IXV

Ще рече Intermediate eXperimental Vehicle – в буквален превод, “междинен експериментален кораб”. И представлява демонстратор на атмосферно навлизане след космически полет.

През 1998 г. Европейската космическа агенция изстреля т.нар. ARD – Atmospheric Reentry Demonstrator (http://bg.wikipedia.org/wiki/Демонстратор_на_атмосферно_връщане). Това беше неголяма капсула, предназначена да изпробва технологии за обратно навлизане в атмосферата. Оттогава обаче са минали повече от 10 години, и изпробваните технологии са поостарели; също така, капсулата беше предназначена да изпробва технологии за планираната тогава европейска совалка “Хермес”, която по план е доста различна от планираните сега бъдещи европейски космически кораби, базирани на ATV. Така че вероятно се е сметнало, че е необходимо ново изпробване.

На 16 юни 2009 г. на Парижкото авиошоу в Бурже, Франция, е подписано споразумение между ЕКА и Thales Alenia Space – един от водещите производители на специална и космическа техника в Европа. Споразумението предвижда започването на разработката на IXV, като част от ESA Future Launchers Preparatory Programme (FLPP) – програмата, по която ЕКА разработва бъдещите си ракети-носители и много от космическите си апарати. Целта е да се разработи демонстратор на атмосферно връщане, който да има аеродинамична форма, добро управление на траекторията в атмосферата и термична защита, способна да го опази до кацане във воден басейн.

Демонстраторът се очаква да тежи около 1800 кг., и да бъде изстрелян от космодрума в Куру към края на 2012 или началото на 2013 г. с новата играчка на ЕКА – малката ракета-носител “Вега”. След изстрелването той ще заеме орбита на височина около 450 км, от която после ще се спусне и ще навлезе в атмосферата, и ще се приводни в Тихия океан с парашути и поплавъци.

От доста време се знае, че ЕКА активно проектира възвращаема капсула за ATV, която на един по-късен етап да стане основа за космически кораб с екипаж. (Очевидно ЕС не се очертава да стане първоразрядна космическа сила, но поне да не изпусне влака и на второразрядните.) Малко преди пълното развихряне на кризата, през ноември 2008 г., ЕКА получи обещания за доста прилично финансиране, но не е ясно доколко ще бъдат изпълнени. Не вярвам това да спре разработката на кораба с екипаж напълно, хората от ЕКА няма да изоставят тази мечта лесно. Но може съществено да го забави. Първоначалните планове бяха за връщаща се капсула през 2013 г. и кораб с екипаж през 2015, сегашните са за капсула през 2015 и кораб с екипаж през 2020, и май също няма да бъдат спазени, като гледам срока за IXV. (И той се плъзга – подписването от 16-ти трябваше да стане още през януари…)

По-интересно ми е друго. Засега разполагам единствено с концептуални дизайни на демонстратора. На всичките, които съм видял, обаче той има клинообразна форма, нещо като военен екранолет или совалката “Хермес”, но без крилата. Това определено е добра идея за аеродинамична форма, която да дава лесна управляемост. В същото време обаче, няма нищо общо със строго цилиндричните форми на ATV, а и повечето други сегашни или планирани космически кораби. А разликата във формата при космическите кораби означава огромна разлика и в много други концепции. Много от изпробваните при него технологии ще са неприложими например за капсула с кръгло сечение от типа на всички съществували досега космически кораби, освен совалката. Включително за планирания кораб с екипаж на базата на ATV.

Това ме навежда на някои любопитни размисли. Дали ЕКА не пробутва подобие на проекта “Хермес” отново през задната врата? Не е изключено. Американската совалка дава изумителни възможности, но я загробва огромната й сложност, и много високата цена на ключови детайли (нейните главни двигатели например са вероятно най-скъпите ракетни двигатели в историята; повечето сравними по качества са два-три пъти по-евтини). Ако ЕКА разработи компактна мини-совалка, предвидена за до 5-6 души (без или почти без товар), или 2 пилоти и 1-2 тона товар, тя определено би имала приложение. (След пенсионирането на американската совалка много полезни полети, примерно като този за сервизирането на “Хъбъл”, ще са невъзможни; някои от тези по строителството на МКС – също.) Ако бъде реализирана простичко и с не твърде скъпи части, такава совалка ще е надеждна и икономически рентабилна. (Изкушавам се да тегля сравнение между мамутския “специалист по всичко” Нетскейп Комуникатор от последните му години, и стройния и пъргав Файърфокс – първият загина, но вторият успешно печели терен.)

Друга възможност е клиновидната форма и високата управляемост на полета да са прелюдия към въвеждане на система за кацане на летища. Подобен кораб би предлагал огромни удобства в сравнение не само с приводняващите се, но и с приземяващите се с парашути: ако бъде реализиран успешно, той може да се окаже прототип на бъдещи космически кораби, използвани така често, както днес свръхзвуковите самолети. Всичко, което би му било нужно, са неголеми криле (може и прибиращи се), и колесник.

Най-сетне, дори ако единствената печалба от мероприятието е кацане с висока сигурност и добра управляемост в атмосферата, това не е малко. Космическите кораби често могат да изведат в орбита доста повече товар, отколкото могат да върнат: ударното нагряване заради по-голямата маса и по-трудната й управляемост в атмосферата при връщане са сериозни проблеми. Аеродинамичното кацане с висока надеждност на управлението отстранява втория проблем и облекчава немалко първия. Така че също ще има полза.

(А, и още нещо интересно. На следващия ден, 17, пък се подписа споразумението за разработване на High Thrust Engine Demonstrator – демонстратор на течногоривния двигател за първата степен на бъдещия носител на ЕКА, Next Generation Launcher. Но за него някой друг път. 🙂 )