Самостоятелното мислене

Едно от нещата, които хората не обичат, е да разчитат на собствената си преценка. Често те нямат самочувствието, че могат да преценят нещо достатъчно добре (например ако то изглежда да изисква познания в област, в която те не са добре информирани). Освен това, собствената преценка изисква усилия и поемане на отговорност – две неща, които често биват избягвани.

А не бива. В един почтен свят собствената преценка не би била твърде необходима. Днешният свят обаче е доминиран от нахални реклами и безсрамни лъжи. Излишното доверие в него често води до неприятни изживявания. Но и без доверие пък е невъзможно да се съществува – налага се човек да преценява на какво да се довери, и на какво не.

Ето по-долу няколко примера как лесно човек може да прецени сам дали нещо е истина, или не е.

Нигерийската измама

Нещото за преценка: Получавате по електронната поща съобщение от роднина на наскоро закъсал известен човек. От него научавате, че известният човек е скрил някъде една умопомрачителна сума, и че роднината му ви е преценил, че на вас може да се разчита. И че ако помогнете тя да бъде изнесена от страната, ще получите солиден процент от нея.

Въпросите, които трябва да си зададете: Откъде-накъде изобщо научиха за вас, та да ви изберат за посредник – толкова ли сте известни чак там? Били преценили, че могат да ви имат доверие, за толкова пари – на базата на какво? При положение, че дори не знаят български? Къде по света няма как да официализират парите? Нещата не били читави? А иска ли ви се да се месите в престъпление?…

Проблемът, който ще ви пречи да прецените вярно: Размерът на предлаганата сума. Срещу много пари човек е склонен да си затваря очите за доводите на разума.

Реалността: Ако се съгласите, отначало ще трябва да си отворите сметка. След това ще има дребен проблем, и ще трябва да им пратите съвсем дребна сума – примерно пет долара. След това още десет. След това още двайсет. После петдесет… Като стигнете двеста или петстотин сигурно вече ще се откажете. Но десет хиляди наивници по петстотин долара са пет милиона…

Скъпите застраховки

Нещото за преценка: Изявление по телевизията на отговорен шеф на голяма застрахователна компания. Автомобилните застраховки са на загуба, казва той, и затова е нужно спешно цената им да бъде вдигната. Евроизисквания, размери на застрахователни суми, овърдрафти, мениджмънт на риска и други страховито звучащи икономически термини.

Въпросите, които трябва да си зададете: Ако са на загуба от застраховките, защо застрахователните фирми се скъсват да ги предлагат? И не само ги предлагат, но към Нова години започват да предлагат и отстъпки, бонуси към тях и прочее? Също, откъде се взимат купищата пари за реклами на автозастраховки? Кой вкарва такива суми в реклама на губеща дейност?

Проблемът, който ще ви пречи да прецените вярно: Купищата икономически обяснения. Обикновено е трудно да прецените верността им, дори ако сте икономист (би било нужно да знаете вътрешнофирмена информация). А звучат впечатляващо.

Реалността: Как предполагате?

Банковите лихви

Нещото за преценка: Изявления на всички банкови ръководители в държавата, че лихвите по кредитите, които са раздали, са минималните възможни в момента, и всякаква надежда за намаляването им или за облекчени режими на изплащане трябва да бъде забравена. Всяка банка категорично отказва да го направи. А ако правителството го нареди, казват банковите шефове, банките ще фалират, и кризата ще стане още по-страшна.

Въпросите, които трябва да си зададете: Дали не се наблюдават обективни факти, които говорят не за обедняване на банките и спадане на печалбата им от кредити, а за охолство и великолепна печалба от кредити, която спокойно търпи орязване, и облекчаване условията на кредитите. Например бум на банкови клонове къде ли не. Или агресивно търсене на банкови депозити (и съгласието на банките да плащат големи лихви по тях). Или огромни количества скъпоструваща реклама, пускана от банките…

Проблемът, който ще ви пречи да прецените вярно: Единодушието на банковите шефове. Обикновените хора са склонни да отдават твърде единодушните мнения на обективна реалност, а не на негласен (или таен) картел.

Реалността: …

Политикът-антикорупционер

Нещото за преценка: Политик от новосформирана партия се кандидатира на избори. Страната е залята с негова реклама. Основният му лозунг е за борба срещу корупцията и краденето на обществени пари. Обещава, че ако бъде избран, ще унищожи корупцията без нито капка милост.

Въпросите, които трябва да си зададете: Ако този човек наистина е враг на корупцията, откъде е намерил пари, и то в България, да залее страната с реклама? Това са не един и не два милиона. Кой инвестира толкова пари, за да бъде избран определен политик? И безвъзмездно ли ги инвестира, или смята да си ги върне със солидна печалба – и как точно ще си ги върне?

Проблемът, който ще ви пречи да прецените вярно: Лозунгите срещу корупцията импонират на всеки в измъчена от корупцията държава. Точно както лозунгите за 35% месечна лихва импонират на всеки в измъчена от бедност държава.

Реалността: …

Щастливите потребители

Нещото за преценка: Виждате по телевизията реклама на щастливи потребители, които се скъсват да хвалят някакъв продукт. Да твърдят с лъчезарни усмивки, че той е променил живота им, да го препоръчват на всеки, и т.н.

Въпросите, които трябва да си зададете: Това истински потребители ли са? Ако гледате повечко реклами – дали лицата на тези потребители не са ви познати и от други реклами? Вие на тяхно място бихте ли се държали пред камера толкова уверено, спокойно и професионално? И изобщо, ако някой хвали нещо в телевизионна реклама, и твърди, че е обикновен потребител, това гаранция ли е, че нещото наистина е добро, и че той наистина е обикновен потребител?

Проблемът, който ще ви пречи да прецените вярно: Желанието за доверие към авторитета. Телевизията има авторитет – ако каже, че някой е обикновен човек като вас, ще ви изглежда по-вероятно той наистина да е.

Реалността: …