Направих уикито “Родословие”. Оттогава гледам сеир.
От тримата желаещи да станат администратори в него до момента нито един не се е дори регистрирал. Както и следваше да се очаква. Помощта дойде откъдето не я очаквах – а трябваше.
Естествено, най-първо от уикипедианци. Борислав Манолов (един от двамата създатели на българската Уикипедия, пак той създател на “Моята библиотека”, пак той създател или основен двигател на сигурно поне 20 други уикита, и активен администратор в не зная колко, едно от тях е БГ-Фантастика) настрои семантичните разширения на МедияУики и създаде удобен формуляр за създаване, попълване и редактиране на лични генеалогични страници. Спас Колев също посочи разни проблеми. Без да се откъсват от работата в Уикипедия.
На следващия ден намерих в пощата си писмо от vicove.com. Идеята за родословно уики беше харесала на екипа на сайта, и ми беше изпратено предложение да сложат негов банер при тях. Безплатно… Нямах банер – не бях и предполагал, че някой ще поиска да го рекламира. Това изобщо не спря юнаците вицолози – сложиха такава прекрасна картинка, че очите ми останаха в нея. Без никой да ги е карал, без да печелят каквото и да е…
Трудно е да се очаква от уики на една седмица да бъде показателно. Но всичко това за пореден път ме наведе на едни и същи размисли.
Чувал съм, че в САЩ при интервю за работа един от модерните въпроси бил дали кандидатът се е ангажирал с благотворителна дейност, и ако да – с каква и колко време.й посвещава. Като силното предпочитание е не към кандидати, които не се занимават с такава дейност “за да са свободни за работата”, а към такива, които се занимават с нея (стига да не е наистина прекалено много).
Философията зад това е проста. Съгласно нея, хората се делят на “активни” и “реактивни”. Активните са самоинициативни, и движат и подобряват нещата, без да се налага да бъдат непрекъснато наглеждани. Реактивните са не-самоинициативни, и оставени на себе си, не вършат нищо. Ако им висиш на главата и въртиш тоягата, дърпат ралото. Ако не – стоят и преживят.
Естествено, предпочитаните служители са първите. А проблемът е, че според теорията те са само около 10% от кандидатите. (В България – сигурно далеч под 1%, защото са такъв процент от населението.) Те обаче са “каймакът”, за който се борят работодателите. В една организация те са 10-те процента, които докарват 90% от приходите. Те са двигателите на нещата. В идеалния случай целият персонал на организацията трябва да се състои от такива – тогава тя е максимално ефективна. (Това е причината доброволческите, любителски проекти като Уикипедия да са толкова невероятно ефективни, като съотношение към броя на работещите за тях – поради характера си те се състоят на практика само от активни хора.)
Обикновено активните хора показват същия подход и в обучението. Активният самоинициативно усвоява знанията и уменията, необходими за добро и активно изпълняване на професионалните му задължения, докато реактивният дори в добрия случай учи само ако специално му се налива в главата. Ако назначите активен неспециалист, той бързо ще натрупа нужните познания. Реактивният не само е на практика невъзможно да бъде научен да бъде активен, но и е доста трудно да го накараш да повиши квалификацията си; всъщност, ако реактивен човек е добър специалист, той обикновено или не е наистина реактивен (тоест, имате проблем с преценката си за активност), или не е наистина добър специалист (имате проблем с преценката си за професионализъм). Различните професии, и най-вече различният обем изисквани познания могат да променят точното съотношение между активност и познания. Във всички случаи обаче в момента на назначаването реактивният професионалист изглежда по-добрият избор, но много скоро активният неспециалист става по-добрият служител, и продължава да трупа преднина пред другия.
В реалния свят, за съжаление, няма как една организация да подбере за служители само активни хора – битката за тях е голяма, и те напоследък започват да осъзнават ценността си (тоест, да искат по-високи заплати). Отделно от това, активните хора не винаги се справят добре с особено скучни, нискоквалифицирани и монотонни работи, както реактивните. (Но не бива да се забравя, че повечето скучни и монотонни работи всъщност са зле организирани разнообразни и интересни работи.) Затова се налага назначаване и на реактивни хора.
Дори назначени обаче, разликата между активните и реактивните остава. Да назначите за ръководител реактивен човек означава да трябва непрекъснато да му висите на главата и да го ръчкате, ако искате отделът му да работи. Затова и назначаването на реактивен ръководител е една от най-големите глупости, които може да направи една организация: трябва той да е направо безценен като други качества, за да е по-добър за ръководното място от активен човек. Иначе казано, дори вече назначени, активните хора запазват предимството си – в повечето организации те биват предпочитани за ръководни постове. (А където не биват предпочитани, на организациите не им се пише твърде светло бъдеще.)
Мисля си, че ако ще назначавам още хора във фирмата си, най-важният критерий ще е да са активни. Като се замисля, досега буквално не съм виждал активен човек, който да не разбира от компютри поне на нивото на напреднал потребител… Откъде обаче ще взема активни, просто не знам.
Дано да имам късмет. Или дано да се променим като народ.
Каква заплата даваш 🙂
Между другото намират се такива хора. Аз дори познавам двама-трима . Прдполагам обаче си запознат и с недостатъците им (на активните хора де).
Знаеш ли, може да е банално, или да звучи старомодно, но според мен един човек трябва да обича работата си ,да “гори в нея”, дето се вика, за да се реализира максимално. А и парите си идват също на място, макар и не винаги още в самото начало. Или както аз казвам – пътят към успеха е хобито ти да ти стане професия.А актива и реактива са по-скоро функции..Мисля, че разбирам какво точно имаш предвид – за първичния импулс и връзката с една от основните ти теми за “лайнодушието”.
В тоя връзка искам да спомена какво бях чул на времето от един учител : -Има 4 типа хора- 1.Умен и работлив – идеална камбинация ,но рядка.
2.Умен и мързелив – много добре- тези хора движат прогреса – те са изобретатели.
3.Глупав и мързелив – тук е ясно…не става за нищо и обикновенно е тежест за всички
4.Глупав и работлив – това е много опасно нещо!Глупост след глупост- неуморно 🙂
Това беше като шега, но във всяка шега има и доста истина.
—————————-
Разбира се, че срамна работа няма, но приятна и неприятна има 🙂
И за любов към работата ще дам един пример, не с някой голям специалист в науката, техниката ,или в изкуствата, а с една обикновенна служителка в квартабен ,пощенски клон – беше в 90г на миналия век, когато компютрите не бяха масово навлезли в канцелариите все още..
Въпросната служителка си бе купила подложка за комп.мишка и я поставяше под документите, когато удряше печати. “-Ето така печата излиза нацяло!” -гордо казваше и се усмихваше..
——————
А за твоя проект- искрено съжалявам, че не мога да се включа поради некомпетентност в този вид работа.. 🙁
не знам до колко може да се разделят хората на активни и реактивни по принцип.
Доколкото имам наблюдения, почти всеки може да стане активен и инициативен по отношение нещо което му е интересно (в най-широк смисъл) , и реактивен по отношение на повечето други неща. Поне аз като че ли съм такa. Но това не значи, че трябва да ми се виси на главата за да свърша нещо което ми е безинтересно. Слагането на етикети въз основа на един елементарен критерий като заниманията с благотворителност едва ли е най-доброто при подбор на служители. По скоро номера е да уцелиш кой в какво би бил активен и да го насочиш натам.
Разбира се има и хора дето са активни навсякъде и във всичко, но те са по-скоро досадни, често започват неща и ги оставят недовършени и пр.
@Пешо: Проблемът е, че към 90% (в България – вероятно над 99%) не са активни в нищо, или поне в нищо различно от четири по сто със салата. Съвсем лесно е за уцелване, но в моя бранш тази специалност се търси твърде малко.
Иначе, активният човек не е активен в нещо, а е принципно активен. Някои неща може да му харесват повече от други, но като няма риба, и ракът е риба, особено ако има поощрение. Пасивният е пасивен винаги и във всичко. Поощренията са безсилни, активизира го единствено тоягата. И то само докато играе по гърба му, или за кратичък интервал след това. Той е, когото наричам честичко добитък. Истински е полезен единствено на длъжност, на която се изисква бездействие. За съжаление, във фирмата нямаме такива длъжности.
Активен и пасивен не са непреходни състояния, нито дори крайни. Виждал съм колеги, които след години бутане срещу стена се отказват и се пускат по течението. Виждал съм и как дървен философ се качи на такси (дадоха му кола, буквално) и оттогава не слиза от нея по 14 часа на ден, защото вижда с очите си пряката зависимост между неговите усилия и номинала на банкнотите в джоба му.
@Петър Петров: Не са непреходни, но са изключително трудно преходни – аз не съм виждал случай на преход, дори след дълго и силно стимулиране. Че не са крайни обаче си прав – реално всеки се намира някъде между тях, повече към едното или към другото.
Колегите ти, които са се отказали, вероятно просто са преместили активността си в друга посока – огледай ги, вероятно ще забележиш. А дървеният философ е идеалното потвърждение на теорията ми – финансовата тояга непрекъснато играе по гърба му. Изобщо, масовият българин е точно този случай – види ли лична изгода, ще се загроби от работа (което му е чак свръхположително качество), но ако личната изгода е скрита зад масова, няма да работи, ако ще да знае, че ще го застрелят заради това (в буквалния смисъл на думата – прочети Никола Кръстников).
В “Мисли по пътя” се казваше относно проактивното поведение на една медицинска сестра : “Ако всички работеха като нея, нашата болница щеше да се превърне в Институт на Здравето” (ще лекуват наред, изследователска дейност, просперитет и мушкати по балконите).
Ще се присъединя все пак към мнението, че и поддържащи роли са нужна за успеха на едно предприятие, а висша форма на благополучие е, ако се намери ръководител, който да балансира и преразпределя задачите според потенциала на сътрудниците (като избягва големите разлики в потенциалите, т.е. напрежението :). Често обаче колективите са със състав в неправилни пропорции от активност и реактивност (пол, възраст, квалификация и т.н.) :
Ограничен пазар на труда, който или е като пробран бостан, или пропуска хора с амбициозни отклонения, които ще си издерат очите и без повод. От друга страна, все още съществуват архаични структури, неотговарящи на новата дейност, където някои служители отчитат дейност на равно с мебелировката. В тези случаи работата на директора значително се усложнява (една от причините да харесвам либералните професии и назначенията без интервюта;).
На едно интервю за работа ми обясняваха как фирмата предлага курсове по “Управление на стреса”, един вид “ние издевателстваме над служителите вместо да инвестираме в мениджъри”.
В момента се радвам на нова директорка, която изпълнява управленските си функции с много съобразителност и усет към иновативност. Да видим сега дали без бой ще отчетем свършена работа. Успех и на вашето начинание!