Ползата от популизма

Мислещият тиранин, по мнението на Ветинари, беше изправен пред много по-трудна задача, отколкото управникът, издигнат от някаква идиотска система тип “гласувай си сам богатство”, като например демокрацията. Вторият винаги може да каже на хората, че грешката си е тяхна.

(Тери Пратчет, “Going Postal” – мой превод)

Ако Бойко Борисов може да се определи с една дума, тя е “популист”.

Популизмът често е обругаван като едва ли не баща и майка на всички злини в политиката. Но истината е, че популизмът е правене (или казване) на неща, които хората харесват. А хората често са глупави и късогледи в това, което харесват, но не винаги и не за всичко. Случайно ли най-горещите заклеймители на популизма са хора, които харесват това, което повечето хора не харесват – или техни говорители?

Популизмът е добър или лош в зависимост не от политика-популист, а от зрелостта на електората. Ако хората харесват неща, които работят в тяхна полза, особено ако вземат предвид и по-дългосрочния план, то популизмът е изключително полезен и ценен. Лош е, когато царува сред незрял, късоглед и плиткоумен народ.

И тук е интересното. Българският народ е до немай-къде незрял, късоглед и плиткоумен в куп отношения. В куп други обаче е чудесен, зрял и мъдър – просто да не повярваш, че това е същият народ. Незрял, късоглед и плиткоумен е в нещата, които касаят общото. Но където се засяга личното на отделния българин, той е много по-зрял и мъдър от много други народи. (Добре де, не е кой знае колко зрял и мъдър – просто повечето други народи са още по-глупави. Така става ли?)

Оттук и простата формула – в България, когато популизмът касае общото, той обикновено не е полезен, но когато касае личното на хората, доста често е полезен. Изключения, и особено изкусни лъжи има винаги, но тенденцията е тази.

Истински интересното става, когато тази тенденция се съчетае с политик, чиято опора е популизмът. Ако той захвърли интересите на електората си и подгони личните си, а ла Негово Държавничество Симеон Втори, опората си тръгва, и той остава извън парламента – кранчето секва. (Първия път – по-бавно. Следващите – сигурно доста по-бързо.) Много по-мъдро би било да угажда непрекъснато на електората си – така ще седи на власт мандат след мандат, и дори да бърка в казана по-малко, ще извади в крайна сметка много повече. (Както като име и слава, така и като чисто материална полза.)

Досега в България почти всички управляващи са били твърде близо до чистото вредителство и паразитиране. Затова и един популист, ако не е особено злокачествен, или политическо бушонче на пак същите паразити, е сериозен напредък. Ако ББ се окаже извън тези категории, нищо чудно да видим доста по-прилично управление от досегашното.

Интересен е погледът върху някои първи стъпки на популиста. Към момента почти половината парламент е негов, и политическата му партия се състои от него. (Плюс произволни други безличия, за пълнеж.) Така че ръцете му са развързани – може да прави почти каквото си поиска. Често му се подиграваме на тема “силният човек”, но на практика в момента той е точно това. Реди правителство и пише какъвто правилник на парламента реши. Какво ще прави по-нататък още не е ясно, ще видим – но да видим как започва.

Парламентът към момента бива стегнат като гвардейско поделение. Наказания за отсъствия свръх минимума. Инструктажи (и обещания за технически мерки) срещу гласуването с чужди карти. Забрани за преминаване на депутати от една група в друга (Това е колкото популизъм, толкова и “затягане на редиците”, но нищо, разбираемо е. 🙂 )

(Допълнение: Обсъжда се въвеждане на гласуване в парламента чрез отпечатъка на пръста, според публикация в Дневник, през блога на Бого Шопов. Коментарът ми е същият като Боговият…)

Което е най-интересно – и предложение да се възстанови прякото излъчване на заседанията на парламента. (И то вероятно не само от една камера, насочена така, че да показва единствено говорещия.) Познати журналисти са ми казвали, че досегашният парламент е било срамно да го гледаш – петнайсетина тулупи спят в залата, и като се каже “гласувайте”, вадят тестетата карти и почват да ги изреждат през апаратите… Ако заседанията се излъчват пряко, сигурно доста журналисти ще имат за хоби следенето дали някой депутат няма да гласува с две карти, и да го издънят по всички медии. Като минимум за проба ще си изпълнява ли Батман обещанията. А Батман или ще ги изпълнява, или електоралният му батмобил ще се превърне в тротинетка. И ще кара следващия мандат при Симеон, извън парламента.

Ако следи медиите и си взима бележки, разбира се. А засега май ги следи и си взима. В процеса на избор на министри се оказа, че около някои от скланяните имена смърди. Въпросните хора моментално си оттеглиха кандидатурите, “по свое решение и молба”. (Бяха постреснали и отблъснали и мен. Здравата се смях обаче, когато вече номинираната официално за министър Десислава Танева внезапно “реши” да си оттегли кандидатурата, пост фактум.) Доколкото знам какво представляват, никой от тези хора не би си оттеглил кандидатурата, ако не го грози като минимум счупен врат. Очевидно ББ е разбрал много ясно, че в неговото положение съпартийците му са много лесно заменими, но гласоподавателите му са безценни. И очевидно е показал, че няма намерение да се спира пред абсолютно нищо, за да вкара в пътя който рискува да му опетни имиджа.

(Понякога покрай сухото гори и суровото. Не разбирам защо трябваше Тодор Йосифов (Тошо Маниака) да излети от парламента, само защото е бил някога рапър. По тая логика Арнолд Шварценегер трябваше не за губернатор на Калифорния, а за чистач да не смеят да го вземат… Очевидно ББ си е взел имиджа много насериозно. Не му се сърдя за това – на негово място сигурно и аз щях да го взема насериозно. Когато избирателят е единственото, което ме крепи…)

В крайна сметка, обявеното към момента правителство не е кой знае колко лошо. Знам неприятни неща за почти половината от депутатите на ГЕРБ, и съм приятно изненадан, че в правителството няма нито един от известните ми като боклуци. (Отначало положението беше твърде различно.) За някои от имената вътре чувам доста добри неща, примерно за Симеон Дянков. Малкото, което съм видял или чел от тях, не ми прави лошо впечатление (за разлика примерно от юпитата на Симеон, които с първите си думи ме отвратиха). Разбира се, това не е гаранция за нищо. Но все пак, имаме нещо, което изглежда като добро начало. Пък по-нататък – ще видим. И ако гледаме внимателно и действаме решително, може да се получи и добро продължение.

Популистът е тип политик, почти липсващ у нас – политикът, който следи обществения си имидж и се грижи най-напред за него. Стандартният политик у нас е гьонсуратът, който е политическо бушонче на някой кукловод, граби като за последно и му пука единствено от кукловода му. Всъщност, ББ е точно същото, само че в ролята на кукловод са избирателите – а това е желаното положение при една демокрация. Няма гаранция, че положението ще се запази за в бъдеще, но към момента изглежда такова.

Оттам нататък, от грамотността и мъдростта на избирателите зависи какво ще заслужат като управление. Мъдро и с дългосрочен поглед, или залагащо на евтини краткосрочни изпълнения. Ако масовият избирател след всяко действие на Бойко показва ясно и недвусмислено, че одобрява нещата, които са в негова полза, и му пише на гърба грабежите и корупционните изпълнения, ще имаме каквото ни е нужно. Не го ли показваме… познайте кой всъщност ще е виновният, че ограбването ни продължава.

Също, от нас си зависи дали няма да изпуснем контрола върху ББ, и този контрол да иде в ръцете на старите кукловоди, този път чрез контролираните от тях медии. Към момента ББ се радва на нечуван медиен комфорт, не на последно място защото много журналисти разбират, че той е една от последните ни надежди. Ако обаче се опита да прекрати пладнешките грабежи, ще настъпи здраво интересите на кукловодите, и те ще дръпнат силно конците на медиите си. Журналистите сигурно ще се опитат да се съпротивляват; ако Бойко е умен, без колебание ще ги защити с цялата мощ на държавата. Истинската защита обаче има как да дойде единствено от нас. Искаме ли да си запазим контрола върху Бойко Борисов, трябва да противостоим на опитите на старата мафия да ни го отнеме, чрез контролираните от нея медии. Седим ли си в къщи на салатка, ракийка и “когато сме най-зле, ей така да сме”, много скоро ще усетим ръцете на мафията отново в джобовете си. Още по-решително отпреди, защото джобовете ни са по-празни, а мафията е по-лакома. И ще стигнем до “когато сме най-добре, така да сме”.

Ако ББ настъпи мафията твърде здраво, и тя види, че не може да му надвие, ще се опита да се спазари с него. Правила го е неведнъж, досега винаги успешно. Тук нещата вече зависят от славолюбието му и манията му за величие. Ако е по-нормален, вероятно ще приеме, и на следващите избори ще иде при Симеончо. Ако е луд от категорията на Иван Костов, ще откаже.

При този вариант има две възможности. При единия ще се опита да прави своя мафия, или пък няма да контролира с достатъчно твърда ръка хората си да не крадат – при този вариант ще иде на следващите избори при Костов. Ако обаче действа с твърда ръка, и търси име и слава повече от всичко, ще ги получи. Вероятно ще обере много негативи от кризата, но ако е позачистил осезаемо корупцията, нищо чудно в следващия парламент да има и две трети мнозинство. (Всички ще знаят, че той не е идеален – но ще знаят и че алтернативата най-вероятно ще е от сорта на Станишев, Симеон, Костов, Беров или Доган. Познайте кого ще предпочетат.)

Колкото и да е парадоксално, колкото по-луд, славо- и властоманиак е, толкова повече признание ще получи. И ще е заслужено. До такова дередже сме се докарали с търпение и лайнодушие – единствената ни надежда да е в лудите.

Заслужено. Търпеливите и лайнодушни народи не заслужават да съществуват. Тежка дума, но не винете мен за нея – казало я е мирозданието, със законите си. Така че да се лекуваме от излишно търпение и равнодушие, докато не е късно. Отсрочката е дадена – да не я изпускаме. Втора надали ще има.