Преди два-три дни случайно гледах парченце от “Мюзик Айдъл” (рядко гледам телевизия). Улучих изпълнението на едно 13-годишно момиченце, мисля, че се казваше Симона. Направо си глътнах езика. Заложби, обработка на гласа, даже сценично поведение – малко бродуейски певици биха могли да се сравняват с нея! Не се шегувам. Беше направо феноменална, дори ако не отчитаме възрастта й.
В първия момент си рекох – ето кой заслужава да спечели съревнованието.
Във втория обаче си спомних филмче, което бях гледал преди години. Беше за някакво състезание за деца по бойни изкуства. Десетинагодишни хлапета показваха техники и майсторство, с които ми събраха очите. До момента, в който не разбрах, че те от три-четиригодишни тренират по дванайсет и повече часа всеки ден без почивка, за да постигнат това. И си казах – никоя титла на света не заслужава погубването на единственото детство, което имаш.
Да, титлите носят пари. Слава. Позиции в живота. Но детството не е само време за физическо израстване. Нито пък само за наливане в главата с фуния на знания, “излишни за успелия спортист, певец… абе, изобщо за успелия”. Детските мечти, игри, въображение и радости, детските взаимоотношения и преживявания, радости и тъги, детският живот – всичко това съгражда незаменима част от личността ни. Част, без която сме сакати завинаги.
Чудили ли сте се защо много хора, постигнали успех на цената на погубено детство, са или като непораснали деца, или не можете да прецените точно какво им липсва, ама определено е нещо важно?… Такива хора имат формалните белези на успеха – пари, връзки, слава. Образно казано, те ядат печено пиле, а другите нагъват сух хляб. Но преживелите истинско детство имат богатството отвътре, без което не можеш да изживяваш истински пълноценно нещата, и да им се радваш. Хлябът им е по-сладък, и са по-щастливи с него, отколкото лишените от детство с печеното пиле. А щастието е, което в крайна сметка има значение.
Да, на 13 години вече доста от детството на Симона е минало. И, ако съдя по уменията й, вероятно по-малко детски от това на повечето й връстници. Но ако бъде пощадена временно от славата и бизнеса, и оставена на относително спокойствие докато не стане поне на 16-17, може би ще успее да понатрупа неща, за които после ще е късно.
А и на 13 детството още не е свършило. За мъдрите хора то не свършва цял живот, но и най-“обикновените” на 13 още не са “порасли и завършени”. Още мечтаят за красиви неща. Представят си чудесни приказки. Влюбват се така истински и романтично, както човек умее само преди да го е осакатило пълнолетието. За момичетата това е един от най-красивите периоди на израстването – първи истински влюбвания, първи откривания, че обикновеното момче от съседния чин може също да е приказен принц. Сънища с цъфнали ябълкови дървета, със слънчеви поляни, изписани каляски и летене над света, като просто размахаш ръце…
И сънища, в които пееш божествено, и всички ти се възхищават. Което при Симона може да е особено важно. Точно защото тя го има и в реалността.
Ние мислим, че истинското е във всяко отношение по-добро от сънуваното и мечтаното, но не е така. Мечтаното не е бледа сянка на истинското: то е различно. Дава ни различни неща, учи ни на различни умения, носи ни различно щастие. И те често са особено нужни на личността ни. Няма да се впускам в стотици страници теория, за да го обясня изчерпателно и убедително. Който има ум, ще ме разбере и от толкова. Може би дори по-добре, защото ще е извървял пътя до това разбиране сам.
Нещо повече. Ако се замесиш в певческия бизнес, особено ако си момиче, това носи куп определени преживявания. Всяка по-известна съвременна българска певица може да разкаже за тях много, ако поиска. Те формират възгледи, мнения, черти на характера. Учат те как да схващаш света, за какво да мислиш и за какво не, за да можеш да приемеш себе си като това, което вършиш и което ти се налага да толерираш. А това създава определени качества или проблеми в личността ти, и околните ги виждат, съставят си мнение и т.н. Не сте глупави – представете си сами накъде ще насочи личността на 13-годишно момиче такъв живот.
Затова си мисля – вероятно ако Симона спечели Мюзик Айдъл, това сигурно ще е огромна победа и огромно щастие за нея. Заслужени. Но вероятно по-истинската, и по-ценната услуга за нея ще е, ако не го спечели още сега. Ако това стане след поне 3-4 години. За да има възможност да се погрижи не само за богатството на гласа и на джобовете си, но и за богатството на личността си.
Защото истински добрите гласове са много редки. Но истински пълноценните и богати личности са още по-редки. И гласът не ти служи по цял ден, не пееш всяка будна секунда – а личността ти служи всеки миг, дори докато спиш. Да, великолепният глас е много, много важно нещо – но великолепната личност е още по-важна. На хората с великолепни гласове им се кланят, докато пеят. На хората с великолепна личност им се кланят винаги, дори ако носят дрипи – просто да присъстваш, без тя да проличи, е все едно Павароти или Монсерат Кабале да пеят, и да не ги познаят.
Стискам палци на Симона. Да стане истински, пълноценен, мъдър човек и личност. А гласа й няма кой да й вземе. Има време и за него.
Да…чудесен анализ. Абе, не знам защо, но аз когато случайно се зазяпам в този…Айдъл, все цъфва някаква пародия и карикатура. Даже си мислех, че продуцентите го правят умишлено, но дъщеря ми също е впечатлена от тази Симона….
Разбира се, че има индивидуален план,но….точно пеенето при едно МОМИЧЕ на ТЕЗИ години…Препрочетох го и се спрях с примерите за рисуване и др. работи преди доста години…Прав сте, според мен.
Много ми хареса написаното и съм почти съгласна, но специално за Симона смятам, че е наистина уникален талант. Затова не мога да слагам нещата под общ знаменател – да, може би ще изпусне много от детството си, но тя самата не е обикновено дете. Замислих се кое е по-добре – моето детство, което беше прекрасно, но лишено от подобни изяви, или това на Симона. Всяко има своето очарование за конкретния човек. Аз нямам нейния талант, затова моето детство напълно ме удовлетворява, докато за нея това е най-хубавото, което може да й се случи. Пък и има нещо друго – с победителя в Music Idol не се случва почти нищо, да не говорим, че не съм сигурна дали тя ще успее срещу македонците… Най-вероятно не. Тогава това преживяване ще е просто хубав спомен, може би и начало, което не е казано, че ще започне веднага. Аз не съжалявам, че тя стигна дотук, защото определено е най-добра от момичетата. Желая й успех и може би няма нищо по-хубаво от това да сбъднеш някоя своя мечта, било то и на 13 години 🙂
@Кръстю: Имам познати, които активно подкрепят мечтата на дъщеря си да стане манекенка. А тя хем не е кой знае каква красавица (вярно е, има хубава фигура), хем е интелигиентна, много свястна и леко срамежлива – тоест, твърде много анти-качества за професията… Не това обаче е, което ме кара много внимателно да се опитвам да ги разубедя. Достатъчно съм порасъл, за да знам, че манекенството по цял свят, дори в най-белите страни, реално е елитната проституция, а елитните “консуматори” не винаги са свестни хора. И ако дъщеря им случайно пробие, ще има после “ама и с тоалетната четка ли бе, мами”… В пеенето нещата не са чак толкова зле, но да попаднеш по върховете на този бизнес на толкова малко години е жестоко осакатяване.
@Linkpurple: Наистина е уникален талант. И нямам нищо против да спечели състезанието – заслужава го. Но ме е страх, че тази печалба ще й отвори вратата към участие в едрия музикален бизнес, а той е хем изкусителен, хем жестоко осакатяващ, дори за хора над 20-те. А тя рано или късно ще навлезе в него. И когато това стане, може да е спасяващо за личността й да е натрупала онези пластове вътрешно богатство, които се трупат някъде между 13 и 17 (за момичетата).
Точно това ,да! За това се съгласих след кратко замисляне. Едно е рисуването и математическите олимпиади – друго – голямата (или не толкова) сцена…Макар ,че и двамата рискуваме да бъдем обвинени в …най-различни работи, но за съжаление, примерите са на наша страна. И да не изневеря на стила си ,ще дам като Швейк един пример: Внучка попитала баба си:”-Бабо, Иван каза ,че ще е само до главичката…Какво да правя?” -“Не се хващай,баби, тя, тая главичка рамене няма…..”