Наскоро четох изследване на някаква авторка, която твърдеше, че жените били напоследък по-нещастни, отколкото “преди еманципацията”. Целта на изследването беше да открие защо.
Беше стигнала до дълъг списък изводи. С някои бях съгласен. С някои не бях. Но на един се смях до сълзи, ако и хуморът да беше доста черен:
“Мъжете понасят по-лесно сърдечните крушения, и се възстановяват от тях по-лесно. Това може лесно да се установи по факта, че има повече вдовици, отколкото вдовци.”
Без коментар.
Това една тема, …както и да е. Ето какво срещнах в нет-а, което ,нито не е ново, нито оригинално, но ме разсмива това, как е написано : “6tastieto na svinqta e v kalta….” 🙂
Вероятно не е хумор, а иска да каже, че овдовелите мъже се женят пак, докато жените не се възстановяват достатъчно от загубата, за да започнат живота си отначало с друг мъж, и си остават вдовици.
Можем да го погледнем и от друг ъгъл : Защо никой не е написал “Веселият вдовец”, а “Веселата вдовица” е факт и даже е станало нарицателно? 🙂
Господин Гюров е прав. Фактите може би звучат комично, но в действителност броят на вдовците, които се женят повторно е по-голям от този на вдовиците. Може би отчасти това е така, защото жените вдовици не могат да се възстановят след загубата, но авторката на текста в New York Times всъщност обяснява, че една от причините за това е, че в обществото е абсолютно прието мъжете да се женят за доста по-млади жени. Съответно, мъжете вдовци имат много по-голям шанс да се оженят повторно (и по презумция, да бъдат щастливи).
Защо ли ми се струва, че математиката не се връзва? Иначе ергените би трбявало да са много повече от неженените жени. 🙂
Реално, по мои впечатления след раздяла повечето жени в продължение на седмица-две реват, оплакват се на целия свят и се депресират, след което обаче си поемат живота. Докато на повечето мъже обикновено им трябват поне шест месеца, често дори година, за да се съвземат. И при двата пола има изключения, но правилото ми се струва това.
Също, броят на самоубийствата след раздяла при жените е по-висок, но с много редки изключения са неуспешни. При мъжете самоубийствата са по-малко, но над половината са успешни: съотношението на успешни самоубийства между половете е поне десет към едно в полза на мъжете. Струва ми се, че и това има своя принос за дисбаланса между вдовци и вдовици.
Реално, една жена след раздяла често има децата си, докато мъжът няма никого (освен чашката и приятелите по нея). Децата са товар, но и помагат да преодолееш подобни несгоди. Мен неведнъж ме е спасявало от душевни сътресения това, че имам котка – смешно малко е, но помага много.
Защо жените имат деца, а мъжете имат чашки?! Къде са децата във втория случай?！
@petya –А сериозно казано, работата може би е доста по-прозаична. Било поради инерция във възпитанието или идейни подбуди, се получава така, че мъжът, считан за глава на семейство е доста по-безпомощен в ежедневно -битов план. Макар ,че и тук има изключения…
И да, децата, когато са малки – основната грижа за тях е на майката….А що се касае за “веселата част” ….нали.Сега вече излезе мода да живеят без да сключват брак още от самото начало, пък после ли?!
@ Григор
Ставаше дума за овдовяване, а ти мина на тема разводи. След смъртта на майката бащата също “има” децата си.
Както и да е, не твърдя кое как е. Опитах се да обясня логиката на авторката, а там според мен няма хумор.
@ Кръстю
“Веселата вдовица” е написана доста преди еманципацията 🙂 А и без да съм виждал изследвания по въпроса, подозирам, че съдбата на вдовиците, овдовели преди или след определена възраст е доста различна. Както Петя посочи, доста по-прието е мъжете да се женят за млади жени, отколкото възрастните жени – за млади мъже.
Данните са нормални
Преди години основно информацията е идвала от книги и списания(телевизия и радио са освновно за развлчение) и темата феминизъм не е била популярна. В днешни дни всеки полуграмотен може да се регистрира на сайт с някоя блог платформа и да пише каквото си иска. Феминизмът стана достъпен до масите и жените бяха информирани че са нещастни и е нормално на въпроса дали са щастливи да отговорят че не са.
Искам да кажа за така преекспонирания мит за “втората смяна” или колко ужасен е домакинския труд. Говоря от първо лице защото години ми се налагало сам да се грижа за жилището си , а и когато не съм живял сам пак съм го правил понеже не харесвам някой да ми бута нещата. За информация на феминистките в днешно време миялната машина, пералнята със 30+ функции, сушилнята, прахосмукачката която прави не знам си какво не са лукс а част от бита. На когото не харесва да готви може да яде навън или да си поръча храна. Жена която да идва 2 пъти седмично да за изчиски струва 100-150 лв.
Що се отнася кой как приемал разделите там ситуяцията е рационално срещу емоционално. След такава случка жебите се събират и почва рев сополи и увещаване как “той не те заслужава”, “любовта е зад ъгъла” и след по-малко от седмица неутешимо скърбящата е обявила “търся си мъж “. Докато при мъжете следва дълго чудене защо се е случило, какво може да се направи за да се промени цитуацията, опити за промяна и тн което отнема доста дълго време.
Така че Не на митовете които пропагандира феминизма, ДА на изравняване на възрастта за пенсиониране.
@petya
Децата са при майка си защшото съдебните практики са изключително дискриминативни спрямо мъжете. Мъж може да получи попечителство над общите им деца само ако жената е психически болна, продава наркотици, в затвора е или е избягала в чужбина с новия си любовник.
@Господин Гюров — Вероятно знаеш, че рационалните действия почти винаги могат да се обяснят логично.За съжаление,или радост,в болшинството от тези случаи ratio-то не винаги е определящо и водещо. Достатъчно е да погледнем в по-дългосрочен план и ще си обясним защо по-стари мъже се женят за по-млади жени, а не обратно. Все пак ,бракът не е само за секс, нали:-)
(Имам предвид масовия гражданин от мъжки и женски пол).
Виж, това е много субективно, и ние пак избягахме от темата” Кой пол е по-щастлив”.
Което пък СПОРЕД МЕН не може да се дискутира сериозно и ако подхвана темата ще съжалявам ,както виждам включиха се и дами ,а не съм сигурен в хумора си..Струва ми се ,че е доста балкански 🙂 🙂
———————————
Освен това, не сме дефинирали щастието.
Тук като философ, вероятно си по-наясно. Мисля, че Аристотел, Епикур и Ницше от философите са се ангажирали с определение, като изключим съответните религиозни доктрини.
Както и доста писатели, учени и средношколци имат казано и написано по въпроса 🙂
@Господин Гюров- впочем, прощавай, ако съм сбъркал като те имам за философ..В еднин от коментарите по предишни статии на Григор беше споменал, че ичмаш отношение км философията и за това те титуловах философ.
Както и от това, че спомена ,че за 3часа си пристигнал в София с автобус за протеста си мисля, че си от, или поне живееш във Велико Търново 🙂
@ Кръстю
Да, имам отношение към философията, но не бих посмял да се нарека “философ”, поне не и в обичайния смисъл на думата. За мен философията е начин на живот, а не само начин на говорене, както обичайно се практикува.
За Велико Търново позна, в момента живея там.
Можем да обясним логично защо по-млади се женят или не се женят за по-стари, но обяснението няма да направи възрастните вдовици по-щастливи.
Колкото до въпроса “Кой пол е по-щастлив”, мисля, че поставен така общо, е некоректен. Защото отговорът може да бъде различен при различните култури и социални групи.
За дефиницията що е щастие, честно казано не си я спомням (ако изобщо съм я знаел някога). Щастието е нещо, което се изживява, и е все тая как страничният наблюдател ще облече чуждото изживяване с думи. Всеки си има някакво лично усещане какво е да е щастлив, и затова единственият възможен начин да се изчисли някакъв “индекс на щастието” е чрез анкети, на които хората сами отговарят доколко се чувстват щастливи. Правят се такива изследвания по държави, и уви, макар ние, българите, да сме далеч не най-бедните на света, се оказваме в дъното на класациите по щастие. Явно все не ни харесва какво имаме и все надничаме и завиждаме на чуждото канче.
Това че има повече вдовици от вдовци, аз лично го разбрах по съвсем друг начин.
Не един и два пъти съм наблюдавал вдовец да почине само няколко месеца след жена си.
@petya: Децата са с майките. Затова на бащите им остава само чашката, а тя не е най-поддържащото и съвземащо нещо…
Иначе, посоченото от Иван – че вдовците умират много по-лесно от вдовиците – е факт. Уви, психологически мъжете са слабият пол. При по-силни психологически сътресения жените се наплакват и си продължават живота, а мъжете насъбират стреса вътре в себе си, и той ги разяжда. Виждал съм го дори при деца, много пъти – психологически тормоз, който оставя момичетата с минимални, лекуващи се увреждания, обикновено осакатява момчетата жестоко и трайно. Почти всички тежки психопати (не задължително опасни за околните), стигнали дотам заради травми в детството, са мъже.
В повечето семейства мъжът е по-възрастен от жената.
Освен това, в развитите държави продължителността на живота при жените е по-висока.
Ето вече две причини да е нормално съпругът да умре преди съпругата.
@Григор – Ето нещо, по което не съм компетентен и мисля, че ще го преницениш по-правилно :http://www.yellow.bg/curious/n224415/
Ето какво ми попадна :”Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.—Виктор Юго 🙂
@ Григор
“Почти всички тежки психопати (не задължително опасни за околните), стигнали дотам заради травми в детството, са мъже.”
А може би почти само мъже стават психопати заради тестостерона? По принцип мъжете са по-агресивния пол, това е биологично обусловено. Така че не доказва, че жените страдат по-малко от травми в детството.
Тъй като имам личен опит с травмирани в детството жени, а и моето детство не е било винаги цвете за мирисане, но видях как съм го преодолял аз (и как не са го преодолели те), позволи ми да не се съглася с изводите ти.
@Кръстю: Доста от нещата са верни.
@Господин Гюров: Психопатията далеч не винаги означава агресивност, особено пък този тип, който се поражда от излишък на тестостерон. Има ужасяващи психопати, които са напълно неагресивни – просто съществуват.
За личния опит – всяко правило има и изключения. Също, много хора трудно преценяват адекватно съотношението между преживени от тях травми и преживени от другите.
Много сериозен е станал разговора – колкото и да си говориме, все няма да намерим отговор на въпроса “Кой пол е по-щастлив”. На LemOna бих пожелала искрено да намери ЖЕНАТА, а не онова нещо, което може да бъде заменено със съдомиална, пералня, прахосмукачка и т.н.Още в древен Рим са си блъскали главите над въпроса има ли ЖЕНАТА душа или не – сенаторите са провели правилния експеримент /всички знаем какъв/ и на сутринта единодушно са гласуват “ЗА” :-).
В ранните години на Малък Градски Театър “Зад канала” имаше един култов спектакъл на Алфред Жари “Татко Юбю”. Там Татко Юбю споделя с най-добрия си приятел: “Моята жена е цялата с люспи /явно визира крокодил/ – не знам откъде да я подхвана…”, а другият отговаря: “Подхвани я откъм мекото…” – ха кажете ми сега откъм къде е това:-). Този диалог на пръв поглед изглежда доста елементарен, но всъщност е изключително смислен-именно откриването на “мекото” на жената е разковничето на разбиране на иначе толкова сложните отношения мъж-жена:-).
Приятен размисъл!