Пред мен стоят две сиренета.
И двете са български.
И двете са окачествени като истински.
Едното – от официалните окачествители.
Другото – от котката ми.
Познайте на кого вярвам повече. 🙂
Пред мен стоят две сиренета.
И двете са български.
И двете са окачествени като истински.
Едното – от официалните окачествители.
Другото – от котката ми.
Познайте на кого вярвам повече. 🙂
Внимателно с котешките препоръки, все пак, добре известно е, че…
http://icanhascheezburger.files.wordpress.com/2009/03/funny-pictures-one-kitten-plots-your-demise.jpg
Ъ…. аз на нашата котка нямам доверие относно храната, но на твоята вярвам 🙂
Кое е сиренето?
Аз ще повярвам на котката! 🙂
Честит рожден ден 🙂
@Дени: 🙂
@wakeop: Одобреното от нея сирене е на Би Би Булгарикум ЕАД, от Видин. Другото… не ми се иска да го напиша.
@Michel: И аз. 🙂
@Таня: Благодаря! 🙂
Хаха, наистина на такъв дегустаторът трябва да се има доверие.
Сиренето да не е на Ел Би Булгарикум все пак?
Нашето персийче Милчо от известно време е много стриктен в проверката на яденето ни. Не е ящен, към нашата храна не предявява никакви претенции. Но щом седнем на масата пристига при мен. Слагам на пръста си шушка и той внимателно започва да души. Оценката е:
1. Хапва трохичката – много е добро за ядене.
2. Само близва пръста ми – става за ядене, но не ме съблазнява.
3. След обстойно душене (за да е сигурен) обръща глава – ако искате яжте го, ама на ваш риск! 🙂
@Марин: Може и да е – цитирах по памет, може да съм сбъркал.
@Anonymous: Доброволен ОТК! 🙂
“Сиренета”? Два хляба и две соли? 🙂
Бащата на жена ми е пчелар. Когато пчелите не могат да се изхранват сами, както е сега, заради времето, като всеки съвестен пчелар, той ги храни. И сега им е сложил питки извара с мед – нещо, което други години пчелите са го ядяли винаги без проблем. Тая година не искат да ги докоснат! Не е в меда причината 😉
баща ми май слагаше пудра захар с мед и глюкоза, ама не съм сигурнo e било е преди 1/3 век… и ги поеше с вода май…
иначе преди време трябваше да гледам една котка за малко, собственика и беше купил едни “биренки” които не пожел да помирише дори. не са глупави котките като се
отнася за храна… макар че се хвърлят на неща от които ми се повдига – рибешки карантии, пилешки глави
🙂 и аз вярвам на котката си, скоро тествахме извара (уцелила съм), а преди години – соеви продукти…
С известно закъснение да споделя един котешко-дегустаторски спомен и аз 🙂
Завъдихме първият си котарак в къщи някъде около 92-ра година. Един ден баща ми се прибира и носи парче луканка. Отряза едно парче на животинчето, но котакът само го подуши и се обърна на другата страна. Реакцията на баща ми беше: “това кой знае какви работи има в него, може да е с изтекъл срок на годност и т.н…” и луканката замина в коша… Малко по-късно се сети, че проблемът не е в самата луканка, а в подправките (и основно чесънът) в нея.
Изводът… Котките могат да бъдат перфектен окачествител на храна, ако не забравяме, че не обичат подправки 🙂
@Cliff_Burton: Освен това, различните котки имат различни вкусове. 🙂
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Окачествяванията на Писа