Когато излизам от нас, още няма десет сутринта. Денят обаче е слънчев, и на пейката пред входа виждам Георгиеви. Колата ми е точно пред тях, и докато чистя налепените по мокрите й стъкла листа, неволно слушам диалога им:
– Ще видиш, че пак ще задръсти две места.
– Ами ако не ги задръсти? Един-два пъти е спряла така, и си й вдигнал мерника.
– Не е един-два. Всеки път спира по средата между две места, и блокира и двете. Ако има две едно до друго свободни.
– Ами може жената толкова да умее. Перпендикулярното паркиране не е лесно. И аз не го умея добре.
– Като няма две места едно до друго, вкарва тоя параход на едно като чудо. От друго е, не е от неумеене.
Хвърлям към тях поглед. Георгиев се е привел напред, и между пръстите му дими цигара. Преди почти две години отказа пушенето, след белодробната операция, ама не може да захвърли навика да държи запалена цигара. И в очите му играят лукави зевзешки огънчета.
– Друго, друг път. – Георгиева е дребничка и с бухнала коса, но зевзешките пламъчета в очите са точно същите. Съседи сме вече от сума ти години, лесно се вижда – и двамата веселяци подготвят поредната шега. Я със себе си, я един с друг, я за сметка на Петкова.
Петкова е обсъжданата особа. Печели добре, нямам представа от какво. Кара Пежо 407 лукс, до което старичката ми 405 изглежда като циганче катунарче до гвардейски офицер в парадна униформа. И наистина е пословична с това, че види ли две места за паркиране едно до друго, задължително спира абсолютно точно по средата между двете, блокирайки ги.
– Просто паркира където й се вижда по-широко. Вече е минала петдесетте, по-трудно се ориентира жената – продължава Георгиева.
– Петдесетте? Като й гледам труфилата и гримовете, си мислех за шейсетте.
– Бас държим ли, че този път няма да блокира две места? – връща го към темата жена му.
– На по бира – кимва Георгиев, и пламъчетата в очите му проблясват пак. – Виждаш ли ги двете места ей там, точно до Силвето и детето й? Време е вече да се върне от магазина, ще завре колата точно между двете. Бас на каквото щеш. Силвето какво чака там?
– На по бира да е – съгласява се Георгиева, и нейните очи също проблясват дяволите. Оглежда се, и се успокоява, очевидно видяла каквото търси.
А това е излизащият от входа Радко – мъжът на Силвето. Качват се в колата и потеглят. Свободните места едно до друго вече са три – нещо рядко на нашия паркинг. Шапка й свалям на Георгиева. Усетила се е, че Радко и Силвето ще излизат с колата, и при три места Петкова ще вкара нейната на централното място, и няма да запуши две. Акълна жена. Знае кога да се хване на бас.
Георгиев ми кимва и лукавите пламъчета в очите му само се доразгарят. Май още не е схванал номера. А блестящата предница на Пежото се показва на входа на паркинга.
Колата влиза вътре, прави завой и вместо перпендикулярно паркира на трите свободни места успоредно. Запушвайки ги и трите.
Георгиева просто не вярва на очите си. Аз, да си призная, също. Само Георгиев изобщо не изглежда изненадан. Аха да дръпне от цигарата, но се усеща и спира навреме.
Георгиева не издържа. Става и тръгва към Петкова, която демонстративно, да я види целият блок, натиска копчето за заключване на дистанционното на колата.
– Василке, лошо си спряла така. Няма ли да я вкараш натака? – Думата “перпендикулярно” Петкова надали я знае. Както и повечето други думи от над две срички.
– Че кво й е? Екстра си е. Иначе, квато е голема и дълга, стърчи – заявява гордо Петкова. – Па частите й скъпи, чукне ли я някой льольо, ша требе сума ти долари да дам.
– До час най-много Светлето и Радко ще се върнат, и няма да има къде да паркират – прави повторен опит Георгиева, докато аз се чудя защо е нужно частите на европейска кола да се плащат в долари.
– Че тва си е проблем на Радко – свива рамене Петкова. – Той да му мисли. Кат не мой да намери къде да паркира, къв мъж е? Плюнка. Чудя й се на Светлето на акъла що го търпи, аз да съм на нея, досега да съм го фитнала. И още двама като него да съм омаяла и да съм ги фитнала после. Ама ха! То щото и тя една жена, да я не подфащам, че ша мръкне…
Георгиева се връща с угаснал поглед и сяда на пейката до кискащия се съпруг. Подпира глава, мисли няколко секунди, след това става и тръгва нанякъде.
– Къде? – прекъсва кискането съпругът й.
– За бира.
Когато тя се изгубва зад ъгъла, Георгиев угасява фаса в подметката си, прибира го във вече празната кутия, поглежда ме и замислено отбелязва:
– Никога не подценявай жените. Ама никога.
– Петкова ли имаш предвид, или твоята? – подкачам го аз.
– И двете. Всяка по своему.
Поздравления за поста 🙂 То не е много за смях работата, но искрено се забавлявах с написаното 🙂
*Пък си е и така, не сме за подценяване 😀 *
Прав е 🙂
Жените трудно се побират на едно място….Стърчат….И винаги се намира някой льольо “да им перне задницата” 🙂
Сетих се за Чудомир, като го четох това! Поздравления!
Европа. Германия. Пракинг. Табела. На табелата нарисувана кола, спряла заемайки две паркоместа. Под нея картинка на паяк и телефон.
Щастивеца: Европейци сме, но не чак до там.
Тъжно.
Не че не е очевидно, ама още никой ли не и е срязал гумите на Петкова? Сигурно и те са в долари, хем и застраховката не ги покрива. Аз не че го предлагам, просто питам – един вид социологическо проучване какво мислят съкооператорите за нея… 😉
мале сега те емнаха феминистките за сексисто мнение 🙂
Важното е бира да има 🙂
Поздравления.Достави ми истинско удоволствие,напомня ми за Чудомир.
Много сладко :-)))
Истинска смехотерапия след тежкия работен ден:-)
Спомнете си как в древен Рим сенаторите са били убедени в решаването на дилемата : има ли душа жената или не – след представянето на подходящите доказателства в продължение на цялата нощ, на сутринта всички са гласували : ЗА! Ерго : УМНИТЕ мъже не подценяват жените!
@Мария: Вярно си е. 🙂
@Иво, Megi: Чудомир ми е от любимите автори – няма как да не е оставил отпечатък върху мен. 🙂
@Benedetto: Така е то.
@vladi: Безсмислено е. На Петкова трябва като минимум да й се обясни защо са й срязали гумите. Бавно. Няколко пъти. И след това да й се обясни, че ако продължава така, някой пак ще й ги среже. Също да й се обясни бавно. Също няколко пъти. И накрая пак няма да разбере нищо…
@lem0na: Пука ми. Щом са не жени, а феминистки, мога да си позволя да ги подценявам. 🙂
@Петър Петров: Бира винаги има при такива басове. Не че Георгиеви са някакви пияници, по повече от бира-две не съм ги виждал да обърнат. Но умеят да й се наслаждават. 🙂
@Рада: Нали? 🙂
@Григор: Как мислиш, защо такива като Петкова, на които трябва бавно и по няколко пъти да се обяснява нещо, ” печелят добре” и карат подобни коли?
Защо им позволяваме да “ни се качват на главите” и всички да се съобразяват с тях?
Не е ли по-добре веднъж завинаги да ги “поставим на мястото им” и да им демонстрираме характер – повярвай ми, това много впечатлява такъв тип хора. Разбира се във всяка една кооперация има по една/един/ Петкова / при нас е от мъжки пол/, но много бързо му бе обяснено какво и докъде може!
Вярно е, казваш си “Не мога да сляза на нейното ниво – то е много ниско”, но всеки рано или късно си намира майстора:-)
@Рада:–Извинявай, въпросът ти не е към мен, но нека споделя и аз мнение -:-)
Защото те от половин дума разбират и се съгласяват с работи, които на нас трябва бавно и по няколко пъти да ни се обясняват….
Или казано на по-висок стил -Въплъщават утилитарната същност на марксизма и неолиберализма, че полезното е нравствено 🙂
@Рада: Точно това е проблемът ни. Нашата Петкова е от женски пол – едно здраво смилане от бой е доста по-трудно представимо (и доста по-тежко наказуемо), отколкото ако е мъж. Ако беше мъж, досега една здрава кост нямаше да му е останала. Ама жена… не върви. А всичко по-малко от това вече е пробвано, безуспешно.
Сексист!
@Григор: Пак ще цитирам Татко Юбю – подхванете я “откъм мекото” – казвам ти го като горд представител на този пол: ВСЯКА жена има “меко” , с колкото и люспи да е – номера е да го намериш – тогава няма никакъв проблем:-)))
@Рада: Знаем кое й е мекото. Но нямаме излишни пари в количества, които биха й направили впечатление. Така че остава твърдото.
😯