Това е твърде грубият ми превод на една изключително фина и интелигиентна статия за вестниците, и как те (не) могат да приемат промяната, донесена от Интернет.
(Статията, както сигурно се досещате, не е от вестник. От блог е. 🙂 )
Това е твърде грубият ми превод на една изключително фина и интелигиентна статия за вестниците, и как те (не) могат да приемат промяната, донесена от Интернет.
(Статията, както сигурно се досещате, не е от вестник. От блог е. 🙂 )
За съжаление тази промяна работи само в наистина свободни общества. Вероятно същите механизми ще сработят и тук, след доста сериозен интервал на откъсване на пресата от държавната хранилка. Защото например в САЩ подобна симбиоза като тукашната между вестници, политически и фирмени кръгове е доста рядко срещана – и никога толкова афиширана. Казвам го като човек, който е бил и от двете страни на барикадата – и във вестници, и в онлайн медии.
Първите признаци за промяната са налице – но в обратната посока; вестниците публикуват постове от блогове. За съжаление поне на наш терен преломната точка, в която ще има сериозен отлив на читателите и рекламодателите от пресата, е сравнително далеч. Както заради ниската компютърна грамотност на голяма част от по-старото поколение, което е твърде голяма част от обществото, за да бъде игнорирано, така и заради убеждението на рекламодателите, че влагането на пари в Интернет реклама е “наливане в нищото” (с ушите си съм го чувал от хора, с които сме опитвали да работим). А другите електронни медии (в частност телевизията) усърдно канибализират отстъпените от вестниците територии, като същевременно се радват на много по-голяма аудитория. Само активното лансиране на сайта на една от националните телевизии уби над половингодишен растеж на сериозен новинарски портал с качествен журналистически екип…
Няма да хвърлям боб какво ще наследи вестниците у нас, защото тази промяна е твърде далечна; ако преплитането между властови кръгове, обръчи от фирми и медии продължава по досегашния начин, тя ще е факт най-рано след 10 години (оптимистична прогноза). Надявам се междувременно да се появи някой силен фактор, който да наклони везните в посока на онлайн медиите и блоговете и накъм стабилното изместване на печатните медии от Интернет. В момента обаче такъв няма – и не мисля, че без него ще мръднем сериозно от статуквото.
И къде е преводът?
Ъъъмм… Аз ли нещо не съм доразбрал, или наистина го няма въпросния превод? Тъй като не знам английски, а редовно и с огромен интерес чета блога ви, бих се радвал да се запозная с въпросния материал. Вярвам, че щом сте си направили труда да ни го преведете, вероятно си струва.
@Аспарух: Дано си песимист. Но и аз се боя, че при българското лайнодушие прогнозата ти може да се окаже вярна…
@pastora: Уви, не съм имал време да я превеждам. Ако някой желае, ще му предоставя тук възможност за публикуване, и ще му сваля шапка.
В момента се заех да я превеждам (в случай, че някой действително се интересува). Пиша този коментар не за друго, а за да не се хванем трима-четирима да я превеждаме паралелно. Когато бъде готова, ще я пусна при мен, а Григор, ако желае, може да я пусне тук или да я линкне към поста в моя блог – в текста или с редакция на този коментар, или и двете. Това ще го мислим, когато бъде готова (което значи след няколко часа – за да имам времето да я изчета на спокойствие, когато приключа). Предварително предупреждавам, преводът ще е смислов, така че тук-там може и да не се придържам стопроцентово към оригиналния текст – в полза на разбирането и достъпността.
Текстът е преведен и готов, когато Григор каже, действаме 🙂
@Аспарух: Благодарност и от мен.
Чаках реакция и корекции на текста от Григор, след като няма такава, пускам текста при мен на своя глава с линк насам. Да ме извинявате, ако има видими грешки, стилистични неточности и прочие глупости – вие ще ги оправяте 🙂
@Аспарух: Пускай при теб и дай линк, аз ще го сложа и в специален запис. 🙂