Прочетох днес при Комитата транскрипта на предаване по ReTV с участието на Соломон Паси.
И ми се качи кръвта в главата. Както почти винаги напоследък, когато стане дума за политика.
Строго погледнато, не е станало нищо особено. Блогерите си имат свои мнения – изказват ги. Соломон Паси си има свое мнение – изказва го. Свобода на мненията. Нали за нея се борим?
Да, има една дребна подробност. По същество мнението на Паси е, че недобрите мнения за политическата класа трябва да бъдат цензурирани. Разбира се, под благовиден предлог – имиджът на държавата ни. Както всяка цензура.
Това не означава, че мнението му трябва да бъде цензурирано, както той предлага за другите. Означава просто, че той не е демократ. Ако Иван Бедров и ReTV го бяха цензурирали, щяха да са също не-демократи. Вярно е, отговорни и загрижени за човешките права не-демократи. Но мракът не се прогонва с повече мрак – прогонва се със светлина. И те очевидно го знаят, и го доказват с действията си.
Има обаче и още една, не съвсем малка, не съвсем подробност. А тя е, че блогерите не са виновниците за некрасивите неща в политиката, за които пишат. Те просто съобщават за тях, за да помогнат на избирателите да преценят кой политик им е полезен, и кой им вреди. Виновниците за тези некрасиви неща са българските политици, един от които е и Соломон Паси.
При това положение позицията на Паси престава да е лично мнение. Превръща се в политическа цензура, която цели да попречи на зрителите да осъзнаят и оценят золумите, причинявани от неговото “добрутро”. И да вземат адекватни мерки на идващите избори.
Разбира се, това също не е повод тази позиция да бъде цензурирана. Напротив – повод е да бъде разпространявана, за да могат хората да преценят какво представлява авторът й, и заслужава ли подкрепата им. Мракът се прогонва със светлина.
… Жалко за Соломон Паси. Смятах го за друга категория политик. Очевидно обаче властта е оставила дамгото си и върху него.
Много добре го пишете – става дума за едно прастаро и атавистично желание на човека да не получава критики, което се нарича ЦЕНЗУРА. Особенно актуално днес и у нас. Представителите на власта и бизнеса не желаят обществото да разбере какви ги вършат и там където могат и са силни просто цензурират инакомислищите. Ето още един пример от последната седмица: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1949871969&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1#Post1949872226. Явно е модно да цензурираш.
Браво, много добре казано. Ела в нашата скромна група на блогърите простаци в favit: http://favit.bg/groups/v/blogurite-sa-prostatsi/new
Жалко за Соломон Паси. Смятах го за друга категория политик.
………..
Сакън, Григоре, недей така!
Не си ли чел знаменитата му статия за е-управлението?
Много внимание отделяте на това чифутче. Той е дребна риба, а освен това е и бита карта. Редно е да му кажем “чао” и да го забравим.
Апостоле, не си прав. Той е просто пример за конкретно отношение към совбодата на словото.
В ефир политик си позволи да препоръчва на телевизия да се цензурира.
Това изобщо не е нещо дребно и не трябва да се забравя, защото ще доведе до много неприятни последствия.
Всъщност незнам как и кой реши че Паси критикува темите, които описват блогърите и въпросите които поставят. Човека много точно се изрази – култура и естетика. Да напишеш “Крайно не съм съгласен с позицията на Станишев по този въпрос, защото….” и “Да му е*а майката, на комунистическото копеленца и на цялата му изп*д*р*ст*ла рода задето прави така!” са две различни неща. За жалост повечето блогъри , както и другата “гражданско изявена” позиция от този тип – коментариите към интернет-новинарските медийни изяви.
Незнам защо цензурата е толкова лоша дума в устите на всички. Сама по себе си това е просто дума и без конкретен контекст не показва нищо. Цензура винаги има и винаги ще има. Докато тя не нарушава правата заложени конституционно и законово , тя е нещо полезно и необходимо. Например, когато Енея казва на блога си че президента е кретен – тя нарушава основния закон на Република България, и ако в интернет имаше цензура (тоест законова и правосъобразена такава), тя щеше да получи наказание, което заслужава (в случая един хубав пердах, който явно и е липсвал в едноцифрените и раннодвуцифрените години).
Така че в случая не виждам какво толкова ви прави впечатлението това че Паси е направил забележка за това, че водещия заобикаля чисто културната цензура, поддържаща чистотата на ефира от неприемливи от гледна точка на възпитанието изказвания и обиди, използвайки похлата на “цитирането”.
Мисля че повечето от вас ще се възмутите ако в един от националните ежедневници видите статия със съдържание “На което министърът отговорил: `Еби си майката лайнояд проскубан, и ми се махни от погледа преди да съм ти разпрал путката`” (извинявам се за това – чак ме е срам от себе си). Аз лично бих уволнил веднага редактора на това издание. Но нещата не трябва да са толкова груби за да нарушават закона и нормите на възпитанието. Естествено че хората трябва да изразяват позицията си, но за това има интелигентен начин – и не мисля че грубостта на езика по някакъв начин може да се оправдае с важността на обсъжданата тема. Грубият език е неуважение и към темата и към читатели/слушатели/зрители.
Бих казал даже едно браво на господин Паси (макар иначе да съм напълно безразличен към кариерата му и личността му), за това че се осмели в ефир да отпере този шамар на занимарилата се и опошляла българска журналистика.
Енея е права.
Относно думата “чифутче”, не мисля, че това е нито най-възпитаният, нито най-правилният начин да атакуваш човека. То е като да обясняваш простотията му с етническия му произход, което е глупаво. Причината поне според мен е точно тази, която посочи Григор – дамгата на властта.
Ето затова обичам “Приказка за стълбата” – обяснява много неща:)
@Апостол Апостолов: Моля те, поне създавай илюзия за възпитан човек. Не правиш чест на другите, които са оставили името си тук.
@Авис… и тук се докопа: Погледни блоговете и публикациите, срещу които Паси протестира. Ще откриеш с изненада, че в тях има далеч по-малко безкултурие (но пък малко повече критика на властта), отколкото в някои други блогове, срещу които Паси не надигна, и няма да надигне глас. Вярно е, че да се пише културно за управниците ни и да се казва истината за властта е изключително трудно. Въпреки това обаче, критикуваните от Паси блогове като цяло успяват. А ако не успяваха, вината нямаше да е тяхна. Прекалено очевидно е, за да може да се отрече.
Така че, ще ме прощаваш, ама черното не е бяло.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Цензурата - и в Нета