Наскоро под един от записите ми на политическа тема намерих коментар от Ани Илиева. Подобно нещо винаги ме радва – рядко е, а тя не само има дар перо, но и мисли оригинално, нешаблонно и нелозунгарски.
Няколко дни мислих как точно да й отговоря. Трудно се говори пълноценно с наистина интелигиентен човек. Опиташ ли, веднага виждаш колко много от думите ти, идеите ти, мислите ти са готови шаблони. Някои – общоизвестни истини, изтъркани от повтаряне. Други – паразитни словосъчетания, нахални мемета, успели да пуснат корен в главата ти. Прекалено лесно ставаш за смях. Не пред нея. По-лошо – пред себе си.
Но обещах отговор. Няма как.
Григоре, привет,
Много отдавна не съм ти писала в блога, но това не значи, че не чета. Чета и други блогове, повечето сега са на вълна политичност/аполитичност, “ще гласувам, защото…”, твоята метафора за примирените скотове и добитъците е особено актуална и се радвам, че имаш влияние. Ако някой заслужава да има влияние сред хората, това си ти. Във всеки случай, не ти пиша, защото имаш влияние, а защото си ми приятел и просто споделям мисли.
Аз ще гласувам.
Или може би няма да гласувам.
Всъщност не, ще гласувам. За БСП. Упражняваме правото си на глас, за да поемем отговорност, за да вземем бъдещето си в наши ръце, да спрем мафията, да променим обществото към по-добро. Успях ли да резюмирам точно идеята? Затова ще гласувам за БСП, за да поема своята отговорност, за да знам, че сама съм избрала Румен Овчаров, а не са го избрали вместо мен някакви червени бабички и мафиоти.
Дали пък да не гласувам за ДПС? Да поема своята отговорност, че те ме управляват, да знам, че аз съм си ги избрала, а не чужденци, изборни туристи и мафиоти? Обаче тогава кой ще поеме отговорност за БСП? Искаш ли ти да гласуваш за тях, за да си поделим двамата отговорността за нашето бъдеще?
Всъщност няма значение за коя точно разцветка на мафията ще поема отговорност. Защото аз не избирам. Избира МНОЗИНСТВОТО. Григоре, да ти изглеждам като някой от мнозинството?
Помня, че когато преди години си закупих легални майкрософтски продукти, всички ми се смяха и само ти не ми се смя. Може би на това дължиш съмнителното удоволствие да ги развивам точно тези мрачни мисли точно в твоя блог. Исках нещо, отказах да го крада, купих си го. Не разсъждавах върху глобалните корпорации и монополи, просто постъпих, както смятах, че е правилно. Случката все още се разказва като виц. Аз съм вицов персонаж. Бяла врана. Смешен клоун.
Не храча на улицата. Обръщал ли си внимание колко много храчки има по улиците? Аз забелязвам, понеже ходя много, редовно извървявам 200-300 метра до подлеза или до светофара, вместо да скокна като една козичка през мантинелата. Винаги, когато се кача в трамвая, дупча билетче. Когато тълпата ме смазва, когато не мога да се добера до перфоратора, дупча го щом успея да се добера. Понякога и на слизане. Наскоро една жена ми предложи нейното перфорирано билетче, казах „не, благодаря” и си перфорирах моето, а пътникопотокът се смя цели две спирки. Още ли ти изглеждам като някой от мнозинството?
Когато успея да седна в трамвай, винаги се намира някоя бабичка да ме вдигне. Не знам как ме усещат, обаче щом се качат, пооглеждат се и веднага изприпкват към мен. Скоро ще стана на 40. Това го разглеждам като метафора на обществото, в което живея. Обществото, в което бабичките, отиващи с трамвая да си налеят отнякъде туба с безплатна минерална вода, ме вдигат от мястото ми, за да седнат. Винаги им отстъпвам, ама винаги, те си го знаят, че. После започват да обясняват на пътникопотока как ходили на аудиенция при Царя и той им казал „Едно дърво не съм взел, госпожо”, ама лично им го казал. Може би трябва да гласувам за НДСВ? За да поема отговорност за царя. Макар че той царя няма вече нужда да се поема отговорност за него, той си пое, каквото си можа.
Мъжът ми, познаваш го, той също е много смешен. Най-смешна е обсесията му да кара винаги с точно разрешената скорост и да спазва всички пътни знаци. Всичките ни приятели се веселят с тази негова мания, дори онези, които познаваш. Най-смешно беше, когато го глобиха за неправилно паркиране. Беше случайно и бяхме спрели там точно преди секунди, но когато дойде полицаят, и направо му казахме данните си за акта. Бяхме нарушили правилата, глобяваха ни, всичко си беше на мястото, направо да се пукнеш от смях. Той се посмя, симпатягата. Аз много обичам катаджии. Радвам им се ужасно, искам да има много от тях на пътя и да пишат много, много актове, на всички. Можеш да разказваш този виц на познатите си, ще бъдат потресени.
Аз се потрисам, когато видя децата на пейката пред блока с бутилки и цигарки. Само аз се потрисам, никой друг около мен. Още повече се потрисам, когато видя децата на булеварда, дето размазват стъклата и фаровете на колите. Потрисам се, приятелю, най-вече на това, че никой друг на този задръстен булевард не е потресен. Знаеш ли защо не са потресени, защото това са циганета. Не деца, а мръсни циганета. Затова не се потрисат.
Ето на, реших да гласувам за „Атака”. Ще поема отговорност за тях и сама ще си ги избера, ще взема бъдещето в ръцете си и няма да съм аполитичен добитък, не да ми ги изберат някакви екстремисти, фашизоиди и мафиоти…
Добре, спирам с тия глупости и казвам направо. Смятам това с упражняването на правото на глас за мит. Този мит го произведоха политици, лидери на разочаровани електорати. Това обаче е само половинчат мит – да, има значение дали ще гласувам или не за съотношението на политическите партии в парламента, обаче съотношението на политическите партии в парламента няма да промени обществото, в което живея. Аз ще бъда винаги бяла врана и смешен клоун в това общество. Електоратите бяха разочаровани, защото лидерите ги бяха излъгали още преди това с мит № 2, който е вече цялостен и същински мит. Мит № 2 гласи: „Положението в обществото и държавата ни зависи от политическото поведение на хората.” Трябва да променим политиците, ако искаме нещо да променим. Ако от нещо сме недоволни, трябва да излезем на митинг и да заявим политическата си воля, като протестираме. Когато имаме проблеми, трябва да говорим с политическа реторика.
Григи, имам огромен проблем с обществото, в което живея. То не е гражданско общество, няма как да има гражданско общество, там където липсват граждани и има дефицит на градска култура. Къде да отида да протестирам срещу това и за кого да гласувам, за да се промени това? С каква реторика да защитя моята нелепа идея, че правилата и законите са над всичко, че те трябва да се спазват, без над тях да се разсъждава, че когато видиш пътен знак, просто трябва да го спазиш, а не да разсъждаваш дали е правилно поставен там? Защото оттам се започва, приятелю. От спазването на пътните знаци и от уважението към катаджиите започва промяната, която всички искаме.
Мит № 3 гласи: „Щом искаме промяна, то трябва да променим държавното устройство и политическите структури.” Или по-просто казано – ако никой не спазва законите, то тези закони трябва да бъдат променени. Като променяме лицата в законодателния орган. Наистина, звучи ли ти смислено? Григоре, мнозинството, което избира, има органическа неприязън към спазването на закони и правила. Мнозинството винаги ги заобикаля, ако има възможност. Мнозинството мрази данъчните и полицията. За мнозинството катаджията е естествен враг, с когото се надлъгваме и внимаваме да не ни хване, всички сме срещу него съюзени, светкаме си фаровете да се предупреждаваме, когато е на пътя. Ако все пак ни хване, отричаме до дупка и се караме. Ако не мине, гледаме да му набутаме двайсетолевка, за да не ни напише акт. Мръсни катаджии.
Тъпи държавни администраторки. Корумпирани прокурори. Продажни политици. Мафия. Беззаконие навред. Време е май да сменим правителството.
В социологията това се нарича Закон на Уилям Томас за самореализиращото се пророчество. Цитирам по памет и вероятно неточно: „Ако хората възприемат дадено явление като действително, то то е действително в своите последствия.”
Хората поставят знак за равенство между политици, съдии, полиция и мафията. Според г-н Томас това е действително в своите последствия. Ти предлагаш хипотези и сценарии, нека предложа и аз. Какво би било, ако всички уважавахме политиците и дълбоко вярвахме в тяхната непоклатима почтеност? Какво би било, ако всеки намек за непочтеност предизвикваше такава дълбока обществена потрес и разочарование, че съответният политик да подава веднага оставка и да не посмее да се покаже никога вече на улицата, камо ли в студиото на Бареков? Няма да правя спекулации, защото това не е възможно. Мнозинството няма да се потресе от беззаконието никога, защото е заето да пресече на червено и да избяга от катаджията. Или да чати в работно време и да чете блогове, докато му плащат да прави месечни отчети. Ето, изплюх камъчето. Григи, наистина ли сме различни от мнозинството?
Мога да пиша още дълго и да се аргументирам с цитати от етнолози и етнопсихолози, само че е безсмислено. Митовете никога не се рушат с приказки, по-силни са, затова са митове. Просто исках да вложа двете си стотинки по сметката на аполитичността. Очевидно съм силно аполитична, щом не съм убедена дали трябва да гласувам. Може да гласувам, а може и да не. А ти си свободен да ме оцениш като гражданин и като човек във основа на това дали упражнявам правото си на глас. Обаче ако още някой ме нарече примирен скот и добитък въз основа на убежденията ми, ще гласувам за БСП, наистина. Все някой трябва да поеме отговорност за цялата лудница.
Да, Ани. Не ми приличаш на някой от мнозинството. Заради нещата, които разказа за себе си. И другите, които уж не са за теб. И затова как ги написа… И заради каквото съм видял от теб. И чул за теб. И прочел от теб. Не си някой от мнозинството.
Искам да ти отговоря както трябва. Не мога. Опитам ли, в ума ми свири стогласен орган. Как да го вкарам в постната редичка букви, без да стане на самотен пискун?… Майната му. Да става каквото ще.
Правилата и законите са, за да се спазват, казваш. Съгласен съм. Не ми е приятно да чакам на светофара пред пустата улица. Но осъзнавам, че постъпката прави навика… Трябва да се спазват.
Не, не съм съгласен. В Китай е задължително, по закон, на компютъра ти да има филтриращ софтуер. Който да следи за вредни интереси, и да съобщава за тях на когото трябва… На много места има подобни отвратителни закони. Не трябва да се спазват.
Всъщност, не знам съгласен ли съм. Скоро ме спряха катаджии. Карах с ужасно превишена скорост. Пуснаха ме моментално, в нарушение на правилника. Една моя роднина е още жива – успях да стигна навреме… Преди три години НСБОП затвори електронната библиотека на слепите, била нарушавала авторски права. Законът се оказа на страната на слепите, но НСБОП – на страната на праводържателите… Трябва ли да се спазват законите? И правилата?
Един от любимите ми герои е Тери Пратчетовият Сам Ваймс. Той прави каквото му е по силите в един несъвършен свят, и нарича това “спазване на закона”. Аз го наричам донкихотщина. Или “моята глупост”, с нахалната претенция, че също я върша. Очевидно и ти го вършиш. Както и да го наричаш.
… И двамата имаме проблем с обществото, в което живеем. Това не е общество на граждани. И на селяни даже не е. На добитъци е. Нека идем някъде, където обществото е друго, и няма добитъци.
Примерно във Франция. Там се опитаха да наложат закон, дето беше гаден за младежите, и един милион излязоха на улицата, и законът беше отменен… Един милион. От шейсет. При положение, че младежта ставаха едва ли не роби. Да, французите са по-добре от нас… С твърде малко, за да си струва да ида там.
Може би в САЩ. Там натискът върху политиците, и защитата на своите интереси е още по-агресивна. Всеки знае, че не си ли пази зелника, му го изяждат веднага. Но оставиха Буш-младши да им оплюска зелника до трохичка. Да ги превърне в почти същите добитъци като тук… Не, благодаря. Не искам и там.
Няма ли някъде, където да няма добитъци?…
… Отплеснах се. Няма повече. Обещавам. Сигурно ще го наруша още в следващия абзац.
Тарикатлъкът на дребно е загубенящина на едро. Писал съм го тук… не знам колко пъти. Шуробаджанащината. Келепирджийството. Далавераджийството. Будалкането. Хората го знаят. Иначе нямаше да има изрази като “широко скроен” и “дребна душица”. Знаят, че вземането и даването винаги са в баланс: когато вземаш, без да даваш, всъщност даваш от това, което си отвътре; когато даваш, без да вземаш, получаваш отвътре. Защо тогава са тарикати на дребно?…
… Уилям Томас е прав. Създадем ли мит, че политиците са непоклатимо почтени, всеки намек за непочтеността им ще се възприема с такъв потрес, и ще предизвиква такава реакция, че непочтеният политик ще си подава оставката. Хайде да го създадем!
Само че как, когато всеки вижда политиците ни? Българите са добитъци, но не идиоти. Ще станем герои от вицовете. Но от тези, от които ще те е срам да си им герой… Как да създадеш мита, че полицията е почтена, когато тя не е, и всички го виждат? В Англия има такъв мит. Само че е не мит, а истина. В Швеция – също. Хората не искат да изпълняват, без да разсъждават. Искат да свалят шапка на който го е заслужил. И тук вече съм с тях. Въпреки че плюят по улиците.
… Какво да правим тогава? Винаги ще бъдем бели врани, клоуни. Можем ли да направим въобще нещо?
… Когато се върнал от пътешествието си, Колумб бил наклеветен и затворен във висока кула. Един ден го посетил клеветникът и му поставил някакви условия. Колумб ги отхвърлил. Клеветникът се изсмял и казал: “Ти си идеалист. Мечтател. Такива като теб никога не постигат нищо.” Колумб му показал през прозореца града с катедралите, домовете и търговските улици, пристанището, градините и нивите наоколо и отговорил: “Виждаш ли наоколо нещо, което да не е било създадено от идеалисти и мечтатели? Посочи ми го.”
Виждам колко храчки има по улицата. Но и паважа и тротоара й, правотата й, посадените дървета, сградите отстрани. Как понякога някой я чисти, ако и рядко. Как в мокро време не е кална. Как по нея минават удобно пешеходци и коли, срещат се влюбени, играят деца… Как “бели врани” и “клоуни” са я мечтали, и реализирали. И как те, или наследниците им я метат и поддържат, а тези, които са ги осмивали, или наследниците им плюят и хвърлят боклуци. И как това ще продължава и занапред. Плюнките ще ги има. Улицата – също.
Възмущавам се от плюещите, цапащите, рушащите. От безразличните най-много, те са торът, от който никнат плюещите. Но си мисля – трябва да съм им благодарен. Не съм щастлив да го призная, но плюнките и боклуците им са, които са ме научили колко е хубаво и важно да е чисто. Те удобно са поели ролята на отпадъка, и с това са се опитали да ме научат да не бъда отпадък. Без тях нямаше да съм това, което съм. За теб не зная, но може би също.
Защо ти е да си бяла врана, Ани? Смешен клоун? Виждаш го. Разбираш го. Защо тогава дори за малко не се отказваш от него?… Не зная за теб. Знам за себе си.
Дали вътре в мен е чисто, свястно и богато ми е много по-важно, отколкото дали около мен е. Около мен-то е, което ще ми сервира за вечеря луксозно ястие или сух хляб. Но вътре в мен-то е, което ще направи за мен вечерята вкусна или не, каквато и да е. Външното определя дали ще нося луксозен костюм и ще карам Майбах, или ще нося протрити дънки и ще се возя в трамвая. Но вътрешното е, което ме кара да се чувствам пълноценен човек, който струва сам по себе си, или недоразумение, което струва колкото има. Погледни някой, който се фука с каквото има, и ще видиш колко добре знае колко всъщност струва. Не, благодаря. Не ща да съм господар на света, ако ще съм роб на комплекс за малоценност.
Където и да отидеш, няма да намериш общество от себеподобни. Поне аз не зная място, където активните, творящите, мислещите да не са малцинство, а добитъците – мнозинство. Но където и да отидеш, ще никнат катедрали, и домове и улици, и пристанища, и ниви и градини, или каквото друго мечтаеш, а идеализмът му докосва околните.
А мнозинството ще ти се смеят. Ще те изкарват бяла врана, и клоун. Винаги са се смели. Ако знаеш само какъв кикот е паднал, когато един е слязъл пръв от клона на земята. Другите направо са изпопадали от клоните, от смях. Така сме слезли от дърветата, ако не знаеш… Повече са се смели единствено на този, дето пръв е овладял огъня. Като са го гледали как се пари, и пърли, и охка, сигурно са измирали от хилеж, и той е трябвало често-често да си търси ново племе, за да не стои сам… Другите винаги ще се смеят. Ще те спре ли това да бъдеш себе си?
Не вярвам. Мисля, че ще продължаваш да спазваш правилата. Или каквото друго ти диктува онова усещане, което шепне на теб, че си истински човек, а на келепирджиите и далавераджиите – че са балони, въздух под атмосферно налягане. И когато видиш някой от тях в луксозната му кола, ще свеждаш очи, а той ще вирва нос. Само че на вечеря на теб и сухият хляб ще ти е сладък, а той ще има нужда от още по-скъпо пиене, за да удави гласчето отвътре, което му припомня колко малко струва.
Понякога ще срещаш хора, които по-ясно усещат, че гласът отвътре ти казва не същото като на тях. Повечето ще ти се смеят. Пред всички останали. Зад гърба ти, или и пред теб. Но тайничко ще се питат защо ти си личност, а те май по-малко. Тайничко ще те следят и обмислят, и ще търсят какъв е номерът.
Някои няма да издържат, и ще те питат. Доколкото те познавам, ще им го обясняваш, човешки и топло. Някои ще разбират. Други ще продължават да се опитват. Някои от неразбралите обяснението и от непопиталите ще успяват да разгадаят номера.
От тях някои ще го копират, колкото и както умеят. Други няма да искат, поне докато не видят как успелите да го изкопират също ги карат да имат нужда от още луксозно пиене. И ще започват да се учат пък от тях. От когото могат да го разберат.
И така, с времето присъствието на същността ти ще учи околните да не бъдат добитъци. Пред другите ще ти се смеят, но тайно ще те копират. Докато не се научат да не са келепирджии и далавераджии. Кой колкото може. Точно както са се научили да ходят по земята, да използват огън, да живеят в градове, да строят пристанища и да обработват ниви и градини. Да не пребиват друговерците с камъни. Да се мият. Да ги е грижа за приятелите, дори ако ще пострадат заради нея…
Да, Ани, ще се научат. Не веднага. Отнело им е хилядолетия – не, стотици хилядолетия – да се научат, че с подходящи грижи и внимание проказата, LCC-то, маларията, крастата и развалените зъби могат да бъдат оправени. Научили са се, като са виждали как други, идеалисти и мечтатели, са оправили от тях себе си. Отначало са им се смеели, но после са се усетили, че да си здрав е по-хубаво. Ако и проказата да си има предимства – грабителите те избягват, раните не те болят… Та чак са почнали да гледат накриво на прокажените и краставите, които не се лекуват…
Келепирджийството също е проказа, само дето удря ума вместо тялото. Излекуваме ли се от него ти, аз, още някой, другите ще ни видят. Отначало ще ни се смеят до посиране. По някое време обаче ту един, ту друг ще започнат да забелязват, че да не страдаш от тая проказа е по-хубаво. Въпреки че и тя си има предимствата… И ще почнат да се лекуват от нея. И от другите болести, които удрят в ума. Чак сигурно ще почнат някой ден да гледат накриво на тези, които не се лекуват.
Да, Ани. Не сме от мнозинството. (Поне ти – за себе си ме е страх да го кажа.) За щастие. Защото аз не искам да съм от мнозинството, поне не от това мнозинство. Предпочитам да съм от тези, на които то се смее. Защото в същото време тайничко се учи от тях. Например да има достойнство, и да не иска далавери и келепири. За да има очи и гръбнак да не търпи политиците, които го грабят. С или без митове, че са безгрешни.
… Същото е и с гласуването, ако изобщо му е мястото тук. Това за аполитичността ти не го вярвам, познавам те. Не знам за кого ще гласуваш. И не е моя работа. Но не те виждам да идеш в изборния ден за риба. Точно както не те виждам да спреш да пишеш.
(Да, на файлове може да няма нови разкази. Но знам какво изпълва сънищата ти нощем, ако и често да не го помниш. Познавам те достатъчно добре – ти не можеш да не твориш. Сдържаш ли го денем, насъбраното ще се излива нощем, в съня ти. И ще се раждат нови разкази, за да изчезнат при гласа на будилника. И да се върнат отново някоя нощ. За да ти припомнят, че може да си от кал, но тя е от звезден прах.)
… Направо съдрах обещанието да не се отплесвам, някъде далеч по-горе. Изтрих повече от девет десети. Пак остана прекалено много. Стига толкова.
Pingback: “Мръсна работа” « Галерия на усмивките
Григоре, ти си поет. 🙂
В нашата култура, и не само в нашата, това еднозначно означава – луд.
В нашата култура обаче, само в нашата, “луд” еднозначно извиква митологемата за Мунчо.
Не за Дон Кихот, а за Мунчо. Културни специфики, кво да ги правиш.
Наскоро един изключително интелигентен човек ми каза, че имам лошия навик постоянно да провокирам хората. Това е лошо наистина, защото предполага, че се поставям над другите, че се мисля за много умна и задавам провокиращи въпроси, на които предварително знам отговора. А това не е съвсем така, защото точно тия провокиращи въпроси аз съм задала най-напред на себе си и не съм намерила отговор, затова продължавам да питам, други хора, които смятам за по-умни от мен, с надеждата те да ми го подскажат.
Не знам дали съм по-добър човек от другите, не знам изобщо дали съм добър човек, макар че с предишното си изложение оставих впечатлението, че се смятам за по-добра от другите. Знам, че това е лошо, и признавам, че беше провокация. Задавах въпроси, на които не знаех отговора, и все още не го знам. Както виждаш, това не ме прави по-умна, а само нездраво любопитна.
Има един французин Пиер Бурдийо, социолог на културата, писал е сумати умни неща за интелектуалците и интелектуалните елити. Чета го и почти го разбирам. Когато стане дума за интелектуални елити обаче, знам ли защо, не се сещам за него, а за Иван Хаджийски. В недовършената си трета част от народопсихологията си Хаджийски има едни кратки и разхвърляни бележки, които, знам ли защо, ме впечатлиха повече от стройните и супер умни трудове на споменатия французин. Ще преразкажа набързо кое ме впечатли:
Става дума за българските студенти. Отиват те да се образоват у Немско, да речем. И там четат. Четат със същата упоритост и всеотдайност, с която дядовците им са си орали нивата. Четат Ницше. Цялата класическа немска философия четат, но най-вече Ницше. Попиват като гъби, а после се връщат у дома. У дома е в Трявна. Или Котел беше, все тая. Връщат се при бащите си еснафи и полуграмотните си майки, при братчетата с кърпените гащи, завързани с връв, и при годениците си, които не смеят да вдигнат очи и да ги погледнат, че е срамотно. Сядат на софрата младите ницшеанци, върху сламата, а бащата благоговейно чете Отче наш над сухия хляб и главата лук, това ядят, защото всичко, което е можел да отдели човекът от залъка си, го е прежалил, за да изучи сина си и да го превърне в убеден “свръхчовек”. После се събират в кръчмата, говорят си за Ницше и пият, за да удавят и те не знаят какво, а като се напият, тръгват да се прибират. Лази младият интелектуален елит из тревненските сокаци, блъска се по дуварите, да стряска кучетата и бебетата и да скандализира порядъчните хора. Схващаш картинката.
Сега знам, че пак оставям впечатлението, че симпатизирам на тези самотни ницшеанци отпреди сто години, че се идентифицирам с тях, че се смятам за духовно извисена и поради това неразбрана, но само ако знаеш колко това не е вярно! Много по-симпатичен ми е бащата еснаф. По-близък ми е, защото го разбирам по-добре. Защото неговата философия е простичка, защото истините му са безвъпросни, а животът му е семпъл като Отче наш. В случая бих предпочела да съм него. И цялата тази слъзлива носталгия, която демонстрирах току-що, е пак провокация, пак към мене си. Наскоро провокирах с бележките на Хаджийски за българските ницшеанци един много млад, много умен човек, а той ме попита: “А не е ли това съдбата на мислещите хора по света, винаги и навсякъде?” Явно не само аз обичам да питам…
Хайде да се върнем на предизборната реторика, аполитичността и добитъците и да се провокираме там, че е по-лесно. Напълно способна съм да гласувам за БСП. Защото съм човек с леви убеждения, вярвам в социалната идея, в необходимостта обществото да се грижи за социално слабите си. Обаче знам много добре, че ще съм единствената гарга, бяла или черна, няма значение, все едно рошава, която би гласувала за идея. Мнозинството ще гласува за БСП, защото си иска обещаните двайсе лева към пенсията. Способна съм да гласувам и за ДПС, защото това е движение за права и свободи, нали така, а пък не виждам как някой ще ме убеди, че правата и свободите на гражданите са нещо лошо или ненужно в едно общество. Мнозинството ще гласува за тях, защото е пряко свързано с интереси в приятелските им кръгове. Напълно убедено и съзнателно бих избрала и Костов, защото разбирам крещящата нужда от свястна икономическа политика. Само че мнозинството не гласува за Костов заради това, Григи. Мнозинството ще избере Костов, защото мрази комунистите.
Колко казваш, че бяха гласовете за Зелените последно? Запомнила съм някаква цифра от нула цяло и седем. Това са хората, на които им пука за чистотата и природата. Цифра, пренебрежимо малка дори в математиката.
Наскоро един млад шведски политолог ми разказа друга любопитна история. Някога, сам пресметни преди колко години и векове, когато се създала младата американска демокрация, шведите изпратили специален човек там, за да я изучи. Да разбере как работи демократичното общество и дали случайно пък не е нещо хубаво и полезно. Тази история толкова много ме провокира, че още не мога да се освестя. Ти успяваш ли да го осмислиш? Да смелиш преди колко време шведското общество се е заинтересувало от Идеята?
Не знам какви ще бъдат резултатите на изборите. Твърдя обаче, че тези резултати ще отразят съвсем точно и пропорционално нагласите в нашето общество. Ще можем да преброим точно колко хора у нас искат по-високи пенсии, имат интереси в приятелски кръгове, колко хора мразят турците и циганите и колко мразят комунистите.
Моля те, убеди ме, че не съм права. Много те моля.
Ани, ако имах Вашето дар слово, бих написала точно това, което сте написали Вие. Не съм съгласна само с твърдението, че мнозинството от хората, които гласуват за Костов, го правят, защото мразят комунистите. Това не е вярно, повечето хора, които аз познавам и гласуват за Синята коалиция /както и за Зелените/ го правят, защото обичат нормалното, защото вярват в доброто и в силата на добрите намерения, които могат да превърнат желаното в реално. Това са в по-голямата си част фанатични оптимисти, а не хейтъри. Поне тези, които аз познавам, харесвам и уважавам.
@Григор–ще ви разочаровам, но съм разочарован от отговора ви. Това си е мое мнение, разбира се и не следва да е еталон. ..Има голяма разлика между интелигент и интелектуалец .И друго- самите съвременни еволюционисти на този етап ПРИЗНАВАТ, че няма никакви сериозни доказателства за тази теория, но алнернативата е да признаят наличност на Бог, а НЕ ТРЯБВА
(Забравил съм кой точно го казва, но мога да го намеря. Не мога да помня всичко, а и не трябва)
И продължавате да да вате пример с нищо незначещи шаблони ,за слизане от дърветата и насмешка на другите и най-несъстоятелното- да защитавате нещо толкова нелепо- еволюцията на ЧОВЕЩИНАТА…,като следствие от научно-техн. прогрес..Ако те фраснат с боздуган може и да се оправиш, но с атомна бомба- няма начин, даже поколенията ти ще имат поражения, ако по някакъв начин преживееш ..това е много хуманно и демократично, нали?! Има ло хапчета за много работи..има, ама у нас в ХХІвек има хора, които умират ,защото не могат да си ги купят.
Във връзка с писаното от опонентката ви ми дойде на ум един цитат от С.Радев- “Строителите на съвременна България”- там ,в нар.събрание са се делили на “стари” и “млади”- точно тия, изучили се в чужбина- та един стар се обръща към млад: (по памет)–“Като не ти отърва господинчо, хващай си капата и обратно у Франца..Ние тук държава ще правим, не шантан”
видяхме, обаче каква държава стана..
“””””””””””””””””””””””””””””””””””””””””
Тук ще приложа един цитат от една книжка, която нашироко съм представил в моя блог , с цел не самоизтъкване (както си мислят някои), а защото е по-добра илюстрация от вашият пример с “маймуночовеците”:
“…В специализираната палеонтологична литература преобладава становището, че досега не са намерени доказателства от вкаменелости, представляващи преходни форми между маймуна и човек. В подкрепа е и фактът, че между маймуна и човек съществува непреодолима генетична бариера, както впрочем и между всички останали биологични видове. Човекът винаги е бил човек и маймуната винаги е била маймуна. Няма обективни доказателства за еволюцията на човека от маймуната или от някой друг животински прародител…
– – –
Днес на много места в света (Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и т.н.) живеят диви племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описания в учебниците начин на живот на т.нар. „пещерен човек“. Но днес никой не счита тези диви племена за по-нисш стадий от развитието на човека или за по-малоценна човешка раса. Единственото обяснение е, че в резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелектуално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело до израждане и постепенно изчезване на някои от тях. Днешните диви племена не се разглеждат като същества, достигнали определен етап в еволюцията на Homo sapiens, а тъкмо обратното — стигнали са определен етап в деградацията (инволюцията) на човешкия вид. И с основание мнозина учени палеонтолози си поставят въпроса: дали и някои от вкаменелостите нямат такъв произход?”
………………………………………….
откъс от книгата “Еволюция, или сътворение” -проф.д-рД.Свиленов, инж.П.Щуцер—изд.”Слънце”-2006г
Демокрация + липса на морал = анархия. Добре, че на запад са си построили демокрацията по време, когато католицизма и протестанството са били много силни. Ако сега започваха щяха да бъдат като нас…
@Ани Илиева
защо не погледнеш още веднъж историята за Гоше Мързело….
И що за странни разсъждения
“Колко казваш, че бяха гласовете за Зелените последно? Запомнила съм някаква цифра от нула цяло и седем. Това са хората, на които им пука за чистотата и природата.’
Има много хора, на които им пука за природата, но не галсуват за зелените, защото не са убедени, че ще са полезни за управлението. За съжаление представителите в публичните изяви им демонстрират наивност, арогантност и недозрялост, така че с нищо не допринасят за подобна убеденост.
“Способна съм да гласувам и за ДПС, защото това е движение за права и свободи, нали така, а пък не виждам как някой ще ме убеди, че правата и свободите на гражданите са нещо лошо или ненужно в едно общество”
За 20 години мисля, на всеки стана ясно, че ДПС има общо с правата и свободите колкото инквизицията с милосърдието.
Май зелените ще са много по-близо до правата и свободите от дпс…
За “грижата за социално слабите” просто нямам думи.
Въобще правиш ли разлика между имената и декларирани позиции и реални действия на една или друга политическа сила?
@mick –точно! Истински атеизъм НЯМА. Тези, които се водят атеисти са всъщност по-вярващи от вярващите, защото са принудени да вярват в разни еволюционни глупости от няма и къде. но това не е най -лошото. По-лошото е че се кланят единствено на Мамона…Докато в другите общества работите са се “ошлайфали” в продължение на около два века, то при нас стана скок от войнстващия атеизъм, подклаждан 50 години , по-точно наложена нова религия-вярата в някакво “светло бъдеще”- направо в бясното натрупване на капитала…дивия капитализъм, така майсторски описан в “Рагтайм” на Е.Доктороу- отнасящ се превъзнасяната от нас Америка в началото на ХХвек. …И ако тогава е имало известен християнски морал, то сега е манджа с грозде
@Божо –напълно подкрепям забележите ви към Ани Илиева, но не мога да разбера какво толкова скрито послание намерихте в иначе чудесния разказ за Гоше мързело….Той си е завършен калпазанин, лайнодушен, както уточнява г-н Гачев, мързи го дори едни пари да вземе, но той ли е най-големия проблем на селото?!” Стадо без мърша не може”, дето се вика..Всяко село си има най-малко по един Гоше, един идиот …е, и по един Боре.
По крайностите ли ще съдим за масата?!- Такива като Гоше са вредни само за себе си, е и за майка си примерно. …Не са се юрнали като нашите калпазани да стават политици…то и да крадеш се иска поне малко да си работлив.
Гоше си е обобщен образ на наш сънародник, който от десет кладенеца носи вода, само да не свърши нещо.
Мога да цитирам някои статии в блогове, в които авторите надълго и нашироко мелят празниприказки само и само да се оправдаят, защо ще идат за гъби в деня на изборите, но да не намесвам в дискусията хора, които не присъстват.
@Кръстю “еволюционните глупости” не са въпрос на вяра, а на наука.
Което не пречи да има религиозни учени.
Едното и другото нямат общо.
@Божо- наука ли?!- и кога и как науката е доказала произхода на човека?!….или сносно е обяснила произхода на живота изобщо? Ето, че и вие се хващате за шаблона
Впрочем проф.д-рД.Свиленов добре ги разяснява тия промлеми в книжката си “Сътворение или еволюция”, която е 80%поместена в блога ми и при желание и време може да прегледате. няма смисъл да водим полемика тук.
ами още 50-те години на 20-и век.
с развитието на генетиката.
А за теорията на въпросният доктор само това изречение “Дарвин и неговата еволюционна теория” е достатъчно да се разбере, до къде стигат познанията му.
Дарвин не е създал еволюционната теория 😉 Била е вече създадена по негово време.
Какво точно е създал той, лесно може да научи човек, ако иска.
@ Божо: Благодаря Ви, че ми обяснихте за политическите партии. Между другото, пропуснахте да ми обясните за Костов.
Благодаря Ви също така, че ми помогнахте да осъзная една огромна грешка. Чисто риторическа грешка. Подборът на споменаваните от мен политически партии не трябваше да е БСП-ДПС-Костов-Зелени, а трябваше да бъде БСП-ДПС-НДСВ. Щях да получа съвсем точно, каквото си търся и поуката ми щеше да бъде много по-значима.
@Божо- прочетете темите от началото -много добре е описано всичко…преди това изречения има много, не ми се вярва да сте прочели всичко за 15 мин. започнете от началото, ще ви бъде интересно ввервайте ми.
@Божо—“..Днес еволюционната теория се поставя все повече под въпрос от много учени. Признава се, че тя не се изгражда на доказателствена научна база, а представлява философски начин на мислене(!!!). Повечето от факторите, върху които се гради, се приемат apriori като установена даденост, без да се търси научен потвърдителен материал. Това е дало основание на някои учени да признаят, че „нито един път Дарвиновата еволюционна теория не е доказана било експериментално, било чрез научните факти“ (M. Denton: „Еволюцията – теория в криза“,1985).
@Кръстю – всъщност искам да кажа, че по-добре идеали в светлото бъдеще, отколкото нищо. Освен това според мен, демокрацията е много неустойчива система, просто защото не създава морал, а обратното разгражда съществуващия – прекалено много се обръща внимание на индивидуалността и малцинствата. Освен това прокламираното “върховенство на закона” се връща обратно – до един момент работи добре, но след това се изражда: ако не си осъден не си престъпник – и всички стават специалисти по заобикаляне на законите. Предишните системи – Монархия, тоталитаризъм, са разбрали, че само на закони една държава не може да се гради, трябва в нещо хората да вярват, за да не е необходимо законът да се налага със сила – т.е. трябва да има самоконтрол от страна на гражданите. Е тук идва или идеала за светлото бъдеще или християнството със своите 10 божи заповеди, или исляма.
@mick–http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=25825
@Божо—Когато мислим за удивителната целесъобразност на света, отново достигаме до същия основен въпрос: Кой създаде този така сложен свят- Бог или случайността?
Въпросите за случайните явления се разглеждат от един раздел на висшата математика наречен “Теория на вероятностите”. Едно основно правило на “Теорията на вероятностите” гласи: “Колкото едно явление, или един процес са по- сложни, толкова вероятността да произлязат случайно, става все по- малка.”
Ето един пример: Поставете пред маймунка пишеща машина и оставете да удря по клавишите. От тридесетте букви на нашата азбука, на листа ще се получат много случайни съчетания на буквите. Маймунката няма разум за да пише. Тя ще трака и всичките й удари ще бъдат случайни. От случайното съчетание на буквите, на листа ще се получат много прости думички – “не”, “да”, вероятно някога “има” или “няма”, но това са най- простите възможни съчетания. Повече от това случайно никога няма да стане. Може хилядолетия да трака по клавишите на пишещата машина, никога няма да се получи: “Настане вечер- месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми- вятър повее. Балканът пее хайдушка песен.” Ботевото стихотворение- записано със златни букви в Сорбоната, в Париж. Това е върхът на човешката поезия. Можем да се гордеем, че е написано от българин.
Щом предпочитате да вярвате в случайноста, ваша воля, но съгласете се, че да се толерира една хипотеза за сметка на друга, меко казано не е етично.. Мога да ви затрупам с примери…но .
@Кръстю – това за липсата на доказателства и за многото учени отхвърлящи еволюционната теория е само в главите на креационистите,
които въобще не са толкова много, нито до сега са успели да представят креационизма като научна теория. За сметка на това непрекънато се откриват все нови и нови доказателства в подкрепа на тази теория.
“фактите” в тези книжки са опровергани многократно от уважавани представители на научната общност, ако наистина желаеш, би могъл да намериш публикациите сам
освен никой от атиестите не казва че не вярва в нищо, това което се твърди е че не вярват в съществуването на бог(ове),
това че една и също дума “вярвам” се употребява за различни по същество неща не е повод да злоупотребяваш, нито да обиждаш хората.
аз вярвам, че утре няма да вали сняг в София…. това обаче не ме прави “вярващ”, нито пък разколебава убедеността ми че не вярвам да съществува дори един мъъничък бог, примерно на махмурлука
@Кръстю: По въпроса за еволюцията и креационизма… аз лично знам достатъчно, за да кажа с чиста съвест – креационизмът е в най-добрия случай wishful thinking, а в най-честия злокачествен идиотизъм. От този, дето казва: “Тук няма стена!”, тръгва напред, блъсва се в стената, пада, разтрива си цицината, става, пак казва: “Тук няма стена!”… и така, докато не умре от напукване на черепа или старост. Осъзнаването, че стената я има, и е там, е изключено по дефиниция, независимо от броя и размера на цицините.
Бих обяснил много подробно защо точно креационизмът е религия (в най-лошия смисъл на думата), маскирана отгоре-отгоре като наукоподобие, а еволюционната теория е непоклатим факт. Правил съм го много пъти. Не съм видял креационист, който да не твърди, че е отворен за истината, но да не е непробиваем за колкото и да било неоспорими аргументи. Затова ще приключа този разговор със съвет да се лекувате, по възможност спешно. Искрено съжалявам, че звучи брутално – повярвайте ми, съвет на добронамерен приятел (и лекар) е. За вас си е, на мен не ми пречите.
@mick: Нямаше да бъдат като нас. Съвременна Западна Европа, Япония и Австралия са до голяма степен продукт на влиянието на Щатите. А те са продукт на това, че са ги направили предимно хора, които са се вдигали на другия край на света, за да живеят по-беден, но по-свободен живот. Може сега вече положението да е много по-различно, някой път ще напиша защо – но са създадени от такива хора, и затова са такива, а не защото са били католици или протестанти. Немалко са били евреи, например, пак немалко са били мюсюлмани или атеисти…
@Божо: Ани има предвид съвсем друго – уви, твърде фино, за да мога да го дефинирам точно на уморена глава. А с Кръстю, уви, ще да е безсмислено да се спори. От креационизма човек се излекува малко след като се излекува (спонтанно) от бяс или чума. И при тях поне си умира в що-годе реална преценка за действителността… Жалко. Иначе изглежда свестен и читав човек.
@Ани: Няма да те убеждавам, че не си права. Защото си права.
Ние мразим какво ли не. Мразим Костов, защото. Мразим БСП, защото. Мразим ДПС, НДСВ, там който още, защото…
Само че не, не си права. Ние мразим Костов, защото има защо. Мразим БСП, НДСВ, ДПС и прочее, защото има защо. Може да са ни излъгали, че нещата са така, и всъщност да няма защо. Само че в рамките на света вътре в нас има защо. Затова мразим този или онзи.
Да, защото Костов (Станишев, Доган, Симеон…) се е уредил, а ние не сме. Той е успяла мижитурка, ние сме неуспели. Черни сме.
Но и защото Костов бая окраде, а Станишев и Доган, и особено Симеон го сложиха в малкото си джобче. Защото децата в домовете за сираци само дето не проядоха хлебарки и плъхове. Чак дотам повечето от нас нямаше да успеят. Не сме толкова черни.
Или сме? Ако не сме безупречно бели, значи сме черни?…
… Стига съм говорил от чуждо име. Време е да обърна своите джобове.
Не мразя Костов. Но бих го допуснал в управлението само защото е единственото силно лекарство срещу чумата на корупцията, което имаме. Има ужасен куп странични ефекти, заради които не ща да чуя за него. Не “аз, абстрактният българин” – аз, конкретният.
Не мразя и Станишев. Ако се наложи да се ръкувам с него обаче, сигурно бих се измил после поне пет пъти. И поне към момента не бих го пуснал обратно на власт за нищо на света… А сигурно почти всички читатели на блога ми ще се закълнат, че го мразя. Не го мразя. Дано живее дълго и щастливо. Просто не го искам за държавник на държавата, в която живея. И на никоя друга, защото и там ще има хора.
Доган, Симеон, Яне Янев, Волен Сидеров… Не мразя никого от тях. Като се замисля, не знам дали някога някого съм мразил, изобщо. Винаги описанието на омраза ме е оставяло озадачен – не мога да го оприлича на нищо, което помня да съм изпитвал… Само че 95% от читателите ми сигурно биха се клели, че мразя изброените. По дяволите, не мразя дори онези зад кулисите, които им дърпат конците, и благодарение на които България е помийна яма.
Говорил съм с много хора. Като изключа неголям процент тинейджъри с остър излишък на хормони и още по-остър недостиг на всичко друго, всъщност не познавам човек, който да мрази политиците. Страшно малко харесват изобщо някой измежду тях. Не вярват на останалите, или дори на всички. Смятат, че трябва да влязат в затвора заради изкраденото и съсипаното. (И аз смятам така.) Когато са под емоции, говорят големи приказки за разстрели и прочее. Но не ги мразят. Не биха ги изправили до стената и разстреляли, дори ако можеха, и нямаше да им потърсят сметка, поне огромното мнозинство от хората. Не биха отишли да им запалят къщите или дори надраскат колите с пирон, дори ако ще останат безнаказани. Не от мързел. А защото изпитват страховита неприязън към тях, но не ги мразят. То е друго.
Да, хейтъри има и ще има. Точно както винаги някой ще плюе по улицата. Но мнозинството не мрази политиците. Преценява ги, според колкото умее, и ги приема или отблъсква. Много по-често отблъсква, защото ги преценява като некадърни, или крадливи и безскрупулни. И най-често е право, защото наистина са. А са, защото излизат от същото това мнозинство. Чрез състезание, което ги подбира по безскрупулност и безсъвестност, като подигравка към противниците на еволюцията. И този подбор го осигуряват безразличните в това мнозинство, по механизма, който описах в предишни записи.
Как да прекъснем този порочен кръг? Екзарх ли иска свободата, или Караджата?… Мисля си – и двамата, всеки със своето. Кой учел на грамотност и познание калпазани, от които един на сто е струвал нещо. Кой ходел да събира за чета хора сред добитъците, от които един на сто става човек, и дори това само в най-отчаяни ситуации… Има ли смисъл от тях, дори ако са двамата? Струва ли си да работим, дори хем за просвещаване и очовечване на добитъците, хем за изритване от властта на тези, дето се изживяват като животновъди? Дали тези, на които не им е все едно, не са мъничко малцинство?
“Шведите изпратили човек да изучи идеята на демокрацията…” Не е вярно, Ани. Не са го изпратили шведите. Нито дори шведското общество. Изпратил го е шведският крал, по препоръка на съветниците си. Изпратило го е едно миниатюрно малцинство от шведите. Мнозинството им по това време се е интересувало само от картофена водка и топла печка. Точно както нашето сега, ако не и по-зле.
Да, сега нещата са по-различни. Мнозинството шведи вече се вълнуват от човечност, помощ и дори демокрация. Малцинството пък се вълнува дори от грабеж чрез “авторски права” (7%), и други по-фини материи. За да стане това обаче, дълго време малцинството там е било себе си, без да се вълнува дали няма да му се смеят. Докато мнозинството не е поприхванало нещичко…
Ако ние сме достатъчно дълго себе си, без да ни пука дали добитъците не ни се смеят, може също да постигнем нещо. Ако имаме смеха им за орден, ако “бяла врана” и “клоун” са похвали за нас, когато ги мучат добитъците…
Уморен съм вече, и мислите изтичат измежду гънките на мозъка ми като вода през решето. И вместо да ти отговоря, се разливам… Но се надявам да прочетеш между редовете това, което не успях да напиша на тях. Ако не е достатъчно, кажи – ще се опитам да пиша отново.
Аз не обиждам никого. От кога изразяването на мнение е обидно?! Да, читав съм г-н Гачев и ако се нуждая от лечение, то не е на психична основа..И не се обиждам. Просто се чудя на някои работи…Все пак, emo, имам молба към теб, ако имаш възможност, дай ми линк към някой, който доказва ,че еволюционната теория не е само теория и ХИПОТЕЗА ,а нещо научно доказано.
(цитат):”От креационизма човек се излекува малко след като се излекува (спонтанно) от бяс или чума.”- Гачев (но все ми звучи като казано от Ленин)–Ей,това ме развесели наистина и понеже луд умора няма ще приложа още нещо за последно (по темата) ,но преди това искам да кажа, че въпреки,че съм луд ,или точно поради това много добре схванах какво е казала г-жа Ани Илиева…За съжаление, провокира мислене което иска време.
А междувременно ето:(мисля, че след тежката диагноза на д-рГачев имам право на отговор):
“”””””””””””””””””””””””””””””””””””””””””””””””
Едно обичайно възражение на еволюционистите към привържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.
Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:
Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо“ от научна гледна точка?
Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон“, т.е. чудото е феномен, противоречащ на даден природен закон.
Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздействие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, т.е. нарушен е физичният Закон за гравитацията. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90°) се постави на външна температура -10° и след един час температурата в чашата продължава да бъде 90°, ние говорим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температурното равновесие.
От тези примери следва много важен извод: Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.
Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.
Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.
Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ – източник на чудесата, описани в Библията.
Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:
„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чудеса“? Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозния човек!!
Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:
1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, т.е. това е чудо!
2) Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-следствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, т.е. това е чудо!
3) Вярват в съществуването на кодирана биологична информация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, т.е. това е чудо!
4) Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследствения материал“ (мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамиката, т.е. това е чудо!
5) Вярват в т.нар. „еволюционна етика“ без съществуването на висш авторитет – противоречи на законите на етиката, т.е. това е чудо!
6) Вярват, че Вселената води началото си от т.нар. „първичен взрив“ – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, т.е. това е чудо!
7) Вярват в съществуването на природни закони, но отричат съществуването на законодател – противоречи на човешката опитност и логиката, т.е. това е чудо !
Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат никакъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им теория. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията… Това добре е осъзнал откривателят на ДНК-молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!
Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обучават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.
Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не наричат тази своя вяра „чудо“?
Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, тогава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бога като реалност, значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вярва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своята вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.
Това (16)не означава, че условията са 16, а просто е точка-ползвана литература-, пропуснах да го изтрия..
@Ани Илиева–не ви познавам, творчеството ви също (скоро ще попълня тази празнота), но от двете ваши писания тук ми се струва непълен комплимента “имате дар слово”, защото имате и не по-малък дар -мисъл. Както вероятно сте забелязала, двете не е задължително да вървят заедно и това е причина за много беди…Вероятно ви е известна и разликата между интелигент и интелектуалец….Понеже споменахте за провокиране, имам един “провокативен”въпрос :Как мислите, защо сме избрали най-видните си национални герои от най-тъмния период на историята ни?!(Ботев, Левски, Караджата) Не, не ме разбирайте криво, не омаловажавам делото им…Но един основател на държава, както и някой, присъединил територии към нея нямат ли право на една по-голяма признателност….Няма паметник на кан Аспарух в центъра, а има на ЦарОсвободител…Народопсихология…да..
Ще каже някой, каква връзка има това с темата..Но нали както е казано, за да видим гората, трябва да излезем от нея и да се отдалечим…Защото докато сме в гората, виждаме само дървета …а и се блъскаме в тях понякога..
Ани, Гри… поклон за думите ви! Обичам ви и ви прегръщам!
Само за статистиката и за Ани да кажа – Зелените събрахме 0, 75 % от гласовете или иначе казано 18 450 души не ги достраша да ни подкрепят.
Аз естествено или не е естествено, млада съм още, не съм била лъгана политически, колкото вие, граждански и човешки, колкото вие ми се дорева все пак като видях, че Ани иска да подкрепи БСП.
Не за друго, ами защото не знам колко хора знаят, че президента ни “мил” убива защитени видове, че Станишев разрешава строенето на диви и прекрасни кътчета в България и че това, за което се борят като лозунг отдавна не е същото, а е куп лъжи и мафиотски заблуди.
За ДПС да не говорим – гади ми се само като чуя името им…
А Зелените – ох, пак ще трябва да се обяснявам сме алтернатива, защото сме гражданското общество реално – бяхме на улицата, правихме протести, интересувахме се как можем да променим нещата, имахме разочарования, но и победи също – удължаването на сезона за водоплаващи птици ги спаси реално от измиране, спирането на заменките – победа, която аз считам за абсолютна…
Еееехх… просто хората ги е страх, че няма да се класираме, че сме още млади и неопитни… но реално ако хората, които гласуват за нас, станат и тези, които ги е страх, имаме шанс да променим нещата… Имаме шанс, ако хората осъзнаят нуждата от гражданско общество…
Мен не ме е страх да призная че в България има гражданско общество и дори да сме малко – сме истинските хора, на които им пука, млади, но с идеи, а останалите – не знам вече. И не сме малко, ще ставаме все повече, защото природата е най-важния ни залог в момента.
Но съм сигурна, че ще успеем, ако не тази година, то догодина, защото вече сме явление.
Кръстьо, отдавна съм забелязал, че противници на еволюционната теория, теория подчертавам, не хипотеза, са хора, с много объркани представи.
Както този коментатор при Longanol:
http://kaka-cuuka.com/1422#comment-22015
който си въобразаяваше, че има нещо общо между еволюционната теория и хипотезата за Големия взрив….
Пак повтарям, това не е свързано с произхода на живота или на света.
Става въпрос за факти, потвърдени с безброй наблюдения в продължение на повече от 200 години. И нямащи нищо общо с това, как се заражда животът. Да не говорим за вселената и всичко останало.
@ Григор: Аз много добре те разбирам. Надявам се да ми повярваш за това.
Разбирам също, че разговорът ни е твърде тежък, за да го водим в паузите за кафе и минутите преди лягане, съжалявам, че те въвлякох в него…
Единственото, което се опитвах да (подс)кажа с дългите си изложения беше очевидния така или иначе факт, че обществото ни има огромни проблеми. Ние имаме огромни проблеми, като част от това общество, защото си прав, че е време да спрем да го отделяме като някаква извън-нас абстракция и да го видим като “конкретния аз” в него. Когато говорим за абстрактното мнозинство, по-лесно е да го маркираме като стадо от добитъци. Лично според мен само малка част от тези проблеми са решими политически, това се опитвах да кажа. Гражданска позиция не е непременно равна на политическо поведение, а отказът от политическо поведение, разбирано стеснено като предизборно-изборна активност, не значи непременно липса на гражданска позиция, само това се опитвах да ти доказвам. А явно е било ненужно, ти го разбираш също и също го каза с онова за Екзарха и Караджата. Спирам да те тормозя. 🙂
@ Кръстю: Благодаря Ви за комплимента. Макар че е странно, не смятате ли, да си отправяме взаимно комплименти, че сме мислещи хора?
За Ботев, Левски и Караджата мога да отговоря, имам дълъг и кратък отговор, ще избера краткия: защото онзи “най-тъмен период” от историята ни е тъкмо периодът, в който сме се осъзнавали като нация. Мога да задам и контра-провокативен въпрос: А какво е общото между държавата на кан Аспарух и нашата, на която съвсем неотдавна празнувахме 100 години?
Все пак мисля, че е време да спрем с провокациите.
@ Габи: Слънчице 🙂 А защо всички видяхте и реагирахте на изписаното ми намерение да гласувам за БСП или ДПС, а никой не забеляза съответното за Костов? Защо подкрепата за Костов тук е нормална и разбираема, а за другите две е нещо чудовищно, което веднага предизвиква реакция, дори разплаква мили същества като теб? Аз ЗНАМ защо, само реакцията ме притеснява…
Спокойно, ПРАВЯ разлика между предизборни платформи и реално политическо поведение. Уви, винаги съм я правела.
@Ани Илиева–май ,не е странно при положение,че повечето избягват да мислят и използват готови клишета, или мантри, както им казвам аз…то, едно време на чужденците се е струвало също така странно, като сме си честители баня.
Щом да се осъзнаем за нация са ни били необходими четири века, къде се е разбързал Гачев да ни стряска?!—И ако приемем невероятната теория, че човек се е пръкнал от маймуна, то в България ще стане чудо невидяно- от говеда (определение на Гачев) да се пръкнат хора, че и да гласуват. И то правилно!
В случай, че някой се впечатлява от твърденията на Кръстю, дежурната връзка:
The TalkOrigins Archive » An Index to Creationist Claims
В момента не мога да допринеса с повече, защото съм в сесия и се предполага да уча.
@Божо—1.Няма какво да гледам при Longanol. ,не искам да го коментирам като отсъства, но общо казано няма какво да прочета при него
2. Аз цитирам аргументи и факти ,научно подкрепени, а какво виждам насреща– диагнози и квалификации, тоест-типично по Ленински.Както и да е, какви 200години…и КАК да няма няма значение, как е възникнал живота–вярвайте си в каквото искате, не е лошо да видите ,обаче и последните ми 4статии…там подробно е описано всичко, случайности няма …
“”””””””””””””””””””””””””
Никой, обаче не обърна внимание на един въпрос ,повдигнат от Ани Илиева–(цитат)”Четат със същата упоритост и всеотдайност, с която дядовците им са си орали нивата. Четат Ницше. Цялата класическа немска философия четат, но най-вече Ницше.”(ЗАЩО???)
Ей, това ме провокира най вече за тирадата ми ,както и примера на Григор с маймуните и клона…
Закачката ми към него може да видите в рубриката ми “Автопортрети с……”
@Кръстю: Горната серия твърдения от логическа гледна точка е братовчед на Шестото доказателство на св. Августин за съществуването на Бога. “Бог притежава всички съвършенства. Но не е възможно да притежаваш каквото и да е, ако не съществуваш, следователно Бог съществува.”. Надявам се да е очевидно, че св. Августин залага отговора във въпроса: Бог притежава всички съвършенства само ако съществува, тоест да се каже, че ги притежава означава да се постулира, че той съществува. Оттук “изводът”, че съществува, е логичен…
В случая с горните твърдения, изводът, че природните закони могат да бъдат ограничавани от по-висшата форма на Битието, е грешен в едновременно два пункта. Единият е, че по-висша форма на Битието съществува. (За учените няма “висши” и “низши” форми на Битието, няма въобще Битие. Има материя и вакуум, примерно. Докато съществуването на такава форма не бъде доказано, следва да се счита за несъществуваща.) Другият е, че природните закони могат да бъдат ограничавани от нещо, примерно форма на Битието – той произтича от презумпцията, че след като съществува дефиниция за “чудо”, значи чудесата са възможни. Това е толкова вярно, колкото и че съществуват марсианци (имаме дефиниция за марсианец – разумно същество, което живее на Марс).
Не ми е проблем да намирам грешките на тези логики. Проблемът е, че са много, и описването на грешките на всички ще отнеме доста от живота ми.
@Габче: Ани не твърди, че ще гласува за БСП. Дава го като пример в обяснението, че имаме нужда много повече от това ние да бъдем свестни и читави, отколкото да имаме свестни и читави политици. 🙂
@Божо: Обикновено един от проблемите на креационистите е, че не им е ясна разликата между хипотеза и теория. Не си ли чувал израза “Еволюцията е само теория”…? 🙂
@Ани: Уви, живеем във взаимосвързано общество. Нямаш как да си направиш сандвич, без да си купиш хляб. В нашия случай – нямаш как да постигнеш вчовечване на значим процент от хората, ако не се бориш и за вчовечване на “елита на обществото” (повечето хора, волно или неволно, се учат от него и го взимат за пример). Гнус ме е от политиката, много по-приятно ми е да правя толкова други хубави неща. Точно както ме е гнус да си отпушвам тоалетната, и ми се иска вместо това да си пиша разказите. Но няма как…
Затова и хем съм съгласен с теб, хем не съм. Истинската гражданска позиция се очаква да се бори да постигне ефект, нали? А не върви да изгребваш бъчвата с водата, но да не се опиташ да спреш крана, който я пълни. Затова и гражданската позиция, волю-неволю, е принудена или да приеме и политическа позиция, или да бъде обезсмислена… Поне така мисля аз.
@Daggerstab: Бе ти Уикипедия нямаш ли си (ученето едно на ръка), ами си хабиш времето по блогове? Аааа… 😉
@Гачев– да оставим софизмите от двете страни–от казаното от вас, както и от св. Августин видях само жонгльорство с думи, нищо не сте оборил-(Докато съществуването на такава форма не бъде доказано, следва да се счита за несъществуваща.)–а! ето това е ценното, което казахте! Тук сте прав, както и аз съм прав ,че когато някоя маймуна се очовечи пред мен, тогава ще повярвам. Защото на обратното често съм бил свидетел (в преносния смисъл, разбира се).
Впрочем Ницше, или Нитче, както са му викали нашите студенти е казал “Бог е мъртъв”…И богочовеците се изхвърлиха от кеф.
@Daggerstab—“The Counter-Creationism Handbook”-Mark Isaak –може да си го закупите срещу 76,39лв чрез book.store.bg , но по-добре си купете една хубава флашка примерно.
@Кръсто
С вашите виждания за еволюцията и 7-те точки за чудото ме върнахте на една случка от ученическите години. Тогава в 90% от времето си се занимавах с астрономия. Една вечер съученици ме заведоха на потайно място – т.е. сеанс на астроложка, естествено боравеща с чудеса. Издържах към 15 мин. и влязох в спор, който бързо се превърна в разгорещен. Но вместо да ме изрита през вратата тя над 30 мин. си защитаваше позицията. Доводите и бяха изградени по аналогичен начин на вашите точки и естествено тя беше права за себе си както и вие, НО за себе си.
Благодаря на Ани Илиева и Григор беше ми интересно да прочета тая тема.
@ris–аналогията с астроложка не ми се струва удачна, още повече,аз не мога да взема отношение по астрологията, защото имам съвсем бегла представа от нея, в тия точки целта е съвсем друга – не виждам защо е асоциациацията ви е такава, но ви благодаря, за това че ме разбрахте. Лично аз не искам не искам да преча на някой да вярва в случайноста да гръмне печатница, да се разхвърчат буквите и да подредят енциклопедия като паднат, но си мисля, че мога да изповядвам публично вярата си в Бог, също както някои на всяка дума опяват за някаква демокрация, толерантност и пр.мантри
Има и друго- първите 14 години са много важни…трудно се възпиемат базови убеждения след това…но не невъзможно
@ Кръстьо
Пропусна псевдо. Ако го добавиш, всичко ще бъде точно.
Тия “научни” аргумент са толкова научни, колкото “аргуметите” на тези, които твърдят, че човек не е стъпвал на Луната.
Всички са пропити от крещящо невежество и непознаване на материала. но хората си държат на невежеството и го защитават с нокти и зъби 🙁
@Ани Илиева
Ами, защо ли?
Аз моето мнение за Иван Костов съм го написал преди време.
Много приказки се изприказваха, какво бил крал и какво не бил. Това не знам. Знам, какво е било положението, моето и на роднините ми при него и при останалите.
Не съм доволен от много неща, които направи/не направи, но все пак, като човек, неразбиращ от икономика, не мога да твърдя, дали е действал по най-правилния начин или не.
@Григор
Много съществени забележки, които хората, които са “над тези неща” обикновено не вземат предвид.
Вече не мога да издържа да не пиша тук, на няколко пъти написвам няколко реда и се отказвам, защото все ми се струва че са неща, които са казани. Имам предвид не по темата, а по принцип в блога на Григор.
Имам един въпрос към Ани и Григор:
Защо говорите за “самотни” интелектуалци /или въобще вдъхновени умни хора/, за една-единствена бяла врана, Дон Кихот, или Мунчо, когато сте двама?
Наличието на този диалог /макар с купчина гадни забележчици отдолу, вкл. моята/ е вече отговор и решение на повечето от въпросите, които поставяте. Не сте сами.
@Ани: много съм впечатлен от разсъжденията в поста.
Най-много ме вдъхнови обаче съвпадението с някои от нещата, които чувствам и мисля.
Наскоро пътувах извън България и отново усетих разликата – колко е добре да общуваш с хора, за които “възпитание” не е смехория от училищна възраст, които имат интереси не само в материални насоки, и които се усмихват. Не просто на някой мръсен виц, а като обичайно поведение.
Хрумнаха ми подобни мисли – как ми се иска в собствения ми град, в моята страна да има хора, с които да мога на родния си език да водя такива интересни и вълнуващи разговори – за книги, за филми, за музика, за човешки отношения… В този момент се чувствах и аз като бяла врана (много добро попадение, Ани) – какво правя в това общество от нечетящи, ограничени чалгаджии?
Сега схващам – тогава мислех основно за хората, с които не ми е приятно да общувам, но ми се налага. Мислех главно за работата си, но и за редица други ситуации, при които общуването е необходимо, макар и неприятно.
Но сега, като чета дори своите редове виждам, че това е едностранен поглед над нещата.
Нали всички имаме приятели?
Аз имам приятели, с които да говоря за любими теми до среднощ, с които да пътуваме, споделяме и обсъждаме всичко. Имам своите любими неща които да правя, колкото и трудно да е понякога в нашата държава. Защо се оплаквах и тръшках тогава?
Тормози ме съществуването на другите “онези”, нехаещите, неинтересуващите се от нищо освен пари и жени, (и това че стават все повече). Дори и сега, в момента в който “чатя в работно време и чета блогове” ;), около мен има хора, които ме подпитват какво съм “ударил навън”, т.е. основното им вълнение е следващата бройка, и дали аз пък не съм ги изпреварил в “секстезанието” (извинете за измислицата), докато съм пътувал в чужбина…
Какво да обясня на такива хора и как да им повлияя за нещата, за които става дума тук? Безсилие… Нещо повече – не знам изобщо как да започна подобна тема, подобна комуникация… Имам чувството, че нямаме квадратен микрометър обща територия на разбирания. Няма музика (чалгата не я броя там), няма книги, няма и филм даже, в най-добрия случай – шоуто на Слави, което е трудно да се нарече добър случай, де. Давам примера само за илюстрация – тези хора не са само тук, можем да ги срещнем навсякъде, това са “присмехулниците”, както ги определи Григор.
Как да повлияя на тях?
Моята аполитичност се е изразявала през годините по идиотски начин – аз все избирах някоя нова, “неопетнена” така да се каже, партия (например “Гергьовден”) и гласувах за нея. Този принцип много ми прилича на “негласуване” (и безхаберие ще кажат политичните) в по-голямата си част, но все си казвах – а за кого да гласувам, като всеки от другите е типичен властолюбец и целта му са облагите и печалбите?
Сега ще гласувам за “Зелените”, не на принципа на щрауса – избягай от лошите, като не ги виждаш, не защото са млади и “не са крали и лъгали още”, не дори и защото познавам някои от тях, а защото много от хората там са започнали изграждането на нещо много важно.
Гражданското общество.
Протестите, митингите, петициите, организацията на хората, общото изразяване на цели и интереси и най-вече – смелото и ясно изказване на позиция и критика са това, което ни липсва или е слабо изразено в “политичността” ни, и което го видях в много от хората, които подкрепят Зелените. Няма да говоря повече за тях, защото целта ми е не да ги рекламирам и да ви убеждавам, а само да споделя мотивите за гласа си.
Въпросът ми е за въздействието, какво да свършим, за да променим цицоманите с капаци на душите и тези, чийто живот е съставен не само от парични средства, а направо от парични цели.
Както каза Григор – най-страшни са безразличните. Ани подчерта силата на митовете.
Може би трябва да създадем мит за гражданското общество в България?
Няма ли да бъде ефикасен – след като митовете ни са толкова силен модел за поведение?
Вместо – “мръсен катаджия” – “много свестен полицай” (аз наистина съм виждал такъв, и то не в чужбина). Вместо – “тая на гишето обслужва добре само познати” – “тя се държи добре и човешки със всеки”.
От всичко което съм прочел, видял и върху което съм мислил, стигнах до извода че единствения начин да променим тази система на алчност и властолюбие е чрез този граждански глас – не на изборите, които независимо от многообразието от партии, наподобяват тези от преди десети ноември, пак гласуваме за “Тях”, независимо сини, червени или жълти;
а по всяко време, реагирайки на всяка несправедливост или престъпление.
Има много будни хора, въпросът е да се слушат едни други. Мисля, че изграждането на едно гражданско общество – колкото и изтъркана и шаблонна да е фразата – е начина. Да променим себе си е първото стъпало – виждам, че някои са го качили (аз още не – постоянно кръшкам от дупчене на билети). Начинът по-нататък е не да променим другите, а, както много добре му е хрумнало на Григор, да им покажем колко е хубаво да се промениш. Да си различен.
После да му мислят черните врани.
Извинявам се за вероятно излишната “поетичност”на текста, но понякога съм твърде емоционален, за да съм “апоетичен”. 🙂
Благодаря.
@Божо–“Каквото писах-писах”
Пс. 82:2-5 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния. Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите. Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
Пр. 29:4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Пр. 14:34 Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената.
Мат. 24:12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
Пр. 29:16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
@Божо: Според мен много хора тук биха разбрали, ако гласуваш за Иван Костов, но не и ако гласуваш за БСП, просто защото БСП се доказаха (поне в моите очи) като по-лоши от Костов. Нормално е от две предложени злини да избереш по-малката (което не я прави добрина, просто прави обясним избора).
@morro: Текстът е много поетичен, но НЕ излишно! Поне за мен. Абсолютно точен, силен и… “верен” може да е голяма дума, но напълно съвпадащ с това, което мисля.
Другояче казано – “самотните” станахме трима. (И аз барабар Петко с мъжете. Не съм убеден, че бива да се редя до Ани и теб, но… хм. Да кажем, че докато се съберат достатъчно много достатъчно свестни, и аз съм по-добре от нищо. 🙂
… Добре. Изборите ще дойдат, ще гласуваме, ще постигнем колкото можем. Но дали не е добре да помислим какво ще правим след тях? Без съмнение всеки от нас ще продължи да е себе си, напук на добитъците. Но дали заедно няма да постигнем, и аз не знам как, мъничко повече? Например да намерим още свестни хора, и да им дадем опората, че има и други като тях, че не са сами, бели врани, клоуни? Попадението ти (да, ти каза, че не сме сами – не искам да си го присвоявам) е отлично. Не бива да изгуби инерция. Трябва да я набира.
Мисля си – дали един подходящ четвърти не е… Кръстю? Да, никога няма да се съглася с неговите позиции за науката и религията. Но пък и няма да му налагам моите, колкото и да виждам как се съсипва. А изглежда… не-добитък.
@Григор– Благодаря за разбирането ,но не се притеснявайте, не се съсипвам.Как може да ме съсипва това, което ме крепи….аз зная , че всеки избор между човек и човек е въпрос на компромис, защото имам Бог.Даже съжалявам “векторите без приложна точка”.
“””””””””””””””””””””””””””””””””””””””
Първата глътка от чашата на прородните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.
Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат по физика, Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
“”””””””””””””””””””””””””””””””””””””””
Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания. (Аинщайн)
“”””””””””””””””””””””””””””””””””””””””
Съгласен съм на четвърти и не се притеснявайте ,не съм говедо, защото съм направен по образ и подобие Божие.
——
Винаги ме досмешава като чуя за класации, защото си спомням какво бе казал един познат: “Интересно нещо са това ,жените – с която и да се хвана, все казва -ти си ми втория. То,че не съм първи е очевидно, но как пък не се случих веднъж трети,или четвърти?!”
Pingback: evolution. « От моята камбанария
@Григор: Много благодаря за хубавите думи, но май прекалихме със скромността – точно от човека, чиито думи променят и задвижват доста хора, не искам да чета че няма да се реди до който и да било друг човек. Или още по-добре би било Човек да е с главна буква (да ме прощава Калин за копирайта). Това ни е цел, но и битие, да?
Относно следващите (които може и да са доста преди нас всъщност, аз се сещам за няколко такива поне пред себе си) или по-скоро другите човеци – точно това е разковничето – да можем да се разбираме въпреки различията. Защото, както трябваше да науча по трудния начин, белите врани всъщност са много по-различни една от друга, отколкото “присмехулниците” помежду си, или хайде “черните” – макар че май прекалих с тая метафора, и тя започва да се видоизменя като всяка прекалено използвана силна дума.
Виждал съм как много умни, съпричастни и свестни хора не могат да намерят общ език и как се разпадат дори приятелства, когато трябва да се взимат решения. Затова много ми хареса Григоре, как предложи точно човека, с който спориш.
Иначе аз винаги съм си мислел, че работата след изборите трябва да е много повече, отколкото преди или по време на тях (въпросът е какво и КАК да се прави). Имам предвид работата на гражданите – политични, но не политизирани – не в смисъла на опозиция или партийно деление, а като грижа за хората, страната, природата. Като “позиция, а не опозиция”.
И нещо странично – много ми се ще дори при ожесточени спорове да се спори по-същество, а не за някакви пояснителни дреболии, като да речем кой коя партия е използвал, за да онагледи примерно твърдението си. Напомня ми за един приятел, който все казваше – не се хващай за примера, виж идеята…
@morro: и за последно 🙂
Много Ви благодаря за това изказване. Направихте ми деня, както се казва на чист български.
Аз имам проблеми с комуникацията, тъй като не умея да се изразявам, особено писмено. Винаги използвам реторически фигури и поетическа образност, вместо да казвам нещата точно и направо. Това често предизвиква много големи недоразумения. И сега донякъде така се получи – вместо един разговор, наситен с конкретика, нарисувах образа на самотните мислещи и добри хора, които са така възвисени и самотни в своята изключителност. Григор е виновен, защото и той като мен има известни проблеми с изразяването 😉 и измисли метафората за добитъците, пък аз продължих с животински, тоест с птичи метафори. Лошо.
Конкретният запис, под който се изказах за първи път, беше посветен на политическото безразличие и на това как вкарваме престъпници в парламента, като не гласуваме. Не гласуваме, понеже сме аполитични добитъци. Моята най-първа и конкретна реакция тогава беше да пиша за това как вкарваме престъпници в парламента, като гласуваме. Или за да продължа пак така – като сме политични добитъци. Например като имаме естествени, нормални и разбиращи се от само себе си политически симпатии. Все едно за коя политическа партия.
А ходенето за гъби е наистина лошо, но не непременно осъдително поведение.
В момента, тук и сега конкретно, някои симпатизанти на БСП са изправени пред драмата да гласуват за Румен Овчаров. Дори за Цветелин Кънчев. Ако на тези хора сега им се доядат гъби, просто не ми се обръща езика да ги нарека добитъци. Може би политически безотговорни принципно, може би заблудени, окей, но добитъци ли са хора, които ще откажат да направят компромис с чувството си за етика, а пък не са способни и да направят компромис с политическите си убеждения? И въобще хора, които не умеят да правят компромиси с принципите си, добитъци ли са?
Помня добре кой политик произведе мита за гъбите, помня го като днес и още ми е обидно, защото аз бях един от гъбарите тогава. Сигурно съм била ужасно глупава и заблудена, но не исках да направя компромис и да гласувам за личност, която “синята крепост” Варна масово не одобряваше, а част от хората откровено наричаха престъпник и дори местните сини структури псуваха под сурдинка. Не е ли обидно, че в някоя политическа централа те третират като “крепостен”?
Та така с гъбите.
За тези аспекти на аполитичността исках да говоря тогава, а като започнах да разплитам положението и ето на, каква се случи тя…
Понеже много глупости изприказвах, направо е задължително да си обърна джобовете и аз. Няма да гласувам за Костов. Невъзможно ми е, тъй като не гласувам в 23-и избирателен район в София, а както вече споменах – във Варна. Разполагам вече с някои листи, с други не, някои имена са ми добре познати, други не. Тепърва ще търся информация, ще чета между редовете и ще избирам. И ако забележа, че отново ме карат да правя компромиси и разчитат на моите “естествени, саморазбиращи се и нормални” политически симпатии, хайде пак за гъби. Съжалявам, но все някой трябва да си научи политическите уроци.
Приятно ми беше.
В многото говорене грехът е неизбежен (Притчи 10:18)
@Ани:
Хаха – сега схванах как е произлязла добрата литература – всички, които са имали проблем с комуникацията, са сядали и са надрасквали разни не особено добре изразени неща… 🙂
Аймсори, на още по-чист бългериан, но абсолютно не съм съгласен с “не мога да се изразявам добре”, въпреки че разбирам какво имаш предвид относно комуникацията – аз се нервирам по подобен начин, когато тиквеника на съседното бюро използва две шаблонни думи и се изкаже десетки пъти по-точно и ясно от моите пространни художествени обяснения. Без примери тук, че ще рукне една драма…
И от мен това е за последно. Все пак трябва да се работи. 😉
@morro: Изпитвам ужас от идеята да съм отправна точка за други хора. Отговорността е премазваща… А за предлагането точно на човека, с който споря – помня случай, когато в БГ-Фантастика бяхме наказали един вандал (по-точно мистификатор, и то доста умел), като за един месец… го направихме администратор. За смайване на всички, свърши работа. 🙂 Беше ми чудесен урок как подобен подход понякога върши по-добрата работа.
@Ани Илиева: Не ме е страх от политичните хора, изправени пред проблема да гласуват за неподходящ човек. Заради сходен проблем аз няма да гласувам за Зелените на парламентарните избори. Страшно са ми симпатични, и виждам в тях едно ново бъдеще, но към момента още са неприемливо незрели, и като истински приятел съм длъжен да им го кажа така, че да ме чуят… Страх ме е от добитъците. Хората, които знаят, че политиката им определя живота, но отказват да поемат отговорността си в оправянето й.
Негласуването, независимо дали няма и свестни кандидати, е задължителен, но не единствен белег на добитъците. (Друг един белег е кръчмарско-подюрганната буйна политичност.) По-пълноценна тяхна характеристика, е че са 100% консуматори – произвеждат единствено лайна. Без някакъв вид принуда за нищо на света няма да се “хабят” да направят нещо за другите. Съответно, не-добитък за мен е човек, който би правил нещо свястно, без да е принуден. Така че мисля, че си права – симпатизантите на БСП, за които говориш, не влизат в категорията на добитъците. 🙂
http://www.bogdanbogdanov.net/news_arch_bg.php?newsID=19
Може и да не съм съгласен напълно с него, но по-добро тълкуване на разликата интелигент – интелектуалец не съм срещал.
@Гачев —може да ставам банален, но днес не ми се пише нищо и препрочетох доста неща тук.
Предполагам, че в този момент може би се каните да напишете нещо ново и по всяка вероятност за майкрософт и уиндоуса, защото забелязах ,че редувате темите, но ме впечатли нещо и държа да го споделя с вас . Вие писахте :”Не мразя Костов. Но бих го допуснал в управлението само защото е единственото силно лекарство срещу чумата на корупцията, което имаме. Има ужасен куп странични ефекти, заради които не ща да чуя за него. Не “аз, абстрактният българин” – аз, конкретният…”
Точно тези думи се въртяха в главата ми, макар и не точно в същия ред ,когато изявих желание да мотивирам намерението си да гласувам за него….
—–
Не е ли интересно?! Иначе за “нещата от живота”, а и преди и след него съм готов да споря с вас с кеф…Ето, пак се замислих, а това ,май сега се счита за вреден навик…
@Кръстю: Определено е вреден навик. Прави те “бяла врана”… 🙂
Иска ми се да питам Григор, а също и Ани Илиева, като човек, който не галсува първосигнално и е от Варна, какво мислите за кандидатурата на Валерия Петрова?
Аз понеже Слави Трифонов я издига съм малко раздвоен, от друга страна, човек, който се е опитал да изисква от един министър да спази закона и собствените си разпоредби заслужава уважение.
Ако беше в моята избирателна секция сигурно бих гласувал за нея. Ще ми е интересно вашето мнение.
@Божо: Да, определено повечето такива хора заслужават уважение. За съжаление обаче днес никой не издига никого без първо да се е уговорил с него дълго и старателно, а преди това да го е проучвал дълго и внимателно. Така че съм склонен да повярвам на проучването на Слави Трифонов, и да не я подкрепя. (Мнението ми за Слави като намеса в политиката е на дъното. Горе-долу каквото е и мнението ми за него като водещ.)
@ Божо: Моето мнение за г-н Трифонов като политик също не е възторжено. Но не бързам да прехвърля мнението си за него върху момичето.
За Валерия Петрова дотук знам три неща: че е млада, хубава и мила. Цялата й предизборна кампания е построена на медийното раздухване на една конкретна нейна постъпка, която сама по себе си заслужава комплименти. И толкова.
Наистина не съм ровила чак толкова задълбочено, но дори не разбрах какво точно е завършила госпожицата, казва се само, че е някъде в Скандинавските страни (ту се споменава Осло, ту Финландия), била е младши експерт в министерство, но не се казва нито по какво е експерт, нито докъде се простира експертната й компетентност. Всъщност тези неща не съм ги търсила чак с лупа, опитвах се да открия някаква платформа или нещо такова, но откривам единствено обещанието да бъде регулярно гастролираща звезда в Шоуто на Слави. Ако нищо повече не науча за нея до края на кампанията, то със сигурност не бих я подкрепила.
@ Григор: Не е нужно да ставаш параноичен. Предварителната уговорка на г-н Трифонов с госпожицата е всъщност пред очите на всички – тя ще се “отчита” всяка седмица в предаването му, т.е. ще изнася подробности от кухнята на парламента. Гледаемостта на шоуто ще се повиши с порядъци, а за един прагматичен човек като господина това е напълно достатъчно.
@Ани: След като се замислих по въпроса, стигнах до извода, че аз винаги ходя да гласувам, макар понякога да ми е трудно да реша за кого, по същата причина, поради която спазвам правилата за движение. Без да разсъждавам всеки път защо. И намирам безкрайното проблематизиране по темата за… неефективно.
http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=27476
@Ани Илиева: Бил съм пряк или косвен свидетел на повече предварителни уговорки с кандидат-депутати, отколкото повечето ми читатели биха предположили. Обикновено отначало уговорката наистина е сходна. Ако обаче кандидатът стане депутат, обикновено след няколкомесечен период (в някои политически сили – дори веднага) започва натиск върху него да следва определена политика. Обикновено отначало натискът е изключително деликатен, от типа на “приятелска молба”, “едни много свестни хора тук…” и т.н. След това преминава към “малко далаверка”, “едни наши момчета” и т.н. След това… Абе, разбираш. Всичко, разбира се, абсолютно дискретно, и в предразполагаща обстановка.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Кой съм аз?
“Бог е мъртъв.”
Ницше
“Ницше е мъртъв.”
Бог
И ти ли, Генерале?…
🙂