Днес прочетох ето този запис в блога на Иван Бедров.
Не искам да прозвуча като клиничен патриот. Не бих казал, че изобщо съм патриот. Но записът ме накара да се замисля – какво в него ми харесва и защо, и какво не ми харесва, и защо.
И реших, че не е време сирените да спрат да свирят на 2 юни. Има защо да свирят.
За да ни напомнят нещо. Кой знае какво.
За да ни карат да се чувстваме леко неудобно, когато друг спира при свиренето им. Дори ако не ни гледа осъдително. Кой знае защо…
… Какво и защо ли?
Напомнят ни, според мен, че светът не почва с нас. Че някои други безкористно са си дали живота заради идеали, и тези идеали са помогнали светът, в който живеем, да е мъничко по-добър. И че светът няма и да свърши с нас. И затова е добре да се потрудим, за да го оставим още мъничко по-добър. За да се гордеят децата ни с нас, вместо да се срамуват от нас.
А ни става неудобно, според мен, защото нещо вътре в нас вижда как ние не уважаваме погрижилите се да сме по-добре, а някои други ги уважават. И си припомня, че човек струва колкото е уважението му към сторилите му добро. И се сеща, че далите безкористно живота си имат паметници не защото са им нужни, а защото са нужни на нас, живите – и защо точно са ни нужни.
Сирените са просто още един паметник. Само че малко по-нахален. Не ще да си седи в някой парк, удобно забравен и неизвестен, а иска веднъж годишно една минута от времето ни.
Какво ни дава срещу нея съм описал по-горе. Който е съгласен да я плати, го получава. Който не – …
… Не искам да налагам на Иван Бедров какво да мисли и върши. Той е свободен човек, и има право на своето мнение и позиция. Дори ако са различни от моите.
Но се надявам някой път да разбере моята. Не непременно да я подкрепи или приеме. Просто да я разбере. Нека изборът си е негов.
Добре че при теб и при феята: http://noushawitch.blogspot.com/2009/06/blog-post.html
прочетох подобни постове. Като видях, за колко кратко време постът на г-н Бедров получи невероятно висок положителен вот се отчаях, че самоуважението ни като нация е минало дълбоко в зоната на отрицателните числа.
Бързам за работа и не прочетох какво е написал Бедров.
Но написаното от теб ме зашемети. Концентриран текс, съставен от сентенции. Поздравления!
Не допускам, че който и да го прочете ще има възражения, но знае ли човек? . . .
@Г.Гачев -ето, пак мантра:”Той е свободен човек, и има право на своето мнение и позиция”…
Няма да коментирам и аз изказването на този титан на интелекта , свободомислието и космополитизма…..Само се чудя, защо той и някои други като него , не отидат в любимия си Запад, както това правят някои техни сънародници, не толкова интелигентни, без блогове и пращат на бедните си роднини по някое евро….
Аааа-ха…Трябват и тук начетени хора,да работят “на полза роду” , особено, ако са си намерили добро местенце…Все трябва и интелигентни хора да се прежалят и да останат в тая дива ,азиатска провинция….
Впрочем ,вероятно сте чел и механика и знаете, че в една СИСТЕМА говорим за степени на свобода…та..свободен от какво и за какво?
(Естествено, че не може свястно да се отговори ,нали …….мнооого са си чесали езика (а и продължават) без резултат …Като в ония култов според мен български филм “Кит”
“Риба, ама …цаца!
-Е, цаца, ама…риба!
риба,риба—ама виж-цаца!
(и така диалога отиде към 5 минути…)
=============
И оная реклама: “Свободата Санчо……
-ама и салама си го бива ,ваше благородие….”
абе, мантри….
Радвам се, че имам съмишленици:
http://grigorweblog.wordpress.com/2009/06/03/%d0%bd%d0%b0%d1%85%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%be/
Прочетох позицията на Иван Бедров.
После прочетох коментарите под нея.
После пак я прочетох.
Елементарно мнение на личност с раздуто самочувствие. НА НЕГО му се виждало азиатско. (Къде е емотиконът за смях?)
Ама трябвало през цялата година да тачим Ботев, а не за две минути. Хм… Щом две минути ти се виждат много, байно, ти ли ще ми говориш за цяла година?
Останалото – защо за Ботев има, а за Левски няма – си е елементарен трик от рода на “Зайо, ти защо си без шапка?”.
Не съм чела другата статия, а и в момента ме мързи 🙂
Та исках да кажа – прекалено малко неща са останали, които да ни обединяват като нация или като общество, че да отрежем още едно. Вече не уважаваме нищо и никого, станали сме такива вглъбени в себе си егоисти, че лесно забравяме борбата и жертвите на другите преди нас. Поне веднъж в годината трябва да има нещо, което да ни напомни и да ни поразтърси от самозабравата.
А, и освен това – американците седят ли си на задниците като им свирят химна по стадионите преди началото на всеки бейзболен мач?
Eдна бивша приятелка ми разправя следната случка:
Преди десетина години и се случило да се разхожда из центъра на варна на 2 юни в 12 часа, и чула сирените да завиват. Града бил почити празен и имало нещо като мараня, та всички сирени се чували едновременно от всякъде, как една след друга се включват. В един момент цялата атмосфера била пропита с онова дълбоко басово виене, когато тя видяла група германски туристи в центъра на площада. Първо се спрели на място, после направили кръгче, сложили децата посредата на кръга и клекнали около тях, и така седяли докато минало. Доста се стреснали явно, но реакцията е по-интересна.
Подкрепям.
Тревожният вой на сирени разчупва похлупака, под който се намирам.
Напомня ми за миналото, за бъдещето, за искрици, които се борят с една мрачна бездна.
Много добре е, че ми нарушават комфорта.
Тъкмо щях да пиша, че писах същото по темата, и Божо е дал линка.
Радвам се, че мислят и други хора така, бях започнала да се отчайвам сериозно, особено след като сега надникнах и в коментарите към поста на Бедров.
Аз бих застанала зад твоята позиция с много по-голяма готовност, отколкото зад тази на Бедров, тъй като смятам, че способността да преживява благодарност (ако не е преувеличена, сковаваща и лицемерна) е важно достижение на човешкия индивид в хода на неговото индивидуално развитие. И ми харесва, че си избрал да видиш в конкретния въпрос, поставен от Бедров, смисъл от по-висок ранг.
В този ред на мисли, навярно неговата гледна точка е била полезна, за да се родят мислите, които сега прочитам при теб.
Времето между сирените сякаш лети. Добре е човек да спре за две минути да се огледа, да се види къде е, да си спомни къде е бил, накъде е тръгнал. Затова е хубаво да ги има сирените, ако въобще някой поставя въпроса.
Всеки скърби по различен начин. Той се определя от емоционалността на индивида. Българите сме от този тип хора, дето имат необходимост от оплаквачки на погребения и панихиди. За мен сирените на 2-ри юни винаги са представлявали оплаквачките. Имаме нужда от тях. Жизненоважна. Защото сме неблагодарен народ и трябва нещо да ни напомня, че малкото, което ни е останало не ни е дошло даром.
Американците не пускали сирени в деня на загиналите. Ама на американците раните са им пресни, от днес, не само отпреди 140 или 40 години…
Аз искам да помня. Не защото съм българка. А защото съм жива, защото ме има.
А аз пък онзи ден съвсем импулсивно под воя на сирените си представих иначе една невъзможна ситуация….Стоят Ботев и Станишев един срещу друг.Двама души от две епохи.Единият титан,другия малка дребна душа.И си помислих,че всъщност тази България я има заради Ботев,а не заради Станишев.
@Joro–има място за всеки..И за такива като Ботев, и като Бедров и като Станишев…и нея я има не заради, а въпреки, последните двама. …А за Бедров ,погледнах справката в Уикипедия….Бравос, кадърен младеж…Вероятно си мисли,че щом е поработил в креатурата на ЦРУ- “Свободна Европа” е дал ако не по-вече то почти колкото Ботев за свободата ни…
Е, аз уважавам делата на борците за свобода но не харесвам сирени, паради и манифестации.
прави ми впечатление, че политиците ни обаче много си падат по такива неща.
сигурно са големи патриоти…