът помага?
@stan: Не би трябвало да е проблем – валидолът няма сериозни взаимодействия с флуанксола.
Здравейте отново от и мен! 🙂 След 3 месеца прием на Сероксат -1/2 сутрин и 1/2 вечер, се чувствам много добре. Психиатърът днес ми каза да намаля дозата, като 1 месец приемам 1/2 само сутрин (вечерната 1/2 отпада). След като мине този един месец, би трябвало от 1/2 да спра да ги приемам напълно. Това ми каза той.
Всичко звучи добре, но прочитайки няколко пъти статията ви, това би било доста рязко спадане на дозата. Тъй като вече тренирам по-задълбочено (от най-улеснената програма минах на по-напреднала), ще е проблем ли? Ще трябва ли да спра да тренирам за извествно време?
Много се притеснявам от това, което ме чака.
@Ирина: Първото намаляване, от 1 на 1/2, е напълно нормално. Второто може да е малко рязко – ако искате, след края на месеца на 1/2 приемайте още един месец по 1/4, за всеки случай. Би трябвало да няма проблеми. 🙂
а какво да очаквам според вас, като симптоми по време на намаляването?
@Ирина: Много индивидуално е. Възможно е да има някои (като правило не всички) от описаните в записа най-горе симптоми. Доста възможно е обаче и да няма никакви или почти никакви осезаеми симптоми.
Много се притеснявам и отлагам 2ри ден с намаляне на дозата от страх. От утре ще пробвам по 1/2 само, но какво ли следва..страх ме е да не започна да губя координация отново, страх ме е да не започна отново да не мога да се движа, защото колената ми не го позволяват (а иначе имам много здрави крака от спорта), страх ме е от неизвестното……
Дори имам възможност да започна работа всеки момент, но се притеснявам силно…..
здравейте. три години бях на ленуксин за ПР и се чувствах добре. след спирането започнаха прескачания и сърцебиене. оттам минах на деанксит 1 сутрин и 1 наобед и се чувствам горе долу добре, но се появи социална фобия. ще съм благодарен за препоръки дали пак да се минава на по-силен антидепресант или нещо друго за да се повлияе социалната тревожност ??
@Ирина: Притесненията ви са гласът на болестта, която се бори да остане. Не се колебайте – действайте смело! 🙂
@боби: Социалната тревожност може да бъде повлияна добре от повечето видове психотерапия. Най-простият и лесен е нарочно да прекарвате сред хора колкото се може повече време. И е най-резултатният, ако хората са свестни и приятни.
здравейте и от мен! 3ти ден с 1/2 сероксат, и за4наха много неприятни електро6окове в главата…и започнах да се притеснявам..моля ви посъветвайте ме нещо…3ти ден с половин доза и започва адът да напомня за себе си, макар и в малка степен.
помогнете ми! Единственото място в нета, което ми е упование..
Здравейте отново! Явно не съм пратила коментара си, позволявам си да задам отново въпрос.
Трети ден ми е, откакто съм намалила Сероксата (20мг) от 1 на 1/2 хапче на ден.
Започнах да получавам нещо като електрошокове в главата. Схващания в мускулите на ръцете.
Имам лека неустойчивост при вървене.
И това е едва 3тия ден. Какво да очаквам оттук нататък ?
Вашият блог по темата е най-сериозното място в нета, където мога да получа кураж или съвет.
Отново ли ми започват мъките ? 🙁
Имам отделно спортни задължения които не знам как ще извършвам в момента.
Моля за съвет! Адът отново ли идва ?
@Ирина: Коментарът е бил изпратен, просто ме е нямало да го одобря, за да се покаже.
Не, не се безпокойте – адът не идва отново. Симптомите, които описвате, са сред най-типичните при намаляване. Не очаквам да станат съществено по-силни, нямайте страх от това. Напротив – скоро ще започнат да отслабват и след не дълго време ще изчезнат напълно.
(Отбележете си колко време са продължили. Добре е да изчакате поне още толкова време преди следващото намаляване. Повече може, по-малко не бива.)
Успех! 🙂
Психиатърът каза, че трябва да пия по 1/2 в продължение на 30 дни, след което да го спра напълно.
Страхът ми се крие в това, докато вървя или пресичам улица например, да не би да се случи нещо, и да ме блъсне кола, вследствие на състоянието ми.
А как се обясняват тези “електрошокови удари” в главата? Ужасни са. В известен смисъл пречат и на координацията ….. Сякаш ставам друга
И какво бихте ме посъветвали за спортната ми дейност? Да спортувам ли въпреки всичко? Или отново да прекъсвам?
@Ирина: Твърде малко вероятно е заради ефектите на намаляването да се случи нещо, което да увеличи вероятността да ви блъсне кола. Мисля, че абсолютно спокойно можете да не се боите от това.
Тези „електрошокови“ удари са ефект на нарушена регулация на ацетилхолина (това е един мозъчен медиатор). При промяна в дозата на лекарствата тази регулация леко се разклаща и ѝ е нужно известно време, за да се възстанови. Но не се бойте, възстановява се и всичко е наред.
Нека видим как върви отминаването на тези ефекти. Тогава ще мога да ви дам съобразена с точно вас схема за спиране.
5ти ден на половин доза и електрошоковите усещания се задълбочават . Започвам да се отчайвам. Споделям само с родителите си. Мъжът до мен не ме разбира понякога и ме е засягал-не смея да кажа и на него за усещанията си.
Апетитът ми е по-силен последните дни, започнах да пълнея…..
Чувствам се сякаш съм половин човек. Извинявам се ако досаждам. Но ми е адски трудно. Днес насила вървях около 40мин по улиците, и имах чувството ,че падам. Сякаш отново не съм аз :(.
Не го пожелавам на никого.
@Ирина: Бих предположил, че усещанията ще се засилват до една седмица, максимум десет дни от намаляването на дозата. След това ще започнат да отслабват, докато изчезнат. Не се обезкуражавайте – издръжте и ще победите! Сигурно не е лесно, но ще премине. Просто е въпрос на време, и то не на много.
За апетита – обикновено той отслабва след намаляване на дозата. А и е трудно да си представи човек, че ще напълнеете осезаемо за пет дни. Така че бих посъветвал просто да не обръщате внимание на това. Дори да го има реално, то ще се нормализира заедно с изчезването на усещанията.
Благодаря отново за чудесната ви подкрепа! Имам 3 спортни занимания тази седмица, които не мога да отменя. Според Вас на фона на състоянието ми, ще се справя ли? Отлагам 2 дни, но повече не може.
Имам една по-суеверна близка, която ми казва, как еди-кои си хора ме мразели, и съм трупала негативна енергия, без да зная, и затова съм стигнала до тези състояния. Но мисля, че не би трябвало да има логика.. Споменах го да Ви споделя, какви странни мнения имат някои хора. Понякога още повече се обърквам от тях.
А вашият блог е едно спасение за хора като мен. Бъдете жив и здрав!
Тези мъчителни симптоми не ги пожелавам на никого!
А когато организмът ми свикне след 10 дни на дозата, какво следва със следващото намаляне? Нямам други оплаквания, но тези електрошокови усещания са много неприятни и страшни.
@Ирина: Вероятно ще се справите със спортните занимания, но може да се наложи да намалите темпото и да има някои преходни неприятни усещания. Не се безпокойте. А за мненията на хората – спомнете си приказката за бащата, сина и магарето. 🙂
След като организмът ви свикне на дозата, трябва да му дадете известно време, за да набере резерв от издръжливост – така следващото намаляване няма да е твърде тежко. Затова и е нужно да изчакате между свикването и следващото намаляване поне още толкова, колкото е отнело свикването (но не по-малко от месец общо).
Доколкото разбирам, проблемът на електрошоковите усещания е дори не толкова че са неприятни, колкото че са страшни. Много важно е да знаете, че те са само усещания и не могат да ви навредят. Така че твърдо не им се плашете. Да, може да са неприятни – много неща в живота са. Но с търпение (дори инат) и постоянство ще отминат и всичко ще е наред. Горе главата! Лекувате ли се както трябва, ви очакват хубави дни. 🙂
Григор, колко лесно може да се спре флуанксол?
@stan: Зависи от много неща. Като начало, доколко лесно ще е да се мине без него? Това е напълно отделен въпрос от спирането.
Здравейте и от мен! 10ина дни съм на намалената доза сероксат. Пия 1/2. Като цяло се чувствам по-добре. Пиша този път, тъй като малко прегреших. Пия сероксата по обед. Днес , за първи път от месеци, си позволих да изям 1 грейпфрут. При положение, че вчера съм пила хапчето по обед, минали са около 18 часа, и изядох 1 грейпфрут. Все още не бях пила лекарството, и започнах да се чувствам зле. Не зная от внушение ли е , или нещо се случва с организма ми, но не ми е добре. Притеснявам се. Може и да Ви е смешно, но се притеснявам от нещо фатално в момента. Какво може да мисе случи?
@Ирина: 18 часа са твърде много, за да попречи грейпфрутът на хапчето. Вероятно дори 2 часа биха били твърде много. Отделно, ефектът на грейпфрута е, че се свързва със субстанцията на хапчето и по този начин намалява дозата, която организмът ви абсорбира. Дори ако ги вземете едновременно, ефектът просто ще е все едно сте пили по-малка доза.
Мисля, че се безпокоите твърде много. Малко по-безгрижен подход към живота няма да ви причини нищо лошо – напротив, ще ви направи много по-щастливи. 🙂
Здравейте! Днес тренирах 3ти ден,по-силови тренировки, на които се чувствах добре, но сега се чувствам ужасно. Предполагам, че е от хипервентилацията, но съм адски притеснена. Може би съм се претоварила. Най-вероятно. Но трудно си поемам въздух. Тоест почти нямам въздух в момента, и не знам какво става. Имам супер стягане в гърдите. Чувствам и нещо, като много висок приток на адреналин. Но стягането в корема, гърдите и областта на шията ме плашат.
Моля ви -кажете ми да се обръщам ли към лекар, да не стане прекалено късно?
Много се страхувам. Ще следя форума за отговора ви.
Надявам се по късмет да е в близките часове, защото много зле се чувствам….По-учестено сърцебиене, и всички по-горни симптоми, които ви споменавам по-горе.
Моля ви-помогнете ми! Вие сте ми голяма опора!
@Ирина: Не, не е необходимо да се обръщате към лекар. Симптомите ще преминат. Просто сте се претоварили, заради известното време без тренировки. Лекарствата срещу болестта също намаляват донякъде капацитета ви – не е нужно да спирате тренировките, но е добре да имате предвид, че възможностите ви са мъничко намалени. Иначе всичко е наред.
Благодаря за отговора! Няколко пъти през деня имам прескачания в сърдечната област. Сякаш сърцето се “намества”.. Отделно коремът и гърдите ме стягат. Накрая на месеца от 1/2 сероксат, трябва да го спра напълно. И не знам какво следва. Психиатърът ми каза, че няма проблем от 1/2 да мина на 0.. тоест да го спра, но се притеснявам. Постоянно си представям как нещо лошо ще ми стане.
Мъжът до мен вече му писна, не ме разбира и постоянно пита кога това ще спре.
Григор, преди време се чувствах зле от золофт, сега ми предлагат като вариант ципралекс и флуанксол. Не са ли от една група, притеснявам се да не се получи същият ефект…под една група имам предвид SSRI?
Здравейте отново! 2 дни след като Ви писах, без да съм се натоварвала, днес усещам ужасно душене, и стягане в гърдите… Сякаш някой ме е хванал и ме души. Уж трябва да вървя на по-добре, но какво се случва с мен? Страх ме е
@Ирина: Както вече ви бях посъветвал, преминете не на нула, а на четвъртинка. Или дори изчакайте още известно време преди намаляването – вреда няма да има – или и двете. Мисля, че ще е полезно.
За прескачането на сърцето и стягането в гърдите – не очаквам да е от лекарството или от намаляването: възможни, но много редки симптоми са. По-скоро бих посъветвал да си дадете още малко време преди следващото намаляване.
@stan: Ципралексът е есциталопрам, тоест наистина е SSRI. Флуанксолът обаче е флупентиксол – фенотиазинов невролептик, напълно различно лекарство. Не се безпокойте.
А според Вас повишеното количество адреналин може ли да бъде опасен за организма ми?
Здравейте! 2 дни след като писах тук, отново се появи проблем. След по-интензивна тренировка, отново се почувствах много зле. На връщане, видях комшийка пред блока, която помолих да се качи с мен до нас. Толкова зле се почувствах. Ужасни стягания в сърдечната област, гърдите и душене в гърлото. Всичко това продължава и до този час.
На няколко пъти усетих прескачане на сърцето. А 2те кардиограми, които са ми правени, показват, че нямам проблем със сърцето.
И въпреки всичко симптомите са много страшни.
Интензивният спорт е моя страст. Не зная някога ще бъда ли годна въобще да си върна предишната ми форма..
И още един въпрос към Вас: Според Вас състояния като моето, трябва ли да бъдат криени от хората около нас?
@Ирина: Зависи колко е повишен адреналинът. Ако прекалявате с него твърде много, нищо чудно да си докарате някои болести, по-типични за мъжете – инфаркти, инсулти (в по-напреднала възраст, но почвата за тях се подготвя от младостта)…
За симптомите – продължавам да мисля, че са продукт на претоварването от тренировките. Не забравяйте, че по-здрава със сигурност ще станете, но уви, няма как да станем по-млади. А възрастта ни отнема възможността да се претоварваме здравата без видими последствия. Моят съвет е да помислите как да обуздаете малко тази си страст. На 27 години вече не е от най-полезните, нито пък има как да постигате вече резултати като на 20-25 (ако не прекалявате с допинга).
За състоянията – ако сте много силен и мъдър човек, бих препоръчал да не ги криете от околните. (Всъщност, да не ги криете е добър път към това да станете такъв човек.) Но е добре да си изработите начини да се справяте със злите и недобронамерени хора – тях ги има, и е добре човек да се съобразява с това.
Благодаря за отговора! Ще внимавам.
Но просто трудно се примирявам, тъй като има жени около мен на по 40-50, които не са професионални спортисти, и въпреки това се справят с това натоварване.
И аз си казвам, че щом те на 50 го правят, защо да не мога аз на 28………И все си мечтая да съм във формата отпреди само половин година.
Но ето –повиших натоварването, и бях няколко часа в мъки….
Докога ли ще съм така..
@Ирина: Хората са различни. Джордж Форман примерно стана на 46 години световен шампион по бокс тежка категория – дали да се кахъря, че аз не го мога? И какво ще си спечеля, ако опитам?… Не се преувличайте по върховна спортна форма, това увлечение само по себе си почва да става сериозен проблем след 25.
Примерно България е пълна с олимпийски злата, които са спечелени на 25 и са осиротели на 40. Спечелилите ги са имали феноменална физика, далеч над средната, но да поддържаш супер форма съсипва много повече, отколкото дава. Ако планирате нормална продължителност на живота и добро здраве и след 35-годишна възраст, намалете изискванията към себе си. Разумно е.
Здравейте Докторе! От Октомври миналата година започнах да пия Есцитил 10мг по 1 на ден. Пих го 5м и постепенно го спрях.Близо половин година не съм пила нищо, но от няколко дни имам вибрации в тялото,които са по-осезаеми вечер. Не мога да заспя, но и не искам да взимам Ксанакс. Възможно ли е толкова късно да започнат симптомите на отнемането? Взимам само Валидол, но не знам до кога ще издържа на хроничното недоспиване.
Здравейте! Завръщат ми се симптомите от самото начало- силния задух и стягане в гърдите. Днес пак не знаех какво да правя. Почти нямах въздух. Какво да правя с дозата ? Да продължавам ли все така на 1/2 докато свикне организмът?
Не мога да си дам обяснение от какво точно ми става така… Имам все едно топка в гърлото и не мога въобще да дишам.
@МАРИ: Не, абсолютно невъзможно е. Симптомите на отнемането започват обикновено 2-3 дни след спирането. Не съм чул случай да са започнали цяла седмица след него (и наистина да са симптоми на отнемането). Търсете причината другаде, и я търсете! Надали е опасна, но недоспиването не е приятно.
@Ирина: Според мен засега не пипайте дозата, но вземете веднъж за проба някакво успокоително. Една добра проба е половин таблетка (от 3 мг) Лексотан, или таблетка Ксанакс. Ако почувствате облекчение, дори не пълно, задължително говорете с лекаря си – възможно е ситуацията да не е закрепена както трябва и да имате нужда от връщане на основната доза. Също много добра идея в този случай би била да намерите добър психотерапевт.
Психотерапевтът го имам предвид. Посещавах преди около 10 пъти, но финансово не е много изгодно, и когато взех да се чувствам по-добре, спрях да ходя. Сега може би пак мога да се обърна. Ще видя как се движат нещата. Относно успокоителните, след лъжовния период на уж “успокоение”, след 2 месеца с транксен, беше едно от най-ужасните неща, които съм преживявала. Вие също споменавате за това как понякога няколко седмици на бензодиазепини, е достатъчен за да има ужасни последствия. Така беше и при мен. 15 дни , през които не можех да направя няколко крачки сама. Не го пожелавам на никого.
Това, което преживявам сега, е едно нищо, в сравнение с тогава……И затова предпочитам да се мъча, доколкото имам сили, отколкото да се пристрастявам.
А точно това беше започнало да се случва.
Просто искам да бъда същия активен човек отпреди, който да може да се разходи спокойно, да поспортува, а не този, който съм от 6 месеца.
Психиатърът ми каза, че съм нямала нужда от лекарства, но защо тогава се чувствам така…….
@Ирина: Когато става дума за единична проба, можете да не се безпокоите от пристрастяване – направете я, за да знаете това ли е проблемът ви.
Алтернативата е да е някакъв психологически проблем. Въобще не става дума за преструване или подобни неща! Както всеки орган в организма си има работа, така я има и мозъкът, и неговата е да обединява в едно психология и биология. (Или нематериално и материално, ако предпочитате.) Затова в него няма рязка граница между психологически и биологични проблеми – доста са по средата. Отделно от това, в него психологически проблеми могат да причиняват биологични неща и обратно. Затова ви е нужен добър психотерапевт. Но съветът ми е да си направите първо експеримент с еднократна доза бензодиазепин, за да разберете повлиява ли проблема ви. Ценна информация е за лекаря, който ще ви насочи как да се справяте с проблема.
Здравейте, всичко започна преди малко повече от година. Поради загуба на родител изпаднах в депресия. След стрезам, флуанксол, и есобел стигнах до 150мг Велаксин сутрин и 75мг на обяд. Два пъти на ден деанксид и по един валдоксан вечер. Няма да изпадам в подробности по време на лечението, но след почти една година намалих Велаксина до 75 мг сутрин. Валдоксана спрях много лесно, без ефект. Първия път спирането на Велаксина го направих съгласно указанията на психиатъра ми, а именно през ден 75 мг. След няколко дена се появи тревожност и плачливост след боледуване на детето. Работата ми е стресова но тя не ме разклаща, докато болест при детето да. Започнах пак да пия всеки ден 75. След като прочетох блога ви започнах да деля капсулата на 50 мг. След две седмици прием и бронхит на детето пак се разтревожих и се появи апатия, мързел,липса на апетит все начални симптоми на депресия. Два дена пия по 150 сутрин в желанието си да се възстановя но май прекалявам. Сънлив съм и губя сила. Въпроса ми е дали депресията не е излекувана, или това е от пристрастеноста ми към Велаксина. Наистина се чуствах добре и исках да спра лекарствата. Не съм депресивен и не очаквах да се случи подобно нещо. Психиатъра ми също ме посъветва за спиране, но уви не съм познал. Надявам се утре да е ден без симптоми. Уморих се вече да страдам.
@Диян Николов: Лекарствата от SSRI/SNRI категорията не би трябвало да е принципно възможно да доведат до пристрастяване. Някои от тях е трудно да бъдат спрени заради привикване, но двете неща са много различни на дело, не само на дума.
Мисля, че при вашия случай е подходящо да спрете Велаксина, но да покривате по-силните психологически стресове (от типа на боледуване на детето) с вземане на препарат от типа на Деанксид, Флуанксол или подобни. Също, бих препоръчал консултации с добър психотерапевт как да се справяте психологически в подобни случаи. Очевидно сте човек с по-чувствително сърце – това не е недостатък, напротив. Просто имате нужда да си помогнете малко, за да не ви разболява тази чувствителност. Взимайте по-леки лекарства срещу тревожност и се хранете много изобилно с положителни емоции – има много начини за това, психолог или психотерапевт ще ви ориентират чудесно. Ще се справите!
Пак заради чувствителността бих препоръчал да спирате Велаксина много постепенно и внимателно – далеч по-постепенно, отколкото биха ви казали повечето психиатри. (Доста от тях просто не знаят, че SNRI препаратите са значително по-трудни за спиране от SSRI.)
Успех! 🙂
Много Ви благодаря за отговора! Причината за приема на антидепресанти беше депресия и Паник атаки. За това си мисля, че тези вибрации са на нервна почва защото треперенето започна с паник атаките. 6месеца не съм имала такива, като напоследък са слабо изразени-само временно сърцебиене , вълни и вибрации. Пия Корвитол и Норипрел за кръвното по предписанеи на личната. През уикенда си направихме екскурзия до Родопите и нещата доста се успокоиха. Ще потърся мнение от невролог ище проверя хормоните. На 38г и все ме гложди мисълта за предклимакс заради тези симптоми. Още веднъж Ви благодаря и продължавайте все така да помагате на хората. Вие сте от малкото хора, които наистина с човещина изпълняват професията си.
Здравейте! В по-горни постове съм поставяла проблеми и въпроси свързани с моето състояние и лечение. От м. септември тази година посещавам друг психиатър и съответно той ми назначи коренно различно лечение. Съвсем на кратко ще разкажа от къде започнаха проблемите ми. Като цяло съм изключително чувствителна и емоционална и дълбоко вътрешно преживявам дори и чуждата болка и страдание. Имало е събития, които са ме разколебавали, натъжавали, хвърляли в мрачно настроение – това е нормално за повечето хора. Но преди близо три години поставиха на баща ми диагнозата – рак и оттогава за мен стана страшно.Няма да влизам в подробности относно лечението, операцията, страховете и т.н. Всеки божи ден от тогава насам аз живея в непрекъснат страх от тази болест. Страхувам се за баща ми, за другите членове на семейството ми, за себе си. Страхувам се от ТАЗИ болест – конкретно. Сега баща ми провежда контролни изследвания на всеки 3 месеца и когато времето за тях наближи аз не мога да съществувам нормално. Топка е заседнала в стомаха ми, сърцето ми ще изкочи, не ми се общува с никого, затварям се в себе си, не мога да работя нормално.Предишният психиатър, който посещавах определи състоянието ми като депресия, настоящия като тревожност. За себе си аз го определям като хипохондрия. Предишния психиатър ме лекува с ланвексин 75 мг, след това с сероксат 20 мг, след което замених сероксата с тритико и състоянието ми се влоши. В момента се лекувам със стимулотон 100 мг – бях сравнително добре допреди 2 седмици, когато изследванията на баща ми рязко се влошиха, с тях и аз. Психиатърът иска да допълни лечението ми с флуанксол. 2*1 от 0,5 мг. Въпреки че съм сменила толкова различни антидепресанти много се страхувам от този флуанксол – изобщо от антипсихотицити. Получих уверение от лекаря, че няма от какво да се притеснявам, че флуанксолът действал като антиписитик при доза от 6 мг дневно, а иначе просто подтискал тревожността. Как да постъпя? Имам нужда от вашето мнение и съвет. До сега винаги съм се доверявала напълно на лекарите, но в момента имам чувството, че се спускъм по една спирала, от която няма изход. Стимулутон – започнах със 50 мг, после 75, сега са 100 мг, а трябва да включа и флуансол….
@Ani: Депресията, тревожността, паническите атаки, ОКР – това са много сходни като биологичен механизъм заболявания, кажи-речи само проявата им е различна. Някои лекари дори говорят за едно и също заболяване, просто с различни симптоми… Проблемът ви е то, и най-вече това, че не е лекувано адекватно (и че имате силен плашещ дразнител – повечето хора биха се депресирали в някаква степен във вашата ситуация). Тритикото обикновено не е показано при него. Флуанксолът в подходяща доза може да бъде. Но ви трябва стабилно, достатъчно настойчиво и продължително антидепресивно лечение. Вземате ли го, ще тръгнете към подобрение. 🙂
Благодаря за бързия и вдъхващ кураж отговор! Плашеща ли е дозата 100 мг стимулотон в комбинация с флуанксол? ………и коварно лекарство ли е флуанксола /с такива впечатления останах, търсейки информация за него/?
@Ani: Не, и не.. 🙂
Благодаря 🙂
Здравейте отново и от мен! От лошия ми опит с транксена, не искам повече и да чуя за бензодиазепин. Дори в най-тежкото ми състояние, психиатърът ми каза, че няма нужда да се тровя със силата схема, предпоръчана ми от първия, която включваше ривотрил, флуонсол и сероксат, в големи дози. 100% щях да съм един парцал досега. Но предпочетох по-лекия вариант-само сероксат. Единствено се притеснявам от пълното му спиране.
Според мен много психиатри правят пациантите си зависими, понякога без да има нужда от такава силна доза. Аз съм такъв пример.
Пиша във вашия блог, тъй като го намирам за единственото смислено място, на което мога да получа съвет. 🙂
И последно-все пак да слизам ли направо на 0, от половинка, въпреки пристъпите на задушаване понякога? Или не?
@Anonymous: Зависи колко лесно понасяте оставянето – индивидуалните разлики са много големи. Ако сте волеви човек и намаляванията досега не са ви се отразявали тежко, спокойно го оставете от половинка направо. Ако не се чувствате в силата си и/или намаляванията досега са ви се отразявали тежко, по-скоро слезте първо на четвъртинка.
@Ani, dali e vazmozhno, ako oshte chetete tozi blog, da mi pishete za fluanxol na e-mail: Stanimir-l@excite.com
Григор, според Вас приемането на 2х 0.5 флуанксол дали може да води до сънливост? Не приемам никаква друга психофармака, а през уикендите не мога да стана от леглото….?
@stan: Принципно би могло, при по-чувствителни хора, но чак в такава степен сигурно е много рядко. А и само през уикендите ли го приемате? Ако не, би трябвало през седмицата също да не можете да станете от леглото. Лекарствата не се вълнуват трябва ли да ходите на работа, или не.
Grigor, mersi za otgovora, prosto i az njamam objasnenie….
Здравейте Григор,
пия сероксат в момента само по 1 на ден .НО разбрах че съм бременна и веднага го спрях.Синдром на отнемането е в пълна сила..Вие ми се свят,гади ми се, всичко ме боли и нямам никаква сила ,всичко правя много забавено.Вестибуларния ми апарат не работи,имам чувството че залитам!.НО НАЙ- МНОГО МЕ ПРИТЕСНЯВА влиянието на Сероксата върху бебето.Психиатърката каза че не може поне през първите 3 месеца да се приема сероксат.Проблема е че не знаех че съм забременяла и първите 4 седмици от развитието на бебето го пих. Сега обаче се чувствам толкова зле от рязкото спиране , че започвам да се чудя за себе си ли да мисля ,или за бебето Егати казуса! може ли да ме посъветвате!!!!!
@рада: Много момичета, които пият Сероксат или подобни лекарства, разбират че са бременни с месец или повече закъснение. Дефектите и проблемите сред родените от тях деца са на практика същият процент, както сред останалите. Дори при единственият доказано повишаващ се дефект (сцепената устна, ако не ме лъже паметта) честотата е повишена само с около една четвърт. Иначе казано, ако детето ви се роди със сцепена устна, с 80% вероятност ще я е имало и без Сероксата.
Да, много препоръчително е и той, и много други лекарства да не се приемат през бременността, особено през първите 3 месеца. Но във вашия случай мисля, че не си струва да се тревожите. Просто шансът детето да има някакъв проблем заради приемането на Сероксат е много, много малък.
Също, не забравяйте че много от описаните симптоми са чести симптоми и на самата бременност. Моят съвет е да се опитате да ги приемете с усмивка, като част от появата на най-чудесното нещо на света – детето. 🙂
Не се безпокойте – горе главата и се радвайте на живота, който расте във вас! Стискам ви силно палци! 🙂
искренно благодаря!Утре ще посетя докторка”психарка” и ще имам повече информация за стран ефекти,причинени от рязкото спиране на сероксат и действието му върху ембриона,смятам да ги споделя в блога .Внесохте усмивка и спокойствие в моята душа!!!!
@рада: В зависимост от докторката можете да чуете най-различни неща по въпроса – понякога неверни, понякога дори взаимноизключващи се. Не се подвеждайте по лоши вести, преди да сте потърсили и друго мнение. Особено ако лошите вести са дошли от милата ни родна здравеопазна система.
За да бъдеш доктор Хаус трябват познания и мизантропия. За да бъдеш български лекар напоследък мизантропията е достатъчна.
Григор, нужно ли е флуанксолът да бъде намален по схема, както SSRI, или може да се спре веднага?
@stan: Има лекари, които смятат, че може да бъде спрян отведнъж. Лично аз препоръчвам все пак да има някаква постепенност, макар и не твърде строга.
Григор, а има ли ограничение в периода, в който може да бъде приеман флуанксолът-3, 6 месеца, година. Все пак е символичните, не трябва ли да е само като патерица в началото на антидепресанта и дотам?
@stan: Флуанксолът е напълно различно лекарство от антидепресантите. Има си своите показания в най-различни случаи, някъде като основно лечение, някъде като помощно и т.н.
Има случаи, когато е показано непрекъснатото му даване, до края на живота. В други той може да бъде даван за много продължително време. В трети не бива да бъде даван твърде продължително. Много от причините да бъде избрана една или друга стратегия са индивидуални спрямо пациента и не зависят особено от заболяването. Затова е необходимо да се консултирате за подходящата за вас продължителност с лекаря, който ви го е предписал.
Ами при мен флуанксолът е изписан за диагноза хипохондрия, психиатърът ми използва и терминът лека депресия. Не е поставян определен период за приема му, но ме притеснява дали не трябва да има определен период, след който да се прецени ефективността на лечението и при нужда да се промени.
@stan: За да мога да преценя тези неща ми е нужно да познавам случая поне толкова добре, колкото го познава лекарят ви. Това надали има как да стане, а е безотговорно да давам съвети напосоки. Затова е необходимо да изясните това с лекаря, който ви е предписал лекарството.
Здравейте и от мен! Пиша Ви отново да ви информирам какво се случва с мен. Продължавам с приемането на половинка сероксат всеки ден. Имате право, че е по-добре да се стои известно време на намалената доза.
Внимавам със спорта и не правя свръхусилия.
Ходих и на кардиолог с модерна апаратура. Каза ми, че сърцето ми е добре тренирано, и нямам никакви проблеми. Това, което ми предложиха от друго място е, да си направя някакъв вело-тест,. И докато съм на колело или пътека, да ми измерят пулса при натоварването, и да ми направят кардиограма в тази позиция. Според Вас има ли нужда от това? При положение, че на модерна апаратура не се вижда нищо нередно, има ли смисъл от вело-теста?
И още едно “споделяне”. При всяко елементарно покачване на стълби, получавам прекалено силно сърцебиене. И вече наистина не разбирам какво се случва. 🙁
@Ирина: Според мен нямате реална нужда от велотест. Причината за прекалено силното сърцебиене при изкачване на стълби обаче ми е странна. Получава ли се след дори само десетина-двайсет стъпала? Ако да, е много възможно проблемът да е повече психологически, отколкото реален.
Да. получава се и след 20ина стъпала. Може би сте прав. При положение, че е психологически проблема, нали не би имало някакви особени физи4еаки последствия/
@Ирина: Твърдо не, освен ако не сте способни с мисъл да убивате хора, местите предмети и т.н. 🙂
Странно ми е, и същевременно плашещо (поради неизвестността), защо след някакво елементарно натоварване, като изкачването на 50 стълби например, след това последствията са толкова мъчителни? Стягане в гърдите и т.н. Постоянно стоя приведена надолу, за да облекча доколкото мога това усещане. …
@Ирина: Предполагам, че основната причина е психологическа. Възможно е и лекарството мъничко да ви сваля кръвното (което е абсолютно безвредно). Не се притеснявайте изобщо – всичко ще бъде наред.
Здравейте!Изчетох всички съвети,които давате и наистина толкова изчерпателна информация досега не бях чела.Затова искам да се обърна за информация към Вас.Страдам от депресия,агорафобия и силна тревожност,панически атаки .Около две години пих ленуксин 10мг.Ксанакс постепенно го спрях непомня колко време го пих ,но го спрях без проблем и неусещах липсата му,и диазепам за да мога да спя.Беше направо ад,но в един момент се почувствах добре,и около година пих ленуксин от 10мг /по 1/2/таблетка.Чувствах се много добре отново се радвах ,смеех,всичко отново имаше смисъл.Но преди около 2 месеца почувствах силна трвожност просто неможех да стоя на едно място,започна и отново нищо да не ме вълнува ,потиснато настроение,страшно много мисли в главата и то все негативни изобщо старата история с пълна сила.В момента моят лекар ми изписа ленуксин 10мг.сутрин,3пъти по 0,25мг,ксанакс и вечер диазепам за да спя.Първо искам да Ви попитам дали ще ми помогне отново ленуксина при положение,че вече съм го пила,помогнал ми е ,но е допуснал отново старите симптоми.За почти 2 месеца имам много трудни дни особено в началото ,един два дена се чувствам по-добре и така.Миналата седмица няколко дни се чувствах страхотно,но от няколко дни пак съм зле,Нормално ли е при прием на лекарствата почти 2 месеца?Моля Ви за вашият съвет.Благодаря Ви предварително.
Здрвейте отново само забравих да пиша,че това не е втората ми депресия,имам много голямо доверие в моят психиатър,измъквал ме е от много тежки положения, като се има впредвид,че аз съм човек който трудно се доверява .С това което прочетох ,Вие ми вдъхнахте доверие повярвах Ви. И затова искам да чуя иВашето мнение..При мен тези симптоми се отключиха след тежка загуба на близък човек и въпреки,че минаха много години,тези симптоми се появяват през около две години и половина.
Благодаря Ви още веднъж вярвам,че ще ме посъветвате .
@vqra3: Променя се не ефективността на ленуксина, а силата на проблема. Когато преживеете неща, които ви тревожат, безпокоят или разтърсват отвътре, проблемът е естествено да се задълбочи. Важно е да поддържате връзка с лекаря си, за да може той да наглася терапията според нуждата – тя е ефективна тогава. Не се притеснявайте, просто се свържете с лекаря си да донагоди терапията според нужното.
Бих добавил – важно е да се грижите за себе си и психологически. Старайте се да си доставяте голямо количество радости и победи, дори и дребни. Създавайте си поводи да гледате на живота оптимистично и ги използвайте, дори малко насила. Това е като със спорта – отначало е трудно да вдигнеш гирите необходимия брой пъти или да пробягаш нужната дистанция, без да спираш, но ако упорстваш и го правиш, започваш да го постигаш. 🙂 Разработете си начини на действие, чрез които да „обеззъбявате“ внезапно случили се неприятни или разтърсващи случки – животът понякога сервира такива. Съчетавайте тези практики с добра лекарствена терапия и ще успеете! 🙂
Благодаря Ви много за отговора ,наистина ми вдъхнахте надежда,но наистина при всеки човек е различно времето за да се почувства по-добре.Но поне малко подобрение,колко време трябва да мине да подейства антидепресанта.Както се писали ‘старайте се да си доставяте голямо количество радости’.Абсолютно сте прав!В момента ми е трудно да определя какво би ме зарадвало,но и когато се чувствах добре винаги съм се старала на приятелите ми да им е добре на всички роднини около мен да им е добре,защото така аз,се чувствах добре,но като се замисля за себеси от години нищо не съм правила,а и съм домакиня не ходя на работа и може би това влошава още повече нещата.Благодаря Ви,още веднъж за отговора,определено ми дадохте ценен съвет.Дано само като ми поотмине да не забравя пак,че освен всики останали и аз,имам нужда от радост и поне малко да се разведрявам.Рядко се срещат хора като Вас,добър специалист и добър човек!БЛАГОДАРЯ ВИ!
Здравейте отново и от мен! Последните дни имам леко вътрешно треперене. Стягането в гърдите е почти перманентно. Страх от движение…..за да избегна сърцебиенето.
Въпросът ми е,докога да продължавам с половинката Сероксат? И кога да се опитам да я спра?
Психиатърът ми казва, че няма пристрастяване, но аз не вярвам.
Това, което също мога да отбележа като факт е, че хората , които са разбрали за състоянието ми, са много груби в изказванията си. Мъжът до мен ме нарече и “луда”, което е много обидно за мен.
Може би не трябва да казваме нищо на никого…… Обидите са прекалени.
Здравейте!Търся отново Вашият съвет,днес бях на преглед и както Ви бях обяснила с пиенето на ленуксин около 2 месеца се чувствам зле,силна тревожност нервност,силно потиснато настроение,никакво желание за нищо ,апатия към всичко ,моят психиатър ми увеличи ксанакса от0,25мг./3 пъти дневно на ксанакс-3пъти по 0.50мг.диазепам 5мг.при нужда и за вечерта ми добави-ремитра 30мг.,като4 дни ще го пия по 1/2таблетка,после по цяла.Моля Ви ,искам да чуя Вашето мнение,как се съчетават двата антидепресанта.Не съм чувала за съчетаване на два антидепресанта.Възможно ли е да има някакво неприятно взаимодействие с другият антидепресант и негативно състояние върху мен,и изобщо моля Ви,кажете ми всичко ,което мислите по въпроса.Ценно ми е Вашето мнение.Благодаря Ви!
Ленуксина от10 мг.сутрин си остава!
@Ирина: Мисля, че е добре да говорите за това с лекаря си. Подходящо лекарство може да ви помогне срещу нежеланите психологически ефекти, докато не се научите да не им обръщате внимание, каквото те не заслужават. 🙂
@vqra3: Съчетаването на антидепресанти е честа и добре изпитана практика. Нямам как да зная достатъчно за вас, за да мога да преценя дали в конкретния случай е подходящо, но в много случаи е. Не се безпокойте – не виждам нищо лошо в схемата по принцип.
Благодаря Ви,с нетърпение чаках Вашият отговор.Определено ме успокоихте.Благодаря Ви ,за търпението и за това,че отделяте от времето си да помагате и вдъхвате надежда и кураж,защото,повярвайте ми,който не е преминал през този кошмар ,изобщо си няма напредстава за какво става въпрос.Много здраве и късмет пожелавам и на Вас.
А истина ли е, че към всички лекарства, които не са със зелена рецепта, няма пристрастяване?
@Ирина: По принцип човек може да се пристрасти към всичко, и не само лекарства. Сигурно неведнъж сте виждали хора, пристрастени към компютърни игри. (Или залагания, четене на вестници, гледане на филми, вършене на каквото и да е за да не помагат в домашната работа… 🙂 )
Сериозно: реакцията на всеки на лекарства е индивидуална, но шансовете да се пристрастите към лекарство, което не е със зелена рецепта, много сериозно клонят към нулата.
Григор, исках и да попитам, след като в много случаи като моя, сърцето функционира нормално, защо при натоварване, проблемите се усещат точно в тази област? Това нерв ли е? Какво е обяснението?
@Ирина: Не, надали е нерв. Няма как да съм сигурен просто от Интернет комуникация, но ми се струва най-вероятно проблемът да е психологически.
А теорети4но какво се случва в организма? Какво би могло да е? Просто мнение?
@Ирина: Уви, човешкият организъм и мозък не са достатъчно просто устроени, за да може да се даде просто мнение.
Григор, нямах предвид, че очаквам ‘ПРОСТ” отговор от Вас, в смисъла на “елементарен”. Имах предвид ако мога ПРОСТО да ви помоля за мнение?
Мнението Ви е изключително ценно за мен и не бих го характеризирала като “просто”.
@Ирина: Там е проблемът – не е лесно и просто да се обясни какво става в организма.
Много опростенчески казано (до степен да е неточно в някои моменти), болести от типа на депресиите, ПР и т.н. покачват чувствителността на нервната система към психологически и психофизиологични проблеми. Тогава неща, които иначе биха останали незабелязани цял живот, започват да излизат на повърхността и да изглеждат страшни… Няма как да съм напълно сигурен, но ми се струва най-вероятно проблемът при вас да е този. Не че в организма ви става нещо силно и страшно, което усещате, а че болестта е засилила усещанията ви до степен дори съвсем дребни неща да могат да изглеждат страшни.
Важно уточнение: това не е страхливост, паника или друг проблем на характера. Това е фино „разрегулиране“ на нервната система на високо ниво. Самото то не е опасно за живота и здравето, но може да накара други, сравнително безобидни неща да се усещат като опасни. Представете си стъкла за очила, които случайно са били нагрети и са се изкривили. През тях това или онова може много убедително да изглежда криво, въпреки че не е. Вината за това не е ваша – просто трябва да потърсите начин да ги изправите.
Начините в случая са в сферата на дисциплината, която се нарича психотерапия. Простичко казано, там ви учат как да се справите с подобен дефект на възприятието. Полезно е, защото иначе той може да засилва страховете ви и така да поддържа болестта (която пък причинява него, и кръгът се затваря). Ако например се научите да не му обръщате особено внимание – просто да знаете, че той е вид „уплашване на сърцето ви“, а не реална увреда – най-вероятно много скоро ще изчезне. 🙂
Здравейте Григор,
Зависи ли схемата за намаляване на флуанксол от това, колко време е приеман…Написахте, че действието му е различно от това на антидепресантите- трябва ли да се намалява дозата на половинка, четвъртинка (при такава малка таблетка) ?
@stan: Схемата на намаляване на флуанксол почти не зависи от времето на приемане – зависи много повече от конкретния пациент. Дали трябва да се намалява дозата преди спиране зависи от целта на лечението и отново от конкретния пациент. Попитайте лекаря си – той може да ви даде далеч по-информиран отговор.
Здравейте и от мен! На 20г.съм. От 5 години страдам от паническо разстройство. Пия Сеталофт, Лексотан и Стрезам.Атаките му отшумяха,но остана трудното преглъщане(дори невъзможно). Когато се храня сама имам по-голям успех,но ако съм пред хора не мога. Твърдата храна я приемам по-лесно ,но течната е направо ужас. За това и почнах да пия Стрезам. Не виждам кой знае какъв ефект. Психиатърът ми постоянно казваше -ще мине,ще мине, ама става по-зле. Ходих и при 2-ма психолози и на хипноза. Няма ефект. Може ли да ми дадете някакъв съвет,как да се справя с това трудно преглъщане. Много благодаря! Надявам се ,че ще ми отговорите. 🙁
@Катрин: Боя се, че тук нямам как да помогна. Може би е добре да се обърнете към опитен психотерапевт – този тип проблем обикновено е от тяхната компетентност.
Благодаря. Просто изпробвах всичко възможно и без успехи.
Zdraveyte,pirvo iskasm da vi pozfravya za statiyata.Of 6 godini piya remirta of 15 mg na den, v sledstviye of sled rodova depresiya , deystvat mi mnogo dobre opitvah se da gi spra no ne uspyavah
,za sijaleniye psihiyatirkata mi pocina minalata godina ,v momenta Iskam vece da GI spra no jiveya v cujbina I need vladeya ezika mnogo dobre.Ot 1 godina jiveya v cujbina I tuk se cuvstvam mnogo dobre .Moje li da mi kajete nesto povece za tozi antidepressant ,kak da podhodya za da go spra.Blagodarya predvaritelno!
@esma: Има една задължителна стъпка, и след нея най-различни варианти.
Задължителната стъпка: намерете психиатър, който да прецени дали можете да го спрете, или трябва да продължите с него.
Вариантите идват след това – задължително и само след това.
Sirdecno vi blagodarya za birziya otgovor .Misla da napravya sistoto ,koeto me posivetvshte.”Da se kondultiram s psihiatir pirvo”
Здравейте!От 20г. страдам от депресия и ПР.От 9г. съм основно на сероксат, като преди 3г. минах на ксетанор.Винаги съм взимала и успокоителни.Миналата година постепенно спрях ксетанора,и към края на септември го махнах,като останах само на диазепам,чувствах се добре докато през м.ноенври не започнаха кризите.Започнах веднага да си взимам ксетанор с постепенно увеличение на дозата.През това време , още от лятото започнах да слабея, но не обърнах голямо внимание.След започване на ксетанора от началото на м.ноември се почувствах добре още след 1-та седмица, но сърцебиенето което имах не се повлияваше от приема нито на успокоителни, нито от конкора.Започнах да слабея още повече, започнаха страшни па, което доведе до прием на ривотрил.Започнаха кризи през 2ч., усещах че има някаква вътрешна причина която ги предизвиква.И така си направих изследвания на хормоните на щитовидната жлеза, оказа се че хормона TSH е в рамките на 0.116 при допустими стойности 0,55-4,78.Забелязах че след прием на ксетанор кризите ми стават по силни.Имам чувството,че ксетанора ме влошава и изпитвам страх да го пия.Възможно ли е в момента да ми пречи при завишената функция на щитовидната жлеза.Имам час при ендокринолог , но чак след 10дена, а дотогава незнам какво да правя….
@JoJo: Ксетанор е пароксетин – точно същото, както и сероксат. Би било много странно да дава кой знае колко различен ефект. И определено ми се струва невъзможно приемът му да води до панически кризи. Или сте се наплашили от него и ги предизвиква страхът, или е нещо подобно.
Ако съдя по написаното за TSH, при вас функцията на щитовидната жлеза е понижена, а не повишена. Това може да е една от причините за депресия и панически атаки. Предполагам, че ако коригирате функцията на щитовидната жлеза, пристъпите ще станат забележимо по-леки. И не мисля, че ксетанорът взаимодейства с нея кой знае колко.
Благодаря за бързият отговор.Продължавам с приема на ксетанор.
Здравейте и от мен! Края на януари трябва да отида при психиатъра си, и да прецени дали да остана на 1/2 сероксат, или да го спра…..
Решението на проблема съвпада със започването ми на работа (досега не работех). И се притеснявам.
Трябва да започна работа, да променя режима си на лягане и ставане и да спра сероксата (с всичките евентуални последствия).
И се притеснявам много!
@Ирина: Разкажете това на психиатъра си и му предложете, ако ще спирате сероксата, да е седмица-две-три по-късно, за да можете първо да привикнете с работния режим.
Отделно, моят съвет е за всеки случай да не го спирате от половинка, а първо да минете на четвъртинка. И чак като свикнете на нея, тогава да го спирате. Говорете по въпроса с лекаря си.
Работата е на разстояние от мястото, в което живея. Около час път с кола. И постоянно се притеснявам ако ми стане зле в автобуса, какво да правя. Днес отново почувствах липса на координация. Понякога много се отчайвам. Преди по-малко от година бях толкова силен човек физически. Пълна с енергия. А сега съм една развалина. 🙁
@Ирина: Не се безпокойте – просто гледайте напред! Ще има трудни моменти, но ще се справите. Просто не се предавайте, и ще успеете! 🙂
Здравейте,
Ще си позволя и аз да се обърна към вас за съвет.
Аз страдам от депресии от 14г. Появяват се в края на лятото (края на септември) или есента. Последните 2 депресии бяха доста продължителни от по 8 месеца. При първите депресии ми действаха АД, но след това при по-продължителните никакъв ефект. Пил съм АД от групата на SSRI (Сероксат, Велаксин, Есцитил, Стимулотон, Ципралекс и още 2-3 вида за които сега не се сещам). След първата ми депресия бях приповдигнат (това преди 13-14г) и от тогава моята псих се съмнява, че може да е някаква форма на БАР. В никакъв случай не съм бил в мания, но имах повече енергия в себе си. Така и не ми се постави точна диагноза. Има съмнения и за рецидивираща депресия.
Та в момента също съм в не добро състояние, не пия АД, а само Ламиктал да ме предпазва от депресията, но явно безрезултатно. Сега се чудя дали по нейно настояване да не опитаме, Анафранил или Тритико. Също ми спомена за лечение с литий, но от това което четох за него е , че е за лечение главно на манийни епизоди, които аз нямам!!! Предпазва ли лития от депресия?
Какво е вашето мнение?
Благодаря предварително.
Здравейте! Може и да е глупаво запитването ми в момента. Вчера изядох голямо количество Тирамису от Лидл. Има някакво съдържание на алкохол. Проблем ли е?
@Кирил: Би било абсолютно безотговорно да давам мнение по едно такова описание, без дори по-сериозен преглед. Мисля, че трябва да имате повече доверие на лекарката си.
@Ирина: Ако количеството Тирамису е над 20 килограма, може и да е проблем. (И не само заради алкохола.) Иначе обаче не бих се безпокоил. 🙂
Григор здравей пак.
Можеш ли да ми отговориш дали Литий помага при депресия, не при мания и дали е удачен избор, ако почти всичко друго е опитано и АД не действат?
Здравейте.
Бих искала и аз съвет. От 15 год. съм на антидепресанти. Минала съм през всички възможни диагнози на психиатрията, както и почти всички видове медикаменти. В момента не мога да кажа, че положението е от най-лошите, но има едно нещо, което ме измъчва през последната година. Преди ми лекуваха натрапчивите мисли с хапчета – доста дълго време може би в продължение на 10 год. основното ми хапче беше Ципралекс. Но сега имам натрапчиви мисли за самите хапчета. Дали действието на хапчето вече е изчезнало, но почти по цял ден мисля какво хапче да изпия , за да се почувствам по-добре. Няма да лъжа, че дори съм си ги самоизписвала. Лошото е, че от толкова обикаляне по психиатри и психолози всеки ми е изписвал каквото му хрумне и знам действието на всяко хапче. Та вземам ги спрямо ситуацията. Това е много лошо знам, но вече нямам вяра нито на лекар , нито на химия. Почти вече става нектролируемо. Как да спра подобно нещо ? В момента съм безработна и със събуждането си започвам да мисля и да си самонастройвам мозъка какво хапче ще ме накара да се съвзема и да се почувствам по-добре. До скоро бях на Ципралекс и Флуанксол, който кога взема кога не. Тук от два дена съм решила, че ще пия Золофт. Днес вече изкуках. Това болестно състояние ли е или факта, че постоянно ги сменям ме кара да се чувствам отвратително. Бях наскоро на поредния психиатър … той реши, че съм добре и ми даде Деанксит. Пих го само седмица и го оставих. Вече не знам към кой да се обърна, че да му повярвам и поне да се застопоря на един вид медикаменти. Отчаяна съм. Дайте ми някакъв съвет.
@Кирил: Литий обикновено не помага при депресия.
Ако всичко друго е опитано при депресия и АД не действат, не смея да дам конкретен съвет, защото всеки болен е различен. От моя доста ограничен опит (който може да не е адекватен в случая), препочвам да се започне с атипични антипсихотици. Те успокояват болния и го правят по-възприемчив и послушен към съветите на лекарите. Той започва да взема антидепресантите според колкото и както са му предписани, и се оказва, че при това положение те действат. (Понякога са нужни няколко опита, докато се открие подходящият за него антидепресант.)
@Ивета: Съветът ми е да промените категорично отношението си към лекарите. Направите ли го, може да смените още няколко лекарства или дори да обиколите още няколко лекари, но в крайна сметка ще намерите своето. Не го ли направите, ще сте в това положение до края на света.
Като аналогия: представете си, че телевизорът ви е повреден. Колкото и да не вярвате на телевизионните техници, те са единствените, които могат да го поправят. Имате три варианта:
– да се опитвате да си поправите телевизора сами, и (ако не сте случайно добър телевизионен техник) да го доразвалите окончателно и непоправимо
– да карате така и да си останете без телевизор завинаги
– да търсите кадърен телевизионен техник, докато не откриете и той не ви поправи телевизора
Изборът на вариант си е ваш.
Григор, благодаря много за отговора. Ще се постарая да послушам съвета ви. Логично е всичко, което казвате. Просто трябва да се измъкна от противоречието, в което съм изпаднала. Знам, че ако стана по-зле пак ще прибягна до услугите на лекарите, защото нямам друга алтернатива. Ако съм могла сама да се измъкна от състоянието, в което съм може би вече щях да съм го направила. Явно за сега ще е така докато получа някакво просветление. Лошото е, че когато се пооправя, решавам, че вече нямам нужда от хапчета и започвам да търся друг изход като пренебрегвам факта, че за да съм добре е било благодарение на помощта на лекарите и медикаментите. Благодаря ви отново за бързия отговор. Спорна седмица желая.
Здравейте и от мен! Днес ходих на тренировка. Не беше от най-трудните. И след това започна адът. Стягане в гърдите, душене в гърлото. Края на януари трябва да съм при психиатъра и уж се надявах да ги махнем. Но май пак ме се очертава.
Понякога се отчайвам. Много е мъчително всичко това.
@Ирина: Ако сравните по важност тренировките и излекуването ви, второто печели с огромна преднина. Не се безпокойте, а се усмихнете. Излекувате ли се, всичко ще бъде наред. Още повече че така или иначе е добре да намалите мъничко темпото – на 28 човек продължава да се чувства като на 18, но тялото му вече не е толкова издръжливо на претоварване. Засега резервни тела не се предлагат, така че бъдете мъдри. 🙂
Подобни усещания изпитвам и при вървене. Не е само при натоварване. След 2 седмици започвам и нова работа. Не зная как да постъпя. Дали да започна работа, и след това да се опитам да ги спра или намаля.
И според вас има ли вероятност затрудненото дишане и странните усещания, както и някои забавени реакции да са отчасти заради лекарствата?
Здравейте отново Григор,
Последно си писахме на 17-18 август 2014 г. по повод начина най-правилно да спра антидепресанта, който пиех тогава. Вече пети месец съм без лекарството. Само да припомня, че съм на 51 г., от няколко години имам ПР и тревожност и повече от година пих Есцитил. В момента пия комплекс от билки и като се има предвид, че спрях антидепресанта в началото на есенно-зимния период, се чувствам сравнително добре. Макар, че лечението има добър ефект и нямам кризи, все пак понякога имам тревожност и напрегнатост, както и физически дискомфорт. Иска ми се да опитам и с 5-HTP, но се колебая кой точно продукт от многото предлагани на пазара да избера – с или без витамин B6. Причината за колебанията ми е в информацията, че създаденият от 5-HTP (с помощта на витамин B6) серотонин НЕ преминавал кръвно-мозъчната бариера, съответно не носи достатъчно ползи, а за сметка на това изкуствено повишеното му съдържание в кръвта можело да причини сърдечни проблеми.
Доколко е вярно това и какво бихте ме посъветвали. Благодаря предварително!
С.
@Ирина: Ако работата ви не включва ходене по въже докато жонглирате, няма никаква причина усещанията да ѝ пречат реално. Не се безпокойте за това. Така че не се налага да намалявате или спирате лекарствата заради нея.
Някои странни усещания, както и някои забавени реакции могат да се дължат на антидепресантите (макар че са сравнително редки). За затруднено дишане поради тях обаче определено чувам за пръв път. Често съм наблюдавал обратния ефект – хора, които изпитват вътрешна пречка да дишат спокойно, след подействане на подходящ антидепресант се „отпушват“ и почват да дишат спокойно.
@Свилен: Не мисля, че серотонинът от 5-HTP може да достигне в кръвта нива, при които ще причини сърдечни проблеми. Не виждам обаче и смисъл да се пие при положение, че наистина не преминава кръвно-мозъчната бариера. Освен може би за морално успокоение.
Здравейте Григор!Искам мнението ви за ТОПИРАМАТ.Изписаха ми го заедно сьс Сероксат с цел отслабване.Това е за епилепсия и т,н как така ще отслабна от него.Като страни4ен ефект пише анурексия и не знам дали това е решението да сваля ка4ените 30кг от пустия Сероксат.
@Qnica: По начало Топирамат е лекарство за епилепсия, но напоследък все по-широко се използва и при някои други проблеми, един от които е сваляне на тегло. Води се особено ефективен именно при наддаване на тегло вследствие серотонин-потенциращи антидепресанти (Сероксат е точно такъв). Така че според мен си струва да опитате, при строго спазване на указанията на лекаря, който ви го е дал.
Григор, според Вас може ли да има синдром на отнемане при флуанксол?Около 2 седмици след като го спрях получих сърцебиене и чувство като на паническо атака, като усещането беше че трябва да седна някъде…след 4-5 дни се повтори….
@stan: Принципно може да се получи.
Григор, а не трябва ли този период на отнемане да е много по-кратък, да се прояви 2-3 дни след спирането, не 2-3 седмици?
@stan: При невролептиците (флуанксолът е тиоксантенов невролептик) е доста индивидуално. По принцип би трябвало да е така, но на практика понякога се среща и по-дълъг и неравномерен период.
Здравейте,
След двумесечно пиене на Деанксит-1 сутрин и 1 на обяд, и Лексотан по 1/2 вечер/Лексотан пия от 2 години само при нужда-2-3 пъти седмично по 1/2,а от 2 месеца почти всяка вечер с изключения/,реших на своя глава от веднъж да спра лекарствата и от тогава започна моя ад.Безспокойство,раздразнителност,стягане между гърдите,тежко безсъние са само част от симптомите.Бях принудена отново да започна лекарствата.Искам за попитам как да намаля постепенно дозата на лекарствата и дали съм станала зависима към тях за това време?Дали ще успея да спя нормално и без лекарства при постепенно спиране? Благодаря предварително за отговора!
@Елена: Преди да решите дали да спрете лекарствата трябва добър лекар да прецени дали състоянието ви позволява да ги спрете. Има смисъл да пробвате само ако оттговорът е положителен. Това, че от 2 месеца ви се налага да пиете Лексотан почти всяка вечер, ми говори, че по-скоро в момента не можете да си го позволите.
Извън това, моят съвет е да се опитате първо да намалите Лексотан. Изчакайте период, когато ви се налага да го пиете не повече от 2 пъти седмично, и е така вече от поне 2 месеца. Заменете половинките с четвъртинки и изчакайте така поне 3 месеца. Ако последните 2 от тези 3 месеца не ви създават проблеми, можете да се опитате да замените четвъртинката Лексотан с чай от мента и маточина – също има успокояващ ефект, така че ще компенсира липсата му. НЕ бързайте да го заменяте с чая в недобър момент – само ще си създадете проблеми.
Зависима към Лексотан най-вероятно все още не сте. Към Деанксит е трудно да се развие зависимост, така че там вероятно също не сте. И да, при ПРАВИЛНО проведено постепенно спиране, ако сте добре, ще успеете да спите нормално. 🙂
Zdraveite! Vazmojna li e kombinaciq mejdu SEROKSAT i сибутрамин s cel otslabvane pri polojenie,che ima deistvie kato zahvashtach na serotonina i e mai antidepresant.
@Qnica: Трябва да зададете този въпрос на лекаря си – той може най-добре да прецени положението конкретно при вас. И не трябва да забравяте, че задължителният момент е лечението ви – отслабването е пожелателният, и е с по-нисък приоритет.
Можете ли да дадете обяснение, защо се напълнява от Сероксата?
Благодаря!
Григор, започвам с цитат от ваше изказване от по-горен пост:
”
Дали сте излекувани можете да съдите по състоянието си – доколко “стабилно” се държите, включително в по-тежки моменти. Дори тази проба обаче не може да ви каже дали всички мозъчни структури са се съвзели изцяло, или някои просто се поддържат чрез сероксата. Единственият начин да разберете е да пробвате спиране. Ако не се чувствате стабилно добре, няма смисъл да пробвате – очевидно не всичко е наред. Но да го спрете за 2-3 седмици ми се струва безсмислено, да не кажа грешка на изкуството. Ако Сероксат се спира, трябва да е постепенно, а 3 седмици е прекалено кратък срок дори за най-малката възможна доза. Също, смисълът на спирането е да изкарате без него не седмици, а години.
Моят съвет е – изчакайте момент, когато ще можете да си позволите експерименти, преценете тогава колко закрепено е доброто ви състояние, и ако наистина се чувствате стабилно, тогава мислете за опит за спиране. Преди това е безсмислено – вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.”
Пиша, тъй като от идната седмица от 1/2 сероксат ( 3 месеца след намалянето от 1 на 1/2), спирам напълно лекарството , след 6 месеца лечение на ПР.
Притеснява ме фактът, че вие така подробно описвате как се намаля бавно лекарството, а моят психиатър ми казва да го спра напълно изведнъж……
Какво да правя?
@Ива: Това е един от страничните му ефекти. Среща се не при всички пациенти и е различно силен при различните хора.
@Ирина: Много хора могат да спрат Сероксат изведнъж, без това да им причини сериозни неудобства. При някои обаче неудобствата са осезаеми – те имат нужда от по-постепенно спиране. Затова да го спрете постепенно е по-бавно, но по-сигурно, и обикновено го препоръчвам.
Grigor znam,che zdraveto e po vajno,no nali se seshtate,che s toq Seroksat sam kachila 37kg,koito sazdavat dopalnitelno uslojneniq za sarce,kravno,zaharna,cheren drob…..i kvo li neDa ne spomenavam,che sam i operacionna sestra i stoq na kraka dalgo vreme.Pri polojenie,che se chuvstvam ok pri priema na Seroksata i ideqta e da se namalqt nqkak si tezi kilogrami,koito s gladuvane i lisheniq nqmat smakvane vaprosa mi beshe dali e podhodqshto sachetanieto?Az dori ne znam kakav produkt e СИБУТРАМИН ,no ostanah s vpechatlenie,che deistva na serotonina i zahvashtaneto mu i go priemam kam antidepresantite edva li ne.Izpisan mi e ot dietolog i fitnes instruktor,koito znae,che se lekuvam,a ne ot psi.Razchitam na vasheto mnenie,tai kato ste prqm i otkrit,a i az nqmam lekar ot 3g,vremeto prez,koeto sam bez problemi realno
@Qnica: Като начало, пробвайте да пишете на кирилица. Много от четящите тук ще ви бъдат благодарни (и аз също). 🙂
С гладуване и лишения килограмите никога нямат смъкване. Без движение просто не става.
Дали съчетанието е подходящо, повтарям – това може да го прецени лекарят ви. Той познава вашия случай несравнимо по-добре от мен. Би било меко казано безотговорно да давам мнение при положение, че имате него. Погрижете се да се върнете към него – очевидно той си разбира от работата, след като ви е дал добре работещо лечение.
Да ви изписва лекарства диетолог и фитнес инструктор е толкова мъдро, колкото лекар да ви води фитнеса. Вярно е, че сибутраминът се изписва за отслабване, но това не значи, че е подходящ при вас. Повтарям още веднъж – това трябва да го прецени вашият лекар.
Здравейте, Григор!
Пиша ви притеснена. Днес се свързах с психиатъра ми. Щял да отсъства над 2 месеца от страната…….. Чухме се по телефона, 2 седмици след като се бяхме видели. Каза ми ако искам, да опитам да намаля Сероксата съвсем бавно и минимално. Сега пия 1/2 и спортувам, както съм Ви споделяла. Би следвало да намаля от 1/2 на 1/3, нали?
Моля помогнете!
Писали сте подробно за т.нар. “тиртирене”.
Искам сега следната помощ от Вас(помагате ми толкова време).
Започнах Сероксат края на юли. Вече го пия 6 пълни месеца. На 3тия месец от 1 хапче (20мг), го намалих на половинка. Сега трябва да намаля с още малко. 1/3 е удачният вариант, нали?
Какво да правя- да спра ли спорта временно, или не?
Какво да очаквам?
Моля ви, във Вас ми е надеждата. Не желая да търся нови психиатри, освен моя, които да не набутат с безумно силните схеми.
@Ирина: Нарича се „титриране“, от „титър“. 🙂 Намаляването от 1/2 обикновено се прави не на 1/3, а на 1/4.
Мисля, че не се налага да спрете спорта временно. Според мен в най-лошия случай може да се наложи да намалите малко интензивността, но вероятността да стигнете дотам не е голяма.
И запомнете – няма силни схеми. Има точни и неточни схеми.
Успех! 🙂
Благодаря , Григор. Значи половинката ще я деля на 2. И колко време ще е необходимо да стоя на нея?
А относно схемите, първият психиатър искаше да ми изпише Сероксат в по-голяма доза, в комбинация с флуанксол и ривотрил!
А този, на който се доверих ме излекува САМО със Сероксат……
Др Гачев!Прави ми впечетление, че много хора се обръщат към Вас за съвет, на които давате изчерпателни отговори!Ще Ви бъда благодарна , ако отговорите и на моя въпрос.Тъй , като пия Есциталопрам от две години предписан ми от психотерапевт чувствувам, че имам болки в костите.На 64 годинисъм.Възможно ли е да е странично действие на лекарството?Освен това чувствувам отпадналост и при физически усилия потене на главата.искам постепенно да пробвам спиране на АД-та.Моля за Вашето мнение!Предварително благодаря!
@Ирина: Вероятно първият психиатър е искал да „играе на сигурно“. Обикновено не е възможно да се предскаже кое точно лекарство и коя точно доза ще повлияе депресиите и паническите разстройства. По-малката доза не винаги значи по-добър лекар – най-често означава по-склонен да рискува за сметка на здравето ви лекар. Може да спечели, а може и да изгуби. Просто няма рецепта кой е правилният избор – и за лекаря за дозата ви, и за вас за типа лекар.
За времето – следете дали след като намалите дозата ще се появят нежелани ефекти. Ако се появят, следете внимателно кога ще изчезнат напълно. След това останете на тази доза поне още толкова време (ако от нея нататък ще спрете – поне два пъти по още толкова време). Примерно ако нежеланите ефекти продължат 15 дни, останете на тази доза преди следващо намаляване поне още 15 дни, а ако ще спирате след нея – поне още 30 дни. Ако нежелани ефекти не се появят изобщо, дори слаби, препоръчвам да останете на тази доза месец и половина, преди да спрете Сероксата.
@Maria: Към момента няма описано странично действие на Есциталопрам като болки в костите – тоест, шансът да е от него клони към нулата. Отпадналостта и потенето при физически усилия са описвани като странични действия на сродни антидепресанти, така че е възможно да са от Есциталопрам. Те обаче по никакъв начин не налагат спиране или намаляване на дозата на лекарството. Моето мнение е да консултирате този въпрос с лекаря си.
Искам да ви попитам и друго-половин година откакто приемам Сероксат-а, и имам постоянни газове и къркорения. Известен дискомфорт, непознат за мен досега.
Според Вас с намаляването на лекарството дали ще спре този проблем?
И въпрос относно килограмите- на 5тия месец след приема ми се завиши апетитът. Смятате ли, че сега като мина от 1/2 на 1/4 ще ми се коригира апетитът?
Благодаря за отговорите Ви! Съпътствате тревожните ни ежедневия постоянно и ни помагате! Нека Бог бъде с Вас!
@Ирина: Не ми се вярва газовете да имат връзка със Сероксата, така че е възможно да не се повлияят. За апетита – напълно възможно е да се коригира, поне отчасти.
Стискам ви палци!
Здравейте! Днес съм първи ден намалена доза Сероксат – от 1/2 на 1/4. Ходих на тренировка по обяд, след като изпих лекарството. Върнах се около 15 часа вкъщи. Бях в общи линии добре. В момента карам някакъв грип и общото ми състояние е по-отпаднало. Но преди малко, докато стоях на компютъра, и започнах да усещам едно леко виене на свят..може и да си внушавам, започнах да се притеснявам.
Според Вас дали е внушение или синдром на отнемане, или пък може би зависимост?
Започвам да чувствам езика си изтръпнал, краката несигурни. И позабравеното чувство на липса на чувство на координация, но в доста по-слаб вариант.
А това е едва първият ден…
Кажете ми какво да правя! Вие сте ми надеждата.
Нали нещо много фатално не може да се случи?
@Ирина: Напълно е възможно да е синдром на отнемане. Възможно е обаче и да е резултат от грипа. (И дори ако е синдром на отнемане, грипът с пълна сигурност го засилва доста.)
Няма никаква причина да се безпокоите за нещо фатално – няма да се случи. Най-нормално е синдромът на отнемане да се надигне още първия ден. Обикновено на втория, максимум на третия ден е най-силен – оттам нататък почва да спада. Не очаквам да стане многократно по-силен от сега, така че не се безпокойте.
Успех! 🙂
Здравейте отново! 2ри ден и се чувствам още по-зле. Не знам от грипа ли е-от какво е. Тръгнах да излизам -започна да ми се вие свят. Ако се наложи да пия антибиотик, не зная как се взаимодейства със Сероксата. Страх ме е да изляза, а е чакат в момента. Не искам пак да се затворя между 4ри стени.
За околните изглеждам слабохарактерна, но само аз си знам колко ми е тежко. Колко се страхувам. Живее ми се, но понякога не знам какво следва. Не ми се умира 🙁
@ирина: Симптомите на отнемането на Сероксат са много подобни на тези на грипа – вероятно двете се наслагват и затова е по-тежко. Не се безпокойте – нито симптомите на отнемането ще продължат дълго, нито грипът. 🙂 Твърде малко вероятно е антибиотик да взаимодейства със Сероксат.
Много, много правилно е да не се затваряте между четири стени – горещо поздравявам идеята! И на човек никога не трябва да му се умира – това също го подкрепям от сърце!
Стискам ви палци! 🙂
Мина трети ден от намаляването на Сероксата. На моменти, както сега, когато пиша, усещам ужасен световъртеж. След разходка, имах чувството, че ще падна.
И в този ред на мисли да попитам, възможно ли е да падна?
Координацията ми не е на ниво.
Притеснявам се, тъй като утре имам час със спорт, и не зная дали е удачно да го водя.
А трябва. Какво да правя?
Григор, извинете ме за зачестилите въпроси, но лекарят ми “ме изостави” временно, а Вие сте единственото място в интернет, на което вярвам!
@ирина………..аз имам опит със спирането на сероксат – кошмарно беше. Трябва да е изключително бавно. Симптомите на отнемане са много силни или поне така беше при мен. Същински грип 1:1. Болки в ставите, мускулите, липса на сила и енергия, втрисане, виене на свят или по -скоро зашеметяване. Сега спирам Стимулотон / сертралин/ – не е приятно, но няма нищо общо със спирането на сероксата
@Ирина: Сравнително малко вероятно е да паднете, особено ако внимавате. Моят съвет е да пийнете един парацетамол, за да подтиснете малко истински грипозната част на симптомите, и да водите часа по спорт.
Григор, благодаря! Ще се опитам. Само че утре 🙂 Да попитам, колко време е подходящо да пия четвъртинката преди да се опитам да спра?
Искам да попитам и Ани, какво може да ми сподели като опит със Сероксата? Ще бъда благодарна.
@Ирина: Описал съм го в ето този коментар.
Ирина, чувствах се много добре докато приемах Сероксат. Дозата беше една таблетка – 20 mg. Приемах го около година, докато в един момент ако забавех вземането на хапчето с около 2-3 часа от нормалното време, в което го приемах – получавах симптоми на отнемане. Например: през делничните дни го взимах около 8 часа, събота и неделя около 10 -11 часа. Затова го спрях и ми го смениха със стимулотон. Спирах сероксата четири месеца, благодарение на информацията, която получих от тук. Схемата, която ми беше дал психиатъра са спиране беше – една седмица 1/2 таблетка, една седмица през ден 1/2 таблетка и след това спиране.Само след пъвия или втроия ден с 1/2 таблетака се “разболях от грип”. В предния пост ти описах симптомите. Място не можех да си намера. Не желая никога повече да вземам Сероксат, само заради спирането. За 1 година качих 7 кг. Два месеца след спирането му тези 7 кг. бяха свалени. Като обобщение – прекрасен антидепресан с много кофти спиране. Каквото и да почувстваш обаче, чисто физически при спирането – не трябва да се плашиш, усещането е неприятно, но нищо лошо няма да се случи на практика
@Ani: Сероксат има къс полуживот в организма. Оттам и проблемите при забавянето на хапчето, а и при спирането. При повечето пациенти не си личат, но при някои ги има. В такъв случай обикновено се препоръчва или замяна с подобен антидепресант с по-дълъг полуживот (примерно Прозак), или вземане на по-малка доза по-често (примерно два пъти дневно по 10 мг вместо един път по 20). При такива хора също така спирането трябва да е много по-бавно и постепенно, отколкото стандартното.
Здравейте! Пети ден, и се чувствам добре в момента. Дано да е все така. Разделям половинките с нож, и не се получават съвършени четвъртинки. Надявам се да не е проблим.
Благодаря и на Ани за коментара. При нея периода е бил 1 г, при мен половин. При мен и първите 2 седмици, докато свикна с него, бяха кошмарни. Надявам се да не се завръщам към всичко това.
@Ирина: Не е нужно четвъртинките да са съвършени, достатъчно е да са горе-долу. Ако вече сте тръгнали към добре, може да има дребни влошавания, но тенденцията ще е определено нагоре. 🙂
Здравейте Григор, може ли флуанксолът да предизвика проблеми с бъбреците? Стандартните тестове на урината ми показапа възпаление и се чудя дали да спра флуанксола…
Здравейте, Григор! Писах преди време, че започвам приема на Ефектин – 75 мг. Шест месеца се чувствах прекрасно, но на седмия, точно през зимните месеци, започнах да усещам влошаване, което се задълбочи и затова реших да увелича дозата на 150 мг. Разлика – никаква, а го пия вече месец. Защо изведнъж лекарството престана да действа? Също така, отначало свалих килограми, а впоследствие развих неконтролируем апетит и напълнях повече, което също ме потиска допълнително. Питам се и се надявам на съвет дали да му дам шанс още поне две седмици или да търся друг вариант?
Здравейте, Григор. Писала съм по-рано за Ефектин 75 мг., който започнах да приемам преди почти десет месеца, но около ноември изведнъж спря да действа. Защо се получава така? Увеличих дозата на 150 мг и го приемам така от месец, но промяна няма. Първоначално свалих килограми, а сега качвам главоломно и имам неконтролируем апетит. Питам се да дам ли шанс на Ефектина още известно време или да опитам нещо друго? Благодаря!
@evlad: Лекарят, който ви е предписал Ефектина, с гаранция знае за вашето заболяване несравнимо повече от мен. Разумният ход е да се обърнете към него. Би било крайно безотговорно аз да ви давам съвети по Интернет, без дори да съм ви направил един истински сериозен преглед и да съм ви проследявал няколко месеца.
Григор, здравейте! Значи ситуацията е следната: След 2 седмици започвам нова работа. От една седмица вече съм на четвъртинка Сероксат. Тази вечер започнаха много неприятни електрошокови усещания в главата. От настинката се излекувах. но тези усещания сега ме притесняват.
Не мога да се обърна към психиатъра си в момента, както ви обясних по-рано.
Дали се влошавам…… Едва на седмия ден започнаха тези електрошокови усещания.
@Ирина: Сигурен съм, че усещанията са неприятни, но извън това не виждам причина за безпокойство. Според мен трябва просто да изчакате достатъчно време на четвъртинка. Не се бойте – ще победите! 🙂
Извинявам се за повтарянето на поста, но първия не излизаше и затова го пуснах отново. Лошото е, че съм на самолечение в момента, тъй като психиатърът, който ми предписа Ефектина, посетих само веднъж и общо-взето аз му казах какво ми е подействало в миналото и че това е добре да пия. Не ви моля да ми предписвате ново лекарство, а въпросът ми по-скоро е дали след месец прием на двойна доза и неуспех да не го спра и да не опитам друго? И защо според вас определено лекарство действа перфектно първоначално, а после изведнъж спира да е ефективно? Благодаря предварително.
@evlad: Такива заболявания не бива да са на самолечение, освен ако нямате наистина добри познания по тях! Те могат да са „движеща се цел“ – да се засилват или отслабват, или да променят характера си. Съответно се налага да се променя и лечението. Затова е много нужно да имате свой лекар, с който да можете да се консултирате при всяка промяна. И който да ви е прегледал много подробно поне веднъж, да проследява болестта ви, да знае как тя се е появила и развивала, как е била лекувана, особеностите на организма ви и още куп други неща. Аз просто нямам как да науча всичко това онлайн, и така рискувам да ви дам неадекватни съвети. Моля ви, намерете си свестен лекар!
Ако Ефектин е изгубил действието си, дори в двойна доза, със сигурност нещо се е променило. Без всичко, което описах, обаче е невъзможно да се предположи какво може да се е променило и как и с какво да бъде лекувано. Много често дори най-добрият преглед не дава отговора и се налага да се пробват различни лекарства. Нали не е нещо, дето можеш да го видиш на снимка или в изследване… 🙁
Съветът ми е да не изчаквате още, а да потърсите добър лекар. Не пробвайте различни лекарства на самолечение, ОСОБЕНО антидепресанти – може да си съсипете и главата, и целия организъм! Познавам такива хора…
Много ви благодаря, Григор! Напълно прав сте. Трябваше да сложа “самолечение” в кавички.:-) В никакъв случай не бих опитвала антидепресанти просто ей така. Имах предвид, че подсказах на психиатъра, че това лекарство ме е измъквало от най-тежката ми депресия и дали да не го опитаме отново. Шест месеца ми действаше много добре, но когато престана, сама реших да увелича дозата, на която съм била и преди, а сега отново я смъкнах, докато наистина си намеря добър психиатър. Благодаря ви за съветите!
Здравейте отново и от мен!
От идния понеделник започвам работа. Ще трябва да сменя режима си. Ще ставам много рано-около 5:30. А досега си лягах много късно -около 3-4…
12ти ден на 1/4 Сероксат (от 1/2). И с изключения на отделни моменти се чувствам добре. Неприятните усещания се появяват , като се стресна от нещо. Усещам голям прилива на адреналин (надявам се да обяснявам правилно). Имам чувството, че всеки момент ще експлодирам. След това поотминава..
Но до този момент аз не работех известно време. Не съм чувствала умора. Предполагам и това спомогна за подобряването ми.
Сега започвам работа, скоро след като намалих лекарството от 1/2 на 1/4.
Искам да Ви попитам, какво да правя сега. Притеснявам се. При ставане в 5-30, кога е най-добре да вземам лекарството?
И колко време след започването на работа, предвид това, че се чувствам добре, мога да пробвам да го спра?
Благодаря! 🙂
Вие сте ми надеждата! Бъдете благословен, Григор!
@Ирина: Неприятните усещания при стряскане означават, че 1/4 Сероксат все още е леко недостатъчна. За може би още седмица-две-три организмът ви ще привикне към тази доза. Бих посъветвал обаче окончателното спиране да е поне 2 месеца след пълното отминаване на неприятните усещания. Може би дори да минете първо през 1/8 (знам, че е много трудно таблетката да се реже на толкова, но не е необходима абсолютна прецизност).
Подобна смяна на режима винаги е тежък удар дори за най-здравите. 🙂 Извън това, точно кога през деня ще вземате лекарството не е от особено значение. Гледайте да е що-годе по едно и също време (2-3 часа не са от особено значение, нито пък понякога разминаване от 8-10 часа).
Успех! 🙂
Григор, а не става ли лечението прекалено дълго? Имам предвид, че аз започнах адекватното лечение с лекарството края на юли. Вече съм направила почти 7 месеца. Ако продължавам, мога да стигна и до година. Няма ли да се получи пристрастяване?
Но ще послушам съвета ви. Ще броя оттук нататък още 2 месеца на 1/4. После ще мина на 1/8/. Но моментът с пристрастяването ме притеснява.
И последен въпрос, според вас аз болен човек ли съм?
@Ирина: Адекватно дълго е това лечение, което е достатъчно дълго, за да ви излекува. Ако това означава 20 години, значи адекватно дългото лечение при вас е 20 години. По-кратък срок би бил неадекватно лечение, от което ще получите нежеланите ефекти, но не и желания. И вината за това ще е не в лечението, а във вашето решение да го прекъснете не навреме. Моля ви, разберете това – за вашето здраве е!
За пристрастяване – засега се смята, че пристрастяване към SSRI препаратите (Сероксат е такъв) няма, или поне е феноменално рядко.Има невъзможност за спиране на лекарството (на дадения етап), понеже болестта не е излекувана. Така че не ви съветвам да се безпокоите за това.
Два месеца на !/4 бройте от след като оплакванията изчезнат напълно, не отсега.
Дали сте болен човек… Мен понякога ме наболява ръката, но с малко мазила е ОК. Аз според вас болен човек ли съм? 🙂
Григор, писахте, че действието на флуанксола е коренно различно от това на антидепресантите. Считате ли, че е разумна схемата от 4 дни по 2 и 3 по 1 (петък-неделя), както ми препоръча психиатър?
@Stan: Психиатърът, който ви е препоръчал схемата, със сигурност знае за вас повече от мен. Така че със сигурност може да прецени по-добре от мен какво е разумна схема при вас и какво не.
Григор, питам Ви защото въобще не виждам подобни схеми п при други пациенти- всеки взима една и съща доза ежедневно, никой не намалява само за уикенда. Т.е. въпросът ми е дали този подход да пия по-малко хапчета през уикенда е правилен
Здравейте,
преди време Ви писах и Вие веднага ми отговорихте,за което много Ви благодаря. Накратко от месец ноември бях на 2 по 1 Деанксит и 1/2 лексотан вечер.Лексотан и преди пиех по 1/2 на ден няколко пъти в седмицата около 2 години при нужда.Дойде момента в който лекаря прецени , че мога да намаля лекарствата на 1 деанксит и 1/4 лексотан.Първите дни бях добре,на 4 ден реших да не пия лекарствата,тъй като бях на рожден ден и вечерта пих вино.На следващия ден започна моя кошмар.Започна повишено отделяне на слюнка в устата и вечерта неможах да заспя от слюнкоотделянето.Колкото повече не можех да заспя,толкова изпадах в паника,която прерасна в тежест в стомаха,нервност,сърцебиене,студени тръпки и невъзможност да седя на едно място.Успях да поспя само час и цяла нощ обикалях.Взех 1 лексотан,но толкова бях нервна,че не ми повлия.На следващия ден отдох на лекар,който ми върна старата дозировка на лекарствата,но аз още се притеснявам дали някога ще свикна с тази 1/4 лексотан и дали не съм се пристрастила и дали това не са симптоми на отнемане.Според лекаря виното е отключило това стресово състояние,но аз незнам какво да мисля.Толкова съм в стрес от това недоспиване,че изпитвам страх като дойде време да си легна,но слава богу със старата дозировка успявам да спя.Моля за мнението Ви,симптом на отнемане или виното е отключило проблема?Благадаря Ви от сърце!!!
@Елена: Алкохолът наистина дава подобни ефекти заедно с доста антидепресивни лекарства. И на мен това ми се струва почти сигурното обяснение.
Здравейте, и от мен! Радвам се, че има хора като Вас! Искам и аз помощ, като много др. тук . Изчетох всички мъки на хората свързани с тази проклета болест “психиката” и искам да споделя за нашия семеен проблем, а ако е възможно да помогнете за неговото разрешаване до колкото е възможно! Моят съпруг от 2007 година има проблеми с депресивни епизоди, започна се с отпадналост,безсъние, вариране на кръвното налягане и страх личният ни лекар ни изпрати при психиатър. Диагнозата беше паническо разтройство и съответно ни изписа Сероксат-20мл. по схема и Ривотрил пи го година и половина всичко се стабилизира и той отново беше един млад и нормален човек.Психиатъра ни реши да спрем с лечението, даде ни схема за спиране на лекарствата, сравнително без проблеми ги спря. 10 месеца добре чисти без лекарства и изведнъж гръм от ясно небе всичко се върна отново пристъп. Аз съм много силна психически(поне засега, надявам се да си остана) и започнах с приказки да се опитвам да му вдъхвам кураж, че трябва да бъде силен, да се бори и т.н., но то не става и отново потърсихме психиатъра, този път ни изписа анафранил по 3т. на ден от 25мг. За две-три седмици познатият ад, докато започна да действа лека и отново нормален живот. Две години си пи анафранила, отново бяхме излекувани и започнахме спирането отново по схема. Спряхме го за 8-9 месеца и изведнъж отново от ясното небе този път не гръм, а цяла буря се стовари в нашето семейство.Трети пристъп, тревожност, страх от болести(най-вече от рак), страх от хора, плач, ниско самочувствие, безполезност, липса на желание за живот и още какво ли не. А имаме и две прекрасни дечица, които без да искат ставаха свидетели на кризите, не го пожелавам на никого. И отново при вече познатия психиатър, този път реши да му предпише ципралекс, 20 дена никакво подобрение даже започна да се влушава и той каза, че който е пил анафранил не може да бъде заменено от никакво ново, по чисто и модерно лекарство и веднага му изписа Анафранил и след седмица се нормализира малко по-малко. След около месец беше чисто нов човек, та чак прекалено весел до досаден и му изписа Депакин, за нормализиране и овладяване на настроението. И така до днес пие Анафранил от 25мг. и Депакин от 500 сутрин и вечер по 1. От скоро започна да се притеснява за състоянието на черния си дроб и си направи изследвания от които ALAT-50, ASAT -35 и GGT-109 при кръвната картина всичко е в норми. И сега ако е възможно искам да попитам: Имаме ли основание да се притесняваме от чернодробните изследвания? Колко опасен е анафранила и депакина в тези количества? И най- важния въпрос той иска да ги спре, как трябва да започне намаляването им така, че да не се повлиява със страшните мъчителни изживявания за всички нас? Ще Ви бъда много благодарна, ако отговорите и на мен! В този днишен свят на парите се обезверихме към лекарите, Вие сте единствения на когото се доверяваме, след двата неуспешни опита на психиатъра.
@Тина: Проблемът в подобни случаи често е не в лекарите, а в болестта – тя може да бъде много коварна и настоятелна. Но не ѝ се плашете – ето, има как тя да се овладее!
Анафранилът е изключително „широкоспектърен“ срещу този клас заболявания. Не е вярно обаче, че след пиенето му не може да бъде заменен от нищо ново. По-скоро бих мислил, че ципралексът не е бил точното лекарство, или пък че болестта се е променила леко (и това не е рядкост) и вече не е чувствителна на него. Ако по някаква причина се наложи да спрете Анафранила (чисто теоретично), най-вероятно Сероксат ще продължи да има добър ефект.
Напълно е възможно при вашия съпруг да има необходимост от мъничка поддържаща доза. Възможно добра психотерапия също да може да свърши тази работа – помислете за психотерапевт, който има богат и добър опит с лекуване на паническо разстройство, от него можете да научите много полезни трикове и хватки.
Като начало, възможно е ако намалите Анафранил от 2 на 1 на ден (сутрин) необходимостта от Депакин да изчезне или намалее. Възможно е и да не стане – няма как да се определи, без да се пробва. Моят съвет е – консултирайте се с лекаря си и ако той е съгласен, внимателно направете експеримента.
Ако експериментът се окаже успешен, изкарайте така поне 2 години. Ако състоянието е отлично и няма никакви проблеми, можете да се опитате да слезете с дозата – минете на 10 мг. сутрин и 10 вечер. Ако и така няма проблеми в продължение на една година, пробвайте да слезете на само 10 мг. сутрин. Ако отново няма проблеми, изкарайте така също поне година, като следите положението внимателно. Ако няма никакви проблеми и състоянието е чудесно, се консултирайте с лекар отново.
Ако по някаква причина не можете да намалите дозата под някаква определена, не се притеснявайте. Приемете го, както би го приел човек с леко сърдечно заболяване – без лекарства животът му е труден, но с тях е напълно функционален и се чувства здрав. Нали целта е това? 🙂
Благодаря за бързия отговор! 🙂 Не търся проблема в лекаря си, много сме благодарни на нашия, но за съжаление го търсим само в краен случай, когато се наложи, и като не стана, а именно не можа да ги спре за винаги, не ме разбирайте, че лекарят ни е виновен просто много исках да се отървем от тези атидепресанти и като прочетох тук, че има начин много се зарадвах. Сега с това лечение се чувства добре, но се притесняваме тези дози дали биха навредили на черния дроб или на някой др. орган? И той така ни каза, ако се наложи, да си остане с лекарства и това е! Но ще опитаме, а с намаляването започнахме плахо вечер вместо 25мл. анафрани пие по 2 хапчета от по 10 мл. така ли трябва с по 5 мл.? Започвам да търся психотерапевт, надявам се да попаднем на добър специалист! От района в който сме и със сигурност ще бъде трудно, но няма да се откажем! Да целта е да бъдем здрави и щтастливи! Отново Ви благодаря, че ми обърнахте внимание! Пожелавам Ви да бъдете щастлив и да продължавате да помагате на хората!
@Тина: При вашия случай бих препоръчал първо да минете през 1 таблетка от 25 мг сутрин, а чак след това да слизате на 2 х 10 мг. Но след като сте почнали, пробвайте.
ВАЖНО: Ако не се получи, се върнете на 2 х 25 мг и изкарайте така поне 3 месеца! Чак след това мислете да опитате отново, този път с 1 х 25 мг! Мисля, че във вашия случай е оправдано.
Твърде малко вероятно е такава доза анафранил да навреди на черния дроб или на друг орган. Има пациенти, които пият по 300 мг дневно – 12 хапчета по 25 мг – в течение на десетки години, и не съм наблюдавал сред тях органни увреждания.
Здравейте и от мен! Утре за първи ден съм на работа. Стоя на 1/4 Сероксат . Ще ви послушам за 2та месеца , в които трябва да изчакам. и пак ще се съгласувам с вас.
Междувременно чух някои отзиви на хора, че с прием на Магнезий, им намалявал апетитът за сладкото, и се чувствали по-укрепнали.
Какво смятате? ДА приемам ли по 1 таблетка магнезий?
И това , че е таблетка, значи ли че е нещо химическо, което да избягвам?
@Ирина: Ето тук и тук можете да прочетете за хора, които се водят по това какво са чули и / или мислят, че химиите трябва да се избягват.
Ако и след като ги прочетете продължавате да мислите по същия начин, моля ви, веднага се обърнете към психиатър. Представлявате опасност за себе си и околните и е необходимо спешно да бъдете лекувани със силни лекарства, докато не сте направили някоя глупост с тежки последици.
Ако ли пък сте си направили изводите, опитайте се да прецените как звучи въпросът ви. И имало ли е смисъл изобщо да бъде зададен.
Много се извинявам, но съм пропуснала сутрин пие 1 таблетка анафранил от 25 мг. и 1 таблетка депакин от 500, а вечер 2 таблетки анафранил от 10 мг. (приема е от 20 мг.) и една депакин. Започнали сме да намаляваме с 5 мг. само вечер и само анафранила, но за колко време да се задържаме с намаляването на вечерният прием, така с по 5мг. за да стигне до 0. Страх ни е да премине от 2 таблетки изведнъж само на 1 на ден. Много ни зарадва отговора, че не е опасна дозата на дневния му прием и няма опасност да увреди нещо др., защото из форумите съм изчела за антидепресантите страшни истории, но точно за анафранила конкретно нищо като информация за последствия. Много благодарим за отговора и за успокоението! 🙂 Всичко хубаво Ви желая!
Да, прав сте, разбира се. Вие малко по-крайно ми отговорихте, но така или иначе съм ви благодарна за статията ви, и за всички отговори до момента.
Просто исках да зная дали наистина този допълнителен прием на магнезий ще ми помогне според Вас.
@Тина: Да, това определено е много по-разумен подход. Дори може би прекалено предпазлив. Мисля че дори ако бяхте преминали направо от 25 на 10 мг, а след това направо на николко вечер, щеше да бъде разумен и внимателен подход. Интернет е пълен с хора, които друга работа освен да приказват глупости и да плашат наивните нямат – пресявайте, като четете.
@Ирина: Не исках да ви обидя. Просто тези видове глупост са силно заразни, дори за иначе разумни хора, и с много опасни последици – затова реагирах по-остро.
Иначе, за допълнителния прием на магнезий – пробвайте. Не смея да се ангажирам с конкретна прогноза, трябва да се опита. Ако не друго, една таблетка магнезий дневно в течение на две-три седмици поне не е опасна. 🙂
Григор, има ли възможност според Вас да се обадиш ефира при приемане на антидепресанти?
Григор, може ли да се шофира при прием на антидепресант?
@stan: За обаждането – не разбрах въпроса. За шофирането – зависи първо от дали можете да шофирате по принцип, и след това от типа антидепресант.
Григор, започнах работата. Симптомите ми се засилват. От сухотата в устата изпивам поне 2л вода. Пия четвъртинката Сероксат сутрин с плодове в 5 и 30.
След това пътувам до работата час. Но започна голямо стягане в гърдите, изтръпване на зъбите и езика. Много се притеснявам да не се изложа пред новите колеги.
Засилиха се симптомите ми. Какво да правя?
@Ирина: Честита работа! 🙂 Сухотата в устата е рядкост при намаляване на Сероксат – по-честа е при качването му. Стягането в гърдите и изтръпването на зъбите и езика са чести симптоми на безпокойство, нервност и притеснения. Според мен не се налага да правите нищо – просто не се безпокойте, че ще се изложите пред колегите. Като минимум е най-нормално на нова работа да не сте перфектни. Всеки ще ви разбере и няма да го прави на въпрос. 🙂
Григор, питам защото чета мнения, че не бива да се шофира при прием на антидепресанти или невролептици.
@stan: Зависи от типа антидепресант, който приемате. При SSRI обикновено няма проблеми да шофирате, при бензодиазепини не бива. Следете обаче и реакциите на конкретно вашия организъм – някои хора реагират нетипично на различните лекарства. Ако след прием на лекарство ви е замаяно, дори слабо, или скоростта на реакциите ви е забавена, не бива да шофирате.
Григор, а мнение за шофиране при прием на 2 таблетки флуанксол дневно?
@stan: По-скоро бих бил против.
Григор, от време на време ми се увеличават пристъпите. Какво да правя? Така ли ще е цял живот :(. Започнах работа, храня се малко и здравословно, и не свалям качените килограми. Дали това е заради лекарството?
@Ирина: Дайте си време. Някои организми имат нужда от повече време, докато свикнат без патерицата. Не забравяйте, че работата е допълнително натоварване в това отношение – удължава времето за свикване.
Храненето е специален момент. „Храня се малко“ е рецепта за още по-трудно свикване на организма – бих препоръчал да се храните нормално. „Здравословно“ е една друга голяма сигнална лампа – много често това означава „налудничаво нездравословно и опасно“. Като цяло, истински здравословно е нормалното хранене. Всякакви „пречистващи диети“, ню ейдж хранения и прочее обикновено са форми на лудост. Ако човекът, който ви ги препоръчва, прави пари от тях, го пратете да търси други шарани. Ако не прави пари, го пратете на психиатър. А ако му вярвате, идете на психиатър заедно с него. Предостатъчно хора наоколо съсипват здравето си и това на децата си с подобни измами. Няма нужда и вие да се присъедините към тях.
Григор, днес на работа ми стана зле като останах сама. Трябва да ставам в 5 часа. Работата е приятна. Не зная дали смяната от 1/2 на 1/4 е проблема. Започнаха да ми треперят краката леко. Изтръпване на зъбите и езика са последните ми най-силни симптоми, както и недостига на въздух. Страх ме е да не се изложа пред колегите.
@Ирина: Нямате абсолютно никаква причина да се безпокоите да не се изложите. Мисля, че трябва да преодолеете този страх – той е проблемът ви.
Григор, а как действа флуанксолът?Активната му съставка натрупва ли се в организма? Защо няма такова пристрастяване както при антидепресантите? Колко време човек трябва да не е пил флуанксол, за да счита, че е излекуван ?
@stan: Флуанксолът действа чрез свързване с различни мозъчни рецептори, основно 5-HT1A, 5-HT2A, 5-HT2C, mAChRs, D1, D2, D3, D4, H1. Антипсихотичният му ефект се дължи основно на повлияването на D2 и 5-HT2A, докато антидепресантният е предимно поради създаване на D2/D3 авторецепторна блокада.
Всяка активна съставка се задържа в организма определено време. Ако се дава по-често от това, се натрупва. Тъй като с покачването на концентрацията ѝ се покачва и изхвърлянето, натрупването довежда до по-високо ниво на баланс.
При повечето антидепресанти няма пристрастяване. Затова и не мога да отговоря на въпрос „защо при него няма, а при тях има“.
Човек трябва да се чувства добре без флуанксол, за да се счита за излекуван. Колко време не го е пил е без значение.
Григор, какво бих могла да направя за това че около час след ставане, запо4ва голямо чувство на задушаване? Много е неприятно :(.
@Ирина: Бих препоръчал една стара, но много изпитана комбинация – глог, мента и валериан. Петнайсет капки в малко вода при задушаване или друг пристъп на страх – ще ви отпусне.
Zdravei te! Bih Iskala da po pitam dali sled kato ot 7godini sam na paroksetin dali bi mi povlial da zabremeneq?
@saz: Принципно е добре по време на бременност да не се приемат лекарства. Ако обаче спирането им не е допустимо по някаква причина, се прави преценка доколко опасни могат да са тези лекарства за бременността. Пароксетинът не е от най-опасните лекарства – за него няма сигурни данни, че предизвиква увреждания при плода. Въпреки това обаче бих препоръчал пароксетинът да бъде спрян или поне намален доколкото е възможно, от една седмица преди забременяването поне до изтичането на третия месец от бременността. Просто за всеки случай.
Ако се интересувате дали пароксетинът улеснява или затруднява забременяването – наличните към момента данни сочат, че при някои пациенти пароксетинът намалява желанието за секс и по този начин прави забременяването по-малко вероятно. Няма обаче сигурни данни, че той увеличава или намалява шанса да се забременее пряко.
Григор, а защо е по-лесно да се намали флуанксола от 2 на 1 таблетка, докато хората тук се оплакват, че намалят трудно наполовина антидепресантите? Защо е по-лесно да се намали флуанксола?
Здравейте и от мен,искам да попитам кой антидепресант е по добър :анафранил или лароксин.Пих лароксин от 75 мг.по 2 хапчета 3 седмици но нямам подобрение сега се чудя дали да включа още едно или да го сменя с анафранил,лекарката каза да включа и ламиктал не знам какво да правя.
@Елена: По-добър е този антидепресант, който пасва по-точно на конкретно вашия вид заболяване и специфика на организма. За някои заболявания, които се лекуват с антидепресанти, 3 седмици са твърде кратък срок, за да се види ефект.
Григор, здравейте! Пиша ви от работа. Все още съм на 1/4 сероксат. Но имам адско стягане в гърдите и гърлото. Едвам се овладявам на моменти…. Може ли да ме посъветвате нещо?
@Ирина: Бих предположил, че комбинацията от глог, мента и валериан би помогнала и срещу този проблем. Има я в аптеките.
Благодаря Ви! Толкова помагате на хората. Понякога се чувствам като затворник с вероятна доживотна присъда. Толкова е лошо да не можеш да живееш пълноценно живота си. Не зная от проблема или от Сероксата, станах крайно неконтактна и безчувствена. Но сякаш не съм аз.
@Anonymous: От проблема е. И един добър начин да се борите с него е да прекарвате колкото се може повече време сред хора, да общувате и споделяте с тях, и дори насила да се вълнувате от проблемите им и да търсите как да им помагате.
Григор, вече 2 седмици съм с намалена доза на флуанксол от 2 на 1 таблетка дневно и не усещам осезаема разлика в ежедневието си. Според Вас колко месеца трябва да минат без кризи, за да се приеме, че новата дозировка е подходяща за мен?
Григор, момиче, което е имало сходен проблем на моя, както и един от родителите ми, непрекъснато ми повтарят как не трябва да казвам на никого за състоянието си . Според вас така ли е?
@Anonymous: Според мен не е така. Има хора, които ще злоупотребят с тази информация – на тях е по-разумно да не казвате. Има обаче хора, които ще ви разберат и ще ви бъдат чудесни приятели и силна опора срещу болестта – на тях си струва да кажете. Просто внимавайте в преценката си за хората. (Полезно е не само в този случай.)
Григор, днес отивайки за работа си забравих дозата сероксат. И сега се чувствам по-необичайно. нали не е фатално? какво да правя/
@Ирина: Твърдо не е фатално – случва се честичко. Не се тревожете. 🙂
Здравейте и от мен.При мен проблема е,че смених няколко психиатъра,който ме лекуваха с деанксит(първите месеци имаше ефект,после в максимални дози спря да действа),ципралекс-направи ме емоционално притъпен,с никакво желание за секс и възбуда,да тревожността ми я намали,но меланхолията остана,смениха ми го със Золофт,по същия начин се чуствах както със Ципралекса.Не трябва ли тези хапчета да ми дадът тласък да правя нещо,да се чуствам в добро настроение?незнам вече при ,кой да ходя и какво да пия…мисля сам да си предпиша Анафранил
@Светослав: Ако не сте специалист психиатър, самопредписването на сериозна психофармака е рецепта за много по-сериозни проблеми от тези, които се опитвате да решите. Моля ви, отидете при лекаря ви и му разкажете какъв е проблемът. Възможно е да е още рано за да получите ефекта. Възможно е това лекарство да не действа при вас и да е разумно да бъде сменено. Моля ви, не се съсипвайте. После такива като мен побеляват, докато успеят да ви върнат донякъде здравето… ако успеят.
А според вас дали да пробвам от 1/4 да ги спра? Днес изтърпях…мина денят. дали да пробвам да ги оставя?
@Ирина: Ако съдя по симптомите, които описвате, категорично е твърде рано да опитвате да ги спрете. Изчакайте, докато проблемите на практика спрат да се появяват, и после още веднъж по толкова време (от намаляването на 1/4 до пълното изчезване). Преди това организмът ви със сигурност няма да е набрал достатъчно ресурс, за да понесе успешно оставянето.
здравейте Григор,от 3 месеца чувствам тревога и постоянно тялото ми е под напрежение дори когато си мисля за съвсем обикновенни неща,събуждам се в три часа сутринта и чувствам напрежение и повече не мога да заспя, до сутринта ,само вечер ме отпуска след 18 часа,ходих на психиятър и ми предписа ксанакс 0.5 сутрин и вечер по половинка и ксетанор по половинка сутрин но нямам никакво подобрение ,пия ги от седмица и няколко дена но нищо,какво ми е вече си мисля ,че няма хапче което да ми повлияе
@росен: Седмица и няколко дни е абсолютно недостатъчно, за да ви повлияе тази комбинация. Нерядко са нужни над три седмици. Ако до четири седмици няма ефект, тогава вече си струва да се обърнете пак към лекаря ви.
Най-важното – не се обезкуражавайте. Проблемът ви е чест и срещу него има много средства. Не винаги е възможно вярното за конкретно вас да бъде налучкано още от първия път – уви, засега нямаме 100% сигурен начин да разберем това предварително. Но не се безпокойте. Търсите ли, пробвате ли, ще намерите облекчението. Успех!
Григор дали познавате или сте говорили с хора с такива симптоми като моите и дали са се излекували и можете ли да ми кажете поне какво ми е
zdraveite grigor, molia vi za pomost,ot 9meseca me lekyvat ot pani4esko raztroistvo bez osoben rezoltat.parvo pix esobel i taitiko posle setalof +xedonin i nakraia afranil+finlepsin vsi4ki tezi lekarstva imaxa kratkotraen efekt i dnes rehix da spra /anafranila 25mg.i finlepsina1oo mg/ iot ytre da pia samo deanksit sytrin i obet po edno.kakvo mislite za rehenieto mi.
@росен: Да, познавам много такива хора. Почти всички са се излекували или повлияли много успешно. А какво ви е ще ви каже лекарят, който ви е предписал лекарствата. Ще е абсолютно безотговорно да ви поставям диагноза без поне един-два много сериозни прегледа, да не говорим по пет думи описание в Интернет.
@vania: Мисля, че решението ви е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО неразумно. Все едно е някой да ви води през тресавище и вие в един момент да решите да вървите по-нататък сами, понеже той още не ви е извел на другия край. Говорете с лекаря, който ви е предписал лекарствата. Той трябва да знае, че сте склонни на неразумни решения, и да ви добави по-сериозно успокоително, за да не си причините вреда.
Григор преди 4 месеца имах проблеми които не можех да разреша и силно се притесних мисълта ми беше заета се в тези проблеми и не ми излизаха от главата ,те все още си остават неразрешени ,но вече се почнах да не мисля за тях,може би се изнервих от тях, и може би сега това е последствие от стреса и нервите които си създадох,но вече не се притеснявам за тях,но защо сутрин в 4 се събуждам с това притеснение и напрежение което ме притеснява през целия ден,без да си мисля за отминалите проблеми.
@росен: Това продължава по никакъв начин да не е достатъчно информация за диагноза и лечение. Достатъчно би била информация в обем на 20-30 страници, повечето от които са отговори на зададени от лекаря въпроси. Повтарям още веднъж: отговорите на вашите въпроси може да ви даде вашият лекар.
и все пак някакви предположения.понеже тя не ми каза нищо
@росен: Предполагам, че трябва да я попитате.
Пия есобел 10 мг от 1 година и в момента съм бременна този есобе ще навреди ли на бебето ми и как да го спра
григор ,вече втора седмица нямам подобрение, само по някои ден,но два последователни дни не,само ноща ми е спокойно до 4 сутринта не знам вече,има ли изход
@vanq: Няма категорични доказателства, че вреди при бременност. Въпреки това обаче е добре да се консултирате с вашия АГ лекар.
@росен: В предишен коментар бях споменал, че за повечето антидепресанти са необходими до четири седмици, за да получите ефект. Иначе казано, още да нямате ефект на втората седмица е най-нормално. Ако слушате лекаря си и се консултирате с него, изход ще има.
Здравейте,
От месец януари пия Лехотан по ½ таблетка вечер,а от 2 седмици намалих дозата на ¼ вечер.Чувствам се добре и с намалената доза и мисля да я намаля още и направо да го спра.Как според Вас е удачно да го направя ? ¼ да започна през ден,половината на ¼ всеки ден или друг вариант? Моля препоръчайте ми схема за спиране.Благодаря Ви предварително!
Григор,днес ходих при психиатърката и тя ми каза ,че страдам от тревожно разстройство.каза ми да увелича дозата на ксетанор от половин на цяло хапче и ксанакса вечер на цяло от 0,5 мг ,страх ме е,тя каза че никой не е останал в такова състояние,но не знам дали да и вярвам. страх ме е от тези хапчета ,но се чувствам зле.
@Елена: Струва ми се по-разумно да го намалите още веднъж наполовина, преди да го спрете. Половината от една четвъртинка всеки ден. Не е нужно размерът да е абсолютно точен – при толкова малки дози не е страшно.
@росен: Няма никаква причина да се боите от хапчетата – този страх е дело на болестта, а не каквато и да било разумна преценка. Лекарката ви е абсолютно права, че никой не е останал в такова състояние. Просто може да отнеме още малко време, докато лекарствата подействат. Не се безпокойте – просто имайте търпение. Мъчително е, но ще се оправи.
Благодаря Ви за бързия отговор!Може ли да ми кажете колко време да вземам половина от 1/4 лексотан преди да го спра окончателно?Благодаря Ви!
дано да сте прав Григор,дано са верни думите ви ,дано изляза от тази дупка,а по тези форуми се пише толкова страшни неша за хапчетата ,за тази зависимост,за това спиране а и този ксанакс го описват като наркотик
@Елена: Бих посъветвал да вземате по четвъртинка още седмица, и след това да вземате по половината от четвъртинка три седмици. Правя го малко по-постепенно от обичайното, просто за всеки случай.
@росен: Истински знаещите хора са малко и обикновено са презаети в реалния свят, така че не им остава много време да пишат в Интернет. Лудите с кауза или просто хрумки са много и друга работа си нямат, освен да си изливат „продукцията“ в Нета. Така че не вярвайте особено на това, което се пише по форуми – и особено по форуми, които са сборища на луди и чумни огнища на лудостите им. 🙂 И не се безпокойте – задължително ще излезете от дупката! Дори ако отнеме малко повече време, не се ли предавате и борите ли се, ще успеете.
Григор,благодаря ви за уважението ,че ме успокоявате,можете ли да ми кажете кое лекарство все пак ме лекува,ксанакса или ксетанора и защоми ги изписа и двете,разбирам че има хора които пишат просто така ,но има и хора изпатили от лекарствата,които са страдали от тях,което ме безпокои да не се окажа в тяхното положение, а те луди ли са ,може би и аз.
@росен: И двете лекарства лекуват, по различен начин. Ксанаксът е насочен повече към успокояване на симптомите – страхове и прочее. Ксетанорът е насочен повече към действие срещу болестта – стягане на организма ви така, че страховете да стават все по-слаби и по-редки, по възможност до пълно изчезване, по възможност да няма връщане дори ако лекарството бъде спряно постепенно и внимателно в подходящия момент.
Хора изпатили от тези лекарства почти няма. Има обаче много хора, изпатили от това, че са вземали тези лекарства не както трябва, или че не са ги вземали въпреки че са им били предписани. Понякога вредата идва от некомпетентни лекари, но в поне девет от десет случая идва от дебелоглавието, некомпетентността и самоувереността на пациента. (И точно такива пациенти най-много крещят и се кълнят, че са им виновни лекарствата, лекарите и всеки друг, но не и те самите.)
но аз нямам страхове , а просто някакво необчснимо напрежение през деня и не мога да си стоя на едно място,все сум нетурпелив
и дали ще ми се подобри настроението
защото се чувствам мрачен и подтиснат
@росен: Не се безпокойте, именно за това става дума. Да, напрежението ще отслабне и настроението ви ще се оправи. Това е целта на лечението, нали? 🙂
Може би Григор,дано изчезне и да се оправя,дали.
@росен: Ще. Просто не се предавайте, никога, каквото и да става. Който постоянства, побеждава.
Григор, от неделя вдигнах висока температура 39 ,8 и високо кръвно 165на 110 но през целия ден се чувствах спокоен, даже си работих по овощната градина,днес кръвното ми е добре пих си лекарството, тертинсиф, температурата ми е още 38 , 5 но кашлям, мисля .че ме е хванал някой вирус,но пак се чувствам спокоен ,няма го напрежението, с изключение на сутринта от 4 до 7 но по слабо,дали подейства антидепресанта или грипа ли настинката ли притъпи симптомите на тревожност и напрежение,пия ксетанора и ксанакса от 6 март.
@росен: Гриповете и настинките обикновено засилват симптомите на тревожност и напрежение. Склонен съм да мисля, че ксетанорът започва да действа. Стискам палци!
Григор,вече почти 5 ден не чувствам напрежение през деня,но сутрин като се събудя го чувствам май започна да деиства ксетанора,дано изчезне и сутрешното напрежение.
@росен: Помислете как да разпределите ксетанора. Например вместо едно хапче сутрин да пиете по половинка сутрин и половинка вечер. Консултирайте го с лекарката си.
Здравейте,
От 3 седмици приемам Лексотан по ¼ вечер,като тенденцията е след около още 3-4 седмици да го спра напълно.В листовката пише да не се приема повече от 8-12 седмици,тъй като предизвиква зависимост.Тъй като аз го приемам от 15 януари и докато го спра ще са минали поне 15 седмици, дали не съм развила зависимост към него? Благодаря Ви предварително за отговора!
@Елена: Ако тежите над 15 килограма, дозата ще е твърде малка, за да предизвика при вас зависимост. 🙂 Не се притеснявайте изобщо. Горе главата!
Григор защо след 5 дена спокоиствие днес пак изпитвам тревожност и нетърпение
@росен: В живота винаги е така, има моменти нагоре и надолу. Не се безпокойте – лошите моменти отминават, а хубавите остават.
А възможно ли е ксетанора да е спрял да действа,Григор,защо пак се появиха тези симптоми
@росен: Ксетанорът може да е спрял да действа ако сте спрели да го вземате. Извън това симптомите обикновено се появяват, понеже организмът на човек не е фиксирана константа, а си има своите нагоре и надолу.
Здравейте!Имам ОКР,вследствие на него предполагам, депресия и тревожност!Пия велаксин 75 мг, но вече ми действа само вечер като го изпия,усещам снижаване на тревожноста и съм по-ведра.Като се събудя е ад! Пси ми го смени със Сероксат 20 мг сутрин,днес пия едното,а утре почвам другото! Вече 3 месеца от страх не го сменям!Страх ме е от рязкото спиране на велаксина,от това дали ще се влоша със сероксата докато почне да дейста и др. Пила съм анафранил преди велаксина,но за кратко , велаксина вече повече от 5 години! Вече трябва да взема решение,защото не се издържа,даже и в момента пиша с ръкавици..
@Лисичка: Не зная какво може да е накарало лекаря ви да замени велаксина със сероксат. Бих имал едно наум за такава замяна – говорете с него по въпроса. Ако не сработи добре, бих препоръчал да обмислите как да разпределите велаксина на две взимания дневно, примерно половинката сутрин и половинката вечер.
Смени го,защото й казах,че не съм добре.Действа ми като го изпия,андепресивно,но на др ден,всичко е същото,Не повлиява компулсиите въобще,а те се задълбочават.Тревожноста през деня е жестока,но знем,че мислите са най-убийствени!Питах я няколко пъти вече,дори и за увеличение на велаксина,но каза,че няма да има смисъл,Моля дайте съвет,искам да излезна и този път,вече мн време стана,,
@Лисичка: Сероксат рядко има ефект при ОКР – да не кажа, че аз лично не съм виждал случай да има. Увеличаване на велаксина от 75 на 150 мг често има ефект. Нерядко има ефект обаче и простото разделяне на дозата на две и пиене през 12 часа, вместо по веднъж дневно. Моят съвет би бил – забавете започването на сероксата още една седмица, и през нея делете дозата от 75 мг. велаксин на две и ги пийте през 12 часа, сутрин и вечер. До края на седмицата трябва да се види дали такъв вариант върши работа.
Има ли вариант това делене да ме влоши или не . и има ли вариант тъи като анафранила е най-подходящ за ОКР , след толкова години пак да върна на него и да има ефект..
Здравейте!С паническо разстройство съм от 12 години,в момента съм на 33.Пила съм доста АД/ и психотерапия/,с прекъсване и всичко се завръща до месец-два.Сега пия /от 7 мес./ асентра-25 мг, анафранил 10 мг и вечер хедонин 25 мг.Чувствам се добре,но искам да имам дете и ме притеснява как ще повлияят лекарствата?Между другото 1 ден не си изпих хедонина и веднага се почуствах зле.
Бихте ли ми препоръчали схема за спиране?Психиатърката е на мнение ,че дозите лекарства няма да имат голямо влияние при евентуална бременност…
Благодаря предварително за отговора! :))
@Лисичка: Вариант деленето да ви влоши не мога да си представя. Вариант да се върнете на анафранила има, и ще има ефект. Има вариант и да минете на золофт, или дори да съчетавате два антидепресанта. Всички те обаче трябва задължително да бъдат одобрени от добър психиатър, преди да ги пробвате.
@Teodora: Моето мнение също е че тези лекарства в тези дози не носят особен риск за бременността. Мисля, че не се налага да бъдат спирани или намалявани. Нормалният (без лекарства) риск детето да се роди с увреждания е многократно по-голям от този, който се дължи на тези лекарства в такива дози. Иначе казано, ако детето се окаже с увреждания, те с на практика пълна сигурност няма да се дължат на лекарствата.
Здравейте, Григор!
Бихте ли ми дали информация за спирането на Ефектин ЕP – капсули с удължено освобождаване. В продължение на година пиех по 150 mg., преди три – четири месеца го намалих на 75 mg. по предписание на психиатърката ми. Не съм усетила никакви симптоми на отнемане и бих искала да пробвам да го намаля още. Предвид това, че е капсула и още повече, че е с удължено освобождаване, редно ли е да отварям капсулата, за да пия половината от съдържанието й? Това ще рефлектира ли върху стомаха?
Благодаря Ви за отговора!
@Красимира: Като начало, трябва да се консултирате с психиатърката си дали можете да си позволите да го намалите още. Без нейното одобрение категорично бих препоръчал да не правите такъв опит. Като продължение, според мен три-четири месеца са кратък срок между две намалявания на Ефектин – моят съвет е да изчакате до шест месеца от предишното намаляване.
Ако имате одобрението на лекарката ви, можете да опитате. Бихте могли да изваждате от капсулата половината от съдържанието. Ако смятате да пиете другата половина, или си намерете капсули за удължено освобождаване (продават се или могат да бъдат поръчани в някои аптеки), или я разделете на няколко приема през деня и го приемайте след поне малко храна.
Григор на 3 тата седмица ксетанора ми подеиства добре сега го пия вече четвърта седмица ,но пак в 4 сутринта се събуждам без причина и с чувство за тревожност което ми влияе и през деня,дали с времето ще се притъпи и отшуми това чувство
@росен: Говорете с психиатърката ви. Тя може да ви даде всякакъв отговор за болестта ви несравнимо по-добре от мен. За да се изравня с нея, трябва да ви прегледам поне два пъти много обстойно и внимателно.
Здравейте Григор. Ще се радвам ако ме посъветвате какво да направя. От една година съм на Ремирта 30mg вечер и 20 mg Сероксат. От един месец напълно спрях Ривотрил. Големия ми дискомфорт е в това, че не мога да ходя до голяма нужда без разхлабително. След това се чусвам зле. Мисля си, че това е от Сероксата. От два дена не съм го взимала, но ме е страх, че съм направила грешка. Чак утре следобяд ще мога да разговарям с моята лекуваща лекарка. Утре да си взема ли обичайната доза Сероксат?
Може ли да опитам да я намаля?
@Мая: Според мен е много разумно да не променяте дозата Сероксат, без да сте говорили с лекарката си. Вземете утре обичайната доза. Дали можете да я намалите трябва да говорите с лекарката си.
Самата идея, че едно лекарство трябва да го спрете колкото се може по-бързо, е вредна. Трябва да го спрете не колкото се може по-бързо, а когато вече нямате нужда от него. Точно както с храненето е – правилно е да ядете не колкото се може по-малко, а колкото ви е реално нужно.
Благодаря Ви. Успях да се чуя с моята лекарка и тя също ми каза да си продължа обичайната доза. Ако межете да ми кажете поне някои нерасположения докато се пият антидепресанти. Аз имам едно парене в устата. Следобяд и вечер ми е най-проблемно. Аз все пак ги пия тези антидепресанти вече една година, нормално ли е да имам някякви странични ефекти. Все се страхувам, че нещо друго не ми е наред.
@Мая: Паренето в устата е много рядко при вашия вид антидепресанти. Струва ми се по-вероятно да се дължи на някаква друга причина. Надали е нещо опасно, но си струва да я потърсите, за да се отървете от паренето.
Страничните ефекти на антидепресантите обикновено се проявяват веднага след пиенето им. Най-дълго отнемащите си проличават до не повече от седмица. Такива, които се проявяват чак след месеци, няма.
Страхът, че нещо (друго) не ви е наред, обикновено е признак на болестта. Споменете за него на психиатърката си.
Григор, здравейте! В процес на спиране на сероксата съм. На 4етвъртинка съм,както ви бях писала. 20мг. Но симтомите на душене и вътрешно треперене не си отиват.същевременно пазя диета,а не свалям нищо.ве4е се обекуражавам.лекарствата ли са виновни?докога ще е вси4ко това.живот без спорт.живот в затвор…
Благодаря Ви сърдечно. Хубав ден!
@ирина: Симптомите на душене и вътрешно треперене с почти пълна сигурност идват от заболяването. Ако не изчезнат до 2 месеца, е много вероятно то да не си е отишло и да ви е рано да спирате лекарството. В този случай може да е добре дори да се върнете на 1/2 за известно време. Трябва да консултирате това с лекаря ви.
Здравейте, отново съм аз. Искам да попитам какъв е варианта за делене на Вилаксин от 75мг, тъй като са само капсули. И също искам да попитам от написаното по-горе разбирам, че според Вас за ОКР е по-удачен Велаксин, от колкото Сероксат, но в показанията на Велаксина не е посочено ОКР изобщо, докато при Сероксата го дават и за ОКР. Каква е вашата обосновка за отговора Ви, защото ме обърквате. Благодаря предварително
Сърдечно блaгодaря зa отговорa!
@Лисичка: Вариантът за делене на Велаксин е отваряне на капсулата и изсипване на половината прах отвътре. (Той може да бъде пит и без капсулата.)
Различните производители често посочват леко различни показания за препарати, които съдържат една и съща субстанция. От моя опит съм виждал случаи на ОКР, повлияни от Велаксин, но не съм виждал случаи, повлияни от Сероксат. Затова лично аз смятам Велаксин за по-удачен – вярвам на надписите по опаковките, но на очите си вярвам повече. Не зная обаче какви съображения може да има лекарката ви – може тя да знае за вас неща, които аз не знам. Затова съветвам да се консултирате с нея.
Здравейте, ето че отново съм тук и пак не съм ок..пия Золофт за ПР от 8 месеца вече по 1 т.и 1/4 ремирта вечер,всичко си беше ок, спортувам, храня се уж здравословно, абе всичко си беше ок до преди 1седмица, когато пак проблем със съня, малки кризи и ето днес вече 4 ден без нормален сън, от което се чувствам като парцал и почвам да си задявам въпроса дали не трябва да се увеличи дозата и изобщо дали действа лекарството. Не се ли е натрупало и аз не знам. Ще съм ви благодарна ако ми отговорите според вас какво мислите вие…Благодаря предварително
@Мария: Мисля, че трябва да консултирате това с лекаря си. Той познава заболяването и организма ви несравнимо по-добре от мен. Би било крайно безотговорно да дам мнение по дозировката на лекарство, без да познавам отлично проблема ви.
Взех решение да увелича Велаксина от 75 на 150 Въпроса ми към вас е как е удачно да стане това?Знам,че трябва да отида до пси,просто в момента нямам възможност..в пълна социална изолация съм.
@Лисичка: Моят настоятелен съвет е първо да пробвате да делите съдържанието на капсулата на две и да пиете половинките сутрин и вечер. Напълно е възможно да се окаже, че това е по-добрият вариант. Ако той не работи достатъчно добре, чак тогава помислете за увеличение на велаксина.
Това ми се струва много трудно тъй като,доти и деля капсулата, вътре нз как точно да разпределя съдържанието,тъй като са гранули, а не прах които са на два цвята и едва ли това е за украса…
@Лисичка: Не е необходимо деленето да е перфектно. В най-лошия възможен вариант – ако цялото лекарство се падне в само едната половинка – ще получите положението, което имате сега. Така че си струва да се пробва.
Днес съм така,много тежък беше деня.Искам да облекча положението си моля ви,освен обсесии,компулсии да се мия със спирт и да пипам с ръкавици,се разделих с приятеля ми , депресията и тревожноста са смазващи, отказвам да ям.ходя на психотерапия,отказвам да говоря с психиатър…
@Лисичка: Издръжте така още един ден. Ако продължава да не се получава, пробвайте със 150 мг.
Вече съм на 150, но по два пъти на ден,т.е. по 75 мг на прием.
здрвейте, моля за отговор на въпроса ми.в аптечната мрежа има проблем с доставката на золофта, предлагат ми сеталофт , асентра , които като състав са все сертралин.Преди золофта съм пила сертралин, но сега и него го няма, та въпроса ми е мога ли да ползвам , като заместител някои от бг аналози на тези препарати? благодаря предварително!
сертран съм пила, техническа грешка
Включвам се в темата ,тъй като съм силко обезпокоена , и не зная какво да правя .Пия Золофт от 1 година и 6 месеца , имам огромното желания да ги спра , но се страхувам след всички тези писания , за абстиненция след спирането .Страхувам се и не зная как да постъпя .Бях на 1 таблетка на ден , сега съм на половин ?А от тук – нататък накъде ?
@mimi: Обикновено дози с еднакъв грамаж от една и съща субстанция реално са едно и също нещо, независимо под каква търговска марка се разпространяват. Би трябвало спокойно да можете да заместите липсващо (или твърде скъпо) лекарство с налично.
@mimcheto: Като начало, не се страхувайте от абстиненция – тя е само неприятна. Страхувайте се от това да сте си решили на своя глава да спирате лекарството, без да сте излекувани – това е доста по-лошото. Преди да спирате лекарството е задължително да имате одобрението на психиатър, който ви познава добре и ви е прегледал добре.
Извън това, след половин таблетка можете да минете на четвърт. Не е задължително четвъртинката да е перфектно точно срязана, горе-долу също върши работа. Прочетете внимателно записа за това как се намалява правилно.
Много благодаря за съвета , вече бях при психиатъра , който същоме посъветва да мина на 1/2 таблетка , ако всичко е наред след два месеца на 1/4 и така ….
Отново съм аз вече мина 1седмица от както съм ма 150 Велаксин,тревожноста е осезаемо по-слаба,депресията е само на моменти,но обсесиите са почти същите,а компулсиите нямат промяна!До колко време трябва да усетя пълния ефект на увеличеването?Благодаря
@Лисичка: Ако сте с ОКР, обсесиите ще се повлияят между един и четири месеца след достигане на адекватна лечебна доза. 150 мг Велаксин обикновено е доза под адекватната, без да броим, че той е ефективен срещу ОКР по-рядко от Золофт или Анафранил. За тези неща говорете с лекаря ви. Той ви познава много по-добре от мен – достатъчно, за да може да ви даде добре обоснован отговор.
Здравейте Г-н Гечев,
Отнеми доста време да прегледам всички въпроси,мнения,коментари и отгооври,но предвид това,че съвсем случайно поаднах тук го смятам повече за късмет отколкото за загубено време.
Нямам представа далисте лекар.Психиатър,Психолог,Невролог или какъвто и да е в тази област,но тъй като съм доста запозната (поради независещи от мен обстоятелства) и за 14 години съм изпила 84 вида медикамента + няколко диагнози и две дебели папки изследвания бих била благодарна на мнението Ви по въпроса ми, а той е:
Аз съм на 40 г. Лечението ми към момента е 75 Ефектин + 0,25 Топамакс + Ривотрил 1мг.
В никакъв случай немога да твърдя,че то е правилното и 100% работещо,но е последното горе долу успешно ,което ме държи на крака последните 4-5 годии.
Въпросът ми към Вас е:
Планувам бременност и тези 14 години назад с 84 медикамента + тези в момента ми се виждат някак мисия невъзможна.
Бихте ли споделили вижданията и мнението си относно една бременност и евентуалните мерки,който според Вас е редно да предприема,за да имаме здраво бебе.
Ще бъда много благодарна на мнението Ви и ще очаквам отговора с нетърпение.
Поздрави
Е.Д
Преди съм се повлиявала и от 75 мг,анафранила ми действаше само няколко месеца…
@Noname: Какво сте изпили през годините е от нулево значение за сегашна бременност – освен ако не сте пили радиоактивни вещества или тежки метали от сорта на живак и олово. От значение е единствено какво пиете в момента.
Ефектинът е на практика безопасен при бременност. Не е доказано, че няма абсолютно никакви вреди, но към момента няма доказателства (или дори сериозни подозрения) и че носи някаква вреда. А са го пили доста забременели жени, много от тях в по-високи дози, така че има материал за статистики и проучвания. Ако ще ви е сравнително лесно да го спрете за времето на забременяването и първите 3 месеца от бременността (те са критични), пробвайте. Иначе не се безпокойте особено.
С топамакса за съжаление не е така. Има добре проверени данни, че покачва честотата на някои видове малформации при бебета. Подобно е положението и с ривотрила. Според мен е задължително да се консултирате с лекаря си дали можете да ги спрете за времето на бременността, или поне за първите три месеца (включително зачеването!). Ако не можете – с какви други, безвредни при бременност препарати могат да бъдат заменени, с поне частичен ефект. Търси ли човек, обикновено намира начин.
Други мерки при бременност – същите, които е редно да предприема всяка бременна. При вашата възраст вероятността за плод със синдром на Даун е естествено повишена – струва си да направите необходимите тестове, за да го проверите.
А за самото бебе – моля ви, хранете и себе си, и него пълноценно, а не „пълноценно“. На прост български – ако си падате по каквито и да било диети, вегански, китайски, йогийски и прочее модерни хранения, бременността е чудесен повод да ги забравите. По възможност завинаги. В името на здравето на детето ви.
Здравейте отново Г- Гечев,
Сърдечно Благодаря за навременния и изчерпателен отговор. Да си кажа честно не вярвах,че ще го получа 🙂
Съветите Ви са доста ценни за мен,тъй като доста малко са хората,които обръщат внимание и ощепо-малко тези,които орговарят на въпроса на …. някой си.
Информацията за Ефектина ок. Топамакса се маха лесно. За синдрома на Даун на моята възраст съм запозната доста изчерпателно,но Ривотрила е проблема с който се боря
вече 10 години и да си кажа честно,ако все още имах лекар към когото да се обърна -щях,но нямам.Лекувана съм в 5 страни и всички “известни” издигнати на пиедестал лекари в България. Просто вече се отказах да ходя при когото и да било. Не познавам такъв засъжаление.Един от водещите поводи да се обърна и към Вас за съвет.
Та проблеминя Ривотрил съм се опитвала да спра по 865684548 начина в годините безуспешно по хиляди варианти и схеми. Досега не съм намерила лекар или познат,който да може да ме насочи към правилния.Изчела съм икажи речи енциклопедия относно отнемането,която пак не помага.
Ако Вие можете да ми предложите схема или да ми кажете вариянт,за да го спра- ще съм повече от Благодарна.Аз както казах не намирам такъв,а инаистина няма към кого да се обърна. Всичките светила по които пръснах хиляди левове са безполезни за мен и не бих искала да ги посещавам отново. Още по- малко да чувам мнението им.
Още веднъж Сърдечно Благодаря за съветите.
Дано получа отговор и този път.
Поздрави .
Е.Д
Забравих да спомена,
Никога не съм била привърженик на диети. Никога не съм спазвала такива и нямам намерения да го правя и занапред.
Още по- малко при евентуална бременност 🙂
@Noname: За съжаление ривотрилът може да бъде и доста труден за спиране. Тук може да е добра идея да си поговорите с вашия лекар. Той ви познава несравнимо по-добре от мен и ще може да ви даде много по-добър съвет.
Лично аз в такъв случай препоръчвам чай от мента. Може да бъде и в големи количества. Маточина към него също действа много добре. Топла баня, или поне краката в топла вода. Спокойна обстановка, тиха стая, тиха приятна музика. Някакъв приятен успокояващ аромат, по ваш вкус. Приятно четиво или филм… Съберете всичко това накуп – може и да не замени ривотрила напълно, но със сигурност ще облекчи спирането му.
Здравейте, Григор! Поздрави за чудесната статия! За съжаление и аз както повечето писали преди мен имам опит с SSRI медикаменти (няколко различни вида за последните 10 години). От 2 години бях на половин таблетка (10mg) Сероксат и се чувствах чудесно, но беше време да го спра. След консултация с лекаря ми се разбрахме да го намаля на 1/4 таблетка (5mg) за седмица и да го спра. Е, първите ден-два след спирането всичко беше ОК, но на третия ден направо се сринах (физически, не психически). Настроението и мотивацията са ми ок, чувствам се добре, но имам някои физически усещания, които ме мъчат доста. Вчера цял ден изкарах с грипоподобни симптоми (втрисане, сковаване, чувство за “температура” и т.н.), което доколкото виждам се дължи на спирането на лекарството. Основната ми болка обаче е виенето на свят 🙁 Няколко дни съм като пълно зомби, не мога да се концентрирам особено, вие ми се свят и през някоя и друга минута сякаш губя съзнание (не знам как да го опиша, много странно усещане в горната част на главата). Като ходя сякаш съм робот, имам чувството, че всеки момент ще падна, не мога да отклоня поглед от земята (в противен случай дори и при най-леко обръщане встрани се получава гореописания ефект). Дори и седнал, при едно извъртане встрани сякаш мозъка ми “пристига” доста след самата глава 😀 Има ли повод за притеснение, или всичко е временно (надявам се) и ще отшуми след някоя и друга седмица (в най-лошия случай). Благодаря за мнението предварително! Поздрави!
@g-shock: Тези симптоми на практика винаги са временни и отшумяват бързо. Не се притеснявайте – шансът нещата да продължат така повече от седмица-две е извънредно малък. Успех! 🙂
Здравейте, питането ми е малко несвързано с конкретните лекарства, а по-скоро с увеличените нива на Серотонин. Има билкова добавка за отслабване, която е направена от Garcinia Cambodia. Съдържат ХИДРОСКИЛИМОНЕНАТА КИСЕЛИНА (HYDROXYCITRIC ACID – HCA), едно от свойствата на която е увеличението на нивата на Серотонин. Сега, тъй като това нещо трябва да се пие поне 1-2 месеца и повече, се чудя дали се привиква към увеличеното ниво на Серотонин. Дали имате някаква представа дали увеличението е нещо сериозно и има ефект на отдръпване, или не?
Може ли да попитам в аптечната мрежа няма Золофт и ми предлагат сеталофт, асентра , стимулотон, но един лекар казва едно друг друго и не знам кое да избера, опитвам се да събера максимален брой мнения, защото при нас паникьорите това е от изключително значение.Много ми е притеснено и тъкмо човек да се почувства по-добре и айде пак надолу.Моля ви кажете имате ли наблюдения за тези лекарства, едно и също е активното вещество и не разбирам къде е разликата тогава и защо се приема по различно.Ако може и някой потребител да се включи ще съм благодарна много…
@Vel: За пръв път чувам хидроксилимонената киселина да води до увеличение на серотонина. Пийте си билката спокойно.
mariailieva_@abv.bg: Не ви трябва максимален брой мнения – трябва ви вярното мнение. Къде щяха да ви пратят максималният през Средновековието брой мнения по повечето научни въпроси? Или дори сега по повечето медицински?
Золофт, Сеталофт, Асентра и прочее са търговски марки. Нужна ви е не марката, а субстанцията, която тя съдържа. Ако субстанцията е същата, марката е като цяло без значение. Когато сте жадни е от значение дали пиете вода или оцет, а не дали пиете от червена или зелена бутилка.
Золофт съдържа субстанция, наречена сертралин. Същата субстанция съдържат Сеталофт, Асентра и Стимулотон – тоест, по същество те са едно и също лекарство. Оттам нататък ви вълнуват три неща. Едното е милиграмите да съвпадат (различни търговски марки понякога съдържат различно количество субстанция). Второто е лекарствената форма да е една и съща – примерно дражета и капсули може да се резорбират различно и оттам да имат различен ефект. Третото е лекарството да не е прекалено скъпо. (Много често „лекари“ изписват най-скъпата от всички достъпни форми, защото така взимат от фармацевтичните фирми най-голяма комисиона.)
Пил съм Сеталофт, както и Золофт. Мога да Ви уверя, че са еднакви като съставка (сертралин) и съответното й количество в таблетка (50мг). Золофт-а си е оригиналния препарат на Пфайзер, а Сеталофт-а е някаква българска измишльотина на Актавис. Е, предполагам вършат еднаква работа (аз лично не намерих разлики в двете), но все пак оригинала е може би с по-качествени суровини, ако мога така да се изразя 🙂
Григор, не знам дали е от посоченото от мен, или от плода като цяло, но при добавки с прекалено високо съдържание се получават симптоми на серотониново отравяне – главоболие, странен вкус и т.н. Отделно се твърди, че намалява нивото на кортизол. Луда работа.
Казах ви,че увеличих велаксина на 150 мг,въпроса ми е как да го пия сутрин и вечер или само сутрин 150,пробвах и двата варианта и май като е на един прием съм по-добре.Вие как мислите,че е по удачно?
Много благодаря за отговорите..малко по-спокойна съм сега.Знам, че като съставка е едно и също, но срещам различни мнения и за това се притеснявам и търся вярното. g-shok благодаря за пояснението и бих искала да попитам преминавали ли сте от едното на другото, казват ми, че въпреки, че сеталофт е пак 50 мг бил по слаб от 50 мг золофт и не разбирам как може да е така, при все , че все е 50 мг? Извинявайте за въпросите, но ми е притеснено , а моя доктор за съжаление го няма в БГ и не успявам да се свържа с него..
Не съм преминавал от едното на другото лекарство, пих ги в различни периоди. Първо пих Сеталофта в комбинация с Флуанксол и ми действаше доста добре. Золофта го пих за 2-3 месеца по-късно във времето, но нямаше особен ефект и преминах на Сероксат (който взимах до миналата седмица). Иначе от опита ми с всички тези лекарства мога смело да кажа, че понякога едно и също лекарство в даден момент може да ти помогне, а в друг – изобщо не.
@Vel: Това са симптоми далеч не само на серотониново отравяне. А неговите симптоми (впрочем, „серотониново отравяне“ няма – има т.нар. серотонинов синдром, той не е точно отравяне) могат да бъдат най-разнообразни. Най-сетне, не ми е известна хранителна добавка, която да води сама по себе си до серотонинов синдром, освен при много редки хора. Обикновено той се получава при съчетаване на силен антидепресант, често повече от един, с такава добавка.
@Лисичка: Строго индивидуално е. Както се чувствате по-добре, така го пийте.
@mimi: Разлика между две лекарства с еднаква субстанция, еднакъв грамаж и еднаква лекарствена форма като правило се дължат на т.нар. плацебо ефект. (Има го описан подробно в Мрежата.)
Моите симптоми отшумяха сравнително бързо (малко над седмица), явно съм късметлия 😀 остава едно неприятно раздразнение на моменти :@
Здравейте, как мога да се свържа с вас за консултация.
Предстои ми да започна да вземам лекарства и искам съвет от 3то лице, а вие звучите доста компетентен
Моля пишете ми.
@NotWell: Е-майлът ми го има на предната страница на сайта.
Григор,здравейте! Скоро не бях писала. На 1/8 сероксат съм от 2 седмици . След 2-3 дни леко неразположение съм добре. Минаха 10 месеца ле4ение с лекарството.20мг. Мога ли да се опитам да ги оставя според всс? Както бях споделила, нямам контакт с психиатъра си за извествно време, и се допитвам до Вас. Ако ми кажете, заветното “да”, ще съм много щастлива и ще пробвам..1/8 е една прашинка…не мога ли да съм и без нея?
Здравейте, искам да ви попитам Т.к. пих серопрам 6м. вече от 2 месеца и 1 седмица не го пия и все още имам симптоми на отнемането, бихте ли ми казали обикновенно за колко време след спирането отшумяват
@Ирина: Съветът ми е да изчакате още 2 седмици на 1/8 сероксат и чак тогава да пробвате да го спирате.
@Daniela: Много зависи от вида заболяване, за което ви е даден, от колко рязко сте го спрели и от тежестта на състоянието към конкретния момент. Всяко от тези трите може дори само да даде огромен диапазон. Ако сте пили Серопрам за депресия или паническо разстройство, ако сте го спрели както трябва и ако състоянието ви към момента е реално закрепено, бих очаквал симптомите на отнемането да отшумят или да изгубят много от силата си до още не повече от седмица.
Григор, от 3 дни съм съм на 1/16 и се чувствам добре. Какво смятате? Добре ли е това, което правя>
Григор, а какво мислите за шофиране при прием на SSRI? Мисля, че се бяхте изказали положително.
@ИРИНА: Напълно разумна мярка. Ако можете да разделите хапчето на толкова, бих препоръчал да изчакате 2 седмици на тази доза и след това да го спрете.
.Благодаря ви за всичко дотук. Толкова месеци бяхте редом с мен, макар и виртуално. Помагахте ми и ми отговаряхте на всеки въпрос. Страхотен сте!
Колкото повече намалявам лекарството, толкова по-добре се чувствам. Понякога си мисля, че малко или много, Сероксатът обърква организма и до някаква степен си е наркотик, не съвсем безобиден. Съдя по това, че колкото повече наближавам края на лекарството, с толкова по-избистрен ум се чувствам.
По това, което споделям, смятате ли че съм се излекувала? 1/16 е почти едно нищо..и се чувствам добре 🙂
Шофирането и SSRI нямат нищо общо 🙂
@Ирина: Напълно е възможно. Окончателен отговор обаче може да имате чак 3-4 месеца след пълното спиране. Стискам ви палци! 🙂
Имате предвид, че трябва да минат 3-4 месеца ? Защо не 1 например, а 3-4? Малко се притесних сега.. След 3-4 месеца може да започне пак всичко, така ли? Аз си мсилех, че ако не е излекувам човек, си проличава съвсем скоро.
@Ирина: Ако човек е доста неизлекуван, може да си проличи и до по-малко от месец. Гранични случаи обаче могат да откарат и до 3-4 месеца, преди да си проличи ясно и недвусмислено. Ако на 1/16 от хапче сте добре и нямате проблеми, е доста вероятно да сте напълно излекувани. За всеки случай обаче препоръчвам да се обявявате за здрави чак когато минат 3-4 месеца след спирането.
Григор, откакто съм на 1/16 сероксат се тъпча като обезумяла. Голям глад за сладко. Нормално ли е това?
@Ирина: Звучи ми напълно обяснимо.
Здравейте Григор четох доста от написаното тук.2011получих първата си криза която и беше най силната .От тогава имам две прекъсвания наАД ципралекс които поради неприятни обстоятелства около баща ми отново започвах да ги пия.2013 татко си отиде от този свят и аз посетих психиатъра си .Той ми предписа Еспритал вечер по 1т.и някак си се пооправих .Но пролетта на 2014отново получих доста силна криза и той включи още едно хапче ципралекс.Та станаха сутрин и обяд ципралекс а вечер Еспритал.На 15април тази година отново почувствах леко неразположение .Тревожност напрежение страхове абсолютно глупави .Отново отидох на преглед и той реши да махне ципралекса изцяло и от раз.На негово място включи Бифлокс сутрин.Започнах да го пия и всичко беше наред около 2седмици .Но започнах да усещам отново всички симптоми и на 4май отидох пак на преглед.Той каза че всичко ще отмине но аз незнам кога да очаквам подобрение.Вярвам му но пусти страх да не се обърка нещо:)Та въпроса ми е от смяната на единият АД с друг ли е всичко.Забравих да кажа че първият псих.ми каза диагноза стр.невроза а сега този не желае нищо да ми каже.Депресията и въобще този род псих.заболявания генетично предават ли се.Татко беше с депресия която прерастна в хипохондрия а той беше лекар и то добър.Накрая краят го сложи сам и това дълбоко ме стресира ако разбирате какво искам да кажа.В момента ми предстои пътуване до И-я и се притеснявам дали ще се оправя до тогава.Със сигурност в пон-к 11май отново ще го посетя .Благодаря предварително
@Маги: Този род заболявания не се предават генетично, но предразположеността към тях може да се предаде. Според мен си струва да посетите отново лекаря си.
Със сигурност ще го направя още в понеделник .Благодаря Ви
Григор, защо така се получава. Преди изчетох много мнения, при които хората споделят, че със спирането на лекарството, си възстановяват килограмите. А защо при мен се получава обратното?
@Ирина: Нещата винаги са индивидуални. Ако се храните твърде много, откакто сте намалили лекарството, това може да означава, че сте все още леко депресивни – тоест, нещата не са отзвучали напълно. Просто си дайте време. 🙂
Григор, днес пробвам да не си пия шестнайсетинката. Може би не усещам осезателна разлика.
Но имам един въпрос. Поне да се опитате да дадете мнение. Има една огромна ппомяна от 1 година(откакто ми откриха ПР). Сякаш тялото не е моето, Не мога да го управялвам винаги Ужасно е :(. Дайте мнение. много се мъча.
@Ирина: Какво ще рече „не мога да го управлявам винаги“?
Григор здравейте посетих моят психиатър и той реши да вземам бифлокса и на обяд.Каза ми а ама аз само сутрин ли съм го изписал я го пии и на обяд.Може би съм малко по добре но ходя и на работа и това допълнително ме натоварва.Имам все още тревожност и натрапчиви мисли страх дали ще се оправя и често ми се плаче.Та въпроса ми е (от 15април до този понеделник съм била на едно хапче бифлокс сутрин при положение че ципр.го пиех и на обяд а почти цял месец съм била без обеден прием на бифлокс)има ли нещо общо състоянието ми със синдром на отнемането или си е от депресията?При положение че след вземането на бифлокса април месец бях горе долу добре и после пак се влоших.
@Маги: Предполагам, че проблемът идва от депресията – че едно хапче бифлокс не е достатъчно за закрепването ѝ. Пийте го както е казал лекарят ви и да видим дали след 3 седмици нещата няма да са по-добре.
Благодаря ви
как може да се свържа с Вас? Имате ли публикувани контакти…Бих искала да се консултирам с Вас. От 2013 септ, съм на Велаксин от 75 на 150 мг, в процес на спиране съм, като ми изписаха Тритико. Спрях Велаксина рязко и минах към Тритико и попаднах в ад …всеки един от симтомите на отнемане получих. След 7 дни борба със себе си (открих, даже и че не успявам да шофирам нормално и да паркирам – толкова зле беше), и след като прочетох вашата публикация се върнах на 37.5 мг Велаксин и макар и уморена се чуствам горе долу нормална. След този ад бих искала да продължа с оставянето на Велаксина….Моля за лично съобщение. Благодаря Ви.
Здравейте отново Григор.Днес сякаш съм малко по добре .Сутринта имах позиви за повръщане и все още се чувствам малко объркана и подтисната.Нямам апетит но хапвам по леки храни и плодове .Има моменти сякаш нищо ми няма и после следват натрапчивите мисли.Объркването личи и в писането ми за което се извинявам.Стомахът ми постоянно къркори и пари предполагам че е от бифлокса.Отслабнах значително което малко ме притеснява.Постоянно си повтарям че ще отмине тази криза а сутринта даже напук се облякох измих и отидох до магазина за кафе .Не че го изпих.Надявам се да се справя и възстановя .Поздрави и хубав ден
Здравейте! Григор съществува ли психическа зависимост към Сероксат след прием от 6 г?Назначена ми е Алора
Мисля, че е слабо и съм напрегната. Мога ли да разчитам на ефект с Алората и да замести Сероксата?
@мадам: Тритико и Велаксин са сравнително различни – не могат да заменят едно друго с точност. Съветът ми е да изчакате поне на 37.5 мг Велаксин докато лошите симптоми не отминат и после още поне толкова време, но не по-малко от 2 месеца общо, и след това да го спрете.
@Маги: Стискам ви палци! 🙂
@Яница: Алората е лекичко успокоително. Има своите показания. Няма как да замести Сероксат, но при някои пациенти може да помогне при спирането му. Вероятно лекарят ви е преценил, че сте сред тях. Съветът ми е да изчакате седмица-две от смяната, за да видите накъде тръгват нещата. Ако всичко тече по плана, най-късно към края на втората седмица би трябвало напрежението да поотслабне. (И оттам нататък да отслабва още.)
Григор, вече седмица съм без Сероксата. По-горе имах предвид, че тялото ми блокира, мозъка също. Коства ми голямо усилие да ходя на работа. Имам предвид, че както вървя и тялото ми сякаш не е моето. Сякаш се наблюдавам отстрани. Импулсите от мозъка към крайниците текат много бавно. Не зная вече….Уж се подобрявам на моменти. и вижте какво става.Много се страхувам 🙁
Много ми е трудно, как ще издържа ….
@Ирина: Съветът ми е да изчакате поне още седмица. Не се притеснявайте. Докато трае е трудно, но времето тече, няма как да бъде спряно. Засега си поставете задача просто да устискате тази седмица.
Григор, обнадеждихте ме малко. Исках да ви попитам само, според вас, чувството ,че не си усещам ръцете, краката и че мозъкът ми не изпраща импулси с необходимата бързина , нещо временно ли е? Плаша се, тъй като ходя и на работа, и едвам се прикривам.
@Ирина: Не само е временно, но и с гаранция е чисто субективно усещане. Не се безпокойте! 🙂
Григор от четвъртък се появи една раздразнителност този бифлокс действието му е по различно от ципралекса сякаш.Имам замайване и позиви за повръщане сутрин сънят ми е до към 2часа и после е едно като полусън по скоро.Чувството на раздразнение преди никога не съм го изпитвала (в предишните кризи)Нямам никакъв апетит и не ме свърта .Чувство на безнадежност също има и обърканост .Нямам желание за работа и преди поне вечер беше по спокойно а сега и вечер не е.
Днес ядох грейпфрут с удоволствие. За първи път след толкова време с чиста съвест…. Не знам защо усетих някакво по-особено чувство…Не зная на какво се дължи.
Иначе е много странно усещането сякаш си гледаш тялото отстрани и не можеш да си управляваш крайниците… И сякаш тялото ти е чуждо. Но ме обнадеждихте щом казвате, че е нормално. И че ще отмине.
А да ви попитам кога препоръчвате да се върна към интензивния спорт..Нямам търпение
@Маги: Да, бифлоксът и ципралексът не са едно и също лекарство. Възможно е да има разлики в действието. Добре е да ги обсъдите с лекаря, който ви е предписал смяната – той знае за вас несравнимо повече от мен.
@Ирина: Спокойно. Малко по малко нещата ще си дойдат на мястото. 🙂
Григор, вие сте много просветен човек. Имам ви доверие , и добре, че бяхте вие да ми вдъхвате кураж в този тежък за мен път. Можете ли да ми обясните, по ваше мнение, защо не мога да си управлявам ръцете и краката са на 100%? сякаш не са мои..много е страшнпо….
@Ирина: Възможно е да е ефект от оставянето на лекарството. Ако е така, бих го очаквал всеки момент да премине – след толкова време вече би трябвало да му остават максимум два-три дни.
Другата възможност е да можете да ги управлявате, но да имате усещането, че не можете. Тази категория заболявания е напълно способна да създаде такова усещане. В този случай, ако решите да не ви пука от това и да не му обръщате никакво внимание, най-вероятно ще премине за не повече от седмица.
Здравейте,
Как бих могла да се свържа директно с вас Григор? Не откривам е-мейл никъде…
@Hope: Има го (grigor в сайта gatchev точка info) на челната страница на сайта. 🙂
Здравейте отново, Григор!
Надявам се, че правилно съм разбрала е-мейла ви grigor@gatchev.info
Писах ви днес и се надявам, че ще можете да ми отговорите.
Григор,, здравейте! Пиша ви 15ина дни след спирането на сероксата. Вчера изкарах истинска пълноценна тренировка, днес пак (бях ви споменала че спортувах активно и се надявам пак да е така за постоянно). Но се появи днес през деня световъртежа. И треперенето вследствие на тренировката.
Дайте ми съвет. Според вас опасни ли са тези треперения, опасно ли е стягането вследствие на тренировка и затрудненията в дишането?
Дайте мнение, моля. Може ли да се считам излекувана? При положение, че изкарах цяла тежка тренировка, което не се беше случвало толкова дълго време?
При положение, че съм ходила на всякакви лекари, и нямам здравословен проблем, мога ли да пострадам ?
@Ирина: Щом сте изкарали цяла тренировка, това е чудесно. За мен то означава, че сте на практика здрави (ако не и напълно). Според мен е напълно нормално след първите няколко по-тежки тренировки да се появят световъртеж и треперене, докато не влезете в ритъм. Може би никога няма да постигнете формата си отпреди време, но това е най-естествено нещо и няма никаква връзка с болести – единствено с отминаването на годините.
Горе главата! 🙂 Не се бойте, че ще пострадате – вероятността е колкото за всеки здрав човек.
Ще споделя направо тук въпросите си! Искаше ми се да мога по-обстойно да опиша моята ситуация в е-мейл, но сигурно не го проверявате често.
Накратко при мен ПР се прояви за първи път през 2009 г. Тогава преминах един курс на лечение със Золофт и флуанксол и за около 1 година нещата при мен се оправиха, но направих голямата грешка да спря рязко АД. Бях стигнала само до поддържаща доза от 1/2 на ден, но явно и това е било достатъчно, за да рецидивира обратно след по-малко от 3 месеца. Последва втори прием на золофт и отново подобрение и после пак рецидив. Третият път не пожелах да пия повече АД и успях да се стабилизирам само със Стрезам, Флуанксол и Атаракс. Бях “чиста” от АД повече от 2 години и смело мога да кажа, че човек може да се пребори и със собствените си сили, стига да е упорит и постоянен и да потърси и помощта на психотерапевт. В моят случай точно подкрепата, терапията и насоките на психотерапевта ми помогна да се справя и сама с голяма част от страховете си. За съжаление, загубих работата си и това ме срина отново за около 3 месеца, в които останах безработна. Тогава започна и истинският ад при мен – появиха се нови симптоми, които преди това не съм изпитвала – сърцебиене, задух, тежест в гърдите, резки промени в кръвното – много често ниско и близки граници, силен световъртеж и замайване, причерняване. И ПР се върна с пълна сила, след като една вечер, ставайки от леглото припаднах на пода. Това беше последната капка, която отключи с пълна и огромна сила паническите кризи.
В резултат стигнах отново до психиатъра си и ново лечение с АД. И тук започнаха опитите, кое лекарство ще е “добро” за мен. Ремирта от 1/4 таблетка ме събори от раз на леглото, за около 20 мин, след като я бях изпила – толкова ужасна слабост и безсилие, в комбинация със сънливост не съм изпитвала никога. Смениха ми Ремиртата със Стимулотон, който пих 3 седмици и започнаха ужасни потрепервания на мускулите по цялото ми тяло и се чувствах постоянно напрегната и тревожността се засили още повече. Не можех да спя, започнах да се събуждам все по-рано и по-рано и да имам само по 3-4 часа сън на денонощие. А ходя и на работа – където кошмарът продължаваше, защото усещах че треперят и мускулите по лицето ми и че не мога да контролирам тялото си. Психиатърът ми твърдеше, че не може да е от странични действия на Стимулотона, но аз бях сигурна, че той е виновен. Сама намерих информация от форуми, че не съм първата, която има подобни оплаквания и че Стимулотон и Золофт, въпреки че практически са еднакви по активно вещество, се понасят по съвсем различен начин. Поисках от Псс-то да премина на Золофт, вместо Стимулотон и в момента, чувствам значително подобрение.
Именно това искам да ви попитам, Григор – имате ли наблюдение върху действието на тези две лекарства – Стимулотон и Золофт? Възможно ли е към Стимулотона да реагирам толкова остро и да причини тремор, безсъние и постоянна тревога и напрежение, а Золофта да понасям по-добре? И ако е възможно на какво се дължи? Също какво мислите за комбинираното лечение с повече от един АД – по точно комбинацията на Золофт и Тритико? Колко време мога да пия тези лекарства в комбинация без да се появи натрупване в организма и дали спирането им след това ще бъде по-трудно, заради факта, че са 2 вида лекарства?
Имам и много други въпроси, но ще ги задам по-нататък.
Предварително ви благодаря! Очаквам с нетърпение отговорът ви!
@Hope: Не е проблем да пишете и в е-майл. Получих първото ви съобщение.
Струва ми се изключително малко вероятно да реагирате на едно и също лекарство по различен начин в зависимост от името му. Бих отдал разликата на психологически ефект – той е напълно способен да я създаде. Още повече че симптомите, които описвате, са сред типичните за ПР, а не за лекарството.
Ако комбинацията от Золофт и Тритико е добре предвидена за вашия случай, няма опасност да започне натрупване или спирането им да е по-трудно. За съжаление аз не познавам случая достатъчно, за да мога да го преценя. Тук трябва да разчитате на лекаря си.
Здравейте отново, днес бях при моята лекарка намали ми Сероксата на половин таблетка от 20 мг, а ремиртата на 1/4 от 30 мг, но ми изписа Депакин Хроно една таблетка вечер от 500 мг. Каза, че Депакина е като стабилизатор на състоянието. Моля да ми кажете повече за Депакина. Има ли после проблеми при спирането му и въобще дайте ми вашето мнение за лечението. Чета гадни неща за това лекарство.
Благодаря Ви
@Мая: Всяко лекарство е лошо, когато не е подходящото. Всяко лекарство е добро, когато е подходящото. Как бих могъл да преценя дали лекарството е подходящо за вас, без да съм ви прегледал подробно поне веднъж-два пъти и да съм проследил историята на заболяването ви?
По принцип Депакин (и Депакин Хроно) е антиепилептично лекарство. Има обаче широк кръг приложения извън тази област. Не ми е известно при спирането му да има проблеми, освен ако не е спряно когато не бива (например ако болестта, за която е дадено, още не е излекувана).
Аз се лекувам от паническо разстройство от една година.Днес отидох при лекарката ми преди всичко, защото имах признаци на серотонинов синдром и затова преминавам на Депакин. При такива състояния намира ли приложение Депакина?
Благодаря Ви !
@Мая: Я пак? Намалили са ви Сероксата, който стимулира серотонина, и вследствие на това сте получили серотонинов синдром?!
Нещо не се връзва, мило момиче. Описанието си противоречи здравата. При това положение не бих посмял да дам съвет дори ако познавам добре случая.
Сероксата днес ми го намалиха, защото докторката каза, че явно моите оплаквания са поради предостатъчен серотонин. Сутрин след ката вземех Сероксата започваше едно напрежение и все едно ми изтръпва устата и се изптявах, но продължавах да си пия лекарствата, докато не се видя с лекарката ми. От днес ми намали Сероксата на 1/2, а Ремиртата на 1/4 и след един месец да ги спра и да остана само на Депакин.
@Мая: Пробвайте как ще ви понесе тази комбинация. До максимум седмица трябва да си проличи. Ако нещата са наред, процедирате нататък по плана. Съветът ми е да не спирате едновременно Сероксат и Ремирта, а с две седмици интервал, като първо е Ремирта. Примерно нея я спрете след месец, а Сероксат – след месец и половина.
Много ви благодаря. Днес се чувствам добре. Изчезна този дискомфорт в устата и напрежението.
Здравейте Григор, исках да Ви попитам за анафранила, пия го за депресия с безразличие, но се чувствам много смачкана и уморена, възможно ли да е от лекарството. Пия 100 мг , но не знам ще отмине ли тази умора
Здравейте, от една година пия Велаксин- беше ми изписан за следродилна депресия. Бихте ли ми казали каква е схемата за спирането му, тъй като е на капсули от по 75 мг. Докторът ми каза, че отдавна съм се справила с депресията, но просто съм доста тревожен човек и затова продължавам да го пия, но мисля, че година е оптималният срок, или бъркам?!
@bobbyshow: По-скоро ми се струва ефект от болестта. Възможно е да трябва да го пиете малко повече, докато ви вдигне. Възможно е и друго лекарство, може би SNRI препарат, да е още по-подходящо. Ако пиете Анафранил по-малко от месец, изчакайте поне месец-месец и нещо на него. Ако го пиете от повече от месец, говорете с лекаря си как се чувствате.
@Maya: Капсулата може да бъде отворена и изсипана и прахът в нея – делен на части. Не е нужно абсолютно точно разделяне, горе-долу е предостатъчно. Намалете Велаксина на половин капсула дневно, както е описано в записа горе. След това на четвъртинка, след това на осминка, като спазвате описаните интервали. След пълен интервал на осминка пробвайте да го спрете.
Здравейте отново, досега бях 3 месеца на есцитил горе долу позакрепих нещата , но остана някакъв лек страх и преминах на анафранил , но като го изпия все едно ме смачква и ми става по зле, въпроса ми е ще премине ли като реакция или все ще съм така смачкан???
@bobbbyshow@abv.bg: От колко време вземате анафранил? Ако е по-малко от три-четири седмици, има отличен шанс този ефект да премине.
Здравейте,от 2 месеца пия Ксанакс и сега вече съм на четвъртинка.Въпросът ми е възможно ли сега когато съм намалила дозата да започне изтръпване на ръцете,краката та дори и езика?
@SIG: Съмнявам се. Вероятно е нещо преходно.
Здравейте, г-н Гечев! След дълго скитане по какви ли не лекари-специалисти: невролози, ендокринолози, психиатри и т. н., видях лъч Светлина във Вашия блог. Казвам се Мариана, на 58 години, и ще Ви опиша състоянието си, което ме тормози вече повече от 10 години. Всичко започна с настъпването на менопаузата. При мен този период на климактериума се прояви по различен начин. Сякаш нещо се разхождаше в тялото ми – слъчевият ми сплит ( горната част на стомаха или в долната част на гръдния кош, не знам как точно да го определя, пък и некой не ми каза ) по много неприятен начин се свива и отпуска. Когато това усещане спре започва главоболие, по няколко начина, което не се повлиява от болкоуспокояващи, когато и то отшуми започва да ме тормози жлъчката, да усещам тежест в черния дроб, когато и това изчезне се появяват бъбречните колики в продължение на 20 до 60 сек. После започва сърцебиене и сърдечен дискомфорт, след като спре започва отново слънчев сплит, глава …… И така един омагьосан кръг, от койта няма измъкване. В седмицата имам 1 до 2 „почивни” от този дискомфорт дни и тогава съм най-щастливия, окрилен, си силен и прочие…. човек. По принцип дори и в тези дискомфортни състояния не губя чувството си за хумор, умерения оптимизъм, комуникативността си, т. е. не изпадам в характерните за депресията състояния. Какво направих друго за себе си с тайната надежда да се спася: туризъм, йога, обществена дейност и т. н. – всички неща характерни за здравите хора ми се отдават, …но боли!
В началото ми предписваха характерните за менопауза добавки, после минах на различни антидепресанти, които почти не ми помагаха и ги зарязвах. Насочиха ме към ендокринолог – там всичко било ОК. Дълги години отлагах посещението при психиатър. Преди 10 месеца все пак отидох. Предписа ми Essobel 20 mg. Първите 20 дни се чувствах чудесно, после се затворих в себе си, изгубих увереността си, чувствах се нещастна въпреки, че се грижех за току-що роденото си внуче!!! Психиатърката ми каза, че заболяването е от много дълго време, така че да не чакам бърз резултат и да търпя. И аз търпях, нали съм Теле-ц. Вторият месец започнах да се събуждам 5 ч. сутринта от неприятно главоболие, което не се повлияваше от болкоуспокояващи (въпреки прекрастото малко същество в ръцете ми!?). Търпях!!! …един месец, и понеже бях в чужбина на своя глава започнах по половин таблетка. Главоболието спря! И така още три месеца на Еssobel 10 mg. Започна отново да ми става зле и отидох на консултация. Без много обяснение психиатърката ми каза, че съм направила абсолютна „боза”, трябвало да търпя и да пия пълната доза! Смени ми лекарството със Сероксат 20 mg. Отново две седмици, подобрение и …отнова главоболие и депресия. Реших – несъм за психиатър. И съм пак на изходна позиция при невролога, който ми каза, че действително не съм за психиатър, тъй като той смята, че аз имам вегетативна депресия или казано на съвременен медицински език Диенцефален синдром. Да започна веднага Деанксит и да си пия болкоуспокояващите . Мда……..!?
От моето дългогодишно самонаблюдение достигнах до извода, че всички тези състояния са свързани с храносмилателната и отделителната система. Да, ама не. Нямало ми нищо.
Вегетарианка съм и преди 2 г. направих лечебно гладуване по метода на Лидия Ковачева под наблюдението на д-р Л. Емилова. Тридесет дни бях само на плодове и …всичко изчезна. Още 20 дни включвах внимателно зеленчуци, мазнина и сол. Отново се чувствах добре, но като преминах на нормално хранене всичко си тръгна по старому. Жалко, че човек не може да живее само с плодове! Сега на всеки три месеца правя по десет дни на плодове, но съм добре само тогава.
Дааа, странен пост във вашия блог. Аз не знам какво да мисля за себе си, а какво остава за Вас! Но все пак очаквам Вашето мнение и Вашия съвет!
@Mery: За себе си мислете само едно – че имате неприятен, но иначе не страшен здравословен проблем, и че ще го решите! 🙂
Мислили ли сте за заместителна терапия? Ако случайно не сте чували термина – представлява хормони, които да заместят намалените при менопаузата. Не добавки, а заместване на хормоните. Не е нужно да е в пълен размер, но е добре да се постигне ниво около 40-50% от нормалното за преди менопауза. Едно, че има сериозна вероятност да оправи проблема с болките. Второ, ще поддържа костите и ставите ви здрави, а това е много важно, особено след 50-те – дори да не реши проблема с болките, пак е от полза. И трето, вредността от правилно определената заместителна терапия клони към нулата – тоест, нищо не губите. 🙂
Консултирайте се с гинеколог или ендокринолог за такава терапия. (За да се определи подходящият вид и доза е нужен много добър преглед, а най-често и изследвания в добавка – аз нямам как да свърша всичко това.) Да видим дали няма да помогне. 🙂
Успех!
Благодаря Ви много за отзивчивостта, съпричаствостта и насоките, които ми давате!
Здравейте Григор, състоянието ми е малко по добро но все още има дни в които съм тревожна. Продължавам да пия бифлокса а от вчера започнах и литий. Има дни в които съм ок и настроението е на шест както се казва .но от миналият вторник нещата отново не са добре. Посещавам всяка седмица психиатъра си и започнахме психотерапия. Възможно ли е да има и някакъв проблем с щит. жлеза защото и това го има в родът ни. Ще пусна едни изследвания пък да видим. Знам че проблемите с щит. жлеза имат сходни симптоми с депресията. Не отричам депресията си просто няма кой знае какви добри резултати от този антидепресант.Ще съм благодарна за мнението ви. Лек ден желая на всички в този блог.
@Anonymous: „Депресия“ е сборно понятие – под него се крият десетки различни състояния с различни механизми. Затова и има толкова много и различни антидепресанти. Най-нормално е при един човек да са подходящи едни, а при друг – съвсем други.
За съжаление пак съм принудена да се консултирам с Вас. Бях на Ремирта и Сероксат и то на дози за спиране. Чуствах се гадно с много голямо напрежение, парене в устата чак до стомаха ги усещах, които ги имах и преди намаляването на дозата, едва издържах две седмици и отидох при моята докторка. Тя каза, че чвно имам или някаква непоносимост или пренасищане на организма. Сега съм на Деанксит сутрин и вечер на една таблетка и Триттико 1 таблетка от 75 мг., имам страхотни вълни на изпотяване и продължава паренето в устата и все едно имам бучка в гърлото. Моля ви за Вашето мнение.
@Мая: Какво ще рече „дози за спиране“, като начало? И продължавам да мисля, че ще е абсолютно безотговорно да ви давам съвети без да зная много точно историята на болестта ви и състоянието ви – като минимум един-два много сериозни прегледа. В същото време, лекарката ви знае тези неща. Разумно е да попитате нея – аз дори при най-добро желание просто не съм достатъчно запознат със състоянието ви, за да мога да дам добър съвет.
Здравейте,Григор.От около 20години пия антидепресанти,като в началото след спиране на анафранила бях добре година и половина ,две.От три четири години съм на Золофт,които също ми помага но след като го спра съм добре 2,3месеца и симптомите се връщат с пълна сила.Според лекарят ми страдам от депресия и тревожно разстройство.Схемата на започване е следната:-5дни,12,5мг. 5дни-25мг,5дни-37,5мг.и след това по1 табл.-50мг.Симптомите ми се засилват още седмица след първият прием.Пия го около7,8месеца и ги спирам долу- горе по същата схема,както при започването или за-около15дни.При спирането не усещам никъкви симптоми или каквото и да е.Просто съм ок.Но след 2,3 месеца мъките започват(постепенно).Моля помогнете ми.Защо е кратко времето през което съм ок.Къде греша.Може ли да го спирам много по-постепенно и това ли е ключът към по-дългата ремисия.Колко време мога да го пия този Золофт без прекъсване?
@Тодор: Анафранил и Золофт имат разлики в начина си на действие. Лошото тук е, че действието и на двата е доста индивидуално, във всяко отношение. Така че според мен не грешите – просто има индивидуален ефект.
Една от възможните причини е Золофт по принцип да ви закрепва за по-кратко време. В този случай просто ще трябва да го пиете по-често. (Или да се върнете на Анафранил, ако това е вариант.) Има хора, които пият сериозни дози Золофт без прекъсване доживотно – сериозна опасност за здравето им не е забелязана.
Друга възможна причина е да е нужно да спирате Золофт много по-постепенно. Според мен си струва да опитате. Дори ако не се получи, поне ще сте задраскали от списъка една от възможните причини ефектът да не е желаният, и ще можете да търсите по-нататък.
Стискам ви палци!
Благодаря ви много!Като му дойде времето за спиране ще го направя доста по бавно.Според вас намаляване с четвърт-12,5мг.добре ли е и колко време да задържа на тази стъпка?Питах моя лекар неможе ли да не го спирам,той ми каза,не.Ако не го спра година,две ще спре ли да работи или просто ще трябва да увелича дозата?Благодаря ви предварително.
Здравейте,
Тъй като при мен се наложи по -рязко спиране на антидепресантите може ли да ми кажете горе долу колко време продължават ефектите от това. Все пак да имам представа с какво търпение да се заредя. Подпомагам се с Лексотан 1/2, 1/2 и вечер цяла. От време на време получавам само позиви за повръщане, трудно е спането и апетит нямам.
@Тодор: Намаляване с четвърт е добре, но оптималното време за изчакване е много индивидуално. Моят съвет е: ако няма никакви отрицателни ефекти, изчакайте около два месеца до следващото отнемане. (Възможно е да се окажат много или пък малко. Ако е в повече, не е страшно. Ако не е достатъчно, действайте според ситуацията. Ако има отрицателни ефекти, изчакайте до пълното им отминаване и поне още веднъж по толкова време (но пак не по-малко от два месеца).
Ако не спрете Золофт, той няма да спре да работи, нито ефектът му ще отслабне (освен ако заболяването не се влоши и дозата не стане недостатъчна по тази причина).
@Мая: По-рязко спиране на какви антидепресант, в каква доза, при какво заболяване, с каква цел на спирането?
Силно парене в устата чак до стомаха от Seroxsat и Ремиртата една година ги взимам после преминах на по-ниски дози, но продължаваше този тормоз и се изнервят многа, преминах на Деанксит и Тритико , но и при тях същото и сега ги спрях,както каза докторката да се изчисти организма.
@Мая: Това са доста различни като механизъм антидепресанти, и не всички дразнят храносмилателния тракт. Времето за преминаване на ефекта на отнемане е индивидуално – може да е само няколко дни, може да е и месец. Без да знам в какви дози сте ги взимали преди спирането, нямам как дори да предположа – не случайно попитах.
Безпокои ме обаче, че вероятно проблемът ви не е от хапчетата. Горещо препоръчвам да ви прегледа специалист по вътрешни болести. Ако той не открие причината, може да е добра идея да направите гастроскопия. Почти съм сигурен, че стомахът и/или хранопроводът ви не са наред.
Благодаря Ви много!
Здравейте Григор,чета блога ви отдавна и искам да изкажа възхищението си от вас и от начина по който,помагате на хората съсвсем безкористно!Ако всички бяхме като вас света щеше да е по светло място!!!
п.с. Откъде ако не е тайна е интереса ви към тематика?
@Димитров: Лекар съм. 🙂
Аз също съм с диагноза ПР,от 12 години пия антидепресанти.От последните експерименти на психиатъра ми имам останали почти две опаковки ZYBAN.Купувани са от Румъния преди 8 месеца,тъй като у нас ги няма.Бих искал чрез твоята помощ да ги подаря на някой,който има нужда,но е финансово затруднен!
@Димитров: За съжаление нямам познати, които имат нужда от него. Но ако някой нуждаещ се прочете тук за тях, ще се радвам да се свържете. 🙂
Григор,изчетох почти всички коментари по темата и въпреки,че ми е неудобно да ви занимавам бих искал да чуя вашето мнение за начина ми на лечение.
Ако имате свободно време мога да опиша накратко нещата,само не знам как е по удобно,тук в коментарите или на имейл ?Ако сте много ангажиран и не ви се занимава ще ви разбера и няма да досаждам.
Благодаря предварително!
@Димитров: Описанието тук би било полезно на повече хора, а по имейл би дало повече спокойствие. Но не това е въпросът.
Начинът на лечение при подобни заболявания често е много според конкретния пациент и не винаги е лесно да се подбере точна терапия, особено по Интернет. Ако имате някаква много сериозна грешка, бих могъл да кажа веднага, че не е добър. Но истински отговорна преценка би изисквала да ви прегледам внимателно поне веднъж, по възможност повече пъти. Без това би било абсолютно безотговорно да давам мнение – вероятността да сгреша е много голяма.
Григор не знаех,че сте психиатър.Мислех,че сте общопрактикуващ лекар.Затова ви попитах откъде е този този интерес към тематиката!
С радост бих дошъл на преглед при вас,въпреки че съм от провинцията.Как мога да се чуя с вас по телефона,за да уточним подробносттите?
@Димитров: Не съм психиатър. Дори общопрактикуващ лекар вече не съм официално. Работя друго – просто не отказвам на болни, които имат нужда от помощ, ако мога да им помогна.
Здравейте Григор,
мн хубав блог!
Имам въпрос и ще се радвам да чуя вашeто мнение! Ударих си силно главата средата на май. Водих децата на една работилница и не видях една къса стена. Главоболие започна, ужасно силно. На Хирургиите ми правиха скенер и нямах увреждане на мозъка. Посаветваха ми почивка и обезоляващи. Успях 5 дни да лежа, и търганх по задачите. В начало ми се гадеше и изморявах се много, но държах да работя и да действам. Втори път се ударих в тоалетната, не силно но на същото място, мн глупаво, направо не вярвах.
Болки в главата не спряха и отидох на невролог средата на юни. Тя ми предложи да ме хоспитализира, предписа сомазина, неврогена и един топилекс (които не пих) от другите два лекарста се чувствах по-добре и отхвърлих вариaнт да отида в болница. Обаче след един уикенд на слънце и няколко ракии покрай здравица за свадба, започна адска болка, започнаха пак да ми пречат шумове, слънце. Лежах от болка вкъщи няколко дни, беше ад. Реших да използвам направление за хоспитализация и отидох в болница миналата седмица, лекухава ме няколко дни. Това което ми предписаха са 05 мг Орипрекс, Флунаризин, Сомазина и Маг Б6. Мн се шашнах като разбрах, че ще ме лекуват с антидепресант. Първо решх дa не го пия, обаче страхувам се да не влача болки дълго..както виждам е възможно. Знам, че това не е мн голяма доза и че ще го пия най-много два месеца, все пак се притиснявам. Аз до скоро не бях пила почти ни аспирина. Не буквално, но скоро да е така. Дали имате опит с лекуванто на продължителната болка с антидепресанти и какви са резултати? Какви са шансовете да свикна с лекарството и да ми е трудно да прекъсна? Аз не боледувам от депресията. Ще с ерадвам да чуя вашето мнение!
Здравейте,
изтри ми се дългия пост които писах затова сега само на кратко ще обясна.
След силен удар в главата (не видях една стена) средата на май, (скенера каза, че не съм навредила мозъка) и още един по малак удар в тоалетната -болките в главата вече 3 месеца не ми спряха. Минала седмица бях в болница и ми преписаха Орипрекс 0,5 мг, Флунаризин, Сомазина и Маг б6 да пиях два месеца. Бях в шока като разбрах,че ще лекувам болки с антидепресант. Аз не боледувам от депресия, нямам много опит с лекарствата. опит ни Аз преди това не бях пила почти ни аспирина. Не буквално, но почти. Какъв е ваш опит в лекуването на продължителни болки с антидепресант и дали има опасност да привикна на това лекарство? Днес е 6. ден както го пия, чувствам се малко страно и по-раздразнително, но болки наистина намаляха.
п.с. объкрах количество пия 1/2 от хапчето оропрекса а това е 5 мг
@Jela: Лекуването на болка с антидепресанти не е типично, но в някои случаи е възможно. За съжаление няма как да си съставя дори приблизителна представа за случая ви, без да ви прегледам подробно и да изчета всички изследвания, които са ви направили. Оттам нататък, ще е напълно безотговорно да ви давам съвет за нещо, което дори не зная какво е.
Извън това, шансовете да свикнете с антидепресанта и да е трудно да го спрете клонят към нулата. Особено при положение, че принципно не сте с депресия. Моят съвет е да не се безпокоите от тази вероятност. Все едно е да се тревожите дали няма да стане земетресение и жилището ви да ви затрупа, докато спите.
Мн благодаря за бързия отговор!
Григор,аз все пак ще споделя за моето лечение а вие ако можете кажете си мнението.На 40г. съм първия пристъп на паника получих на 21г.след силен стрес и прекалено много кофеин!Почнах да получавам по-често пристъпи,но ги лекувах с алкохол!Нямах никакви здравословни проблеми,просто винаги съм бил много чувствителен и страхлив и повече пушех и пиех(като повечето младежи на 20г.).След шест години на епизодични пристъпи,получих много тежка атака при пътуване в София и реших да отида на психиатър.Слава богу попаднах на добър специалист.Обясни ми че имам паническо разстройство,изписа са ми ципралекс и ривотрил но само при нужда,като ме да предупреди да внимавам с бензодиазеапините тъй като са много опасни.Ципралекса ми подейства чудесно и се възстанових много бързо.Оттогава съм така,пия антидепресанти,но като ги спра пристъпите пак се появяват.Ходих при различни психиатри(тъй като в провинцията читавите не се задържат дълго) изписваха ми различни препарати ципралекс,золофт,сероксат предимно SSRI,пил съм ги в различни дози,пил съм ги по 6,7,8,10,12,14 месеца.Но след спирането им 5,6 месеца и атаките започват.Спрях да пуша,да пия алкохол,почнах да се храня здравословно намалих напрежението и стреса,но ефект никакъв.Като пия лекарствата се чувствам много спокоен,иначе около мен всичко е наред имам чудесно семейство,успешен бизнес,имам много свободно време за себе си,със здравето ми всичко е в норма,правил съм си всякакви изследвания.Преди две години реших да се заема по сериозно с болестта си и започнах да се занимавам с йога,почнах да ходя на психотерапия и отидох при др.Стефан Кръстев в Александровска болница(препоръчан от приятел).Предписа ми СЕРОКСАТ 30мг.
поне година тъй като ми действа добре.Пих го 14 месеца и реших да спирам,тъй като напълнях доста а и постоянно ми се спи от него,другото се търпи.А и исках да видя дали има ефект от психотерапията и йогата.Психиатъра ме предупреди,че бързам и така лесно няма да се излекувам,но се съобрази с желанието ми.Започнах да намалявам СЕРОКСАТ-а с 5мг. на месец,когато стигнах до 20мг. лекарят ми предложи да започна да вземам ТРИТИКО вместо СЕРОКСАТ-а и започнах по схема да намалявам едното с по 5 мг. а ТРИТИКО-то да увеличавам с по 25мг през няколко дни.Така спрях СЕРОКСАТ-а преди две седмици и вземам по 100мг. ТРИТИКО.Докато го намалявах нямах никакви проблеми,но като го спрях започнаха гриподобните симптоми,виенето на свят и други физиологични,които отшумяха след първата седмица,мен ме тревожат психологическите като силната тревожност, емоционалност и няколко леки пристъпа на паника.И тези симптоми намаляха,но все още не се чувствам напълно спокоен.Лекаря ми каза,че ще изчезнат скоро,но се чудя дали са от спирането на сероксат-а или от неизлекуваното ПР.Интересно ми е какво е твоето мение за ТРИТИКО и въобще за моите проблеми и лечение?
П.С. Извинявам се за дългия роман и благодаря предварително за мнението ти.
@Димитров: Правилно ли се досещам, че страдате от паническо разстройство? Ако да, моят съвет е и занапред да съчетавате взимането на антидепресант с психотерапия, която да ви научи да се справяте с паниката. Йогата също помага. Това ще помогне да удължите периода на добро състояние след намаляване или спиране на антидепресанта.
Тритикото е един особен антидепресант, генеричното му име е тразодон. Нямам опит с него и не се наемам да преценя подходящ ли е при даден случай, или не.
Здравейте г-н Гатчев искам да ви благодаря за този сайт и за полезната информация както всички и аз имам малко питане от 15 години вземам антидепресанти като 2 пъти съм изпадала в тежка депресия въпроса ми е понеже сега в живота ми всичко е ок искам да ги спра постепенно като знам, че това ще отнеме време за 3 месеца успях да спра хедонин от 200м. пиех и ципралекс 20мл. сега в момента пия само 5мл. ципралекс тези силни дози ми ги исписаха след като от 7г. се боря със с гастрит и колит имам направени 8 гастроскопии и 3 колоноскопии уж казват че било на нервна почва така или иначе дори високите дози не ми решиха проблема вчера попадна на една статия в която пишеше, че високите стойности на серотонин причиняват:Докато някои на горните странични ефекти са достатъчно опасен, за да се счита за животозастрашаващо, триптофан е известен също да проявяват леки странични ефекти, които са по-досаден, отколкото опасен. Те включват:
Замъглено виждане
Диария
Сънливост
Сухота в устата
Газ
Главоболие
Киселини в стомаха
Лошо храносмилане
Прималяване
Загуба на апетит
Гадене
Болки в стомаха
Повръщане
Мисля, че толкова години дето съм ги пила е възможно да се е получило това след като обиколих всички известни гастроентеролози и изпих много лекарства пак ме боли този корема и искам напълно да ги спра и вместо ципралекс да пия Алора това е билков продукт моля за вашето мнение и ви Благодаря!!!
@Milena: Антидепресант се спира не когато с него се чувствате добре, а когато ще се чувствате добре и без него – тоест, когато болестта е излекувана вече. В противен случай просто ще се разболеете отново и лечението ще трябва да започне отначало.
Билков продукт, който да има антидепресивен ефект със силата на лекарство от категорията на ципралекс, или близка до нея, към момента не съществува. (Като изключим уверенията на източници, които също така уверяват в съществуването на рептили и марсианци, откриването на перпетуум мобиле и т.н.) Можете да спрете ципралекса и да пиете билки или да не пиете нищо, но това няма да има съответния лечебен ефект. Необходимо е да попитате лекаря си можете ли да минете без него.
От моя опит, антидепресантите засилват стомашните проблеми. Твърде рядко обаче добре спазван хранителен режим и подходяща диета не могат да се справят с този проблем. А когато не могат, обикновено подходящо лекарство за предпазване на стомаха се справя чудесно. Ако мнението на лекаря ви е, че засега не е добра идея да спирате антидепресивното лечение, бих препоръчал да мислите в тази насока.
Благодаря ви много с нетърпение чаках вашия отговор мисля, че вече съм преодоляла болестта все пак последната ми депресия втора беше 2010г.Тъй като аз много се интересувам от психология си мисля, че не съм била лекувана правилна за първи път когато започнах да приемам антидепресанти беше по повод, че детето ми го оперираха беше сложна операция (сега си е много добре) тогава просто се притеснявах и бях изнервена и само лоши неща си мислех за децата и тогава започнах да пия антидепресанти и един ден реших и ги спрях като тогава не съм знаела, че не се спират изведнъж и изпаднах наистина в тежка депресия съсъ всичките симптоми и като зададох въпрос на моя психиатър цял ли живот трябва да ги пия той каза ами да, но аз си мисля, че при тревожно разтройство каквото беше моето трябва да си пият най много 1,6 мес. и така си мисля, че не съм лекувана правилно все пак това са 15г.после се разведох и тогава ми беше втората депресия но все пак си мисля, че на този етап живота ми е прекрасен като изключим стомашно чревните проблеми които го правят не поносим знам, че няма да е лесно но преди да започна да ги пия аз нямах проблем и се храних с всичко а сега съм постоянно на диета и въпреки това всеки ден съм с газове и болки смятам да направя изследване за стойностите на серотонина и допамина и след това ще говоря с моя психиатър да ги спра завинаги като си мисля, че проблема с корема ще се реши дано съм права защото много е неприятно да живееш с болка постоянна а за въпроса за билковия продукт имах предвид след като ги спра и ако се почуствам притеснена дали мога да го приемам знам, че ефекта няма да е както при антидепресантите но нали всичко е психическа основа.Просто толкова много лекари съм обиколила гастроентеролози и всеки вдига ръка значи има някъде нещо което дразни не е храната защото спазвам стриктна диета и за това си мисля, че са тези антидепресанти дано да съм права и да се оправя завинаги.Благодаря ви искренно, че се отзовахте и все пак вашият съвет ми е от голяма позла.
Григор,благодаря за отговора.Наистина диагнозата ми е паническо разстройство.Оказа се,че психиатъра е решил да смени СЕРОКСАТ-а с ТРИТИКО заради по леките странични ефекти и евентуално на по късен етап да го спирам.Да споделя с всички,които пишат и четат темата.Попаднах на този чудесен блог за психически проблеми и терапия-
http://mentalhealthdaily.com/ мисля,че ще е интересен и полезен за много хора!!!
@Димитров: Този блог пише ли и за други неща освен за L-тирозин?
Да,има страшно много постинги.Просто навигацията е тъпа,ползвай категориите вдясно или търсачката!
Здарвейте и от мен!Допреди 2 месеца ви пишех постоянно. От почти 3 месеца съм спряла сероксата 🙂 Голяма заслуга имате и вие. Исках да ви споделя, че това, което остана като симптом е душенето ..тренирам вече 6 пъти седмично-преди не можех и 1…
Имах паничеко разстройство. Остатъчните ми симптоми са свързани със замаяност и душене. Понякога нямам достатъчно въздух. Смятате ли, че и това ще спре? И мога ли да се смятам за изглекувана, 3 месеца след спирането на лекарството?
Интересното е, че откакто преживях кошмара,сякаш съм нов човек. Преосмилих поведението си. Нямам чувства към хората от предния ми период, които ме нараняваха. Вече дори не обичам приятеля си, който се държеше лошо с мен.Беше казал, че съм била “болно ” момиче, което мн ме нарани…….. Но особеното е ,, че сякаш сега се раждам и сега започвам да живея..Вие
ми бяхте написал преди време. че евентуално 3 месеца след спирането, ако нямам проблем, и се подибряам, мога да се считам за здрава..
Как смятате?
Григор,в този блог прочетох,че за тревожни и панически разтройства се препоръчват БУСПИРОН или КЛАНИДИН като най добри варианти!Тук май никой не ги споменава или изписва.Какво смяташ или си чувал по въпроса?
Освен това съм много обнадежден от бъдещето лекарство ALORADINE,което трябва да излезе до няколко години на пазара.
@Ирина: От това, което описвате, личното ми впечатление е че не сте още напълно здрави, но вървите натам с чудесно темпо. Ако продължавате да се грижите за себе си все така, и особено ако можете да добавите психотерапия, мисля че имате отлични шансове постепенно и тези проблеми да заглъхнат и да се чувствате напълно здрава. А ако и след това продължите да се пазите и да укрепявате духа си срещу неприятности, имате отлични шансове и болестта никога да не се върне. 🙂
@Димитров: Буспиронът е специфичен антидепресант, подходящ за някои случаи на паническо / тревожно разстройство, но неподходящ при други – трябва добър лекар да прецени дали е подходящ за конкретния пациент, или не. Какво съдържа кланидинът не успях да открия, така че не мога да дам преценка. За алорадина все още е твърде рано да се говори – дори не е минал достатъчно клинични изпитания, та камо ли да има широк опит с пациенти и да се знаят с добра сигурност подробности за него.
Григор,извинявам се за грешката,лекарството не е кланидин а КЛОНИДИН тоест българския ХЛОФАЗОЛИН.Бил много подходящ особено за хора с хипертония и тревожни разтройства.Също така прочетох и добри неща за EMAPUNIL!Григор успяхте ли да се ориентирате в блога,който ви препоръчах и намирате ли го за полезен?
@Димитров: Тоно както буспиронът, клонидинът е подходящ при някои пациенти с тревожни разстройства и неподходящ при други, и преценката трябва да я направи лекар. Същото важи и за емапунил, както и горе-долу за всеки друг антидепресант.
Блога за съжаление все още не съм имал време да го чета.
Попадна ми статията при търсене на повече инфо. за Ефектин.
Имам голям опит с антидепресантите, но никога не съм имал зависимост към тях. Оказа се, че мога да ги спра когато си поискам без значение колко съм ги взимал просто защото не ми действат както би трябвало да действат, предполагам.
Сероксат – година и половина, спрях го. Ефектин, няколко месеца. В момента спрях и него. Золофт – 4 месеца. Разни други.
Имах зависимост обаче към Ривотрил. 2 години. Много трудно се спира. Успях да го спра с намаляване на дозата и заместване с леки антипсихотици, към които не привиквам. Никой не ми е казвал как се спира, просто усетих, че така ще стане.
Интересно, че само Ривотрила ми е помогнал. Имах много силна Социална Фобия. Отпускаше ме и не бях толкова напрегнат като излизах. Постепенно придобих някакъв психологически навик (свикнах). Сега също имам Социална Фобия, но слаба.
Бета блокерите също помагат при напрежение.
Вече съм спец на този и не само тип лекарства. Мога да почна в някоя аптека като мега магистър-фармацевт.
Интересното на антидепресантите е, че в листовката пише точно и ясно –
“Не е напълно ясно как действат антидепресантите, но те могат да помагат чрез повишаване нивата на серотонина и норадреналина в мозъка.”.
И това го пише на най-продаваните и на най-добрите според психиатрите антидепресанти.
При, който и психиатър да отидеш, независимо от симптомите ще ти предпише лекарство, което не било ясно как точно действа, но се предполага, че действало.
За 10 години съм сменил 3-ма лекари. Бил съм с различни диагнози, защото пък и симптомите си съвпадат. В момента съм с “някаква” Депресия. Сигурна е само Социалната Фобия.
Веднъж казах на лекаря, който уж се води един от най-добрите в България (при търсене в Google излизат много страници само с положителни мнения), че те са по-зле и от астролозите и май се съгласи с мен.
Според мен това е една много изостанала наука, за съжаление, мое съжаление.
А неща от сорта на Йога, здравословен живот и др. просто не помагат. Защото като дойде Ада чакаш само да мине, но може да продължи с дни. Не те интересуват “глупости” от сорта на как да се развиваш, как да се реализираш. Много сложно е за обяснение. Шибания Ад е сложен.
@daKid: До голяма степен е известно как действат антидепресантите. Не е известно напълно докрай, но това важи за почти всички лекарства. Впрочем, то важи и за храната – все още не сме абсолютно 100% наясно как точно тя се преработва в организма. Не препоръчвам на никого да спре да яде по тази причина…
И ми се струва, че мнението „медицината е много изостанала наука“ много често върви с мнения по здравни въпроси от типа на „абе не знам как трябва, ама имам чувството, че така ще стане…“
Писах за Психиатрията и Психологията.
На храната не пише, че не е ясно как действа.
Сравнението ти с храната е глупаво.
„абе не знам как трябва, ама имам чувството, че така ще стане…“, може да бъде преправено с:
„абе не знам как действа, ама имам чувството, че ще стане…“ и може да замени : “Не е напълно ясно как действат антидепресантите, но те могат да помагат чрез повишаване нивата на серотонина и норадреналина в мозъка.”, с пълна сила в листовката на Ефектин, например. И става въпрос за лекарства.
Здравейте и от мен! За депресия и тревожност от психиатър ми беше изписано следното лечение : Тритико 150 мг вечер и Флуанксол сутрин и вечер по една таблетка. Изключително съм притеснена, след като се “запознах” с листовката на Флуанксол – а и се страхувам да започна да го пия. Плашат ме много от описаните странични ефекти : ритъмни нарушения на сърцето, образуването на тромби, спиране на сърцето и “внезапна смърт”. Моля Ви – дайте малко повече информация за това лекарство. До колко са основателни притесненията ми? Дали да започна да го приемам? Чувствам се в омагьосан кръг – търся помощ – назначават ми лечение, а аз се страхувам да го приложа. Как да постъпя?
@Стефи: Прилагайте го без никакво колебание. Ако се появи някой такъв страничен ефект, в най-лошия случай просто ще спрете лекарството. (Доказани случаи на „внезапна смърт“ поради Флуанксол мисля че няма – има само подозрения, а фармацевтичните фирми са длъжни да описват и тях.) Няма нищо опасно. Просто болестта се мъчи да ви спре да не я лекувате. (Депресията, паническата тревожност, ОКР и другите заболявания от тази група имат това качество.)
Стискам ви палци! 🙂
ОГРОМНО благодаря за успокоението и отговора !
Григор,можете ли да кажете вашето мнение за постепенното привикване към SSRI препаратите,нуждата от увеличаване на дозата,нарушаването на химическия баланс в мозъка заради по високите нива на серотонин оттам привикването към лекарствата и нуждата от все по висока доза и все по слабо действие на лекарството и невъзможността за спирането му.Не се ли получава един ужасен затворен кръг от,който няма излизане.Аз пия от 12г. такива лекарства и всеки път ги спирам все по трудно и за все по малко време.Силно съм притеснен,че при мен го има този проблем с дисбаланса и скоро ще спрат да действат или никога няма да мога да ги откажа.Също така можете ли да кажете какви са дългосрочните ефекти и могат ли да се пият примерно 20-30 години или доживот???
Благодаря предварително за отговора ви!
@Димитров: Има хора, които пият тези лекарства от малко под 30 години. За по-дълъг срок нямаме данни – препаратите са на пазара оттогава. Дългосрочни ефекти засега не са документирани.
Постепенно привикване към SSRI препаратите засега няма доказателства да има. Среща се обаче постепенно влошаване на състоянието, което изисква с времето постепенно покачване на дозата, прави спирането все по-трудно и добрите периоди след лечение все по-кратки.
SSRI препаратите не повишават нивото на серотонина в мозъка. (За съжаление, защото се предписват именно при понижено ниво.) Те засилват ефекта на наличния серотонин в пригодените за него синапси. За съжаление не винаги успяват да го засилят до нормалните му нива, тоест да излекуват пациента напълно. Тежки предозирания понякога успяват да качат ефекта над нормалния и се получава т.нар. серотонинов синдром. Това обаче са по същество отравяния с лекарство, така че не влизат в графата ефекти от лечение.
Благодаря за бързия отговор!!!
Засега ми действа една и съща доза с 20мг. сероксат съм добре.Но го пия все дълъг период (последно 24 месеца)и последния път не можах да го спра.
Както писах по горе в момента съм на тритико 300мг. и буспирон 3 по 5мг. и се чувствам ужасно.(чакам да подейства буспирона за да спра тритикото евентуално)
Моля те можеш ли да ми препоръчаш най добрия психиатър за който си чувал!
Здравейте!
Моята лична история, в подробности, е много дълга, затова накратко ще споделя основното: За малко повече от 10 години, съм се сблъскал отблизо с паническо разстройство, генерализирана тревожност, социална тревожност, здравна тревожност (хипохондрия), депресия, и много и различни тежки соматизации, както и натрапчиви мисли и паранои подхранващи тревожността през цялото време. Всички тези неща са идвали и си си отивали и поотделно и по няколко накуп. Но за тези 10-ина години, този ад ме е съпътствал през поне 60% до 80% от времето. Сложиха ме на Сероксат преди около 8 години, като през цялото време съм бил на 20 мг/ден. И това беше една от най-големите грешки които съм допускал да ми натресат в живота. Ако този препарат ми е помогнал с 1-2 неща, то ми е навредил с още 200. Няколко пъти съм се опитвал да го спирам с бавно и плавно намаляне на дозата и най-много съм успявал да го намаля до 1/2 таблетка. След което съм стигал отново до спешните отделения на повечето болници в София… 🙂
Сега съм отново до 1/2 таблетка (за 5-и път), но този път намерих начин да направя симптомите от синдрома на отнемане почти поносими, с помощта на едни хранителни добавки, специално разработени за целта. Открих ги онлайн, докато ровех за всякаква информация и помощ при спирането на тази напаст. Тук е мястото да попитам, г-н Гачев дали би искал да споделя информация и връзка към тази програма с добавките? Американски са, поръчват се онлайн (за Европа се поръчват от Холандия) и не са евтини, но при мен определено показват положителен ефект. На сайта на програмата има доста подробна информация за всички групи психоактивни лекарства и съвети за спирането им, както и обяснения кои добавки по какъв начин помагат за симптомите на отнемане. Има и една по-подробна книга, която може да се свали безплатно. Започнал съм да я превеждам на български, но ще отнеме време.
Моля, ако имате интерес към това, да ми пишете един мейл, за да ви препратя линковете и книгата.
Благодаря за статията, има нужда от повече такива честни източници на информация относно капаните на тази индустрия. 🙂
Успех на всички борещи се! Не се отказвайте! Път за връщане ИМА!
Изчетох статията, както и всичките 1033 коментара. Впечатлен съм. Искам да допълня нещо важно, което като че ли се изплъзва на повечето хора тук.
Григор много правилно препоръчва психотерапия, но виждам, че много хора посягат директно към медикаментите. Имам мнение по темата. Самият аз имам ПР от близо 2 години, отключено от пушене на трева 4-5 пъти (и никога повече), както и работа в чужбина под доста стрес. Върнах се преди година обратно и започнах психотерапия при един от най-добрите психотерапевти по темата в София. Той беше твърдо против взимането на медикаменти (което в последствие се оказа донякъде грешка). Бях доста зле – спях по 2-3 часа, екстремна тревожност, множество паник атаки, ужасно много страхове, симптоматка – сърцебиене, задух, виене на свят, ходене до тоалетната през половин час, пресъхване на устата, какво ли не.
Живях така близо година доста непълноценен живот. Не исках да взимам медикаменти, защото психотерапевтът ме беше настроил против тях.
Бях много амбициран да се подобря и правех какво ли не – изправях се срещу страховете си, приемах ги, надсмивах им се, правих и много exposure therapy с цел да преборя възникналата социална тревожност – правих се на бавноразвиващ се по улиците, правих се на просяк, бърках по кофите, ходех с абсурдни дрехи (пижами), лежах по спирките все едно съм умрял, исках пари на хората с обещание да им върна двойно (и го правех като рядко ми даваха) и т.н. Звучи странно, но се иска доста вътрешна смелост, а в следствие на силната тревожност бях готов на всичко. Проработи – успях да надвия всичките си страхове. Накрая вече бях “тревожен, но без страх”. Терапията беше смесена между трансперсонална и когнитивно поведенческа и проработи. Единствено се притеснявах за чисто физическата симптоматика, както и неспането – бях стигнал до 1-2 часа сън и непрестанно сърцебиене. За това, после.
Виждам, че тук доста хора тръгват по другия път – възниква ПР, шашкат се, тръгва се по болници със съмнения-фантоми, които не се потвъждават (и аз минах от там) и после директно първо медикаменти. След това като видят, че спирането им води до регресия, отново медикаменти и чак по някое време евентуално (а доста хора никога) включват психотерапия. И през цялото това време страх “какво ще стане ако спра лекарството”. Т.е. хапчето става спасителят и се поставя на пиадестал. Това показва, че базовите страхове стоят отдолу и са просто подтиснати. Според мен промяната на мисленето е в основата, а медикаментите на чисто биохимично ниво да замазват проблема. Ще ви кажа кога няма да се върнат симптомите след спирането на антидепресанта – ако междувременно причината за разстройството се е махнала. Ако е била работата и още работите на същата работа или е била връзката, но още сте в същата връзка – всичко идва пак след няколко месеца.
Интересно ми е разглеждането в този блог на ПР като болест, която се лекува с антидепресанти. Струва ми се потенциално грешен поглед над нещата. За мен те само подтискат физическата/психичната симптоматика. За възникването на ПР обикновено трябва да има някаква конкретна причина в живота на човек и тя трябва да се разреши. Това е ако приемем за вярна тезата, че ПР не е чисто биохимично разстройство. Доста от хората тук казват конкретно обстоятелство, след което се отключва ПР, но искат да го решат с магическо хапче. Добре е да се реши проблемът, който стои в основата. Идеята е да пребориш страховете си и да стигнеш до момент, в който не те е страх от поредната паник атака, от симптомите и всичко останало покрай състоянието.
Тук идва въпросът, който си задавам като чета статията и коментарите – дали ПР идва на психическа основа (страхове, ситуация в живота) или на биохимична в самия мозък – спадане на нивото на някой невространсмитер. Със сигурност обаче първото води до второто. Ако първото е в основата, ключът е психотерапията, а ако е второто – антидепресантите. Изчел съм много материали (и няколко книги) и навсякъде се стига до интересен извод – SSRI са толкова ефективни или по-слабо ефективни от правилно проведена психотерапия, но резултатите след психотерапия винаги са по-устойчичи във времето. Т.е. след прекратяването на психотерапията или антидепресантите, продължитеността на ефекта на медикаментите е по-малък.
Съдейки по себе си, определено когато съм тревожен, има химичен дисбаланс в главата ми. Просто всичко е абсурдно страшно и цялата ми fight or flight система е подведена и реагира твърде агресивно на нищо и никакви реални дразнители. Освен това много биологични процеси в мен са “объркани” – боли ме стомах, зрението ми се влошава, ориентацията в пространството и стабилността ми отиват на кино и т.н., а за мислите в главата да не говорим – ще умра, ще полудея, некадърен съм, малък съм, не заслуважам, губя се, ниско самочувствие.
Възможно ли е, обаче, всичко това да се поражда само от мислите? Или и обърканите мисли са породени от грешната биохимия? Ето на този въпрос още не мога да си отговоря.
Преди месец и половина вече се влоших до плашещо ниво и реших, че е време за медикаменти. Отказах се да робувам на мнението на психотерапевта, че те не са правилния подход. Свързах се с проверено добър психиатър, помогнал на познати хора и с достатъчно опит. Ефектът беше 5 вида хапечта, които намаляга на 4 – Сероксат, Флуанксол, Деанксит и Тритоко едновременно (в началото за 10 дни имаше и бензодиазепин под формата на Лорапам). Уау. Всичко изчезна. И мислите и симптоматиката, а сънят – между 7 и 9 часа, спокоен. Усещането е, че никога не е имало проблем. Да, взимам доста хапчета, но се чувствам (с изключение на леката поспаливост и ниска мотивация) напълно нормален човек. С времето ще остане само Сероксат, който в един момент ще опитам да спра (с помощта на психиатъра, разбира се). Смених и психотерапевта. Сега експериментирам с EMDR и само с класическа когнитивно поведенческа терапия.
В един момент ще спра хапчетата. Дали ПР ще се върне, никой не може да каже. Но едно знам – няма да ме е страх, защото толкова много работих над тези страхове, че вече нямат сила над мен. Тук чета масово мнения точно как човекът го е страх дали ПР ще се върне. Това е грешка, защото заставаш в едно постоянно наблюдение над себе си “зле ли съм, добре ли съм”, което е много стресиращо. Ако се върне, върне се. Продължаваш да работиш психотерапевтично и най-вече над приемане и промяна на възгледите си с минималната нужна доза медикаменти. Ако не се върне, супер. НО – само ако си се променил, иначе няма как. Само ако си сменил мисленето си така, че да не се върне. Това, което хапчето не може да направи вместо теб. Иска се работа, много работа.
Това беше моето мнение, дано съм бил полезен с алтернативна гледна точка.
Терапевта да не е бил Орлин Баев?
@Димитров: Психиатрите в „Свети Наум“ повечето са добри. В медикаментозната терапия свалям шапка на доцент Петър Маринов – когато чух за него за последен път, беше във Варна.
@Деян: Лекарства се спират не когато си решите, а когато сте излекувани и вече нямате нужда от тях. Ако тръгнете да ги спирате преди това, единственият възможен резултат е този, който сте видели. Няма как да бъде друг.
По въпроса за хранителните добавки срещу синдрома на отнемане – не, не проявявам никакъв интерес. Ако сте излекувани, ще можете да спрете лекарството без тежки проблеми и без добавки. Ако не можете да го спрете без тях, значи не сте излекувани и не бива да го спирате. Останалото е лов на шарани и доене на джобовете им.
@Георги: Психотерапията е по-истинска от медикаментозната. Не е абсолютно точно, но като цяло психотерапията лекува, а медикаментозната ѝ дава възможност да си свърши работата при по-тежки и хронифицирали случаи. Промяната на факторите, които пораждат ПР и другите заболявания от тази група, може да намали или дори прогони болестта. Не забравяйте обаче, че различните хора са различно податливи на тези болести, и от тях обикновено боледуват по-податливите. Ако сте боледували от такава болест, вероятно сте податливи към нея по някаква причина (най-често наследственост) и е разумно да се пазите.
Мозъкът е орган, който свързва психическото и биохимичното, в него двете са едно. При повечето болни от тази група заболявания има естествена, най-често генетична начална предразположеност (по-ниско ниво на серотонина). При твърде малко от тях обаче тя е толкова силна, че би развила болестта без да я отключат психични претоварвания. Развилата се болест пък на свой ред обърква мислите и по този начин се самозасилва. При много пациенти тя успява чрез объркването на мислите да ги накара да не се лекуват както трябва, или изобщо, и по този начин се самоподдържа.
Останалото от наблюденията ви според мен е право в десятката. С едно изключение – нужна е не минималната доза медикаменти, а правилната. (Което в доста случаи значи минималната или близка до нея, но понякога е нужно да се даде умишлено позавишена доза. Също, минималната доза за някои пациенти хич не е малка. Добре е тези неща да ги прецени кадърен психиатър.) Подкрепям обясненията ви с две ръце и благодаря за тях.
Григор,огромно благодаря за отговора ви!!!!
Сегашния ми лекар е от “Александровска” и си мислих,че там е най голямата клиника.Освен това имат най голям опит и съответно финансиране и достъп до нови лекарства.
P.S.Какво мислите за блога,който ви препоръчах?
@Димитров: Не мога да си спомня да съм получил координати на блог, нито дори връзка, в която да ми е препоръчан. Ако съм пропуснал, моля напомнете ми.
Постът ми е от 4 август 2015,блогът не ми дава да го публикувам втори път!
@Димитров: Да, намерих го. Наистина не е лош.
Здравей Григор, искам да попитам мога ли да съчетая золофта със ремирта ????
@bobbbyshow@abv.bg: Това трябва да го прецени лекарят ви. Той знае за вас всичко това, което е нужно, за да направи тази преценка, и което аз не знам.
@Димитров: предпочитам да не споменавам името на психотерапевта.
Григор, ще цитирам част от блог поста, след което ще задам въпрос.
“Нарушава се балансът между ацетилхолина (обикновено понижен) и адреналиновата група хормони” …
“Лекарствената терапия при депресия цели да подпомогне възстановяването на този баланс.” …
“Прекият, доставяне на повече ацетилхолин, за съжаление не е възможен – засега нямаме толкова фини и избирателни ацетилхолинови медиатори. Затова обикновено се използва засилване на производството му чрез повлияване на управлението някъде нагоре по командната верига. Има няколко известни и удобни пункта, където то може да бъде повлияно. Засега се справяме най-успешно и с най-малко странични ефекти в един от тях – повлияването на баланса на серотонина.” …
“Намаляването на дозата на SSRI води в крайна сметка до спад в производството на ацетилхолина.”
Доколкото чета на няколко места, обаче, връзката е обратна. Пример: http://mindrenewal.us/page13.html
“There is an inverse, antagonistic relationship between acetycholine (ACh) and serotonin (SE) in the brain. In other words as the quantity of one increases, the quantity of the other decreases.”
Интересно е и това изследване от 2013 година: https://bbrfoundation.org/discoveries/potential-root-cause-of-depression-discovered-by-narsad-grantee
“Serotonin may be treating the problem,” Dr. Picciotto says, “but acetylcholine disruption may be a primary cause of depression. If we can treat the root cause, perhaps we can get a better response from the patient.”
“Her team’s experiments demonstrate that abnormally high levels of acetylcholine in the brain can cause depression and anxiety symptoms in mice. In the brains of non-depressed mice—and people—an enzyme called acetyl- cholinesterase (AChE) is produced to lower acetylcholine levels. The team showed that when depressed mice were given Prozac®, AChE levels were raised, and abnormally high levels of acetylcholine were thus brought under control.”
“Yet many depressed people do not get a therapeutic benefit from Prozac® or other SSRI medications. Dr. Picciotto’s research suggests this may be because the root problem is not, after all, low levels of serotonin, but rather, high levels of acetylcholine.”
Според първия линк нивата на серотонин и ацеилхолин са обратнопропорционални. Според втория линк (изследване) проблемът идва от високи нива на ацетилхолина, а не от ниски. От друга страна ацетилхолинът изглежда стимулатор на парасимпатиковата нервна система, така че от тази гледна точка информацията в блог поста би трябвало да е вярна. Раздвоен съм. Кой е прав?
Греша ли, че в психиатрията все още не е изяснена точната причина защо се появява депресията и паническото разстройство? Всички производители на SSRI твърдят, че има химичен дисбаланс в мозъка, но доколкото ми е известно няма изследване, което да потвърди това твърдение? Също така доколкото разбирам няма как да се премерят нивата на серотонин, норадреналин, допамин и ацетилхолин в жив мозък?
Разбира се, увеличавайки нивата на серотонин и на норадреналин, голяма част от хората се повлияват положително (като мен чрез SSRI), но май има консенсус, че това е индиректен механизъм и никой не знае точно защо. Т.е. че първопричината не е там, а по-скоро подобрението се получава като “страничен ефект”.
Здравейте ! Аз съм с ПР , доста време се опитвах да се справя без медикаменти, но световъртежа ми стана непоносим. Посетих психиатър и от 5 дни приемам Ципралекс по 1/2 на ден след , което трябваше да да приемам по 1/2 два пъти на ден, но световъртежът и замайването ми се засилиха особенно след като го изпия . Според вас нормално ли е това и дали скоро ще отшуми или това не е моя медикамент? Благодаря предварително за отговора.
@Георги: По принцип депресията (дори сама, без да включваме останалите болести от тази група) изглежда е общо название за много голям брой болести, които се изявяват по сходен начин, но имат напълно различни причини и механизми. Затова и не е изключено да се окаже, че и едното е вярно, и другото. Предполагам, че вече до максимум 15-20 години ще имаме окончателни отговори на тази загадка. Към настоящия момент това, което общоприето изглежда като най-вероятна причина, е описано в записа. (Нищо чудно след година или десет да излязат различни данни, и записът да се окаже остарял.)
@Силвия: Ако след 10 дни, и особено след 2 седмици от началото на вземането световъртежът и замайването продължават да са по-силни, бих се обърнал към лекаря. Рядко е, но е възможно.
Благодаря. С интерес следя и аз развитието на научните познания по темата. Имам следния въпрос: нормално ли е да съм непрекъснато с разширени зеници от 30мг Сероксат и 50мг Тритико? Ако да, кой от двата медикамента го причинява?
@Георги: Тразодонът причинява подобни неща по-често, но съм чувал, макар и рядко, и Сероксат да има подобен ефект.
Здравейте отново от мен. След 6 месеца без каквито и да е лекарства се налага пак да започна всичко отначало :(( Започнаха пак всякакви притеснения за здравето ми, сърцебиене, задъхване, страх да излизам сред хора, панически атаки по няколко часа… Абе само “хубави” работи. Предписаха ми пак сероксат, този път цяла таблетка, плюс клонарекс два пъти по половин таблетка от 0,5 за 30 дни. Само се притеснявам дали не е дълго време? Пил съм преди ксанакс и по-дълго, но той е бързодействащ и ефекта му трае няколко часа, а клонарекса е с доста по-дълготраен ефект. От него се чувствам като зомби, много сънлив съм и замаян, ходя като пиян :/
@g-shock: Клонарексът също е бензодиазепин като ксанакса, но имат чувствителна разлика. За съжаление не познавам случая достатъчно добре, за да смея да дам мнение. Съветът ми е да говорите за това с лекаря си – той знае защо ви е дал именно клоназепам.
Здравейте! Доколкото разбрах клонарекса ще ми помогне в началото докато подейства и се натрупа сероксата, тъй като съм постоянно под напрежение и получавам панически атаки всеки ден. Пия двете лекарства вече четвърти ден и определено съм по-спокоен и страничните ефекти от сероксата са по-поносими, имал съм само една лека атака през нощта за тези дни.
Здравейте отново! Както по-горе съм споменала от месец и няколко дни приемам тритико 150 мг и флуанксол 2*1. Вчера бях на преглед при гинеколог поради отсъствие на менструален цикъл този месец. / за първи път през живота ми , аз съм на 36 г/. Той настоя веднага да прекратя приема на флуанксола, след като се запозна с листоваката му. Питането ми е дали той може да се спре внезапно или трябва и той като антидепресантите да се спира постепенно. Скоро имам записан час при психиатъра ми , но дотогава не знам кък да постъпя. Моля за съвет!
@Стефи: При нужда флуанксолът може да се спре и внезапно. Според мен липсата на цикъл обаче не налага подобно рязко спиране. (Освен ако не става дума за бременност, и гинекологът не иска да се подсигури.)
Със сигурност не е бременност. До преди да започна да приемам флуанксол никога, ама никога не сам имала подобни проблеми и затова надделя мнението на гинеколага, че трябва ди го спра. Няма как де се примиря с “пораженията” върху хормоните от този медикамент.
@Стефи: Не мисля, че става дума за поражения, в смисъл на постоянно състояние. Флупентиксолът може да повиши нивото на пролактина и да смути цикъла чрез това. При спирането му обаче нещата бързо си идват на местата.
Благодаря за отговора! Психиатърът ми замени флуанксола със сероксат и дано нещата с цикъла ми се оправят.
Здравеите,мнението ви за ВАЛДОКСАН,пия го от 25 дни,но от днес лекарката ми каза да пия по 2 таблетки!Благодаря
@Стефи: Стискам палци!
@emo: За какво заболяване, при какви обстоятелства, с каква симптоматика, при какви подробности, на каква възраст, с какво телосложение, при какви съпътстващи заболявания, в каква доза пит досега, с какъв резултат?… Без всички тези и още много други подробности въпросът звучи по-скоро като виц.
Здравейте,депресия,подтиснатост,тьга,виене на свят,слаба концентация,мисли за болести непрестанно и др.От няколко месеца сам все така.Преминах през няколко болести -херпеси,уши,хелиоко бактери….ходих при психиатьр и ме изписа валдоксан 1 таблетка вечер,0.5 лексотан вечер и сутрин,но не усетих подобрение!!!Пия ги вече 25 дни.Вчера я посетих отново и ми вдигна дозата на 2 таблетки валдоксан,но днес се чувстжам още по зле.Пия и атибиотик дуомокс 1000 и флужил 500 за хелиоко бактери.На 51г сам 180/80.БЛАГОДАРЯ
@emo: Изчакайте поне 3 седмици, преди да кажете, че няма ефект. Обикновено повлияването при депресия от валдоксан е някъде през третата седмица.
Благодаря.Вече минаха 28 дни,както ви споменах по горе пих по една таблетка,сега от дни пия по 2 таблетки….
@emo: Очевидно една таблетка не е достатъчна доза – изчакайте поне 3 седмици на доза от две.
Бладодаря за отговора!!!
Отново имам нужда от помощ…..от една седмица въвеждам сероксат, като започнах по четвъртинка, половинка и от 3 дни цяла таблетка от 20 мг. Чувствам се ужасно – треперя, замаяно ми е и имам чувството че ще припадна. Дали е възможно това състояние да е от приема на сероксата? Страхувам се да остана сама от страх да не припадна. Иначе преди години съм го приемала и не си спомням подобни д/ефекти от него. Моля за помощ!
@Стефи: Това трябва да го прецени лекарят, който ви е предложил смяната – и е добре да го прецени скоро. Не е опасно, но не е приятно. Той знае за вас несравнимо повече от мен – ще е безотговорно аз да се намеся при това положение.
Аз исках да знам дали причината за това състояние може да е сероксата?
Здравейте,синът ми е на 18г.роден е с ителектуален проблем сега учи в илектротехникум,преди година е уптребявал трева,амфети и незнам какво още и се разболя каза че чува гласове започнахме лечение за почна да повръща каквото и да яде и пие повръщаше бях ме в болница, лекува се от седем месеца,от оланзапин започна да говори че ще горят в ада че не е вземал изпита след това започна лечение с лепонекс когато премина от 100мг на 150мг и тогава съвсем се влоши започна да се крие под леглата от страх не бъде изгорен,след като пак повишиха дозата неиска да яде,десет дни беше на системи сега яде по един курасан сутрин,на обяд и вечер неможем да спрем лепонекса дето ми е в криза незнам какво да правя от 40 дена е на лепонекс и ви моля за помощ защо не помагат на синът ми тези,невролептици а повече му вредят това е мое наблюдение, благодаря предварително.
Здравейте,пшави сголяма надежда.синът ми18г.роден е с интелектуслен проблем,учи в електротехникум,минала година започна да пуши трева,амфети и незнам още какво,започна да чува гласове,април месец 2015г започна лечение само че започна да повръща и беше в болница аз бях с него,след това започна лечение с олан запин 2 по 10мг но се влоши започна да говори и да хленчи че щего горят в ада след това премина на лепонекс когатопремина от100мг на 150 стана по зле започна да се крие под леглата страх беше да на не го горят,след това премина на по висока доза стана още по зле изнервен несспокоен беше 10дни на системи не се храни не иска да яде от две седмици яде стрин един курасан на обяд един и на вечеря един,от 40 дни е на лепонекс за му влият по този начин невролептиците сега сме в задънена улица има ли на дежда моля за помощ.
Предлагат ни електрок.
Електрошок.
@Стефи: Възможно е да е, но е възможно и да не е от сероксата. Именно затова не мога да го определя и препоръчвам консултация с вашия лекар.
@Вальо: Според мен медикаментозната терапия не е изчерпала възможностите си при вас. Съветът ми е засега да продължите да търсите подходящото медикаментозно лечение. За съжаление от описанието не мога да преценя дори накъде най-общо да ви насоча. Просто опитайте други лекари.
Днес синът ми започна да се храни както трябва,с какво можем да заменин лепонекса,говори се че трудно се повлиява с други медекаменти след лепонекс.
Григое аз не съм от софия или варна и не познавам никой.
@Вальо: Това, че след лепонекса други медикаменти повлиявали трудно, е новост за медицината. Иначе, разбирам трудностите пред човек, който не живее в голям град, но те трябва да бъдат преодолени някак. Алтернативата е да чакате някой велик лекар да се засели и да започне да практикува във вашия град, а това е твърде малко вероятно.
Благодаря ,за изчерпателния отговор и за помоща.
Здравейте!След дълга пауза пиша отново.Все още не съм успяла да се справя с ПР.Все съм на различни терапии,но без лекарства не мога.Искам да попитам уместно ли е да се пие Сероксат40мг. И Бифлокс20мг.Съвместими ли са??Доктора каза,че са от една група,но мисля че са много,получавам серитонинов синдром.(с годините станах почти доктор)!!!Не съм зле,нямам паники,но моят доктор така практикува-високи дози от които получавам ужасни странични ефекти от лекарството.Лятото ми беше изписал Велаксин375мг. и искаше с още 75мг.да ми качи дозата!!!Ужас!!!Чувствах се много зле.Сега съм на сероксат(от него ми е най-добре,но пълнея),затова ми включи и бифлокс,затова искам да питам съвместими ли са?Препоръчайте добър психиатър в София,с годините не намерих такъв!!!
Zdraveite
Ot mesets mart do mesets Iuni biah na Fevarin ot 50mg.Sled tova na Cipralex 10mg. 1 tabletka sutrin,posle 1 tabletka i polovina sutrin ot mesets Iuni do sega.Namaliha mi go na 1 tabletka sutrin i posle na 0.5mg sutrin.Sled namalianeto na 0.5mg. zapochna sekretsia ot nosa i bdiskomfort.Niamah temperatura,imah bolki v garloto i vrata.Misli si che sam iztinal zashtoto treniram vseki den.Izpisaha mi Zinat 500mg.Izpih samo 5 tabletki otidoh i me preslushaha i mi kazaha che sam chist samo garloto mi e zacherveno.Dnes sam OK no useshtam leko botskane po ezika,zamaivane,nespokoen san,izpotiavane,zamaivane,leko zritelno narushenie,no tova beshe do obed. Sega vecherta sam OK.Imam chustvoto che se spravih s panicheskata ataka.Pitam tova normalno li sled namalianeto na 0.5mg.?
адренолитичните и холинолитичните свойства на антидепресантите са техен стрничен ефект а не основно свойство
@Julia: По мое впечатление, повечето от „Свети Наум“ са добри.
@Plamen: Да, напълно е нормално след намаляване първите няколко дни, до две-три седмици, чувствителността да е повишена. Като правило отминава.
@Anonymous: Не съм съгласен. Без адренолитичния и холинолитичен ефект антидепресантите ще загубят част от активността си. Тази част, която се дължи на серотонин-потенциращия ефект ще остане, но тя е само част от цялото.
Привет! Чудесни съвети давате, Г-н Гачев! Много приятно съм изненаданм от достъпноста и компетентността на всичко, което пишете! Позволявам си да споделя нещичко от моя “досег” със Seroxat- а. Около 1994-та година имах много неприятности в личен (семеен) план и се наложи да постъпя през 1996 г. за 7 седмици в нервна клиника от т. н. “отворен тип” (става дума за Германия, където живея повече от 25 години). В началото лекарите в клиниката тестваха кои лекарства ще ми повлияят най- добре (разговори, наблюдения, кръвна картина по 3х на седмица и т. н.) и накрая се спряха на Seroxat. Около година го взимах и наситина състоянието ми видимо се подобри, депресивните настроения намаляха значително. Но…. прояви се много силно едно от страничните действия на Сероксата- забавяне на еякулацията при секс… понякога до повече от час (при това при ненарушена ерекция). Мъчително състояние за мене, а още повече за съпругата ми… За щастие личният ми психиатър /невролог/ психотерапевт беше един възрастен, много опитен и добър лекар. Остави ми се да се мъча около година и после започнхаме мнооого бавно, в течение на няколко месеца да намаляваме дозата на Сероксат- а. Трудни времена бяха за мен, усещането за напрегнатост се засили, депресивните “настроения” се появиха, макар и в много слаба форма. Преди още съвсем да съм приключил със вземането на Seroxat, запонах приема на Insidon ( Opipramol). И досега си пия по 1 хапче (100 мг.) сутрин, а ако имам нервно напрежение в работата, или от друг дразнител, пия по 1/2 табл. дневно допълнително. Понякога, когато имам повече позитивни емоционални преживявания, “забравям” да пия Opipramol- а и не усещам изобщо липсата му. Случва се по няколко седмици/ месеца да го спра без никакви странични действия, без смптомите, типични за привикване към даден медикамент.
Пиша тези редове с мисълта, че бих могъл да съм полезен някому със споделения житейски опит. Но подчертавам, че много, ама много е важно, лекуващият психиатър (невролог, психотерапевт…) да си “знаят работата”!!
Сърдечен поздрав и поздравления за отличните съвети и начина им на поднасяне на имащите нужда от тях! На тези, които имат проблеми със психичното си здраве- скорошно и трайно решаване на проблемите, много щастие и жизнерадост!
Здравейте,искам да попитам как да намаля дозата на медикаментите,акинетон 3х1,халоперидол 3х3,ксенопалан 4х50мг как да започна намалянето,благодаря предварително за отговора.
@Dido: Радвам се, че сте открили кадърен лекар и всичко се е развило добре! Имам само една забележка – действието на психофармаката е много индивидуално, както при различните болести, така и при различните хора. Инсидонът може да е добър вариант за някои хора, но да не е добър за други. Съветът ми към всички е – ако се боите, споменете на психиатъра си, че сте чували за такъв вариант, но оставете на него да прецени дали е подходящ при вас. Ако нямате психиатър или той е наистина ненадежден – има и такива, макар и редки – пробвайте, но много предпазливо! Трайна вреда не вярвам да се получи, но ако стратегията се окаже недобра при вас, може да имате неприятни изживявания.
@Анонимен: С каква цел, при какво заболяване, колко тежко, колко продължило, как лекувано преди това, как лекувано с тези препарати, как се повлияло от всяко от тези лечения, на каква възраст, при каква телесна конструкция, при какви поведенчески и хранителни навици, при какви професионални или домашни вредности…?
Здравейте,искам да попитам как да започна да намалям медикаментите,акинетон3х1, халоперидол 3х1и ксенопалан по 50мг
Ксенопалан 4х50мг.
@Григор, естествено, че всяко приемане на антидепресанти, или каквито и да е лекарства дори! трябва да става под лекарско наблюдение. Дай Боже, повече добри специалисти и оздравели пациенти! Един малък пример (пак от моя личен опит): личният ми лекар тука, в Германия, не знаеше (не бях споделил, защото си мислех, че не е важно), че в детските си години боледувах от астматичен бронхит. В един период от време, при настинка си пиех по 1- 2 аспирина на ден. По същото време се появиха леки проблеми с недостиг на въздух. Лекарят ми ме прати на изследване и се оказа, че имам малко намален обем на белите дробове. Тогава с личния ми лекар си поприказвахме надълго и нашироко и му казах за астматичния бронхит, за аспирина и т. н. …. Той ми каза, че аспиринът стеснява дихателните пътища. Спрях аспирина и чувството за недостиг на въздух изчезна. Пиша това пак в подкрепа на написаното по- горе от Вас, че консултацията с лекар е задължителна за провеждане на правилно лечение (и дано този лекар си разбира от работата 🙂 ! ). Добрият лекар лекува и с отношението си към пациента, с излъчваното от него спокойствие и увереност в знанията си- неща толкова важни, особенно за невролози, психиатри, психотерапевти…. С пожелания за лек ден и добро настроение!- Dido
Здравейте, как мога да се свържа с вас във връзка с проект, по който работя – Лекарствена употреба на антидепресанти ?
@Nellly: Е-майлът ми е grigor в сайта gatchev точка info. 🙂
Здравейте!Г-н Гачев,впечатлена съм от това което прочетох/не успях всичко/и от Вашите компетентни отговори,като се надявам много да отговорите и на моето питане.Съпругът ми в момента е с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство -първият път 2006г./оправи се за около 6м/,вторият път 2008г/тогава е пил антидепресантите около година и половина/.СЕГА 2015 мисля че е доста по зле.Първите 15 дни не мога да ви кажа какви бяха лекарствата но нямаше полза ,после му бяха сменени и започна Есобел 20 мг-сутрин:Флуанксол 1с-1о -0:Лорапам 1/4-1/4-1/2:След около 20 дни той започна да се чувства по добре,отиде на преглед и за болничен лист и познайте :лекуващата лекарка му казала ти си добре,добре още един месец и на работа.И за една седмица отново влезнахме вътре и сега няма излизане.Антидепресантите продължаваше да ги пие същите още месец и половина без да му ги смени въпреки че нямаше промяна и продължаваше да не е добре.Преди 4 дни ходихме на комисия за нов болничен и тогава му промениха терапията Есобел 20 мг-1т сутрин:миртазапин-1т вечер /след 2 дни 2т вечер/:центрокуин 100мг-1/4-1/4-1/4.Според Вас подходяща ли е терапията?Притеснена съм вече доста ,защото последните няколко дни започна отново да говори за самоубийство.Не зная съвместимостта на тези лекарства каква е?Непрекъснато чета и се опитвам с каквото мога да помогна ,но вече и аз не знам какво да мисля.Объркана съм тотално .Ще Ви бъда много благодарна ,ако ми отговорите и дадете някакъв съвет,как да избягаме!Благодаря предварително!
@Димитрина: Принципно тези лекарства са съвместими едно с друго. Дали са подходящи обаче може да ви каже само лекар, който добре познава историята на съпруга ви, прегледал го е много обстойно (и по възможност повече от веднъж), и т.н.
Антидепресантите на практика никога не оказват ефекта си веднага, дори ако са правилно подбрани – реалистично е да трябва да чакате до месец, за да си проличи ефектът. Лошото е, че не винаги е възможно да се каже кои точно антидепресанти ще помогнат при конкретния пациент, без да се пробва. Лекари с много опит и познания обикновено успяват да налучкат по-често от тези без. Лекар, който налучква близо до 100% от случаите, обаче няма. Просто мозъчната биохимия и особено отклоненията ѝ са твърде индивидуални, и в много случаи няма как да се предположат по никой известен до момента начин.
Благодаря Ви за отговора!Вчера моят съпруг реши да постъпи в психиатричното отделение на болницата.Страхуваше се от лошите мисли които все по често го обземаха.И така ,моля се на света Екатерина за помощ днес.Дано в болницата терапията да е подходяща,поне мъничко да се оправи.Пожелавам здраве от сърце на всички тук, страдащи и близки ,защото наистина е кошмар.
@Димитрина: Стискам ви силно палци! 🙂
Здравейте,незнам как смогвате да отговаряте на хората,но ще се радвам да си кажете мнението за моя случай.6,7 години пих сероксат,20 и после 10,после пих ланвексин 150 мг за паническо и тревожно разтройство.След това забременях и някакси сигурноста на човека до мен и бременността ми помогнаха да изкарам цяла бременност без грам лекарство,мислех,че е чудо.Малко след като родих се появи една апатия и умора и депресия в много тежък вид който не познавах,да допълня,че се разделих и с бащата на детето което помогна сериозно за градацията.Озовах се с свръх протективната ми майкакоято ме докарва често до нервни кризи…което допълва картинката.Родих преди 6 месеца.Дадоха ми първо ланвексина който много ме изолира емоционално и на 7мия ден не го издържах,после прозака ми направи панически атаки силни в къщи,после месец се мъчих с ципралекса и подобряване никакво,доктора реши,че не съм за лекарства…Накрая пробвах и аурорикс за 2 седмици но май не успях да кача дозата.Какъв съвет бихте дали,вече и детето немога адекватно да си гледам и това ме притеснява доста.За пръв път пиша на подобно място и се надявам да е за добро.
@Nataliq: Ако няколко лекарства подред не са ви подействали, случаят ви не е тривиален и има нужда да го прецени наистина добър специалист. В София препоръчвам тези в Медицинска академия и в „Свети Наум“. Ако не сте от София, си струва да дойдете и да потърсите преглед, въпреки неудобството. За едно можете да сте спокойни – ще се намери лекарство, което да ви помогне. Арсеналът антидепресанти днес е огромен и изключително разнообразен, вие сте пробвали една много малка част от него, всичката в един тесен сектор. Не се безпокойте – помощ за вас ще има! Потърсете я, и ще я намерите! 🙂
Здаравейте,искам да споделя накратко моята история.От 10 години имам социална фобия.По рождение имам физически дефект,които мога да опиша като малко по различна походка.До 22годишна възраст нямах никакви проблеми със социалните контакти и не объращах особено внимание на физичския ми дефект,но след това започнах да се притеснявам,като някой ме гледа,като вървя.Сковаваха ми се краката и започвах да ходя смешно,а по-късно се появи и треперене на ръцете в опредлени ситуации,когато някой ме наблюдава.Тогава още не знаех на какво се дължи и не съм търсила лечение и нещата се задълбочила,а телесните симптоми се засилиха.Потърсих психолог и той установи,че имам социална фобия и ходих при него два месеца,но нямаше никакъв ефект и спрях.После ходих на хипноза ,но и там нямаше резултат и се отчаях и спрях да правя,каквото и да било до преди месец и половина,когато станах много тревожна и изнервена и отидох на невролог.Той потвърди диагнозата и ми изписа Стимулотон.Пръвоначално по 50мг на ден,а после по 75мг.Пия ги вече 26 дни и се чувствам по-спокойна,но телесните симтоми при социални контакти още са налице.Исках да Ви питам мислители,че този АД е подходящ за моя случай и дали ще се махнат телените симтоми,които най-много ме притесняват и ми пречат да живея нормално, а също така и страхът дали някой забелязва походката ми и дали няма да ми се сковат краката и да се изложа.Какво бихте ми препоръчали да правя още за да си помогна?
@Диана: Единственото, по което мога да съдя дали стимулотонът е подходящ при вас, е преценката на лекаря ви.Ако той го е сметнал за подходящ, вероятно е.
Другото, което можете да правите, звучи идиотски, но е ефективно. А именно – да ходите колкото се може повече сред хора, без въобще да ви пука. Да имате готовност, ако някой ви се присмее за походката ви, да го направите на бъзе и коприва и след това да го изхвърлите от главата си. Самочувствието и решителността в такива случаи вършат чудеса. 🙂
Григор,благодаря много за отговора.Опитвам се вече да излизам повече сред хора и се справям сравнително добре в някой от ситуациите,но сега съм безработна и ми се налага да ходя на интервюта за работа и е направо кошмар.Още от предния ден преди интервюто се чувствам много напрегната,а в деня на него е ужас-пулса ми се ускорява,ръцете ми треперят и се изпотяват,краката ми се сковават и изпитвам огромен страх преди да вляза на интервюто и ми се иска да избягам,даже на някои от тях не съм ходила по тази причина и след това се самообвинявам и ме е яд на себе си.Ясно ми ,че това ми пречи да се реализирам,а съм с добро образование,но не мога да се представа добре на интервютата поради тези телесни симптоми.Много се надявах,че с приема на Стимулотон те постепенно ще отшумят,но засега не се получава и се отчайвам и почвам да си мисля,че това не е лекарството за мен,а както ви казах съм пробвала вече с психотерапия и хипноза без резултат и се чудя какво друго да опитам за да се отърва от тези телесни симптоми,само със решителност не става.Дали спешните капки на д-р Бах(Рескю) ще помогнат в такива моменти или пък хомеопатия? Не знам и аз вече какво да предприема и само се лутам и чета по форумите и още повече се обезверявам,като виждам,че няма излекувани от социална фобия.Вие имате ли наблюдения за излекувани и по какъв начин ако има такива?
Здравейте, Григор!
Търсейки информация, относно намаляването и евентуално спиране на Велаксин, попаднах на вашия блог.
Приемам Велаксин 75 мг. Първоначално, докато се овладя депресивното състояние постепенно увеличавахме дозата до 225 мг., след което преминахме бавно към намаляване.
Въпросът ми е как да намаля Велаксин от 75 мг. например с 1/4, при положение, че не е таблетка, а капсула.
Психиатърката ми ме съветва направо да го спра. Опитах, но се усещат сериозни симптоми на отнемане. Очаквам вашите насоки, относно намаляването на Велаксин.
Благодаря Ви предварително.
@Диана: Спешните капки на д-р Бах съдържат 40% алкохол, така че добра доза от тях е напълно възможно да помогне. (Лично аз бих я заместил с една бира или чаша вино.) За хомеопатията – не знам, трябва да опитате. За социалната фобия – според мен нямате социална фобия, а сте просто наплашени. Така че не се безпокойте – усмихнете се и давайте смело! Усмихнатото момиче пробива повече стени, отколкото крепостният таран. 🙂
@Ирена: Капсулата може да бъде отворена и прахът вътре – изсипан. След това можете да го разделите на колкото искате части. Една от стратегиите за делене на хапчета (не на дражета!) е именно да го счукате на прах и след това да делите праха. Слагате го на хартийка или удобна плоскост и разделяте с ножа на колкото е нужно равни купчинки. Може да бъде пит и без капсулата (с мъничко хляб или нещо друго, ако ви дразни). Успех! 🙂
Здравейте!
При мен има само физически дискомфорт, така и не разбрах точната си диагноза, тревожно разстройство може би. Замаяна съм, усещам тежест и болка в гърдите, напрежение, разни други неразположения също – чувствам се доста зле. Всичко започна преди около година половина, като тогава след всичсе лекувах със Серопрам, но грешката ми е била, че го спрях около два месеца след като започнах да го пия, защото се чувствах добре. При повторния опит не ми подейства. Последва около половин година, в която се надявах всичко да отшуми без лекарства, но се убедих, че няма да се получи. Приемам Велаксин 75мг. от малко повече от 4 месеца, като първите 2-3 седмици делях капсулата на две, тъй като страничните ефекти бяха кошмарни (може би защото тежа 47кг.). След първия месец-два имаше период, в който се чувствах добре, но след това постепенно симптомите започнаха да се завръщат, а в последните десетина дни се чувствам зле почти постоянно.
@Мира: Това трябва да го обсъдите с лекаря, който ви е изписал Велаксин. Той познава проблема ви несравнимо по-добре от мен и е в позиция да даде много по-компетентно мнение.
Здравейте !
Отново си пишем .Пия Золофт бяхме намалили таблетката на 1/2 , но се случиха доста неприятни ситуации.Почувствх се изведнъж доста зле и в последствие псиатъра реши да ми увеличи дозата отново на 1 х 1.Страхувам се че може това да продължи вечно .Не зная кога ще мога да ги преустановя.
Моля за съвет .
Поздрави
@mimchetp: Психиатърът ви познава ситуацията при вас несравнимо по-добре от мен. Да ви давам съвет при това положение ще е безотговорно и глупаво. Той е, който може да ви даде най-точния отговор.
Здравейте, Григор и огромно благодаря за трудът, който сте вложили, за да ни информирате! Много малко хора от нас могат да се похвалят с получаването на подобна информация от психиатъра си. Благодарение на Вашата статия се справям за сега повече от добре, въпреки липсата на подобна информация и насоки от моят лекар. Имам един въпрос относно спирането на Стимулатон, но първо малко да внеса яснота по моят случай:
От 3г и половина съм на Стимулатон, заради тежка депресия. Преди това никога не съм пила антидепресанти. Лекарството не ми подейства веднага, а може би след около 4-5 месеца. Трудничко свикнах, отслабнах в началото и не се чувствах добре. Но бях убедена, че трябва да се лекувам и не трябва да спирам. Предписаната доза ми е 50 мг/ден. Лекарството си свърши работата, повлиях се много добре и вече мога да кажа, че си върнах предишният живот 🙂 Преди около 6-7 месеца лекарят ми намали дозата на 25 мг/ден, т. е 1/2 таблетка. (Преди това първото намаляване беше на 3/4 таблетка за около 5 месеца ). Имах малко симптоми на отнемане – главоболие, сърцебиене, безсъние и нервност, но психически нещата са стабилни и нямах негативна промяна. Свиквам с намаляването на дозата сравнително лесно, за около месец. Психиатърът ми препоръча да мина на 1/4 таблетка, т.е 12,5 мг/ден, но се усъмних, че е твърде рано и потърсих инфо в нета. Попаднах на статията Ви и реших да си отпусна още време и да не бързам. Намалих дозата ,но не веднага ,а сега, в началото на този месец и вече 10 дни съм на 1/4 таблетка. Отново си имам симптоми на отнемане, но са поносими, а психически се чувствам добре. Да обобщя до тук. От 50 мг Стимулатон съм слязла на 12,5 мг, без да имам сериозни симптоми на отнемане. Но четейки статията Ви разбирам,че последната стъпка е най-трудна и се притеснявам. Според Вас колко време е добре да остана на 1/4 таблетка и дали следващата стъпка е спиране на лекарството или отново трябва да намалявам дозата наполовина? Психиатърът ми не обяснява и казва ще видим следващия път. Вика ме само за да ме попита дали съм добре и като кажа-Да, казва “добре намалявай дозата”. Толкова. Консултация за 3 минути и никакви обяснения. Та си мисля наложително ли е следващата стъпка да е отново 50% от сегашната доза-което е 6,25 мг или мога да мина направо на 0? И един последне въпрос- след първоначалното отслабане ,напълнях +10 кг. Какви са Вашите наблюдения върху пациентите Ви – отслабват ли лесно след спиране на терапията? Благодаря Ви, че отделяте от времето си!
@Елена: Сложете малко запас като време – останете на 1/4 таблетка поне 2 месеца, може дори 3. След това минете на 1/8 таблетка и останете така поне 3 месеца. Възможно е да е излишно дълго, но по-добре така, отколкото да се окаже недостатъчно. След тези 3 месеца преценете колко бързо и лесно е преминало отнемането. Ако е било месец-месец и половина, и не по-силно от обикновено, може да си струва вече да го спрете. Ако е било над месец и половина, изчакайте след отминаването му поне още толкова време, колкото е продължило. Ако е 2 месеца или повече, бих посъветвал да намалите още веднъж, на 1/16, и да изчакате поне 3 месеца (или ако отнемането продължи над месец и половина – до края му плюс още толкова). Чак след това слезте на нула.
За отслабването и напълняването – изключително индивидуално е. Някои пациенти отслабват, други напълняват, и поне засега не съм успял да определя предварително при кой какво ще се получи. Дали ще отслабнете лесно след терапията също е много индивидуално – не смея да се ангажирам с прогноза.
Благодаря Ви за отговора! Така ще направя! Желая Ви здраве и всичко най-добро! 🙂
Zdraveite Vsredata na Mart mi be postavena diagnoza trevojnost.Izpisaha mi Fevarin 50mg.Mai mesets go spriah tai kato mi beshe silen.Predpisaha mi Cipralex 10mg.Pih go do nachaloto na Dekemvri.Spriah go s namaliavane za okolo dve sedmitsi.Imah useshtaneto za soleno v ustata koeto se poiaviavashe i izchejvashe.Ne pia i ne pusha treniram profesionalno.Hrania se zdravoslovno.Pia voda i airian.Po profesia sa Kineziterapevt.Predi sedmitsa biah ma masaj i pomolih da me razblkirat.No neshto mi osukaha vrata.Sega neznam dali ot spiraneto na antidepresanta ili ot masaja no useshtam lekota zamaivane no ne se oliuliavam,draznene ot svetlina,vse mi se leji,spi mi se,a v sashtoto vreme treniram.Tova simptomi na otnemene li sa?Acetilholin tarsi normalnite si niva?Serotonin?Pravih si EEG.Normalno e.Alfa tip bez patologia.Videozon na vatreshni organi idealen.Izsledvania normalni.Ima li nujda da pia 5-HTP?Biah kachil kilogrami ot antidepresanta no si nalojih dieta bez testeni produkti.Biah 116kg. April.Smaknah do 104.7kg prez Oktomvri.Posle pochnah da zarejdam i sega sam 109kg.Visok sam 198cm. na 41 godini semeen s dve prekrasni detsa i jena i izkliuchitelni roditeli.
Blagodaria Vi
Plamen
Propusnah da napisha che pia Spirulina,Hlorela,Magne B6,Vit.C,Pektin.Sled kato spriah antidepresanta ot vreme nea vreme useshtam lek diskomfort v korema,bolki v muskulite,krasta.
@Plamen: Симптомите на отнемане започват от няколко часа до ден след спирането или твърде рязкото намаляване на лекарството и продължават различно време, в зависимост от конкретния човек. Случай да са почнали няколко седмици след спирането няма как да има – търсете други причини за замайването, дразненето от светлина и сънливостта. Лек коремен дискомфорт, болки в мускулите и други подобни на грип симптоми могат да бъдат симптоми на отнемане на лекарството и са нормални след спирането му.
Az si mislia che e ot masaja.Napraviha mi manualna terepia i mi usukaha vrata.Ot vchera sam po-dobre.
Zamaivaneto,drazneneto na svetlina,umorata,sanlivostt zapochnaha malko sled spiraneto na lekarstvoto.Togava se izkapah i izliazoh navan s gola glava i okolo 1.30 h sediah.Ot tam mi izstina vrata i tia s manualnata terapia mi raztegliha vrata.Prikazvah s kolegi i te mi kazaha che do niakolko dni shte otshumi.Moga li da pia 5-HTP?Blagodaria
@Plamen: Ако симптомите са започнали след спирането на лекарството, е възможно да са от него. Ако съдя по описанието, не са истински силни и вероятно ще отшумят скоро. Не вярвам пиенето на 5-HTP да има особен ефект, но ако идеята ви успокоява го пийте, вреда също няма.
Здравейте отново, Григор! Малко по-нагоре, мисля предпоследният въпрос към Вас е мой. Пиша това, за да ви ориентирам и да не повтарям историята си.
Аз продължавам да карам на 1/4 стимулотон, вече 25 дни. Пообадиха се някои симптоми на отнемането, чисто физчески, но вече ги преодолявам. Друго обаче ме безпокои. Нормално ли е освен физическите симптоми на отнемането, да се появят и някои психически състояния, които мислих, че са излекувани и останали в миналото? Дали това е също симптом на отнемане или просто психическата ми същност е такава? Става въпрос за нервност и безпокойство, на моменти дори избухвам доста, отделно имам някои страхове. Но поне не са толкова интензивни като в началото. Това ме безпокои доста. Ако съмсигурна,че е просто симптом на отнемане, ще го преодолея някак си, но се страхувам да не се връща депресията и тревожността.
@Елена: Много от симптомите на отнемане повтарят симптомите на болестта – напълно е възможно да се появят. Ако това става, подходете с малко повече предпазливост (по-дълги срокове и по-постепенно намаляване преди пълното спиране). За всеки случай. Иначе, продължавайте спокойно и без никакъв страх.
Почти винаги на депресивни и сродните им състояния се поддават хора, чийто характер е в някаква степен склонен и/или податлив. Затова е много добра идея да се опитате да се промените към по-спокоен, благодушен и дори малко флегматичен и философски настроен човек. Не се безпокойте – няма да станете флегматик, просто ще балансирате личността си. 🙂
Много, много Ви благодаря! Аз дори не знаех как точно да задам въпроса си, но Вие съвсем точно ме разбрахте . Наистина ме успокоихте. Добре е да знам, че много от симптомите на отнемане могат да повтарят симптомите на болестта. Ще се старая да работя повече върху себе си и ще бъда по-търпелива 🙂
Колко много неща са ни премълчавани по време на лечението…Ако психиатрите бяха като Вас, щеше да има много повече успешно излекувани хора. А някои се отказват на финала, поради незнание и неинформираност и посягат отново към лекарствата.
Желая Ви весело посрещане на Новата година! Бъдете здрав, светът се нуждае от повече хора като Вас!
Григор,спрях сероксата май месец след 10 месеца ле4ение, като непрекъснато пишех във форума ви и вие ми помогнахте страшно много. НО след половин година , през която си живях горе -долу нормално,започнах да тренирам като преди, сега започнаха моите проблеми.
Имам непрекъснато чувство на нереалност, страшно е. Ходя на работа постоянно. А върна ли се при психиатъра пак ще ме натъпче с хапчета.
МОля ви дайде ми съвет.Да не би лекарството след 1/2г да се е изчерпало в организма? Какво да правя?
@Ирина: Сероксат се изчерпва до 3-4 дни след спиране на практика напълно. По-скоро бих мислил за възможността проблемът да се връща отново.
При този вариант не се бавете нито ден – започнете отново лечение, под наблюдението на лекаря ви. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре ще се справите с надигането.
Той ми каза, че хапчетата са ненужни и това е по-скоро състояние. Посещавам психолог. Каза ми, че това състояние се нарича дисоциация. Прочетох някои неща и смятам, че е преодолимо. Като цяло съм по-страхлива натура. Постоянно се притеснявам, мисля си лоши неща. Исках да ви споделя и поискам съвет. Но момента с лекарствата не бих искала да идва скоро.
@Ирина: Ако е дисоциация, добър психолог или ще го оправи. Ако не е, добър психолог бързо ще усети, че не е. Според мен добрият ви ход в момента е да разчитате на психолога за едното или другото.
Здравейте др.Григор Гачев, аз съм Мария , много съм ви благодарна за написването на статия по въпроса за спирането на антидепресантите. Бих била много благодарна ако ми помогнете с моя проблем, който е спирането на Есциталопрам на Тева 10мг. Пия го вече от 2 години, по две хапчета дневно тоест 20 мг . Причината да започна лечението беше големи трудности в семейството и депресивно състояние ,което беше съпроводено със силен нерводермит. Но от три месеца след като се свързах с моя психиатър намалих дозата с 10 милиграма и сега пия по едно хапче на ден. Причината за намаляването беше нарушеното ми състояние от тези медикаменти.В рамките на два месеца аз получих силно сърцебиене ,силни болки в корема ,главата ,силен световъртеж, след което се притесних и направих редица изследвания установих с личния си лекар и психиатъра че причината за моето неразположение и проблеми със здравето са от антидепресантите които приема от толкова време.Въприки това психиатъра ми каза че трябва да продължа да пия медикаментите и неможело да се говори за спирането им, въпреки че му обяснявах, че единственитеми проблеми са със здравето.След като намалих дозата получих облекчение в здравето някои от оплакванията намаляха,но все пак болките в стомаха и сърцебиенето си останаха освен това получих и симтомите на отнемането , безсъние ,кошмари, лесна раздразнителност, трудно съсредоточаване треперене на ръцете. За дами подпомогне съня личния ми лекар ми каза да пия преди сън по едно хапче от билковите медикаменти Симпатил,които помага поне за съня.Молбата ми към вас е да ми дадете препоръка или съвет за спирането на Есциталопрама за да мога да запазя и здравето си и да овладея симтомите на отнемането. Благодаря ви предварително.
@Мария: Болките в стомаха и сърцебиенето са доста редки странични ефекти като за есциталопрам – възможно е причината за тях да е нещо друго. Имайте го предвид, ако слезете под половин хапче на ден, а те не намаляват.
Извън това, прочетете статията внимателно. Там е описано точно как се намалява и спира SSRI препарат. Няма смисъл просто да ви го напиша тук в коментара още веднъж. Задължително обаче дръжте лекаря си в течение на процедурата – както какво вършите и смятате да направите, така и какво е състоянието ви!
Успех!
Спрях флуанксола след 8 месечен прием по 1 таблетка сутрин – на 3-4 ден се появи напрежение общо неразположение тревожност която може да се овладее без други хапчета – това продължава вече 5-6 дена. Възможно ли е да има синдром на отнемане от такъв медикамент – антипсихотик – и колко да очаквам да продължи, ако изобщо е от синдрома на отнемане. Другото което пия е Ксетанор половинка сутрин с Атаракс половинка сутрин.
@jjj: Напълно е възможно, поне от флуанксол. Изчакайте между три седмици и месец от спирането, за да прецените дали ефектът отминава. Ако за това време не отмине, значи все още не сте за спиане на флуанксола. Консултирайте се по въпроса с лекаря, който ви го е предписал.
Според психиатърката която го изписа о води лечението такова нещо не може да има. А в интернет има доста двусмислена информация дали може или не може да се развие такава симптоматика от спорането на невролептици.
Здравейте,
От доста години работя като ИТ специалист. Последните 9 години навън. Имах лек депресивен епизод на 24(Сега съм на 34), преумора и много стрес работейки на няколко места. Вземах Золофт и го спрях със лекаря си, но все още имах паник атаки, много рядко. Пак се отдадох на живот, останаха белези. После заминах навън и работех за големи компании като IBM, AT&T и т.н. Пак се престарах, вземах всичко навътре бях под супер стрес дни, месеци, да не казвам години и то сам в чужда държава. Нервите ми не издържаха и пак се почнаха пристъпи, премина в страхова невроза. Точно тогава имах по 4 полета на седмица и се получи страх от летене и разни други. Пих не помня какъв антидепресант, смених държавата защото не издържах сам и отидох там където е семейството ми. Почнах работа пак за голяма компания, но не си бях взел поука напълно и оставях да ме мачкат, работа, вземах всичко навътре и се изолирах – от соц. средата ,уж живеейки здравословно. Кофти, че през предишните моменти бях сам и със часове съм ходил по улиците със силни психосоматични болки и усещания(главата, тялото). Та почнах ги за 3 път – симбалта(дулуксетина). Мина година и няколко месеца и 4 месеца със личния лекар опитах да ги спра, но последния месец като вземах 30мг на 3 дена започнах да усещам, че треперя много, погледа ми се примрежи не виждах добре и не можех да спя. 3 месеца почти без сън изкарах и си казах почвам ги пак. Сега пак опитвам да ги спря, чувствам се добре. От 60мг смъкнахме на 30мг и така 4 месеца. Сега взема 30мг на два дена веднъж, но пак почва безсънието и леко треперене. Като цяло се чувствам ок. Чудя се няма ли алтернатива , предполагам че съм ок и е от зависимостта , искам да говоря със специалист, но те все карат да се върнеш да ги вземаш. Не искам да ги пия повече, занимавах се доста със чи гун, тай чи, доста време акупунктура. Надвих доста от страховете си. Сега съм щастлив така да се каже, но тялото от тия 10 години супер стрес и важни ангажименти май не иска да се научи.
Няма да се откажа, ще ги спра и ще живея живота! Интересно ми е дали има начини да се види къде точно, веригата не работи(тестове, анализи и т.н.). Искам да поговоря със някой специалист(който ще ме излуша, не обикновен лекар), да ми даде съвет. Аз го виждам така, няма достатачно Серотонин, който вечер да се конвертира Мелатонин. Съня е големият ми проблем.
Благодаря предварително
@Jjj: Личното ми мнение е, че е възможно.
@Ata: Това, което се нарича популярно „здравословно“ живеене, хранене и прочее, доста често е едно от най-нездравословните възможни. Където има шарани, има и въдичари, и психичните болести са заразни (а орторексията – повече от повечето от тях).
Според мен да вземате 30 мг на два дни е грешка. По-правилната тактика би била по 15 мг на ден.
Напълно е възможно да се чувствате добре, понеже лекарството действа, но да не сте оздравели достатъчно. Точно както човек със счупена ръка може да няма болки, докато още го държи упойката от наместването, но това не означава, че ръката му е зараснала вече и може да хвърля гипса и да я натоварва. Така че да търсите как да не слушате лекарите може да не е най-мъдрата идея. Заниманията с чи гун, тай чи и прочее, преодоляването на страховете са чудесна вест, но също не означават, че болестта вече си е отишла напълно.
Продукцията на мелатонин не е зависима от наличеството на серотонин – почти всички крайно тежки случаи на депресия и ОКР (при тях проблемът е недостатъчно серотонин), които съм виждал, спят чудесно. С удоволствие бих ви изслушал и разпитал, поне да се опитам да предположа какъв точно е проблемът ви със съня. Има ли обаче как това да стане в лична среща? Няма да ви искам пари.
Здравейте Григор!Пия бетаблокер и Ксетанор 10мг и искам да ми кажете отровна ли е комбинацията с грейпфрут.Казват да не се яде ри прием на каквито и да е медикаменти.Какво точно се случва?
@Яница: Не, комбинацията не е отровна, но може сериозно да намали ефекта на Ксетанора. (В грейпфрута се съдържат вещества, които пречат на резорбирането му в храносмилателния тракт.)
Да не прозвучи тъпо,но ако консумирам грейпфрут сутрин,а Ксетанор следобед или вечер същия проблем ли ще съществува с резорбцията?
@Яница: Не би трябвало. Три-четири часа между грейпфрута (ако е пръв) и Ксетанора би трябвало да са повече от достатъчни, за да не се „застъпят“.
Здравейте,Григор!С ПР съм от 5г.На 28 г съм.Лекувах се с лекарства.Никога не съм била 100% добре,но живеех що годе нормално.И така .Реших да ги намала.Пиех 1т.оропрам и 1т.флуаксол.Намалих ги и двете на половина.Бях зле.Но сякъш се пооправих и за месец ги свалих и двете с четв.Сега минаха 30 дни и съм мн зле и търпя.Да върна ли на половина или да изтърпя.Дали болестта се е върнала или е от отнемането.Наистина съм мн зле,с ПА постоянно,страх да излезна навън и тн.Моля за мнение.Благодаря
Забравих да спомена 4е бях на 1.т и 1/2 оропрам и 2 флуанксол.Но беше преди година.Тогава не усетих толкова намалянето.Сега е ад:((((
И флуанксола и оропрама в момента са на четв.да върна ли поне едното на половинка?:(
Здравейте,Грогор!Страдам от пани4еско разстройство то 5г.Пила съм ципралекс със флуанксол.Повлиах се,но само в началото.После се замени с оропрам.Дозите бяха 1т.антидеп.и 2т флуанкол.Сравнително добре,имаше какво о6те да се желае,но водех хормален живот.И реших да ги намаля и двете-оропрама и флуанксола.Намлих ги на половин таблетка оропрам и половин флуанксол.Бях зле около седмица.После се стабилизирах.Намалих ги о6те и сега пия по 1/4 от двете,но съм мн.зле.Ве4е месец мина,аз търпя.Имам силна пани4ески атаки,тревожност,гадене,страх да излизам,както и страх от преглъщане,но той си бе6е и с лекарсватат,просто не му обръ6тах толкова внимание,а сег аме плаши.Въпроса ми е,дали тези симптоми са от отнемането или болестта се е върнала?И дали бих могла да увели4а антидепресанта или флуанксола с о6те четвърт за да се стабилизирам и с по малко да намаля после?Ще съм мн благодарна на мнение.Хубав ден!
@велина: Мисля, че е най-добре да обсъдите това с лекаря, който ви е посъветвал да намалите лекарството.
Ако случайно сте го решили на своя глава, отговорът е очевиден – все още не сте излекувани напълно, така че да намалявате лекарството е било глупава и вредна идея. Върнете се на предишната доза и изчакайте 1 месец. Ако след това не сте поне толкова добре, колкото преди изобщо да започнете намаляването, се върнете на дозата, на която сте били, преди да го започнете. И друг път не си правете некомпетентни експерименти със здравето си – за ваша сметка е. Търсете компетентен и знаещ съвет какво трябва да направите и какво не трябва.
Благодаря ви!
Психиатъра беше с мен в решението ми.Заедно го решихме!Но е извън страната и съм отчаяна:(
Григор,още преди година ми бе препоръчано да спра Ксетанора,защото съм нямала нужда от него и съм получила психическа зависимост. Следвах схема и стигнах до 1/4 .Мисля,че това е най-трудното парченце за премахване. Работя в операционна и стреса ми е в повечко. Какво мога да приложа към тази 1/4, за да не получавам толкова неприятни сипмтоми на отнемане(виене на свят,гадене,замайване,задух,сърцебиене) ,нещо билково може ли и кое,защото найстина не бива повече да пия АД
Здравейте, Григор! От доста време се боря с една генерализирана тревожност, а по-точно – хипохондрия, която се появи след като член от семейството ми се разболя от рак. Става дума за един период от около 5 години, с периоди на ремисия от около 6 месеца. За този период са ми предписвани различни антидепресанти от “масово” познатите. Сега за първи път ми изписват лекарството “Авитари”, което е тотално непознато за мен.Моля, да изразите някакво мнение за този препарат?
Извинявам се – казва се “Аритави”
@Яница: Да, последното е най-трудно за премахване. И ако не можете да го оставите, значи имате нужда от него и не бива да го спирате. Не зная кой и защо е решил, че не бива повече да пиете АД – може да има основания, а може и да няма. Консултирайте това с лекаря си.
@Хриси: Аритави е дулоксетин – SNRI препарат. Без да познавам случая ви отлично нямам как да изразя мнение. Вашият лекар е много по-подходящ източник на информация.
Със сигурност е така. Просто ме интересува Вашето мнение за този медикамент. Дали е много силен? За страничните му ефекти и в последствие трудността при спирането му?
@Хриси: Нямам конкретни наблюдения върху него, така че нямам как да го преценя.
Благодаря!
…….това малко ме притеснява, как да кажа – малко “безизвестен” ми се струва…..
@Хриси: Аз не съм велик експерт, който работи с тревожно разстройство по цял ден. Опитът ми с него не е много богат и просто досега не съм попадал на пациенти, които да се лекуват с дулоксетин. Затова и нямам лични впечатления.
Здравейте … преди три дни разбрах че съм бременна … за пръв път в живота си преживях психично разстройство миналата година, но за щастие след предписаните ми лекарства вече от 7 месеца насам не съм изпитвала никакви проблеми … в момента съм на 1 табл. Золофт на ден, в комбинация с 1 мг Флуанксол (който след консултация с личния психиатър последния месец го намалих постепенно от 2 мг.) … нямам и досега проблеми … но се чудя какво да правя след като научихме новината … психиатърът е в отпуск в момента и ще се върне чак след 7 дни … Дали да не пробвам да ги спра за 7 дни, докато се върне лекарят ми или да пия по половин Золофт дотогава? … кое е най-добре според Вас?
@Руми: Моят съвет е да се опитате да го спрете за 7 дни, докато се върне лекарят. Вероятността да увреди зародиша е доста малка, но ако случайно детето се роди с увреждания, вие ще се укорявате и измъчвате доживот. Въпреки че знаете, че вероятно причината е съвсем друга. Ако искате, първите 2 дни взимайте по половинка, за мъничко по-мек преход – зародишът така или иначе вече поне 2 седмици е бил изложен на препарата, още 2 дни по половин доза няма да дадат осезаема разлика. Оттам нататък – каквото каже лекарят ви.
Благодаря!
Здравейте,Григор!Бях намалила хап4етата оропрам на 4етв.Бях зле.Върнах на половинка и имам малко подобрение.Психиатър ми ми каза да увели4а на едно,но ако го направя ще се страхувам пак да ги намаля.Какво ще ме посъветвате?Да из4акам ли един месец на половинка?(30 дни бях на 4етв бях мн зле)?
@велина: Симптомите на отнемане продължават обикновено няколко дни, рядко повече от седмица. 30 дни вече говори, че болестта не е излекувана и е нужно лечението да продължи. Затова личното ми предположение е, че психиатърът е прав и трябва да се лекувате още известно време с прилична доза (1 хапче).
Благодаря ви,Григор!
Не ми отговорихте?!
Здравейте!
Пила съм бензодиазепини в продължение на 20 години в следствие на трудна житейска ситуация. От 10 години прибавиха и антидепресант- феварин, който смениха от 3 години със стимулотон.
От март 2015 спрях ксанакс и всичко беше наред, когато в края на 2015 започнаха болки и изтръпвания в десни крайници. През януари вече имах нарушения на сетивността в двата крака, отслабен рефлекс в коленатс и липса на рефлекс в глезените.
В нервната клиника на ВМИ в Пловдив невролозите установиха радикулопатия и увреди на ниво L4-5 S1. Лекувам се безуспешно с милгама, баклофен, като изминаха 6 месеца замениха милгамата с келтикан хранителна добавка. Вероятно проблемите с гръбначния стълб ме удариха в краката.
Поводът да ви пиша е това, че невролозите сметнаха, че парестезия на ходилата се е получила от спирането на ксанакса през март (по схема). Препоръчаха ми и настояваха да се върна към бензодиазепините. Психиатърът ми не е на същото мнение.
Вие какво мислите по въпроса, д-р Гачев? Вашето мнение е много важно за мен, защото ви имам доверие напълно.
@Maria Vassileva: За съжаление няма как да съм в наличност 24 часа на денонощие, включително по празници, за да отговарям на въпроси в блога си веднага.
Според мен парестезията на ходилата се дължи на радикулопатията на описаното ниво. Нервите, които обслужват краката и по-специално стъпалата, минават оттам, така че е логично да са засегнати. Не виждам разумен начин това да се е получило от спирането на ксанакса. Не съм всезнаещ, но от каквото знам съм по-склонен да подкрепя психиатъра ви. За съжаление се съмнявам проблемът да изчезне, ако се върнете към ксанакса. Ако искате пробвайте, но… 🙁
Здравей,Григор!Пак съм аз.Искам да питам,възможно ли е да спра(постепенно всичко) и да се мъча организма ми сам да се пребори с паническото разстройство?Мн се мъчих без хапчета,но няма ли лимит на мъките?Няма ли момент,в който организма сам започва да преборва болестта?Вече съм в такава възраст,че искям и дете.Как да стане това,след като съм на хапчета?Трябва ли да отлягам забременяването,докато болестта евентуално мине??Как да постъпя?Много ви вярвам!Дайте съвет.
@Велина: Описанието по-горе ми говори категорично, че болестта не е излекувана и лечението трябва да продължава. Спирането му може да има единствено този резултат, който по принцип има спирането на лечението на болест преди тя да е излекувана – болестта да се влоши и да трябва да започнете лечението отново отначало, вероятно с по-висока доза. Начинът да можете да спрете лекарството максимално скоро е да се лекувате максимално добре.
Мъките по никакъв начин не са фактор за организма да реши да пребори болестта. Ако бяха, хапчета за нея нямаше да съществуват – щяхме да се лекуваме, като просто стигнем до лимита. Уви, не става.
За забременяването – тук е добре да говорите с психиатъра си. Обикновено се прави едно старателно стягане на организма, често дори с малко по-висока доза, за да насъбере той устойчивост на болестта. След това лекарството се спира, или намалява до възможния минимум, или се заменя с друго, за периода на забременяването и бременността. Най-критични са първите три месеца от нея, през останалите шест вредата от лекарствата е по-малка, особено от подходящи лекарства и ниски дози.
Благодаря ви отново,Григор за изчерпателния отговор!Хубав ден!:)
А какво мислите за психотерапията?Може ли да замени лекарствата или успоредно с тях върви?
Питам,защото аз и с хап4ета не се чувствам добре,но срванително кризите намаляха,но тревожността остава.Сменила съм много видове лекарства.Може би трябва и психотерапия?
@велина: Психотерапията винаги е от помощ, но далеч не винаги е достатъчна сама по себе си. А това, че дори с хапчета не се чувствате добре, говори че вероятно дозата е ниска. Ако е така, значи не се лекувате, а само се поддържате. Говорете за това с психиатъра си – той знае за вас повече от мен и може да прецени тези неща по-добре от мен.
Много ви благодаря отново!Толкова спокойна се чувствам от думите ви!Благодаря,че помагате на всички нас!
Здравейте,
Благодаря за отговора, аз също мисля като вас, че връщането към бензодиазепини няма да реши въпроса с парестезията на стъпалата ми. Толкова трудно се спират, защо да се връщам, смятам, че психиатърът, при който ходя повече от 10 години е в състояние да прецени. Трябваше ми дълго време, за да приема болестта на 40 годишния ми сън, през този период бензодиазепините тушираха страданията ми на майка, която няма как да помогне на сина си.
Лекарите невролози в нервна клиника не ми дадоха обоснован отговор за решението си да се върна към бензодиазепини. Не мога да си обясня поведението им, не искам да хвърлям обвинения, но в много от нашите болници колективът работи с вътрешен ред на някаква конспиративна организация. Имам предвид, че пациента се държи в неведение до момента на изписването по отношение на диагнозата, смятат едва ли не за арогантност да попита кое е лекарството, което му дават и какво се очаква от него, защо му правят изследване като лумбална пункция два пъти едно след друго и много други неща, които са в пълно несъответствие с Европейската харта на правата на пациента ( пуснах публично текст по тези въпроси, защото не мисля, че 15 години след ратифицирането на тази харта от България, нещата трябва да си продължават по старому в университетска болница). Липсата на комуникация със сестри и лекари при мен доведе до силна тревожност по време на престоя ми в болница и до панически атаки, каквито до тогава изобщо не съм имала. Тази реакция е нормална от моя страна, защото съм още в абстиненция и чувствам дребни неща, на които по- рано не бих обърнала внимание, като извънредно драматични, всички сетива са прекалено бдителни и нащрек до възстановяването на мозъка ми да поеме функциите си без лекарства. А и не е дребно нещо да те приемат с диагноза синдром на Гилен Баре, да ти слагат невролози диагноза диабетна полиневропатия и други автоимунни заболявания, а всъщност целта на всичко това е да се използва клиничната пътека. Защото извднъж се оказа, че не само не е Гилен Баре, но че няма даже и полиневропатия. А дископатията, която имам само един рентген щеше да е достатъчен, за да я установят. Няма лошо да се правят изследвания за диференциални диагнози, но не тук не ставаше въпрос за това, наоколо съседите ми по болнични легла водиха с инсулт, а те си бяха със световъртеж. Извинявам се за отклонението за злоупотребите с клиничните пътеки за сметка на стреса у пациенти и близките му. Исках само да обясня защо изпаднах в толкова силна тревожност, та ми даваха диазепам без мое знание, след като изрично ги помолих само това да не правят.
Поводът да ви пиша всъщност е:
-От няколко хапчета диазепам 10 мг при зависими в абстиненция, връщат ли се изцяло нуждата от бензо?
– предполагам, че искаха да се върна към бензодиазепини, за да мога да се преборя по- лесно със сковаването на краката, ако са сметнали, че това е необратимо
– възможно ли е това сковаване, което тръгна от пръстите на краката, обхвана за шест месеца целите ходила и глезените и пълзи нагоре, да е психогенно? Имайте предвид, че с битовите проблеми дълги години съм на ръба, защото в къщи си е един малък хоспис- освен сина ми със 100% инвалиднист, имам две 90 годишни баби, които не са в състояние да се самообслужват.Според мен няма да е чудно подсъзнанието ми и инстинктът за самосъхранение да искат да стопират по този начин психическото и физическото изчерпване, на което съм подложена. Вие по- добре от мен ще се ориентирате като лекар
– и последен въпрос, четох, че антидепресантите с обратно захващане на серотонина имат също отношение към изтръпване, чувство за скованост, дори преждевременно втвърдяване на артериите, според някои сайтове френскоезични сериозни сайтове, в които сероксат и серопрам са спрени официално от употреба, за золофт и прозак все още е спорен въпрос, препоръчват се само при много тежки депресии заради съотношението полза/ вреда при тях
Извинете ме за многото въпроси, на някои от тях трябваше да ми отговорят невролозите в болницата, но не би… На вас се пада честта, д-р Гачев, да отговаряте системно и самоотвержено на всички въпроси, на които трябва да отговарят лекуващи психиатри и не само те, съдейки по навалицата от въпроси към вас от всякакво естество. Добре е и лекари да ви четат и да се учат на отношение, защото си е друго, когато лекарят си е с призвание и си прави труда да си размърда мозъка в услуга на пациента. То че тровят и убиват хора с конвенционална медицина и медикаменти вече стана ясно, но е толкова хубаво, , успокояващо и приятно, когато човек срещне лекар, който не е в мафиите на индустриалното ни общество, не е търгаш и е учудващо компетентен! Бог да ви благослови, дано чувствате добре положителната енергия към вас, прехвърчаща от нас, благодарните страдащи!
Към последното си питане допълвам, че пия стимулотон 50 мг веднъж дневно. Да не се окаже, че той има връзка със сковаване на краката, може да стават много токсини, знам ли? А и ако го пия, без да имам депресия, сигурно върху здрав човек действието е друго…
Здравейте, Григор! Искам да попитам следното: всички знаем, че антидепресантите не трябва да се комбинират с жълт кантарион, а може ли а се комбинират с валериана? Бих искала да разбера и мнението Ви за хранителната добавка “ПЕТ – ХИДРОКСИТРИПТОФАН” ?
@Мария Василева: Документите са парчета хартия. Те не гарантират на никого нищо. Гарантира или не степента на спазването им, а тя зависи от решимостта на хората, поотделно и като цяло, да защитят правата си. Иначе казано, не ви съветвам да очаквате в България да се спазват правата ви. Ѝли да намерите лесно лекар, който мисли за здравето ви, а не как да издои клиничната пътека и/или джоба ви.
От няколко хапчета диазепам нуждата от лекарството не се връща, но може да се попречи на спирането му, ако се вземат в този период. Точната преценка дали ще е така зависи от много фактори и трябва да се прави от кадърен лекар, който познава отлично пациента.
Принципно е възможно сковаването да е психогенно, и тогава бензодиазепините ще помогнат. Така описаната дископатия обаче ми звучи като по-вероятното предположение. Ако искате, пробвайте да вземете едно-две хапчета диазепам – от толкова с гаранция няма да се върне зависимост – и да видите има ли ефект върху стъпалата. Това ще ви даде надежден отговор.
Сериозни сайтове, които твърдят, че сероксат и серопрам са спрени от употреба, няма – поне на този етап от познанията на медицината. Има страни, в които те са си в употреба, и страни, в които никога не са били разрешени. Има и жълти сайтове, често специализирани по тематика, в които има всевъзможни не-новини.
Наистина се твърди, че SSRI препаратите имат отношение към изтръпване и чувство за скованост. В личния си опит обаче не съм виждал пациент, при който това да се случи – и да ги има, вероятно не са чести. Преждевременно втвърдяване на артериите засега не съм чул да предизвикват.
Най-сетне, има лекари, които тровят пациентите си с конвенционална медицина. Почти всички случаи на лекуване с не-конвенционална медицина, които някога съм виждал, обаче са се оказали чисто мошеничество. (В един малък процент от случаите реално са били психотерапията, от която конкретно този пациент реално има нужда.) Истината е, че недоброжелателният „специалист“ може да злоупотреби и с истинското нещо, но фалшивото нещо е измама винаги. Независимо с колко добро отношение, големи обещания, съчинени „факти“ и сладки усмивки ви е поднесено. В днешните времена лудостите са заразни и имат епидемичен характер – не им се поддавайте. Ако не живеете в реалния свят, няма как да ви помогнат дори кадърните и доброжелателни специалисти.
@Хриси: Обикновено комбинирането на антидепресанти с валериана не води до лоши резултати. За хранителната добавка – по същество е набор от витаминчета. Пет-хидрокситриптофанът е аминокиселина, прекурсор на серотонина. Твърди се, че увеличава производството на серотонин в мозъка. От физиологична гледна точка има логика да е така, но все още не се знае дали ефектът е достатъчно силен, за да повлияе депресия или сходно заболяване. Вредности не очаквам да има.
Здравейте,Григор!Пак съм аз:(Пия от 5 дни есципрам 1т и флуанкол 1т и съм мн зле,кризи,натрапчивости,безсъние.Лекарката казва да из4акам още малко,но аз съм мн.зле?Пила съм преди есциталопрам и не бях така зле?Какво да правя?Да се върна ли на оропрам?Мн.съм ота4аяна:(
Трябва ли да из4аквам натрупване,след като оропрам и есципрам са от една гупа?Дори оропрама е уж по0слаб?Или просто е настъпило влошаване и всичко нанаво с уцелване на друго хапе4е?
@велина: Правилният човек, с когото да обсъдите това, е лекарката ви. Аз няма как да познавам историята на болестта и особеностите на организма ви така добре като нея. При това положение ще е безотговорно да ви давам съвети, които няма как да са така добри като нейните. Възможно е както лекарството да не е подходящото, така и просто да ви е нужно още време, докато настъпи ефектът му.
Здравейте,
Извинявам се , че пиша сега, но съм доста зает. По горе бях писал, че вземам 30мг на два дена една капсила. Това е минималната доза на капсулата и няма как да се разбие по 15мг на ден, понеже не е хапче. Опитах следното. Започнах да пия 3 дена по 30мг и един ден не вземам. На 3 тия ден вече спях. Има все оше със какво да се справям, но на базата на статия излиза, че проблема е зависимостта, а не болестта след като след 3тия ден се възстанови нормалния ритъм. Днес ще ходя да се консултирам със специалист тук в Испания, да ми препоръча схема за спиране много бавно на SNRI (капсули) Дулуксетина. Аз ще питам, надявам се да помогне. Григор ако може да да ми пишете скайп nikkonbg , ще бъдя много благодарен.
Лек ден на всички 🙂
@Ata: Ако тия преценки ставаха по статии, Интернет читателите щяха да са лекари. В името на собственото си здраве, проявете елементарно чувство за самосъхранение и оставете това да прецени компетентен лекар. Пак от него ще научите и как и най-вече дали да спирате лекарството.
Здравйте,Грирор!Чета много за лекарствата.Искам да видя и вашето мнение по въпроса.Според вас с хапчетата бягаме ли от себе си?От своите страхове,като ги замазваме?
@велина: Колкото по-малко четете за лекарствата (особено в Интернет), толкова по-малко безпочвени страхове ще си навличате. Знаещите и добронамерени хора са малко, и обикновено са претоварени с работа и времето им в Интернет е твърде малко, за да смогнат за всичко. Докато лудите с кауза и комплексарите с претенции са купища, и друга работа освен да пълнят Нета с психозите и претенциите си нямат.
Разбирам ви напълно,но исках да питам дали е правилно да се замазват симтомите?
@велина: Има много сериозна разлика между замазване на симптоми и лекуване на болестта. Тази разлика хората без познания няма как да ви я обяснят, или да я разберат те самите, дори ако са с кауза и/или с претенции – и по тази причина няма и да искат да го направят.
Затова и въпросът дали е правилно да се замазват симптомите не стои пред вас, за да има нужда от отговор, какъвто и да е. Стои въпросът правилно ли е да четете нечии глупости в Нета и да се безпокоите и плашите заради тях.
Ох,пак ми олекна!Благодаря ви!
Здравейте, Григор, първо да Ви благодаря за полезната статия и съвети в нея за това как да намалим антидепресантите. Прочетох и целия форум, за да намеря подобен на моя случай, но в крайна сметка набрах смелост лично да Ви пиша. Моята диагноза е депресивно разстройство. От 01.07.2015 г. пия Мерсинол-10мг-по 1,5 табл. сутрин и Ремирта-30мг-по 1 табл. вечер преди лягане. От това лечение се повлиях много добре. Преди 2 седмици след консултация с психиатърката, тя реши да започна намаляване на дозите по следния начин: Мерсинол по 1 табл. сутрин, Ремирта по 1 табл. вечер-за 1 седмица. А след това: Мерсинол по 1 табл. сутрин, Ремирта по 0.5 табл. вечер за 3 месеца и после пак консултация. В търсене на полезна по случая информация попаднах на Вашите съвети и на база на това направих своя схема на намаляване на антидепресантите като вече втора седмица съм намалила само Мерсинол с 10%, а Ремирта си пия по 1 табл. вечер. Чувствам се добре с тези дози и се колебая как да продължа-Дали да намаля още Мерсинола , за да стигна постепенно до 1 табл.и кога да започна намаляване и на Ремирта. Ще съм Ви много благодарна ако ми помогнете със съвет. Желая Ви слънчев и прекрасен ден и предварително Ви благодаря!
@Tani: Ако не сте добър психиатър, е груба грешка да правите свои схеми за намаляване, при положение че си имате психиатър. Би било все едно например да откажете услугите на опитен гримьор и да се опитате да си сложите сами изискан вечерен грим, ако никога преди това не сте хващали в ръка дори червило – дано това ви дава представа какъв е вероятно да е резултатът. Имайте предвид и че с грим най-много да си развалите визията за една вечер, а с лекарства можете да си развалите здравето.
Затова добрият съвет е да говорите с психиатърката си и да слушате нейните указания. Тя знае за вас и особеностите ви несравнимо повече от мен и със сигурност отчита неща, които аз не знам. Същото важи за всеки друг, който би ви съветвал по Интернет. За бога, имайте здрав разум!
Сърдечна благодаря за отговора! Приемам Вашият съвет, ще се съобразя с него и препоръките на моята психиатърка.Това, което направих по самоинициатива беше продиктувано от страха ми, че ще получа реакция от бързото намаляване на дозата антидепресанти и затова избрах тази постепенност! Слънчев и прекрасен ден желая!
Сърдечно Ви благодаря за бързия отговор! Приемам Вашия съвет, ще се придържам към съвета на психиатърката ми! Споделям само, че причината да предприема тази постепенност в намаляване дозата на антидепресантите беше продиктувана от страха от появата на синдром на отнемането. Слънчев ден желая!
Здравей Григор! Благодаря ти безкрайно за полезната статия. А сега с моята история. Преди близо година отидох на невролог заради симптоми които имах тогава- болки в гърба и врата , виене на свят, нежелание да правя каквото и да било, както и страх от болести . Невроложката ми даде диагноза вегетативна дистония и лека депресия. Изписа ми Есобел 10 мг, 1таблетка сутрин ,ксанакс 1/2 таблетка на обяд и 1/2 таблетка вечер, както и Флуанксол 1/2 таблетка на обяд и 1 таблетка вечер. Каза ми да пия Есобела и Флуанксола 3 месеца а Ксанакса 20 дни с намаляване. Изпълних всичко точно и с течение на тези 3 месеца се чувствах все по-добре. Когато на 3 тия месец ги спрях- изведнъж. Точно след една седмица симптомите ми се върнаха с пълна сила и ме върнаха отново там където бях. Обадих се на невроложката и тя ми каза да продължа още три месеца с лекарствата , но Ксанакса да го вземам само при нужда. Така и направих. Веднага почувствах облекчение. Сега след още три месеца прием, реших да ги спра, но постепенно. Флуанксола го спрях за месец, като намалях дозата с четвъртинка. Есобела обаче се оказва по труден за спиране. От едно цяло 10 мг. намалих с четвъртинка. В началото на намалянето , една седмица се чувствах леко замаяна и на всичкото отгоре се и разболях / оказва се , че е нещо нормално, както си го описал/. После нямах проблем. Продължих така месец. Сега преди три дни намалих с още четвъртинка и сега приемам 1/2 т. сутрин.Появи се стягане в главата, отново леко замайване и болка в очните дъна на очите и около синусите,гърба и врата ми отново са схванати . Дали не избързах с това ново намаляне. Дай ми съвет, дали правя всичко както трябва. Малко съм изгубена в момента. Предварително ти благодаря. Поздрави!
@Tani: Ако по схемата на психиатърката нещата не вървят добре – симптомите на отнемане в крайна сметка изчезват, но са прекалено мъчителни – можете да се опитате да си направите по-постепенна схема на намаляване. Дори тогава обаче ви съветвам да я консултирате с психиатърката си, преди да започнете. Докато нещата не са лоши, имайте доверие на нейната схема – тя е вероятно да е по-добра, отколкото вие или аз можем да ви съставим.
@iliana: Не се безпокойте – нормално е след поредното намаляване да се появят симптоми на отнемане. Не очаквам да запазят силата си за повече от седмица, вероятно до максимум две седмици ще изчезнат. От описаното ми изглежда, че правите каквото трябва. Горе главата! 🙂
Благодаря за бързия отговор. Говоря на ти, защото те чувствам близък. Толкова всеотдаен и отзивчив човек рядко се среща в днешно време.Още веднъж благодаря и следвам съветите ти . Ако не беше ти, нямаше да зная как да направя правилно нещата. Поздрави!
Здравейте,Григор!Пак аз ви безпокоя.Искам да чуя мнението ви за хомеопатията като лечение на паническо разтройство.Благодаря
Здравейте !
Интересувам се все пак дали имате наблюдения върху хора , който са вземали Золофт дали са могли някога да го спрат в крайна сметка ?
Здравей Григор! Вече 6-ти ден съм на 1/2 Есобел от 10 мг. Положението лека полека като че ли започна да се нормализира. Обаче това главоболие над очите продължава . Горе , в описаните симптоми на отнемането ,не си писал като страничен ефект от намаляването, нищо за главоболие. Нормално ли е това. Поздрави!
@велина: Изключително индивидуално е, поради същността на хомеопатията и на паническото разстройство.
@mimchetp: Да. Някои от тях – отведнъж от сериозна доза, без почти никакви странични ефекти. Като цяло, при по-добре излекувана болест (и по-малка нужда от Золофта) спирането му е по-лесно. Но и тогава има много големи индивидуални разлики.
@iliana: Главоболието е по-рядък, но също възможен страничен ефект. Ако не започне да отслабва до още 4-5 дни, е възможно и да не е по тази причина и да е просто случайно съвпадение. Затова в такъв случай е добре да се потърси дали няма друга причина.
Здравейте,Григор!Постепенно взех да се въстановявам,но страха от задавяне пак отана:(И преди като пиех лекарства си стоеше,увеличаваха ми дозата и нищо:(Не се чувствам пълноценна:(Според лекарката ми лекарства трябва да пия до живот:(Мога да се съглася,но поне да съм сто процента добре:;
@Велина: Вероятно този страх просто е много устойчив. Най-вероятно с времето също ще се повлияе.
За пиенето на лекарства – там нещата са много прости. Ако искате да сте по-добре, ще ги пиете. Ако искате да сте по-зле, няма да ги пиете. Изборът си е изцяло ваш. (И по тази причина моля да не се учудвате, ако някои лекари не проявяват съчувствие, когато сте решили на своя глава да си намалите или спрете лекарствата. Съчувствието следва да бъде пазено за хора, които искат и се борят да са добре.)
Здравейте! От 7 месеца пия Есциталопрам Тева 10mg. Паническите ми атаки почти изчезнаха, някои от симптомите на депресията се проявяват от време на време. Но ми се иска да спа лекарството. Дали е правилно според Вас и по каква схема да го спра?
Благодаря предварително и Ви желая много здраве.
@Анелия Иванова: Точният отговор дали е правилно да спрете лекарството може да ви даде вашият лекар. Той познава заболяването ви и всички ваши особености, а аз не знам нищо за тях – и ще ги познава несравнимо по-добре от мен дори след подробен ваш разказ и преглед. При това положение да ви давам съвет би било мечешка услуга.
По принцип (но има и изключения) антидепресат се взема, докато симптомите на болестта изчезнат напълно, плюс още известно време след това, за да може организмът да заздрави слабите места, да набере резерв от сили и да може да се съпротивлява на болестта и без помощта на лекартсвото – дори в лоши моменти, когато той е слаб, а тя силна. Преди това „иска ми се да спра лекарството“ означава „иска ми се да се разболея пак“.
Стискам ви палци!
Здравейте Григор! Може би ако бях прочела поста ви преди около 3- 4 щеше да ми е от много голяма полза. До този момент са минали 8 месеца откакто съм спряла тази отрова (SSRI). Имайки предвид плавното и постепенно спиране на лекарствата аз преживявах най- големият кошмар в живота си. Все още се възстановямам от този кошмар и травма след спирането на атидепресантите. Прочитайки поста ви ме кара да се замисля колко правилно всъщност е било моето спиране на лекарствата, но аз имам проблеми и със щитовидната жлеза, който пак е свързан с хормони, така че мойта е много сложна. Но искам да кажа, че никога не съм си и мислила, че спиране на лекарства може да е в пъти по кошмарно от това какво е било преди вземането им. Да, вярно е че те ми помогнаха да се съвзема и да почна да спя отново и да се храня, но месец след спирането кошмара беше двоен, като прибавиш и две три екстри отгоре. При мен кошмара беше, че аз постоянно се съмнявах за това каква е причината да се чувствам така и мислех че полудявам и какво ли още не. За това както и писах в началото съжалявам, че не съм прочела този пост по – рано за да не се шашкам и плаша (имайки предвид, че лекувах и страхова невроза с депресия ). За това, хора Внимавайте много, тези лекарства са нещо мноого сериозно и не са шега. Аз ги пиеш година и три м. и после около 4месеца отнемане до пълното им спиране. Помогна ми много ината и страхът ми(страх от това, че ако се предам, трябва наново цялата история да се повтори ) в спирането им. На този етап, осем месеца съм без антидепресанти. На четвъртия месец от спирането след продължително недоспиване това ми се отрази на здравето и тогава след дълго мислене, се реших да започна приема на хранителната добавка 5нтр. Взимам минимума. Сега вече спя и се храня, за справяне с преживяното работя с терапевт. Всичко става много бавно, всекидневна борба си е, но съм доволна, че не пия химия и че съм си аз с моите чувства и емоции. Както преди, остава да избледнее лошият спомен Пожелавам ви успех и много сили, вяра и търпение и най – вече желание мили хора!
Преди 3- 4месеца съм искала да напиша
Към атаракса създава ли се някаква зависимост ? Трябва ли да се спира постепенно и как ? На много ниска доза съм – половинка сутрин .
@jjj: Не. Тъй като обаче то има ефект върху организма и рязкото му отнемане може да предизвика някакъв ребаунд, препоръчвам малко постепенност. Първо минете на четвъртинка сутрин за няколко дни.
Здравейте, д-р Гачев! Здравейте приятели! Искам да споделя какво се случва с мен, за да ви дам малко повече кураж при спирането. Подчертавам,че трябва да знаете, че няма общовалидни правила и че това е просто частен случай и не при всеки би могло да се развият нещата така.
След препоръката на д-р Гачев да намаля стимулотона на 1/8 таблетка, се оказа, че мисията да разделя таблетката прецизно е почти невъзможна. А какво ти остава до 1/16. Потърсих сертралин на капки, но не можах да намеря. Прецених, че не си струва да се снабдявам точно на финала с аптекарска везна и да претеглям няколко прашинки от таблетката. И реших, че ще се справя и ще го спра от 1/4 таблетка, така, както го започнах на 1/4.
Вече близо един месец съм без лекарството. Първите няколко дни изпитах известен дискомфорт, но по-скоро физически симптоми-болки в мускулите, главозамайване, умора, шум в ушите, стягане в сърдечната област. Същите симптомите, които ми се получиха при започването. Но знаех, че няма какво да се паникьосвам и че трябва да потърпя. Започнах да спортувам всеки ден. И без това имам десетина килограма за сваляне. Та, всеки ден изминавам по 2-4 километрра на кростренажора у дома, отделно ходя много пеша, до степен да почувствам силна физическа умора. Чета книжки за самоусъвършенстване, медитирам, тръгнах на зъболекар , направих си нова прическа и въобще си казах, че започвам нов живот, без таблетките. Към днешна дата симптоми на отнемане ми се появяват много рядко и траят съвсем кратко. Насилвам се да гоня негативните мисли от ума си и да се фокусирам върху положителните. И да ви кажа-получава се 🙂 Зная, че е рано да се радвам, зная,че до като не минат шест пълни месеца от спирането, е възможно да се върне депресията, но съм твърдо решена да се противопоставям и да не позволя да ме завладее отново. Зная,че силата е във всеки един от нас и трябва повече да вярваме в себе си. Когато усетя, че ме връхлитат неприятни усещания и мисли, бързо ставам и се заемам с някаква физическа дейност или се качвам на тренажора. Установих,че това действа при мен.
Надявам се поне мъничко да съм дала кураж на тези, които спират лекарствата в момента и да съм ви накарала да повярвате поне мъничко повече в себе си. 🙂
Д-р Гачев, на Вас искрено Ви благодаря за труда, който полагате да ни информирате и за подкрепата, която ми оказахте! Ако прецените, че поста ми не бива да се публикува или трябва тук-там да се цензурира заради симптомите, няма да се разсърдя.
Ще продължавам да Ви чета.
Желая на всички ви спокойствие и радост! 🙂
@Елена: Благодаря за топлите думи!
Ултра-прецизно разделяне на частите от таблетката не е необходимо при намаляване на лекарството с цел спиране. Достатъчно е частта да бъде разделена на две горе-долу сравними като размер. Ако едната половинка е два пъти по-голяма от другата, това не е страшно, особено при толкова малки дози, че вече да е трудно да се делят.
Много е важно през този период буквално да се затрупвате с позитивни впечатления. Малко примери:
Търсете във всичко позитивната страна. Ако например видите цветя откъснати, мислете в насока как те са зарадвали някого, и колко по-хубави ще бъдат посадени на тяхно място. Ако видите нещо счупено, кажете си “Голяма работа. Нали никой не е умрял? Останалото се прави.“
Радвайте се на де що намерите. Учете се да виждате красотата и доброто във всичко. Погледнете навън и се зарадвайте колко приятно слънце грее, или колко напоителен дъжд вали, или какви интересни са облаците, или каква красива е бурята. Разгледайте дръвчетата и се зарадвайте на тихото им спокойствие и съзидание. Погледнете листа хартия на масата и си помислете колко хора са се трудили, за да го има, и какво чудо е тяхното съвместно действие… Винаги има за какво човек да се зарадва.
Успех!
И аз Ви благодаря, д-р Гачев! Така се опитвам, просто да гледам на света около мен по друг начин 🙂 За сега ми се получава и някак си усещам, че ставам старата си “Аз”, която бях преди депресията. Сега осъзнавам колко много чувства у мен са били приспани покрай лекарствата, дори и радостните, но не мога да отрека, че те ме вдигнаха на крака. Бях до етап, в който просто нямаше как да се случи без помощ отвън.
Е, спохождат ме и мрачни мисли отвреме на време, но то си е напълно човешко. Та…така 🙂 Радвам се, че близо месец вече оцелявам без химия. Надявам се да се справя.
Хубава вечер Ви пожелавам, докторе! Бъдете здрав! 🙂
Здравейте! Имам следния въпрос. Спрях лекарството “Сероксат” след 10 месеца прием по повод “Паническо разстройство”. Оттогава мина една година. Но все още имам странни усещания…Някакво чувство за дереализация… Психиатър ми каза, че имало някакво неписано правило, че ако си вземал подобен род хапче, след спирането, го чистиш двойно по-дълго време. Тоест в случая аз след година прием, трябва да го чистя 2? Какво бихте казал?
@Ивон: Ще кажа, че мнението на психиатъра ви се различава от моето – а и от всичко, известно на науката. Не зная какво има той предвид под „чистиш“. Ако има предвид изхвърлянето на субстанцията от организма, Сероксат след седмица вече е напълно изчистен. Ако има предвид друго – според каквото.
Така че такова неписано правило няма. Има правило, и неписано и писано – не вярвайте на глупости, за да не си докарате бели на главата.
Здравейте !
Вече започнахме с психиатъра ми намаляване на дозата на Золофта , две седмици нищо не съм усещала , но в последно време усещам :
Гадене , виене на свят , моля ви кажете ми това състояние временно ли е от ефекта на отнемане или….?
@mimchetp: Зависи колко време е минало от поредното намаляване на дозата. Ако от намаляването до началото на симптомите са минали няколко часа до няколко дни, най-вероятно е от ефекта на отнемане. Ако обаче са минали две седмици, вероятно причината е друга. (Възможно е да е напълно несвързана с болестта и лечението.)
Привет !
От започване на намаляването на дозата са минали две седмици .Благодаря Ви , че ви има .Наистина да поискаш съвет или да видиш колко човешки драми има по този свят някак си приемаш твоя живот през друга светлина.Аз имам наистина и други заболявания , свързани с щитовидната жлеза , така че не знам дали е от това .Но тъй като тук се говори за ефект на отнемане , пък и от горе прочетеното разбирам , че доста малко гора са се ” откачили” от тези лекарства , затова навързах мойте симптоми.Аз си мисля , че хапчетата не решават възникналите проблеми в живота на човек и необходимо и малко воля , така че смятам че лечението ми с тези лекарства 3 години е време , след което трябва да си взема живота в шепи и да помисля .Вярно ли е ,че прекратяването на лечението отнема толкова време , колкото е продължило .?
@mimchetp: Истината е, че много хора са се откачили от тези лекарства – малко имат с това проблеми. Но тези, които са се откачили безпроблемно, просто забравят темата и не се интересуват от нея, а откачащите се трудно търсят помощ и привличат вниманието.
Симптоми, които се появяват след две седмици, не са симптоми на отнемането. Търсете проблема другаде.
Прекратяването на лечението отнема различно време при различните хора, но не вярвам да има случай, при който да отнема колкото е продължило. (Особено ако е продължило повече от месец.)
Три години са много индивидуален срок – за някои хора достатъчен, за някои не. Да, волята помага в такива случаи. Още повече помага обаче едно простичко правило – непрекъснато се радвайте на всичко, дори до смешна степен. Я каква красива пролет е навън – струва си да ѝ се радваш по десет пъти на ден! Купили сте си нещичко от магазина – чудесно! Нищо че е същото както всеки друг ден, все пак е супер. При соца как се молехме да докарат тази седмица месо?… Опръскала ви на улицата кола? Голяма работа. Тъкмо е чудесен повод да смените дрехите и да изперете тези. Нищо че така или иначе ги сменяте и перете всеки ден, пак е повод и пак е хубаво… Радостта винаги храни духа, дори когато не е по велики поводи.
Здравейте! Искам да попитам на какви дози да почна да намалявам Ксетанора от прием по 10мг дневно? Могс да си го правя на колкото мг се налага имам ювелирна везна и колко време да чакам преди следващото намаляване и колко да е то до пълното спиране ?
Леле почти получих отговор преди да си задам въпроса. Намалих Сероксата по схема и от 10 дни не пия нито грам. Изведнъж се събуждам тревожна и уплашена,че всипко се връща или,че съм с психическа зависимост,която имам със сигурност. Изпих 0,5 Ривотрил и 1/2 тб от Сероксата и се оправих за час. Днес съм добре. Какво става Григор? Дали е зависимост или не съм излекувана,което ме съмнява?Моля,препоръчайте ми нещо билково докато се адаптирам към новия начин на възприятие без да разчитам на химията си. Какво да правят хората,които са спрели от скоро и се клатушкат все още от несигурност. Знам,че трябва време да се адаптирам и най-вероятно да се уча,като малко дете на нови възприятие,но сигурно има помощници в природата,които спомагат за по-лесно справяне,за да не се залита повече към химията. Признавам,страхлива съм,но след 9 г ходеща с помоща на патерицата Сероксат не ми е никак лесно прохождането с чист и бистър ум без антидепресант. Пожелавам Ви хубав и слънчев ден.
@jjj: Правилният отговор може да ви го даде лекарят, който ви го е предписал. Той знае за вас, вашата диагноза и особености несравнимо повече от мен – би било безотговорно да дам зле информирано мнение по въпроса, когато има добре информиран специалист.
@Яница: Първото и изключително важно, което трябва да научите, е че когато става дума за лекарства, „химия“ (лошо) и „природа“ (добро) са понятия, съчинени от мошеници, за да ви сплашат да купувате тяхното менте. Ако им вярвате, значи не сте дееспособни да преценявате лечението си и за ваше добро трябва да предадете тази задача на някой друг. Нямам как да подчертая това достатъчно дебело. Наивниците, които си влагат парите във финансови пирамиди, ще изгубят само парите си. Вие рискувате да изгубите здравето си, а то не се купува с пари. Излекувайте се от тази лудост спешно или предайте правото да ви лекува на друг. В противен случай, повтарям, рискувате здравето си.
Извън това, първият въпрос е дали болестта от която се лекувате със Сероксат е отминала, или е само подтисната от него. Ако е отминала (което дори опитен лекар не винаги може да определи с абсолютна сигурност, но определено може по-добре от вас), има смисъл да намалите постепенно и спрете лекарството. Ако не, да го спрете означава единствено болестта да се върне и усили. Точно както примерно със сърдечно заболяване – ако е наистина излекувано, можете да спрете лекарството, но ако е само подтиснато, да спрете лекарството означава болестта да се върне. Който прогонва приятелите си остава с враговете си.
Затова първата стъпка е да поискате преценка от компетентен лекар дали сте за спиране на лекарството или не. Това обикновено е лекарят, който ви е предписал лекарството и води лечението ви, или който друг лекар е поел тази задача от него. Ако лекарят потвърди, че е време да го спрете, тогава можем да говорим по-нататък. Ако не, си взимайте „химията“, докато не сте се влошили – иначе ще я вземате след като сте се влошили. Повтарям, тази група болести са като всички други, примерно като сърдечните болести или дори счупванията. Спрете ли лекарството докато болестта е още активна, свалите ли гипса преди костта да е зараснала, какво има смисъл да очаквате? И кой ще ви е виновен?
Още преди година и половина ми бе казано,че съм напълно добре и да започна схемата за прекъсването на Сероксата с включване на Алора. Въпросът ми е как да поддържам и профилактирам психическото си състояние от тук нататък с помоща на билкови средства,може би витамини,минерали или каквото и да е. Все трябва да сте наясно какво би ми помогнало в подкрепа на навика от дългогодишното вземане на антидепресант. Благодаря.
@Яница: Ако ви го е казал лекар – добре! Ако е някоя позната, врачка или био- енерго- и прочее терапевт – сме в изходното положение.
В първия случай, ако преценката на лекаря е правилна и болестта е отминала. нямате нужда от подкрепа срещу „навика“ да вземате антидепресант. Такъв не съществува, както не съществува навик да вземате антибиотик след като настинката е отминала. Може да ви е нужно психологическо успокоение, че пиете нещо, но организмът ви няма реална нужда както от антидепресанта, така и от билкови заместители.
Един добър стабилизатор на психиката в такива случаи е традиционната тинктура от мента, глог и валериан. Десет капки във вода при нужда, до три пъти дневно. Хем освен всичко друго е и билково лекарство. 🙂
Благодаря Григор. Шашкам се от това,че лекаря ми каза,че нямам нужда вече и съм се вманиачила и станала психичесли зависима. Така сама се шашкам и си докарвам тревожност без основание явно и порочния кръг започва. Като малко прохождащо дете съм учещо се да прохожда. Изградените навици са лошо нещо,когато стане въпрос вече за самостоятелност. Глътвах хапчето и “пей сърце”. Ще вземам нещо билково ,както ме съветвате или Жълт кантарион наскоро чух също докато се превъзпитам.
@Яница: Не се безпокойте. Жълт кантарион също може. След като минат месец-два-три без Сероксат, ще е време да започнете да си изграждате увереност, че сте силни и можете преспокойно и без хапчета. Но нека първо мине това време.
Здравейте Григор, ако е удобно да задам и моя въпрос. Случая ми е следния. От 15г. страдам от хронична депресия появяваща се есенно време и отшумява пролетта или лятото. За тези години имам 12 депресии , но от 2011 са доста по тежки и продължаващи по 6-10 мес и неповлияващи се на АД. Според предишния ми психиатър диагнозата е или БАР или рецидивираща депресия. Мании никога не съм имал, единствено след първата ми депресия бях приповдигнат, но не и в мания. Та в момента пия Литий и едронакс. Въпроса ми е дали Лития помага в депресия и дали изобщо предотвратява депресия, защото навсякъде пише, че е по-скоро противоманиен. И още един въпрос, не знам от кое от 2те лекарства е, но съм почти импотентен от както ги пия, нямам никаква ерекция. Възможно ли е да е от лития?
Благодаря Ви предварително!
@Весо: Литият е по-скоро стабилизатор на настроението, отколкото чист противоманиен препарат. Затова има приложение и при някои форми на депресия. Да, възможно е да намалява ерекцията – има такъв страничен ефект. Ако това е сериозен проблем, говорете с лекаря си дали може да го замени с друг. препарат. (Следете дали проблемът ще изчезне – възможно е причината да е друга и да е просто съвпадение по време с приемането на лития. Виждал съм подобен случай.)
Благодаря Ви за отговора. Като цяло съм предубеден към лекарствата. В годините съм пил какви ли не АД. В началото имаха ефект, но последните ми депресии не. Колкото и банално да звучи съм съгласен, че притъпяват симптомите, но не лекуват. Лекарката затова и реши да опитаме с литий, но само мисълта, че ще го пия години наред ме смазва, пък и съм скептично настроен дали ще има ефект. Дали от него или от депресията съм ленив, паметта ми е адски зле (което и преди съм го изпитвал в депресия) – дългосрочна и краткосрочна, липса на ерекция….. Според Вас кое е най-доброто подържащо лекарство за рецидивираща депресия? Моята се появява от нищото, няма видима причина.
Благодаря Ви.
Здравейте, д-р Гачев! Здравейте, приятели 🙂
Вече близо 3 месеца съм без Стимулотон и се чувствам повече от добре.
Имам все още период на адаптация след спиранетто му, но той се изразява само в трудно заспиване понякога. Купих си Мелатонин спрей и си пръсвам преди лягане. Понякога пия и чайче от жълт кантарион. Това напълно ми решава проблема 🙂 Нищо кой знае какво не изпитах след спирането на приема.
За друго исках да ви пиша този път.
По време на лечението на депресията ми претърпях промяна във външния вид. Нямам пред вид десетината килограма отгоре, а промяна в лицето. Негативна промяна, някак си като че ли погрознях. Очите ми изглеждаха по друг начин – нещо като оток се беше получило около веждите, но не точно. Скулите и носа подпухнаха и промениха формата си. Споделих с близките ми, които казаха, че си внушавам, а аз първоначално се примирих и го отдадох на натрупаните килограми. Всичко щеше да е ОК, ако не се случиха няколко случайни срещи с хора, които не съм виждала отдавна. Всички до един ми казаха, че едва са ме познали и че съм се променила много. А един ме пита даже какво съм правила по лицето си. Споделих и на лекуващият психиатър – тя също беше на мнение, че си внушавам. Но аз не се примирих и тръгнах да търся информация. В публикациите на български почти не намерих нищо, само въпроси на хора, които също като мен са си “внушили”, че са погрозняли по време на лечението. Но отговори – не. Тогава потърсих англоезични публикации и стигнах до американски форуми, в които хора на лечение със сертралин се оплакват от същото като мен – промяна във външния вид на лицето, а също и такива, които са получили фрактури след дългогодишно лечение със сертралин. Пълен шок за мен…ама как така? Толкова много хора да си внушаваме едно и също нещо?А за ферактурите, там пък стигнах до друга информация , която е също толкова шокираща.
Искам да ви попитам д-р Гачев, какво мислите за това. Ще се радвам да прочета мнението Ви.
А също и да попитам има ли други хора тук, забеляали подобен страничен ефект.
Аз в момента буквално се възстановявам, започнах да приличам на себе си, така, както изглеждах преди сертралина. Килограми не съм свалила още, но в лицето положителна промяна е видима. 🙂
Хубав ден на всички Ви пожелавам, както и здраве и сили да се преборите!
На д-р Гачев още веднъж желая здраве и сърдечни благодарности за подкрепата при спирането на Стимулотона!
@Елена: Честито успешно спиране! 🙂
За промяната в лицето – не се безпокойте. Бих очаквал до най-много месец тя да се възстанови в значителна степен, ако не и напълно (с времето – задължително до напълно). Стискам ви палци да не се тормозите, а да виждате слънчевите дни наоколо и да усещате радостта от живота! 🙂
Благодаря Ви д-р Гачев! Много окуражително! 🙂 Щастлива съм, радвам се на живота, въпреки несгодите и ги приемам като част от пътя…това е! 🙂
Бъдете здрав и все така силна опора на хората, които се нуждаят!
Аз ще продължавам да чета блога Ви, защото ми е много интересен и увлекателен и защото успявате да ни отворите очите!
Приятен ден на всички ви! 🙂
Здравейте,
Бях Ви писал преди повече от година за мнението Ви за шофиране, приемайки флуанксол, и мнението ви беше по-скоро не. Колко време според Вас трябва да мине, без да приемам флуанксол, за да пробвам отново?
Поздрави,
Стан
@Stan: Обикновено 24 часа без прием на флуанксол са достатъчни, за да може да се шофира. Ако сте били на големи дози и организмът ви е чувствителен към него, бих препоръчал за всеки случай да изчакате до 3 дни. Такива случаи обаче са редки – обикновено 24 часа са достатъчни.
Здравейте, Г-н Гачев! Поздравления и благодарности за труда, който полагате в помощ на такива като нас! Сега за моя случай – тежък. От 10 г.съм с ПР. От толкова и на АД. 3-4 г. Оропрам, 1-2 г. Деанксит, 1-2 Анафранил, последно от 1-2 г. Ксетанор. Лошото в случая е, че от месеци, а може би вече да е станало година съм и на Ксанакс – сутрин и вечер по 1 от 0.5 мг. През тези периоди съм имала няколко неуспешни опита за спиране и на АД и на транквиланта. От няколко дни покачване кръвно, имам страхотен световъртеж, изтръпналост на главата, раздразнени черва, усещане, че ще падна, че умирам, панически страх, ледени крайници, в същото време избива пот по тях, вътрешно ми избиват ту топли, ту студени вълни, постоянно теакам със зъби – типична криза. Знам го много добре и въпреки това откачам от страх. Близките ми казват, че винаги в преходните сезони се получавало така, може би е вярно. Състоянието ми много прилича на по-горе писалата Роси. Не знам дали е свързано с това, че преди седмица намалих Ксетанора от 20 на 10 , пак в опит да го спирам!? Или трябва да го сменям. Вчера бях при невролог заради световъртеж, каза ми, че АД са ми увредили оросяването и още нещо на мозъчната кора, което аз не разбрах, изписа ми Ноотропил и Флунаризин. Но това няма да ми оправи паническите кризи. След 2 седмици ми предстои пътуване, не знам как ще влеза” в час”!? С този кошмар не мога да пътувам. Много объркано го написах, не знам какво точно очаквам от Вас, след като не сте лекар и не се наемате с изписването на медикаменти, но навярно знаете хората в такова състояние колко са отчаяни и как търсят отвсякъде помощ. Ще бъда благодарна за всякакъв съвет! Поздрави!
@Криста: Непосредствен съвет нямам добър. Но имам много важен съвет, който може да промени бъдещето ви.
Лекарство – включително антидепресант – се спира СЛЕД КАТО БОЛЕСТТА СИ Е ОТИШЛА. Ако тръгнете да го спирате преди това, има как да се получи само едно – болестта да се върне с още по-голяма сила и още по-трудна за лекуване. Както става с вас.
Затова, моля ви от сърце, си пийте лекарствата и НЕ правете опити да ги спирате без причина, одобрена от лекаря ви! Заради вашето собствено здраве, не заради моя или чиято и да е друга прищявка! Имайте мъдростта да не слушате луди с кауза!
Лелеее, бях при пси, казах му, че спешно трябва да закрепя положението и ако знаете какво наизписа, направо се чудя има ли човеци, които да приемат 4 препарата едновременно – значи Ксетанора и Ксанакса си остават, като включвам Анафранил 3х1 и………. ох, рецептата е останала в колата, но беше нещо с Хлор…….нещо си, от семейството на Флуанксола, обаче не му запомних името, в такива моменти не ми работи мозъкът, изцяло е насочен към мислите, какво ще ми стане, ще има ли край този кошмар и т.н.Н е знам дали да ги започвам, много лекарства са това, ще ме закрепят, ще направя пътуването, ами после??? Как се спира тоя арсенал?!?
Благодаря Ви, Григор! Така и ще направя – няма да се опитвам да ги спирам. Не знам кога, кой и как ще разбере, че е време за спиране, притеснява ме тази зависимост от Ксанакса. А за 4- степенното ” меню” по-горе какво бихте казали? Да се захващам ли или само с едното да опитам, с невролептика например, който видях, че се казва Хлорпротексен? Мерси!
@Криста: Зависимост от Ксанакса или друго лекарство към момента нямате. Имате болест, която ако не се лекува, ще се връща и вероятно и напредва.
Имам за вас още два съвета.
Първият: Ако някой започне да ви обяснява, че лекарствата са вредни и трябва да ги спрете, недейте само да го псувате. Набийте го в добавка – заслужил го е.
Вторият: Върнете се на съвета, който ви дадох в предишния коментар. Прочетете го няколко пъти, много внимателно. Помислете известно време. След това пробвайте да си отговорите сами на въпроса дали да опитате само с част от терапията.
Здравейте,Григор!Бях ви писала преди време,бях спряла лекерствата и ги започнах пак.Сега съм по-добре но не на 100 процента,но водя нормален живот(паническо ми е диагнозата)Искам да ви попитам какво смятате за холотропното дишане като алтернатива на хапчетата?Благодаря
@Велина: Каквото и за всяка друга измама като алтератива на реалната помощ.
Здравейте,Григор!Постоянно от някъде се присмиват хора,че ние “Различните”сме на лекарства.А уж те са са справили без с помощта на мисълта.Как бихте коментирали това-“И какво се оказва? Уж мотото на групата е :” Да преодолеем тревожността и паническите атаки”, а то най-вече чета, че участващите я ” борят”, чрез антидепресанти. Хора, които от 20 години са на хапчета, други които пък си ги самоназначават и трети, които отключват дори по-сериозни симптоми след АД, ама ще чакали да им ” мине”..тоест, да нагодят цялата си нервна система до последния синапс към новото и поредно ” Уау” хапче. от което чакат помощ.. Хора, не приемайте постинга ми като подигравка към вас!!! Не е! Просто ми стана страшно мъчно и жал, че от профилните снимки надничат толкова млади лица, а се оказва, че същите живят С ГОДИНИ на лекарства, с които да поддържат психичното си здраве. Мисля, че лечението на психиката изисква намесата на лекарствени средства, едва когато състоянието е по-сериозно, когато не говорим за Паническо разстройство, а за състояния от рода на шизофрения и др. генерализирани разстройства на личността…Защото, ако тук събралите се страдат от паник атаки ( както се очаква да е, щом са в тази група), то виждайки колко голям % я ” преодоляват”, чрез хапчета, си мисля, че това не е борба и преодоляване на ПА….а чисто поражение пред нея…..”
@велина: Представете си форум, където се обсъжда ремонт на телевизори. Един обяснява, че телевизор никога не бива да се ремонтира – той прочел в Нета едни указания, купил си поялник и го запоявал, ама от това телевизорът само изгорял докрай. Друг се хвали как е отремонтирал телевизора си със силата на мисълта си. Трети казва, че като ремонтираш телевизор, ти му променяш изначалното проектно състояние, и той рано или късно ще ти отмъсти… Какво ще мислите за тях?
Отново ме успокоихте.Всеки сам решава за себе си как да се лекува.Благодаря
Здравейте, Григор. Скоро не съм писала, но бях горе долу добре. От ноември миналата година съм на 1/2 хапче Ципралекс, а от 5 дни отново съм на цяло хапче. Въпроса ми, възможно ли е да има пак странични ефекти докато се натрупа, при положение, че не съм го спирала?
@Николина: Доста малко вероятно е. 🙂
Здравей Григор.Как определяш 6 годишна употреба на Ривотрил със Алкохол.какво е правилното лечение(ако има такова)според теб.Има ли някакъв шанс да се оправи човек от тази ситуация.
@станислав: Шанс според мен има добър, но за съжаление не съм подходящият специалист. Трябва опитен психиатър да прецени какъв е проблемът и да даде за него друго лечение, което да замести това. Естествено, спирането на алкохола е безусловно и не подлежи на обсъждане. След като се премине успешно на това лечение, вече се търси ефект върху основното заболяване, и т.н.
Благодаря за подкрепата.Проблема е,че психиатъра при който ходих веднага каза във психиатрията,без да помисли за алтернатива.а за основното заболяване не можаха да го установят още преди да ми изпишат тоя РИВОТРИЛ.и без да искам станах наркоман.Вече съм с панически атаки и почти неадекватен.Добър психиатър-къде е той.В главите им са само пари.
Благодаря Ви!
Здравейте,Моля Ви за бърз отговор..Пия Золофт от 50 мг и вчера имам съмнения,че съм изпила две хапчета.Просто не мога да си спомня,а по опаковката не мога да се сетя,тъй-като правих опити да го спирам безуспешни(но за това друг път ще питам).Въпросът ми е проблем ли е това,организма колко бързо свиква с нова доза,ако има такава,да не се налага сега да пия двойна доза,т.е може ли да се повлияем само от една доза?Аз се опитвах да го спра сега остава да трябва да спирам не едно,а две и ще се гръмна… Благодаря ви за отговора предварително..
@Мария: Не се налага да пиете двойна доза, нито пък да пропуснете. Просто си продължавайте вземането все едно нищо не се е случило.
Благодаря за отговора,но внушавам ли си или не от тогава не се чувствам добре и това ме притеснява..Изпитвам нервност,не мога да спя добре,наистина искам да знам,ако съм изпила двойна доза организма може ли за един прием да се повлияе и да си го търси сега..Много ми е притеснено..
@Мария: Не очаквам ефектът на двойната доза Золофт да продължи повече от ден, при особено чувствителни организми – два дни. Ефект свръх това е самовнушение.
Здравейте, Григор. Респект за това което правите и помощта, която сте оказал на толкова много хора. Реших и аз да потърся съвет от Вас, като ще опиша моя случай. Когато бях на 20 г. се отключи състояние на “социално разстройство” (така ми беше описано от лекуващия психиатър), което се изразяваше в непрекъснато чувство, че хората около мен ме гледат и коментират. Започнах да приемам флуанксол и сероксат, като непрекъснато увеличавах дозировката. Вече не мога да си спомня каква точна дозировка съм приемал, защото това беше преди близо 10-11 години. Приемах тази комбинация за дълъг период от време – около 6 години, като често се е случвало да не ги взимам коректно по график или да употребявам алкохол понякога. За някакви периоди дори ги спирах, като получавах характерното гадене и замайване, после пак съм се връщал към тях. Така или иначе след време намерих “правилния” човек, който да ми помогне – психотерапевт, който ползваше методите на поведенческата терапия и успя да ме спаси от дупката, в която бях изпаднал. Междувременно бях срещнал и бъдещата ми съпруга, с която правехме планове за дете, така че бях взел решение да спра приема на каквито и да е лекарства (поне тогава мислех, че това ще е най-добре). Спирането го направих доста рязко доколкото си спомням, но след кратък период в който имаше гадене и дискомфорт, повече никога не се върнах към сероксата и флуанксола. В момента мога да кажа, че много рядко се връщам към “лошите” мисли, които ме връхлитаха преди, контактувам интензивно с много хора и намирам смисъл в нещата около мен. Проблемът е, обаче че може би от около 2-3 години имам чувство на постоянна замаяност. Тази замаяност е през целия ден и не я свързвам с никакви моменти на стрес, защото я има и в моменти на пълен покой, дори след непосредствено ставане сутрин. Терзае ме мисълта, дали това не се дължи на дългия прием на медикаментите или неправилно спиране? Въпреки, че от няколко години не съм ги приемал, има ли вероятност замаяността да се свърже с тях. Като цяло съм ходил на доста лекари – невролози, отоневролози, всякакви изследвания съм си правил, като ми казват, че причината може и да е от ошипяване на врата (което е факт и се вижда на рентгена). Към момента пия доста хапчена свързани с оросяване, ходя на санаториум, но облекчение няма. Това още повече провокира мисли дали замайването не е свързано с лекарствата, които взимах преди години. Ще съм Ви благодарен да кажете какво мислите! Бъдете жив и здрав, Григор!
@Владимир: За момента няма информация тези лекарства да могат да причинят толкова дълготраен ефект. Още повече пък такъв, който през първите няколко години след спирането им не се проявява, а се показва после. На ваше място бих търсил причината за него другаде.
Благодаря Ви много за бързия отговор. Това което казвате много ме успокоява. Плашех се проблемът да не е свързан със Сероксата. Ще търся причините за замайването другаде. Жив и здрав да сте, Григор.
Здравейте! От два дни чета блога и се радвам, че го има. Помогнали сте на много хора – за мен това е достойно за възхищение!!!! Моят проблем, както и на останалите е следният – започнах преди години да пия Деанксит, по моя лична преценка – с него се чувствах по-спокойна и дейна, пълна с енергия. Пиех го с месеци, после редувах с почивка. После го пих за тодина, по едно на ден, без да спирам почти. И изведнъж реших да го спра рязко. Голяма грешка!!! Цяла седмица си бях ОК, ако не броим гаденето, но точно тогава – изведнъж – страшно сърцебиене. Издържах една седмица така, бях пред полудяване направо от болка и присвиване в сърдечната област. Започнах отново да го пия и нещата до дни се нормализираха. Изчаках да ми минат изпити и други и започнах пак спирането, по малко, за около месец го намалих много и го спрях. Остана ми една непрестанна тревожност, ходих три пъти на кардиолог – всичко е ОК, а аз се притеснявах заради ускорения пулс и страшното сърцебиене. Сега вече, две седмици след спирането му съм на хапче Мента, глог, валериана и по един Седатиф ПС, хомеопатични. Нямала съм такава силна тревожност преди да го започна и много се надявам, че и това ще отшуми. Отделно от това съм леко депресирана, но имам две деца и се старая да вървя по верния път.
Притесненията ми са, че Деанкскитът ме е повредил по някакъв начин и ме е направил зависима от него. Вие как мислите?
@Maya: Не се безпокойте. Доколкото разбирам от описанието, нямате зависимост към Деанксит.
Доколкото усещам и мога да определя, зависимостта ми към него е била само на психическо ниво. Давал ми е спокойствие и добро настроение, което ме е направило ленива да се боря с елементарните неща от живота. Сега, без него, изграждам новата си идентичност и от ден на ден нещата стават все по-добри. Безпокойствието го разтапям във физическа дейност, а емоционалните сривове не ме безпокоят – благодарна съм за всеки ден, в който съм била полезна на близките си и съм им дала любов. Уча се да се радвам на естествените и малки неща от живота.
Благодаря за отговора!
@Maya: И аз смятам същото за деанксита при вас и се радвам, че сте открили по-истински път към здравето и щастието. Успех!
Здравейте,
Искам да ви попитам дали е нормално 2 месеца след като съм спряла антидепресанта Cipralex, който го пих половин година, да усещам странични ефекти на спирането – непрекъсната умора, непрекъснато ми се спи, стягат ме гърдите и тук там някой нерв. Ако е нормално в какъв период се счита, че отшумяват тези симптоми?
@Maria: Не, не е нормално. Нормалното е ефектите на спирането на антидепресант при депресия да продължат две, максимум три седмици. Първото ми предположение би било по-скоро че депресията не е доизлекувана напълно. Точен отговор обаче може да ви даде лекуващият ви лекар – той знае за вас несравнимо повече от мен.
Здравейте,отново имам нужда от съвет.Мога ли да комбинирам Золофт и ремирта пия съответно от 50 мг Золофт и 1/4 ремирта с Мелатонин.Пия ги вече две години,правих опит да ги спра не стана,върнах дозата,тъй-като не се чувствах добре и сега обаче се появи нов проблем,инсомния..отчаяна съм,а съм далече от лекуващят ми лекар и не знам какво да правя..дали с този опит да ги спра не си навредих не знам..След,като върнах дозата няколко дни беше ок всичко и после пак безсъние и неспокоен сън..Благодаря ви предварително за отговор,ще се моля да ми отговорите до довечера,за да знам да пия ли мелатонина и изобщо всякаква помощ ще ми е от полза..Благодаря
Здравейте,
А защо в самата листовка на Ципралекс пише, че при някои пациенти страничните ефекти могат да се появяват до 2-3 месеца и повече?
@Мария: Мелатонина можете спокойно да го комбинирате с което и да било от двете. Дали можете да комбинирате Золофт и Ремирта обаче трябва да го прецени лекар, който знае за вас много повече от мен. Ще е крайно безотговорно да ви дам съвет, без да съм проследил цялата история на заболяването ви, да съм ви прегледал поне веднъж-два пъти, да съм следил в течение на поне месец-два как се повлиявате от поне едно от двете лекарства, и т.н. Колкото и да е далече лекуващият ви лекар, той е по-добрият избор.
Написаното в листовката на Ципралекс се отнася за страничните ефекти, които се появяват по време на вземане на лекарството, а не за ефектите на отнемане, които се появяват след спирането му.
Не, бъркате. Написаното е и за спирането. Може да проверите в интернет и да не се изказвате неподготвен. Благодаря.
@Maria: В Интернет пише всички глупости на света. Ако решите да вярвате на тях, какво търсите при лекар? Моля.
Ама какъв интернет, това го пише в ЛИСТОВКАТА на лекарството, която в момента държа в ръцете си. Затова питам защо се изказвате неподготвен?!? И става въпрос за времето след спирането на лекарството. Може да видите, за дс не се налага да пиша повече
@Maria: Листовката на лекарството е в ръцете ви, а не в Интернет. Не е едно и също. А ако в нея наистина пише за странични ефекти 2-3 месеца след спирането му, ще е достойна за коя да е колекция на глупави грешки.
Мило момиче, между вас и мен има разлика. Вие четете какво пише тук или там, без да можете да прецените дали е вярно. Аз зная какво е реалното положение, и защо е именно така, а не някак иначе. Причината да мислите, че се изказвам неподготвен, е че нямате достатъчно познания, за да можете да прецените колко сериозна е разликата ни.
Предполага се, че вие не пиете Ципралекс и може и да нямате налична листовката. Затова предложих да прочетете в интернет. И така убедихте се, че там(В ЛИСТОВКАТ) пише различно от това, което ми казахте. Да, може депресията да не е отминала, НО може и това да са страничните ефекти на спирането, които при някои пациенти може да са до 2-3 месеца даже и повече. Е, от къде знаете, че не съм от тези пациенти и казвате ” не, не е нормално”, затова ви казах, че се изказвате неподготвен, намерението ми не беше да споря. Хував ден!!!!!!!!!!!!! Радвам се, че прочетохте листовката на Ципралекс!! Глупави грешки в листовки НЕ се допускат, а само в различни интернет сайтове като този!!!!
И не чета тук и там, пак ви казвам в ЛИСТОВКАТА и в този сайт, който УЖ ми се стори читав!!
@Maria: Ципралексът е есциталопрам. Той няма странични ефекти, които се появяват три месеца след спирането му, понеже не може да има, независимо какво пише тук или там. Точно както реките няма да потекат нагоре, независимо къде какво пише по въпроса.
На какво ще вярвате е ваш избор. И, ако съдя по тенденцията ви да преценявате правотата на човек, който знае по темата несравнимо повече от вас, не е изключено изборът ви да се окаже грешен. Моята роля обаче свършва дотам да ви кажа каква е истината. Какво ще мислите, правите и ще носите после последствията му решавате вие.
Желая ви успех.
Здравейте, Григор! И преди съм се допитвала до вас, ще Ви бъда благодарна ако отново ми помогнете със съвет. Приемам ципралекс – 1 таблетка от 10 мг на ден. Днес при преглед при лекар, занимаващ се с нетрадиционна медицина ми беше изписана 3 месечна схема на лечение с билки и хранителни добавки. Притеснява ме тяхната комбинация с ципралекс. Изписани са ми – Шлемник байкалски – 1 таблетка на ден /450мг/, Келп – 1 таблетка дневно, Алое вера 200 мг- 1 таблетка дневно и Коприва – 3*1 таблетка. Моля, кажете ми има ли някаква опасност при комбинирането на изброените с ципралекс ?
@Стефи: Единствената опасност е ако успеят да ви убедят заради хранителните добавки и прочее да спрете реалното лечение. Ако сте човек, който би отишъл на „лекар“, занимаващ се с нетрадиционна „медицина“, и би си дал с труд изкараните пари за подобни неща, не може да бъде изключено. Моля ви, не допускайте да стигнете дотам. В България вече има повече луди, отколкото е добре за една страна.
Благодаря за отговора! Нямам никакво намерение да спирам предсрочно назначеното ми лечение – достатъчно съм се лутала между психиатри и медикаменти.Сега се чувствам добре и нямам намерение да “прецакам” всичко. Обръщането ми към тази нетрадиционна медицина е поради проблем, за който не мога да намеря лечение в традиционната, а именно “Камерна екстрасистулия при структурно здраво сърце”. “Отметнала” съм ендокринолог и стоматолог, както и няколко кардиолози и всички вдигат рамене. Сега тая надежди към тези добавки, но психиатрите не са наясно с добавките, лекарят с добавките не е наясно с антидепресантити – затова се обърнах към вас.
@Стефи: Не се безпокойте изобщо – не очаквам никаква несъвместимост на изброените неща с ципралекс.
Здравейте, ще може ли и аз да се допитам до Вас. Преди време пиех сероксат, като имаше добър ефект върху мен. Сега ми е предписан Золофт, който не съм приемала досега. Притеснявам се дали ще има същия положителен ефект, като в същото време искам да следвам и препоръките на лекаря. Двата медикамента сходни ли са, има ли съществена разлика помежду им. Мога ли да очаквам същия ефект.
Благодаря предварително.
@Ани: Двата елемента са от една и съща група – т.нар. SSRI антидепресанти. Имат и разлики, но приликите са много повече. Най-вероятно е да получите същия или по-добър ефект. Пробвайте.
Здравейте! Имам депресия от 10 години+неувереност, страх. Пиех Xetanor 20 mg-1т.сутрин и Fluanxol-1 т сутрин и 3 пъти съм се опитвала да ги спра на своя глава.
Разбрах, но късно, че това е грешка. Сега пак съм на Xetanor-1т, но вечер Trittico 75mg-1т. и Abizol 10mg-1/2т сутрин. Въпроса ми е каква е разликата м/у Fluanxol и Abizol, понеже втория струва 75лв и не знам дали си струва. Лекаря ми не може да каже категорично колко е по-добро едното лекарство от другото и Ви моля да ме посъветвате.
@Нина: Флуанксолът е флупентиксол – тиоксантенов невролептик. Абизолът е арипипразол – атипичен антипсихотик (продаван също като Abilify). Двете са напълно различни лекарства, показани са при различни пациенти и т.н. Не е едно и също, и нямам как да преценя кое е по-подходящо за вас.
Здравейте пак! Иска ми се да Ви дам повече информация за състоянието ми, ако това ще Ви позволи да ми дадете съвет за избора м/у Fluanxol и Abizol/самия психиатър казва че второто е по-ново, по-изчистено и има добри отзиви/. Напрегната съм, чувствам вътрешно напрежение и нервност, изнервена в работата-чувство за несправяне/а няма основание/, несигурна в ежедневните контакти-много обмислям и се колебая дали е трябвало по тоя начин да постъпвам или да говоря.Лесно се отчайвам и губя надежда. Не оставам мозъка си да почива, а все обмислям ежедневни ситуации и понякога зациклям и се изнервям, а след това не мога да спя. Това продължава 3-4-5 дни и тогава нощем ме налягат страховете и черни мисли за бъдещето и чувство за безнадежност и обреченост. Тогава се затварям и избягвам контактите с хора, дори и семейството и само мисля дали ще заспя вечер. Почвам да се сравнявам с други хора,които имат нелека житейска съдба, но са уверени и ведри, а аз която имам хубаво семейство съм подтисната,чувствам се маловажна и почвам да се упреквам за това. Освен това имам хормонална спирала Мирена от 2г./заради растящ миомен възел/ и преди 2г. случайно ми откриха Хашимото. За него пия 50mg L-tiroxin. Дали е възможно тази повишена нервност и напрежение да идват от липсата на цикъл и Хашимото?
Здравейте,Григор!Писаля съм ви и преди.От шест месеца съм на лечение от 2 т серопрам и една флуанксол за паничевко и депресия.В последната седмица се чувствам зле,страх ме е да посетя лекаркатя от увеличаваме на без това високатя доза.Възможно ли да е от темперарурните промени на времето?Благодаря
@Нина: По няколко реда в Интернет просто не става, мило момиче. Редно е лекарят да си поговори с вас поне половин час, да ви разпита много подробно за куп неща, да ви прегледа, да се запознае с историята на нещата… Да се диагностицира просто така не е лесно. Единственото, което мога да кажа със сигурност, е че повишената нервност и напрежение биха могли да са от Хашимото (но може и да са от друго).
@Велина: Не се бойте от висока доза. Бойте се от неправилна доза – превишена или недостатъчна като конкретно за вас. Не се колебайте да посетите лекарката. Тя ви познава несравнимо по-добре от мен и може да прецени много по-точно от какво може да е проблемът.
Здравейте! Откриха ми пролапс на митралната клапа и понеже се стресирах ми изписаха Деанксит и Коаксил. От 6 м съм спряла Сероксата,който пих в продължение на 9 г. Въпросът ми е какъв е този Коаксил,защото професора кардиолог каза,че не се привиквало както към класическите антидепресанти ужким?
@Яница: Коаксилът е тианептин – трицикличен антидепресант. Трициклиците наистина имат по-слаба степен на привикване от SSRI препаратите.
Здравейте, искам да знам повече за взаимодействието на Депакин хроно с марихуаната и амфетамините. Питам защото синът ми (24год.) пие Депакин от година и половина след маниен епизод лекуван с Флуанскол депо и Лепонекс 6 месеца. Не иска да приеме, че тревата е една от причините за заболяването му и продължава да пуши, макар и по-рядко от преди. За мен е ясно, че е вредно, но искам да съм наясно какво мога да очаквам като последици от тази комбинация (Депакин и тревата).
@Милена: Картината, която описвате, е не съвсем рядко следствие от прекаляване с тревата. Много хора могат да я понасят в разумни количества добре, за някои тя дори има полезни ефекти. Ако обаче той е стигал от нея до манийни епизоди, пушенето ѝ му е абсолютно противопоказано.
Важно е синът ви да осъзнае, че това е наркотична зависимост, че той е именно и точно наркоман, и че всичките му аргументи да продължава са всъщност просто поддаване на зависимостта. Точно както примерно анонимните алкохолици започват помощта си за някого с това да му помогнат да осъзнае, че той е алкохолик. Само по себе си това осъзнаване не е достатъчно, но без него лекуването на проблема е невъзможно. Бих посъветвал да насочите усилията си в тази насока. Потърсете дали няма някъде подобна група на „анонимни наркомани“. Ако не, групи на анонимни алкохолици има – те вероятно ще са му от полза, а може би чрез тях ще стигне и до по-точна за него група.
Извън това, комбинацията от Депакин и трева е абсолютно непредсказуема. Виждал съм на няколко пъти това съчетание – резултатите всеки път са били различни. В дългосрочен план обаче никога не са били от хубавите. А комбинацията с амфетамини може да бъде и направо лоша. Не реагирайте драстично, но вложете усилия да го придвижите към осъзнаване на проблема му.
Здравейте! По препоръка на присихиатъра ми престои да спра антидепресантите. Искам да Ви попитам, според Вас мога ли да започна да взимам “Лайв 600” с жълт кантарион, като заместител и колко време след спирането на антидепресантите. Благодаря предварително!
@Анелия: Нямам представа нито какъв е здравословният ви проблем, нито в какво състояние е, нито какви антидепресанти пиете. В тази ситуация вероятно дори Ванга би се затруднила да отговори. Психиатърът ви вероятно ще е далеч по-информиран и компетентен за вашия случай от мен. Разумната постъпка е да попитате него.
Благодаря Ви Григор за бързият отговор. Той не се възприема като наркоман и тук е проблемът, защото интернет е пълен с информация колко “безвредна” е тревата. Иначе синът ми посещава психотерапевт и се надявам с течение на времето да се осъзнае.
Поздравления за полезната тема и разясненията, които давате. Определено хората имат нужда от спокойно и съпричастно обяснение на проблемите им.
@Милена: Дали някой е наркоман се определя не от колко безвреден е наркотикът му, а от степента на пристрастеност към него. Ако синът ви не може да остави тревата, значи е пристрастен към нея, и следователно е наркоман. Същото важи за амфетамините. Пробвайте дали този аргумент ще му отвори очите.
Благодаря много за отговора , но явно не съм се изразила правилно, аз питах дали мога да комбинирам Мелатонин с Ремирта и Золофт , които пия вече две години, но от лятото на тази пак започнаха проблемите с безсънието и по-точно невъзможостта да отпочине мозъка ми , спя но повърхностно и съответно не се чувствам добре.Ще пробвам от днес с Мелатонин , но имам и още един въпрос, знам че трябва лекуващият ми лекар да се произнесе, но нямам сега възможност да се консултирам с него и искам да знам съществува ли привикване в дозата и трябва ли да се променя периодично..Благодаря предварително!
@Мария: Мелатонин напълно спокойно можете да комбинирате с Ремирта и Золофт, било заедно, било поотделно.
Привикване към Мелатонин (ако питате за него) не ми е известно да съществува. Той е хормон, който тялото ни естествено произвежда – би било много странно, ако имаше привикване към него и нужда от повишаване на дозата. Щеше да трябва тялото ни непрекъснато да си качва само дозата му в течение на живота, а това не се наблюдава.
Здравейте, Григор,
Майка ми, която в момента е на 68 години се лекува от депресия с Ефектин ЕР 375мг, Ремирта 45 и Хедонин 100мг /дневно/ от 12 Юли 2016 насам, като на максимална доза Ефектин е от 12 Август. При започване на лечението състоянието и се влоши много , сега е малко по – спокойна , но все още в силна депресия без желание да прави каквото и да било. Преди 13 години (2003) премина през по – тежка депресия. Излезе от нея само с Ефектин ,който започна действието си на втората седмица. След 6 месечен прием го спря изведнъж без постепенно намаляване на дозата без никакви проблеми като задържа ефекта до това лято. Въпросът ми е има ли разлика между Ефектина ,който е на пазара днес и този от преди 13 години? По форумите срещам коментари за Ефектин без постепенно освобождаване и такъв с постепенно , който майка ми приема в момента и възможно ли е единия да действа по – бързо а другия не? Благодаря предварително.
@Нели: Напълно е възможно Ефектин без постепенно освобождаване да действа по-бързо и силно от този с. Разликата обаче очаквам да се проявява в рамките на часове, най-много ден (след като първоначалният антидепресивен ефект е постигнат).
Спирането на Ефектин изведнъж е груба грешка – много малко пациенти го понасят добре. Имали сте огромен късмет, че сте от тях.
Ако депресията е станала междувременно резистентна на Ефектин (рядко е, но може да се случи), напоследък гледам интересни данни за антидепресивния ефект на кетаминов хидрохлорид. Засега обаче са само първи данни – няма сериозни изследвания, няма мащабни тестове, няма нищо от това, което е нужно, за да се каже неоспоримо, че лекарството работи както трябва. На този етап бих препоръчал да го мислите като опция само ако депресията е станала резистентна на друго лечение, и дори тогава само след много старателна консултация и по указания от лекаря ви.
Здравейте,Григор,
Първо,респект към Вас и този блог,и помощта,която оказвате на толкова хора.Както всички тук,така и аз се обръщам към Вас за съвет и мнение,защото съм в ситуация,в която никога не съм мислил преди,че мога да изпадна.До април месец тази година бях най дейният,жизнерадостен и щастлив човек – с прекрасно семейство,детенце което дълго чакахме,уверен в работата(доста отговорна) и т.н.Точно тогава ми излезе папилом в гърлото,който(след два месеца беше отстранен без хистология) факт ме стресира и започнаха едни мисли за тежко заболяване,постоянна тревожност и опасения,че мога да загубя всичко,,а то е толкова прекрасно.Борих се с лошите си мисли,посещавах известно време и психолог(когнитивна терапия),чиято диагноза беше тревожност и умерена депресия,пих около месец Деанксит,изследвах се,исках да се отърва от тази тревожност,но не се получаваше.В началото на август месец положението се влоши и се започна едно адско безсъние,което към момента ден по ден ме съсипва.Спя по около 2-3 часа през нощта и това е.Съгласих се и отидох на психиатър,който ми назначи антидепресант Аритави и Ксанакс.След около седмица прием се чувствах направо неадекватен,продължавах да не спя въпреки ксанакса и взехме решение да се спре този антидепресант.Изписа ми митразипин аурубиндо за да спя и се възстановя,но отново не се получаваше със съня.Впоследствие отказа да ми назначи друг медикамент и тъй като от ден на ден отслабвах все по-вече бях длъжен да потърся второ мнение от друг
лекар.Видна доцентка от града каза депресия,спокойно лекува се и ми изписа анафранил 25мг по едно сутрин и на обяд с уговорката ако не почувствам подобрение да кача сутрешната доза на две,а в последствие и тази на обяд и това е,да се чуем след месец месец и половина и довиждане.А за съня Диазепам по една таблетка вечер,ако ми е много по половин?Лошото е ,че аз и от половин се чувствам зле на сутринта,и пия по четвъртинка,знам що за препарат е това,но просто ми трябва решение.Вече втора седмица съм на тази доза анафранил,но нямам подобрение.Безсънието ме кара да функционирам и да се концентрирам все по трудно,семейството ми се притеснява много,на работа ми е доста тежко,изпитвам притеснение и тревога от най нормални ежедневни ангажименти,които преди не са ми били проблем,нищо не ме радва,ужасно е.Нямам по силно желание този период и тази депресия да си отидат.Моля Ви за мнение относно тази терапия и дозировка и какво може да се предприеме за безсънието,което продължава вече втори месец,а именно то налага спешни мерки,благодаря Ви предварително.
@Александров: При лечение със серотонин-потенциращ препарат (Анафранил е такъв), депресията най-често започва да си тръгва след края на третата седмица. Предполагам, че когато усетите подобрението, сънят също ще стане по-лесен.
Дотогава проблемът ви е как да спите. Съветът ми е – ако ви се доспи извън нощното време, възползвайте се, твърде дълго време твърде малко сън е лошо нещо. За хапчето – пробвайте да го пиете по-рано. Вижте колко време му е нужно, за да ви приспи, и го пийте толкова време преди лягане. Дозата също я регулирайте според ефекта. Приятна тиха музика и особено приятна, приспивна миризма могат да бъдат от отлична полза. Медитация при заспиване – също. Ако нямате физическо натоварване през деня, малко натоварване преди лягане – примерно слизане и качване на няколко етажа стълби, според колкото усетите, че е подходящо – също може да помогне. Каквито и да е други идеи, които помагат да заспите и да се понаспите – също.
Благодаря Ви за бързият отговор.А дозата Анафранил адекватна ли е?Наистина очаквам ефект,защото трудно се издържа това ежедневие.Безсънието е ужасно нещо.Притеснявам се и от привикване към Диазепама?
@Александров: За дозата Анафранил е трудно да се отговори – индивидуалните разлики могат да са големи. В някои случаи 25 мг са предостатъчна доза, но съм виждал пациент, на който дори на 100 мг му трябваха 4 седмици, за да се повлияе добре.
От привикване към Диазепам няма особена нужда да се притеснявате. Дори цяла таблетка вечер е сравнително ниска доза. Дори за по-високи дози обикновено са нужни доста месеци, за да се появи дори най-начално и лесно преодолимо пристрастяване, и то далеч не при всички. Моя роднина пие сходен препарат за сън вече повече от 20 години и не се е пристрастила.
Аз вече две седмици съм на 2х25,но не чувствам подобрение,днес покачих дозата с още една таблетка сутрин,както препоръча доктора,ако не усетя разлика,но като че ли се чувствам още по зле ?
@Александров: Две седмици обикновено не са достатъчно, за да се прояви антидепресивният ефект. Изчакайте да минат поне три, преди да се надявате, и поне четири, преди да решите, че лекарството не работи. През първите ден-два след започване на SSRI препарат или покачване на дозата много пациенти усещат леко влошаване – нормално е, не се безпокойте. Постоянствайте, не се предавате и ще успеете!
Благодаря Ви за съветите.А как стоят нещата с употребата на този медикамент и различните фрешове,кафе,алкохол(50-100гр.веднъж седмично)?
@Александров: Алкохолът не е добра идея в комбинация с Диазепам – моят съвет е да го избягвате. Не всеки би бил в опасност от 50 грама, но рискът не си струва. Фрешовете не са никакъв проблем, с изключение на грейпфрут – гледайте между него и Анафранила да има поне 2 часа. Кафето в нормални количества не е проблем.
Здравейте,Григор!Последно бях на 2 таблетки сероорам и 1 т флуанксол.Нещата бяха се позакрепили,имаше и лоши моменти но бяха рядкост.Сега съм бременна в 7г с(втори месец) и докторката махна флуснкол и ме остави на таблетка и половина сероорам.Искам да споделя че се чувсъвам мн зле,втриса ме,тревожност,натрапчиви мисли.Бих искала вашето мнение по въпроса спиред вас висока ли ми е дозата в този период от бременността?Зле ми е,но ако е опасна по добре да се гърча опе повече но да е здраво детето?Какво мислите?Благодаря
@Велина: Серопрамът е лекарство категория C риск при бременност. Това ще рече, че при хора няма изследвания, които да са показали риск за зародиша, но при животни са открили подобен риск. Таблетка и половина серопрам не е твърде висока доза – би трябвало рискът да е минимален дори по мерките на загрижен родител. Ако към това прибавим и че ви е много зле, може би не си струва да я намалявате повече.
В добавка, рискът за зародиша е сериозен през първите три месеца, докато трае органогенезата. След това намалява значително. Ако сте наистина параноични за здравето на детето, можете да слезете до 1 таблетка на ден (след консултация с лекарката си), докато не отмине трети гестационен месец. След това спокойно можете да се върнете дори на 2 таблетки серопрам. За флуанксола аз лично бих изчакал до раждането, преди да го почна отново. Но това е само лично мнение – консултирайте се с лекарката си по въпроса!
Много благодаря ,Григор!!!
Здравейте Григор, отново имам нужда от вашата помощ. От март месец тази година приемам ципралекс, в момента по половин таблетка на ден. От гастроентеролог ми е изписана “еманера” по 20 мг сутрин и 20 мг вечер. В листовката му видях ,че пише да се приема с повишено внимание при прием на • Циталопрам, имипрамин или кломипрамин (използвани за лечение на депресия). Моля за съвет – дали мога при това положение да го приемам?
@Стефи: Според мен тревогата е попресилена. Приемайте си го спокойно.
Огромно благодаря за поредния съвет от Вас! Бъдете здрав!
Здравейте, Григор
Моля за съвет, имам син на 19-20 г. преди 1г,6м точно преди бала си направи нервна криза /три дни почти никакво спане и ядене/ с засилено чувство на вина,, самосъжаление, безнадежност, провалено бъдеще , че не го взимат на сериозно дори приятелите му с които е ираснъл, имаше моменти когато се опитваше да се вкопчи в някаква мисъл-идея и тръгва да я прави, но се уморява и губи желание. иТръгнахме по лекари- невролог изписа му ксанкс пихме няколко дни и споделих с моя позната за проблемите и тя ми препоръча добър психиатър от прегледа не стана ясно в точно каква дигноза се съмнява – изписа Олфрекс и Серопрам-, наистина мина поне месец преди да се почуства по-добре, докторката каза ., че трябва по-дълго време да се пият , а ние ги пихме 5-6 месеца и ги спряхмепостепено без нейно одобрение,защото видимо беше добре канидадства като студент приеха го и така, до юни като каза че това не му се учи, че преподаватели не обучавали така както трабва, като го скъсаха по висшата матамтика не че на него му пукаше и така взе си дипломата и се отписа на края на първия семестър, естествено ни го сервира на деня на скъсването. И така до август , когато отиде с приятелите си на планина, там пълен срив два дни нито е ял нито е спал върна се като пребит легна и два дни само плачене от тъга, и хайде пак нямаще я предишната психиатърка та при друг, след като и обяснихме първата терапия, му изписа Медориспер и хапчета за спане, да почна да спи с хапчетата но непрежението и умалялото остоваха, на моменти когато много силно се притесняваше и искаше да тича на вън късно вечер, свързахме с пърата психиатърка и тя казаче има БАР изписа + Медориспер и КОНВУЛЕКС ХРОНО – 250МГ. СУТРИН И 500 МГ ВЕЧЕР, НО РЕЗУЛАТА БЕШЕ ПОЧТИ СЪЩИЯ , след преглед поихатърката смени МЕДОРИСПЕРА с Олфрекс вечер по 10 мг. и добави серопрам 1 т. сутрин но тои не се подобряваше и тя му назначи по 2,5 мг сутрин и на обяд ОЛФРЕКС + ВЕЧЕР 10 мг. за два дни и ако няма ефект да почнем 5 м. сутрин` 5 мгвечер и 10 вечер,. Доста дълго писах за да стигна до въпроса – смятате ли че наистина е БАР според симптоми който най-общо са описала, притесняваме това, че ако не това а пие тези хапчета може да му навредът, а забравих да Ви кажа че от два дни е на последната схема и е по-добре , Моля Ви кажете ми подобрението може ли да от Серопрама и колко време може да се пие Олфрекса и това ли е начинът да се лекува БАР. Благодаря ви, че ви има!
@melisa: За съжаление тук има един голям куп въпроси, без сигурни отговори на които би било безотговорно да давам мнение. Диагноза няма как да бъде поставена надеждно на базата на едно описание, дори добро като вашето. А различните диагнози могат да предполагат абсолютно различни лечения.
Ако приема, че диагнозата БАР е вярна, Серопрам е едно от лекарствата за нея. Ефектът му обикновено се проявява най-рано след втората, най-често след третата седмица от приемането му. Ако е изминало поне толкова време, е най-вероятно повлияването да е от него. Ако не, нямам как да кажа нищо – картината ми е неясна.
predi nyakolko godini imah tejko zabolyavane faringit,useshtah che imam neshto v girloto.misleh che e rak,strahove,i tova prodilji 1 godina dokato specialist v pleven me izlekuva s pravilen antibiotik.no mislex che shte umra.vse se mi strahuvah,vieshe mi se svyat,revah postoyanno.otidoh na lekar dadoha mi paroxetina 20 mg.ne mojah da go piya.posle doktora kaza che e nujno vreme.podobriha se neshtata.iskah da spra lekarstvoto i zapochnaha adski miki.minah na venlaflaxine. 37,5 i mina vreme pak se pouspokoih.no avgust mesec pak me vrihlitastrah,depresiya,reavane i misli za samoubiystvo.pisna mi zashto mi idvat tezi misli.piya 150 mg venlaflaxine. I lorazepam1 mg.no efekt nyAama.stradAam vseki den i iskam tova da svirshi.gotova sim Na vsichko.molya za sivet
@Em: Това е нещо, което трябва да го види добър психиатър. Да дам консултация просто по описание в Интернет ще е безотговорно. Потърсете добър специалист.
Здравейте!
Изумен съм от вашата не само полезна, но и необходима информация, търпение
и изключителен професионализъм.
На кратко искам искам да попитатам дали съм на правилния път.
На 27 години съм.
Преди година и половина се появи жестока паник атака паралелно с разтройство и повръщане.
Изпаднах в депресивен епизод със суицидни мисли. Незнаех какво ми е и какво да правя. Мислех, че ще отмине. Постепено нещата ту се нормализираха, ту активизираха, докато разбера, че това е паническо разстройство. Пробвах различни неща, но нищо не помагаше, накрая се ядосах и отидох на психиатър. Изписа ми Ципралекс 10 мг, в началото със Ксанакс от 0,5 мг с Клонарекс от 2 мг.
Първия ден беше кошмар, после нямаше проблем. Бързо ми повлия.
И така го пих 9 месеца. След като имах 4-5 месеца без паник атака реших да го спра.
Тъй като съм чувал, че в чужбина антидепресантите съществуват под формата на капки и по-бавно е необходимо спирането им казах на мойта психиатърка да ги спра по-плавно и по-продължително.
Тя ми даде следната схема:
-две седмици редуване половин- цяла таблетка
-две седмици половин таблетка
-две седмици само половинка.
Вече съм на седмица след пълното спиране.
Всичко е наред, освен виенето на свят и замайването на моменти.
Предполагам, че е нужно малко време за нормализирането на ацетилхолина и физиологичните нужди на организма.
Каква би могла да е продължителността на замайването, виенето на свят, главоболие, безсъние ако се появяват на моменти.
Мога ли да приемам билкови медикаменти за стимулиране на серотонина, докато се нормализира баланса.
По принцип съм зареден със ксанакс, клонарекс, ципралекс, но искам само да си ги държа за някакво успокоение, без да ги пия пак :))))
Благодаря!
@Mihail: Виенето на свят и замайването на моменти са нормални реакции при стпиране на SSRI препарати. Би трябвало до две-три седмици ефектът им да отмине.
Следете обаче за връщане на симптомите на болестта – панически пристъпи, депресивност и т.н. Ако се появят, значи болестта е била подтисната, но не излекувана. В такъв случай трябва да започнете лечението отново – било е твърде рано да го спирате. Изолирано стряскване или оклюмване не са категорично показателни. По-сериозни панически пристъпи или депресивни настроения без особена причина обаче са – в такъв случай не се колебайте.
Много благодаря!
Защо обаче в България не се говори за паническите атаки, тъй като това явление е масово в последните години.
Покрай състоянието ми се натъкнах на поне 10 човека близки около мен, които са като мен.
Жалкото обаче е, че има и много които незнаят какво точно се случва в тялото им.
Как е възможно така наречената вегитативна “буря” да ти промени живота на 360 градуса и да няма адекватно лечение, защото както знаем АД само подтискат симптоматиката.
Това не е да те боли глава, да пиеш аналгин и да ти мине.
Странно ми е, защото медицината е толкова напреднала, но някак си психичните разтройства стоят на заден план.
Има някаква класическа теория и това е.
– Ами да ще пиеш антидепресант и бензодиазепин, защото това било класиката.
Имам предвид, че причината за паническото разстройство може да е скрита много по-дълбоко в подсъзнанието и лечението да е съвсем различно.
Трябва да се говори съвсем открото и свободно за тези проблеми, защото хората масово ги проявяват.
Да не говорим, че всеки втори си купува Деанксид от аптеката, защото е модерно……
Жалко е.
@Mihail: Ами, не. Правилно дадените антидепресанти не само подтискат симптоматиката, те лекуват болестта. Повечето панически разстройства имат значителен органичен компонент, а антидепресантите са засега единственото му реално лечение. Друг е въпросът, че ако се дават некадърно, а това е чест вариант, излекуване няма да има.
В най-тежките случаи на разстройство дори правилно дадените АД не могат да излекуват пациента напълно. Но поне му помагат да живее нормален живот. Винаги съм се чудел – защо някои хора протестират, ако им се налага да вземат антидепресанти доживотно, но очевидно нямат нищо против, ако им се налага да вземат доживотно лекарства за сърце или диабет?…
Иначе, в България по принцип не се говори за психичните заболявания. Не само за „класическите“, но и за модерните напоследък масови лудости – веганство, суровоядство, страх от ГМО / кемтрейлсове / рептили / планетата Нибиру / прочее дивотии, всевъзможни „алтернативни медицини“ и т.н. Не бих се учудил загубата на здраве от тях да превишава тази от класическите. По принцип е полезно еволюцията да отсява особено тежките случаи на идиотизъм – несъвместимите с живота, така да се каже – но напоследък положението е страшно…
Наистина ли мислите, че паническото разстройство може да бъде излекувано с АД напълно?
Ако имаш една, две, три… серия от стресови ситуации, случки и това е системно в един момент се отключва това състояние. АД да кажем изчистят симптоматиката, но самите преживявания и емоция остават като преживяване, записани някъде подсъзнателно. Докато в един момент не се провокират от идентична емоция или срес, и нещата започват пак да се повтарят.
Мисълта ми беше, че АД помагат да нормализираш емоционалното състояние и да освободиш мислите от страха, за да можеш да осъзнаеш случващото и да продължиш да мислиш нормално.
Но, докато не се изчистят негативните емоции от подаъзнателното ниво, довели до проявата на ПР, мисля че състоянието не е излекувано.
Аз за себе си имам ясната представа и осъзнавам конкретните причини довели до ПР. АД неимуверно ми помогнаха да стабилизирам съзнанието, от където промених много неща от мисленето ми, ежедневието и т.н.
Преодолях и изчистих доста страхове и събития от живота ми, които ми провокираха емоционалното съзнание.
Та само с медикаментозно лечвние нестава напълно. Трябват ти и много воля и кураж, да промениш много неща в себе си, да мислиш по различен начин…..
Но това не е прието и наложено в мисленето на обществото, т.е. всяко нещо което не е по правилата се счита за табу.
Наистина тази тема е безкрайна и обширна..
Надявам се всеки имащ нещо подобно да има силата и волята да се пребори с него.
Напълно съм съгласен с вас, че положението е извън контрол. Фармацевт съм и знам какво се случва.
А интереса и безпризорната употреба на АД, бензодиазепини, транквиланти…се увеличава безумно.
@Mihail: Нормализирането на емоционалното състояние е задължително предусловие за рационализирането на негативните емоции – а то е задължително предусловие за изчистването им. Освен това, най-често болните от ПР имат вродено предразположение към заболяването: то при тях може да се отключи от стресове, които при човек без предразположение не биха могли да отключат ПР.
Напълно е вярно, че само лекарствата обикновено не са достатъчни за излекуването на ПР – трябва и някакъв вид и степен на психотерапия. (Например това осъзнаване, за което говорите.)
Положението е извън контрол главно понеже повечето хора са толкова некомпетентни, че дори не могат да осъзнаят колко некомпетентни са. Съответно не могат да разберат, че за тяхно добро е нужно някои решения за тях да ги вземе друг, който разбира от материята достатъчно. В България всеки разбира от медицина (и футбол). Резултатът можете да го видите из този и този запис.
Здравей Григор, имам един въпрос, от два месеца приемам ципралекс за депресия по половин таблетка, повлия се тревожността, остана ми липсата и мотивация за живот, но когато вдигна дозата на 1 таблетка се появява умора и апатия, когато намаля лекарството е малко по добре. Възможно ли е това да е първоначалното влошаване, което трябва да премине, колко трябва да изчакам ???? Благодаря
@Лидия: Напълно възможно е – но не е сигурно. В това отношение всеки пациент е индивидуален. Много доброто познаване на пациента може да помогне за преценката, но дори с него често единственият начин да се разбере със сигурност е да се пробва.
Съветът ми е – говорете с лекаря си, той ви познава несравнимо по-добре от мен. Ако той не може да прецени, попитайте го дали би ви разрешил да си направите пробата – той вероятно ще може да прецени дали да пробвате е добра идея при вашата специфика или не.
Успех!
Михаил, АД третират биологичната компонента, а психотерапията (най-ефективна е КПТ, а за травматични събития EMDR има отлични резултати) работи на нивото на ума (когнициите). Предразположеността също е двукомпонентна: биологична поради специфични вродени биохимични причини и когнитивна, идваща от вида възпитание, ранния опит и травми в детството. Когато вече стигнеш до определено разстройство (ГТР, ПР и т.н.), обикновено това е заради комбинация от вече споменатите 2 компонента.
При АД ти говориш за подтискане на симтомите. В някои случаи си прав – когато дразнителят (ако е външен) или собственото ти мислене, което ти създава дистрес, не изчезне или не се промени, тогава АД просто „компенсират“ проблемите в живота ти дотолкова, че да няма телесно и когнитивно отражение. В други не си прав – когато човекът е имал сравнително нормален живот без големи стресори, но единична случка (психогенно в-во, пиков стрес, загуба на близък човек) предизвика паник атака и от нея се завърти порочният цикъл от страх от следващата.
Пътят към възстановяването минава през третиране на двата компонента. АД третират биохимията в мозъка ти, докато психотерапията повлиява (променя) моделите ти на мислене, работи над това как да имаш ефективни поведенчески стратегии за справяне в стресови ситуации, учи те как да се отпускаш, да се научиш да казваш „не“, да се научиш да се проваляш и да разбираш, че това е окей, да смекчиш самобичуването, да се отървеш от перфекционизма, да повишиш самооценката си и много други неща, които са класика при хората с тревожни или депресивни разстройства. Понякога може без едното от двете и резултат има, понякога трябват и двете. При всеки е различно. Видял съм достатъчно хора, възстановили се и само с психотерапия и само с АД, както и с комбинация от двете.
Знай, че в интернет пишат предимно хората, които още вървят по пътя към възстановяването си. Рядко пишат тези, които са се справили, защото просто продължават да живеят живота си, дори по-мъдри от преди и научили много за живота и опознали себе си.
Здравейте, д-р Гачев! Търся още едно мнение дали антидепресантите ми са правилните, както и дали ще мине изобщо това което ми е в момента? Благодаря Ви предварително, ако изчетете написаното и ми отговорите! Благодаря!
По принцип тревожна натура, от дете имах натрапливи мисли, които ме е било страх да споделя и периоди с тяхното засилване и отшумяване.
На 18г направих за 1-ви път депресия. Два-три месеца пиех Хедифен, спря ми го после лекарката. Сякаш не беше обърнато внимание на натрапливостите, които с отзвучаване на депресията и те намаляха.
Следващите години – нормално, но всяка есен тревожно и депресивно, само че не съм ходила на психиатър, а в периоди на засилване на тревожност – деанкасит или ривотрил по рецепта на джипито.
На 25г есента след силна тревожност и мултиплициране на натрапливостите, аз се престраших да ги разкажа на психиатър. Диагноза ОКР, пиех Ципралекс 6 месеца, после го заменихме с Феварин. Който постигна супер ефект само за няколко седмици – а след няколко месеца вече нямах натрапливи мисли. След пиене на Феварин 1 година и 3 месеца – спрях го по схема, за да забременея.
Чувствах се добре през цялата бременност, но 6 месеца след раждането пак започна да ми става тревожно. След още 6 месеца пак се засилиха натрапливостите и айде пак Феварин.
От 2012г аз не мога да карам без лекарства. Даже се наложи да им увелича дозата временно на 200мг дневно, защото направих и ПА, и няколко месеца след първата правих още ПА.
Но…поискахме второ дете. Много постепенно, 9 месеца спирах Феварин-а. Края на август го спрях. Не се чувствах много добре, беше ми тревожно, но мислех, че ще се справя сама. Една вечер ми дойде ужасната мисъл, че си удушвам детето, изживях го сякаш го правя, преряза ме нещо в стомаха и оттам пак се започна. Горе-долу тогава съм и забременяла. Този път психиатърката ми изписа само жълт кантарион и четвърт хедонин , заради бебето. Само че аз такава депресия направих, седмици наред постоянен ужас, треперене, не-ядене, не-спане (този път нямах толкова натрапливи мисли, колкото ужаса дали да бременея с лекарства или да направя аборт), че сама пометнах.
След аборта започнах SNRI ново лекарство на пазара Dulodet. Доста бързо ме вдигна на крака, за 2-3 седмици, но ме и напрягаше и се събуждах след 3-4 ч сън. Решихме, че дозата 60мг ми е много и намалихме на 30мг. Аз си настоявах ако може пак Феварин да пия (защото ми е по-лежерно от него,с изпитан ефект, а и ме хвана страх да не направя мания), психито ми се съгласи, защото Феварин пък има влияние в/у тревожността, а Dulodet е главно за депресия.
Рязко спиране на Dulodet, от раз (защото 30мг в капсула няма как да се разделят на дозички), и още от същата вечер започване с Феварин по схема: 2 дни на 25м/дневно, 3 дни на 50мг, 4 дни на 75мг, 6 дни на 100мг и после задържане на 125мг.
Сега съм току-що минала на 75мг. От една седмица преди това насам аз се чувствам в най-обхватната и сигурна депресия. По-коварна от онази, която те бута на легло, спираш да ядеш и близките ти те водят на лекар. Защото всичко ми е празно емоционално и не знам дали искам да изляза от това, или просто да заспя и да не се събудя. По-коварна, защото вече не ми се иска да се вкопчвам и оплаквам на близките си, които ме разбират иначе, а виждам че няма смисъл, искам да им го спестя, и се преструвам че нещата са наред. Но съм обезверена. Все си мисля, че няма да се оправя, или ако започна пак да се радвам на живота, тези радости “няма да са истински”. Досега при депресиите ми беше безмерно тъжно, но исках и се надявах да оздравея и да започна от нулата. Сега нямам такъв стремеж, безразлично ми е, по-тежко от “тъжно”. Според Вас има ли опасност никога да не изляза от това?
@Светлана: Лечението с антидепресанти е много индивидуално. Правилните за един пациент могат да са абсолютно неправилни за друг, и обратно. А преценката какво е правилно за вас е безотговорно да се взема без отлично познаване на историята на болестта ви и индивидуалните особености. Малко психиатри са достатъчно добри, за да преценят това от само един подробен и старателен преглед. Ако някой твърди, че ще го прецени добре по описание в Интернет, дори много подробно, ви лъже. Ако в терапията ви има очевадни грешки, могат да се хванат така, но истински доброто решение е да попитате лекаря си.
Опасност никога да не излезете от депресията няма абсолютно никаква. Случай, който да не може да бъде вдигнат от депресията, буквално не ми е известен. Може да се наложи прецизиране на терапията, смяна или съчетаване на лекарства, но опасност да не се повлияете няма. Просто трябва да съберете сили и да отидете да говорите с лекаря си.
Много е възможно проблемът ви в момента да се дължи на това, че още сте на ранен етап от вземането на Феварина. Ефектът от този тип антидепресанти започва да се проявява поне две-три седмици след достигане на достатъчната доза. Моят съвет е да изчакате поне три седмици след достигането на 125 мг, преди да решите, че Феварин вече не ви помага. Според мен обаче имате отличен шанс да помогне – просто трябва да мине нужното време. Говорете с лекаря си какъв бързодействащ антидепресант да вземате дотогава при нужда.
Една идея от мен: капсулите са чудесно делими на колкото искате. Просто отваряте внимателно капсулата, изсипвате праха отвътре и го разделяте на колкото дози е нужно. Ако капсулата е задължителна, много аптеки ще ви продадат празни капсули, в които да си слагате дозите.
Успех! 🙂
Много Ви благодаря! Топли и светли празници!
Здравейте! Имам един въпрос и ще съм Ви много благодарна, ако можете да ми помогнете. Приемам ципралекс – по 1/2 таблетка на ден. По повод камерни екстрасистули ми беше изписан “ритмонорм” – по 1 табл от 150 мл на ден. В един сайт, след листовката на ритмонорма, видях че циталопрам е в силно значимите клинични взаимодействия, но не пише нищо за есциталопрам. Моля, кажете ми дали може да има някакъв проблем от комбинацията на двете лекарства?
@Лора: Есциталопрамът е много близък до циталопрама, така че е възможно правилото да важи и за него. Като имам обаче предвид дозата, която приемате – 1/2 таблетка на ден, или общо 5 мг – това ми се струва доста малко вероятно. (Значими взаимодействия се наблюдават обикновено при доза над 40 мг – осем пъти по-висока.)
Според мен е достатъчно да внимавате за неща като задух, слабост и световъртеж. Ако случайно настъпят, лягате и почивате, докато не отминат. Ако искате да сте напълно сигурни, направете си ЕКГ и се поинтересувайте дали QT-интервалът не е удължен до опасна степен. Ако ситуацията не изглежда добре, говорите с двамата лекари – сърдечния и психиатъра – да преценят как да напаснат терапията ви. С много голяма вероятност обаче няма да има нищо опасно.
На кардиограмата и ехографа, който ми направиха вчера – сърцето е абсолютно здраво, просто усещам дразнещи прескачания, за които кардиолога каза , че не са опасни и мога да си живея с тях, но психически ме дразнят като ги усещам и затова изписа този ритмонорм. Аз казах на кардиолога, че приемам ципралекс. Просто не съм сигурна, дали познава взаимодействията на тези лекарства………….може би прекалено много се замислям….
@Лора: Ако нямате оплакванията, които описах, най-вероятно наистина се замисляте прекалено много. Нищо странно – пациентите със страдания, за които се изписва ципралекс, доста често са така. Моят съвет е да захвърлите точно тази тревога и безпокойство и да се радвате, че не се отнася до вас. 🙂
🙂
Здравейте Григор, благодаря Ви много, че сте написал такава прекрасна статия за синдрома на спиране на антидепресантите. Бих желала да попитам дали Флуанксола е в тази група на лекарства предизвикващи зависимост. В момента пия Сеталофт, половинка сутрин и Флуанксол по 1 сутрин и 1 вечер. От 3 седмици намалих на половинка Флуанксол вечер но симптомите(макар и слаби) са все още налице. Според лекарката е време да ги спра и след прочитането на Вашата статия започнах по-постепенно да ги намалям. Интересува ме дали Флуанксола е добре да се намаля по този постепенен начин. Схемата, която имам е доста по- скоростна, но и неефективна. Опитвам се да ги спра за втори път и много се надявам да е последен. Всъщност мисълта, че тези симтоми на оставяне няма да изчезнат ме притеснява най- много. Ще се радвам да чуя Вашето мнение:)))) Хубав ден!
@Мариана: Флуанксолът е тиоксантенов невролептик – към тях зависимост обикновено не се развива. При някои хора е възможно да има преходен синдром на отнемане, който обаче не е зависимост – отминава сравнително бързо и след това няма проблеми.
Има някаква вероятност страданието още да не е излекувано и затова да се проявява отново при спирането на Флуанксола. Ако и при по-постепенно намаляване не можете да го спрете без връщане на симптомите, със сигурност проблемът е този. В такъв случай се обърнете отново към лекарката си.
Не съм чул за случай, при който някой да се е пристрастил към Флуанксол и да има нужда от него дори след като основното заболяване е излекувано.
Успех!
Благодаря за отговора! Мислите ли, че срок от 2 години и половина е недостатъчен за лекарство, като това? В смисъл ако лекарката ми казва, че е време да спра хапчетата след такъв период е възможно да не съм излекувана? Благодаря:)
Общо взето от 2014 август месец съм на Сеталофт и Флуанксол. След 11 месеца ги спрях по лекарска схема и всичко се върна. Започнах ги отново след консултация с лекарката и след 14 месеца или Септември 2016 отново пробвах да ги спра. Сега ги пия отново от 5 месеца и през това време се чувах с лекарката по телефона (живея в чужбина от 2014), като и обясних, че не се чувствам добре след като съм започнала да намалям Флуанксола (през това време Сеталофта си го пия по половина сутрин).
@Мариана: Срокът зависи от тежестта и упоритостта на заболяването. Всеки пациент е индивидуален. Без да познавам отлично историята на заболяването ви – а това няма как да стане по Интернет – няма как да ви дам истински надежден отговор. Поне не за заболяване, което се лекува с Флуанксол и Сеталофт. Ако някой твърди, че му е по силите, той е или пророк, или измамник… Но принципно е възможно.
Мислите ли че тази комбинация от лекарства е подходяща за страхова невроза и депресия?
@Мариана: Бимогла да бъде подходяща или не в зависимост от случая. Повтарям: без да познавам отлично историята на заболяването ви – а това няма как да стане по Интернет – няма как да ви дам истински надежден отговор.
Здравейте отново, имам един последен въпрос. Знам, че трябва да се видя с лекарката, която ме леува и ако трябва ще си отида до България за среща с нея, но ме интересува едно нещо. Ако болестта ми не е излекувана възможно ли е със Флуанксола само да подтискам симтомите, а Сеталофта, който е само половинка да не е достатъчен за пълното излекуване? Сега когато го върна (Флуанксола) на едно сутрин и едно вечер знам, че отново ще се почувствам добре и така мога да си карам с години нали, а всъщност да не се лекувам, а само да подтискам симтомите. Това не би ми пречило особено, но със мъжа ми искаме вече да имаме дете (аз съм на 33) и липсата на сексуално желание много ме сдухва. Както и да е, въпроса ми е при това положение мислите ли , че лечението е адекватно? Знам, че не сте запознат никак със състоянието ми и няма как да дадете еднозначен отговор, но все пак ще се радвам да чуя какво мислите. Благодаря Ви;
@Мариана: Проблемът е, че без да знам състоянието ви, отговорът може да е абсолютно всякакъв. Много искам да ви помогна, но при това положение шансът да дам абсолютно погрешно мнение е 50:50. Затова ще изкажа горещо съчувствие и подкрепа, но няма да посмея да предложа мнение.
Благодаря все пак:)
Много бих искала да се видим, ще пътувам на 2ри Февруару за София, и много ще се радвам ако сте свободен за да направим една среща.
@Мариана: Не вярвам да мога да ви помогна истински само с една среща. Ако въпреки това виждате смисъл, пишете ми на grigor в този сайт.
Д-р Гачев,поздравления за Вашата отзивчивост да помагате на непознати хора.Моя проблем е следния:Безсъние с повръщане от есента на 2016 год.личния лекар ми изписа ксанакс за 1 седмица ,не ми повлия,после лорапам с мерсинол,но аз не взимах изцяло и отказах да ги пия ,още не знаех нищо за състоянието ми.После получих 2 седмична диария и лич.лекар пи изписа ентерол и пробиотици.И ме изпрати на гастро,който прецени че не съм за него и препрати при невроложката.Изписа ми диаксит с клонарекс от 0,5 сут. и вечер .Изпих 1 опаковка от 30 бр. и ми повля положително и реших сама да ги намаля,на 1/2 клонарекс сутрин и вечер ,пак бях добре горе долу,после още и безсънието и гаденето се върна ха и тревожноста стана още по силна .Пия ги от ноември 2016 год.През м.Януари 2017 на 16 посетих психиатър изписа ми тритико 150 1/2 вечер и 1/2 клонарекс сутрин и вечер .Досега ги пия но тревожността не намалява ,от няколко дена не мога да спя ,както преди ,може защото съвпадна с месечния ми цикал.Ужасно съм изплашена как ще живея с тези хапчета ,чета че няма спиране след като ги взимаш веднъж.Въпросът ми е за клонарекса ,доста време го пия и пак съм тревожна .дали мога да го спра ,през м. Март психиатърката каза да отида да ме види.Объркано пиша моля за извинение.
@ани: Обърканото писане не е проблем. 🙂 Проблем е обаче, че случаи като вашия няма как да бъдат диагностицирани задоволително само по десетина реда описание. Често дори много сериозен и старателен преглед на живо не е достатъчен – налагат се няколко. И дори ако диагнозата бъде сложена правилно, често се налага да се пробват лекарства, за да се открие кое повлиява най-добре конкретния пациент – различните хора реагират доста различно на повечето психофармака. Мозъкът е по-индивидуален от примерно стомаха или бъбреците. Затова би било безотговорно да ви давам съвет. Истински добрата услуга, която мога да ви направя, е да ви пратя да говорите подробно и внимателно за това с лекарката си. Тя ви познава несравнимо по-добре от мен – ще е много странно, ако аз мога да ви дам толкова добър съвет като нейния.
Това, което мога да ви кажа със сигурност, е че „няма спиране след като ги взимаш веднъж“ не е вярно. Ако заболяването е излекувано, спирането не е трудно. Ако не е излекувано, спирането е трудно а понякога и невъзможно, понеже организмът ви се опитва да ви каже, че още не му е дошло времето.
Големият проблем на Интернет е, че даде глас на всички, а не само на тези, които имат какво да кажат. И се оказа (както се знае от хилядолетия), че 99% от хората нямат какво да кажат (а 99% от тях си мислят, че имат). Освен това, през Интернет лудите почнаха да се групират по диагнози и да намират „опора“ от себеподобните. Резултатът е епидемията от лудости наоколо – антиваксерство, ходене по врачки, търсене на магии, „лекуване“ с урина и изпражнения, даване пари за хомеопатии и други измами, и други подобни. Моля ви, направете си услугата да не слушате луди с кауза, идиоти със самомнение и сладкоусти измамници. Оставите ли да ви водят слепци, няма да ви заведат на добро място.
Благодаря за отделеното време и отговор. Но истината е, че при този първи преглед лекарката просто написа рецепта след като и разказах моя случай ,без да ми задава въпроси и разговаря с мен.
@ани: Не смея да преценявам колеги, които не съм виждал. На мен лично би ми отнело много повече време и преценка.
Привет, страстници !(звучи по-колоритно от страдалци)
Почитания, Григоре!
През юли 2016 бях диагностициран с депресия и тревожност до ПА.
Всъщност въпросните атаки бяхи кризи на гняв, недоволство, раздразнителност, със сърцебиене, задух и повишено кръвно налягане.
След 6 месеца на Есобел 10 мг. (есциталопрам), без никакви ПА, плавно и стабилно подобряване, сега предприех намаляване. Минах на 5 мг. и на третия ден усетих отнемането с повишена раздразнителност, лошо настроение, сънливост, но отмина бързо и следващите 7-8 дни се чувствах чудесно, по-добре от когато бях на 10 мг.
Преди 3 дни рязка промяна – сравнително умерен пристъп на паника, овладях го за минути, но като цяло влошаване в настроението и връщане на типичните психосоматични симптоми.
През следващите дни плавно овладяване и отслабване на ефектите.
Утре съм при психотерапевт.
Въпросът ми е: Знам, че сгреших с намаляването на 1/2 вместо на 1/4, но колко време да изчакам дали ще се стабилизирам на 5мг., чувствам, че имам потенциал? Категоричен си, че влошаване на 3-ти ден е ефект на отнемане, а влошаване след седмица – две е връщане на болестта или сигнал, че не е добре овладяна. Но възможно ли е да имам повечко запасен толеранс и при мен това позакъсняло влошаване да е от намаляването на дозата, а не индикация за неовладяна депресия. Мога да се смея, мога да се радвам с огромно задоволство на един пурпурен залез, ако искам мога да ви скъсам от смях тука всички, насред тоновете оплаквания и страдания…: )
@Н.М.: Най-напред: по препоръка на лекаря ви ли намалихте Есобела, или по собствено решение? Ако е вторият вариант, значи имате сериозен проблем, който е добре да решите веднага, понеже понякога може да е опасен за здравето ви.
Извън това, възможно е с времето положението да се закрепи. Това влошаване след 10 дни обаче означава, че натрупаният толеранс е бил тестван до крайния му предел, дори ако то е само от намаляването на дозата. Затова препоръчвам на 1/2 да се изчака поне 2-3 месеца. Ако през това време се случват влошавания и кризи, те са симптом, че болестта не е излекувана, а е само позакрепена. В такъв случай настоятелно съветвам да говорите отново с лекаря си.
Първо се извинявам за своеволното фамилиарничене и продължавам както е редно на Вие.
Не, не беше по моя прищявка намаляването. Още при първата консултация с най-опитният психиатър в града ми, с поне 25 г практика, тя каза, че волята, съзнанието и интелекта ми са напълно съхранени и това е голямо предимство. Тя още тогава каза, че след 6 месеца можем да опитаме намаляване.
Впрочем нейната схема за това е от бързите: седмица, две на половин таблетка, седмица, две на половин през ден и край.
Не ми допадна идеята още тогава преди 6 месеца. Да, наистина мисленето ми е критично, способността ми да си набавям, сравнявам, квасифицирам информацията и да извеждам оптималното решение, работи винаги. Ето защо достигнах бързо до вас и вашите методи, които ми се виждат изключително рационални и реалистични.
Впрочем да спомена, че на петия и шестия месец с 10 мг. Есобел около 4-тия час след приема усещах напрежение, лека болка и стягане в челото. Сега на 1/2 това липсва.
@Н.М.: С „фамилиарниченето“ няма никакъв проблем – отговарям тук на Вие по навик. 🙂
Изчакайте на 1/2, според мен поне 2, по възможност дори 3 месеца. След това мислете за намаляване на 1/4. Ако преходът е труден, пробвайтеотначало да сте на схема един ден 1/2 и един 1/4, и след като се стабилизирате, минете напълно на 1/4.
Ще се справя. Аз няма да позволя на “машинката” в черепната ми кутия да се разглези да й доставям наготово и доживотно “готови суровини” : ) Нямам също и никакво намерение да правя глупости.
Просто съм решил, че за да върна този безкрайно сложен мозъчен биохимичен коцерн в някогашното си състояние, аз трябва да му възлагам прогресиращи цели. Ще му давам отпуски, придобивки, отстъпки, време….но ще трябва и той да дава. : )
Фиксирал съм болестотворните мисловни модели и навици.
С психотерапевта изготвяме “бойната” стратегия.
Само едно дразнещо притеснение имам, но няма да е коректно да попитам за него публично.
@Н.М.: Браво на решителността ви! Хора като вас обикновено успяват да се справят.
За притеснението – можете да ми пишете на grigor в gatchev.info.
Здравейте Григор,
Виждам, че сте много добре запознат с темата. Искам да ви попитам практикувате ли и къде мога да ви посетя, ако сте в София. Сегашният му психиатър не разбира спирането на Ксетанор, имам схема за спиране на 20мг за 1 месец, в момента съм се закрепила от месец на около 6-7мг. Опитах да мина на четвът (5мг) и ефектите бяха покъртителни. Днес се върнах на 6-7, на око го меря с ножа, малко повече от четвърт. Лекувах за 2 години от паническа атака и агорафобия. Лекарството ми помогна, но и психиатърът ми е съгласен че е време да го спра. Искам и дете. Можете ли да ми дадете съвет, още по-добре контакти за консултация, ако практикувате. Много благодаря!
Васи
Забравих да добавя, лечебната ми доза беше 30мг. След нея бях около 6месеца на 20мг, преди да мина на 10.
@Vasi: Без отлично запознаване с историята на болестта и лечението ви ще е абсолютно безотговорно да ви дам сериозен съвет. Всеки пациент има своите особености.
Извън тази уговорка, един месец нерядко е недостатъчен между намаляванията. След като намалите дозата, организмът трябва да свикне с новата. Отначало тя не му е достатъчна и има неприятни ефекти. След това малко по малко попривиква и неприятните ефекти отслабват, и с времето напълно или почти напълно изчезват. Това обаче още не е достатъчно за следващото намаляване! Организмът трябва да свикне с по-малката доза не само дотам тя да му е достатъчна, а и отвъд това – тя да е достатъчна, за да натрупа той резерв от поносимост. Без този резерв следващото намаляване обикновено е много трудно.
Моят съвет е да изчакате на 6-7 милиграма поне още 2 месеца. (Ако на тази доза се чувствате не добре, а само поносимо, значи дори толкова време не е достатъчно – или трябва да изчакате повече, или да се прецени дали болестта реално е отминала, или е само подтисната.) Моето правило е: от намаляването на дозата трябва да мине време не само до пълното изчезване на нежеланите симптоми, а и поне още толкова време след това изчезване. Мислете за ново намаляване едва след като това време изтече.
Благодаря ви! Може би очакванията ми са прекалено високи, искам просто да ги спра и бързам 🙂 какви по-подробни детайли мога да ви дам за състоянието ми. Притеснява ме идеята за неизлекувано състояние, но като се върна назад, предните ми намалявания ставаха едва след като нямах никакви симптоми, както вие сте описал. Възможно ли е при толкова малки количества да става въпрос за синдром на отнемане? Вчера симптомите ми бяха различни от това което лекувах, имах тремор вечерта, пих едно валерианче и отмина… не знам дали е от него. Разтройство, липса на апетит, но вечер ми се връща акъла и настроението… Спя нормално… освен вчера 🙂
Днес се върнах на 6-7 и съм нов/нормален човек, при депресия или заболяване се изисква много повече време за подобрение, нали?
Спортувам, кардио, пия и Омега-3 и Б комплекс, както лекаря ме е посъветвал, но неговата схема не отговаря на моето състояние за спиране… в смисъл, схемата му е много по-бърза, от това което мога да понеса.
и отново да попитам, дали практикувате и ако да, как мога да се свръжа с вас.
@Vasi: Обикновено за депресия са нужни 2-3 седмици за първоначално подобряване. Пълното може да отнеме повече. Също така, отделни хора могат да имат нужда от малко повече време.
Първоначалното подобряване обаче не значи, че можете да спрете лекарствата отведнъж – организмът се чувства по-добре благодарение на наличието им. След като си върнете баланса, идва частта от упражнението, когато трябва да научите организма си да пази баланс и без помощта на лекарствата. И именно това е излекуването на организма ви – частта преди него е само връщане на функционалността и настроението ви. Горе-долу както при счупен крак можете да проходите още на първия ден с патерици, но това не значи, че сте се излекували – излекували сте се истински когато проходите без патерици.
Да спортувате и да пиете витамини е чудесна идея – така ще се оправите по-бързо и качествено. Просто може би организмът ви има нужда от по-постепенно съвземане. Точно както някои хора със счупен крак могат да хвърлят патериците веднага след свалянето на гипса, но други имат нужда от тях още с месеци. Не се безпокойте – лекувате ли се правилно, ще се излекувате.
Не практикувам официално, поне към момента.
Не се ориентирам как да достъпя имейла grigor.
Но вече смятам, че е по-добре и други да прочетат за особените обстоятелства в които попаднах.
Започнах посещения при психотерепевт. Дълго избирах преди това. Аз съм дълбоко убеден рационалист.
Същисах се, клиничен психолог ми говори за миналите ми животи, чакри, прана, вибрации…
Сесиите ни се превръщат в проповеди и засега елегантни от моя страна опровержения във вид на агностичен скептицизъм. Половината време минава да си изнасяме лекции, тези и антитези, което не че не ми интересно, но ми излиза доста скъпичко по 50тачка.
Като изключа това получих наистина нужните ми напътствия върху какво и как трябва да работя. Ще се оправям сам, то се е видяло. Та съвета ми е да внимавате.
@Н.М.: Класика на жанра „болен здрав лекува“. Предложете на въпросния „клиничен психолог“ да го лекувате срещу 50 лева на сеанс.
Смятам себе си за търпелив и толерантен човек, но ако ще ми предлагат лечение за такива пари, на второто споменаване на чакри, прана и вибрации бих си поискал парите обратно, плюс заплащане за изгубеното ми време, и не бих стъпил там никога повече. Но бих предупреждавал всеки наоколо кой е този „психолог“ и какво всъщност представлява. Не знам дали е измамник или луд, нито ме интересува – не бих се лекувал при него и в двата случая. Ако напътствията, които съм получил, включват тези възгледи и термини, бих ги употребил единствено в тоалетната.
Такива личности са опасни за здравето ви. Едно, че ви убеждават, че ви лекуват, и така ви спират да потърсите реално лечение. Второ, че ви взимат парите, и по този начин ви лишават от средствата да си платите реално лечение. И трето, че ви хабят време, през което бихте могли да вършите нещо полезно за вас.
Имейла grigor е в този сайт – с маймунка и сайта след него. Не го изписвам директно, защото спам харвестерите ще го напипат веднага и кутията ми ще прелее от спам.
Мислех си, наистина си мислех да стана от мекото кресло и да помоля да си получа парите обратно. Но излизайки от …как да го нарека?…офис, да това си е офис, така изглежда и така функционира, бизнес помещение….Та излязох и се подсмихвах под мустак. Смешно ми стана. Това с “праната” ме загуби окончателно.
Пита ме: Как релаксираш, как почиваш, правиш ли някакви практики? Казах пускам си приятна музика, ако има възможност сред природа, парк, слънце, ако няма, намствам се удобно, дишам коремно, мисля си приятни неща. Простички неща. Погледна ме поучитено и каза: “Опитай следното: настани се в парк или сред природа и се отупсни в алфа състояние, нали се сещаш, онова състояние на отпускане, но не заспиване. Отпускаш погледа и след малко ще видиш частички светлина. Имат опашчици, като сперматозоиди. Това е прана. Не да си ги представиш, а да ги видиш, да те се виждат.”
Гледах, слушах и си мислех: човече ти си добре бе! Ти си направо шестак! Нямаш прана халюцинации, не виждаш светеща сперма във въздуха, мисълта ти е бърза, ясна, точна, чиста, критична. Ти си един напълно здрав пич! : )
На няколко пъти обясних учтиво, че на мен фикции не ми трябват. Имах проблем с натрупан гняв именно срещу тях. Вече знам какво да правя. Не ми пука за 90те лева с които я финансирах. Ако това е била цената да проумея, че съм много по-здрав от един лечител, халал да са!
@Н.М. Въпросните частички светлина са „роднини“ на фосфените. Както тях, са естествен страничен продукт от работата на окото. Точно както, ако нощем се вгледате внимателно, без да отваряте очи (звучи идиотски), може да забележите нещо като облак червени точици – това е страничен ефект от постоянната минимална възбуда на групите колбички в ретината. Измамниците често използват подобни естествени феномени в перцепцията ни, за да ни убеждават, че виждаме „специални“ неща. Затова мисля, че „лечителят“ ви не е луд, а е обикновен измамник.
Иначе съм напълно съгласен, че сте по-добре от много хора, които карат коли и гласуват. И че си струва да вдигнете глава и да имате самочувствие. 🙂
@Григор Г-н Гатчев Вие казвате за вас” Каквото не ме убива, ме прави по-силен ” На 33 год.съм. Завършил високо образование но няма да кажа специалност защото се срамувам от това (Г-н Гатчев имаме общо с вас,аз също съм завършил но полза обаче хич. ) Моята история е следната: Бях
4 години на Амфетамин+Кокаин+алкохол 2 пъти в седмицата.Реших да взема марихуана защото лесно ще предизвикам съня. Правех го в последната година докато един ден се указах в спешното и се изплаших много(голям стрес)! След този ден спрях всичко и алкохола! Почнах здравословен
начин на живот храна,без газирано,кафе итн.След няколко месеци бях качил малко температура и бях отпаднал и реших да взема Парацетамол МАКС x 1000. 3хап. през 3 часа.Легнах да спя и на сутринта когато се събудих бях отключил болестта. Тревожност,натрапчиви мисли,нулева концентрация,напрегнатост. Изписаха ми (ANXIOLYTICS) Транксен и ПАРОКСЕТИН.Психиятъра каза че заради голямата доза парацетамола а вътре съдържа ЕФЕДРИН и е отключил тревожноста Пиех го по схема и го спрях след 2 седмици също и транксена.Ходих и на психотерапия само веднъж но се отказах след като реших че това няма да помогне.Психо терапевта също ми каза че сам мога да си помогна най-добре.
Реших да се боря сам докато след 4-5 месеци се появи нов проблем ( Страх ми беше да остана сам в къщи ) В продължение на една година се борех
с това нещо и не успях и спах при приятели или някой приятел при мене.След известно време успях и отмина но не живея сам. Сега останах без работа и се затворих у нас с родителите ми нямам движение освен до магазина.Имам следните симптоми: Подтиснатост,Лабилно настроение,Мускулни спазми по цялото тяло, газове в червата,нервни черва,негативните мисли, де-мотивация, слаба концентрация.Интересното е че не мога да спя на лявата страна.Бях чел в една статия че при някой психични разтройства го има това нещо. един професор психиатър казва че при депресия може да се случи. Страхувам се дали имам увреди нарушения, промени на главния мозък и на неговите образувания редица структури от предния мозък и лимбичната система.Бях при доцент Емил Калудиев ВМА но той след като ме изслуша каза продължи на Пароксетин и при тревожност Ривотрил.Аз реших да се боря и да не пия нищо. Дали според вас да направя Магнитен Р. и дали всичко това е предизвикано от наркотиците който съм вземал преди време ? Искам да се боря без антидепресанти . В момента не мога да взема решение дали обратно да потърся психиатър и евентуално лечение. Извинявам се за граматиката. Не съм от България. Опитвах се да обясня на разбираем език. Дано ме разбрахте.Г-н Гатчев. Благодаря ви предварително. Лек и усмихнат ден
@доктор: Първо и много важно за здравето ви – научете се да спазвате инструкциите на лекаря. Иначе сте на варианта „каквото човек сам си причини, никой друг не може да му го причини“. Докато не го разберете, е безсмислено да ви се помага – ще е пилеене на време и сили, които биха помогнали на някой друг. Слушайте доцент Калудов и си пийте лекарството. Повтарям – за вашето собствено здраве е, не за мое или на доцента удобство.
Парацетамолът не съдържа ефедрин, нито пък отключва тревожности сам по себе си. Вирусите на настинката обаче често го правят при податливи хора.
Наркотиците, и особено амфетаминът и кокаинът повишават податливостта на човек към депресия и сходните ѝ заболявания. (Вашето очевидно е форма на страхово-паническо разстройство, което е заболяване от семейството на депресията.)
На психиатър вече сте били, лечение ви е изписано. Ако търсите измамник, който ще ви лекува с глупости, ще намерите лесно, те напоследък са много. Ако обаче търсите оздравяване, слушайте лекаря.
Съжалявам за острия тон, но е важно да го разберете. Заради вас самия.
При мен също тревожността и депресивността се отключиха след вирусна инфекция.
Имам тинитус в двете уши, намален слух във високите честоти. Наследствено е. Но преди звъненето не ми се натрапваше, бях напълно абстрахиран от него. След грипа който прекарах звъненето се усили нетърпимо и аз естествено отидох при УНГ специалист.
Аудиограмата наистина показа сериозно слухово увреждане, но лекарят усети, че съм подтиснат и не зная дали не преувеличи правомошията си, но ми предписа Тритико.
Както и да е, от него пропаднах рязко.
По-късно започна подобрението с есциталопрам.
Но имам въпрос. Намирих доста отзиви на пациенти на този антидепресант че им е отключил тинитус, който остава дори след успешно спиране. Аз си го имах отпреди да го пия, сега почти месец съм го намалил на от 10 на 5 мг. и пак се засили.
Доколко може да се отдаде това на лекарството и доколко на болестта? Есциталопрам в моят случай не е ли бил неподходящ заради тинитуса, самият производител отчита страничен ефект тинитус?
Това непрестанно звънене е много, много сериозен негативен фактор, който ми влошава общото състояние.
Но не мога да преценя той причина ли е или е следствие.
“Ефектът на намаляването на дозата обикновено е сходен като симптоми и като време на закъснение и продължителност с временното влошаване на симптомите при започването или покачването на дозата на лекарството. Например пациенти, при които влошаването при покачване на дозата започва по-късно, и е по-силно и по-продължително от средното, е нормално да очакват ефект на намаляването на дозата, който започва малко по-късно, но е по-силен и по-продължителен от типичния.
При мен временното влошаване от повишаването на дозата наистина дойде по-късно и беше продъжителен. Сега при намалянето на дозата трудностите започват тепърва сега на 20-25тия ден. Така значи напълно се покрива с описаното от теб.
Идва с това и въпросът дали и колко да остана на 5мг. защото изглежда има значителна вероятност да страдам от отнемането и все още не е напълно сигурно, че болестта се връща.
@Н.М. За тинитиса – ако съдя по моя опит, самият той е поради проблема със слуха, но възприемането му като проблем е от болестта. Най-вероятно той не намалява от есциталопрама, нито се засилва след него – намалява и се засилва усещането ви, че той е проблем.
Моята формула за такива случаи е: остани на поредната доза докато проблемите изчезнат напълно, и след това още толкова време. Пробвай намаляване чак след като това време отмине.
Разбирам, че депресията удря най-слабите места в организма или по-точно казано проблеми и недостатъци, които дори не са били известни, изплуват на повърхността, защото собствените сили на организма вече не могат да ги маскират. Казано на лаикски език.
За това искам да окуража всички, на които им се е паднала тази доста тежка задача да балансират процесите в най-сложната “система” известна на човечестово – мозъка, да не се отчайват от многообразието и силата на психосоматичните страдания.
Проявете разбиране към това деликатно чудо в главата си, то е извършило невероятното, трябвали са му милиарди години да се самоосъвършенства, да се адаптира. Да, способностите му да търпи и да се приспособява са огромни, но когато сме преминали прага, трябва да му се отплатим също с търпение и внимание. : )
Здравейте, Григор! Много ще Ви бъда благодарна, ако ми отговорите какво мислите за моя случай. Двайсеттина години съм употребявала и злоупотребявала с алкохол. След смъртта на съпруга ми, която понесох ужасно тежко, но без да демонстрирам публично личната си драма, злоупотребата ми с алкохол се превърна в ежедневие и след като не можех да стана от леглото вече сутрин и да започна да си върша ангажиментите без да изпия 2 патрончета водка достигнах до великото прозрение, че съм алкохоличка. Трябваше да се съвзема най- малкото за да се грижа нормално за дъщеря ми, да запазя работата си и да престана да се излагам. Последваха дълги болнични престои, детоксикации, лечения в психиатрични заведения. Пила съм ривотрил, ксетанор, велаксин, валдоксан и пр. Поставиха ми диагноза 1.Алкохолизъм; 2.Терапевтично – резистентна депресия. От 12 месеца съм на Есобел – 20 мг. Лирика – 75 мг. Литий. Вечер – кветиапин. Приемах и около 6 месеца Тритико, но вече го изведоха. Много бих желала да имам още едно дете. Изказоха се твърдения, че поемам неоправдан риск първо за себе си, второ да родя дете с малформации, защото яйцеклетките ми били безвъзвратно увредени от приема на алкохол. Аз, разбира се, най – отговорно трябва да спра приема на медикаменти пред опитите за бебе. Мислите ли, че може да се каже относително колко време е необходимо на един организъм да се изчисти от лекарствата, които приемам. И сериозно ли е това твърдение, че има огромен и неоправдан риск за плода, само заради това (защото разбира се риск винаги има), че съм злоупотребявала в действителност с алкохол. Много благодаря
@Т.Ж. Най-напред ви поздравявам със силата да разберете правилно състоянието си. Твърде много чудесни и силни хора, попаднали под влиянието на алкохола, губят преценката си и нямат силите да предприемат нужните мерки, за да се откъснат от него.
За съжаление рискът за децата поради алкохола не е малък. Не е „огромен и неоправдан“, но съществува. Тук не зная какво да ви посъветвам. От една страна, риск от раждане на увредено дете съществува и при най-здравите майки, които не приемат лекарства и т.н. От друга, при вас е по-висок. Ако аз бях на ваше място, вероятно щях да пробвам, под много старателен и чест контрол на бременността. Но това би било моето решение – вие трябва да вземете вашето сами.
За лекарствата – различните антидепресанти са твърде различно опасни за бременността. Есобел, Лирика и Кветиапин носят известен риск, но не твърде голям. (Съчетаването им обаче може да повиши риска.) Литият е доста рисков. Изчистването става за различно време от различните препарати. Литият може да се нуждае от до седмица. Есобелът обикновено е напълно изчистен за три-четири дни. Лирика и Кветиапин би трябвало да се изчистят за два-три дни.
Спирането на препаратите е добре да стане постепенно, един след друг. Моят съвет е да спрете есобела последен – ако съвсем не можете без антидепресант, нека да остане той. Като че ли е най-милостивият към бременността от изброените.
Добре е човек да изкара без опасни лекарства, или на минимална доза, цялата бременност. Критично опасни обаче са първите ѝ три месеца, след това рискът от вреди спада. Ако не сте в състояние да издържите повече от три месеца, можете да си позволите връщане на някои от лекарствата и/или покачване на дозите. (Лития го избягвайте най-много.)
Някои антидепресанти преминават в кърмата – ще е добре да си ги спестявате и по време на кърменето, ако има как.
Успех!
Благодаря Ви най – искрено за отговора! Въпреки, че около година вече приемам Литий – две сутрин и две вечер, а изследванията ми са на минимума на референтните стойности, бих могла да го спра нали? На мен лично, въпреки, че съм просто един пациент – лаик, не ми е ясно смисъла на приема му. Не влизат ли реално в “конфликт” есобела, който пия и лития, чието ниво само незначително се повиши. Но това е може би, много специфична теме, на която съм търсила отговор, разбира се неуспешно. Не искам в никакъв случай да се бъркам в работата на специалистите. Напротив – с най-голяма постоянност си пия лекарствата и то точно така, както са ми предписани. Разбира се и на тях дължа тази моя дълга трезвеност. Като един разумен човек, аз леко се страхувам как ще приема постепенното спиране на лекарствата. Чудя се дали би било удачно паралелно с намалянето да приемам билкови чайове или да речем Валериан, Дианксит, или нещо уж безобидно? Поздрав!
@Т.Ж: Дали можете да промените приеманите лекарства, независимо в коя посока, може да прецени единствено лекар, който отлично познава случая ви. Би било върхът на безотговорността да ви кажа да или не просто на базата на въпрос в Интернет. Моля ви, попитайте вашия лекар дали можете да промените терапията си в една или друга посока – включително за идеите, които дадох в предишния запис. Единствено лекарят ви може да даде окончателна преценка кои от тях са добри и кои не.
Есобел и литий могат да влизат в конфликт или да не влизат. Това също зависи от конкретиката на вашия случай.
Билкови чайове вероятно можете да пиете напълно спокойно – те изключително рядко имат каквото и да е взаимодействие с антидепресантите. (Донякъде изключение е жълтият кантарион.) За всеки случай попитайте лекаря си и за това – той ви познава по-добре от мен и може да го каже с по-голяма надеждност.
Здравейте ,отново д-р Гачев,писах Ви на 31.01.2017 год. за моя проблем.Обръщам пак към Вас за съвет .Тогава |Ви писах,че въпреки приема
на Тритико с удъл.действие от 150 1/2 не мога да спя.Обадих се на психиатърката и тя увеличи приема на цяло хапче от 150 от 06.02.2017 год.,но проблема си остана и се яви едно постояно главоболие ,почти не повлияващо се от болкоуспокоителни -аналгин,нурофен,аспирин.Пия и клонарекс 0.5 сутрин и вечер по 1/2.Тревожноста понамаля,но сънят е кратък и неспокоен ,на сутринта повръщам пак.Според Вас имали вероятност тритико да не ми действа и какво се прави при такива случай-нов антидепресант?Дали мога да пия за спокоен сън добавки -магнезии,витамини.Благодаря за вниманието.
@ани: Възможно е Тритико да не е точният за вас антидепресант. Според мен е редно да разговаряте с психиатърката си, по възможност на живо на прием. Тя ви познава много по-добре от мен и може да прецени по-адекватно как точно е нужно да се промени терапията във вашия случай.
Дали магнезият е подходящ при вас е добре да прецени също психиатърката ви. Витамини от групата B (в дози от порядъка на средната дневна доза) могат да са добра идея. Добра идея могат да са и аромати вечер – етерични масла, ароматни свещи – които ви успокояват.
Ииии така. Да добавя към и без това солидният коментарен обем и моите патила.
Ето ме след 45 дневен опити за задържане на 5 мг. есциталопрам.
Бях 6 месеца на 10 мг.
Опитването е неуспешено, но придобитият опит е успешен.
За месец и половина хубави и нехубави дни, бавно и плавно нехубавите станаха повече и по-изразителни.
Ясно е, че 6те месеца са били от полза, но ще ми трябват още доста.
Мен депресията ме дебне от 4-5 години след смъртта на близък.
Амиии няма как за 6-7 месеца да изляза като чисто нов от завода. Връщам се на 10 мг. и пак ще живея без ежедневен героизъм.
Идва пролет, идва лято, ще наблегна на различни и задоволстващи преживявания и което е най-важно, ще спра да мисля за състоянието си.
Равносметката ми….
Антидепресанта помага. Работи си препарата. Не лекува той, лечебно е само спокойствието и възможността да промениш навиците, средата, мисловните модели. Препарата служи да вържеш болестта, да я затапиш, за да не ти прави поразии. Дава ти възможност малко по малко, на порции да изпускаш през тапата болестните усещания, когато и колкото имаш сили. Сякаш страданието е натрупано в определено количество и то не може да анихилира, а ни е отредено да го преживеем, да го отработим, да го изгорим, нещо като гориво е.
Наведнъж би било взривоопасно, но антидепресанта ти дава възможност да го разпределиш във времето.
Другата ми поука е с противоречивите концепции на лечителите.
Психиатрите величаят препаратите, много от тях печелят солидно от споразумение с производителите да предписват определени марки. И имат интерес да ги продават дълго.
Псхотерапевтите пък продават друго.
Техният продукт е в търговска война с псхихотропната фармация. Много от тях не само отричат антидепресантите, но и категорично ги обявяват за сигурен път до пълното пропадане. Само те били посветени да лекуват истински.
Много е жалко, че здравето и живота на хората напълно законно се завъртат така в рулетката на враждуващи търговски интереси.
Решението?
Не се отпускайте напълно в ръцете нито на едните, нито на другите.
Вземете най-доброто от тях като качество и количество, но не позволявайте да ви шантажират.
За мен добър психотерапевт би бил такъв, който е страдал и се излекувал от което и аз страдам.
Добър психиатър е този, който не захаросва положението ми, не ми спестява нищо, не ме информира минимално, колкото да не навреди на собствените си интереси.
Колкото и да сте болни, бъдете наблюдателни, бъдете учтиви, уважавайте, но бъдете и критични, креативни, любознателни и не поставяйте собственото си самочувствие под ничие друго. ; )
Григоре, ти какъв извод би направил от 45 дневното ми слизане на половин доза? Тове, че издържах дълго може ли да се счита, че мозъчето все пак е възвърнало част от силите си?
Следващият опит за слизане няма да е по-рано от зимата и задължително с консултация с психиатъра ми.
@Н.М.: Принципно дългото издържане говори за някакво съвземане, но е добре това да се установява не чрез проби.
До 45 дни проблемите от намаляването или изчезват, ако проблемът е само то, или се засилват, ако болестта още не е победена. Във втория случай мъдрото решение е именно човек да продължи да се лекува, докато я победи.
За съжаление прекалено много колеги са бизнесмени в престилки. Колкото и горещ поддръжник да съм на пазара и демокрацията, трябва да призная – където влезе бизнесът, медицината излиза оттам на спринт и не си и помисля да се върне някога повече. Нямам представа как този проблем може да се реши.
Другият ми опит за слизане ще бъде много бавен и плавен. Според психиатърката ми тия супер тънки нямалявания са лиготия. Тя смята, че активното вещество е нищожно малко и не било равномерно разпределено в обема на хапчето и нямало смисъл да се дели на трохички. Не мога да разчитам на нея за акъл.
Дори и да отнеме още година – две,
искам да намалям с по 15-20% на 3-4 месеца.
Въпросът е как да го направя прецизно с това 4мм. хапченце есобел 10мг.? Деленето до 1/4 тоест на 2.5 мг. става и с нож, но на 1.25 и 0.75 мг. вече е работа за под микроскоп.
Вариантът със разтварянето е добър, ако разтворя добре стрита таблетка в 200мл. сок и да речем съм на 2 мг. дневно, трябва да пия 40мл. от сока, но каква е гаранцията, че няма да нацеля 1мг. трохи нишесте и лактози и само 1мг. есциталопрам? И тоя сок трябва да стои с препарата 5 дни докато го изпия, какво ще стане с активното вещество? Утайка, химическа реакция, разпад???…
Извинявам се за графоманията, ама такова е положението, с това състояние имаме нужда от обсъждане и рефлексия. Може би се чудиш, Григоре на “пешън”-циентите защо бързат да се отърват от лекарствата дори и да са доволни от тях?
Ами именно заради наблюдението, че немалко хора се лекуват 3,5,10,15 години и при опит за спиране описват, че ги връхлита същият гаден адец отпреди лекарството.
Голямата мечта и надежда на заболелият е, че може и ще се върне към положението си отпреди, да се види пак същият онзи здрав и преливащ от енергия човек, който е загубил някъде по пътя.
Сякаш обаче съвременната наука остава едно усещане, че обратимостта на патологичните процеси в тази шантаво слоооооожна невро машинка не е нито сигурна, нито пълна. Това плаши. И точно тук, в това деликатно място удрят шарлатаните с тяхните безконечни нови и нови изобретения, които идват като спасителната алтернатива от студената, прагматична наука.
Като си едва на няколко месеца с лекарство и се ослушваш и оглеждаш за резултат, па да попаднеш на човек, който е имал привилегията на дълги години медикаментозно лечение, а говори за същите ужаси…Доста демотивиращо.
Мен ме успокоява разликата ми от тях, че аз нямам схващането “гълташ хапчето и я караш както ти дойде”.
Явно тия хора не са променили нищо за тези години. И какво? Закотвят се на кораба за години, да приминат бурите, един ден отварят кепенците и с ужас констатират, че са в абсолютно същото море? Ами къде да си бре, джанъм? Нали си на котва?
Преди 13-14 години след големи проблеми с господа военните и сбърканите им казарми, след като се уволних и уж всичко премина….ме отнесе мощна депресия. Отключи се от единственото ми през живота пушене на марихуана, но за скапан късмет тия дето почерпаха били я смесили с долнопробен синтетичен амфетамин – пико. Деперсонализация, пълен блокаж на ума, зловеща ежедневна мигрена, диария, невъзможност за хранене, кошмари, сънна парализа, непоносимост към шум и светлина, тежки пристъпи на ужас…Домашен затвор.
Като диагноза имах афективно разтройство. Вече не помня колко препарата са ми експериментирали, но нямах антидепресанти.
След 6-7 месеца ни на тоя, ни на оня свят, на някой му беше хрумнало да ме пробва с Ривотрил.
Бях хлапе и идея си нямах с какво съм забъркан, интересуваше ме само кефа, че отново можех да изляза навън и да живея. Пих го около година. Чак когато почна да не ми достига обичайната доза, почнах да чета и разбрах, че “супер чудодейният, безконкурентният, гениален Ривотрил ме е стиснал здраво.
Попаднах на свестен психиатър и ми състави схема за отнемането. Въпреки това изглеждаше непосилно.
Междувременно ми се отдаде възможност да погостувам на приятели в чужбина. Случих на перфектна пролет в малко планинско градче, с река и вековни гори. Аз съм художник, за мен природата е възхитителна във всичко. Няколкото месеца там ме обляха със съживителна подрост, радост, абе прераждане. Не че нямах кризи, но бързо бягаха от мен.
След като се прибрах в България вече преломният тласък се беше случил!
От този момент вече почнах да се издигам, отървах се от Ривотрила, работих си, успях да направя глупостта и да се оженя (хахахахахахаха смея се, защото беше детинщина) но даже последвалите проблеми и развода не ме спряха да оздравявам все повече.
Поне 10 години си пращях от сила и здраве, докато не ми се случи трагедията със смъртта на приятелката ми. Изпитанието с Ривотрила беше много по-тежко, бях по-млад, да, което е в плюс, но и значително по-наивен, незнаещ, неможеш и объркан.
Вярвам, че и сега ще съумея да се издигна. Как може да не вярва човек в себе си? Да, имам наследствена предразположеност към депресия, да чувствителен съм, то и за това съм способен на изкуство. Но сега в началото на зрялата възраст си правя извода, че се разболях именно защото това идва да ми каже, да ми изкрещи, че е време за нов етап, нова житейска ера, време да бъда нов човек. Твърди се, че за около 10 години човешкото тяло напълно обменя материята си, тоест нямаш и един атом от онези, от които си бил съставен преди това.
Не се заблуждавайте, че нашата душа и дух имат призрачна природа и са нещо параномално отделно от тялото.
Цялото ни същество се състои от материя и нейната функционалност е всичко онова, което наричаме живот и всичко в него. Още повече, че сама по себе си материята не е материална, а енергийно – информационна субстанци, това може да се интерпретира и като духовна същност, но гарантирам, че в нея знахарите, свещениците и окултистите са напълно безсилни.
Както споменах, щом е възможно пълна, естествена смяна на материята ни, защо да е невъзможно и пълно обновяване на психиката? Чудо въпреки всичко има и то е именно Животът като факт. : )
Докато има живот има и шанс той да се подобри, а това е чудна възможност, любопитство и предизвикателство, което си струва да се провери, пък и най-вероятно именно в това се състои и неговият смисъл, за който не спираме да питаме.
@Н.М.: За деленето на хапчето – понякога най-добрият вариант може да е внимателно стриване на ситен прах, добро разбъркване на праха, оформяне на равномерно дебела пътечка от него и делене на пътечката на равни части с нож. Ако умеете да го направите, може да е вариант.
За съжаление обратимостта на патологичните процеси където и да е в организма не винаги е пълна или изобщо възможна. Като цяло сме свикнали, че веднъж почнати, сърдечни лекарства от типа на бета-блокери се пият цял живот. С психофармаката нещата са дори по-добре, при нея все пак има сравнително приличен процент, който се оправя или закрепва много сериозно. При сърдечните лекарства той е значително по-малък. Просто трябва да свикнем, че на този етап медицината не винаги може да възстанови всичко до пълно здраве. Прави сме да сме максималисти и да се надяваме да проможе повече. Но не сме прави да забравяме, че преди двеста години смъртността от бронхопневмония е била над 20%, че крале са мрели от гранулом или апандисит, че пернициозната анемия е значела смъртна присъда, че за нито едно психиатрично заболяване не е имало никакви лекарства… Нека хем искаме повече, хем се радваме на каквото имаме. Преди 100 години смъртността от грип е била като сега от СПИН, за бога! Сега „умрял от грип“ звучи като виц. Да не говорим за смъртността или инвалидността от сто вида шарки, паралич, дифтерия, коклюш, тетанус, бяс, холера, чума… Ако не бяха „вредните“ ваксини, „Галошите на щастието“ на Андерсен щеше да е не приказка, а документална притча.
Ако сте минали по този път, според мен няма съмнение, че ще се вдигнете отново. Да, това да се промениш помага много за вдигането. И да, човешкото тяло напълно обменя материята си, не за 10, а за под 5 години. Текат и се променят не само реките, а и собствените ни личности – и слава богу. Затова можем да станем по-здрави и по-добри, ако се постараем.
Знахарите и окултистите понякога са безсилни, дори свещениците също. Личното ми мнение е, че ако една религия бъде изчистена от заблудите, в нея ще остане голяма доза правилно разбиране за ролята на абстракциите в реалния, материален свят. Не го налагам на никого – просто така смятам. Затова и понякога мъдрите и добри свещеници (а нерядко дори мъдрите и добри знахари или окултисти) могат да са полезни в значителна степен при психически заболявания.
И да, също се подписвам с две ръце под думите, че най-голямото чудо е Животът, и той е разкошна възможност да постигнем всичко, което искаме. Включително да оздравеем. Благодаря ви от сърце за тези думи!
Много ми допадат такъв тип хора като тебе, винаги са ми били нужни, някога имах такъв кръг приятели, беше креативен и безметежен период. Здравословна за мен среда.
Но поостаряхме и….отвя ни вятъра на промяната насам – натам.
Обикновено на мен се разчита за опора и стабилен събеседник, не само изслушващ, но и разбиращ, вдъхновяващ. Емпатията уморява обаче. Както и да е.
Интересно се получава с връщането на 10 мг. есобел.
Вдигам се още на третия прием. Хм…Което се покрива с разпознаването на синдрома на отнемане. Очаквах да минат поне 2 седмици на 10 мг за да усетя подобрение, защото направихме извода, че болестта не е добре овладяна, а сега реагирам като при отнемане….Явно съм от доста нетипичните.
@Н.М. Благодаря за добрите думи.
Да, това да помагаш винаги има цена. И може би така е по-добре – иначе щеше да е твърде лесно и евтино, и нямаше да го ценим… Но пък има и нещо друго. Тялото ни е съградено от това, което ядем, но личността ни е съградена от това, което вършим. Когато помагаме, когато даваме, ние тренираме силите на личността си, точно както чрез физическа работа тренираме тези на тялото си. И точно както добрата физическа форма, силната личност после е от полза за самите нас. Свети Франциск от Асизи го е усетил много точно – когато даваме, получаваме.
Серотонин-потенциращите антидепресанти действат върху депресията чрез една доста дълга и сложна верига. Те съвземат серотониновата система, тя действа върху други, и така доста път, докато се стигне до баланса между катехоламиновата и ацетилхолиновата. При тях, особено при SSRI групата, често при увеличаване на дозата отначало се наблюдава кратко подобие на синдрома на отнемане. Подобрението започва да идва след него. При различните хора отнема различно време, от ден-два до около седмица.
Здравейте,Григор!Не съм писала отдавна.Бременна съм в 8 месец,от първи месец пия серопрам-1 и 1/2 на ден.Бях на флуанкосол 2 т на ден,но психиатъра го спря и от началото съм на 1 и 1/2 серопрам.Но вече не се издържа,само ме поддържат,но вече съм на ръба-не спя иЗобщо вече,изнервена съм,депресирана много и плачлива.Искам съвет от вас-психиатъра ми е в чужбина за няколко дни-какво бихте ме посъветвали да включа към терапията,за да иЗнося по-спокойно бебетата(чакам блиЗнаци-може би и двойни хормони)?Флуанксол или ривотрил или нещо деуго?Наистина не издържам,иЗпадам в истерии:(,а депресията че смазва-по принцип съм с паническо с депресивни епизоди.Благодаря
@Велина: Здравейте и честито!
За съжаление в такъв момент нямам добра препоръка за лекарства. SSRI препаратите, които биха ви облекчили, имат нужда от няколко седмици, за да подействат; ако това е приемливо за вас, бих препоръчал да помислите за Золофт. По-бързо действащите препарати от типа на флуанксол, ривотрил и прочее за съжаление и носят малко по-голям риск за бебетата. При положение, че ви остава само месец и нещо, ще е жалко да стане фал.
Бих се осмелил да ви препоръчам неспецифични успокоителни средства. Чай от мента би трябвало да помогне в някаква степен. Поставяне на стъпалата в топла (не гореща!) вода – също. Успокояващи миризми – липа, маточина, мента – също трябва да имат ефект. Меко, нито силно нито слабо осветление – също. Прекарване на време на слънце, сред природа. Успокояваща и релаксираща музика. Филми с добродушен и приятен хумор. Весели и развлекателни книги. Позитивни хора наоколо… Само по себе си никое от тези неща не е достатъчно силно, за да окаже видим ефект. Всички заедно обаче могат да се окажат достатъчни, за да успеете да издържите.
Стискам ви силно палци!
Благодаря ви,ще стискам,оставам на серопрама и нищо друго,мисля за момента когато ще родя и ще се стабилизирам с добра терапия:)Лека вечер:)
@Велина: Желая успех! А родите ли, радостта от детенцето ще е могъщ антидепресант. 🙂
Здравейте! Изписано ми е Бриека за тревожност. Пиле,че е за болки и др. Има ли зависимост както при антидепресантите,тъй като съм на Ксетанор 3/4 и го намалам
@Яница: При антидепресантите няма зависимост. Намаляват се постепенно, за да не „разрита“ рязкото намаляване болестта отново.
Здравейте, г-н Гачев! Благодаря за информацията в тази статия. Научих много неща.
В момента спирам Анафранил. Не съм се допитал до лекаря, който ми го изписа, защото реших да не ходя повече при него. При започване пих 3x10mg на ден за 10 дни, след което увеличих на 2x25mg, както ми беше предписано. Вчера (22.03) намалих отново на 3x10mg след 6 месечна терапия, и смятам да пия тази доза за 10-на дни, също както в началото, след което окончателно да спра. По-горе прочетох, че Анафранил е едно от най-лесните за спиране лекарства, но и също че като цяло продължителността на спиране на антидепресанти трябва да е обемна, а намаляването на дозата трябва да е много постепенно. Исках да съм сигурен, че няма да направя някой фал. Бих се радвал да ми кажете дали спирам лекарството правилно.
@Христо Ташев: Първото и най-важно при спиране на Анафранил (или което и да е друго лекарство) е дали необходимостта от него е изчезнала. Ако не е, значи го спирате неправилно, независимо от начина на спиране.
Начинът да прецените дали трябва да спирате лекарството или не е да попитате лекаря, който ви го е предписал. Или друг лекар, който е специалист в дадената област и познава отлично историята на заболяването ви и причината за предписването на точно това лекарство, в точно тази доза и по точно тази схема. Тези познания се придобиват с поне един много внимателен и подробен преглед и продължителен разговор. И двете има как да се случат по Интернет колкото има как да пробвате по Интернет вкуса на ястие.
По тази причина не мога да ви дам отговор дали спирате Анафранил правилно – просто принципно няма как да зная всичко, необходимо за да го преценя.
Григор каже те ми трябва ли да се спре антидепресант преди анестезия и какъв е риска,защото ми предстои отстраняване на жлъчен мехур и някои анестезиолози казват категорично спиране няколко дни,а някой,че не е проблем
Трябва ли антидепресанта да се спре преди операция? Има ли риск,защото някой анестезиолози не дават упойки при АД
@Яница: Единственият, който знае точно каква упойка ще ви бъде поставена и в какво количество е анестезиологът, който ще отговаря за вашата операция. По тази причина единствено той може да ви даде този отговор. Говорете с него предварително и му кажете какви точно антидепресанти в каква доза вземате, и защо ги вземате.На тази база той вече ще може да ви даде отговор. (Ако дори тогава не може да се отговори с точност, е възможно да иска да ви прегледа и/или да ви пусне някакви изследвания, в зависимост от какво е нужно да се знае за конкретната комбинация антидепресант / упойка.)
Григор възможно ли е да имам серотонинов синдром щом пия Ксетанор(сероксат) 10 г по 1 тб
@Яница: Предполагам, че имате предвид по 1 таблетка от 10 мг на ден? Не. Ако тази мисъл ви плаши, е вероятно дозата Ксетанор да е ниска и да е добре да се увеличи, или да се добави някакво друго лекарство по преценка на лекаря ви.
Naprotiv.Piq veche 10 godini Seroksat,a posle Ksetanor po 20mg=1tb
@Яница: Ако непрекъснато ви мъчат страхове – за спиране на антидепресанта, серотонинов синдром и прочее – очевидно състоянието ви не е овладяно достатъчно. Категорично ви съветвам да говорите по въпроса с лекаря си.
Здравейте,от днес започвам прием на ципралекс след 5 години прекъсване.Възможно ли е да започна с четвърт таблетка от 10мг.Лесно се дили на две.За четвърт,какво бихте казали?
Здравейте! Пия Ксетанор 20 мг,но с мъжа ми искаме да имае дете. Неонтолозите казват,че с този медикамент е абсурдно и психиатъра предложи Ципралекс,но съм го пила и не съм добре с него. Въпросът ми е кои са евентуалните антидепресанти,които са безопасни в моя случай?
@маринела: Правилната начална доза е тази, което е определил лекарят ви. За да я определи, той взима предвид куп неща, които аз не зная, а е важно да бъдат взети предвид. Съветът ми е да спазите указанията му.
@Яница: Ксетанорът наистина е от малко по-рискованите за бременността антидепресанти. Те обаче са огромна група лекарства, и в нея не всяко е подходящо за всеки пациент (както сте установили). Преценката кой антидепресант е подходящ при вас може да даде само лекар, който знае за вас много – колкото знае вашият лекар. Затова мъдрият подход би бил да попитате него за друг антидепресант, който той очаква при вас да има добър ефект, и е сравнително безопасен за бременността.
Здравейте!
От 8 месеца пия по 10 Мг дневно ципралекс. Чувствах се невероятно добре, дори обмислях да започна да го спирам. От една седмица насам обаче започнаха да се връщат симптомите, които имах преди лечението, без да съм намаляла дозата. Ме мога да си обясня каква може да бъде причината. Чувствам се без сили, разсеяна, имам световъртеж, гадене, прескачане на сърцето… всички гадни усещания, които в крайна сметка ме доведоха до приема на антидепресант. Имате ли предположение каква може да бъде причината и какво да предприема?
@К_: Причините могат да са най-различни. Говорете с лекаря си за този проблем – той ще може да ви даде по-добър съвет от мен.
Здравейте, г-н Гачев! В края на април т.г. ми бе предписан Золофт по 1т. дневно плюс Тритико 1/3 т. вечер. Поради страничните ефекти видях голям зор докато свикна с дозата, минах през четвъртинки, половинки и т.н. В крайна сметка чак сега започва третата седмица на прием на въпросната предписана доза. За този период ми се редуваха депресивни дни с дни на прилив на енергия, даже леко в повече. От 2 дена обаче съм странно подтисната. Тук чета, че е рядкост Золофт да не помага. Възможно ли е да е все още рано за антидепресивния му ефект? Все пак го пия в някакви дози от края на април. Как да разбере човек дали попада в групата, на която АД не действат? Благодаря предварително.
@L_a: Възможно е да е все още рано за антидепресивния ефект – изчаква се поне до края на третата седмица откакто сте на пълната доза.
Накратко историята ми . След изключително неприятно преживяване и след няколко годишен постоянен стрес , отключих паническо разстройство. Стигна се до болница заради получени екстрасистоли. Психиатър ми постави диагноза Тревожно разстройство и ми изписа Ципралекс. След болницата изпаднах и в депресия. Ципралекса отказах да го пия ..опитах да се справя сам. След няколко месечни мъки, се позакрепих малко. Но от началото на Април нещата се повториха. Натрапчиви мисли от най-кофтите , никакъв интерес към никой и нищо, никакво желание за нищо, постоянно мислене за състоянието. Започнах психотерапия при психиатър-психотерапев, занимаващ се с когнитивно-поведенческа терапия. По негово мнение…да не избързваме с приема на антидепресанти. За сега не иска да ми изпише. Аз обаче съм на периоди – час горе долу добре, след това нещо ме “изръчка” вътрешно и започвам да се замислям и чудя, дали все пак да не прибягна до Ципралекса, който ми изписаха преди половин година . Тогава отказах да го пия заради страхът от страничните ефекти ( че е възможно да се появят суицидни мисли, които при мен не липсват ). И сега …на никъде. В крайна сметка дали да започна АД или не ? Знам, че това ще си е мое решение най-вече,но ми е интересно да чуя някое и друго мнение.
Благодаря Ви за отговора! А това редуване на състояния – подтиснатост, ажитираност…, е ли показател, че биохимията на мозъка е в процес на наместване?
@Весо: Ако съдя по описанието, без антидепресанти е изключително малко вероятно да оздравеете – всъщност, е било много лоша идея да откажете да ги вземате. Така че правилният отговор е „зависи дали искате да оздравеете, или не – изборът си е ваш“.
@L_a: Най-често да.
Здравейте отново, г-н Гачев!
В предишните си писания пропуснах да Ви благодаря за изключително ценната информация, която открих тук. Искам също така да изкажа възхищението си (без да Ви лаская) от проявената от Вас човечност, съпричастност и безкористност – рядко срещани днес качества!
Ще Ви занимая още малко със себе си. Както писах, приемам Золофт вече четвърта седмица. Усещам добрия му ефект – събуждам се с желание и ми се правят различни неща (забравени от мен усещания..). За съжаление обаче ме напряга на чисто физическо ниво. Активизира ме явно в повече и на моменти не мога да седя на едно място, трябва да правя нещо с ръцете си, затруднявам се с разни по-фини действия (даже писане на ръка). Не е през цялото време така, но на моменти е доста неприятно.. Тук прочетох, че такъв ефект е възможен при по-неспокойни хора.
Посетих психиатъра си и той ми изписа Феварин 100 мг – 5 дни по 1/2 и после по 1 табл. (вместо Золофт).
Какво мислите за този препарат; като съдя от постовете по-горе, сякаш не се предписва често? Притеснява ме да не се загуби положителният ефект на Золофта.. Мога ли по-рано да започна да приемам по 1 табл.?
Аз разбира се разговарям с психиатъра, но ще радвам и на Вашето мнение.
И още нещо, което сигурно представлява интерес за повечето тук: толкова ли е фатална комбинацията от АД и чаша вино/1 бира напр.? Какво точно се случва – променя се ефектът на лекарството, товари се черният дроб в повече? Лекар ми е казвал, че нарочно се забранява алкохол – на принципа “без едно мога, с едно не мога”.
Благодаря предварително, бъдете здрав!
@L_a: За да ви предпише препарата по точно такава схема, психиатърът ви със сигурност е съобразил някои неща, които е научил от преглед, разговор и т.н. Аз не ги зная, така че нямам как да преценя дали схемата е правилна. Моят съвет е да ги вземате по нея.
За радост или съжаление, ефектът на психофармаката е по-индивидуален от този на повечето други лекарства. На практика е невъзможно да се предскаже колко точно силен ще е ефектът на лекарство от тази група при конкретен пациент. Просто мозъците са по-индивидуални и различни от повечето други човешки органи… Затова предлагам да изчакате и да видите. Най-вероятно е ефектът също да е добър.
При съчетаване на антидепресант с алкохол се променя ефектът на лекарството, може да се усили ефектът на алкохола и определено черният дроб се товари повече. Затова не е добра идея да ги съчетавате, дори ако алкохолът е само чаша вино или бира.
Успех!
Благодаря Ви за отговора!
Започнах Фаверин, трети ден вземам по 1/2 табл., но забелязвам, че депресивното състояние се завърна в някаква степен.. Нормално ли е това при смяна на препарати? Трябва ли отново някакво натрупване на новото лекарство и изчакване на 2-3 седмици ? Решила съм сериозно да се лекувам и стискам зъби, но губя кураж на моменти..
@L_a: За съжаление в това отношение нещата са много индивидуални – няма как да ви кажа с точност какво ще е при вас. Моят съвет е да пробвате. Ако обаче след три седмици на пълната доза нещата не са се оправили, задължително говорете отново с лекаря си.
Здравейте Григор,
Сигурно от три години не съм влизал във Вашия блог, причината е, че при мен проблемите с ПР постепенно отшумяха, включително и поради вашата безкористна помощ и подкрепа, за което съм много благодарен! Виждам, че продължавате да помагате на хората и Ви желая здраве и успех!
Сега пиша по повод на една добавка, която купих през 2015 г., смятайки, че ще ми трябва, но така и не я използвах, а после я забравих. Става дума за 5-HTP с витамин Б6 – https://www.amazon.com/Vitamin-Shoppe-5-HTP-120-Capsules/dp/B00012NBW6
Опаковката е със срок 02.2017 г,. но не е разпечатвана, държана е на хладно и според мен може да се ползва поне още една година.
Ако и Вие смятате, че може да се ползва, моля Ви да ме посъветвате къде да я предложа (безплатно, разбира се), за да помогне на някой, който има нужда от нея.
Пропуснах да си пиша имейла – svilenpan@hotmail.com, ако някой има нужда от добавката, направо да ми пише, за да му я изпратя.
Поздрави
Свилен
@Свилен: За съжаление в момента не ми хрумва подходящ човек. Но поемам ангажимента да разпитам наоколо.
Здравейте, х-н Гатчев!
Изчетох всичко до тук, изключително полезно е за мен, но моят проблем е следният:
От 5 години съм на Велаксин -1 капсула от 0.75 мг. Искам да направя опит да го спра, но как да намаля дозата, при положение, че не е таблетка, която може да се раздели с нож, а е капсула?
Извинете за допуснатата грешка в името Ви, г-н Гачев! 🙂
@Lirena: Важният въпрос е не как, а дали да го спрете. Това може да прецени най-добре вашият лекар – говорете с него внимателно. Да спрете антидепресанта, ако не ви е нужен повече, е много добра идея. Да го спрете, въпреки че ви е все още нужен, е много лоша идея. Трябва да разберете кое от двете е.
Иначе деленето е най-лесно. Капсулата се отваря и съдържа прах. Изсипете го на метално фолио или друга гладка и суха повърхност, разделете купчинката с нож на нужния ви брой равни части и готово. На много места могат да се купят празни капсули, в които да слагате частите.
Много Ви благодаря, г-н Гачев!
Реших да спра АД, тъй като от 20 години съм на антидепресанти, а с Велаксин съм от 2009 г. Нямам симптоми на ПР и депресия от близо 5 години, но не зная дали е от ефекта на Велаксин или от включения към него Ламиктал. Моята лекарка добави Ламиктал, като обясни, че той е стабилизатор на настроението. Също така каза, че след време е добре да спра АД и да остана само на Ламиктал. Сега, обаче като говорих с нея, ми каза директно да махна цялата капсула Велаксин. Опитах, но получих усещане като преминаване на ток от челюстта, през ухото и към главата, нервно напрежение, както и безпокойство и лека депресия. И веднага се върнах на дозата. Обясних на лекарката как се чувствам, при което отговорът й беше, че в такъв случай не трябва да спирам Велаксина. От това, което чета тук, смятам, че това, което описах, са симптоми на отнемане. А според Вас?
Пропуснах да отбележа, че капсулите съдържат не прах, а някакви дребни топченца( жълти и бели). Не зная има ли значение колко жълти и колко бели трябва да попаднат в дозата при разделянето. Защото това вече е трудно.
@Lirena: От колко години сте на антидепресанти няма абсолютно никакво отношение към това можете ли да ги спрете. Дори това да нямате симптоми от дълго време не е напълно надежден показател. Малко по-надежден (не напълно, но все пак) е да ви каже лекарят ви, че можете да го спрете.
Цяла капсула Велаксин не всеки може да спре отведнъж. Възможно е спирането да е твърде рязко и това да са симптоми на отнемане. Ако продължават два-три дни, максимум седмица, и после изчезват, вероятно проблемът е този. Ако обаче седмица или повече проблемите не отминават, това не са симптоми на отнемане, а признаци, че засега не можете да спрете лекарството.
Ако нещата са гранични и не накланят сигурно везните, пробвайте първо да намалите Велаксин наполовина, както е описано в статията, и чак след това да го спрете (в последователността и сроковете, които са описани). Така би трябвало да си проличи какъв е проблемът.
Съотношението на жълти и бели топченца във всяка половинка трябва да е горе-долу същото като в капсулата нацяло. Дребни разлики са приемливи. На практика, ако просто разделите купчинката с нож на две, шансът да улучите лошо съотношение е твърде малък.
Да, напълно съм съгласна с Вас. Аз съм емоционална натура и лесно се депресирам. Лекари ( няколко до сега) са ми казвали, че по-добре е да приемам АД в поддържаща доза едва ли не “до живот”. Но притеснението ми е, че след толкова дълъг прием няма как да не навредят на черния дроб( и не само). А пък и не си представям след време- например след 65 годишна възраст как ще се чувствам с прием на АД. Дори и в листовките е отбелязано, че АД не се препоръчват на пациенти в напреднала възраст.
П.П. Аз съм на 50 г. Започнах АД на 30 години.
@Anonymous: Възможно е и наистина поддържаща доза АД да ви е нужна до живот. (Възможно е и да се окаже, че не е така и че на някой по-нататъшен етап можете да го спрете.) Ситуацията с нищо не е по-различна от повечето лекарства за сърце – те също обикновено се вземат до живот, и никой не протестира. (И не трепери, че ще му съсипят черния дроб.) Реалното положение е, че те удължават и правят по-качествен живота на пациента – всичко останало или е нечия измислица, или е без голямо значение на фона на предимствата.
Затова съветът ми е повече да се радвате на живота и възможностите, които лекарството ви дава, и по-малко да четете глупости по листовки, в Интернет и т.н.
Здравейте Григор,ето и мойта история.Преди 2години започна главоболие и сърцебиене,отидох на невролог и той ми изписа деанксит 1табл.сутрин за няколко месеца.Пия го вече 2 г.като през това време съм се мъчела да го спра поне 15пъти.Като преди 2 месеца реших да го спирам,1месец го пих през ден,издържах три приема през два дни истана нещо страшно.Вдигнах кръвно,главоболие,сърцебиене,стягане в гърдите все едно ще получа инфаркт,нервно ми беше,започнах пак деанксит,мента,глог,валериан,валидол,седатив,10часа ми беше лошо,следващите 3дни също.Отидох на психиатър,каза ми,че това е паническо разстройство,изписа ми есцитил по1т.сутрин и ксанакс по1/2т при нужда.От четвъртия ден започнах да вдигам кръвно,изтърпях още 3 дни и пак на психиатър.Каза ми,че щом вдигам кръвно това е от серотонина имала съм непоносимост и неможе да ми изпише никакви АД.Върна ме на деанксит сутрин и обед по 1т. и клонарекс 0,5мг сутрин и вечер по1/2т.Пих ги 1месец.След това пак на психиатър.Каза ми деанксита да го пия още поне 1година,а клонарекса 7 дни сутрин по 1/4 и вечер1/2,още 7 дни сутрин и вечер 1/4 и още 7 дни само вечер 1/4 и да спирам. Минах 7 дни сутрин и вечер по 1/4, но от 3 дни ми е нещо нервно и смятам да остана на 1/4 два пъти още поне 1 седмица.Правилно ли е,това синдром на отнемането ли е? А вярно ли е,че имам непоносимост към серотонина и трябва да пия деанксит постоянно.Мисля д аходя и на психолог,добра идея ли е?
@Славка: Лекарство се спира когато изчезне необходимостта от него. Спиране без да е изчезнала тази необходимост е търсене на белята с фенер посред бял ден. Всеки опит за спиране без да е изчезнала болестта подхранва болестта, отлага излекуването ѝ и често налага добавяне на още лекарства, за да бъде овладяна.
Непоносимост към серотонина може да има във вселена, в която съществуват рептили и планетата Нибиру. В реалния свят такова нещо няма как да има. Вероятно психиатърът е имал предвид серотонинов синдром.
Да останете на 2 х 1/4 още една седмица е окей. Ако усещате, че имате нуждата, моят съвет е да го направите. (В този случай останете на 1 х 1/4 също 2 седмици вместо една.)
Ако съдя по описанието, не ми прилича на синдром на отнемането – по-скоро на временно влошаване на състоянието. (Всяка болест си има пикове и падове.)
Дали ще трябва да пиете деанксит постоянно зависи от болестта ви. Ако толкова пъти сте се опитвали да го спрете без нужда, не е изключено да сте я докарали дотам. Но да се надяваме, че не е така.
Благодаря за бързия отговор,а когато спра клонарекса и ако ми се появят някакви симптоми, отново ли да започна да го пия или да изчкам известно време и ако не изчезнат да ходя на психиатър.От 3дни пия невролаксин и мисля че има ефект,дано да се справя и да махна тоя клонарекс,защото психиатъра ми каза,че има зависимост и да ги спирам.
Деанксита обедното хапче как мога да го спра,да разделям ли таблетката или през ден,през два и т.н. Все пак 2год.бях на 1т.деанксит само сутрин и ми беше добре.
@Славка: Моят съвет е да се консултирате с психиатъра си за тези неща. Той познава заболяването ви несравнимо по-добре от мен; аз не знам за него достатъчно, за да отговоря на тези въпроси с увереност. По-разумно е.
Здравейте.Адмирации за прекрасно написания материал.Доста неща съм изчела и доста психиатри посетила,но никъде и никой не ми е пояснявал точния начин за спиране на АД.
Преди 8год.ми поставиха диагноза карцином на щитовидната жлеза.Знам че това е много важен орган,който също е отговорен за възникване на депресия.Дали от цялостното и отстраняване,стреса от диагнозата,радиоактивния йод или доживотно поддържан изкуствен хипертироидизъм,няколко месеца след операцията започнах да пия АД.И така вече 8 год. Започнах със Seroxat-мн.добър АД,но сменихме на Velaxin, който пия вече 5год. Сама регулирам дозата на лекарството,в зависимост как се чувствам-от 150 до 300 мг. Опитвала съм 2 пъти да ги спра,с консултацията на психиатъра,но според неговите препоръки спирането става с намаляване на дозата за 2-3 дни и спиране.Естествено резултатът беше 10-15 дни без АД, и след това отново започвах да ги пия.Сега отново реших да опитам да ги спра.Въпросът ми е можете ли да опишете какви са симптомите на отнемане на АД,защото аз такива не усещам,освен малко нервност и как мога да разделя хапчето Velaxin οτ 75 мг.на 60 мг.,на 55 мг.и т.н, имайки в предвид, че самото хапче е неделимо и се състои от мека капсула,пълни с малки топченца лекарство.
@Даниела: „Малко нервност“ може да бъде един от симптомите на отнемане – а може също да бъде и симптом, че засега организмът ви все още не може без АД. Моят съвет е да изчакате докато тази нервност изчезне, и поне още две седмици след това, преди да продължите да намалявате.
Топченцата в капсулата са всъщност лекарството. Изсипете ги и ги разделете на купчинки с нужния ви размер. 60 мг са четири пети от 75 мг – разделете купчинката на 5 равни по размер и вземете четири от тях.
Капсулата също може да е важна част от нещото – пийте необходимата ви доза поставена обратно в нея.
Здравейте. Много съм впечатлена от качеството на материала Ви. Благодаря Ви. Възможно ли е да Ви срещна за лична консултация?
@зари: Пишете ми на е-майл – grigor в домейна на този сайт.
Здравейте, Г-н Гачев! Поставиха ми диагноза Бордърлайн преди 5г. (Гранично личностово разстройство). Пия АД. Въпроса ми е запознат ли сте с това състояние. Било рядко срещано в България. Намира се малко инфо и малко специалисти са запознати с него.Лекува ли се? Благодаря!
@thecoollion: Дотук информацията не е дори началото на абсолютно необходимото, за да мога да преценя какво описвате. Затова нямам как да ви дам точен отговор.
Здравейте! Радостно е, че в България има хора, които пишат ценна информация по темата. Аз самият пия Сероксат от 2011 година, по 20 мг дневно (140 мг седмично). Беше ми предписан за тревожност. В момента се чувствам добре, и реших да предприема отдавна планираното. Планирал съм от следващата седмица да започна да намалявам дозата с половин таблетка (10 мг.) на всяка пета седмица, което означава, че ще задържам намалената доза по 4 седмици след всяко намаляне. Ноември и декември ще приемам по 100 мг. седмично без да намалявам. Три дни по едно и четири дни по половин хапче, като редувам дните на цяло и половино.
Януари и февруари продължавам да намалявам дозата с по 10 мг на всяка пета седмица , докато стигна доза от 70 мг седмично, или – половин таблетка дневно. На тази доза мисля да задържа минимум 3 месеца.
Така за времето до март 2018 ще съм минал от 20 на 10 мг дневно 🙂 Приемам намаляването на Сероксат изключително сериозно, защото съм пробвал различни неща и знам за какви неприятни усещания става дума. Особено гаден е електрошокът в мозъка и нервната система…
@Paul Collins: Ако намаляването не ви е препоръчано от добър психиатър, имайте наум възможността организмът ви все още да не се е възстановил от болестта и да има нужда от лекарството в сегашната му доза. (Всъщност, имайте наум тази възможност дори ако намаляването ви е препоръчано от психиатър.) Не се плашете, не променяйте плана си – добър е. Просто ако се окаже на даден етап, че организмът ви не може дълго време да започне да се справя безпроблемно, мислете за тази вероятност.
Честно казано, психиатърът, който първоначално ми предписа Сероксат, е от най добрите. Въпреки това, след 20тина минутна среща, той ми препоръча да не спирам Сероксат. Също така и ми каза, че може и цял живот да го вземам. Така, както хората взимали лекарства за сърце. Човекът ми помогна много, но не разчитам на него да ми помогне да се върна към живот без патерица.
@Paul Colins: Въпросът е дали можете да се върнете към живот без патерици. Ако не можете, опитът да ходите без патерици ще доведе до точно едно нещо – да си счупите главата. А ако не можете да разберете това, значи имате далеч по-сериозен и опасен психичен проблем от тревожността. Моля ви, върнете се в реалността.
@Григор, разбирам какво имате предвид, и мисля, че последното ви изречение е неуместо остро. При последния ни разговор психиатърът ми каза, че ако искам мога сам да регулирам дозата според това в какъв период съм в живота си. Ако съм в по-стабилен период съответно – мога да направя някакви корекции в дозата.
Изненадан съм от коментара ви, защото от моите впечатления доста често е разпространено това хората на сероксат да не са напълно сигурни дали ще могат да живеят без него. Имам предвид впечатления от фейсбук групи и форуми, каквито доста съм изчел – нормално за човек, който се интересува от темата.
Какъв по вашето мнение е този “далеч по-сериозен и опасен психичен проблем от тревожността.” – който имат хората, ако не са все още разбрали, че не могат да живеят без Сероксат завинаги?
Всъщност – вашите познания, описани в статията, на какво се базират? Вие приемате ли антидепресанти? Или приемали ли сте в миналото?
@Paul Collins: Далеч по-сериозният и опасен психичен проблем от тревожността е невъзможността на човек да прецени реалността – конкретно, дали е в състояние да живее без определено лекарство, или не. Хората, които лично съм познавал като живи, и които са си отишли заради този проблем, могат да напълнят цял парцел в гробище. Предпочитам да съм остър, отколкото да позволя броят им да се увеличава.
Моите познания, описани в статията, са базирани на обучението и практиката ми. Лекар съм и помагам доста често на пациенти от депресивния спектър. И съм видял не един и двама, които решават, че могат да живеят спокойно без лекарството си, спират го, последствията настъпват и ходя на погребението им. Не можете да си представите колко не ми се иска и вие да влезете в този списък.
(Дано не сте убедени, че медицинските познания не са достатъчни и човек трябва да е боледувал лично. Колежка педиатърка ми е разказвала за подобен случай.)
Господин Григор, почти съм се отказал да коментирам в блога ви, полу-потресен съм, няма значение ответните коментари, които ще последват след моя коментар, защото вече ми е ясно, че отговаряте с цел да се покажете като по-така, нищо че се предполага, че говорите с хора с проблем…
Цитат — Далеч по-сериозният и опасен психичен проблем от тревожността е невъзможността на човек да прецени реалността –
ама вие какви диагнози поставяте, тука съм потресен – говорим за хора на антидепресанти, а вие поставяте още по-тежки диагнози. Честно, съмнявам се вече…
конкретно, дали е в състояние да живее без определено лекарство, или не. Хората, които лично съм познавал като живи, и които са си отишли заради този проблем, могат да напълнят цял парцел в гробище. Предпочитам да съм остър, отколкото да позволя броят им да се увеличава… — Ама вие като сте остър, не прайте нищо, господине, вервайте ми.
Моите познания, описани в статията, са базирани на обучението и практиката ми. Лекар съм и помагам доста често на пациенти от депресивния спектър. — Вие сте лекар, ама по какво? Има голямо значение… Даже доста голямо…
“И съм видял не един и двама, които решават, че могат да живеят спокойно без лекарството си, спират го, последствията настъпват и ходя на погребението им. Не можете да си представите колко не ми се иска и вие да влезете в този списък.”
– Благодаря ви, че казвате тези думи, но честно да ви кажа, за момента моето впечатление е, че ви липсва подход. Липсва ви подход напълно и изцяло, но не ви съдя, вие явно нямате подготовка като психолог, психотерапевт, или какъвто и да е специалист с желание да знае и да работи с психичните състояния професионално и запознато. Аз ви го казвам с уважение и с желание да ви помогна, защото виждам, че имате искрено желание да помагате и вие. Но нямате дълбоката необходима способност.
(Дано не сте убедени, че медицинските познания не са достатъчни и човек трябва да е боледувал лично. Колежка педиатърка ми е разказвала за подобен случай.)
За съжаление няма възможност след като човек публикува коментар, да направи каквито и да е корекции по това. Затова и остават недостатъците по коментара ми, като например последното изречение, останало от някакви предишни коментари…
@Paul Collins: Вие сте тръгнали по път, за който нямате и представа къде ще ви изведе и какво може да ви чака зад завоя. Аз съм съпровождал хора по него стотици пъти, от началото до края – няма как да не го знам по-добре от вас. Най-нормално е, ако сте се засилили към яма, да ви спра решително – нямам 24 часа дневно, за да разубеждавам търпеливо и кротко всеки наоколо, семейството и работата ми също имат нужда от мен. Доброто ми желание да помагам не значи, че съм длъжен да угаждам на всеки, който не харесва зъбите на харизания кон.
Ако категоричността на спирането ви кара да се опъвате, вместо да се замислите, аз нямам как да ви помогна. Докато не премислите и промените подхода си към собственото си здраве, никой няма как да ви помогне, независимо от познанията му. Всеки лекар, който го е грижа за здравето ви, е видял докъде стигат болни с такъв подход, така че ще е рязък – това е, по което ще го познаете. Ако предпочитате сладкоусти измамници и безхаберници, има ги наоколо на тълпи. Не разберете ли това, рискувате да бъдете поредният „ама нали сте лекари, защо позволихте да стигна дотам“.
Успех!
Мога да споделя моя опит с намаляване на Сероксат. Дълго време взимах 30 мг на ден, за няколко месеца 40 мг. Първоначалната причина беше генерализирано тревожно разстройство (ГТР) с брутално безсъние, последните няколко месеца с бонус депресия. Повлиях се много добре и малко по малко започна възстановяване. Най-сериозните странични ефекти бяха сънливост, мързел, никакво либидо, широки зеници, “равни” емоции – нито хубави, нито лоши (крайна рационалност, никаква емоционалност), на 40 мг и потресаващо слаба памет. Цената на всички тези странични ефекти меко казано си струваше. С месеците малко по малко започнах да се оправям и след няколко опита с дозите нагоре-надолу, мога да споделя следните изводи:
За мен лично на този етап не стои големият въпрос “какво ще стане като го намаля” поради простата причина, че намалявам с 5 мг и чакам дълго, за да видя сам ефекта. Под дълго разбирам 2-3-4 месеца. Изненади няма. Или състоянието ми се влошава и си връщам предишната доза или не се влошава, чакам още и следва ново намаляване с 5 мг и няколко месеца за обратна връзка от тялото ми.
На няколко пъти избързвах с ефектът се виждаше след няколко седмици. При мен лично се случва на 2 етапа. Първият е винаги 2-3 дни след намаляването с 5 мг. Проявява се като лек световъртеж и/или лека напрегнатост и после отшумява. Вторият е след месец-два. Ако съм бил готов за поредните 5 мг надолу, влошяване просто няма. Ако обаче стана по-раздразнителен, сънят ми се влоши и всякакви други симптоми, които човек сам си познава, връщам 5-те мг и чакам повечко време. Понякога съм връщал 5+5 мг за няколко месеца.
Лично за мен е баланс между нормално състояние (отсъствие на проблемите, заради които съм започнал да взимам антидепресанта) и странични ефекти. В момента този идеален за мен баланс е 10 мг на ден. Засега 3 месеца съм стабилен. Ако мине още няколко пъти по толкова време и няма никакви проблеми, ще опитам да сваля на 5. Не стане ли, ще върна на 10 и ще чакам още.
Разликата между 10 мг и 30 мг е много съществена откъм странични ефекти, но самият аз съм вече стабилен и нямам нужда от високата доза. Преди година и половина например беше немислимо. Също така съм склонен да задържа 10 мг много повече, защото на тях почти няма странични ефекти, отколкото бях склонен зда задържа 20 мг, още по-малко 30 мг и много трудно 40 мг. Разбира се, най-важното е човек да е стабилен. Това е на първо място. Страничните ефекти лично за мен (и при моето тяло и психика) винаги са приемлива цена на фона на алтернативата.
Дано тези общи разсъждения са били полезни.
@Георги: Това за мен е пример за разумен и балансиран подход, който при добро спазване ще доведе до най-добрите реално постижими резултати. Браво!
@Григор: Благодаря. До голяма степен дължа стратегията си на този пост, както и изчитането на всичките коментари един по един. За мен трябва човек напълно да няма симптоматика, свързана с причината за започването на медикамента, за да мисли за намаляване на дозата (и то с малко). Има ли съмнения, чувства ли се още “разклатен” или нестабилен, моментът не е дошъл. Също така “спирането” не е просто някакво решение от въздуха, защото си решил, че от нова година “няма да се тровиш” или защото ти е казал психиатърът. Никой не може да знае. Затова се пробва. С малки стъпки и с взимане на обратна връзка какво става.
Моят опит е следният: правете го бавно и си давайте време за обратна връзка. При започване на АД ефектът се усеща след няколко седмици, при спиране е същото. На мозъка му трябва време, за да отговори на променените биохимични процеси. Човек трябва да си даде време, за да може да оцени дали намалената дози води до влошаване или не. Така изчезва и страхът “какво ще стане като го спра, няма ли да се върне всичко?”.
Няма. Защото като се прави с малки стъпки, усещате ако започне да се връща и връщате дозата, защото мозъкът още не е готов.
Друг показател: има ли още страхове, има ли пропадания в настроението, има ли дни нагоре-надолу по-често от нормалното, не е дошъл моментът.
Здравейте! Повече от 4 години пия Золофт, преди това съм пила и други АД.Причината: ПА със силно изразени физически симптоми(видене на свят,сърцебиене, подкосяване на краката) чувство за нереалност, впоследствие развих и тревожност. Не посмях дори по време на бременността ми да спра лекарството…Назначената ми доза бе 75 мг, като забременях я намалих на 50мг. и така до преди две-три седмици. От дълго време се чувствам стабилизирана, но все отлагах намаляването на дозата. Преди две седмици се реших и смъкнах на 25мг. Няколко дни беше добре, но последва схващане на врата, нервност и избухливост, замаяност и умора. Давам си сметка, че трябваше с по-малко мг. да намаля, но..Предадох се и днес в ранния следобед си изпих и останалите 25мг. Питането ми е след колко време е удачно да направя опит за намаляване и сега след възстановяване на обичайната доза от 50мг да очаквам ли някакви неприятни изненади след като съм пила 2-3 седмици по 25 мг. Благодаря предварително, блога ви е страхотен – чудесно е,че има хора като вас, които могат и искат да обяснят нещата точно,разбираемо и ясно за употребата на АД и всичко свързано с темата.
@Селиха: Золофт е като цяло милостив към бременността – ако не можете без него, можете да си позволите да го пиете и през нея.
Постъпили сте изключително разумно, като сте се върнали на 50 мг след неуспешното намаляване. Не очаквам да има неприятни изненади. Бих препоръчал обаче едно значително време на тази доза, преди да мислите за следващо намаляване. 3 месеца са абсолютният минимум, а за немалко хора е подходящо дори година и повече. И това при положение, че организмът ви се е справил с ПА, а не е само подтисната от лекарствата – ако болестта не си е отишла, ще се налага да продължавате да взимате нужната доза лекарство, докато не я победите. Успех!
Здравейте! Преди 5 месеца родих. Бременността беше проблемна и мъчителна. След раждането изпаднах в депресия + ПА. Не виждах смисъл да живея, нищо нямаше смисъл, дори детето ми. Нямах абсолютно никакъв апетит. Изпад в дереализация, постоянно ми ставаше лошо и получавах сърцебиене. Не можех да спя. Имах мисли за самоубийство. Животът ми се виждаше абсолютно безмислен. Ходих на психолог, дори на няколко увериха ме, че ще отмине, но стана още по-зле. Всичко това беше съпроводено от непрестанна силна тревожност и паника. Накрая отидох на психиатър, който ми изписа Золофт. Отначалото като че ли нещата се влошиха, но с течение на времето всъщност усетих чувствително подобрение. Възвърна ми се желанието за живот, най-накрая осъзнах с какъв дар ме е дарил Бог (детето ми) . Вече 3 месеца и половина го пия. Лекарят каза да го пия до средата на октомври и след това 2 седмици един ден пия на следващия не ( пия по 0,25 на ден). Въпросът ми дали не трябва да ги попия още 2,3 месеца и дали сега зимата е подходящо да ги спирам ? И дали тази схема на спиране не е прекалемо рязка? Ще чакам отговора Ви. Благодаря!
@Мимс: 25 мг Золофт на ден е доста минимална доза – обикновено за депресия с ПА се дават по 50, дори 100. Спирането не би трябвало да е много трудно.
Моят съвет е – следете как върви периодът на пиене през ден. Ако през него нямате влошаване, дори в началото му, можете да се опитате да спрете напълно след 2 седмици. Ако има някакво начално влошаване, изчакайте на тази доза то да отмине напълно, и после още толкова време (но не по-малко от 3 седмици общо), и тогава го спрете.
Сезонът не е от голямо значение. Ако усещате, че тъмното и студът ви депресират, просто сложете силни крушки на лампите в помещенията, където прекарвате повече време.
Успех!
Здравейте, Григор! За пореден път, когато имам сложен казус, при който лекарите не могат да ме консултират се обръщам към Вас. В момента съм в процес на спиране на ципралекс – приемам 5мг/ден. Успоредно с този процес реших да приемам някаква добавка, която да има “натурално” влияние върху депресивните състояние, стреса и безпокойствието. Прочетох доста информация за “безценните” аминокисилини и се спрях на добавката L-Phenylalanine. Интересува ме дали мога да я приемам заедно с Ципралекс?
@Деси: Добавката е абсолютно безвредна,най-обикновена аминокиселина, и няма никакъв ефект върху нищо. Така че съвсем спокойно можете да я приемате заедно с което друго лекарство пожелаете. 🙂
Огромно благодаря, че ми отговорихте. За пореден път се убеждавам, че това е мястото, където човек може да получи отговор на въпросите си, на които често лекарите не могат да отговорят!
Здравейте, Григор!
Имам БАР, лекувам се при добър психиатър. От дълго време съм на следната терапия: неуротоп ретард от 600 и центрокуин от 200 по една таблетка вечер. Знам, че не е добре, но пия и по 50 г ракия вечер. По предписание на психиатъра, сега спирам центрокуина. Идеята беше да го спра изведнъж, но мен ме беше страх и се разбрахме да го пия през вечер 10 дни, след което да го спра. Сега, в двете вечери, когато не съм го пила, спя лошо(трудно заспивам, будя се след 2 -3 часа и после спя много повърхностно и накъсано). В интерес на истината, имам предварителна нагласа, че като не пия хапчето, ще спя лошо. Един от основните ми проблеми при кризи преди, е било тежко безсъние – например 10 дни без заспиване. Имаме уговорка да се обадя на психиатъра, ако нещо не е наред. След нощ без хапче не се чувствам кой знае колко зле – чувствам се достатъчно отпочинала, освен лошия сън други проблеми няма. За мен е важно вашето мнение: дали да продължа така за 10 дни и после да спра центрокуина или да се уговоря с психиатъра за постепенно намаляване: например за определено време(колко време?) да пия по 100 мг? и чак тогава да го спра…
@Елмина: Две вечери все още е сравнително малък период – най-вероятно лошият сън е преходен. Моят съвет е да изчакате поне още три-четири дни, за да видите накъде вървят нещата. Ако сънят не се подобрява, може да е добре да говорите с психиатъра си за по-постепенно намаляване.
Много Ви благодаря за бързия отговор! Имах нужда от такава подкрепа! Да сте жив и здрав!
Вашите съвети са много ценни, когато сме объркани. 🙂
Здравейте Григор.
Рядко пиша каквито и да е коментари в интернет, но след всички изписани коментари и Вашите отговори- доверявам Ви се.
Пих близо 8 години Серопрам – сутрин и вечер по половин таблетка – общо 20мг дневно. Започнах приемът му заради социална фобия ( страха ми се изразява предимно в заведения или на маса – сковавам се и изпадам в паника когато трябва да се храня или да пия от чаша пред хора), нищо друго. При започване на приемът му нямах никакви лоши симптоми – и за момент не съм усетила неразположение каквото и да е то. Чувствах се добре- уверена, щастлива, над нещата, чуждото мнение не ме интересуваше. СФ не изчезна напълно, но беше толкова лека и незначителна, че не ме притесняваше въобще. Така до миналата година, когато реших, че е вече време да забременея – на 32г съм. Много е важно да уточня, че аз изпитвах ужас от спирането на това лекарство- за мен то се беше превърнало в магическа пръчица. Та уж под наблюдението на психолог, но по-скоро по лично моя преценка, спирах АД близо 4месеца – от септември до края на декември – бавно и много плавно. Случвало се е да чупя хапчето на … осминки сигурно. В процеса на спирането имах една криза – страх от предстоящо излизане на заведение. След самото спиране имах около седмица в която имах леко неразположение – грипозни симптоми, болки в очните дъна, замаяност. След това няколко месеца всичко уж беше на ред. До април месец – връхлетя ме адска, незнайна за мен депресия, с огромна сила. За близо 3 месеца ме срина – свалих доста килограми, напуснах така обичаната от мен работа (нямах сили дори да ходя до офиса), постоянно плачех и се страхувах от всичко и не на последно място – мислих доста за смисълът на живота и то в не добър аспект. До този момент не съм и предполагала какво е истинското значение на депресията!!! Отделно не бях пощадена от ужасни черни натрапчиви мисли, които ме влудяваха, а и СФ се завърна в пълният си вид. Кошмар!!!
Но имах стимул – бебе. Към края на август, депресията леко взе да размива симптомите си, но не напълно. Точно тогава съм й забременяла. В момента съм в 3ти месец. Не приемам никакви лекарства ( известно време пиех Неолексан 100мг сутрин и вечер- уж да закрепя положението). На този етап, не бих казала че съм се отървала от депресията, все още имам симптоми, но не толкова силни и издържам по-лесно. Обаче усещам и хормоните от бременността да си играят с мен по не особено забавен начин. Имам страхове относно как точно ще се справя със самата бременност, с майчинството, със себе си и това ме кара отново и отново да потъвам в черните си мисли… Определено не мога да кажа, че се радвам на бременността. Даже напротив – изпитвам ужас като видя бебе. Толкова жалка се чувствам. Ходя на психолог редовно, но някак това не ми помага. Единственото ми спасение е мисълта, че след като родя (дай Боже всичко да е на ред), отново ще се върна към Серопрама.
Въпросите ми към Вас са няколко:
1. Защо тази депресия??? Защо се появи, след като никога не съм я имала преди? Нещо ново ли е или е следствие на спирането на лекарството. И ако е следствие на спирането – защо толкова късно- 4 месеца след спирането. СФ се върна заедно с депресията, не по-рано- даже бих казала по-късно. Кое не съм направила както трябва и мога ли според Вас да направя нещо сега? За жалост психологът ми така и и не ми помогна с идея, заместител или нещо си, с което да се почувствам по-добре.
2. Тъй като съм бременна и то в самото начало, и приемът на медикаменти е ограничен, все пак гинеколожката ми изписа Седорелакс. Отказвах да го пия докато не направих няколко нервни кризи, изразени със силен плач и ярост спрямо партньора си. Вземам по 2 или 3 на ден. Не съм убедена, че ме успокоява кой знае колко, но все мозъкът ми се залъгва, че приемам някакъв медикамент за “справяне с положението”. Според Вас дали този Седорелакс е безвреден за плода и има ли друго лекарство, което би било удачно да приемам.
3. Някъде бях чела, че след като веднъж се спре един вид АД, при последващо започване той вече не дейтва по същият начин. Смятате ли че това е така и дали не съм обречена на тотален крах, ако Серопрама няма да ми действа?
4. Какъв е смисълът от тези лекарства. През изминалата почти година, аз тотално се сринах и всеки ден си задавам въпроса – цял живот ли ще трябва да бъда на АД. Защо се започва прием на АД като след спирането му, рано или късно всичко се завръща с бясна сила- под каквато и да е форма?
Губя надежда и вяра в това да се върна към нормалният начин на живот с всеки изминал ден.
С голямо нетърпение очаквам отговорът Ви!
@Моцартка: Серопрамът е циталопрам – SSRI препарат. Влиянието му върху бременност не е кой знае какво, особено след третия месец, когато органогенезата вече е завършена. Ако можете да издържите без него до края на бременността, е добре да опитате. Ако обаче не можете, не е твърде тежка опасност да го започнете пак.
Социалната фобия, паническото разстройство, ОКР и т.н. са заболявания от т.нар. депресивна група. Биохимията и механизмите им са много сродни – дори се лекуват с едни и същи лекарства. Затова сравнително лесно преминават от едно в друго. Не е Ваша грешка или проблем – естествена ситуация е. И е като цяло нормално да се появи 4 месеца след спирането на лекарството – пак няма Ваша вина, не е рядкост.
Седорелакс е по същество билков екстракт, маточина и валериан. Логично и нормално е да има успокояващ ефект, и е много добър избор за по време на бременност. Поздравявам гинеколожката ви, очевидно разбира добре от лекарства.
Понякога може да се случи след спиране и ново започване някои АД да са променили ефекта си. Това обаче обикновено се случва като резултат от развитие на болестта, за която са били дадени. Ако съдя по описанието, при вас няма особено развитие – няма причина да очаквате променен ефект. А дори да го има, арсеналът антидепресанти днес е огромен и винаги ще се намери нещо, което да ви поддържа добре.
Надали ще се наложи цял живот да сте на АД. Но дори ако се наложи, не е катастрофа. Виждате ли смисъл в това да дишате и да се храните, единствено защото са нужни на организма ви, и без тях няма да водите нормален живот, да не кажа че направо ще умрете? Ако да, няма логика да виждате различно други нужни на организма ви неща. Имам над 90-годишен съсед, който вече 40 години е на лекарства за сърце, и благодарение на тях е жив, жизнен и активен за възрастта си, и щастлив че води нормален живот. Попитайте него какъв е смисълът от лекарствата и дали е страшно, че ще е на тях доживот. 🙂
Успех!
Благодаря Ви Григор, за бързият и обстоен отговор.
Спрях лекарството, за да съм максимално убедена, че няма лично аз да навредя по някакъв начин на детето си съзнателно. Решението ми беше категорично и много добре осмислено. Смятам че успях да понеса ужасно много до момента ( близо година от спирането му) и надали ще се предам точно сега, когато нося в себе си това бебе. Мотивацията ми е сякаш още по-силна. Така че мисля че ще издържа до края без лекарството. За след това – каквото ще става, ще става.
Радвам се че подкрепяте избора на гинеколожката ми относно Седорелакса и че смятате, че е безобиден за плода. Това ме успокои, определено
Относно смисъла на приемането на АД – щеше ми се именно тези по-леки заболявания на психиката да бъдат наистина лечими. Да можеш появи ли се някакъв проблем, да приемаш медикамента примерно 2 или 5 месеца и край, да си излекуван. Явно именно в това се крие силата на духа. Да се пребориш въпреки всичко. Да победиш себе си.
Аз явно не успявам… Но това не означава, че ще спра да се боря, било то отново с лекарство или с някаква мотивация.
Пожелавам успех на всички усетили тежестта на заболялата психика – не спирайте да се борите!!!
Успех и на Вас Григор!
@Моцартка: Често заболяванията на психиката – особено тези от депресивната група – са наистина лечими, окончателно. Не винаги и всички са. Но един ден, рано или късно, всяко ще започне да бъде лечимо. Ще има нови и нови лекарства, операции, техники, методи или каквото там е нужно на съответното заболяване. Щом сте в детеродна възраст, сигурно ще доживеете времето, когато и вашето заболяване, и други като рака или инсулта ще са така лечими, както са днес някогашните масови убийци – грипът, коклюшът, тифът… Ще видите! 🙂
А дотогава е нужно да водите щастлив и спокоен живот. Затова не се плашете от лекарствата само защото са лекарства! Родите ли, го вземайте спокойно и се чувствайте човек. Вие заслужавате да сте щастливи.
Стискам ви палци и ви желая живи и здрави наследници! 🙂
Здравейте. Пия Ремирта 30мг от 2 месеца и ефектът е че ми оттече лицето и други такива. Намалих на 15мг за 2-3 седмици. Днес бях на психиатър и ми предписа Ксенатор 1/2 за 4 дни и после по 1 т. сутрин. Едновременно с това трябва да пия сутрин и вечер по 1т. Неуролакс 25мг. Възможно ли е преминаването от един вид антидепресант към друг? И още един въпрос : Може ли с тези хапчета да пия и Респивакс 50мг за имунната система?Благодаря предварително!
Ксетанор 20mg…. грешка
@Ruseva; Понякога Ремирта може да даде такъв страничен ефект – отичане на лицето.
Преминаването от един антидепресант на друг е напълно възможно и се прави често, когато първият има нежелан страничен ефект. Също, няма никакъв проблем да пиете Респивакс заедно с Ксетанор. Успех!
Здравейте Григор,
Осъзнавам, че това е блог замислен за обяснение и помощ на спирането на SSRI, но виждам, че ви пишат хора за всякакви теми, свързани с депресията. Боря се с нея от няколко години, главно чрез приема на флуанксол, като пре май месец реших да го спра изцяло. От началото на годината се появи и еректилна дискфункция, която повлия още по-зле на самочувствието ми. През м. Май спрях флуанксола изцяло, вярвайки, че мога и без него, но нещата не тръгнаха в добра посока. Започнах го отново, по 2 на ден. След възобновяването на приема, за известно време проблемите с ерекцията изчезнаха, но това беше само временно и след това отново имам проблеми, които засега решавам с помощта на “Тентекс Роял” – билкова добавка от “Хималая”. Искам да попитам за съвет дали този проблем е свързан с депресията, има ли антидепресанти, влияещи положително на еректилната дисфунцкия, според вас защо флуанксолът подейства на този проблем само временно? Психиатърът, при който ходя, дори мисли за спирането му към края на годината – нещо, на което не съм склонен, още повече, имам проблеми и със съня, за които той предписа Хедонин. Aз съм на 42 години и този проблем ми влияе доста на самочувствието.
Благодаря предварително!
Стан
@Stan: За съжаление не знам антидепресанти, които повлияват положително на еректилната дисфункция. Но има предостатъчно не-антидепресанти, които я повлияват чудесно – различните сортове Виагра, примерно. 🙂
Също, не забравяйте вица за еректилната дисфункция.
– Добре, господине, а мога ли да прегледам жена ви?
– Ама защо жена ми? Аз имам проблеми с ерекцията, не тя!
– Нищо, нека я прегледам.
След прегледа:
– Нямате проблеми, господине. И аз не получавам ерекция, като я видя…
Pingback: Антидепресанти - принцип на действие, видове, ефект - Тревожност и депресия
Здравейте Григор!От 2015пия бифлокс,който реших постепенно с титриране да спра.Спирането започнах по указанията написани тук без психиатъра ми да знае.По моя предценка , почувствах се по добре и постепенно отсипвах от хапчето.Останах на съвсем малка доза но сега от две седмици някъде имам тревожност лека е, но ме страх .Може би сгреших че на своя глава без психиатъра да знае предприех спирането.Забравих да кажа че спирането започна лятото на 2016 .Последният месец и половина имах проблеми в работата и сега не знам от спирането ли е тревожността или от емоциите в работата ми или е съчетание от двете .Утре ще отида на преглед.Благодаря ви предварително
@Маги: Много важно е спирането на антидепресант да не започва, докато болестта все още не е напълно победена и организмът има нужда от него. Затова съветвам винаги да получите одобрение от психиатъра си ПРЕДИ да започнете да спирате лекарството. Мисля, че решението ви да отидете на преглед е много разумно и правилно.
Ако се окаже, че трябва отново да започнете лекарството, не се притеснявайте. Очевидно болестта ви не е много тежка и с внимателно и упорито лечение ще дойде момент, когато ще можете да го спрете наистина. Просто трябва да го спирате, когато този момент дойде – не преди това.
Успех!
Здравейте,Григор,надявам се на вашата помощ ,на 01.07.2017 г. по лекарско предписание и схема спрях приема на анафранил ,който приемах в продължение на 10 години.В средата на месец август взех да се чувствам отпаднала ,а в началото на септември започнах да страдам от безсъние и тревожност.През ноември получих изтръпване на пръстите на лявата ръка и едва тогава свързах симптомите със спирането а антидепресанта.Невролога в родния ми град ми изписа лирика ,който пих 3 поредни вечери по 1 таблетка и симптомите на изтръпване на пръстите изчезнаха. Симптомите на тревожност продължават и от 3 дни пия мента,глог и валериана 3 по 1 ,но от вчера получих конвулсии под лявото око.Нямам възможност да отида до психиатъра в София,тъй като съм от провинцията.Бихте ли ми помогнали,какво става с мен.Трябва ли след 6 месеца борба ,през които не посегнах към анафранила,отново да се върна към него ,а и ако се налага с каква доза да започна,макар ,че бих искала да продължа напред без антидепресант.
@Dimi: Прегабалинът помага срещу периферни болки от чисто неврологичен характер и е лек антидепресант. С болката очевидно се е справил отлично – значи тя наистина е от такъв характер. Симптомите на тревожност обаче не са отминали – значи нещо с тревожността не е наред.
Моят съвет е да си направите експеримент – вземайте в продължение на месец-два анафранил. Вземайте го в дозата, в която сте го вземали преди, но не повече от 100 мг – ако преди сте го вземали в по-голяма доза, ми пишете на grigor в gatchev точка info, да обмисля нещата. Ако на края на втория месец все още имате тревожни симптоми, бих препоръчал да отидете на преглед. Ако дотогава симптомите се изчистят, вероятно болестта е била позакрепена що-годе, колкото да подлъже лекаря че си е отишла, но все още се е била само скрила. (Случва се.) В този случай може да се наложи да се лекувате още известно време.
ВАЖНО: Не схващайте приема на лекарство като проблем – ако то ви е нужно, значи е нужно! Ако не възприемате като проблем други ваши нужди, като например да се храните, да пиете вода и да дишате, и това също няма причина да е проблем. Проблем е болестта, не лекарството! Не го ли разберете, ще се борите срещу лекарството – ще сте на страната на болестта, и тя няма да си тръгне никога.
Благодаря ви ,Григор за бързия отговор ,последните 3 години пиех анафранил вечер 2 табл. по 25 мг,последните месеци пиех вечер 1 таблетка от 10 мг и го спрях.Мислех си ,дали не е синдром на отнемането на антидепресанта.С каква доза анафранил да започна евентуално.Благодаря ви предварително.
@Dimi: Синдромът на отнемането на антидепресанта обикновено започва 2-3 дни до седмица след спирането му и обикновено продължава 4-5 дни до седмица. Проблем, който започва 6 месеца след спирането, е завръщане на болестта.
Моят съвет би бил да се опитате да започнете по 1 таблетка от 25 мг вечер. Дори ако се окаже недостатъчна (има около 10% шанс), като минимум осезаемо ще намали тревожността. Подобрението обаче дори в най-добрия случай надали ще дойде до по-малко от 2 седмици, а е възможно да се забави и до месец. Ако след месец още няма никакво подобрение, тогава мислете за 2х25 мг вечер.
Григор,пиша ви ,за да ви благодаря ,че ви има и да ви пожелая здраве и весели празници.Изключително полезен сте за хора ,като мен от провинцията.Днес си купих анафранил 10 мг/само такъв имаше/ и започвам вечер с 2 таблетки по 10 мг,надявам се ,че ще почувствам подобрение.Благодаря ви още веднъж.От сърце ви желая здраве и успех във всяко ваше начинание!
Здравейте, Григор, първо искам да Ви пожелая всичко най-хубаво през новата 2018-та година.
От 7 години приемам Лароксин XR 75 мг, поради панически атаки и хипохондрични епизоди. Пия по 1капсула на ден. Сега обаче от Актавис спряха производството на това лекарство и бих желал да Ви попитам с кой аналог от другите търг. наименования ще е най-добре да го заменя – Велаксин, Ланвексин, Ефектин и т.н.? И има ли изобщо някаква разлика?
Благодаря Ви предварително.
@Илия: Активната субстанция в Лароксин се нарича венлафаксин. Всяко лекарство, което съдържа като активна субстанция венлафаксин в доза 75 мг и е за перорална употреба, е подходящ заместител. Сред тези лекарства са Велаксин, Ланвексин, Лароксин, Ефектин и други. Те реално са други търговски марки за същата стока.
Здравейте, Григор,
Преди известно време повдигнах въпроса за това дали има антидепресанти влияещи положително на еректилната дисфункция, и отговорът Ви беше отрицателен. Говорейки с психиатър и невролог, и двамата споменават тритико и въобще SSRI Медикацията, също така напр. есциталопрам като медикаменти, които влияят положително на този проблем и моля за Вашето мнение. Също така, когато моята психиатърка ми предписа ЗОЛОФТ, ми спомена за възможни проблеми с еякулацията (отложена и затруднена) както и стана навремето, но не и с ерекцията.
Също така, преживях инцидент, от който получих според мен комоцио (макар че ЕЕГ-то и скенерът са ми “чисти”), но искам да попитам дали според вас комоцио може да повлияе негативно и да усили една депресия, което да изисква промяна в дозата/медикамента – в момента съм на 2 таблетки флуанксол, но се чувствам доста зле и с проблеми в съня,концентрацията и т.н. Имам записан час за моя психиатър на 18-ти, но ценя неимоверно вашето мнение и моля за него.
С уважение,
Стан
@Stan: Зависи какво разбирате под „влияещи положително на еректилната дисфункция“ – дали ще рече, че я отслабват или че я засилват. Засега мнението е, че повечето антидепресанти отслабват сексуалното желание, но случаите на запазено желание а по-слаба еректилна функция са недостатъчно чести, за да може да се твърди със сигурност.
За комоциото – неведнъж съм попадал на случаи, когато то отклюва или засилва депресия, така че е възможно. (Отделно, засилване на депресия, което случайно съвпада по време с комоцио, може да бъде отдадено на него.) Каквато и да е причината за засилването ѝ, говорете с психиатъра си по въпроса.
Здравей Григор. поздравления за точната и подробна статия.
Сега за моите проблеми. От около 30 години пия редовно хапчета за сън: Радедорм, Берлидорм, Зопиклон, Геродорм и др. подобни. Все химия. И нямам оплаквания. Преди 6-7 години спряха Радедорм и Берлидорм. Отидох на невролог, който ми предписа Ксанакс като сънотворно. Пиех тогава по половин хапче на вечер /0.25 mg/ и така я карах. Пиех 2-3 месеца Ксанакс, после 2-3 месеца Зопиклон, после 2-3 месеца Геродорм и т. н. Никога не съм вземал повече от половин хапче сънотворни.
Понягога, на десетина дни пиех през деня по 1/2 Ксанакс, който ми отпускаше нервите. После преди 3-4 години констатирах, че като вдигна кръвно 180/80 с 1/4 Ксанакс кръвното ми спадаше до 130/70 за 15 min. Изобщо пейнкилър. НИКОГА НЕ СЪМ ВЗИМАЛ ПОВЕЧЕ ОТ 1/2 ХАПЧЕ /0.250 mg/ КСАНАКС ДНЕВНО. За последните 6 години съм изпил следните количества Ксанакс: 2012 -21mg, 2013 – 54 mg, 2014 – 28 mg, 2015 – 7 mg, 2016 – 19 mg и 2017 – 46 mg.
На 5-ти Януари реших да спра с Ксанакса без видими нужди и вече 14 дни не го пия. Чувствам се като парцал. Оплаквам се от: Усещане за преумора, Безсъние, Болки в мускулите, Дразнене на очите от светлина, Усещане за слабост, Гадене, Чувство за “температура” (но термометърът показва нормална температура), усещане за “електрошок” или “електрически удар”, мускулни спазми. Изобщо всичко описано в статията. Въпросът ми е: КАКВО ДА ПРАВЯ? Силно зависим ли съм. Слабо зависим ли съм.? Моля, коментирай състоянието ми.
Поздрави
Гецо
@Gecov: Силно зависим – определено не. В някаква малка степен – може би да (такава, която отминава с не-вземане). Така че съветвам на първо време просто да си продължиш така. Състоянието или ще отслабне и изчезне (тогава нямаш нужда от друго), или ще се засили (малко вероятно; тогава търси лекарска помощ).
Изобщо, цялата картинка ми е необичайна за спиране на Ксанакс, особено ако е вземан в толкова малки дози. Безсънието и преумората – да, би могло, но болките в мускулите и усещането за „електрошок“ – хм… Сигурен ли си, че не е някакъв вирус, който по случайност е улучил точно този момент? Пробвай нещо традиционно антивъзпалително, примерно парацетамол или аспирин при нужда.
Благодря за отговора. Разбира се, че Ксанакса е вземан в тези дози. Записвам си всяко хапче.
Ще го атакувам с парацетамол. Към какъв лекар да се обърна евентуално? Още веднъж благодаря за полезния съвет. Сигурно пак ще се обърна към теб за съвет.
Поздрави
Гецо
@Gecov: Ако нещата не са наред, потърси психиатър с опит в лечението с бензодиазепини – той е, който е най-вероятно да има опита и познанията да разреши проблема.
Григор, ако имаш психиатър с опит в лечението с бензодиазепини, дай ми, моля ти се някакъв контакт.
Поздрави
Гецо
@Gecov: Единственият, за който се сещам, май не е в България от известно време. Но ще разпитам и ако намеря някой, ще пиша тук коментар.
Здравейте,
От няколко дни започнах да взимам ципралекс (есциталопрам) по 1/2 таблетка, предписан от психиатър и имам огромни проблеми със съня, въпреки че го взимам сутрин. Предписан ми е заедно с таблетка флуанксол, която сякаш няма достатъчно действие, за да ме приспи. Това нормално действие на лекарството (ципралекс) ли е?
Благодаря предварително
@Stan: Понякога есциталопрамът може да намали нуждата от сън, но за чак такова драстично действие не съм чувал. Дали той е причината, или е нещо съвпаднало по време? Позволява ли състоянието ви да си направите експеримент – да не го пиете за примерно два дни?
Здравейте,
Да, мисля, че няма проблем да го спра за 2 дни – аз току-що го започнах, и то по половин таблетка. Иначе за съня, лягам си рано, безумно уморен от липсата на сън, и вече около 12ч съм буден и след това сънят ми е на пресекулки, изнервен съм, нямам усещането на “наспал се” човек на сутринта.
Поздрави.
Здравейте, Григор, поздравления и благодарности за информацията в блога Ви!
Определено сте в голяма помощ на хора, които се чувстват изгубени по някакъв начин..
Приемам Ципралекс от края на миналата пролет, по 15 мг/дневно. Определено живнах, открих нови интереси и занимания, даже не ми стига времето да свърша всичко, което искам! В същото време обаче се попревъзбуждам (без да изпадам в мания) и усещам промени в сърдечната дейност – направо си чувствам сърцето в гърдите. Психиатърът ми твърди, че лекарството не би трябвало да има такъв ефект и че не бива да намалявам дозата. Посетих кардиолог и се оказа, че получавам екстрасистоли. Кардиологът смята, че е много възможно да са в резултат на превъзбуждането на нервната система и на свой ред ме посъветва да намаля дозата на АД. Счита също, че при моите 40 кг, същата е доста висока.
Често казано ме е страх да намаля лекарството, защото изпитвам ужас, че ще се окажа отново в дупката, в която бях. Освен това не може да се каже, че съм излекувана, имам и лоши дни.
Какво мислите Вие – може ли приемът на АД да навреди на сърдечно-съдовата с-ма? Възможно ли е дозата от 15 мг/дневно да е твърде висока за 40 кг тегло?
Благодаря предварително за възможността да Ви попитам и да получа отговор! Хубав ден!
@Люба: За 40 кг. тегло 15 мг Ципралекс дневно наистина е сериозна доза. Също, понякога (доста рядко) той може да повлияе QT-интервала по начин, който потенциално може да предразположи към екстрасистоли. Така че принципно е възможно той да има пръст в появата им. Възможно е обаче и да се дължат на нещо друго.
Моят съвет е да говорите с психиатъра си за намаляване на дозата на 10 мг. Ако той разреши, си направете експеримента да намалите лекарството за месец. Задължително предупредете близките си да следят състоянието ви, и ако изпаднете в дупка, да ви окажат много решителна подкрепа за връщане на 15 мг.
Успех!
Григор, здравейте. След 2 дни без ципралекс определено се чувствам малко по-бодър и с по-добър сън, макар и не перфектен. За съжаление нямам телефона на психиатъра си и ще я видя отново чак на 15.2 и се колебая как да постъпя дотогава.
Поздрави
@Stan: Вероятно знаете къде работи. Посетете я на място и говорете с нея. Иначе нещата са мъничко хазартни към здравето ви.
Здравейте, от 3 месеца съм спряла прием на есобел (по схема с постепенно намалява). От тогава чувствам стягсне в главата и очите, замаяност, напрегната съм. Възможно ли да е от спирането на лекарстрото? Колко време отнема за нормализиране на организма?
Здравейте отново,
Моята психиатърка твърди, че ми дава есциталопрам (ципралекс) – 1 таблетка дневно, за срок от 6 месеца. Смятате ли, че такъв срок е разумен – не е ли много кратък за повлияване на депресия, и всъщност колко време би продължило спирането му в такъв случай?
Поздрави
Стан
@Мария: Три месеца са прекалено дълъг срок, за да е ефектът на отнемане на лекарството – трябва до седмица, в редки случаи до две да е отминал и организмът да е „нормализиран“. Или болестта не е излекувана съвсем напълно, или има някаква друга причина, която дава такива симптоми. Моят съвет е да говорите с лекаря, който ви е препоръчал спирането на лекарството.
@Stan: 6 месеца е напълно разумен срок за повлияване на немалко случаи на депресия. Дали при вас е подходящ нямам как да преценя, не познавам случая достатъчно добре.
Спирането на есциталопрам е изключително индивидуално – няма как да предположа колко ще отнеме конкретно при вас.
Съжалявам, че не предоставям полезна информация, но понякога просто няма как да се предположи предварително.
Искам и аз да ви попитам нещо Григор.В момента
се намирам в много тежко положение,не психическо а по- скоро физическо.От 17 години съм на антидепресанти.Имам Афективна психоза.Не е БАР,а имам само периоди с депресия.Правих помокло 3- 4 депресии в периода от 1992 дпн2000 година .Тогава лекарката не ми и предложи да спирам антидепресантите.Като чета тук във твоя сайт някои хора приемат по голямо количество Антидепресанти,а други и по- малко.Но хора и проблеми-всякакви През тия години съм пила Анафранил,Лудиомил,Ефектин, после пак Анафранил и после Венлафектин ,Серопрам.И така накрако-от преди 4 години ми започнаха проблемите със стъпалата-болка при ходене,първо в дясното стъпало.Ходих при ортопеди и ми казваха,още имам паднал свод и трябва да се оперира.Купувах стелки през това време,щадях краката си,но проблема си оставаше и се засилваше във времето.Даже смених работата си с такава където да нямам такова физическо натоварване с по -лека,но по- отговорна и умствено натоварваща.Проблемът се увеличаваше.През лятото на 2016 година ми се появи и парене и боцкане в стъпалата-ужасно.Лежах в Неврологично отделение,където написаха диагноза -Радикулопатия и увреждане на нервни коренчета на десния крак без парализа.Започнах работа и пиех заедно с антидепресанти -Сероксат 2 по 1\2 Табл от 20 мгр и 2 по 1/2 Табл Ривотрил и Габагамата от 100 мгр..Работех,но доста трудно ми беше движението.Вечер стъпалата ме боляха и все бяха изморени и все ги движех да си починат и почти винаги лягах да почивам.Ужасноне да имаш проблем със стъпалата.Да и ръцете ми бяха подути и зачервени,но не ме боляха толкова.През лятото на 2017 пиех по един лимон на ден заедно с чаша студена вода и долу горе бях добре,без Габагамата,което е за болката,а по късно разбрах,че тия Антиконвулсанти не се пият с антидепресанти.Но през есента на 2017 положението се влоши рязко,сякаш някой ме заля с вряла вода и ръцете ми се зачервиха силно и с болки,не можех да държа чанта от 1 килограм в ръцете си.Минах през ревматолози,невролози,даже ме изследваха и за синдром на Гилен Баре,направиха ми 5 пункции в Александровска болница и нищо не се установи-ликворът беше с много еритроцити и в малко количество.Изписаха ме ,като заключението беше че си въобразявам ,че ме боли и имали пациенти с БАР,които си въобразявали ,че ще се парализират и се парализирали.Това много ме огорчи в нашето здравеопазване.Значи аз от няма и какво да правя си търся болести-това е несериозно.След като похарчих маса пари за пътуване и лекари се завърнах в града си,но не смея да почна работа заради болката в стъпалата.Защото тя пак започна като стоя права.Тъкмо бях напуснала старата си работа и щях да започвам работа в болницата в моя град-по професия съм мед.сестра.Тогава вече разбрах,че това което чувствам е оток и после идва болката и този оток притиска нерви и кръвоносни съдове.Значи АД имат странични ефекти при продължителна употреба,но никой не ни го казва и като сме добре мислим,че не можем да спрем АД и че те не вредят,все пак са едни малки хапченца,но с голямо действие.Въпросът ми е-болките,паренето и това че даже не смея да вървя защото ще ме боли дали е от употребата на антидепресанти.
@Ели: Случаят ви изтлежда сложен и не-тривиален, ще е безотговорно да слагам диагноза само по описание. Но принципно бих се изумил, ако болките и паренето имат каквото и да било общо с антидепресантите. На теория при човек е възможно абсолютно всичко, но на практика шансът вероятно е едно на много и много милиони.
Бих посъветвал да търсите интензивно причината. Може би е добре да тръгнете от това изследване, което е показало много еритроцити в ликвора. Ако сте медицинска сестра, чрез разпитване на колеги и познати за кадърни лекари може би можете да намерите подходящ път към специалист.
пРИЕМАМ ФЛУАНКСОЛ ДЕПО ТЕГРЕТОЛ 200 УУТРИН И ВЕЧЕР ПО 1 ЗОЛОФТ 50 1 СУТРИН И ВЕЧЕР НЕБИВОЛОЛ 5 МГ ФЛУАНКСОЛА НА 21 ДЕНА ОПАСНО ЛИ Е ЗА СЪРЦЕТО БЕТА БЛОКЕРА ПЛЮС ЗОЛОФТ 50 ИЛИ ТРЯБВА ДА НАМАЛЯ НА 25 МГ БЛАГОДАРЯ
Добре се чувствам тази терапия от флуанксол депо на 21дена тегретол200два пъти дневно золофт50сутрин 1и вечер бета брокерите 1небиволол от 5мг притеснява ме опасност от нисък пулс и поставя не на постоянен пейсмейкър така пишеше при взаимодействие на золофт с небиволол Ще ви бъда много благодарна за отговор бих могла да вземам и 25мг дълго време ако не е опасно но не е както 50мг
Благодаря ви ,Григор за отговора.Оперирах си падналия свод-имаше даже счупена малка костица вътре.Но забелязвах,че от време навреме пак ми отичат и се зачервяват ръцете и стъпалата.Сетих се,че докторите казваха,че АД увреждат черния дроб и бъбреците.Чернодробните проби при мен са добре,имам завишено само GG T,това може би е от пиенето на Антиконвулсантите дето ги пих за невропатна болка 40 дена и после Медрол и него не можах да понеса в доза -5 таблетки дневно.Сега пак имам зачервяване и леки неприятни отоци по пръстите.Трябва да си проверя бъбреците вече и да си направя изследване на бъбреците?Искам да се обърна към другите,пиещи антидепресанти-да си ги пият но колкото може в по малка доза,защото депресията е ужасно чувство.Но да внимават и за странични ефекти- може да се появят.При някои се появяват явно,при други- не.
@дора: Доколкото ми е известно, Золофт усилва леко ефекта на бета-блокерите. При такава комбинация обаче обикновено се регулира дозата на бета-блокера, а не тази на Золофт. Моят съвет е да говорите с кардиолога си – той познава случая ви несравнимо по-добре от мен и може да даде много по-точна преценка какво трябва да се направи.
@Ели: Кога са най-изразени отоците – вечер или сутрин? Ако са вечер, и ако ги има и около глезените, е възможно да се окаже сърдечен проблем. Ако е сутрин (и пак ако ги има и около глезените), аз бих тръгнал с мисълта за бъбреци. Ако подуването винаги е свързано със зачервяване и е предимно по пръстите на ръцете, бих тръгнал най-напред да проверя за ревматоиден артрит или нещо подобно.
Антидепресантите трябва да се пият не в минимална доза, а в правилната доза (която е индивидуална при всеки болен). Пиенето в доза по-малка от правилната най-често води до странични ефекти без полза, а в по-лоши случаи може да направи депресията резистентна на тях.
Григор,благодаря ви за отговора.В болницата влязох много зле,в ортопедията.Едва отидох до болницата и ми беше притеснено.Мисля,че това се дължеше най вече на продължаващото ходене по лекари.Вече бях наплашена,че никой не ме разбира и ще ме вземат за луда.Аз луда никога не съм била,само се притеснявам,че пия Антидепресанти вече 17 години без прекъсване.През това време се чувствах добре,ако един антидепресант спре да ти действа ти изписват-друг.Искам да кажа,че никога не съм пила голямо количество Антидепресанти.Пила съм Анафранил в доза1 Табл сутрин и вечер 1 Табл Лудиомил заедно с по 1/2 Ривотрил от 2 мгр.После -Ефектин ,после Велаксин,но когато го спряха от пазара пиех Сероксат.Когато започнаха да ми парят рязко ръцете тази есен първата ми работа беше да отида на ревматолог.Сама си пуснах Ревматоиден фактор и бях учудена,че е отрицателен.После и ревматоложката ми пусна изследвания и всичко беше наред.Но зачервяването и даже паренето в ръцете се задълбочиха.Със страшни болки влязох в Ревматологично отделение в съседен град.Правиха ми рентгенова снимка на шийни прешлени и на ръце-промени,нормални за възрастта.Имах промяна е ЕМ Г то това е изследване на периферните нерви.От там-на консултация с невролог.Като го попитах от какво се получава,той ми каза,че от дългогодишен прием на някои лекарства.Сетих се за антидепресантите.Той ми изписа Неутронтин,от групата на Габаневрал гама,за силна невропатна болка.И Агапурин,но аз това не го пих щото много ми се замайваше главата от Агапурин.Пих ги 30 дена и имаше подобрение,болките спряха,паренето спря,зачервяването изчезна.След Коледа всичко се завърна,едва се държах на краката си да наготвя манджа.И тогава постъпих в Неврологията в Александровска болница където ме изследваха за болестта Гилен Баре.Правиха ми 5 пункции,силно болезнени и нищо не откриха ,ЕМГ беше почти в норма и шийни прешлени -начални остеофити.На мен ми ставаше лошо,всички мускули ми бяха стегнати и имах чувството че чувствам почти всички периферни нерви по тялото си.Мислех,че ще падна и се молех че ми е лошо,но всички бяха подучени от една докторка,че имам БАР и си измислям.Тя имала пациенти с БАР дето си въобразявали,че ще им се парализира крака и той се парализирали.Друг си измислил,че ще седне в инвалидна количка и седнал само защото имали БАР.Аз нямам БАР а по точно само депресия,т е ниско самочувствие и никакви налудности.Направо ме изхвърлиха от болницата като мина клиничната пътека и се почуствах толкова депресирана че едва ли не лъжа и първата ми мисъл беше да спра антидепресантите защото си помислих,че те водят до тези странични ефекти.
@Ели: За съжаление българското „здравеопазване“ в момента е такова. Твърде малко лекари се интересуват от здравето на пациента – мисли се единствено колко пари ще се издоят от него, или от клиничната му пътека.
Ако ревматоидният фактор е ОК, това е чудесно. Остава обаче да намерите каква е истинската причина. Ако Неутронтин помага, това вероятно е нещо от централен нервен произход – особено при положение, че има разгърната картина при близка до нормата ЕМГ, липса на сериозни остеофити по шийните прешлени и отрицателна находка за Гилен-Баре.
Дали е възможно да е от антидепресантите? При човек винаги всичко е възможно. Но ще е наистина изключително рядък случай. По-вероятно ми се струва да е нещо друго откъм ЦНС.
Истинската причина Григор са бъбреците.Толкова е лесно и тривиално.Обиколих сума ти лекари,направих ненужни изследвания,пръснах сума ти пари,но пари се печелят.В една пловдивска клиника влязох за операция на паднал свод защото много време отлагах и ми беше и лошо.Влязох с кръвно 160/100 и кръвна захар 6.8 .Ръцете ми пареха още във влака.Но там никой не ме погледна като луда,въпреки че си пишеше в направлението и тази диагноза.И о,щастие за първи път ми вземат за изследване обикновена урина и тя се оказа далеч от нормата.След операцията с лумбална упойка ми слагат катетър и в торбичката – урината тъмна с по тъмен цвят на бира и видях в нея примеси.Направих оток на крака след операцията и доктора ме прати на консултация с нефролог.Урологът излезе много разбран човек и ми направи Ехография на Бъбреци и пик мехур и видя плаващи частички в мехура,бил възпален от някакви инфекции.После и цистоскопия.Изписа ми Антибиотик и нещо за отоците-Дехидратин Нео.Антибиотика го увеличих на втория ден щото беше минимален.Доктора е предупреден,а от днес и Дехидратин на 2 таблетки дневно,защото имаше малко отоци пак на стъпала.Като направя отоци и вдигам кръвно.Сега се възстановявам от операцията.Така,че има и свестни доктори.И искам да ви пожелая никога повече такова ходене по болници за 5 месеца – в три болници.Ортопедите са чудесни.Мисля още че и от дългогодишна работа с деца имам Стафилококи ,по рано имах и се лекувах,но не направих контрола.Свърши кошмара да се надяваме.Човек за разлика от психиката има и физическо тяло и то трябва да е здраво,а тия от Александровска бяха предубедени.Кошмар.Не пожелавам на никой да го преживява.И благодаря на теб Григор за консултациите.
@Ели: Мда – и на мен не ми хрумна, че може да са бъбреци. Нищо не ме наведе на тази мисъл… Чудесно е, че са го открили!
Антибиотикът е важно да не е в минимална доза (освен ако особености на организма не го налагат). Даването на антибиотик в минимална доза е селекция на бактериологично оръжие.
благодаря за отговора за бетаблокерите и золофт намалихме небиволол от 5 мг на половинка и золофт е на 50 мг но мисля че не ми помага много антидепресанта как мога да го спра и да премина например на невролаксин на тошков или седанакс хранителна добавка или пък нещо друго да ми препоръчате пия тегретол 200 по 1 сутрин и вечер и флуанксол депо на 21 дена сега и 2мг и 5 тритейс за кръвно доста неща стават предварително благодаря дора
@дора: Тук ще се възпротивя много категорично.
Първо, редно е да обсъдите тези неща не с мен, а с лекаря си. Десетки страници описания не могат да ми кажат това, което един лекар ще види от най-прост преглед, или дори от минута-две разговор. Пак той знае за вас и здравната ви история несравнимо повече от мен, и може да ви даде много по-точно и съобразено с вас лечение – а при психофармаката това е много важно. Затова не предприемайте каквито и да е промени по лечението си, без да се консултирате първо с него.
Второ, ако мислите, че антидепресантът не ви помага, това не е задължително вярно – пациентът понякога усеща нещата добре, но понякога не. А дори ако е вярно, е по-вероятно дозата да е прекалено ниска, а не лекарството да е неправилното. Това също е сред нещата, които вашият лекар може да ви каже несравнимо по-точно от мен. А пък става дума за вашето собствено здраве – важно е съветите да са колкото се може по-точни.
Здравейте,Григор!
Пия Ксетанор 1/2 тб. Могали да започна прием на Витанго?
@Ianina: Би трябвало да няма проблем.
Здравейте григор.пия инсидон и съм много доволен от него.може ли да ми кажете има ли пристрастяване към него.пия го за вегетативната дистония.изразяваща се с повишаването на кръвното налягане и световъртеж.сега вече кръвното се нормализира има още малко замайване.може ли да ми кажете кога и как се спира.Благодаря ви предварително.
@иван: Не, към инсидон няма пристрастяване. Ако при спирането или намаляването му проблемът се връща, значи още не е достатъчно добре излекуван.
Спира се когато и както ви каже лекарят, който ви го е предписал. Той знае повече подобности за вас и причини за решението си, отколкото аз или който и да е друг има как да знаем, за да ви посъветваме.
Благодаря за отговора ви.проблемът е че след преглед при двама невролози единият от които професор плюс един психиатър останах тотално разочарован от всички.първият ми изписа ксанакс и клонарекс от които станаха в пъти по зле(шум в ушите,забравяне ,главоболие,безсъние,замъглено зрение)пих ги месец,месец ги спирах и дотам.бях много по зле отколкото преди това.следващите двама директно започваха със серопрам,сероксат,ципралекс плюс ревотрил при положение че се чувствам ужасно от бензодиазепини отказах директно на двамата и така.от стари лекари и от други практикуващи в германия разбрах за инсидон,навремето са го изписвали 1сутринта и1вечер и аз го пия така,въпреки че на листовката пише1 1 2.чувствам се добре.въпросът ми е вие работил ли сте с това лекарство и ако да как сте го предписвали.реално в момента нямам лекуващ лекар затова се обръщам към вас.Благодаря ви предварително.
@иван: Инсидон се предписва според конкретния случай – вид заболяване, тежест, индивидуално засягане от него на пациента, индивидуална чувствителност към него, противопоказания и т.н. Без да зная отлично историята на заболяването ви и да съм ви прегледал лично, да ви давам дозировки и схеми ще е игра на рулетка. Руска.
Моля ви, намерете си кадърен психиатър и слушайте него. Мен не ме бива в гадателството, така че колкото и да искам, няма как да ви свърша свястна работа. Мога само да ви лъжа, че можете да разчитате на преценката ми. Нали не търсите това?
А вие къде практикуване?дайте ми координати ако е възможно.Благодаря ви предварително.
@иван: Към момента не практикувам като психиатър. Понякога давам съвети онлайн, когато е оправдано. Уви, във вашия случай рискувам да ви навредя много повече, отколкото да ви помогна.
Здравейте Григор може ли да се развие серотонинов синдром от употреба на инсидон?започнах да го пия след20 дни без никакви други лекарства.какви са симптомите на този синдром и как се лекуват?благодаря ви предварително
@иван: Не, не е реално, дори при далеч по-малко предпазливост – освен ако не го пиете в дози от десетхи хапчета на ден. Можете абсолютно спокойно да зарежете това безпокойство.
Григор, здравейте! Пак съм аз – Ели. Бях ви писала няколко пъти за болките в ръцете и пазенето и подаването на стъпалата. После За операцията на паднал свод. Ами общо взето нищо не е както при 4години да кажем, но аз не мога да се примиря и да приема, че остарявам. Проблеми значи са Апокалипсис когато бях на 51години,гоеоря за физическите болки .А те психическите отдавна си не съпътстват, но всичко беше в рамките на нормалното като пиех Ад. Така, четох много за вредата от тютюни пушенето, а аз пуша вече по активно по половин кутия на ден от 13гофини,по рано пишех по 3-4цигари на ден . като четох какви са страничните ефекти от употребата на цигари, ами те при мен са същите-сърцебиене, по малко като обем свършена работа, умора. На работа не си позвомявам-работя със всички сили. Но стана ритуал в последно време при мен да пуша цигара и после да свърша нещо. Един крдиоложка даже ми беше казака-зпо добре са спра цигарите и да се храня не здравословно, отколкото обратното +да е храня здравословно и да пуша. Сега вече като положението се усложни спирам цигарите вече от 25дена.Трудно е особено в началото. И още на два пъти ме бяха питали некролозите дали имам тежки метали в организма си. Как да знам, след като едно исюзскедване така-орочистване вепеза един метал струва 20лева.И така-прочистване, антиоксиданти като храни, четох ги вече,и никакви цигари. Все пак трябва В са се живее пълноценни, а не да нямаш сили или Да те билят ръце и стъпала. Поздрави на вас, сега, вече не е бъбреци и не може да е. Бяха нормални на епиграма и цисти с копията. Извинявайте че ви за имала пак с моя случай, но има хиляди хора спрели цигарите. Даже в последно време въобще не ми харесва ха, а ги пишех по навик.
@Ели: Браво! Поздравявам ви от сърце за успеха с цигарите! Голяма вреда са – чудесно е, че сте ги оставила! Присъединявам се към лекарката ви – спирането им е по-важно за здравето и от здравословното хранене, и от какво ли не още. Браво!
Писал съм преди повече от година.
Тогава приемах Есциталопрам 10 мг от 9 месеца и вече мечтаех да живея без него.
Имах 3 опита за спиране, много плавни и пресметнати, но неуспешни. Посещавах психотерапевт.
Преди 3 месеца прекратих връзка, която ми донесе много стрес и тревоги, именно в нея отключих тревожно депресивно разстройство. След като усетих облекчението от тази раздяла лесно спрях препарата само за месец с намаляваща схема. Лошото е, че прибързах да започна друга връзка, бързо ми стана ясно, че не съм готов. Разклатих се, прекратих и тази връзка. Пак почувствах облекчение, даже си позволих алкохол веднъж седмично в уикенда, и ето, че два месеца след като не приемам Есциталопрам, почнах да имам умерени панически атаки и депресивност. Две правилни стъпки, една неправилна и….залитам назад.
Колко е крехко равновесието ми. Но също така си признавам, че се отпуснах от подобрението. Не мога да понасям каращи се хора, не мога да понасям дори повишен тон, мрънкане, оплакване, имам нужда от простота и красота. Ще трябва да се уча тепърва на душевна хигиена, за да се справям без лекарства.
@Н.М.: Дори най-силните и здрави хора често надценяват равновесието си. За всеки е полезно да се грижи за душевната си хигиена… Успех!
@Н.М.: Дори най-силните и здрави хора често надценяват равновесието си. За всеки е полезно да се грижи за душевната си хигиена… Успех – и благодаря за споделянето!
Здравейте!Може ли Ваши координати,искам на лично да Ви пиша?
@Хати: Е-майлът ми е grigor в този сайт.
Здравейте,Григор!Искам да Ви попитам какво ви е мнението за употребата на хранителни добавки вместо антидепресанти.Известно Ви е, че има група от хора ,които не могат да понесат ужасните им странични действия т.e. не могат да ги пият. Имате ли опит с такива хранителни добавки като Ашваганда/индийски жен/,Жълт кантарион и др. Могат ли да овладеят по леките форми на депресия или генерализирана тревожност или са неефективни?Какво да правят хората, които не могат да пият АД?Бензодиазепините бихали ли свършили работа, като клонарекс например?Благодаря Ви предварително!
Не разбрах дали се изпрати запитването ми относно мнението Ви за хранитените добавки вместо АД.за хора, които не могат да понесат ужасните им странични действия. Имате ли опит с Ашваганда/индийски женшен/, жълт кантарион и др. При лека депресия и генерализирана тревожност?
@Тита: Много съвременни антидепресанти на практика нямат странични действия, а ефектът им е несравнимо по-добър от този на най-добрите хранителни добавки. Лично аз не съм видял човек, който да не може да понесе правилно подбран антидепресант – проблемът обикновено е психологически или психиатричен, а не реален.
Бензодиазепините биха овладели лека депресия и генерализирана тревожност, но не ги препоръчвам за пиене повече от най-необходимото – те са средство за подтискане на пристъпи, а не за сериозно лечение. Има хора, които при дългосрочна употреба развиват привикване към тях; чувал съм за случаи, макар и редки, при които се появява дори начална зависимост. Затова бих препоръчал да ги приемате само в точно съответствие с предписание от лекар.
Жълтият кантарион има известен антидепресивен ефект, но обикновено сам по себе си не е достатъчен за овладяване на депресия. Ашвагандата не ми е известно да има реален лечебен ефект за каквото и да било (освен за финансовото състояние на тези, които я рекламират и продават).
Накратко казано – консултирайте се с лекаря си да ви предпише подходящ за вас антидепресант. Преодолеете ли психологическия си проблем с него, надали ще имате реален.
Сърдечно благодаря за изчерпателният отговор!
Здравейте, Григор. Писах ви няколко пъти. Установих, че антидепресанти те са с много неприятни странични ефекти. Може би не при всички, но при мен се проявиха. И какво значи да си добре физически и психически някакво си 1
Здравейте, Григор! Приемах една година Ципралекс в дозировка от 15 мг дневно. Тъй като ефектът му намаля, отново съм на предписания ми преди това Золофт. Искам да попитам според Вас колко мг Золофт отговарят на 15 мг Ципралекс, ако въобще е възможно подобно сравнение. Поне приблизително. Благодаря предварително!
@Ели: Предполагам, че просто не са улучили подходящия за вас антидепресант. Да, всички те имат странични ефекти, но не при всички са еднакво силно изразени. При различните пациенти различни антидепресанти често показват много сериозна разлика в силата на страничните ефекти. Не се обезкуражавайте – търсете вашия! Много голяма рядкост е пациент, при който имат сериозни странични ефекти всички антидепресанти.
@Люба: За съжаление двата антидепресанта имат леко различни профили, и по тази причина е много трудно да се каже колко от единия съответства на колко от другия. В добавка, всеки пациент е индивидуален – при двама различни пациенти съотношението в силата на два антидепресанта, дори по точно един и същ критерий, може да бъде много различно. Най-добре е вие да направите тази преценка според субективното си усещане – така тя ще бъде най-точна за конкретно вас. Успех! 🙂
Здравейте, Григор!
Според Вас, намаляване на Сероксат по следния начин: един ден половинка (10 мг), един ден четвърт (5мг), подходяща ли е? След месец и половина на такава схема (по препоръка на психиатър), съм в изходното си положение, отпреди 5г., с много висока тревожност. Мисля си, че сигурно не съм била готова за намаляването, но дали схемата не е “помогнала”?
Сега съм обратно на 10 мг, след седмица на 20мг. Дали подобрението ще настъпи след същото време, както при първоначалното увеличаване? Възможно ли е екстрасистолите, които имам, да се дължат на Сероксата?
@Карен: С почти пълна сигурност наистина не сте били готови за намаляването. Ако е било от всеки ден по половинка (10 мг.), то е твърде малко, за да е било прекалено рязко – очевидно 10 мг. дневно е минималната доза засега.
Колко време сте били на 10 мг. дневно (всеки ден)? Ако е по-малко от година, е възможно организмът ви още да не се е съвзел достатъчно от болестта, за да понесе по-ниската доза.
При това положение, на 10 мг. дневно вероятно сте съвсем на границата на ефективността на лекарството. В такава ситуация не е лесно да се предскаже колко може да отнеме идването на подобрението. Ако не дойде до още 2 седмици, задължително говорете с лекаря си.
Твърде малко вероятно е екстрасистоли да се дължат на Сероксат. Той може да има такъв ефект, но обикновено е много слаб. Нужно е човек да съчетае едновременно висока чувствителност към този му ефект и склонно към екстрасистоли сърце, за да е учестяването на екстрасистолите от Сероксат изобщо забележимо.
Здравейте отново!
Много благодаря за изчерпателния отговор!
Единствено ме интересува мнението Ви за такова редуване на по-ниска и по-висока доза, дали е добре като вид намаляване на Сероксата.
На 10мг ежедневно съм даже от около година и половина и наистина се чувствах гранично на нея – ту добре, ту не толкова! Но лекаря така прецени…
@Карен: Дали редуването на по-ниски и по-високи дози на Сероксат е подходящо е много индивидуално. При някои пациенти то е най-добрият начин за подготовка на организма към преминаване изцяло на по-ниската доза. При други пациенти обаче не се отразява добре, дори ако здравето им е в точно същото състояние. За съжаление няма как да се знае със сигурност, без да се опита. Вече сме на път да овладеем сложността на мозъка по отношение на регулацията на серотонина, но индивидуалните различия са много и много разнопосочни – още не ни е по силите да ги предсказваме с точност.
Сърдечно благодаря! Бъдете здрав!
Здравейте! Моля ви, помогнете ми да си отговоря на един “жизненоважен” за мен въпрос…Защо един антидепресант, който съм пила в продължение на девет години и ми е помагал безотказно, спря да ми действа буквално за един ден.И не само спря, ами и започна да ме напряга “нечовешки”. Става въпрос за анафранил( сутрин по 2 от 25 мг плюс четвърт клонарекс от 0.5). Моля ви, дайте ми някакво логично дори и предположение, ако не отговор, на този въпрос. Благодаря ви!
@Радка Румеева: Подобно нещо е на практика невъзможно… Да не би случайно да ви е попаднала лоша партида лекарство? Или да сте претърпели някакво остро сътресение, вследствие на което дозата да е станала недостатъчна? Повече подробности биха били добре дошли. Може и в личен е-майл.
Благодаря ви! Ще ви пиша! Важно ми е, защото съм много объркана! Още веднъж, много ви благодаря!
Здравейте отново!Та историята ми датира от 2002г. Тогава получих диагноза паническо разстройство.Започнах лечение със серопрам, който след двумесечно лечение не ми помогна въобще и беше сменен с ципралекс. Същото се повтори. Последва сероксат, който ми помогна до някаква степен, но не напълно.Чувствах се себе си на 60 процента, не повече.Но тъй като що-годе водех някакъв задоволителен живот, не посмях да го сменям.Пих го около 5 години. Спрях го по накаква бърза схема. След около два-три месеца паниките, тревожността и ужаса започна да се завръща ми изписаха анафранил и ривотрил. Оооо,чудо! На 5-6 ден аз отново бях човек и “нормален”.Така в продължение на девет години аз пиех по 50 мг сутрин заедно с четвърт ривотрил от 0,5. Гледах си децата, работех и дори успях да се запиша в университет. преди две години се случи една трагедия, която преживях( и все още преживявам) много трудно. Започна една ужасна ,безкрайна, задушаващя кашлица, за която лекарите не намираха причина. Решиха накрая, че е психогенна. Аз все още си пиех анафранила. Някак нещата след половин година поотихнаха. Тази година след изпитната сесия( февруари) аз забелязах, че като си изпия лекарствата сутрин до половин час ми става много лошо. На своя глава реших, че организма вече не ги приема и ги спрях рязко( пъна глупост от моя страна). Ада слезе на земята! Как оживях, не знам! Мъчих се до април месец и тъй като вече се появяваха все по-нетърпими симптоми, отидох в Св.Наум. Диагнозата вече ми беше генерализирано тревожно разстройство. Започнах приема на Есобел, без бензоадиазепин.След втората седмица нещата започнаха да се подобряват и така, докато на шестата седмица всико започна да се повтаря. Като пиех антидепресанта започваше някаква нечовешка тревожност, ужас и паника дори и от минимална доза.Опитах да се върна на анфранил, но още първите дни на 10 мг аз “откачах”. Спрях всичко. Бях добре около 20 дни и сега започнах да се чувствам отново зле.Посетих психиатър и тя предлага отново анафранил с ривотрил…Страхувам се да се върна на ривотрил.Та аз едвам се “откаих” от него преди осем месеца. Моля ви, важно ми е вашето мнение! Имам ви доверие! Как ще коментирате лечението ми? Защо според вас лекарствата толкова ме напрягат и дори след като тръгнат нещата изведнъж спират да ми действат? Аз по природа съм дейна, оптимистична, весела жена. Нямам някакви хронични заболявания( слава Богу) и не пия никакви лекарства. Извинявам се за дългият пост и ще чакам с нетърпение коментара ви! Много ви благодаря!
Извинявам се за правописните грешки, но имам проблем с клавиатурата!
@Радка Румеева: Не се притеснявайте за правописните грешки изобщо. 🙂
Имам мъничко въпроси по така описаното:
– Ако пиете антидепресанта (Есобел?), започва тревожност – а кога я няма? Колко продължава, когато се появи?
– Какво ще рече „откачам“, когато пиете анафранил?
Извън тях, тежките проблеми при спирането на анафранил + ривотрил далеч не е задължително да означават пристрастяване или дори привикване към лекарствата. Далеч по-често срещаната причина за такива проблеми е просто че организмът още не е готов да се справя без лекарствата – болестта не си е отишла, и при спирането им се връща с пълна сила. Затова е добра идея, ако имате предложения за промяна в медикацията, задължително да я обсъдите предварително с психиатър. Дори ако идеята е добра, за всеки случай първо вземете неговата преценка.
Първо искам сърдечно да ви поздравя за отзивчивостта! В първите шест седмици след приема на Есобел постепенно тревожността и вегетативните симтоми( сърцебиене, световъртеж и т.н.) започнаха да намаляват. Изглеждаше, че нещата вървят добре. След това ей така от нищото, след като ставах от сън и си пиех лекарството започваше адски световъртеж, прималяване, страх и тревожност( до вдадесет мин. след приема) и продължаваше цял ден. С анафранила и то от 10 мг се случваше същото. Понеже обясних всичко това на психиатърка ми стана много чудно защо тя настоява да започна отново лечение и то директно на 75 мг анафранил. Възможно ли е според вас спирането преди 7-8 месеца на ривотрил да е довело до цялата тази каша? И мислите ли, че ако започна отново бензодиазепин, ще е разумно.То явно няма да стане въвеждане на антидепресн без успокоително, но аз сякаш все още имам някаква надежда да си върна живота обратно без бензо.Няма ли никакви нови антидепресанти за такива “заплетени случай” като мен или новото си е доброто старо. Възможно ли е при тази висока тревожност, която ме мъчи, да нямам нужда от серотонинов медикамент, а от нещо друго( знам ли какво). Ясно е, че отново ще се консултирам с психиатър, но моля ви дайте ми някакви насоки.Чета ви отдавна и имам убеденост във вашата компетентност.Някакси много ви вярвам и имам нужда от вашето мнение. Не искам да губя време без лечение, а все още се страхувам от нова проба с анафранил и ривотрил, както иска лекарката.Искам да знам вие какво бихте предложили и тогава отново да се консултирам и да ‘започвам”, защото не мога да си позволя да съм зле( то кой ли и може, де).Всеки ден имам все по-отвратителни физически симптоми и започвам да се отчайвам.Чак не ми се вярва, че всичко е психосоматика, ама май така излиза.Благодаря ви отново!
За себе си имам и още едно-две “обяснения”на нещата, но много държа и ми е важна и вашата гледна точка. След като ви “чуя” имам усещането, че ще “сглобя картинката”. Естествено, че тази “отговорност” не е ваша и ще потърся и мнение от психиатър, въпреки, че нямам и идея кой ще е той…Когато ми предписват “ривотрил” винаги имам едно на ум…Макар, че бях стигнала и до момент, в който и хероин да ми бяха предписали, нямаше дами помогне. Сега нещата са една-две идеи по-контролируеми благодарение на “ината” ми и ( и аз не знам на какво). Мисля, че преживях отвратителна абстиненция от ривотрила и още нещо, ама няма смисъл да го коментирам в блога ви(който е страхотен, поздравления)…
@Радка Румеева: Благодаря за комплиментите.
След приема на серотонин-потенциращ антидепресант да започва обратен ефект – прималяване, страх и тревожност – е изключително странно. Мисля, че намирането на причината му може да е ключът към проблема ви… Възможно ли е тогава да ви спада кръвното? Имате ли как да премерите кръвното си веднага сутрин след ставане (преди приема на препарата), по време на пристъпа на прималяване, и вечерта когато нещата са се поразминали?
Друга идея: пробвайте по време на пристъпа да сложите краката си в топла вода. Топла колкото да е приятно отпускаща – не много гореща, не и хладка. Не е средство за лечение, но резултатът от пробата, какъвто и да е, може да е ценен за лекаря, докато обмисля какъв точно може да е проблемът ви.
Трета идея е наистина да направите пробата с Ривотрил. Ако той успокои нещата, е възможно да е някаква нестабилност на нервната система. Тя може да няма как да бъде стабилизирана с друго освен с бензодиазепини, но може и да има. Ако нещата излязат такива, би могло да опитате примерно някое от старите лекарства, да кажем мента, глог и валериан. Или пък някакъв друг стабилизатор на нервната система, според каквото прецени лекарят ви.
Това е, което ми хрумва на прима виста. Ако имате да питате още нещо – заповядайте, ще отговоря според знанията си с удоволствие. Успех! 🙂
Благодаря ви! Ще последвам съветите, които ми дадохте!Ще продължавам да чета блога и ще пиша!Бъдете здрав!
Здравейте Григор.
Бих искал да споделя с Вас и мойте премеждия и ще се радвам да прочета Вашият отговор.
На 34г. Още през 2011г. направих първите си паник атаки, къде от депресия, къде от нерви… незнам! От тогава до сега вече 7г.съм на Ципралекс. Да! Помогна ми, но си остана това чувство за притеснение от… замайване, или сега дали това няма да ме заболи и тнк. Своеволно намаляване на дозите през годините(виждаш ли, по-добре съм, защо още го пия).. и после пак от време на време пристъпи на паника. И така през тези 7 г.на пиене на Ципралексчето, един или два пъти да съм изпадал в по тежка нервна криза за да приема един Лексотан. През останалото време е било притеснение в рамките на допустимото.
Така.И ето, че тази година отново груба грешка! Своеволно, но този път и благодарение и на личния доктор спрях Ципралекса, ей така, отведнъж. Точка, край, финито! Запопнах да пия жълт кантарион и валериана. Даа….. ама.. обаче след 3 месеца депресията, нервите и паник атаките се завърнаха. И то баш как си трябва. Няма сън, няма апетит. Ужас!
Ура!!! 7години Ципралекс, 3 месеца без него на билки….и какво стана?!
Проклиням деня в който с джи-пито решихме тази схема!Сега пак айде давай набързо по 10mg.Ципралекс всеки ден, нерви, безпокойство, страх от болки в корема, главата, страх да не ми се завие свят у какви ли не фобий. И разбира се имам Лексотан и по-големия му брат Ксанакс 0,5.но само при крайна нужда.
Бих искал да Ви попитам,… така имали надежда на такива експериментатори, като мене, дето вече 8 години сърбат Ципралексчето… и не се знае още до кога. Такива параноици, дето се шашкат от това, че го е заболяло нещо или че му се вие свят. Четох, че такива състояния освен с антидепресанти, които подтискат симптомите си трябва и терапия с психотерапевт (която помага да се разбери къде са корените на това довело до тук) и десетките там сеанси, хипнози, икогнитивно-поведенческа терапия и тем подобни. Досега за тези години не се излекувах и мисля, че е време да опитам.
Как мислите?
Благодаря предварително.
@Васил: За медикаментозната терапия (Ципралекс и подобните) – там има някакво правило как болните се държат и очакване по какъв път ще минат, но индивидуалните вариации са много големи. Другите медицински специалности са щастливи – много голяма рядкост е човек да има по начало само един бял дроб примерно, или пък четири. В психиатрията примерно 50-60% от пациентите са според правилото, останалите са изключения с абсолютно непредсказуеми вариации. Мозъците са много по-разнообразни от телата. Тъжно, срамно, но много често единственият начин да се разбере как ще подейства едно лекарство или колко ще трябва да се пие е да се опита. Просто няма как иначе да се знае, поне на този етап на познанието ни… Затова и нямам как да ви кажа със сигурност кога да очаквате възможност да прекратите медикаментозната терапия. Едно е сигурно – дори когато този момент дойде, спирането ще трябва да е много постепенно.
За психотерапията – принципно тя не може чудеса, но може немалко и си струва да се опита. Точно както с медикаментозната терапия, и при нея различията в податливостта на пациентите са много големи. Може да се наложи да пробвате немалко психотерапевти, преди да намерите подходящия за вас – не се отчайвайте, търсете. На ваше място аз бих постъпил така.
Здравейте, тази нощ, докато разглеждах информация в интернет, открих Вашия забележителен блог-много се надявам да ми помогнете: Детето ми на 17 год. страда от честа смяна настроенията, страх, че в клас й се присмиват, накъсване на мисълта и трудност в концентрацията, мускулни болки, светлината й пречи-това тревожно раьстройсте
Продължавам…извинения..това симптоматика на тревожно разстройство ли е или има полиморфен характер-каква е диференциалната диагноза? С антидепресанти или с кмбантипсихотици се назначава медикаментозната терапия? Благодаря за мнението.
И ако лечението е с невролептик кой от двата е по-добър препарат оланзапин или абилифай, и възможен и препоръчителен ли е ли е плавен преход от оланзапин към абилифай? И училището препоръчително ли е, ако предизвиква тревожност, че не е подготвена за шестици ( тя е отличничка и изисква много от себе си)?
@Клея@: Лечението е 100% според точната диагноза и индивидуалностите на пациента.
Точната диагноза се поставя след много внимателен и подробен преглед от опитен лекар, включително стабилна диференциална диагноза на базата на находката. Често един преглед не е достатъчен. Случват се пациенти, при които дори най-добрите лекари поставят погрешни диагнози, и изяснява нещата единствено реакцията на лечението. Случва се да се наложи да се пробват по няколко лечения, докато изобщо диагнозата започне да се изяснява. И дори след това понякога се случва диагнозата да остане неясна и лечението да продължава наслуки. Психиатрията не е ортопедия, че да се види на рентгеновата снимка къде е счупена костта и да се знае всичко нужно. (А дори в ортопедията лечението често не е тривиално.)
След точната диагноза следва определяне на правилното лечение. Различията между отделните пациенти в психиатрията са много големи – честичко се попада на хора, които реагират на отделни лекарства твърде различно от типичния човек. И дори където реакциите са типичните, пак на различни лекарства се реагира различно силно – при един е подходящо едно, при друг друго, при трети някаква комбинация… Отделно от това, всеки си има своите странични реакции на различните лекарства, и те също трябва да бъдат съобразени. За алергиите и подобните им дори не ми се почва да разказвам.
Накратко: ако някой твърди, че ще ви постави по Интернет точна диагноза и ще ви даде точно лечение за нея, бягайте от него като от чума. Той е или опасен измамник, или опасен луд, или опасен неграмотник. Заведете момичето на добър психиатър, да го види, да уточни диагнозата и да предпише подходящо лечение. И ако искате, кажете след това едно благодаря, че съм ви спрял да не си намерите в Нета някой от изброените три категории. Прекалено много чудесни хора са си намирали по някой… 🙁
Училището е препоръчително винаги, освен при наистина тежки болести. То е не причина да се появят проблемите, а лакмус който ви показва, че ги има. Ако не е то, рискувате да изпуснете промени в състоянието, които е важно да уловите и адресирате. Правилният подход е да търсите как детето да се научи да се справя с проблема, а не как да бяга от него и да го оставя да расте.
Между другото, след започване на медикаментозната терапия е добра идея да потърсите психотерапевт, който да работи с момичето и откъм психологическия край на нещата. Точно както и с лекарите, има и много некадърни психотерапевти, или дори измамници, но има и свестни. Търсете го след започване на терапията, понеже много дори от кадърните психотерапевти несправедливо неглижират медикаментите и обясняват как може и без тях. Професионална деформация, няма как. От моя опит, случаите когато проблемите са толкова сериозни, колкото описвате, но могат да се оправят и само с психотерапия, са много редки. Да, често психотерапията е трайното лечение на нещата, а медикаментите са само патерица, на която човек да се подпира, докато психотерапията го излекува – но дори тогава много често без тази патерица психотерапията се оказва неспособна да окаже ефекта си. А нерядко дори само правилно подбраният и даден в правилната доза медикамент се справя и сам с проблема чудесно, и ако бъде взиман докато е необходим, го излекува трайно.
Успех!
Благодаря, ще кажа само, че до този момент имаме консулт с трима психиатри :спешен кабинет, и два по избор. Първият постави диагноза по време на острата проява на симптоматиката остро полиморфно психотично разстройство и ни изпрати с рецепта за олфрекс 10 мг и таблетка депакин дневно. Следващият предположи маниен епизод и препоръча плавен преход от олфрекса към абилифай. (Всяка смяна не е ли по-добре да се избягва)Третият се въздържа от коментар и остави лечението да върви поне 3 седмици преди да се видим отново. Тревогата ми идва от факта, че ако диагнозата е напр.тревожно разстройство, медикаментът не е подходящ..Освен това възниква въпросът:Факт е, четези два консулта са направени в момент, когато е вече налице на поне 5приема въздействие на оланзапина, т.е. клиничната картина е компроментирана. А и на този етап след 11-дневно лечение как и каква диагноза би поставил един следващ специалист, ако търся друго мнение? Що се отнася до училището, щом се спомене матура по български, се изпада в тревожно състояние, учителката няма време за такт. А и от седативния ефект на оланзапина така или иначе спим до 12 ч.. Сън в помощ на мед.терапия или социална среда в училище с всичките му стресови ситуации? Дали връщане в чужбина би било добра идея, тази смяна, и лечението там..би се отразило положително-баща й още е там и е възможен този вариант-или Вие бихте го нарекли отново бягство?
@Клея: Спешният кабинет не е място за слагане на диагнози и предписване на сериозно лечение, той е място за спешна помощ. Разликата е голяма.
Не разбирам защо сте търсили психиатри. Ако можете да прецените реално дали абилифай е подходящ за определен пациент, значи сте на нивото, което психиатрите достигат обикновено след 6 години учене и 10 години практика – бихте могли направо да отворите кабинет. А ако случайно не сте на това ниво, бих препоръчал да не преценявате психофармакологични медикаменти, в името на здравето на детето ви. Съчетанието от липса на познания и опит с увереността, че ги имате, може да бъде много опасно – сблъсквал съм се с резултатите му.
Ако сте казали на специалистите, че детето взема оланзапин, те трябва да са го взели предвид в преценката си. Не зная дали ще ми повярвате, но психиатрите са също хора като вас и могат да мислят също толкова добре. Ако не са го преценили, това вече говори зле за тях – но ако можехте да разберете преценили ли са го или не, щяхте да сте специалист на поне тяхното ниво… Един мой колега казва: „С диагнози от Google бъдете така добри да се лекувате без моя помощ. При мен ще дойдете, когато разберете защо другото е било лоша идея… ако оцелеете.“
(Представете си, че при вас идва някой, който е прочел за вашата професия нещичко в Интернет и е започнал да си вярва, че я разбира поне толкова добре, колкото и вие. Бихте ли поверили на професионализма на този човек каквото и да било, да не говорим за детето си? Или бихте му се скарали едно хубаво, с надеждата да осъзнае, че морето не е до глезените и останалите хора не са идиоти? И ако той реши, че му се карате понеже искате да си заградите и опазите професията, къде точно ще го пратите да върви?)
Ако ще се връщаме в реалния свят, бих ви посъветвал да отидете на психиатър след като изтекат 3-те седмици. Колегата е имал нещо предвид, когато е поставил този срок – аз обаче нямам как да предположа какво е то.
Връщане в чужбина може да е или да не е добра идея, в зависимост от на какви лекари ще попаднете там. Ако ще ги слушате и ще им вярвате, вместо да чоплите из Интернет и да търсите „други мнения“, определено ще е добра идея. Нагледал съм се на деца, съсипани от убеждението на родителите им, че са експерти по медицина и футбол. Моля ви, недейте вкарва себе си в тази категория!
Благодаря. Заключенията, цитирани от мен по-горе, са от реалния живот и не мои, а на специалисти-психиатри. Исках само Вашето мнение.о Въпреки недоразумението, аз Ви благодаря.
Здравейте, Григор!
След връщането ми на 10мг Сероксат, имах облекчение на симптомите и психиатъра ми каза да не увеличавам повече дозата. След това обаче силната тревожност се върна, увеличих 2 седмици на 15мг, а от 5 дни съм на 20мг. Тревожността се засили, усещам гадене, трудно правя нещо. По принцип възможно ли е Сероксата, с който бях добре на 20 мг преди 2.5 години, сега да не действа?
@Карен: Принципно е възможно, ако заболяването се е влошило, да ви е необходима по-висока доза. Трябва обаче да уточните това с лекаря си – той може да го прецени по-добре от мен.
Благодаря за отговора! Ще говоря с него, но след 20 дни имам час. Вероятно е рано да се прецени още на 5-тия ден на 20мг, дали това е дозата. Просто мен ме е страх да не би да не подейства този път Сероксата и да нямат край мъките.:) А на Вас имам голямо доверие, затова исках да се консултирам междувременно.
,Григор!
Намирам се в много объркано състояние и Ви моля за помощ.. Получих според невролозите Невропатна болка следствие дългогодишното приемане на Сероксата. Болките са в гръбнака и са ежедневни, запопнаха месеци преди да спра Сероксата. Изписаха ми Бриека, но препоръчаха Дулоксетин. Имам ужасни странични ефекти. Никой не ми отговори колко месеца се пие Дулоксетина и дали само него да пия или в комбинация може с Бриека.
@Яница: Необходимо е да консултирате комбинацията от Бриека и Дулоксетин с лекаря, който ви е изписал Сероксат. Той знае за вас несравнимо повече от мен – достатъчно, за да може да прецени дали тази комбинация е подходяща при вас, или не. Съветът ми е да го направите бързо, за да си спестите неприятните странични ефекти.
Яница, бих искала да се свържа с вас. Не знам как ще стане. Аз също имам невропатни болка в стъпалата и то явно от антидепресантите. Писала съм няколко пъти в този Сайт все за тия болки и търся причина. Пила съм ги вече 18години без прекъсване тия Антидепресанти, а те трябва да се спират от време на време . ортопедия пък Казват- паднали сводове и корекция със стелки. И стелки съм носила. Но има някакво възпаление. В момента пия само Флуанксол и Ривотрил в доза 1мгр.дневно.
Здравейте отново. Не ми е ясно кога е по-добре да пия Дулоксетина сутрин или вечер. Психиатър ми каза вечер, невролога сутрин. Моля за мнение, защото мисля, че вечер ако го пия ще премина по-леко страничните ефекти, които са 5-6 часа по-силни
Ели намери ме в ФБ Яница Атанасова
Здравейте,с депресия съм от 13 години.Преди година бях хоспитализирана в психиатрична клиника заради лекарствена резистентност/не подействаха нито SSRI,нито бензодиазепини в домашни условия.Крайната диагноза е”Рецидивираща депресия-умерено тежък епизод”.От тогава приемам 4 вида лекарства-Ланвексин/2пъти по 75мг/,флуанксол/2пъти по 1/,ремирта/по 1 вечер/ и ламиктал / 1 по 0,50мг/.От месец август по схема на лекуващия психиатър /по 3 седмици с намаляване на дозата на 1/2 за всяко от лекарствата/постепенно спрях лекарствата,с изключение на ламиктал/него трябва да пия вече в доза 2 пъти по 0,50мг.още 6 месеца/.
До началото на октомври се чувствах добре,но соматичните ми оплаквания взеха да се обострят и оттам отново додоха мисли за безнадеждност.Според психиатъра това са симптоми на отнемане,но доколкото разбрах от всичко прочетено тези ,симптоми би трябвало да се проявяват още веднага след спиране на лекарствата,а не след 2 месеца. Страхувам се,че тази 1г.прием на медикаменти не е била достатъчно като време,както и че спирането на лекарствата не е било плавно и съответно че депресията се възвръща.Лекуващият психиатър смята,че трябва да “стискам зъби”,но с всеки изминал ден това става все по-трудно.Много съм объркана и се притеснявам, ситуацията отново да не излезе от контрол.Вие как бихте разтълкували относно симптомите на отнемане и начина на спиране на лекарствата?Бъдете здрав.
@Анна: Симптомите на отнемане на SSRI препаратите наистина се проявяват до два-три дни, максимум до седмица след спирането им, или намаляването на дозата. Оплаквания, които се появяват 2 месеца след спирането в такива случаи, следва да се тълкуват като връщане на болестта.
При вас обаче е малко по-сложно, понеже сте пили и други лекарства (Ланвексин и Ремирта са SSRI препарати, но Флуанксол и Ламиктал не са). Принципно е възможно ситуацията да е по-сложна. На това ме навежда и описанието, че SSRI и бензодиазепини в домашни условия не са подействали на депресията – бензодиазепините обикновено са безотказни, ако и обикновено неподходящи за трайно лечение. За съжаление не мога да направя по-точна преценка – тя би изисквала много добри познания за развитието на болестта ви, каквито вероятно няма как да получа дори от много обстоен преглед.
Съветът ми при това положение е да потърсите психиатъра си и да му обясните, че нещата продължават да се влошават. Спрели сте лекарствата по правилна схема – не ми се струва вероятно нещата да са причинени от лошо спиране. За съжаление и за мен най-вероятният (ако и не гарантиран) вариант е болестта да не е била истински победена. Уви, това обикновено има как да се разбере единствено като се види дали не се връща след спирането на лекарствата. Помолете лекаря си да премисли още веднъж становището за терапията и да създадете някакъв механизъм да ви държи под око, примерно да се виждате поне веднъж седмично (ако нещата са наистина лоши – и по-често). Ако стане очевидно, че проблемът е в недоизлекувана болест, той трябва да може да го види и да започне отново терапията навреме.
Стискам ви палци!
Благодаря за отговора.След консултация с лекуващият психиатър-връщам приема на флуанксол.Още от 2рото хапче имам подобрение на телесната симптоматика,макар и минимално.При положение,че го бях спряла преди близо месец,отново ли на организма му трябват 3-4 седмици за да се натрупа и да започне да действа оптимално?Знам,че избързвам прекалено и трябва да съм доволна,че изобщо имам подобрение,но лошо съвпадение на събития/болен близък на легло/ ме принуждава да бъда на 100% адекватна.
Още веднъж благодаря за отделеното време.
@Анна: Да, обикновено има известен период на натрупване на ефекта на флуанксола – нормално е да ви очаква допълнително подобрение. Не мога да преценя колко дълго, може да е много индивидуално, но обикновено го има.
Здравейте Григор! Вие сте лекар и със сигурност сте се сблъсквал с диагноза Невропатна болка. Моля Ви дайте ми мнение за евентуална терапия, защото от година и половина съм с адски болки в тялото и на моменти със суицидни мисли. Дори Дулоксетина не ме облекчава и не ми се живее повече в този ад. Изпих хиляди обезболяващи и никой незнае защо ме боли. Незнам колко ще издържа още
@Яница: За съжаление не разбирам много от невропатната болка – доста е вероятно да ви дам лош съвет. 🙁 Но категорично ще ви подкрепя да продължавате да търсите лекар с познания. Щом има такова страдание, значи някой лекар ще е заел „екологичната ниша“ на лекуването му и ще има познания и опит – просто трябва да го откриете.
Успех!
Zdraveyte,
Iskam i az da popitam edin vapros svirzano s moqta depresiq i trevojnost.
izpolzvam Citalopram 10mg. ot 3 sedmitsi no dr. mi go uvelichi na 20mg. predo nqkolko dni. prosto iskam da znam dled kolko vreme gore dolu ste vidq efekt?
Blagodarq za vnimanieto
@Geri: Обикновено ефектът идва до около 3 седмици след започването (или след увеличението, ако първоначалната доза не е била адекватна). Има обаче големи индивидуални разлики – при някои хора може да е 2 седмици, при други 4…
Успех!
Здравей Григор преди 5 години писах тук бях в страшна депресия и постоянни панически атаки. Бях на дъното, лекарствата не действа ха така бързо и депресията ме сграбчи и риска от суицид беше голям и ме пратиха на психиатрично лечение в диспансер.Там ми увеличиха антидепресанта Tifaxin SR на 225 добавиха Квелукс, флуанксол и диазепам .За 1 месец влязох в ремисия
Върнах се на работа- там имах проблеми с една колежка, напуснах.Отидох на курс на морето 6 месеца от бюрото по труда пиех си лекарствата и всичко беше чудесно .Прибрах се в моя град почнах работа в кабинет живота ми беше песен въпреки повишеното тегло от медикаментите . Всичко хубаво докато не забременях, спряхме антидепресанта,изписаха ми Золофт от който тотално се побърках , спрях от раз да ходя на работа, спях по 1 час, имах като електрашокове в главата,суицидните мисли веднага ми се появиха.Постъпих за лечение пак в клиника в Русе , като ми добавиха само ксанакс и ме изписаха по- зле от колкото бях.Останах в нас 1 месец на Золофт увеличен до 125 без повлияване на състоянието.Като цяло само суицидни мисли и по 1 час сън. Обадих се до София и заминах там на лечение
Тук един психиатър ми беше сменил вече Золофта с Ципралекс и там ми го продължиха +хедонин и флуанксол. Спряха ми ксанакса на системи бях .Леко се закрепих и ме изписаха. Криво ляво изкарах бременността преди секциото ми намалиха медикаментите и след това ми казаха да се върна на същата доза.Края на бременността ми беше ад с прееклампсия, детето се роди с анемия на мен ми преливаха кръв. Изкарах кошмарно дни в патологична бременност и родилното. Върнах се на същата доза медикаменти , но този път депресията ме смаза не ми подействаха само спях плачех и мразех тялото си отпусната и гадно след раждането.Мъжът ми взе бебето в Пловдив той е от там да го гледат и после аз да замина .Но уви пак в психиатрията но в Русе върнаха ви Тифаксина в доза 150, ксанакс Хедонин, флуанксол. Изписаха ме бързо исках да замина при бебето си.Отидох зле в Пловдив, свързах се с професор
Прави ми ЯМР и каза да пия Тифаксина, на вторият път ми каза че съм добре а аз не бях и се отказах от него.Продължи мъката в Пловдив , като всеки ден агония. Намерих друг лекар на който наринах сумата пари той ми изписа анафланил, клонарекс и остави Тифаксина в доза 75.Пих този анафранил и се побърках съвсем говорех само за смърт , устата суха , не спирах да плача.Плибрах се в Русе и захвърлих Анафранила и си направих доза Тифаксин 225 , клонарекс и хедонин. Не усещам почти подобрение. Писна ми от лекари вече,горчи ми в устата .От септември съм на Тифаксин от скоро го увеличих на 225 , мисля още да го увелича.Тотално съм объркана и по врачки почнах да ходя.Не вярвах , че пак ще се влоша и вече ни вярвам на пълна ремисия.Никой не може да ми помогне дори професорите и им писна на всички.Как мислите да кача ли още на 300 Тифаксина?Искат да ми вземат и детето защото не съм добре
Близките на мъжа ми.Честно казано това не е живот а горене в ада.Моля Ви за някакъв съвет
@Мими: Най-напред е нужно да се вземете под контрол и да действате разумно. Зная, че в такова състояние е много трудно, но се налага. И заради вас, и заради детето ви.
След това ще ви посъветвам да дойдете колкото можете по-бързо до София, до Градския психоневрологичен диспансер. Намира се на улица „Екзарх Йосиф“ 59, това е на две-три пресечки от банята, Халите и централния минерален извор. Търсете там професор Петър Маринов. Лично аз не съм срещал български психиатър, който разбира така добре от медикаментозна терапия като него. Ако някой може да ви даде наистина правилна и подходяща терапия, той ще е.
Стискам ви силно палци!
Здравейте Григор Благодаря за отговора .На мен вече отчаяно ми писна от лекари , терапии и химия.Иде ми да захвърля всичко.Вече не вярвам в докторите дадох много пари по такива
Не знам защо хора като нас трябва да съществуват.Аз съм като един паразит който лежи, оплаквна се и мечтае да няма никакви емоции.Дересията е най – гадната болест.Вече дори не можа и да плача апатия на съм.
Здравейте Григор Благодаря за отговора .На мен вече отчаяно ми писна от лекари , терапии и химия.Иде ми да захвърля всичко.Вече не вярвам в докторите дадох много пари по такива
Не знам защо хора като нас трябва да съществуват.Аз съм като един паразит който лежи, оплаквна се и мечтае да няма никакви емоции.Дересията е най – гадната болест.Вече дори не мога и да плача апатична съм.Не знам дали не е по добре с електрошокове вече.Много ми е мъчно а съм мед сестра помагам на другите а за мен няма спасение
@Мими: Не се поддавайте на тези мисли. Те са продукт на депресията, а не на реалността. В реалността вие сте един чудесен човек, който дава щастие на другите. Не позволявайте на депресията да ви лъже!
Здравейте, искам да ви попитам след спирането на ланвексин 75 мл по схема назначена от лекар,колко време ще има странични ефекти?
@Лидия: Схемите, назначени от лекари, могат да се различават твърде много – няма как да предположа каква е вашата. Отделно от това, дори на една и съща схема различните хора реагират твърде различно, и страничните ефекти могат да варират като продължителност драстично. Затова няма как да ви дам истински надежден и точен отговор.
Като цяло, ако страничните ефекти траят по-малко от два-три дни след поредното намаляване или пълното спиране, това е чудесно, но е и лекичко странно – за всеки случай го кажете на лекаря си. Ако пък продължават повече от месец, това също е леко странно – този път го кажете на лекаря си задължително, преди следващото намаляване или спиране. (Това не е твърдо указание – просто е опит да отгатна най-вероятните проблеми. Може да греша, за което се извинявам предварително.)
Преди 5 месеца започнах приема на тази хапчета защото имах замаяност и болки в главата. Не съм имала нито депресивни състояния нито нервни кризи. След приема се почувствах по-добре, до преди 2 седмици когато пак започна замайването, но на периоди. Един ден го имам за 2 часа, на другия ден съм добре и после пак така. Отидох на лекар и ми се каза, че трябва да увелича доза, за да има по-продължителен ефект. Категорично ми се отказваше да се пробвам да ги спирам и причината за всичкото това била “липса на хормона на щастието”, промяната на времето и какво ли още не. Реших да отида за второ мнение,. Като отидох на втори лекар ме изпратиха на рентгенови снимки и ЯМР и всичко е ок. Вторият лекар реши, че нямам нужда от тези хапчета ( за което много се зарадвах) и ми направи схема за спиране – няколко дни през ден, няколко дни пред два дни и т. н. Имам гадене, замаяност, отпадналост през една част от деня от както намалявам хапчетата и за това питам колко време ще продължават? Пак казвам не страдам от депресия, не съм имала нервни кризи, безпокойство и т. н, просто
@Лидия: Ако имате подобрение от ланвексина и/или проблеми при спирането му, значи той е стъпка в правилната посока. За съжаление това е всичко, което мога да кажа с някаква степен на сигурност на базата на това, което знам дотук.
Благодаря за вниманието!
Здравейте!
Най-напред искам да кажа, че не съм вярвала, че може в интернет да се намери толкова компетентни разяснения на всички тези неприятни термини като депресия, АД, ПР и т.н! Благодаря ви!
Моята история започна през април 2016. Тогава получих първата си Паник атака по време на пътуване. Изразяваше се в силен, спонтанен и на практика неконтролируем страх от края на света. Силно чувство на безпомощност. След 3 месеца криене от близки ( къде от срам, къде от страх) и опит да се справя сама се оказах в ситуация, в която не можех да спя, да се храна, да работя, да разговарям с хората. След консултацияс психиатър започнах приема на Есобел. 5 месеца прием и Ефект нулев. Преминахме към сероксат и ксанакс. Ксанакса стабилизира що годе положението и след три месеца прием го спрях консултация с моя психиатър. Сероксата го продължихме и така 2 години до края на тази година. С психиатъра ми решихме да го спрем, след като споделих планове за бременност. Приема ми беше по хапче и половина в продължение на две години. Схемата на спиране: ноември по едно хапче, декември -половинка и от януари – 0. Да, Ама не! Вече 5- ти ден съм като парцал. Замаяност, световъртеж, гадене, депресия. Виждам двойно , залитам, рева постоянно,ускорен пулс, ниско кръвно и т.н. Та, какво по дяволите да правя?! Планувам бременност или поне ми се иска да е скоро , но при това положение не мога да се грижа дори А себе си! След изчетеното тук ми стана ясно, че явно схемата ми на спираме е била грешна. В момента пия бетасерк заради световъртежа, но нищо! Другата седмица съм с час при невролог и психиатър. Истината е, че се чувствам като в задънена улица, какво повечето тук! Не искам АД поне не докато стана майка! Но в това състояние…..
А за страничните ефекти май е излишно да говорим, но все пак за протокола: скърцане със зъби, главоболие, 20 килограма нагоре…. и на практика от работа-вкъщи, а съм едва на 29.
@Petya: 5 дни все още може да е просто ефектът на отнемане. Имал съм случаи, когато той започва да отминава чак през третата седмица. Възможно е схемата да е била прекалено „стръмна“, но е възможно и просто да ви държи още ефект, който ще отмине.
За бременността – не всички антидепресанти са ѝ брутално противопоказани. Принципно да, добре е по време на бременност да не се взимат никакви лекарства, сигурното си е сигурно – но и не бива да се докарваме до мисленето на английската кралица от вица. Да имате дете също е важно. Немалко антидепресанти носят на практика нулев риск при разумна доза. (Сероксат е един от тях.) Говорете с лекарите си – психиатър и акушер-гинеколог – в тази насока.
За облекчаване на състоянието може да е добра идея да вземате ксанакс, докато ефектът на отнемането отмине. Обсъдете идеята с лекаря си.
Стискам ви силно палци и желая прекрасно и здраво дете – и вие покрай него също!
Благодаря Ви от сърце! Желая Ви хубави дни!
Здравейте, искам да Ви пиша лично на Вас, но не виждам от къде мога да го направя. Бихте ли ме насочили, за да се свържа с Вас?
@Ivana: Адресът ми е grigor в този сайт. 🙂
Не Ви разбрах. Търся някъде в началото на Блога за писане и контакт с Вас, но не намирам и не виждам. Извинявам се, но бихте ли обяснили какво по-точно да търся?
@Ivana: Пратете е-майл на адрес grigor в сайта gatchev.info.
Здравейте, аз съм Ивана, не знам дали така трябваше да Ви пиша, но не разбирам много от тези неща. Попадах случайно на Вашият сайт, прочетох много от коментарите, но не намерих идентичен или поне близък до моя проблем. За първи път виждам толкова добре написана статия с много смислени и логични аргументи. Обръщам се към Вас за съвет и помощ, до колкото може да е възможна тя. На 27 години съм, от 5 години страдам от безсъние. Използвала съм всички билкови и не билкови начини, за да заспивам. Ефектът беше или много кратък или изобщо нямаше. Съня го загубих, заради две тежки горе долу една след друга загуби на хора, последваха и още но вече беше на лице безсънието. Започнах със „Сладки сънища”, след това „Мелатонин” и др. След като тези хапчета бяха взимани и нямаше ефект, споделих с моята лична лекарка и тя ми даде „Лексотан” ефекта от него беше смазващ, не можех да го пия, ставах парцал. Тя го замени, като съм нямала проблем със заменянето с „Ксанакс”. От 2 години съм на 0,5 мг. от лекарството. Преди 1 година започнах много тежка процедура по оправяне на стоматологични проблеми. От стреса увеличих дозата, станаха 3 хапчета а по някога и по 4 от 0,5 мг. С течение на обстоятелствата намалих дозата на 3 хапчета, които пия само вечер, защото знам, че ще заспя. Говоря в единствено число, защото както казах личната ми лекарка го предписа и никога не е следяла процеса по пиене или по спиране а и вече не съм при нея. Първоначално само каза „пий ги по 3 пъти на ден” и до там, но аз през деня нямам проблеми, за тожа реших да взимам таблетките само вечер, защото пак казвам от тях запивам спокойно. Когато ми се е налагало да заспя без тях обикновено се случва следната картина: не заспивам, обливат ме топли вълни, имам гастрит от там стомаха ми започва да го боли, от умората започва повръщането, което пък тотално разбива стомаха ми, имам пролапс на митралната клапа от там получавам и много тежко сърцебиене, за него обаче имам „Корлентор” от 7.5 мг. Това действа само за забавяне на сърдечния ритъм. Взимам ли хапчето нямам такъв проблем и до скоро през тези 2 години не съм и имала. След като прекарах един дълъг период на 2 хапчета от 0,5 мг. ги намалих на 1 таблетка и съм нямала проблем освен първите 2 вечери, докато свикна на дозировката. След пиене в период на 15 дена на 1 таблетка вечер реших, че ще мога да ги спра тотално. Прекарах едни 48 часа в безсъние. Видях, че положението се влошава, след като изпих на дълги промеждутаци мелатонин, нованайт и др. Започна и повръщането, заради умората. Върнах се на 1 таблетка и вече около 2 или 3 седмици съм на тази дозировка. От снощи минах на половин таблетка, чувствам се добре, поне за сега, събуждам се рано, но това не го приемам за проблем, при мен паниката идва ако не спя или знам че няма да заспя, така че краткия сън не ми е проблем. И сега на въпроса, защо Ви занимавам. След като изчетох толкова много си позволих и аз да потърся помощ от Вас, защото с моя годеник работим за бебе и не искам да го увредя, нито пък да му причиня нещо умишлено или не умишлено. Въпроса ми е как да спра „Ксанакс” с каква схема имайки си предвид ситуацията, че може да забременея в най-скоро време? С какво да заменя този „Ксанакс”, което да ми действа единствено за приспиване и което да не вреди на една потенциална бременност? Наистина имам нужда от нещо с което да запивам. Благодаря за вниманието и се извинявам за дългото съобщение.
@Ivana: Ако разбирам правилно, проблемът не е изчезнал – тоест, той има нужда от някакво лечение. Дали ще е Ксанакс или нещо друго, е въпрос на преценка, но лечение трябва да има.
Оттам нататък, моят съвет е да разговаряте с добър и опитен лекар, който да може да ви предложи добро лечение. Това изисква добър преглед / доста разговор, които няма как да станат по Интернет. Абсолютно наизуст и с риск да не съм прав, от описаното дотук бих предположил, че е възможно да става дума за някакъв атипичен вид паническо разстройство, което се изявява чрез безсъние. Това обаче не е истинска диагноза – не разчитайте на нея! Намерете добър специалист, най-добре психиатър с много опит, който да ви прегледа и да разговаряте лично, за да сложи диагноза и да предпише лечение.
Успех!
Благодаря Ви за съвета. Само да попитам конкретно при потенциална бременност, има ли риск за плода в тази дозировка по 0,25 мг.? Питам не за да правя самолечение а за да знам колко време имам, за да намеря добър специалист. Благодаря.
@Ivana: По принцип при 99% от лекарствата рискът за плода (колкото го има) е през първите три месеца. Но при вас дозировката е доста малка, така че се надявам рискът да е пренебрежим. (Това не значи, че не трябва да говорите с лекар – значи само че не сте ултра-притиснати.)
Стискам ви палци!
Здравейте, Григор!Днес май допуснах грешка да мина на Деанксит 2 тв, а до вчера бях на Сероксат 20 мг. С ужасни паники съм цял следобед и незнам това серотонинов синдром ли е и какво да правя. Пила съм Сероксат 11 г . От смесването на Сероксат и Деанксит ли е това състояние. Какво да очаквам сега. Ще се влуша ли ако си ородължа Сероксат 20 мг?
@Яница: Такова минаване се прави задължително с одобрението и под контрола на лекар. Резултатите са строго индивидуални – често минимални или никакви, но при вас изглежда ефектът не е добър.
Серотониновият синдром може да се развие по-скоро от предозиране на Сероксат, отколкото от отнемането му. Възможно е обаче да е синдром на отнемане на SSRI – описанието съвпада. Ако се върнете на Сероксат 20 мг най-вероятно до ден-два ще изчезне.
Имайте предвид обаче, че за каквото и да пиете Сероксат, вероятно не е излекувано, щом получавате толкова силен синдром на отнемане. Ако за в бъдеще решите да спирате Сероксат, го правете чрез много постепенно намаляване. Особено постепенно трябва да е накрая, когато сте вече на най-малки дози.
Успех!
Здравейте!
От 22.01.19г. съм на прием на 30мг Аритави сутрин и 75мг Бриека вечер. Изписани са ми от невролог, по повод 2годишна болка в лявата страна на главата/лицето, в следствие най-вероятно от манипулация изгаряне с лазер на папилома на устната. Невролог при когото отидох се съмнява за засегнат долен и среден дял на троичния нерв.
Откакто започнах това лечение не се чувствам добре никак-диария,виене на свят, повдига ми се, губя тегло. Споделих с лекуващия,който отговори, че се привиква.
Искам да спра тези лекарства! Какъв е начина? Чувствам се много зле от тях. По-добре да ме боли, отколкото състоянието в което съм в момента. Благодаря Ви за разбирането!
@Габриела Колева: Честният и съвестен съвет, който мога да ви дам, е да говорите за това с лекаря си. За случай като вашия не смея да кажа нищо без много внимателен и обстоен преглед. Съответно, ще е абсолютно безотговорно да ви дам съвет. Говорете с лекаря си, кажете му че усещанията са много неприятни – трябва да ви разбере.
Стискам ви палци!
Здравейте, Григор! Много Ви моля да ми обясните какво се случва ако пия АД (Ксетанор) и консумирам грейпфрут? Пия днес АД и сока и не се ъсвоява лекарството или се застъпва с утрешната доза и става двойно утре?
@Яница: Лекарството просто не се усвоява, не се застъпва с утрешна доза. За да избегнете този ефект, гледайте да има поне 2 часа между грейпфрута и лекарството.
Здравейте, уважаеми Григор!
От две години приемам Ципралекс и съм определено доволна от ефекта му. Съответно изпитвам нежелание и страх да го спра, а и според лекаря не бива да го правя още. Та какво бихте казали за ефекта на антидепресантите върху организма при дългосрочен прием? Чета, че водят до увреждане на черен дроб, бъбреци (което може би правят всички лекарства), трайно изменение на мозъка, също до риск от инсулт… Могат ли да се приемат цял живот, при положение, че човек наистина се нуждае от тях?
Предполагам, че тази информация би била интересна и важна и за другите Ваши читатели и предварително Ви благодаря!
@Люба: Ако човек наистина се нуждае от антидепресанти, те не просто може, а трябва да се приемат колкото е нужно – включително цял живот. Разбира се, ако не предпочитате да се разболеете.
@Елена;Здравейте,от два месеца приемам серопрам ,от който се чувствам много зле.Първоначално за около две седмици се проявиха всички странични ефектиСлед това за около две седмици бях горе-долу добре.И отново се започна.По препоръка на психиатъра започнах намаляване за осем дни по половин таблетка и от днес трябва да започна с Коаксил.Изпитвам голям страх да не се повторят симптомите на серопрама.Коаксила трябва да го пия три пъти по едно.Ще съм ви благодарна за мнение.
@Елена: Коаксилът е напълно различен от серопрама като формула и действие – общи са само тези ефекти, които са ви нужни (по преценка на психиатъра ви). Абсолютна гаранция е принципно невъзможно да се даде, но големият шанс е симптомите на серопрама да не се повторят, или дори ако се повторят, да са много по-слаби. Моят съвет е – пробвайте. Понякога не е лесно, но е единственият гарантиран път към това да намерите вашето си лекарство.
Успех! 🙂
Благодаря за бързия отговор!Желая ви весели празници
Здравейте,Григор!От години съм с паническо разтройство и почти всичките му екстри.
Пия серопрам таблетка и половина,флуанксол.Но от два месеца съм мн зле,адко безсъние,тревожност
Гадене,страх от задавяне и тн.Бях на лекар,но периода и се стори рисков и не смени серопрама.Добави тритико вечер от 75 мг една трета плюс четв лоропрам от 2.5 мг.Минаха 10 дни,но тревожността си е същата.Смених лекаря,съвсем деуго изписа:клонарекс 0.5,дуксет 30 и флуанскола остави.Притеснява ме антидеп.,който има отношение и към норадреналина .Как мислите,дали ще засили тревожността и безсънието?Мн ме е страх да ги започна:(
@Велина: За съжаление е много трудно да се предскаже какъв точно ще е ефектът на антидепа при вас. Паническото разстройство често променя ефекта на доста психиатрични лекарства в трудно предсказуеми посоки.
Напълно е възможно първоначалното лечение – тритико и другото лекарство (съмнявам се да се нарича именно лоропрам – случайно да имате грешка?) – да е било правилно, но да е било приемано твърде кратко време. Тази група лекарства може да отнеме до 20 дни прием, преди ефектът ѝ при паническо разстройство да настъпи.
Също, за ако решите пак да сменяте лекари и прочее: имайте предвид, че клонарексът принципно не е за постоянно лечение, при някои пациенти ефектът му може да започне да спада с времето. За над месец-два е добре да бъде приеман само след внимателна преценка от лекар за конкретно вашия случай и негов изричен съвет.
Здравей Григор.
Ако почна да пиша подробно за моята история не знам колко дълъг пост ще стане.
Накратко двадесет годишна борба с гадна и мъчителна хипохондрия. Хиляди левове по безмислени изследвания и доктори
в търсене и доказване на фобията от рака.В момента съм на 49 години.Изгубих най хубавите си години от живота в борбата с тази болест ,благодарение на нея се разделих с любовта на моя живот. В годините се превърнах в опитно зайче на редица доктори и психиатри изпих цялата гама от антидепресанти и резултата е нулев. Е имал съм и периоди на ремисия от антидепресантите но това е характерно за тази болест.Резултата от последното лечение при един “мноооого” добър психиатър е 30 кг отгоре което ме превърна в движещо се подобие на човек. Преди около два месеца си казах ,че ако трябва ще умра но ще отслабна и спрях антидепресантите. Не ги спрях по подходящия начин малко бързо и ефекта го знаете всички ада се върна на земята. Е вярно отсладнах с десет килограма за месец и половина но цената за мен е твърде висока.
Сега не знам дали имам правилен ход .Или дебел и щастлив или слаб и депресиран с гадната хипохондрия.
Последния антидепресант който ми изписа психиатърката на токуда е Велаксин и психолептика абилифайн .Не съм ги пил още.
Макар ,че знам отговора все пак да попитам имал ли вариант да преборя тази гадост без антидепресанти и бензодиазепини които до се га не съм пил никога а и нямам намерение да пия?
Между другото пробвах и психотерапия при също мнооого “добрия” Владимир Сотиров от Европея мисля се казваше центъра им нарочно цитирам името му.
Този глупак му казвам ,че имам тежка хипохондрия а той ми каза ,че съм имал проблем при общуването с жените.
Така завърши моя опит с така наречените психолози.Така че явно при мен с психолог няма да се получи.
Дай ми правилния ход за мен в този момент какво да правя на кръстопът съм.
П.С Ако си лекар психиатър дай кординати няма нищо лошо виж колко хора те четат а и явно си в час с тези проблеми .Може да помогнеш на много хора.
Поздрави,
@Любен: За съжаление и мозъкът, и личността на човека са много сложни и много индивидуални – не е като да погледнеш на рентгена, да видиш счупена кост, да я наместиш и да я гипсираш. (Което също дори в най-лесните случаи е много по-сложно, отколкото звучи.) В много случаи реакциите на организма на медикаментозно лечение, или на личността на психотерапевтично, са неочаквани и трудни за предсказване, или дори за обясняване след като са се случили.
От Велаксин не се наддава особено (поне при повечето хора). От Абилифай може да има известно наддаване. Въпреки това бих препоръчал да пробвате да ги пиете, и двете, в предписаните ви дози. Ако са способни да поставят под контрол хипохондрията, оттам се мисли как да се постави под контрол теглото. Съветът ми е да тръгнете по този път.
Теглото на човека в повечето случаи (като изключим някои обменни заболявания) е резултат от баланс на приети и изразходвани калории. Чудотворни храни, от които се отслабва, не съществуват. Лекарства, от които се качва тегло, постигат този ефект по два начина: като засилват апетита, и/или като намаляват физическата активност. Решителен човек с добър самоконтрол обикновено може да се справи и с двата ефекта.
Успех!
Григор,пак съм аз!Много пъти сте ме успокоявали.Разбрах че сте психиатър.Преглеждате ли някъде в страната!Бих искала да бъда прегледана от вас.И последно:Какво мислите за дуксет?И какво хапче за сън(бяла рецепта) би чо помогнало?
@Велина: За съжаление нямам практика и не преглеждам пациенти. (И дори нямам специалност психиатър.) Мога да ви прегледам, но мога само да дам мнение, не категорична диагноза.
Дуксет е лекарство като всяко друго – полезно когато е дадено в правилната доза за правилното заболяване, без ефект или дори вредно иначе.
За сън бих препоръчал на първо четене, по спомени от описанията, не толкова хапчета, колкото немедикаментозни средства. Тиха стая, тиха успокояваща музика за сън, може би ароматно масло с успокояващ аромат, приятни мисли (доколкото се получават)… Ако това не помага, чак тогава бих мислил за сънотворни лекарства.
Здравейте Григор,
Обръщам се към Вас, тъй като имам и подарявам опаковка Rivotril, 2мг, 30 таблетки (купена е през зимата от Сърбия, годност до 06.2023 г.), aко можете да ме посъветвате къде да я предложа, за да стигне до човек, който има нужда от нея. От София съм, на когото му е нужна, може да ми пише на мейла, svilenpan@abv.bg.
Поздрави
@Svilen: Тук от време на време чете по някой, така че може да му е полезно. Може да е добра идея да пишете и по форуми, където се обсъждат депресивни заболявания.
Имайте предвид обаче, че ривотрилът има известен потенциал за злоупотреба – преценявайте на що за хора го давате.
Благодаря за отговора и весели празници!
Здравейте, господин Гачев! През 2013 година ми беше поставена диагнозата параноидна шизофрения и започвах да пия хапчета. За 6 години съм сменила Рисполепт, Абилифай и Оланзапин. Реших да спра хапчетата през есента на 2017 година, но получих грешен съвет от психиатърката ми и ги спрях почти рязко, а не плавно. През пролетта на 2018 имах симптоми като нисък апетит и болки в корема. По ирония на съдбата се разболях от депресия през юни 2018 и симптомите се засилиха заедно със стягане и болки в гърдите. Смених психиатърката и в момента пия лекарства и за шизофрения, и за депресия. По-конкретно, пия Оланзапин 5 милиграма и Ксетанор 20 милиграма. През деня се чувствам сравнително добре, но вечерта отново имам болки в корема и тялото. Предполагам, че болките в тялото са причинени от рязкото спиране на Оланзапин през 2017. Вие знаете ли каква може да е причината за тях и най-вече – как да се отърва от тях?
@Даниела: Не съм специалист по шизофрения – рискувам да ви подведа. По-разумно е да се консултирате с психиатърката ви, тя знае и за болестта, и конкретно за вас много повече от мен. Но ми се струва сравнително малко вероятно болки в тялото да са причинени от рязко спиране на Оланзапин – и още повече пък да продължат цели две години.
Успех!
Благодаря.
Здравейте,Григор!Възможно ли е месец да се чувствам добре с новите антидепресанти(дуласолан) и сега да съм мн зле?Непосима тревожност,болки в стомаха,диария?Възможно ли е да е от есента?Как може месец да действат,после не?Според лекаря пак трябва смяна.Искям вашето мнение.Благодаря
@Велина: Принципно е възможно. Дали е така обаче, нямам как да кажа. Ако познавах случая ви и историята на болестта и лечението ви добре, вероятно бих могъл да предположа с малко повече вероятност. (Лекарят ви вероятно го прави.)
100% сигурност обаче няма – мозъчната биохимия на хората има много общи неща, но и немалко индивидуални особености. Принципно е невъзможно за психиатъра да знае с абсолютна сигурност какво какъв резултат ще предизвика. И най-изпитаните и доказали се лекарства водят до предсказуем ефект в 99%, някои в 99.9% от случаите – но не в гарантирани 100%. Така че не ни се сърдете, че не винаги отгатваме с абсолютна точност – просто ограничението е обективно.
Здравейте, информацията за спирането на SSRI е много полезна. Дъщеря ми от няколко години, по повод на диагностицирана деп ресия приема Сероксат и невролептик в ниски дози, които, със съгласието на психиатъра си, се опитва да спре неуспешно. Можете ли да ни насочите към психиатър, който да я консултира за спиране на двата медикамента.
@Бени: Ако психиатърът ви е съгласен, че двата медикамента трябва да бъдат спрени, той ще има изпълним план как да бъдат спрени. Също така, той със сигурност познава болестта и спецификата на момичето по-добре, отколкото кой да е друг психиатър. Разумната постъпка е да се обърнете към него за съвет и схема.
Здравейте Григор и благодаря за информацията. Предстои ми да започна Ремирта, но много ме е страх от страничните ефекти, особено от успиването. Вече 8 години съм с депресия и съм сменила няколко лекарства. Може ли малко информация за Ремирта?
ПС. Вече трети път пиша, но не виждам публикацията си. Извинявам се ако излизат три публикации.
@Силвия Миланова: Какво точно ви интересува за Ремирта?
В момента намалям Бринтеликс от 10мг., като го приемам по половин таблетка сутрин, а вечер пия Лароксин СР от 75 мг по една таблетка. Сменяме лекарства и включихме два антидепресанта, тъй като не можем на 100 % да овладеем депресията. Решихме да сменим Бринтеликс с Ремирта, но чета мнения, че много успива и ме притеснява дали ще мога да ходя на работа. Също ме притеснява, дали този път състоянието ми ще се овладее с това лекарство.
@Силвия Миланова: Обикновено Ремирта не успива чак толкова, че да ви попречи да работите. Чувал съм, че има хора, при които е така, но никога не съм виждал такъв – вероятно са доста редки. Моят съвет е да пробвате.
Спокойно с Ремирта. Всичко е ОК. Само се наддава на килограми. Пия от една година по 1/2 и нямам проблеми.
Здравейте др. Гатчев,
Бих искала да ви попитам дали може да се приема алкохол заедно с антидепресантите. Психиатърката, която ми ги изписа, каза че нямало никакъв проблем да се консумипра алкохол, както и че и по никакъв начин антидепресантите не се отразяват негативно върху черния дроб. По форомите обаче чета коренно различни мнения от нейното и не знам къде е истината!
Също така мисълта да не мога да изпия едно малко уиски при някакъв повод е меко казано неприятна и се чудя дали човек не се обрича на още по-голяма депресия и тревожност, когато реши да започне медикаментозна терапия!
За сега още не съм почнала антидепресанта (Оропрам) и ще се радвам, ако изразите някакво мнение по въпроса.
Благодаря предварително!
@Дони: Оропрамът е серопрам – SSRI препарат. Вярно е, че натоварването от него върху черния дроб е чисто символично, едно варено яйце оказва значително по-голямо. Но категорично не съм съгласен, че е добре съвместим с алкохола – и проблемът е не в препарата, а в алкохола. Едно малко уиски, когато има повод, не е проблем. Ако обаче поводът ви се случва всеки ден, че и по няколко пъти дневно, или ако малкото уиски е цяла бутилка, категорично се налага да спрете алкохола, с или без лекарства. Ако не можете, търсете лекарска помощ по въпроса абсолютно категорично и непоколебимо. Депресия плюс алкохол е направо рецепта за съсипан живот със самоубийство накрая. Моля ви, спестете си я!
Благодаря за отговора!
Става въпрос за малко уиски разредено с много, много кола и то при специален повод (веднъж на два, три месеца – на празник; събиране с приятели). Истината е, че мога и цяла година без алкохол (нямам никаква зависимост), но самата мисъл, че ми е забранено ме кара да се чувствам, като птица в клетка. Така се чувствам и когато трябва да пазя диета!
И в тази връзка – проблем ли ще е ако предстои някакъв повод/празник, просто същия ден на не взимам антидепресентта (за да съм просто по-спокойна, че не вредя на черния си дроб)?
Поздрави!
@Дони: Да, определено ще е проблем да не взимате антидепресанта. Моля ви, пийте си лекарствата, те не са ви дадени за кефа на лекаря, а за вашето собствено здраве.
Ако вие не си пазите здравето, няма кой да ви го опази насила – ще го изгубите. Много е важно да разберете това. Човекът, който трябва да се бори да опази здравето ви, не е лекарят – това сте вие. Не го ли пазите вие, лекарят може единствено да ви зареже, дори ако не иска. Заболяването ви може да не е тежко, но това значи единствено, че ако вие не се борите да си пазите здравето, ще отнеме малко повече време да станете пример за околните защо трябва да пазят тяхното.
Докторе, много Ви благодаря за отделеното време и внимание. Искрено Ви поздравявам за помощта, която оказвате на нуждаещите се!
Здравейте, д-р Гачев! От 3 год.и половина пия Ланвексин сутрин и обед по 1 хапче /75/мг. Има ли проблем да имам дете или трябва напълно да го спра и тогава? Благодаря предварително за отговора.
@Кирил: Не ми е известно да има някакъв проблем. За жените е по-проблемно, ланвексинът може да повлияе на плода по време на бременността. Върху сперматозоидите обаче поне аз не съм попадал на надеждни данни да има отрицателно влияние.
Здравейте, Григор,
От няколко години се боря с депресия по различен начин, главното ми лечение е с Флуанксол. Искам да ви попитам дали знаете обаче за някакъв негов ефект по отношение на ерекцията, защото имам проблеми от много време. По едно време ми бяха сменили флуанксола с ципралекс и ефектът върху ерекцията беше много положителен, но не и към оргазма (беше много трудно да стигна до него). Сега съм пак на флуанксол (2×1) и се чудя дали не влияе отрицателно на половия ми живот? Знаете ли за такъв ефект?
@Стан: Трудно е да се даде надежден отговор. Справочниците посочват, че има такъв ефект – но те се правят по информация на фармацевтичните компании. А те пък искат да се презастраховат срещу всичко, и съответно да предупредят пациентите за всичко на този свят. Затова информация, че някое лекарство има някакъв страничен ефект, не винаги е 100% надеждна.
здравейте, ще бъда много благодарна ако отговорите на въпроса ми защото съм мното притеснена и изплашена. Пия велаксин 2 от 75мг вече от 11 години. Прочетох това което сте написали за спирането постепенно. Правила съм многократни опити да го спра. Спирах го с помощта на психиатър изключително бавно в продължение на 2 години. Тъкмо го бях спряла и се случи много тежко за мен събитие, което ме върна в началото. Започнах ги пак. Последния опит за намаляне започна от март 2019г и то само с половинка. Края на 2019 около Коледа имах малко проблеми в работата, имаше възможност да я загубя и отново започнаха симптомите. Първо депресия и ускорен сърдечен ритъм, по късно и паник атаки, но рядко. Естествено се изплаших и върнах лечебната доза от 2. Тъкмо бях започнала да се стабилизирам и една психиатърка ми каза, че не съм могла да ги спра, до сега, защото дозата за толкова години не ми е била достатъчна, за да ме излекува. Каза да приемам по 3 таблетки. На 11 ден през нощта не мигнах и за секунда и сутринта получих такава ПА, каквато не бях получавала никога до сега. Помислих че е от високата доза и с псито решихме да махнем третото хапче на велаксина. От 1 февруари отново съм на 2. От тогава започна моя ад. Постоянна тревожност и чести атаки. На 26 ти февруари друг психиатър ми включи и тритико от 75мг вечер. Според него мнението ми че велаксина не ми действа не било вярно и каза да не го сменяме. Аз обаче не се подобрявах, тревожността ми беше убийствено силна, не можех да я търпя и спрях да ходя и на работа. На 6 март ме приеха на 4ти км само дневен стационар. Включиха ми и ксанакс от 0.5 на два приема на ден. Започнах бавно и постепенно да се стабилизирам. Атаки нямаше, тревожността се разреди и намаля като сила. Вече имах по два поредни дни без тревожност. Последната ми тревожност беше на 14 март. Спях по 8-9 часа. Вчера лекуващата ми лекарка каза, че състоянието ми е почти стабилизирано и предложи да спрем велаксина, като пия 3 дни по 1 хапче само, плюс тритикото вечер и ксанакса. На 4я ден каза, че ще го заменим със золофт. Попитах я няма ли да се влоша отново от само 1 таблетка велаксин, тя каза че нямало да го усетя намалянето, освен ако не си го внуша. От днес съм на нейната схема, но късния следобяд почувствах нервност, безсилие и въобще цялостно неразположение. Внушение ли е това или е възможно да чувствам намалената доза толкова бързо. Дори няма и 24 часа откакто съм на 1. Какво ли ме чака още 2 дни на тая доза. Дайте ми съвет, моля адски изстрадах и вече нямам сили да понеса нов неконтролируем ужас.
Искам също да попитам още нещо. Никой от досегашните ми лекари не ми е сменял велаксина, а е факт че на 2 таблетки винаги съм се подобрявала в някакъв момент и докато го пия нямам абсолютно никакви симптоми на депресия или тревожност. Мозъка ми го понася перфектно. Друг е въпроса, че след всяко намаляне и съответно връщане на симптомите, времето на стабилизирането ми всеки път се увеличава. До сега е било около 3 седмици, после месец, но този път ми бяха нужни 2 мецеца и то след като включихме и тритикото. На какво се дължи това? Всички доктори казваха, че това е възможно най доброто лекарство и едва ли не най-тежката и сигурна артилерия. Ако сега го сменим със золофт, ще има ли ефект, понеже е доста по слаб и е от ССРИ групата. А велаксина е СНРИ. И ще трябвс ли на ново да съм в ада, докато започне да действа, ако въобще ми помогне. Дали наново ще изпитам пълната палитра от гадни странични и тревожни симптоми и за какъв период приблизително да се подготвя, докато започна да чувствам подобрение. Извинявам се за дългия пост и многото въпроси, но си позволих да пиша, защото виждам, че сте много запознат с гадната, но необходима в много случаи химия. Много искам да чуя вашето мнение, за да имам някаква представа какво да очаквам и през какво още се налага да мина.
@Deni: Золофтът официално се води SSRI препарат, но има и доста приличен N-ефект, така че реално е по средата между SSRI и SNRI.
Разликата между двата типа антидепресанти е във въпросния N-ефект. Той е търсен и желан при пациенти, които са вяли, отпуснати, нямат воля, не се чувстват способни да се справят, и други сродни признаци. При пациенти, които по начало са силно нервни и напрегнати, той може да бъде нежелан.
Важно уточнение е, че напрежението и нервността могат да са симптом именно на усещането за безсилие. Иначе казано, тънко изкуство е да се разпознае дали N-ефекта ще помогне, или ще навреди. При немалко пациенти просто не съществува начин да се разбере, освен като се пробва. А при някои дори тогава е трудно да се реши със сигурност. Човешкият мозък не е безкрайно сложен, опознаваме го все повече и един недалечен ден ще знаем всичко, нужно за преценката на тези неща – но все още не го знаем, а нещата не са прости.
За спирането – много е важно да знаете, че лекарство (каквото и да било – дори билков чай) се спира когато вече не е нужно, а не когато ви омръзне или кефне. Иначе казано, когато болестта си е отишла. Антидепресантите са лекарства за сложни и трудни болести, и затова дори лекарите не винаги могат да преценят надеждно кога вече не са необходими. А спирането им без болестта да си е отишла като правило я влошава, и често влошаването е трайно. Затова не правете опити за спиране на лекарство без да са като минимум одобрени, а най-добре направо препоръчани от компетентен лекар. (Защото и сред лекарите има некомпетентни, точно както във всяка друга професия.)
Ако опитите за спиране на велаксина са били правени без болестта да си е отишла напълно, ефектът ще е именно този – влошаване, което е отчасти трайно. То е промяна в „структурата“ на болестта и не винаги може да се предскаже надеждно какво точно лечение ще е необходимо за него. За съжаление, аз зная за вас и болестта ви несравнимо по-малко от вашите лекари, и съвсем не бих могъл да преценя какво може да се очаква при едно или друго лечение. Но ви стискам много силно палци нещата да минат максимално леко, и да намерите добро лечение!
Ако имате други въпроси, с удоволствие ще отговоря на каквото ми е по силите.
Хиляди благодарности за отговора. Почвам го от утре и пробваме. Зареждам се с търпение и това е. Аз имам по-скоро силна тревожност, отколкото депресия, но като се има пред вид, че велаксина ми е действал перфектно, въпреки N-ефекта му, защо и золофта да не ми повлияе добре. Една приятелка ми каза, че й е бил слаб за тревожността, но пък каза същото и за велаксина, че й давал тревожност. Но както казвате вие пробваме и ще видим. Поне едно разбрах и няма да правя тази грешка. Повече експерименти да си спирам сама лекарствата няма да допусна. Ако имам някакви въпроси в периода на приемането ще пиша. Дано не се налага. Още веднъж благодаря и бъдете здрав.
Здравейте отново. 4 ден на Золофт и тритико вечер и 4 ден без никакъв велаксин. Положението никак не е добро и не знам какво да правя. През деня потушавам паниките и силната тревожност с ксанакса, но не винаги напълно и успешно. Чувствам се като парцал, безсилие, изпотяване и втрисане на моменти. Плача, за да ми олекне. Нощем спя между 6,7часа, но се будя през 2,3 часа от тревожност, кошмари и твърде ярки и реалистични сънища. В момента също ми е зле и само лежа, нямам сили да стана от леглото. Какво ми има? Кога ще свърши този ужас. На 42г съм и от 3г съм в мемопауза. Не знам дали това има връзка. Утре ще се виждам с лекарката ми, да настоявам ли да ми върне велаксина. Как да постъпя. Чувствам се като опитно зайче и губя надежда.
Отделно имах 5 дни мн силни като шокове през главата, които се увеличаваха като си поема въздух. Днес е по-слабо това усещане, но на моменти пак го има. Гади ми се и ме втриса. Ако се върна на велаксина ще ми действа ли като преди и ще трябва ли да чакам пак 2 седмици или месец. Само 4 дни не съм го пила, дали мозъка ми по-бързо ще се приспособи.
@Deni: Менопаузата често засилва симптомите на тези заболявания. Ако усещането за шокове е отслабнало, това може да е първи признак, че организмът ви започва да се нагажда.
Моят съвет е – говорете с лекарката си, ако до три-четири дни максимум не започнете да усещате отстъпване на някои от симптомите, да се върнете на малка доза велаксин. Ако има отстъпване на симптоми, бих препоръчал да се опитате да издържите още няколко дни – ще е напълно вероятно нещата да потеглят към справяне с отнемането на велаксина. (Той не се спира лесно – обикновено е нужно дълго, постепенно и търпеливо намаляване.)
Стискам ви палци!
Да, шоковете изчезнаха. Това значи, че мозъка започва да се нагажда към новите хапчета ли? Или имате пред вид се нагажда към отнемането на велаксина? Тези неща, които изпитвам в момента от золофта ли са? започнах да спя по-малко и по-зле, атаките ми се засилиха, а тревожността ме държи по 24 часа, преди да ме отпусне. И след това започва да ме боли главата в областта на слепоочията и над очите. Може би трябва време, докато започне да действа золофта и за това правя такива зверски кризи. Не би ли трябвало като се започне новото лекарство да няма такива тежки симптоми на отнемане от предното. Кога според вас мога да почувствам подобрение от золофта. В понеделник ме изписват от болницата и ми казаха, че те повече нищо не могат да направят и са вдигнали ръце от мен.
@Deni: Съжалявам за забавения отговор. Золофт и венлафаксин са все пак различни лекарства, с не напълно еднакви ефекти, и е нормално при преход от едното към другото да има известни разминавания. Възможно е и золофт да се окаже в крайна сметка не най-подходящото лекарство за вас – това просто няма как да се знае със сигурност, без да се пробва, няма двама пациенти с напълно еднакви реакции на тези лекарства. Просто следете състоянието си и поддържайте връзка с лекарите.
Трудно ми е да повярвам, че лекари в болница ще ви кажат, че са вдигнали ръце от вас, само защото не могат да ви намерят подходящо лекарство. Ако наистина са го казали, помолете ги да ви го дадат в писмен вид. Ако случайно не искат, ги питайте защо не искат. Ако не желаят да ви отговорят, организирайте една пресконференция и им задайте въпроса чрез медиите, като посочите болницата им и тях поименно.
Здравейте, Григор, адмирации към Вас и Вашия професионализъм и компетентни съвети!
Бих искал да разкажа /накратко/ и своята история и да разбера мнението Ви.
Дълго време страдах от генерализирана тревожност. Макар да взех мерки навреме, лечението беше кошмар, защото всички странични ефекти на андидепресантите ги имах, при това със сериозен интензитет и продължителност.
В крайна сметка след закрепване със Сероксат и дългосрочния му прием, състоянието ми се нормализира. За нещастие, получих тежка сексуална дисфункция, изразяваща се в нулево желание за секс и пълна неспособност за постигане на ерекция. Месеци наред не съм имал желание за сексуален контакт, а имах постоянен партньор и това беше изключително бреме за нашата връзка.
Успях да спра приема на Сероксат плавно и без сериозни сътресения, макар че не ми беше лесно. Нарушенията в либидото обаче останаха, тоест не просто не успях да се върна към своята нормална полова активност. С извинение, ако мога да се изразя така – “става ми, ама не съвсем”. На 35 години съм и това ми причинява изключителен дискомфорт и ниско самочувствие. Личното ми мнение е, че въпросното лекарство, макар добър антидепресант, може да е много коварно, особено за млади хора и трябва да се прилага с изключително внимание и след като лекарят дебело е подчертал на пациента възможните рискове от лечението.
Моля Ви за съвет – как да процедирам за в бъдеще и към какъв лекар да се обърна относно продължаващата сексуална дисфункция. Работата ми е косвено свързана със системата на здравеопазването и честно казано нямам никакво доверие на шумно рекламиращите се лечени заведения със “сериозен опит” в лечението на импотентност при мъжете.
Поздрави!
Здравейте,искам да ви питам,след като започнах да пия антидепресанти ми се появи постянен шум в ушите,спрях ги по собствено виждане но шума си остана,как мислите възможно ли този проблем да е от антидепрсантите или е съвпадение,може ли да ме лекуват с АД,а проблема да физиологичен…..
@Stoyan: Този проблем, освен че е доста различен при различните хора, е на границата между две специалности. Едната са психиатрите, другата – андролозите. Може да се наложи да потърсите и експериментирате, докато намерите лекар, който да отткрие правилното лечение. Не се предавайте, и ще успеете!
@Daniel Vadilev: Най-вероятно се касае за съвпадение. Не ми е известно антидепресанти реално да причиняват шум в ушите – още повече пък такъв, който би останал след спирането им. Несравнимо по-големият шанс е да има някакъв друг проблем, който случайно е съвпаднал по време.
Здравейте,чета в този блог от много време,но все отлагах да се включа с някои въпроси,в момента пия золофт от 100 мг,от август месец като през това време намалявах дозата и сега по предписание на лекар отново я качих,пия и тритико от 75 мг с удължено освобождаване 50 мг вечер и 25 мг сутрин от 11 дни,като по съвет от сегашния психиятър,при когото ходя трябва само вечер да се пие,но като цяло мнението му е че не трябва да разчитам много на него,но все пак трябва да изчакам ще има ли действие,след 7 мия ден сякаш се влошиха симптомите ми дали да очаквам подобрение скоро поради непрекъсната тревожност ми изписа лексотан от 3 мг,но тъй като пиех ксанакс и той има горчив вкус и си мисля и че лексотана трябва да горчи за да има действие,прекалено бързо се разтваря и няма вкус,може би ще ме помислите за параноична,но е много важно за мен аз много разчитам на него бързо да се върна към едно нормално състояние.Много ще се радвам да ми отговорите,за да се почуствам една идея по-спокойна.Благодаря предварително
@Стефания: Тритикото е тразодон – антидепресант, който се използва сравнително по-рядко. Той обаче си има приложението и са ми известни случаи, които са получили сериозно подобрение от него. В същото време, влошаване на тревожни разстройства от него не ми е известно да се случва – тоест, си струва да го пробвате по указания ви начин и да видите ще има ли подобрение. И да, налага се да изчакате примерно поне месец (лекарят ви може да прецени колко време е необходимо конкретно при вас), за да може да се прецени дали имате подобрение от него.
За лексотана – той по принцип няма вкус, просто молекулата му е такава. Действието му обаче е отлично. Моят съвет е да не го подценявате заради липсата на вкус – не се безпокойте, ефект ще има! 🙂
Стискам ви силно палци!
Благодаря Ви много 🙂
Здравейте Григор, благодаря за блога и информацията която сте написали. Ето това са неща които всеки психиатър трябва да знае а повечето не само че не знаят, но и отричат голяма част от фактите.
Имам нужда от съвет защото вече 4 години не намирам помощ. Бях с ПР в продължение на 15г и почти толкова на АД ксетанор. Последните 5 на минимална доза 1/4 и се чувствах добре. Спрях го през 2016 много бавно за около 6м, главата ми е стабилна и досега, нямам атаки но…..няколко седмици след спирането започна много сериозна телесна симптоматика, която мога да оприлича единствено на вегетативна дистония. Слабост в слънчевия сплит, сърцебиене, кризи със сърцето, слабост в крайниците, нарушен сън, слабеене, свръх чувствителност към медикаменти, добавки и дори козметика – това са само част от симптомите. На моменти съм напълно не работоспособна.
Още тогава опитах да върна ксетанор – стана ми още по зле. Изписаха ми стимулотон – също много зле, влошаваше нещата. Не знам какво се е случило в нервната ми система и медиаторите но вече четвърта година съм така и не знам дали това е следствие от дългия прием на АД или е същата болест но с други прояви. Четейки в нета стигам до извода че е вегетативна дистония, но представа нямам как да я лекувам и дали изобщо има АД който би премахнал симптомите.
@Юлия: Пробвали ли сте да минете на преглед при психиатър? Той може да даде някоя идея.
Да, стимулотон ми беше изписан именно от психиатър. После отидох при друг – според него дулодет щеше да реши всичките ми проблеми, но така и не го пробвах защото е стомашно устойчива таблетка и не можех да взимам по ниска доза. Освен това норадреналина качва пулса, а аз и без друго съм с висок.
А и ми действат дори минимални дози – например от стимулотон и ксетанор взимах по 1/4 и ми засилваха много оплакванията. Нямаше как да изпия цяло хапче snri – със сигурност щях да преживея ада.
Така че тогава преди 4 години посетих двама психиатри направих консултация с трети по телефона и нищо.
@Юлия: Пробвайте да отидете на психиатър сега, те научиха доста за последните четири години. Ако му опишете, че имате проблеми с дозите, може дори да ви измисли решение. Просто Интернет не е надежден начин да ви сложа диагноза, за да мога да предположа кое лекарство е подходящо за вас. Затова съществуват прегледите, иначе нямаше да ги има.
Здравейте, преди половин година ме оперираха от ендометриоза и лекарят препоръча спешно забременяване и каза бързо да спирам Золофта, който пих цели 8 години за ПР. В рамките на три седмици се случи спирането от цяло хапче на половин и четвърт, много бях доволна от ефекта му и бях с чудесна поносимост към него, не съм усетила симптоми на абстиненция, но аз тогава не бях добре след операцията и може да е имало покрай другите оплаквания и да не съм ги отразила. Месец след спирането ми появиха внезапно болки по тялото, първоначално диагностицирани като реактивен артрит, но ревматологът заключи, че е фибромиалгия и ме върна към антидепресантите, изписа ми Амитриптилин, не го пих, каза, че би могло да се замени и с друг, затова избрах отново да се върна към познатия Золофт – изпих половин таблетка, очаквайки, че дори да има странични ефекти, ще са минимални, но за разлика от първия път, в който го започнах, сега положението е страшно и едва ли скоро ще имам сила да започна отново да го приемам – започна с главоболие, схващане на врата, промяна в зрението, замазано ми е, прималялао ми е, чувам си гласа отстрани, не мога да се храня и да спя, стомахът ми се побърка да къркори, какво ли не пих да го успокоя, гади ми се, имам киселини, парене в устата, очите и по кожата. Много съм объркана защо се получи така с това добре познато ми прекрасно лекарство, на което толкова разчитах и се чудя какво да правя… психиатърът ми е в отпуск. Аз губя доста време вече, в което се мъча хем с болки, хем сега с тези оплаквания. Има ли някакъв начин да се нагодя към лекарството по по-щадящ начин, като например ако започна с някакви нищожни дози или в комбинация с нещо… Първият път го приемах със Стрезам, но този път и това не помогна, снощи го изпих с надеждата да поспя, но през нощта ми беше страшно лошо и това бе причината да не мога да заспя и за секунда. Моля Ви, дайте ми съвет! Благодаря
@Mila: Струва ми се сравнително малко вероятно фибромиалгията да се повлияе от Амитриптилин. Отделно, той никак не е добър за бременност – правилно сте предпочели Золофт, ако се налага да приемате антидепресант. Золофт е сравнително безопасен дори при забременяване – шансовете той да причини нещо на плода са много по-малки, отколкото са естествените шансове на плода да страда от същото нещо.
Идеята ви за начина да се нагодите към лекарството също е правилна – започнете с някаква много минимална доза. Ако има странични ефекти, изчакайте ги да изчезнат напълно, преди да качите дозата.
Ако страничните ефекти не отслабват, въпреки че дозата е минимална, пробвайте да не го приемате няколко дни. Рядкост е, но е възможно тези ефекти да нямат нищо общо със Золофта, и просто случайно да са съвпаднали по време със започването му.
Успех!
Здравейте! Благодаря предварително за помощта Ви!
Лекар съм, но нямам достатъчно познания в психиатрията и се надявам да ми дадете съвет.
Моята майка, която сега е на 83 години, изпадна в депресия преди около 2 години (отказ от храна, сънливост до степен да спи непробудно, гадене, повръщане). Изключих органични причини и в крайна сметка разбрах, че страда от депресия. Консултирахме я с психиатър и и беше назначено: Есобел 1 табл сутрин и Ремирта 1 т вечер (след постепенно увеличаване на дозите).
От месеци забелязахме, че започна лесно да забравя, което отдадохме на годините й.
Не ми е възможно да се консултирам с психиатъра, който предписа лекарствата, но се питам дали антидепресантите не усилват тежестта на запаметяване. Направих и Гугъл проучване, но ми е необходимо компетентно мнение.
В миналото майка ми беше лекувана за ретроградна амнезия (с ЕЕГ промени) за няколко години и след спиране на медикаментите се чувстваше и изглеждаше добре. Както тогава, така и сега тя задава един и същ въпрос многократно, сякаш не е чула отговора.
Бих искала да зная, дали да се спрат антидепресантите, и ак да, по каква схема.
Благодаря,
Дора
@DORA GRIGOROVA: При възрастни пациенти, особено с история на амнезия, някои антидепресанти може да влошат амнезията – така че принципно е възможно проблемът да е активиран от лечението. Дали обаче реално е активиран от него, или е независимо влошаване на амнезията, което просто е съвпаднало по време, трябва да прецени добър специалист. Аз вероятно не бих могъл да направя тази преценка, и с пълна сигурност не мога по Интернет.
Отделно от това, дори ако проблемът е предизвикан от антидепресивното лечение, има много варианти за действие. Спирането на антидепресантите е само един от тях. Друг е антидепресантите да бъдат сменени с такива, които повлияват паметта по-слабо. Възможно е и да се дадат лекарства, които подобряват паметта, успоредно с тези или променените антидепресанти. (Например аз бих препоръчал 4х400 мг. Пирамем дневно, 2 сутрин и 2 на обед, без вечер.) Всяка промяна в лечението – включително моята препоръка – е задължително първо да бъде консултирана с лекаря, който е изписал антидепресантите. Той познава майка ви по-добре от мен, знае с какви съображения е изписал точно тези антидепресанти и може да прецени дали Пирамем (или друго лекарство, в тази или друга доза) е подходяща добавка към терапията, или не е. Дори ако оптималното решение се окаже спирането на антидепресантите, пак той може да ви каже най-добре по каква схема да стане това конкретно при майка ви.
Стискам ви палци!
Здравейте отново и благодаря за отговора! Започнах отново с четвърт Золофт, паренето в устата и във венците са ми основен симптом, но не знам дали е свързан с лекарството, отделно са си и болките, тревожността.. и т. н. Бих издържала обаче геройски, ако знам, че след това ще бера плодовете на търпението си и ще се чувствам добре, има ли шанс това парене, дори да е от медикамента, да премине? Защото и без него съм зле, откакто направих новата проба да го приемам, го почвах, спирах и паренето беше на приливи и отливи и не мога да преценя от какво се провокира…. Възможно ли е заради обратния първоначален ефект на засилване на тревожността някак да се превъзбужда нервната система и ако е така, да е преходно? Много е мъчително, но бих искала за издържа, за да се оправя дългосрочно. Благодаря!
След приема на половин таблетка се появи това парене, което отшумя след седмица, после се появи без да пия медикамента, но все пак или се провокира от него, или по някакъв начин му влияе… Миналата година по това време отново имах този проблем, докато си приемах Золофта редовно, бях го спряла за един месец по тази причина и паренето остана, после отново си го пих и след няколко месеца отшумя, но с помощта на Преднизолон и противоалергични, сега не искам да ги прилагам, защото ми се отразиха зле на други неща, и все пак, ако се касаеше за тотална непоносимост към медикамента, то вероятно оплакванията щяха да са през целия период на прием? Поне логично разсъждавам така, но не знам къде е истината….
@Mila: Золофт на практика не се разтваря в устата, така че не е реално да причини там парене, или какъвто и да е друг ефект. Ако е от общото му ниво в кръвта, лигавицата на стомаха и червата, където той се всмуква, щеше да е толкова зле, че нямаше да сте живи още след първото хапче. Още повече че при предишни приемания този ефект го е нямало и в моменти, в които сте взимали Золофт.
Затова предполагам, че паренето е от нещо друго – било от някакво друго лекарство или пък храна, било от друга причина, било дори чисто психологическо. (Случва се.) На ваше място аз бих пробвал да не му обръщам внимание и да продължавам.
Ако искате да сте напълно сигурни, помолете УНГ лекар или дори стоматолог да погледне състоянието на устата и венците ви. Ако паренето има реална причина, лекар веднага ще я забележи, и вероятно дори ще може да предположи каква може да е. Ако пък е чисто психологическо, можете да сте спокойни, че реално ви няма нищо, и просто да не му обръщате внимание.
Успех!
Ако може на имейл ваш телефон ще ви заплатя за косултацията
Поздрави
@Александър Стоилов: Не взимам заплащане. Но на кой имейл да пратя телефона си?!
Моят го има на началната страница на сайта ми.
Stoilov83@gmail.com
Благодаря
Здравейте, Григор
Синът ми е на 23г., проведе лечение на ОКР с анафранил, под контрола на психотерапевт. Лечението продължи 1год и 3 месеца, като последните 2 месеца пиеше по една таблетка от 10 мг., след това спря приема на лекарства. 18 дена след това започнаха симптоми на гадене и разстройство, които продължават вече месец и два дни. Тези дни взима деган за гаденето. Няма други оплаквания. Според вас колко време ще продължи тази симптоматика и дали е добре да взима като добавка пасифлора до отзвучаване на симптоматиката или др. подходяща хранителна добавка.
Предварително благодаря за съвета и отделеното време.
Здравейте нещо не намирам ваш
Имейл може ли да го напишете тук
Благодаря.
Когато можете мога ли да говоря с вас
Александър Стоилов
0885724507
@Аделина: Малко вероятно е гаденето и разстройството да се дължат на проведеното лечение с анафранил. Потърсете консултация с гастроентеролог – най-вероятно проблемът е от тази категория, и е добре да го откриете.
Здравейте, много съм впечатлена от помощта, която оказвате на хората толкова години. Радвам се, че намерих сайта ви.
От 5 години пия Ланвексин 75мг сутрин. До скоро пиех и Тритико 75мг вечер, но успях да го спра и сега съм само на Ланвексин. Искам да имам дете, а вече зад себе си имам един спонтанен аборт (отпреди да започна АД), също така ходя на терапия и реално по съвет на терапевтката, а и по собствено желание, се чувствам във форма да спра лекарството. Психиатър 1 ми препоръча да деля ампулата на 2 и 2 седмици да пия половината и после да спра. Психиатър 2, който работи с много бременни на АД, ми препоръча да пия цялата ампула през ден и след 2 седмици да я спра, защото разделянето било трудно и не е сигурно колко точно доза ще си разпределя сама. Иначе с нейната схема препоръча и по 1 хапче Атаракс вечер, за да спя нормално, и половинка ако почна свръханализи през деня. И преди знаех, че спирането е много трудно, то и почването беше една.. ама сега като влязох в нета да си припомня и направо се ужасих. За днес не съм пила хапче, но като гледам май още нямам кураж да се пробвам със спирането. Нещата, които сте написали ме навеждат на мисълта, че с тази схема през ден много ще страдам. Иначе наиситна искам да спра вече, чувствам, че ги пия на вятъра (което е добре), и според психиатър 2 отдавна са си свършили работата при мен.
Какво мислите за този формат с пиенето през ден?
Здравейте Григор! Предписан ми беше след 3 месечно лечение в психиатрия 100 мг Сетинин (кветиапин), който вземам 6 месеца за да мога да спя. Освен това ми е предписан Конвулекс 2 х 500 мг дневно. За да мога да намалявам постъпково кветиапина си купих 25 мг Хедонин (кветиапин). Най-напред вземах 3 х 25 мг и нещата бяха ОК – спях си добре. След това преминах за 8 дни на 2 т х 25 мг вечер и нещата бяха също добре, след което се опитах да мина на 1 т х 25 мг, но вече не можех да спя. Моля Ви за отговор на следните въпроси:
1. В един преден постинг бяхте писали, че кветиапинът няма потенциал за пристрастяване и лесно се спира, при положение, че необходимостта от него е отпаднала. При положение, че за 3 месеца в психиатрията ми даваха непрекъснато кветиапин и после още 6 месеца дали необходимостта от него вече е отпаднала за мен? Психически се чувствам много добре.
2. Много рязко ли намалявам дозата? Трябва ли по-продължително време да задържам дадената доза?
3. Ще мога ли да спра напълно кветиапина?
Много Ви благодаря за времето и вниманието!
@Мария: Според мен ампулата не е толкова трудно да се раздели на две. Още повече че разделението не е нужно да е абсолютно точно равно – ако единия ден се падне една трета от нея, а другия ден две трети, това е в рамките на приемливото. По-добра идея е от доза през ден.
Дали вече е време да ги спрете може да покаже единствено опитът. Моят съвет обаче е да ги спирате наистина много постепенно. Колкото по-постепенно, толкова по-малка е вероятността болестта да се върне. Стискам ви палци!
@Петър: Осем дни е доста кратък преходен период при тази схема. Моят съвет е да изчаквате на доза поне по 20 дни, ако може дори месец, преди да намалите.
Дали необходимостта от кветиапин е отпаднала е много индивидуално – при някои хора отпада и за по-кратко, при други остава за живот. Често единственият начин това да се прецени е да се направи опит за спиране (достатъчно постепенен!). За нищо на света не намалявайте дозата рязко!
Дали ще можете да спрете напълно кветиапина надали може да предположи със сигурност и най-добрият психиатър. Направете си експеримента, като непрекъснато следите реакциите. Колкото по-малка доза вземате, толкова по-дълго време задръжте на нея. Намалявайте дозата с не повече от половината от нея – например от 100 милиграма спокойно може да слезете на 75 (с 25 мг), но от 25 мг най-добре минете на 12.5, вместо направо да го спрете. И – може би най-важното – ако не можете да спрете кветиапина, това не е повод за тъга! Тъжите ли, понеже не можете да спрете да ядете, да пиете вода и да дишате?
Успех!
Много Ви благодаря, Григор!
Пропуснах да Ви питам за конвулекса. Има ли зависимост към него и може ли да бъде спрян?
@Петър: Конвулексът е натриев валпроат. Зависимост към него, доколкото ми е известно не се развива. Ако обаче се опитате да го спрете, преди болестта да е отблъсната надеждно, тя ще се надигне отново веднага или почти веднага. Моят съвет е – попитайте психиатъра си по въпроса. Той знае за вас несравнимо повече от мен – логиката е да е много по-способен да го прецени. (А има сериозна вероятност и той да не може със сигурност, и да е нужна проба. Но се консултирайте с него дали да пробвате!)
Отново Ви благодаря, че помагате на хората!!! Моят психиатър е доста груб. Той ме посъветва от цяла таблетка 100 мг да мина направо на 50 мг Сетинин (кветиапин), без изобщо да ми обясни, че дозата се намалява постепенно. Само каза, че ако 3 дни не мога да спя с 50 мг да мина пак на 100 мг и каза че към сетинина не се привиква. При мен се прояви и сексуална дисфункция от кветиапин, което ми причинява много ниско самочувствие, така че по Вашия съвет за дозиране и задържане ще направя нов търпелив опит да спра кветиапина. Моля Ви да ми поясните следното твърдение. Защо от една страна кветиапинът има много нисък потенциал на пристрастяване, а от друга страна необходимостта от него може да остане за цял живот? Малко ми се струва противоречиво.
@Петър: Има три неща, между които трябва да се прави разлика: пристрастяване, привикване и необходимост.
Пристрастяването е развиване от организма на нужда от лекарството, която не е свързана с болестта. Има го например при наркотиците. При него човекът вече не може без лекарството, дори ако болестта е отминала или ако изобщо не я е имало. Дължи се на това, че лекарството е променило организма му така, че той вече не може без него. Самото лекарство, а не болест – именно това е ключовата разлика.
Привикването е изработване от организма на способност да разгражда и елиминира лекарството по-бързо и силно. То води до необходимост от покачване на дозата, за да може да се поддържа лечебна концентрация на лекарството в организма. То не е пристрастяване – нуждата от лекарството е предизвикана от наличието на болестта, а не от него самото. Ако болестта бъде излекувана, необходимостта от лекарството изчезва, за разлика от при пристрастяването.
Необходимостта от лекарството е предизвикана от болестта, и трае докато трае тя. Примерно сърдечно болните имат нужда от съответното лекарство, за да се справя сърцето им по-добре. За повечето сърдечни болести засега нямаме лекарства, които могат да ги излекуват трайно – имаме само лекарства, които могат да поддържат организма. Затова при тях може да се наложи вземане на лекарството доживотно, което обаче не е пристрастяване – дължи се просто на това, че болестта я има доживотно. Точно както примерно останал без крак човек не е пристрастен към патерицата – ако му се сложи протеза, или футуристично лечение му възстанови крака, той ще остави патерицата безпроблемно.
И един съвет: Ако се окаже, че кветиапинът ви е нужен, не го спирайте дори ако предизвиква сексуална дисфункция. Вие сте си здрав в това отношение, дисфункцията е от лекарството, не от вас – защо да се кахърите? Умът ви е по-важен от сексуалния орган, нали?
Успех!
Много Ви благодаря за детайлната информация! Сега вече съм наясно с понятията пристрастяване, привикване и необходимост. 🙂 А иначе кветиапинът ми помага само за съня, защото аз отдавна не съм психотичен. Затова считам, че повече не ми е нужен психически и чрез постепенното намаляване на дозата ще се опитам да го спра изцяло.
@Петър: Все пак имайте едно наум, че е възможно болестта да е подтисната, но да не е излекувана. Ако е така, при слизане под определена доза или пълно спиране тя ще започне да се връща. Следете за това, а още по-добре помолете и тези около вас да следят. Важно си е.
Стискам ви палци!
Много Ви благодаря, Григор! Господ здраве да Ви дава за оказаната помощ на мен и на другите хора! Добре че намерих Вашия блог, за да разбера как трябва да спра кветиапина. Сега започнах с 3 х 25 мг и ще продължа 1 месец преди да намаля на 2 х 25 мг и т.н. Иначе много литература изчетох относно има ли кветиапинът потенциал за пристрастяване и не можах да намеря източник, където да се твърди че има пристрастяване. Дай Боже да успея да го спра и ще бъда най-щастливият човек на Земята и ще Ви потърся, за да Ви почерпя. 🙂
@Петър: Първо се уверете, че той не ви е нужен вече. Нека спирането му не бъде самоцел.
Здравейте отново! Имам следния въпрос. Ако след пълното спиране на кветиапина се окаже, че не мога да спя, значи ли това, че психическото ми състояние е такова, че изисква да продължа да го вземам? Т.е. че тогава безсънието ще се дължи на неизлекувана депресия? Както споделих, даже и сега у мен няма и следа от чувство на депресия и очаквам след като спра кветиапина да нямам безсъние.
@Петър: Само по безсънието е трудно да се прецени. Трябва да се вземат предвид и други признаци.
Здравейте, Петър. Страдам от БАР тип 2 от около 10 г. Едва миналия месец реших да започна да се лекувам тъй като съм в много тежък депресивен епизод с постоянна и силна тревожност. След като си направих генетичен тест по препоръка на психиатърката ми ми беше изписан Сероксат 10 мг. и 300 мг. Милитин дневно. Според Вас това адекватно лечение ли е?
@Димитър: Ако въпросът е към мен :), не бих могъл да направя преценка – дотук информацията категорично не ми е достатъчна.
Ако психиатърката ви се е съобразила с генетичен тест, бих предположил, че е направила най-доброто начално предположение какво би могло да ви повлияе добре. За съжаление при този тип болести често не е възможно да се предположи с гаранция кое от многото възможни лечения би било оптималното. Понякога се налага пробване на няколко различни лечения, докато бъде открито добро. Тъй като при вас няма опит какво лечение как ви повлиява, е възможно да се мине през това, преди да се разбере кое лечение е най-доброто за вас.
Не се обезкуражавайте. Дори първите едно-две-три лечения, които бъдат опитани, да се окажат недобри, продължавайте да търсите. Вече разполагаме с много възможности – просто трябва да откриете правилната за вас.
Успех!
Здравейте, Григор! Може ли докато намалявам дозата на кветиапина да пия хранителни добавки за сън? Намерих една марка за сън в нета NatureOn, която съдържа билкови екстракти (валериан, пасифлора), магнезий, мелатонин и витамини В комплекс, Л-триптохан. Благодаря Ви!
@Петър: Дотук от състава не виждам нищо, което би попречило на намаляването на кветиапина. За всеки случай обаче внимавайте първите няколко дни какво става.
Здравей, Григор. От 5 години съм на 20 мг. Бифлокс сутрин. Въпросът ми е как се сменя Бифлокс със Лароксин 75 мг. Има ли някакво правило при прехода или просто вместо Бифлокс се взема Лароксин. Благодаря
@Дора: За съжаление може да е различно, според конкретната ситуация при вас. Най-добър отговор може да ви даде лекарят, предписал смяната – той знае какви са му съображенията за нея, а как точно ще се извърши тя зависи от тях.
Здравейте, Григор! На 29 години съм. Като заболявания имам желязодефицитна анемия( най-често лекарите ми изписват Малтофер Фол). И да си кажа честно си падам хипохондрик. Причината поради която ви пиша е че тази година за първи път в началото на тази година получих паник атака, покрай всичките новини за Covid19(поне така го определиха от спешното, когато отидох. Кръвното ми беше около 130/90,пулса около 120 ). През следващите няколко дни тези паник атаки се повториха, но в по-лек вариант. Тогава личната ми лекарка ми даде направление за психиатър, да поговоря със него и той щял да ми помогне. Отидох, специалиста ме изслуша и ми каза, че имам паническо разтройство и лека депресия. Изписа ми Zoloft 50 мг 1т. сутрин и1/2т вечер и 3х1т. Клонарекс 0.5мг.. Каза ми че ще се повлияя много добре и след няколко месеца ще съм като “нова”. Първите 2-3 дни не чувствах нищо, но на третият се започна със сърцебиенето, болките в стомаха, гаденето, световъртежа и т.н.. Обадих се на психиатъра и той ми каза, че е забравил да ми каже, че ще имам странични ефекти и това са те. Каза ми да търпя и че ще се махнат тези проблеми с времето. Направих го. Месец и половина буквално го изтрадах, трудно ядях защото ми се гадеше, беше ми все уморено и едва успява да се поразходя навън. Симптомите на паник атаките ми продължаваха, но по – рядко и по-леки, но аз си ги търпях и гледах да се занимавам с нещо, за да си отвличам вниманието. След месец лечение доктора ми намали Золофта по 1т на ден и ми каза че аз мога да си контролирам Клонарекса както ми е удобно, но не повече от 2 таблетки на ден. Послушай го и около седмица-2 бях добре, но после някои от симптомите започнаха да се връщат отново. Свързах се с него и той увеличи Клонарекса отново на старата доза. По този начин той процедира няколко месеца, ту намаляваше, ту увеличаване дозите на Клонарекса, а за Золофта – нищо, никакви промени, даже ми каза че мога да пия и по половинка. Докато не се стигна до началото на септември, когато получих криза със стомаха, стигна се до изхождане на кръв. След преглед и направени изследвания, гастроентерологът ми ми каза, че нямам нищо сериозно в неговата област, даде ми обикновени лекарства и за седмица стомаха ми се оправи. Но явно е от лекарствата, които приемам. Веднага се свързах със психиатъра ми и той каза, че най-вероятно антидепресанта ми е направил такъв проблем и каза да го спра веднага. Остави ме само на Клонарекс 2х1т от 0.5 мг. И оттам нататък беше ад – паник атаки, свалих близо 6-7 кг., изкарах лечение с 2 антибиотика заради обикновен грип(имам 2 негативни PCR теста за Covid) . С Клонарекса стигнах до 2 и 1/2 т, но и те не помагат много.
Най-сетне реших да се консултирам с нов специалист, “голямо светило” по думи на други пациенти и след като ме изслуша, взе ми 100 лв., той ми каза с лека насмешка “Ами ти си се превърнала в наркоман. Бензодиазепините не се вземат повече от 2 месеца. ” Тогава той ми изписа Дуксет х2т, Тритико 2х1т, Флуанксол 2т. и как са намлявам Клонарекса по схема за 9 дни и на 10тия тотално да го спра. Каза да си пия хапчетата и да седя вкъщи. Също така каза че можело да ме приеме във психиатрична клиника въпреки че моето състояние не е никак за там, било като” грипче в тяхната област” (това бяха негови думи). Щял да ми помогне, обаче трябвало да плащам всеки ден и не знаел в каква стая и с какъв случай може да ме сложи. Аз адски се разстроих още повече и отказах. Започнах лечението, но на трятия ден нещата се влошиха и пак се започна с болките в стомаха, гаденето и храненето едва едва. Обадих се на лекаря и той каза че това са странични ефекти и трябва да ги изтърпя, нямало да умра или да ми стане нещо на сърцето. Забрани ми и да вземам хапчета за стомах и гадене. И той ме можел да ми помогне повече.
Страхотно отчаяна, реших да направя онлайн-консултация с трети специалист. Дамата ме изслуша и разпита, говорихме около час и нещо и ми обясни следното : каза ми че кървенето със стомаха не би могло да е от антидепресанта (и то след 5 месеца лечение с него. Ако е имало нещо е щяло да се прояви до 1- 2рия най- много.) И другото спирането на антидепресанта е било най-голямата ми грешка. Просто е нужен той да се натрупа, за да мога да спра съответно Клонарекса с времето. Тя ми даде две опции :
1. лечение отново със Золофт по схема (започва се със 1/4 таблетка за няколко дни, после 1/2т. за 15 дни и след това вече по 1т.) и до 2 т Клонарекс разпределени 1т сутрин и 1т вечер.
или
2. Лечение с Анафранил 0.25мг 3х1т, Флуанксол 0.5мг 3х1т. (до 18 часа обаче) и Клонарекс 1/2 т сутрин и 1/2 т следобяд.
Започнах и терапия с психотерапевт.
Честно казано страхувам се. Сякаш се намирам в черна дупка от която нямам изход. Знам че ще има странични ефекти, страх ме е че организма ми ще започне да страда отново. А аз дори не мога да взема лекарство за стомах, гадене или поне да ми направят една система, тъй като ми казаха че е противопоказно с тези медикаменти. Този път се отказах да чета и бележките на тези нови лекарства.
Незнам какво да мисля вече. Ще Ви бъда искрено благодарна ако ми дадете някакъв съвет. Какво е Вашето мнение?
Още веднъж Ви благодаря за отделеното време!
Здравейте, Григор! На всяка междинна доза ли от кветиапина (75, 50, 25, 12.75 мг) трябва да задържам по един месец? И след като задържа един месец на 12.75 мг тогава ли да се опитам да заспя без дозата 12.75 мг? Благодаря Ви!
@Ива: Като цяло нито Золофт, нито Клонарекс дават някакви по-сериозни стомашни проблеми. Железните препарати обаче го правят. Добре е да помолите да ви изпишат нещо по-меко от тях, каквото преценят, че е подходящо при вас.
10 дни е доста кратък период за спиране на Клонарекс с толкова дълга употреба. Моят съвет е да разтеглите спирането му на поне 1, дори 2 месеца. Третата специалистка ви е дала много добри съвети – и аз бих дал същите.
@Петър: Доста индивидуално е. За някои хора и две седмици е достатъчно, а за някои и месец е малко. Пробвайте с месец – ако след това спокойно можете да преминете на по-ниската доза, без ефектът на намаляването да продължи повече от 4-5 дни, значи периодът е добър.
Коя е дозата, след която можете да го спрете, също е доста индивидуално. Във всички случаи не пробвайте с доза над 12.5 мг.
Извинявайте, ако съм станал досаден, но както Ви споделих моят психиатър не е е наясно с начина на намаляването на кветиапина. Моля за следното уточнение. Под “ефекта от намаляването да продължи 4-5 дни” имате предвид нарушение на съня ли за 4-5 дни? И ако е така, да изчакам 4-5 дни и ако след това сънят ми се нормализира да продължа с новата доза?
Много благодаря за Вашите съвети, Григор. Безценни са. Сега имам надежда и ще се върна към терапията със Золофт и Клонарекс. Този път обаче с помощта на специалистката ще намалявам Клонарекса за по-дълъг период.
Извинявам се, че отново ще отнема от ценното Ви време, но имам още някои въпроси. Забравих да спомена, че докато се лекувах първия път със З и Кл, освен че започнах отново железен препарат пиех и доста дълго време витамин Д – Вигантол 2х20 капки за седмица, защото нивата ми бяха много ниски. (Още отпреди да се случат нещата с паник атаките, ми направиха всевъзможни кръвни изследвания, ходих по какви ли не доктори защото се чувствах отпаднала и накрая установиха и липса на вит Д. Резултата ми беше под минимума и заедно с желязодефицитната анемия, която имам, ситуацията беше мъчителна.) Също така първият специалист при когото се лекувах тогава ми каза, че е забранено да взимам други медикаменти със Золофта и Клонарекса – не може да се пие нито желязо, нито Вит Д, нито ношпа, Нексиум или аналгин например. Точните му думи бяха “Забрави за всякакво друго лечение. С антидепресантите и бензодиазепините не може да се употребява нищо. Може да стане сериозна реакция. ” Това наистина ме стресира. Вярно ли е това? И възможно ли е стомаха ми тогава наистина да е реагирал с кървене от цялата тази комбинация медикаменти?
Забравих да Ви спомена, че при първото ми посещение при първия ми лекар той се колебаеше какво да ми изпише между Сероксат и Золофт. В крайна сметка се спря на Золофт, без да ми даде обяснение. Искам да попитам Сероксата какво представлява? По-тежък ли е и повече странични ефекти ли има от Золофта? Също така Анафранил и Флуанксол тежки ли са като комбинация, и то заедно с Клонарекса?
Спирам с въпросите защото не искам да Ви притеснявам повече.
Благодаря Ви искрено още веднъж!
Желая Ви хубав ден!
@Петър: Каквито странични ефекти дава намаляването – във вашия случай вероятно проблемите със съня.
Съветът ми е – изчакайте докато сънят ви се нормализира, и след това още толкова време, преди да продължите с новата доза (но не по-малко от седмица общо).
@Ива: Наистина има много лекарства, които не бива да се пият заедно с антидепресанти. Желязо, витамин Д и но-шпа обаче са сравнително по-безопасни – с внимание може. Най-вероятно ми се струва стомахът ви да е реагирал на желязото.
Сероксат и Золофт са леко различни като механизъм, и не винаги е лесно при конкретен пациент да се подбере по-подходящият от двата. Вероятно лекарят ви просто е претеглил всичко и е преценил, че Золофт изглежда да е мъничко по-подходящ.
Анафранил и Флуанксол не са лоша комбинация, включително заедно с Клонарекс. Аз лично съм склонен да предпочета Хлорпротиксен вместо Флуанксол в тази комбинация, но има варианти за обратното предпочитане – разчитайте на лекаря си.
Стискам ви силно палци!
Здравейте, Григор,бих искала да помоля за вашето мнение. На 44 годнини съм, от дълги години съм с главоболие , припряна съм,изнервена,отговорна ,имам хубава ,но напрегната работа , детството ми беше мн. тежко . От 20 години имам семейство с две деца . От няколко години взех да вдигам кръвно, главоболието е силно,често ходя до тоалетна по малка нужда. При раждането на едното дете изживях голям стрес ,детето имаше проблеми и се наложиха три операции,след това с другото дете отново здравословни проблеми и операции. На работа също в определени моменти имам стрес. Преди 3 години загубих майка си…..Освен кръвното и главоболието през миналата година започнах да имам едно странно усещане за стягане и чуждо тяло в гърлото. През зимата се разболях, три месеца се лекувах ,но симптомите в гърлото останаха.
Започна безсънието и липстата на апетит.След дълго чакане посетих психиатър. Диагнозата през м. август беше тревожно- депресивно разтройство. Лечението, което ми беше изписано е Есцетил 10 мг, и Флуанксол . Пих лекарствата 4 месеца, подобрих се , остана само странното усещане в гърлото през нощта и изкарването на храчка.
Психиатърът продължи същото лечение за още 6 месеца. Притеснявам се за продължителността на лечението.
Моля за вашето мнение.
@Валя: Година лечение не е абсолютно никакъв повод за притеснение. Познавам хора с особено упорити заболявания, които се лекуват вече от по над 30 години. Нямат други здравни неудобства и проблеми освен тези от болестта. Както есциталопрамът, така и флуанксолът са много отдавна използващи се вече лекарства. Би било изключително странно, от ранга на непредсказуема рядкост, да имате дори най-слаби здравни проблеми заради тях. Нека това не ви безпокои изобщо!
Благодаря ви за отговора и разбирането!
Здравейте Григор! Много Ви благодаря за съветите и разбирането!
Започнах отново терапията с половинка Золофт на ден и 2 таблетки Клонарекс от 0.5мг. и вече 5ти ден се боря със някои супер неприятни странични ефекти като световъртеж, сърцебиене, гадене и болки в стомаха(не взимам и Нексиума, въпреки че ми е изписан. Не искам да рискувам някаква още по- сериозна реакция да се случи. ) . Но този път ще се търпи. Трябва да се преборя!
@Ива: Имайте предвид, че при повечето проблеми, за които се изписва, Нексиум не бива да бъде спиран за дълго. Консултирайте се с лекаря, който го е изписал, дали и при вас е така.
Здравейте, Григор! Разбирам. Точно затова ми се струва че си е доста силно лекарство, което не е за моя случай. На мен Нексиума ми го изписват винаги за гадене и киселини, когато имам нужда и за не повече от седмица (преди аз пих Еманера за около месец, когато получих по-сериозния проблем със стомаха. Но тогава доктора ми го започна и спря по схема). Винаги съм мислела че могат да ми дадат някакво по-обикновено лекарство за гадене и киселини.
А и сега се получи следното : цяла седмица ми нямаш
… нямаше нищо, нямах никакви проблеми. Но в деня в който започнах отново лечението със Золофт, два часа след като изпих половинката се появиха тези симптоми (стягането в гърлото, гаденето, киселините и сърцебиенето). Имам чувството че вече всичко се случва защото се панирам, от притеснение, че хапчето може да ми навреди. След толкова много консултации и изписване на различни хапчета, като че ли се стресирах. Просто нямам идея. 🙁 Не смятам че дозите които вземам сега са големи ( половинка Золофт 50мг и до 2 таблетки Клонарекс 0.5мг). Преди съм стигала до цял Золофт и 3 цели Клонарекса от 0.5мг. (и съм имала само обикновените неприятни странични ефекти и то само първия месец). Сегашната доза би ли могла да бъде опасна? Аз чета много лекарствените бележки и видях че се говори за нещо наречено серотонинов синдром, което било опасно? Какво е Вашето мнение? Съжалявам, че досаждам толкова, но не очаквах да се случи подобно нещо отново и то като започвам лекарство, което съм взимала преди. Благодаря Ви още веднъж!
Здравейте, Григор! Моят случай е следният – бях диагностицирана със смесено тревожно-депресивно разтройство преди около година и половина. От тогава ме лекуваха със най-различни SSRI медикаменти (Xetanor, Seroxat, Zoloft) в комбинация със Clonarex0. 5 или Fluanxol. Повлияхвах се по отношение на тревогата, но постоянно бях с хапчетата за стомах, гадене и по-рядко повръщане. След направени множество изследвания, докторите бях категорични, че е от някое от лекарствата, които приемам. При това положение реших да сменя и психиатъра. Направих консултация със нов специалист и той ми каза че явно SSRI медикаментите не са за мен. Изписа ми Ремирта 30мг. и да си продължа Клонарекса по схема. Може ли да ми кажете нещо повече за Ремирта? Какви странични ефекти мога да очаквам? Благодаря Ви много предварително!
Здравейте Григор! Пиша Ви отново защото при мен отново се появи един проблем – гадене. Докторът ми ми каза че явно вече е на нервна почва и към Ремиртата и Клонарекса реши да включи Левид 25мг по половинка сутрин. Това добра комбинация ли е и мога ли да очаквам сериозни странични ефекти? Вече така съм се наплашила, че не знам какво да правя. 🙁 Ще съм много благодарна ако получа Вашия съвет.
П.П: Забравих да спомена че когато ми сменяш докторът ми се колебаеше между Ремирта и Lyrica. Прочетох доста мнения за Lyrica и масово са негативни, за много страшни странични ефекти и т.н..
@Маги: Повечето пациенти нямат сериозни странични ефекти от такава комбинация.
Ремирта и Лирика са медикаменти от напълно различен тип. Всяко от тях си има добрите приложения, и може да има неприятни ефекти, ако не е правилното за съответния пациент. А лошото е, че при някои пациенти буквално няма как да се знае кое е подходящото, освен като се пробва. Просто двете напълно различни като механизъм (и съответно като нужда от лекарство) състояния понякога дават точно еднакви външни ефекти – няма как да бъдат различени чрез преглед. Затова понякога го има това колебание.
Благодаря Ви много, Григор! Малко се успокои. Ще включа и Левида в терапията с Ремирта и Клонарекс и ще се моля да нямам проблеми (казах на доктора ми че организма ми е много изтощен от нехраненето и че пулса ми отново скача до 100-120, но той не го взе много в предвид. Даже никак.) . Сега все още съм на 1 Деган на ден за гаденето сутрин, но съм като на тръни, защото доктора ме предупреди, че Дегана може да даде сериозни странични ефекти със Ремиртата и Клонарекса.
Явно тази година няма да има никакви празници за мен. 🙁
Но на Вас Григор Ви желая светли празници и Ви благодаря искрено за съветите, които ми дадохте!
Здравейте Григор! Страшно съм притеснена. След като изпих вчера 1/2 Левид, 3 ×1/2 Клонарекс 0.5 мг и вечерта 1/4 Ремирта, ужасно ми се доспа, не успях да стана от леглото. Тази сутрин е същото, едвам отварям очи. Явно тази комбинация ми е много силна. С 300 мъки успях да се свържа с псито ми и тя ми даде нова схема : сутрин 1/2 Левид, на обяд само 1/2 Клонарекс и вечер само 1/4 Ремирта. Страшно много ме притеснява факта, че от 3 половинки Клонарекс (бяха 4 половинки допреди 2 седмици) сега оставам само на 1 половинка. Знам че Клонарекса трябва да се спира постепенно (особено след като е употребяван по-дълго както в моя случай). Психоложката дори не ми даде възможност да обсъдим този въпрос, явно бързаше. И за Левида, ми каза че може да имам някакви странични ефекти, а аз едвам съм закрепила стомаха сега и се храня що годе. А и виждам, че Левид е антипсихотик. Наистина съм силно отчаяна. Моля за Вашия съвет. 😢
@Маги: Принципно при такава реакция промяната на лечението, която са ви дали, ми изглежда разумна. С прилична вероятност и аз бих тръгнал от нещо подобно. Така че следете как ще реагирате на променената терапия и при нужда се свържете с лекарката си.
Ако се безпокоите, че Левид може да ви раздразни стомаха – аз никога не съм наблюдавал подобен ефект при него. Нито пък е страшно това, че се води антипсихотик – действието му ми се струва подходящо за вашия случай. Просто следете ефектите и дръжте лекарката си в течение – нещата ще се напаснат.
Светли празници и на вас!
Здравейте Григор! След 1 м. на 75 мг кветиапин минах на 50 мг и на 10-ия ден не можах да заспя. Може ли сега да направя по-плавен преход. 10 дни по схема: 2 дни -75 мг, 1ден – 50 мг. После 10 дни по схема: 1ден – 75 мг, 1ден – 50 мг. И после 10 дни по схема: 1 ден – 75 мг, 2 дни – 50 мг. И да опитам след това изцяло да мина на 50 мг. Благодаря Ви и поздрави!
@Петър: Схемата ми се вижда напълно разумна. Пробвайте. Стискам ви палци!
Честита Новата 2021г.! Да сте жив и здрав!
Здравейте Григор,от 3 години ,пия вечер 1 таблетка анафранил 10 мг, наскоро получих задух ,втрисане и изпотяване,за които лекарите не откриха причина,затова реших ,че е на психична основа.Започнах да вземам вечер по 2 таблетки анафранил 10 мг/20 мг общо/,но към днешна дата 3 седмици,след увеличаване на дозата нямам подобрение.Възможно ли е увеличаването на дозата още да не дало ефект и да трябва да изчакам още няколко дни,от провинцията съм ,нямаме психиатър.Благодаря предварително.
@Петър: Благодаря ви – дано се връща и на вас, и на всички, писали тук!
@СОНЯ: Струва ми се твърде малко вероятно задух, втрисане и изпотяване да идват от психичен проблем. Някакъв вид инфекция – вирус, бактерия или друго подобно – не е единственото възможно обяснение, но е много по-вероятно. Моят съвет е да потърсите в тази насока. Проверете примерно СУЕ, CRP и кръвна картина – нещо от тях е вероятно да подскаже накъде да търсите по-нататък. Ако нищо не излезе, за всеки случай пуснете тест за борелиоза (лаймска болест) – тя не е рядка, а често други тестове я пропускат. Пуснете и антитела за Covid-19 и туберкулоза – тези двете са също сравнително чести причини за тази картина. Ако имате как, направете и рентген на бели дробове. Ако всичко това не даде абсолютно никакви отклонения, чак тогава мислете за възможен психичен проблем.
Здр , Григор
Пиех Ципралекс 4 години до преди 3 месеца за депресия с ПА.
След започването с него се преродих, но преди няколко месеца някак спря да ми деиства въпреки че бямах ПА вече и грешката беше че го спрях от веднъж и един месец изтърпях електрошоковете , но като чели безпокоиството мкисе засили и реших да взема деанксит .От него обаче като че ли започнях да не спя както трябва ..напрегнатисънища рано ставане и докторката ми изписа и оропрам заедно със деанксита и ксанакс 3 по половинка за един месец.След като ги започнах от втория ден се започнаха постоянни силни ПА, безсъние спях по 2 часа на денонощие събуждах се мокър целия, непрестанни мисли за провал.Мисълта ми е възможно ли е това състояние да се е дължало на приема на деанксит оропрам и ксанакса защотото толкова зле никога не съм бил.Приемах ги един месец а тва състояние продължи 2 месеца. Сега съм на едно хаче сероксат 12 дена вече , като че ли ПА поизчезнаха една идея съм по добре за разлика от предишните два месеца.Някакво мнение може ли ?
@Stiyan: Би било малко безотговорно да дам мнение, без да направя поне преглед, въпреки подробната история. Но на конкретния въпрос – дали може влошаването на състоянието да е от деанксита, оропрама и ксанакса – струва ми се изключително малко вероятно да се дължи на тях. По-вероятното е да се дължи на спирането на Ципралекс, а те да не са толкова точно адресирани към конкретно вашия проблем, колкото се е оказал той.
Ако до 3 месеца не сте поне наполовина толкова добре, колкото преди да спрете Ципралекса, бих посъветвал да се консултирате с лекаря си дали да не се върнете на него. Той знае за вас много повече от мен, така че ще може да прецени това много по-добре от мен.
Може ли да ми дадете emaila ви?
@Stiyan: grigor в този сайт.
Проблема при мен беше, че след силен стрес отключих силно заекване, което почти бях преодолял и от там безсъние пистоянни мисли за това и ПА.След ципралекса се оправих за дълъг период , но уви явно спря да действа след 2 години.Сега отново съм с черни мисли за този проблем и безсъние.Вие какво бихте препоръчали ако се сблъскате с такъв казус?
@Stiyan: Ако се сблъскам с такъв казус, вероятно бих започнал с доста по-обширен разговор – написан вероятно би бил поне пет-шест страници. Би проучил подробно историята на заболяването, вземаните лекарства преди, ефекта на всяко от тях, фамилната обремененост, връзката с позитивни и негативни събития в живота, и т.н. След това бих прегледал пациента обстойно и вероятно бих направил няколко теста, може би бих пуснал няколко изследвания, според към каквото ме насочи разговорът. След това бих провел втори разговор, вече насочен от първия и от находките при прегледа, тестовете и изследванията. Чак тогава бих препоръчал лечение. Без да знам всичко това би било малко безотговорно да го правя.
Надявам се да разбирате защо препоръката ми е тази от предишния коментар. Просто нямам как да ви дам отговорен и професионален съвет, без да зная всичко това.
Успех!
Здравейте Григор! Честита Нова година! Желая Ви много здраве, късмет и щастие през Новата 2021!(Знам че е доста късно за пожелания, но сега Ви пиша.) Имам нужда от съвет. След почти месец с новата терапия имам леко подобрение, което се изразява в това че вече нямам гадене и проблеми със стомаха, даже си хапвам доста. Но се чувствам страшно отпаднала, имам болки в гърба и кръста, а също и слабост в мускулите и се намирам като във “скафандър”. Едвам успявам да свърша работата си. Преди 4 дни имах консултация с специалиста си и й казах за това. Тя ми каза, че ме може да е от хапчетата и всичко ми било в главата (“Направо си си за лудницата с тези мисли, бе момиче” й бяха точните думи ) . Махна ми Клонарекса и ми увеличи Левид на цяло хапче от 30 мг. и остави Ремиртата на 1/4 таблетка, както досега. Откакто започнах да ги вземам така, симптомите се засилиха. Дори и сърцебиенето се върна от време на време. Не мога да се обадя на лекарката ми, защото тя каза че няма да ми вдига до следващата ни среща след месец. 🙁 Наистина незнам какво да правя. Пуснах си изследвания CRP, СУЕ, С-реактивния протеин са в норма, изследванията за бъбреците също. Хемоглобина ми е 118 (минимума е 120). Единствените две изследвания, които са много под нормата са ferritin, който ми е 4.4 при граници 13.0-150. 0 и витамин D, който е 34.6n/mol при граници 50.0-120.0. Казаха ми, че трябва да започна да взимам медикаменти веднага.
Въпросите ми са: бих ли могла да взимам вит. Д и желязо със медикаментите, които пия? Ще има ли взаимодействие и колко часа трябва да има между приема им? Възможно ли е симптомите, които имам да са заради тези липси, а не от Левида и Ремиртата? И също така възможно ли е сърцебиенето и ускорения пулс, които отново се появиха да са симптом на отнемане на Клонарекса? Благодаря Ви предварително!
@Маги: Да, витамин D и желязо са съвместими с медикаментите, които вземате към момента. За всеки случай е добре да има 1 час след Левид и Ремирта, и поне 2 часа след железния препарат, през които да не вземате нови.
Железните препарати често дразнят стомаха – съветът ми е да вземате желязото на пълен стомах, „с началото на десерта“. Различните хора понасят един и същ препарат различно добре; като че ли най-голям процент понасят добре Сорбифер. Един курс може да не се окаже достатъчен при тези показатели – пуснете пак феритин 1 седмица след като приключи, и ако е нужно, изкарайте втори.
С витамин D действайте разумно – не го предозирайте, това също може да доведе до неприятности. Най-често го продават като шишенце ергокалциферол, с указание да се пие по 1 капка на ден. Бих посъветвал първия месец да взимате по 2 капки и след това да продължите с по 1. На края на втория месец го спрете за три дни и след това пуснете пак изследване за него. Ако продължавате да сте под 60.0, продължете вземането; ако сте под 50.0, първия месец пак по 2 капки. При някои хора се оказва полезно дори да пият постоянно по 1 капка на ден – не се тревожете, особено в скандинавските държави приличен процент от жените са така.
Картината, която показват изследванията, е на начална анемия – напълно е възможно тя да причинява отпадналост. Срещал съм обаче случаи, когато Левид причинява подобни симптоми. Ако анемията бъде компенсирана, а отпадналостта и слабостта в мускулите продължават, мислете да говорите с лекарката си да го намалите обратно на половинка, или дори да го спрете напълно. (Тя може да ви каже по-добре от мен дали и как.)
Сърцебиенето и ускореният пулс е възможно да са резултат от отнемането на Клонарекса. Ако е така, ще изчезнат до максимум седмица.
За болките в гърба и кръста, при положение че СУЕ и CRP са нормални, следващата по честота причина са някакви проблеми с гръбнака. Щракнете го на рентген, подходящ специалист ще ви каже какви точно снимки му трябват, за да прецени. Или ще знаете, че проблемът е от него, или ще знаете, че не е от него – гръбнакът ви е здрав, трябва да търсите другаде. Все е от полза.
Успех и стискам палци Новата година да ви донесе здраве!
Много Ви благодаря за съветите, Григор! И за пожеланията.
За съжаление ще се мъча още доста като гледам. От почти седмица съм със новите дози и без Клонарекс и симптомите се засилват, дори гаденето и болката в стомаха се върнаха. Станах супер раздразнителна и постоянно “ми трепери отвътре”. Все пак още веднъж искрено Ви благодаря за съветите!
Здравейте, Григор! Според Вас приемането или спирането на Конвулекса влияе ли върху спирането на кветиапина? Приемах 1 м. 400 мг , 2 м. 200 мг и 6м. 100 мг кветиапин дневно. Единствено един фармацевт ми каза да задържам на доза през 25 мг по 3 месеца и ако не помага – по 6 месеца. Предвид дозата възможно ли е да съм станал зависим доживот? При 3-ма психиатри ходих и не можаха да ми дадат схема на отнемане. Само повтаряха че не се привиквало към него
@Маги: Стискам ви силно палци!
@Петър: Към кветиапина наистина не се привиква. Единственият начин да имате постоянна нужда от него е заболяването, заради което го вземате, да не си е тръгнало, и затова той да продължава да ви е нужен. За съжаление това се случва – и ако е така, бих ви посъветвал да го вземате, без да се тревожите. Безпокои ли ви това, че не можете да живеете без да се храните и да дишате?
Приемането или спирането на Конвулекс могат донякъде да повлияят на спирането на кветиапина, но не могат да променят това дали той може да бъде спрян, или не.
Здравейте отново! Аз не мисля че имам нужда от него. В ЦПЗ София ми го изписаха заедно с Халоперидол с диагноза шизофрения, за да се презастраховат че ще ме държат 1 месец. Аз нито съм буйствал, нито съм се държал неадекватно. След като ми мина делото, отидох за 2 месеца в Курило и там лекарите бяха категорични, че не съм шизофреник, а страдам от биполярна депресия, но за съжаление вече нямаше как да спрат кветиапина. Много ми е тъжно че са ми давали кветиапин – за него четох, че се дава само в много тежки случаи на шизофрения. Вие какво мислите за случите на изписване на кветиапин на база на вашите солидни знания?
За съжаление нямам опит с кветиапин при шизофрения. Но знам, че при някои случаи на депресия той е реално нужен. При тях не може да бъде спрян не заради някакво привикване към него, а защото той помага срещу наличната и неотишла си болест. Нямам как да преценя дали вашият случай е конкретно такъв, но е принципно възможно да е. Вероятно лекарят ви би могъл да го прецени по-добре – той знае за вас много повече, отколкото аз имам как да знам.
Здравейте,
Повлияват ли SSRI (золофт, есобел) на качеството на спермата? В листовките и в кратките характеристики на лекаствата пише, че влияят негатично на спермата на животните, но при хора няма такива данни. В някои сайтове обаче пише, че са правени проучвания и че приема на SSRI повлиява морфологията и ДНК фрагментацията на сперматозоидите при хора, което е притеснително.
Благодаря за отговора предварително.
@Митко_: Паникьорски сайтове в Интернет е имало, има и ще има. Поддръжници на антифармакологията и антимедицината като цяло – също. Проучвания, които „доказват“ разни неща – също.
Принципно да, няма как да се знае предварително дали някое твърдение няма да се окаже вярно. Имало е такива случаи. Само че на един Галилей обикновено се падат милиони луди с кауза. Така че вероятността тази информация да е вярна е твърде близка до нулата.
Здравейте, Григор! Отново съм аз!
Бих искала Вашият съвет. Вече около месец и нещо се лекувам с Левид ( достигнах 1 таблетка сутрин и 1/2 таблетка след обяд) и Ремирта (от 15 дни вече съм на 1/2 таблетка вечер) и повече от 15 дни съм без Клонарекс. Освен медикаментите взимам по 2 капки витамин Д и железен препарат за анемията си всеки ден. На няколко пъти получих силни кризи със сърцебиене, треперене, гадене и т.н.. Лекарката ми ми каза че е заради отнемането на Клонарекса и ме увери че за 14 дни ще мине. Но световъртежът, слабостта в мускулите и леко треперене си останаха, даже се засилват след като увеличи Левида. Настъпиха и промени в цикъла ми. Споделих това със докторката си и тя ме нахока, че си измислям и заплаши че ще ме вземе на 4ти километър. След това тя реши да ми смени лекарствата – махна Левида и ми изписа Ксетанор 20 мг. сутрин, а за вечерта остави 1/4 Ремирта. Аз и припомних, че имах проблем със стомаха заради SSRI медикамент, но тя не го взе под внимание. Каза че Ксетанор има коренно различна химическа формула.
Искам да Ви попитам дали могат да се употребяват заедно Ксетанор и Ремирта и ще има ли някакво сериозно взаимодействие между тях? Може ли да се спира така рязко Левида, отведнъж и още на следващия ден да започна Ксетанор? Вит. Д и желязото може ли да се приемат със Ксетанор?
Искам да споделя че започнах и психотерапия. Освен нея, психотерапевтката ми ми даде капки на д-р Бах, които да вземам всеки ден. Искам да Ви попитам безопасно ли е да ги приемам със медикаментите, които взимам? Питам, защото наистина вече се страхувам да не смеся нещата и да стане лошо.
Извинявам се, че задавам толкова много въпроси, но психиатърката ми не ми дава да питам нищо. 😢 Благодаря Ви искрено за отделеното време!
@Маги: Ксетанор и Ремирта могат да се употребяват заедно. Дали е оправдано зависи от конкретния случай: лекарката ви познава по-добре от мен и може да го определи по-добре.
С какъв SSRI препарат сте имали проблеми със стомаха? (Имайте предвид, че Ремирта успокоява доста стомашни проблеми – възможно е да ви предпази дори ако проблемът е бил с точно същия препарат.)
Левид обикновено не се спира рязко при високи дози, но вашата не е особено висока, и имате добро заместващо лечение (Ксетанор). Така че аз бих държал нещата под око, но не бих бил против.
И витамин Д, и желязото спокойно може да се приемат заедно с Ксетанор. (Имайте превид, че желязото може да дразни стомаха – ако имате проблеми, е възможно причината да е то, а не примерно Ксетанор.)
Капките на д-р Бах можете да ги вземате преспокойно заедно с почти всякакви лекарства. Те са екстракти от билки, нямат някакъв тежък фармакологичен ефект, съдържат разни леки успокояващи есенции и други подобни неща. Напълно безопасно е.
Успех!
Здравейте, Григор! Благодаря Ви много!
Преди съм се лекувал със Золофт и имах проблем със стомаха.
Посетих отново лекуващата ми лекарка и тя ненадейно реши да спра и Левида (пия по 1 и 1/2 на ден от 25мг) , и Ремиртата (пия по 1/2 таблетка от 30мг. вечер) и ми изписа Деанксит по схема : първият ден 1 сутрин и 1 на обяд, вторият ден 2 сутрин и 1 на обяд, и от третият ден 2сутрин и 2 на обяд. Направо бях стъписана от промяната. Като причина за смяната тя изтъкна че не се налагало да взимам тежки лекарства, явно не съм била за тях, заради страничните ефекти. Също каза че Деанксит няма странични ефекти и мога спокойно да взимам желязо и вит. Д с него. Това вярно ли е? Също, нещото, което ме притеснява е че трябва да спра Левид и Ремирта отведнъж (незнам колко време те остават в организма след приета последна доза?? ). Искам да знам дали ще има симптоми на отнемане ако го направя? Възможно ли е да съм привикнала към тях, след повече от месец употреба? По-добре ли е да ги намаля постепенно? Ще се свърже ли Деанксита със останалия в организма Ремирта и Левид ако го започна? Мога ли да очаквам сериозни странични ефекти?
Знам че задавам глупави въпроси вече, но наистина съм стресирана от всички тези промени. Вече се чувствам се като опитна мишка.
Благодаря Ви искрено!
@Маги: Да, спокойно можете да вземате вит. Д и желязо заедно с Деанксит.
Много малко вероятно е да имате някакво привикване към Левид и/или Ремирта за толкова кратък срок. Ако обаче ви е страх, ги намалете постепенно, в рамките на седмица. Само следете да не вземате повече от половината доза Деанксит заедно с повече от половината доза Ремирта и/или Левид.
За съжаление мозъчната биохимия е много индивидуална, а балансът в нея – още повече. Затова често единственият начин да се намери истински добро лечение за такъв пациент е да се пробва, понякога по много пъти. Просто засега нямаме как да погледнем в мозъка и да знаем какво лечение ще е подходящо за точно този проблем при точно този мозък. Но правим каквото можем.
Стискам ви палци!
Здравейте. Имам близък, който е с депресивно разстройство. Лечението му е Сероксат 2х20мг сутрин, Лирика 2х75мг сутрин и вечер, и Неолексан 1х50мг сутрин. В лечението му е включена и Ремирта 3х30 мг сутрин, обед и вечер. Лекуващият му доктор е в болничен и нямаме връзка с него. Сутрин се буди рано към 04:00 със силни паник атаки. В определен етап от лението взимаше Ремирта само вечер 2х30мг и спеше спокойно. Възможно ли е в момента обедната доза Ремирта да я прехвърлим вечерта, т.е. сутрин 1х30 мг и вечер 2х30 мг. Проверих в листовката, че максималната доза 45 мг дневно и се притесняваме да не се получи предозиране, защото в рамките на 10 часа ще има прием от три таблетки – 2 вечерта в 22:00 часа и 1 сутринта в 08:00.
Благодаря предварително.
@Добри: Не зная дали прехвърлянето на дозата ще помогне – единственият начин да се знае със сигурност е да се опита. Но не очаквам да се получи предозиране от преместването ѝ.
Стискам палци!
Благодаря за отговора. Паническото разстройство го лекуваме вече продължителен период (4-5 месеца), като на моменти има изключително добри епизоди, а на моменти тотални сривове както текущите, т.е. в перспектива не се вижда еднозначно стабилизиране на състоянието. Според Вашите познания какво е подходящото решение: да се изчака по-дълъг времеви период, за да може терапията да покаже резултат; да се вдигне дозата на Сероксат; или Сероксат да се смени с друг вид антидепресант от неговата група. Първоначално запознахме с 30 мг Сероксат, но го вдигнахме на 40 мг, като пациента вече три месеца и половина е 40 мг.
Благодаря.
@Добри: Би било доста безотговорно да ви предложа лечение, без да знам на практика нищо за пациента. По-мъдрата идея е да изчакате лекуващият му доктор да се върне на работа и да прецени това – той знае за пациента несравнимо повече от мен и преценката му ще е мног опо-добра.
Здравейте , Григор,вечер пия 2 таблетки по 10 мг анафранил,искам да включа още една таблетка 10 мг,но бихте ли ми писали по кое време на деня е най – удачно.Благодаря предварително.
@Зоя: Имате ли потвърждение от лекаря си, че е окей да включите още една таблетка? Самолечението по принцип не е препоръчително, а с тази категория лекарства – повече, отколкото с повечето други.
Ако да, бих препоръчал третата таблетка да е сутрин. Повтарям обаче: не правете промени в терапията си, без да са утвърдени от лекаря ви! Повярвайте ми, той може да вземе предвид и прецени повече неща от вас.
Здравейте, Григор! От около година и половина приемам Неуротоп ретард 300 мг – 1 таблетка вечер и Сероксат по 20 мг сутрин. През месец Август миналата година с психиатърката ми решихме, че е настъпило време да спра Сероксата, но другия препарат да остане. Първоначално го намалих с 1/4 за около 6 седмици, а после с по 1/2 за приблизително същото време, когато усетих, че някои от симптомите на тревожност започват да се възвръщат. Това съвпадна и с откриване на онкологично заболяване на майка ми и по съвет на лекаря ми, тъй като така или иначе още го приемах, отново започнах да взимам по 1 таблетка. В първите три седмици определено изпитах дискомфорт от повишаването на дозата- втрисане, световъртеж, тръпки по тялото /въпреки че бях уверена от нея, че това няма как да се случи/ които постепенно отшумяха, но така и не почувствах онзи ефект от лекарството, който познавах от преди намаляването му. Вече трети месец месец го приемам отново по цяла таблетка, но симптомите на тревожността стават все повече- върна се сърцебиенето, слабостта в крайниците, а от около седмица стягане в целия гръден кош, гърло и задух, които определено са болезнени и доста продължителни. Консултирах се с пулмолог и кардиолог, те не намериха проблем . Въпросът ми към Вас е възможно ли е, въпреки че приемът му не е бил спрян напълно, да е престанал да ми действа и следва ли да бъде заменен с друг препарат след консултация с психиатъра ми, разбира се? Благодаря Ви предварително.
@Боряна: За съжаление ефектът на много SSRI препарати не само е много индивидуален, но може и да се променя с течение на времето. Принципно е възможно препаратът да е престанал да ви действа. Дали обаче това реално се е случило, или е налице нещо друго, трябва да прецени вашият лекар. Той знае за вас несравнимо повече от мен, така че преценката му ще е много по-надеждна.
Благодаря Ви за бързата реакция. Бъдете здрав и прекрасна вечер!
Здравейте,
Мога ли да комбинирам Есобел, с хранителната добавка – Ацетил Л-Карнитин?
@Митко_: При нормални количества от хранителната добавка не би трябвало да имате проблеми.
Здравейте Григор, на 43г. съм и от 20г. страдам от депресии. Бих искал да Ви попитам дали Ламиктал действа лошо на паметта. Диагнозата ми е рецидивираща депресия, АД в последните години не ми действат. Психиатъра ми мисли, че с Ламиктал депресиите ми са по слаби, но дългосрочната ми памет е меко казано слаба. Дали това се дължи на лекарствата или е от депресията? И още един въпрос, какво да правим тези на които АД не действат, страшна мъка са тези депресии :(. Благодаря Ви!
@Веселин: Принципно дават като страничен ефект на Ламиктал проблеми с паметта (сред другите). Досега не ми се е случвало да видя този страничен ефект в реалността, но е възможно да се проявява точно при вас. Накратко: не смея да твърдя, че е именно от Ламиктал, но е възможно да бъде.
Към момента медицината разполага с колосален арсенал от средства срещу депресия. Моят съвет е да опитвате под ръководството на лекаря си лекарства с различен таргет и ефект – ще е изключително странно да не откриете нещо подходящо. Например, ако не сте пробвали Анафранил, може да е добре да се консултирате с него дали при вас има някакви противопоказания срещу идеята да опитате 100 мг. дневно. Ако той е уверен, че не очаква да имате проблеми, пробвайте един месец на тази доза. Ако Анафранил има ефект, бих очаквал някъде през третата седмица да се прояви.
Стискам силно палци!
Благодаря Ви за отговора Григор. В случай, че не е нахално искам още нещо да попитам. С моята диагноза (рецидивираща депресия), удачно ли е според Вас да се приема Ламиктал, би ли могъл той да ме предпазва от депресии? Защото той се прилага за епилепсия или БАР, пък аз нямам нито едно от двете! И последно, дали психотерапията би се отразила добре при мен, когато няма причина за депресиите, няма житейско събитие което ги отключва или ако има такова е на подсъзнателно ниво.
Благодаря Ви!
@Веселин: Обосновани отговори на тези въпроси биха изисквали много сериозен преглед, проучване на медицинската ви история и най-вероятно и проследяване след това. Би било безотговорно да ви предложа мнение, при положение че не знам за болестта ви на практика нищо. Съветът ми е да се обърнете към лекаря си – той ви познава несравнимо по-добре от мен и може да прецени много по-надеждно тези неща.
Успех!
Здравейте, д-р Гачев!
Моят случай е следният:
На 33 г.бях диагностицитана с Бар. След хоспитализация бях на поддържаща терапия с Депакин. Взема ги в продължение на 2-3 години. 10 г. с. след първия път се наложи отново да постъпя на лечение. След това в продължение на 1 година взема Конвулекс сутрин и вечер по 1 табл. Поради нещастен случай в семейството бях подложена на стрес, забравяй често да си вземам хапчетата, съвсем не умишлено ги сведох до 1 на ден, а от 2 седмици не съм вземала изобщо.
Въпроса ми е трябва ли д започна да ги вземам отново или мога вече да ги спра?
През последните 2-3месеца, въпреки стреса,, не съм имала колебания в настроението, пропадания или приповдигнатост.
@Lina: Добре е това да го прецени лекарят ви. Той познава историята на болестта ви много по-добре от мен. Той също така може да ви прегледа, прецени, подложи на тестове ако е необходимо – всичко това, което аз не мога през Интернет, а е необходимо за добра преценка.
Стискам ви силно палци!
Здравейте, приемам Хедонин 25 за безсъние над месец. Каква би била удачна схема за спиране или намаляне
@Anonymous: Всяка схема за намаляне на лекарства от тази група започва с преценка дали проблемът си е тръгнал, или е само подтиснат от лекарството. Ако е само подтиснат, намаляването или спирането на лекарството ще го върне.
Ако сте уверени, че проблемът си е тръгнал, намалете дозата наполовина и го взимайте така седмица. Ако всичко е наред, повторете процедурата. На четвъртия път вече може да го спрете напълно, вместо да намалите. Предпазлив, но разумен подход – някои могат да го спрат отведнъж, други – не. Тази схема работи при почти всички, а вреда от нея няма.
Здравейте Григор, наскоро ми изписаха да пия “Деанксит” и въпреки че не го пише като страничен ефект, имам проблем с ерекцията и няма от какво друго да бъде освен от лекарството. Въпроса ми е дали наистина слабата ерекция може да се дължи на “Деанксит”?
Благодаря Ви!
@Веселин: При някои хора той проявява като страничен ефект спадане на кръвното – това на свой ред понякога може да има като ефект смущаване на ерекцията. Така че е теоретично възможно Деанксит да е причината за този проблем. Шансът обаче не ми се струва да е голям – принципно е възможно и да е нещо друго, за което не се досещаме в момента.
Може би е добра идея да обсъдите това с лекаря, който ви е изписал Деанксит. Той ще може да прецени по-добре от мен дали е възможно при вас смущаването в ерекцията да идва от него, и ако да, как най-добре да бъде контрирано.
Стискам ви палци!
Здравейте Григор,
Бих искала съвет. От 4 месеца се лекувам от паническо разстройство със 1/2 табл. Левид и 1/2 таблетка Ремирта 30мг. . Но още отначало започнаха странични ефекти – спря ми цикъла , силна отпадналост, слабост в мускулите , сякаш ще изпусна това което съм взела, сякаш се намирам под земята, сякаш сърцето ми е стегнато и не го чувствам, световъртеж. Общо взето нямах полза от това лечение. Най- накрая лекарката ми реши да ми смени лекарствата и ми изписа Серопрам 20 мг по схема ( 2 дни по 1/4 табл., 10 дни по 1/2 табл. и от 13-ят ден по 1 таблетка), но ми каза да продължа да взимам и Ремирта по 1/4 табл. вечер. . Това са 2 антидепресанта и то от различен тип и наистина се притесних. Бих искала да попитам дали могат да се комбинират тези два медикамента? Бих ли могла да получа сериозни странични ефекти от тази комбинация, като например да се пренасити организма ми със серотонин? Също така относно Левида, бих ли могла да го спра рязко за да започна новото лечение?
Благодаря Ви !
Здравейте отново! В материала си пишете, че намаляването на дозата на SSRI води до спад в производството на ацетилхолина. Би ли било удачно, в такъв случай, при намаляване на дозата да се прима например Alpha GPC- хранителна добавка, който е натурален физиологичен прекурсор на ацетилхолин? И другия ми въпрос е: запознат ли сте с действието на конопените масла- CBD по отношение на намаляване на тревожността и като подпомагащо средство намаляването и спирането на SSRI? Благодаря!
@Ивана: Да, Серопрам и Ремирта абсолютно могат да се комбинират. Често се прави при подходящи пациенти.
Левид не е хубаво да се спира рязко. Моят съвет е да го намалите и спрете постепенно, успоредно с новото лечение. Няма да му навреди.
Пренасищане на организма със серотонин принципно е възможно да се получи, при съчетаване на много силни серотонин-потенциращи препарати в много големи дози. Нарича се серотонинов синдром. Вашите лекарства обаче не са толкова силни, а и дозировката им е многократно под много големите дози. Мисля, че нямате никакво основание да се безпокоите.
@Боряна: Ефектът върху ацетилхолина е сред основните, но не е единственият, който води до заболяванията, при които се взимат SSRI препарати. Няма проблем да приемате Alpha GPC, но не зная дали той ще успее да постигне достатъчно ефект, за да има смисъл вземането му. Не вярвам обаче да има и вреда от него. Може би си струва просто да пробвате и да видите помага ли, или не.
Ефектът на CBO при тревожни оплаквания е много индивидуален – от добър до никакъв. (Тревожните оплаквания могат да имат напълно различни причини, които обаче са скрити и няма как реално да бъдат различени.) Отново единственият начин да разберете дали помага при вас може да е да пробвате.
Благодаря Ви!
Благодаря Ви много!
Здравейте, Григор!
Моята история е дълга, но ще се опитам да ви разкажа с молба да дадете мнение. От 15 г. съм на Сероксат, като първоначалната ми диагноза беше ОКР и дълги години бях на 20 мг. Имах един неуспешен опит съвсем в началото на приема за рязко спиране, който доста ме влоши. След това правих опити за намаляване наполовина, но неуспешни. Преди около 5 г. (след намаляване на дозата наполовина и паралелно с това дълъг период на интензивен стрес и преумора) имах средно тежък (според лекаря) депресивен епизод, придружен с натрапчиви мисли, от който излязох за няколко месеца с връщане на дозата от 20 мг. След две години пак направих опит за намаляване наполовина (10 мг) и започнах терапия при КПТ терапевт. Терапията не само че не беше успешна, а смея да твърдя доста спомогна за влошаването ми – натрапчивите мисли доста се изостриха, а след време изпаднах и в депресия, този път за доста по-дълъг период – от над 1.5 години. Междувремено смених психотерапевта и този път бях доста по-доволна, но осъзнах, че ме чака доста работа. Психиатърът върна дозата от 20 мг. В един силно тревожен период се наложи да ми изпише и флуанксол с идеята че е за няколко месеца и е “лесен” за спиране. Макар че ми беше трудно, го спрях постепенно за 3 месеца. В края на 2019 г. се почувствах истински стабилна и силна за пръв път от години и реших да започна да намалявам постепенно сероксата. От края на декември 2019 г. намалих на 15 мг, а след месец намалих на 10 мг. Изкарах 6 месеца на 10 мг и след това намалих на 5 мг. Въпреки че имах период на силен стрес два месеца след последното намаляване и бях започнала да проявявам симптоми на влошаване (силна тревожност, потиснатост и фиксиране в определени мисли и действия), успях да се мобилизирам и да го преодолея. Затова след 7 месеца на 5 мг реших да намаля на 2.5 мг. Направих го в края на този февруари.
На края на втората седмица – началото на третата седмица след намаляването започнах да усещам леко зацикляне на определени теми, които винаги са ме тормозили (и които явно не сме преработили напълно при терапията). На края на четвъртата седмица – началото на петата имам осезаемо влошаване. Потиснатост, тревожност, безсъние, натрапчиви мисли и чувства (същите като преди, които уж бяхме изчистили с терапията), натрапчив самоанализ за най-дребното, силна раздразнителност и свръхчувствителност на всякаква тематика. Питам се дали това е свързано с намаляването (защото се появява няколко седмици след като започнах да намалявам), дали е просто withdrawal ефект или проблемите ми не са изчистени и сега изплуват пак. Означава ли, че терапията не ми е помогнала? А се чувствах толкова добре последната една година… Колебая се: 1 дали да не се върна отново на 5 мг, докато се почувствам стабилна или 2. да изчакам, ако има шанс това влошаване (ако е ефект на намаляването) да отмине или да го преработя с терапия.
@Mariana: За съжаление ОКР е изключително упорито заболяване. Въпреки всичките усилия на медицината, то обикновено не си тръгва – може дори да прогресира с времето. (При жени в периода на менопаузата често има леко влошаване.) Много добра и подходящо насочена психотерапия може да го поограничи, но случаите, които съм видял да се върнат към пълно здраве, без нужда от лекарства, са редки. Вероятно и при вас е така – не иска да отстъпи напълно.
Може би ви звучи страшно, но всъщност не е повод за никакво безпокойство. Много ли се тревожите от това, че се налага от време на време да ядете? Да не говорим пък, че дори само десетина минути без дишане могат да са опасни за здравето и живота ви?… Същото е и с лекарствата. Нуждата да ги пиете с нищо не е по-страшна от нуждата да спите, да носите дрехи и т.н. Ако тя ви дава пълноценен и щастлив живот, значи нямате проблем. Дори да се наложи да се върнете на 5 мг (което е нищожна доза), или дори на повече, не се тормозете от това изобщо.
Успех!
Благодаря за мнението, Григор.
Искам да спра лекарствата, защото със съпруга ми искаме да правим опити за дете, а сероксата не е съвместим с бременност. Освен това не смятам, че това лекарство е безвредно. От доста време, да не кажа години, се боря със силна умора и brain fog, като смятам, че сероксата е основен фактор за тях. Да не говорим за километричната му листовка със странични ефекти. Като се замисля от колко години го пия, хич не ми става розово…
Според вас, макар че виждам, че не се наемате с конкретен съвет, колко време/до какъв момент е разумно да изчакам, за да видя дали е нужно да се върна на 5 мг. И какво е правилото в случая – връщам се на последната доза, която е вършила работа при мен (т.е. 5 мг) или?
@Mariana: Не бих казал, че сероксатът е напълно несъвместим с бременност. Преди време бях чел едно изследване върху един друг антидепресант, по-стар и с доста повече странични ефекти – Анафранил. Хиляди жени, които го пият в големи дози, са забременявали по погрешка или друга причина, и са износвали децата. Оказва се, че почти няма статистически значими покачвания на ефектите върху плода. На ваше място не бих се безпокоил от доза 5 мг.
Силната умора и замъгляването на ума са чести симптоми на почти всички заболявания, за които се изписва сероксат. Напълно възможно е те да са продукт на болестта, а не на лекарството.
За изчакването – обикновено 2 до 3 седмици са достатъчни, за да се разбере със сигурност дали организмът ще преодолее намаляването. Ако не може, се връщате на последната доза, която е вършила работа (при вас – 5 мг.)
Стискам ви палци да се сдобиете с разкошно бебе. 🙂
Здравей Григор
Имам въпрос към вас, дали имате наблюдения от използването на транскренална електро стимулация tdcs, примерно при депресия, ТР?
Благодаря.
@Georgi: Лични наблюдения нямам, но съм чел по въпроса. Като че ли при депресия и ТР напоследък залагат повече на транскраниална магнитна стимулация, ТКМС. Чувам, че в Плевен имат кадърен екип и качествена техника. Транскраниалната електростимулация като че ли я пазят по-скоро за случаи, които не се повлияват от други средства.
Здравейте,
от година се лекувам от лека депресия и проблеми със съня със 1/2 Ремирта. Заради качването на килограми, а и защото трябваше да започна нова работа (а Ремиртата ме прави супер отпусната и сънлива дори и през деня ) , психиатъра реши да ми го смени със Сероксат 20 мг. по половинка сутрин. Обаче ми каза да продължа да вземам Ремирта по 1/4 вечер. Аз съм доста уплашена (по принцип си имам страх да взимам по няколко хапчета едновременно, каквито и да са). Тези два антидепресанти могат ли да се съчетават и ще имат ли сериозни странични ефекти?
Искрени благодарности!
@Anonymous: Да, няма никакъв проблем Ремирта и Сероксат да се съчетаят. Не очаквам съчетанието им да има странични ефекти.
Не се безпокойте – всичко трябва да е наред. Дори да се появи някакъв непредвидим проблем, лекарят ви ще знае как да се справи с него – просто го потърсете.
Стискам ви палци! 🙂
Григор, здравейте,
От година и половина страдам от еректилна дисфункция, от няколко години пия флуанксол и не знам дали нещата не са свързани. В началото на 2018 смених флуанксола с ципралекс, нещата с ерекцията се подобриха доста, но започнах да стигам много трудно до оргазъм, четох, че е заради пролактина. Знаете ли за медикамент, който да помага на ерекцията, но да няма този ефект с трудния край?
@Stan: Чувал съм от пациенти най-различни неща, които им помагат. За съжаление изглежда е индивидуално – не ми е направило впечатление нещо от тези да действа при всички. Пчелно млечице, по половин час физически упражнения дневно, чай от жълт кантарион… Вашият лекар може би също ще има някоя идея, ако го попитате – той ви познава много по-добре от мен, може да му хрумне нещо, което да работи добре при вас.
Дано откриете нещо подходящо!
Здравейте, Григор,
дали можете да ме насочите към добър психиатър в София. Много е трудно с намирането им. Не зная обаче дали Вие сте от София?
Благодаря предварително!
@Ivan: Добър психиатър за какъв вид проблем? Различни психиатри са различно добри в лечението на различните проблеми.
Здравейте! Пия от около 6 месеца Золофт и Левид изписани от психиатър и от около 3 месеца наблюдавам в семенната си течност желатинови конгломерати и е по-жълтеникава. Понякога конгломератите са доста, а понякога почти отсъстват. Пия тези хапчета от началото на месец декември миналата година, като обърнах по-специално внимание на семенната си течност около средата на февруари тази година. Дали може това да се дължи на ефект от приемането на тези лекарства? Благодаря предварително!
Здравейте Григор.Приемах АД Сероксат от 10 мг за тревожност.Пих го 7 месеца.Слава Богу се повлиях страхотно от него и тревожността изчезна.Но както се чувствах добре изведнъж се появиха симптоми като обилно изпотяване, напрежение в стомаха, превъзбудено,студени тръпки…Пси каза,че е серотонинов синдром и ми намали дозата да го пия през ден като го редувам с Клонарекс.Исках да те питам за колко време отшумява неразположението,защото вече 3 ден редувам и все още не се чувствам добре.
Благодаря ти и бъди здрав 😊
@Тошо Караджов: Струва ми се много малко вероятно да е от лечението – никога не съм дори чувал за подобен симптом при болни. По-скоро търсете друга причина – консултирайте се с андролог.
@Инна Пейчева: От 10 мг Сероксат на ден е изключителна рядкост да се получи серотонинов синдром. Ако неразположението не отшуми до още ден-два, задължително се свържете отново с лекаря си – да поразчопли тази работа.
Здравейте отново Григор.За щастие всичко отшумя откакто редуцирахме дозата.Отново се чувствам прекрасно и спокойно.Възможно ли е да съм нямала нужда от АД и затова да съм проявила тези симптоми?Чак серотонинов,едва ли,просто леко пренасищане или индикация за спиране на терапията?
@Инна Пейчева: Ако нямахте нужда от АД, и затова имахте тези симптоми, щяхте да продължавате да ги имате и при намалена доза. По-скоро съм склонен да мисля, че АД е необходим, но е бил предозиран.
Здравейте Григор! От година лекувам тревожно разтройство и паник атаки. Преминах през няколко медикамента (за последно вземах Левид и Ремирта, но не ми се отразиха добре) по време на лечението. Психиатърът ми ме остави без нищо за известно време. До един момент всичко бе наред, но от около седмица тревожността ми се засили, много плачлива съм, съня ми се развали, имам тъжни мисли и най-вече се появиха проблеми със стомаха, които съм сигурна, че са на нервна почва – стомаха ми е свит, сякаш ме изпива, и на гърлото сякаш имам топка, постоянно ми се гади, сякаш ще повърна, едва хапвам. Ходих на гастроентеролог и няма никакъв физически проблем. Върнах се при психиатъра ми и след като поговорихме тя реши засега да не ми изписва антидепресант и ми даде Оланзапин – 8 дни х 2.5 мг. и след това 3 седмици по 5 мг.. Тя ми обясни че това е лекарство за шизофрения и биполярно разтройство, но при мен го използва за да започна да се храня добре отново и да успокои тревожността ми. Като прочетох нежеланите ефекти в упъването (между които е и внезапна смърт) и видях мнения за това лекарство и какво е причинило на доста хора обаче направо се втрещих. Какво е вашето мнение, мислите ли че това лекарство може да се използва в моя случай? Биха ли могли да се проявят тези сериозни странични ефекти при дозите, които са ми изписали? Досега съм пила всичко, което ми е предписвано без проблем, но този път съм много уплашена. Благодаря!
@Anonymous: Да, абсолютно спокойно можете да пиете Оланзапин. Просто фармацевтичните компании, за да се застраховат, пишат в листовките на лекарствата всички възможни злини на света, а лудите ги разнасят в Интернет и се правят на професори. Не се притеснявайте и успех!
Здравей, Григор. Страдам от безсъние от около 2 месеца, като се изразява както в трудно заспиване, така и в чести събуждания, като го няма дълбокия сън само повърхностен. От 3 седмици приемам Ремирта 30 мл. вечер, мелатонин 5 мл. първите две седмици 0.5 мл. Клонерекса, от скоро Хедонин 25, клонерекса го спрях. Доктора ми каза, че безсънието е вследствие на депресия. Аз не съм сигурен за това, на 41 год. никога не съм приемал такива лекарства до сега. В момента се чувствам, че не съм аз, безсънието е като че ли притъпено но все още не спя добре, нямам никаква енергия. Всичките ми изследвания за хормони и д-р. са добри. Водех здравословен начин на живот със спорт и храна, не пия не пуша, от къде ми дойде това безсъние не знам. Възможно ли е епифизата да не произвежда достатъчно мелатонин, и дали това лечение е правилното? Благодаря
@Методи: Надали някой би могъл да го каже с дори минимална сигурност без като минимум много изследвания. Алтернативата е много проби с лекарства, докато се види кое дава ефект.
Иначе, безсънието е чест признак на депресията, липсата на енергия също. Ако всичките изследвания за хормони са добри, диагнозата депресия става много вероятна. Три седмици обаче може да са малко мъничко време, за да даде ефект Ремирта – изчакайте поне още седмица, преди да направите окончателна преценка.
Стискам ви палци!
Здравейте Григор
След постепенно намаляване на Лароксин 75мг, от 2 месеца съм на 10 мг и се чувствам дори много подобре, от когато бях на цяло хапче , поне аз логика не намирам тука.
Но при опит на слизане от 10 мг на 0 мг почват електрошокове в главата. Съвет за спиране имате ли?
И как си обяснявате че на 10 мг се чувства почти перфектно а на 75 мг дори не се доближавах до това положение?
@Ivan: Може би е добре да попитате за това лекарят, който ви е посъветвал да спрете Лароксин. Аз не зная достатъчно за заболяването ви, за да го преценя.
Здравейте Григор! От два месеца лекувам панически разтройство и депресия със Серопрам х1т. 20 мг. сутрин и 1 табл. Флуанксол на обяд. Но от около седмица се появи силна тревожност и лекарят ми замени Флуанксол с Атаракс 1/2т. сутрин. и 1табл. вечер. В листовката на Атаракс обаче пише да не се употребява със антидепресанти и по-специално циталопрам/есциталопрам. Силно съм объркана а и не мога да се свържа със лекуващият ми лекар. Моля за съвет! Благодаря!
@Mimi: Съчетанието на двете лекарства действително може да създаде някои рискове при сърдечно болни. Ако обаче нямате история на сърдечно заболяване, е твърде малко вероятно да имате проблеми с комбинацията.
Ако все още се съмнявате, говорете с лекаря, който ви я е предписал. Той ще може да ви обясни базата за преценката си – като минимум знае за вас несравнимо повече от мен. Преди този разговор обаче не променяйте лечението!
Здравейте Григор.На своя глава спрях вечерния си Флуанксол и за жалост ме сполетяха доста гадни симптоми на отнемане.Върнах си дозата,както беше първоначално изписана и горе долу се оправи положението,но сутрин все още се будя напрегната и изпотена.Днес ми е 3 ден откакто си върнах дозата,но все още има какво да се желае.Преди това се чувствах перфектно и това беше причината да го спра,тъй като си помислих,че нямам нужда от него.Пия и Сероксат от 10 мг през 2 дни.
@Anonymous: Такова рязко спиране може да доведе до подобни симптоми. Вероятно ще отнеме седмица-две, докато положението се стабилизира.
Здравейте,от две години съм с диагноза параноидна шизофрения.Лечението ми е с Ксеплион 150mg инжекция един път месечно и оланзапин 5mg вечер.Чувствам се добре.Какво е вашето мнение за терапията ми с два антипсихотика?Благодаря много предварително.
@Валя: Би било абсолютно безотговорно да давам мнение за лечение, без да зная нищичко за пациента, на когото е изписано. Само диагнозата не е достатъчна, за да мога да преценя каквото и да било.
Принципно лечението с два антипсихотика, особено различни като Ксеплион и Оланзапин, може да бъде напълно смислено и полезно. Дали конкретно при вас е така, няма как да зная. Но ако съдя по това, че ви го е изписал лекар и се чувствате добре, вероятно е.
Благодаря много за бързия отговор.В началото бях само на Ксеплион,но получавах кризи и тогава доктора включи Оланзапин 10 mg и настъпва подобрение.Започва се постепенно спиране на Оланзапин и когато се спре напълно пак се влошавам.Доктора предлага да смени Ксеплион с инжекция Оланзапин.Той държи много да е инжекция.Какво е вашето мнение за тази ситуация?Благодаря предварително.
@Валя: Често има смисъл пероралният Оланзапин да се смени с инжекционен. Депо инжекциите поддържат по-равномерно ниво на лекарството, отколкото пероралният прием. Съответно може да се постигне било същият ефект с по-малко количество лекарство, било по-добър ефект със същото количество.
Благодаря много!Бъдете здрав за да помагате още дълги години на хората.Такива добри,отзивчиви и обясняващи хора като Вас за съжаление са все повече рядкост.Затова трябва да ги ценим!
@Валя: Благодаря ви от сърце за добрите думи. 🙂
Здравейте, Григор!
От години приемам АД, последно Ципралекс и мога да кажа, че съм се чувствала прилично добре.
Преди месец и половина обаче ми откриха остеопороза и имам големи притеснения, че точно АД може да са една от причините за това (четох научни статии относно този точно техен ефект). На 52 г. съм, но чак остеопороза… Уплаших се и постепенно спрях Ципралекса. Реших да се боря. В началото след спирането всичко беше наред, но депресивните симптоми вече взеха да надигат глава..
Искам да Ви попитам дали имате информация за АД, които не застрашават костната плътност. Чух, че Деанксит е по-безопасен, но дали е така?
Искам да Ви попитам също за мнението Ви за някакви алтернативни варианти – 5-хидрокситриптофан, SAM-e, евентуално куркумин и т.н. Има ли смисъл човек да си дава парите за такива добавки?
Ще съм Ви много благодарна, ако можете да ми отговорите!
Здравейте, Мира!
Спирането на Ципралекс „понеже се уплаших“ не е добро решение. Уплашването често е признак на това, че Ципралекса даже не е достатъчен – тоест, спирането му на практика със 100% сигурност ще доведе до релапс на болестта. Деанксит не е негов заместител, още по-малко пък хранителните добавки. Не си пилейте здравето, моля ви. В магазина не продават резервно.
Твърде малко вероятно е АД да е причината за остеопороза – особено пък Ципралекс. Моят съвет е да не се притеснявате по въпроса.
Научни статии съществуват за какво ли не. Защо бременните не се прекатурват, как водата има памет и помни всичко, дали крякането на жабите в Индонезия влияе върху фазите на Луната… Те също се публикуват понякога в реномирани научни издания. Това не означава, че в тях има нещо вярно. То означава, че на теория те биха могли да бъдат валиден научен подход, колкото и да са неверни.
Много хора не знаят, че науката не цензурира от публикуване странните неща. Да, ако напишете научна статия как Земята е плоска и стои на гърбовете на четири слона, застанали върху костенурка, чак това е възможно да не го публикуват в най-реномираните издания. Но статия как е възможно АД да засилва остеопорозата би изглеждала напълно приемливо дори за тях, особено ако в нея има описани някакви изследвания. Науката отсява глупостите и лъжите не преди публикуването, а след него – след като учени от цял свят прочетат статията, анализират я, повторят експериментите от нея и т.н. Тогава е, когато се стига до заключението „това не е вярно“. Иначе науката рискува да пропусне някой нов Галилей. Това обаче не променя факта, че на един Галилей се падат много милиони луди с кауза, измамници и т.н.
Това важи особено по времена, когато нещата често се идеологизират и превръщат в политически каузи. Тогава се завъждат легиони „воини“, винаги готови да „доказват“ как зли световни конспирации ни лъжат, че плоската ни Земя всъщност е кръгла, крият от нас изобретени вечни двигатели и лекарства против рак, ръсят ни с кемтрейлсове, облъчват ни с 5G, тровят ни с ГМО и шистов газ, правят ни роби на рептили, крадат децата ни за осиновяване от милиардите черни гей двойки на Северния полюс, и т.н. Броят им не доказва, че това е истина – той доказва колко дълбок и тежък е провалът на психиатричното ни здравеопазване. И ако казаното от тях звучи убедително на някого, това не доказва, че то е истина – доказва, че този някой има нужда от медицинска помощ, може би спешно. Или поне от малко повече здрав разум.
Бъдете здрави – и умни!
Благодаря Ви за отговора. Все пак вижте статията в копирания линк: https://www.nature.com/articles/s41598-021-92821-9.pdf.
@Мира: За съжаление нямам ресурсите да проведа изследване, направя статистика и проверя находките от статията. Но от това, което знам, е твърде малко вероятно ципралексът да промотира загуба на костна плътност. Просто за да стане това, трябва да има някакъв механизъм, който го реализира. А такъв към момента не е известен на медицината. Пък ако го имаше, вече вероятно щеше да е известен – костната плътност се регулира в организма сравнително простичко, би било трудно да се пропусне фактор, който има забележимо влияние върху нея.
Така че все пак ще ви посъветвам да не се безпокоите по въпроса.
Здравейте,
Може ли да се комбинира престариум 5/5 мг (кардиологично лекарство), със сероксат?
Колко време след приемането на сероксат се усеща действието му.
@Манчо: Към момента не ми е известно да съществуват нежелани взаимодействия между престариум и сероксат.
Обикновено ефектът на сероксата започва да се усеща 2 до 3 седмици след достигането на правилната за пациента доза. (Тя е доста индивидуална.)
Здравейте Григор,
Ще опиша и моите проблеми. Преди 2 години започнаха проблемите. Една вечер работих до късно и пих 5 кафета за целия ден. Както вървя по улицата усещах световъртеж. прибрах се и седнах да вечерям и както седя ми прилоша силно, помислих, че съм получил инфаркт или инсулт и много се изплаших. Побелях и силно сърцебиене, и след това една седмица ми беше изтръпнала половината част на главата и шум в ухото. След 10 дни се повтори все едно ще припадна, тогава се включи и задушаване, болки в сърдечната област, виене на свят, главоболие 2-3 дни. Това се повтаряше през няколко седмици.
Направих доста изследвания и всичко беше наред. И лекарите решиха , че е паническа тревожност. Започнах лечение с деанксит 2х1
атаракс 1 вечер, след не повече от 2 седмици всичко се оправи но остана световъртежа и намалих деанксита на 1 на ден. След 3 месеца невролога каза да спирам лекарставата да почина, постепепенно пак се влоших и пак почнах с деанксит и пак се пооправиха нещата но световътрежа остана. За няколко дни световъртежа стана страшно силен и тогава чак невролога се усети и ме прати при отоневролог но ми спря рязко 2х1 деанксит и изписа стрезам. При отоневрологичното изследване излезе , че там имам проблем-периферен вестибуларен дефицит. Един месец не можех да изляза от вкъщи срашно силен световъртеж, и се оказа, че съм с корона вирус затова световъртежа се усили страшно. Почнаха и постоянно усещане , че ще припадна, лошо ми е почти постоянно и др, Като мина след още 1 месец коронавируса пак почнах 1 таб. деанксита+кавинтон форте, след това бетасерк. така почти 1 година. Тревожностите пак бяха изчезнали много бързо и световъртежа почти изчезна отана леко и усещането за припадане. Към края на лечението и останах само на 1 таб. деанксит . Предложих на отоневролога да спирам деанксита и питах за нещо билково-той изписа алора. Няколко дни след спирането постепенно се влоших страшно силно. Усещане, че ще припадна аритмия (екстра систули)става ми лошо с чувство за гадене, кашлица, треперене, силен световъртеж, умора, силна сънливост . Почнах стрезам 2х1 Обадих се на невролога каза, че е добре да включа и дормиплант. Нещата се влошаваха повече. Един ден седнах да обядвам и усетих лека тревожност и изведнъж все едно някой ме изключи (все едно ми биха пълна упойка) Усетих, че изгасвам на 90% почти припадам, раздвижих се, след минута пак изгаснах на 80% и след малко пак изгаснах на 50% Тия неща ме притесниха и направих и ЕЕГ- няма нищо епилептично. От две седмици почнах пак деанксит 1 таб. и след 3 дни 2 таб. Започнаха да се оправят много бавно нещата, но това усещане за припадане ме тормози много, на моменти ми прималява леко все едно, че припадам- изгасвам но само с 10% и отминава. Вече месец и половина не мога да отида на работа. Надявам се скоро деанксита да оправи нещата и след 2-3 месеца да го спирам постепенно вече. Когато спрях деанксита рязко по-време на корона вируса имах същите страшно силни симтоми но си мислех , че е от вируса а те повечето са били от рязкото спиране на деанксит като гледам.
Отоневролога като погледна ЕЕГ-то каза, че има леки не епилептични смущения. Ако се сещате от какво може да е това усещане за припадане и подобните случаи ще съм благодарен.
@Красимир: Заболяванията от спектъра на тревожното разстройство – особено паническите му форми – могат да причиняват подобни усещания, особено ако са комбинирани с вестибуларни проблеми. Така че с много голяма вероятност е от него. Потвърждава се и от факта, че деанксит го оправя добре.
За съжаление тревожното разстройство не винаги може да бъде излекувано безследно. Има пациенти, при които се налага пиене на Деанксит, или дори на по-сериозни лекарства в продължение на десетки години, или дори до живот. Това не е нито страшно, нито опасно. Като при сърдечните болести е – имате ли нужда от хапчета за сърце, не е рядко и е напълно нормално да трябва да ги пиете доживотно. Стотици милиони хора водят пълноценен и щастлив живот именно благодарение на това, че се лекуват.
(И аз трябва да пия анти-холестеролово лечение до края на живота си, и съм щастлив, че съм го открил навреме. Ако не го спазвам, си прося инфаркта или инсулта. Пък не ги искам, идеята за тях не ми харесва. 🙂 )
Така че не се безпокойте, а си пийте Деанксит. Ако на цената на 2-3 хапчета на ден имате на практика пълноценен живот, вместо да ви мъчат такива синкопи и световъртежи, това е нищожна цена.
Успех!
Здравейте,
Възможно ли е от 10mg Есобел дневно да се развие Серотонинов синдром.
Назначеното лечение е
Сутрин 1т.Есобел+1/2Халоперидол
Вечер 1т.Ремирта+1/2 Халоперидол.
По описание на лекарството имам тези симптоми на синдрома,но ако не е , с какво може да се намалят те
@Цеци: 10 мг Есобел е доста ниска доза. Вероятно по-малко от един на милион души биха могли да развият серотонинов синдром от нея.
Дали се касае за серотонинов синдром или за нещо друго с такива симптоми може да определи много внимателен и старателен преглед. По Интернет нямам как да го разбера, а би било крайно безотговорно да ви давам съвет наслука. Затова може да е добра идея да разкажете на лекаря си за симптомите и да го помолите за преглед. Освен всичко друго, той знае за вас и заболяването ви много повече от мен – съветът му с гаранция ще е много по-компетентен.
Стискам ви палци!
Здравейте ! Боря се с депресивно разтройство и страхова невроза вече над 10 години. Преди да родя пиех СЕРОКСАТ около 7 год. и бях го намалила до четвъртинка през ден. Въпреки ,че дозата беше много малка кошамрът на спирането не беше лек ,но беше за около 2,3 седмици. Сега обаче приемам Велаксин 75 от три години и мн ми се иска да го намаля ,но незнам как . Четох ,че не е добре да е през ден ,а да отварям капсулата и да я деля също нз как. Моля ако имате опит с моя проблем ще се радвам да споделите ! Благодаря !
@Sunny: Първо и най-важно – лекарства, особено антидепресанти, се намаляват задължително по указание на лекаря Ви. Ако той не е съгласен, че трябва да намалите лекарството, значи не трябва. Ако Вие въпреки това смятате, че трябва да го намалите, в 99% от случаите това е показател, че не само не трябва да се намалява, а може би има нужда и да се увеличи. НЕ правете това без одобрението на лекаря Ви!
Извън това, Велаксин наистина не е добра идея да се приема през ден. Принципно можете да го разделите, като отворите капсулата, изсипете внимателно съдържанието и го разделите на две еднакви купчинки. Едната пиете сипана обратно в капсулата. Другата можете да загърнете в каквото и да било и да го глътнете цяло. В идеалния случай това е празна капсула за лекарства – такива съществуват, не всяка аптека ги има, но някои аптеки биха ги поръчали, ако ги помолите.
Здравейте. Да кажа и мойте терзания и болежки. от 2 години имам телесни симптоми, така и никой не каза някаква диагноза. На психиатър не съм ходил. Отключи ми се (според мен) след силен стрес, неприятна новина, свързана с работата, която ме мъчеше около 2/3 години. И при мен са стандартни оплакванията изтръпвания, топли вълни, вледеняване на краката, но не постоянно. Търпя за сега бе лекарства, но започнада ми писва. Личен лекар ми изписа ксанакс 0,25 1/2 от хапчето, ами чувствах се добре от него, но знам че не трябва да го пия постоянно. Паник атаки съм имал в слънчевия сплит ме удря примерно 2/3 на година и по леки с топли вълни и замайване. Личния ми изписа пароксетин , но още не съм го пил. В чужбина съм по работа и като се върна началото на май ще си направя пълни иследвания на щитовидните хормони и ако там всичко е наред ще пробвам АД. Да кажа че от чай жълт кантарион не се чувствам ОК както и от добавката 5HTP, значи ли това е тези серотононовите не ми действат добре, от това мое заключение ме е страх да започна АД. Нямам голямо желание да правя нещо, в началото се дразнех от хората, сега малко по ги приемем. Кръвното ми играе , и проблем предимно с долната граница около 90/95. Дадох ми 1/2 таблетка за кръвно и сега ми е около 110 на 80 . Та такива са мойте неволи. Може ли някакъв съвет. Не пия други лекарства на 49 год съм.
Благодаря
Изтрит ???
Благодаря
@Александър: Не, коментарите не са изтрити. Просто първият коментар от нов пишещ тук минава през одобрение, преди да стават видими. Спестява по няколко десетки до няколкостотин спам коментара дневно.
Без сериозен преглед и разговор би било крайно безотговорно да ви поставя диагноза и предпиша лечение. Те дават десетки пъти повече информация, отколкото и най-подробното описание на симптоми в коментар – и често дори тогава не са достатъчни, и се налагат нови прегледи и смени на лечението, понякога многократни. Просто този тип болести не са тривиални за лечение.
Ако от ксанакс сте се чувствали добре, е вероятно проблемът наистина да е в тревожния спектър. Чаят от жълт кантарион е доста несигурно средство при такива проблеми, а добавката 5HTP има предимно хомеопатичен ефект – няма как да бъдат сравнявани с лекарствено лечение. Моят съвет би бил да послушате личния си лекар и да пробвате с пароксетин. Той ви познава, има здравната ви история, разговарял е с вас и т.н. – има многократно повече информация от мен, диагнозата и лечението му са много по-обосновани, отколкото мога да ви дам аз.
Идеята да си изследвате щитовидните хормони я одобрявам. Но ви съветвам да консултирате резултатите с лекар, и най-вече да му вярвате, когато ви даде лечение. Главата ви е много по-сложна, отколкото примерно автомобил или телевизор. Щом за колата и телевизора си имате доверие на специалист, а не на себе си, е още по-смислено да спазвате същия принцип и за главата си. Иначе рискувате да попълните ето тази колекция.
Здравейте. Моят проблем е , че имах чувство на страх и страх да отида на работа но след прием на Лароксин Абизол Клонарекс и Латуда се чувсвах добре страха изчезна но имам газове в стомаха и съм много отпаднал. Възможно ли е да е от страничните действие на лекарства и също така съм диогностициран с БАР от 2014 година може ли да ми дадете някакви препоръки за лечението и живота със страх и БАР. Благодаря ви!
@Kasparov: Газовете в стомаха твърдо не са страничен ефект от тези лекарства. Известна отпадналост би могла да бъде (но е сравнително рядка – възможно е просто да сте поуморени, или да има друга причина).
Чувството за страх е симптом на БАР, идва от него. Успешното лечение на БАР го лекува.
Най-важната препоръка, която мога да ви дам, е – никога не се предавайте! Търсете лечението, което ще ви помогне. Живеем във времена, когато има стотици лекарства и стотици лечения за БАР, и непрекъснато се откриват нови. Не всички лекари са компетентни и кадърни, но има такива. Борете се, търсете и ще намерите начин да се справяте с болестта!
Здравейте , само за консултация и вашето мнение, колко висока е дозата по вашата скала на 2 хапчета по 25 мг Анафранил (сутрин едно и обяд едно) и 1 хапче амитриптилин вечер също от 25 мг?
И коя според вас е най високата възможна доза на Анафранил и амитриптилин в комбинация просто за равносметка я искам тази информация.
Притеснява ме , продължително могат ли да се пият ,да не дава господ примерно до живот ако се налага?
Казват уж че били по вредни от SSRI , но SSRI не се и доближават до гореизброените по ефект и се спират мн по трудно.
Поздрави!
@Stoyan: За мен това е нищожна доза, минимална за лечение дори на лека депресия. Болни от обсесивно-компулсивно разстройство пият обикновено по 10 хапчета Анафранил (по 25 мг.) на ден, по-едри хора дори до 12. Комбинацията също не е твърде опасна – имах пациент, който беше на 8 такива хапчета Анафранил и 3 Амитриптилин.
Анафранил може да се пие и доживотно със сигурност – огромен брой пациенти го правят, има опит с това. Амитриптилинът е повече „според пациента“, но и него повечето пациенти могат да го пият с години, дори в значително по-големи дози.
И да, трицикличните антидепресанти наистина имат повече странични ефекти от SSRI, но ефектът им е златен стандарт, както по сила, така и по процент на добре повлияваните пациенти.
Успех!
Здравейте , прочетох доста информация и реших да споделя през какво съм преминал/преминавам.
На 27 години съм, и от около 4 години пия АД.
От малък съм по чувствителен , но главния проблем е в хипохондрията , от 18 годишен имах хипохондрия , но не много маниакална просто нещо малко като ме заболи и започвах да се замислям за нещо по сериозно , и съм ходил на изследвания и ми откриха проблем със щитовидната жлеза – Хашимото , от тогава пия еутирокс и си правя изследвания на кръвта за TSH , която е в норма.
От тогава осъзнах , че ми няма друго и нямах проблеми освен от време на време стрес в университет , преди изпити , като цяло съм по притеснителен, както и да е.
На около 22 годишна възраст обаче , едни авери пушеха трева и все отказвах , но реших да си дръпна малко , и от тогава започнаха мъките. Отключих нещо като паник атаки но без болка ,като парене или ток , а просто трябваше да стана да се разсея и отминаваше.
Тук явно са били първоначалните симптоми на депресия , наред със чувствителността ми и глупавата идея да си дръпна от тази трева.
На 23 годишна възраст една вече започна едно треперене без причина , просто треперех с изпотени и студени крайници и объркан какво се случва..
Тогава личната ме изпрати на психиатър и той ми изписа ксетанор и ксанакс , като нямах никаква идея ,че като го започна първите седмици ще е истински ужас , от тогава като паник атаките се промениха като симптоматика , вече бяха като силно парене или ток в слънчевия сплит (преди това не бяха такива.).
Реших , че тези хапчета не ми действат добре и смених психиатъра с друг , при който веднага махнах 0.25мг ксанакс и смених Ксетанора с Оропрекс от 10мг..
От тогава мина около година и бях в перфектно състояние и направих най голямата си грешка , реших да си намаля дозата , но не като режа от хапчето , а като го пия през ден , през два.
След няколко месеца симптомите се завърнаха със страшна сила, буквално не съм спал по цели нощи или ако тръгна да записвам се будя веднага със силното парене като паник атака в слънчевия сплит и беше просто ад…
Тогава отидох пак и обясних глупавата си самоинициатива на психиатъра и той ми изписа като помощник към Оропрекса 2×1 Флуанксол.
Почти веднага се почувствах добре , буквално до няколко дни , след което след 10 дни намалихме дозата на флуанксола на 1 хапче дневно и накрая го спрях след около месец.
След това около 2 години само на Оропрекс от 10мг. никакви проблеми , всичко беше перфектно бях като напълно здрав и заедно със психиатъра преди около 3 месеца , решихме да намалим дозата на 5мг оропрекс дневно , което явно пак е било грешка..
Мина точно 1 месец от намаляването на дозата и симптомите се завърнаха, без капка сън , тревожност , паник атака само ако случайно заспя и се събудя в ужас след има няма 10 минути..
Тогава психиатъра ми каза , че явно още не съм готов и за да вляза по бързо в ритъм освен че се върнах на 10мг оропрекс , взех по 1 хапче на ден флуанксол и тук идва следващия проблем, който ме мъчи в момента.
Пих флуанксола като преди 10 дни по 1 таблетка , после 10 дни по половин и като го спра , след 2 дни същата симптоматика , пак няма сън , пак паник атаки , изобщо пълен ужас.
И го започнах пак по 1 таблетка , този път пих 10 дни по една , след което пих 10 дни по половин и после започнах от 2 дни буквално да го пия по четвъртинка … и пак точно минаха 4 дни и симптомите пак се завърнаха , въпреки че го намалям бавно.. И сега пак съм в начална позиция с 1 таблетка флуанксол заедно със оропрекса от 10мг и чакам симптомите да се махнат..
Стана малко дълго , но това е моята история … след 2 седмици имам час при психиатъра да видим какво ще правим.. и аз вече се чудя какво става, цял живот ли ще пия лекарства.. май така се очертава… при опит за спиране става лошо , а сега дори и помощникът флуанксол немога да спра напълно и си нямам идея защо…
Моля за някакъв съвет или нещо.. 🙂
@Mihail: За съжаление понякога болестта може да бъде туширана от лечението, но да не си е тръгнала. Тогава при намаляване на лечението тя се проявява отново.
Лечението на много от болестите се е развило по един и същи начин. Първо за тях се намира някакво лечение, което ги подтиска, но не ги излекува. Чак по-късно се намира лечение, което може да ги излекува истински – така, че да можете да спрете лечението и въпреки това болестта да не се върне. Засега лечението на депресивната група заболявания е по-скоро на първия етап – вече можем да ги подтискаме с лекарства, но още не можем да ги излекуваме окончателно.
Но не се безпокойте. Днес медицината се развива с темпове, абсолютно непознати преди в историята на човечеството. Така обичайно и пренебрежимо нещо като бронхопневмонията е намерила лечение преди по-малко от сто години – сред прадедите ви нищо чудно да има някой, умрял от нея. Най-първите психиатрични лечения се появяват през 1950-те, най-първите антидепресанти – малко преди 1970. За последните 10-15 години имаме огромен напредък в разбирането как работят депресивните заболявания. Най-вероятно до не много време ще започне да има и истински, окончателни лечения за тях.
Затова не се предавайте. Лекувайте се както сега умее медицината – ще дойде и истинско, окончателно излекуване. 🙂
Здравейте! Първо искам да Ви благодаря за търпението и загрижеността да отговаряте толкова години на страдащите!
Въпросът ми е, ssri предизвикват ли апатия, безволие и безразличие? Действат на депресията и тревожността, но избирателно ли? Или притъпяват всички емоции?
@Елеонора: Здравейте!
SSRI не предизвикват апатия, безволие и безразличие (за разлика от някои други антидепресанти и антипсихотици). Те по-скоро предизвикват липса на тези неща. Категорично не притъпяват всички емоции, напротив – притъпяват отрицателните, но засилват положителните.
Стискам ви палци! 🙂
Здравейте! Може ли да препоръчате много добър психиатър за Варна, тъй като случаят ми е заплетен?
@Мирена: За съжаление нямам поглед върху Варна – не зная кои психиатри там са добри. 🙁
Моят съвет е – тръгнете отнякъде. Разпитвайте и търсете. Избягвайте „нетрадиционни“ и „алтернативни“ психиатри като огън – близо до 100% от тях са луди, измамници или и двете, шансът да попаднете на читав в тази категория е малък. Големите успехи на съвременната психиатрия са в медикаментозното лечение – търсете лекар, който има много голям опит с него, такъв е най-вероятно да ви помогне добре. В зависимост от точния ви проблем, добър психоаналитик също може да е от полза – в тази сфера търсете човек земен и реалист, който търси какво ще ви помогне, а не е пропонент на един точно определен вид лечение, те са които обикновено са най-резултатни.
Стискам ви палци!
Здравейте,
От 2008 пия Ксетанор. В началото бях на цяла таблетка(20мг), но от години съм на половин ( 10мг). При намалянето на дозата преди години нямах абсолютно никакви странипни ефекти. Преди около два месеца обаче реших да запопна намаляне на дозата, като разполовя 10мг, които приемам и след около седмица прием на относително 5мг запопнаха странипни ефекти, като внезапно и много силно сърцебиене, тревожност и т.н Вие сте описали ясно защо се полупава това и аз го споделям просто за да опиша моето положение.
При мен ситуацията е че пия и бетанлокери и в съвкупност дветв хапчета правят букет от странипни ефекти (еректилна дисфункция, умора, слабост и др.), които бих искал да редуцирам . Благодарен ще съм Ви много ако споделите малко информация как да постъпя. Възможно ли е да спра антидепресанта след толкова години ? Възможно ли е да се спре бетаблокер изобщо, като съм наясно, че рязкото му спиране може да доведе до инфаркт. Благодаря !
@Николай: Антидепресантът може да се спре или намали според състоянието на здравето ви. Ако болестта е отминала или е отслабнала, можете да го спрете или намалите. Ако не е, няма как. И за съжаление често пробата е единственият начин да се разбере може ли.
За бета-блокера – за съжаление болестите на сърцето, при които той се дава, най-често не връщат развитието си назад. Затова и обикновено не е добра идея да се опитва да бъде намален или спрян. Ако кардиологът ви е убеден, че можете да го спрете, си струва да опитате (много внимателно!). Ако обаче не смята така, искреният ми съвет е да не си и помисляте да пробвате. Страничните ефекти са чудесно нещо – щом ги имате, значи сте жив! А неуспешни опити да спирате лекарства може да ви лишат от това предимство.
Стискам ви палци!
Доста добре написано,но отново както в статиите за “хапчета” не се обръща внимание на депресия,която има реална причина-пример смърт на близък,нелечимо заболяване и тн. или краткосрочна,което дори може да не е точно депресия,не че има значение в случея,а примерно е провокирана от “глезотия” и липса на отговорности в живота или прекалената отговорност,която носиш по някаква причина и не можеш да промениш поне временно обстоятелствата или в следствие на алкохолизъм,наркотици и липса на сън,дори да не е специално заради тях? Пак казвам казвам общо състояние ” депресия”,тоест нуждаеш се от антидепресанти или антипсихотици или и двете,защото не се чустваш себе си или дори не можеш да спиш. Та,масово хората са настроени против всякакви хапчета освен аспирин и май и мнението на лекарите като цяло е че ти изписват нещо само ако ти им кажеш или точно какво,защото си имат някакъв списък и изобщо не те питат за симптомите и начина ти на живот. Давам пример от проба грешка и четене-бифлокса е ок,само че той има освежаващ ефект,което значи че ако си флегматичен тип ще те накара да се чустваш ок и да нямаш апетит,но ще се чустваш изнервен ако начина ти на живот не е динамичен! Обратно ,ако си хипер активен става още по-зле макар че ще редуцира промените в настроението,а примерно при мъже,които “им става бързо и свършват бързо” нервността ще се засили и желанието за секс,което отново обезсмисля ползването му,ако лекаря или психиатъра не зададе няколко въпроса за начина ти на живот. Друг пример мога да дам,познавам всекидневен алкохолик,който не е в състояние дори да работи,а е млад и му е изписан Ксанакс! Той вероятно ако няма вече,скоро ще има сенилна деменция. Всеки е чувал за ксанакс,нали? Ама като прочетеш наистина подробно за него защо е толкова известен при толкова други антипсихотици и антидепресанти със седативен ефект? Това е престъпно на такъв човек да му се дава такова лекарство,което не само е противопоказано за случея му,ами много по-бързо ще влезе в “деменция” от рано или някакво психично заболяване … Мога много още да говоря по темата,но като цяло проблема е че една част от лекарите също мислят че хапчетата са вредни и дори не ги предписват на видимо психясали хора,без значение от какво само за да им взимат парите всеки път,или се предписва нещо ей така без да съответсва на човека и малоумните хора мислят че хапчето им е виновно като се хранят нездравословно и напълняват или просто не им действа ,а и те нямат реална причина да са в ” депресия”. Последно мога да кажа че незаеисимо от състоянието на човек,ако си в депресия,имаш натрапливи мисли и всякакви психози е важно да си адекватен да разбереш че само се чустваш така,поради някакъв проблем в живота ти или хормонален проблем в мозъка,но го осъзнаваш че не е реално,и просто ти е гадно,явно това значи названието тежка депресия 😉 Говорим когато няма реална причина за това,но не правиш промени в живота си,храненето и не пиеш или не искаш да ти сменят хапчетата,когато очевидно не ти действат или решаваш че не искаш повече никакви хапчета. Всичко е комплексно,не е само до хапчетата,никой не може да ме убеди че при толкова лекарства има психясали хора и понеже мислят че хапчетата са вредни ги прибират в психодиспансера. Дали тези хора са били посаветвани от личния или друг лекар да направят фекалии,урина,химия,биохимия,ямр,хормони и тн….Ето за това не им понасят хапчетата,сигурно голяма част имат нещо хронично,но дори не знаят… Ако разбираш че имаш проблем,дори да е просто безсъние е първата крачка без да ти го каже лекар,второ ако не си на мнение че хапчетата вредят и най-вече не искаш да ги взимаш цял живот хаха някои хапчета наистина правят чудеса с организма ти,не говоря само за мен от опит,а от наблюдение….Разбира се съчетано със здравословен живот и тн,иначе може би ще имат временен ефект? Да не пиша повече че е дълго,а имам толкова да кажа от проба грешка и лично наблюдение….
Не искам да мисля какви наблюдения са довели до тази каша от самозаблуди, и какво ниво на „запознатост“ демонстрира тя…
Здравейте Григор,след операция изпаднах в някакви паник атаки,не можех да се храня,да пия вода,не можех да спя,потяха ми се краката много,не можех да дишам, сърцебиене,високо кръвно и т.н. След преглед при психиатър и лечение с клонарекс по схема и СЕРОКСАТ-20мг сега съм по добре,доста,спрях клонарекса по схема от доктора,но сероксата го продължавам сутрин по едно,реших ,че съм добре и на своя глава го спрях,на 3-тия ден се почувствах много зле,силни световъртежи,отпадналост,главоболие,замаяност,потене,а много искам да го спра този антидепресант,чувствам се добре психически,няма и помен от предишното ми състояние,беше след оперативно,не съм си и помисляла за самоубийство,ужас дори се радвам на живота,дайте ми съвет(схема)за спирането му,сега го пия отново по едно хапче сутрин за да мога да работя и да съм адекватна.Благодаря предварително!
@Галя: Здравейте и извинявайте за закъснелия отговор.
Да се чувствате добре, докато взимате лекарството, не е гаранция че и без него ще се чувствате добре. Точно както с всяко друго лекарство е, примерно като за зъбобол. Ако не ви боли, докато пиете болкоуспокояващо, това не значи, че непременно няма да ви боли, ако го спрете.
Ако разбирам правилно, вие сте се опитали да спрете Сероксат и сте установили, че без него се чувствате зле. Това означава, че проблемът ви е успокоен от лекарството, но още не е отминал – различни неща са. И на вас ви е нужно не просто да спрете лекарството, а да го спрете след като вече нямате нужда от него – пак са различни неща.
Ако сте твърдо убедени, че можете без лекарството, опитайте се да го намалите постепенно. Пробвайте да пиете по половинка на ден в течение на поне 1 месец, желателно дори 2. Ако на края на експеримента усещате забележимо влошаване, значи не сте излекувани и намаляването не е било добра идея – върнете се обратно на 1 сутрин и изчакайте така поне година преди нов опит.
Ако нямате забележимо влошаване, пробвайте да намалите лекарството на четвъртинка на ден, отново за поне 1, желателно дори 2 месеца. Ако на края на пробата усетите забележимо влошаване, върнете се на половинка и изчакайте така поне година преди нов опит.
Ако пак нямате забележимо влошаване, пробвайте да взимате по четвъртинка през ден, пак за същия срок и със същата проба. Имате ли накрая забележимо влошаване, върнете се на четвъртинка всеки ден. Нямате ли, можете да пробвате да го разредите още – четвъртинка през 2 дни. Пак същата проба, същите указания. Ако и тогава нямате забележимо влошаване, можете да пробвате да спрете лекарството. (Но следете състоянието си добре и при нужда започнете пак да го пиете.)
Стискам палци!
Здравейте, Григор,
Първо бих искал да благодаря за прекрасната статия, която е много полезна и детайлна. Пия Сероксат от 15 г. , като за този период съм го почвал и спирал 5 пъти. Обикновенно до преминаването на острата фаза и овладяването на депресията ми отнема период 0т 3-4 месеца. След този период продължавам приема докато отново не се почувствам в топ форма 🙂 , след което в продължение на 1 – 2 години пия потдържаща доза от 10мг Сероксат (половин хапче). По време на този период се чувствам перфектно и водя пълноценен начин на живот, но понеже не искам да приемам медикамента постоянно , го спирам. Минавам през периода на отнемането, който със всеки следващ път става все по – лесно. Проблемът е , че всеки път когато спра окончателно приема на Сероксат, до 8-9 месеца отново изпадам в депресия и симтомите са различни от предходните. Сега отново започнах приема и след консултация с психиятъра си , той миказа, че не трябва да го спирам,
а да го пия цял живот.
Също така бих искал да Ви попитам и как стоят нещата с консумацията на алкохол по време на приема на Сероксат. Когато съм в острата фаза не ми се пие и не пия алкохол, докато не излезна от нея, но когато излезна от нея и се почуствам отново човек запчвам да водя нормален начин на живот, което включва и чаша – 2 червено вино след работа, или 1-2 бири лятото или някое друго питие на поводи.
Моля за Вашето мнение по казуса.
Предварително Ви благодара за вниманието.
Поздрави,
Марио
Здравейте Марио,
За съжаление това, че няколко месеца до година след спиране на лекарството се връщате към депресията, показва че болестта е подтисната, но не си е отишла. При това положение е разумно да го пиете за постоянно – още повече след като то ви дава добро здраве.
Няма причини да се безпокоите, че се налага да го пиете постоянно. Много хора са така – с болни сърца, бъбреци и какво ли още не. Само много неразумен човек би отказал да пие лекарството си за сърце за постоянно. Ние не можем да спрем и много други неща – да ядем, да пием, да дишаме… Разумно ли е да приемаме това негативно?
По-скоро бъдете благодарни, че лекарството го има. Ако дядо ви имаше същия проблем, щеше да прекара живота си в мъките на болестта. По-добре е човек да пие лекарство, но да се чувства здрав, нали?
Принципно алкохол не е добре да се съчетава със Сероксат (и другите подобни му лекарства). Повечето хора обаче нямат сериозни проблеми от чаша вино или 1 бира на ден. Преценете как се отразява такова количество конкретно на вас. Ако не можете да усетите проблеми, вероятно можете да си го позволите. 🙂
Стискам ви палци!
Григор
Благодаря Ви !
Мога ли да пия 5HTP и вечер Хедонин за сън. С тревожно разстройство съм и хипохондрия . Всичко започна преди 3 години с безсъние В началото пих Тритико, а от година Золофт и Хедонин. Пих Золофт 7 месеца и постепенно го спрях. Оставих само Хедонина, но не се чувствам добре. Мога ли да пия 5HTP.
@Таня Спасова: 5HTP – зависи в какви дози. 1 таблетка (100 мг) вечер е добре. За повече обаче бих предложил да се консултирате с лекаря си – той знае за вас несравнимо повече от мен, ще може да го прецени много по-информирано.
Възможно е да се окаже, че нуждата от Золофт не е отминала напълно. Ако е така, може да се наложи да го вземате отново. Не се бойте от това – то ще е, за да допълни необходимостите на организма ви до състояние, в което се чувствате здрави.
Желая ви успех!
Добър вечер 🙂 Попаднах на тази статия и останах изключително впечатлена от подробната и качествена информация и от невероятно добрата воля и явно сърце на автора да отговаря на всеки коментар 🙂 Вземах Дулодет 30 мг в продължение на 2 години, защото започнах да получавам паник атаки, кръвното ми се вдигаше, а да не говорим за пулса, всичко ми се случи в доста напрегнат период, бях родила преди 7-8 месеца и бяхме в пика на ковид пандемията, което отключи в мен огромна тревожност за здравето на всичките ми близки, особено по-възрастните. Страховете ми някои да не се разболее преминаха в непрестанна тревожност, премесена с недоспиването и умората покрай грижите за детенцето ми, просто изби в един момент в много силна паник атака. В този момент мислех че умирам. Да ви спестя неприятните подробности, но след ходене по кардиолози, невролози и тн стигнах до психиатър който ми изписа Дулодет 30 мг. Истината е, че доста добре ми дейставаше, паник атаките спряха, ужасната тревожност и неприятни усещания също и така 2 години го пих до преди буквално 4 дни когато с психиатърката ми решихме, че е време да го спра. Схемата която ми назначи е в продължение на 1 месец да приемам от хапчето през ден. Изключително странното за мен е, че буквално на втория ден започнаха много неприятни усещания като болка в главата и очите, светлината ме дразнеше изключително много, дори когато си мърдах очите изпитвах дискомфорт, сякаш имах странно налягане в главата, мерих си кръвното в нормата беше. Към всичко това се присъедини и гадене и виене на свят. Втория ден изпитвах тези симптоми за може би 4-5 часа, на третия ден може би също толкова. Отидох на тренировка и сякаш ми светна, изчезнаха симптомите, но няколко часа по-късно отново светлината ми дразнеше ужасно очите, главоболието се завърна и чувството на силна замаяност. Въпросът ми е това симптоми на отнемане ли са и как толкова бързо буквално на втория ден се появиха? Колко време продължава това мъчение и има ли варианти да се подпомогне процесът на спирането на антидепресантите? Благодаря Ви огромно много и не знаете колко много ще ме зарадвате, ако ми пишете когато имате възможност какво е вашето мнение за тези симптоми, особено чувството за замаяност и виене на свят са много неприятни, не бях изпитвала такива неща от 2 години и бях забравила колко е гадно да не си на себе си. Благодаря Ви изключително много.
Здравейте Мери,
Да, напълно е възможно това да са симптоми на отнемане – дулоксетинът има такива.
Организмите на различни хора го разграждат различно бързо. Вероятно вашият го разгражда по-бързо от средното и за два дни нивото му спада еквивалентно на рязко прекъсване. Моят съвет би бил да пиете половин доза всеки ден, вместо пълната доза през ден.
Проблемът е как да го постигнете. По-малки дозировки на дулоксетин няма. Да делите съдържанието на капсулата наполовина при него не е хубаво, той трябва да се пие заедно с нея.
Една възможност е, ако успеете да намерите отнякъде празни стомашно устойчиви капсули, да делите съдържанието на капсула Дулодет наполовина – да пресипвате половинката в празна капсула. Друга, по-разхитителна възможност, е да пиете всеки ден капсула, като обаче преди това изхвърляте половината ѝ съдържание. Трета възможност е да говорите с психиатърката да ви го замени с друг препарат (тя може да прецени кой ще е подходящ при вас), който вече е технически по-лесно да спрете постепенно.
Стискам ви палци!
Здравейте,
Може ли за съвет.Преди 4 г при раздяла получих тежки паник атаки и депресия,от тогава пия половинка ксенанор сутрин и едно хапче флуанксол вечер.Ринаги съм била по-тревожна.Към днешна дата съм щастлива и по зряла ,но още приемам медикаментите.Преди 1 г пробвах да ги спра,като преемах ктетанор през ден и после през 2 ,но се върнаха симптомите и не можах.Може ли за съвет вече 1/5 г по късно как да процедирам.Благодаря Ви!
Здравейте Мартина,
По такова описание, без дори по-сериозен преглед, нямам как да преценя състоянието ви. А да ви дам съвет без такава преценка би било крайно безотговорно.
Моят съвет е да говорите с лекаря, който ви е предписал лекарствата. Щом сте щастлива, значи ги е подбрал добре, а това значи, че познава добре състоянието ви и има верен поглед върху него. Неговият / нейният съвет би бил несравнимо по-адекватен от моя.
Стискам ви палци!
Здравейте,
Аз съм един доста сложен случай,но ще опитам да компресирам сегашното ми състояние за да не ви губя времето.
Имам депресия,тревожност,страхове,паники (почти от всичко, имах много тежко детство и моята психоложка с която се опитвам да изплувам е наясно,че голяма степен от състоянието ми днес идва от миналото) та моят психиатър преди около година и половина ми изписа дулодет 30 мг плюс деанксит,после смвнихме с ламиктал 25 мг,после качи дулодета на 60 мг и добави атофаб 60 мг, аз съм на 41 г. Имам прекрасен мъж с който искаме да имаме дете и затова говорихме с психиатъра ми да намаляме и да спра да взимам за да не се притеснявам по време на бременноста, че взимам лекарства,така намали ми дулодета на 30 мг като когато намалих първия път от 60 на 30 изпитах ужасяващата абстиненция за около 5-6 дни (плачех за всичко почти, страховте се завърнаха (осбенно от болести и смърт) всичко беше адско, започнах да пия като добавка Wellbutrin и така изпих си дулодета и не намалих а направо спрях…предполагам,че се сещате как съм сега, чувствам се като най-нещастния човек на света плюс страх итн итн, искам да попитам дълго ли трае синдрома на отнемането така или иначе вече съм ги спряла има ли смисъл да връщам доза, може би вече 10 ти ден съм само на атофаб 60 мг и уелбутрин, има ли някакво времева рамка горе долу кога ще започна да мисля и да се чувствам по нормално, защото на всичкото отгоре и се разболявам (настинка или грип не знам все още) но нямам никаква сила и желание за нищо.
Извинявам се ме успях по-късо да го изпиша,просто имам нужда от адекватен отговор а толкова много прочетох тук от вас и от пациети и мисля,че сте най адекватния човек който мога да попитам по този въпрос.
Безкрайно ви благодаря
🙏🏽
Григор,
Исках също да попитам дали мога да дойда при вас на преглед ,защото не намирам инфо.
Благодаря
Здравейте Надя,
Вероятно при вас е разумно Дулодет да се намалява по-постепенно и плавно. Ако вече 10 дни синдромът на отнемането не отслабва, бих посъветвал да изчакате още 3-4 дни. Между другото, тази настинка или грип може и да са истински, но е възможно и да са част от симптомите на отнемането – подобни усещания не са редки в такъв момент.
Ако пак няма отслабване, бих посъветвал да се върнете на 30 мг дневно, да изчакате така поне 3 месеца, след което да започнете намаляване. Първо на 20 мг с изчакване поне 2 месеца след него. (Трябва не само симптомите на отнемането да отминат, но и организмът ви да свикне да се справя на новата доза и да натрупа резерв от стабилност на нея.) След това на 10 с изчакване пак поне 2 месеца след него. След това на 5, пак с изчакване поне 2 месеца след него. Чак тогава го спрете напълно.
Възможно е да се окаже, че под определена доза симптомите на отнемането не искат да отминат. Това би означавало, че организмът ви засега не може да се справи без лекарството. Това обаче не би трябвало да ви безпокои твърде – дори на 30 мг Дулодет шансът детето ви да има някакъв проблем именно заради него е хиляди пъти по-нисък от шанса да има проблем заради други естествени и неизбежими причини. Така че няма смисъл да отлагате бременност само заради него.
(Няма смисъл да се безпокоите особено и от Атофаб в това отношение. Но Ламиктал би бил по-сериозен проблем, разумно е да го спрете преди бременност.)
За съжаление към момента нямам прием на пациенти, така че няма как да ви приема. Но мисля, че дотук вече имате начална ориентация. 🙂
Желая ви успех!
Григор,
Благодаря ви, ще изчакам още няколко дни , настинката я преборих, днес отново имах ужасяваща криза и не спя никак добре, ( будя се или от сърцебиене или от нещо като изтръпване на цялото тяло дори не мога да го обясня) сякаш съм на миг от паник атака , омалявам някак си ,поне знам, че всичко това е от отнемането.
Ламиктала го спрях, поне това успях да постигна, но с дулодета борбата е безмилостно жестока!
Ако не успявам ще върна както ме съветвате, просто исках да го спра понеже не се чувствам добре с него на много нива, може би е спрял да си върши работата при мен.. не знам, със сигурност ще потърся по-подходящ психиатър от настоящия за да имам наблюдаващ лекар!
Нормално е да нямам никаква енергия нали?
Пия витамини,опитвам се да ям по богати храни,но засега относно енергията нямам резултат.
Здравейте!
През май 2023 на синът ми /19г/ бе поставена диагноза миелополирадиколоневрит със синдром ГБ и тревожност, след прекаран ковид . При което освен трудната подвижност, страхът , че някой от органите му ще спре да функционира, допълнително усложняваше ситуацията.
Неврологът му изписа Аритави 30 мг1-1-0.
След консултация през октомври, всички лекарства бяха спряни и остана само Аритави 1-0-0 .
Как можем да го спрем, понеже са меки капсули и няма как да намалим дневната доза?
Здравейте,
Прочетох статията Ви и виждам задълбочено познаване на работата на мозъка и действието на определени групи лекарства. Позволявам си да Ви занимая с по- различен случай, какъвто е дъщеря ми Яна. Тя е 34г и е ДЦП, родена в 8 месец, недоносена и сериозно изоставане в развитието си. Не може да говори, не може да се обслужва самостоятелно, ходи с придружител в неправилна стойка… Като бебе имаше гърчове, които се изразяваха в конвулсии на главата и тялото. Не се повлияваха от медикаменти. На около 8г спряха гърчовете и състоянието ѝ се стабилизира без лекарства…. Преди 2 г след прекаран КОВИД 19 ( много леко) започнаха проблеми, изразяващи се в безпокойство, плаче, не можем да разберем на какво се дължи това състояние, не можахме да намерим лечебно заведение, което да установи причината за това състояние и започнахме по метода на изключването: направихме скенер под анестезия, гастроскопия под анестезия, зъби под анестезия, но проблемите се задълбочават.. Неспокойствието прерасна в конвулсии вечер с краката, после започна да се проявява в прехода между будно и сънено състояние вечер преди заспиване и сутрин преди събуждане. После това се задълбочи освен с конвулсии и с хапане и драскане по време на такава криза(бяс я хваща). По предписание на лекари невролози (трима сменихме) и 1 психиатър, които пробваха с различни лекарства, Хлорпротексин, Ламиктал….без ефект и с прогресия на оплакването. Последно психиатърът предписа Диазепам, конвулекс, което оказа малко влияние. Намерихме невролог от специализиран медецински център по епилепсия, който потвърди терапията, като смени Диазепама с клонарекс, но при това положение повече е в полусънено състояние, през деня кризите са по-бързо преминаващи, докато сутрин са силни и продължителни- 20-30мин и повече.. Не знам какво се случва в мозъка, защо изключва съзнанието в този момент и се проявява този (бяс). След преминаване има главоболие, а от медикаментите отпадналост и всичко това, което Вие описвате. Можете ли да дадете съвет, може и лично на имейл stonia@post.com
С уважение:
Стоян
Здравейте, на почти 44 гдини съм от 2020 започнах да усещам лека тревожност на която не обърнах внимание пиех мента, глог и валериана и се оправяше и така докато една сутрин не плучих ужасна паник атака ис тигнах до бърза помощ, след това по лекари кардиолог изключи проблеми, ендокринолог също и така личния ми лекар ми зиписа Деанксит които започнах да пия по 1 на ден сутрин. Първоначално се чувствах много добре, после постепенно започна да ми става зле, ставах пиех хапчето 30 минути след това кафе и се започваше тревожност граничеща с паник атака, вътрешно треперене и така карах до Номеври накрая когато установих че имам ужасен тремор на ръцете, замъглено зрение което ми пречеше да шофирам, започнах да вдигам и кръвно и отидох при личната ми лекарка която ми каза да спирам Деанксита веднага и ми изписа Есцитил 10 мг. който така и не започнах така един ден реших че ще го спра от раз. Замсетих го с сироп Неуропан сутрин, обед и вечер всичко беше добре около 3 седмици, (през това време намалих и Неуропана само сутрин при нужда защото много свалих кръвното) след около седмица започна гадене, симптоми на настинка чувство за преминаване на ток по тялото и стягане в гърдите, изтръпване на пръстите което отмина за около 2 седмици, от миналата седмица започна да става ад, сутрешна тревожност след кафето, вътрешно треперене като абстиненция, замъглено виждане отново, нервност, апатия, постоянни мисли че нещо ми има и че съм болна и че нещо ще ми стане, изпитвам някаква тревожност от публични места и шофиране, страх да остана сама, мозъчна мъгла, невъзможност да се съсредоточа, нямам апетит свалила съм за това време 2 кг.това състояние преминава след като пия Неуропан. Вчера пак ми стана много зле на работата реших че ще взема едно хапче деанксит да видя какво ще се случи, след приема почуствах лек прилив на енергия и повишено настроение, но след това имах ужасно главоболие, тревожност отново и изтръпване на пръстите на дясната ръка пих Неуропан и се успокоих. От снощи започнах Таурин с Магнезии, като Магнезий взимам почти постоянно вечер спя и почти спокойно. Мисля че имам абстиненция към Деанксита, колко време ще продължи този период на отнемане четох че може и месеци да минат, не мога да продължа да го взимам а не издържам да живея така. Страх ме е да започна Есцитила които ми изписа личната лекарка заради всички странични ефекти които има докато започне да действа защото няма да мога да ходя на работа. Благодаря че ме изчетохте и се извинявам за дългия пост.
@Петя Ненчева: Имате ли някаква основателна причина да искате да спрете лекарството? Например има ли то тежки или опасни странични ефекти? Или пък, чувства ли се той напълно добре за продължителен период и без него?
Ако да, има смисъл то да бъде спирано. Ако обаче не, рискът да навредите е повече от този да спечелите.
Моят съвет е – преди „как“ преценете трезво и разумно „дали“.
@Стоян: За съжаление ДЦП не е сред нещата, които познавам добре. Рискувам със съвет да ви навредя повече, отколкото да ви помогна.
Косвен съвет – потърсете в Клиниката по неврология на Александровска болница професор Мелания Родионова и помолете да направи и да разчете ЕЕГ на дъщеря ви. Неведнъж ми е правила впечатление колко наблюдателна е за дори дребни промени в ЕЕГ. Може и да не успее да ви кажа нещо ново, но има шанс да забележи нещо, пропуснато от другите. Според мен си струва пробата.
@Татяна Георгиева: От описанието не ми се струва вероятно да имате абстиненция към Деанксит.
Неуропан е мента, глог и валериан. Ако съдя по описанието ви, е подходящ за вашия случай, но може да е малко слабичък.
Моят съвет би бил да се опитате да започнете Есцитил. Възможно е да се окаже, че не е точното нещо – с антидепресантите не е рядкост, мозъчната биохимия на различните хора е доста различна. Ако се окаже така, потърсете нещо друго. Днес имаме огромен арсенал антидепресанти – все ще се намери нещо, което да ви поддържа в добро здраве.
Стискам ви палци!
Здравейте, Григор ! Моята история е следната , преди 18 г започна да ми се вие свят и сърцебиене особено , ако има много хора ме изплъваше страх да не припадна и се изолирах от срещи с хора Отидох на психиатър и ми изписа сероксат по 1 х от 20 мг дневно и така 18 г пиех сероксат и живота ми беше нормален без провокации на психиката ми , но от миналата пролет отново започна световъртежа като ми откриха шипове ,мислех си ,че е от шиповете бях се фокусирала в тях дори не предполагах, че може да е психиката ми , докато ми светна ,че може да е психиката , Посетих психиатър и той реши да увеличи сероксата с още едно хапче сероксат 20 мг и след месец да се видим намерих си психолог говорим с нея по 1 ч странното е ,че когато ми предстои разговор с нея всичко ми минава Чудя се дали е голяма дозата 40 мг дневно сероксат и ако не ми помогне спирането и преминаване на друг АД ще е трудно
@Снежи: 40 мг Сероксат не е твърде голяма доза. Можете да не се безпокоите от това.
Ако преди разговор с психолога всичко ви минава, това означава, че проблемът ви се поддава добре на средствата, които имат психолозите. А това ме кара да мисля, че проблемът не е в биохимията на мозъка ви (която Сероксат коригира), а в психологически проблеми, които са от компетентността на психолог да реши.
Ако психологът реши тези ви проблеми успешно, е възможно да можете да намалите дозата Сероксат. Възможно е и да не можете – няма как да се прецени колко би била оптималната лекарствена доза след решаване на тези проблеми. Най-вероятно е в диапазона между 20 и 40 мг, но може да е навсякъде из него. Това може да се разбере единствено ако проблемите ви бъдат решени, с много внимателна проверка понасяте ли добре намаляване на дозата, или не се получава.
(Във всички случаи, дори да не можете да намалите дозата, това не е повод за загриженост. Че без него ще се чувствате зле – ами без въздух ще се чувствате още по-зле, трябва ли да се безпокоите, че ви се налага да дишате? И да търсите как да спрете?… Правилната доза на едно лекарство е с каквато се чувствате добре.)
Стискам ви палци!
Григор, огромно Благодаря, че откликнахте и ми отговорихте
Жив и здрав да сте !
Здравейте Григор,
огромни благодарности от името на всички, на които помагате безрезервно.
Случаят ми е следния: майка ми е с ХОББ от дълги години. Вече е на 81 и ХОББ-а и сърцето и се влошиха. Психиатърка от МВР -болница и беше изписала Золофт и ксанакс тъй като има силна тревожност и страх от смъртта. Наскоро беше в болница заради ХОББ-а и лекарите наредиха всички антидепресанти да бъдат спрени тъй като подтискат дишането. След консултация с психиатър Золофта остана, добавиха Тритико вечер. Майка ми обаче разви някаква абстиненция и в големи периода от деня е като обезумяла-изтръпване на крайници, на глава, на език и тн., което изкючително я стресира.
Въпросът ми е какво може да се направи, за да се почувства по-спокойно след спирането на ксанакса? Може ли да препоръчате нещо, което не влияе на дишането. Не мога да я водя по психиатри, защото е почти неподвижна. Ще бъда безкрайно благодарен да ми дадете някакъв съвет.
Предварително благодаря за отделеното време!
Здравейте Богдан Богданов,
Ксанакс наистина подтиска дишането и е добре в такъв случай да бъде спрян. Обикновено абстиненцията от него продължава няколко дни, максимум до седмица, след това отслабва.
За съжаление много малко неща могат да облекчат абстиненцията при спиране на бензодиазепинов препарат. (Когато я има – при много хора липсва напълно, но при някои се среща.) Ако положението продължава да е сериозно и след седмица, бих препоръчал след консултация с психиатър много внимателно да пробвате малка доза – половинка, може би дори четвъртинка лексотан от 3 мг – рано през деня, около времето, когато тези пристъпи започват.
Преди това бих посъветвал и друго нещо – пробвайте успокояващи миризми. Етерични масла на мента и лавандула – има ги по аптеките и понякога имат приличен успокоителен ефект. Дори ако не успеят да подтиснат пристъпите напълно, има шанс да ги направят поносими. Ако не помогнат достатъчно, тогава мислете за лексотан.
Желая ви успех!
Здавейте Др. Гачев . 20 г. пиех Сероксат от 20 мг. , като последните 2 го намалих наполовина . Спрях го напълно преди 4 м. и след 2 се почувствах ужасно зле . Не можех да спя и обикалях около масата по цели нощи , като имах чувството че полудявам . Посетих психиатър , който ми предписа Феварин 50мг. 1 -2 – 2 . т.е.сутрин 1 обед 2 и вечер 2 . Успоредно с това и Лорапам сутрин и обед по четвъртинка и вечер половинка за около месец само , защото е пристрастяващо . След спиране на Лорапам , безсънието се завърна и сега съм вечер на Ремирта , като заместител . Според вас добре ли е да се пият заедно вечерта Феварин и Ремирта ? Питам ви понеже , снощи за пръв път взех Ремирта и спах като пън , едвам станах от леглото и през целия ден съм като пияна .
Забравих да напиша че Ремирта от 30 мг. ми е изписана четвъртинка . но мисля че и тя ми е много . Незнам .
@Албена ХРИСТОВА: Дали Феварин и Ремирта е добре да се пият заедно вечер много зависи от конкретния пациент. При някои е добре. При някои не е. И за съжаление не винаги има как да се каже със сигурност, преди да е пробвано. Просто човекът е по-сложен, отколкото има как да се види от лекаря.
Каква е причината да спрете Сероксат? Ако не я знаете, може би е добре да попитате лекаря, който ви е казал да го направите. А ако не ви го е казал лекар, а сте си го решили сами… 🙁
При сегашното положение ми се струва най-разумно да говорите с лекаря, който ви е предписал тази комбинация. Той със сигурност има някакви съображения, за да я даде, които аз не зная – би било безотговорно към вас да давам мнение, без да зная причините за терапията ви.
Здравейте докторе, мъж на 36г. съм. Никога не съм имал проблеми с психиката, но през последните 6 години бях подложен на огромен стрес. Вледсвие на стреса по съвет на близки, посетих психиатър. Същият ми изписа флунаксол от 0,25мг. Пих го два месеца – февруари и март 2024г., като към края на месец март започнаха схващания по цялото тяло и събуждане вечерта. Уплаших се от това и го спрях от ряз, предвид че не съм имал досег с такива лекарства. Две седмици след спиране на приема получих силен дискомфорт под лявото ребро /психосоматичен/, изключително силна депресия със суицидни намерения и безсъние. ДО момент се редуват дни на силна депресия и такива с “липса” на такава, но обостряне на вниманието върху физическия проблем. Въпроса ми е следния, да се боря ли с натурални средства срещу депресията и психоматичния проблем или трябва отново да потърся лекарска помощ за изписване на антидепресанти. Изпитвам страх от нов прием, предвид това което ми се случи.
Здравейте,приемах сероксат по 1 табл дневно за паническо разстройство,забременях непланирано и веднага като разбрах го спрях без намаляване,1 месец и малко нямах проблем,но сега от 1 седмица се влоших страшно много,консултирах се с един психиатър,който каза че не може антидепресант и ми изписа за 1 месец ксанакс,друго мнение ми казаха че ако е наложително може АД,но каза също да опитам с ксанакс и хомеопатия и седатиф.Аз много се тревожа от риск за плода и не знам какво да предприема….
@Ванеса: Здравейте и моля за извинение за закъснелия отговор.
Личното ми мнение е, че ако не можете без сероксат, да го вземате въпреки бременността е разумният подход. Не е абсолютно безвреден за плода, но вероятността за каквито и да е проблеми е много по-малка от вероятността за същите проблеми по естествена причина. Така че дори ако детето се роди с проблем, шансът той да е изцяло естествен е много по-голям, отколкото шансът да е от лекарството.
В добавка, ако вече сте след третия месец, органогенезата на плода е на практика завършена. Оттам нататък шансът лекарството да може да му причини нещо е твърде близък до нулата.
Моят съвет е – не се безпокойте и се върнете към Сероксат. В конкретно вашия случай е оправдано.
Здравейте,благодаря за отговора.Назначиха ми Золофт по 1 таблетка дневно като по удачен вариант при бременност,днес ми е 11ден,но още нямам резултат и съм в страшни кризи(дали му трябва повече време),като също така приемам и ксанакс от 0,25мг 2 пъти по половин таблетка вече 20дни и сигурно трябва да го спра вече него….
Здравейте!Страдам от депресивно разстройство и хипохондрия. Всичко започна 2020 със безсъние. През годините съм пила Тритико, Ксанакс,Клонарекс и сега съм на Золофт и Хедонин за сън. Имам и от много време проблеми с червата ,като подуване ,газове непълно изхождане. Гастроентеролозите смятат, че е основно от лекарствата. Даже за 6месеца бях спряла Золофт и пиех само Хедонин. След поредния ковид януари проблема с червата се засили и правих колоноскопия на която не видяха нещо сериозно, освен хемороиди. От чревните симптоми тревожността ми се засили и по препоръка на психиатър започнах отново Золофт 50мг дневно.Но през април получих поредния цистит и мисля че от тогава нещата с червата започнаха да се засилват Откриха ми и непоносимост към лактоза и пропускливи черва. Пия лекарства и за тези проблеми и съм в един ад. Сутрин съм много тревожна. Събуждам се с мисълта как ще бъде днес с червата . Не ме радва нищо. Мисля че Золофта не ми помага и има ли смисъл да го пия. Гастроентеролозите ме съветват да спирам Антидепресанта и Хедонина. Искам вашето мнение По каква схема да опитам да ги спра?
@Таня: Ако съдя по описанието ви, депресивното разстройство не само не е отслабнало, а дори се е засилило. (Това често става, когато се надигнат и физически болежки.)
Съответно според мен правилно би било не само да не спирате антидепресанта, а дори да се консултирате с психиатъра си дали да не го увеличите временно.
Стискам ви палци!
Здравейте Григор, писала съм и друг път, но чак сега след няколко години ми се изясниха много неща. От 2000 г пия АД, което според мен е голяма грешка. Грешка на психиатъра защото се спира постепенно и се пие около 6 месеца. През времето на пиенето ми около 10 години бях добре, но после почнаха неприятните ефекти. На кратно забялязах, че не мога да помня, много умора, парене на стъпала и ръце и зачервени ръце и стъпала, болки в мускули и стави. Даже ми направиха безсмислена операция на паднал свод защото ортопедите казаха, че имам паднал свод. Тая операция не ми пречи да бъда точна, но беше излишна и не ми реши проблемите с изтръпването, паренето и боцкането по стъпалата. Правих 2 изследвания на ЩЖ, които дадоха добри показания на хормоните Фт4 и Фт 3,ТСН също в норма. Сама отидох на ендокринолог защото подозирах, че тия болки и неразположения не са току така и си имат причина. Установиха ми много повишени антитела на ЩЖ – МАТ-1000,ТАТ-560,но хормони в норма и то защото бях пила АД по – късно разбрах, че АД замества хормоните на ЩЖ и може би и намалят функцията и. И така жлезата на Ехограф беше изненена и увеличена с много възли. Почнах да чета за Автоимунен тиреоидит На Хашимото, промених храненето-особено млечните и глутена са, много възпалителни. Почнах да пия хормон Елтироксин. Самочувствието ми се подобри защото Антидепресантите още повече влошава ли функцията на ЩЖ. Но вече си имах хормон и пиех и АД. Установих, според изследванията в групите, че и Инсулина ми е повишен-16,17 или 19 на гладно, а трябва да е около 5 или 6.Захарта стига до 6, 2.Така пак на ендокринолог и сега пия и Метформинов препарат за Инсулина. АД ги спрях за около 3месеца и половина и не можах повече да издържа-нямах сили да, се изкъпя даже накрая. Така че тия лекарства не са безобидни. Пиенето ми започна с много силна умора, но никой не ме изпрати на ендокринолог за да, видят ЩЖ. Мисля, че тогава нещата щяха да се развият по различен начин. Това, е моята история
@Елка Костова: Това как антидепресантите заместват щитовидните хормони… как да го кажа… Абе, в реалния свят го няма. В нечии заблуди и може би дори някои маргинални научни изследвания – може би. В реалния свят нито съм го виждал, нито познавам лекар, който го е виждал. А това е сумарно бая опит.
Също, ако антидепресантите заместваха щитовидните хормони, жлезата щеше да е намаляла и закърняла, без никакви възли. На ехограф сте видели точно обратното – очевидно не е така.
От описанието ви разбирам, че имате два проблема, несвързани помежду си. Никой от двата няма нищо общо с антидепресантите.
Единият е автоимунен тиреоидит (Хашимото). Голям процент от жените след 50 го имат. Имат го и някои мъже, но тяхното здраве не се следи толкова, така че най-често остава неоткрит. Причините му са най-често генетични, отбелязана е връзка с определени HLA варианти. За щастие лечението му е лесно и евтино, без забележими странични ефекти. Ходете периодично на ехограф на жлезата, да се следи състоянието в нея, пускайте си ниво на хормони и антищитовидни антитела – ще сте ОК. Ако ендокринологът ви реши, че има нужда от още нещо, правете го. Тук нещата са добри.
Второто е пред-диабет, най-вероятно по тип 2. Там работещият подход е намаляване на теглото (почти всички, при които той се развива, имат тенденция към напълняване). Пак се консултирайте по въпроса с ендокринолога си за подходящ начин – упражнения, лекарства като Оземпик или какво.
Спирането на антидепресантите в такава ситуация, естествено, е грешка. Дотук нямате никаква причина да ги спирате или намалявате. Правило, че трябва да се пият 6 месеца и да спрат, не съществува – освен в съчиненията на медицински измамници.
Желая ви повече грижа за себе си и най-вече по-малко лековерност. Че хора, които вярват на измамници, съсипват здравето си така, че после лекарите често сме безпомощни да им го върнем…