Ако някой е пропуснал – Меграхи е либиецът, който преди осем години беше осъден в Шотландия за взривяването на самолет с повече от двеста души на борда над Локърби. На доживотен затвор.
А преди няколко дни беше освободен. По хуманитарни съображения.
Меграхи и до момента твърди, че е невинен. Нямам представа дали е истина. По-склонен съм да предположа, че не е, но нямам как да съм 100% сигурен.
Веднага след освобождаването много британци обвиниха шотландския министър на правосъдието (който е взел решението), че позори паметта на жертвите. Между тях имаше роднини на загиналите в атентата.
Намесиха се и други държави. САЩ дори настояха за разследване на министъра. И обявиха, че Англия е продала възмездието за жертвите си срещу договори за петрол.
Други хора, включително много британци, подкрепиха освобождаването. И сред тях имаше роднини на загиналите в атентата. Подкрепиха го и други държави, и го обявиха за акт за човечност.
Мисля си – аз на какво мнение съм?
Без съмнение освобождаването окуражава в някаква степен бъдещите терористи. Без значение дали Меграхи е наистина виновен, и дали освобождаването му е изтъргувано срещу петрол. А не искам терористи да взривят самолет, на който пътуват децата ми. Или мои приятели, или изобщо който и да е. Затова би трябвало да съм против.
Би трябвало да съм против и защото в освобождаването със сигурност има пръст и петролната търговия. А да изтъргуваш паметта на жертвите си срещу търговски договори е позор. Да, не забелязах някой от противниците на освобождаването да премина на ходене пеша или с велосипед, в протест срещу евентуалния приток на недостоен петрол. Но това е техен проблем. Да, държавите постъпват така, и не го смятат за позор. Но аз съм не държава, а човек. Така че не съм съгласен. Пак без значение виновен ли е наистина Меграхи, или не.
Не съм съгласен, най-сетне, и защото смятам, че е виновен. Заради живота на двеста и седемдесет души, между тях немалко деца, заслужава не доживотен затвор, а не знам какво. В никакъв случай не освобождаване, какъвто ще да е поводът. Наистина е позор за паметта на жертвите.
Дотук добре – но има и още нещо.
Меграхи е болен от рак, в последен стадий. Остават му броени дни живот, и ще проживее повечето от тях в адски мъки. Не знам дали това компенсира смъртта на всичките жертви от атентата. Но е смърт, на фона на която тяхната може да е за предпочитане.
По тази причина подкрепям освобождаването му, въпреки всички по-горни съображения. Държавните съображения са за държавите, за хората са по-важни човешките. А от човешките имаме просто един умиращ от ужасна смърт човек.
… На времето бях чел интересно тълкувание на Библията. Когато Господ нарежда на Авраам да му принесе в жертва сина си, той поставя Авраам на изпитание – дали е истински негов човек. Но когато Авраам решава да се подчини, той поставя Господа на много по-страшно изпитание – дали е истински бог, или просто кръвожаден идол.
Изпитанието на живота показа, че Меграхи не е достоен да бъде човек – осъдихме го. Заслужено. За да бъде правдата.
Животът обаче постави ново изпитание. Дали ние сме достойни да бъдем хора. Пред шотландския правосъден министър. И в негово лице пред цялата западна цивилизация, както като едно общо цяло, така и като отделни държави, така и като всеки човек поотделно. Включително пред мен.
… Древнославянската дума “правда” означава върховен ред на света. Който е един за всички, дори за боговете. Който е истина, справедливост и правилност в неразделно едно.
Къде е правдата тук?
Ако онзи самолет беше военен, и беше свален по време на война, дори при същите жертви, свалилите го щеше да е несправедливо да бъдат съдени. Справедливо беше да бъдат съдени, понеже беше мирен, граждански, и война нямаше. Не законно, в закона може да пише всичко, а справедливо. Като в правда.
Ако британците също организираха по това време терористични актове срещу либийски самолети, сигурно щеше да е законно либийските терористи да бъдат съдени във Великобритания. Но очевидно нямаше да е справедливо.
Накратко, правдата е на страната на този, който показва морално превъзходство. В момента, в който загубиш моралното превъзходство, в който се покажеш същата стока като противника си, или подобна, правдата престава да бъде на твоя страна.
Някои надали ще усетят въобще тази загуба. Хора, които държат на достойнството си, обаче я усещат остро, и я избягват повече от всичко друго. Защото, дори ако не вярват в богове и световни редове, усещат – не е ли правдата на тяхна страна, лошо. Защото честните и свестни хора по света също няма да са на тяхна страна. А те са, които в крайна сметка водят цялото човечество мъничко по мъничко напред, и присъдата на времето обикновено говори с техния глас.
Загубата на правдата често изглежда мъглява и абстрактна, а действията, с които я губиш – конкретно полезни, и често страшно необходими. На практика обаче се оказва обратното. Съградиш ли например затвори като Гуантанамо, и измъчваш ли там когото ти попадне, може и да се сдобиеш с информация как да противостоиш на този или онзи терорист. Но от пример за света се превръщаш в позор за него, и терористите срещу теб се умножават десетократно, а поддръжниците ти оредяват и охладняват. И не закриеш ли затворите, не потърсиш ли отново правдата, губиш много повече, отколкото си спечелил, в съвсем конкретни изражения.
Затова и си мисля, че и да ги нямаше съображенията за петролната търговия, един истински държавник би освободил смъртно болния Меграхи. За да запази моралното превъзходство на страна, способна на подобни жестове, пред страна, способна единствено да мачка дисидентите си.
И аз го подкрепям, просто като човек. Защото Меграхи на практика вече е мъртъв, а единствено човешката утайка има защо да се бои от мъртвите. Не искам да поставя себе си сред нея.
Чудесен текст! Специални благодарности за реанимирането на “правда” – толкова красива дума, а бях я извадила от речника си.
Затова я обичам Европата и я имам за голямата ми Родина, тук се пази достойнството на човешката личност и духа на Доброто. То е като запазването на чистата и жива съвест в човека. А какво е съвестта?
Страхотен текст наистина. И притчата за Авраам не я знаех.
@Григор
“Меграхи и до момента твърди, че е невинен. Нямам представа дали е истина. По-склонен съм да предположа, че не е”
Почти сигурно е, че е невинен. Дори адвокатите на семействата на жертвите не вярват във вината му. Меграхи е осъден по скандален начин, под натиска на американците. Най-вероятно атентатът е организиран от Иран, а не от Либия, като отмъщение за свален от САЩ ирански пътнически самолет 2 месеца по-рано. Един невинен човек беше вкаран в затвора до живот, а бедната му родина беше принудена да плати на богатите милиарди като обезщетение и я държаха под ембарго години наред. Това е истинския скандал, а не че го освободили месец преди смъртта му. И на всичкото отгоре този фарс го организира не някой диктатор, а уж най-демократични държави – САЩ, Великобритания и Холандия. Нито истинският атентатор ще помирише затвор, нито престъпниците, които вкараха невинен човек там и издоиха държавата му. Ей в такъв демократичен свят живеем…
Колкото до акта на освобождаването сега, моралността едва ли е била някакъв фактор при вземането на това решение. Първо, тези, които го помилваха (какво издевателство с езика – да помилваш невинен) със сигурност са наясно за какво става въпрос, и второ, по-важното – това е просто сделка. Меграхи съвсем наскоро оттегли обжалването на присъдата си и веднага след това се заговори за помилване. “Ти няма да искаш да се разравят повече лайната, а пък ние ще те пуснем да си умреш в родината”.
“… На времето бях чел интересно тълкувание на Библията. Когато Господ нарежда на Авраам да му принесе в жертва сина си, той поставя Авраам на изпитание – дали е истински негов човек. Но когато Авраам решава да се подчини, той поставя Господа на много по-страшно изпитание – дали е истински бог, или просто кръвожаден идол.”
Това тълкуване не беше ли в “Хиперион” ?
Поздравление за статията.
Това за правдата и закона беше хубав коментар. Навремето английски съд нареди да бъде арестуван Пиночет (който тогава беше по някакъв повод в Англия) по искане на Испания заради убити и изчезнали нейни граждани по време на преврата. Тогава някой от големите английски вестници излезе със заглавие: “Победа на справедливостта над правосъдието”. (После на по-горна инстанция отмениха екстрадицията, но това е друга тема.)
За Меграхи съм съгласен, човешко беше да го пуснат да умре удома.
http://santov.blogspot.com/2009/08/blog-post_22.html
@Господин Гюров: Истината може би ще излезе някой ден наяве, така че ще знаем. Надявам се да я дочакам, и напиша.
По-важен ми се струва обаче принципът – следва ли в подобен случай, дори за доказано виновен терорист, да бъде приложен принципът на човечността? Според мен при тези обстоятелства (последен стадий на рак) – да. Вината на терориста дава на жертвите моралното право да го осъдят. Липсата на милосърдие в последните му моменти обаче дава на терористите моралното право да съдят жертвите – а това не бива да се допуска. Не и ако не искаме жертвите да бъдат поставени на една морална плоскост с терористите.
Затова и си мисля, че шефът на ФБР, който си надвиши служебните правомощия, за да изкаже “човешко възмущение” срещу хуманността на шотландците, не е прав. Че всъщност той е един от тези хора, които направиха САЩ са първата цел на международния тероризъм. С това, че дадоха на терористите морален кредит – бомбите са, които убиват, но моралният кредит е, който мотивира бомбаджиите.
Ако някой не е съгласен, имам към него просто предложение. Нека отиде в посолството на САЩ, да каже, че смята да посети САЩ за един месец, и да вземе необходимите формуляри. (Ако го мързи, има ги и в Интернет.) Нека ги прочете, с ясната мисъл, че това са формуляри за посещение от гражданин на държава, която се би редом с американците в Ирак, даде жертви за техен хатър, и т.н. И нека след това дойде да ми каже, че се гордее с третиране като това във формулярите. (Мой познат смята да отиде там на гости за месец, и ме помоли да му помогна с попълването на формулярите – едвам се сдържах да му кажа, че аз на негово място не бих стъпил в държава, която си позволява подобно отношение, ако ще от това да зависи животът ми.)
Ако те не са му достатъчни, нека продължи с визовата процедура. Като стигне до взимането на пръстовите отпечатъци и биометричните данни, и подписването на декларацията, че разрешава на правителството на САЩ да прави с тях каквото си поиска, и че ги освобождава от всякаква отговорност за това какво са направили, нека пак ми се обади.
И нека най-накрая ми каже, че продължава ама абсолютно да не разбира терористите. И че смята, че те мразят САЩ, защото са велика държава, в която се живее богато и щастливо. А не например защото са държава, която се държи като самодоволна, нагла и гнусна империя, и тъпче без никаква нужда достойнството на останалите държави или на “свободните и равни” неамериканци…
@Ivan: Възможно е тълкуването да е и от “Хиперион” – четох я навремето, но много набързо и помежду другото, нямам точен спомен.
@Григор: Интересна статия и възгледи. Определено има нужда от подобни на вашата гледна точка оценки. Но според мен е доста софистично изложението ви. Темата е много повече от дълга, но ще се опитам накратко да кажа какво мисля.
Акта касае точно човешките взаимоотношения и няма място за изброените от вас държавни търкания. Мнението на Робърт Мюлер (от линка на @Says по-горе) е доста близко до моето. А и ФБР и няма почти нищо общо с външната политика на САЩ. Там водещия играч си е ЦРУ (това относно: “Че всъщност той е един от тези хора, които направиха САЩ са първата цел на международния тероризъм.”)
Не виждам защо въобще се акцентира, че е болен от рак. Ако е виновен, доживотната присъда му е малко (да не говорим за липсата на смъртна присъда в Шотландия). Ако беше болен от Алцхаймер с какъв аршин щеше да мери милосърдието – примерно да го пуснат така или иначе вече е пътник? Къде видяхте тук морален кредит? И как той точно мотивирал терористите? Както сам казвате ефекта ще е обратен. Просто няма база за сравнение между един краен ислямист с промит до последната гънка мозък и нещата за които вие говорите.
“Накратко, правдата е на страната на този, който показва морално превъзходство.” – ако това е винаги вярно всеки сам ще измисли маса случай в който ще се злоупотребява с правдата. На крачка сме от – Целта оправдава средствата. Без да омаловажавам силата и важността на морала в загнилия свят в който живеем, както и в исторически план.
Иначе напълно съм съгласен, че живеем в “демократичен” свят (както Господин Гюров е описал другата страна на проблема с делото). Както и с факта, че американците са положили основите на тероризма и “защото са държава, която се държи като самодоволна, нагла и гнусна империя, и тъпче без никаква нужда достойнството на останалите държави или на “свободните и равни” неамериканци…” . Единственото за което можем да обвиняваме запада е, че гражданите му в продължения на десетилетия оставиха правителствата си да правят каквото искат и се взеха твърде на сериозно и т.н. … Това също е една друга дълга тема.
П.С. Това животно кризата си има и положителни черти – наличието на повече време, че и коментари да пиша 🙂
@ Григор
Напълно съм съгласен с всичко, което си написал за САЩ. И аз не бих отишъл там – нито на екскурзия, нито по работа.
А дали истината за сваления самолет ще излезе наяве – коментарите около оттеглянето на обжалването бяха в стил, че с това загубихме шансовете истината да излезе наяве.
Уви, разсъжденията относно моралността на освобождаване на терорист при тези обстоятелства са чисто теоретични – приемам ги по принцип, но такъв случай засега нямаме. Меграхи даже не е терорист – той е агент на държавна служба, който е изпълнил задача на ведомството си (ако изобщо той е сложил бомбата).
Реалната морална ситуация в случая по-вероятно е следната. Имаме човек, гнил 10 години в затвора за нещо, което не е направил. Смъртоносно болен. И при него отиват с офертата, че го пускат, ако оттегли обжалването на присъдата. А той така или иначе няма да доживее резултата от това обжалване. Какво би направил на негово място?
Меграхи избра да прекара последните си няколко седмици на свобода. Не мога да го обвинявам за това. Не знам и как бих постъпил на негово място – мога да теоретизирам безкрайно върху това, но не мога да знам как бих се чувствал след 10 години в затвора и със смъртна присъда от лекарите.
Всъщност с него отново злоупотребиха и получиха каквото поискаха. Едва ли им пука къде ще прекара последните седмици от живота си. Важното е да не се разбере какво е станало и да няма шанс да трябва да се връщат на Либия ония 2.7 милиарда плюс лихвите и евентуално много по-големи обезщетения заради щетите, нанесени чрез ембаргото.
@ris: Мнения като това на Робърт Мюлер имат много общо с това как САЩ биват схващани по света. Аз може да разбирам, че това е или спусната му задача, или проява на личен фанатизъм, огледален на ислямския. Но обикновеният прост човечец, било в България, било в Саудитска Арабия или Иран, надали детайлизира толкова фино. И си създава мнение за САЩ като за империя на лицемерието, а под тази маска, естествено, империя на злото. Не вярвам да е нужно да обяснявам защо точно лицемерието прикрива обикновено зли неща.
“Краен ислямист с промит до последната гънка мозък” е нещо като “безскрупулен капиталист, готов да умре, но да навреди на светлия социализъм”. В превод – съвършено черният дявол, срещу когото трябва да изправи съвършено бялото добро. Само че в реалния свят няма хора, които да са съвършено черни или съвършено бели. Има болест, наречена “черно-бяло мислене”. И тя е една от най-добрите рецепти за бърз и кратък път към тероризъм, войни и други подобни удоволствия. 🙁
@Господин Гюров: Аз пък си мисля, че е много вероятно истината все пак един ден да излезе наяве. Може да е след много време, но е трудно да му се попречи завинаги.
@ Григор
И какво ако излезе след 60-80 години? Сигурно нито ние ще сме живи, нито участниците в събитията, нито някой ще може да търси обезщетения заради станалото. Преди няколко години признаха, че по време на Суецката криза е имало заговор между Великобритания и Франция (със знанието на министър-председателя Идън) – по идея на френските тайни служби се насърчава Израел да нападне Египет, а англичаните и французите дебаркират в зоната на канала като умиротворители.
Хубаво че най-накрая разсекретиха документите, но в крайна сметка какво от това? Бития – бит, и т.н.
@Господин Гюров: Не знам дали ще могат да търсят обезщетения. Може би да. Може би не. Но случаят ще бъде навиран в очите на англичаните и французите стотици години напред. За стотици години напред ще бъдат по-трудно приемани за умиротворители, или навсякъде, където се изисква доверие, и ще им се казва защо. Сумарните им загуби от това вероятно ще надхвърлят многократно печалбите от дебаркирането. И това ще е за урок на всеки, който реши да печели от интриги – ще се знае, че минусите в крайна сметка надхвърлят плюсовете.
Битият – бит. Боят обаче – запомнен. И организаторът му посочен.
Оттам нататък, както винаги, не е луд който яде чуждия зелник.
Колко пъти си чул през последните години да се говори за това разкритие за суецката криза? Едва ли ще го чуваш често и занапред. А и като мине толкова време, се наслагват много други неща, има куп поводи за всевъзможни взаимни обвинения – “да, тогава стана така, ама вие пък после направихте един-къде-си еди-какво-си”. За арабите в момента има много по-голямо значение подкрепата, която Блеър оказа на Буш за Ирак, отколкото някакъв си Идън, когото никой не помни. Англичаните пък обвиняват арабите за атентатите в Лондон през тия години.
А и за да се разкрие след години цялата работа, ще трябва сами да пропеят замесените хора от Иран. Обърни внимание как още не можем да разберем точната истина около много по-дребния случай с писателя Георги Марков. Смени се строя, разсекретиха се документи, какви ли не хора се изредиха като шефове на службите у нас – така и не стана ясно какво точно се е случило. Че за разлика от нашите, ирански агенти ще се саморазкрият един ден и ще кажат – да, ние организирахме взривяването на самолета – това не го вярвам.
@Господин Гюров: Спокойно. Истината си намира как да излезе наяве. А ако някой не й обръща внимание, и е глух за нея… това си е негов проблем.
http://bit.ly/YvofI
За горния линк:
Иво Инджев е силно пристрастен и необективен човек (имам това мнение отдавна, не от горния текст). От цитирания материал съм съгласен почти само със съчетанието “августовска сделка”. Да, развитието по случая “Меграхи” очевидно е сделка. От там нататък…
Имало било върховенство на закона и равенство на гражданите пред него. Къде има такова нещо? Може ли някой да ми посочи поне един случай на вкаран в затвора президент, министър-председател или шеф на тайните служби на някоя демократична държава? Никсън като злоупотреби със закона при Уотъргейт какво му се случи? Свалиха го от поста му, и толкоз. Буш и Блеър започнаха цяла война срещу Ирак на базата на фалшиви основания (имало било оръжия за масово поразяване), нещо да им се случи? При аферата Иран-пари-контри бяха съдени само дребни риби. И какви присъди получиха даже те? При обвинения за заговор, лъжесвидетелстване, унищожаване на документи и приемане на подаръци – 2 години УСЛОВНО и глоба. Никой не влезе в затвора.
Като цяло не виждам голяма връзка между случая Меграхи и воплите на Иво Инджев, че това показвало дето Кадафи бил всесилен и с него и неговото семейство се съобразявали. Много по-основателно би могло да се твърди това при случая със сделката между Швейцария и Кадафи относно сина му. Това пак е “августовска сделка”.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=20422
“богато блюдо от кускус, доматена салата и маслини.”
Английската телевизия има много странни възгледи за това що е богато блюдо, сигурно британците ядат само трънки 🙂
@Господин Гюров: На кадрите със слизането му от самолета в Либия почти го носеха под мишниците, въпреки опитите му да слиза сам. Или е великолепен актьор, или наистина е тежко болен. А и знам, че смъртно болни често си поръчват луксозни ястия, които няма да могат дори да помиришат, просто за психологически комфорт. Не виждам в тази публикация сигурно доказателство, че болестта му е измама. Извън това обаче, въпросното блюдо може наистина да бъде много богато и хранително – пробвал съм го. 🙂
Не се съмнявам в хранителната стойност, просто под “богато ястие” обикновено се разбира нещо доста повече от кускус, домати и маслини 🙂 В случая ми се струва, че английските журналисти прекалено отчаяно търсят под вола теле, след като намекват за измама на базата на някакво блюдо с кускус и домати.
Щом освободиха нашите медици осъдени на смърт, защо да не освободят атентатор осъден на обикновен затвор?
Не искам да изпадам в детайлни спорове “кой е невинен и кой не”. Факт е, че в медиите НЕ се оповестиха никакви детайли от делата и по двата случая. Единственото, което съм чул за нашите медици е “невинни са”. Това няма как да ме убеди – думите на един адвокат или журналист не са никакво доказателство! Аз на президента на България не вярвам на думите, та на кой друг?
Получава се неприятна тенденция. Когато един човек е осъден в чужда държава, то в неговата родна той автоматично се превръща във великомъченик. Пример – децата които ги отведоха в Полша. Ами съдът е решил да ходят там. Така трябва да стане. Ние обаче ревем “българчетата та българчетата”. Това е грешно. Това подстрекава престъпността и тероризма на международно ниво. Ако си футболен запалянко (Шийлдс) и счупиш главата на някой преди мач, то знаеш, че цял Ливърпул ще скандира името ти и ще станеш известен. Евала! Това морал ли е?
“Икономически интереси зад решението за освобождаването на атентатора от Локърби
Чрез своя министър на правосъдието Джак Стро Великобритания призна, че освобождаването на либиеца Меграхи е било мотивирано в голяма степен от търговски интереси … На въпрос дали търговски интереси и петролът са били част от пазарлъка за освобождаването Стро отговори: Да, в голяма степен. Убеден съм. Либия бе държава хулиган. Искахме да я вкараме в правия път.
British Petroleum опроверга вече, че е действала да освобождаването на либиеца, но призна, че е настоявала за бързо подписване на споразумение за трансфер на затворници между Лондон и Триполи, без да е споменавала случая Меграхи.”
Цитатът е от тук:
http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=18889
@Господин Гюров: Е, и?
За пълнота на картината 🙂
@ Филип Петров
“Ако си футболен запалянко (Шийлдс) и счупиш главата на някой преди мач, то знаеш, че цял Ливърпул ще скандира името ти и ще станеш известен. Евала! Това морал ли е?”
Не знам що за морал е, но днес са го освободили и него (Шийлдс).
@Господин Гюров: Тоест, британците са нашите либийци? 🙂
Да, нещо такова 🙂
Интересен юридико-емоционален триъгълник Либия – Великобритания – България се оформи 🙂
Да напомня за 12-и: Свобода, а не страх 2009
http://svobodata.org/
Предполагам, че ще се запознаем на живо там 🙂