В петък привечер попаднах в наистина кошмарно задръстване. Обикновено не се сещам за радио в колата, но този път го пуснах – нужно ми беше нещо, с което да се отвлека от мисълта, че закъснявам. Попаднах точно на предаване, което пускаше обаждания по телефона от софиянци – дали са почистени улиците. Почти всички се оплакваха, че са изчистени само два-три най-големи булеварда, и че и това е станало чак към обяд… Внезапно обаче едно обаждане привлече вниманието ми:
– Добър ден, кажете вашето мнение – почистена ли е София от снега?
– Искам да кажа, че си е много добре София! Оплаквате се, защото софиянците сте кекави и лигави, така да знаете!
– Така ли? А вие, госпожо, откъде сте?
– От Елена съм. Днес цял ден бяхме в София с мъжа ми. Дойдохме с колата още сутринта, цял ден сме карали из града, и в момента се връщаме.
– И смятате, че градът е бил почистен?
– Екстра си беше! Никъде не сме имали проблеми. Просто шофьорите ви са лигльовци и само хленчат.
– Виж ти… Госпожо, а вие ли карахте, или съпругът ви?
– Той, естествено. Аз нямам книжка.
– А той също ли беше доволен от почистването на улиците?
– А, той нещо мърмореше и ругаеше, ама вие мъжете всичките сте такива разглезени, само мърморите и ругаете за щяло и нещяло.
– Така ли? – Водещият тихичко се кискаше.
– И само се влачите като народна песен! Днес сто пъти съм ръчкала мъжа ми да кара малко по-пъргавко, че той и по празни улици пълзеше като мравка, все едно нямаме работа. Всичките днешни мъже сте плюнки, така да знаете! Няма вече истински мъже…
Не зная дали диалогът продължи още. Смеех се така, че колата се тресеше. Добре, че задръстването не помръдваше, иначе сигурно щяха да ме освиркат до небето.
Така и не разбрах дали госпожата беше остроумна шегаджийка, или “булка на военен”. Не вярвам и да има някакво значение. Хората са два вида: всякакви и още по-всякакви. Не можеш да съдиш по един за всички.
Едно обаче със сигурност можеше да се съди по думите й – доколко е изчистена София. (Макар че, да си кажа честно, към този момент повечето главни улици вече бяха поостъргани.)
(В добавка: още нещо, което чух по радиото пък днес. Беше някаква анкета сред минувачи. Един, леко дрезгав и сякаш пиянски глас, привлече вниманието ми с отговорите си:
– Извинявайте, изненада ли ви снегът?
– Не, естествено. Синоптиците си казаха, че ще вали. Значи се знае, че ще вали.
– В смисъл, общината дали я изненада снегът?
– Не, естествено.
– Тоест? Улицата на почистена ли ви прилича?
– Еми именно! Общинарите си казаха, че ще почистят. Значи се знае, че няма да почистят…
Уви, това никак не ме разсмя.)
Художествена измислица? 😉 Или само малко разкрасено за да изглежда добре – например вместо 10 – 100, че изглежда по-солидно 🙂
В петък наистина си беше голямо задръстване.. но не мисля, че беше заради почистването.. просто в София даже и при малък дъжд си има големи задръствания, какво да кажем когато има сняг, лед и е сутрин? т.е. всичко си е много добре заледено.
За справка, в провинцията обикновено въобще не почистват докато вали сняг. Чак след като спре напълно.. може и да пуснат някой снегорин.. ако дотогава такситата и другите коли на се утъпкали пътищата. А във Варна.. допреди няколко години имаше само един снегорин… и му викаха “снегоринът” 😉
Каквото и да е, здраво ме разсмя ,браво! И на двамата и на жената и на теб…Напомни ми отново за Чудомир ,който и аз страшно харесвам…Пожелавам ти още подобни случки в оставащите до празниците дни ,които да описваш 🙂
преди малко се прибрах и беше добре почистено, поне от където минах. В петък сутринта наистина беше ужасно, от центъра до Дружба – час и половина. Но по-късно изчистиха.
В общи линии почистването не е лошо – основните улици се чистят добре и горе-долу навреме. А повечето от малките просто няма как от колите. Наистина понякога мрънкаме без причина.
Благодаря!
Задето докато четох за г-жата от Елена се хилих на глас… 🙂
Хмм, не знам как е било, не бях в София, но е напълно възможно да са минавали снегорини и след това пак да е натрупало.
Интересно би било някой по-учен да направи простичка аритметика, по колко човека и машини на квадратен метър би трябвало да има в София по време на снеговалеж, за да са чисти всички улици 24 часа в денонощието и всички ‘софиянци’ да са доволни, а журналята възрадвани да възкликнат ‘Зимата не ни изненада’ 🙂
Щото аз както и да го смятам, все излиза дето всички столичани + приходящите да се наредят, пак е физически невъзможно.
От друга страна, как пък по белите страни е чистичко (или поне така съм чувал, аз там не съм ходил).
Аз някъде четох, за Чехия ли беше, за Полша ли, когато има прогноза за сняг предварително изсипвали тонове химикали по улиците и за това оставали чисти, но понякога се случвало да сипят, ама да няма валеж…
Този метод също не ми се вижда добър.
Спомням си Тодор Колев, като говореше за Канада – каза че там докато вали никой не чисти – няма смисъл, защото веднага се затрупва. А и знаем, че в Канада снеговалежите са доста силни. Но каза, в момента, в който спре тръгват машини и излизат хора с лопати на тротоарите. Като моментът може да е в 3 през нощта. И се изчиствало за много кратко време.
От друга страна, при такава тактика, не ми стана ясно, какво правят канадците, когато снегът продължи да вали с дни?
Ами доста са объркани представите… първо това за Канада и аз го чух, а според човека който ми го разказа докато вали (а и по принцип) те си стоят на топло 😉
Що се отнася за София, то според мен нещата, както винаги не се назовават с правилните имена и така снегоизбутването (от платното на тротоарите) се нарича снегопочистване. Тактиката за пчоистване на магистрлите и републиканските пътища се прилага и в малките градски улички !!?. Същото важи и за пролетното измиване – пясъка и прахта се избутва чрез водна струя на купчинки, които се разполагат върху банкета или тротоара. Защо изобщо се говори за почистване?
Ами, да ти кажа, наистина има известна доза глезотия. Хората искат да не разберат въобще че е зима. Ама валяло, ама било минус 10 градуса.. няма значение. Трябва да проявяваме малко повече уважение към стихиите и разбиране към забавянията които предизвикват. Тези химикали, с които поливат в “белите” страни, толкова ли са безвредни?
А колкото до Варна, живяла съм там 10 години и не съм имала щастието да видя с очите си Снегорина:) И наистина, като понавали сняг, движението замира. Но пък един от най-хубавите ми спомени е едно бедствено положение и огромни преспи по булевард Сливница, никакви коли, тишина, чист въздух и снегът скърцащ под обувкитв ми, докато с леко сърце вървя 7-те километра до работата си. Нито умрях, нито се разболях, беше супер.
Пълна глупост е това, че мрънкаме без причина. В така наречените “бели страни” от Северна Европа, както и в северните американски щати и в Канада вали по между 5 и 10 пъти повече сняг и хората скачат всеки път, когато общината се забави. Тук някакви 5 сантиметра покривка се превръщат в криза (за справка вчера кметът на Вашингтон тържествено обеща, че ВСИЧКИ улици на града ще бъдат почистени в рамките на 24 часа след спирането на снеговалежа).
В София 24 часа след падането на последния сняг са почистени само няколко основни булеварди. Въобще не ми се говори за това, че снощи се прибирах покрай Народното събрание и (14 часа след снеговалежа) нищо не беше почистено, освен булеварда, по който според мен това си беше резултат от преминаващите през цялото време коли, а не от някакво съзнателно усилие.
Забравих!
Аз днес умрях от смях, докато слушах как Фандъкова обяснява, че не знам кой булевард бил абсолютно чист и тя лично го проверила. “Е, да” – контрира я водещата – “ама хората се обаждат и твърдят, че не е почистен.”
“Ааа, причината е, че има много спрели коли отстрани на булеварда и машините не могат да си свършат работата”, каза Фандъкова (не цитирам дословно, но думите й бяха горе-долу тези).
От всичко е почистено прекрасно до нищо не е почистено особено добре, ама вие сте виновни, щото ни пречите, за 15 секунди!
Че на общината й се плаща да чисти, плаща й се и би трябвало да си върши работата и ние би трябвало да следим за това. В крайна сметка София е столица и уж е лицето на България, пък да не се окаже, че е г…
Но от друга страна и на мен ми е голям кеф тези дни да ходя пеш до работата. Обувам си яките кубинки и смело си газя из снега, който скърца под краката ми, а студът прави бузите ми червени 🙂 Много му се радвах, защото топлото и болно време преди това хич не ми харесваше и ме дразнеше с променливостта си и с това, че не знаеш как да се облечеш – или ти е студено, или се потиш.
А сега каква хубава зима 🙂
Много яка военна, такива командват дивизии и под обсада. Благодаря, че сподели, голям хилеж 🙂