Преди време писах за тази чудесна статия. А ето тук можете да намерите великолепния й превод, направен от Аспарух.
По същество, анализът на Клей Шърки е великолепен. (Още доста подобни анализи можете да откриете в блога му. Любимият ми напоследък е “Как RIAA успя там, където се провалиха маниаците на шифроването”.) Добрите анализи обаче винаги имат качеството да пораждат и още мисли.
Защо именно тези традиционни медии, които са най-близо до Интернет модела за спонсорираното чрез реклами новинарство, се провалиха в опита си да са адекватни на времената на Нета? Защо идеята, че собствеността е правото ти да лишиш другите от достъп до нещо, се оказа за тях привлекателна до степен да не могат да се разделят с нея?
Част от отговора идва от… Карл Маркс. (Който с нищо не е виновен за идеологическите дивотии, създадени на база (и) неговите философски достижения. Точно както скандинавската митология с нищо не е виновна за националсоциализма, или четиримата евангелисти – за касапниците на светата инквизиция.) Той пръв посочва, че собствеността не е отношение на хората към вещите, както се е смятало тогава, и много хора смятат и сега. Тя е отношение между хората по въпроса за вещите.
Това значително опростява намирането на отговора. А именно: собствеността е вид ексклузивност. Някой има правата върху нещо, всички останали ги нямат. И единственият начин да използват нещото е да си платят на този някой, който има правата. Икономиката съществува и работи единствено в условия на недостиг на някакъв ресурс, нали? Е, собствеността е начин за създаване на недостиг.
В материалния свят тя е абсолютно обективна. Един и същи залък хляб няма как да бъде изяден от двама или повече. Четка за зъби, чифт обувки или стол могат да бъдат използвани едновременно от само един човек. Недостигът е част от физичните закони: проблемът е не как да бъде създаден, а как да бъде избягнат при нужда. (Изключения е имало още навремето – изворът или гората са на местния барон, искаш ли да пиеш вода или да си събереш дърва, плащай. Но са малко, и не определят цялостната картина.)
Както посочва Шърки, първите, които преодоляват този проблем, са преписвачите на книги. Те правят създаването на копия на оригинала възможно, макар и на висока цена. Гутенберг прави следващата крачка – създаването на копия вече е възможно на ниска цена, но създателят на копия преодолява висока начална икономическа бариера. А Мрежата направи третата крачка – направи създаването на копия на практика безплатно, без на практика никаква начална бариера. (Типичната баба от примерите може да има нужда от ден обучение, за да може да се справя с инструментите на Blogspot или друг сайт за масова лична изява, но това е пренебрежим разход на ресурси. А никак не е трудно да се направи и интерфейс, с който да може да си прави прости страници всеки, който знае да чете и пише.)
Премахна ли това недостига, който движи икономиката? Разбира се, че не – надали е възможно той да бъде премахнат изцяло. Само го премести на друго място. Но това също има своите ефекти върху бизнесите в тази икономика.
Пример: Преди да се появят големите търсачки, примерно Гугъл, беше сериозен проблем да откриеш информация, особено за нещо специализирано. В момента проблемът е как да отсееш нужната ти информация сред тоновете, с които те засипва търсачката, и на кого да вярваш. Уикипедия на свой ред решава тези два проблема – информацията в нея е добре систематизирана и доста по-достоверна от непресятия поток. Но възниква нов проблем – навлизането в голям и сложен проблем изисква много време за четене и учене. Може би нещо друго ще реши този проблем, но ще постави на свой ред свой проблем, ще създаде свой недостиг. Доколкото засега мога да предвидя, икономиката винаги ще има на какво да се базира.
Вестниците обаче са изградили бизнеса си върху един точно определен недостиг – недостигът на новини. Мрежата се явява за този недостиг дизруптивна технология – разрушава го. Съответно, вестниците трябва да изместят бизнеса си към покриване на друг недостиг (“промяна на бизнес-модела”), а това винаги е трудна и болезнена задача. Също, изместването е лесно или дори изобщо изпълнимо само в сроден вид бизнес-поле. А Мрежата е дизруптивна и в почти всички сродни бизнес-полета, което или разрушава недостизите им напълно, или ги ограничава в голяма степен – а това води до силно ограничаване на потенциалния размер на печалбата в съответната сфера.
И двата фактора (особено вторият!) карат вестниците да предпочитат да запазят стария си модел, и да се борят за него и срещу новото. А като се има предвид доколко ограничава размера на печалбата преходът (разликата в световен мащаб е десетки, може би стотици милиарди долари), не е твърде чудно, че му се противодейства на принципа “целта оправдава средствата”.
Шърки е прав да мисли какво става в момента на прехода – такива моменти са “интересни времена”. А тъй като в момента преходът е много по-обхватен от този с книгите преди 500 години, се очаква и сътресението да е по-силно. Книги едно време са чели под 1% от населението – днес вестници четат сигурно поне две трети от него.
Колко силно ли? Икономиката има сравнително точен начин да го оцени – като изчисли засегнатите от него капитали, като сума. Прякото им влияние в икономиката е равно на размера им в пари. Общото – в добавка и на размера пари, които те могат да мобилизират в своя подкрепа, на свързаните с тях финансови интереси.
Вече споменах, че разликата в печалбата между вестниците и потенциалния им заместител е десетки, може би стотици милиарди долара. Само по себе си това вече е огромна сума, която има силно пряко влияние. Може да купи огромно количество съдилища, законодатели и пр. Но повече ме безпокои един друг елемент – финансовата свързаност и окрупненост на съвременния свят.
За последните 20-30 години финансовата свързаност в света рязко скочи. Преди 30 години голямата част от пазара на вестниците се държеше от издателски групировки, които бяха самостоятелни. В момента голямата част се държи от издателски групировки, които са части от по-големи, трансбраншови групировки. Това рязко увеличава косвеното влияние на засегнатия вестникарски капитал. Мобилизира много повече и по-силни пари в негова подкрепа.
(И извън случая с вестниците, непрекъснатото окрупняване и обединяване на капитала ни движи към един олигархичен свят. Който по природа е много по-консервативен, и се бори много повече срещу всякакви нововъведения, които биха нарушили статуквото, тоест печалбите му. Така че има логика да се очакват огромни инвестиции в забавяне на социалния и научно-технически прогрес. В социалния те вероятно ще целят пряко забавяне, чрез налагане на подходящи социални модели. В научно-техническия е по-сложно: той носи много и преки изгоди, някои от които (например лекарство против рака на финансовия могул) не се измерват в пари. Там вероятно ще се прилага разширяване на понятието собственост върху интелектуалната сфера. Което значи, че за могула може и да проима лекарство против рак, но за обикновения човек, примерно аз или ти, читателю… Ето как разширяването на обхвата на собствеността върху интелектуалната сфера, и особено върху научните достижения, бърка в здравето ти. В буквалния смисъл на думата.)
И това е само началото. Вече има експериментални 3D принтери, които могат да “отпечатят” (в смисъл, да скулптират от подходящ материал) описан от компютъра тримерен, материален обект. Първите работеха със скъпи и трудно достъпни суровини. Второто поколение – с най-обикновена евтина пластмаса. Вече има модели, които работят с набор различни материали. Преди немалко време четох за модел, който е в състояние да произведе всички части за себе си (не помня дали без една, която е лесно за правене на ръка парченце ламарина, или дори и нея). Тоест, започва да се доближава моментът, когато ще можеш да си “разпечатиш” какъвто реален предмет ти потрябва.
И знаете ли какво? Доколкото ми е известно, всички тези принтери са разработени от съвсем дребни стартиращи фирмички, или от хобисти. Не-влагането на сериозни капитали в бранш с толкова очевадно огромен потенциал ме смайва, и ме кара да си задавам неприятни въпроси.
Например дали борбата срещу пренасянето на евтината достъпност от информационния в материалния свят вече не се координира. По принцип смятам идеите за световни конспирации за основание за диагноза, но този път съм посмутен. Създаването на 3D принтер, който успешно и изгодно би “печатил” широк набор потребителски стоки, би било въпрос на десетина милиона – това е посилна сума дори за доста български бизнесмени, а за страшно много световни е пари за сандвичи. А пазарът, който отваря, е за трудно представими суми… Как така никой голям в бизнеса не се вълнува?! Все едно е всички реки в цял континент да текат нагоре…
Както и да е. Дори без големи вложения, научно-техническото развитие приближава момента, когато такъв принтер ще бъде създаден. Вярно е, производствената стойност на масовите стоки спада непрекъснато, но пък надценките на търговската система непрекъснато растат, така че пазарните цени не се променят съществено. А някои от факторите, които свалят производствената стойност, биха сваляли и стойността на “отпечатаните” изделия. Ако развитието продължава по същия начин, очаквам до не повече от 15-20 години да бъде по-изгодно икономически да имаш такъв принтер, който да може да “отпечатва” десетина-двайсет най-употребявани стоки, отколкото да си ги купуваш. (Или пък магазинът на дребно да го има, и да ги печата на място, вместо да ги доставя откъде ли не.) Тогава вече ще бъде пряко засегнат значителен процент от световния капитал, поне 10%. (И косвено – може би над 50%.)
Тогава вече времената наистина ще станат интересни. И ако междувременно не сме създали желязна традиция срещу разширяването на собствеността и в сферата на интелектуалното, примерно информацията, която описва една простичка стока, може времената да ни дойдат малко отгоре интересни…
3д принтерите, за които говориш се използват доста години преди измислянето на по-сложните компютри в производството за изрязване на детайли. в момента има машини, които с необходимото програмиране (някои си имат цели собствени езици за програмиране) могат да изрежат изключително сложни детайли. най-битовото, за което се сещам са кутиите за скъпите стерео-уредби,които се изрязват от един блок алуминий.
Ш’са борим. Няма само на нас да ни става интересно, я…
Кой знае защо се сетих за един мой познат, който навремето беше извикал:” Тоз смотания ВЭФ толкоз много станции хваща, че една не мога да чуя като хората!”
Има нещо сбъркано в предпоследния ти параграф, Григор. Не знам защо ми напомня за Големия Скок в Китай, когато във всеки селски двор са се правели стоманодобивни пещи.
Едно е да изрежеш от заготовка пластмасова или алуминиева чиния, съвсем друго е да направиш порцеланова такава. А как един принтер ще “отпечатва” едновременно вафли, пуловери и столове, просто не мога да си го представя в близките столетия, освен ако не минем към някаква спартанска форма на общество – прости найлонови дрехи, мебели и синтетична храна.
И въобще не сравняваш разходите и качеството, като че ли сега можеш да си отпечаташ висококачствен плакат или истинска книга вкъщи?
@skoklyo: Наистина, технологично ще е много трудно. Вероятно отначало ще са принтери, които могат да правят само еднотипни неща – примерно ограничен набор тестени изделия, или каквото може да се отлее от пластмаса плюс, да кажем, лесно обработваем метал, и такива неща. Също, доста време не бих очаквал изделията им да са особено качествени – сигурно биха пробивали повече с удобството да си го направиш без да излизаш от къщи, и с възможността да си го адаптираш по твой вкус.
Проблемът на този етап е не че тези принтери ще почнат да правят супермикропроцесори и космически кораби, и ще изхвърлят всяка друга промишленост. Проблемът е, че ще наложат в общественото съзнание идеята за такъв принтер, а това неизбежно ще привлече към разработването и усъвършенстването им капитали. Развитието им ще се ускори, и все повече хора ще гледат на традиционната заводска продукция накриво. И големите индустриални капитали ще се изплашат да не сработи японският модел – при навлизането си евтини масови ментета, но само двайсет-трийсет години по-късно вече най-добрите, изхвърлящи от пазара всичко друго. И надали ще чакат да видят така ли ще стане, или не. А почнат ли да действат, времената може да станат по-интересни и от военни…
“Но възниква нов проблем – навлизането в голям и сложен проблем изисква много време за четене и учене. Може би нещо друго ще реши този проблем, но ще постави на свой ред свой проблем, ще създаде свой недостиг. Доколкото засега мога да предвидя, икономиката винаги ще има на какво да се базира.”
Мисля, че въпросът е философски (напр. Пърсиг за инертността и собствеността като форма на инертност) и библейски дори (когато Мойсей предвождал евреите към Обетованата земя, Господ всеки ден хранел народа си с манна небесна, но рекъл: “не се презапасявайте”). За мене е съмнителен “недостигът на ресурс” – просто: от човека се иска всеки ден да се труди (шест дни в седмицата), а на седмия – да отпочине. Иначе казано, всеки ден имаме да решаваме задачите на битието, както и – всяка епоха (да преодоляваме нови предизвикателства)…
Григор, гледал ли си “How It’s Made” и какъв куп машинария е нужен за почти изцяло механизираното изработване на един обикновен кекс или каквото и да било друго? А ако се налага човек през цялото време да наблюдава и помага в процеса, включително почистването на машината след всеки два-три кекса, идеята за принтер отива по дяволите. И сега достатъчно малко хора сами си месят баниците или ползват от дъжд на вятър машина за хляб. Предпочитат да купят нещата готови и да си спестят главоболията, времето, а често и по-големите разходи.
Всъщност, един хлебозавод е точно принтер за хляб, в този смисъл – изработва изделия от изходна суровина по зададена информация. Да го миниатюризираш и вкараш във всеки дом едва ли е кой знае колко трудно. Проблемът е, че е нерентабилно и неефикасно. Пак опираме до въпроса дали при цялата достъпност на информацията днес можеш да отпечаташ у дома си книга или плакат. Имаш файловете, но оттам нататък?
Аз, например, мога с чук, пирони и трион да си “отпечатам” стол по зададен чертеж. Въпросът е какво ще ми коства това и с какво качество ще бъде резултатът. Информацията е едно, а реалните обекти – друго.
@skoklyo: Точно това е идеята за създаването на принтер. Принципно, заводът за пластмасови кофички също е вид принтер, състоящ се от сума ти сгради, машини, персонал и прочее – само че вече има машина, която стои на бюро, и може да направи същите кофички. (Малко по-некачествени, но технологията тепърва има да се усъвършенства.)
Вече писах: най-страшното е не че такъв принтер, направен с днешните технологии, ще измести моментално заводите. А че ще въведе в общественото мислене идеята за такъв вид производство. Въведе ли го, винаги ще се намерят капитали, които да го подкрепят. Оттам нататък, откъде и кога точно ще избие добрият начин за производството им, идея нямам. Може да е до десет години, чрез постепенно усъвършенстване на сегашните технологии. Може да е още утре, от суперструнната теория. Може да е след двайсет години, от теории и практики, дето ги няма още. Може да е след година, от нечий налудничав експеримент. Въпросът е, че енергията на обществото ще бъде насочена в тази посока – а това е, което води до технологичните пробиви. Човечеството преследва не опознаването на реалността и нагаждането към нея, а постигането на детските си мечти.
@skoklyo: “Диамантената ера” чел ли си? Прочети. Съвсем не е толкова далеч, колкото изглежда. Китаиците, които споменаваш имат 8 държавни направления в науката – един от тях е нанотехнологии. Нокия обяви 6 теми на бъдещето – смесена реалност, съдържание, създавано от потребителите, едно-друго, и нанотехнологии. Европейската комисия колко пари дава за нанотехнологии по седма рамкова програма не е истина.
За IBM няма да говоря 🙂
@Григор: “Cypherpunks” са група хакери, и превода “маниаци на шифроването” не е хубав. Поне трябва да е с главна буква. На български как ще изглежда това не знам, нещо средно между “киберпънк”, “шифър”, и “бунтар”. Първата ми идея е “Шифрограждани”, по аналогия на “шифрограма” и “гражданско общество”. Може и “Шифробитници” 🙂
@Atanas Boev: Писах доста набързо, така че го плеснах както го виждаш. 🙂