Пиша това по повод на един предишен запис – “Софийски антагонизми“.
Дълго време се чудех как най-точно да изразя какво чувствам, когато гледам как двама се карат, а третият печели от това (и подклажда огъня). Особено когато от караницата страдат всички, включително и аз… Опитах се да го изразя в този запис. Някои от коментиращите го разбраха. Огромното мнозинство видяха в записа повод да си продължат караницата…
Сещам се за една разпечатка, която виси над бюрото ми в офиса. Листът вече е пожълтял, буквите – избледнели. На английски е. Оригиналният текст е принадлежал на Сидни Дж. Харис, но с времето е претърпял толкова промени и редакции в Интернет, че вероятно е с неустановимо авторско право.
Мисля, че е време да я преведа и споделя. Най-малкото за да я имам на удобно място, и да я линквам при необходимост.
С поклон към Смирненски, посвещавам превода на тези, които ще кажат “Това не се отнася до мен”.
—-
Победителят вярва, че ние създаваме съдбата си.
Загубенякът вярва, че съдбата създава нас.
Победителят мисли: “Има какво да науча от всекиго”.
Загубенякът мисли: “Всички са по-зле от мен – няма какво да науча от тях”.
Победителят държи на сериозните неща и прави компромиси с дреболиите.
Загубенякът държи на дреболии и прави компромиси със сериозните неща.
Победителят вижда във всеки проблем решения.
Загубенякът вижда във всяко решение проблеми.
Победителят използва тежки аргументи и безобидни думи.
Загубенякът използва безобидни аргументи и тежки думи.
Победителят казва, когато сгреши: “Моя грешка”.
Загубенякът казва, когато сгреши: “Не съм аз виновен”.
Победителят се учи от грешките си, когато прави нещо.
Загубенякът се учи да не прави грешки, като не прави нищо.
Победителят казва: “Нека ти помогна”.
Загубенякът казва: “Това не е моя работа”.
Победителят казва: “Може да е трудно, но е възможно”.
Загубенякът казва: “Може да е възможно, но е трудно”.
Победителят винаги има план за действие.
Загубенякът винаги има извинение за бездействие.
Победителят казва: “Трябва да направя нещо”.
Загубенякът казва: “Трябва да се направи нещо”.
Победителят се грижи нещата да се случват.
Загубенякът оставя нещата да се случват.
Победителят има мечти.
Загубенякът има кроежи.
Потребителят се труди, за да победи.
Загубенякът иска да победи, без да се труди.
Победителят казва: “ПостигнахМЕ го”.
Загубенякът казва: “Постигнах го”.
Победителят изповядва философията “Не прави на другите каквото не искаш да направят на теб”.
Загубенякът изповядва философията “Направи го на другите, преди те да са го направили на теб”.
Победителят вярва, че начинът той да спечели е като всички спечелят.
Загубенякът вярва, че начинът той да спечели е като другите изгубят.
Победителят дава повече, отколкото взема, без да прави сметки.
Загубенякът смята, че победител е който взема повече, отколкото дава.
—-
Победител или загубеняк – всеки си избира сам. С действията си.
Ако е така…горко на победителите у нас 🙂
Открих се в Загубеняка – какво правим?
както се казва, wishful thinking. малко звучиш като Паулу Коелю във Войнът на светлината.
Единствената характеристика на победителя е, че побеждава. Глупав, суетен, олигофрен, неграмотен… той побеждава. По-добър е от теб и от мен в нещо. Можеш да му приписваш каквито качества искаш, можеш да го идеализираш както ти е угодно, можеш да си създаваш цяла философия за него. Но докато не станеш победител, думите си ще са празни 🙂
@Кликатило: Ами… като начало, не “какво правим”, а “какво правя” 🙂
@Longanlon: Не съм чел “Воинът на светлината”, за съжаление. Но не се обиждам от сравнения с Куелю.
А какво ще рече “побеждава”? Кое е победа, например – да станеш депутат, на цената да си ибрикчия на някое леке с пари, или да останеш честен човек, на цената на постове и разкоши?
@Longanlon: Victory over my self, както се казва В СЛУЧАЯ а не wishful thinking 🙂
Май, че по правилно е: Victory over mе…. Абе, победа над себе си..не съм много добре с английския
Pingback: победител или загубеняк « Моята тайна на успеха
>Потребителят
Григор, кой е казал, че трябва да се обиждаш от сравнението с Коелю? Те някои хора даже го имат за пътеводна светлина, ама за всеки влак си има пътници. Само си мислех, че ти пътуваш в малко по-бърз влак от тоя… 🙂
А победата си е победа – ако извърташ нещата, може да кажеш “победа” на всичко, но това надали би дало на загубата друг смисъл…
@Longalon
“Не е важен влака, с който пътуваш, а човека, който пътува. Той определя скороста. Влака е просто въпрос на предпочитание.”
патриарх, рицар на ордена, (ба)лама, Георги Иванов І 😀
(скромен съм по рождение, не мога да го преодолея :D)
Предполагам, че оригиналът е това:
http://www.amazon.com/Winners-Losers-Sydney-J-Harris/dp/0913592218
На английски “winner” се използва в по-широк смисъл, отколкото “победител” на български. А “loser” пък съвсем, макар “загубеняк” да е доста близко по смисъл.
@Longanlon: Ами може би просто съм си в по-бавен влак по начало 🙂 Иначе, не се измъквай – кажи какво за теб е победа в описания пример.
@Петър Петров: Най-вероятно е то. Аз го събрах навремето от десетина различни места из Интернет. Разликите бяха доста, та затова предполагам, че Харис е оригинал предимно във вдъхновителен смисъл.
1. Приятелю млад, ако според теб победителят казва: “постигнахМЕ го”, то:
>или не си виждал победители,
>или живееш много ниско в корпоративната йерархия,
>или си извън нея.
Ако е третото, то аз те поздравявам.
2. Относно житейската философия, т.е. какво да (не) правим на хората, и двамата ти герои са loosers. За справка, виж стратегията tit for tat, http://en.wikipedia.org/wiki/Tit_for_tat (не е само теория, вервай ми)
3. Къде е логиката в израза “Победителят взема повече отколкото дава, без да прави сметки”? Като не прави сметки, как разбира, че е дал повече? Сигурно зад всеки победител седи счетоводител?
4. Аз лично съм както против песимистите (досущ като теб), така и срещу активистите. Освен в продажбите или на CEO-нивото, приказките и позитивната нагласа вършат работа само при писателите. Иначе трябва да знаеш, можеш и правиш.
Зависи какво наричаме “победа” и “загуба”. Важното е, че и едните, и другите се чувстват щастливи от своя избор. Аз съм избрал да живея като “победител”, макар че това не ме е направило нито богат, нито известен. Просто съм щастлив да живея така. А иначе, у нас истинските победители са “загубеняците” – те винаги печелят.
Според мен, по удачно е в случая да се каже лидери, не победители.
Живота ще мине независимо какво правиш или какъв си – останалото е избор!
@Иван: 1. Победители съм виждал много пъти. Част от стремежа ми да се науча да съм като тях беше да намеря в Интернет нещата, които ги описват най-добре, и да си ги закача над бюрото.
Ако бях “в корпоративната йерархия”, сега нямаше да пиша в блог ценните за мен неща. Щях да кроя как да прецакам шефа си, за да му взема мястото и привилегиите, и щях да крия какво е ценно за мен, за да не прецакат колегите ми мен… Ако практикувах тази стратегия успешно, щях ли да бъда в твоите очи победител? И как мислиш, защо едно от най-популярните определения за тези от корпоративната йерархия е “боклуци”? Какво значи “боклук”?
Дали съм извън корпоративната йерархия – не знам, трудно ми е да преценя. Шеф и собственик съм на фирма – това къде ме поставя?
2. Не виждам нищо лошо в теорията tit for tat – тя предполага първо да дадеш, дори без да знаеш какво ще направи другият, тоест е чудесна стратегия за победители. Ако обаче под tit for tat имаш предвид да чакаш първо другият да ти направи добро, па тогава да решаваш дали ти да му отвърнеш с добро – това е стратегията на загубеняка, и е именно губещата при “дилемата на затворника”.
3. Победителят не взема повече, отколкото дава – така си представя победителя загубенякът, и това е, когато го прави загубеняк. Победителят дава повече, отколкото взема. Не си прави сметки, защото съотношението не го вълнува особено – гледа само да не се държи като загубеняк, тоест да взема повече. Сметката я правят околните.
4. Да познаваш някой, който да знае, може и прави, без да има положителна нагласа?
@Майк Рам: Не съм съгласен, че загубеняците печелят. Ако печелеха, щяха да са победители. Те обаче губят. Придобиват повече, но то им дава по-малко. Борят се да имат повече, но не са способни да се радват на каквото имат. Това ако не е загубенящина, не знам кое е.
Причината съм я писал неведнъж – има неща, които можеш да имаш, и неща, които можеш да си. Истинската ти същност се съгражда от вторите. След като не си, след като не представляваш нищо, как би могъл да получиш удовлетворение от каквото имаш, колкото и да е то? А единственият известен ми начин да си е като даваш. Даването е, което съгражда в теб самочувствие на човек, който струва с това, което е. Имането за сметка на това да си съгражда самочувствие на богато нищо – с други думи, създава комплексари.
@Георги Иванов: Не задължително. Можеш да си победител или загубеняк и в ситуации, в които участваш само ти.
@Григор Според моето виждане, да си лидер, не винаги е нужно да има и други (последователи), може да си сам и да си лидер. Лидер на себе си и на живота си, това за мен е истински лидер. Знам, че малко противоречи на определението за лидер, но за мен човек, който не е лидер на себе си, не може да е лидер и на други.
@ Георги Иванов
Поздравления, звучи като излязло от устата на Айнщайн, а след това – редактирано от Шекспир.
И малко хумор: Winners never quit. Quitters never win. Those wno never win and never quit are idiots.
Иване, аз имам няколко любими цитата, един от тях е
Believing that you can be perfect is the fatal imperfection. Believing you’re invulnerable is the ultimate vulnerability. Being a Warrior doesn’t mean winning or even succeeding. It means risking and failing and risking again…
@Георги Иванов: Това разбиране за лидера ми допада. Просто в първия момент го асоциирах с водачество на други хора. (А цитатът… спомням си “Казаното е лъжа” на Лао Дзе.)
“Най-голямата победа е да победиш себе си! ” Платон
Прекрасни сентенции! Много, много точни! Искам разрешение да ги използвам с възпитателна цел в кабинета по геология, но ако може ще нарека победителя щтастливец, а загубеняка – нещастник.
Не защото победител е неподходяща, според мен е най-точната дори, но ще я разберат само хората над определено етично ниво, само зрелите хора, а аз имам предвид друга публика.
Загубеняците пък масово възприемат типажа си като надхитрил Господа, горкичките. И от коментарите личи колко е трудно да ги убедиш в обратното, но ако им се каже, че са нещастни, предполагам ще си го признаят поне пред себе си, защото няма как да избягат от това състояние, обречени са на него, докато не станат нормални щастливи хора.
@Десислава Делибалтова: И така да ги наречеш, пак става. 🙂 А разрешението не мога да ти го дам, защото не аз съм им авторът – просто ги използвай колкото ти душа иска, без да чакаш позволения. 🙂
не винаги обаче вс опира до нашия избор
@силвия: Всичко – не. Дали да постъпиш като победител или като загубеняк – да.
Трябва и хъс, и упоритост, позитивни до колкото се може да бъдат позитивни тия 2 усещания. Трябват жертви, падания, ставания, превъзпитаване на ума, самодисциплна, контрол, ЖЕЛАНИЕ, с 1 дума да дерзаеш. Тук победителят е представен в крайна форма – седящ с блага усмивка над другите, знаещ повече, и в хармония с околността. Образът е представен доста достоен и силен, много добре казано. Нека всички имаме смелостта да бъдем сходни на този образ, по наш си начин, и да дерзаем.
Pingback: Победител или загубеняк « За Баниците
i pobeditelq pe4eli slava, a zagubenqka vsi4ko ostanalo
много истини с няколко думи