Изборите минаха. Резултатите вече ги знаем. А дали са добри или лоши…
Според мен са добри.
Не защото БСП паднаха от власт. Много хора тук няма да се съгласят, но за мен БСП не са най-страшните в България. Да, крадат немалко – но най-крадливите са други. Да, продават ни на Русия като за последно – но след като сме в ЕС, е трудно да бъдем продадени изцяло и докрай (не по наша заслуга). В същото време, БСП има немалко прилични специалисти, които не оставят нещата да се скапят съвсем. В определени конфигурации тя би могла да бъде дори полезен член на правителството. (С малко влияние, и след много години. Но принципно би могла.)
Не е и защото НДСВ паднаха от власт (и всъщност направо изчезнаха). Хора като Симеончо, Ники Василев и прочее, според мен ще сме на аванта да платим стотина милиона на някоя друга държава да ги приеме, и да не ги пуска да идват тук. Ще е добре обаче да е голяма и силна, иначе до десетина години ще я затрият и ще дойдат пак… Но НДСВ излъчи и някои много качествени хора. Меглена Кунева, например. Минчо Спасов – ако се кандидатира от името на по-приемлива партия, бих му бил застъпник. Георги Денков – уви, не влезе в този парламент, а щеше да е депутат за пример. Така че за тях дори мъничко тъжа. (С дебело подчертана уговорка – не за всички.)
Не дори защото ДПС паднаха от власт. Вярно е, Доган се забрави тотално. Трудно ми е да измисля нещо, в което да го обвиня, и да не е вярно. Пропищяхме от поразиите му всички (а българските турци май най-много). ДПС е политическа мафия, за която в този й вид е или тя, или България, и не защото са малцинствена партия. Заплахите на Доган за етническо напрежение са празни приказки – без съмнение той ще се напъне да го подкладе, но ББ трябва да е луд, за да го остави… Не мога да измисля отношение, в което падането на ДПС от власт да не е полезно. Но мисля, че от тези избори имаше и по-големи ползи.
Не е и защото ЛИДЕР не влязоха в парламента. Повечето от вота за тях беше или купен с парите на Ковачки, или корпоративен, постигнат с шантаж и изнудване на работниците в предприятията му. От сърце се радвам, че равносметката се оказа отрицателна, парите – хвърлени на вятъра, а шантажът излезе на бял свят (и ако ББ реши да го разследва, лесно ще вкара Ковачки в затвора, за поука на потенциалните други). Дано и при следващи опити резултатът да е същият.
Не и защото Атака остана извън властта. (Колко е останала извън е още рано да се каже, и сигурно ще е рано чак до следващите избори. Когато, ако ГЕРБ се издъни, пък може да се окаже прекалено късно да се говори.) Предполагам, че клиничният национализъм за повечето хора в нея е само имидж. Въпреки това обаче не бих искал да ги видя във властта, докато не сменят имиджа… Но и това също не е най-радостната причина.
Не и защото Синята коалиция се очертава да влезе във властта под някаква форма – май не се очертава. И не съжалявам за това особено. Иван Костов според мен щеше да е чудесен премиер, писал съм защо – защото е властоман, а в момента такъв човек ни трябва. Само че няма как да е премиер, при тези изборни резултати. Оттам нататък, не съм забелязал около него някакви незаменими хора. (И не съм убеден дали той би допуснал около себе си незаменими.)
Не е и защото спечели ГЕРБ – това пък най-малко. Бат Бойко не ми е точно идолът, а много от хората му пък още по-малко. Има си някои предимства, но си има и купища недостатъци. Като за България нищо чудно да е дори по-добре от средното, но по критериите на европейските държави е клоун и посмешище. Така че хич не съм ентусиазиран от ГЕРБ. Най-скандалните кандидатури за министри засега май няма да са в правителството, все пак (съставът обаче още не е окончателно обявен – това може да се промени; ще видим). Но въпреки това не съм във възторг.
Кои са тогава ползите ли?
Като начало, на тези избори отначало се очертаваше патова ситуация. И или нови избори поне още веднъж, или правителство тип Беров (което вероятно щеше да бие сегашното по крадливост, ако и да не ни се вярва, че е възможно). В по-добрия вариант можеше да се случи правителство на три-четири партии, слабо и разкъсано от компромиси. В нормалните държави такива правителства най-често са добри, защото общият им интерес е добруването на държавата – в България обаче щеше да е лошо, защото този общ интерес го няма у политиците ни, единственият им общ интерес е ограбването на държавата до шушка… Сега се получи конфигурация, при която има основа за силно правителство. Дори ако е коалиционно, примерно ГЕРБ и Синята коалиция, интересите им са достатъчно близки, за да могат да работят за тях добре. А има чудесна база и за правителство само на ГЕРБ, със спазарена подкрепа от други партии срещу дребни отстъпки. (Другите партии са поне три, а е достатъчна и половин, така че отстъпките ще могат да са наистина дребни – а правителства на само една партия имат отличен потенциал да са силни.)
Като продължение, една от причините, заради които хората избраха ГЕРБ (и по-точно ББ, защото ГЕРБ се състои от него и произволен пълнеж) беше, че ББ е от много време пред очите им, и са го видели какво представлява. Което е начална форма на проява на критерии за преценка на кандидатите. Нещо като появата на едноклетъчен живот в първичния океан, примерно. Досега обаче и нея я нямаше, и резултатите от това са около нас. Дали преценката е правилна, е друга тема – важното е, че започва изобщо да я има.
Най-важната според мен причина е обаче процентът гласували на тези избори. 60% е почти два пъти над средния процент гласували за последните 10 годинии, и почва да се доближава до процентите на гласуване в Европа (където държавите са уредени, и нуждата от масово гласуване е далеч по-малка). За пръв път от много време хората тук се оказаха повече от добитъците (не смятам всеки гласувал за човек, а всеки негласувал – за добитък; за съжаление обаче, в мнозинството от случаите разделението е вярно).
Тези 60% значат две важни неща.
Едното е, че значителна част от българите са осъзнали, че гласът им има значение. (Може да виждат това значение като “да спрем турската заплаха” или “да си направим майтапа да изберем Батман”, или някой друг налудничав мотив. Важното е, че осъзнават, че гласът им има значение. Ако мислеха, че няма, никой мотив нямаше да ги накара да гласуват. А сега има перспектива с времето да проимат и по-зрели мотиви.) Това означава и други добри неща – например че купените гласове тежат по-малко. Но основното, и най-важно, е че хората се почувстваха важни. Че осъзнаха, че са собственици на тая държава, а не нейни поданици. Подхранва ли се това разбиране търпеливо и упорито, от него малко по малко ще израсте разбирането, което прави демокрацията истинска – че обикновените хора са не роби на политиците, а техни началници. И че са в правото и силата си да изискват от политиците да работят както трябва, да ги надзирават дали го правят, и ако не го правят, да ги сменят без колебание.
Другата е, че хората усетиха, че когато са активни, са силни. Видяха на дело как активността им обърна изборните прогнози, и как ни отклони от голямата дупка, към която се бяхме засилили, ако и да не знаем какво има по сегашния ни път по-нататък. (Не винаги активността насочва нещата към най-доброто, но този път го направи, поне в краткосрочен план. А тъй като винаги е полезна, тези избори бяха в това отношение стъпка в правилната посока.) Когато хората са силни, са по-смели в опитите си да контролират властта, и да не й позволяват да си разиграва коня и да ги третира като роби. А когато хората са смели и решителни, властта не смее да си разиграва коня дори ако не се е опитала и опарила. Мишките играят хоро когато котаракът спи – нащрек ли е, дори да не ги гони в момента, не си позволяват волности.
Да обобщя – хубавото, истински хубавото на тези избори е, че хората показаха, че са започнали да разбират чия работа е да ни избере свестни политици. (Може да не избраха най-свестните, но поне се опитаха по-масово, не както преди.) И че самите избори дадоха резултати, които ще помогнат на хората да го разберат още по-добре.
Не знам дали ГЕРБ ще управлява добре. Има всички условия да го прави. Дали ще пожелае, е друг въпрос. Ще видим.
Но знам, че 60% гласували означава, че лавата под вулкана се е събудила. Че все още струйките пушек над кратера са тънички, просмукали се от случайни цепнатинки. Но партийните сеизмолози сигурно вече отчитат потрепванията на земята, и изчисляват напрежението долу под скалите. И сигурно вече започват да подават сигнали към ръководствата си – не тропайте хоро отгоре прекалено силно. Недейте, че твърдата скала е изтъняла, и пробиете ли я, може да има изригване, и да се наложи да се спасявате. Давайте го по-кротко.
Пък да видим дали централата на ГЕРБ ще ги послуша. Може и да остане глуха. Но тези проценти са вероятността, ако политик е глух за хората, те да му промият ушите с пожарен маркуч… Както казва Тери Пратчет, “да се не начудиш колко можеш да постигнеш с блага дума, ако държиш в ръка дебела тояга”. Тези проценти са дебелината на тоягата, която държим.
(Може да не избраха най-свестните, но поне се опитаха по-масово, не както преди.) – Казвате и е безспорно..Интересно е ,че това би било валидно и за другите варианти. (Може би с изключение на ДПС и КБ).
Защото нямаше регистрирана , а не вярвам и да има ПСБ (Партия на свестните в България). Та свестните са “разхвърляни” по всички партии, неравномерно, разбира се…Вероятно и в ДПС има един,двама.
Преди години бях чел един рекламен слоган който, щом още помня ,значи ме е впечатлил : “Ние може и да не сме най-добрите, но ви предлагаме най-доброто!”…добре звучи ,нали?
Иначе съм съгласен с изводите ви…
Знаете ли, аз по-лесно си обяснявам високия процент гласували…Интересното според мен как “загряха” капана, (или курвенския номер както го наричам аз ) -псевдомажоритарни кандидатури…
Като че ли вариантът за масова организация е слабо вероятен…И тогава изпъква мисленето..Това е радостното мисля, защото големия процент гласуване основно може да се мотивира от инстинкт и емоция..
И малко майтап: “Бум! Мада фака! Ша та гръмна със патлака” —пее един от депутатите на ГЕРБ.(рапъра) …”Да се надяваме ли , че това ще бъде стил на действие на шефа Борисов?!”–така коментираха в една от Догановите медии…
Нашенски хумор….
На тези избори имаше толкова купени гласове и хора, гласуващи на по няколко места, че не зная дали повишената изборна активност е добър или лош показател.
Хората гласуваха в страх
от настоящето си
от бъдещето си
от тези, които ги заплашваха
съгласен съм с изводите, и резултатите наистина са добри.
Или по-точно има всички шансове да са добри, засега са само числа. Изобщо не ми се мисли по въпроса какво би станало при провал на новото управление. Въпреки че не гласувах за тях, пожелавам на Герб да са първите с две поредни победи на парламентарни избори.
Процента на гласувалите обаче не е нещо невиждано и уникално, дори според мен е нисък за положението в което се намира страната. Ако правилно си спомням, през 97-ма беше около 63% , през 2001 беше 67%.
Процента щеше да значително по-нисък без всичко станало след евроизборите.
Изобщо май извадихме късмет, че лошите се оказаха и тъпи.
Всички им мурафети се обърнаха срещу тях – това, че отказаха разумното за времето си предложение евро- и парламентарните избори да са в един ден, псевдо-мажоритарните измишльотини на Гоце, опита за вдигане на изборната бариера, гнусните номера на Юруков и съдебната сага около СДС, огромния брой секции в Турция и т.н.
Всичко това имаше обратен на предвидения ефект. Толкова обратен, че направо се чудя, защото задължително условие за реализирането на всякакви схеми за продължаване на грабежа беше доста по-ниска активност, а грабителите направиха толкова много за повишаването и. Но да не затъвам в конспирационни размисли, успех на новото правителство и дано отговори на очакванията.
@Кръстю: Би било валидно дори при варианта ДПС и КБ. Разберат ли хората, че бъдещето им (и на децата им) зависи от гласуването (или негласуването) им, може отначало да грешат, но с времето ще изчистят най-лошото. Отделно, когато хората са политически активни, политиците не смеят да вършат големи золуми… Страшно е, докато на никой не му пука.
Мажоритарни или пропорционални кандидатури е трудно да се каже. От една страна, мажоритарните ни кандидати бяха избрани “пропорционално” – защото са от ГЕРБ или ДПС. От друга страна, пропорционалните ни кандидати бяха избрани “мажоритарно” – защото са хората на Бат Бойко. Реално тези избори бяха мажоритарни, за него: ГЕРБ се състои от него плюс какъвто и да е, произволен пълнеж.
@Ridiculous: Разбира се, че е добър показател. Именно благодарение на повишената активност купените и неколкократни гласове не успяха да дадат, да кажем, 25% на ДПС.
(Това е една от причините да не съм съгласен да забранят на емигрантите да гласуват. ДПС взе 612 000 гласа, от тях само 93 000 в чужбина. Масовото гласуване обаче беше до голяма степен защото хората не искаха екскурзианти от Турция да им определят бъдещето. Ако емигрантите нямаха правото да гласуват, ДПС щеше да получи само 519 000 гласа, но изборната активност можеше да е 30% вместо 60%. Тогава Доган щеше да има 25% от гласовете. Други около 6% щеше да има ЛИДЕР, които реално получиха почти всичките си гласове от купуване или сплашване на работниците на Ковачки – тоест, щяха да са загрижени за интересите на Ковачки, а не за тези на България. Очертаваше се парламент на националното… закриване. Така че горещо предпочитам разрешено гласуване на емигрантите, и 100 000 гласа за ДПС от чужбина (почти всичките фалшифицирани и купени), но и 30% повече гласоподавателска активност в България.)
@fd: Да, така е. И това е тъжно. Но се надявам един ден хората да гласуват не само от страх, а и с мисъл. Докато сме добитъци обаче, ще ни кара да се размърдаме единствено тоягата. (Всъщност, това е, което прави добитъка добитък – че го кара да се размърда единствено тоягата.)
@Пешо: Наистина, точно това се оказа късметът ни – лошите се оказаха и тъпи, или по-точно сметнаха нас за още по-тъпи, отколкото сме. Ниският резултат на Синята коалиция ме кара да мисля, че номерата на Юруков не са се отразили особено. Но изцепките на президента, и най-вече изцепките на Доган и показаните от телевизиите материали за подготвяни автобуси с изселници, които да дойдат да гласуват “за разрухата ни”, дадоха доста ефект.
Според мен обаче най-много ефект даде това, че евроизборите бяха скоро преди парламентарните. Българинът е гений в това денят му за предизборен размисъл да е денят, в който обявят изборните резултати. А тези от евроизборите бяха такива, че накараха доста хора да се замислят, и да осъзнаят, че от спасяване на давещите се са заинтересувани най-вече давещите се. Веднъж вече го бяхме поразбрали, около Виденовата зима, но го забравихме, и си платихме. Дано този път не го забравим толкова лесно.
@Григор — С едно уточнение ,обаче.- Аз мажоритарното кандидатиране не си го представям точно така.В този Гоцевски вариант…..но, всичко е добро, свършва ли добре, както се казва.
Както каза един англичанин на времето -щом са биле 45години, значи 45 трябват за оправяне.
Тогава не го взехме на сериозно, но сега мога да кажа – почти половината мина 🙂
@Григор — както се каза утрото е по-мъдро от вечерта…Пак ще се върна на говоренето.. Кой друг опозиционен лидер имаше такова медийнно лансиране като Бойко? Вярно, Волен си има телевизия , но там работата е по-друга- тя не се лови навсякъде, и освен това българина все още държи по инерция на казаното по “големите” телевизии. Другите ги има като нещо за чалга ,сериали и голотии.
Българинът се вдъхнови, защото видя, че има ЧОВЕК пред него. …Намахан, не цепи басма на никого. Говори с ирония за премиера, генерал, каратист. …МЪЖАГА! Той събуди в него ВЯРАТА..
Вяра, надежда и любов – това основно крепи човек в живота, (освен парите, които за душевния инвалид са предостатъчни).
Царят, навремето олицетворяваше само НАДЕЖДАТА…И той като възпитан (възпитаван ,по-точно) човек го съзнаваше и за това повтаряше допълнението “вервайте ми”…За любов – там работата е по-тънка, смешно е да кажеш-“обичайте ме”. А Бойко определено предизвиква ,ако не любов, то поне голяма симпатия… В най -върастните избиратели -поради “здравата ръка”която предполагат, най-младите ,горе-долу пак за това -“Рамбо”, жените— те си знаят.
Даже чух от някъде, не си спомням от къде, че процентът на гласуалите жени на тези избори бил много по-голям от този на мъжете…Впрочем, то статитика сигурно има някъде, сега ще потърся (днес също нямам работа)..Както и да е….основната “сцена” на Бойко бяха БиТи Ви и Нова ТВ…А ЧИИ са тези телевизии?!…. Първа си остана сервилна почти до края, даже в изборната нощ говорителите(говорителките) се държаха доста неадекватно, обяснимо защо, при нас падащия рядко пада сам…
А аз по принцип съм скептик към случайностите, а с напредване на възраста и към други работи….Бойко можеше да се пъне, ама без микрофон и ефир, не става май….А.да говорим за журналистическа смелост и гражданска позиция в Ники Дудука и сие е смешно…
Атака има 21 депутата в настоящия парламент. Това “извън властта” ли му викаш?
Ако имаш твои хора в ГЕРБ, кажи им че е време да вадят тоягата. Ето защо http://novatv.bg/bg/shows/videos/6?video=2
Искам сериозно, както умееш да го правиш, да помедитираш върху този избраник за бг депутат.
Темата е
новата тема
защо появата му обезсмисля ползата от миналите избори
@Кръстю: Хич не съм уверен, че нещата са свършили добре.
@Дончо: Да. За всякакви цели освен промяна на Конституцията – а такава не се случва всеки мандат.
@@Григор: Нямам мои хора в ГЕРБ. И този далеч не е единственият, чиято поява обезсмисля много неща.
Още повече неща обаче обезсмисля “ако имаш твои хора в ГЕРБ, кажи им…”. Да го махнат ще е работа на ГЕРБ единствено ако ги принудим ние. В конкретния случай – ти. Не си ли готов да си зарежеш другата работа и да протестираш пред парламента всеки ден срещу този човек, в течение на много месеци, ако трябва, той ще остане в парламента, и така трябва да бъде. Редно е управляваните да получават управление, каквото са заслужили. Иначе няма да е справедливо, нали?
Всичко е много хубаво,което си говорите,но нека почакаме малко да видим какво ще се случи при това правителство!Дайте да не сме толкова негативно настроени!Търсете позитивното ,хора!Ще загинем като нация с тоя негативизъм и с тая умраза!
Григоре,Григоре! Знаеш ли какво е правила др. М.Кунева в Габон/държава в Африка/?! И на кого е снаха?!!! Иначе за другото-добре!
@Григор —точно това, че не са свършили …имах предвид свършиха изборите.. добро, лошо ,поне не се получи патова ситуация. А иначе, ако вярваме на англичанина сме на половината:-)
Ъ-ъ-ъ…..ИЗВИНЕТЕ, но съвсем малко съм чел(зная) от (за) Терънс ПАРЧЕТ и се питам дали не е някакъв далечен “БРАТЧЕТ”на Андрей ЛЯПЧЕВ, та си е позволил да плагиатства от българския министър-председател заключението,че “СО КРОТЦЕ,СО БЛАГО И С МАЛКО КЮТЕК ДЕРЕДЖЕТО НАРОДНО ПО-ЛЕСНО СЕ ОПРАВЯ” и то без да се акцентува върху дебелината на сопата. Не познавам и автора на проСТРАННОТО разсъждение за “ползата от тези избори”,която можела да дойде,ала можело и хич да я няма, и още хич не се знаело,кое как ще бъде,ако изобщо щяло ли да го бъдело. Обаче още от мотото блика оптимизъм,че НДСВ ПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ,макар и да е умряло, и че “БСП НЕ СА НАЙ- СТРАШНИТЕ В БЪЛГАРИЯ”, а и останалите, включително и ББ, са хем “ДА”, хем и “НЕ”, но общо взето полза може и да имало, и да нямало. Като НЕОСПОРИМ плюс може да се отчете активността на избирателите, тяхното осъзнаване, че гласът им има значение и това май е ЦЯЛАТА ПОЛЗА В АВАНС,НО КОЛКО СТРУВА ТЯ? ЗАЩОТО ГЛАСЪТ НА ИЗБИРАТЕЛЯ ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ И ТОЙ СЪЗНАВАШЕ ТОВА,ЗА ДА ЗАДРЪСТИ ЦЯЛОТО ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ НЯКОГА, ДА СКАЧА НА СТУДА СРЕЩУ ЖАН, ДА СЕ ЮРНЕ СЛЕД ЦАРЯ , ДА СЕ ЦЕПИ В СЪОТНОШЕНИЕ 3:5:8 И ДА ЧАКА КАТО ГОДО ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ КРАЯ НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД И СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ. Така че ползата от изборите е твърде рано да се пресмята, независимо колко “ПРИНЦИПНО” БИ МОГЛА ДА БЪДЕ БСП КАТО ЧЛЕН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО”…
@Rumi: Аз пък бих казал – дайте да подходим с малко повече негативизъм и желание да контролираме нещата сами. Че от позитивизъм и очакване политиците да са свестни по душа сме дотук.
@grafa: Какво е Габон знам. Какво е правила там М. Кунева, на кого е снаха и дали й миришат чорапите – не. Тези неща ще ме заинтересуват малко след цвета на петрола в Сибир и цената на житото в Афганистан. Колкото и да е ужасно и глупаво, интересува ме само какво е правила и ще прави в Брюксел за България.
@Кръстю: Нещо като “дотук-добре”…
@ЯНКОВСКИ: Ъ-ъ-ъ… ИЗВИНЕНИ сте. Но ще ви помоля ДА НЕ НАБЛЯГАТЕ чак толкова на ГЛАВНИТЕ БУКВИ. Ако не ви хрумва на какво друго да обърнете внимание вместо това, бих предложил да е на съдържателността на коментара.
@Григор — Значи и вие сте се впечатлил от Тошко Маниака 🙂 …..Или от анализа на Люба Кулезич , относно рап-културата…Навремето един нашенец проби в САЩ с ония скеч “рап -нюз”(дето представяше новините рапирайки и бе впечатлил янките)…
Само, че г-жа Кулезич забравя, че преди Тошко имаи други депутати от други партии, достойни за нейното обучение …,които останаха в сянка ,само поради това че не пеят…Впрочем ,останаха в сянка е относително, защото както сам сте забелязал -“шило в торба не стои”…имаше един с “екзотичното” име Фидел, който продължава да “прави новини” (израз на Береков 🙂 )
Питам се, възможно ли е, нашият парламент (като цяло) да патентова подобно “рапп-нюз-а”
рап- законотворчество….
И още нещо г-н Гачев –Един цитат от Едмнд Бърк от великолепната му книга ” Размисли за революцията в Франция.” (следва цитат)
66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно – и наистина почти всичко се случи – всичко, което щеше да последва.
Знаете кога е писана нали?! По едно време ме репликирахте, че сега не сме ХVІІ век ли, що ли?….Май ,новите неща в соц.-политически план не са толкова много под слнцето 🙂
За разликата от науката и техниката. Поразяващо, нали!Това съждение , ако не е посочен автора ,спокойно може да мине и за съвременно наблюдение в нашия парламент 🙂
Даже си имахме и президент от тоя сой…Вероятно си спомняте за “бракоразводното адвокатче” 🙂
Григоре,
Браво за сравнението с появата на първичен живот! Така е – в момента се намираме в криптозоя. Дали ще се доберем до кембрия – един Господ знае. (Ех, ама какво название за албум с електронна музика – “Криптозой”!)
Кръстю,
Много правилен анализ. Отдавна се говори, че трябва със специален закон да се забрани на адвокати да влизат в Народното събрание, защото основната им дейност там е да коват закони с дупки за лична употреба. За жалост тия фокуси не са от вчера. Изследователите на Помпей са успели по съхранени документи да възстановят политическата картина в онзи древен римски град. Била е абсолютно същата. 🙁
Уважаеми Григоре,
Преди всичко наистина прося извинение, че предизвиках Вашето раздразнение и то без да имам нищичко лично към Вас. Започнах репликата си към Вас с “Ъ-Ъ-ъ… Извинете!”, защото изплагиатствах един персонаж на Парчет, а колкото до залитането ми по главните букви то бе предизвикано от артък многополюсните Ви предполагаеми ” ползи-загуби”, но не за народонаселението, а за играчите в представителните о(т)бори на партийте. Аз като ВАШ ЧИТАТЕЛ и като незнамкакваси милионна частица от това население очаквам да прочета(подведен от заглавието!) какъв ще да ми е кяра от “ПОЛЗАТА”, за която пледирате, а разбрах(такъв ми е тавана, признавам си без полиция) само това, което акцентувах с главни букви. Аз не съм нито гъркинята Пития от Делфи, нито пък мога да се изкача на Олимп и оттам да гадая съдбата на нашенските “БОГОВЕ”, а и просто знам мурафетите на господа-другарите с ореоли “оправяли” ни досега, та чакам като пенсиумерин с 8 петилетки бачкане за сусиълизъмъ, за кумонизъмъ и за думокрациетъ каква ще ми е ползата както от изборите,така и от четените коментари, колкото и съдържателни да са те.
@ Григор
На парламентарните избори ВИНАГИ е имало сравнително висока активност, така че от тия 60% не могат да се правят никакви генерални изводи. А предвид на обстоятелствата (Доган-скандалите и прочие) това е даже ниска активност.
Справка – активността на предишните парламентарни избори:
2005 – 55.76 %
2001 – 67,03 %
1997 – 58.9 % (приблизително, смятах го сам)
1994 – 75.23 %
1991 – 83.87 %
Данните са предимно от тук: http://www.gisdi.com/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0012&g=
Дори ако не смятаме изборите през 1991 и 1994 (тогава времената бяха силно политизирани), средната активност от изборите 1997 – 2009 г. е около 60.47 % – малко по-висока от тази на последните (60.2 %)
@Господин Гюров: Очакванията бяха за активност на тези избори около 40%. А и средните данни са такива заради високата активност през 2001 г., когато също имаше корупционни скандали, и един министър беше станал известен с прякора “г-н 10%”… ех, къде си, Божков, със само 10-те %…
Очакванията на някого си едва ли имат значение в случая. Такива очаквания се базираха на активността на евроизборите, което е некоректно – в целия ЕС активността на евроизборите е доста по-ниска от тази на националните.
Обяснението за високата активност през 2001 г. не са някакви големи скандали в кампанията тогава – сега имаше даже по-големи. Причината е в тогавашната харизма на царя. Което ме навежда на следната теория за избирателната активност у нас.
Тази активност зависи много от наличието на личности с “аура” (те често мобилизират не само симпатизантите, но и противниците си). През 1991 г. имахме достатъчно такива – Желю Желев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов и още ред други, вече отдавна забравени, около тогавашното СДС. И от другата страна имаше подобни хора – Петър Младенов, Добри Джуров и дори Луканов (колко абсурдно звучи днес, нали) имаха славата на хора, рискували много, за да извършат партиен преврат срещу Живков, и гарантирали мирния преход у нас (кървавия пример за обратното в съседна Румъния беше съвсем пресен). Като резултат – свръхвисока изборна активност.
През 1994 г. нимбата около много хора вече беше доста поизбледняла, но все още имаше надежда в мнозина. Процентът гласували остана сравнително висок. През 1997, когато икономически нещата станаха направо страшни и хората би трябвало да са силно мотивирани за изборите, изобщо не забелязваме такова нещо. Защото харизматични личности тогава вече липсваха. Да ме прощават костовистите, но никаква харизма в Костов нямаше. Той беше вече със славата на човека, стартирал инфлацията в България и унищожил спестяванията на населението – без нищо насреща за масите (даже по-лошо от нищо – нещата ставаха все по-зле). Костов го направиха шеф на СДС няколко души, а не аурата му.
За 2001 вече споменах, тогава имаше направо еуфория около царя. През 2005 – нищо. И естествено – най-ниския процент гласували досега. Сега се появи Бойко, и съответно процентът дръпна малко нагоре.
Хората искат да виждат на изборите личности с мисия, и са напълно прави в това си желание. Когато такива липсват, а се състезават само някакви партийни апаратчици, интелектуалците може да си спорят по вестниците (а сега и в блоговете 🙂 ) коя партия била по-малкото зло, но на битово ниво става безразлично дали държавата ще бъде крадена от кликата на Костов, на царя или на Доган. Аз не бих нарекъл гласоподавателите “добитъци” заради това. Напротив, отношението им е напълно логично. Ако политическата класа не може да издигне силни лидери с мисия, тя не заслужава интереса на хората на изборите.
И между другото, голямата активност на турското малцинство на всички избори също се обяснява с наличието на силен лидер – Доган. Каквито и да са обвиненията срещу него и каквото и да е правил досега, той си поддържа славата на човек, който успява и който кара нещата да се случват в добра посока за това малцинство. Няма да споря основателна или фалшива е тази слава, това е отделен въпрос.
Според мен хората се активизират, когато наличните политици се оплескат окончателно, и народът започне да търси с кого да ги смени. Лошото е, че всеки път търси друг “добър цар”, който да му измие чиниите, изпере чорапите, ожъне нивата и оправи бушоните. Хубавото е, че тези моменти на търсене биха могли потенциално да доведат поне част от хората до идеята, че това е тяхна работа, и че добрият политик е приказен герой – ще им свърши работата когато подаръци на децата им донесе Дядо Коледа. И на тези избори някаква част от хората го осъзна, и подходи към ББ не като към поредния приказен спасител, а като към нов служител в собствената ти фирма. Което е и реалното положение.
За Доган не съм толкова сигурен, че го подкрепят заради слава. Доколкото знам от познати от турските краища, подкрепят го къде заради пари на ръка, къде заради заплахи, че няма да им бъде изкупен тютюна. Секнат ли тези два стимула, бих очаквал подкрепата за Доган да намалее с поне около една трета. (Ако през това време има друг български турчин в силна политическа позиция – може и с повече.)
Не бих казал, че народът очаква някой политик да му пере чорапите. Но хората определено очакват някаква елементарна справедливост – най-после някой от тези, на които са дали властта, да вкара на топло поне най-наглите от предишните облажили се. Това обаче за 20 години не можа да се случи нито веднъж. По-голям удар от това върху морала на едно общество ми е трудно да си представя.
За Доган – ако хората вярват, че той е гарант за изкупуването на тютюна, това е същото, за което писах и аз. Но нека не забравяме и че далеч не всички турци са тютюнопроизводители.
@ Григор
“хората се активизират, когато наличните политици се оплескат окончателно, и народът започне да търси с кого да ги смени”
Това е в противоречие с данните за 1997 и 2001 г. Ако беше така, процентите при изборите тогава би трябвало да са обратните.
Аз бих казал, че народът очаква точно това – политиците да му перат чорапите.
Политик, който вкарва в затвора други политици, само защото са корумпирани, без много сериозен натиск от гласоподавателите си, е приказен герой. Ние почти не натискаме политиците си да вкарват в затвора корумпираните, а очакваме това да стане. Ще стане, ама малко след като по своя воля дойдат в къщи да ни операт чорапите… Моралът е косвено следствие от желанието ни да си свършим работата. Докато не разберем, че почистването на властта е наша работа, моралът ни, кой знае защо, много удари ще носи.
За Доган – българските турци, с малки изключения, не вярват, че той е гарант за изкупуването на тютюна. Но пък вярват, че ако не го подкрепиш, той става гарант, че тютюнът ти няма да бъде изкупен. А един много голям процент от българските турци са тютюнопроизводители, или производители на нещо друго, също така зависещо от Доган (чрез държавата).
За изборите – през 1997 имаше не твърде силна активност на изборите, понеже избирателите не вярваха изобщо, че има кой да замени оплесканите политици. Точно това е причината ситуацията тогава да беше близка до революционна – голяма част от народа смяташе, че мирните средства за оправяне на политиката са изчерпани, и беше склонна да не им отдава значение. Съответно, Костов за сравнително по-малко корупция от сегашната отнесе много повече негативна слава, заради радикализацията на хората. (Но пък енергията на тази радикализация се изля в лошото отношение към него, и хората се върнаха към подкрепа за мирни средства. Харизмата на царя е до голяма степен потърсилата алтернатива енергия на радикализацията; ако се беше върнал по друго време, далеч нямаше да спечели такава подкрепа. Излезе добър политик, дойде при максимална подкрепа. Но слава богу, че не е наистина цар, иначе какъвто е държавник,щеше да трябва да го сваляме с революция…)
@Господин Гюров—http://www.sarakt.org/ –това е един адрес, на който може да се видят още интересни работи по старата тема “Батак”. Попадна ми случайно, като търсех друго нещо от автора.