Напоследък каквото и да видя, което да си заслужава вниманието, се оказва политика. Не мога да разбера – аз ли съм се деформирал, или наистина в България не е останало нито едно свястно нещо, за което политиците да не ти пречат?…
Вчера чистех лаптопа на шефа на едни мои клиенти. (Правя подобни неща, като услуга.) Какъвто и да беше вирусът му, наистина беше качествен. Блокираше достъпа до абсолютно всички антивирусни сайтове, които знам – и до никой друг. (Блокираше ги също и през Tor, и през Akamai мирър – как точно прави последното, ум не ми го побира, трябва да носи или да сваля от Нета наистина грамаден списък.) Мигновено убиваше всяка антивирусна или антиботова програма, която пробвах да стартирам (почти 30). При връзване на диска към друг компютър и сканиране с над 10 различни антивируса не се намери нищо (по-точно още първият антивирус намери и изчисти куп гадини, но след него вече никой друг не намираше нищо, а вирусът си беше там, напълно функционален). Колкото и да рових на ръка, не открих нищо подозрително. Repair на Windows-а му въобще не промени ситуацията. Накрая ми писна, форматирах C: и инсталирах начисто (за щастие, човекът си пазеше оригинално CD с лицензен Windows, сериен номер и всичко). Нещата се оправиха.
Процедурата отне почти четири часа, така че се проточи доста към вечерта. Докато аз ровех, скучаещият шеф зяпаше телевизия. Обикновено нямам време да я гледам, но покрай него видях някои неща, които ме наведоха на размисли.
Едното беше появата на Тончо Токмакчиев в “Комиците”. Харесвам го, според мен е великолепен актьор. Не обърнах внимание на повечето от скеча му, но последните думи ме впечатлиха. Много приблизително, по памет:
“Чудя се от кой зор и с кой акъл непрекъснато се дърляме с македонците за история, царе, територия и какво ли не още. Особено при положение, че и ние, и те искаме да живеем заедно в една голяма, богата и силна държава.
Америка.”
Действително, мисля си, с кой акъл. Ако къщата ни е на хала, на който ни е държавата, само наркоманите ще отделят и секунда за нещо различно от това да си я оправят. А ние се чудим с кого и за какво да мелим въздуха и произвеждаме шум, но не и да си оправим държавата. От дереджето на която животът ни зависи доста повече, отколкото зависи от дереджето на къщата ни.
Правилно пишеше още преди век д-р Никола Кръстников – че българинът се грижи единствено за личното; за общото за нищо на света няма да си мръдне пръста, колкото и да е за него. И даваше пример с копането на окопи – налага се целият команден състав на дивизиона да виси на главите на войниците и да раздава люти наказания, за да копаят. И пак гледат как да копаят колкото се може по-зле, много по-зле от най-често нехващалите лопата германци. Въпреки че тези окопи съществуват и служат за едно-единствено нещо – да пазят живота на тези, дето ги копаят. И затова армията ни дава много повече жертви при обстрел от германската.
Войниците виждат това. Гинат заради него. Приятели и роднини, с които са расли от деца, умират в ръцете им заради него. А на следващата позиция отново по-скоро ще отнесат гадно наказание, отколкото да си изкопаят окопа както трябва.
Защото “не им е личен”.
Недоумявате ли над този идиотизъм? Ако да, може ли малко въпроси?
Вие лично ходите ли да гласувате за най-малко престъпния от явилите се на избори политици? За да е малко по-малко окраден собственият ви живот? Подкрепяли ли сте някой по-малко престъпен, убеждавали ли сте го да се кандидатира за изборна длъжност, помагали ли сте му с пари или работа?…
Почиствали ли сте дори веднъж от боклуци, остри стъкла и опасни предмети градинката, в която си играе детето ви? Да не вземе да се зарази от нещо, или нарани на нещо?… Улицата, по която върви? Стълбището на входа, в който живеете? Каквото и да било извън вратата на апартамента ви?
Помагали ли сте, било с физическа намеса, било с викове за помощ или обаждане до полицията, на някой нападнат от престъпници? Примерно защото другия път жертвата можете да сте вие? Или на някой, чиито права са нарушени от разиграли си коня чиновници, властници или подобни – за да се опарят и да не смеят, когато следващия път пред тях се окажете вие?
А после се смеем на войниците ни от Първата световна. Все едно не сме преоблякъл се Илия… Или четем неща като това, и се замисляме. За да сме ги забравили още преди да са минали три минути.
Не ми се пише повече.
Тъкмо преди малко гледах оня буламач ..Биг Брадър, та, както и да е ,сега няма да се спираме на Оруел и него, но ..Люба Колезич (не съм сигурен как се пише фамилията и), спомена нещо: “Вече 20 години нашите политици ни идзнудват да избираме между лошо и по-лошо”.
Знаете ли, понякога някой без да иска (а може би е мислил доста преди това) ,казва някаква сентенция, която е определяща.
Г-н Гачев, при нас реална опозиция нямаше още в 1989г. Казвам ви го от личен опит..Е, имаше някои стари соц.демократи и един двама, които бяха елиминирани финтово. …И такива наивисти като мен , които мислеха, че идеал и желание за работа ,пък и професионализъм са достатъчни. Всичко друго бе назначено, или второразрядни комсом.секретари ,нереализирани,амбицирани или напористи селяндури…..
Не ми се пише повече…Ето сега- пълно порно-социалисти гласуваха плосък данък?!? ….Каква алтернатива могат да предложат т.нар. “десни” : Да обещаят, че ще източват по-малко, като при това включват в схемите си не братята и баджанаците си, а европейските си партньори (пример- спирането на блокове в АЕЦ), като ни дрънкат глупости за евроатлантически ценности , като и на децата е ясно ,че американския интерес към нас е нулев (направиха си яка база в Косово), освен това, публична тайна е, че фаворитът им тук е братска Турция…Така, че какво ще е посланието на СДС?.–“Ще крадем по-малко и по-финтово, освен това обичаме виенски кифли с кафе и Ню-Йоркския парк, мразим шкембе чорба с чесън и бира и руска водка…Смешно и жалко.
Пробва ли IceSword какво казва за процесите? Хубава програмка, китайска. Rootkit търсачка.
@Кръстю: И защо точно трябва да се вълнувам какво ще е посланието на СДС? Надробиха достатъчно, за да вече несъществуваща партия за мен.
@Atanas Boev: Не съм го пробвал. А вече е късно. 🙂 Но не бих се учудил да не намира точно този вирус поради национална симпатия. 🙂
Моето мнение за изборите и гласуването вече го казах (не препоръчвам обаче от запалките да избирате червената, просто така се получи 🙂 ). Нито една от достъпните ми алтернативи не ми допада, но със сигурност ще гласувам – и със сигурност няма да бъде за сегашните управляващи. Убеждавам по-малко престъпните да се кандидатират, ма пусто не щат, имат си работа за вършене и с глупости не им се занимава. С пари и работа нямам как да помагам, понеже аз самият съм… абе не съм точно като да съм цъфнал и вързал, и работодател не съм.
Признавам си, каквато съм хърба, с физическа намеса не съм помагал. И полиция не съм викал. За помощ съм викал за други… помощта обикновено обаче иде рядко. Правилно казват американците вместо “помощ” и “обират ме” да викаш “пожар”, реакцията е далеч по-бърза 😀 За чистенето… ами вдигнах ръце, въпреки че известно време усърдно чистех около къщи, но съседите използваха почистеното, за да си струпват там боклука. Накрая се отказах. Все пак от време на време ме прихваща и пак чистя наоколо, но е на настроения.
Абе никой от нас не е съвършен, но все си мисля, че ако сме достатъчно много и се стараем, все някакъв резултат ще има…
@Аспарух: “Пожар” е добре, но “крадат колата” е още по-добре… 🙁
Чистил съм градинки от стъкла и боклуци.
Чистил съм и други неща, извън прага на дома ми.
Ходил съм и да гласувам…
Е, и? 🙂
Градинките бяха освинвани и “остъклявани” после, дори не се виждаше човешката почистваща намеса…
За гласуването — едни, други, идват на власт (избирани или не от мен), оцапват си ръцете, и си тръгват и идват други. Практиката показва, че няма значение цветът на бюлетината, който ще пусна (пуснем) в избирателните урни — накрая, резултатът си е все същият…
* * *
Все пак, историята (и двете), които разказа, бяха интересни… 🙂
@Michel: Ако го правиш само заради другите, по-добре не почвай. Ако го правиш за себе си, няма да се обезкуражиш и да престанеш.
Когато правиш нещо добро – било то почистване на градинката до блока (близкия парк, някоя планина), нещо простичко – да помогнеш на жена да пренесе детска количка по стълби или да упътиш някой до непознат адрес, или пък нещо по-голямо (за момента не се сещам за пример) неизменно се получава така, че намираш съмишленици. Виждаш, че покрай “зомбитата” има и други свестни хора, които имат нужда от съвсем малка подкрепа и/или личен пример, за да изкарат своята светла част наяве и да започнат и те да правят своите малки добрини.
Така че моят избор съм го направил, макар и с малко се стремя да помагам на хората. И знам, че както мен някой ме е “запалил” по тази идея, така и покрай моите малки нещица ще поемат и други хора.