Резултатите от евроизборите у нас са много интересни, и по тях има доста за коментиране. Само че ми се иска да ги чуя в окончателен вид. (Към момента, в който пиша това, има данни само от социологически проучвания – съществува вариант, при който окончателните данни могат да се окажат “леко” различни.)
Затова смятам да се отплесна към едно друго политическо събитие – речта на Барак Обама в Кайро. За тези, които не я проспаха, тя е тихомълком минала възлова точка в процеса на разрешаване на близкоизточния конфликт. (Казано иначе – влияе сериозно на вероятността ислямски камикадзета да загърмят и из София, примерно.)
Няма да я цитирам. Който иска, ще си я прочете. (Подсетка: внимавайте за дреболиите, и четете между редовете.)
Близкоизточният конфликт е важен за решаване за САЩ по една проста причина – заради близките им връзки с Израел той руши имиджа им в очите не само на мюсюлманите по света, а и на доста други хора. А във времена, когато еврото успешно изпробва мощта си, и Китай и Индия се превръщат в суперсили, моралното лидерство на САЩ е от ключово значение за запазването на влиянието им в света. Покажат ли се като морални – ще печелят сърцата, а оттам и умовете. Покажат ли се като застъпници на кауза, която повечето хора по света смятат за несправедлива – …
(Да, смятат я за несправедлива, и с право. Животът на обикновените израелци не е цвете, пред постоянната опасност от ислямисти-атентатори. Обикновените араби в палестинските територии обаче живеят почти като в концлагер – не ги избиват в газови камери и не ги морят с убийствена работа под строй, но оттам нататък животът им е ад. А изразът “като арабин в Израел” е оправдан синоним на брутална дискриминация на всички възможни нива, от правителствено до това на обикновените хора. Съжалявам, че трябва да го кажа, но каузата на Израел към палестинците не е справедлива. Най-меко казано.)
Единственият реалистичен начин този проблем да бъде разрешен е наред с израелската държава да бъде създадена и палестинска, където палестинците да могат да живеят на спокойствие. Докато това не стане, единственото им оръжие срещу Израел ще е тероризмът, и ако някой очаква да спрат да го използват, дълго ще очаква. (Атентатите, които евреи вършеха срещу нацистите, “тероризъм” ли се наричат, или “героизъм”?)
Като изключим някои крайни среди в Израел, всички са съгласни с това решение. Въпросът като начало е в какъв порядък да бъде реализирано.
Според мен единственият реалистичен начин то да бъде реализирано е като първо Израел направи доста и големи отстъпки. Причината е проста – към момента палестинците нямат централно управление, нито лидери, които да имат авторитет сред всички тях. Единственият начин да могат да направят отстъпки е като първо видят отстъпки, убедителни дори за толкова недоверчиви към Израел хора, колкото са станали те. Може да не е справедлив начин, но е единственият реално постижим.
Обама очевидно знае това. Затова следих внимателно речта му в Кайро – тя е послание колкото към мюсюлманите, толкова и към Израел. Основните ключови моменти в нея нямаше как да не са очевидни – интересни ми бяха дребните елементи.
Два от тях веднага ми направиха впечатление. Единият беше твърдото заявление на Обама, че той е християнин, ако и по бащина линия да е от род с мюсюлмански традиции. И второто, по-интересното – заявлението, че сегашното състояние в палестинските територии прави непоносим живота на мюсюлманите и християните там.
Какви християни ли?
Извън Леванта малко хора знаят, че значителна част от левантинските араби са християни. Най-известни са ливанските маронити и друзи, но не става дума само за тях. Около средата на 20 век към 40% от арабите в тогавашна Палестина са били християни. Оттогава много от тях са се изселили заради положението в арабските територии, но дори сега вероятно поне 5%, може би повече от палестинските араби са християни.
Натиск от страна на Обама върху Израел със сигурност би срещнал противодействието на силното израелско лоби в Конгреса на САЩ. То не е горещ защитник на израелските поселища на Западния бряг, но трудно би преглътнало създаване на независима палестинска държава редом с Израел, като се има предвид какви топли чувства палестинците хранят към еврейската държава. Действията на това лоби биха могли да блокират усилията на Обама да принуди Израел към отстъпки, и така да провалят опита му да постигне мир в Близкия Изток.
Израелското лоби обаче не би имало достатъчна тежест в Конгреса, ако не беше подкрепено от може би най-могъщото религиозно лоби в САЩ – това на християнските фундаменталисти. Заради библейските текстове, описващи евреите като “свещеният народ”, те неотклонно са подкрепяли всички действия на Израел срещу арабите. (Политиката на Буш-младши към Израел е определена от силните му връзки с точно това лоби.)
Тук именно Обама извади забравения от всички коз – сред палестинците има и християни, и те страдат от политиката на Израел наравно с мюсюлманите. С тази теза Обама се постави в роля, която американски президент не е заемал досега към палестинците – ролята на примерен християнин, защищаващ своите събратя-християни. Ако тя бъде раздухвана и напомняна достатъчно, християнското лоби в САЩ ще бъде сериозно затруднено да подкрепя действията на Израел; всъщност, може да бъде мотивирано дори да им се противопостави.
По този начин Обама може и да успее да преодолее пречките, и да постигне мир в Близкия изток – или поне да положи основите му.
(Не зная сам ли е измислил тази хитрост, или е някой от съветниците му. Всъщност, няма и особено значение. Прави ми впечатление, че този президент има на разположение добър мозъчен потенциал. Да видим ще успее ли да го превърне в резултати.)
Няма да е лошо да я преведете на български…Не всички можем да четем добре по редовете, камо ли между редовете на езика на новия господар..Освен това, в нашата демократична преса никой не го е направил…Както по време оно, ни се поднася само тълкувания, щото може би не сме дорасли и току виж ,някой си направил грешен извод…Както бръснаря Хаджи Ахил—“абе, ние с теб си знаем, ама на прост човек ,как да му кажеш?!”
Освен, че е тема №1 по западния печат и някое друго цитиране с недомлъвки-друго няма…
Вероятно, улисани в изборите не са получили демократични наставления свише..
Защото у нас на изток тема №1 може да е само как някой натаковал баба си, някой наръгал сина си и пр.
А иначе от това, което хванах -да , доста е интересно, в смисъл КОЙ го казва,….а това ,което се казва не е ново, поне за мен….
Оптимистично!
http://ruslantrad.wordpress.com/2009/06/05/feeling-the-hate-in-jerusalem/
Когато през 50-те години на 20-и век ООН постановява сформирането на държавата Израел, постановява и още една държава – Палестина.
Палестинските лидери обаче не приемат решението и заяват, че няма да го приемат, докато съществува Израел. Не става въпрос за недоволство от разпределението на земите да речем. Желанието им е да няма Израел.
Съответно, след като те не искат да имат държава, Израел заема отредените им територии.
По-късно ония се усещат, че май е трябвало да ги вземат тия земи, ама вече е късно. Израелците отдавна живеят там.
Така че за положението на палестинците вина имат техните вождове.
И не са само палестинските християни – има и най-различни други по народност християни там и те редовно са обект на атаки от страна на фундаменталистки настроени евреи. За тези хора (фундаменталистите) е от много малко значение дали си християнин или мюсюлмнин – отношението е като към по-нисше същество и това отношение се корени в религията, която не просто внушава а направо издига в догма “светостта” на еврейския народ. Това е дефект присъстващ във всички религии и това е което се забелязва и на други места по света – дали ще е Белфаст, дали ще е Бомбай или Белград – навсякъде религията е в основата на конфликтите.
Надявам се на промяна в американската политика по отношение на тази държава в която масово се нарушават човешките права, извършват се престъпления срещу човечеството и в крайна сметка се радват на безрезервна подкрепа от страна на САЩ.
Ако Щатите искат да имат някаква морална тежест и позицията им по отношение на човешките права да се уважава заради самата нея (а не заради военната сила която марширува зад нея) трябва да се отърват от този контрапример и да поставят отношенията си с Израел на рационална основа. Докато щатите подкрепят всичко което каже Тел-Авив без оглед на това доколко се разминава с морала и справедливостта, този конфликт няма да може да бъде овладян. В известен смисъл проблемът там е не толкова в близкия изток колкото във Вашингтон.
(До 2003 година Израел е най-големият получател на военна помощ от САЩ (изместен от Ирак в по-ново време). Става дума за 1-3 млрд. долара годишно.)
@Божо: –към казаното мога добавя нещо, което може би е малко известно, но не е за подценяване:
1948г-Както изглежда само др.Сталин като по-умен от много от държавните глави по онова време единствен най-правилно е оценил следвоенната ситуация и перспективите на един такъв ход, залагайки преди около 60 години в Близкия Изток (в това време все още с колониален режим) бомба със закъснител на “демокрацията” (в съвременния й смисъл, каквото и да значи). След гласуването в Политбюро на ЦК на ВКП/б/ за даване съгласие за създаване на Палестинска и Израелска държави и разрешаване на живеещите в съветските републики евреи да заминават за Палестина, Сталин казал :
-ОТ СЕГА НАТАТЪК НИКОГА НЯМА ДА ИМА МИР В ТОЗИ РАЙОН.
С други думи Сталин, постигнал е следното:
1.Освободил се по възможно най-елегантния начин от част от “избрания народ”.
2.Стимулирал процесите на деколонизация и политическо узряване на арабите.
3.Посял семената на раздора в западния “демократичен” свят и стеснил
потенциалния му периметър на действие.
Сталин може да е бил всякакъв, но че е бил стратег не може да се отрече. Гения добър, лош, харесван или отричан се остава гений..
“””””””””””””””””
Като заключение – Това “разрешение” е продължение на екстрадиането им още през 30-те години и разправата с Любавичките евреи (Любавиче- Украйна) в обвинение (забележене!)-сегрегация и нацизъм..
Впрочем, те не му простиха това и въпреки победата над нацизма в лицето на дясната му ръка Лаврентий Берия (познайте от какъв произход) му отмъстиха..
Но, това са подробности, които не са влезли в учебниците…а няма и писмени доказателства (дали?)
@Кръстю – Това беше важна добавка. Помня, съвременници на тези събития каваха, че още много преди да се създаде официално Израел, СССР е издигал лозунги “Да живее дефакто Израел” и подобни.
Сталин много бомби със закъснител е посял, които запалиха пожари горящи вече половин столетие.
Да, беседвал съм и аз с много хора на времето ..включително и с руски евреи. (по-точно евреин).
Друг интересен факт е, че Айнщайн е имал предложение за президент, но той сс присъщия си хумор тактично е отказал, забравих вече как…Но принципът на бумеранга в политиката е здраво заложен….Каква е по-голямата част от настоящите руски олигарси?! ….И да е пародията още по-пълна- “националиста ” -Жириновски…
Случайно, ще каже някой, ккадърни са си хората…..Ама както “Москва не вярва на сълзи”, така и аз не вярвам в случайности..ха-ха-ха…
@Божо: Моите впечатления от историята на нещата са по-различни. Може и да греша, де, но…
След смъртта на израелския президент Хаим Вайсман, Давид Бен-Гурион прави офицално предложение към Алберт Айнщайн да заеме този пост. Айнщайн отказва с думите: “трогнат съм от предложението на Израел, но със съжаление и прискърбие трябва да отклоня поканата”.