Гуталакс

Откъде ли не може да му дойде на човек просветлението…

Току-що бях завил от Сточна гара към гара Подуене по булевард “Данаил Николаев”. Час пик плюс проливен дъжд, и булевардът е монолитно, бавно пълзящо задръстване. Движението ме беше избутало в най-лявата лента, и единственото ми развлечение беше да гледам плакатите, налепени по километричното пано откъм жп линията. Различни като цвят, но еднакво оформени – име с голям шрифт, снимка на някой лидер, и с по-малки букви отдолу – рекламен слоган. Когато периферното ми зрение улавяше смяна в цвета на стената, хвърлях поглед отново към нея…

НДСВ
(снимка на Пламен Панайотов)
За да продължим да се гордеем с България!

… Смяна на цвета. Пак поглед.

ДСБ
(снимка на Иван Костов)
За силна България!

… Смяна на цвета.

КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
(снимка на усмихнато детенце – ех, да избирахме него…)
За щастието и бъдещето на децата ни!

… Смяна на цвета.

КОАЛИЦИЯ НА РОЗАТА
(снимка на красавица-розоберачка… пак същата мисъл)
За социална осигуреност и достойно съществуване!

… Смяна на цвета.

ГУТАЛАКС
(снимка на шишенце с надпис)
Лекарствено средство с меко разхлабващо действие.

Подскочих и трескаво заоглеждах плаката. Уви, нямаше номер на бюлетина.

Мамка му, защо все не случвам! На гуталакса разхлабващото действие поне е меко, ако му се вярва. А това на политиците – не ми се говори. Качат ли се на трона, такова осиране и смрад настават, че няма къде повече.

Пък и са откровени тия с гуталакса. Поне си казват, че изберем ли ги, ще има поаквания. Още едно предимство.

То затова сигурно не са им дали номер на бюлетина. Ще вземат всичките гласове.

Все се чудя – няма ли кой на последния предизборен дебат да подари на всичките дебатиращи по едно шишенце гуталакс. С пожелание да използват него, като дойдат на власт, а не амбициите си. Че от тях поакването е като от холера и дизентерия заедно. И нашият хал също.

А иначе… като дойдат изборите, ще ида и ще гласувам. Задължително. Още не съм решил окончателно за кого. Но не съм съгласен вместо моят глас да се брои за двоен гласът на някой тулуп, продал си го срещу кебапчета, или тъпи лъжи. Ако ще ме управляват бездънни гуши, поне да знам, че съм си ги избрал сам. (Или че съм направил срещу тях каквото съм могъл.)

Пък кой знае – може и да се улучи случайно някой, една идея по-малко крадлив от другите. Или с една идея повече желание да има шансове и някой друг път.