(Появата на този разказ е предизвикана от един коментар на Алекс към предишния запис. :-))
Милтън Ериксън е един феноменален американски психотерапевт. Той е създателят на хипнозата в съвременния й вид – като полезен инструмент, освободен от филмови и готически представи и предразсъдъци.
Сам по себе си е твърде необикновен човек. На 17-годишна възраст е преболедувал от детски паралич, и е останал напълно парализиран – с изключение на движенията на очите. За една година след това, с непрекъснати упражнения и упорство, си е върнал движенията напълно… На 52-годишна възраст параличът го повтаря (случай, почти уникален в историята на медицината), и отново го оставя напълно парализиран – след една година той отново се движи, макар и вече да си помага с бастун…
Но истински необикновени, почти невероятни, са десетките случаи с негови пациенти. Един от тях, весел и същевременно поучителен, ще разкажа като демонстрация на това, че хора, неповлияващи се от внушение, няма.
Веднъж идва при Ериксън младо момиче от съседен град, и му разказва трогателна история. Майка й била болна от рак, последен стадий, и с жестоки болки. Никакви болкоуспокояващи лекарства вече не помагали, и страданията й били ужасни. Не може ли прочутият професор Ериксън да помогне някак с хипноза?
Може, рекъл Ериксън. Взел си бастуна, отишли до съседния град, до болницата.
Майката се оказала възрастна дама с безупречно възпитание. Обяснила най-любезно на Ериксън, че е трогната и възхитена от желанието му да помогне, но не вярва в хипнозата, и не вижда никакъв смисъл в това той изобщо да пробва – такива неща не действали с нея.
– А, не! Тая така няма да стане! – ядосал се Ериксън. – От сто мили път идвам, инвалид с бастун, и да излезе, че е напразно! Не! Като не мога да хипнотизирам теб, ще хипнотизирам дъщеря ти!
Поканил момичето да седне на един стол, приспал го набързо, и започнал лекичко да повдига роклята му с бастуна си, все по-високо и по-високо. Майката позабравила любезността си, след това започнала да го гледа на кръв, и накрая се разкрещяла:
– Дърт козел такъв! Как смееш! Какво си въобразяваш! На какво прилича това!
Ериксън се обърнал към нея и най-спокойно отговорил:
– Аз може и да съм дърт козел… но какво стана с болката ти?
Останалото, предполагам, се сещате.
Разбирам накъде биеш, хитрецо 😉
И все пак изследванията са категорични (при това надеждни, валидни и представителни;-)) – около 10% са изключително сугестивни, 10% не се поддават, а останалите гравитират според зависи. Въпрос на психика.
Аз … не разбрах какво станало с болката и…:-/
Всичко според мен зависи от нагласата на човека – дали вярваш или – не, дали искаш или – не. Не знам доколко психиката на човек /тук пред вас като авторитети в тази област, чак ми е неудобно да кажа каквото и да било/ е единствено заложба по рождение или се оформя през целия му живот на база неговия жизнен опит. Че това дали не вярваш, може да се базира на някаква случка, която в гарнитура с неверници наоколо, може да те превърне в закоравял нихилист /ох, нямам речник под ръка, за да проверя съдържанието на тази дума:-), моля да ме извините, ако съм я употребила неправилно/:-)
Ето пак го забелязах, ма Божке-е-е-е-е-е-й!
@Таня: Хм, авторитети… Единствено Григор тук е авторитет, аз само пускам по някой термин, колкото за самочувствие, че той може съвсем да те комплексира… 😉
Ами за мен сте такива при положение, че никога не съм се докосвала до тази наука, освен някога в училище, когато освен “Основи на социалистическото общество” учехме и малко”Социология” и “Психология” 🙂
Случайна: Ами май я е нямало за момент… 🙂
Алекс: Нормално е – всеки е авторитет в блога си 🙂 Но не съм съгласен с тези изследвания. Далеч по-представителни изследвания преди години са доказвали, че е невъзможно да се построи летателен апарат, по-тежък от въздуха (не знам дали тогава вече е имало птици и насекоми ;-)).
Твърдо вярвам в това, което (си мисля че) Ериксън е показал!
<от>
П.П. Но мразя “ериксъни”, все се сещам за едни такива малки, квадратни тухлички с грозна антена и капаче 🙁 !
не схванах .. кво е станало с болката?
@Вени: Познай! 🙂