Безумно сладък запис в блога на Пейо.
(Особено готин е коментарът на gregory отдолу. Уви, не съм аз. Завиждам му на точния израз.)
Безумно сладък запис в блога на Пейо.
(Особено готин е коментарът на gregory отдолу. Уви, не съм аз. Завиждам му на точния израз.)
Той и на sepuko коментарът си го бива….
10x за четката:)
Само дето май си изпуснал коментара на Борис, който обяснява защо нещата, които са странни на автора всъщност не са странни. Григоре, май покрай блогването загубваш допира до чисото техническите неща 😛
@Romeo Ninov: Прочел съм го, но предпочетох да се посмея. 🙂 Зад закачката има по-дълбок смисъл. Него имам предвид.
Григоре, проблемът (според мен) е че прекалено много хора започнаха да се занимават с политика, а работещите силно намаляха
@Romeo Ninov: Мисля, че грешиш. Това е не проблемът, а част от решението.
Когато в една държава корупцията доближи нивото на клептокрация, да работиш започва да става все по-безсмислено – колкото и да се гърбиш, ще е за джобовете на тия отгоре. Логичната реакция е работата да намалява, а политиканството да расте. Отначало е хаотично и разпиляно, но с времето започва да се концентрира срещу крадците по върховете. Това продължава, докато кражбите не бъдат ограничени до степен отново да има смисъл да се работи. Тогава процесът потегля в обратна посока – занимаващите се с политика намаляват, а работещите се увеличават.
Към момента държавата ни е на такъв етап. Работи се средно по над 10 часа на ден, поне в София, а заплатите ни са половината от румънските. (За сравнение с Чехия или Унгария въобще не става дума, а тръгнахме от почти едно ниво.) Така че хората логично се ориентират към по-ефективния начин за подобряване на живота си – търсене на начини за ограничаване на краденето.