Този текст е на Катя Раванова. Тя ми го препрати, с молба да го публикувам.
Не мисля, че Катя казва с него нещо ново. Не това обаче е и целта му. Целта му според мен е да каже на висок глас: “Това, което тормози теб, тормози и мен. И сигурно не само мен. И ако се съберем и се опитаме да променим нещата, може би ще успеем. Просто трябва да го направим.”
ДАЛЕЧЕ ДАЛЕЧЕ
13.02.2009, Б-с
Продължавам да събирам причини, за да се махна окончателно от страната. Но разбирам , че това е един нескончаем процес. Затова реших да обобщя тези натрупани до сега и да изляза от ступора на поразяващата деиствителност.
Отблъскваща, абсолютно нестимулираща и престъпна. Да проумея, че това не е лична параноя, а национална трагедия, колкото и гръмко да звучи . Ако тръгна да изброявам ежедневните дребни конфликти ще изпадна в транс, толкова са повтаряеми.
Искам да заявя оценката си за страната. Живея в град, който е потискащо провинциален, нито малък нито голям. Постоянна дълбока неудовлетвореност е най- честото състояние на духа ми. Ако има един постоянен въпрос , който да си задавам то той е „ защо не аз?”. Защо аз не съм от поне малко успелите,защо аз нямам никакви положителни контакти със системата, защо аз всъщност въобще не се вписвам в нея, защо всъщност аз въобще не успях да вляза в нея. Защо, след като преди 20 години за първи път излязох от страната и имах възможност да постигна благополучие продължавам да се връщам и да съм още тук.
Не, не че ми харесва. Не, не че там не става. При мен причината е липса на склонност към компромиси, този прословут метод за реализация.Не мога да спра да мисля за гадния посредствен дух на сънародниците си, поне докато не превърша с тази статия, за липсата на естетски потребности и необходимост от самозаявяване и отстояване. Не се надявам, но няма да престана да мечтая за кмет- стратег, за културен министър естет, за учител –хуманист, за граждани с изисквания. Не обичам гледането на телевизия, но и аз го правя. Правя го, защото там виждам стандартите на страната въобще. И виждам, че бих била идеален програмен директор, режисьор, декоратор, стилист или водещ. Но каква трагедия- не съм. Как да реализираш себе си в среда, която лансира посредствеността. Ако си повлечен от делничното ежедневие рискуваш да изпуснеш шанса да изпиташ чувството на достойнство, но в тези случаи и потребността заглъхва.
Това май е излишно за споделяне, но това са мислите ми и сега ги трансформирам в думи. Контактите ми дотолкова са се ограничили, че съм се превърнала в „ емигрант в собствената си държава”. И именно чувство на собственост към географската ти пренадлежност е неоспоримо и ти дава пълното право да изискваш и да си недоволен, когато има за какво. Именно защото тук никой не може да ти оспори стремежа към дадена професия. Журналистическата например. Дълбокото ми негодувание, угнетеност и потъпкано чувство за справедливост са реакция от опита ми в тази сфера.
Защо аз трабва да напусна България и да мия чинии в западна Европа, а тук където ми е мястото да остане некадърника, крадеца да вика дръжте крадеца, виновния да внушава вина на жертвата. Защо нескопосни политици, във всички сфери, са успели да наложат това отблъскващо всякаква амбиция статукво? Защо те не отидат да мият чинии в Щатите, неизличими оптимисти ли са или недоразвити индивиди?!
Примери. Много са. Накрая мисля да приложа списък на местата през които съм минала като преводач или „ журналист” с абсолютен провал. Защо на опашката, в автобуса, в болницата, в ресторанта все аз съм тази, която прави забележка,а иначе всички са недоволни ако ги попиташ риторично. Зощо масата изглежда толкова неугледно, нелюбезно и некултурно,толкова типично смотано? Защо всичко е обществена тайна – въпрос на вербален национален спорт?
Но ключовият въпрос за мен е как всички успели хора в България изведнъж започнаха да заявяват неодобрение към хода на събитията, неодобрение на прехода, но не и разочарование. Как успелите хора в България натрупаха стаж в професиите си, който сам по себе си започва да ти носи дивиденти, макар и първоначално да си нямал перспективи за това. Но това е позата на част от интелигенцията, те трябва да демонстрират отвреме на време различност. А успелите в бизнеса – и те недоволни, но успели.
Как може да има успели журналисти наложили се в националната система, които да заявяват, че са недоволни. Това не е ли парадоксално!? Ако те бяха недоволни щяха да се занимават със съответните теми, техните редактори да ги вкарват в програмата, а самата медия щеше да изпълнява същинската си роля именно на медиатор, между хората и системата, за да може тя да бъде подобрена. Но колко съм наивна, как не ги разбирам нещата, колко съм глупава.
По моята логика всеки трябва да си плаща данъците, да изисква достойна заплата и държавата ни бързо с всеобщи усилия да познае що е то просперитет. Искам да изкрещя в лицето на всички онези тв, радио, политически и обществени лица- вие, които сега сте по- видими за европейските си колеги, колко пъти загубихте работата си през последните години, колко пъти заявихте сами, без да влизате в единогласието на хора вашето недоволство и неодобрение? Защо сте възприели позата на засегнато от простащината парвеню? Всеки, който поддържа контакти с приятели в чужбина знае колко спонтанно в най-голямо обращение е сравнението на България с кенеф, клоака и подобни. И изведнъж, колко сме засегнати, когато го чухме отстрани. Вярно е, след инсталацията в Брюксел и аз се попитах, защото не се почувствах обидена, ако бях там нямаше ли да ми стане гадно и отговорът ми бе, че да, нямаше да ми стане приятно, но това е истина.
И жалко за онези, които не разбират, че докато не си признаеш собственото падение няма възход. Защо това не го осъзнаят повече хора, за да не продължава боксуването в блатото на полумизерията. Полу е, защото сме полу сити, полу облечени, полу сгряти т.н. Но за лична криза никой не говори, всеки продължава напред както знае, както винаги. Не издържам на грозотата пред очите ми- от сгради, хора, стоки, ниска хигиена и много цигарен дим, която най- отблъскваща миризма идва от онзи, който го изпуска.
И накрая се питам, защо успелите не ревизират собствените си морално естетически- икономически нужди и очаквания в живото си тук и сега? Не са ли стигнали да прозрат максимата, че „грозното е неморално”.И си отговарям – морал, естетика, та те са успели в България.
Сакса Трейдинг – Магърдич Халваджиян, внос на кафе
Димека – Стефан Василев, ловен туризъм
Радио Гларус – Ивелин Кузманов
Скат Тв – Валери Симеонов
Книжарница Хеликон – Данчо Панайотов
Еко Клима – Георги Иванов
Общи съзидателни ценостти е това, което липсва според мен. Цености, които да се припознаят от много хора. Сега какво? Действа закона на джунглата. Този, които има възможност да злоупотреби, не се замисля и го прави. Това не е само в България, но на другите места на Запад, много хора имат вътрешни задръжки.
Онова не било наред, това не било. Да не е само тука така. И какво, кенеф сме и то от ония вмирисаните и мръсните, турските. Със същата аналогия и другите са кенеф, ама от ония сложните, лъскавите, чистите, подредените, ама пак е кенеф, нали. Въобще метафората е тъпа.
Важното е там, според мен, както казва авторката “за липсата на естетски потребности и необходимост от самозаявяване и отстояване”.
@Георги Иванов: Според мен липсва желание да си активен. Всеки преживя равнодушно и чака Дядо Коледа да му донесе това, за което другите народи са се преборили. Познай кога точно ще го има.
Отчаяно си блъскам главата как да се направи така, че да има две Българии. Едната за активните хора, другата за добитъците. И тия от втората да бъдат пускани в първата само с туристическа виза, не по-дълга от три дни. До момента не съм измислил. Надявам се на акъл отвсякъде.
Искам да отбележа ,че всичко което ще напиша в този коментар вече е казано в статия.Но държа да си кажа мнението
Отчаиващата посредственост на масата прогонва, жадните за прогрес далече далече ……….Това са хората които “бутат” обществото напред. Малкото неуспели да избягат се чувстват “чужди сред свои”. Съответно смазани от масата ,защото тя не обича различните.Точно тази липса на разнообразие е основна причина за това статукство.
Неосъзнатите морални ценности особенно в по-младите ги е превръща в поредните безволеви консуматори.Жадни за поредното ”reality’, поредният чалга хит, поредното напиване.Това е масата, “народните маси” както са ги наричали другарите някога.И какво като го има в навсякъде по света.Навсякъде по света ги има и различните, които “бутат” останалите.
Липсата на диалог, изобщо незнанието как да се води такъв е причина за сриване на всякакви разговори.
Вечната склонност към спорове, към неприемане на чужното мнение.
Превръщане на разговорите в едно празно говорене.
Липса на самоувереност.
Липса на сигурност.
Сравненане с останалите.
Все фактори които тласкат хората в стадото, където ако си като другите бъдещето ти е ясно, а именно ще е горе доло …. като на другите.
За съжеление при нас и бъдещето на различните е ясно. Просто прочетете пак поста.
>”Всеки преживя равнодушно и чака Дядо Коледа да му донесе това, за което другите народи са се преборили”
Опасявам се, че сме стигнали до нивото, когато повечето даже и не чакат, защото не могат да си представят, че има неща които да искат, камо ли да се борят за тях.
Едно време имаше едно дружество “Георги Кирков”….Чудя се какво ли стана с него ?! 😀
Впрочем, Георги Иванов според мен е принципно прав. А като под “добитъците” на Григор разберем “обърканото стадо” на Липман в теорията му за постепенната демокрация всичко си идва на мястото.
Що се касае до активните европейци – наистина са активни. И бащите и дядовците и прадядовците им са били активни, даже някои прекалено – но постепенно …Едно поколение не стига…”Зад всяко голямо богатство се крие по едно престъпление” – са думи на Балзак, не на Паисий ,примерно 🙂
Всичко си има цена, разбира се…На швейцарците четири минарета им се видяха много…даже им заприличали на ракети 😀
Май бях ви споменал за един мой клиент французин , който каза :”Като отида в Париж, се чудя в Мароко ли съм, или в Алжир… А иначе – борбата за 35 часова работна седмица е в сила…И защо не?! – има постъпления от тези “,на изток от рая” 🙂
Даже и някои наши пишман капиталисти подхвърлиха де на шега, де на истина ,чрез платените си писачи – “Щом не сте достатъчно активни – виетнамците чакат!”. (Така ще се реши и проблемът с бездомните кучета – моя бележка) ..Абе, глобално село, това е ,кръговрат – Слънцето от изток на запад, ние по него – Ние в западна европа на гурбет, ония от далечния изток – тук – Ролинг стоунс- търкалящите се камъни мъх не хващат 🙂
—————–
И за да не бъда обвинен като човек, чешещ си от скука клавиатурата ще спомена, че аз за около 30 години по отлично описания от Григор начин в един от предните му постове – яко бачкане , спане и натряскване при случай- успях да осигуря жилища и образование за двете си деца . И най- важното -нямам кредити за изплащане.Съсипах се ,но съм доволен от себе си…А за лекторите – имах един приятел, връстник, който бая се издигна в “елита”..
Някъде по Андропово време беше – вървяхме група пийнали младежи по една централна улица , смеехме се ,а той повтаряше един рефрен от една популярна песничка :”Ах, Лили, Лили, във гъза боли ли?”Мина “лунохода” ,провериха ни документите, него го прибраха и след като преспа в изтрезвителното ,5 дни полага обществено полезен труд – ремонт на тротоари… Човещина, случва се на всеки…младежка работа….
Но същия този…човек , на една демократична сбирка след шашмата, беше събрал около себе си младежи на възрастта на Георги Иванов и им обясняваше, че бил репресиран на времето…Като ме видя се изчерви ,смутолеви нещо и излезе…Теглих му една псувня де на ум, де на глас и повече не съм общувал с него.
Сега аз не пия и не пуша, пия си лекарствата, а той е виден демократ и далавераджия пие си уискито, гони Лилитата ….демокрация 😀
@ Григор и Божо – вече дълго време общувам с вас и ви имам за хора с голяма ерудиция ,образование и най-вече знания (защото образованието вече е на хала на киселото мляко и доматите) ,дори научавам много работи от вас …И за това бе многословието ми по-горе ,хем бях си обещал да бъда по-смирен тия дни…Подразних се ,че понякога пишете работи, които ….нали?!
Къде сте видели батерия с два плюса (пък и каква полза от нея), а дядо ми казваше : “Добрия стопанин си личи по добитъка”.:D
@Кръстю: В царството на двукраките е обратното – добитъкът се познава по стопанина…
@Григор – Извинявай, ако съм те обидил, но просто тая тема ме дразни яко.. писнало ми е от двойни стандарти и мантри. Това ,моето не е перчене с много акъл и знание, а мнение на човек, който благодарение на работата си (споменах за тоа в блога си) има приятели както доценти ,и колеги ,така и техници ,квалифицирани и общи работници ,цигани, и пр. и има поглед върху целия ..асортимент 🙂
Та има наистина “добитък” (в положителния смисъл) ,които трябва да бъдат организирани, напътствани, манипулирани, ако щеш за да свършат дадена работа….Пъстър свят..това не е клонинги с дозирани качества ….Та нали същите тези добитъци за 30 години (1956 -1986) настроиха сума и простотии като Кремиковци, девненската долина на бавната смърт, както и скапаната пътна мрежа, която още кърпим и срамота!! нито една магистрала от край до край…Като сложим в това число и краденето – сума и вилички ..А сега за 20 години какво?! – ония простотии по курортите ,дето морето се обърна на отходна яма и моловете перални …
Далавера на квадрат ….И мантрата -мързел…
И ще цитирам нещо ,което прочетох в един форум “Това ,тук е капан, при който хитрите ,маниулирайки простите ,управляват и умните”
Ха опровергай го, да видим 🙂
@Кръстю: Хората са същите, както преди. Светът вече не е.
Преди бяхме поданици – каквото каже мандаринът, това се прави. И се скатаваме от обществени мероприятия, за да правим мръсно на мандарина.
Сега се очаква да сме граждани – за колкото си се преборим, толкова ще получим. А ние продължаваме да чакаме някой мандарин да ни каже какво да правим, без да се замислим за наш интерес ли ще ни впрегне, или за свой. И продължаваме да се скатаваме от опитите да ни накарат да действаме заедно. Без да се замисляме…
Има една стара селска приказка, от мъдрото ми родно Мусачево. Разправяше ми я престарелият сто и кусур годишен най-голям брат на дядо ми – дядо Стоян, лека му пръст. А аз, тогава пет-шестгодишен, се дивех не са ли остарели тия приказки за господ и прочее.
“Едно време всички живи твари били еднакви”, разказваше дядо Стоян. “Нямало растения, животни, хора – всички били еднакви. Това дето пише в Библията, че Господ ги е създал едно по едно различни, не е вярно – който я е писал, не е знаел за най-ранното време.
Един ден събрал Господ всички, и рекъл: Избирайте си кой какво иска. Ала мислете, да не протестирате после.
Едни рекли: “Ние искаме с работа да живеем. С нея да ставаме сутрин и да лягаме вечер, пот да леем като река, всичко сами да трябва да си правим, но сами да определяме съдбата си”. Господ рекъл: “Да бъде!” И ги сторил на хора.
Други рекли: “Ние искаме да опъваме ярема, ама да има за нас готов покрив и храна, и да не мислим за тях ние”. Господ рекъл: “Да бъде!” И ги сторил на биволи и крави.
Трети рекли: “Ние искаме по цял ден нищо да не вършим, да гледаме другите как работят, и само понявгаш да викаме кога нещо не е наред, а пък да има храна и покрив и за нас”. Господ рекъл: “Да бъде!” И ги сторил на кучета.
Четвърти рекли: “Ние искаме по цял ден само да лежим и да ядем, всичко зарад нас друг да върши, и никога за нищо да нямаме грижа”. Господ рекъл: “Да бъде!” И ги сторил на свине.
Оттогава хората, добитъкът, кучетата и свинете са различни. Хората работят от сутрин до вечер без глава да вдигнат, но ядат топъл хляб със сирене и мед, и спят зиме до печка, на меко легло. Добитъка хората го извеждат на паша и му построяват обор, но и опъва ярема, и го доят и стрижат, и в къщи на топло не стъпва. Кучетата по цял ден нищо не правят, най-много да лавнат нощем – но покривът им е кучешка колибка, а храната е къшей сух хляб, през колкото дни се сети стопанинът. А прасетата само лежат, лапат и грухтят доволно, но дойде ли Коледа, им теглят ножа… Така е то, малечко. Секи сам си избира човек ли да бъде, добитък ли, куче ли или прасе. И каквото е избрал, това получава.”
Хубава приказка ! И съвсем не елементарна ,както може би изглежда… А за кучето – Хайтов имаше една хубава приказка : “Много е важно да му налучкаш храната – много ли е- става калпаво , малко ли е – става ортак с вълците….А сега за да повдигна малко настроението един лаф на дядо Кольо майстора – който донякъде илюстрира положението на заветния запад…защото пак повтарям, малко е едно поколение да се култивират дадени …работи..Вбесяващото е, че ТУК се работи в обратна посока, което ме кара да си правя някои изводи, които дано не са верни …Мисля за внуците , моята е ясна …аз вече нямам проблеми . Нямам шеф, работя колкото и когато ми е кеф, имам хубави компютри и стари дрехи за износване и живея с проблемите на младите…
Та приказката е : “На сложена маса и на станала пишка всеки знае да седне ” 😀
Аз съм от хората, които никога не са си помисляли, че ще помислят за чужбина. Поне доскоро.
През последните години уча, работя и пак уча, и пак работя, за да постигна някакви поставени цели. Все по-често обаче се сблъсквам с това да ме учат и контролират хора, които знаят по-малко от мен. Предполагам се досещате, че те са от страната на държавата, аз съм от страната на редовия гражданин.
Така, колкото повече научавам и колкото повече опит и знания имам, в някакъв момент започнах да казвам, че май ще бъде принудена на “стари години” (имайки предвид приближаването ми към 40-те:) да търся приложение на получените знания и опит в чужбина. Засега е само като закана, като мрънкане, но кой знае…
@Деяна Илиева: И аз съм обмислял идеята неведнъж. Основното, което ме спира (аз съм на 44, и дори да съм минал 50-те, реша ли да се вдигна, няма да ми мигне окото), е че емигрирането е форма на поединично спасяване. Съответно, хората, които го практикуват, показват с това, че не са разбрали основното на идеята – в обществото поединично е само удавянето, спасяването е само заедно. И когато аз се спася поединично където и да било, ще намеря там (и ще ме заварят после още) достатъчно поединично спасили се, и донесли там манталитета си, за да скапят и това място… Затова търся начин да науча хората тук, че “поединично спасяване” е оксиморон, “дървено желязо”. Че спасяването е възможно единствено заедно.
@ Григор – “….Че спасяването е възможно единствено заедно.” Ето ,това е приказка на действително мислещ човек , а не посредствен лектор от аналога на д-во “Георги Кирков” (сещаш се вероятно кои визирам 🙂
Колкото повече гледам какво става, толкова повече си мисля, че всичко в България е продукт на конспирация – въпреки че не съм привърженик на тези теории. Основното, което ме навежда на тази мисъл е, че няма държавна политика по отношение на образованието и интелекта на българския народ.
Според мен с образованието умишлено се правят непрекъснато експерименти, уж в името на доброто, а през цялото това време децата затъпяват. По отношение интелекта симисля, че цялата помия, която се излива от синия екран под формата на всякакви противни шоута, сериали и реклами /включително и на хазартни сайтове, добре че наркотици и порно не рекламират все още в прайм-тайма, де/ действа обезличаващо и затъпяващо на хората.
Мислещите хора стават все по-малко, защото отвсякъде блика с “готови” решения за всичко. И малко са тези, които осъзнават, че трябва да съхраняват мислите си, достойнството си, морала си.
Именно затова спрях да гледам обвинително хората около себе си, които си хвърялт фасовете и боклуците си по улицата, които гледат “Часът на истината”, които не спазват правилата, изобщо хората които бих нарекла с твоето определение “добитък”, защото те не са виновни. Просто се опитвам да обяснявам, да споделям своята гледна точка, да поспорим дори. Опитвам се с личния си пример и със собственото си поведение да не допускам и толерирам говеждо отношение към света.
Имаше скоро един страхотен пост на Ясен Пекунов:
Явно е, че най-масовата група е тази на добитъка. И накъде ще тръгне тя е въпрос на този, който я води.
@Таня: Именно. А от това накъде ще тръгне добитъкът зависи как ще живеят моите и твоите деца. Много повече, отколкото от дали ще им оставим двустайно или тристайно жилище.
Затова и грижата добитъкът да се осъзнае като хора е несравнимо по-важна за живота на децата ни и за собствените ни старини от изкарването на парите за по-голямо жилище.
Така е Григи, напълно съм съгласна. И съм установила, че най-лесно става, когато добитъкът харесва и иска да бъде като водача си. Тогава най-лесно може да се поведе в правилната посока. Но това никога няма да стане, когато водачът е мрачен, язвителен и жлъчен, дори и да е станал такъв от отчаяние.
Умните хора трябва да престанат да бъдат високомерни и да гледат на тълпата от висотата на пиедестала, на който сами са се поставили. Нито пък трябва да странят от добитъците, защото тяхната изисканост не позволява да седят на една маса с простия народ. Умният човек е истински умен, когато никога не забравя, че той е произлязъл от този народ и че неговите праотци вероятно са били същите прости селяни с еиднствената разлика, че те са осъзнавали стойността на доброто образование и са се стремел да го осигурят на децата си с цената на кървав труд на полето.
Ти на мен например повече ми помогна да се превърна от добитък в човек с хубавите притчи, които публикуваше тук в блога си, отколкото с обвинителните постове като този тук.
Не подценявайте жилището…То поне е сигуно. Предполагам знаете какви са наемите, или пък ако го изплащате. Децата ми поне имат база на която да стъпят, а то не е малко.Като се уволних, с жена ми бяхме на квартира с тоалетната в двора. Добре ,че в предприятията имаше баня 🙂 За яхта и летяща чиния, пари нямам 🙂
Едно поколение не стига за създаване на традиция ,а и навици ако щете…Освен това, “празен чувал прав не стои” . Материалния минимум те прави сравнително независим …Видяхте какво стана с живеещите на заем американци…
—————-
А що се касае до другото – за гнусенето, мисля,че не са много хората ,пишещи тук, който да изкарали 11 години по т.нар. “национални обекти” , като 4години от тях – на разстояние 300 км. Което значи – от понеделник до петък далеч от дома и семейството и спане по разни бараки, канцеларии и фургони …с “простият народ”, Таня..С работници и цигани …дори зная малко турски, …доколкото може да се нарече турски това на което те говорят :- )
За това понякога се отнасям високомерни към разни пикли, най -вече журналистки на годините на дъщеря ми, които се напъват да ми обясняват що е то толерантност и да ми примират от любов към “малките ромчета”, които виждат от прозорците на скъпите возила на ….приятелите си 🙂
Гри – изумих се, като видях идеята за двете Българии в първия ти коментар – защото съвсем наскоро ivan (предполагам, че е Иван Петров от фендъма) тук разсъждаваше в много подобна посока, че чак и приятелите ми подтикна да разсъждаваме. (Без да забравяме да проверяваме и на практика, де. 😉 )
Свободното движение на хора и информация – поне по-свободно от преди 20, или 10 години – е благодат за сформирането на такива “Българии”: “За да остане природа в България”, Човешката, самият клуб “Ефремов” в немалка степен… всеки от четящите тук може да добави поне 4-5, а списъкът става все по-дълъг. Общности, в които сме се събрали, за да не се чувстваме “чужденци”. Събрали сме се по собствената си воля – не защото ни го налагат обстоятелства или външен натиск.
Ти подхвърли една идея преди време. Във времето, което мина оттогава, всеки от нас, сам или заедно с “Българиите” си, не е спирал да прави каквото му е по силите и предпочитанията, за да сбъдне още мъничко от тази идея. Убеден съм в това.
Иска ми се обаче да си я припомним пак, в концентрираната й форма… пък да видим какво ще роди това припомняне.
Нали декември е месец за чудеса? 😀
(Иска ми се и Любо Николов да си направи блог… Да вземем да спретнем някоя фейсбук група “Любо Николов – с блог!!!”? :DDD)
@Таня: Напълно си права. Напоследък оставих отчаянието, и поникналото от него озлобление да вземе връх. За щастие, има кой да ме предупреди, че се хлъзгам надолу – пиша блог, и истински приятели ме четат. Наистина е нужно да взема мерки спрямо себе си.
(И ти благодаря за цитата от Ясен Пекунов – изключително ценен е.)
Благодаря ти!
@Калин: Иска ми се не само да има разни движения, всяко от които копае една малка, отделна нивичка. Иска ми се да направим някаква форма на общност, формална или не, която да ги обединява. Така да се каже, да съберем тлеещите главни наедно, за да можем да разпалим огъня. 🙂
За Любо Николов – определено ще го навивам да си направи блог! Имаме какво да научим от него. 🙂
@Таня : Започнаха! Сега (11.10ч преди обяд) гледам “нова тв” . Една маса отрупана с вибратори,масторбатори и пр.арсенал и един продавач-консултант, младо семиейство и професорка- сексоложка открехват публиката, т.е нас. 🙂
прощавай- пише се мастурбатори, зная. Просто гледам екрана и пиша 🙂