Преди няколко дни у нас беше учредено Сдружение “Интелектуална собственост”.
Първата ми реакция беше, може би наивно, но въодушевена. Най-сетне има някой, с който изобщо да се говори по въпроса, и който би могъл да защитава интелектуалната собственост, да лобира за нея в парламента, и т.н. А това е от полза и за мен, като автор.
(Това, че пускам повечето си произведения под СС лиценз, не променя нещата. Всеки лиценз, включително СС, е базиран на авторското право и неговата защита. Без нея тези лицензи ще са невъзможни. Всеки би могъл просто да наруши моя СС лиценз, и да използва творбите ми неправомерно – добре е да има някой, който да ми помогне да се защитя.)
Когато погледнах списъка на учредителите обаче, се сепнах. По-рязък студен душ не бях усещал скоро.
– Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП)
– Сдружението на издателите на бизнес софтуер (СИБС)
– Дружество за колективно управление на авторски права “Музикаутор”
– Дружество за колективно управление на авторски права “Профон”
– Асоциация на българските радио и телевизионни оператори (АБРО)
– Асоциация на телевизионните продуценти (АТП)
– неименовани “правопритежатели от областта на индустриалната собственост”
– актьорът и музикант Камен Воденичаров
Защо ли? Защото авторските права имат само една причина за съществуването си – защитата на интересите и добруването на творците.
Колко творци виждате в този списък?
Музикалните продуценти – принципно, някои от тях са били творци някога (чувал съм примерно, че Фънки е бил музикант навремето), ама в момента са праводържатели. А това е нещо много различно от творец.
Издателите на бизнес-софтуер – някои от тях и пописват по малко, ама повечето просто търгуват със софтуер. Отделно, тези дето пописват, нерядко представят като “програмен продукт” купена от държавата база данни, омотана в скалъпена набързо програмна обвивка, в която е инвестирано по-сериозно единствено в защитата й.
“Музикаутор” – агенция за авторски права. Да си призная, не знам как точно разпределят печалбите си тези агенции в България, така че няма да кажа нещо лошо. Ако е като в Западна Европа и САЩ обаче, ще избълвам змии и гущери – в тези “бели” държави шефовете на подобни агенции карат суперлукс лимузини, докато повечето от авторите им пишат след като се върнат от работа като портиери или чистачи, дори след като са пробили вече… Същото и за “Профон”. Дано са различни от западните агенции.
АБРО – тоест, радиата и телевизиите в България. Да, определено те са “издателите” на музиката и филмите у нас, както издателствата – на книгите. Но и при тях стои тази забележка – издател и автор не са едно и също. Интересите им са общи колкото са общи интересите на производителите на нещо, и на продавачите му.
АТП – телевизионните продуценти. Те вече са по-близо до създаването на нещо, върху което може да има авторски права. Все пак обаче, да продуцираш нещо и да създаваш произведения са доста различни неща. Все едно шефът на фирма за почистване да се бори за правата на чистачите – работа, която би вършел както трябва най-нежеланият елемент във фирмата му, профсъюзът.
Правопритежатели от областта на индустриалната собственост – в превод, патентодържатели. На съвременен английски – patent trolls. Хората, които купуват патенти от реалните изобретатели за жълти стотинки, и непрекъснато патентоват топлата вода и азбуката, за да дерат после девет кожи от който ги използва. Съжалявам за хиперболичните изрази, ама съм виждал такива доста пъти, и ми е трудно да си сдържа нервите.
Камен Воденичаров – безспорно автор. Почти единственият в този списък, като изключим мъничко от СИБС, които и пишат софтуер… Всъщност, безспорно ли? Нямам наблюдения върху него, кажете вие – създал ли е нещо авторско напоследък? Че то и Фънки едно време беше музикант…
Като тегля чертата, става очевадно, че в това сдружение има много праводържатели и търговци на права, и съвсем малко реални автори. А това вече ми е една много, ама много позната картинка.
Позната ми е от САЩ, където прекупвачите и търговци на права привличат по някой заблуден автор за “чадър”, и правят подобни сдружения. След това почват да цедят до сухо и автори, и потребители, и да правят големите пари. Защото някои хора имат потребността да творят, а почти всички – и да потребяват творчество.
Не, не им завиждам за приходите. Тревожа се, защото нито потребността да се твори, нито нуждата от потребяване на творчество са абсолютни. Когато трябва да си платиш бая пачка за издаването на втория роман (албум или каквото щете), въпреки че първият се е разграбил като топъл хляб, се излекуваш бързо от желанието да напишеш трети. А когато да чуеш нещо от новия албум на любимците ти, преди да си го купиш, е криминално престъпление, което се наказва по-тежко от това да източиш и разориш банка, се излекуваш бързо и от навика да слушаш музика. И да четеш. И да гледаш филми. И въобще да се вълнуваш от изкуство. И от всичко друго, което те прави нещо различно от доволна (или не) свиня.
Дали и тук подобно сдружение ще тръгне по този път? Участниците са абсолютно аналогични на тези в САЩ, така че интересите също ще са аналогични. А ако интересите са аналогични, и политиката и целите ще са. Има ли как да е иначе?
Боя се и че ще върви по този път доста по-решително, отколкото в САЩ. Там лудите, които си дават зелника, са доста по-малко от тук. Което, уви, има как да значи за България само едно – още по-досухо изцеждани и автори, и консуматори.
А това вече е много лошо. Не защото се изживявам като автор – мога да се издържам по десетки начини. Защото ние сме много по-притиснати икономически и социално, и като резултат много по-податливи на обезграмотяване и освинване. А потребяването на произведения е клонът, на който седят участниците в това сдружение. Отрежат ли си го, ще паднат лошо. Патентните тролове ще оцелеят, тях ги храни технологичният сектор. Но другите…
Другите ще продължат да съществуват. И няма да искат да свикват от луксозна трапеза на празна паничка. Така че сигурно ще измислят все по-уродливи механизми да изръсват авторите и потребителите. И понеже сигурно вече ще са овладели лобирането, нищо чудно да успяват да наложат някои от тях.
Какви ли? Съмнявам се фантазията ми да е достатъчна. А и ми стига онзи случай преди години, когато законът се оказа на страната на Виктор Кирилов, но НСБОП – на страната на “праводържателя”.
… Дано не съм прав. Дано съм предвидил погрешно перспективите за развитие, защото са страшни. (Има прилична вероятност да съм.) И дано съм преценил погрешно участниците в сдружението. (Уви, тук вероятността да греша е по-малка.) Но си мисля да не разчитам на “дано”-то, а да измисля и взема някакви мерки. Колкото мога. Да спася когото мога.
Прав сте, не се притеснявайте…Прочетох “онзи” случай, макар и не съвсем задълбочено.Вижте каква трагикомедия- ще пръснете маса време в административно-правна гимнастика, вместо да използвате времето си да напишете нещо….
Като ме помена, Григор, да споделя, че в последните два месеца трима автори ми се обадиха по телефона, пратиха ми книгите си на файлове, за да ги разпространявам, защото желанието им е хората да ги четат, а нямали пари да ги преиздадат.
Аз вече и не питам защо трябва авторите да плащат, че хартиените издатели да издадат книгите им. Зная от личните кореспонденции с мен и обаждания по телефона за поне трима-четирима автори, които, след първото им издаване на хартия, да речем в 500 или 1000 броя, вече не ги издават. Не питам и защо, след като книгите им са наистина добри. Във всеки случай не по-лоши от американските подобни книги, които се издават и се продават на хартия бая скъпичко.
Та казвам аз на автора, чудесно, много хубаво, а продали ли сте си правата? Тогава чак авторът започва да чете внимателно договора и се стряска. Излиза, че авторът няма право на нищо, да речем 5 години няма право нито да публикува, ни да продава, пак добре, че има право да пише друга книга. 🙂 Хартиеният издател обаче според същия договор има право на всичко. Да публикува, (вече не пропускат и електронно публикуване), също и с цел реклама и прочее.
Та се получава, че авторът е готов да тръгне срещу закона, само и само книгата му да достигне до повече от хиляда бройки на хартия, нали, до повече читатели. Такива ми ви работи…
@Кръстю: Проблемът е много по-страшен от административно-правната гимнастика. Дано ми остане време да напиша нещо по въпроса някой път.
@Victor: Това е (заробващите условия на издателите), което имам предвид. И ме е страх, че в български условия това може да се окаже само началото. Затова и ми се струва, че е нужно да се направи нещо.
А съм смазан от ангажименти: рано или късно ще стигна и до това, но ме е страх да не е късно вече…
Аз пък се чудя, дали вече не е назряло времето да се създаде “Сдружение за защита от авторски права”.
Да се сезира също така Комисията за защита на Потребителя, както и Комисията по дискриминация.
Ако купя неизправен уред, ако получа некачествена услуга – закона урежда да ми се върнат парите, или да получа равностоен за платените пари продукт, и то за неща, в които са вложени материали и труд.
Какво намираме обаче при Прекупчийското право (Защото то очеизвадно не е Авторско)? Намираме пълната дискриминация на потребителя, той е задължен да гледа какъвто филм са му пробутали, независимо, че филма не отговаря на предварителните му очаквания, изградени в следствие на рекламата.
Потребителя е длъжен да харесва СД-то с музика което си е купил, пак повлиян от рекламата.
Потребителя трябва да хареса и книгата която си е купил, пак доволно рекламирана.
Във всички тези случай, потребителя има право да си даде парите, а няма право да направи рекламация, ако стоката (филм, песен, книга) не му хареса!!!
Даже обратното, ако изрази протест, той би бил преследван от закона.
Е, за какво право говорим тогава?
@Gabo: Има резон. Проблемът е обективирането на недоволството. Задоволството от полученото авторско произведение е въпрос най-вече на личен вкус: как да се прецени дали то е качествено, или не е? Ако откриеш начин, пътят за действие е отворен.
@Viktor – това продаване на правата по кой закон е? Че ми стана много интересно.
В Закона за авторски и сродните им права си е написано ясно – ако до две години издателят не направи преиздаване на книгата при изчерпен тираж, задълженията по договора отпадат.
В 99% от случаите, когато авторите сами си финансират книгите правата си остават в тях.
А това, че авторите не си познават правата си е факт и аз с удоволствие бих организирал един семинар, където да им се обяснят подробно.
Само образованието спасява ситуацията. Ако имате желание да помагате – да почваме – ще се разясни ЗАСП, ще се разясния Креатив комон лиценза и най-вече ще им се обясни какво да подписват и какво да правят, ако се издънят нещата.
С малко закъснение ето на какво попаднах…..Това е ,може би човека ,с когото трябва да се свържете за консултация :(цитат)——“На второ място в собствения му топ 3 е „Теория на художествената култура“. Това всъщност са неговите лекции в УНСС. Да, проф. Вучков преподава в „Икономическия“ в катедра „Икономика на интелектуалната собственост“, където се образоват бъдещите борци срещу пиратството в различните му форми…”(край на цитата). Той е сладкодумен и вероятно ще ви обясни изчерпателно…
@Bogdanov: Теорията е хубаво нещо…
На практика доста издатели държат по няколко бройки от книгата на склад, и когато се опре до въпросния член от закона, изваждат бройките: “Ето, тиражът не е изчерпан – договорът е в сила.”
В свързаните с фантастиката среди нещата тръгнаха на доста феновски принцип, и има някакво уважение към автора, но извън тях повечето издателства предлагат типов договор като този, за който разказа Виктор.
Желание за помощ по въпроса има. С удоволствие бих дошъл да изнеса лекцията за Криейтив Комънс, имам готов материал. Съмнявам се, че някакъв забележим процент от авторите ще посетят семинара, но ще дойда.
@Кръстю: Съвременната икономика на интелектуалната собственост, във вида, в който я преподават на студентите, е написана от праводържателите, за да подкрепя техните цели. Четох преди време един масивен том на английски – много приказки за вредата от интелектуалното пиратство, и нито дума за свободни лицензи. Такива не съществуват, те са вид пиратска пропаганда…