Предотвратяване на самоубийство

С доста закъснение попаднах на този запис в блог. Смях се до сълзи.

След това се замислих. И си спомних ред дискусии около правото на човек да избере да умре.

Наистина, подходът на Доктора от този запис е брутално ефективен именно защото плаши пациента с нещо, по-страшно за повечето хора и от смъртта. С това дори към остатъците им да нямат никакво уважение, а просто да ги рециклират както сметнат за необходимо.

Уважавам личните права и свободи. По тази линия смятам, че човек има правото да решава за себе си – включително и кога да умре. Но в същото време имам и медицинско образование, и знам – над 99% от опитите за самоубийство се извършват в моменти на психическа нестабилност, или дори непригодност за взимане на решение за себе си.

Какво следва да направя, когато се сблъскам със случай на желание за самоубийство?

Мисля, че човек трябва в крайна сметка да има право да реши дали да живее, или не. Но в същото време би трябвало самоубийство да се допуска само ако човекът е в ясно и стабилно състояние на разума. Иначе казано, само ако той има основателни причини да не живее повече.

Да, редно е волята на човека да бъде уважавана. Но много психически болести или обикновени проблеми се състоят именно в това да променят волята на страдащия. При остри депресивни пристъпи например желанието за самоубийство е един от най-честите симптоми. Трябва ли да бъде позволено на болния да умре, при положение, че с малко лечение (а най-често дори без лечение) пристъпът преминава, и любовта към живота се връща? (Подсетка: При по-чувствителни хора подходящо отношение спокойно може да причини депресивен пристъп – ако самоубийството в такъв момент е разрешено, имаме един чудесен начин за ненаказуемо убийство.)

Затова си мисля, че в огромния процент от случаи самоубийството следва да бъде предотвратявано именно от морална гледна точка и от уважение към волята на пациента. Защото, освен в много редки случаи, естествената, истинската воля на човек е да живее, и той след отминаването на пристъпа, без или с лечение, ще се върне към нея… И че методи като описания също са позволени.

Именно защото са комични. Защото зад комичното в тях – внезапното отказване на болния от идеята – се крие именно моралната страна на нещата. Фактът, че истинската му воля не е да умре, и че тя просто е била надвита от пристъп делузии и депресивно състояние. “Грубиянският” подход разрушава делузиите, и дръпва чергата изпод краката на депресивното състояние. И пациентът се “пробужда” за живот.

В други случаи може да са подходящи други методи. Някои от тях може би още по-комични. Други – “брутални” и “насилнически”. Но ако човек е склонен да търси моралната страна на нещата, не е зле да я потърси и зад тези методи. Когато използваш ума и сърцето си, обикновено разбираш.