Не вярвам да изненадам някого, ако кажа, че спамът ме дразни. Особено обаче ме дразни българският спам – най-вече заради усещането за безнаказаност на изпращачите си. Съответно, не е имало случай да получа български спам и да не взема поне минимални мерки.
Личният ми сайт се хоства на сървърите на фирмата, в която работя, заедно с още няколко десетки други домейна. Така че първата и задължителна стъпка, която предприемам, е моментално да пренасоча всичката поща от този домейн към акаунт, който е “склад за спам”.
Ползата от това е двойна. От една страна, и аз, и фирмата ми, и клиентите ми за хостинг вече не получават нищо от този спамер. (Оплакали се досега не е имало, а ако проима, ще ги пратя с чиста съвест при арменския поп. Който иска спам, да си вземе акаунт другаде. Моите усилия са в обратната посока.)
От друга страна, така полученият спам е от полза. Няколко пъти на ден SpamAssassin-а изчита автоматично спам-склада, и се учи от него. На нашите сървъри няма да му се наложи да познава тези спамове, но при инсталиране на нови пощенски сървъри за клиенти взимам направо готовата база от моите. Така че пазя от спамерите и клиентите, които ми поръчват сървъри.
(Отделно от това, всичкият минал през мен спам – е-майл, лог-референтен, блог-коментарен и уики-спам – се събира в база данни. Вероятно някой ден ще пусна като услуга възможност той да бъде теглен и ползван за обучаване на антиспамове. Когато смогна. Пак тогава сигурно ще пусна и възможност спамът да се обработва, да се съставят черни списъци на спам-пращащи адреси, на спамвертизирани сайтове и IP хостинги, и т.н.)
Срещу някои особено нагли спамери понякога взимам и по-сериозни мерки. Помня как веднъж Георги Чорбаджийски беше получил спам с текст “съгласно закона, това не е спам”. Отговорът бяха няколко милиона съобщения с текст “това не е майлбомба”. Спамерът беше разбрал намека… Аз съм по-кротък. Почвам от един отговор, и на всеки нов спам увеличавам броя десетократно. Само един спамер беше имал нахалството да стигне до един милион отговора – останалите обикновено си вземат поука доста преди това.
Обикновено обаче тихо и кротко пренасочвам всичката поща от спамера към хранилката за антиспамове. Не съм канил никого да ме записва в спам-списъка си – който ме е записал по своя инициатива, да ме отпише по своя. Да говорим за пропускане на съобщенията му може само след това. И след писмена, нотариално заверена декларация, че поема финансова отговорност за бъдещи спамове, стигнали до моите сървъри. По мой формуляр. На който не му харесва, да не е пращал спам. Точка.
Българският спам е доста стандартен. В някои съобщения има текст “съгласно закона, това е непоискано рекламно съобщение” – това не променя нищо, така че минават по стандартната процедура. В някои пък има “съгласно закона, това не е спам” – за такива писмената декларация за отказ ще трябва да включва и обяснение, че вече са наясно, че това, което са пращали, е спам. Иначе какъв е смисълът от нея? Доста въобще не включват подобен текст. Тоест, освен другото са и в нарушение на закона. За тях декларацията вероятно ще трябва да включва текст, че са научили закона, и ще го спазват.
Някои пишат: “Вашият е-майл е взет от публичното пространство”. И даже се обясняват, че е-майлът бил за това, да получава поща – не били в нарушение, като го вземали. Мисля си – колата на този приятел вероятно е паркирана на улицата, тоест в публичното пространство. Ми че да я взема да се повозя на нея тогава! Тя е затова, да бъде карана, нали?… Както колата е материална собственост, така е-майл адресът е интелектуална собственост на притежателя си. Ползването и на едното, и на другото без разрешение от собственика е кражба. Като ще има нарушения на интелектуалната собственост, време е да не са само торентите. Време е законът да облагодетелства и обикновения човек.
Доста чест вариант е “Ако не желаете да получавате повече е-майли, направете еди-какво си”. В малък процент от случаите това наистина прекратява спама. В далеч по-честия вариант обаче залива наивника с много повече спам (потвърдил е, че адресът му е реален и се чете – какво да очаква от спамери, отписване?!). А и да не беше така, повтарям: не аз съм вкарал е-майла си в техния списък, така че не е моя работа да го махам оттам. Тяхна работа е да ме попитат искам ли спама им, преди да започнат да ми го пращат. Така че този тип спамове вкарват домейна на спамера в хранилката за антиспамове с особено удоволствие, и без предупреждение. Той предупредил ли ме е, че смята да почне да ми праща спам?
Към момента, на прима виста, измежду най-нахалните напоследък спамери на личния ми е-майл са следните:
– b2bnews.bg: масивно HTML съобщение, препратки към външни изображения, много ембеднати картинки, по няколко думи от някакво тяхно платено издание с линкове към страница за плащане на абонамент за него, никакви предупреждения, че това е спам. (И масивен Copyright отдолу на тяхно име, при положение, че новините им са взети от новинарски агенции, предимно БГНЕС.) Предлагат линк за отписване – както вече писах, не съветвам никого да използва тези линкове, ако не е колекционер на спам. Преди малко гледах натрупалото се в спам-склада – вече доста месеци пращат без умора. Да пращат. SpamAssassin-а ми им е голям фен, не пропуска нищо тяхно. Ако и да не е твърде вероятно да се абонира за бюлетина им.
– air.bg: масивно HTML съобщение, външни картинки (поне без ембеднати), реклами на услугата им, никакви предупреждения, че това е спам. Линк за отписване. Може и да бъде използван – ако SpamAssassin-а се умори от тях, и реши да се отпише.
– lh.lufthansa.com: съобщение без HTML, но с един куп линкове към техни документи и програми. На добър български, има стремеж да е умерено в досадата си. Предлага линк за отписване (който обаче е някаква смотана форма, не й обърнах внимание). Преди бяха редки, напоследък гледам, че са бая зачестили. Хубавото е, че ако не погледна специално в спам-коша, не забелязвам честотата им.
– nereya.com – пре-подробно съобщение на кирилица и шльокавица (ASCII текст), разпращано до де що фирмен е-майл агенцията е успяла да открие. Има текст, че е непоискано рекламно съобщение, но не и начин за отписване (освен “уведомете ни”, вероятно на техния е-майл за обратна връзка). Вече писах мнението си кой следва да отписва адреса ми от списъци, в които той го е вписал. В казана.
– galera-tour.com – кратичко ASCII съобщение, скромна реклама. Но и нахален текст, че адресът ми е взет от публичното пространство. Начин за отписване (естествено, не ме вълнува). Една категория са по-доброкачествени от някои други, но все пак са спамери. А и напоследък пишат доста. В казана.
– insider.bg – неголямо съобщение, но с доста ембеднати картинки. Засега само едно. Без никакви текстове за непоискано рекламно съобщение, или линк за отписване (да, не вярвам на тези линкове, но поне на теория би могъл да е коректен – може би, ако съобщението е еднократно, да няма нужда от такъв). Не зная, може би софтуерът им е добър. Начинът, по който го рекламират, обаче не е. Ще оставя преценката за софтуера им на SpamAssassin-а – ако е заинтересуван, да им пише да му направят презентация.
– Хотел “Ястребец” – неголям, Microsoft-специфичен HTML. Масивна външна картинка, текстче за непоискано рекламно съобщение, линк за отписване. Адресът им е в max-email.com, и линкът за отписване е директно натам – тоест, целият домейн заминава в коша. Сори, колеги. Лошите приятелства и в реалния живот водят до лоши отношения с околните. Лошите бизнес-практики – също.
– bia-bg.com – неголямо съобщение, кирилица и шльокавица, един външен линк, кратичко споменаване, че това “може да бъде” непоискано рекламно съобщение (на шльокавица). Не ми беше приятна идеята да пратя целия bia-bg.com в казана. Ако спрат спама и пратят декларация, че поемат финансова отговорност за бъдещи спамове, ще ги извадя оттам с удоволствие.
– k2consult-bg.com – неголямо съобщение, учтиво, връзка към сайт, прикрепен .doc файл. Склонен съм да приема, че в .doc-а няма вирус (за разлика от почти всеки .doc, който идва непоискан). За съжаление, спамът си е спам. Сори, колеги, не това е начинът. Домейнът, както и пращащият е-майл (извън него е) – към спам-склада.
– greenoffice-bg.com – неголямо съобщение, ембеднати няколко картинки, прикрепен PDF (ценова листа), предупреждение за непоискано търговско съобщение, начин за отписване. Ооооххх. Направо ми стана съвестно, като препратих домейна им към казана – хем симпатизирам на екологията, хем не досаждат всяка седмица… Колеги, моля ви, ако някой ги познава, предупредете ги, че идеята е била лоша! Да звъннат и да обещаят, че няма повече, даже декларация няма да им искам, ще ги извадя с удоволствие.
– dicon-bg.com – обемисто съобщение, персонализирано (поименно до мен), начин за отписване. Стандартен до безличие спам. Докъм средата на май пишеха доста активно, и отведнъж престанаха. Ако са приели идеята, че спамът не е начинът, също с удоволствие бих ги отписал – три месеца непращане след ежеседмично преди това би могло да мине за доказателство, че смятат вече да не хабят времето на околните. Но ще искам първо да го потвърдят. Както и всички други, не съм ги карал да ми записват адреса в списъка си – отговорността за последствията си е тяхна. Засега – в казана.
—
Като цяло, досаждалите ми за последните няколко месеца български спамери са тези. Вече сериозно се чудя дали не е добра идея да предложа на всички колеги, които се занимават с е-майл хостинг в България, да си направим общ черен списък на спамерите, и обща процедура, която да следваме. За да не се окажем “тихо и полека” в някой хубав ден в български спам до гушата. Не че ще ни претовари сървърите, международният е много повече – а като се принуди всеки самосиндикално да взима каквито мерки реши срещу българските спамери (като мен :-)), ще стане пълна бъркотия. Когато усилията са координирани, резултатът е добър, и антиспам културата – на ниво.
А какво правиш със реалния спам 😉 Преди месец се наложи да си купувам нова лан карта, стойност 12 лева. Заедно с нея ми дадоха следните неща – каталок на Кодак за апарати, формат половин лист А4, към 60 страници; каталог със бизнес мрежови решение на Cisco, 4 страници А4, доста дебела хартия; две различни диплянки за принтери Brother, пак едното 4 страници А4, другото само 1 лист; имаше и още нешо, сега ми изскочи от акъла. Хартиите, които ми набутаха в торбата (която явно беше само за пренос на спама, при положение, че трябва да съм лилипут, че да не мога да хвана в ръката си кутията на лан картата), с целия печат и дистрибуция най-вероятно струваха повече от лан картата. И поне да имаха някакъв таргетинг – колко е вероятно на младеж купуващ най-евтината лан карта в магазина, да му трябва нещо от бизнес рутерите на Cisco. Като капак, за да пазаруваш в магазина ти правят акаунт – с идеята на улесняване правенето на гаранционни карти 😉 Всичко много хубаво, само дето на предния ми рожден ден ме събудиха в 9 .. да ми го честитят 😉 Магазина е Кагами във Варна.
Според мен не трябваше да им публикуваш web адресите, сега вероятно ще калкулират някакъв трафик от теб, предизвикан от нездравото любопитство на читателите ти 🙂 Съдя по самия себе си, в един момент ми стана любопитно и бях на път да копирам и пейстна някои от адресите, да видя за какво става дума.
А защо не им препратиш адресите към някой публичен блеклист ? Например в тези, които си идват по подразбиране със SpamAssasin – така много повече хора ще бъдат спасени от подобни спамове.
Моя домашен IP май е включен в списъка ти за спам за коментарите. А аз спам не пращам.
Аз лично обмислям по-агресивна стратегия.
Всеки, който ми изпрати оферта да получава поръчка.
Поръчка, която да поотлежи 30 дни при куриера, след което да се върне на изпращача.
На товарителницата просто ще пише “тази пратка похаби ваши ресурси, точно както вашият SPAM – мои”.
Най хубавото е, че е законно, точно като спама 😉
Хмм, към списъка ти бих добавил Контракс. Непрекъснато пращаха оферти от варненския им офис, при условие, че аз и колегата сме в София и в сайта, от който са взели адреса, си го пише. Писах им да не ме занимават, но не. Тогава им маркирах писмото като спам в Thunderbird, а от папката му Junk (IMAP) се учи SpamAssassin-а… Май вече не ги получавам офертите.
@dagoburd: За хартиения спам имаме общо решение във входа. Събираме го в един кашон, който стои до кутиите. Хартията е част от заплащането на циганчето, което чисти входа. 🙂
@Аспарух: Не съм чак такъв злобар. 🙂
@singu: Да им запиша адресите в публичен блеклист е доста сериозно – досега съм го правил само с едни, които ми отговориха с подигравки на учтивата молба по телефона да ме отпишат. Мислех да им пратя юрист, който да им предложи извънсъдебно споразумение срещу обезщетение, но нямам познат юрист, когото да безпокоя с такива дреболии.
@Георги: Нямам спам-списък по IP-та за коментарите (по-точно имам, но не ги чистя по него). Причината ще да е другаде. Дай пример по какво да търся в кошчето със спама, че то инкасира всеки ден по няколко хиляди – докато ги изгледам на око, ще ми писне.
@СТЕНАТА: За достатъчно нахални спамери – може. 🙂 За съжаление, доста спамери не предлагат неща, които да може да се поръчат така.
@Гонзо: Ако администрираш 20-тина сървъра, всеки на отделна оптика, спокойно би могъл да им напишеш да не те занимават в достатъчно екземпляри, за да им обърнат внимание. 🙂
bia-bg.com не пращат съобщение без да си се абонирал сам. Не знам обаче дали не е възможно някой да те е абонирал и как превентират подобни възможности.
Иначе похватът е за аплаузи. Защо не предоставиш данните на Mollom, Askimet и други?
@Иво Апостолов: Адресът, на който получавам спамовете им (за организирани конференции и обучения) е служебен – никога не съм го абонирал за друго освен за ценови листи на компютърни фирми. Нито пък ми хрумва кой друг би могъл да ме абонира за рекламите им, освен самите тях. Така че подозирам, че или има нещо мътно, или пращат спамове, без човек да се е абонирал сам.
Данните не ми се иска да ги предоставям с лека ръка на наистина сериозни антиспамове. Поне повечето – някои съм ги предоставял. За останалите си запазвам правото, ако направим съвет на е-майл провайдерите срещу спама, да ги предоставя. (Поне тези, които са ми пращали спам преди по-малко от година.)
@Григор: не всяка на пръв поглед “естествена” аналогия, е смислена. Не мисля, че да вземеш колата на някого, щото е на улицата, може да бъде сравнявано с това някой да ти прати непоискано писмо.
Няма безплатни коли, а безплатнен емейл (ресурс) има и е почти 99% 🙂
Тоест аз не те лишавам от ресурса *ти*, ако ти пратя емейл. Или ако го правя, то е само отнемайки от времето ти. Не и пари обаче.
Спама е нещо кофти, но има някои цели, за които трябва да е оправдан: за регистрирани в *обществена полза* юрид.лица с *нестопанска* дейност. Без грам реклама в него.
Че има здрав разум в такова нещо се доказва от факта, че точно това е позволено в голяма част от САЩ.
Разбира се, текст с извинение и линк за отписване (който *работи*), са задължителни във всички случаи.
Григоре,
бил съм свидетел как списък с пощенски адреси се прехвърля от “абонамент за ценова листа” към “абонамент за ценова листа + абонамент за бюлетин”, защото на някой от умниците в маркетинга му е дошла брилянтната идея да препечатват новините… Затова се и случва, ако си се абонирал само за един тип информация, да почнеш да получаваш и други от тази фирма ( дай боже да е само от тази, че съм виждал и хора, които сменят работното място и си носят и списъка с мейл адреси )
@Красимир Гаджоков: Прав си, че аналогията не е точна.
Ако ми вземат колата (особено в сегашното й състояние), това ще ме лиши от 2-3 000 лева. Спамът ме лишава (във вид на работно време) на всеки два-три месеца от по толкова. Тоест, спамерите ми крадат колата на всеки два-три месеца, а не веднъж. Защото времето ми Е пари, точно както времето на всеки нещастен получател на спам по света.
Спамът от благотворителни организации хаби време, т.е. пари, точно както и другият. Вярно е, че е по-малко нахален и обиден. Но времето е загубено. И ако той е позволен в САЩ, това въобще не значи, че в него има здрав разум. В коша. Евентуално, понеже спамерът е с благородна цел, с предупреждение обратно до него, че вече ще унищожавам пощата му, защо точно, и какво да направи, за да спра.
Линкът за отписване според мен трябва да бъде забранен, поне докато не изчезнат тези спамери, които го използват за попълване на спамлистите си. Съответно, дотогава следва да бъде забранен и целият спам. Всъщност, и след това.
Според мен може да бъде позволен единствено спам, за който се доказва неоспоримо, че изпращачът е изгубил поне 10 пъти повече пари (респективно време), отколкото получателят. Само за него има смисъл да се вярва от трезво мислещ човек, че ще бъде държан в разумни и полезни рамки.
@singu: Такава фирма хлътва в черния ми списък без предупреждение – респективно всичката поща от нея, стигнала до сървърите ми, влиза в коша. Оплакал се досега не е имало. Нито пък съм длъжен да предупреждавам спамера, че е загубил привилегията да препращам пощата му, понеже е сгафил зле. Ако реша, мога в знак на добра воля да го направя – но съм длъжен на това точно колкото съм длъжен да дам парите си на първия срещнат обирджия. Ако това е причинило някакви щети на спамера, да си ги възстанови от който му е дал лошата идея. Реши ли да претендира за нещо към мен, моментално данните му заминават за всяка антиспам организация, която ми е известна, а претенциите му – към арменския поп. Адвокати, на които спамът в собствените им адреси е дошъл до гуша, и ще ме защищават в съда с мерак – колкото щеш.
За съжаление, интернационалните спамъри са все още далеч по образовани и “убедителни” в погрешността и заблудите, които промотират от българските (важи и за грамотността на текстовете и стила им).
Разбира се, масата от спам са на нивото на нискоинтелигентен идиот, но PR-то и marketing-а на големите международни компании са си истинската класа спам, която е и донякъде полезна при търсене на инфо преди покупка, но и отново “леко” заблуждаваща. 🙂
Рекламата – една необятна тема при всяка форма на икономика и управление. 😉