Наскоро един trackback ме отпрати към един чудесен блог – този на Василена Доткова. Научих оттам нещо, което не знаех за Януш Корчак – неговата борба за правата на децата.
Василена е написала много за нея; може сигурно да се напише и още. Пълния запис си струва да се прочете при нея. Не се удържах, и откопирах тук само списъка, дефиниран от Корчак. Струва си да бъде прочетен… и разбран:
Детето има право на уважение.
”От най-ранно детство ни учат, че голямото е по-ценно от малкото.”
Детето има право да бъде такова, каквото е.
”Ние искаме децата да бъдат по-добри от нас самите, мечтаем за човека на бъдещето, който трябва да е съвършен.”
Детето има право на днешния ден.
“Уважавай всеки миг, той си отива и никога няма да се върне, приемай го сериозно…”
Детето има право да поставя под въпрос.
“От децата се очаква да не критикуват и да не забелязват нашите недостатъци, лоши навици или преструвки. Ние (възрастните) се правим на перфектни.”
Детето има право да бъде приемано сериозно.
“Животът никога не е само наужким, детството е дълга и важна част от него.”
Детето има право да греши.
“Оставете детето да греши… Приемете, че детето има право на една лъжа, на една измама, на едно изнудване, на една дребна кражба, но няма право да лъже, мами или краде…” “Човек, който никога като дете не е чоплил само стафидите от кейка и не ги е вземал скришно, няма да бъде честен, след като се формира характерът му.”
Детето има право на прошка.
”Синевата на прошката е толкова по-голяма рядкост, колкото по-обичайни са пурпурните небеса на възмущението и гнева.”
Детето има право имуществото му да бъде уважавано.
”Притежанията на детето не са безполезни дрънкулки. Те са материал за неговата работа, за надеждите и спомените му.”
Детето има право да има тайни.
Детето има право да знае истината.
Поредната либерална пропаганда или начин да се унижи семейството и похули святото творение на Небето.
На мен пък много ми хареса. Такива ултра-ориенталски типове като горния само срамят страната ни. Кво свято творение бе пич?! Извинявай ама ако не си наясно, земи прочети малко как се получават децата и как се отглеждат. Нека бъдем практици преди всичко. “Либерална пропаганда”… аман от задръстеност.
Аз бих добавила още нещо : ” Не се дръжте с детето като с възрастен. Приемете ролята си на родител. ”
Приемете, че вие сте черупката, която ограничава, но и пази детето, докато то съзрява. Осигурете му система от правила и ценности, които да му помогнат да изгради психиката си. Наказвайте и поощрявайте. Бъдете техния авторитет. Един ден ще въстанат срещу вас и тогава не воювайте с тях като с възрастни. Бъдете добър спаринг партньор, но нищо повече, дайте им шанс да ви надвият в знак на тяхното порастване. Някой ден те ще бъдат възрастни и тогава можете да сте приятели. Но дотогава бъдете техни родители.
Здравейте, най-напред благодаря на автора на блога за споменаването.
А относно първия коментар – винаги ми е много интересно какви могат да бъдат мотивите на хора, които са против защитата на правата на децата. Знам, че има такива групи хора, например в САЩ, където Конвенцията на ООН за правата на детето все още не е ратифицирана. Но въпреки това ми е любопитно в личен план какво мотивира тази съпротива.
Може ли малко повече разяснения как текстът по-горе унижава семейството или похулва нещо изобщо, каквото и да е то? Защитата но човешките права и правата на детето би трябвало да са в синхрон с християнските ценности, поне на мен винаги ми се е струвало така. Ако има противоречие, ще ми е интересно да науча повече за него.
Щях да напиша, че всички тези принципи ми звучат толкова естествено, че изобщо не би трябвало да се поставят под въпрос. После погледнах кога е живял Януш Корчак и се съгласих, че тогава сигурно е било нужно да се дефинират.
Накрая прочетох коментара на bogoizbrania и бих добавила още едно правило: “Не набивай Библията в главата на детето си (или не го удряй с нея по главата, все тая) – това уврежда психичното му здраве.
Здрасти, Василена!
Pingback: Темата за правата « Клуб Толерантност
az misle 4e koito i da go e napisal e bil mnogo prav e da no da e taka i dr. xora da sa suglasni s men
Непълнолетен съм и имам причина да заведа дело срещу баща ми,който нямя брак с майка ми, но ме е признал и нося неговата фамилия.
Искам да ми помогнете да разбера какви права имам и възможно ли е аз да го съдя.
За 17 години нито веднъж не се е погрижил за мен, нито м е допуснал да се запозная с другите ми брята и сетра от предишен брак.
Не ме допуска до жилището където живее нито ми дава информация къде мога да го посетя.
Виждаме се рядко за по няколко часа в летните месеци, когато не съм на училище,
Никога не се е грижил изобщо за мен.
Не е присъствал на нито една моя покана да присъства в училище, на мои прояви или да ми е осигурил нещо свързано с учение и развитие.
Отнася се с мен като с чужд човек и ме подтиска емоционално и психически.
Когато присъстват други роднини от неговият род, той се прави,че не ме познава и не ме допуска да ме видят ,че говоря с него- така се случи на погребението на неговият брат, който като чичо аз много уважавах.
Постоянно се грижи и подкрепя всякак другите ми братя и сестри ,присъства на техни прояви в училище или в институт, когато те учеха.
Постоянно ме лъже, че ще дойде на мои прояви и не го е правил нито веднъж до сега.
Постоянно се държи с мен все едно аз не съм му син.
Веднъж ме заведе на море това лято за 4 дена с последната си съпруга и техният син, майка ми ме пусна,за да мога поне веднъж да бъда с него за 4 дена, но това така и не се осъществи,защото той се грижеше за другият си син понеже е малък и аз стоях в една стая сам 4 дена, това са ми единствените 4 дена с баща ми за 17 години.
Аз не се чувствах добре и му казах няколко пъти,че ме боли гърлото, но той не ме заведе на лекар.
Като се върнахме на 5 тия ден, майка ми установе, че съм с тежка ангина.
заведе ме веднага на лекар и бях на лечение 14 дена с тежка ангина на системи и инжекции, след това още 2 месеца продължих лечение до средата на септември и изтървах училище.
Той каза че майка ми ме е пратила болен и той не разбира от това каво може да ми е.
Това са единствените 4 дни в които се е “грижил за мен ”
За всичко до сега се е грижила майка ми и неотлъчно е била до мен на всякъде, за учение, за издръжка и културни прояви.
Сега имаме и проблем, с това ,че няма къде да живеем с майка ми и аз го помолих да ми помогне…след няколко разговара той спря и да си вдига телефона когато му звъня.
Смятам, че досега ми е нарушавал човешките права, създал ми е психически тормоз с това си поведение.
Мола ви дайте ми съвет какво и как да постъпя, за да си защитя правата и той да отговаря за това си поведение.
Искам да го съдя за морални и наненесени психически травми.
Благодаря ви предварително.
Всеки като дете е бил унизяван от възрастен,било то родител или роднина.И тогава си е казвал:”Когато стана родител няма да се държа така с децата си”.Но…….повечето или забравят или и аз незнам,но се държат с децата си като началник с подчинен.Или просто копират поведението на “другите”.Аз мисля че на децата трябва да се гледа като на равни с нас ,те просто нямат нашия опит и знания.