“Балканджи”… и социоструктурирането.

Вчера Пейо ме измъкна вечерта на концерт на “Балканджи”. Докато го чаках да дойде, се чудех дали да не му откажа – имах купища работа. Хитрецът обаче донесе пасти за десерт, с което мигновено ме разкисна. Обожавам сладко. Респективно, хората, които го носят. 🙂

Не бях ходил на техен концерт – единствено бях чувал “Крали Марко”. И бях изненадан, като ги видях – не предполагах, че са такава симпатична банда хлапаци. (Сигурно сладкото още е действало. :-)) Шегата настрана, наистина са готини. И музиката им определено ми хареса – а това се случва изключително рядко с български групи, за които преди това почти не съм чувал.

Е, на 40 години не се предполага човек да куфее на подобни места. Не че ми пука, де, просто докато ги слушах, ми дойдоха един куп идеи. Ако аз съм Архимед, те ще са най-голямата вана на света. (Не съм Архимед, така че им стига и да са готина банда. Не е малко, нито е често.)

Повечето от идеите ги забравих в десетминутен срок. Горката ми глава не ще да свикне на децибелите в такива заведения. Няколко обаче останаха. Една даже взе да ме чопли. И за да се отърва от нея, поне временно, реших да я метна в градината на читателите на блога ми. 🙂

С истинско удоволствие слушах как Пейо навива Киро (един от бандата… малеей, и аз ли съм толкова дълъг и кльощав? страх ме хваща) да пуснат неща под свободен лиценз, някой от тези на Creative Commons. Киро му върна топката още по-юнашки – обмислял дали да не пуснат дори немиксирани инструментални и вокални тракове. Пейо направо се засрами, а аз си глътнах езика от възхищение. Тия симпатяги са по-готови за свободно изкуство, отколкото ние за свободния софтуер! Немиксираните тракове са манна небесна за ремиксинг, и за творчество!

Замислих се обаче върху нещо друго.

Все повече хора пишат свободен софтуер (или творят свободно изкуство… точната област е без значение). И когато светът буквално “прелее” от свободен софтуер, проблемът вече става не откъде да си намериш нужното, а кое от хилядите налични да вземеш. Плоска равнина, изпълнена с хиляди, от които трябва да се протегнеш и да избереш едно.

Да оставим настрана другите проблеми (не че ги няма). Но човекът е социално същество, което очаква от света да е йерархично структуриран, точно като социума му. Нашето племе ползва КДЕ, и гледа филми с kplayer, вашето – с GNOME, и признава само gmplayer. Ние ползваме KMail, вие – Thunderbird (а пък трети племена – трети програми). Това е, което ни определя като племе. И изберем ли си племе, ние вече работим с каквото то използва. Не защото е по-добро, най-често и не защото изобщо някога сме пробвали друго. Просто така ни иде. Ние сме така. Вие може да сте иначе – ние сме така.

Причината уж са вкусовете ни. Но всъщност е социо-йерархичната ни самоидентификация. Ние имаме нужда да сме членове на някаква социална група, а тя пък – на над-група. Така е устроено мисленето ни. С каквото и да се захванем, ще открием в него същото делене – защото всъщност сме го донесли със себе си. И ще се дърляме като дворни кучета – кой плейър е по-добър. Някои от нас може даже да не знаят, че това са две графични обвивки на един и същ плейър. Важното е да задоволим усещането си, че трябва да има “наши” и “ваши”.

Не споря – така е много по-добре, отколкото да няма избор! Просто предупреждавам, че изборът също крие в себе си опасност – опасността от мисленето, което сме донесли със себе си от миналото си. Надали тя веднага ще е от голямо значение, и надали скоро ще ни изяде главите. Но… знайте я, за да сте въоръжени срещу нея.

Рецепта как да я победим? Приятно ми е, казвам се Господ. Не е вярно ли? Че тогава защо искате от мен рецепти за подобни неща?…

Рецепти за това няма. Има поразмити правила, които най-често работят, но не винаги. Правилото, което може би понякога ще ни върши работа, е да търпим и харесваме различните, да уважаваме правото им да са различни. Те са нашето богатство, и лек срещу това да сме едно тъпо и затворено пещерно племе.

Толкова.