Не бях вярвал, че някога ще рекламирам репортаж във BBC. Май дойде обаче ден и това да се случи.
Обожавам както киберпънка, така и стиймпънка. Тези от репортажа обаче са просто безумни навитаци. Свалям им шапка. Направо виждам как създават нов тезаурус пред очите ми. Все едно, вместо да чета “The Difference Engine”, го гледам да се случва на живо.
И – мамка му, мамка му! – тия типове имат стил! Сместа от стиймпънк и готика е просто желязна. Бях започнал навремето да пиша едно нещо с намерението да бъде в този стил, но както е тръгнало в момента, ще е пост-куиър технофентъзи. Ако някога го допиша.
По-интересно обаче е друго. Викторианският тезаурус е много по-плитък, но по-широк от съвременния: в него има тенденции и конотации, незаслужено изхвърлени от последвалото развитие. Някои от тях са ми изключително интересни от научна гледна точка – биха могли да са разклонения в науката, техниката, философията и мировъззрението, които в днешния тезаурус са невъзможни.
Какво имам предвид с тия вързани приказки ли? Примерно “The Difference Engine” описва един свят, в който Чарлз Бабидж успява да построи работещ компютър още в средата на 19 век. В реалния свят Бабидж е имал тогава пълната концепция за механичен компютър, лесно постижима с тогававашните технологии – просто я е оставил недовършена. Ако Бабидж просто си беше дал труда да го доправи, описаният от Гибсън и Стърлинг свят щеше да е до голяма степен реален. Нашият сега свят щеше да е несравнимо по-различен.
А компютър може да се изгради не само по електрически или механичен път. Едно от най-некадърните ми творения, “Гайдите на бай Добрин”, описва флуидно-газов компютър. Концепцията е напълно работеща; още като студент съм си правил за експерименти най-прости флуидни транзистори, от алуминиеви тръбички, и съм ги пробвал със сгъстен въздух – работят отлично. Компютърът няма да е много малък или бърз, но ще работи в огромен температурен диапазон, ще е неуязвим за радиация и т.н. (И ще изглежда абсолютно стиймпънково. 🙂 ) Ето ви концепция, която е можел да построи още Херон Александрийски, ако математиката го интересуваше повече от придворните развлечения. Ако той беше направил флуиден компютър тогава? Как щеше да изглежда ежедневието ни сега? Аз не бих се наел да предскажа.
Или пък, да кажем, нелинеен оптичен компютър, построен на ефекта на нелинейното смесване на лъчеви честоти. Първите прототипи ще са бая скъпички и сложни, но оттам нататък ще е много по-лесно – технологиите за програмирано израстване на кристали върху подложка не са по-сложни и трудни за управление от технологиите за програмирано дифузионно импрегниране на силиций или друг полупроводник с легиращи елементи, използвано като база за всички съвременни чипове. Такъв компютър ще има много по-малко нужда от хардуерни интерфейси, и ще работи със скоростта на светлината в буквалния смисъл на думата. Ще е малко по-голям (не много) от електрически чипов, но ще е в състояние да обработва едновременно почти произволно количество задачи (като се използват различни оптични честоти). Ще е естествен преход, и като теоретична, и отчасти като практическа база към квантовите компютри…
Отплеснах се. Исках да кажа, че купища развития в науката и техниката от викторианските времена днес са просто забравени. Ако инвестирам няколко дни в ровене в материали от онези времена, сигурно ще мога да посоча няколко подходящи примера. Да, разработки в тях отначало биха изглеждали хилави и смешни на фона на съвременните технологии. Но съвременните технологии по онова време са били също точно толкова хилави и смешни. Могъщо ги е направило развитието им, а то би могло да направи могъщи и други технологии.
Затова и си мисля, че един стиймпънков тезаурус би могъл да бъде много полезен за човечеството, ако стане масов. Ако например няколко десетки хиляди хора започнат да живеят според такъв тезаурус, особено ако са събрани физически наблизо, нищо чудно сред тях да започнат да се появяват изобретателни умове с вкус и любопитство към тези незаслужено изоставени клонове на развитието. Ако тези клонове получат начално развитие, стиймпънковият тезаурус вероятно би ги дори фаворизирал, заради ориентацията си към изключване на получилите развитие съвременни технологии. Резултатът би могъл да бъде клон от човешкия род, развиващ се по алтернативен научно-технически път. Сроден, но и различен в някои отношения от основния. А с достатъчно мъдрост и внимателен контрол би могло да се получи дори оптималното положение – част от стиймпънковия тезаурус да потегли като такъв клон, но основната част да се запази, и потенциално да може да даде още такива клонове.
Какво е нужно, за да се случи такова нещо? Не би било твърде трудно. Достатъчно е стиймпънковият тезаурус да подсигурява прилично качество на живота, при възможност да се живее в него. Желаещи, уморени, отвратени и/или отблъснати от сегашния начин на живот, ще се намерят.
Засега все още нямаме как да поддържаме в стиймпънков тезаурус прилично качество на живота. Стандартът на живот на средната и висша класа на викторианска Англия от една страна е стъпил върху черния труд на 90% от населението на страната, живеещо в мизерия, а от друга пак не е достатъчен, за да може да изглежда привлекателен на фона на настоящето. Така че задачата изглежда непостижима.
Но може би само изглежда. Помните ли оформеното по викториански оптично устройство? Един стиймпънков тезаурус би могъл да започне с външното оформление и правилата за социално поведение. Те имат доста предимства пред съвременните, и нищо чудно да се окажат достатъчно добри, за да привлекат хора и да стабилизират тезауруса. Ще е нужна мобилност, която засега не е достъпна, но в близкото бъдеще вероятно ще е постижима в богатите и свободни страни. Подозирам, че между 2 и 5% от населението биха могли да бъдат привлечени от спокойствието, стабилността и естетиката на този тезаурус. А след като се стабилизира и получи масовост на това ниво, той би могъл да се измества или да отделя клонове в стиймпънково-готическа посока. Те надали биха били толкова масови, но вероятно ще могат да поддържат прилични по размер общности – стотици, може би хиляди хора. А тази посока привлича предимно именно любопитните, изобретателни и странни хора – идеалната база, която би могла да съгради стиймпънково-готически технологии, способни да се маркетират сред основния викториански тезаурус, да навлязат успешно в него и да го придърпат постепенно все повече към стиймпънка и готиката.
… Защо описвам всичко това ли? Опитвам се да илюстрирам един от механизмите за “пъпкуване” на тезауруса на човечеството. Не е единственият, още по-малко пък това е единствената посока, в която човечеството би могло да “изпъпкува”. Но е една интересна посока, която би била изключително полезна в процеса на дивергенцията на тезауруса – а това е процесът, който на един следващ етап ще е ключов за човечеството. Както доскоро живеехме в технологично общество, а сега започваме все повече да живеем в информационно общество, така един не твърде далечен ден ще живеем в тезаурус-дивергентно общество.
Уф. Куп вързани думи, които вероятно вече са отказали и най-инатлиите. Съжалявам. Мога и по-разбрано, но ще е поне десет пъти по-дълго. Просто не ме бива да обяснявам хем разбрано, хем кратко.
..не те бива копеле:)
“дивергенцията на тезауруса” …
brawos
Pingback: ApoApostolov: Интересно: Стиймпънк - edno23.com
Да ти кажа, по-добре пиши постове като си трезвен. И по-полека с чуждиците.
Иначе, идеята за флуидния компютър е отлична, ще се радвам да я видя реализирана.
За оптичния компютър… ами ти какво мислиш че е квантовия компютър?
Думите са си думи и който се вълнува от подобни теми и проблеми рано ,или късно ще стигне до тях. А на който няма интерес – многословието би помогнало колкото описването на прелестите на сочната пържола пред вегетарианци 🙂
Тук аз виждам друго – ПИШЕ ТИ СЕ , но намаш време ! И малкото свободно време го посвещаваш на тиради за свободния софтуер, чистотата на нет-а и човешките взаимоотношения ,т.е блога е тесен за душата ти 🙂
вероятно това показва, че съм много тъп (което си го подозирах от преди) но честно казано хабер си нямам за какво говориш в социален план
@Иване – видях го човека 1 час след като беше писал поста. Не беше близвал алкохол, а и до колкото знам, не си пада много по “спорта”.
Ако нещо не ти е ясно, прочети пак 😉
А квантовият компютър е нещо различно от оптичен компютър.
Още нещата при квантовия компютър са на ниво “я стане, я не стане, а ко стане, не се знае какво ще е”.
Иначе идеята за оптични компютри беше много популярна преди, когато се зараждаха науки като интегралната оптика, но поне на тоя етап нещо поизостана. Все още няма интегрално-оптични елементи, които да могат да конкурират силициевите интегрални схеми, а и май няма и да има скоро. Да не казвам голяма дума де, че нещата се менят бързо.
Иначе по темата, мисля че вярно, възможност за създаване на компютър е имало още в древността. Основният проблем е бил теоретичната част. До създаването на такива абстракции, като различните видове алгебри, в това число двоичната е трябвало да мине доста време. Може би ако не беше унищожена античната култура е щяло да стане доста по-рано обаче.
@калоян: Прав си, не ме бива – знам си го. 🙂
@zts: Как иначе да го кажа? Дивергенция знаеш какво е – в биологията, примерно, раздалечаването на отделни групи от един биологичен вид, до степен да се разделят и да станат различни видове. Тезаурус също знаеш какво е – общото информационно, културно и всякакво друго богатство на група хора.
@Иван: Ти нали си трезвен? Пренапиши това. По възможност с чисто български думи. Ще те призная. 🙂 Квантовият компютър не е задължително оптичен компютър: оптичният компютър е една от възможностите да бъдат използвани квантови (по-точно сродни на квантовите) ефекти, на много по-високо ниво.
@Longanlon: Не си ти много тъп – аз съм много умен 😉
Стиймпънковете са примерно нещо като “джедайската общност”. Сравни ги с почитателите на “Звездни войни”, които си правят конвенти, обличат се като джедаи и размахват лазерни мечове… Общност хора, които споделят увлечение по дадена култура. Приликата обаче свършва дотук.
Първо, светът на “Звездни войни” е измислен, от много тесен кръг хора, и няма богатството, което е нужно на реална култура, в която да живееш през цялото време. Стиймпънковете са базирани на викторианското общество, което е едно от най-успешните исторически общества и предлага дори за най-обикновените хора много предимства в сравнение с днешното (ако и да има и много недостатъци).
Второ, всички технологии, които крепят света на “Звездни войни”, са невъзможни, или най-малкото далеч от съвременните ни възможности. Стиймпънковете съчетават викторианската култура с напълно реални съвременни технологии. Вярно е, не всичко е изгладено по това съчетаване, но принципно то е не просто възможно и реално, а сравнително лесно постижимо.
Така че в крайна сметка е напълно реалистично създаване на постоянна стиймпънкова култура. Вземи примерно амишите в Щатите – цяла една култура, която отхвърля съвременните технологии, на религиозна основа. Съществуват си чудесно. Ако стиймпънковете си дадат труда не само да правят красиви играчки, а и да дефинират цяла култура, в която се живее много по-спокойно и изискано, отколкото в съвременния живот, е напълно реално тя да се окаже много привлекателна, и да притегли значително количество хора. Има го проблемът, че реалното викторианско общество се крепи на труда на масова слугинско-работническа класа, но много от този ефект може да бъде решен, като се използват съвременни постижения, съвместими с викторианската култура. Оттам нататък, създаването на сравнително масова (наброяваща десетки и стотици хиляди хора) викторианска култура е напълно възможно. Има някои предимства, които в очите на скапания от бесния съвременен ритъм човек може да са значителни.
А тази култура носи със себе си викторианските особености. Странните и шантави научни експерименти, ориентацията на производството не към евтини неща за еднократна употреба, а към свястно направени “вечни” неща, викторианско възприятие на живота, и т.н.., и т.н. Крайният резултат е създаване на субкултура, която е вътрешно стабилна, и спокойно може да съществува самостоятелно. Нещо като “пъпка” на ствола на развитието на човечеството, която расте не накъдето се е засилил повечето от сегашния свят, а в леко различна посока.
Коя от посоките е по-вярна надали е възможно да се каже. Сигурно е обаче, че и двете посоки имат какво да допринесат за човечеството като цяло. Затова си струва една стиймпънкова култура да бъде подкрепена и да се види дали няма да бъде успешен експеримент.
Един от големите приноси на стиймпънковата култура е нейният викториански дух в научно-техническото развитие – високата търпимост към странни нови теории, любопитството към тях и сравнително безпредразсъдъчното им разглеждане. В съвременния свят такива технологии биха били преценени основно, може би единствено по това дали могат в най-краткосрочен план да свалят цената на някоя стока, и ако не, да бъдат забравени. Стиймпънковата култура е по-склонна да ги търпи и донякъде подкрепя дългосрочно, давайки им време и ресурси да се развият и докажат. Образно казано, съвременното развитие е нещо като растение, което расте бързо и нависоко, но има само централен ствол, никакви странични клончета. Първата по-силна буря би могла да го събори. А и да няма буря, многото от силата му отива за стъбло, а не за листа и плодове – уж е свръхразвито и пребогато, а животът в него не е от най-приятните… Стиймпънковата култура е повече като нисък, но многоклонест храст. По-добре се разпространява в ширина, по-устойчива е на сътресения, и колкото и да е странно, е потенциално по-плодовита, включително като блага за хората.
Така малко по-ясно ли е?
Само дето този ….период (1837-1922) ,кой знае защо епоха (впрочем ,имам предположения ) не буди в мен такъв оргазъм , въпреки, че с кралица Виктория много си приличаме в профил 😀
като гледам, чел си “Диамантената ера” на Нийл Стивънсън – една моя много любима книга 🙂
всъщност, аз виждам много по-малко пречки пред създаването на викторианско стиймпънк общество, отколкото ти – даже смятам, че такива винаги сса съществували и продължават да се развиват и сега.
ако погледнеш в един по-глобален план, самата западна цивилизация, сравнена с всички останали държави, още от Викторианската епоха е едно такова обособено общество със свои ценности, начин на живот, култура и бизнес, и е била още от тогава (колониализма) и в момента е (глобален бизнес) износител на тези ценности и култура.
ако гледаме исторически, можем да стигнем до протестантството като корен на тия ценности, които са се оказали решаващи за икономическия и социален прогрес на западния свят – но това е извън темата тук 🙂
мисълта ми е, че дори в самите западни държави съществуват, както ти ги наричаш, “Викториански общества”. Разбира се, те не се самоопределят като такива, нито имат особено общо с викторианската култура. Те дори не са общества в смисъла на “хора които живеят заедно”, че даже и не се самоопределят като формална общност изобщо. Но въпреки това съществуват – децентрализирано, неосъзнато, но съществуват.
в такива общности са по-голямата част от хората, които … са нещо повече от бачкатори и прости консуматори. Творци, инженери, учени, интелектуалци, бизнесмени – всички те имат свои, преплитащи се, но обособени общества, социални кръгове, начин на поведение и т.н. И тези общества, макар и различни, се градят в по-голямата си част на едни общи принципи, в които мисля, ще припознаеш размити “викторианските” такива.
не ми се обяснява точно сега на обяд, но надявам се да разбереш какво искам да кажа 🙂
а, да – за пречиките
казваш, че “викторианско общество се крепи на труда на масова слугинско-работническа класа” но това всъщност икономически не е вярно
викторианците са първото цивилизовано общество, в което поземлената аристокрация вече не е най-богатата част от населението – тази чест имат индустриалците и търговците – а именно те са тези, които не експлоатират селяните насила, а печелят парите си като успяват да произвеждат блага чрез доброволна размяна (труд за заплата и стоки за пари).
на същия принцип се гради и нашето общество, затова не виждам трудност пред създаването на викториански стиймпънкове – наистина, те ще са разграничени от “масовата слугинско-работническа класа” но няма да паразитират върху нея с насилие, а напротив – те ще (както винаги са го правили) осигуряват ума, напредъка, изобретенията, които ще позволяват развитието на цялото общество
напредъкът никога не е бил функция на “масовата слугинско-работническа класа” и опитите на комунистите да го направят такава е видно до къде стигнаха 🙂
Каква е разликата с една MMORPG?
@Кръстю: Има защо да не буди симпатии. Има обаче и защо да буди. При различните хора съотношението е различно: един наистина успешен и добре реализиран викторианско-стиймпънков тезаурус би могъл за половин, може би дори един процент от населението да бъде по-привлекателен от типичното съвременно общество.
@Longanlon: Напълно те разбирам. Имах предвид обаче не неосъзната и разпределена сред другите хора общност, изповядваща викториански ценности, а осъзната и донякъде отделила се от другите хора общност, която съзнателно се стреми към тези ценности. Заради цялостното качество на живота, което дава цялостното им приемане. Малко не съм съгласен единствено с това, че такова общество не се крепи на труда на селско-работническа класа. Класическото викторианско общество е средна и висша класа; в низшата класа животът в него хич не е добър, и никой няма да иска да е част от нея – съвременното общество е по-приятно от нея. А без низша класа, която да бъде организирана да полага голямото количество механичен, неумствен труд, средната и особено висшата класи нямат как да се издържат икономически. Това е донякъде преодолимо със съвременни технологии, и ще бъде още по-преодолимо с технологии от близкото бъдеще. Засега обаче трябва да се взема предвид, ако човек иска конструкцията да е успешна.
@Петър Петров: Каквато е разликата между една MMORG и живота – на практика никаква. 🙂
Е,ако така гледаме на нещата – да… Просто ние, хората много често бъркаме причините със следствия и това не е много хубаво…Ако става дума за стереотипи, то на преден план не е ли конвергенцията?!
също както и през Викторианската епоха, за да се “издържа икономически” човек зависи от останалите – налага се да произвежда и продава нещо, за което другите са съгласни да платят.
не разбирам защо смяташ, че когато викторианската висша класа в миналото е правила това (богатите са търгували, притежавали са фабрики, изобретявали са технологии и т.н.), то е “организиране на низшата класа” и намекваш, че е лошо. А когато сега се прави същото нещо, смяташ че е по-различно.
смяташ, че да ползваш наемен труд и да плащаш за него (“слугинско-работническа класа”) е по някакъв начин неморално и трябва да се избягва ли?
@Кръстю: Конвергенцията винаги я има, и точно затова дивергенцията е особено ценна.
@Longanlon: Не твърдя, че е лошо. Твърдя обаче, че изисква известни количества “низша класа” (поне около 4-5 пъти “висшата”). Тъй като нейният живот не е толкова приятен, надали някой ще иска да е от тази класа, а без нея пък викторианците нямат как да съществуват. Това е заобиколимо по един куп начини, но трябва да се знае като проблем, за да бъде положен трудът по заобикалянето му.
: -) Не знам бърнал ли си внимание на това :
http://www.thevenusproject.com/
Или пък на това :
http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=39080
@Кръстю: Попадал съм на доста такива. 🙂 Лошото е, че културологичната им база е хилава до несъществуваща – тоест, дизайните им са хубави, но от тях до работещо общество има разлика колкото от едно-две хубави зъбни колелца до часовников механизъм със сложността на хиляда най-сложни часовника. Затова и писах за стиймпънковете – те имат отлично работеща, исторически съществувала и доказала се като успешна културологична база с огромна традиция. Шансовете им да направят една различна култура са далеч по-добри.
E, така е, но има работи, които изцяло не се поддават на пълно прогнозиране, не сме достигнали нивото на математическото моделиране като във “Фондацията” , а тук се намесва и човешкия фактор…с цялата си ирационалност 😀
Пък защо да не се опита?!
-Но този въпрос, относно лихвата и експоненциалната функция е напълно решим/второто, темата на г-жа професорката/, само че …”джедаите” ще започнат “от девет дола вода да мъкнат” и да доказват, че това е …..нали?!?
——————
Опитвал съм от ровайлера да взема кокал /и то който аз съм му дал/. Не ме ухапа, но реакцията бе така категорична, че не посмях да опитам пак 😀
“Тъй като нейният живот не е толкова приятен, надали някой ще иска да е от тази класа”
то не е въпрос на “искане”, а на възможности. и аз искам да съм бил гейтс, ама… низшите класи винаги (и в момента) са 4-5, даже 10 пъти по-многобройни от хората, които движат света, и нямат нищо против да получават заплати, работейки и обслужвайки тия хора. твоята фризьорка не вярвам да има нещо против да те подстригва, стига да й плащаш.
всъщност, Викторианското общество е било уникално с това, че е било първото общество, в което социално-икономическата класа на човек НЕ е била продопределена при раждането му – много от богатите тогава са се издигнали от по-низши слоеве (търговци, авантюристи в колониите, плантатори)
според мен развитието през този период се дължи отчасти именно на зараждането на съзнанието, че човек може да постигне в живота си повече, отколкото му е отредено при раждането – съзнание, което дава началото на съвременното общество, където движението между класите е напълно флуидно и зависи само от икономическия успех
Не мисля, че е възможно човек с относително големи (или дори само достатъчни) познания по история да се съгласи с твърдения от този тип:
“Крайният резултат е създаване на субкултура, която е вътрешно стабилна, и спокойно може да съществува самостоятелно.”
отнасящи се до това, което наричаш Викторианско общество
(преминавам на ти, защото вече няколко пъти съм коментирал материали в този блог, той ми харесва и ми е трудно да следя дали спазвам учтивата форма през цялото време – моля да не се тълкува като знак за пренебрежително отношение или нещо от сорта).
Викторианското общество – исторически – не е било вътрешно стабилно и, въпреки че е съществувало самостоятелно, не се е запазило за продължителен период от време. Мисълта ми е, че то представлява повече или по-малко култура на прехода между една (квази-)феодална епоха и технологичното общество на силната социална държава. Самата Викторианска епоха трудно може да се дефинира като едно цяло – например в ранните години от управлението на Виктория все още имаме ограничения върху свободната търговия и вътрешни митнически тарифи (ако не се лъжа), но не и законодателство, регламентиращо детския труд, парична система, основана на златния стандарт, централна банкова система или политически плурализъм (в смисъла, който влагаме днес в тази дума). Дори архитектурата е различна. За модата да не говорим. Отношение към науката като такава не съществува и откритията се правят от самотни гении, обикновено притиснати от обстоятелства. Това ли е моделът, който искаш да се следва? И, ако съвременната наука реши социалните проблеми от епохата, как някой ще бъде стимулиран да създава нововъведения – все пак става дума за култура, на която й пука за съвсем различни неща от техническия прогрес.
В края на управлението на Виктория и при сина й, напротив, науката играе все по-голяма роля и все по-силно бива спонсорирана от бизнеса или държавата. Тя вече носи стойност сама за себе си – да не говорим за напредъка в комуникациите, който позволява по-бърз от всякога обмен на познания. Но науката е канализирана в определени посоки и “не пъпкува”, както се изрази по-горе. Ако това е примерът, който ще се следва, по какво се различава той от съвремието?
По-важното, обаче, се съдържа в твърдението (не мое), че това общество е преходно. Ако отделиш група хора и ги поставиш във Викторианска обстановка те (най-вероятно) ще бъдат изправени пред два варианта: 1.) да последват същия път, който ние вече следваме; или 2.) да се изродят, загният или просто да се откажат. С това не искам да кажа, че няма възможност подобна общност да бъде стабилна – протестирам срещу категоричността на това мнение, при положение, че историята достатъчно еднозначно ни е показала точно обратното.
И накрая – не е вярно, че ценностите на Викторианската епоха са по-привлекателни от днешните. Ценностите на малкия елит от епохата са по-привлекателни от тези на съвременното общество като цяло, но това се отнася и за тези на елита в епохата на Ренесанса или дори през късното Средновековие. Ценностите на днешния елит или дори на съвременната средна класа са огромна крачка напред в сравнение с по-миналото столетие. Не че няма хора, които да не се впечатляват от начина на живот по времето на Виктория, но причина за това в общия случай е, че на тях не им харесва съвременния им живот, което по правило означава, че или нямат достатъчно средства или им липсват необходимите способности. Тези пречки ще продължат да стоят на пътя им пред това живеят като викториански елит – без значение в какви условия ще ги поставиш.
В общи линии съм съгласен с всичко казано от Лонгалон – ако може да се научи да пише с главни букви и да поставя точки.
Иначе темата е интересна, де!
@Longanlon: В едновремешното викторианско общество “низшите класи” не са имали избор. При днешен такъв експеримент ще го имат – низша класа в стиймпънково общество или низша класа в модерно общество. Вторият вариант е далеч по-привлекателен, така че стиймпънковото ще остане без низша класа, тя ще иде в модерното общество. И стиймпънковото ще рухне, въпреки че висшите му класи имат предимства в сравнение дори с висшите класи на модерното общество.
Също, не съм съгласен, че викторианското общество е първото, в което положението на човека не е предопределено от раждането му. Но това рискува да стане отделна, и много дълга тема.
@Itilon: Всяко съществувало някога общество е преходно, дори чисто феодалното (което е по-стабилно дори от викторианското). В условия на съсъществуване на общества обаче общество от категорията на викторианското спокойно може да бъде стабилно: хора го напускат, други хора идват, обществото остава. Резултат: стиймпънковото общество използва базата на викторианското, но крайният резултат не е идентичен на някогашното викторианско общество.
Викторианското общество активно поражда научно-технически клонове, в края си най-вече по финансово-индустриален начин, сходен с този на съвременното общество. Клоновете остават в обществото, и го променят: то еволюира, и престава да бъде викторианско. Викторианците искат еволюцията, и я търсят.
Стиймпънковото общество поражда клонове най-вече чрез труда на учени и научни кръгове; финансово-индустриалният начин бяга от него в паралелното му съвременно общество, където е по-изгоден (и изобщо смислен). От друга страна, самата култура на стиймпънковото общество (базирана на ранната и средна викторианска) отблъсква финансово-индустриалния начин на открития и развитие. Стиймпънковете не търсят обществена еволюция – който я търси, стои в съвременното. Те са социални консерватори, и културата им умишлено акцентира именно върху науката на самотните учени и научните кръгове. Продуктите й, съответно, биват приемани от тази общност, доколкото се връзват с културния й и социален консерватизъм. Ако не се връзват, те или отиват в съвременното общество (ако са приемливи там), или биха могли да си “изпъпкуват” отделна общност, ако са достатъчно структуроопределящи и привлекателни.
Ценностите са различни за различни хора. Някъде по-горе писах из коментари, че стиймпънковото общество, ако бъде отлично развито и издържано, би имало шанс да привлече половин до един процент от хората. Според мен процентът хора, които биха предпочели общество със спокоен и ненапрегнат живот, дори на цената на дребни неудобства, е доста над този. (Естествено, зависи доколко неудобствата са дребни; стиймпънковото общество обаче спокойно би могло да приема от модерното ключови технологии, било като ги съчетае с културата си, ако е възможно, било като ги държи капсулирани, ако не е. Също, то съсъществува редом с модерното – ако някой примерносе нуждае от моноклонална имунна терапия срещу рак, ей я болницата в съседния град. Ще има купища детайли по изглаждане по взаимодействието между обществата, но принципно нещата са постижими.)
@Itilon–(цитат)-“…Ценностите на днешния елит или дори на съвременната средна класа са огромна крачка напред в сравнение с по-миналото столетие”.
А ценностите на нашия днешен елит, са направо лъвски скок 😀
В България още няма елит – или поне това, което аз разбирам под тази дума. Ся, не е достатъчно просто да имаш пари или да си отроче на партийно величие… 🙂
@Itilon: А какво друго се води по света за елит? Вярно, и разни там хора на изкуството, отвреме навреме даже учени. Мнозинството обаче са хората с парите, или техните отрочета…
@ Григор – Точно ! Както впрочем и преди…Ето и една илюстрация 🙂
http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=45422