Наскоро писах нещичко на тема Линукс. Получи се доста дълга, и като цяло изненадващо цивилизована дискусия.
Която ме накара да се замисля над нещо леко странично.
Прави ми впечатление, че Уиндоус е предпочитан от хора, които не познават Линукс. Хора, които познават Линукс, в големия си процент предпочитат него, дори ако познават Уиндоус още по-добре.
Колко голям е този процент? Трудно ми е да кажа – наблюденията ми са върху малко повече от стотина души, а това е доста малко. Личното ми впечатление е, че става дума за около 90% при десктопа и за около 99% при сървърите.
Това обаче са лични впечатления на един човек. Напълно е възможно да са криви. Затова ми се иска да направя нещо като допитване по въпроса.
Ако вие сте човек, който владее Линукс достатъчно добре, или имате такъв познат, моля ви, драснете един коментар какво предпочитате (или какво предпочита познатият ви), като десктоп и/или като сървър. Идеално би било, ако споменете и защо. А ако драснете и за коя точно дистрибуция на Линукс става дума, ще е супер. Ще ми е полезна и информация доколко владеете Уиндоус, в сравнение с Линукс.
Критерият за достатъчно добро познаване за целта на това допитване е:
– десктоп: умение да работи с офис-пакет на нея, умение да използват специализирани програми в професионалната си област, или хобито си (ако използват такива). Умение да инсталира и настрои системата (мрежа и пр.) са плюс. 🙂
– сървър: умение да инсталира, настрои и администрира безпроблемно уеб сървър, файлов сървър и/или друг сървър от такава класа.
Въпросът е какво предпочитате. Ако по някаква причина сте принудени да работите на друго, то не се брои.
Тролски коментари ще бъдат трити без право на обжалване.
днес за първи път от доста време насам се наложи да седна на машина с уиндоус за елементарното нещо да ползвам калкулатор
е, търсих търсих и не го намерих пустия му калкулатор
радвам се, че вече доста години съм на Дебиан и го намирам доста комфортен за мен, може би е въпрос и на навик, но все пак съм само обикновен потребител, а не Ликунс маниак 🙂
Леле, Григор, да хващате и да оправите проблема с калкулатора! Иначе, аз съм малко вързан за прозорците, по неволя, но щерка ми, щрака, щрака по Уиндоус, но като трябва да си свърши работа, пуска Линукс. Debian де. Достатъчно е това, че няма нужда от антивируси и прочее …
интересно дали съм трол – предпочитам уиндоус и за работа и за забавление. програмист предимно под Microsoft-ски платформи, опит с линукс – слакуер от 4 до 11, gentoo – малко, дебиан – напоследък се налага да го ползвам във виртуални машини – пак под уиндоус. ако наистина ми се наложи да избирам между линукс дистрибуции – слакуеър(интересно ми е как е в последните версии, просто нямам време за игра).
а за калкулаторът под уиндоус – мисля в последните 3-4 версии си е все на едно място.т.е. не помня как беше в 3.х версиите.
Е, те на тея критерии и съседката отговаря – мяташ един OOо и си готов 🙂
Аз лично съм на Kubuntu от повече от 2 години и нямам никакво намерение да се връщам към Windows. По няколко причини:
1) Някакси не ми се плащат луди пари за нещо, което никой не е сигурен как работи и кога/как/защо се чупи – имам нужда от stability, докато работя. А да го открадна… някакси не ми се нрави
2) Разработвам уеб приложения и средата под kubuntu доста ме улеснява, защото е най-близка до production environment-а.
3) Както стана дума и в предишния ти пост – вируси за линукс на практика *няма* и дишам много по-лесно
4) KDE-то след толкова употреба ми се струва вече доста по-интуитивно – може просто прекалено много да съм свикнал
5) Мога да си слагам софтуер с един прост ред в konsole-a – а не да се чудя откъде да го открадна, crack-na, генерирам serial key или не знам вече какви нови неща са на мода в защитата на софтуер…
БТВ, правило ми е впечатление, че хора, които по принцип са “скарани” с компютрите ( като майка ми например ) нямат почти никакви проблеми и доста интуитивно работят с Kubuntu-то ми – дори не забелязват, че е друга OS. Може би защото не са обременени от познатите интерфейси.
Не знам аз колко съм полезен в проучването, ама не съм ползвал сериозно windows от около 1999-та, в общи линии даже по някога ми е сложна настройката му (като се опре до сървърните неща основно, предпочитам да ги оставя на някой друг). Всичко си го върша под linux, до около 2006-7 под debian, после под ubuntu (което си е почти същото, просто някой е свършил част от моята работа преди това).
Познавам Линукс много добре – поддържам свои уеб хостинг сървъри, при това дистанционно, от доста време (Fedora/CentOS).
Ползвам Линукс от 1990-та, когато за пръв път попаднах на Minix в Техническия универитет София (Minix е основата, от която Linus Torvald тръгва и прави Linux).
Пробвал съм Линукс за “десктоп” многократно, вкл. съм правил служебно възложени сравнителни анализи между Линукс и Уиндоус (през 1999).
Винаги съм предпочитал Уиндоус, обаче.
В някаква степен за всеки е “свикване” (защо да учиш нещо ново след като знаеш вече нещо и то ти върши работа).
Но има много конкретни принципни неща, които не ми харесват при Линукс.
Едно от тях е качеството на тестването преди нещо ВАЖНО да бъде сложено за ъпдейт.
Това е изключително важно предвид (взаимстваната от Уиндоус) почти стандартно инстаирана за Линукс десктоп възможност за автоматичен ъпдейт.
Когато една комапния поддържа една техн.система, се правят много по-сериозни тестове, преди нещо да бъде пуснато. Говоря за стабилността предимно.
Преди време имаше upgrade на Perl, в който имало бъг, но понеже Линукса беше на автоматичен ъпдейт, това съсипа сума ти важни неща, които бяха cron-вани или извиквани като Perl scripts. Не конкретно Линукс-общността е “виновна” тук, но принципа е същия.
Ако не ме лъже паметта преди 1-2 години някакъв Ubuntu-ъпдейт масово скапа графичния интерфейс и доста народ остана пред текстова конзола.
Какво топли един КРАЕН потребител това, че самата ОС не “крашва”, ако няма GUI???
Да не говорим за времето, когато достъпвахме интернет с модеми: да конфигурираш модем да работи под Линукс беше на практика невъзможно. Само еди кои си модели, и след следване на безумнп дълги инструкции и пипане на сума ти настройки … Кой нормален потребител би имал търпението за това?
Имам Vista 64-bit откак излезе и нямам нито едно “крашване” досега. Преди на XP също беше изключително стабилно.
Обичам подкрепени с факти и логика аргументи. Затова ще потърся и едни записки, които правих последния път, когато Линукс ме ядоса, и ще ги постна тук.
Ами аз имам Убунту на четири машини, но двете все още са ми на дуалбуут с Вин ХР – главно защото не мога да подкарам скенера под Линукс / проблема е в модела, не в мен или в Убунту/
В следващата версия на Убунту / след месец-два/ обещават поддръжка и на този модел скенер и тогава сбогом на прозореца.
Имам варианти на всичко което ми трябва – офис, системни инструменти, плеъри, торенти и т.н.
Нещата на които няма аналог под линукс – всъщност не ми и трябват.
С електронния подпис и банкирането също нямам проблем.
Няколко колежки в офиса, които често сядаха на моя лаптоп като се скапеше някоя от техните машини разбраха, че са работили под Линукс чак когато махнах тапета на Вин7 – след три месеца…
Едно време (2002-2004) имах навика веднъж-два пъти годишно да си правя “линукс ден”, т.е. да забъркам някаква машина и да се опитам да си върша “десктопната” работа в нея. Тогава ми се получаваше, но и доста работех със сървърни *nix-и (HP-UX и Solaris). Напоследък не съм пробвал, но и единствения *nix наблизо е OpenWRT-то на домашния рутер. Преди няколко месеца пусках за демо едно SuSE под Hyper-V и не видях проблем да подкарам несвободните (тогава) драйвери и някакъв default-ен апач, колкото за демонстрация че “работи”. Но определено не смятам, че “владея Линукс достатъчно добре”.
Ако се опитам да си въобразя хипотетична ситуация, при която спра да си изкарвам хляба с и около Майкрософтски платформи, пак не вярвам да седна да откривам топлата вода за лични нужди и ще ползвам windows. Или ще дам грешни пари на г-н Джобс (само ако са ми “излишни”:)), за да проверя дали зад блестящия маркетинг и промитите мозъци има нещо в ябълката :=)
Въпреки, че в офиса ми се налага да ползвам Уиндоус, предпочитаната от мен операционна система е ГНУ/Линукс. Вкъщи ползвам Убунту и на настолната и на преносимата машина, и естествено всички сървъри, по които се налага да работя са с Дебиан (или Убунту в редки случаи). За първи път пипнах Линукс през 2000 година и от тогава го предпочитам.
Няколко от моите приятели са пробвали Убунту. Всички признават, че нямат проблеми с ползването, но никой от тях не е преминал изцяло на Линукс, най-вече, защото ползват специализиран софтуер – AutoCAD или софтуера на Никон, който върви с DSLR апаратите им.
Аз ползвам GNU/Linux и за десктоп и за сървър.
Причините да го ползвам за десктоп:
0. Не се занимавам с анти-вирусни, разни анти- адуеъри, спайуеъри и други трудни за писане *уеъри. Това беше и причината да пробвам линукс “щото нЕма вируси” 😀
1. Свобода на тема customize. Много от нещата в Уиндолс не ми харесват като идея, но и не мога да ги променя(дебилното стартменю и необяснимата структура на системата). Под линукс имам таз свобода, бол графични среди, всяка с предимствата си и успявам да сглобя нещо, което явно само на мене ми е удобно, но това ми стига – засега съм на kde4, който е далеч по-интуитивен, използваем и се поддава на промени.
2. Твърде завишени са ми разбиранията за multi-tasking. Минимум работа с 10 отворени прозореца(без месенджърите, туитър app и плейъра скрити в трейя), а когато един от тях е браузър той е с не по малко от 30-ина таба. Слаба ми е машината и линукса леко се товари, но в това положение уиндолса ми е централно неизползваем, просто умира. Да не говорим, че често съм с повече от един отворени браузъра(web dev съм, трябва да се види как изглежда под различните) и прозорците с далеч повечко от 10.
3. Свободният софтуер и елементарното му инсталиране – една команда. Просто забравям за търсене на кракове, серийни номера и прочее, при положение, че не съм навит да плащам за всяко дребно изчадие, пласирано като Shareware 🙂
Защо го ползвам като сървър:
0. Ми Web Developer съм и ми трябва сървър, не пиша на aspx, c#, .net => няма логика да ми трябва задължително уиндолс
1. GNU/Linux може и без графична среда, както и масата daemon-и покрай нея, което автоматично означава по-малки нужди на машината за ресурс.
2. По-надеждна машина, издържа повече на натоварване
3. Сигурност
На десктопа имам Gentoo и Arch Linux, но си ползвам джентуто. Наричат ме мазохист, за дето комплирам всичко на таз машина, но си правя нещата както аз искам и това ми харесва.
Сървъра е временно down – хардуерни проблеми и то доста сериозни.
Поздрави за темата, кефи… 🙂
Още малко уточнения:
* Една от причините да НЕ позлвам Линукс за среда за програмиране е, че едва ли не всяка дистрибуция има свои си, различни от другите директории за стандартните изпълними или системни неща, както и конфигурацинни файлове на ОС-а и основните services.
Защо да си губя времето да научавам, че *.conf в Debian бил еди къде си, пък в SuSE или Fedora еди къде си ДРУГАДЕ/
* Аргумента “ползвам Линукс защото мога да си инсталирам програмите без нужда от кракове/хакове” е тотално неадекватен.
Не съм чувал да има безплатен AutoCAD 🙂 Нито пък някой безплатен достатъчно близък като *функционалност* до него.
С GIMP *не* можеш да правиш същите неща както с Photoshop, като вземе предвид и продуктивността (т.е. колко бързо можеш да правиш нещо).
А иначе безплатни програми за Уиндоус – колкото искаш. Много повече, отколкото за Линукс.
Дали обаче има *всичко* безплатно за Линукс, както предполага въпросния “аргумент”? Ни най-малко.
предпочитам да работя с Debian GNU/Linux и Microsoft Windows 2003 EE.
темата определено отива към флейм, и то благодарение на линукс фен. няма да се разсърдя ако коментарът бъде затрит.
0 – и аз не се занимавам с антивирусни – имам си една безплатна и след инсталацията не съм я и поглеждал. работи си.
2 – нещо явно не разбирам какво значи мултитаскинг – в момента имам отворени 180 таб-а в firefox(откровено казано мързи ме да затварям – с 6 г памет съм), и 15 отворени приложения, едно от които е виртуална машина. това за win xp sp3. и така от спиране на ток до спиране на ток.
3 – какво е общото между инсталация и кракване?
Хм, сложно за отговаряне… Подред:
Десктоп: Windows XP (твърдо)
Workgroup Server: Windows Server 2003 + AD (твърдо)
Стандартен, без специфични изисквания интернет-сървър (DNS, mail, web, nat, sql, …): FreeBSD (твърдо)
Ако има изисквания: според изискванията – SharePoint -> Windows (как да го подкарам на нещо друго?)
Ако ТРЯБВА да е Linux (примерно Xen): Ubuntu
Работа с Windows – 15-тина години
Работа с FreeBSD – 7-8 години
Работа с Linux –
Хм, сложно за отговаряне… Подред:
Десктоп: Windows XP (твърдо)
Workgroup Server: Windows Server 2003 + AD (твърдо)
Стандартен, без специфични изисквания интернет-сървър (DNS, mail, web, nat, sql, …): FreeBSD (твърдо)
Ако има изисквания: според изискванията – SharePoint -> Windows (как да го подкарам на нещо друго?)
Ако ТРЯБВА да е Linux (примерно Xen): Ubuntu
Работа с Windows – 15-тина години
Работа с FreeBSD – 7-8 години
Работа с Linux – < 1 година преди 7-8 години
От години (2001-2) не бях ползвал Linux, преди месец останах с много добри впечатления от Ubuntu + Xfce – като бързина за инсталиране, леснота за използване и т.н. Но само като ОСНОВА.
От гледна точка на ОБИКНОВЕНИЯ потребител оттам започва мизерията, която не се е променила особено – ако трябва да инсталираш нещо, каквото и да е, извън предварително настроената и тествана конфигурация (xubuntu) се почва ходене по мъките:
– тоя порт не бил съвместим с не знам си кой пакет.
– на тоя Linux изобщо не е както на оня Linux 🙂
– онова от пакет не се инсталира. *сети се* да си го дръпнеш на сорс и компилирай. да ама не. не е ясно защо. Error.
– ако *се сетиш* да скролнеш 2 екрана нагоре и *имаш достатъчно опит лога да ти говори нещо* разбираш, че се дъни, щото му липсвало glibc-не-знам-си-коя-версия – продължаваш играта.
– това *glibc* от пакет или от сорс? Как от сорс бе, ламер? apt-get install glibc ще пробваме, ако не сме познали – нали споменах колко бързо и лесно се инсталира ubuntu?
– инсталираме въпросния *lib* – естествено не става, той иска второ, второто иска трето и така на 15-тото, ако още се сещаш защо си я почнал цялата дандания, може и да я завършиш.
– ако не сполучиш от първия път – ми нали затова има community – търсиш в гугъл. Там сичко си пише. Верно, не е за твоята версия Линукс, не е за твоята версия на glibc, ма може и да стане – пробваш! И се учиш едновременно. А, не ставало… айде начисто, после пак търси в гугъл, ма тоя път вече знаеш, че това не е правилната статия, пробваш следващата… apt-get install build-essential била вълшебната думичка, то сичко само си прави 🙂 🙂 🙂 Инсталираш, сичко лети!
– след два месеца, ще се окаже, че това е трябвало да го инсталираш с ./configure –enable-xxx –enable-yyy –without-zzz. Помниш ли какво беше задал като опции първия път? Да си си записал, аз така правя…
– ако трябва да се инсталира нещо ново след 6 месеца, то ще ти иска новата версия на Perl. Оттам да не продължавам…
Повечето Linux-потребители са свикнали с целия тоя nightmare и въобще не му обръщат внимание. Но за 90% от хората, това е врата, затръшната в лицето. Независимо колко Опън-феста и Linux-бууткампа ще се организират. Не че Linux е по-лошо от Windows. Просто летвата е твърде високо за повечето хора. А за бизнеса – по-евтино е да се купи гарантиран резултат, отколкото да се пробва, докато стане. Няма програма за Windows, дето да изисква един ден четене по форуми, докато я подкараш. stability??? Ако оцелееш в минното поле, после е много стабилно, спор няма 🙂 И не, Windows не е предпочитан само от хора, които не познават Linux.
Дано коментарът ми не се приеме за тролски, защото е 100% действителност, при това относително прясна. Иначе за десктоп систма, която някой друг (дето вече е минал по горния път) ти настрои – сигурно става, не срещам никакви проблеми да я ползвам, макар и не редовно.
сървър – slackware – причина – просто работи , инсталираш и забравяш .
десктоп – slackware – причина – просто работи – инсталираш,настройваш и забравяш.
десктопа го използвам за нет, офис , чат пат прости графики/рисунки. Нищо не ми е липсвало последните 4-5 години.
Поддържам средно количество машини под уин, основно ХаПе (изискване на клиентите) . Е такава гадост просто няма 🙂
И не е до настройки – елементрарно е да оставиш хората да работят под ограничен акаунт , но никой не иска да работи на ограничен акаунт. В резултат – работа с адм. акаунти, обикновената юзерска простотия (я да видим в тоя маил какво има, я да свалим някой крак или програмка) и проблемите са налице. Отделно, доста от програмите просто не работят на ограничен акаунт.
Занимавам се основно с аптеки и счетоводни къщи. Ако имаше подходящ софтуер и за двата вида фирми, никоя нямаше да ползва уин за ОС . Ама се съмнявам и дали щяха да плащат абонамент за поддръжка.
Да не говорим, че слака на C2D E8200 е изтребител . На аналогична машина (на жена ми) Хапе-то се позамотва от време на време.
Смятам се за умерено безпристрастен. Понякога ползвам едното, понякога другото, просто зависи за какво. Още повече че съм на умерено допотопни машини, така че в коментара си не включвам Vista или Win7.
За сървъри категорично Linux, с изключени ъпдейти и обновяване само ръчно, след предварителни тестове на отделна машина. Абсолютно не ми дреме дали не съм с най-новата версия на едикво си, ако не ми трябват непременно именно новодобавените функции. Още по-добре FreeBSD, но ми хаби много нерви с портовете, така че в крайна сметка обикновено за сървъри си оставам на Linux. Верен съм на Slackware от години, в крайни случаи – Debian или (пази боже!) Ubuntu, ако го правя за познати, които държат на по-познато звучащи им неща. За Fedora отказвам да говоря без пяна на уста, така че ще замълча.
Какво пускам на такива машини? Ами основно web/мейл/ssh/samba. Преди години, когато бачках за провайдър, съм си тровил живота и с други неща от типа на radiusd и прочие, но отдавна не съм пипал такива (и се надявам, дай боже, да не ми се налага). Не отричам, че и под Win повечето такива сървъри се подкарват доста лесно, но подходът при Linux повече ми допада – настройката ми е по-лесна в конзола. Просто не се налага да изнасилвам километри registry. Пък и важи правилото – настройваш, пускаш и забравяш. Докато НЕК не дръпне шалтера, де 🙂
Дотук с позитивите. Сега негативите. За десктоп в моя случай Linux просто не ме грее. Не заради текстообработката, въпреки че имам тежка непоносимост към OoO; имам също такава непоносимост обаче и към MS Office, въпреки че го използвам понякога по принуда. Предпочитам малки и удобни еднофункционални приложения, както за текстообработка, така и за електронни таблици. За презентации – PowerPoint, по липса на сносни алтернативи.
За графика GIMP ми е умерено до много некомфортен, макар че не съм и полагал прекалени усилия да му свиквам. С него просто не можем да намерим общ език, това е. Не че не знам, че с него можеш да направиш почти всичко… само че аз поне си скъсвам нервите, докато го постигна, така че не ми се занимава. В крайна сметка за ретуширане предпочитам старичък Photoshop, а за рисуване – Painter (когато ме прихванат мътните, че рядко изобщо се занимавам и ми остава време за подобни извращения). Една точка в полза на Windows.
За останалите ми нужди, за съжаление, Linux като цяло е твърде далеч от това, което ми е нужно. Карам поред:
Файловите мениджъри: mc е най-близкото до това, с което съм привикнал (расъл съм с FAR, после минах трайно на Windows Commander/Total Commander), но е твърде далеч като възможности от вече настроен файлов мениджър под Win. Да, може да бъде направен доста по-мощен, но ме мързи да го правя. Останалите файлови мениджъри за Linux отиват да пасат – някои са мощни, но не са ми особено удобни. Минусът на MC е, че е конзолен, а знам, че съм мазохист, но обичам все пак красивичък интерфейс за десктоп машина. Просто Total Commander ме държи като октопод в Windows, сигурно ако не му бях свикнал дотолкова след толкова години употреба, нямаше толкова да ме дразнят линуксовите файлови мениджъри. Опираме до продуктивност, работа с hotkeys и прочие екстри. Там от навика няма как да избягаш.
Звук: Audacity? Извинете. Това не е интерфейс, а издевателство. Има прилични функции, но за продуктивност не може въобще да се говори. Читав звуков редактор за Linux, който да се сравнява примерно със старичкия Cool Edit Pro, преди Adobe да го прилапат – и който познавам като пръстите на пиян стругар, няма. Факт.
Видеообработка: Същата история, като изключим, че нямам любимец и под Windows. Там нещата са на кантар. Предпочитам Win по-скоро по навик, пък и Adobe все пак са стари кучета, а аз съм посвикнал с Premiere въпреки недостатъците му.
Шрифтов дизайн: С цялото ми уважение, FontForge е отврат – и не може да стъпи и на малкия пръст на FontLab. Други алтернативи? Няма. Въобще.
Предпечат: без коментар. Каквото и да кажа, ще звучи като цинизъм.
Разработка: зависи. Аз кой знае какъв програмист не съм, ако пишех много сорсове, нямаше да виждам особена разлика – и сигурно щях да предпочитам Linux. Но не съм. Същото важи и за Web дизайна/разработката, навикът за Dreamweaver е прекалено силен, за да тръгвам другаде от нулата. Пробвал съм, но губя време в ровене за дреболии по менюта.
Сигурно има и други области, където бих могъл да кажа нещо, но в момента не се сещам.
Да продължавам ли? Да, Linux е приличен десктоп, ако използваш единствено и само офиспакет, браузър, стандартния файлов мениджър (за работа основно с мишка) и така нататък. Най-базовите неща. Същото, което получаваш наготово с Windows машината с MS Office (моите са напълно лицензни, дойдоха с лаптопа). В момента, в който минем отвъд това и задълбаем в каквато и да е по-сериозна работа с тяснопрофилни приложения, айм сори. А ако искаш да създаваш мултимедийно съдържание, нямаш с какво да заместиш превърналите се в на практика стандарти приложения за Win. А да пускаш всичко под Wine… забрави. Каква ти е далаверата от Linux, ако с него непрекъснато емулираш Windows?
Win използвам от времената на Win 3.1. Linux – от Slackware 4 насам. Флиртовете ми с BSD са кратки и страстни, с бърза раздяла, макар че го харесвам като за сървър, но си пазя нервите и не се задържам дълго на него, освен ако не се използва някакъв софт, специално писан като за него. Като десктоп обаче съм старо Windows куче и въпреки че на домашната допотопна машина още пазя старичък Slack 7.1 с Enlightenment, който лети въпреки мизерния хардуер, за всичко освен текстообработка и браузване предпочитам Windows. И да, ако искате ме мразете и ме наричайте ламер, но още използвам IE6 😀
Аргументът за вирусите, извинете, но не струва. На едната ми WinXP десктоп машина, която е отворена практически непрекъснато за цял свят, работя нонстоп с админски акаунт и нямам резидентен антивирус. Въобще. Макар че при желание периодично проверявам – и като разумен юзър, който не стартира говна на поразия, не съм забърсал нищо като зарази. Машината е стабилна като дърво, въпреки че е древна – и на нея Windows не е преинсталиран от години. Три години, ако не ме лъже паметта. Но пък и нея я използвам именно както бих използвал Linux десктоп – за работа с файлове, офиспакет, браузване и малко обработка на графика.
@ss7: какво значи “никой не иска да работи под ограничен акаунт” ??? Има ли мениджъри, директори в тази фирма дето работиш? В тази, в която аз работя, има над 35 000 Win XP, и админ получава само “който-докаже-че-реално-му-трябва-за-работа”. Точка.
Въпрос на *бизнес*-решение. На налагане на преценката на шефовете. Желаещите желаят, но шефовете одобряват – след като им *преведат* на “бизнес-език” за какво им трябва админ.
@vladi, @Аспарух: добри, смислени, логически обосновани анализи.
@smiling: не се бъзикай – от 7 години насам Calculator на Уиндоус си е все на едно и също място: Start — All Programs — Accessories — Calculator.
Причината да ползвам Линукс (CentOS, centos.org) за уеб-хостинг сървър е просто че Уиндоус-хостинга е знчително по-скъп. Няма спор, че причините за това са лиценз и оттам по-малка разпространеност. Но факт е, че ако на цена за $45/месец имаше dedicated Windows server, nе бих се замислил да ползвам него.
Между другото, CentOS е интересна идея – за който не го знае: Community Enterprise OS. Линукс. Тества се много сериозно от екип, преди да се пусне поредния пакет за даден компонент. Това я прави по-стабилна и съвместима (виж коментарите на [vladi] по-горе).
@Grigor: казваш “Прави ми впечатление, че Уиндоус е предпочитан от хора, които не познават Линукс.”
Ами *точно* в това е разковничето: да няма нужда да “познаваш” една ОС, за да я ползваш.
За един *краен* потребител – защото дискусията е предимно за десктопи Линукс/Уиндоус – целта е да трябва да знае/да има нужда да научава колкото може по-*малко*.
@Красимир Гаджоков: по тази логика OSX е поне 30 пъти по-неудобна за работа система от Windows. Според мен точно “непознатият” Linux се оказва приятна изненада за доста потребители.
За известно време инсталирах Убунту на компютъра на майка ми, тя се зарадва че всичко е на български и може да работи по-лесно с ОО.о. Селд това по обективни причини и се наложи да мине пак на Windows.
За мен: Познавам Windows от около 15 години, Linux от 10. След първоначалната инсталация на домашния ми компютър винаги е имало Linux, а от няколко години е единствената ОС (от 2007 г. sidux, преди това Kanotix). В офиса също съм на Linux от 2005 г, с XP във виртуална машина за крайни случаи.
Не ползвам често офис приложения, когато се налага ОО.о върши работа.
За Linux сървъри ползваме SUSE, макар да не ми е любим.
Извод: Григор го четат почти изцяло ИТ-та и представителната му извадка не минава. 🙂 Пусни си темата в Svejo, оттам може да довтасат повече Windows евангелисти.
В течение на четене на коментарите промених идеята за мой такъв. За да има баланс, аз също ще бутна +1 за Windows и ще повторя и допълня Аспарух. Linux-оборудваните машини около мен са повече от Windows такивата. Въпросът е защо държа Windows на десктопи?
1. Поддръжката на някои приложения – Adobe Premiere, Adobe Audition, Cubase, Photoshop (via Adobe, ест). Visio на Microsoft също ми липсваше цяла година ,докато ползвах Slack в офиса и се чудех къде да направя читава UML диаграма (чадърите и другите KDE apps определено не помагат).
2. Hotkeys. Аспарух не продължи темата отгоре, но аз имах болни спомени преди доста време. Някои приложения просто имат коренно различни клавишни комбинации, които не се предефинират тривиално. Преди няколко години разликата между едно просто действие в тогавашната ми работа беше 2 клика под Windows срещу 3 или 4 в Linux среда. Погледнато на дребно, не е толкова съществено. Когато обаче вършиш действието 2000 пъти дневно, оказва се, че губиш поне час и половина от работата под друга платформа. Нужно ли е да изпадам във фанатизъм, щом губя час и половина дневно?
3. Привилегии. Тук не включвам подобието на OS – Windows Vista. Но ясно е, че стандартните потребители под Win/Lin са администратор/потребител без пълни права. Говорейки в този случай, стандартният Windows потребител може да си свърши всяка работа сам (и да омаже регистри, да качи кейлогери, троянци, спайуеър и т.н., но може да си свърши работата!), докато при другия казус идват ограничените и орязани права. Аз съм хепи от непривилегированите ми потребители, но понякога изпадам в безумни затруднения, когато трябва да конфигурирам една апликация с 5 различни юзъра и да я пускам всеки път през 6-ти. А все пак не съм средностатистически потребител.
4. Development. Всъщност тук нещата клонят към Linux. Макар и Краси да е прав – различните конфигурации водят до неприятни обърквания и понякога се чудиш кое къде се намира и за какво ти е. Да, има си find, locate и други английски думички, но си изисква време за дебъг, ако намериш 5 достоверни конф файла с еднакво име.
Като цяло съм огромен фен на open source общността, но съм по-голям фен на обективния поглед над нещата. Без да искам да се поражда флейм, ползвам предимно Linux. Когато се занимавам с обработка на мултимедия или нещо друго Windows-зависимо, работя си на Win машината. От двете имам достатъчно позитиви, за да съм доволен.
Личи си, точно както Григор каза, че тези които не познават линукс не биха го ползвали.
И тъй като причината да пиша тук, са последните два коментара на Красимир Гаджоков, ще започна от тях:
ss7 каза, че обслужва аптеки и счетоводни къщи. Това обикновено са фирми с 1-5 служителя. От които 1-5 са “шефове”, които решават как да се ползва компютъра. Смятам, че по-нататъчните коментари са излишни.
А пък точно последният коментар е номер 1: “в това е разковничето: да няма нужда да “познаваш” една ОС, за да я ползваш.” Познаването в този случай е чисто информативното знание, че съществува. Кажи ми, колко от сегашните 20-годишни знаят, че има Линукс? А колко от 50 годишните? Е как да го ползват тогава. След като още от училище се учи DOS, после и “Windows” (във вид на Word и Excel). Едва напоследък, с напредването на продажбите на лаптопи, се появи и “предварително инсталирана ОС: Линукс”, та хората може би поне са чували. В този ред на мисли, имаше клипче в youtube, в което показват на случайни минувачи KDE4 и ги питат какво е това. Отговорът беше Vista.
Колкото до по-горните коментари, Григор каза, че хора които са принудени да ползват други ОС заради програми, да не пишат 🙂 Склонен съм да се съглася с Acnapyx, но не за всичко. Но тъй като ще влезем в подробности и “мойто гардже е най-хубаво”, смятам да се въздържа.
Личи си и непознаването на Линукс от изказването на Красимир (отново) по-горе: “Преди време имаше upgrade на Perl, в който имало бъг, но понеже Линукса беше на автоматичен ъпдейт, това съсипа сума ти важни неща, които бяха cron-вани или извиквани като Perl scripts. Не конкретно Линукс-общността е “виновна” тук, но принципа е същия.”
Кой е този “Линукс” ? Защото Debian е с три години зад всички съвременни дистрибуции, именно за да няма такива изпълнения (макар че наскоро решиха да си сменят цикъла). А това, че windows седи със зеещи дупки с месеци наред по-добре ли е? Blaster, Sasser – нищо не правиш, само включваш мрежовия кабел, и си out.
Ще се съглася и с [vladi] само за едно: сървър – FreeBSD. Хора, виждали ли сте колко лесно се настройва firewall, nat и каквото си искате сървърно на FreeBSD в сравнение с Linux? Та самите команди са като говорим език: ipfw deny icmp from ip1 to ip2. Няма нужда от помнене на ключове, кое на кое място се пише и т.н.
Тъй, след като оплюх де що можах, да кажа, за протокола, какво мисля:
=================================================
За desktop няма значение какво ще се ползва, стига да е настроено. Windows със сменена тема + няколко добри приложения е достатъчно поносим. Единственият недостатък са вирусите (които във времето на Firefox са все по-трудни за хващане, но ако говорим за ползване от “аптекарки” са си реална заплаха). Gnome и KDE4 визуално са на нивото на windows или дори над него (особено KDE4 спрямо XP, та дори и спрямо Vista/W7). Единствено като проблем остават драйверите (в доста по-малка степен спрямо предни години, но все пак…). Звук, безжична мрежа и в по-малка степен – видео. Другото сякаш вече го оправиха (чипсет, лан). Ползвам и трите десктопа (win, gnome, kde). Мога да споря за предимства и недостатъци до припадък 🙂
За server – зависи какъв 🙂 ако е web – LAMP (linux, apache, mysql, php) е лесен за настройка и поддръжка. Вярно, че има и варианти за windows (XAMPP, WAMP etc), но производителността на линукския вариант е в пъти по-голяма.
За рутер, вече казах, FreeBSD.
През 1999 г. мъж ми сложи slackware на компютъра ми без да ме пита искам ли или не. Без графична среда. Дотогава бях работила само с Dos (много кратко се бях мъчила с Word 5) и Windows, бях абсолютно неподготвена по темата като цяло — голям стрес си беше. Отначало. След това свикнах, научих се и много скоро престанах да ползвам MS продукти съвсем. И служебно дори. Последно пуснах Vista-та преди няколко месеца, за да видя как изглежда една презентация, която писах на OpenOffice, пък щях да я плейвам на PowerPoint на клиентски лаптоп. Добре си беше, никакви проблеми с поведението и изгледа й нямаше.
В момента съм с Kubuntu. Майка ми е на 65 години и също е с Кубунту. Както и брат ми, снаха ми, майката на снаха ми, 7-годишната ми племенница — всичките подчертано неопитни в работата с компютри. Използваме Firefox за браузване, psi за jabber клиент, OpenOffice за писане на документи, Gimp за рисайзване на снимки (не обработка, защото не сме добри в това отношение и пет PhotoShop-а да ни дадат, все едни и същи резултатите ще постигнем :)), digiKam за разтоварване на фотоапаратите… Ей такива ежедневни неща правим. И Autocad, 3DMax и други подобни специализирани (и скъпи) софтуери не ни липсват ама грам.
Айде две думи и от мен:)
Моите предпочитания:
За сървъри — Linux, естествено (на моя хостинг са Linux Debian)!
За десктоп — Windows (WinXP или Win7)!
Сървърите не си ги поддържам сам, но мисля, че в тази област *nix отдавна се е наложил. По-евтино, по-стабилно, по-добро.
За десктоп — ползвам по-често или по-рядко: Adobe Fireworks, Adobe Illustrator, Adobe Flash, Adobe Dreamweaver (за писане на CSS/XHTML код), Adobe Media Encoder. Тези неща вървят или на Windows или на MacOS X, така че който ги ползва, няма избор — а да пусна Linux, под който да емулирам Windows, за да работя с адобски приложения — не, мерси… 🙂
Личните ми впечатления са, че WinXP може да бъде изключително стабилен и надежден, и лесен за употреба — всичко зависи от това, кой го използва…
Linux е “лесен”, ако не задълбаваш — ако ти се наложи, става различно…
My $0.02:)
Интересен момент – изглежда за повечето коментиращи “сървър” означава само публично достъпен уеб сървър.
Бърза сметка при абстрактен “сферичен клиент във вакуум” – 12 публично достъпни уеб сървъра ( в NLB-та) с разни уеб услуги за клиенти и “представителен” сайт.
Общ брой на продукционните сървъри (физически и виртуални) -1051.
Разни Unix-и -50, Линукс – 52, Windows – 911.
Домашната ми система е с dual-boot – Windows XP/Ubuntu. Не boot-вам Ubuntu с месеци. Правя го само, когато имам свободно време и го правя от любопитство и от желание един ден наистина да успея да мигрирам. Мога да ползвам системата, иснталирал съм и съм конфигурирал сървъри, но ако се наложи да го направя, сигурно ще ми отнеме почти толкова време, колкото ми отне първия път, просто защото се случва рядко и знанията са ми “в пасивния речник”.
Не мигрирам, защото не мога да работя под Linux без да направя компромиси. Програмирам по професия. Имам 3 IDE-та, които мога да ползвам, и за съжаление 3-те се допълват взаимно. Едното е основно, второто се налага да пускам в 30% от случаите, 3-тото – само от време на време. Основното IDE не върви под Linux (ако някой го подкара, обещавам да черпя и да мигрирам незабавно). За второто има официална Linux-версия и при много желание може да измести първото, но с цената на много компромиси (просто с това, което ползвам като основно съм много по-продуктивен). 3-тото IDE може да се емулира, но някак не ми вдъхва доверие и параноично ctrl-s-вам понеже съм се опарвал. Останалите 2 не могат да заместят 3-тото.
Всички 3 IDE-та вървят прекрасно под Windows.
В домашни условия много често се случва в паузите, които правя докато работя, някой от семейството да седне “да провери нещо”. Нервят се когато заварят Линукс. Опитвах се да обяснявам. Това ги нерви още повече. Не са свикнали и когато се налага да обясня, се чувстват тъпи. Това последното са мои наблюдения и може би греша, но хората изпитват неописуем ужас от това да се се окаже, че “не могат да се оправят с компютър”. Видът на някой, който пише в конзолата подсилва това им усещане.
В крайна сметка се оказа, че ползвам Linux заради идеята, а не заради “предимствата”. Ако нямах проблем като този с 3 IDE-та, бих си купил хардуер с Linux на производителя, за да съм сигурен, че няма да се налага да fine-tune-вам по всякакви възможни места. Още повече, че при недостатъчната ми компетентност, промените тук и там, с голяма вероятност биха създали проблеми при последващ ъпдейт на системата.
Затова не ползвам Linux.
Десктоп – принципно Debian GNU/Linux, но от година-две насам Ubuntu.
За сървъри, маршрутизатори, VPN концентратори, мрежов трафик контрол, виртуализационни (виртуализиращи?) решения и т.н. – Debian GNU/Linux.
@Красимир Гаджоков – то имаше не един случай на масови проблеми след ъпдейт на уиндос 🙂
Лични предпочитания:
Десктоп – Уиндоус, Сървър – Линукс
От 2003 г. с Linux, не съм поглеждала изобщо назад, не ми трябва. Преди това ползвах за кратко XP, но почти всички приложения бяха open source.
Оттогава съм сменила Red Hat, Slackware, Ubuntu (първото! беше страхотно) и сега вече двата десктопа (домашен и служебен), както и ноутбука, са на Debian. Основни приложения:
– текстообработка – Open Office – безпогрешно се справя с файловите трансформации, gedit, emacs (за LaTex и опериране с bib файлове)
– комуникации, четене на новини – gajim, pan, thinderbird
– браузер – iceweasel, по-редко epiphany
– графична обработка, заигравки с изображения – The GIMP (да живей! 😀 ), Inkscape, GQview, DIA
– предпочитана графична среда – gnome, xfce
Докосването ми до Windows се изчерпва (както и търпението ми 🙂 с налагащите се редовни преинсталации на машината на сина ми 🙂
от колегите с които е ставало дума ~10 души, нито един не предпочита линукс пред виндовс, 2,3 предпочитат мац ос
от систем админите 2 за виндовс, 1 за линукс, като той го харесва повече заради по-добрата заплата и unix подобността, отколкото за това че е фрее или по-стабилен
И аз от 2001 ползвам линукс. Сега ми е леко странно ако трябва да инсталирам виндовс(случи ми се веднъж преди няколко месеца). Че на мен линукс ми е по удобен поради по-богатите си възможности е ясно. Иначе не виждам наистина за един нов потребител с какво линукс ще е по-сложен от виндовс. Единствено с това че някой ще му каже ‘ама аз ползвам еди си коя програма’ и той няма да я намери точно същата за линукс. Ако я има, няма проблем: каква е разликата м/у skype под 2-та ОС-а. Проблеми с драйвери и неподържан хардуер съм виждал и на двете места. Мисля че сравнението м/у firefox и ie е достатъчно показателно къде са по-големите възможности(аз ползвам opera че ми е бавна машинката).
Не знам точно, може би ползвам Линукс от около 5 години. Преди това естествено Уиндоус.
Сега за десктоп ползвам основно Дебиан и пробвам и тествам регулярно различни дистрибуции – за вестника, докато го списвах, а и от любопитство. Сървър не съм пускал и не мога да имам мнение коя точно Линукс дистрибуция бих ползвал със сигурност, но ще бъде Дебиан или Слакуер.
За Уиндоус не мога да кажа, че съм имал стресиращи преживявания. На машината ми имам инсталация на ХП, но не я ползвам аз, а синът ми – да си играе игри. Вируси не съм лепвал никога, но познатите ми страдат от този проблем. Явно всичко зависи от лична култура и познания. От тази гледна точка, за да ползваш Уиндоус безопасно е абсолютно задължително да познаваш системата добре. Парадокса е, че болшинството от потребителите на Уиндоус нямат такива познания – вижте форумите им и какво се обсъжда там. Основни теми – антивирусни, проблеми с инсталации и преинсталации, проблеми с разни програми, кое как да се кракне и т.н.
Както и да е, от както успях да се справя с инсталиране на Линукс, инсталиране на видеодрайвера и правилно локализиране на системата ( а в дебиан тези неща стават безобразно лесно и удобно) друго освен Дебиан с КДЕ не ползвам за десктоп.
Аз съм обикновен потребител. Не програмирам, не дизайнствам, не чертая. Мисля, че 99 процента от потребителите на Уиндоус използват компютъра точно като мен – за сърфиране в интернет, за слушане на музика и гледане на филми. Евентуално, от време на време четене на е-книги. Изключвам игрите – все пак това е дейност, подходяща за младежта. Но винаги можеш да си имаш една инсталация на компа на Уиндоус само за игри и нищо друго – така абсолютно няма как да се заразиш със вируси и други такива гадове.
За предпечатната подготовка някой намекна, че нямало подходяща програма – има и то каква. Scribus ме кефи яко. Мъчих се да уча да работя с InDesign, но … не успях да вдяна. Може и аз да съм тъп, но … Просто явно всичко е въпрос на навик. И отвореният офис си е достатъчно читав да си свършиш работа, поне според мен. Между другото, много преди да подуша какво е Линукс си ползвах тези същите приложения, които си ползвам сега под Линукс.
И накрая – направих си експеримент. Инсталирах една Мандрива на един абсолютно компютърен инвалид. Имаше зор, докато разбере елементарните неща – кое е програма, как се стартират програмите, как да си направи акаунт в Замундата и как да си тегли филмите и род такива елементарни неща. Но факт е, че системата му вършеше работа без грижи една година, докато не му смених дистрото с Кубунту с КДЕ 4.
Личното ми мнение е, че всеки трябва да си реши за себе си какво да ползва. Но поне трябва да има любопитството да изпробва няколко възможности безпристрастно и да реши на лични впечатления какво иска да ползва. А за да стане това трябва да има познания и желание за още познания. А в обикновеният потребител такова желание липсва. И понеже е повсеместна заблудата, че Уиндоус е лесен, всеки чул не доразбрал прави избора си и ползва Уиндоус. И веднъж установил се си слага капаци на очите и си мисли че е щастлив с Уиндоус.
@Божо: никога не е имало официален Майкрософтски Уиндоус ъпдейт, който да направи *масово* хиляди компютри неизползваеми по предназначение.
Или ще ми посочиш подобен?
@Гери: Преинсталиране на Уиндоус? Ако човек попрочете *малко* повече и разбира *малко* повече, такова нещо не му се налага. Нещо повече – елементарно е дори човек да си “прехвърли” Уиндоуса, инсталиран на един хардуер, на тотално нов такъв.
@Марио Пешев: ако наистина е толкова трудно да намериш или се сетиш кой конф се ползва ето ти примерен метод:
strace -f /etc/init.d/httpd start 2>&1 | grep “open.*conf”
иначе незнам дали това горното е по лесно или ровенето по registry-то
@Красимир Гаджоков
Не сте ли чували крилатата фраза “При малък проблем – reboot, при голям – reinstall” 😀
Не мога да кажа, че му се давам лесно и че най-съкровеното ми удоволствие е да се занимавам с преинсталации. Пристъпвам към тях ако нищо друго вече не помага. Но все пак, предпочитам да прочета и да разбирам *малко* повече от линукс. Много по-полезно е за развитие на мисленето (imho).
@Гери: чувал съм тази “крилата” фраза. Тя е остатък от стари времена, когато Майкросфот имаше графична версия на ДОС (Win 3.x/95/98/Me), а не истинска ОС. Тази фраза е девиз на хората, които не искат да приемат, че почти винаги нуждата от reboot при проблем е заради калпаво написан софтуер от някой друг, не от Майкрософт.
“reinstall” – както казах, такова нещо ми е непознато (освен при физическо скапване на хард диск). Това, че някой не си прави труда да види какъв е проблема, и бърза да преинсталира, си е негов проблем.
Колеги дано да не прозвучи като заяждане, но да си цъкъл с мишка по работният плот на една операционна система далече не значи, че я познаваш. Същото се отнася и за основните познания в конзолата. Познанието на една ОС за мен означава да знаеш как работи тя на системно ниво.
Личния ми опит с Linux е свързан с desktop, server и embeded. От колко години нямам ясен спомен. Предпочитам Linux както за сървър, така и за десктоп. Което не значи, че когато ми се наложи да ползвам Windows, не знам как да го направя. На теория е възможно даже да съм по-запознат с него (Windows Internals, MSDN и всичката техническа информация, която е достъпна за партньорите на МС). Реално обаче не ми допада.
Познавам много ИТ-та. 99 % от тях предпочитат Linux за сървър, за десктоп са по-малко. Не малка част от тях са МС сертифицирани. Може да се каже, че моите впечатления са близки до тези на Григор. Не съм убеден, че те са такива само защото съм заобиколен от професионалисти. Причината е много проста. Споменатите 90 % по-горе за Linux десктоп почти съвпадат и за хора, които използват компютъра си през свободното време или не са администратори. Най-заклети фенове на Windows си остават геймърите, но и от тях вече голяма част имат втора операционна система.
Насроко станах свидетел как няколко човека, които са виждали първо kde 4.3, а по късно Windows 7 как бяха възхитени колко Windows 7 прилича на Linux (а не обратното). Само да добавя, че те определено не са Linux маняци, нито пък ИТ-та, което си личи и от коментара им.
Като заключение мога да кажа, че в 99 % от случаите за сървър се предпочита Linux за сървър. За десктоп 90 % са леко преувеличени според мен, но са над 50 %. Изключвам всички лица които са под 13 или над 60 години. Там доста по-силно клони към Windows, макар и да съм виждал с очите си, че за хора, сблъскващи се за първи път с компютър графичните среди за Linux са по-интуитивни.
Надявам се, ако не съм помогнал за проучването поне да не съм навредил.
@Красимир Гаджоков – не съм си водил записки, ама си спомням 10-ина случаи. Пък за сериозни дупки, които с месеци висяха неоправени да не говорим.
Рекордът май беше 8 месеца?
@Божо
Ами най-пресният ми случай е скапването на msgina.dll след качване на ъпдейти (преди около месец). Всъщност, предложението на microsoft support, да рестартирам в последната успешна конфигурация, не даде резултат. Добре, че имах live CD на Ubuntu 😀
@smiling: Нормално, ако не си свикнал. Иначе калкулатора в Уиндоус е на удобно и постоянно през последните години място. 🙂
@Виктор: Говорещата програмка? 🙂
@anonymous (1): Работата ти предимно на сървър ли е, или на десктоп – да знам как да те разбирам? Също, горе-долу какъв ти е опита с Линукс, какво си правил с него?
@Георги: До голяма степен е до навик. Кой с каквото свикне отначало… Променят си вкусовете предимно хора, които това работят.
@Васил Колев: Ти не си показателен – вече си забравил какво е Уиндоус! 😉
@Красимир Гаджоков: Данните за ползване са полезни, но искаш ли да обсъждаме сигурността и прочее в записа за сигурността? Иначе рискуваме да пренесем темата тук. (Принципно технологията на тестване на свободен софтуер е различна от тази на комерсиален софтуер; разликата ще я обясня в другата или в нова тема, ако искаш.) Същото и за темите доколко има софтуер за тях, доколко е свободен, колко трябва да се учи една ОС, преинсталациите на Уиндоус и пр.
@Д-р Сербезов: Че предпочиташ Линукс – добре, но познаваш ли Уиндоус също на добро ниво? (Предполагам го, но все пак моля за уточнение.)
@Гонзо: Благодаря – а, ако искаш, би ли споделил, съвсем накратко, какво предпочитание те прехвърли към Линукс?
@velin: А кое като сървър и кое като десктоп? 😉
@anonymous (2) Това, че при теб работят нещата е чудесно, а все пак какво ползваш, и дали познаваш Линукс добре? 🙂
@[vladi]: Звучи ми доста странно. Не ползвам Убунту, на “по-недодялания” Дебиан съм (и то на “най-счупената” unstable версия) – но случаите нещо да не се инсталира направо от пакет и без абсолютно никакви ядове са не повече от 1-2 годишно. Трябвали са ти някакви много специални софтуери? И, всъщност, колко опит имаш с Линукс отпреди по-малко от 5 години – защото опитът с него отпреди 7-8 години е релевантен днес колкото опитът с Windows отпреди 20 години. 🙂
@Аспарух: На сайта на TotalCommander препоръчват за Линукс Krusader. Мой приятел, бесен фен на TC, го пробва и е очарован. (А и TC върви чудесно под Wine.)
@venkain: Благодаря!
@Марио Пешев: Да разбирам ли това в смисъл, че за каквото може Линукс, ползваш него, а за каквото не – ползваш Уиндоус?
@ЕЕ: За информацията – благодаря, но нека не обсъждаме тук неща извън темата. Ако трябва, ще напиша един празен запис “Уиндоус срещу Линукс”, и ще пусна коментиране отдолу без ограничения. 🙂
@Антония: За Кубунту – добре, а познаваш ли Уиндоус достатъчно? Иначе сравнението не е честно.
@Michel: Благодаря за инфото!
@Сашо: Това с “идеален сферичен клиент” не го разбрах. Би ли пояснил? Също, какъв е твоят личен опит с Линукс?
@Владо: Благодаря за инфото!
@Никола: А Уиндоус познаваш ли добре? Тъй де… 😉
@Божо: А какво използваш, и какво познаваш? И… нека не спорим под този запис за сигурност и прочее. Имам запис за сигурност отпреди седмица, за други неща ще напиша нов.
@Steliyan.Georgiev: Благодаря за инфото – а познаваш ли Линукс на десктоп и Уиндоус на сървър, имаш ли опит с тях? Ако не е тайна?
@Гери: Благодаря! (И нека не обсъждаме тук друго. Ако трябва, ще направя запис специално за ОС-войни под него. 🙂 )
@~!@#$%^&*()_: А доколко колегите имат понятие от Линукс? Респективно линуксовският админ, от Уиндоус?
@mdam: Разбрах – благодаря!
@tonitochev: Благодаря за инфото! (Между другото, и аз съм фен на Дебиан/КДЕ.)
@Георги Христов: Съгласен съм, че критериите ми за опит са доста ниски – исках летвата да е поносима и за неспециалисти, и да видя и тяхното мнение. От друга страна, ако човек познава наистина добре една ОС, тя ще е добра за него за всякакви цели, дори ако принципно е много смотана. 🙂
@ Красимир Гаджоков
За теб реинстала на Уиндоус може да е непознато явление, но за много хлапета с компютри това се случва по няколко пъти годишно 🙂 За което не обвинявам Уиндоуса – ако тия хлапета можеха да правят същите неща под Линукс, сигурно и него щяха да го преинсталират често. Само че за разлика от преинсталацията на Уиндоус, не знам колко от тях биха се справили със същата на Линукс.
@ Марио Пешев
“Извод: Григор го четат почти изцяло ИТ-та и представителната му извадка не минава.”
Не само това, ами сигурно и много от коментиращите са сред 100-ната души, чиито предпочитания той вече знаеше 🙂 Но нека Григор каже за това. И да се надяваме, че с времето анкетата ще стигне до повече “случайни” хора. А сега и моята история с ОС-овете.
Започнах да се уча на Правец 82 по времето, когато в училищата за него нямаше даже флопи. Така че знам какво значат наистина гадни условия за работа – всеки път, когато седнех на Правеца в училище, започвах да въвеждам програмата си отначало, защото след ставането ми от него тя изчезваше. Но в края на 1996-а, когато седнах да се занимавам с Линукс (организирах малък Интернет провайдър и му бях админ година и нещо), вече се бях поразглезил и някои неща ме изненадаха доста. Ползвах slackware и учех всичко от нулата, практически без чужда помощ. Една от неприятните изненади беше, че стандартно липсваше обикновен нормален текстов редактор. Имаше някакви артефакти от каменната ера (vi и ed ако не ме лъже паметта), правени може би от някой с носталгия към времето на перфокартите. Та се наложи специално да търся редактор, дето да може такива тривиални неща като местене на курсора из текста със стрелките нагоре/надолу и писане от мястото, където съм го закарал. А доста години преди това имаше един Norton Editor за ДОС, с размер само 30 КБ и към 1000 пъти по-удобен. Като той далеч не беше първия такъв редактор за ДОС, но по размер на файла и брой функции спрямо този размер беше уникален.
Не ми хареса и идеята да прекомпилирам кернела за щяло и нещяло, както и съответно сам да му настройвам опциите. Колкото до скоростта на компилатора (GNU C), тя далеч отстъпваше на любимото ми Turbo C под ДОС и Уиндоус, а да не говорим за липсата на IDE. Всъщност по това време под Уиндоус вече имаше и Delphi (а малко по-късно излезе и Borland C++ Builder), и разликата с условията за програмиране под Линукс беше катастрофална.
Както и да е, трябваше ми не девелопърска машина, а Интернет сървър, и то евтино, а като сървър slackware си вършеше прекрасно работата. Но не бих казал, че настройката и работата с него беше лесна. За целта си бях направил един голям тефтер с вълшебни буквосъчетания, от сорта на предложеното от mdam “strace -f /etc/init.d/httpd start 2>&1 | grep “open.*conf”, и без тоя тефтер нещата просто не ставаха.
Сложих си Линукс като втора ОС и на домашния комп и там той просъществува известно време след като напуснах фирмата, но в крайна сметка го затрих, защото не го ползвах за нищо.
Някъде между 2000 и 2003 г. пробвах в офиса няколко пъти разни новоизлизащи Линукс дистрибуции, вече с Х. Но бях с “жълт” комп и я звуковата карта не работеше, я модема, я още при инстала имаше проблеми. А всяка дистрибуция идваше с рекламата колко лесно ставало вече инсталирането на Линукс. Последният ми опит май беше когато излезе версията на Kylix със C++ Builder. Много ми се щеше това да е нещо читаво и най-после да имам добро основание да мина на Линукс (никога не съм обичал Майкрософт, меко казано !!) Но тя изискваше да съм специално с Red Hat еди-коя-си версия, аз ли пробвах с малко по-друга версия вече не помня, но така и не успях да билдна “Hello World” приложение. С това приключиха Линукските ми експерименти.
Още от ония години, та до ден днешен от време на време пробвам и новите версии на Open Ofiice (под Windows), и винаги го изхвърлям от компютъра си с отвращение. Което също не ми помага да мисля за минаване към Линукс. По онова време (някъде около 2001 г.) си спомням например, че в текстовия редактор не можех да направя една проста таблица с номерация на редовете, каквато имах в MS Word 97. Миналата година и донякъде през тази му гласувах отново доверие, мъчейки се няколко месеца да работя с него (най-вече с електронната таблица). Издържах толкова дълго само защото рядко ми се налага такава работа. Само че калка на ОО от 2008 г. се държи отвратително с един екселски файл (който съм принуден да ползвам), с който Ексел 97 няма никакви проблеми (макар че е правен с по-нова версия)! Върхът на всичко беше, когато тази година се опитах да вкарам в ОО обиконовен текстов (csv) файл с финансови данни, и се оказа че ОО си има собствено мнение кое е десетична запетая на компютъра ми и не може да бъде разубеден по никакъв начин. Числата излизаха като дати до момента, в който с външен текстов редактор не размених точките и запетаите. Та мисля скоро да не му давам повече шансове, нервите ми са скъпи.
Към момента за разработка ползвам VMWare виртуална машина с лицензирани ХР и MS Visual Studio. Мислел съм си да пробвам да я пусна под Линукс, тъй като на хоста вече ползвам почти само Опера и Скайп плюс музика и филми. А Опера и Скайп има и под Линукс, все ще да има и някакви приемливи плеъри. Но все пак от време на време отварям и по някой doc или xls файл, а вече казах мнението си за ОО. Случва ми се все още и да поцъкам някоя игра. Така че иска ми се да мина под Линукс, много ми харесва философията на Столман, но реалността е друго нещо.
Като чета коментарите, оставам с впечатлението, че хората, които предпочитат Уиндоус са два типа (доста грубо казано, да не вземе някой да се обиди): Едните просто трябва да ползват конкретни приложения, за които няма подходящ аналог. Вторият тип хора ми е трудно да определя, но като че ли са „идеологочически“ обременени както и много апостоли на свободния софтуер. От друга страна (почти) всички, предпочитащи Линукс са обикновенни потребители, ползващи го за ежедневни нужди – Интернет, текстообработка и офис приложения, снимки и такива неща.
Ще ви кажа аз как се справям с софтуерните си нужди:
Разработка – Eclipse със няколко разширения за PHP, Perl и други уеб неща. Отдавна не съм дори виждал DreamWeaver, но последния път беше ужасна програма. Някога ползвах HomeSite, но когато Micromedia го придобиха, започнаха да го товарят с излишни неща.
Снимки – за разглеждане предпочитам GThumb, а ако се наложи нещо да наглася – Gimp. И на мен като на Антония Photoshop няма да ми свърши по-добра работа.
Видео – за обработка на любителските ни записи ползваме Kino – относително елементарна програма, но с точно толкова възможности, колкото да ми свърши работа. Опитвал съм и по-сериозни софтуери, но са си overkill, и Adobe Premiere съм пробвал – да биеш муха с топ.
Гледането на филми – тук е интересно. Преди време, когато все още разнасяхме дискове с DivX филми, редовно някой се оплакваше, че филма не върви и с какъв кодек съм го гледал? Ми не знам, просто пъхам диска и гледам… Mplayer, Xine
Не мога да кажа много лоши неща за Уиндоус, но определено не съм съгласен да плащам насила за него, за това и си купих лаптопа без ОС. Още повече, че Майкрософт са известни със склоността си да натрапват на потребителите разни неща, без да ги питат. Последния случай беше с някакво разширение са Firefox (http://chzv.net/software/windows-update-ff-plugin). Имам една настолна машина в офиса с Уин2000, която не е преинсталирана от много години (4-5 поне), като междувременно инсталацията биде пренесена от една машина на друга и от един диск на друг. И въпреки това предпочитам Линукс (Убунту или Дебиан).
А, и нещо по отношение на правата на потребителските акаунти и вършенето на работа – откакто ползвам Убунту (от 6.04) не ми се е налагало да ползвам активно root акаунта. Всички настройки на системата, инсталиране на софтуер и т.н. става от графичната среда след въвеждане на потребителската парлола. Може да е малко досадно, но пък не може Иван, Петкан, Драган да ме изчака да стана от компютъра, и да ми инсталира някоя простотия.
@Господин Гюров, в ОО при вкарване на CSV можеш да зададеш типа на всяка колона, и за да влезнат правилно числа с точка, просто се избира “Число/Английски” или нещо такова. Всъщност прозорчето май много прилича на същото в Ексел, но не съм сигурен.
@Григор: “сферичния клиент/кон във вакуум” е един руски виц. Както и да е, данните са както конкретни, така и представителни за почти всяка по-голяма компания със скелети в килера (сървърното). Иначе моите знания/умения съм ги написал по-горе 🙂
@ Гонзо
Пробвах какво ли не, просто не се получи. ОО би трябвало да възприеме символа за десетична запетая от настройките на Уиндоус, а не да си има собствен. Или поне би трябвало да има в настройките си възможност за смяна на този символ. Имаше на едно място сред сетингите някаква запетая, но май не беше точно за това и смяната й не работеше. Та се наложи с прост редактор замяна по схемата: 1) точка към нещо уникално 2) запетая към точка 3) уникалното нещо към запетая.
Но не беше само това проблема. Например след 3-4 отваряния и записвания споменатия по-рано xls файл ОО в даден момент забърсваше скриптовете му – просто го записваше без тях. В моя случай се оказа, че това не е програма за обработка на данни, а за унищожаването им на случаен принцип.
П.С. Пропуснах да спомена, че от 5-6 години държа на входа на Лана си компютър с Линукс firewall – някоя от специализираните дистрибуции. Първата беше една за без хард, само на дискета. После сложих IPCop. Имам доста добри впечатления от лекотата на настройката им (web интерфейса), след като веднъж тръгнат (макар че в началото се поизприщих с тръгването на IPCop, тъй като му слагах две еднакви Лан карти и той нещо се бъркаше между тях в менютата; като смених едната с друг модел стана лесно). Но все пак това са орязани и силно специализирани дистрибуции и е нормално да се работи по-леко с тях.
оправям се и с двете, но доста по-добре с Уиндоус. За сега съм на ХР, догодина сигурно ще мина на 7. Линукс имам Убунту нормална инсталация и 3-4 виртуални машини, използвам ги само за тестове и почти никога за нещо друго.
За десктоп Уиндоус за мен е без конкуренция не само защото ми е по-удобен за всичко, но най-вече заради средствата за разработка които използвам и които нямат дори далечен аналог за Линукс по отношение на удобство и функционалност.
Колкото до сървърите, ползвам платен хостинг и не ме интересува особено каква е ОС. Повечето ми сайтове са на Линукс сървъри, обикновено хостинга е по-евтин. Няколко използващи ASP / .НЕТ са на Уиндоус сървър.
@Григор: Като се има предвид колко слабо познавам Debian GNU/Linux, не смея да кажа, че познавам добре Windows. При все това съм използвал Windows от времето приблизително на версия 3.0 (за сравнение – Debian от времето на 2.0, RedHat от 5.0, Slackware от 3.6, Caldera OpenLinux от времето на 1.1, и т.н.).
За сървърна употреба – да, кажем, че съм на ниво “човъркане на няколко домейн контролера и AD” (естествено, с помощ от приятели). За десктоп – в продължение на години превеждах документални филми с помощта на комбинация Windows XP и MS Word, т.е. тази среда не ми е непозната.
В крайна сметка обаче дискусията е за предпочитания, а моите са категорично в ползва на GNU/Linux.
Радвам се, че помагам на статистиката.
EOF
Тъй де, аз се обаждам от коневръза, а за себе си си трая.
На своите компютри – домашен и служебни, но мои ползвам Slackware. Твърдо. На последния с който се сдобих щях да слагам Ubuntu, но в крайна сметка е със слак…
Първият линукс с който опитах беше redhat 5. Нещо не ми хареса и от тогава само слак.
Иначе за сървъри и работни станции, които подържам – Fedora, CentOS и RHEL 5 (шшшт! С платен лиценз – не е краден!)
Когато подържаш много машини слак не е подходящ.
Имам приятел който пише софтуер, той твърди, че за него слак е най-удобен защото най-лесно се слагат разни добавки към Qt Designer , KDevelop и тн. Може и така да е, или да не знае как да го направи на друга дистрибуция – не знам.
Иначе ми се налага да подържам Windows – за някои дейности, например издателска, графичен дизайн просто няма начин. Или ако има – няма хора, които да могат да работят професионално със отворените алтернативи.
Иначе за повечето други дейности Линукс може да е далече по подходящ.
За пример – във ВиК Търговще администраторът беше сложил линукс на почти всики машини. После на някои му се наложи да мине на уиндос заради некадърна програма на Делфи, която обаче не можеше да избегне. Някои от потребителите мърмореха, че си искат линукса (с какво са го харесали повече не знам, но мърмореха) останалите не осъзнаха промяната, защото подробностите не ги интересуват.
@Григор – по-комфортно се чувствам в Linux среда, защото управлението на паметта е по-поносимо и системата ми не издиша, когато не я изключвам няколко дни. А вкъщи държа жив един десктоп с Windows поради работа с софтуер за обработка на мултимедия (както каза – ‘каквото не може Linux’) и compatibility на някои неща, които вървят от 5 години на машината и не ми се занимава да мигрирам. Друга важна причина е, че няма хубави Linux драйвъри за стария ми монитор и очите ми изнемогват, когато switch-вам (конкретен модел на MAG с доказана кофти съвместимост).
Впрочем, забравих да добавя в поста горе – много ще се радвам, ако от Microsoft дойдат да си събират с касичките таксите за техните операционни системи от всичките ни десктоп потребители. Тогава да видим дали ще се плаща за OS или ще се мине на отворен код :))
Гонзо Says:
“Като чета коментарите, …….. От друга страна (почти) всички, предпочитащи Линукс са обикновенни потребители, ползващи го за ежедневни нужди – Интернет, текстообработка и офис приложения, снимки и такива неща.”
Григор, протестирам! Според изискванията, анкетата се напълни с хора, които очевидно имат опит само с едната система и създават грешни впечатления. Предпочитам Уиндоус, но не познавам Линукс достатъчно добре, за да мога реално да ги сравня.
Да приемем, че използвам Линукс като обикновен потребител и знам също толкова и за Уиндоус: ОО, Гимп, Интернет. От тези неща, само интернета “става”, но Огнената Лисица е определено по-стабилна под Уиндоус (Какъв е извода? Че не ми е настроен добре Линукса естествено — Лисицата си е ОК, надявам се, че 3.5.2 ще е още по-добре, но всеки ден под линукс имам проблеми при затваряне на броузъра)
ОО: Да кажеш, че ОО става е като да признаеш, че използваш 1% от функциите в МС Офиса и имаш много занижени изисквания за ергономия (само да кажа, че съм с 2.3 още, може би има значение). Топ 3 мои драми (няма да споменавам естетично по-неприемливия вид и големите ленти с бутони, в които скритите бутони работят по безумен начин):
– Writer : Автоматични списъци: създават се сами (това е хубаво), но изключително трудно се променят после. Да не говорим, че има някакъв бъг, каращ изведнъж шрифта ми да се смени необратимо (не, в 21 век да не ми работи Undo-то не е човешко)
– Writer : Схемите и картинките се позиционират по безумен начин: разхвърляни са ми безразборно излизащи извън марджините, неподлежащи на поправка. Слава богу, Уърд Вюъра върви под Уайн.
– Writer, Calc : Шрифтовете — защо ми показва под Линукс шрифтове, които нямам? И не мога да избера втори път?
Гимп: За Гимпа ми е трудно да говоря, най-вече защото го използвах около година с упоритото убеждение, че в един момент ще му свикна. Споменавам само важните за мен функции, които изобщо ги няма:
– няма групиране на слоевете в папка
– не може да се прави повече от 1 свързано множество от слоеве
– текстовите слоеве не поддържат форматиране на текста вътре
Линукс: Опита ми е ограничен само до Сусе (1г), Ред Хет (1г) и Цент Ос (5г). Топ 3 затруднения (лично за мен. не искам да обидя никой. знам, че съм изостанал и не разбирам нищо.)
– Конзолата: не искам живота ми да мине в писане на команди в конзола. Занимавал съм се малко с администрация на Прозорец сървър, знам че хубавите неща изискват писане в конзола, но твърдо отказвам да си инсталирам програми в текстов режим, пишейки загадъчни команди. Най-добрия интерфейс е липсата на такъв — знам, че за момента няма как, затова се примирявам и с Некст, Некст, Некст, Финиш по магьосниците. “make install bla bla bla ” не е начина.
– Няма игри. Да, Диаблото върви, има Хироус 3 (само първата част…) и още някои, но това не ми стига. Съжалявам. А за dual-boot конфигурация съм твърде стар вече.
– Усилие без полза. Вече познавам Уиндоус. Задоволява ме. Хванах първия си вирус, когато преди година-две си взех ЕЕЕ и го давах на всеки приятел, който ще пътува нанякъде за да не носи по-голям компютър. Не съм виждал син екран от 1997-ма. Преинсталирам го, само когато си сменям ОС-а : досега съм бил с 2000, 2003 и Виста. За рестарта, личното ми мнение е, че Прозореца заработва наистина добре, като постои около седмица включен. Накратко нямам нито един от проблемите, за които слушам около мен.
>”Огнената Лисица е определено по-стабилна под Уиндоус ”
Спрях до тук. Типичният джамджийски подход – да се изръси някоя фантастична безсмислица и после “създателят” й самодоволно да се потупва по корема и да гледа със снисхождение жалките линуксчии…
Интересна тема, нека и аз да споделя.
Ниво на познание на Linux: Средно. Ползвам Ubuntu 8.04 LTS. Мога да си служа с него за всико, което ми трябва.
Ниво на познаване на Windows: Advanced. Познавам го по-добре от Линукс.
Определено предпочитам Линукс. Мисля, че до голяма степен е заради идеята зад него, свободата на операционната система.Също така не искам да плащам за операционна система, при условие е има достатъчно добра такава свободна. Не ми се и краде от Microsoft. Друга причина е и, че вече свикнах с Линукс и ми е търсене ако на личният ми компютър има нещо различно.
Като цяло, не обичам да играя игри, така че това не е проблем за мен. Имах проблеми с ползването на някои уеб приложения (Rosetta stone) и софтуер, но това не ме накара да се откажа от Линукс.
Имам няколко познати които познават Windows и Линукс достатъчно добре, и чийто избор е Windows. Мисля, че главната причина са игрите.
@Григор:
В конкретния случай ставаше дума за инсталация на Xen върху Ubuntu 8.04 LTS – определено не е тривиалния случай, но пък не би трябвало и да е кой-знае колко трудно, като се има предвид как се инсталират и настройват останалите приложения за виртуализация – MS Virtual PC/Server/Hyper-V, VMWare, Sun VirtualBox, … . Тръгнах по утъпкания път – четох каквото намерих преди да почна, тръгнах да го инсталирам от пакет (би трябвало да е най-сигурно?), свали си нещо дето го потроши (несъвместимост на кернела ли, що ли…), не можеше и да се деинсталира (поне със скромните ми познания). Оттам – сваляне на сорс. Няма библиотеки, не може да компилира. Коя OSS операционна система няма предварително инсталирано всичо необходимо за компилиране на OSS? Пак учене в движение, търсене на инфо в интернет, несигурност ще тръгне ли (това, което намираш е за някакви други версии, може да служи само за ориентир). Когато нещо гръмне, тръгваш да търсиш какво не му харесва. Няма утъпкан път, всичко зависи от това в кой момент от времето се прави, днес (с някакви си версии на нещата) върви, утре същата инструкция за инсталация вече не става, защото нещо си се е сменило. Твърде хазартно, поне аз не мога да натрупам достатъчно познания, от позицията на които да ми е лесно после, всеки път е някаква нова борба. А и като го подкараш веднъж, после не смееш да пипнеш нищо друго да не го счупиш…
Иначе ако са ти достатъчни програмите, включени в Gnome / KDE, сигурно нямаш никакви проблеми. Поне от гледна точка на използваемост вече нещата са много добре. Хареса ми как се инсталира самото Ubuntu, как го “надградих” до xubuntu – бързо, лесно, зададе 3-4 разбираеми въпроса + отговори по подразбиране, и вече имаш работещ компютър.
Но ми се струва, че има едно празно пространство, от нивото на “базов потребител” (каквото са ми сложили на десктопа, това ползвам) до нивото на “много напреднал потребител” (познавам из основи концепцията на ОС, нейните модули, начините, по които си взаимодействат, кое защо се чупи и как се оправя), в което е наистина некомфортно. Някак хич не ме предразполага да му отделя необходимото време, защото подсъзнателно имам усещането, че то няма да ми послужи като основа утре 1:1, а ще трябва да откривам ново решение на същия проблем. Вие как мислите?
Не искам да звуча неблагодарно – ползвам много FOSS и съм благодарен на хората, които безвъзмездно създават софтуер и го подаряват на другите. Но си има неща, за които Windows е по-добър, особено в корпоративна мрежа.
@Господин Гюров: До момента от стотината линуксаджии, които познавам лично, тук са се изказали четирима. Така че допитването определено е полезно. 🙂 Извън това, допитването е полезно. (Впрочем, ООо 3.1 е на практика безпроблемен в отношенията, които описа.)
@Гонзо: От допитването оставам с впечатление, че хората са непредположимо различни (и това е добре). И личното ми мнение е, че за служебен секретарски десктоп Линукс към момента е може би не най-доброто, но напълно достатъчно добър.
@Сашо: Нямам опит от твърде много големи компании, но по мои впечатления в значителен процент от тях основното сървърно натоварване го носят Линукси. Затова питах откъде са данните. (Вицът също би бил ценен. 🙂 )
@Никола: Благодаря за пояснението. 🙂
@Божо: Благодаря. (Апропо, за издателската дейност – приятелката ми работи предпечат, и твърди, че би й било еднакво лесно да направи вестника на PageMaker и на Scribus.) А за лисицата – недей така. Не съм го виждал с очите си, но съм чувал от повече от едно място, че не винаги се държи добре под Линукс. Вероятно е доста рядко, но го има.
@Марио Пешев: Кой знае…
@Stanimir: И аз виждам това с хората с опита от само една система, но не ми се ще да ги цензурирам. Просто го отчитам, като си правя изводите. За конзолата: сериозно ли не можеш да запомниш десетина най-прости команди? Повече на обикновен потребител не са нужни, а да научи тези е полезно, защото на тяхна база със съвсем малко доучване получава възможности, които графична среда принципно няма как да даде. Дали да напишеш “apt-get install skype” примерно не е по-лесно и просто от интерфейса за инсталиране на Скайп, дори през помощник?… Също, OOo 2.3 е каменна ера – под някакъв Дебиан стейбъл ли работиш? 🙂
За усилието без полза: да научиш Линукс не е усилие без полза.
Някъде около 1990 г. реших да се пренауча да пиша на кирилица по БДС. Дотогава ползвах повече от 10 години QUERTY. Отне ми почти година мъки. Но в момента пиша в пъти по-бързо отпреди, а ръцете ме болят по-малко. Почти не познавам писач по QUERTY, който да може да се мери с мен по скорост, а за писачите по БДС съм към средата на класацията…
Същото е и с Линукс. Истински ценното му е не техническата перфектност – като ОС той си има силни и слаби страни, точно както и Уиндоус. За мен ценното е свободата му. От която, впрочем, печелят и ползвателите на Уиндоус – задавал ли си си въпроса защо все още можеш да си купиш XP, и то ще бъде поддържано още много време, една година след като Майкрософт обявиха, че прекратяват окончателно продажбата му, и много скоро ще прекратят и поддръжката? Или защо от Windows 7 Starter Edition тихомълком изчезна ограничението за до три отворени едновременно програми?… В Линукс такива ограничения няма да се появят никога, освен може би под брутален координиран натиск на правителствата по целия свят. Затова той пречи да се появят и в “конкурентните” продукти.
Ами да направя скрийншоти
В момента имам отворени 8 лисугера със сумарно над 100 таба.
Имам лошия навик да отварям табове и да ги оставям с месеци, за “по-късно” и се трупат. По някое време се сещам, че след като нещо не съм го прочел 3-4 месеца, май няма да го прочета никога. Тогава започва голямото затваряне на табове 🙂
И това на много машини.
@Григор, е нали и аз това казвам, дори и за повече от секретарска работа. Казах, че доста грубо обобщение правя, като всички обобщения.
@Stanimir, за инсталиране на програми има и графични инструменти, и става с много по-малко цъкане с мишката.
@Божо, и аз така… е, винаги ми е един прозореца, но табовете са безброй.
@Владо, три пъти тъгуваше за тези три IDE-та, само където така и не каза кои са.
Неспоменати останаха и задачите които вършиш на всяко от тях…
Иначе пробвай Eclipse, това би трябвало да е универсалното чудовище. Чувал съм че има най-причудливи plugin-и за него. Обаче, най-големият му недостатък е че е на java, затова дори не съм го пробвал (jvm с пускането си заделя половината ми памет).
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Линукс: Цикълът на тестване
@Божо, когато писах, че вероятно линукса ми не е конфигуриран добре, не беше ирония — хора, на които вярвам, с повече знание са ми го обяснявали. На това и отдавам проблемите, затова и не съм изброил нищо конкретно с/у броузъра.
@Григор, да се науча на БДС, отчитайки бенефитите, които посочваш, ще е полезно за тялото ми, докато да ползвам Линукс вместо Уиндоус, ползата ми ще е финансова, но ще ми причини определени неудобства. Оценявам свободата, най-искрено искам да се повиши дялът на Линукс при десктопите, но не приемам за извинение “за без пари — толкоз”. Смятам, чеконкуренцията е хубаво нещо — в такава среда се ражда “мазния” Линукс десктоп, който ми показваше един приятел, с еластични прозорци и какво ли още не. В така среда се ражда и Уиндоус 7 (според слуховете добра).
А OO 2.3 съм задължен да използвам защото работя на Линукс десктоп на работата си и това е офис пакета, който в момента е инсталиран. Но така съм му набрал, че ще си взема думите, чак след като си поиграя с новите поне няколко месеца 😛
@Гонзо, за пръв и последен път видях такъв тип инсталация в Mono (точно къде очаквах техничарски изгъзици). Беше разкошно (чувството — иначе си беше сетъп като сетъп ;-)) и само ми доказа, че може да се направи. Може да има и други, но около мен познатите ми Линуксии основно боравят с конзола.
Прощавайте, но ще се застъпя за Smiling. 🙂 Понеже общуваме по-често, затова аз съм разбрал, че не се намира лесно калкулатор в Линукс, та затова се е наложило да отиде на Уиндоус, да пресметне нещо. Та никой не каза къде го калкулатора в най-използваните графични среди за Debian.
Иначе, Григор, да, хората без зрение в България са доста здраво вързани за Майкрософт, защото за Линукс скрийн рийдъри няма достатъчно добри за работа, а синтезатори на български съвсем никакви няма.
Интересното е, че хубавият скрийн рийдър за Уиндоус струва към хиляда долара, а синтезаторът е безплатен, но пак благодарение на Майкрософт, защото те платиха за адаптацията му. И ако се направи една съвсем груба сметка, сумата, за да работиш спокойно на компютър без монитор е твърде висока, във всички случаи с хиляда долара повече, отколкото с монитор. А хиляда долара за доста хора са си много пари… Има безплатни алтернативи за Уиндоус, слава Богу, но за сериозна работа са много по-зле от хилядадоларовото.
@Григор@~!@#$%^&*()_: А доколко колегите имат понятие от Линукс? Респективно линуксовският админ, от Уиндоус?
не ядат доматите с колците
@Григор – работата ми с линукс беше докато бях админ на доставчик в малко градче. т.е. сървър в работата, десктоп вкъщи и така 4-5 години. впоследствие минах към фронта на програмистите, по-точно под майкрософтски платформи – нямаше търсене за други – а и в района още няма. имам малък опит като програмист под линукс, но що-годе имам някаква идея. в момента когато се наложи да ползвам линукс го правя във виртуална машина под уиндоус. и двете си имат плюсове и минуси, но засега ms водят по точки – поддръжка на хардуер и софтуер, игри и мултимедия. колкото до стабилността – ъптайм-ът ми зависи от капризите на Е.ОН. засега нямам твърдо мнение за уин 7, но май ще се купува – до момента ми харесва.
@Иван
FlashDevelop, FlexBuilder, Flash CS4. Нарочно не ги споменах, понеже разводняват инфото, което допринасям. FlexBuilder базира на Eclipse. Запознат съм и с предимствата, и с недостатъците му и въз основа на тях го нареждам на 2-ро място и участва в 30% от времето ми. Задачите, които върша: предимно редя код. FlashDevelop се справя с тази задача блестящо, но някои прекалено рядко използвани features (най-често доста advanced такива), не са застъпени в него, а само във FlexBuilder. Има начини да си ги набави/настрои човек и във FlashDevelop, но когато работиш в екип ти е трудно да обясниш, защо чекаутнатият проект не компилира с един клик. Трудно е и да оправдаеш 2-та часа настройки на машната на колегата, които освен всичко друго, само ти си в състояние да направиш и часовете стават 2х2. На всичкото отгоре аргументът, че ако е било с FlexBuilder, всичко е щяло да бъде в пъти по-просто е сравнително силен, нали? Особено, ако най-силният ти контра-аргумент е фактът, (който не е доказуем на момента), че ти от своя страна си в пъти по продуктивен с FlashDevelop. Затова правя нещата по начина, по който ми харесва и ползвам Adapter за комуникация с останалите в отбора. Offtopic. Григоре, няма да се разсърдя ако го изтриеш.
@~!@#$%^&*()_: Ако нямаш какво да кажеш, кажи го някъде другаде.
@anonymous: Благодаря за инфото.
@Владо: Не беше тролене – няма да го изтрия. 🙂
@Григор: До преди няколко години в офиса работех само на Windows. Да го познавам… не бих казала. Но съм сглобявала компютър и съм инсталирала XP сама. Което беше по-лекото упражнение, честно казано. Голямата борба беше свързването с някакви мрежови принтери, направо бях луднала докато ги натамъня. IT мениджърът ни беше с прякор “Охлюва”… Заради него научих кое е видео и кое — мрежова карта. За което НЕ МУ БЛАГОДАРЯ. Не ми е работа да се занимавам с такива неща, аз съм потребител (с икономическо образование и професия), не IT специалист.
Интересна анкета, само да не стане Левски – СЦКА 🙂
Инак понеже съм поддържал сървъри и под Юникс/Линукс (беше отдавна) и под Уиндоус – всичко опира до предназначение и настройки при сървърните машини, а за десктопите за които питаш – там е веселото:
– Уиндоус – ползва се заради – навици, приложения, хардуер, игри.
– Линукс – ползва се поради – безплатност, навици, гъвкавост, “сигурност” – в кавички, не защото някоя от ОС интерес на допитването няма такава, а защото реалните факти са, че ползващите Линукс в СОХО сегмента обикновено са наясно с архитектурата му и с това – що е то РУУТ/Администратор и с кво се аджаба яде, докато Уиндоус и дечурлигата “инсталират и конфигурират”. Както и във фирми мигрирали на Линукс случаите служители незаети директно с ИТ да имат РУУТ са микроскопично малко на фона на всеки 2 или 3 ти в тези ползващи Уиндоус (кой другарче на тоя шеф, кой на админите, кой не знам на кого си).
А в къщи предпочитам да мога да пусна и някоя игра от време на време – нещо което под Линукс ми докарва нерви, без мен.
В момента имам:
сървър OpenSuse – samba, printer, ftp, web, cvs, media и др.
десктоп Mac OS X – за работа, интернет и хоби(фотография), + winXP виртуална машина за работа
десктоп Windows XP – internet, OpenOffice
Първия ми зблъсък с линукс беше преди повече от 10 години с RedHat 5-6, бързо навлязох и ми допадна хакерската атмосфера. Но после професионалния ми жифот ме откъсна, станах програмист и придобих сериозен опит в win32 API. През годините наблюдавах развитието на тази ОС но нямах време за нея. През 2004 върнах към живот една стара машина с VectorLinux и я ползвах за файлов сървър и втори десктоп. От тогава вкъщи винаги има линукс, нещо на което да разчитам през черните петъци.
Мойте наблюдения сред познатите ми е, че ~ 1/5 ползват линукс, само двама от тях като десктоп.
Мисля че сред домашните потребители уиндоус губи проценти малко по малко, очартава се едно по-шарено бъдеще. Но бизнеса е по инертен, ако той започне да избира линукс не само за сървъри, прехода ще се ускори значително.
п.с. предварително се извинавам за всички правописни грешки и неясни мисли.
Ползвам ХР за игри, Скайп, специфично форматирани MS офис файлове, SPSS. Mint служи за интернет, филми, музика. Опит с Windows имам от версия 3.11, а с Линукс от около 6 месеца.
Като цяло Windows печели много точки поради простия факт, че всеки хардуер идва с диск драйвери за него. На лаптопа доста дистрибуции останаха слепи за LAN, WLAN, camera. Наличието на драйвери е ключов момент за всяка ОС, която иска да стане използваема от широк кръг потребители + лесна за работа от $$ потребители (теглиш един тар файл и търсиш какво да го правиш).
Още плюсове за Линукс: по-бърз интернет достъп и файлов трансфер. Най-вече интернета. Запазва ресурси поради липсата на анти-вирусна. Ментата е напълно използваема ОС като live-dvd (кодеци, флащ, нужните драйвери за видео и лан).