Светът е пълен с описания на световни конспирации. То не са евреи, то не са масони, то не са ислямски терористи, не знам какви сектанти, извънземни, марсианци, неорганични, зли духове и там каквото още се лекува с психофармака, или не се лекува дори с нея.
(Не мога да отрека, че има групи, поставили си за цел именно да подчинят и овладеят света. Не смятам обаче някоя да е твърде близо до успеха – вероятно бих я забелязал, освен ако не е само от гении. Но не това е темата.)
Поклонниците на свободния софтуер понякога сме склонни да виждаме световна конспирация на бизнеса срещу свободния софтуер. Не мога да отрека, че бизнесът не винаги е добре настроен към него (и към свободата изобщо, особено тази на служителите му и на клиентите му). Но не смятам, че световните бизнеси са се обединили срещу свободния софтуер. Най-малкото защото доста от тях са му силни поддържници.
По-интересно е друго. Не мога да отрека, че Майкрософт полагат доста усилия, за да обединят и координират всички противници на свободния софтуер. Но дори те го правят по типичния за всяка корпорация метод – “нека работим заедно за общата цел… под моя команда и както аз наредя”. (Често с прибавката: “Иначе ще ви…”.) Това е според мен и основната причина успехите им да са сравнително скромни. Твърде малко са тези, които смятат, че да работят за целта е в техен интерес. Повечето им съратници обикновено са купени или изнудени, а и двете изискват харчене на доста ресурс, и не водят до твърде много желание при изпълнение на задълженията.
В същото време, не мога да отрека, че в много случаи корпорациите действат еднопосочно, често дори очевидно съгласувано. Примери – много. За последните 20 години например такива са:
– тенденцията за “заключване” на продукта и лишаване на потребителя от възможността да го чопли и разучава
– тенденцията за преминаване, където е възможно, от продажба на продукта към лицензиране за определен период
– тенденцията за продажба на евтин продукт, предназначен да издържи определен период, и изваждане от пазара на по-трайните продукти
– тенденцията за създаване на евтини и некачествени продукти, предназначени за “долен пазарен сегмент”, дори когато производствената им стойност е същата като на по-качествените за по-горен пазарен сегмент
Тези тенденции трябва да бъдат поддържани от почти всички корпорации, за да ги има: дори малък брой “изменници” биха ги саботирали успешно. Обикновено, ако всички корпорации спазват тенденцията, всички печелят по малко от нея. Ако обаче някоя измени, ще спечели много повече, отколкото ако спазва тенденцията. По логиката на пазара, изменници би трябвало да има непрекъснато. Що за корпоративна солидарност имаме тогава? Или конспирация?
Мисля, че за постигането на този ефект не е нужна конспирация между корпорациите. Че може да бъде постигнат изцяло и чрез други, естествени ефекти.
Един от ефектите е опитът на корпорациите да предскажат поведението на другите, и да се ориентират по него. В много от тях има аналитици, които знаят, че стратегията “tit for tat” е оптимална математически, или “специалисти по контактите”, чиято работа е да се допитват деликатно до конкуренцията, и да изясняват какво смята да направи тя. Или пък специалисти по корпорацията Х, които дават преценка как е вероятно да реагира тя… Усилията на всички тях водят до един и същ резултат – другите корпорации е вероятно да са склонни да опитат да пробутват тенденцията. Значи си струва и нашата корпорация да е склонна…
Тенденцията се изпробва, с много страх и треперене. И след като се види, че огромното мнозинство други корпорации правят същото, следва отдъхване – “изменниците” са твърде малко, за да променят картината… И се създава негласен, наистина недоговорен картел, поддържан единствено от преценката какво ще направи конкурентът-съкартелник. А когато корпорациите в бранша натрупат опит в тази тенденция, предсказанията какъв ще е следващият им избор на стратегия натежават все повече към тенденцията. И с право.
Друг ефект е наличието на пазарни ниши, и “лоялност към търговската марка”. Хората често купуват дадена марка, без да се вълнуват дали другите не са по-добри. Или често вярват на реклами. Или не се интересуват какви други аналогични продукти има. Или вярват, че по-скъпо автоматично значи по-добро… Това им антипазарно поведение води до логичен резултат – защита на некачествените продукти от конкуренцията на по-качествените. Резултатът е голяма инертност и ниска подвижност на клиентите на корпорацията Х: тя не само трудно печели пазарни ниши, но и трудно ги губи. Експериментът дали не може да си позволи игра по тези тенденции става оправдан. И по точно същата причина, непазарното поведение на голям процент купувачи, се оказва успешен… След като всяка, или почти всяка корпорация си го направи, и успее, малкото “изменници”, чиито пазарно по-добри стратегии дълго не дават очаквания от тях резултат (поради същото непазарно поведение на купувачите), също преминават към този отбор.
Трети ефект е страхът на корпорациите от влизане в търговски войни. Дори най-големите от тях не ги желаят. Даже ако победят, войната често им е струвала ресурси, които не могат да покрият с последващия плюс от печалбата в течение на по-дълги срокове, отколкото е мандатът на управителите им – тоест, управителите се представят като автори на погрешни ходове. А и след търговска война обикновено цените са на дъното, и няма как да бъдат вдигнати рязко и бързо до нива дори по-високи от изходните (за да може да се реализира повече печалба, отколкото без войната). Отделно има ефект и страхът от антимонополни регулатори.
Затова и реалността е, че никой не иска търговски войни, особено с най-големите. Това създава негласна йерархия: големите определят пазара, а малките се водят по тях. Колкото по-голяма е корпорацията, толкова по-голяма е изгодата й да следва тенденцията, и по-малка да бъде “изменник”. А ако изменник стане малка корпорация, тя лесно може да бъде наказана. Предпочитат се нетърговски средства, за избягване на ценовите войни. Често големите координират усилията си срещу нея, било уговорено, било и негласно – тя вреди на всяка от тях… Всичко това окуражава следването на тенденциите, и обезкуражаването на отхвърлянето им.
Четвърти ефект е, че в много браншове реално нещата се движат от корпорации над определен размер: малките в тях заемат нищожен процент от оборота на бранша. Именно в такива браншове тези тенденции са най-силни. Интересите на една корпорация се определят от размера й: корпорация с 40 000 служители има едни интереси, корпорация с 40 – други. Където корпорациите са сходни по размер, интересите им са сходни, лесно се предсказват едни други, пазарните им позиции са сходни, и т.н. Това води до естествено увличане в едни и същи тенденции, и малка вероятност някоя да стане “изменник”.
Има и доста други механизми, които работят в подкрепа на тенденциите за неуговорено взаимодействие. Мога да опиша достатъчно, за да стане този запис твърде дълъг и скучен, а сигурно и тогава ще пропусна доста, и важни. По-интересно е другото: обобщаването на тези механизми.
Вероятно може да бъде съставен списък на тези механизми и ефекти, който да отразява всички или почти всички. Вероятно може по него екип експерти или свръхмощен софтуер да изчислява силата им, разните вероятности и прочее, и да описва процеса. Ако обаче обикновен любител иска да си го представи добре, и да може да оперира с общия механизъм с прилична точност, трябва да намерим начин да го опишем в прости, но точни термини и механизми.
Аналогията, която предлагам, е стадото.
Индивидите в едно стадо в твърде много отношения са в положението на корпорациите в бранша. Спазвайки простички стадни правила, много от които могат дори да бъдат заложени подсъзнателно, те действат така, че всеки да извлича максималната полза, която би могъл да получи. Този механизъм е възможен и ефективен благодарение на няколко стандартни стадни взаимоотношения:
– Йерархия в стадото. (Биолозите често й дават име – “ред на кълване” при кокошките, “ред на щипане” при патиците, ред на ядене при повечето примати, и т.н.) По-горните в йерархията вземат най-доброто и най-многото, но в същото време оставят на по-долните достатъчно, за да просъществуват.
– Стадно придвижване: накъдето тръгнат едни (обикновено горните в йерархията), натам тръгват всички. Обикновено всъщност нанякъде тръгва някой по-долу в йерархията; когато горните забележат, че там има храна, тръгват и те.
– Стадна отбрана: при атака отвън повечето стада се отбраняват дружно, или ако се спасяват с бягство, то е в такъв порядък, че атакуващият е затруднен да избере плячка. Обикновено плячка стават най-непригодените: основната част от стадото се спасява.
Има и много други белези на стадото, които са приложими към корпорациите в един бранш: те подсилват аналогията, и правят избора й подходящ за целта на изясняването на неуговорените им, но еднопосочни действия.
Типичното стадо обикновено следва водачите си – накъдето тръгнат те, натам вървят всички. Водачите пък често хвърлят око с какво се занимават разните младоци. Ако някой пасе особено съсредоточено, и изглежда позагладил косъма, вероятно е намерил свежо пасище – водачите моментално отиват там. За да натъпчат собствените си търбуси. Това, че стадото като цяло също се нахранва по-добре, идва не от конспирация между водачите и останалите, а като естествен ефект от стадното поведение.
Ако противник нападне стадото, индивидите в него се чувстват по-сигурни в него. Ако увереността им е достатъчна, те могат да започнат да заплашват нападателя. Обикновено започват водачите – те са най-самоуверени. Започнат ли те, останалите ги последват, формирайки недоговорена обща стратегия. Ако водачите предприемат каквото и да е друго действие, останалите им подражават, търсейки в него предпазен ефект – отново недоговорена обща стратегия.
Приликите са много, има и други. Не винаги са съвсем точни: за изясняване на фини детайли понякога се налага изоставяне на модела на стадото, и точен анализ по параметри. Но в сферата си на валидност вършат прилична работа.
Често корпорациите не са узрели до нивото на типичното стадо: те могат например да са склонни, ако са на върха на йерархията, да не оставят нищо за по-долните. Съответно, стадото (браншът) постепенно се топи като брой, ареалът му (продуктовата му ниша) се свива, конкурентността му намалява, и в някой момент бива успешно атакувано от многобройно и силно стадо от друг ареал (друг, сроден бранш). Това обаче не намалява стойността на аналогията: незрялото стадо е важен етап от еволюцията на стадото, и по нивото на зрялост може да се правят много и важни изводи.
Едно от важните неща, които аналогията със стадото илюстрира добре, е комбинацията от конкуренция и кооперация между корпорациите, подобна на тази между индивидите в стадото. Точно тази комбинация, и по-точно изместването на баланса между двата й елемента, е в основата на тенденциите на сътрудничество, които описах по-горе. Но тази тема рискува да стане много дълга, така че този път ще я оставя дотук. Може би друг път.
Извън аналогията със стадото, изместването се дължи основно на два процеса: от една страна, уедряването на корпорациите, и от друга страна, намаленият потребителски контрол и подвижност. Може да му се противостои чрез сваляне на процента, над който една корпорация се счита за монополист на определен пазар: сега той варира между 35 и 50% в различни браншове и различни държави (където изобщо има установен), а реално може да се противопостави на ефекта на “неформалния картел” процент от порядъка на 15-20%. Истинското противопоставяне обаче би била не държавната регулация, а активизирането на потребителите. Приемлива негова алтернатива би била ограничаване на ексклузивните права (патенти, фирмени и търговски тайни и пр.) на корпорациите: то би позволило на малките корпорации да конкурират успешно по-големите, и по този начин би създало в бранша широк кръг и голям диапазон неравнопоставени субекти, с изгода за “изменничество”.
(В това отношение, политиката на Майкрософт ми е любопитна. Те се държат като някой горе в йерархията, който гледа да не остави нищо на никой друг. От гледна точка на стадния модел, това може да е незрялост. Ако обаче нещата бъдат погледнати през екосистемен модел, подобно държане отразява зрялост на екосистемата. Някой път трябва да помисля как точно се връзват двете.)
… Хайде стига толкова. Ако някой случайно е издържал дотук.
Издържах, но не е случайно…Замислих се.
Когато малките играчи решат да играят не по правилата на големите, макар че успяват да отхапят част от пазара, обикновено ги чака една доста весела съдба. Ако перифразираме старата история:
“Живял старец с бабичката си край морето. Хвърлил старецът в морето мрежата, издърпал я, а там – щука.
– Ама що за дивотии? – учудил се старецът. – Уж златна рибка трябваше да бъде. Все пак не съм Емеля, мътните го взели.
– Абсолютно вярно, – отговорила щуката. – Ние с златната рибка дълго работихме в един и същ пазарен сегмент. Но неотдавна на заседание на съвета на директорите бе постигната договореност за поглъщане на едната фирма от другата…
И щуката сито се оригнала.”
За Microsoft имам една по-друга хипотеза за пазарното им поведение, която няма нищо общо със стадото. И тя е, че в Редмънд канибализират пазарите един по един с тенденцията да ги изоставят, когато се изчерпат, поради което стадото реално не им е нужно. От години те прилагат метода да навлязат в изгряващи пазарни сегменти и да погълнат каквото могат като готови решения, след това налагайки с чиста пазарна мощ продукта си, без да се налага да се съобразяват с конкуренцията. Принципът на колкото-там-килограмова горила беше. Другата страна е, че производителите на друг софтуер реално са зависими от платформата – има първично стадо под формата на потребителите на продуктите на M$, които държат на употребата на определени продукти (да кажем, че са направо закрепостени към тях), а разработката на продукт с идентична функционалност за няколко платформи е работа само за наистина най-големите играчи. Ако си говорим за платформи – да, има потребители на Linux като десктоп, но реалните X десктоп потребители като аналог на M$ са Mac. А те са нишов дизайнерски продукт, който няма как да бъде масов.
Ако си позволя един доста неправеден коментар, бих казал, че горе-долу в областта на приложния софтуер Adobe правят същото. На същия принцип. Така че все пак имаме стадо – но оформено от наистина най-големите в собствените си ниши. В момента сме стигнали до ситуацията, в която за какъвто и да е DTP, графичен или web дизайн софтуер се налага да се прибегнеш до нещо, продавано от тях. Ако има аналози… рано или късно опираме до историята с щуката. Понякога погълнатото се запазва и ребрендира, често обаче се поглъща просто за да не пречи на плановете.
Колкото и да ни се иска, няма как в близко бъдеще да изритаме M$ от монополното положение върху десктопите. Не и докато не бъде налице достатъчно зряла софтуерна екосистема под Linux, която да разполага с реални (и разбираеми за енд юзъри!) аналози на продуктите за Windows. Които да са достойни да бъдат предпочетени заради самите им качества – а не защото са безплатни, или защото са с отворен код, или по други идеологически причини. Ако за Linux се появи софтуер, сравним с този за Mac – по разбираемост за обикновените юзъри, но същевременно отворен, ще имаме десктоп революция. А дотогава пазарът въпреки непазарното поведение на M$ ще продължава да се крепи на тяхната платформа – заради масовата достъпност на съвместим хардуер и средната дружелюбност на интерфейса. Това са факторите, които им позволяват да действат непазарно – и въпреки това да не падат от клона.
@Аспарух: За много неща продуктът за Линукс го има. За нуждите на 95%, може би 99% от офис потребителите OpenOffice.org е напълно равностоен на MS Office и като функционалност, и като удобство. KMail, Thunderbird и Evolution са също толкова добри заместители на Outlook Express и дори Microsoft Outlook. Реално, нуждите на между 80% и 90% от потребителите на компютри на света към момента могат да бъдат покрити от програми под Линукс със същото качество и удобство, както и с програми и продукти под Windows. Но въпреки това пробиването е трудно, най-вече заради силната комодитизация в софтуера.
Ти зарежи Майкрософт. Погледни едни обикновени домати. Важното е да пуснеш на пазара продукт, който не се харесва на потребителя, но пък е страшно изгоден за търговеца и производителя (днешните домати не капят от храста, имат страхотен външен вид, по-лесно се транспортират и траят със седмици). Малко по малко калпавият продукт ще се превърне в единствен на пазара.
А колкото до теориите на конспирациите – ето ти една конспиративна теория за тях.
Много теории на конспирациите може да не са верни, но въпреки това да описват вярно нещата.
Как?
Ами погледни например астрономията. Теорията за сферите не е била вярна, но е вършела чудесна работа докато не се е наложила необходимост от повече точност.
Или друг пример. Всички знаем, че бацилите, вирусите и бактериите са безмозъчни същества. Но в рекламите, които най-често се пускат по време на вечеря, те седят в тоалетните чинии и разсъждават как да завоюват света. Типична теория на конспирацията. Но смешното е, че тя върши работа (не само като реклама, но и като облекчаване на нашия начин на мислене). А от друга страна пустата еволюция така си е свършила работата, че вирусите действат едва ли не разумно, да му се не види!
Понякога се чудя дали съвременните политически кръгове и икономически корпорации не действат като вирусите – безмозъчно, но със страхотна насоченост.
@Григор
“За много неща продуктът за Линукс го има. За нуждите на 95%, може би 99% от офис потребителите OpenOffice.org е напълно равностоен на MS Office и като функционалност, и като удобство. KMail, Thunderbird и Evolution са също толкова добри заместители на Outlook Express и дори Microsoft Outlook. Реално, нуждите на между 80% и 90% от потребителите на компютри на света към момента могат да бъдат покрити от програми под Линукс със същото качество и удобство, както и с програми и продукти под Windows. Но въпреки това пробиването е трудно, най-вече заради силната комодитизация в софтуера.”
Какво да ти кажа – изтривал съм си харда няколко пъти и съм се мъчил месеци наред с ADSL или wireless модеми под линукс. Същевременно съм наясно с предимствата му и съм фен. Проблемът е, че това чудо не работи за 90% от потребителите. Под Дебиан имах wifi, но нямах звук, ако си спомняш. След това под убунту имах wifi и звук, но нямах въззможност да стартирам windows дяла и имах друг дразнещ проблем – клавиатурата ми действаше със забавяне , когато пишех на кирилица. Под Suse клавиатурата ми работеше с нормална скорост но не можах да си инсталирам WICD и да подкарам wifi, освен това под Suse ми тръгна флаш (за разлика от убунту) но ми умря безвъзвратно след ъпдейта. Накратко – за да ползваш линукс днес и да си вършиш работа с него трябва да си някакъв гуру и да можеш да сънуваш на питон, паскал и с++
И да – инсталирах убунту на приятел, когото запалих по въпроса – и той не го ползва, защото винаги, когато го стартира се появява някакво неприятно пищене. Поради тези причини сме принудени да търпим порнографията наречена виста. Може да е дразнеща, но в повечето случаи работи и при наличието на комодо и авира изкарва по няколко месеца без да те кара да се чудиш с какво си се захванал.
Хиляди пъти съм се питал защо по дяволите вместо да пускат все нови и неработещи версии не се хванат да направят само ЕДНА дистрибуция на линукс, която да работо безпроблемно, която да има всичко и всичко да и работи като хората?!
@Григор: Аргументът ми в спора Windows/Linux от години е винаги един и същ: десктоп Linux за текстообработка/таблици/презентации – да. За браузване и поща – също (там разликата е още по-недоловима, защото хората са посвикнали с Windows версиите на FF и Thunderbird). Макар че не съм сред любителите на OoO, признавам, че той е използваем. Това не означава, че е юзър френдли. Макар че ако трябва да избирам между OoO и Office 2007, категорично OoO. Office 2003 също не ми е любимец, но в крайна сметка надделява от гледна точка на удобство на употреба. При това не съм начинаещ, имам опит и с Linux, админствал съм, но това не ме е накарало да намразя юзър-френдли софтуера.
Проблемът не е в разнообразието на дистрибуции. Проблемът е, че твърде много ниши в софтуерно отношение в Linux са чист космически вакуум, или са, меко казано, недоносени. Там недолюбващите Microsoft просто минават към Mac, защото освен че там всичко работи, е налице добър графичен софтуер, работа с звук и видео – изобщо мултимедийните глезотии, които грабват масовия юзър. Покажи ми един-единствен човек, който без да има техническа грамотност, би използвал Linux например за гледане на филми. За да подкараш DVD, дърпай библиотека. За кодеците… пак дърпай цял комплект библиотеки, който дори не е включен в основните хранилища, така че хайде добавяй non-free хранилището (да, ясен ми е въпросът с лицензите, знам, че не може другояче, а напоследък Ubuntu все пак прави нещата малко по-юзър френдли) – съблазняването на юзъра не става с идеология, а с удобство. С поднасяне на всичко на тепсия. Ако е безплатно, но неинтуитивно, той ще предпочете да си плати, за да му е лесно. И не, не ми обяснявай, че Gimp например е нещо интуитивно. Има таланти, които с него могат да правят чудеса, но нали си чувал израза, че Photoshop сам по себе си е операционна система? Предложете на юзърите комерсиален Linux, по-евтин от Windows, с голям комплект софтуер и безплатни ъпдейти – и той ще клъвне веднага. Вместо това вие му предлагате сносна офисна машина, която обаче за всичко друго кара юзъра садистично да се самоизтезава, за да се научи как да го свърши (само и само да е безплатно).
Повтарям, не говоря за офисната употреба – там Linux има шанс, още повече че там решенията не се взимат от обикновения юзър, а шефовете обикновено предпочитат да пестят от бюджета за софтуер, така че слагат OoO и Linux. Говоря ти за домашния потребител. Който не се занимава само с браузване и офисни документи. Ако съблазните него (както го прави много добре Apple!) – успехът ви е гарантиран. Но за тази цел трябва критична маса приложен софтуер в области, където Linux избягва да се пъха. Оттук и geek-имиджът на линуксаджиите, който слага кръст на масовостта. Ако пък трябва всеки път да палиш Wine, за да ползваш всичко друго освен офис, мейл и браузър – за какво тогава ти е Linux? И не забравяйте другата голяма зарибявка – игрите. Като видя сносна игра, писана за Linux (а не портвана от другаде), ще си изям шапката 🙂
@Любо Николов: Абсолютно! Не знам дали има корпорация с луди шефове, които сериозно да мечтаят да завладеят света. Но въпреки това ефектът е налице. Което ми говори, че е част от системата, а не начин на мислене на определени хора.
@scanman: Към момента ядовете с Линукс са предимно на лаптопи – типичните десктопи, използвани в продукция, просто вървят под него. Без нужда дори да слагаш драйвери при инсталирането, има ги в ядрото. Отделно, ако лаптопът ти е Линукс-съвместим (пише си го, или пък се предлага с Линукс), той просто тръгва, открай докрай. Вярно е, не всеки лаптоп е Линукс-съвместим – но, ако ще гледаме нещата така, и не всеки компютър може да пусне добре Photoshop, и това не му е попречило да завоюва нишата си, нали? Дори при положение, че няма един Photoshop, който да върви безпроблемно на всякакъв хардуер… Накратко: за много неща си прав, но има и други.
@Аспарух: С комерсиални Линукси, под които тръгва на практика всеки хардуер, е пълно, но не са успели да пробият дори колкото свободните. Извод?… Също, има доста сносни игри, писани за (и под) Линукс, и след това портвани за другаде, или пък дори непортвани за нищо друго. Да ти е сладко! 😉
Като юзър с голямо Ю ,Аспарух ми прозвуча много убедително, особенно за Apple 🙂
Веднъж в моя блог споменах, че обичам до работя С компютъра си, а не ПО него 🙂
http://www.cabel.name/2009/09/kashiwa-mystery-cafe.html мисля, че историята ще ти хареса.
@Atanas Boev: Абсолютно идейно! Ей на това му казвам изкуство в действие! 🙂